29.11.2014 г.

ИСТОРИЯ НА ВИНОТО, КЪДЕ Е НЕГОВАТА РОДИНА?


Виното е едно от най-старите и най-обичани питиета. Преди хиляди години то се е леело в дворците на шумерските царе, става любима напитка на египетските фараони, без него войствените властелини на китайската династия Шанг не са започвали да празнуват. Виното заема важна част и в живота на нашите деди. Не случайно като негов създател е определен тракиецът Дионис. Неговите сатири и вакханки са се опиянявали често от рубиненочервения еликсир.


Изумително красивите златни съдове от Вълчитрън, Панагюрище, Борово и т.н. познават сладкия дъх на тракийското вино. Държейки бляскави ритони владелели като Терес, Ситалк, Сефт и др. са вдигали многократно наздравица за благоденствието на своите хора и държава.



За разлика от своите южни съседи нашите предци са пиели виното неразредено с вода – факт, който едновременно е смайвал и ужасявал гърците. Способността на траките да се справят с алкохолната напитка много по-лесно от други хора показва, че предците ни са познавали опияващото питие  от най-дълбока древност и организма им вече е изградил ензимите, които са нужни за преработката на алкохола.

Виното от нашите земи  се е славело в древността с изключителните си качества. По време на Троянската Война ахейците си набавят високо цененото питие от Тракия. Одисей е силно впечатлен, дори нарича виното на Марон – божествена напитка. Гроздето, лозата, а и Дионис са така дълбоко почитани от дедите ни, че те дори са ги изобразявани на своите монети...







Съществуват доста теории за мястото където за пръв път в историята е правено вино. Едни сочат Месопотамия (Ирак), някои залагат на Грузия и Армения, а най-новите открития показват, че това е може би Иран. Не мисля, че спора ще бъде решен скоро защото с течение на времето нови археологически открития ще доведат до нови данни, а те до нови изводи.

Едно нещо обаче е пределно ясно- в дълбока древност, различни народи от Европа и Азия са успели да култивират дивата лоза и ползвайки плодовете й са създали първото вино. Кой на кого е дал знанията все още не е напълно ясно. Възможно е дори отдалечени една от друга групи да са започнали самостоятелни опити за създаване на напитка от гроздовите зърна. В това няма нищо чудно, дивата лоза вирее както на Балканите, так и в земите около Кавказ, в Анатолия и Средна Азия.

Има обаче един интересен факт, който учените не са обяснили както трябва. Думата вино е позната на хора от съвсем различни езикови и етнически групи. На хетски вино е вияна, на грузински гвино, латинската дума е винум, гръцката инос, а на арабски вино е уаин

Хетския език е сроден на българския, гръцкия и латинския, но няма нищо общо с арабския, нито пък с грузинския. От друга страна нито исторически, нито генетични, нито пък археологически проучвания ни дават основание да смятаме, че някога предците на араби, грузинци, гърци, римляни, българи и т.н. са оформяли една общност. От това следва, че думата за вино пърноначално е принадлежала на един народ, който чрез миграциите си я е разпространил сред други хора.

Споменахме, че понастоящем  археолозите смятат, че най-старото вино е от Иран – VI-то-V-то хил.пр. Христа. Явно обаче напитката не е изобретена от дедите на персите защото  думите им за вино са бор, мей, баде.  Думата   бор присъства и в езика на унгарците, но принадлежи на новоперсийски, не се среща в по-стария авестийски.

Арменците, в чиито земи се е произвеждало вино в края на VI хил.пр. Христа са добър кандидат за разпространители на технологията на виното, но арменската дума за вино е гини. Тя не би могла да бъде префасонирана от гърци и т.н. като инос, винум и т.н.

Да оставим за момент произхода на виното и да отправим поглед към древната Европа. На този континент организираното земеделие се появява през VII-мо хил. пр. Христа,  първо на Балканите. Преди дедите на германи, латини, келти и др. да получат знанията за култивация на различни растения ще минат няколко хиляди години. 
Това е факт, който никой учен не би се наел да оспори.

Най-старите балкански обитатели са траките и пелазгите. Именно те са първите европейци успели да създадат питие от плода на лозата. Гърците се появяват в Европа едва през
II хил. пр. Христа и заемат голяма част от езика и културата на местното население. Явно думата инос е заемка от тракийски и пеласгийски. Гърците са “гълтали” началното тракийско В. Град Едеса е всъщност Ведеса, Одесос е Водесос, Исмар е Висмар, а инос е гърцизираната форма на винос-вино.

Южните ни съседи заемат от дедите ни и култът към Дионис. Фламандският учен Алберт Ван Виндекенс разглежда термините от дионисовия култ и заключва, че думите не са гръцки. За думата тирс Ван Виндекенс смята, че трябва да търси обяснение със санскр. трасати- треса, тръскам. Тирсът наистина е една украсена с шишарка тояга, която се тръска от танцуващите почитатели на бога на виното. Точно така както се прави и по нашите хора с тояга украсена с някаква зеленина. Не е нужно за се обяснява, че тирс се тълкува с треса, тръскам.




Друг древен термин носи името тиясос. Това е процесията на празнуващите, за чието название Ван Виндекенс предлага етимология с помощта на санскр. двисати-движа се.
Тиясос означава движение, шествие. Дали Ван Виндекенс е пропуснал връзката с българския глагол движа от непознаване на езика ни, или причината е друга едва ли някога ще узнаем. Важното е да запомним, че тирс и тиясос имат обяснение на български.



Има и други индикации, от които става ясно, че дедите ни са дали виното на гърците. Атеней разказва, че Инопион (Винопиец) – синът на Дионис показал на хиоските гърци как се садят лози. Павзаний твърди, че дори в Спарта е имало светилище на тракиеца Марон (жрец на Дионис, който дарява Одисей с тракийско вино). Псевдо-Хигиний предава друга история, тази на Икарий -последователя на Дионис. Той дошъл в Гърция и дал на местните овчари да опитат от виното. Опиянени, те се изплашили, че са отровени и убили Икарий с тоягите си.

Това, че латинската форма - винум започва с В показва, че думата е получена директно от траки и пелазги, а не чрез гръцко посредничество. За ранен контакт между римляни и древни баканци занем от Плутарх. Той предава една от версиите за основаването на Рим, а именно тази, че градът е създаден от пеласгите: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.



До тук може да се каже, че траките са дали дума за вино на гърци и римляни, като последните са изиграли голяма роля в разпространението на напитката, така и думата за нея сред западноевропейските народи. 

Редно е обаче да се запитаме дали траките са изнамерили сами дионисиевия еликсир, или пък са получили знанията за направа на алкохолната напитка от някой друг. Все пак живеещите в Азия хети имат думата вияна, арабите пък  ваин, да не забравяме и етиопската ваин.  

Даните от археологията показват, че на Балканите, в Южна Тракия виното е било познато още през V хил.пр. Христа. По това време хетите все още не са колонизирали Мала Азия, а арабите са били неорганизирани номади, т.е. не са били в състояние да правят вино, нито пък са познавали лозата като растение.

Виждаме, че хилядолетия преди хетите да се установят в земите на днешна Турция нашите предци са познавали виното. А сега идва и най-важното – доста учени знаят, че тракийското присъствие в Мала Азия, Иран и земите коло Кавказ не започва едва през II хил.пр. Христа, няколко  хиляди години по-рано. За това може да се отсъди по тракийската неолитна керамика в Грузия и Иран, както и смайващата прилика в неолитните погребалните ритуали от Тракия и Мала Азия.

Босфорът не е бил граница между европейските траки и други народи. Преди около осем хиляди години както на Балканите, така и в западните и средни части на Мала Азия са живели траки. Част от тях са бригите, наречени фриги, мизите, дарданите, витините, мариандините, меоните, бебриките, халибите и добре познатите на персите сарапари.

Тези траки са влезли в контакт с дедите на арменците, грузинците, иранците, да не забравяме хетите и арабите. За последните Херодот казва, че носията им била същата като тази на траките, но не толкова богато украсена. Плутарх пък добавя, че арабите бръснели косата си и оставяли кика също като мизите (наречени по-късно българи). Това едва ли се дължи на случайност, а по-скоро е последтвие от контакт и културно влияние.

Интересно е да се отбележи, че тракийската дума за селище – мидне отговаря на арабската медина-град. Тъй като траките имат селища хиляди години преди арабите, то е ясно, че те са взаимствали думата за селище от дедите ни. Траките усвояват организираното земеделие хилядолетия по-рано от арабите, следователно твърде вероятно е те да са дали на азиатските номади думата за вино. Поредната индикация за това е твърдението на Херодот, че в древността арабите почитат Дионис:

“Of gods they believe in Dionysos and Urania alone: moreover they say that the cutting of their hair is done after the same fashion as that of Dionysos himself; and they cut their hair in a circle round, shaving away the hair of the temples” – Her. 3.8.


За хетите се предполага, че са потеглили за Анатолия в края на трето хил.пр. Христа от земите на Южна Русия и Украйна. По това време траките познават виното вече две хиляди години. Напълно ясно е кой на кого е дал технологията за направата на питието, а и думата за него. Хетите почитат дори тракийския бог Арес (Яриш) и тракийската Епта (Еват).

Интереснен е въпросът с келтите. Те влизат в интензивен контакт с Рим през IV-ти век преди Христа. Гърците основават тържища в Южна Галия (Марсилия) още през VI-ти-V-ти век преди Христа, но гръцката дума инос едва ли е дала келтската вино. Тя е документирата на лепонтийски надпис от VI век преди Христа. Лепонтийците са келти, които са обитавали територии отдалечени около 800 километра от гръцката колония в Марсилия. Освен това тези хора биват свързани с културата Голасека.

Керамика, фибули, мечове, копия и ножове от Голасека са неразличими от тракийските от по-ранен период. Лепонтийското лично име Латумар, споменато в надписа, в който присъства думата за вино, е сродно на тракийските лични имена  Карсимар  и Беримар (днешните Красимир и Беримир).  Да не забравяме и свидетелството на Страбон за култ на Дионис при келтите.

С германите положението е неясно, директна тракийска връзка е възможна, но не могат да се изключат също галско и римско посредничество. Честно казано те са по-вероятни.

От данните, които притежаваме може да се заключи, че древни тракийски племена са дали знанията за направа на вино на хети, араби, гърци, римляни и келти. Възможно е траките да са взели технологията от предците на иранците, с които са влезли в контакт през Неолита. Проблем остава обаче древната дума за вино, тя определено не е иранска.

Езиковедите смятат, че вино идва от глаголя вия, увивам се, понеже лозата се вие, увива около скали и клони на дървета. Както смисъла, така и строежа на думата са си български. Глагола вия, увивам е наш, а съществителни от м.р. често носят окончание О – сено, руно, вено (цена), коляно, мливо...

Самата дума лоза е тракийска по произход. Сродна е с персийската раз-лоза, но в езика на иранците няма обяснение за нея. Лоза е свързана с лазя, лъка, лъкатуша, лък, лакът, т.е. нещо извито, нещо криво, виещо се. В иранските езици няма етимология, а това прави вероятността иранците да научили траките на винарство нищожна.

Дори новоперсийската бор-вино няма обяснение в персийския. Тя по-скоро е заемка, вариант на нашата дума бръшлян – увивно растение. Съществува вариант на бръшлян, а именно борстлян, тя е добър кандидат за персийската бор. Важно е да се спомене, че в Линеар А надписи идеограмата за вино е идентична на глаголическата буква Б, т.е. съществувала е трако-пеласгийска дума за вино започваща с Б...Изводите ги оставям на вас...

Като завъшек трябва да се изясни и тракийската дума зелас-вино. Смятам, че това е по-скоро епитет на питието, свързан с нашата дума желание. Т.е. касае се за определен вид вино, което е характеризирано като събуждащо желанието. Качествата на виното като афродизиак са добре известни, то премахва задръжките и освобождава страстите. Буйното вилнеене и разюздано държание на дионисовите менади и сатири е лесно обяснимо...

Това е моята теория за за произхода на виното и неговото разпространение сред различни народи. Смятам, че дори траките да не са били първите, които са създали божесвения еликсир радващ сърцето, то те са раздали знанията за направата му на хети, араби, гърци, римляни и келти. Това никак не е малко...


Наздраве на всички родолюбиви и чистосърдечни българи!


Благодаря на ZELAS-Пламен Георгиев, който ме вдъхнови да напиша тази работа!


27.11.2014 г.

КОЙ УНИЩОЖИ ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ?


Ще ви призная най-откровено, че преди повече от двадесет години аз вярвах на заблуди. Не подлагах на съмнение твърдението, че старите българи са живели в шатри и, че са наричали владетелите си ханове. Не търсех опровержение на догмата, че през 681 година народът наречен траки е бил само едно незначително, забравило езика си малцинство. Все пак тези неща бяха казвани от уважавани хора, от академици – хора с богат опит в проучването на историята.

След време обаче възникнаха въпроси, които ме глождеха. Как така най-големият народ след индийците се превръща в най-малкия? Как нанеслите съкрушителна победа над Византия прабългари изгубват езика си? Защо след като предците ни са определени за азиатци, съвременните българи не приличат изобщо на азиатските народи

Понеже никой не успя да ми даде логичен отговор, започнах да търся истината сам. Доволен съм, че направих това, защото открих неща, които нито бях търсил, нито пък бях предполагал, че съществуват.

Стъпка по стъпка отгръщах страниците на истинската ни история. Изпадах във възторг при намирането на нови данни за миналото ни, но в душата ми се промъкваше и страх когато разбирах колко много неща са укрити от нас. Не става дума за неточности и грешки, а за факти имащи важност за историята ни, но останали неизвестни не само за широката публика, но дори и за студентите изучаващи история и лингвистика.

Това е причината дори и днес доста от нас все още да са в плен на догмите създадени в миналото. Една такава догма е твърдението, че хората наричани от гърци и римляни с името траки са безписмен народ – лъжа, която продължава да бъде повтаряна с фанатизъм. Тя трови нашето съзнание и мачка самочувствието ни.

Казват, че който пише остава, но е факт и това, че всеки документ може да се унищожи. Ще дам ярък пример от недалечното минало.В периода 1944-1989 година, във всяко българско селище имаше доста надписи по стени и плакати с възхвала на БКП, КПСС и т.н. По груби изчисления става дума за около 50 000 надписа от този тип. Днес, само 25 години по-късно, от тези реликви от времето на тоталитаризма са останали само бледи спомени.

Ето, не е никак трудно само за четвърт век да се унищожат десетки хиляди надписи. Дедите ни са били над половин хилядолетие под римска власт, век и половина под византийско подтисничество и после отново са последвали пет страшни века на геноцид. 

Враговете ни са имали на разположение доста повече от 1000 години, за да заличат всичко неудобно. Щом за 25 години могат да се заличат около 50 000 надписа, то представете си колко писмени паметника могат да бъдат напълно унищожение за повече от едно хилядолетие.

Свидетелства за масово унищожаване на надписи на територията на Тракия има.

С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). На с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста.

Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” - С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90.

При такова методично заличаване на определени писмени паметници, дори дедите ни да са оставили 50 000-100 000 надписа, само за век всичко може да е заличено, а дедите ни са били под чужда власт не век, а повече от хилядолетие.

На всеки разумен човек трябва да му направи впечатление, че оцелелите тракийски надписи са скрити от човешкото око. Надписите от Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен и др. са намерени в подмогилни погребения. Тракийските епиграфски паметници от Ситово, Надарци, Буково, а и новоткритите протофригийски надписи от Сакар Планина са в дебрите на планините.

                          Кьолменски надпис  http://ziezi.net/image002.jpg

    Надпис от Езерово http://ziezi.net/image001.jpg

Надпис от Дуванлий http://www.thracians.net/images/stories/arabadgiyskaprasten_312.gif


Нека да помислим, има ли логика дедите ни да са създавали надписи с единствената цел да ги скрият

Единственото логическо обяснение е това, че това, че са оцелели само тези писмени паметници, до които враговете на дедите ни не са знаели, че съществуват.

Въпреки фанатичните пориви на чужденците да унищожат културата ни, оцелелите паметници не са малко. На днешната територия на България са открити десетки тракийски надписи и графити, но широката публика не знае за тях. Десетки са и надписите от остров Самотраки, който в древността е принадлежал на дедите ни. Още по-далеч, във Фригия оцелелите надписи са стотици. В надписи от VIII век преди Христа срещаме лични имена като Войнес, Инас и Багун, а те отговарят на българските имена Войн, Ино и Богун.

В такъв случай няма как да се твърди, че траките са безписмен народ, въпреки, че някои авторитети го правят.

                                                          Надпис от Самотраки 

http://ziezi.net/trakite_files/b.jpe



                                                       Надпис от Фригия 

http://1.bp.blogspot.com/-Bih0ymnqkkQ/UylxHKXuGGI/AAAAAAAAKXA/OzU5qe0oAuw/s1600/9811512_202fbc82e2.jpg


Тъжното е това, че огромна част от тракийските писмени паметници са унищожени, но още по-тъжно е, че се разпространяват лъжи за предците ни. Питам се защо на студентите не се преподава за твърдението на Алкидамант, че тракиецът Орфей е създател на азбуката

Това твърдение се подкрепя от свидетелството на Диодор Сицилийски, според когото Орфей и Лин са първите ползвали пеласгийските букви? За древна тракийска писменост споменава и Еврипид. 

Неотдавна американски изследователи се увериха в това, че траките са имали писменост преди гърците: “ the  graffiti  from  Gordion  precede  the  oldest  Greek  inscriptions  by more  than a half-century


Питам се – как при наличие на тази информация се намират хора, които да твърдят, че траките са безписмен народ. Въз основание на каква информация се правят подобни вредни и неиздържани изказвания? 

Защо не се разгледа връзката между българската глаголица и Линеар А, Линеар Б? Успоредиците във форма на знаци между глаголицата и трако-пеласгийската писменост са над тридесет.



ГЛ - Глаголица
зв - звукова стойност на глаголическата буква
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б
Гр - Гръцка азбука
Ев - Еврейска азбука
Кп- Копстска азбука
См - Самаританска азбука

Освен по форма глаголическите букви показват прилики и спрямо звуковата стойност на знаците от времето на Орфей и Лин.



ГЛ - Глаголица
зс - звукова стойност
ЛА – Линеар А
ЛБ – Линеар Б

Със създадените през Бронзовата епоха Линеар А и Линеар Б са документирани признати за тракийски имена като Одрис, Тюнос, Арей, Бузо, Котела и още много други. Още по важно е, че в древните документи срещаме българските родови имена Дуло, Вокил, Ерми

Документрани са древни, но разпознаваеми варианти на имена на български владетели Кубирийо, Крумено, Винайо, Омери, Исеверйо. Не е трудно да се види, че става дума за Кубер, Крум, Винех, Умар, СеварКолко време още трябва да се преструват някои хора, че не знаят тази информация?

Кой разумен човек би нарекъл случайност факта, че три старобългарски родови имена и пет имена на владетели присъстват в документи от второ хилядолетие преди Христа!
В документите от Бронзовата епоха се срещат също имена като БатиБоркоБотийоВидул, ДайкоДуса (Душа), Дуто, Куйо, Куто, Котел, ПиринЯнила те са български.

Тези неща не ни се казват, но ни се натрапва лъжата, че траките са безписмен народ, който няма нищо общо по отношение на произход с нас българите. Чужденците унищожаващи надписите на дедите ни имат някакво оправдание. Деянието на рушителите на писмени паметници заслужава презрение, но е разбираемо. 

Няма чужд окупатор, който да не е изпитвал панически страх от гнева на пробудените ни деди.Те са доказали, че могат да сторят и невъзможното. Доказали са, че са в състояние да се надигнат от пепелищата и да набутат в приготвената за тях яма враговете си.

Поведението на враговете ни е ясно, но на мога да разбера поведението на някои наши авторитети. Хубаво е човек да внимава, хубаво е да е скептичен и да проверява. Един учен трябва да пази името си и да избягва залитания, но щом един любител може да открие неща, които променят старите схващания, то и професионалиста трябва да може да направи това. Още повече, че специалистите разполагат както с време, така и със средства за проверка на древни документи, артефакти и т.н.

Молбата ми към вас дами и господа академици, преподаватели и др. е следната – ако не желаете, или не можете да помогнете да се покаже истината, поне не пречетеНе правете изказвания, които са недостойни за интелигентни хора. Бъдете Човеци, бъдете Българи! Кариерата и имиджа са суета, смисъл има само любовта към Род и Родина!



25.11.2014 г.

ЗАЩО НЕ ВЯРВАМ НА ИРАНСКАТА ТЕОРИЯ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ?


Франсоа Волтер има една много красива мисъл – Не споделям това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш . Така би трябвало да бъде, всеки има право на лично мнение по даден въпрос. Всеки има правото да защити своите виждания, но това трябва да стане с уповаване на истината, а не чрез възползване от факта, че повечето читатели не знаят определени неща, или нямат възможност да ги проверят.

Понякога на поддръжниците на дадена теория им е трудно да намерят солидни аргументи и се стига до подхвърляне на обиди, опити да се дискредитира събеседника и т.н. Този път не води до никъде, ползата от него е никаква. В миналото при дискусии аз казвах на хората срещу мен – Това, че сме противници в даден спор не означава, че трябва да станем врагове.  

Слава Богу, все по-често срещам хора, които не са съгласни с мен, но въпреки това запазват културен тон. Не мога да не изпитам уважение към такива сънародници. Зная, че е много трудно човек да промени възгледите си. Те са станали част от вътрешния ни свят и отхвърлянето им причинява сътресения. Нашето съзнание обаче не обича шокове и сътресения. Поради това то ни кара да се борим с противниците си.

Неотдавна един добър и културен човек ме попита защо отричам иранската теория, защо се изказвам против виждането на г-н Петър Добрев? В отговора си аз се опитах да обясня, че при мен не се касае за сляпо отричане. Мнението си аз съм изградил върху една солидна основа почиваща на доста аргументи. Представям част от тях в тази своя работа. Ето защо не съм съгласен с иранската теория за произхода на българите:


1. Няма обширни антропологически изследвания показващи, че сме роднини с иранци, пащуни, талишци. За сметка на това две мащабни антропологически изследвания показват, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. През 1938 и 1959 година са публикувани антропологически изследвания извършени върху около 11 000 българи от различни региони. Не ми е известно след този период някой да е правил изследване от такъв мащаб и то да е дало различен резултат.


2. Няма мащабно генетично изследване, което да показва, че сме роднини на пащуни, талишци и иранци. За сметка на това български и чужди генетици установиха, че значителна част от българите са потомци на траките - най-древното население на Балканите.

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени, обяснява си го Гълъбов...”  http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... 


3. Старобългарската керамика от Плиска и Преслав няма прототип в Памир, Тибет, или друго място в Средна Азия.


4. Типичните за старите българи острия на стрели, копия и т.н. се срещат в Източна и Средна Европа около 1300 години преди времето на Аспарух.


5. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща в Тракия още от Неолита. Сред мизи и фриги тя е употребявана масово по време на Желязната епоха. Йордан Йорданов, Стефан Йорданов и други чужди автори са писали по тази тема.


6. Легендите за старите българи са от тракийски, а не от ирански произход. Легендата за снопът стрели, които Кубрат кара синовете си за счупят има прототип в баснята на тракиеца Езоп, който е живял около 1200 години преди Кубрат. Легендата за изкореняването на лозите от княз Крум има прототип в историята на гетския цар Буребиста, който кара гетите да изкоренят лозите си.


6.Обичаите ни
са от тракийски произход, а не ирански. Кукерство, нестинарство, лазаруване, Герман, Гергьовден, Трифон Зарезан, Еньовден, запалените стрели на Сирни Заговезни, русалийските игри, жертвоприношението при продължаване на живота на възрастен човек известно като помана и т.н. са признати за тракийско културно наследство. Е.Теодоров, Н.Колев и други са писали по тази тема.


7. Българските земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Става дума за ралата от I, II IV тип, дикани, брани и т.н. Н.Колев е създал прекрасни работи по тази тема.


8. Българската народна носия е от тракийски произход. Връзката е открита и от Г.Китов, Д.Агре. По мои сведения те са едни от първите български учени установили приликата между традиционната ни носия и тази на траките.

9. Историческите свидетелства, че сме местен народ са повече от тези, които ни определят като азиатци. Отъждествяване на българи с мизи, пеони, трибали и други балкански народи правят следните стари автори:

Св. Йероним
Л. Дякон
Н. Хониат
М.Гавала
Й.Цеца
Й. Зонара
Й.Геометър
Й.Кантакузин
Н.Грегора
Й.Малала
Фулко
М.Аталиат
Д.Хоматиан
Л.Халкондил

10. По време на Ранното Средновековие не са регистрирани никакви ирански топоними и хидроними в земите обитавани от старите българи. Ако приемем за момент, че дедите ни са пришълци и, че са дошли за пръв път на юг от Дунава по времето на император Зенон – 488 година, то до към 880 година, когато старите българи уж са забравили езика си, те би трябвало да са оставени хиляди ирански названия на селища, реки, местности. Такова нещо не се наблюдава изобщо. Сравненията на Мадара с индийската Мадрас са интересни, но защо се пропускат тракийските селищни имена Мандара, Модра?

Защо не се обясни на българския читател, че има сведения на десетина стари летописци за тракийски поход в Индия? На тракиецът Дионис е приписано създаването на индийската цивилизация. Ариан твърди, че допреди Дионис да дойде в Индия, индийците не са имали градове, обличали са се с животински кожи, хранели се с кора от дървета и сурово месо от дивеч. След като Дионис пристигнал, той основал градове, дал закони и знания как да се обработва земята, създал даже и религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона:

“Indians also had no cities and built no temples; but were clothed with the skins of animals slain in the chase, and for food ate the bark of trees; these trees were called in the Indian tongue Tala... They also used as food what game they had captured, eating it raw, before, at least, Dionysus came into India. But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Arrian, Anabasis Alexandri, VIII.vii.



11. Старобългарските лични имена не са ирански. Авторите твърдещи това са премълчали доста данни:

-Аспарух не е иранско име защото аспас е тракийска дума за кон, която намираме в епитета на Тракийския Конник - Ут Аспиос.

- Кардам отговаря на тракийското Кард-ентис, наставката -ент е типична за старобългарския, намираме я в жреб-енте, осл-енте, вол-енте.

- Крум е още по-древно, име Крумено е споменато на микенски документи от 2 хил.пр. Христа. Документът е с регистрация – 236 Nj 42 (XXXVIII).

- Кубер също е палеобалкански, то се среща също в микенски документи от 2 хил. пр. Христа под формата Кувирийо, Кубирийо. Документът е с регистрация -468 Xm 11 (LII).

- Севар е пореднето палеобалканско име, среща се под формата Исеверио по документи от 2 хил.пр. Христа. Документът е с регистрация – 473 Rq Cb01 (LIV).

- Същото важи и за старобългарските родови имена Дуло, Вокил, Ерми. Те се срещат по микенски документи на около 3300 години под формите Дулo, Вокило, Ермаа.
Как би било възможно дедите ни да са дошли едва през Ранното Средновековие от Азия, след като старобългарски лични и родови имена се регистрирани на Балканите още през Бронзовата епоха?

12.Самите старобългарски руни имат прототип в Линеар Б, това е същата тази писменост, с която са изписани българските родови и лични имена в древните микенски документи. Съществуват над 40 съотвествия между руните на старите българи и трако-пеласгийската писменост.



13. Житните ями на старите българи са типични и за траките поне от Ранната Бронзова епоха. Житните ями се срещат и в земите на галското племе белги. В ирландските летописи те са наречени болги, като се твърди, че болгите идват от Тракия по времето на Кир Велики VI– век преди Христа. “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

14. Жертването на кон и куче се среща в старобългарския некропол край Нови Пазар.
Тази традиция е типична за траките, а и за микенците, с чиято писменост са документирани български лични и родови имена преди около 3300 години.

15. От доста време e известно, че през Ранното Средновековие над гробовете на благородните българи се е издигала могила досущ като при траките.

16. За бръсненето на главата и за оставяне на кичур коса при старите българи споменава Геза Фехер. Различни краеведи твърдят, че този обичай е просъществувал у нас до началото на ХХ век. В Живота на Тезей Плутарх пише, че бръсненето на главата и оставяне на кичур коса се практикува от траките абанти и мизи. Ще напомня, че в продължение на около 1100 години българите са наричани мизи.

17. Ксенофон е пряк свидетел на тракийските нрави. Той споделя за това как бойците на одрисите изливали вино на гробовете на своите загинали другари. Поливането на гроба с вино се е практикувало от българските хайдути. Този особен ритуал  е жив и днес във всички краища на България.

18. Друг слабо познат тракийски обичай е правенето на ритуална чаша от черепа на враг, така както прави княз Крум с черепа на император Никифор. За това знаем от римския летописец Флор в Bellum Thraciсum - Flor. Epit. 1.39.4.2.

19. Описвайки бита на дедите ни автори като Фехер и Бешевлиев споменават свидетелствата на старите автори, които твърдят, че старите българи вземали кобили по време на военните си походи и ползвали млякото им за храна. От преданието за благородната тракийка Харпалика научаваме, че тя била кърмена с кобилешко мляко, баща й я научил да пие направо от вимето на кобилата (Г.Батаклиев, Антична Митология-Харпалика)

20. Смайващи прилики между траки и стари българи намираме също в материалната култура. В тракийски гробове са намирани особен вид украшения. Става дума за торквите – обръч от сребро, или злато, който се поставя около врата. Този тип украшение се ползва и от старите българи. Най-старите торкви са от земите на траките.

21. Според Д. Овчаров най-разпространеният тип старобългарско жилище са землянката и полуземлянката. Това безспорно отговаря на истината. През Средновековието селското население е обитавало землянки и полуземлянки. Същото може да се каже и за тракийското селско население. Знаем за това от археологически проучвания и исторически извори. Този общ елемент от бита на траки и стари българи не е споменат от изследователи твърдящи, че старите българи са иранци.

22. Всеки сънародник знае, че знакът IYI e типичен за старите българи. Съвсем малко обаче са тези, които са запознати с изследванията на Ст.Михайлов, Дж.Бенсон, Я.Тодорович показващи, че този знак IYI е познат на древното балканско население от Бронзовата и от по-ранната Неолитна епоха. Пълна лудост е при наличие на тези данни, които са отпечатани в престижни издания, да се твърди, че знакът IYI е донесен в земите ни едва през Ранното Средновековие. Тези, които се съмняват в твърденията ми могат да направят проверка - Ст.Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28),  “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

23. Благодарение на епиграфски паметници, а и на арабски източници ние знаем, че старите българи са назовавали своите владетели с титлата КАНАС. В миналото тя бе обявена за равностойна на хан понеже се вярваше, че дедите ни са тюрки. Тази заблуда царстваше поради това, че учените ни отвърнаха очи от траките, в чиито надписи присъства титлата АКЕНАС (W-07) - A.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription, Kadmos 27,1 (1988), 9-26. АКЕНАС  идва от корен КАН, КЕН имащ значение – начало. Същият корен присъства в стблг.кань, конь-начало, а също в наченти, заченти- започвам, слагам начало.

24. В българската именна система няма присъствие на ирански имена на богове като Ахура Мазда и Апам Натат, за сметка на това тракийските са доста:

- Българското име Балей е идентично на тракийския теоним Балей.

- Басарина е старо българско име съответстващо на тракийското Басарей.

- Бистрьо отговаря на тракийското божествено име Бистирас.

- Венда е изведено от тракийския теоним Вендис, позната и като Бендида.

- Витьо произлиза от древното божествено име Витю.

- Диньо, Деньо са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден.

- Според Вл.Георгиев тракийският теоним Залден съотвества на българското лично име Златан. Сред нас се срещата и имената Златена, Златин.

- Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас.

- Сава идва от Савазий – едно от имената на Дионис.

- Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната.

- Яздул отговаря на тракийския теоним Аздул – ездачът – Тракийския Конник.


25. За строежите с квадри Й.Йорданов и др. смятат, че са дело на старите българи. В Тракия такива строежи се срещат поне от IV век преди Христа-Г.Китов, Д.Агре, “Въведение в Тракийската Археология”, с.61.


Кажете ми – как при присъствието на всички тези неща да вярвам на иранската теза? Откъдето и да я погледнем тя куца. Опреледелена група хора се е подлъгала поради това, че ключова информация като представената по-горе е пропусната.


Няма да отричам, че освен траки, старите българи са наричани и скити. Това го правят Тефилакт Охридски, М. Сирийски и др. Да видим обаче какво се знае за скитите:

1. Стефан Византийски пише – скитите са тракийски народ.

2. Дион Касий казва – тракийското племе даки е клон на скитите.

3. Страбон определя саките като източни скити, но доста преди него Аристофан казва без увъртания – саките са траки.

4. Пак Страбон казва, че в дълбока древност гърците са наричали всички свои северни съседи с името скити, т.е. това име е важало и за траките. Страбон добавя и, че скити означава номади, т.е. скитащи. Преди доста време проф. Ценов обясни, че скити се тълкувва със стблг. скытати се-скитам.

5. Страбон твърди също, че сарматите са скитски народ. По-късно Прокопий Цезарийски пише, че сарматите спадат към семейството на тракийското племе гети.

6. Подобно нещо прави и Плиний причислявайки тракийското племе костобоки към сарматите.

Това са важни исторически свидетелства, но поддръжниците на иранската теория ги премълчават. Те премълчават и други неща:

7.Скитите почитат тракийския бог Арес, като Херодот подчертава, че скитите правят олтари единствено и само на Арес. Херодот добавя и това, че скитите изпитват неприязън към чуждата култура и дори въстават и убиват царете си заради чуждопоклонничество. Точно поради тази причина намират смъртта си скитските царе Анахарзис и Скила. Явно траки и скити имат наистина общи корени, иначе скитите няма как да почитат чужд бог.

8.Освен Арес скитите почитат и богът баща с име Папайос. Това божество се почита и от траките под името Папас, Папоос.

9.Тракийското слънчево божество носи името Суре- гет, а скитското е Гето-сур.  

10.Хезихий твърди, че скитите казват на мечечината Мес, докато на ирански месечина е маха. Има документирано тракийско име Месак, буквално месец, месечинко, а има и дори божество Мас Темброгиос. Докато траки и скити имат поне четири общи божества, то между скити и перси няма нито едно.

11. Пишейки за скитите Плинй Стари споменава жени, които биели с очите си, на местния език името им било Bitii. Това отговаря на стблг. бити-бия, но на стперс. бия е jan, mru (Avest.).

12.Подобно на траките скитите вдигат могили над гробовете на царете си, а персите не правят така.

13.Подобно на траките скитите жертват коне и хора при царско погребение, персите не правят това.

14.Подобно на траките скитите правят чаша от черепа на враг, персите не познават този обичай.

15.Подобно на траките скитите татуират телата си, за персите този обичай е непознат.

16.Скитската керамика показва силни прилики с тази на северните траки, но е твърде различна от тази на иранците.





17.Важна подробност е това, че едно от най-големите тракийски племена – гетите са наричани многократно скити от Дексип, Филосторгий и др.

18. Херодот определя масагетите като скити – Her.I.201. Според Йордан масагетите са гети -Jord-X-61.

19. Масагетските имена Балас, Томира, Спаргапий отговарят на тракийските Балас, Тамир, Спарка.

20. Добруджа е наречена в древността Малка Скития понеже от най-дълбока древност е обитавана от скити. Топонимите в тази област са тракийски, не ирански. Става дума да Одесос, Визоне, Томи, Капидава, Берое, Карсиум.

Тези съществени неща са пропуснати от г-н Петър Добрев и други негови съмишленици, а това не бива да се прави.

Не бива да се правят и елементарни грешки като твърдението, че езикът на старите българи е безпадежен. Това е меко казано несериозно. Всички така наречени индоевропейски езици са били падежни по начало. Санскрит, авестийски, староперсийски и т.н. не правят изключение. Това може да се провери много лесно, в интернет е дадена предостатъчно информация.



Ако една теория е пълна с грешки и пропуски, то как да я приема? Както се уверявате не става дума за сляпо отричане. Аз съм посочил ясно причините, които ме карат да смятам иранската теория за несъстоятелна. Съгласен съм с мисълта на Волтер, че всеки има право на лично мнение, но този забележителен човек има и друга хубава мисъл – Les opinions ont plus causé de maux sur ce petit globe que la peste et les tremblements de terre- Различните мнения са причинили повече беди на тая земя, отколкото чумните епидемии и земетресенията.

Нека се запитаме – ако иранската теза е неверна, може ли пропагандирането й да доведе до някакво бедствие? Според мен –да. България е едно райско кътче, което шепа политици са превърнали в ад, но това не променя факта, че страната ни има плодородна земя, достатъчно водни басейни и много полезни изкопаеми. Всички тези неща привличат чужди погледи и апетити.

Днес де факто ние  нямаме армия, нямаме ракети, от които потенциален враг да го е страх. Границата ни с Турция е като селски плет, а точно южната ни съседка не крие амбициите си за възстановяване на Османската Империя. Учени като Полат Кая лансират теорията, че турците са най-старото население на Балканите, но по-късно са прогонени в Азия. Същевременно турската младеж бива надъхвана против нас. В историческия музей на Одрин се показват картини изобразяващи българин убиващ по зверски начин бременна турска жена. Младежите в Турция не учат за садистичните кланета над българите от Стара Загора, Батак и т.н. Създадена е една ужасно изкривена картина на реалността и лошото е, че това не е никак случайно.

Подготвя се поредното прекрояване на границите. През последните петнадесет години се уверихме, че това е възможно – новите държави Косово, Северна Осетия, Крим и т.н. са факт. Факт е и това, че нито американците, нито западноевропейците попречиха на Турция да окупира част от Кипър. В такъв случай е не само неразумно да се твърди, че прародината ни е в Памир, но също така безотговорно и опасно, още повече, че това не отговаря на истината.

Иска ми се да не съм прав, иска ми се да се окаже, че съм просто един разтревожен параноик, но фактите показват друго. Вместо да чакаме, трябва да действаме. Няма да ни позволят да изградим нова, силна армия, но можем да направим друго. Можем да разпространим истината, че дедите ни са създателите на европейската култура. Без мъдростта на Орфей и Залмоксис светът щеше да е по-жесток и примитивен. Без знанията дадени от предците ни, обитателите на Апенините, Иберийския полустров, Скандинавия и Британия щяха да тънат в тъмнина и нищета. Трябва да изчистим тинята покриваща името на предците ни. Да напомним, че без подвига на  бойците на княз Тервел цяла Европа щеше да е под арабска власт, а световната история щеше да е доста по-различна.

Не ракети ще ни опазят от надигащият се от юг фанатизъм, а симпатията на милиони европейци, които са се запознали с истината. Признателност за деянията на дедите ни ще има, но, за да дойде тя, ние трябва неуморно да разпространяване на истината и да се борим с лъжите. Нищо хубаво не идва даром, хубавите неща трябва да се заслужат.