30.09.2014 г.

БЪЛГАРИТЕ И ПИСМЕНОСТТА НА ДРЕВНАТА ТРОЯ


През XIX век се случват много неща, които променят науката. Жан Франсоа Шамполион разчита египетските йероглифи. Норвежкият учен Кнудсон прави първите опити да разшифрова хетската писменост. През 1898 г. войските на Османската Империя  напускат окончателно остров Крит. Така за британския учен Артър Еванс става възможно да направи проучвания там и да се натъкне на минойската цивилизация. Най-разтърсващото откритие обаче е това на Хайнрих Шлиман.



Извършвайки разкопки в областта Хисарлък, Турция той доказва, че обезсмъртената от Омир Троя не е мит.  Ахейското нашествие и опит да завладее градът на цар Приам се оказват реално събитие. Целият свят притаява дъх в очакване на повече информация за живота на цар Приам, благородния Хектор, Парис и неговата възлюбена Елена.





Шлиман не разочарова никого. В продължение на колко години той успява да открие не един и два археологически слоя на мястото на древната Троя. Намерена е интересна керамика, оръжия, скелетни останки и не на последно място изящни златни украшения. Представянето на най-красивите от тях, германският учен преодставя на своята съпруга София. С това си действие Шлиман сякаш пробужда духа на хубавата Елена.




Съкровището намерено от германския археолог е наистина впечатляващо. Обеците, огърлиците, диадемата не са загубили първоначалния си блясък. Несъмнено дарбата на древните майстори ще да е била голяма. Най-ценното от гледна точка на науката обаче не е златото, а нещо друго. Става дума за обекти, чиято значимост на времето Шлиман подценява. Това са керамични съдове и тежести за вретена, станове, върху които са гравирани особени знаци. Те се отличават рязко от писмеността на съседите на троянците – хети и лувити. Няма прилика и с египетските йероглифи, или пък клинописите на Шумер и Акад...

Проучвайки писмеността използвана от народа на цар Приам, първото, което ме впечатли бе количеството знаци, които са типични за нас българите. Става дума за символи, които се срещат по ритуални хлябове, сандъци за чеиз, носии, повезки. На различни предмети могат да се видят кръстове, свастики и други слънчеви символи.




знаци от Троя имащи ясни парaлели с със символи от българското народно творчество

Разбира се писмеността на древните троянци се е състояла от доста повече знаци. Могат да бъдат изолирани над тридесет с различни форми. Броят е такъв, че спокойно може да се приеме, че се касае не само за идеограми, но и за символи притежаващи звукова стойност, т.е. древни букви. С тях народът на цар Приам е белязвал ясно своята собственост.







No. 296. Inscription on a Trojan Whetstone


Тази древна азбука, която е ползвана преди повече от три хилядолетия притежава необичайно голямо количество сходни форми с тези на старобългарските руни. Не става дума за две-три съвпадения, а за над тридесет. Колкото и невероятно да звучи, писмеността на старата Троя показва родствена връзка със свещените символи на нашите деди.




Как да си обясним това? Как е възможно народи, които са отделени един от друг на хиляди години да имат почти идентични знаци? Чудо ли е това? Все пак според официалната историография дедите ни са се оформили като народ в Средна Азия и са се установили на Балканите около 2000 години след Троянската Война. Официално няма допирни точки между народът на цар Приам и старите българи.

Oбщоприетите теории не винаги са верни. Всеки разумен и прогресивен човек знае, че история и политика винаги са били смесвани от недобросъвестни личности. Дори събития от недалечното минало могат да бъдат представени под ужасно изкривен вид. Какво остава за деянията от преди векове и хилядолетия...

Приемем ли, че дедите ни са местен народ, всичко си идва на мястото.Точно това – нашите балкански корени дават логическо обяснение на приликата между троянската писменост и старобългарските руни.  

Учените знаят добре, че основателите на Троя са балкански преселници. За това свидетелства сходната керамика: “Ceramics were no longer made on a wheel, and betray strong influences from the Balkans. The houses were different. There may have been a connection to the Phrygians , who migrated from Thrace to Asia Minor: Troy may have been a first stop during this migration”.


Това, че възпетият от Омир град е основан от траки, се доказва от характера на топонимите Ἴλιος /Илиос, Ζέλεια/Зелея, Πέργαμος/Пергам, Γάργαρα/Гаргара Ἴδή/Ида, хидронимите Σκάμανδρος/ Скамандър, Θύμβριος/Тюмбриос и т.н. Всички те имат ясни паралели в Тракия, а най-интересното е, че етимология намираме в българския език. *

Не по-малко важни са сведенията на различни стари автори, определящи българите като палеобалкански народ. Мястото, в което се намира Троя спада към областта Мизия. Троада е само една от петте части на Мизия “The principal city of this part was Pergamum, from which the country is also called Mysia Pergamene (Μυσία    Περγαμηνή;  Strab. l.c.; Ptol. 5.2. §§ 5, 14.) 3. TROAS ( Τρωάς), the territory of ancient Troy, that is, the northern part of the western coast, from Sigeium to the bay of Adramyttium.“ – (W.Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood).

Тук е мястото да се спомене, че в продължение на хиляда години различни автори отъждествяват старите българи с мизите и Мизия с България - μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα,  μυςῶν ἔθνος, Mesia hec et Vulgaria…Това правят Св.Йероним, Лъв Дякон, Михаил Гавала, Михаил Аталиат, Йоан Кантакузин, Никита Хониат, Фотий Тесалийски, Деметрий Хоматиан и др.

Освен с мизите българите биват сравнявани и с друго тракийско племе – пеоните - Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι. За Йоан Цеца няма съмнение, че българите от неговото време са старите пеони. На това мнение е и летописецът Йоан Зонара - Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374.

Херодот казва за пеоните, че са колонисти от средите на трояните -They declared to him that they had come to give themselves up to him, and that Paionia was a country situated upon the river Strymon, and that the Strymon was not far from the Hellespont, and finally that they were colonists from the Teucrians of Troy - V. 13. 


Ето къде е разковничето! Ето обяснението на загадката защо троянската писменост показва такава смайваща близост със старобългарските руни. Ние сме потомци на най-древното население на Балканите, население, което е основало много колонии в Европа, Средна Азия и не на последно място Троя

Градът, в който е властвал цар Приам е създаден от преселници от различни тракийски племена – мизи, тевкри, пеони. В по-късни времена тези племена са се консолидирали в една общност позната като българи.

Потвърждение за това получаваме и от факта, че троянската писменост показва силни прилики и с възникналия в Тракия Линеар А.  Тази система е използвана на обитавания от траки остров Крит. Там още през XVIII век преди Христа са документирани имена като Диза, Питак, Арей, Реза. Последното е известно и в Илиaда под вида Резос, цар Резос. Питак от друга страна е име на цар на едоните споменат от Тукидид.

В сравнителната таблица са представени успоредиците между знаците от Троя, Линеар А и старобългарските руни.



T-Троя
БР- Български руни
ЛА-Линеар А

Жалко е, че никой от учените ни в миналото не се е заел да направи сравнение на знаците от Троя с руните на дедите ни. Ако това бе направено на нас щяха да ни бъдат спестени множество унижения, загуба на територии. Стотици хиляди българи нямаше да бъдат подлагани на геноцид, а името на народа ни щеше да се радва на престиж.

Светът можеше да знае, че тези, които са изградили белостенната Троя не са изчезнали в небитието и, че ние българите сме техни пълноправни наследници. Лингвистите нямаше да се чешат зад врата правейки опити да разгадаят какъв е бил троянския език. Та това е повече от ясно! Нужно е само да се провери с речта на кой народ се тълкуват топонимите и хидронимите край Троя.

Един непредубеден анализ би показал, че в основата на Илиос, Зелея, Пергам, Ида, Скамандър, Тюмброс, са българските думи илъ, зелiе, праг, видя, каменъ, тъма, бара. За всеки разумен човек би станало ясно, че ние говорим развита форма на езика на цар Приам, Дарес, Димас, Парис и техния праотец Дардан. Тези благороднически имена имат смисъл на български.

Леонид Гиндин свързва Приям със санскритската дума   прия  приятен, достоен. Сроден с Приям е тракийският етноним приянти и старобългарската дума приянтънъ –приятен. Други близки по значение наши думи са  прияя  оказвам добро влияние, приятно,  приятел.

Дарес се обяснява със стблг. даръ-дар, подарък. Сродно на него е Дардан, чийто вариант намираме в българското лично име Дародан – Й.Заимов, Български Именник, с.80.

Димас се обяснява със стбл. дымъ-дим и отговаря точно на българското Димо.

Троянският принц Парис носи също тракийско име, което е със значение борецът (Г. Батаклиев- Антична Митология, стр.122). Пαρις/Парис всъщност е гръцкия вариант на Барис, а това е само вариант на българското име Борис идващо от боря се. Парис/ Барис е сродно на тракийските имена Далебор, Мукабор, Кетрибор, Борискос. Вместо това да бъде оповестено на българския читател, някои учени ни залъгваха, че името на цар Борис I било тюркско

За пореден път се убеждавам, че перото е по-страшно оръжие от меча. За пореден път ми става ясно, че лъжите и манипулациите погубват повече хора отколкото едно калено острие. С хистрост и измами нашето съзнание бе промито, накараха ни да вярваме в нелепи измислици, да забравим кои сме. Отнета бе славата ни, престижа ни, заслугите ни. С тях се накичиха тези, които с фанатизъм горяха българската книжнина и съчиниха безброй лъжи за нас...но всяко зло е до време.

Днес истината излиза на бял свят за ужас на мошениците. Днес българите започват да се пробуждат и да осъзнават, че притежават сила. Изцеленото съзнание кара много от нас да търсят примера на предците, да бъдат уверени, честни, почтени, благородни и да не се плашат от бедите. Основата за една нова България вече е положена, остава само да продължим градежа с упорство, вяра и любов един към друг.



Използвана литература и пояснения:

1. H.Schliemann, Illios, the city and the country of the Trojans, London, 1880;
2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3. W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;
4. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
5. Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;
8. Й. Заимов, Български Именник, БАН, София, 1994;
9. Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;

*  Ἴλιος /Илиос е алтернативното име на Троя. Селище с идентично име е съществувало и в Тракия. Вл.Георгиев сравнява Илиос със стблг. илъ-кал, тиня. На пръв поглед изглежда страно, такова богато селище да носи название кал, тиня. Да, но градът е построен точно в такава област – заобиколена с блата и глинести земи. Най-важното в случая е това, че топоними като Иловица, Иловицата се срещат на много места в нашите земи – Тетово, Ярлово, Добринища, Българичево, Близнак и др. Това показва, че ние сме наследници на тези, които са създали европейския и малоазийския Илиос.

Съществува  и друг троянски топоним, който притежава българска етимология. Касае се за споменатият от Омир Ζέλεια/Зелея - Hom. Il. 2.824. Названието на древното селище може да се обясни със стблг. зелiе трева, зеленина. Както можем да очакваме, дори и днес съществуват сродни български топоними. Това са Зелениково, Зеленик, Зелениче, Зеленок, Зеленуша, Зеленово...

Цитаделата, крепостта на Троя, там където търси подслон семейството на цар Приам носи името Πέργαμος/Пергам. Подобно на Илиос, то е идентично на селищното име   Πέργαμος/Пергам от земите на Траките Хер., История VII-112. Името  Пергам е сродно на хетката дума паргасти-височина, лувитската паркуи-висок и българската дума праг, чието първоначално значение е  височина. Укрепленията винаги се правят на високи, трудно достъпни места.

Γάργαρα/Гаргара е най-високият връх на намиращата се в близост до Троя планина Ида. Името е сродно на тракийския топоним Γαρήσκος/Гарескос. Елементът гара означава гора, планина, като най-близката дума е блг. диал. гарица-горица.

Дори името на планината Ἴδή/Ида притежава паралел в Тракия, това е селището Ἴδη/ Ида – Д.Дечев, с. 214. Има и друго с подобно име, става дума за Ἴδακος/Идакос. То е споменато от Тукидид в работата му “Пелопонеските Войни” – VIII.104. Значението на Ида е високо, видно място, обяснява се с диал.гл. вида-видя, виждам.

Σκάμανδρος/ Скамандър е име на река течаща край Троя и известна също под названието Kάμανδρος/Камандър. Елементът бива свързан от Вл.Георгиев с думата каменъ-камък. Скамандър/Камандър означава река влачеща камъни. Името е сродно на намиращите се на Балканите  Асmonia и Κείμενος – Proc.Aed.IViv.

Θύμβριος/Тюмбриос отговаря на локализираните на Балканите Томарус/Tomarus, Тамон бари/ΤαμονβαριPlin. H.N. IV. I, Proc.Aed.IV.xi. В Тюмбриос и Тамон бари намираме българските думи тъма и бара-рекичка.



27.09.2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ КОРЕНИ НА РУМЪНСКИЯ НАРОД


Рядко се замисляме върху това, че дори и в XXI-ви век съществуват определени догми. Доста неща казани в миналото просто  не подлежат на обсъждане. Сякаш сме длъжни да се правим на слепи и да приемаме лъжи само защото някой с авторитет е решил, че това е правилно и точно.

Аз отказвам да вярвам на измислици и ви моля да ми съдействате при разкриването на една измама, която ощетява сериозно нас българите. Става дума за румънския език. Той е квалифициран като принадлежащ на романската езикова група. Твърди се, че е сроден на италиански, френски, португалски, испански, реторомански.

Смятам, че критериите за подобно твърдение са меко казани странни. Езиковедите знаят добре, че латинските елементи в румънския език са едва 25% от речниковия състав (В.Георгиев, И.Дуриданов, Езикознание, 1972, стр. 311). Това разбира се не е никак малко, но поне според мен не доказва абсолютно нищо. Не доказва, понеже има друг език, чието присъствие в румънския речник е два пъти по-голямо. Този език е българския. Няма шега, не е и грешка, в румънския език думите с български произход са 50%   (V.  Stеvenson,  Woorden, 1998, с.171).

По която и изчислителна система да го смятам 50% е повече от 25%....цели два пъти повече! И все пак някои са имали наглостта да определят румънския език за принадлежащ на романската езикова група. Как са смятали, каква аритметика са ползвали, или може би не са считалия българския за език? Фактът, че в румънския изкуствено са вкарани голямо количество думи от латински произход, не би трябвало да го прави автоматично романски език.

Едва 15% от речевият запас на англичаните идва от староанглийския (V.Stеvenson,  Woorden, 1998, с.133).   В английския броя на думите от старофренски и латински произход е огромен. Различни изследователи дават различни проценти- 56%, 58%. Във всеки случай се касае за повече от половината от речниковия състав, но на никой не му идва на ум да нарече английския романски език, нали?

Защо е тази дискриминация спрямо българския език, който фактически до XIX-ти век е бил гръбнака, основата на румънския? Някои господа просто казват: В румънския се наблюдава силно българско влияние...Това е глупост, за влияние може да се говори, ако по начало в земите на север от Дунава се е говорил език съвършено различен от нашия и българските елементи са започнали да проникват едва в Средновековието. Дали е така обаче?

Няма спор, че през Средновековието, на север от Дунава е ползвана кирилицата и българския език. Ето един пример-  грамота на Мирчо Войвода, владетел на земите на север от река Дунав между 1386 и 1418-та година:

“+ Азъ иже въ Христа Бога благоверный и благочестивый и христолюбивый и самодръжавный Мирча великий войвода и господин, милостион Божион и Божиемъ дарованиемъ....

Текстът е на около 600 години, но въпреки това е разбираем за нас българите.  Най-важното е, че в документите на влашките владетели от XIV-ти и XV-ти век няма нито една латинска дума. Не намирате ли това за странно?  За какво влияние да говорим, като езика си е чист български!

Ако се върнем още по-назад във времето ще се натъкнем и на други неудобни за официалната историграфия факти. През 448 година Приск Панийски прекосява Дунава оглавявайки имперска делегация опълномощена да преговаря с Атила.

Приск съобщава, че на север от река Дунав се говори хунски, или готски, а латински съвсем рядко и то само от тези, които търгуват с римляните.

Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че по времето на император Аврелиан, през 273 година римските легионери и колонисти напускат панически Дакия. От страх да не би свободните траки да ги последват, бегълците разрушават мостта на Дунава. На юг от голямата река е създадена Аврелианова Дакия, чиято столица е Сердика (София).

Сега парадоксът е пълен – след като на север от Дунава няма римски легионери и колонисти, които да разпространяват латинския език, как може да се твърди, че основите на румънския език са положени от римски колонисти? Не е ли това гавра с логиката? Чак 1300 години след Аврелиан, в езика на северните ни съседи започват да се появават думи с латински корени.

Едва през XVI-ти век във влашките документи се срещат думи като тоте-всички,  востри-ваши, но българските изрази продължават да бъдат използвани. В писмо (на благородника Някшу) от 1521 година намираме следното: Мудрому, племенитому и чистому и Богом дарованиму жупан Ханаш Брегнер от Брашов, много здраве от Някшу от Длагополе!.. Бог те веселит!”

Това, че българският език е говорен на север от Дунава  дълги векове се вижда и от значителното  количество на български топоними и хидроними в Румъния. Като пример могат да се посочат: Луда Бара, Бистра, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,    Пригорие,    Падина, Богати, Потлоги, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Салище, Куки,  Мирчa вода, Добромир, Драгомирещи, Негомиру, Добра. Тези названия, а и още и много други звучат пределно ясно за всеки наш сънародник защото са дадени от българи.

 Още по-старите данни от дакийската ономастика показват убедително, че най-древното  население на земите между Добруджа и Карпатите е говорило архаичен вариант на българския език. Названия на древни реки, планини, селища, имена на хора са разбираеми за нас българите, но са непонятни за французи, италианци и др.

Да започнем с антропонимите, те са изключително интересни. Личните имена на гето-дакийските царе Золтес, Скорило, Косон, Орол, Буребиста, Котела не само, че  са успоредици на българските Злат, Скорил, Косан, Орльо, Бурьо, Когил, но и притежават смисъл на български. Това за жалост не пречи на учените да затворят очи пред този важен факт и да го отминат най-небрежно...

Оронимите – названията на планини също са обясними на български. Карпатите са голяма планинска верига, чието име се обяснява лесно с нашата дума карпа- скала. Тя е все още в употреба в някои области, среща се и в художествената ни литература (работите на И.Вазов), но поради една, или друга причина езиковедите ни я изхвърлят от модерните речници.

Описаните в Античността дакийски селища Потависа и Берзовис съдържат частицата вис(а), а това е всъщност старобългарската дума вьсъ (вис) - село, селище. Берзо вис означава буквално Брезово село...

Името на дакийския топоним Друвета бе изтълкувано от езиковеда В.Георгиев като дървета.

Диерна, Тиерна, Тсиерна е древно име на дакийска река, което се обяснава с българското прилагателно черна. В стария латински не е имало нито звук, нито буква Ч и поради това е направен опит за заместване с Д, Т, ТС.

Дакийската река Напарис е описана от Херодот през V-ти век преди Христа. Напари се само гръцкото предаване на На бари (на реката –местен падеж).В по-късни времена Клавдий Птолемей регистрира друго подобно название, а именно Зуро Бара...а днес в Румъния срещаме Луда Бара.

Десетки гето-дакийски селища съдържат частицата дава, имаща вариант дева. Като пример могат да се посочат Реки Дава, Тамаси Дава, Бури Дава... Езиковедите са установили отдавна, че дава, дева  се обясняват с глагола дявам, девам, т.е. полагам (основи на селище). Не само, че обяснението е на български, но вариациите дава, дева свидетелстват за българска диалектна особеност. Това е така нареченото екане и якане.

Не доказва ли това, че на север от река Дунав, в Дакия са живели хора, чийто език може да се нарече български диалект? Да не забравяме, че в румънския език има задпоставен определителен член както в българския. Това е нещо чуждо и напълно непознато на французи, италианци и др.

За мене е ясно едно, голяма част от румънците са наши роднини. Не мога да разбера само какъв грях са извършили нашите деди, за да може някой да ги мрази така неистово, че да раздели народа ни на части и да отнеме идентичността на голяма група хора. Ето как изчезна най-големия народ на Европа-траките. Той бе разкъсан на части и всяка част бе подложена на геноцид. Това е нещо чудовищно! Най-страшното е, че по този план се работи векове наред...направо тръпки ме побиват...

Дали причината за извършването на това престъпление няма да е в това, че ако на Балканите същесвуваше една единна държава, обхващаща земи от Карпатите до Бяло Море и от Висла до Черно Море, дори и великите сили трябваше да се съобразяват с хората живеещи в тези територии

Или може би народът, наричан от старите автори най-праведен и благороден пречи на някого. Дали някой не се е страхувал, че жажадата на дедите ни за свобода и справедливост може да зарази и други хора? Тази жажда, която чрез Спартак разтърси Рим и за малко не го събори...тя е опасна за подтисниците...

Трудно е да се разгадае причината за печалната съдба на дедите ни, превърнали се от най-големият европейски етнос в настроени и отчуждени една от друга групи. Не зная кой стои зад плана на разделяне траките и промиването на съзнанието им. Процесът може да е започнал дори преди идването на римляните на Балканите.
Едно е ясно обаче – ние сме особени хора. Въпреки безбройните страдания и неволи сме успели да запазим езика, културата и духа си. Суровите изпитания са ни правили по-силни. Колкото и да са опитват да ни унищожат, невидимите злодеи няма да успеят. Пет века черно подтисничество не бяха достатъчни да убият нашата борбеност.
Будители като Вазов имаха вяра в българския дух и неговата неизтощима сила. Съвсем оправдано великия поет написа -  Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порасне....И ако слънцето изчезне от тия небеса приветни, то някой в ада ще да влезне, главня да вземе, да ни светне!


26.09.2014 г.

ОБЯСНЕНИЕТО НА ЕДНА МИСТЕРИЯ

В скоро време възнамерявам да представя статия за троянската писменост. Тя е доста интересна, а връзката й със старобългарските руни изяснява доста неща. Приликите между азбуката ползвана от народа на цар Приам и дедите ни са доста. Става дума за около тридесет и три успоредици. Това количество е сериозно и изключва напълно възможността да се касае за случайност.


No. 296. Inscription on a Trojan Whetstone



Понеже за доста хора определени неща не са известни, реших предварително да дам няколко разяснения. Доста от нас знаят за това, че мирмидоните водени от Ахил Пелеев срещу Троя са отъждествени с българите. Това прави старият летописец Йоан Малала. Подобно сравнение между българи и мирмидони срещаме и при Михаил Аталиат - Д. Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 373.

От друга страна старите българи са наречени мизи и пеони - Д. Ангелов, “Образуване на българската народност”, с. 340. Според сведенията на Херодот пеоните са колонисти от Троя -They declared to him that they had come to give themselves up to him, and that Paionia was a country situated upon the river Strymon, and that the Strymon was not far from the Hellespont, and finally that they were colonists from the Teucrians of Troy – Her. V. 13.

На пръв поглед тук има противоречие – как е възможно предците ни да са от един род с трояните и същевременно да се сражават против тях? Мизи и пеони са на страната на цар Приам, а мирмидоните са негови врагове.

За тези, които са запознати добре с историческите извори няма никакво противоречие. Троянската война не е сблъсък на различни по произход народи, а на хора делящи една кръв, език и погребални обреди. В Илиада думата варвари, т.е. чужденци не е употребена нито веднъж, а това показва, че става дума за вътрешен, а не междуетнически конфликт.



Срещу Троя се сражават не само мирмидоните на Ахил, но и абантите, а те са тракийски народ - Hesiod related that the name of Abantis was changed into Euboea from the cow Io, who was even said to have given birth to Epaphus in the island. (Hes. ap.Steph. B. sub voce Ἀβαντίς;; Strab l.c.) It would be idle to inquire into the origin of these Abantes. According to Aristotle, they were Thracians who passed over to Euboea from the Thracian town of Abae; while others, in accordance with the common practice, derived their name from an eponymous hero.



Самите ахейци са фригийски преселници. Страбон казва от ясно по-ясно, че Пелопс е довел своите хора от Фригия и, че полуостров Пелопонес е получил името си от тракийския герой Pelops brought over peoples  from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him”.


Атреидите Менелай и Агамемнон – водачите на коалицията против Троя, са потомци на фригиеца Пелопс:

- Ἀτρεύς, a son of Pelops and Hippodameia, a grandson of Tantalus, and a brother of Thyestes and Nicippe.

-Ἀτρείδης, a patronymic from Atreus, to designate his sons and descendants. When used in the singular, it commonly designates Agamemnon, but in the plural it signifies the two brothers, Agamemnon and Menelaus - William Smith. A Dictionary of Greek and Roman biography and mythology.


Тези важни сведения намираме и в работата на гръцкият автор Софокъл – Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древния Пелопс е варварин фригиец... Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010.

Пред стените на Троя са се сблъскали близки роднини. Дали причината за тази братоубийствена война се крие в заговори и манипулации на чужденци, или пък се касае за борба за власт, на този момент е трудно да се каже. 

Важното в случая е да се разбере, че няма никакво противоречие в това старите българи да бъдат отъждествявани както с мирмидони, така също с мизи и пеони.

Всички тези хора спадат към една и съща общност – палеобалканската. Тя е доста голяма, към не спадат още много племена като пеласги, дардани, гети, одриси, а дори и скитите. Разликата между тези хора е същата както разликата между добруджани, странджалии, родопчани и пиринци. Може да съществуват отклонения в диалектите, а и в народните носии, но като цяло се касае за хора, които са представители на един и същ народ – българския.

Немците също не са потомци на едно единствено племе. Жителите на днешна Германия са наследници на алемани, свеви, херуски, хамави, ингвеони, иствеони, хати, фризи, тенктери, тунгри, ангривари и др. Никой не намира това за странно. В такъв случай не би трябвало да се учудваме на твърдението, че българите са потомци на мизи, пеони, мирмидони и още много други древни балканци.

Жалко е, че тези неща не се поясняват добре на учиници и студенти. Жалко е, че българския читател не е запознат с тези важни подробности. Жалко е, че вместо истината, ние бяхме, а и все още сме принудеди да слушаме срамни лъжи за историята и произхода си.

Тези лъжи ни убиват защото не ни позволяват да живеем своя живот. Не ни позволяват да се докоснем до истинската си същност. Без самочувствие един народ е обречен да загине, а ние заслужаваме не просто самочувствие, но и гордост. Не сме поробвали никого, не сме изгаряли ничия писменост, нито осакатявали хиляди военопленници. Напротив, българите винаги са се държали като благородници и са показвали дух, за който мнозина могат само да си мечтаят.

Дадохме писменост, религия и култура на милиони хора. По този начин им дадохме и живот, защото ги спасихме от хаос и асимилация. Българите пазеха границата на Европа и с това гарантираха не само свободата, но и бъдещето на западноевропейците.

С цената на скъпи жертви княз Тервел спря арабското нашествие в началото на VIII век. По-късно, пред XIV век дедите ни забавихе сериозно турците и така дадоха време на останалите европейци да се организират. Дори в решителната битка пред стените на Виена, за свободата на Европа се бият българи. Павел Бакич се сражава смело със своите хора и не позволява на озверелите азиатци да настъпят...

Европа забрави тези неща, но днес ние имаме възможността да й напомним и да изискаме не само нужното признание, но благодарност. Без българите светът щеше да е тъмно място.



23.09.2014 г.

КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ?


Много преди искрата на познанието да блесне в Египет и Месопотамия, в земите ни процъфтява една уникална цивилизация. По отношение на металообработване, строеж на градове и създаване на писменост, нашите деди изпреварват останалите хора с дълги векове. Още през V-то хилядолетие преди Христа в Тракия се наблюдава разслоение на обществото и дори поява на царска власт. Съдим за това по златните диадеми (корони), нагръдници и жезли на погребаните благородници.





С пълно право може да се каже, че от средите на предците ни са се издигнали не само първите царе на еворепйския континент, но дори и в целия свят. Не разполагаме с данни за това дали властта се е наследявала, или пък водачите са се избирали въз основа на качествата им. Възможно е най-ранните царе да са били ковачи, хора запознати с тайните на металите, а и разполагащи с голяма физическа сила. Тя е нужна както за изкопаването на рудата, така и за обработката на медта и златото.

Комбинацията от едър ръст и притежаване на ценни знания със сигурност би дала особен статут на този, за когото са типични тези качества. Не е никак чудно, че на такива хора се е гледало с особено уважение и, че на тях се е давала власт. Силните и умни индивиди са в състояние да вземат бързо важни решения. В древността, а дори и в наше време съдбата на народа зависи от това дали управляващите са в състояние да вземат адекватни мерки при появата на някаква опасност. Първите царе са получавали короната си благодарение на своите заслуги към обществото, в което са живеели.

Макар през V-то хилядолетие преди Христа единствено и само в Тракия да има погребения с царски атрибути, учените понякога покриват истината с мъгливи твърдения. Едно от тях е, че древната дума за цар срещаща се под вариантите : reza,rex, rix, rega, raja...е индо-европейска.

Никой наш учен няма смелостта да изкаже дори и предположение, че тази титла е принадлежала по начало на дедите ни, а те са я разпространили сред множество други народи. Напомням, че преди повече от 6500 години само в нашите земи съществува ясно разслоение на обществото и дори царска власт. В Тракия цивилизацията по-това време (Медно-Каменната епоха) е най-високо развитата.

На наша територия са властвали много способни монарси. Терес, Ситалк, Котис, Сефт, Декебал и още много други са впечатлявали както хората си, така и чужденците. Освен тези исторически личности, има и такива, които са споменати в древните митове и предания. Броят на легендарните тракийски царе е значителен, а това показва колко дълга а традицията на царската власт у нас.


1.Акамант
2.Амик
3.Аримий
4.Азий син на Хиртак
5.Азий син на Димас
6.Астеропей
7.Бистон
8.Витин
9.Даскил
10.Диомед
11.Долонк
11.Дриант
12.Дима
13.Гордий
14.Ейоней
15.Ил син на Батея
16.Ил син на Калироя
17.Кизик
18.Кисей
19.Коребис
20.Лик
21.Ликург
22.Мигдон на бебриките
23.Мигдон на фригите
24.Мейон
25.Мопс
26.Ойагър
27.Орфей
28.Отрей
29.Пеирой
30.Полимнестор
31.Пелопс
32.Пирейхъм
33.Пириней
34.Полтис
35.Резос
36.Ригмос
37.Сарпедон
38.Ситон
39.Стримон
40.Тантал
41.Таропс
42.Тегир
43.Телеф
44.Терей
45.Тевтрас
46.Трак
47.Харнабон
48.Хем
48.Харпалик
49.Харпалика
50.Хипокоон
51.Хиртак
52.Финей

Този брой е внушителен, но честно казано е твърде скромен. От средите на предците ни са произлезли много повече царе. Нека не забравяме, че само на територията на България надгробните могили, т.е погребенията на благородници са около 50 000.
http://cindy.blog.bg/photos/26281/original/S4034157(1).jpg

Поради прищевките на великите сили държавата ни е разпокъсна и значителни територии са раздадени на други хора. Ако добавим могилите от земите на Румъния, Сърбия, Гърция и Турция, количеството ще стане зашеметяващо!

Не само огромният брой на царски погребения свидетелства за дългата традиция на царската власт сред предците ни. Ние разполагаме също с твърдения за древнобалканско влияние върху индийци, латини и келти (те от своя страна повлияват германите). Луций Ариан твърди в една от своите работи, че тракиеца Дионис е създателя на индийската култура и религия. 

Плутарх пише за това, че (трако)пелазгите покорили по-голямата част от обитавания свят и наложили своята власт над много народи. На тях се приписва дори основаването на Рим....Иполит разказва, че религията на келтските друиди е основана на учението на тракиеца Залмоксис. Траките Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад и др. оформят културата на гърците.

Защо да е трудно да приемем, че по времето когато дедите ни са били единни и не са позволявали на никой да ги дели, те са били в състояния да покорят и повлияят останалите народи на Европа? Защо да не приемем, че reza, rex, rix, rega, raja... са само варианти на една древна тракийска титла?

Тя е документирана за първи път на плочица с Линеар А (НТ13)- ХVІІІ-ти век преди Христа. По време на Троянската Война титлата рез(а) е била ползвана дори за лично име. Става дума за възвеличения в омировата Илиада цар Резос...




Най-важното е, че рез(а) има смисъл на български език. Значението й е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно брез  бял, светъл. По същия начин ведическата дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. Въпрос на време е това да бъде признато от езиковедите, въпрос на време е да бъде призната и ролята на дедите ни в световната история...

От предците си има какво да научим. Те са умеели да  съжителстват в единство и любов. Умеeли са да разпознават вредните елементи в обществото и са били в състояние да се предпазят от тях. Макар да се живели в далечното минало, нашите предшественици траките са били будни хора. Не са поверявали съдбата си на случайни хора, а са търсели най-умните и най-силните.

Голяма част от днешните ни беди се дължи на апатията ни, на погрешното мислене, че от нашия избор не зависи нищо. А това не е така, трябва само да избираме мъдро и след като вече сме избрали свой водач, да не се отпускаме, а постоянно да следим дали той работи в наш интерес. Важно е също всекидневно да работим за собственото си развитие и осъвършенстване. Водачът сам по себе си не може да управлява ефикасно, ако хората му оставят всичко на произвола на съдбата. Държава се гради с общи усилия, общество се пази с общи усилия, а спойката е любовта.

Нека обичаме повече!