Първо опитомяване на дивите коне – интервю с Проф. Николай Спасов

Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.

Нашите деди, влезли в историята под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.

Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.

 

Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.

 

Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.

Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:

“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

 

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

 

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

 

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

 

 

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

 

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

 

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

 

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

 

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

 

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

 

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

 

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

 

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.

 

https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone

Изобр. Кук, Дюруа, Харисън

 

ИНТЕРЕСНИ НЕЩА, КОИТО ПОВЕЧЕТО ОТ НАС НЕ ЗНАЯТ

Един мой учител по история ми каза преди време – Истината често е скрита в подробностите. Извършвайки свои проучвания разбрах, че това действително е така. Видях доста неща в различна светлина, когато се запознах с допълнителни детайли. Те ми помогнаха да си изясня събития, които дълго време не бях в състояние да разбера.

От този момент винаги се стремя да събера колкото се може повече информация за определен конфликт, личност, държава и т.н. Колкото повече знае човек, толкова по-добре. Дори едно кратко и незначително на вид сведение може да промени напълно виждането ни по даден въпрос.

Днес ние смятаме, че всеки въпрос от историята е изяснен. Това е така само донякъде. Hа шепа специалисти е известно почти всичко, но с широката публика въпроса стои съвсем различно. Поради различни причини, определени важни факти биват премълчавани, или прениначавани неимоверно. Доста неверни неща са представени за истини и така са се загнездили в съднанието ни, че ние чистосърдечно им вярваме. Предлагам на вниманието на своите читатели кратък списък с наложени заблуди. Предлагам също и истината, която може да се провери:

I. Повечето от нас смятат, че Зевс, Атина, Арес, Аполон и т.н. са гръцки богове. Това не е така, имената и разказите за тези божества само са документирани на гръцки език. Да е документирано името на даден бог в някаква работа и произходът на този бог са две напълно различни неща. Омир, а и по-късния Страбон наричат Зевс пеласгийски бог.

Пеласгите са най-старото население на Южните Балкани, а за езика им Херодот казва, че е варварски, т.е. напълно различен от гръцкия. 

Името на столицата на южните ни съседи е вдъхновено от името на богинята Атина. Колкото и странно да звучи, то няма никакво обяснение на гръцки език – факт признат дори от елинофил като Джон Чадудик.

Някои медии, а и учени не се свенят да нарекат Арес гръцки бог, но истината е, че в древността той е считан за идващ от Тракия. Нашата земя е определяна като свещено място за богът на войната, а и редица стари автори твърдят, че той произлиза измежду гетите. Тези същите гети, които през 680-681 година се съюзяват с мизите наречени още българи и създават Дунавска България.

Аполон също не е от гръцки произход, неговото най-древно име е Паяво, като значението е пеещият, лекуващият с песен. Паяво се обяснява със стблг. пѣвати (пявати) – пея. Не случайно Аполон е изобразяван с лира.

                http://www.heraclitusfragments.com/images/apollo.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Apollo_Kitharoidos_Antikensammlung_Berlin_2.jpg

II. Объркване по отношение на произхода срещаме и при келтите. Повечето от нас смятат, че старите келти познати и като гали, са от един произход с ирландци, шотландци, уелски, бретанци и др. Това изобщо не отговаря на истината. 

Ирландците, шотландците и други техни роднини са наречени келти едва през XVII и XVIII век от учените Луит и Бюкянън. Неотдавна проучвания на генетици показаха, че галите и ирландците са от различен произход, като най-близките роднини на ирландците са хората на Испания-  Тhe Irish – more Spanish than Celtic?

http://killarney-ireland.info/genealogy/dark-irish-celt-genealogy.html

Днес шотландската поличка се счита за типичен келтски атрибут, но истината е, че тя е напълно непозната на старите келти, галите. Тази особена дреха е изобретена от Томас Роулинсън през XVIII век. Роулинсън е собственик на леярна, в която са работили шотландци. Те са били облечени c развяващ се свободно плащ, който е непрактичен и дори опасен за работа с разтопен метал. За да предпази работниците си, Роулинсън  им прави нова дреха. Тя става популярна благодарение на бунтари като Роб Рой и днес е неотделима част от идентичността на шотландците.

https://politicsforalevel.files.wordpress.com/2009/09/greatkilt.jpg

III. Доста неясноти има и относно произхода на староруския владетел Светослав Игорович. Той е известен предимно с това, че през Х век  влиза в съюз с Византия и напада Дунавска България. Това събитие е реално, няма съмнения, че действията на княз Светослав допринасят за падането на България под властта на Византийската Империя. Светослав обаче не е руснак, а украинец, във вените му дори тече българска кръв. Майка му, княгиня Олга е потомка на българския цар Симеон Велики.

http://gumilevica.kulichki.net/AMI/images/ami1-430.jpg

Знакът на Светослав е взаимстван в  герба  на Украйна, а не на Русия

http://abali.ru/wp-content/uploads/2010/12/ukraina_gerb.png

Това, което днес се нарича староруски език е де факто староукраински. По времето на княз Светослав дедите на днешните руснаци са носили названието московци, москали.

Москали се използва до днес от украинците като название за жителите на Русия. Името москали е изпозвано и от Отец Паисий за обозначение на жителите на Русия. 

Конфликтът между старите българи и старорусите – украинците е предизвикан от император Никифор Фока, който плаща около половин тон злато на Светослав да нападне България. Преди да стане това обаче, Светослав Игорович унищожава Хазарското Царство. Точно хазарите са тези, които затриват Стара Велика България няколко века по-рано и не престават да бъдат заплаха за Дунавска България. В битка с хазарите загива княз Аспарух, а неговият по-голям брат остава под игото на разрушителине на държавата ни в Приазовието.

                    http://www.hrono.ru/libris/lib_p/svjatoslav1kjlych.jpg

                

             Статуя на княз Светослав повалящ хазарски боец

 IV. Византийският мператор Никифор Геник е известен неслучайно като чудовището с човешко лице. През 811 година той нахлува в България, ограбва и опожарява столицата ни Плиска. Със страшна, сатанинска жестокост са третирани попадналите в плен българи. Невръстните деца са мачкани с вършачни валци. Дори за древността, подобно деяние е неоправдаемо. 

Тук трябва да се отбележи, че въпреки наложените представи, а и името си, Никифор Геник няма нищо общо с гърците. Той е арабин, който е роден в Южна Анатолия (Анадола, Турция). На трона в Константинопол са седели не само гърци, но също араби, исаврийци, арменци, а дори и хора от хазарски произход.

V. Не е гръцки и произхода на друг император известен с нечовешката си жестокост. Василий Българоубиец не е нито грък, нито македонец, както го изкарват някои автори. Този човек е от арменски произход.

VI. Малцина знаят, че Михаил III, човекът, който подпомага Кирил и Методий, е от тракийски, фригийски произход. За негови предци, Петър Каранис споделя, че презирали елинската култура, а по-голямата част от фригийското население изобщо не разбирало гръцки. Тракийските корени на Михаил III обясняват защо той предприема действие, което засилва българщината и е в ущърб на Римската Империя, Византия.

VII. Една от най-големите заблуди днес е по отношение на името славяни. Проф. Ганчо Ценов обясни отдавна, че това славяни не е било название на голяма група, от която са се отделили словени, словаци, поляци и др. а първоначално е служило за название на една група хора – гетите. Поради близостта на езика на гетите-славяни с този на дедите на словени, словаци, поляци и др. а и поради други причини, в по-късни времена тези хора са наречени славяни.

В древността името на дедите на словени, словаци, поляци и др. е било венеди, венди, виниди. Това се знае добре от специалистите, но не се обяснява значението на важната подробност. Не е редно да се смесва историята на хора говорещи сродни езици, защото всяка група си има свое минало, своя територия, свои деяния.

В началото на VII княз Алцек търси убежище при баварците. Те го предават и подлагат хората му на страшно клане. От около 8000 българи се спасяват само 800. Оцелелите наши деди намират приют при хората на княз Валук, в земите на Словения, която по-това време е наричана Terra Venetorum, Windisch marc.  Валук е наречен господар на венеди, венети – Valluc dux Venedorum.

Не само Валук е наречен владетел на венети, венеди. Като такъв е определен и живеещият в същата област Борут - Boruth dux Vendos. На територията на Полша и Германия живеят сорбите. В древността те са определени като венетски народ – Sorabici Venedos. Дори и днес немците наричат сорбите с името венди, т.е. венеди.

На територията на Полша е локализиран  Венетския залив. Това е направено от Клавдий Птолемей през II век. Малко по-рано, Корнелий Тацит локализира в земите на Германия и Полша народът венеди. Понастоящем финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Трансформацията венети-славяни не е била мигновена. Свети Колумбан посещава земите на Словения - Terra Venetorum и описвайки жителите й споделя – Venedi, qui et Sclavi dicuntur – Венедите, които са наречени и славяни. 

Съвсем нормално е име на цяла езикова общност да произлезе от название на едно племе. Корнелий Тацит обяснява, че по начало с името германи са наричани само тунгрите. По-късно германи са наречени всички роднини на тунгрите: “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans “

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

От алтернативното име на гетите, наречени още славени, славяни, се налага название на езикова общност от около 300 000 000 души. Името славени, славяни принадлежи по право на северните траки, като след доста време се дава на съседите и роднините им венети.

По принцип имената гети и славени притежават едно и също значение. На езика на произлизащите от Тракия арийци, гаяте означава прославям с песен. Пак на езика на старите арийци думата славана означава славене, прославяне. Връзката между славана и славене не се нуждае от коментар, но гаяте трябва да се обясни по-подробно. Тази древна арийска дума е еволюирала в стблг. гѫсти, стчерксл. гуду, гудба, гудение. Това е причината старите гети да бъдат познати и под името готи. Те самите наричат себе си гути.

През 680-681 година се обединяват гети-славени и мизи наречени още българи. Със съвместни усилия те успяват да освободят Тракия от римското подтисничество. Държавата е наречена България, а не Славено-България защото българите са били политически по-силни.

По същия начин на Британските острови е създадена Англия. Тази държава е основана от англи и сакси, които са близки роднини. Новото кралство е наречено Англия защото англите са били политически по-силни, но по-старото население на Британските острови помни саксите по-добре, защото са били повече. Уелсците казват на англичаните Sais т.е. сакси. На ирландски гаелски и шотландски гаелски, англичанин е Sasanach, т.е. сакс.

Днешните англичани  (с изключение на историците и езиковедите) са забравили, че част от дедите им са носили името сакси. По същия начин, голяма част от нас са забравили, че част от дедите ни са носили името славяни, а по-рано и гети – хората, които Херодот нарича най-войнствените, но същевременно и най-праведни траки.

Няма никакви мистерии, няма чудеса, просто трябва да се откъснем от постоталитарния синдром, да проверим сами фактите и тогава всичко ще си дойде на мястото.Умолявам ви да не ми вярвате сляпо, а да направите свое проучване. Когато сами се доберете до истината, вече никой пропагандист и никой безсъвестен политик, или “учен” няма да е в състояние да ви заблуди. Намирайки истината, ще разберете естеството на много от днешните проблеми. Знаейки истината, ще следвате собствените си интереси и няма да робувате на шепа хитри мошеници.

Стадото се стриже, дои, а накрая се кара в кланицата. За да не сме стадо, трябва да сме търсещи и мислещи. Трябва да страним от омразата и да търсим приятелство с всички – заветът, който ни остави Левски.

Използвана литература:

1.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, London, 2001;

2. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

3. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

4. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;

5.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

6. S.James, Exploring the World of Celts, Thames & Hudson, London, 1993;

7.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

8.R.McKitterick, Charlemagne, The Formation of a European Identity, Cambridge University Press, 2008;

9. Io. Auentini Annalium Boiorum libri 7. Ex autenticis manuscriptis codicibus, By Johann : Aventinus Turmair, Hieronymus Ziegler, Nicolaus Cisner, Daniel Brunnius, Basileae Impensis Ludouici Reges, MDCXV;

10. Martin Hanke,  MARTINI HANKII DE SILESIORUM REBUS Ab Anno CHRISTI 550. ad 1170, Lipsiae, MDCCV

11.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;

12.M. Kromer, F. Robortello De origine et rebus gestis Polonorum libri XXX. tertium ab autore recogniti, Basileia ex Officina Oporiniana, 1568;

13. P.M. Barford, The Early Slavs, Cornell Univerisity Press, 2001;

14.F.Curta, The Making of Slavs, Cambridge University Press, 2001;

ТИТЛИТЕ НА ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЦИ

Има доста начини да добием сведения за езика на един древен народ. Топонимите и хидронимите помагат много. Важни са също личните имена, както и тези на божествата, почитани от определена група хора. Разбира се най-много данни представят документираните стари думи, а и епиграфските паметници.

Когато събрах и систематизирах титлите на тракийските благородници, установих, че без изключение те имат смисъл на български език. Всъщност не би могло и да бъде другояче. Все пак в продължение на повече от хилядолетие българите биват отъждествявани с мизите – тракийския народ, чието име е записано в египетски хроники от преди около 3300 години, дълги векове преди перси, гърци, римляни и келти да се появат в историята. Същите тези мизи са съюзници на троянците, а през I век преди Христа оказват упорита съпротива на римляните.

Една от най-слабо познатите тракийски титли е АКЕНАС, среща се на надпис W07. Тя има вариант АКЕНАНОГАВОС (Lubotsky, Old Phrygian Areyastis inscription). Нейно точно съотвествие срещаме в старобългарската КАНЕС, КАНАС, която според проф. Ценов не е нищо друго освен КНЯЗ, КНЕЗ.

Коренът в АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  е кан, кен, а значението е начало, този, който стои начело, началник. Обяснение получаваме от стблг *кань-начало, сродни са също стблг. наченти, заченти- начевам, започвам, слагам начало. В АКЕНАС, КАНАС, КНЯЗ  срещаме една и съща дума, но от три различни епохи – VIII век преди Христа, VIII век след Христа и нашето съвремие.

Сродна на АКЕНАС е ирл. CEANNAS-превъзходство, водачество. Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет.ceud, ceаd, cynt, kent -  първи. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата конь – начало. Тя има форма кань, както става ясно от ζακανον - древна българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Вариантът на АКЕНАС – АКЕНАНОГАВОС притежава значение началник на общината, управител. Частицата ГАВОС се тълкува като общество, обвързани, хора свързани в една група, обяснение получаваме с българските глаголи говея, заговявам, заговезни, говеален, чието древно значение е обвързвам се с обет, обещание.

РEЗА е друга тракийска титла, която се е употребявала и за лично име. Пример за това е споменатият от Омир тракийски цар Резос. Доста по-рано, през XVIII век преди Христа, на плочици с Линеар А е документирано името, или титлата РЕ-ЗА (документ HT 13).

Тази древна тракийска титла се среща сред индо-арийците под формата raja-цар. Познавят я също eтруските, римляните и келтите под формите Ραςεν (rasen), rex, rix. Етимология обаче има само на български. Значението на рез, реза е блестящ, сияен, светъл и идва от диал. прилагателно бряз/брез – бял, светъл. По същия начин индо-арийската дума raja-цар, благородник е свързана с braj- сияя, светя. 

Най-вероятно думата реза е придобила значение светъл, сияен поради това, че нашите древни царе са били окичени със злато и сребро и са били богати хора. Във всеки смисъл на думата владетелите ни са били сияйни. Това е една традиция, която е поставена още във времето на Варненския некропол. Там златната царска корона и златен скептър се появават около 2000 години по-рано от царските атрибути на Египет и Шумер и около 5000 години по-рано от появата на царски атрибути от злато при франките.

По времето на Теофилакт Симоката – VII век, дедите ни все още са ползвали тази изключително древна титла. Симоката свидетелства за нея наричайки Мизокий ρῆξ (Curta цитиращ Симоката, с. 327). В по-късни времена се запазва само една сродна дума, а именно резъ-богатство.

Нека видим как попада тази наша дума попада в езиците на толкова много народи. Луций Ариан свидетелства, че в далечното минало индийците били примитивни хора, които се обличали с животински кожи, хранели се с кора от дървета и сурово месо.Това продължило докато не дошът тракиецът Дионис. Той научил индийците на земеделие и скотовъдство, как да строят градове. Дал им даже религия поставяйки себе си начело на пантеона – Anabasis Alexandri, VIII.vii.

Описвайки идването на траките в Индия, старият летописец е документирал фактически арийското нашествие, което променя страната напълно и поставя в нея езиковото разделение на арийски и дравидически езици.

За траки на Апенините пише Страбон обяснявайки, че след Троянската Война група венети идва заедно с траки в Адриатика (Южна Словения и Северна Италия) - Strab.12.3.25. Тит Ливий потвържвава не само древното тракийско присъствие сред латините, но посочва и ръководната роля на дедите ни давайки царските имена Атис, Капус и Капетус. Тези хора са царствали в Лациум доста преди основаването на Рим.

Прочее, една от легендите за основаването на Вечния град е тази, според която пелазгите покоряват местното население на и издигат град Rome – Plut.Life of Romulus, I. Идвайки на Апенините траките са повлияли разбира се и етруските. Според Вл. Георгиев етруската дума Ραςεν (rasen) е от тракийски произход (Introduction of the History of the Indo-European Language).

Траките повлияват сериозно и келтите. В ирландските легенди се споменава идването на болгите. На тях се приписва цивилизоването на страната, прогонването на мошеничествата и въвеждането на закони. За болгите се казва, че идват от Тракия- “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299). 

Поредната тракийска титла е БАЛЕН. Нейното значение е княз, принц, владетел. Тя идва от друга тракийска дума, а именно балайос-силен, голям. Съотвествие намираме в старобългарската титла боил, а и в стблг. болий-по-голям, по-добър.

В миналото боил бе идентифицирана като тюркска титла защото се вярваще, че дедите ни са тюрко-алтайски народ. Никой не смееше да предложи възможността тюрките да са възприели от стари балкански колонисти определени думи. Поради това дълго време ние бяхме принудени да вярваме на неиздържани теории.

За тракийската титла ванакатело, банакатело не е споменал нито един историк, или езиковед. Тя обаче е позната повече от половин век. На съдове от Кносос и Тива ( XIII век преди Христа) се срещат посвещения с Линеар Б – КАУНО ОДУРОВИО ВАНАКАТЕЛО.

Преводът е – кана на владетелят Одрис, кана на одриския владетел. Тази титла се среща през VIII век преди Христа у фригите под формата ванакт, банакт а също така е позната и на мизите, които наричат Дионис Ванак, Банак. Коренът във ванакатело, банакатело е бан, следва умалителна частица ка и наставка тел, която се среща в български думи като учител, бранител, владетел. С течение на времето ванакатело, банакатело е опростена на ванакт, банакт, а по-късно се е развила в бан- господар, управител.

Изключително важна тракийска титла е ВАСИЛЕВС. Тя обаче се смята от повечето хора за гръцка, макар да няма абсолютно никакво доказателство за това. Още през второ хилядолетие преди Христа тази титла съществува в ахейското общество, чиито създатели са траките. Описаните в Илиада ахейци Менелай и Агамемнон не са потомци на грък, а на фригиецът Пелопс, който дава името си на полуостров Пелопонес.

На документи с Линеар Б титлата е докуменирана под формата БАСИРЕУ. В по-късни времена тя се развива във ВАСИЛЕВС. Според фламандският езиковед А.Я.Ван Виндекенс титлата ВАСИЛЕВС  е от тракийски произход -BASILEUS, qui aurait le sense se -homme noblesse, eclaire, ou poissant, serrait d'origine THRACO-PHRYGIEN (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76). Твърдението на Ван Виндекенс е вярно понеже първите хора, за които е употребена титлата василевс са траки. Пример може да се даде с Гета – древен тракийски владетел.

На монета на племето едони срещаме надпис: ΓΕΤΑ ΒΑΣΙΛΕΥΣ ΕΔΟΝΙΟΝ  

http://www.cngcoins.com/photos/big/680223.jpg

http://www.snible.org/coins/hn/figs/fig119.jpg

Ван Виндекенс смята, че значението на титлата е сияен, светъл, или силен. В действителност корена БАС ( първоначално титлата е била произнасяна басиреу) отговаря на санкритските думи баса –светлина, басура –сияние, басира –блясък и разбира се на тракийското царско име Бас, и българския глагол бъскам-светвам, сияя. ВАСИЛЕВС, БАСИРЕУ има значение светлост, сиятелство.

Ето, няма нищо трудно и нищо необяснимо в тълкуването на значението на древните тракийски титли. АКЕНАС, АКЕНАНОГАВОС, РЕЗА, БАЛЕН, ВАНАКАТЕЛО, ВАСИЛЕВС си имат убедителна българска етимология. Поради това, че гърците ползват думи като ΒΑΣΙΛΕΥΣ и ΑΝΑΧ от ванакт, установяваме, че предците ни са господствали над старите гърци. От старите извори знаем, че тракиецът Терей е царствал в Давлида, а пък властващите в Пелопонес Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс.

В древноста етруските, латините, индийците и келтите са взели от дедите ни титлата РЕЗА и са я документирали като rasen, rex, raja, rix. Това показва, че в далечното минало нашите предшественици траките са били доминантен народ, който е оказал силно влияние върху хора от два континента. Тракийското присъствие се чувства от Индия до Апенините и Британските острови.

С траките могат да се свържат разпространението на организираното земеделие и скотовъдство, а също така и знанията за обработка на мед, бронз, желязо. Нашите предци са създали цивилизациите на гърци, индийци, перси, латини, келти, германи.

За благодарност обаче на нас бе отвърнато със зло. Дедите ни бяха постигнати от съдбата на титана Прометей, който от любов към хората им дава огъня, но бива жестоко наказан за това.

Страданията, които сме преживели през вековете обаче не успяха да ни унищожат. Могъщите хети изчезнаха, изгубиха са и богатите жители на Ханигалбат, древните ибери забравиха своят език и култура и бяха романизирани. Същата съдба постигна галите, които приеха речта на своите подтисници...

Българите обаче оцеляха. Римляните избиха много от предците ни, но тези, които останаха допринесоха за падането на “Вечния” град. Старите гърци се опитаха да ни асимилират унищожавайки със зверски фанатизъм нашата писменост, но напук на тях, нашата реч не се загуби. Българският език стана основа на руски и сръбски, а също така остави силен отпечатък върху албанския, унгарския, румънския, даже и гръцкия. С нашата азбука пишат около 200 000 000 души.

Пет века жесток геноцид организиран от Османската Империя не успя да заличи българите от лицето на земята, нито да ги пречупи, или отслаби. В началото  на ХХ век, край Люле Бургас и Одрин българите пометоха войската на тези, които бяха ги подтискали половин хилядолетие и с това доказаха, че са достойни да бъдат наречени синове на Арес.

В цялата си история българите винаги са били великодушни и благородни, но и ревностни пазители на своето. Дедите ни винаги са били нападани от силите на злото, но и винаги са успявали да го победят. Днес за пореден път, от сянката на мрака враговете ни упорито се опитват да ни внушат, че сме слаби, лоши, че е време да се предадем, друг да се настани в земята защитавана с кръвта на дедите ни.

И тази измама няма да я бъде. Будните българи стават все повече и повече. Болестта, която ни е налегнала от дълго време не успя да смаже духа ни. Много от нас станаха жертва, но и много оцеляха. Те са тези, които ще изградят една нова и силна България – държавата на духа, доброто и светлината. Време е всеки от нас да направи избор към коя група да принадлежи – към тази на гробокопачите на народа ни, или към градителите и спасителите на българщината. Пасивността и колебанието на някои от нас ги прави неволни съюзници на враговете ни. Това трябва да се избягва на всяка цена. Няма място за страх, не ние, а тези, които извършиха престъпления срещу нас трябва да треперят.

Не е трудно да сме добри, честни и почтени. Не е трудно да сме смели и решителни. Винаги сме можели това, то е заложено в кръвта ни, станало е неотделима част от българския дух. Просто трябва да следваме примера на предците си, чийто живот не бе никак лесен, но те не се уплашиха от трудностите и така създадоха бъдеще за нас. Ние от своя страна сме длъжни да усигурим бъдеще за своите деца!