24.11.2015 г.

БЪЛГАРСКИЯТ АЗ И ТАЙНИТЕ НА ИСТОРИЯТА



Богатството на българския език е признато от приятели и врагове. За това са се погрижили както средновековните просветители, така и поетите от ново време. Въпреки няколко жестоки чужди подисничества, речта ни се е запазила жива и красива. В нея са закодирани и ред доказателства за древните балкански корени на народа ни.

През 70-те години на ХХ век Кирил Влахов открива в езика ни същите фонетични особености, които са типични и за тракийския. В друга своя работа този автор споменава нещо, което е от изключителна важност. Става дума за това, че в тракийския език се наблюдава начален процес на изпадане на падежите. Именно изоставянето на падежите – аналитичния характер на българския е неговата най-голяма отлика от другите сродни езици.

Връзка между българския и тракийския намира и Владимир Георгиев. Този лингвист установява, че в речта на Залмоксис и Орфей се среща екането и якането, което пък е типичен белег на българския. Друга особеност на тракийския език е синкопa (изпадане на звук). Георгиев е уточнява, че това явление е типично и за много  източнобългарски диалекти. Като пример нашият учен е дал изразите Дъ͜   н͜  пани  да не падне, Шъ ͜  г земъ- ще го взема

Интересен особеност от тракийската граматика е суфикса –инт. Според проф. Георгиев този суфикс е идентичен на старобългарския – енте, който се среща във воленте, теленте, жребенте. Това, което нашия талантлив ливгвист е пропуснал да уточни е важната подробност, че през  Късната Античност тракийския суфикс – инт вече се е развил във – енте, както става ясно от антропонимите Кард-ентес, Бурк-ентес и др.

Общи граматически особености между български и тракийски успява да изолира и Иван Дуриданов. Той отбелязва идентичния начин на постройка на Критѣне и др. с Βεσσοπαρ-ηνοι- жители на Bessapara, като смята, че се касае за балто-славяно-тракийска успоредица в словообразуването

Виждаме, че тракийския е смайващо близък до българския по отношение на не малко граматически особености. Тук е мястото да бъде засегната още една граматическа особеност, а именно личното местоимение АЗ. В речта на Орфей и Залмоксис то е звучало идентично, т.е. както и днес – АЗ. Знаем за това благодарение на надписа на златен пръстен от Езерово. Там на първия ред проф. Георгиев разчита – Ролистене, аз...


http://ziezi.net/image001.jpg

Дедите ни наричани в миналото с името траки са били много племена. Регистрирани са около сто и четиридесет различни етнонима. За това, че предците ни са били огромен народ знаем и от Херодот. Съвсем естествено е различните групи да ползват различни диалекти. Несъмнено въпреки общите корени речта на одрисите е била малко по-различна от тази на беси, гети, мизи, трибали. По същия начин родопските говори днес се различават от шопските и др.

Многообразието на диалекти в древността обяснява и забележително големия брой варианти на личното местоимение аз. Съществуват разновидностите азе, ази, азека, азка, азкана, язкана, eз, езека, езе, яз, язе, язка, я. В нашия език личното местоимение аз се проявава в четиринадесет форми. Немският език е говорен от около 90 000 000 души в Германия и Австрия. Аз лично познавам три варианта на личното местомение аз, тяхното звучене е их, иш, ик.

В една малка България се срещат четиринадесет варианта на една основна дума, а сред немско говорящите има само три.

Поне за мен обяснението на феномена е лесно. Както бе споменато по-горе, дедите ни са били огромен народ. Съвсем естествено е, че в различни региони са ползвани различни говори. Някои са изчезнали по естествен път, други са загубени поради деянията на римляни, гърци и др. подтисници. Все пак, това, което се е запазило не е никак малко и свидетелства не само за древността на езика ни, но и за това, че сме потомци на най-големия народ на Европа.

Територията обитавана от дедите ни е била голяма. Не само по-голямата част от Балканите е била наша, предците ни са населявали значителни части от Мала Азия, Черноморските степи, Кавказ, а дори и Средна Европа. За жалост ничие величие не трае вечно. Дори и създателите на първата цивилизация не могат да предотвратят всичко. Земята ни е земен рай и винаги е била желана от различни агресори. Всеки от тях е знаел, че не може да владее нашата страна без сериозно да намали населението й. Това е причината дедите ни да бъдат принудително разселвани и дори продавани в робство в далечни региони.

От ерата на Октавиан Август до ново време различни врагове децимират народа ни. Прокуждането на хора от родните им земи е страшно, но не по-малко страшно е и промиването на съзнанието на отделни групи. Преди стотина години никой не би повярвал, че жителите на областта Македония някога ще говорят с озлобление за своите братя от България. Преди хиляда години власите – предците на румънците са били част от нас. Доказват го не само хилядите книги на български език съхранявани в румънските библиотеки, доказателства има и от областта на етнологията, а и генетиката. 

Още по-рано част от предците ни са обитавали териториите на днешните Украйна, Словакия, Южна Полша, Унгария. Тези хора са асимилирани напълно и дори по-късното пристигане на българи в някои от тези земи не е успяло да обърне процеса на обезбългаряване. Сякаш някаква зла сила ни е преследвала навсякъде и с фанатизъм е поднискала българщината.

Злото има защо да се страхува от нас. Земята ни е родила не само благи хора като Залмоксис и Орфей, но също така опитни бойци и смели бунтари, които срещаме в лицето на цар Ситалк и Спартак. Едни са внасяли светлина в душите на хората, други са пресичали планове на подли хора и са чупели веригите на робството. 

Дори страшния петвековен геноцид не успя да изтръгне от сърцето на българина неговата любов съм свобода и справедливост. Докато ни има злото не може да пороби света, първо трябва да изчезнем ние, за да може тъмнината да наложи своята воля.

Ето за това сме мразени от определени групи индивиди. Ето за това те ни преследват като бесни кучета и не се спират пред нищо, за да намалят броя ни, да замъглят съзнанието ни, като крайната цел е пълното ни унищожение. Едни от враговете ни действат с перо, други с пари, едва ли и отровите в храните ни са случайни. Всичко обаче е напразно, няма съмнение, че много от нас ще пострадат, но и няма съмнение, че ще надделеем над злото както са правели дедите ни.

Борбата започва не с нож в ръка, а с пускане на светлина в сърцето, с протягане на ръка на тези, който имат нужда от помощ. Първият, който трябва да падне убит, това е егото.
Благодарение на него синовете на лъжата ни делят и настройват един срещу друг. Ако се поддържаме един друг и си помагаме ние сме сила. 

Индивидът е като пръчка, която лесно може да бъде пречупена, по-добре е да сме като сноп стрели, така както заръча княз Кубрат, а и други по-стари владетели преди него. Вместо да се кланяме на запад и на изток е по-добре са се преклоним пред предците ни и да следваме заветите им. Не запада и изтока са гаранция за оцеляването ни, а нашата способност да се върнем към себе си, да бъдем истиски българи – такива, които милеят за Род и Родина и пазят ревниво своето.





11.11.2015 г.

ГЬОНСУРАТЛЪКЪТ В БЪЛГАРСКАТА НАУКА


Hе обичам чуждиците в езика ни, но в някои случаи те са най-подходящи, за да се характеризира определено поведение. "Гьонсуратлък" си има точно българско съотвествие, това е думата дебелоочие. Тя е достатъчно описателна за доста ситуации, но турската й успоредица, поради своето звучене, или заряд е по-въздействаща.

Ясно е, че в периода 1944-1989-та година, тоталитарната цензура разполагаше с огромна власт. За никого не е тайна, че стоящи в сянка индивиди бяха в състояние да диктуват какво да се пише и какво да се премълчи. Страхът от репресии и слагане на край на кариерата бе напълно реален, това стана причина определени учени да напълнят своите работи с неиздържани, дори абсурдни твърдения.

Тюрските корени, култа към Тангра, изчезването на езика на старите българи са само малка част от бисерите, които срещаме в произведения на иначе уважавани учени.
Друг бисери, са шаманите – предполагаемите жреци на дедите ни. В книгата си Формиране на старобългарската култура VI-XI век, Ст. Ваклинов дори представя изображение на шаман от Мадара.



Със сигурност има хора, които искрено са повярвали, че това е шаман. Не бих се учудил, ако във въображението на някои сънародници са се появили опушени юрти, провлачен глас на тюрски жрец и т.н. Любопитен съм обаче да разбера – на колко човека е направило впечатление, че така наречения шаман има женски гърди, т.е. касае се за жена.

Да, фигурата представя жреца, или дори богиня почитана от старите българи, но не става дума за божество от Алтай. Високата шапка и птицата са атрибут на тракийската богиня Кибела. Макар рисунката от Мадара да е твърде грубо направена и да липсва изящност на изображението, ясно е, че става дума за жена, която държи птица в ръката си. Такава е и иконографията на редица изображения на тракийската богиня-майка.







Повече от ясно е, че шамана от Мадара е всъщност изображение на тракийско божество и това не бива да ни учудва понеже Мадара е била свещено място за народа на Орфей. Там са намерени както храмове на различни богове, така също и оброчни плочки. Едва ли учен от калибъра на Ваклинов не е осъзнавал истината, с какви ли терзания е приел натиска на хората от тоталитарната цензура, които са го принудили да направи от тракийската богиня-майка сибирски шаман...

Явно тракийската богиня е починана и в Черноморските степи – земите на Стара Велика България, защото там са намерени същите ритуални одежди като тези на фригийските жреци. В същия регион орелът е почитан като свещено животно още по времето когато Рим е бил село със сламени колиби.



Орелът заема важно място в религията и културата на дедите ни. Това проличава от сребърния орел на княз Аспарух. Този забележителен артефакт е намерен в погребението от Вознесенска.




От доста по-ранна епоха е мраморния орел от Керч, около 600 години преди времето на княз Аспарух. Това показва, че не може да се говори за донасяне на символа от Сибир, или Памир при идването на старите българи. 


Тук е мястото да се поясни, че орелът е свещен символ и в земите на юг от Дунава, статуите от Свещарската гробница са достатъчно красноречиви, друго свидетелство са монетите на тракийските царе Косон и Сараток.





монета на тракийския цар Косон


http://www.wildwinds.com/coins/greece/thrace/kings/sparadokos/Moushmov_5687.jpg

http://mashopsimg.com/bwbank/pic/2271230370-19-r.jpg

монети на тракийския цар Спарадок -V век преди Христа

При наличието на толкова много информация е странно, че орелът на княз Аспарух не е свързан с орлите от тракийските паметници и монети. Сякаш някой непременно е държал дедите ни на всяка цена да бъдат изкарани нашественици на Балканите. Може би за това не е споменато и, че в Добруджа са царствали хора с имена подобни на Аспарух около 900 години преди времето на този наш княз. Става дума за царете Адр-аспос и Хар-аспос, техните монети са с високо качество, а това свидетелства за богатство и престиж.



https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/11/char.jpg?w=640&h=164




Имената на Адр-аспос и Хар-аспос са сродни не само на Аспарух, но и на Ут-аспис– епитет на върховното божество на траките – Хероса. За тази връзка обаче сякаш има строга забрана да се споменава. Как иначе да се обясни, че азиатеца Аспарух има предшественици със сходни имена, почти хилядолетие преди прословутата 681 година? Как иначе да се обясни, че азиатеца Аспарух носи име, което е сродно на върховното божество на траките – Хероса? Как иначе да се обясни, че орелът на азиатеца Аспарух е символ на царска власт в Тракия още преди Рим да създаде своите сребърни орли? Какво да кажем за богинята Кибела, която бе представена като сибирски шаман?

Ако подобни действия не се наречат гьонсуратлък, не зная какво друго би заслужило подобно определение.

Всеки прави грешки, но от грешка до грешка има огромна разлика. Неволно някой може да стане проводник на заблуди, но няма оправдание за тези, които упорито поддържат заблудите. Точно днес, когато чужденци са се заели да промият съзнанието на българските деца с измислици, учените са длъжни да поставят кариерата на заден план и да работят единствено и само в интерес на българския народ. Загубили сме богатства и територии, загубим ли родовата си памет, загубили сме всичко. Това не трябва да го позволяваме.



Изпозвана литература:

Ст. Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, (Българско   Историческо Дружество, Издателство Наука и изкуство, София 1977;

Machteld J. Mellink, A Votive Bird from Anatolia

Inge Claerhout, Kybele

На гроба на кан Аспарух



Тракийската гробница в Свещари


3.11.2015 г.

МИТЪТ ЗА ЮРТИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ


Днес хората вярващи на догмите са вече малко. Незначителен е и броя на тези, които продължават да поддържат остарелите теории, но пък упорството им е забележително. Има такива, които неспирно се опитват да насочат вниманието ни към Средна Азия и да я определят като наша прародина. Срещат се индивиди, които докарват юрти от Монголия, канят се хора оттам, все едно са наши роднини.

Парадоксалното е, че дунавските българи не са описани като хора обитаващи юрти. Верно е, че някои автори поставят равенство между хуни и българи, но дори и хуните живеят в къщи. В средата на V век Атила е посетен от Приск Панийски, който описва добре резиденцията на великия пълководец. Приск говори за домове направени от масивни дървени трупи, които или са украсени с дърворезба, или са полирани изящно. Благодарение на разкопки в Монголия и Бурятия знаем, че азиатските хуни са имали  не просто къщи, но дори и укрепени градове. За това прочее свидетелстват дори някои китайски летописци.

В такъв случай, от отъждествяването на българи с хуни в никакъв случай не бива да се прави заключение, че Аспарух и хората му са се подслонявали в мазни, опушени юрти, а че са живели в постоянни жилища и дори укрепени градове. Къде е тогава оправданието да пропагандирането на юртата като типично българско жилище, за мен е пълна загадка.

Несъмнено по време на военни походи предците ни са нощували в палатки, това е неизбежно. Няма как когато си на поход да строиш подслон от камъни и тухли, дори римската войска е ползвала палатки, за да не забавя кампанията си. По пътя си за Йерусалим кръстоносците са спели в палатки, това важи и за армията от ново време.

Непонятно защо Димитър Овчаров смята, че трябва да се предполага, че най-ранния тип прабългарско жилище е била юртата. Нашият учен дава доста подробности за устройството на номадското жилище, но не представя стар исторически извор, в който да се твърди, че дунавските българи обитават постоянно юрти. Не са представени и ясни, убедителни доказателства за присъствие на номадски жилища в земите на България. Овчаров вярва, че идвайки на Балканите прабългарите са изоставили юртата, но споменът за нея е останал, това личало от така наречените юртообразни жилища.

Всъщност името е дадено поради това, че домът е с кръгъл, или овален план. Подчертано е и, че жилищата са вкопани в земята, а това е белег за уседналост на обитателите. Овчаров смята, че става дума за преходен тип жилище към землянката и полуземлянката, познати на автохтонното население (траките) и на славяните, но и на прабългарите още в техните обиталища в земите на Стара Велика България.

За овално жилище (юрта) приписвано на прабългарите съобщава и Димитър Ангелов, като посочва и локализацията – с.Кладенци, Толбухинско. Същото това юртообразно  жилище е споменато и в работа на друг наш учен - Ст.Ваклинов.

Редно е обаче да се запитаме дали изобщо е правилно постройка с кръгъл, или овален план да се нарича юртообразна? Жилища с такъв план съществуват на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух и на никога не му е дошло на ум да ги свърже с обиталища на тюрски номади. Напротив, знае се добре, че това са си стари тракийски жилища, които се срещат дори и на територията на Гърция понеже в древността тя е била обитавана от предците ни както знаем от Страбон.

Традицията на направа на жилища с овални стени продължава дори през доста по-късната Желязна Епоха. Пример за това са жилищата от територията на културата Бабадаг – Добруджа. Тази култура е в същия регион, в който е локализиран и свързаното с княз Аспарух укрепление – Онгъла. 

Ще добавя и това, че за тази култура е характерно защитното съоръжение земен вал. То е ползвано в Добруджа около 1300-1400 години преди идването на Аспарух. На времето Геза Фехер или не е знаел това, или го е премъчал в желанието си да изкара правенето на земен вал тюркска традиция възникнала в Азия, а по-късно пренесена в Европа.






Къщи с кръгъл план са имали и живелите на другия край на Европа келти и то дълги векове преди хуните на Атила да стигнат до бреговете на Атлантическия Океан.



На друго място в работата си Овчаров споменава, че най-разпространеният тип жилище без съмнение е землянката, полуземлянката, която се среща във всички селища с прабългарска култура. Стените най-често са облицовани с дървен плет и по-рядко изграждани с камъни. На една от стените обикновено е имало пещ. Допълнено е и това, че покрай стените са били изкопавани ями, които са служели за зърнохранилища.

Ще напомня, че Димитър Овчаров признава, че землянката и полуземлянката ca познати на автохтонното население (траките). Тук може да се добави и това, че траките също ползват зърнени ями. Знаем за това от различни проучвания на нашите археолози Георги Китов и Даниела Агре.

Нека да се замислим – в случай, че жилища с овални ъгли, а и земни валове и окопи съществуват на Балканите от хилядолетия, в случай, че тракийското селско население живее предимно в землянки, полуземлянки и ползва зърнени ями, то какво е новото след прословутата 681 година? Май новото е премълчаното, или непознато старо?

Разбира се има разлика между землянките и полуземлянките от V век преди Христа и тези от VII-X век след Христа, това е напълно нормално. С течение на времето се наблюдава развитие, то се налага от нови климатични условия, или пък от нарастване на броя на хората в определен регион. Когато няма заплахи и същевременно изобилства храна, населението расте, семействата стават по-големи и са им нужни по-големи помещения. Обратно, по време на война, или пък след епидемии, засушавания и т.н. броят на хората намалява, а това влияе не само върху типа обитавано жилище, но и върху качеството на домашната керамика.

В различните региони дедите ни са обитавали различни жилища. Макар землянката и полуземлянката да остават най-разпространени за дълъг период от време, имало е и друг тип жилища. Едни са строени от дърво и са имали покрив от каменни плочи, други пък са били с покрив от слама. На Траяновата колона се виждат добре къщите на северните траки –даките. Домовете са както от дялан камък, така и от дървени трупи.

В определени региони се е градяло с камък, в други с кирпич. Имало е както едноетажни, така и двуетажни къщи във всяка епоха. Хората обитаващи земи край езера и блата са изграждали наколни жилища. Тази традиция е описана от Херодот през V век преди Христа, но просъществува на наша територия и до ново време.

Благодарение на написаната от Константин Иречек История на България научаваме как сръбският писател Веркович разказва, че у българското племе пиянци (още в средните векове се споменава областта Пияньць, Πιάνιτσα), което живее в старата Пеония между Горна Струма и Брегалница, се запазило предание, че техните прадеди били преследвани от морски вили и големи води и че те „строили колиби над водата, в които спели”.

Към който и тип българско жилище да погледнем, едно е ясно – традицията на направата е местна и древна, много древна. Слава Богу, намират се хора като  Явор Бояджиев, който в интервю за БНР спомена, че “ домовете (край Юнаците – пето хилядолетие преди Христа)  били с 80-120 квадрата, а част от сградите дори били двуетажни. „Тези постройки не са много по-различни от кирпичените къщи по селата ни от преди 70-80 години.” 


Макар днес хранениците на тоталитарната цензура все още да имат власт и дори са си подготвят заместници, истината вече е трудна за манипулиране. Много по-трудно е да се укрие информация, докато разпространението на неудобните факти може да стане изключително бързо. Голяма част от младите хора се оказаха имунни против чалгата и затъпяването леещи се от корпоративните медии. Българинът си остава костелив орех.

Духовните болести смазали други народи засягат и нас, но в много по-малка степен защото в нашите гени е закодирано нещо уникално. Предците ни са живели хилядолетия наред като чисти и благородни хора, като народ на светлината, а тя не може да се погуби.  



Използвана литература:

1.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;
2.К.Иречек, История на Българите, ред.П.Петров, Наука и Изкуство, София, 1978;
3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
4.Ст.Ваклинов, Формиране на Старобългарската Култура, Наука и Изкуство, София, 1977;
5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
7. A. Mazarakis-Ainian, Late Bronze Age Apsidal and Oval Buildings in Greece and Adjacent Areas, The Annual of the British School at Athens, Vol. 84 (1989), pp. 269-288;
8.A.Avram, The territories of Istros and Kalatis 


9.ROMANS IN WALES FOR PUPILS




10. Наследници на Чингиз хан смениха Алтай с Балкана


11.Прабългарска юрта с древни оръжия в столичния зоопарк ще образова децата


12.За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация