През XIX-ти и XX-ти век почти всички учени определиха дедите ни като тюрко-алтайци. Като
такива бяха дефинирани и волжките българи. Никой не обърна внимание на това, че
тюрките по начало са номади, а дедите ни имат укрепени селища. Болгар-столицата на волжските българи е голям и богат град. Волжките българи са известни и с това, че са добри
земеделци, които съхраняват житото в ями*. Неотдавна британски учени установиха, че това е много ефикасен метод, който
запазва зърното с много добри качества (S.James).
http://s155239215.onlinehome.us/turkic/btn_GeographyMaps/AD_814BulgariaKrum.jpg
Информацията за езика на волжките българи е оскъдна.
Малкото, което се знае бива тенденционно свързвано с тюркските езици. В
работата си “ Этимологический
словарь русского языка ” Макс
Фасмер споменава за една титла на волжките българи. Това е турун, известна още като трун. Според Фасмер тя
съответства на древнотюрската tudun- княз,
но не обяснява от каква основа е изведена. Римската титла princeps– принц, владетел идва от primus–първи, а dux-водач, господар от ducere-водя.
Заблуден от догматичните вярвания от своето време,
талантливия Фамер не успява да прозре, че най-близката успоредица на турун – благородник е древната титла tyranos –владетел, господар, от
която по-късно произлиза тиран (подтисник, деспот).
Думата tyranos – владетел, господар не е тюркска, тя принадлежи на език
(най-вероятно лидийски), говорен в Мала Азия. Тази земя е обитавана още в
най-дълбока древност от редица тракийски племена като мизите, които много средновековни
автори наричат българи. За мизийския език Страбон твърди, че мизийския
диалект е смесица от фригийски и лидийски (от чийто език е думата tyranos – владетел, господар).
За да разберем какъв е смисъла на волжско-българската
дума турун ние трябва да намерим
етимологията на tyranos. Тя не е никак трудна, ако
сме запознати с характера на древното общество. По принцип царе са ставали
най-силните и най-мъжествените, те са водили останалите хора в битката. Думата tyranos отговаря на стблг. тоуръ-бик т.е.едър, силен, голям. Със
същата семантика е фригийската титла бален-цар,
тя идва от балайос-голям, едър. От своя страна балайос е свързана със стблг. болий-по-голям, по-едър ...и с думата вол, т.е. силен, едър.
Думата тур-силен,
едър (бик) се среща в
тракийското селищно име Туро диза (буквално яка, здрава крепост). Това
показва, че титлата турун
е от тракийски, или по-точно древнобалкански произход. От същия произход е и
средновековното име на река Волга, това е Атил.
То отговаря на споменатото от Херодот тракийско речно име Атлас (според
И. Дуриданов по-стария вариант е Atulas).
Разбира се само от една титла и едно речно име не можем
да правим изводи за етническия произход на волжките българи. Най-вероятно те са били смесица от балкански народи (траки) и местно
угро-финско население, като тюркските етнически и културни елементи проникват в
един по-късен период.
За това, че благородническата прослойка на Волжка
България е била от тракийски произход има и други индикации освен титлата
турун, а и хидронима Атил.
По време на пътешествията си арабският дипломат Ибн
Фадлан посещава волжките българи и описва обичаите им. Ибн Фадлан разказва как
по време на вечерята царят е този, който
разпределя и раздава храната на приближените и гостите. Абсолютно същото е
засвидетелствано около 1200 години по-рано в двора на тракийския цар Сефт.
За това знаем от работата на Ксенофонт “Анабазис.”
Ценни
сведения за обичаите на волжките българи дава и Ал Масуди. Той твърди, че при
погребение с починалия към отвъдното се
изпращат неговата съпруга и слуги.
Същият суров обред е описан около 1400 години по-рано при
траките от Херодот.
Интересни данни получаваме и от Ал Масауи. Той споделя,
че волжките българи убиват най-даровитите и умни хора. Подобно сведение дава и
Ибн Фадлан, но с повече подробности. Като причина за ритуалното убийство Ибн
Фадлан посочва, че жертвата трябва да
послужи като пратеник на някакво божество, господар. Този странен обред
също има паралел в Тракия, това е описаното от Херодот изпращане на пратеник
при Залмоксис.
Понеже другите обичаи, а и бита на волжките българи са
доста различни от тези на палеобалканските народи, става ясно, че във Волжка България живеят две напълно
различни групи хора.
Благородническата прослойка е от балкански произход, а простолюдието е
представено от местното угро-финско население. Примери за такава държавна постройка има доста – арийците в Индия, хисосите
в Египет, митаните в Ханигалбат и т.н.
За жалост с течение на времето тракийската аристокрация
бива елиминирана. Причина за това са действията на хазари, монголци, а и
армията на Иван Грозни. Дедите ни оставят културно наследство във Волжка
България, но генетичното наследство най-вероятно е унищожено, ако не напълно,
то почти напълно. Сред чувашите, населението край Казан се
срещат хаплогрупите U, K, H, които са
чужди на нас българите.
http://i664.photobucket.com/albums/vv10/SergejKorolev/Unknown%20Dark%20Age%201/BulgarRus.jpg
По-подробни археологически, а и езиковедски проучвания ще
ни дадат повече информация. На този момент обаче е важно да знаем, че влиянието
на нашите деди траките се е простирало не само на Балканите и Мала Азия, но и
далеч по-на север. Важно е да знаем, че
дедите ни са били носители на култура и знания, били са уважавани от хората, с
които са влизали в контакт. За да сме достойни наследници на предците си е редно да
показваме най-доброто от себе си и да се опитаме да бъдем народ на светлината,
това е ролята, която ни е определена.
Използвана литература и пояснения:
1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука
и Изкуство, София, 1976;
2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of
World Literature, Herofordshire, 1996;
3.S. James, Exploring the World of Celts, Thames and Hudson, London 1993
4.Г.Китов, Д.Агре,
Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002
5.Xenophon, The Persian
Expedition, transl. R.Warner, Penguin Books, Harmondworth, 1977;
6.Р.Заимова, Арабски
Извори за Българите, Тангра ТанНакРа, София, 2000:
* съхраняване на житото в ями са
практикували и траките още през Бронзовата епоха.
трун Near etymology: I "знатный человек у волжских болгар", др.-русск. трунъ(Троицк. летоп. под 1230
г.). Из волжско-болг., дунайско-булг. turun, которое соответствует др.-тюрк. tudun "князь", хазарск. Τουδουνος (Феофан. Chron. 378, 379); де Боор (Тhеорhаn. 716) приводит также глоссу Τουδουνοι ̇ οι τοποτηρηται παραΤουρκοις (Еt. Маgn.). О близких формах ср.
Маркварт, UJb. 9, 80; Рамстедт, JSFOu 55, 75; Бенцинг, ZDМG 98 25; Менцель, АО I, 228; Рясянен, FUF 26, 133. Pages: 4,108http://euroglose.com/cgi-bin/vasmer/vasmer.cgi?word=%E2%E0%E3%DD
tyrant).
c.1300,
"absolute ruler," from O.Fr. tyrant (12c.), from L. tyrannus "lord, master, tyrant" (cf.
Sp. tirano, It. tiranno), from Gk. tyrannos "lord, master, sovereign,
absolute ruler," a loan-word from a language of Asia Minor (probably Lydian); cf.
Etruscan Turan "mistress,
lady" (surname of Venus).