Първо опитомяване на дивите коне – интервю с Проф. Николай Спасов

Опитомяването на коня спомага за появата на революционна промяна в обществото. Не просто хората имат ефикасно средство за придвижване, но така става възможна и появата на военната аристокрация. Тя разбира се е представена от бойци-колесничари, а в по-късни времена и конници. Воинската аристокрация доминира старата арийска държава в Индия, добре известната Ария Варта. Същото обаче важи и за държавата на митаните, успели да подчинят страховитата Асирия, а и за хиксосите, които по думите на Манетон държат Египет в подчинение половин хилядолетие.

Нашите деди, влезли в историята под името траки не правят изключение. Всъщност те са неразривно свързани както с митаните, така също и с индо-арийците и хиксосите.

Митаните и хиксосите обитаващи Анатолия принадлежат на семейството на траките. В нашите земи конят е опитомен през четвърто хил. пр. Христа, а през трето хил. пр. Христа бойците-колесничари вече доминират Мала Азия. По-късно – през второ хил. пр. Хр. е покорен и Египет. Северна Индия е завладяна от друга група, която тръгва от Долнодунавската равнина.

 

Приблизително по същото време започва и експанзията на запад. Тя е бавна, но допринася за драстична промяна, защото реализира появата на ранното келтско общество. В своето начало то е доминирано от бойци-колесничари, а по-късно и конници. Макар и плахо някои учени признават, че Халщатската култура на галите е създадена от трако-кимерийци. Те въвеждат нова порода коне, нов тип юзди, оръжия, а разбира се и нови погребални обреди, при които над гроба на благородника се издига могила, а понякога като жертва са положени и коне.

 

Несъмнено влиянието на тракийските бойци-колесничари се е простирало на три континента, но за жалост твърде малко информация е известна на широката публика.

Поради тази причина представям едно интервю с проф. Николай Спасов за БНТ. Ето и думите на нашия учен, те дават добри сведения относно началото на процеса довел до преобразяването на Европа, а и други региони:

“Загадката от Урдовиза вече е разгадана. Когато преди 30 години край Китен учените изследват потънало тракийско селище от бронзовата епоха, били удивени от хилядите кости на зубри, тур, мечки, тюлени, белки и коне. Много коне.

 

Проф. Николай Спасов - дир. на природонаучен музей, БАН: Тука имаше няколо стотин останки... Нещо, което по принцип не се случва, тъй като става дума за диви коне - те са били много труден ловен обект и решихме, че става дума за одомашнени коне.

 

Но учените са крайно объркани. Какво правят толкова коне в планинска и гориста месност. И от кога са там - от бронзовата епоха или от 19 век, когато наблизо е имало конеферма.

 

БНТ: Това от Урдовиза ли е?

 

 

Проф. Николай Спасов : Да. Тогава се смяташе, че да се направи абсолютно датиране на кости, които са стояли в морската вода, е почти невъзможно.

 

Затова и не посмели да правят каквито и да било изводи. До като мултидисциплинарния проект "Траки" не им дава възможност да направят точно въглеродно датиране. Резултатите от специализирана лаборатория в Оксфорд са неоспорими - конете от Урдовиза са от 4 хилядолетие Пр. Хр. - изключително вълнуваша развръзка.

 

Проф. Николай Спасов: Според днешните представи най-ранните одомашнени коне в света, тези от Бутай Казахстан, а също и от Иран, са горе-долу на тази възраст, може би с 200-300 години по-ранни. Това показва, че населението, живяло по това време по нашето Черноморие, вече са имали домашни коне и те по някакъв начин са свързани с онези култури.

 

Разкритието, че тук се намират едни от най-древните опитомени коне, отваря нова загадка пред археолози и историци. Защо им е било на траките да опитомяват коне в крайбрежно селище, за какво са ги използвали. За палеозоолозите, пък е важно да установят кои са дивите предшествениците на домашния кон. На помощ идва ДНК анализа.

 

Проф. Николай Спасов: Това е мястото, от което е взето пробата, от която е направен палео-ДНК анализ. Плътната част на костта може да съхрани остатъци от ДНК верига, които могат да бъдат изследвани и сравнявани със съвременни видове.

 

За целта образци на коне и от преди 10 хиляди години, и от тракийски погребения, са изпратени в Япония при проф. Масуда в университета Хокайдо. Той ръководи лабораторията с най-голяма база данни за генома на древните породи коне. Изследвания показват недвусмислено 2 вида предшественици на домашния кон.

 

Проф. Николай Спасов: Ето, например фрагмент от метакарпус от дивия кон от Градешница Мало поле от неолита. Това е един наистина масивен кон. Тези коне са приспособени за живот в лесостепта, по-мек грунт по поляните. А това е див кон от същото време, но със съвсем други пропорции. Това е т.нар тарпан, дивият вид, който е по-строен и който би трябвало да е приспособен за по-твърдите почви на степта.

 

От кой тип са тракийските коне, подсказват метаподите или костите над копитото. Те поемат цялата тежест по време на бяг и са показателни за породата.

 

Проф. Николай Спасов: Тракийският кон, средно казано, прилича на този кон, който виждаме тук - дребно конче, но със здрава конструкция, с голяма глава, с яка шия, с масивна набита мускулатура. По-богатите хора или царете са имали коне, които по качества са се доближавали до днешния арабски кон. Те са били по-стройни ездитни

или както Омир е описал, конете на цар Резус - конете му чудни невидяни, с превъзходен ръст и бързина на вятъра вихровит подобни. Още едно доказателство, че траките са били умели селекционери и са имали силна връзка с коня.

 

https://bnt.bg/bg/a/prvo-opitomyavane-na-divite-kone

Изобр. Кук, Дюруа, Харисън

 

БОРИС – ИМЕ НА БЪЛГАРСКИ КНЯЗ И ИМЕ НА БЛАГОРОДНИК ОТ ДРЕВНАТА ТРОЯ

 

За да запазят заблудата за средноазиатските корени на Аспаруховите българи, редица учени са хвърлили доста усилия. Не само са премълчани оборващите общоприетите вярвания антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, но са игнорирани още много други важни неща. Всички исторически извори, в които се прави отъждествяване на средновековните българи с древното население на Балканите, биват обявени за недостоверни. Изследванията на археолози като Ст. Михайлов, доказващи, че корените на старобългарската чернолъскава керамика, а и символът IYI трябва да се търсят в земите на юг от Дунава, са упорито игнорирани. Не се държи сметка и с това, че на територията на ранносредновековна България липсват напълно тюркски и ирански названия на селища, реки, местности.

 

Реално това е най-яркото доказателство, че речта на предците ни не е била нито тюрска, нито иранска, но у повечето наши учени стремежът да се запази статуквото, а с него и кариерата надделява. За интересите на чужди сили и шепа специалисти, е пренебрегнат интереса на цял народ, ощетена е и истината, но приспаната съвест не се вълнува.

 

Проблемът със заблудите е, че не се са вечни. Има едно прекрасно изказване, което се приписва на американския президент Абрахам Линкълн. То гласи следното: ”Можеш да заблудиш всички хора за известно време, можеш да заблудиш част от хората за дълго време, но е невъзможно за заблуждаваш всичките хора през цялото време.”

 

Фактите не могат да бъдат погребани, просто няма как да укриеш нещо във века на информацията. Цензурата, черненето на тези, които казват уличаващи манипулаторите неща, а и фабрикуването на нови лъжи забавя истината, но не я унищожава. Казвал съм го често, но пак ще го кажа: Българите са умни хора, дадеш ли им база за сравнение, те сами могат да разберат кое е вярно и кое не е.

 

Осъзнавайки, че номерът с екзотичните титли на старите българи няма да издържи проверката на времето, някои учени се втурват да изопачават смисъла на имената на нашите владетели, като при това премълчават важни факти. Вилхелм Томашек решава, че името Борис е монголско и се обяснява с монгол. bogori “нисък, долен”, Карл Менгес, Игор Добродомов и др. поддържат тюрския произход на Борис, предлагайки тюрската дума bars “тигър, пантера, рис”, а пък  Соболевский, Маретич и Трубачов считат Борис за славянско име. За иранската теза се застъпват Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев, а проф. Б. Симеонов смята, че тълкуването с перс. bōr “жълт, риж, червеникав” е твърде вероятно и значението може да е “Рижия, Червенокосия” (Симеонов, 2008, с.178-179).

 

Всички тези опити са чиста проба спекулация, по простата причина, че се пренебрегват антропологичните проучвания, доказващи, че ние нямаме нищо общо с народите от Средна Азия, но и доказващи, че повечето от нас: както брюнетите, така и светлокосите, са наследници на древното балканско население наречено траки в историческите извори (Попов, 1938, c.111, c.122, Попов, 1959, c. 260-261).

Не е спомената изобщо и връзката на личното име Борис с тракийските Борис, Борус, Парис и др. A oще в началото XX в., през 1918 г. Уолтър Аркрайт пише за тракийските имена Борас/Bορα, Борискос/Bορισκος, Борoс/Bωρος (Arkwright, 1917, c. 51). По-късно, през 1927 г. Димитър Дечев публикува интересна работа, в която засяга тракийските имена съдържащи елемент -порис/-πορις  (Dečev, 1927, c.377-383).

 

Особено внимание е обърнато на тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς, което нашият учен сравнява със споменатите от Миклошич слав. Dalibor, Dalebor, Dalabor, изтълкувани като притежаващи значение “Fernkämpfer” – борещ се надалече (Δαλέ = далѥ-по-далеч стблг. πορίς = борити сѧ-боря се стблг. бел.авт.), а и слав. Борис/Boris, Бориш/Boriš и др. (Dečev, 1927, c.377-378).

 

Ползвайки сведения от етимологичния речник на Алоиз Валде, Дечев уточнява, че елементът от тракийски имена -porus, -por, πορίς, идват от и.е. корен *bher-:bhor -удрям, бия, отразено в слав. борѭ, брати-боря се и др. Нашият учен набляга и на това, че името на троянския герой Парис/Πάρις е с идентична семантика (Dečev, 1927, c.379). Тази информация позволява да се изрази твърдението, че името на княз Борис е от същия произход както и трако-троянското име Парис/Πάρις.

 

Това разрешава и една загадка: смайващите паралели между знаците от керамиката от Троя (по Шлиман) и особените символи ползвани в българското народно творчество, да не забравяме и старобългарските руни.

 

Както се уверяваме – примерите са много и няма как да бъдат класифицирани като случайни съвпадения. Единственото логично обяснение е това, че българите са потомци на древен балкански народ, който е имал колония и в Троада.

 

Херодот дава ценна информация относно произхода на трояните, чийто принц е Парис/Πάρις. Според бащата на историята пеоните са колонисти от групата на тевкрите от Троада (Her.V.13). Самите троянски тевкри са верни съюзници на мизите, с чиято помощ покоряват всички тракийски племена дълго преди Троянската война (Her.VII.20).

 

Сега идва най-интересното. По сведения на Йоан Цеца и Йоан Зонара (цитирани от акад. Д. Ангелов) българите са отъждествени със старите пеони: “ Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи…”(Ангелов, 1971, с.374). Hашият историк съвестно цитира и Михаил Аталиат, според когото: “българите са „мизи”, които по-късно получили своето ново название (μύσοι δὲ, οἷς εἰδικὴ προσηγορία τὸ τῶν Βουλγάρων καϑέστηκεν ὄνομα), макар да гледа на тези извори като на опит за архаизация (Ангелов, 1971, с.374).

 

Ако Цеца, Зонара, Малала, Аталиат и много други грешаха в отъждествяването на българите с участвалите в Троянската война пеони и мизи, то това би проличало както от нашия антропологичен тип, така и от старобългарските имена. Реалността обаче показва, че народът ни се е оформил на Балканите, а идентичния смисъл на старобългарските и трако-троянски имена доказва, че и речта на дедите ни се е оформила на Балканите, че Аспаруховите българи са говорили същия език, който са говорили Парис, Хектор, а и меонът Борус (меоните са причислени към траките от Аркрайт: Arkwright, 1918, c.51).

 

За това прочее има и други доказателства. Добре известно е, че в микенските документи от Бронзовата епоха присъстват голям брой тракийски лични имена като етническите Одрюс, Тюнос, Пеон и др. Публикации по този въпрос има, но по една или друга причина са направени и пропуски точно по отношение на имената с елемент бор, бур.

 

Става дума за Сия-бур/si-ja-pu2-ro, c регистрация KN As  1516.11, чийто втори елемент, за жалост вместо да се прочете -бур, се представя като фюлон/φῦλον (Ilievski, 1972, c. 273). Явно Илиевски не знае за тракийкото племенно име Сиа-лети/Sia-letae и тракийския топоним Сиа-маус/Sia-maus, които присъстват в по-ранна работа на Димитър Дечев (Detschew, 1957, c. 440).

 

В друг микенски документ от Бронзовата епоха намираме името Дила-бор/Di-la-po-ro документ Ea814 (Bennet, 1955, c.208), показващ смайваща прилика с тракийското лично име Дале порис/Δαλέ πορίς - Далебор. Така става ясно, че имената с елемент -бор, обясним със стблг. борѭ, брати-боря се са се появили на Балканите още през Бронзовата епоха и то при траките, наречени в по-късни времена българи.

 

За тези, които се учудват на присъствието на тракийски лични имена в микенските документи, а и на отъждествяването на българите с траките, ще предложа сравнителна таблица с писмените знаци от микенските документи - Линеар Б и старобългарските руни.

БР- български руни

ЛП-линеарна писмеоност, Линеар Б

Съберем ли на едно място сведенията на Аркрайт (1918 г.), Дечев (1927 г.) и Попов (1938 г.), можем да кажем, че след 1938 г. всеки опит името на княз Борис да бъде изкарано тюрско, монголско, или иранско не е нищо друго освен безсъвестна манипулация и гавра с доверието на българския народ. Данните от работите на Бенет (1955 г.) и Илиевски (1972 г.) са също ценни, но те са само допълващи.

 

Ще завърша с обръщение към нашите учени: Уважаеми дами и господа историци, езиковеди и др., пътят на науката невинаги е лесен, но човек винаги има избор – дали да остане верен на истината, или да защити собствената си кариера и положение. Грешките не са признак на ниска компетентност, човешко е да се греши, а да признаеш грешката си е благородно. Няма от какво да се страхувате, ако кажете истината за произхода на народа ни и заслугите на предците ни в оформянето на старата култура на Европа. Имате ли любовта и признателността на народа, служите ли на истината, и Господ ще Ви пази!

 

 

 

 

 

Използвана литература:

 

Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, Векове, София, 1971.

Поповъ М., Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938.

Попов М., Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959.

Симеонов Б., Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008.

Arkwright W.G., Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII.

Bennet, E.L., The Pylos tablets text of the inscriptions found 1939-1954, ed. Bennet, E.L., jr., Princeton University Press, Princeton, for the University of Cincinaty, 1955.

Dečev D. Ein Beitrag zu den slavisch-thrakischen Sprachbeziehungen, Zeitschrift für Slavische Philologie, Vol. 4, No. 3/4,1927.

 

Ilievski P., The Suffix -ylo/ a- in the Mycenaean Personal Names (посл.вид. 23-04-2021)

 

https://revistas.usal.es/index.php/0544-3733/article/view/2544/2587

ЕЛИНИ, ТРАКИ, БЪЛГАРИ – ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ НАРОД, ИЛИ ЗАЩО АХЕЙЦИ И ТРОЯНИ ГОВОРЯТ ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК?

Колкото повече време минава, все повече се убеждавам в правотата на думите на Наполеон Бонапарт. Преди около две столетия, той казва следното: “Qu'est ce l'histoire, sinon une fable sur laquelle tout le monde est d'accord” – Какво друго е историята, освен измислица, с която целият свят се е  съгласил?

 

Да, звучи абсурдно, но действително определени схващания от историята, макар да са отдавна приети, не са нищо повече от една добре режисирана (в нечия полза) заблуда. Нека се замислим:  как са оформени нашите вярвания и нашите виждания по различни въпроси? Нима училището и университета не са основните фактори? От родителите си приемаме много неща на доверие, но да не забравяме, че съзнанието на майките и бащите ни също е повлияно от образователната система.

 

Веднъж проникнало в съзнанието ни, дадено схващане се загнездва, превръща се в наша истина и ние оказваме упорита съпротива, ако някой, макар да се изказва ясно и аргументирано, се опитва да ни убеди в нещо различно от това, което знаем. Тук е мястото да използвам още един цитат, този път на човек живял в ново време.

 

Известният със своята проницателност Джон Фицджералд Кенеди казва следното: “Често, най-големият враг на истината не е лъжата – преднамерена, коварна и нечестна, а митът – устойчив, упорит, ефимерен. Твърде често ние поддържаме старите виждания на предшествениците ни. Ние предпочитаме по-скоро да се възползваме от удобството на вече създаденото мнение, отколкото да си причиним неудобството на критичното мислене.“

 

Преди да преминем към темата за това, кои действително са старите елини, каква е връзката им с траките, а и защо те са наши предци, а не предци на южните ни съседи, нека разгледаме няколко отдавна наложени и общоприети заблуди.

 

Понастоящем ние смятаме ирландците, шотландците, уелсците и бретонците за келти. Езиците им отдавна са класифицирани като принадлежащи на келтската езикова група. В миналото се е вярвало, че ирландците, уелсците и др. са роднини на обитавалите Галия келти, познати още като гали, но проучвания от ново време показват, че това не отговаря на истината. Обитаващите Британските острови народи са само повлияни от живелите по времето на Античността,  на територията на Франция, Белгия и Испания келти.

 

Благодарение на работа на Саймън Джеймс разбрах, че ирландците, шотландците и др. са наречени келти едва през XVI и XVII век, или с други думи – повече от 2000 години след времето когато старогръцки автори са писали за келтите.

 

Причината, поради която Джордж Бюкянън и Eдуард Луид обявяват своите сънародници – шотландци и уелсци за келти, са езиковите прилики на шотландския гаелски и уелския с келтския говорен от старите гали. 

Езиково влияние и общ произход обаче са две напълно различни неща. В Мозамбик се говори португалски език, но този факт не прави автоматично африканските жители на страната народ делящ един произход с имащите европейски корени португалци.

 

Друга отдавна наложена заблуда засяга отново хората, които ние считаме за келти, а именно шотландците. Тяхната народна носия е добре известна, великият актьор сър Шон Конъри се е явявал многократно на важни събития с килт (шотландска пола). В миналото бях напълно уверен, че този вид облекло е бил типичен за островните келти още от най-дълбока древност. Отново благодарение на работа на Саймън Джеймс, разбрах, че шотландския килт е от сравнително ново време и няма нищо общо със стария национален костюм, който за мъжете е включвал панталон.

 

Иронията е, че килтът е изобретение на англичанина Томас Роулинсън, който бивайки притежател на леярна е искал да направи облеклото на своите шотландски работници по-практично за работа с разтопен метал. До този момент -1730 г., бедните шотландци носят наметало захванато в кръста с колан, а богатите хора ползват панталони. През XVIII век, през така наречения Келтски Ренесанс, килтът става популярен и благодарение на личности като сър Уолтър Скот придобива имиджа на типична шотландска носия.

 

Ако някой не е запознат с тази информация, която може да се срещне в работата на британския учен Саймън Джеймс, не би и повярвал, че реално ирландците, уелсците и шотландците не са келти, не би повярвал и на това, че шотландския килт реално е изобретен от англичанин. Без наличие на алтернативна информация, без да е запознат с фактите, дори  интелигентен и прогресивен човек би оказал съпротива на твърденията, че шотландците и ирландците не са роднини на келтите, с които Гай Юлий Цезар води войни.

 

Всъщност, не само информацията е ключ към истината, но и нашата готовност да приемем новите данни, да ги проверим и уверявайки се, че те са достоверни, да си изградим нови представи. Кенеди е прав – веднъж установените вярвания се премахват много трудно. А когато се намират безсъвестни, интересуващи се само от кариерата си хора, които да поддържат старите лъжи, то пътя към истината става още по-труден.

 

Трудното обаче не е невъзможно, а когато истината засяга нашето минало и има потенциала да промени нашето бъдеще към по-добро, то трябва да се действа – решително, упорито, без страх.

 

Ако всеки родолюбив и прогресивно мислещ българин провери представените в тази работа твърдения, ще се увери, че те са правдиви, а с това ще започне на гледа не само на историята, но и на настоящето с други очи. Пробуденият човек вижда това, което другите търсещи лесното не могат. Пробуденият човек намира решения там, където този, който се е оставил на течението се е отчаял напълно.

 

Нека разгледаме името елини и да видим за кого е ползвано то най-рано. Тази подробност е от голяма важност, защото все пак, истинските елини са само тези, за които въпросното име е употребено най-рано. Определено народно название може да се приеме от други хора по една или друга причина, но дали някой се нарича по определен начин въз основа на наследствено право, или си е присвоил чуждо име понеже е престижно, са две напълно различни неща. Нас ни интересува само истината.

 

Днес името елини се ползва като самоназвание от нашите южни съседи, които ние назоваваме гърци. Официално те обитават днешните си земи поне от Бронзовата епоха. Факт е обаче, че ималите контакти с древнобалканските народи: хети, асирийци, стари евреи, египтяни, а и познаващите добре Средиземно море финикийци не познават народ с име елини. Не съществува нито един древен документ, в който етнонима елини да фигурира. Как да си обясним този “феномен”?

 

Всъщност няма нищо странно. Това, че хети, египтяни и др. не са чували за народ с име елини не означава, че такива хора не са съществували. Липсата на народностно име елини в хетски, египетски, староеврейски и финикийски документи само показва, че по време на късната Бронзова епоха, въпросното название още не е станоло колективно, т.е. не е важало за голяма група общност, а по-скоро е ползвано от сравнително малка група балканци, които не са напускали родните си земи и не са влизали в контакт с народите от Анатолия, Леванта и Северна Африка. Логично обяснение, нали?

 

За да разберем къде и за кого е важало най-рано името елини, трябва да разгледаме подробностите от работите на редица стари автори. За целта можем да ползваме един богат справочник – този съставен от Уйлям Смит (Dictionary of Greek and Roman Geography). Там е представена ясна информация за елините, истинските елини.

 

Едно изказване на Ахил Пелеев представя интересни данни. Произлизащият от средите на старите балканци герой казва следното: “Зевсе, царю пеласгийски, додонски, живеещ далече и властващ в хладната Додона, заедно с жреците си сели – спящи на земята c голи нозе”

 

“Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ, τηλόθι ναίων,
Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρου, ἀμφὶ δὲ Σελλοί
σοὶ ναίουσ᾽ ὑποφῆται ἀνιπτόποδες χαμιεῦναι.”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

В българския превод на Илиада, макар като цяло да е направен доста добре и професионално, името на жреците на пеласгийския Зевс – селите, е пропуснато:

 

Зевсе додонски, царю пеласгийски,^[194] живеещ далеко,

властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно

235с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.

 

https://chitanka.info/text/2033/16#textstart

 

Този пропуск е голям, този пропуск е сериозен, защото точно пеласгите сели са ключа към произхода на името елини и е наистина странно, че то липсва в нашия превод на Омировата творба. Дори в бележките под стиховете няма и помен от селите, като при това е дадена некоректна информация, според която пеласгите са приморски народ. Реално пеласгите и траките са най-древните обитатели не само на крайбрежията на страната наречена Гърция, но на почти цялата ѝ територия, а това не е споменато изобщо:

 

“В град Додона Зевс имал прочут храм. Пеласгите били приморско племе.”

 

https://chitanka.info/text/2033/16#note_2033-16-195

 

                      Ахил Пелеев - изображение от древна ваза

Да се върнем при речника на Уйлям Смит. Там е обяснено добре - без пропуски и без заобикалки що за хора са селите, обяснено е и, че тяхното име е прототип на името елини. С течение на времето народностното име сели бива представено като ели, а по-късно и като елини:

 

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.)”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

Излиза, че най-древната географска област носеща името Елада е била малка - само земите край Додона (по сведения на Аристотел). Ясно е и, че ели, елини е по-късното, прекроено от речта на данайците представяне на племенното име сели, които Ахил определя като пеласги.

 

Както съм казвал многократно – пеласги и траки са хора от един произход. За това не бива да се учудваме, че освен в принадлежащия на пеласгите Епир (в който се намира Додона), хора с името сели обитават и Тракия, по-точно земите край Хемус (Стара Планина), а дори и крайбрежието на Бяло море, известно по време на Античността като Тракийско море.

 

За това, че съществува област с име Селетика в Среден Хемус (Стара Планина) е писал отдавна Вл. Георгиев (Траките и техния език, 1977, с.18). Същият автор обяснява, че елемента Селим/Σελυμ присъстващ в тракийския топоним Селимбрия/Σελυμβρια е дат.пад.мн.ч. на племенното име сели/Σελλοί обитавало Северозападна Гърция (Епир бел.авт.), идващо от ие. *sed-lo.

 

Данните са ценни, но са пропуснати две важни подробности. Първата е, че склонението с окончание -им, както е при Селим/Σελυμ -дат.пад.мн.чн на сели, е типично за старобългарския, в който срещаме каменьмъ, небесьмъ, именьмъ, пѫтьмъ – дат. пад. мн. ч. на каменъ, небо, име, пѫтъ.

 

Не е обяснено и, че тракийското и пеласгийско племенно название сели/Σελλοί – от ие. *sed-lo се тълкува не чрез старогръцки, а със стблг. сѣдѣти - седя, управлявам. Тракийското и пеласгийско название сели/Σελλοί, превърнато по-късно в ели, елини и, което гърците използват като свое, реално е наше и притежава значение заселени, имащи постоянно обиталище, или пък управляващи.

 

Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи бръсната глава и кика

Трако-пеласгийският произход на селите обяснява защо пеласгът Ахил Пелеев, когото Йоан Малала свързва с българите, говори същият език, който говорят траките пеони и мизи – също отъждествявани със старите българи от Йоан Зонара и Йоан Цеца. Макар да са противници по време на Троянската война, ахейците обитаващи Пелопонес и трако-трояните от западна Мала Азия делят едни корени. Това е причината Омир нито веднъж да не използва в работата си думата варвари, чието най-ранно значение е хора говорещи различен език.

 

Не е тайна, че ахейците Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс. Този тракийски благородник установява властта си над цял Пелопонес давайки името си на полуострова дълго преди Троянската война:

 

“ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”- Strab.7.7.1

 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

 

От друга страна Страбон свидетелства, че пеласгите са обитавали цяла Гърция, а и самият Пелопонес е носил името Пеласгия:

 

“As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece….And the Peloponnesus too, according to Ephorus, was called "Pelasgia." – Strab.5.2.4

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Ако ахейците са потомци на траки и пеласги, то какъв друг език да говорят освен трако-пеласгийският, който е и майчин език на основателите на Троя? Ето защо Ахил Пелеев се е разбирал прекрасно с противника си Хектор – без да има нужда от преводач.

 

Изображение на трако-троянец - тясната куртка и панталоните са типични за облеклото на старите българи

Със сигурност за доста хора твърдението, че името елини по право принадлежи на нас българите изглежда абсурдно, но ние трябва да следваме фактите а не общоприетите лъжи. Името елини действително ни принадлежи по простата причина, че ние сме наследници на трако-пеласгите носили името сели – прототип на ели, елини.

 

Прочитайки този материал, без съмнение доста хора ще разберат, че не само Кенеди, но и Наполен има право казвайки, че историята е измислица, с която всеки се е съгласил.Тези, които си направят труда да проверят изложените тук твърдения, ще осъзнаят на какви грозни манипулации е подложена нашата история, а и как сме ощетени както от чужденци, така и от свои.

 

Вместо в учебниците ни по история да пише, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, чиито представители са участвалите в Троянската война траки и пеласги, нашите скъпи професионалисти се надпреварват да повтарят и циментират още по-здраво лъжите създадени от враговете на народа ни. Голям брой специалисти се чудят в кой отдалечен ъгъл на Азия да запокитят корените на дедите ни и същевременно отричат всяка информация, която изобличава вредните за битието на България постулати.

 

Дори когато резултатите от генетичните проучвания показаха, че във вените ни тече същата кръв както на най-древното балканско население, историците отказваха да признаят грешките си, да поискат прошка за деянията си и да ревизират вижданията си.

 

За обикновените хора има оправдание – те не разполагат с данните, времето, средствата и подготовката на специалистите, но професионалните историци, археолози и езиковеди би трябвало да знаят как стоят нещата, за тези, които обучават българските студенти няма оправдание. 

Един ден младото поколение ще потърси сметка на тези, които, за да запазят финансовите си облаги и престиж удължиха живота на вредните лъжи, а и ощетиха безкрайно много българския народ. Бог е добър всеопрощаващ, но дали изстрадалият, ограбен и унизен народ ли ще намери сили да прости?

ИСТИНСКИЯТ, ДРЕВЕН ПРОИЗХОД НА ИМЕТО БОРИС

Когато започнах проучванията си, дори не предполагах колко много информация е укрита от широката публика. С течение на времето, с удивление намирах все повече и повече важни данни, които обаче нашите специалисти не бяха включили в своите работи. Когато се гради научен труд и не се ползва цялата налична информация, то този труд е не само непълен, но и неиздържан, подвеждащ. Съзнателно или несъзнателно, но корифеите на българската историграфия и лингвистика, пропускайки ценни сведения създадоха заблуди, които ние приехме, а някои от нас така вярват на представените от учените химери, че със зъби и нокти защитават вредните измислици.

Точно неосведомеността на повечето от нас позволи погрешни виждания да се вкоренят в съзнанието на милиони сънародници. Обикновеният човек не разполага нито с времето, нито със средствата, за да провери дали това, което хората с авторитет са казали е вярно, или пък е нагла измислица. В 99% от случаите всичко се приема на доверие, но за жалост, както ще се уверим след малко, в много случаи, това доверие не е заслужено.

Ако не бях потърсил алтернативна информация, може би до ден днешен аз бих вярвал, че носеното от трима български владетели име Борис е иранско по произход. Такова бе виждането на преподавалия на много студенти проф. Борис Симеонов. Позовавайки се на посочените от Фердинанд Юсти и Веселин Бешевлиев “ирански” имена Bορυς, Bορασπος, Bωρακος, които се извеждат от осетинската и иранска дума bōr-жълт, риж, червеникав. Проф. Симеонов смята тълкуването за твърде вероятно [1] c.179.

Фердинанд Юсти тълкува Bωρακος, като съкратена форма на Bορασπος и дава значение “Braune Rosse habbend” – имащ кафяви коне [2] с.70. Това, което нито Юсти, нито Бешевлиев, нито пък Сименов не съобщават, е важния факт, че аспа/ασπα е тракийска дума за кон. Тя се среща не къде да е, а в едно от имената на Тракийския Конник-Утаспиос, като има и вариант Вед-еспис, [3] с.61. Eлементът есп, есб се среща и в тракийското име Есбенус, за което в края на XIX век (1893-1894 г.), Вилхелм Томашек дава значение кон.[4] -Tom.II.2.c.9.

Пропуснати са и други съществени неща. Още през 1918 година Уйлям Олбрайт публикува важна работа засягаща фригийските и ликийските имена. В този свой труд Олбрайт споменава тракийските имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος [5] c.51. В този случай тълкуване не е направено, но по-рано, през 1893 г. Вилхелм Томашек пише в книгата си, че елемента –poris, porus срещащ в тракийски лични имена Epta-poris, Pie-porus  др.,може да се преведе като Kämpfer, Streiter'-борец, боец. Направени са сравнения с гр. πείρω, πόροος, slav. na-porŭ-Stoss-напор,удар, sŭ-porŭ-спор, борба и др. [4] -Tom.II.2.c.9, Tom.II.2.c.21.

През 1957 година акад. Димитър Дечев дава доста тракийски имена с елементи: boris, borus, bora, но за разлика от Томашек търси връзка с албан. burrë-мъж, сравнява и със ствиснем. baro-мъж. [6] с.80. Сравняването на трак. boris, borus с албан. burrë-мъж, се превръща в дълга традиция, която е следвана от акад. Иван Дуриданов, акад. Владимир Георгиев и др., като никой не проверява дали думата burrë е изконно албанска, или пък е заемка от друг език.

Има и друг проблем:  никой от специалистите не обръща внимание на това: дали при албанци и немци се срещат лични имена с наставка, или представка burrë, baro-мъж? В случай, че съществуват такива постройки в именната система на албанци и немци, защо не са дадени примери?

Ако човек разгърне съставеният от Мориц Шьофелд речник на старогермански лични и племенни имена документирани по време на Античността, ще установи нещо интересно. Старите германи притежават имена като Saraman [7] с.198, Mannus [7] с.161, при които елемента ман, идва от стгерм. mann-мъж. Срещат се и имена с елемент gum/gom: Gumatius [7] с.116, Gomoarius [7] с.112, като за този елемент идва от стгот. guma-мъж (която е по-скоро заета от лат. homo-човек бел.авт.).

Мориц Шьонфелд не е успял да представи старогермански имена с наставка, или представка baro-мъж. В българската именна система обаче срещаме Борис, Бориско, Борислав, Боримир, Боривой, Боро, Боре. Срещаме и други като Боле-бор, Више-бор, Власти-бор, Вои-бор, Все-бор, Градо-бор, Дома-бор, Жди-бор, Жели-бор, Люто-бор, Правдо-бор, Пред-бор, Радо-бор, Рат-бор, Рати-бор, Слави-бор, Собе-бор, Чедо-бор. Според изследователките Недялка Иванова и Пенка Радева, тези имена са свързани с глагола боря се, бия се, воювам, надвивам някого със сила [8] с.75.

Като имаме предвид споменатите от Олбрайт тракийски имена Burus, Bορας, Bορισκος, Bῶρος, представените от Дечев и др. Bourcentius, Dutu-borus, Piro-Borus, Moca-bora, Poris, Еpta-poris, Pie-porus и др., а и факта, че според мащабните антропологични изследвания от 1938 г. и 1959 г. повечето от българите спадат към същия антропологичен тип както и траките, то е напълно логично да заключим, че името Борис е много древно и е тракийско по произход. 

Това име е съществувало преди Троянската война, с негов вариант е наречен Парис – любимът на хубавата Елена и син на троянския цар Приам.

Paris, in "Phrygian dress", a second-century CE Roman marble (The King's Library, British Museum)- The original uploader Lonpicman at English Wikipedia. 

https://en.wikipedia.org/wiki/Paris_(mythology)#/media/File:Statue_of_Paris.jpg

Сведения за това, че Парис има значение борец, боец, намираме в работа, която е написана в края на XIX век - Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

“Πάρις Πάρις: Paris, son of Priam, who by the help of Aphrodīte carried off Helen from Sparta and thus brought on the war with Troy, Il. 24.28 ff. The name Paris is supposed to mean ‘Fighter’

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth

Pâris tenant une lance et portant le bonnet phrygien. Détail de la face A d'un cratère en cloche à figures rouges apulien (Tarente ?), v. 380-370 av. J.-C Painter of Stockholm 1999 (?) - Jastrow (2006)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d7/Paris_crater_Louvre_K6.jpg/800px-Paris_crater_Louvre_K6.jpg

Чудя се защо след като още в края на XIX и началото ХХ век е имало достатъчно сведения старобългарското име Борис да бъде обявено за тракийско по произход, това не е направено? Чудя се и защо след като има две мащабни антропологични изследвания показващи, че болшинството от българите носят кръвта на траките, тази информация е игнорирана? Чудя се и на това – защо с фанатизъм се твърди, че отъждествяванията на старите българи с омировите пеони, мизи и др. е грешка?

Защо е трябвало да бъдем унижавани с неиздържани твърдения? Защо дори нашите учени са работили против истината? Защо лъжата за тюрко-алтайския произход на дедите ни, бива заменяна с нова заблуда – тази за иранския произход на старите българи. Кой стои зад всичко това? Все въпроси, на които едва ли ще получим отговор.

Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация “Българско Историческо Наследство”, Пловдив, 2008;

2.F.Justi, Iranisches Namenbuch, N.G.Elwert’sche Verlassbuchhandlung, Marburg, 1895.

3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

4.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethnologische Untersuchung, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, Wien, 1980;

5.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;

6. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Verlag der Östenreichischen Akademie de Wissenschaften, im Kommission bei R.M.Rohrer, Wien, herausgegeben von D.Detschew in Sofia, 1957;

7.M.Schönfeld, Wörterbuch der altgermanischen personen-und völkernamen; nach der überlieferung des klassischen altertums, Carl Winter’s Universitäts Verlag, Heidelberg, 1911;

8.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, домашни имена, заети имена, празничен календар, именник, Абагар, Велико Търново, 2005;

9.Georg Autenrieth A Homeric Dictionary for Schools and Colleges (Trustees of Tufts University), New York, 1891:

http://perseus.uchicago.edu/cgi-bin/philologic/getobject.pl?c.15:1.Autenrieth