28.09.2015 г.

ФАЛШИФИЦИРАНАТА ИСТОРИЯ, МИХАИЛ СИРИЙСКИ И БЪЛГАРИТЕ

Изворите за нашето минало са много. За жалост хрониките, от които черпим знания са сътворени от враговете на дедите ни. Повече от ясно е, че римските и гръцки летописци не винаги са били обективни. Често важни подробности са били премълчавани, или пък преиначавани. Теофан Изповедник и Никифор имат доблестта да признаят срамното поражение на император Константин IV и победата на княз Аспарух. Войната между българите и Римската Империя (Византия) е спомената и от Константин Апамейски, но повечето от останалите автори бягат от това събитие като дявол от тамян.

Веселин Бешевлиев разказва за това явление и обяснява, че през Х век във Византия били създадени нови версии за заселването на българите отсам Дунав, които трябвало да отменят съобщенията на Теофан и патриарх Никифор и Константин Багренородни за заселването и образуването на българската държава.

Доста летописци услужливо подемат новата тенденция на фалшифициране на събитията, един от тях е Лъв Дякон. Той признава, че българите са познати и под името мизи, но пропуска княз Аспарух, премълчава за бягството на  Константин IV. Присъствието на българите на юг от Дунава бива обяснено с милостта на император Юстиниан Риномет -705-711 г. По негово благоволение дедите ни получили земята си.

Друг услужлив на Рим (Византия) автор е Михаил Сирийски. Някои сънародници изпадат в екстаз при чуването на името на този човек. Причината на това навярно се крие във факта, че този летописец изкарва българите късно дошли чужденци, чиято прародина се намира край Имеон, Средна Азия.

Средновековният летописец твърди, че по времето на император Маврикий -582-602 г. трима братя дошли от Вътрешна Скития водейки със себе си 30 000 скити. Отправната им точка била планината Имеон, а до река Дон стигнали за 65 дни. При достигането на границата на ромеите, един от братята на име Булгарий взел 10 000 човека, проводил пратеници при Маврикий да му даде земя и да живее като съюзник на ромеите. Молбата била удовлетворена и новодошлите хора получили Горна, Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които аварите били напуснали. По името на водача си Булгарий преселниците получили народностното си име.

Всеки трезво мислещ човек би захвърлил сведенията на Михаил Сирийски в кошчето за боклук – точно там където им е мястото. Верно е, че никой стар автор не представя перфектни данни, всеки залита повече или по-малко, но в нашия случай става дума за не просто за грешки, а за груби и нагли фалшификации.

На първо място Михаил Сирийски премълчава факта, че българите отвоюват родината си. Вместо това дедите ни са изкарани хора превиващи гръб пред римския владетел. Елементът на мъжество и героизъм ни е отнет, а вместо него ни е лепнат етикет на покорно, раболепно племе, което се моли на император Маврикий.

Къде останаха думите на Енодий, който казва, че българите са народ, на който всичко е принадлежало, народ, при който на почит стои този, който купува дойстойнството си с кръвта на противниците си и, у който полесражението е родно място.

Да разгледаме и времето на идването на дедите ни - 582-602 г. Съществуват толкова много данни, в които българи и България са споменати преди този период. Дори Михаил Сирийски да не е бил запознат с някои документи, едва ли всички сведения за българи в Европа прези 582 година са му били неизвестни. 

B ирландските писания Leabhor Gabhala Eireann се казва, че по времето на цар Кир Велики -VI век преди Христа, народ наречен болги идва от Тракия в Ирландия. Това е около 1100 години преди времето когато според Михаил Сирийски българите се появяват в Европа, но за този извор средновековния автор има оправдание. Ирландските хроники стават известни в Европа сравнително късно.

Картата на Св. Йероним обаче би трябвало да е добре известна на летописецът определил дедите ни като късни азиатски пришълци. Документът е създаден през IV век, той е ценен поради това, че е отбелязано името България като тъждествено на Мизия. Според сведенията на Св. Йероним поне земите между Дунава и Стара Планина би трябвало да са населени с българи в периода 380-390 година.


http://www.angelfire.com/ak/762mm/images/bgkarta.jpg

Потвърждение за това намираме в твърдението на Касиодор цитиран от Орбини, че българите са в конфликт с Рим край Сингидунум (Белград наричан още Алба Булгарика) някъде към 390 година.

Още едно потвърждение намираме в сведението на Г.Кодин, според когото градовете Плиска, Преслав, Дуросторум и Констанца са строени по времето на Константин Велики – 306-337 година. Понеже имената на Плиска и Преслав са български, то те са строени за българи и най-вероятно от българи, ако съдим по използваните квадри.



Отново доста преди споменатия от Михаил Сирийски период, Лъв Дякон поставя българи в Европа споменайвайки за военния им конфликт с лангобардите през 420-440 година. Според проф. Ганчо Ценов сблъсъка между готи и българи на Балканите е някъде през 480 г. Пак Ценов предава теофановото свидетелство за присъствие на българи в Илирия и Тракия през 494 г. Комес Марцелин описва българска победа над римска войска в Тракия през 499 г.

Българите се споменават и в събития свързани с изграждането на Дългата Стена на около 60-70 км от Константинопол през 512 година. Пишейки за същия период Йоан Малала поставя българи в армията на Виталиан. Борбата на тракиецът Виталиан с император Анастасий е документирана и от Йоан Никиуски, който даже споменава как Виталиан се върнал в Провинция България.

Името българи, а и названието на държавата ни са споменати не само от Св. Йероним, но и от Йоан Никиуски и др. дълго време преди имеонските преселници да тръгнат за Европа. Не мога да разбера защо някои хора се възхищават от Михаил Сирийски? За това, че той със замах унищожава славни моменти от историята ни? За това, че премълчава ранното присъствие на дедите ни на Балканите? За това, че ни изкарва превиващи гръб пред византийските императори?

Нека продължим с анализа на работата на средновековния автор. Той твърди, че хората основали България са били 10 000 души и, че те са населили двете Мизии и Дакия. Това е не просто несериозно, то е под всякаква критика. Дори 100 000 човека не могат да държат под властта си такава голяма територия и то територия, която е богата и, за която не само ламтят много народи, но и се водят жестоки войни. Повече от ясно е, че Михаил Сирийски е представил неверни сведения.

Следващата слабост на летописа му е описанието на похода на Булгариос и неговите хора. Твърди се, че походът е станал през зимата и е траял 65 дни. Няма разумно мислещ човек, който да повярва на такава глупост. Растоянието от Имеон до река Дон е около 5000 километра. В древността не е имало асфалтирани пътища, а и преселниците са ползвали волски коли, на които е било натоварето цялото им имущество. Зимният студ позволява прекосяването на реките, но снегът пречи на придвижването. При тези условия не могат да се минат повече от 5-6 километра на ден. Поход от Имеон до река Дон би траял не 65 дни, а няколко години.


Хората няма как да са постоянно на път, правят се временни станове, търси се храна, разузнават се местностите, през които трябва да се премине, водят се преговори с народите, през чиято територия се преминава, а всичко това отнема време. Чудя се на ума на сънародниците вярващи на Михаил Сирийски, как не са се замисляли над споменатите по-горе неща?

Поддръжниците на иранската теория за произхода на българите не са се замисляли и за други неща. Името на прословутата планина Имеон, или както Плиний я нарича Имаус, не е иранско. То се среща на няколко места в Европа и то още от дълбока древност. Антонио Скиарета споменава в своя работа за присъстващата на Певтингеровата карта Mons Imeus и го свързва с названието на река Himella, като дава значение сняг, зима, студ. Става дума за топоними и хидроними от Апенините, а не Азия.

В близост до Mons Imeus и Himella е древния град Emona, Aemona, Aemonia, на чието място се появава словенската столица Любляна. За етимологията на Емона Скиарета дава същото значение както за Имауссняг, зима, студ. Трябва да се добави и названието на една друга планина в Европа – Иметос. Това е мястото, което според Херодот пеласгите са имали обиталище. Същите тези пеласги, за които Плутарх твърди, че са колонизирали и Апенините (там където е Имеус).

Сродни на Иметос, Емона и Имаус топоними са документирани и по други места на Балканите. Страбон свидетелства, че по-старото име на Македония е Ематия, а Haemus, Αἵμων е най-древното название на Стара Планина. Според Уйлям Смит Haemus, Αἵμων означава студена планина, планина, в която стават бури.

Как да си обясним приликата между намиращите се в Азия Имеон, Имеус, а и Хималая с локализираните в Европа Имаус, Иметус, Емона, Ематия, Хемус? Xората запознати със старите извори няма да се чудят сълго. За поход на тракийския бог Дионис в Индия са писали доста стари автори - Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Най-ценни обаче са данните на Луций Ариан, който приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация.

Съвсем естествено е, че ако определени хора бъдат повлияни културно, те ще са повлияни и езиково. Походът на стари балканци наричани в миналото траки и завладяването на Индия обясняват защо в Индия се говорят две напълно разични групи езици – арийски и дравидски. Става ясно и защо хората говорещи арийски езици са генетично по-близо до народите на Източна Европа, отколкото до други индийци (по изследване на Скул, Шарда и Сонина).

Истината както се уверяваме е проста, но поради това, че на широката публика не са представени голямо количество данни, са станали възможни определени спекулации, не на поседно място тази, в която сведенията на Михаил Сирийски се използват като доказателство за иранските корени на българите.

Дори да е имало някакво идване на българи от земите край Имеон, на похода на тези хора трябва да се гледа като на англичаните колонизирали Индия и в един определен период принудени да се завърнат обратно във Великобритания. Кой би изтълкувал присъствието на англичани край Хималаите като доказателство, че прародината на старите англо-сакси е в Азия? Никой, нали, но защо подобно събитие се тълкува като доказателство за иранския произход на българите?

Редно би било поддръжниците на иранската теза да подложат на критика сведенията на своя кумир. Редно би било да се представят на читателите сведения за тракийското присъствие в Индия, а и Бактрия, там където Плиний Стари разполага тракийското племе сарапари. Редно би било да се каже, че сродни топоними на азиатската планина Имеон, Имаус съществуват и в Европа, а и те са споменати дълги векове преди споменаването на азиатската планина.

Всеки има право на лично мнение дори то да се отличава коренно от това на другите хора. При защитата на вижданията си обаче ние трябва да сме обективни и честни. Не трябва да изкривяваме фактите, не трябва да премълчаваме информация. Почтено е и да признаваме откровено грешките си. Как иначе ще имаме правото да се наричаме българи?



Използвана литература :

1.В.Бешевлиев, Географията на България у византийските автори, Известия на Народния Музей Варна, Том 23, Изд. Георги Бакалов, Варна, 1987;
2.И.Богданов, Прабългари, Изд. Народна просвета, София, 1976;
3.Г.Ценов, Праотечеството и праезика на българите, Хелиопол, София, 2005
4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
7. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;
9.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
8. A.Sciaretta, Ancient Toponymy

http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#imeus


http://asciatopo.xoom.it/samnium.html#himella



22.09.2015 г.

КОЙ СЪЗДАДЕ МАДАРСКИЯ КОННИК?


Страната ни България е изключително богата на исторически забележителности. Достойни за посещение са много места у нас. Плиска, Преслав, Силистра, Несебър, Созопол, Варна, Пловдив и София са все локации съхранили в себе си ехото на древността. Могат да се добавят още Червен, Банско, Велико Търново, Ямбол и др. селища, които са запазили паметници свидетелстващи за величието на народа ни.

Такова място е и Мадара. Не случайно предците ни са избрали този регион, за да изградят там много светилища. Атмосферата е особена, сякаш се чувства духа на началото на цивилизацията – времето когато дедите ни са били най-развития народ на Европа.






Скалите на Мадара са крили дълго време един уникален паметник – фигура на конник пронизващ лъв с копието си, а зад боеца може да се види ясно неговото куче. Релефът е открит от Феликс Каниц през 1882 година. Едни от първите проучили монументалното изображение са Карел Шкорпил, Геза Фехер, Георги Баласчев и Веселин Бешевлиев.

Шкорпил датира паметника във времето на Античността и е сигурен в тракийския му произход, ето какво казва чешкия учен

Отъ описанията на релйефа е ясно, че произхода на Мадарския релйефъ трѣба да търсимъ въ първитѣ исторически времена като произведение на един високо културен народъ, чиито художествени паментици сѫ разпърснати в североизточната частъ на Балканския полуостровъ. Това са трако-гетитѣ е край Мадара трѣбва да се търси тяхната света земя.“ - К.Шкорпил, Byzantynoslavica IV, Praha, 1932, Мадаро-Могилското плато, с.122.

Подобно е и виждането на Богдан Филов и Георги Баласчев, които виждат в Мадарския Коник същия стил, в който е изобразяван Тракийския Херос – върховното божество на народа на Орфей.

Геза Фехер от друга страна е убеден, че се касае за творение на тюркски номади, повлияни от сасанидското изкуство.  



http://prarodinata.blog.bg/photos/88147/original/Krali%20Marko/Madara/IMG_8019.JPG

За унгарския учен е без значение факта, че Мадара е важнно място за траките, в което те са изградили много светилища. Едни са посветени на бог Дионис, други на нимфите, а има и такива които принадлежат на Хероса, който е изобразяван като конник. Намерени са и негови оброчни плочки.

Фехер не се притеснява иозобщо от това, че за сасанидско изкуство можем да говорим едва през III век след Христа. Изображенията на Тракийския Конник са от по-ранен период, а както знаем от Херодот – няма друг народ като персите, който да взаимства толкова много от други народи. ”-Her. I.135.

В миналото основното възражение за това, че Мадарския Коник не е тракийско творение, бе присъствието на стреме, а за този атрибут се смята, че е донесен в Европа едва по време на Ранното Средновековие. 

Геза Фехер обаче си казва без увъртане, че стремето е било познато още на скитите, но по тяхно време (Античността) то е било правено от кожа. Скитите обитават територията на Северна България от незапомнени времена, а автори като Стефан Византийски, Дион Касий и др. смятат траки и скити за хора от един произход.

Както знаем от работите на Тукидид, съседи на скитите са гетите, които имат идентично въоръжение и екипировка – II.96. От земите на гетите е и съкровището от Галиче. На една от фалерите е изобразен конник, чиито ходила според Е.Д.Филипс почиват на кожени ремъци, т.е. касае се за примитивно стреме.

Находките от Галиче са датирани II-I век преди Христа. Това ще рече, че можем да говорим за стреме в нашите земи поне от II-I век преди Христа. Тези данни обаче са неудобни за хората отричащи древните балкански корени на българите и поради тази причина ценната информация бива премълчавана.

Друго възражение за това, че Мадарския Конник не е сътворен от местно население е твърдението, че траките нямат монументално изкуство. Това разбира се не отговаря на истината. 

Неотдавна в Родопите бе намерена част от монументална статуя на лъв, която е ваяна дълги векове преди да се появи държавата на персите, а също така и дълго време преди да бъдат положени основите на Рим. За жалост на тази важна и променяща историята новина не бе дадено достатъчно внимание. Защо ли?


https://static.dir.bg/uploads/images/2012/09/13/985186/768x.jpg?_=1526926645
https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/lav-troyanskata-voyna-11979464

Не се говори и за това, че има изображения на Тракийския Конник не само върху оброчни плочки, но съществуват дори и масивни статуи. По ирония на съдбата точно тази статуя показва Хероса пронизващ лъв – същото изображение каквото намираме и по скалите на Мадара.







Още по-ранни скални релефи на конник сътворени от траки има в Мала Азия (Zekeria Koy), която е дом на тракийските племена фриги и мизите наречени още българи. Релефите изобразяващи древно тракийско божество са заснети за първи път от Алфред Холдер и Густав Заре през 1885 година и са публикувани в научно списание през 1886 година.

Тези публикации са добре известни на българските учени, които даже ги споменават в свои работи. Една такава творба бе открита от Мартин Константинов, който цитирайки Георги Баласчев представи следната информация:

„Отъ всичко изложено до тукъ може да се заключи, че у старитѣ траки е сѫществувалъ религиозенъ обичай, който налагалъ на почитателитѣ на нѣкое тѣхно божество да изваятъ неговия образъ въ естествена голѣмина заедно съ атрибутитѣ му върху недостѫпни скали, ако имало такива наблизо до свѣтилището му, издигнато въ нагова честь.

Тъй че, споредъ насъ, до съ. Зекерия ще да е имало въ тракийско време свѣтилище на бога Ареса, комуто тракитѣ поднасѣли своето моление. Свѣтилища ще да е имало, безъ съмнение, и тамъ, дето се намиратъ скални релйефи на конника богъ-херой. 

А тъй като свѣтилище се намѣри прѣзъ разкопкитѣ и до съ. Мадара, произходяще отъ трако-римско време, то възъ основа на всичко горѣказано, трѣбва да приемемъ, че Мадарскиятъ скаленъ релйефъ представлява поганско трако-гетско божество, подобно на ония конни божества, изваяни върху скалитѣ на Зекерия, и пр.”





ето и снимката направена от Алфред Холдер




Както Мадарския Конник, така също и боговете-конници от Мала Азия са обърнати надясно и са изсечени в скален релеф на известно разстояние от земната повърхност. Подобно на сведенията за стремето и за тракийските светилища край Мадара, тази информация не е известна на българския читател.

Трябва да се спомене и още нещо за монументалното изкуство на дедите ни наричани по време на Античността траки. Цитирайки Д.Денев, Александър Мошев съобщава за голям скален релеф - изображение на Хероса от долината на Русенски Лом. За жалост, този паметник е унищожен още през 1940 г. 

Мошев съобщава и за нещо друго, което е неизвестно на българските читатели. Става дума за откритието на археолога Атанас Милчев по време на разкопките в Плиска. Край Южната порта, този наш учен намира релеф на Тракйския Конник и то масивен релеф, божеството е представено в почти естествен ръст. Фрагменти от друг подобен артефакт са намерени и край Източната порта на старата ни столица (BOLGAR Тайните на нашия произход с.24-25). За жалост тези изключително важни сведения не се споменават от тези, които твърдят, че траките не познават монументалното изкуство.

Тези хора пренебрегват и други ценни данни. В земите на фригите и мизите наречени още българи е град Модра, чието име е сродно на Мадара. Модра е споменат от Страбон преди около две хиляди години, но петстотин години по-рано названието на селището е документирано върху древнофригийски надпис М 04 – VI век преди Христа.

Както Мадара, така и Модра могат да се обяснят с българската дума модър, модарсветъл, ясен, ведър, сродна е и диалектната модрия-господ. Значението на Мадара и Модра е светло, свещено, божие място. Логика в тълкуването има защото и на двете локации има светилища и олтари на тракийски божества.

Тези данни позволяват да се заключи, че Мадарския Конник не е създаван нито от туранци, нито от иранци, а от потомци на най-древния цивилизован народ – траките, чиито пълноправни наследници сме ние българите. Това е причината в продължение на хиляда и сто години да бъде правено отъждествяване на българи с мизи – най-големия и най-ранно споменатия тракийски народ.

Кога точно е изваян релефа е трудно да се каже. Надписите не са гаранция, че това е станало едва по времето на княз Тервел, но дори забележитеният паметник да е от това време, неговата поява само показва продължението на една дълга традиция – култа към Хероса, който се почита днес като Свети Георги.

Цитирайки Ростовцев, Мартин Константинов акцентува на това, че „тракийският бог-ловец и бог-конник и досега се почита в българските, румънските и сръбските села под името св. Георги и, че „в християнските църкви може да се наблюдава как образът на великия безимен бог, за когото притежаваме безброй оброчни паметници от римско време, на ловеца и боеца върху своя тракийски кон се почита от селяните като великия християнски „Херос“ св. Георги. 



                   Съкровище от Луковит -IV век преди Христа

Споменато е и мнението на Георги  Кацаров, който говори за съвпадането на стари и нови култови места, което се обосновава приемственост на култа. Няма съмнение, че Св. Георги е просто едно продължение на почитта към Тракийския Конник. Не случайно в повечето области на страната ни Гергьовден е считан за най-големия празник.

Етнологът Евгений Теодоров разказва, че българите мохамедани от Смолян почитат Гергьовден като байрама, а българите мохамедани от Гоцеделчевско дори тачат древният празник повече от байрама. Този удивителен феномен може да се обясни само като влияние на една хилядолетна традиция, която е запечатана в генетичната памет.

Евгений Тодоров отбелязва нещо важно в своите работи, а именно това, че при нас българите се живее един необикновено силен култ към предците. Тази особеност нашият учен свързва със старите вярвания на траките и цитира А.Дюмон, който още през XIX век стига до заключението, че  Тракийския Херос представлява хероизиране на мъртвите и култ към обожествените деди.

Несъмнено Дюмон има право, Херосът е идеалният мъж – силен, храбър, способен да води. Херосът пази своя народ и се грижи ревниво за него. Херосът е пример, който трябва да се следва, а неговата памет да се тачи. Той е връзката на обикновените хора с божественото, той е мостът, по-който всеки достоен човек трябва да премине.

В миналото дедите ни са знаели колко важно е за обществото им да присъстват индивиди като Хероса. На такива изключителни хора се е давал статут на божество. Не случайно тракийските царе Рез и Ситалк са обезсмъртени в предания и песни. Тези хора са известни със своето благородство, сила, мъжественост и мъдрост.

За траките обожествения Херос не е нещо абстрактно и недостижимо, не е нещо, от което те се боят, а дори напротив Херосът е част от тях. Той е един от тях, но притежаващ  особени качества, които са го направили уникален. Както Христос казва – Аз съм пътят истината и живота, така Хероса е отправял послание – Следвай ме, бъди силен, бъди мъдър, бъди добър, бъди честен, обичай народа си!

Почитайки мъжествеността, силата и духовната чистота,  дедите ни са давали пример за идните поколения. Качествата на Тракийския Конник е трябвало да бъдат и качества на държавника. 

Когато владетелят не е имал сила и мъдрост той е бил прогонван и друг, по-достоен е сядал на мястото му. Народът е бил буден, не е търпял слаби и порочни управници. По този начин е постигнато благоденствието в миналото. Държавата е била единна, изградена от здраво свързани едно с друго човешки звена. Хората са се обичали и уважавали, било ги е грижа за роднините си, не са се отдавали на апатия и малодушие.

Това е разковничето за по-добро бъдеще. Силна държава се гради от силни хора. Слабите са осъдени да служат на тези, които хитро умеят да се възползват от объркването на масите. Мошениците не се нито свръхсилни, нито извънредно умни. Крепи ги само подкрепата един към друг. Не случайно е възникнала поговорката  Гарван гарвану око не вади

Мошениците ги крепи и 
това, че двадест и четири часа на ден те следят интересите им да не бъдат накърнени. Какво пречи на нас също непрестанно, упорито и решително да остояваме интересите си? Вместо потънали в летаргия да проклинаме съдбата и да чакаме неволята да ни помогне, можем най-сетне да запретнем ръкави и да си потърсим своето. Както са казали древните – Съдбата преследва страхливите и помага на смелите.





Използвана литература:

1.Е.Теодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
3.E.D.Phillips, The Royal Hordes, Thames & Hudson, London, 1965;
4.Г.Фехер, Облеклото и оръжието на старата българска войска, Военното дело на българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000;
5.N.Dimitrova, Inscriptions and Iconography in the Monuments of the Thracian Rider, Hesperia 71, 2002, p.p. 209-229;
6.D.Boteva, Combat Against Lion on the Votive Plaques of the Thracian Rider, Thracica XVI, Serdicae, MMV;
7.М.Константинов, Крали Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни снимки и факти

ИЗВОРИ ОТ ИНТЕРНЕТ



БГНЕС

Археолози откриха скулптура на лъвска глава от времето на Троянската война

Уникална монументална каменна скулптура на лъвска глава от времената на Троянската война е открита край храма на Великата богиня майка (пещерата "Утробата") в Източните Родопи, обяви на пресконференция археологът Николай Овчаров.
15:15 | 13 септември 2012
https://m.dir.bg/dnes/obshtestvo/lav-troyanskata-voyna-11979464

18.09.2015 г.

ТРАКИЙСКО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ТЮРКИТЕ

Доста от нас смятат, че в древността траките са обитавали земи между Карпатите и Бяло Море. Има и такива, които знаят, че значителна територия от Мала Азия е била заселена от народа на Орфей. Съвсем малко обаче са тези, на които е известно, че далечните ни предци са обитаваи и територии в Централна Азия. Това се дължи на ограничената информация, която ни бе давана в училища и университети. 

Липсата на важни сведения е довела до пораждане на скептицизъм у доста сънародници, ако някой спомене за траки в земите на Бактрия, Индия, а и в прародината на тюркитеСибир.

Извори обаче има и то немалко. Плиний Стари пише за тракийското племе сарапари, което живее в съседство с бактрийците -  Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes, quod postea Bactru a flumine appellatum est.“ - Plin. VI.xviii-48.

Същият автор споменава за племена кикони и брисари между индийците и китайците“…iam Indorum, Casiri introrsus ad Scythas versi — humanis corporibus vescuntur —, Nomades quoque Indiae vagantur. sunt qui ab aquilone contingi ab ipsis Ciconas dixere et Brisaros “- Plin. VI.xx.55.

Плиний пише също за саки, масагети и едони на север от Персия- “Ultra sunt Scytharum populi. Persae illos Sacas universos appellavere a proxima gente, antiqui Aramios, Scythae ipsi Persas Chorsaros et Caucasum montem Croucasim, hoc est nive candidum. multitudo populorum innumera et quae cum Parthis ex aequo degat. celeberrimi eorum Sacae, Massagetae, Dahae, Essedones, Astacae, Rumnici, Pestici, Homodoti, Histi, Edones. “Plin.VI.xix.50.


Киконите са познати още на Омир – “And Euphemus was captain of the Ciconian spearmen… “ - Hom. Il. 2.846.  За тези траки знае и Херодот -“Samothracian city of Sane, and Zone; at the end is Serreum, a well-known headland. This country was in former days possessed by the Cicones. “ - Hdt. 7.59.


Едоните са били могъщо и богато тракийско племе. Половин хилядолетие преди времето на Плиний, те са локализирани край реките Струма и Вардар от Тукидид – “Beyond Axius they possess the country called Mygdonia as far as to Strymon, from whence they have driven out the Edonians. “ - Thuc.II.99.4.


Масагетите са наричани още хуни от Прокопий Цезарийски “Aïgan was by birth of the Massagetae whom they now call Huns; and the rest were almost all inhabitants of the land of Thrace. “– Proc.BG.III.xi.9.


Същите тези масагети обаче Йордан определя като част от семейството на гетите и дори споменава, че град Томи в Малка Скития (Добруджа) е основан от масагетската царица Томира (през VI век преди Христа) “ Elated by his victories in Asia, he strove to conquer the Getae, whose queen, as I have said, was Tomyris… Queen Tomyris crossed over into that part of Moesia which is now called Lesser Scythia-a name borrowed from great Scythia, and built on the Moesian shore of Pontus the city of Tomi, named after herself. “ –Jord.X(62). Може да се добави и това, че масагетските лични имена Томира, Спаргапий, Балас отговарят на тракийските Тамир, Спарка, Балас.


Присъствието на тракийските племена сарапари, едони, кикони, гети (масагети) и едони в Средна Азия е важно, но по-важна е ролята на саките. Те се отличават ярко от местното население поради своята светла кожа и коса. Тези признаци ги определят като преселници от Европа и от не откъде да е, а от нашите земи.

Сведения за това има, но те не са популярни въпреки своето значение. В работи на старогръцки автори намираме следния пасаж – Наричаха го Сака поради това, че е чужденец, а саките са тракийско племе.”– Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, Лик, София, 2010, с.326.*

В по-късни времена саките са наречени согдийци. За тях се знае, че са многоброен и могъщ народ, който е причинявал доста главоболия на Китай. Те са обитавали също територията на Монголия, а и други съседни земи като са оказвали силно влияние над тюрките. С.Г. Кляшторный предава думите на китайски служител, който твърди, че тюрките са простодушни и недалновидни, между тях може да се внесе раздор, но сред тюрките живеят и согдийци (саки), които ги напътстват и направляват:

“Тюрки сами по себе простодушны и недальновидны, и можно внести между ними раздор. К сожалению, среди них живёт много ху (согдийцев), которые хитры и коварны; они научают и направляют (тюрков)!”- С.Г. Кляшторный, Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии, Наука, 1964, c.114.


На согдийците-саки се приписва не просто влияние върху тюрките, но автори като B.A. Лишвиц и др. смятат, че древната тюркска руническа писменост е създадена въз основа на согдийското писмо. Като аргументи се посочват успоредиците между тюркските руни и согдийските букви във форма и звукова стойност:

“Среди алфавитных письменностей, выдвигавшихся на роль источника древнетюркской руники, наибольшее внимание уже давно привлекает согдийская. «Согдийская гипотеза» основывается прежде всего на близости форм ряда рунических и согдийских графем, имеющих тождественные или сходные фонетические референты. При этом учитываются также многовековые контакты согдийцев и тюрок в Центральной Азии, в частности, на территории Монголии. “ - В.А. Лившиц, О происхождении древнетюркской рунической письменности. Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана,  Алма-Ата, 1980. с. 3-13.

Лишвиц допълва и това, че согдийската писменост е заета от уйгурите, които от своя страна я дават на монголците, а те пък я предават на манджурите: “Хорошо известна эстафета согдийской письменности, которую заимствовали уйгуры, передали её через несколько столетий монголам, а последние — маньчжурам.  

Със сигурност произлизащите от Тракия саки са дали на тюрките не само писменост и съвети как да се борят с по-многобройните китайци, но също така и военни титли. За това, че тюрките охотно приемат титли от други народи пише Кляшторный-“Третье возражение Лю Мао-цзая также не может быть принято. Рунические надписи отмечают, что, когда тюркские беги подчинились Китаю, они приняли китайские имена и титулы.”

Някои автори се опитват да изкарат старобългарската титла олгу таркан тюркска, но не съобщават на своите читатели  нито, че с титлата таркан е носена и от согдийци-саки, нито пък се уточнява, че тези саки са определяни като траки от старогръцките автори. За Огул таркан при согдийците съобщава Кляшторный като обявава титлата таркан за тюрска, но не представя тюркската й етимология. Каган също бива наречена тюрска титла, но се премълчава за съществуването на тракийските думи кага и кагайон, когайон. Според Сорин Олтеану значението на кага е свещен, друго възможно значение е светъл.

Благодарение на саките, или пък други тракийски племена като кикони, едони, сарапари, а и масагетите наречени хуни, в езика на тюрките намираме думи като ачари-учител, деде-баща, балгам-влага, мен-мен, аз, касик-кожа, капа-копа, височина, огри-укрит, скрит, кози-козле, агънце, ата-отец.

Повлияна е не само речта на тюрките, но и тяхното облекло. Багодарение на изображения от Централна Азия, а и на археологически проучвания, ние знаем как са изглеждали саките и какво са били дрехите на старите тюрки. Дошлите от Тракия в Сибир наши предци са носили тясна куртка и панталони, имали са високи ботуши, висока шапка, която е наклонена напред. Това е вариант на така наречената тракийска, фригийска шапка.



Точно с такова облекло е изобразен трако-троянецът Парис, а и доста други негови сънародници.



Изображения има дори в Етрурия, която е колонизирана от предците ни векове преди да се появи Рим.



Тюрките са копирали облеклото на своите учители и наставници в желание да ги наподобят.


                                                  изображение на тюрки населяващи земите на Монголия
                                http://kronk.spb.ru/img/kyzlasov-lr-1964.2.jpg

                              http://kronk.spb.ru/library/kyzlasov-lr-1964.htm

Понеже саките обитават Китай, а и оказват влияние на китайската политика и общество, то дрехите на дедите ни проникват и на място, в което никой не би ги очаквал.



Влиянието на колонизиралите Средна Азия траки върху тюрките е доста дълбоко, защото народът на Гюл Текин възприема от дедите ни дори техните погребални обреди.
За жертване на кон в гроба на благородник и за издигане на могила при тюрките пише Б.Б. Овчинникова, но за жалост не споменава една важна подробност – тази практика съществува на Балканите още през Бронзовата епоха.

Така наречените каменни баби – антропоморфни стели обикновено се приписват на тюрките, но тези, които го правят забравят да споменат, че такива надгробни паметници се срещат доста по-рано в Европа. Варненският музей съхранява прекрасен екземпляр от трето хилядолетие преди Христа.


                      http://kronk.spb.ru/img/ovchinnikova-bb-1982-2s.jpg





https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xfp1/v/t1.0-9/936860_191331291020275_365904865_n.jpg?oh=8512d6da10b468070709928c738b3ba6&oe=56613825


Овчинникова е пропуснала и други данни, а именно това, че артефактите, които се срещат в гробовете на старите тюрки имат прототип в земите на траките от Източна Европа.



Още в началото на ХХ век учени като Андерсън и Йетс откриват смайващи паралели между древната китайска керамика и тази от Иран, Туркестан, Южна Русия и Румъния. Това кара тези изследователи да мислят, че е имало контакти между Китай и земите на запад, като тези контакти са започнали през трето хилядолетие преди Христа - W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West, Geographical Review, Vol. 16, No. 4

По-късно У.Уотсън също набляга на изненадващите паралели между Китай и Източна Европа, но за жалост не прави връзката на сродната с културите Кукутени и Триполие Варненска култура, а точно тя е ключова понеже е най-стара.

Друга ключова култура е също от нашите земи - тази от Бреница. Както керамиката, така и оръжията, земедеските сечива и т.н. показват силни прилики с керамика, оръжия и т.н. от Южен Сибир, като намерените в Азия артефакти са от доста по-късен период.

Тези данни позволяват за се каже, че в края на четвърто и началото на трето хилядолетие преди Христа древни балкански племена познати на римляни и гърци като траки, са мигрирали на изток и са стигнали чак до Китай и Индия. Там те са оказали влияние върху местното население, но също така и върху обитаващите Алтайския регион тюрки.

Влияние е оказано върху държавната организация, езика, културата и писмеността на тюрките. Това обяснява защо има общи титли между тюрки и стари българи, а и защо определен брой руни от земите ни имат паралели сред тюркската писменост.

В миналото тези прилики караха учените да мислят, че старите българи са азиатци по произход. Както антропологическите, така и генетичните проучвания обаче опровергаха това виждане. Както антрополозите, така и генетиците установиха, че българите не просто са потомци на местно население, но и на най-древните балканци.

За траките се знаеше малко в края на XIX и началото на ХХ век, под натиска на чуждеци народът на Орфей бе обявен за изчезнал, а постиженията му бяха безсрамно приписани на други хора. Сведенията на Ариан, Страбон, Плиний и др. за влиянието на траки върху азиатските народи бяха премълчани. Историческите извори, в които се поставяше тъждественост между траки и българи бяха или укривани, или дефинирани като неверни.

Днес дори обикновените хора имат достъп до специализирана литература. Всеки може да си набави и провери старите исторически извори. Пътят към истината е отворен, но не е лесен. Иска се доста търсене, сравнения, проверки, но пък си заслужава защото да знаеш, че дедите ти са били хора на светлината не е никак малко. Да знаеш, че в твоите вени тече кръвта на тези, които са повлияли китайци, индийци, иранци и тюрки си е повод за гордост.

Тази гордост обаче задължава, тя не е украшение, с което всеки има право да се кичи. За да имаш правото да се наречеш българин, трябва да се държиш като българин, а това означава да си силен, благороден и добър човек, който страни от злоба, завист и алчност. Оцелява този, който е намерил пътя към истинската си същност.



Използвана литература и пояснения:

1.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
3.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;
6.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
7.С.Г. Кляшторный, Древнетюркские рунические памятники как источник по истории Средней Азии, Наука, 1964;
8.В.А. Лившиц, О происхождении древнетюркской рунической письменности. Археологические исследования древнего и средневекового Казахстана,  Алма-Ата, 1980;
9.Б.Б. Овчинникова, Погребение древнетюркского воина в Центральной Туве.
10.W. Perceval Yetts, Links between Ancient China and the West, Geographical Review, Vol. 16, No. 4 (Oct., 1926)
11.W.Watson, Early Civilization in China, Thames & Hudson, London, 1966;



*Не може да се отрече, че саките са наричани и скити, това прави Страбон обяснявайки, че те са същите хора, които Омир нарича абии и галактофаги и определя като съюзници на Троя – Strab.VII.3.9.


От друга страна скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, а Касий Дион твърди, че даките са клон на скитите – Dio-51.22.4.