30.05.2019 г.

ДВАДЕСЕТ ВАЖНИ ФАКТА, ЗА КОИТО ИСТОРИЦИТЕ НИ СИ ЗАТВОРИХА ОЧИТЕ


Всеки от нас харесва особените изказвания на интелигентни хора. Аз не правя изключение и преди повече от тридесет години книгата “Латински Сентенции”, стана мое любимо четиво. В нея наистина имаше мъдрост, там намерих забележителни неща, които останаха завинаги в паметта ми. Сигурен съм, че е така и при много други хора. Често срещаме нещо впечатляващо и не просто го запомняме, но дори и го предаваме на приятели, познати и т.н.

Не всяка интересна сентенция обаче е правдива, не всяка съдържа истинска мъдрост. Като пример може да се посочи тази: “Истината се ражда в спора”. Това не е вярно, никога не е било вярно, просто няма как, невъзможно е. Аз лично смятам, че истината се ражда не в спора, а в спокойната беседа, при която бива поднесена точна, ясна и неотклоняваща се от действителността информация.
                                                
По време на спор, опонентите желаят на всяка цена да наложат своята гледна точка, като невинаги борбата им е с почтени методи. Има и друго, ако определен човек през целия си живот е защитавал нещо невярно, дали ще намери смелост да го признае? Дали ще може да наведе глава и да каже, че не просто е сгрешил, но и, че е помагал на лъжата да замъгли съзнанието на мнозина други? Колцина имат смирението, а и духовната сила да сторят това? Всъщност, познаващите смирението и имащи духовна сила никога не застават на страната на заблудите.

Не, истината не се ражда в спора, отдавна съм се убедеил в това. Когато представях на противниците си необорими аргументи, те просто се оттегляха мълчаливо. Като няма шум, няма и привличане на вниманието към това, че са загубили. Не притежава ли някой чест и достойнство, няма надежда за ползотворен спор.

Трябва да добавя и нещо друго. Неотдавна един от читателите ми спомена много интересно изказване на американския интелектуалец Ъптън Синклер: “Няма как да обясниш някому нещо, ако заплатата му зависи от това да не го разбере.”

Точно такова е положението и с повечето от противниците ми, за това аз карам по своя път: представям точна, ясна и неотклоняваща се от реалността информация. Българите са умни хора, като им се даде база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.

В миналото мнозиха бяха оплетени в капана на заблудите по простата причина, че липсваше база за сравнение, а и достъпа до ценната информация бе ограничен за шепа избрани хора. Волю-неволю трябваше да вярваме на хората накичени с титли (както се оказва сега - без покритие).

Вече съм напълно убеден, че много преди за излезат резултатите от генетичните проучвания на народа ни, специалистите са разполагали с предостатъчно информация, която им е позволявала да оповестят, че като цяло, ние българите сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на десет хиляди години.

Ако това твърдение ви звучи странно, обърнете внимание на следните важни неща, които историците ни не са взели под внимание:

1.Още през 1938-ма година са оповестени резултатите от мащабни проучвания на българския народ, като става ясно, че ние стоим твърде далеч от народите на Азия. Тези данни показват, че Васил Златарски - основоположникът на българската историческа школа се е лъгал и теорията му е невярна. Естествено, никой историк не дръзва да ползва неудобната информация.

2.През 1959-та година са публикувани резултатите на нови, също така мащабни антропологични проучвания, които отново доказват, че предците ни няма как да са дошли от Азия, а което е и по-важно: излиза, че повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип – клон на средиземноморската раса, т.е. от гледна точна на антропологията, повечето от нас със сигурност са потомци на хората, които в далечното минало са наричани траки и пеласги. В продължение на дванадесет години, никой не посмява да коментира или ползва издаденото от БАН проучване и свързайки го с първото да обори аргументирано властващите вярвания.

3.През 1971-та година, имайки предвид тези проучвания, проф. Димитър Ангелов споменава в книгата си Образуване на Българската Народност следното: “Може да се каже, че понастоящем едва ли има вече съмнение, че балканският субстрат (траките) като един от компонентите при образуването на българската народност не може повече да се пренебрегва.” Останалите колеги на проф. Ангелов мълчат, а и самият Ангелов, макар дръзнал да публикува една неудобна част от изследването, не посмява да спомене другият важен извод, а именно това, че дедите ни в никакъв случай не са били тюрки. Ако този наш историк имаше подкрепата на колегите си, със сигурност би дал и данните събарящи теорията на Златарски, Иречек и др., но сам човек няма как да се опълчи на системата, резултатът ще е печален, дори страшен. Съдбата на д-р Ганчо Ценов показва какво се случва с такива хора.

4.Кръвта е нещо важно, но също така е важно и един народ да запази древната традиция на своите предци. Нашата е запазена смайващо добре като се имат предвид няколкото жестоки чужди окупации и подтисничества. През 1972-ра година проф. Евгений Теодоров споделя неудобните дори и днес за определени хора думи: Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни…. те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи...и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ 

Проф.Теодоров не е самотник, не е единственият етнолог, който е успял да намери важни неща за корените на народа ни. Проф. Иван Венедиков свързва обредите по Еньовден с древните ритуали провеждани в светилището на Делфи, а в Русалийските игри намира остатъци от култа към Залмоксис. Проф. Иваничка Георгиева смята, че особеният статут на Св. Марина е ехо от култа към Бендида, а в образите на Св.Модест и Св. Илия се крият християнизираните образи на Хермес и Тракийският Зевс, който само при траките е изобразяван на колесница. Почти всички етнолози и фолклористи са единодушни, че честването на Трифон Зарезан е още живия култ към бог Дионис. Това е мнението на акад. Михаил Арнаудов, проф. Иван Венедиков, проф. Иваничка Георгиева и още много други. В работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“ са представени интересни, а което по-важни - убедителни доказателства за култа към майката на Дионис при нас българите дори и в ново време. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това.

A това, че култът към Тракийския Конник е запазен в честването на Гергьовден не се отрича дори от скептиците. Ясно е и, че обредите Герман, Ладуването, поманата, нестинарството, сурвачката, мартеницата  и т.н. са древно балканско наследство. Къде обаче са остатъците от тюрски и ирански обреди???

5.Ценен е и приноса на проф. Николай Колев, според когото: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:  I, II и IV тип рала за обработка на земята, вършитбата с диканя, култивирането на лозята и направата на вино, трансхуматното (подвижно) животновъдство, носенето на опинци и ямурлук от пастирите…”

6.Оказва се, че ние българите сме наследили не само физическия тип, но и културата, която е създадена от Залмоксис, Орфей, Тамир, Лин, Евмолм и още много други светли личности. Българският селянин пък е съхранил даже облеклото на синовете на Арес, накарали да треперят не кой да е, а римските легионери.

Разбира се важно е и друго – езикът. Доста по-рано от проф. Теодоров, през 1958-ма година, акад. Владимир Георгиев стига до заключението, че: “ ... разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.”   

7. Историците смятащи старите българи за дошъл от Азия народ, не са пожелали да използват споменатата до този момент важна информация в работите си, като списъкът с пропуски не свършва тук, а е плашещо дълъг. През 1966-та година Веселин Бешевлиев завършва работата си “Ирански елементи у първобългарите”, като тя е представена през 1967-ма година на конференция в Москва. Старобългарските имена Аспарух, Борис, Кубрат (Кроват бел.моя), Мостич, Персиян, Расате, Гостун са сравнени с ирански имена, но не е отворена и дума за тракийските Аспиос, Борис(кос), кровизи, Мостис, Прусий, Раскос, Гастос. He e отворена и дума за родството на тракийските имена Бурил, Бузос, Войнес, Телеф, Токей, със старобългарските Борил, Бузан, Воин, Телец, Токт. Обективна наука ли е това?

Mонета на тракийския цар Мостис, чието име е съпоставимо със старобългарското Мостич
http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/mostis/deLuynes_1822.jpg

8.Подложилите на анализ вярата и културата на старите българи учени, споменават нашият владетел Крум и това, как той заповядва да бъде направена ритуална чаша от черепа на опожарителят на Плиска – император Никифор. За това, че абсолютно същият обред се среща в Тракия дълги векове по-рано, не се казва нищо, а Луций Аний Флор е ясен:”траките пият от чаши направени от човешки черепи.” Дали никой от нашите историци не е бил запознат с работите на Флор, или пък е счетено за нормално фактите показващи, че старите българи са месен народ трябва да бъдат премълчани?

9.Един от най-ранно проучилите военното дело на старите българи е Геза Фехер. Той правилно определя дедите ни като конни стрелци, но защо си е затворил очите за това, че преди около две хиляди и петстотин години Тукидид нарича северните траки конни стрелци?

10.Историците ни смятат, че старите българи са говорили език, който е от различна група в сравнение с днешния български. Едни изследователи причисляват речта на дедите ни към тюрските езици, а други към иранските. Никоя от двете групи специалисти не обяснява мистерията: Защо в цялата старобългарска ездаческа терминология няма нито една тюрска или иранска дума?

Нито кон, нито кобила, жребец, седло, юзда, стреме, лък, тулъ (колчан), стрела, тетива, острие, яздя, ездач и т.н. не спадат към тюрското или иранското езиково богатство. За сметка на това, тракийската ономастика намираме Коне, Кобилатус, тула-,  Уздика, Асдул, Ездикая и др., но това не трогва никого. Сякаш съществува табу всяка връзка на старите българи с местното балкански население да бъде избягвана. Дори да не разполгахме с тракийските думи покаващи, че българската ездаческа терминология е от балкански произход, учените са осъзнавали прекрасно какъв проблем е пълната липса на ирански, или тюрски термини, като разбира се това не е споделено нито със студентите, нито със широката публика.

11.Проф. Йордан Андреев и проф. Андрей Пантев са учени, които уважавам, но не мога да се съглася с тяхното тълкуване на един особен обред извършен от княз Крум. Става дума за жертването на хора и животни недалеч от Златната врата на Константинопол и твърдението, че Тангра ще да е бил жесток бог, щом за умилостивяването му са били необходими и човешки жертви.

Та нима водещият мирмидони Ахил Пелеев не жертва много хора и животни на кладата на роднината си Патрокъл? Синът на Тетида не е бил поклонник на Тангра, а почита Зевс Пеласгийски, чието име самотракийците тачат под имет Ден – название обяснимо със стблг. дьнъ, според акад. Георгиев.Защо никой, който е писал за денията на княз Крум край Константинопол, не прави връзка с обреда извършен от Ахил, при условие, че Йоан Малала смята българите от своето време за принадлежащи на народа, който Ахил е предвождал по време на Троянската война?  

12.Един особен аспект на старобългарската религия е жертването на кучета. В работата си “Гръцки и латински извори за вѣрата на прабългаритѣ”, Веселин Бешевлиев споменава  свидетелството на Теофилакт Охридски, който нарича българите “народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета.” Странно е как учен със завидна ерудиция не е забелязал паралела с култа към тракийската богиня Зеринтия, в чиято пещера се принасят в жертва кучета. Още по-голям парадокс е това, че самото име на Зеринтия е обяснимо със стблг. звѣрѧ. Не само култът е местен, но и названието на богинята, в чиято пещера биват жертвани кучета е българско. И това е без значение???

13.Всеки сънароднник знае за особения символ IYI, но на малцина е известно, че най-рано този знак се среща на Балканите – отпреди около 5000 години. В Южните Балканите знакът се среща през Бронзовата епоха, а по време на Античността го има и гравиран на мраморна плоча, някога стояла в маслинената горичка край приадлежащата някога на траки и пеласги Атина. Нима това не е силна индикация, че старите българи са местен народ? През 1997-ма година, Стамен Михайлов представя на колегите си ценната информация, но никой не я използва адекватно.

14.Същият археолог представи доказателства за това, че появата и развитието на старобългарската чернолъскава керамика е на Балканите, като уточни, съдове с механично излъскана повърхност се появават у нас още през Енеолита (времето, в което на Балканите съществува и знакът IYI бел.моя). Не се ли събраха много случайности???

15.За датировката на първата ни столица Плиска се води война отдавна, като със зъби и нокти се защитава виждането, че строежите са започнали през пред Средновековието. Признава се, че по време на Античността, в Тракия има традиция на строеж с едри квадри, знае се, че има исторически извор, в който се твърди, че Константин Велики е финансирал издигането на Плиска, Преслав и др. с огромната сума от шестотин златни кентинария. Известно е, че през Средновековието дори Византия не може да си позволи такива грандиозни строежи като тези на Плиска и Преслав, но старото виждане не се променя, а оборващата го информация се игнорира. Та нима не е повод гордост това да се признае, че от уважение към дедите ни, император Константин Велики е финансирал строежите на Плиска и Преслав, като строителите са били местни хора? Защов такъв случай учените ни напират да търсят строители от Сирия, Армения, Иран след като няма нито един извор, в който да има дори бегло споменаване на такова нещо???

15.В началото на ХХ век д-р Ганчо Ценов пише за създадената през IV век карта на Св. Йероним, на която е написано Мизия също и България, но тази ранна датировка събаря старата, създадена от чужденци теория за произхода на народa ни и названието България бива обявено за добавено по-късно. Реално причина за това няма тъй като останалите топоними от картата са древни, а и имаме свидетелствата на Йоан Никиуйски, който описвайки събитията от 513-515-та година казва, че военоначалникът Виталиан се завърнал в Провинция България. Разказвайки за същите тези събития- 513-515-та година, Йоан Зонара пояснява, че император Анастасий изградил защитното съоръжение Дългата стена, за да предпази от нападенията на българите. Дългата стена не е на Дунава, не е в проходите на Стара Планина, а в близост до Константинопол, Южна Тракия. Къде трябва да са живели българите, за да се прави стена за защита от тях на около 60 километра от столицата на империята? По времето на император Зенон 474-491 българите са на Балканите и то не край Дунава защото през 499 година разбиват римска армия край Чорлу, недалеч от Константинопол. Нима информацията представена от д-р Ценов не е логична и правдива, защо е отречена тогава?

16.Геза Фехер пише за особената прическа на старите българи, като обяснява, че част от косата е остригана, а друга е оставяна да расте дълга. Точно това е прическата на пеласгът Тезей, който е и основателят на Атина. Разказвайки за прическата му, Плутарх обяснява, че тя е типична за траките абанти и мизи, като даже обяснява, че причината е практическа – да не може противника да те хване за перчема. Тези важни подробности не се отбелязват от историците ни, за които отъждествянането на българи и мизи ще да е било грешка на старите автори.



Изображение на Ахил Пелеев с бръсната глава и кика-прическа типична за старите българи

17.Освен особената прическа, за старите българи е характерно още нещо, което също е доста необичайно. Става дума за изкуствената черепна деформация. Това не е чужда за земите ни практика, напротив, среща се още през Каменната епоха както споменава Йордан Йорданов. Александър Монгаит пише за изкуствена черепна деформация сред населението на Черноморските степи от Бронзовата епоха. През 1957-ма година американски екип разкопава могилата на фригийския цар Мидас. Оказва се, че прочутият с богатството си монарх е изглеждал доста странно поради изкуствената деформация на черепа си. Дори американските археолози да са отложили публикациите си с двадесет-тридесет години, поне до края на 80-те години на ХХ век, вече е било добре известно, че фригите, а и останалите траки практикуват изкуствената черепна деформация. През 2000-та година Стефан Йорданов оповестява в “Тракийският Воин”, че някои от установилите се в Мала Азия трако-пеласгийски племена познават черепната деформация. Почи двадесет години по-късно, никой не посочва изкуствената черепна деформация като общ белег между старите българи и древнобалканските народи.

18.Днес облеклото вече не е белег на национална принадлежност, но в древността не е било така. Късата куртка и тесните панталони на старите българи са доста по-различни от шалварите на бактрийците и дългият им широк кафтан. За сметка на това, точно типичното за старобългарските бойци удобно, позволяващо бързи действия облекло, се среща на Балканите в дълбока древност и е облекло на трако-трояните.



Възстановка на дрехата на трако-троянските бойци, тясната куртка, тесните панталони и закривената напред шапка са основни белези на този древен тип облекло
https://christogenea.org/images/32-greek3-300.jpg

19.От значение за историята на старите българи е и тяхната руническа писменост. За знакът IYI вече бе споменато, че се среща на Балканите още преди пет хиляди години.
По-интересно е това, че над четиридесет старобългарски руни съвпадат по форма със знаци от Линеар А и Линеар Б, а за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е създадена от Орфей. Още по-интересно е, че ако на руните от розетката от Плиска дадем стойности на еквивалентите знаци на Орфеевата Линеар Б, ще получим смислени български думи: лоно, пек, вопъл, буря и т.н. Розетката от Плиска е открита от Станчо Ваклинов в началото на 60-те години на ХХ век, а по това време Орфеевата писменост Линеар Б вече е разчетена. Нужно е било някой специалист само да даде звукова стойност на руните въз основа с приликата им с писмеността, с която според Юрий Откупщиков, на микенски документи е гравирано името Дуло. Това име Откупщиков сравнява с тракийските Дулес, Дулас и др. То се среща и по тухли от Античността намерени при разкопките на Плиска, но уви – няма кой да го сравни с българското родово име Дуло, а за останалите пропуски няма какво да говорим, просто не зная как да формулирам игнорирането на планини от важна информация.

20.Всички споменати до този момент неща са важни за историята ни, но са поставени в сянка, за да не пречат на общоприетите виждания, според които старите българи в никакъв случай не са местен народ, а пришълци от Азия. Това аз в никакъв случай не мога да приема за научен метод, трудно ми е да повярвам и, че се касае за невинна грешка. Едно-две неща могат да бъдат пропуснати, но не и огромно количество данни, за които е характерно това, че са неудобни на поддръжниците на официалните теории. 

Последният важен, но като цяло игнориран факт е това, че през 1980-та година излизат резултатите от интересни антропологически проучвания. Този път те засягат скелетни останки от Каменната, Меднокаменната, Бронзовата и Желязната епоха на Балканите. През 1984-та година, авторите Петър Боев и Славчо Чолаков оповестяват откритието си:Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “

Благодарение на проучванията от 1980-та година (излезли през 1984-та година), ние разбираме, че няма как населението създало блестящата енеолитна цивилизация, да е унищожено, или прогонено от прототракипрез Бронзовата епоха. А благодарение на антропологичните проучвания от 1938-ма и 1959-та година, става ясно, че повечето от нас спадат към същия тип както и древното балканско население наречено траки и нямаме нищо общо с народите на Азия. Налице е приемственост – от Каменната ера до ново време.

Нима въз основа на представените в тази работа доказателства не е справедливо да се каже, че ние сме нещо уникално – реликва от древността, народ, който е успял да се запази на собствената си територия в продължение на десет хиляди години?

Нима нямаме право да претендираме, че историята на Европа започва с нас? Все пак на наша територия е открито колелото, при нас започва най-ранната обработка на злато, мед, а и желязо. Наши са най-древните европейски градове, наша е и най-древната писменост. Организираното земеделие и скотовъдство, предизвикали неолитната революция на континента ни и спомогнали на много народи да оцелеят, тръгват на запад, север и изток от Балканите.

Нашите претенции не са безпочвени, не са нещо пресилено, а самата истина. Тя трябва да бъде чута, осъзната и приета от всички прогресивни хора.

24.05.2019 г.

МИСТЕРИЯТА НА МОРАВСКАТА МИСИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ



Едва ли има сънародници, които да не хранят дълбоко уважение към подвига на солунските братя. За някои от нас, 24-ти май притежава почти религиозно значение. Истинските българи помнят своите благодетели и им отдават заслужената чест. Народът винаги е признателен на добрите хора, жалко е само, че учените ни като цяло не са направили достатъчно, за да се знае цялата истина засягаща произхода на Кирил и Методий, а и причината за тяхната Моравска мисия.

Относно етническата принадлежност на тези хора, изобщо не може да има съмнения – те са българи. Установено е, че родното им наречие спада не към македонските, а към родопските. Знае се също и това, че дядото на солунските братя е бил благородник от двора на княз Кардам, но е бил принуден да напусне България и поради различия във вижданията на управляващите. За това цитирайки И.Гълъбов, Б.Цонев, В.Ягич и др., свидетелстват А.Х.Едле фон Сумтал и М.Маргаритов.

Въпреки че израстват в пределите на Римската Империя (Византия), Кирил и Методий са с българско самосъзнание и владеят българската реч до съвършенство. Имайки предвид всички тези факти, е трудно да намерим обяснение на въведеното и наложено в официалните теории виждане, че светите братя започват делото си не у нас, а в Моравия, не в Плиска, а във Велехрад (Велеград), не в двора на княз Борис I, а при княз Растислав.

Ha пръв поглед това изглежда доста странно и напълно лишено от логика деяние. Защо хора с българско самосъзнание ще пренебрегнат сънародниците си и ще отидат да помагат на друг народ? Защо наистина Константин-Кирил и Методий не отиват директно в Плиска при княз Борис I, a потеглят за Моравия където според официалните версии ги е поканил тамошния княз Растислав?


Останки от средновековна сграда в Моравия, предполагаемо място на погребение на Св.Методий- Vykopávky velkomoravského kostela na tzv. metropolitní výšině, možné místo pohřbu sv. Metoděje, изобр.Palickap – Vlastní dílo
 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c8/Uhersk%C3%A9_Hradi%C5%A1t%C4%9B%2C_archeologick%C3%A1_lokalita_Sady_%22%C5%A0pit%C3%A1lky%22.jpg/800px-Uhersk%C3%A9_Hradi%C5%A1t%C4%9B%2C_archeologick%C3%A1_lokalita_Sady_%22%C5%A0pit%C3%A1lky%22.jpg

За да разберем мистерията, първо трябва да обърнем внимание на това – кои са старите обитатели на така наречената Велика Моравия и какво е положението, в което се намират в началото на IX век.

Името на тази страна идва от названието на река Морава, наричана в древността Маргус. Cпоред М. Бети, посетената от Кирил и Методий Моравия съвпада с територията на римската област Мизия: “…the location of the activities of Constantine and Methodius and the later Methodian archdiocese, was the so called Great Moravia, in Roman Moesia.“

През IV век Мизия е наречена и България от Свети Йероним – Mesia hec & VulgariaОт този период, та чак до към XV век, различни автори наричат българите мизи, т.е. в продължение на 1100 години, има отъждествяване на дедите ни с най-големия тракийски народ.

Благодарение на тези факти разбираме, че през Античността, земите на Моравия са принадлежали предимно на мизите, наречени по-късно българи. Разбира се освен мизи, в Моравия са живели също дардани, трибали, а и илири. Последните са хора явяващи се близки роднини на дедите ни наричани по време на Античността траки.

Не само историческите извори, но дори данните от археологията доказват, че на територията на Моравия. Благодарение на проучванията на М.Душек и др. става ясно, че още в дълбока древност, Словакия е обитавана от траки. Те не са се изпарявали, нито вятърът ги е отвял нанякъде, няма и сведения за тяхното пълно унищожаване от някакъв враг.

В отчет на “Варненското Археологическо Дружество” от 1907-ма година, има един много интересен пасаж, в който се твърди, че чешките учени се интересуват от разкопките на Абоба (Плиска) защото предполатат, че Велеград в Моравия прилича по устройство на българската столица. Уточнено и и това, че във Велеград, върху камъни са намерени подобни знаци руни както в Абоба (Плиска).


Находки от Моравия -Great Moravian sword from Blatnica, unearthed in the 19th century, originally interpreted as a burial equipment from a "ducal" mound, Hampel 1894

По времето на солунските братя няма съществена промяна на етническия състав на населението на страната, над която властва княз Растислав. Там живеят потомци на мизи, трибали, дардани и др. Това обяснява защо в по-старите хроники името Растислав е предадено като Растис, а Растис е тракийско име. Същото важи и за името на княз Коцел, то е просто новият вариант на древното Κοζειλας.

Най-важната подробност е това, че хората в Моравия говорят същият език, който се говори и в България, а и как да е различно. Точно за това, в писмото на император Михаил III до княз Растислав (Растис) се казва, че Константин-Кирил е говорил моравския език. Цитирайки П.Юхас, нашият изследовател С.Попов съвсем правилно отбелязва, че по времето на Борис I, Моравия е била част от българската държава, следователно и езикът е бил същият.


Карта на Моравия 814-та година - Map of Moravia within East Francia in 814, Johann Gustav Droysen - Allgemeiner Historischer Handatlas

Ако не се касае за българско моравско наречие, то твърдение на Михаил III е напълно лишено от логика защото няма сведения Константин Кирил да е посещавал Моравия преди 862-ра година и да е прекарал дълго време там. Колкото и мъдър да е определен човек, изучаване на чужд език изисква време, а е нужно и физическо присъствие сред хората говорещи въпросния език.

Макар в миналото, а дори и днес, Моравия тенденциозно да е представяна като отделна страна, както се уверяваме, реално нейните жители са били от същия произход както и хората от България. Моравия не е нищо друго освен подчинено на българските владетели княжество, в което основното население е същото както и у нас. 

Защо иначе през 827 и през 829-та година княз Омуртаг ще изпраща армията си по поречието на Драва? Един мъдър владетел като Омуртаг не би започнал военна кампания, която може да доведе до сериозен конфликт, освен ако не се касае действия целящи запазването на изконни български територии.

Когато немци и унгарци съсипват Велика Моравия, тези от жителите ѝ, които агресорите не са успели да пленят, се преселват в България, а това е поредната силна индикация за националната принадлежност и самосъзнанието на тези хора.

Несъмнено, ако нямаше намеса на чужденци, с течение на времето, Моравия би се сляла с България и би се стигнало до образуване на огромна държава. Това обаче е най-големият кошмар както за Римската Империя (Византия), така и за германските царе. Te помнят добре наказателните походи, които княз Омуртаг предприема срещу крал Людовик Благочестиви.

България като дом на всички потомци на старобалканските народи и техните роднини, би била не само най-силното и най-голямо царство в Европа, но и реална заплаха за франки и римляни (византийци) по простата причина, че те са се разпрострели на наши изконни земи, чието връщане ще бъде поискано.

За да не се стигне до това, както германите, така и римляните (византийците) вземат превентивни мерки, които трябва да предотвратят вливането на Моравия в лоното на българската държава.

През 865-та година, в следствие на намесата на германското духовничество и германската благородническа прослойка, папа Стефан V забравява богослуженето на изконния език на населението на Моравия. През 866-та година, в България избухва така наречения бунт на боилите, които са против въвеждането на християнството. Реално, бунтът на боилите, е опит за преврат и сваляне от власт на княз Борис I, като мотивите нямат нищо общо с религията. Само година по-късно, през 867-ма година, Василий I организира покушението над носещият фригийска кръв във вените си император Михаил III – човекът подкрепил Светите братя в полезната за България дейност.

Вижда се, че противниците ни са били силно изплашени, иначе не биха действали толкова бързо. Когато съпоставим събитията от 865-та, 866-та и 867-ма година, става ясно, че не са никак случайни и по-скоро се касае за добре организирана кампания. Това проличава също и от последвалия съюз, който император Василий I и крал Людевик II сключват през 870-та година. Само за пет години, обръчът около дедите ни е стегнат здраво, но те вече имат стабилна опора и устояват.

Враговете на народа ни са водели войни срещу нас не само с огън и меч, но и по друг начин – с клевети и заговори са се опитвали да раздединят дедите ни, а всяка отделена от лоното на народа ни група група е била подлагана на асимилация. Докато в средата на IX век България е силно княжество, което успешно се противопоставя на Франското Кралство и на Римската Империя (Византия), то подчинената ни Моравия има по-малко човешки и финансови ресурси. Това я прави лесна плячка на германските царе, които се стремят да наложат своето влияние, а след време и пълна власт над завладяното население.

Целта на Моравската мисия на Кирил и Методий е да бъдат опазени българите от покрайнините на държавата ни. Запознати с политиката на Римската Империя (Византия), а и с амбициите на германските владетели да разширят териториите на страните си в посока изток, светите братя правят всичко възможно да укрепят българщината.

Моравия като територия може и да е загубена за нас, но с въвеждането на глаголическата азбука у нас, а и правото на богослужене на български език, държавата ни се укрепва. Не случайно времето на Симеон Велики е известно като Златният Век. Тогава страната ни се превръща в духовен водач на всички сродни народи.

Ролята на българите в укрепването на държавите и даване на силна основа на културата на сродни хора от други държави е било добре известно през IX и X век. Било е известно и през ХIX, когато Юрий Венелин идва у нас, вижда страданията на народа ни и бива силно огорчен от съдбата на учителите и наставниците на Русия. В началото на ХХ век, по-точно през 1923-та година, лингвистът Макс Фасмер акцентува върху ролята, която българските книжовници и духовници изиграват в оформянето на езиците на руси, сърби и др.

За влиянието на книжовното дело на Кирил и Методий над чехи, словаци, поляци, словени, хървати, пише акад. Е.Георгиев в работата си “Нашето Азбуки”. Ясно и откровено признание за приноса на дедите ни идва от страна на проф. Н.Туницки: „По времето, когато западноевропейските народи не можеха и да мислят за народни езици в богослужението, когато сред западните славяни остатъците от народна църква и славянска писменост постепенно замираха, а сред сърбите и хърватите едва се подемаха първите стъпки на просвещението, когато Русия бе още съвсем езическа, в България за няколко десетилетия се създаде самостоятелна славянска църква, с народен език и духовенство, а славянската просвета достигна небивали успехи в своето развитие.“

Повече признания от страна на лингвисти идват през втората половина на ХХ век.
Проф. д-р П. Кирай – преподавател по славистика в Будапещенския университет, cподеля : “...Старобългарският език има огромна роля за културното развитие на Средна Европа. Делото на Кирил и Методий и техните ученици е наистина епохално и тепърва ще се очертават границите на техния принос.“

Проф. Й. Линстед – ръководител на катедрата по славянска филология в Хелзинкския университет,  също дава висока оценка: “...Важното е, че когато преподавам на студентите от славянски филологии, които изучават старобългарски език, аз им подчертавам, че този език всъщност в основата си е в основата на всички славянски езици.“

Проф. Сьоичи Кимура – президент на Японската славистична асоциация казва: „В продължение на векове латинският език е бил изучаван с огромен труд, защото той е достъпен само на най-образованите хора на онези времена. Старобългарският език е велик дар, даден от братята Кирил и Методий на славяните, защото е бил достъпен на тях. През Средновековието религията и културата са едно и също нещо. Тъкмо затова делото на Кирил и Методий има огромно културно значение. Създаденото от тях е гениално, истински непреходно. То се предава от век на век чак до съвременността.“

Интересно е и виждането на Ян Йендзие – доцент по българска филология в Пекинския университет: “Благодарение на делото на Кирил и Методий и техните ученици България рано приема културното наследство на човечеството с помощта на своята писменост, запазва и развива своята културна традиция и националния си характер, става една от страните с развита култура в Средновековието.”

Могат да бъдат добавени още хвалебствени слова за делото на Светите братя, може да се каже още много за подвига им, но по-важното е друго – да проумеем, че славата на дедите ни не е като медал, с който можем да се кичим, а пример, който сме задължени да следваме. За да си потомък на благородници, трябва да се държиш като благородник.
За да си истински българин, трябва да следваш пътя на светлината и доброто.




Използвана литература:

1.А.Х.Е.фон Сумтал, М.Маргаритов, За Кирил и Методий, изд.ОФ, София, 1989;
2.Е.Георгиев, Нашето Азбуки, Изд.Народна Просвета, София, 1981;
3.Вторий Годишенъ Отчетъ на Варненското Археологическо Дружество за 1907 година, Зора, Варна, 1908;
4.Български Старини изъ Македония  събрани от Йорданъ Ивановъ, Българско Книжовно Дружество, Държавна Печатница, София, 1908;
5.M.Dušek, Die Thraker im Karpatenbecken, Verlag B.N.Grüner, Amsterdam, 1978;
6.B.Dudik, Mährens Algemeine Geschichte, I Band, Von den ältesten zeiten bis zum jahre 906, Brünn, Druck von Georg Gastl, 1860;


Извори от интернет:

С.Попов, Българската Писменост – известна и непозната (посл.вид.24-05-2019)

Моравска мисия (посл.вид.24-05-2019)



За Буквите, Кирило-Методиевски Вестник (посл.вид.24-05-2019)  http://www.zabukvite.org/newspapers/Zabukvite31.pdf

19.05.2019 г.

ТАЙНИТЕ НА ОСТРОВ КРИТ, ИЛИ ЗАЩО СЛЕД ВРЕМЕ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЩЕ УЧАТ БЪЛГАРСКИ


В древността остров Крит е бил известен като особено място. Вярвалото се е, че там ca родени гръмовержецът Зевс и Дионис-Загрей. Един от най-прочутите владетели на острова е цар Минос – създателят на огромен и красив дворец, а и на Лабиринта. Този цар и син на Европа – благородничката, по чието име е назован континента ни. Самата Европа е сестра на Кадъм – човекът, за котото се е смятало, че е създал, или поне донесъл азбуката на Балканите.



                                Планината Ида, изобр. Jerzy Strzelecki 
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Psiloritis3%28js%29.jpg/800px-Psiloritis3%28js%29.jpg

На остров Крит е почитана и великата богиня-майка Ида. На нея са наречени извисяващата се високо планина Ида, а и пещерата Ида, в която според древните митове е отледан бог Зевс. Съвсем естествено, пещерата става място за поклонение.

Несъмнено, Минойската култура, наречена така по името на цар Минос, заслужава уважение. Строителското майсторство на древните обитатели на Крит е завидно, а способността им да създават красиви стенописи удивява дори в ново време. Хората на цар Минос са умеели да правят изящна керамика, хубави бижута, внушаващи страх оръжия. Известно е също, че са умеели да търгуват на големи разстояния и така са събрали огромно богатство.

Качествата на минойците карат учените да вярват, че на остров Крит е люлката на европейската цивилизация. По времето на Артър Еванс и Уил Дурант, никой още не е знаел, че Крит е само колония на хората, при които най-рано блесва искрата на познанието, но за това ще говорим след малко.



Фрески от Акротири, вижда се особената прическа на младите благородници - бръсната глава и дълги кичури коса-така наречената кика 

Правени са много спекулации относно произхода на древните минойци. Едни учени се опитват да изкарат поданиците на Минос гърци, други смятат, че са хето-лувити, трети пък вярват, че се касае за особен клон на семейството на семитите.

Несъмнено, бивайки най-важният търговски център в Средиземноморието, Крит става дом на търговци от различен произход. Преди около две хиляди години Страбон предава виждането на Омир, че митичният остров е обитаван от различни по произход хора. За една група от тях е използван особен епитет – богоравни. Става дума за пеласгите, тях създателят на Илиада и Одисея слага наравно с боговете на стария свят и това не е никак случайно.

Точно пеласгите, които са част от тракийското семейство, са основателите на Минойската цивилизация. През 50-те години на ХХ век, сравнявайки древната керамика на Балканите и изящните съдове от остров Крит, проф. Бедржих Хрозни стига до заключение, че траките са едни от основоположниците на културата на Крит.

По-късно, през 70-те години на ХХ век, подлагайки на анализ имената изписани с Линеар А, холандският учен Петер Ван Сусберген стига до заключение, че по удивително старите плочици се срещат тракийски лични имена.

С Линеар А са гравирани и предмети от злато, като на златен пръстен намерен в гроба на критски благородник е отбелязано и името на тракийския бог Арес. Акад. Владимир Георгиев прави опит за дешифровка на древното послание от пръстена, разчита името Арей (Арес), но смята, че това е хетския бог Яриш. Хетите действително почитат бог на войната и чумата носещ името Яриш, но той не е техен, както не са техни Епта (Ебат), а и Перва (Пирва). Култът към тези божества е предаден на хетите от старите балканци влезли в историята под името траки.

След като в най-древните критски документи са запечатани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетус и др., би трябвало да очакваме учените ни да определят народът на Орфей като основоположник, или поне един от основоположниците на Минойската цивилизация, както прави преди повече шестдесет годни проф. Хрозни.


Минойският златен пръстен, на който е гравирано името Арей (Evans, Arthur, Sir (1851-1941) - Evans, Arthur, Sir. Scripta Minoa : the written documents of Minoan Crete, with special reference to the archives of Knossos (1909)

Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.

Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Ото Хаас и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.

Самото име на Кносос столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място.
Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.


                                Дворецът в Кносос, изобр.Bernard Gagnon   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg

С това доказателствата за това, че дедите ни наричани в древността траки и пеласги са създатели на Минойската цивилизация не свършват. Акад. Владимир Георгиев спомена, че знаците от плочите от Градешница и печатът от Караново са сходни с предхождащата Линеар А критска йероглифна писменост и ѝ съперничат по възраст. Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат на най-старата критска писменост, но я предхождаст с поне две хиляди години!

По-важното е друго, знаците от Линеар А и появилата се преди около три хиляди и петстотин години Линеар Б имат смайващо голям брой паралели както с глаголицата, така и със старобългарските руни. Не става дума за едно-две съвпадения, а за десетки.

Сравнения на буквите на глаголицата със знаци от Линеар А и Линеар Б


Сравнения на глаголица-1 и Линеар Б-2 (по Г.Сотиров)

Сравнения на старобългарските руни с писменостите на остров Крит

И това, ако не е доказателство, че ние българите сме древен балкански народ, чиято роля във формирането на европейската култура е огромна!

Не на последно място идват доказателствата от областта на генетиката. Проучване на населението от Ласити, Крит доказа, че част от хората са сродни на балканците. Става дума за общите маркери J2 и R1a, които присъстват при около 40% от българите.

Какво повече можем да искаме? Разполагаме със свидетелството на Омир, за особения статут на пеласгите наречени богоравни. Най-древните минойски топоними имат паралели в Тракия и Троада. По-най-древните минойски документи се срещат тракийски лични имена като Арес, Тетус, Диза, Питак и др. Както критската йероглифна писменост, така също появилите се след нея Линеар А и Линеар Б са свързани с доста по-старите писмени знаци от Балканите, а което е по-важно – критските писмености имат отражение в българските руни и глаголица.

Генетиката просто затваря кръга и дава солидно оръжие в ръцете на учените. Те трябва да го използват, за да се сложи край на срамните лъжи мърсещи името на предците ни, а и на народа ни като цяло. Ние в никакъв случай не сме потомци на късни пришълци, които съдбата е събрала през прословутата 681-ва година, а пълноправни наследници на хората създали най-ранната европейска цивилизация и дали огромен принос в появата на по-късната, но не по-малко блестяща Минойска цивилизация.

Стотици минойски документи очакват разшифроването си, но ключът за тях е българският език. Спекулантите могат още няколко века да се опитват да разчетат древните послания чрез гръцки, хетски и т.н., но няма как да успеят. Пак повтарям – българският език е ключът по простата причина, че древните документи са създадени от нашите предци и този, който иска да разбули минойските загадки, ще трябва да научи български.

15.05.2019 г.

КОНСТАНТИН-КИРИЛ И БИБЛИЯ БЕСИКА



Когато преди време акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, малцина осъзнаxa колко прав е бил той. Ние неслучайно сме наречени едни от най-древните съществуващи днес културни нации в Европа и света. Също така неслучайно сме определени от Юрий Венелин като учителите и наставниците на Стара Рус. През 1923-та година, въпреки, че работи в СССР, лингвистът Макс Фасмер има смелостта да напише, че “Влиянието на българския език се чувства у русите и сърбите, още извънредно силно чак до 18-то столетие...“ [1] (Фасмер цит.Попов) c.125.

Макар да се изказват положително за нас, както Лихачов, така също Венелин и Фасмер даже и не предполагат колко скромно са се изразили. Приносът ни в културата на европейските народи започва не с епохата на Кирил и Методий, а по-рано, доста по-рано.

Будни българи като Георги Раковски, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Кирил Рилски, Иван Селимински, Никола Йонков-Владикин, Д.П.Даскалов, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. представят убедителни доказателства за това, че рождениието на нацията ни не е през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано.

Дръзналите да се опълчат на създадената от чужди учени невярна теория за произхода ни, смятат, че българите са потомци на хората, които влизат в историята като траки и пеласги.

Сведенията за високата култура на тези наши далечни предци са много, но у нас е направено много, ценната информация да не достигне до широката публика. Повечето сънародници смятат, че римляните и гърците са първите културни европейски народи, а това не е така. Реално, както римляните, така и гърците са били ученици на дедите ни.

Твърдението ми може да звучи странно, но доказателства за правдивостта му има. Плиний Стари е убеден, че азбуката е пренесена в Лациум (областта, в която е Рим) от пеласгите: “…litterarum usus. in Latium eas attulerunt pelasgi.” [2] Plin.VII. 193. Алкидамант от своя страна определя Орфей като човекът, който е изобретил първите букви [3] с. 465. Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също (пеласгите) Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [4] Tac.XI.14.

За жалост, както вече бе споменато - тази информация, въпреки огромната си важност не е особено популярна сред широката публика. По-лошото е, че са хвърлени и много усилия да се укрие друг факт, а именно това, че ние българите сме преки наследници на трако-пеласгите, на които принадлежат Орфей, Паламед, Лин и др.

Поради тази причина, едно доста интересно изказване на император Михаил III изглежда странно, понеже говорейки за българската писменост, той я определя като много стара и де факто излиза, че Константин-Кирил я е дообработил и пригодил за особеностите на нашата реч от времето на Средновековието.

Ето и думите на владетелят, който покровителства Светите братя и допринася за създаването на азбуката ни: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.” [5] c.12.  

Трудно е да се каже какво има предвид Михаил III под “най-първи времена”. Във всеки случай се касае дълги векове преди неговата епоха Средновековието. Каква ще са тези букви от времето на Античността, които Константин-Кирил наглася към речта на дедите ни? Почти всички изследователи са съгласни с това, че добилият статут на светец български будител е създателят (или реформаторът) на глаголицата.

За тази азбука д-р Ганчо Ценов смята, че е съществувала доста по-рано и, че е ползвана за написването на тракийската библия, чийто автор е Вулфила (Урфил) [6] c.111-112. Става дума за свещените писания, които в ново време (след 1984-та година) станаха известни като “Библия Бесика” [7]. За нейната история, а и нейното истинско име съм подготвил подробен материал, който ще публикувам скоро. По-нетърпеливите могат да прочетат добре написаната работа на проф. Светлана Янакиева "BIBLIA BESSICA"

Сега ни интересува нещо друго: Каква е връзката на Константин-Кирил Философ с така наречената “Библия Бесика”?

Според д-р Ценов, гетите, които са наречени още готи, са въведени в Християнството още през IV век, като за това свидетелства посетилият земите ни Св. Йероним [6] c.85. Владика на гетите наричани още готи е Вулфила (Урфил), за когото Йордан твърди, че изобретил букви: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” [8] Jord.(267). Тези букви (litteras) д-р Ценов счита за прототип на българската глаголица и с право както ще видим след малко.

Поради важната роля на гетите-готи в римския свят, още през XVII век се започва кампания целяща да изкара тези хора германски народ, а библията на Вулфила (Урфил) германска библия. За манипулациите и фалшификациите на различни автори в миналото, са писали проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова и Петър Георгиев. Работите на тези будни българи са на ясен език и са добре аргументирани.

Това, което аз желая да добавя е, че ако гетите-готи бяха германски народ, то Вулфила (Урфил) не би изобретявал нова писменост. Този духовник е владеел както латински, така и гръцки, а реално не е никакъв проблем, германски думи да бъдат представени с гръцки или латински букви.

Писмеността използвана в “Codex Argenteus” – “Сребърният Кодекс”, който трябва да мине за библията на Вулфила (Урфил) e базирана на примери от “латинската” и “гръцката” азбука. Те са напълно достатъчни, за да се представи добре речта в набеденият за готски паметник, явяващ се всъщност лангобардски превод на Светото писание.



От друга страна, българският език има звуци, които по време на Античността са чужди за римляни и гърци: ж, ш, ц, ч, щ, ь, ы, ѣ, ѧ, ѫ, ѩ, ѭ и т.н. Както сам Черноризец Храбър съобщава, че гръцките и латински букви не са подходящи за нашата реч. Именно това е причината Вулфила (Урфил) да създаде (преработи) друга писменост за гетите – глаголицата. Реално гетският владика преработва вече съществуващи знаци, той ползва писмеността, за която се вярва, че е открита от Орфей. Става дума за ползваната през Бронзвовата епоха писменост Линеар Б, за която Джейн Елън Харисън смята, че е изобретение на Орфей [9]с.467



Знаци от Линеар Б (1) и Глаголицата (2), сравнението е направено от Георги Сотиров


Сравнение на знаци от Линеар А и Линеар Б (1) с букви от глаголицата (2)

В края на IV век, гетите-готи биват набедени за еретици, а свещените им книги за еретични писания. Започва се преследванеНай-вероятно оригиналната библия на Вулфила (Урфил), която е и “Библия Бесика” е унищожена още тогава, копие обаче е запазено при гети обитаващи други земи, в случая Крим – земите на Стара Велика България. Именно това копие на гетската библия е представено на Константин-Кирил по време на мисията му при хазарите.

Сведения за това срещаме в работа на Донка Петканова: “Константин намира в Херсон още „евангелие и псалтир с рушки букви и човек, говорещ на този език". Според житиеписеца той отделил „гласните и съгласните букви" и скоро започнал да „чете и разказва". Това предизвикало у спътниците му голямо удивление.

Съвсем съвестно Донка Петканова дава различни обяснения за мистериозните рушки букви, като едно от тях е, че има виждане, според което се касае за библията на Вулфила (Урфил). Авторката добавя, че това е малко вероятно понеже през “втората половина на IX в. да е имало хора, които да говорят езика на тези книги. Езикът на Улфила по това време вече не е бил жив, говорим.”

Нашата изследователка смята, че под рушки, трябва да се разбират не готски, не руски, а сирски (сурски) асирийски букви,  “като замяната е станала в южнославянска среда в ранна епоха (XI—XII в.).”


На пръв поглед обяснението е логично, но има няколко проблема. Макар да е владеел немалко чужди езици, не съществуват сведения Константин-Кирил да е говорил асирийски език, а и няма сведения за асирийски колонии в Херсон на полуостров Крим. За сметка на това се знае добре, че гетите-готи, за които Вулфила (Урфил) изнамира нова писменост, са обитавали освен Балканите и намирящият се в Крим град Херсон.

Според д-р Ганчо Ценов, гетите-готи са наши деди и следователно те са говорили древен вариант на нашия език. Този древен вариант е бил разбираем за Константин-Кирил, който също е българин по произход. Ето как лесно може да се изясни мистерията с рошките букви, които нашият просветител намира в Херсон, Крим.

Това, че рушки (букви) е опороченото представяне на дадена дума е извън всякакво съмнение. Каква обаче е тази дума и какво е значението ѝ? Тези, които са чели работата на Черноризец Храбър “О писменахъ” знаят, че нашият книжовник нарича древната писменост на дедите ни черти и резки. Именно думата резки-знаци е това, което трябва да разбираме под рушки, роски букви.

В описанието на хазарската мисия се говори и за човек, който говори езика, документиран с рушки букви, той явно е представител на нашия народ. Какво търси българин в кримския Херсон не е трудно да се разбере. Дали той е спадал към гетите-готи, или към мизите е без значение – и двете групи са делили една реч.

Благодарение на Теофан Изповедник ние знаем, че в края на VII век хазарите нападат Стара Велика България. Княз Аспарух тръгва на запад и основава Дунавска България (2)*, но неговият брат Бат Баян остава във старите земи и се превръща във васал на хазарите.




Карта на гетските (готските) владения на полуостров Крим-Map of Gothia – territory of the Crimean Goths, Al-qamar at Alemannisch Wikipedia.

Приемем ли, че старите българи спадат към групата на мизите, които са съседи и най-близки роднини на гетите-готи, то е повече от ясно защо един българин разбира гетския език, на който е написана тракийската библия на Вулфила (Урфил). Става ясно и защо Константин-Кирил познава особените букви и може да прочете текста написан с тях. Този раннохристиянски текст не е нищо друго освен създадената на гетите-готи библия, наречена в ново време “Библия Бесика”.

На Константин-Кирил е било нужно малко време да разгледа текста, но това е напълно нормално. Все пак от IV век когато гетският владика Урфил превежда Светото писание, до IX век има половин хилядолетие, а за такъв период  речта се променя. По-важно е друго, а именно това, че Константин-Кирил е бил запознат с писмеността на раннохристиянския документ, за който се казва, че бил с рушки букви, т.е. с резки-особени знаци различаващи се от гръцката и римска азкбука.

Явно, поне до IX век все още е имало запазени писмени паметници, съхранили древната Орфеева азбука станала основа за глаголицата. Тази Орфеева азбука гетският владика Вулфила (Урфил) използва през IV да сътвори превод на Светото писание за гетите край Хемус (Стара Планина), а по-късно и Константин-Кирил използва при създаването на средновековната глаголица.

Фактът, че гетското евангелие  (“Библия Бесика”) е обявенo за еретическа книга обяснява и силната съпротива, която западното духовенство оказва срещу въвеждането на глаголицата, а и на българския език в Богослуженето. Реално, по времето на Светите братя е имало и други народи като арменците например, които ползват свой превод на библията и служат в църквата на свой език. Да, но не арменците, а дедите ни са набедени за еретици и поради това възниква враждебността към тях, а и съпротивата към тяхната свещена азбука, която днес наричаме глаголица.

Благодарение на упорството, а и мъдростта на солунските братя, на нашата писменост бива даден особен статут, поставящ я наравно с гръцката и латинска азбука. Спасена е и българската народност – дедите ни не само водят Богослужение на свой език, но имат свои букви, които перфектно отразяват особеностите на речта им.

Това, което Орфей започва, гетският владика Урфил преработва, а още по-късно Константин-Кирил наглася перфектно към особеностите на българския език. Налице е традиция, която смайва. Налице е традиция, която заслужава преклонение и почит.

Огънят, който даровитият певец и мислител запали през Бронзовата епоха не е угасен нито от фанатиците от времето на Античността, нито от служещите на тъмните сили българомразци през Средновековието. Дори и днес духовното наследство на дедите ни продължава да хвърля светлина и да ни показва правилния път.

1.М.Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
4.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937;  
5.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;
6. Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
7.С.Янакиева, BIBLIA BESSICA;
8.Jordanes, De Origine Actibusque Getarum;
9. J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;
10.Д.Петканова, Константин-Кирил: Деница на славянския род, Изд. Народна Просвета, София, 1983 ;


Извори от интернет:

С.Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид.15-05-2019) http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 (посл.вид.15-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

Д.Петканова, Константин-Кирил: Деница на славянския род (посл.вид.15-05-2019)

Jordanes, De Origine Actibusque Getarum (посл.вид.15-05-2019) https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI