По цял свят хората имат празници с особено значение.
Ние си имаме Втори юни – ден на Ботев и загиналите за свободата и
независимостта на България. Традицията е по-стара от век и ще продължи докато в
страната ни има родолюбци, защото паметта на тези, паднали в бой за Родината, е
свещена и трябва да се тачи.
Животът е нещо скъпоценно, дар от Бога. Кой
не иска да може дълго време да се радва на слънцето, на синевата на небето, на
песента на птиците, на близостта на роднини и приятели? Кой не иска дълго време
да се радва на полъха на вятъра, шума на морските вълни, на смеха и песните на
децата, на уханието на цветя?
Никой не иска безкрайната тишина и хлад на
гроба. Никой не стреми към края, това е против човешката ни природа, но все пак
се намират смелчаци, които осъзнавайки опасностите, дават за другите най-скъпото
– живота си. Разбира се другите не са случайни хора, а представители на
семейството, приятели, сънародници. Те са ценени и обичани от героите, иначе
нямаше да се стигне до саможертва. Ценена е добротата, честността,
трудолюбието, искреността.
За стойностния човек саможертвата си
заслужава. Знаейки, че макар да се прощаваш с живота, даваш възможност на
доброто да се множи и просъществува, ти се издигаш, преминаваш границата на
общочовешкото, превръщаш се във светлина, която другите ще следват. Окуражаваща
мисъл е и това, че във вените на спасените тече твоята кръв, че частица от теб
ще остане и тези, които си спасил ще те съхранят в паметта си.
Ето защо страниците на българската история са
осеяни с героични постъпки. Народът ни е бил единен, споен от братска любов.
Ботев,
Левски, а и останалите Апостоли на Свободата не са дали живота си напразно.
Героизмът на българските бойци опазили Родината в многото войни след 1878-ма
година го доказва.
Невероятните подвизи на
защитниците на Родината карат Симеон Радев да изрече следните думи: “
Българският народ, както всеки друг, има много върховни постижения и изяви.
Една от тях, с която печели признанието на големите държави, е успехът в
битките. Той печели битките със съкрушителната стихия на първия удар. Първият
устрем крие голяма сила, неукротима войнска мощ. В първия удар българинът
изразява себе си, своя горещ темперамент и безстрашие, вътрешно вглъбяване и
внушителност.
Не сляпа жажда за
проливане на кръв, не романтична изява на чувствата и стремеж към подвизи от самоцелен характер, а една
жестока трезвост с благородни чувства в името на родното го тласка в битките и
то в битки с хладно оръжие, битки лице срещу лице. И тук е силата на неговия дух,
тук българинът побеждава духом, за да наложи и физически волята си. Като че ли
той унищожава във въображението врага си, за да последва битката, където
довършва предварително започнатото.
Битките с хладно оръжие
българите са очаквали с нетърпение – това не е екзалтация на духа, не са и
тренирани масови психически състояния, това не е животински инстинкт, това е
духовен процес, предварително изграден и действуващ, зареден с лична чест и
национално достойнство, подкрепен с черти от народностната характеристика.“ – С.Радев, цитиран от С.Минкова, Т. Трифонов,
Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990,с.258.
„На нож“ („Атака“), 1913 г. картина на Ярослав Вешин
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d3/Yaroslav_Veshin_-_Na_nozh.jpg
Тези посрещнали куршумите с гърди не са били
принудени от никого да се втурнат с безумна смелост към противниковия окоп.
Загивали са с ясното съзнание, че след тях ще има българи и България. Загивали
са с мисълта, че умрат за бъдещето на добри и стойностни хора.
Никой не е успял да отрази с думи подвига на родолюбците,
както прави великият поeт Иван Вазов:
“Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.”
Днес почитаме паметта на Христо Ботев и многото други, които дадоха живота си за
нас. Днес можем да се помолим за тях, да запалим свещичка и да ги споменем.
Истинската благодарност към героите обаче се състои в това да живеем като
стойностни хора, да се държим като истински българи, като хора, за които си
заслужава да се умре.
Публикации
