Показват се публикациите с етикет Вазов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вазов. Показване на всички публикации

16.08.2022 г.

ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ И НОВИТЕ ГРОБОКОПАЧИ

 

Едва ли някой може да оспори факта, че римляните са били мъдри хора. Няма да спра да се удивявам на изказванията на различни хора родени във Вечния град. Без съмнение един от тях е добре известният с брилянтния си ум Марк Тулий Цицерон. Преди малко повече от 2000 години, огорчен от проблемите на своето време, обичащият родината си римлянин споделя следното:

 

“Един народ може да надживее глупаците и твърде амбициозните, но не може да преживее предателството дошло отвътре. Врагът пред стените на града е по-малко страшен, защото той се познава, а и развява знамето си показвайки ясно кой е. От друга страна, предателят е невидим сред “своите”. Неговите хитри манипулации и заговори проникват във всяка улица, дори и в сградата, в която държавниците се събират. Силата на предателя се състои в това, че той не прилича на чужденец. Той говори същият език както и неговите жертви, изглежда като тях, ползва техните аргументи, но изкривявайки ги, опорочава сърцата на мнозина. Предателят сече коренът на нацията, той работи тайно, незабелязан от никого, той унищожава душата на народа, заразява политиците така, че те стават негови слуги. Убиецът е страшен в делата си, но по-страшен от него е предателят – той е чумата!”

 

Нима Цицерон не е напълно прав? Чуждите агресори са лесни за разпознаване и ние дори инстинктивно тръгваме да се борим тях. За познаващите историята е несъмнено, че българите спадат към силните народи. Дедите ни многократно са доказвали, че умеят да побеждават на бойното поле. 

За жалост в полето на интригата и измамата ние сме ужасно слаби. Това от една страна е похвално, защото свидетелства за високия морал на българина. От друга страна обаче, неопитността ни в нечестните игри се явява наша слабост, която порочни хора използват срещу нас.

 

Перото наистина е по-силно от меча и тези, който са пропити с лукавост знаят как да унищожат много хора. Рушейки самочувствието на българите, карайки ги да се чувстват малки и незначителни, а от друга страна вменявайки им вина, ако посмеят да покажат гордостта си, недобросъвестните индивиди са реално гробокопачи на цял народ.

 

Смятам, че всеки разумно мислещ човек ще се съгласи, че страната ни се намира в криза: демографска, морална и т.н. По този въпрос са говорили различни сънародници. За много неща не съм съгласен с проф. Иво Христов, но за едно нещо считам, че е абсолютно прав. Преди време той каза, че българите не се множат, защото не им се живее. Така е, унилите, отпадналите и отчаяни хора не гледат в бъдещето, а в земята.

Защо обаче е така, заслужаваме ли ние тази орис?

 

Според мен не. Нито в миналото, нито в настоящето ние сме сторили нещо, което да рефлектира днес като карма, наказание за цял народ. Нашият “грях” се състои в това, че сме прекалено добри и прекалено много прощаваме на тези, които ни ощетяват. Така те са получили усещане за безнаказаност, а и апетит да ни мачкат още повече, като започват със самочувствието ни.

 

Съвсем наскоро български студенти, които съм наел да поддръжка на блога (Blogger) и няколко групи във Фейсбук ми споделиха огорченията си от поведението на наши “интелектуалци”. Става дума за писания на индивиди, които са високо образовани, а и се радват на уважение от страна на немалко хора.

 

Единият "интелектуалец" се подиграва често на българите, които не са загубили гордостта си. Въпросният индивид взема на подбив и тези сънародници, които се борят против догмите и търсят истината за произхода ни. Разбира се вместо аргументи, човекът ползва подигравки, злобни подмятания, а и лъжи. Според него това, че източноевропейците, а в това число и българите тачат родната си култура, е нещо без покритие, а и е негативно явление.

 

Другият господин, който е успял да огорчи младите студенти има подобно държание. Той също гледа с насмешка на хората противопоставящи се на виждането, че ние българите не сме буламач от три различни народа, и смятащи, че сме потомци на най-древния цивилизован народ – траките. Всеки има право на лично мнение, но един високо образован и интелигентен човек, имащ достъп до исторически извори, данни от антропология, археология и ономастика просто няма как да не осъзнае истината за корените ни. А защо не просто я премълчава и дори се бори активно против излизането и, това вече за мен е загадка.

 

Наскоро този господин в свой пост се е опитал да внуши, че ние българите нямаме господарски навици, самочувствие и начин на мислене. В по-голямата част от историята си сме били подчинени на други народи, били сме рая, роби…Не ми се изрежда повече, отвратен съм от такива твърдения, които не са нищо друго освен ужасна отрова за духа на и без това изтерзания ни народ.

 

Дори по време на петвековния османски гнет българите са имали високо самочувствие, точно това ни е запазило като народ. Точно гордостта ни е генерирала въстание след въстание срещу потисниците. 

Точно високия дух е позволявал на хайдутите да се изправят срещу по-многоброен противник и не просто да му окажат съпротива, но и да го победят. Хайдушките чети не са били по десет-петнадесет човека, а понякога са достигали стотици души. Николай Хайтов дори споменава, че по време на Търновското Въстание през 1595 г., отряд от 2000 хайдути заедно с група сърби нападнали София... като в последствие е наказан коварният Даут ага...

 

Българинът никога не е губил гордостта си, това е забелязано дори от чужденци:

 

“Въпреки жестоките изпитания, българинът дълбоко в себе си носи гордостта. Може да е бил поробен, може да е живял тежко, но тогава той е заставал на дистанция от положението, гордо изразявайки мислите и чувствата си. Френският пътешественик Сиприен Робер пише за българина в книгата си “Славяните в Турция” (1848г.) следното:  Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” -   Ст. Минковa, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.319

 

Истинският българин е бил винаги горд и то с право, защото е познавал себе си като никой друг. Предците ни са демонстрирали благородно поведение, а и сплотеност, като и това е отбелязано от чужденци:

 

“Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела." - Коментар за българските ученици в “Robert’s Collese” от директора му Сайръс Хамлин - J.Baker, Turkey in Europe with two maps, second edition, Cassel Petter & Galpin, London, Paris & New York, 1877, с.44.

 

Не просто горди хора и господари, предците ни са доказвали, че са благородници по дух със своето поведение. За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил,  българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П. Ангелов, България и Българите...с.110). 

 

Ако някой има правото да се гордее с миналото си – това сме ние.

 

Макар да сме имали силни армии не сме поробили никого, не сме експлоатирали никого.

 

Никога не сме унищожавали чужда книжнина, но пък нашата е унищожавана с фанатизъм от фанариотите.

 

Макар да сме знаели за злините причинени от гърците, това не им е спирало да им помогнем. Много българи са участвали в освободителното движение на южните ни съседи, без което държава Гърция днес нямаше да има.


Предците ни са тези, които първи демонстрират равнопоставеността на жената.


Дедите ни дават писменост и религия на руси, сърби и др., като при това силно повлияват езиците им.

 

Колкото до старата ни история – аз не приемам виждането на господата, които се подиграват с народа ни и вливат отрова в душата му. Нашата история не започва пред прословутата 681 г., а няколко хилядолетия по-рано. 


Дедите ни са отговорни за:

- откриването на колелото, каруцата, а с това и търговията на далечни разстояния.

- въвеждането на организираното земеделие в Европа.

- въвеждането на организираното скотовъдство в Европа.

- създаването на най-старите градове в Европа.

- създаването на най-ранната писменост - знаците манифестирани по керамиката от Неолита и Халколита. Същите тези знаци според учени като Харалд Хаарман, стават основа за минойската и микенска писменост. А самата микенска писменост според Георги Сотиров се явява първообраз на българската глаголица. Джейн Алън Харисън смята, че Орфей е ползвал крито-микенската писменост, явно неслучайно Алкидамант определя Орфей като създател на буквите.

- доктрината на Залмоксис става основа за гръцката медицина според д-р Васил Бакърджиев, а Стюърт Пигот споменава в своя работа, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис, т.е. идеята за безсмъртието на душата при келтите е заета от учението на гетския мъдрец.

Етногенезисът на дедите ни, влезли в историята под името траки започва през Неолита, преди около 8000 г. Това е установено благодарение на антропологични проучвания на древен скелетен материал:

 

 

“ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - Boev P., Tscholakov S., Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheсks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.

 

Заключението в труда на Петър Боев и Славчо Чолаков е в пълна хармония с излезлите през 2011 – 2013 г. резултати от най-мащабните генетични проучвания до този момент. Според данните излиза, че типичните за населението на България генетични маркери I2, E-V13, J2, R1b*L23, а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали Балканите по време на Каменната епоха. 

Ето това е истината за нас. Не сме рая, никога не сме били рая и макар да сме живели дълго време под чуждо владичество, ние сме запазили своята култура и език, а това е чудо. Вярно е, че шест века римско господство, век и половина византийска окупация и пет века османски гнет са много, но нашата история е дълга и всички тези печални събития са нищо в сравнение с периодите на възход и благоденствие.

Реално от 6000 г.пр. Хр. до падането на Дакийското царство, т.е. в продължение на 6100 години дедите ни се радват на благополучие и това обяснява големите им постижения.

Истината за жалост е неудобна за някои хора, защото запраща стотици томове на мастити учени на бунището и е съвсем нормално протежетата на засегнатите от истината учени със зъби и нокти да се опитат да спасят престижа на своите покровители.

 

Не е редно обаче заради шепа ограничени, но накичени с титли хорица, да се жертва цял народ. Не е редно да се взема на подбив справедливия стремеж на българина да възстанови гордостта и самочувствието си. Не е редно тези, които са на издръжката на народа да тровят същия този народ.

 

Индивидите, които правят това признават, че не са родолюбци. Те предпочитат да са европейци, граждани на света, каквото и да означава това. Всеки има право на избор, но щом ще хвалиш и предпочиташ чуждото – какво търсиш в България???

 

Всъщност отговорът е елементарен. В чужбина тези хорица не могат да се реализират, там си имат достатъчно хрантутници и няма защо да издържат такива, които освен да пишат измислици и да отправят празни призиви друго не могат.

 

Моята молба към всички е – странете от такива хора, не позволявайте отровата, която се сипе от думите им да ви засегне. Не ги хулете, не спорете с тях – смисъл няма, защото те нито искат, нито могат да променят същността си. Ако някой се отрече от Род и Родина, и започне да пропагандира, че другите народи са по-умни, по-човечни и по-културни от нас, такъв индивид завинаги е загубен за българщината. Топнеш ли се в духовната мръсотия петното стои до края на живота.

 

Вместо да се втурваме в спор с такива опетнени индивиди е по-добре да търсим, поддържаме и хвалим тези, които въпреки ужасната система са останали Човеци и Българи. Трябва да се съсредоточин над честните, добрите, смелите, почтените, които са запазили човечността си въпреки порочната система.


При тях трябва да ходим, тях трябва да даваме за пример. А има и друго, което е също важно. Хулите и пропагандата на чуждопоклонниците само показват, че ние сме народ с високи качества. Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод. 

Нека пазим своето, да помагаме на своите и да следваме примера на предците си. Не е нужно да мразим другите, за да запазим своето. Самата дума Родолюбие показва какво трябва да се прави. Добре ще е да храним уважение и разбиране към другите народи, но своето да пазим в сърцето и душата си. Така отровата, която безсъвестните индивиди сипят няма да ни порази, напротив – ще ни направи по-силни.

 

Тези, които са избрали ролята на плъхове ще получат съдба на плъхове. Нека ние да изберем роля на горди и благородни хора, които знаят кои са, знаят на какво са способни и имат вярата, че сами могат да изковат добро бъдеще за себе си и за децата си.

 


Аз имам вяра в себе си, а и в сънародниците си, защото познавам историята ни, а и българския народ. Зная, че напук на всичко ние ще оцелеем. Иван Вазов – патриархът на българската литература го е казал добре: Не се гаси туй що не гасне!

13.09.2020 г.

“ТУРЦИТЕ”, КОИТО МЕ НАКАРАХА ДА СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН

 

Преди доста време един мой добър приятел спомена нещо, което ме озадачи безкрайно. По време на разговор засягащ населението на Родопите, този човек каза, че българските мюсюлмани са облагородили исляма. Приятелят ми – краевед и художник обясни защо мисли така, спомена за неподправената доброта, трудолюбие, честност и благост у българските мюсюлмани. Човекът знаеше какво говори защото бе скитал дълго време из южните региони на страната ни и бе опознал добре хората, които бе срещнал по пътя си. След няколко години имах възможността да се срещна със сънародници, които изповядваха не моята вяра, а исляма и се уверих, че думите на моя приятел са верни.


Съдбата ме завъртя така, че прекарах няколко месеца в Турция. Никога няма да забравя радостта в очите на сънародниците живеещи в Одрин, Шаркьой, Бабаески и др. селища в европейската част на южната ни съседка. Въпреки, че изповядваха исляма, тези хора не бяха забравили корените си – нещо, с което много от политиците ни изобщо не могат да се похвалят. Освен родовата си памет, живеещите в Турция сънародници бяха запазили и старите си добродетели, а и топлота към хората, с които делят едно потекло.

 





Веднъж се случи така, че влязох в малко, но добре подредено магазинче за хранителни стоки. Понакупих различни неща, платих и си тръгнах. След минута-две чух някой да вика след мен на български: - Господине, господине, чайкате! Обърнах се и видях един възрастен човек, който бързаше към мен. Настигайки ме той каза: - Дал сте повече отколкото трябва... Сумата бе смешно малка, но човекът се чувстваше задължен да я върне и го направи. Удивих се на тази изумителна честност и го попитах откъде знае български. Той се усмихна и отговори: - Това ми е родният език.

 

Драго ми стана не само поради това, че съм срещнал светъл човек, но и сънародник запазил своя език макар да живее в другаа държава. След няколко дни срещнах друг сънародник, отново дядо с бели коси и отново с очи, от които бликаше благост. Понеже разговарях на български със свой колега, старецът разбра веднага откъде сме. Усмихнат той ни поздрави с думите: - Добър ден момчета! Ние разбира се отговорихме с добър ден, но той закима с глава и каза: Не, не, като ти кажат добър ден – отвръща се: дал Бог Добро! Мен така са ме учили да казвам като бях малък.

 

В последвалите дни и месеци станах свидетел на гостоприемството, добротата и почтеността на много български мюсюлмани от Одрин, Текирдаг, Бабаески, Узункюпрю и Шаркьой. Наложи се да отида на частен зъболекарски кабинет, но не платих нищо за услугата...защото бях българин, а и от Филибето – родния град на бащата на зъболекаря. Престоят ми в Турция бе обогатен с много хубави преживявания, много срещи със сънародници, на които съдбата бе отсъдила да станат турци. Аз не бях нито политик, нито богат човек, че да могат тези хора да се надяват да получат нещо от мен. Не, те бяха добри и любезни защото все още чувстваха връзката си с България. Думите им бяха искрени, поведението човешко.

 

След няколко години по стечение на обстоятелствата бях вече в Германия. Както всеки сънародник в чужбина, аз търсех български продукти: сирене, домати, боб. Такива се предлагаха в турските магазинчета. Веднъж в едно такова магазинче в Мюнхен срещнах сънародник, който ме разпозна по това, че съм българин по книгата, която носех със себе си – “Избрани стихотворения на Иван Вазов”. Човекът се усмихна и каза: – Драго ми е да видя сънародник тук. С какво да Ви помогна, какво търсите?

Казах му, че искам да купя сирене и всичко друго, което е от България. Човекът се върна след няколко минути с кошница пълна с каквото ми душа желаеше. Попитах го как му допада живота в Германия? Бай Орхан, така се представи той, въздъхна и каза:- Ако в Разград имаше работа, нямаше да съм тука. Всеки ден искам да се прибера, но дъщерята ще учи и трябват пари.

 

На излизане от магазина, бай Орхан рече: -Дайте ми за някой ден тая книга, аз като я копирам, ще Ви я върна. Останах учуден относно интереса към Вазовите творби, но оставих книгата в магазина и чак след седмица отидох да си я взема. Бай Орхан ме посрещна доволен, върна ми книгата, която даже бе подвързал с хартия, за да не се цапа. Подтикнат от любопитство попитах: - Вие сте мюсюлманин, защо Ви интересуват стиховете на Вазов? Човекът повдигна вежди и рече: – Аз като съм мюсюлманин, не съм ли българин?  

 

Всеки пък когато минавах през Мюнхен спирах до магазинчето, в което работеше бай Орхан. Не толкова за сиренето и българските домати, които тогава все още се произвождаха, а и изнасяха, а най-вече заради сънародника опазил българщината в сърцето си. Той рецитираше “Аз съм Българче” перфектно и с такова вдъхновение, че заразяваше и мен. Времето прекарано с този човек се превърна в прекрасен спомен.

 

След време срещнах други сънародници мюсюлмани в Западна Европа, този път в Холандия. Мъж и жена от cмолянско село работеха в магазинче за хранителни стоки, а по случайност тяхна колежка бе една моя съседка. Тя ми разказа за магазинчето и за хубавата стока, която се предлагаше там. Разбира се станах редовен клиент, а и редовен събеседник на родопчаните. Срещите ни бяха приятелски, бях посрещан и изпращан с усмивка.  След няколко месеца обаче забелязах, че и мъжът и жената бяха със загрижени лица. Попитах ги дали имат проблеми със заплащане, застраховки, разрешителни за работа и т.н. и предложих помощта си. Мъжът въздъхна и рече: - Не е за парите, чорбаджията плаща добре и редовно, но е загубен човек и ще се махаме с жена ми.

 

Заинтригуван в какво се изразява загубеността на собственика на магазина, аз запитах родопчанина не може ли да се направи нещо. Човекът започна да разказва: - А бе, онази седмица чорбаджията ме пита дали бия жена си. Аз си мисля, че е майтап и му казах, че всяка вечер я спуквам от бой и той остана доволен...Хубаво, ама след ден-два той пак пита дали бия жена си, защото неговата жена и дъщеря не били виждали да го правя. Аз още си мисля, че е майтап и му казвам, че налагам жената тайно, да не вижда никой. И какво мислиш – оня ми вика да съм я биел пред неговата жена и дъщеря, да хващали страх...и тогава разбрах, че няма майтап, ами онзи пещерняк наистина иска да ударя жена си. Аз съм над двадесет години с нея, лоша дума не съм ѝ казал, камо ли да я бия. И двойно да ми плаща, при тоя няма да остана.

 

Тогава не само си спомних думите на своя стар приятел, който каза, че българските мюсюлмани са облагородили исляма, но и разбрах напълно какво е имал предвид. Не бе само трудолюбието, не бе само честността, а истинското, неподправеното, естественото благородство закодирано в гените на народа ни. Тези, които аз и милиони други наричахме турци, се оказаха най-ревностните носители на типичните за народа ни качества. Религията не ги бе променила, не ги бе откъснала от корените им – напротив, те бяха облагородили вярата си с поведение на Човеци.

 

Тъжно ми е за това, че нито през последните 30 години, нито през годините преди тях, никой политик не направи действия, които да доведат до пълна консолидация на българските мюсюлмани с останалото българско население. Печално е, че само шепа хора като Мерския Маркерморт и Евгений Теодоров споменаха за това, че българските мюсюлмани са запазили говорите си, шевиците си, обичаите си в такава чистота, която никъде другъде не може да се срещне (М.Макдерморт), че в началото на ХХ век Гергьовсен – отражението на култа към Тракийския Конник се празнува в Смолянско наравно с Байряма, а при мюсюлманите от Гоцеделчевско и повече от Байряма (E.Теодоров).

 

Вярно е, че историята ни рядко се срещат моменти на покой и благоденствие, вярно е, че чужди сили постоянно са бутали народа ни в различни войни и конфликтни, но въпреки това, политиците би трябвало да осъзнаят важността на запазването на българското самосъзнание на нашите мюсюлмани. Изказването, които Мидхат Паша прави относно характера на населението на България през 1878 г. е трябвало да се популяризират и до такава степен, че да проникнат в съзнанието на всеки гражданин на държавата ни:

 

“Преди всичко трябва да спомена, че сред българите живеят около един милион мюсюлмани. В това число не слагам нито татарите, нито черкезите. Мюслманите, за които говоря не са дошли от Азия както се смята днес. Напротив, тези хора са потомци на българите повърнати в исляма по време на османското завоевание на страната и последвалите години. Тези мюсюлмани са чеда на същата страна, те са от същата раса и произход както останалото българско население. Те не говорят друг език освен българския.” (Ислямът на Балканите, Х.Т. Норис).

 

Разбира се след времето на Мидхад Паша нещата се променят, започва се турцизация на българските мюсюлмани: бавна, рафинирана, упорита. Понеже нашите политици не сториха нищо да се спре този организиран от чужди сили процес, а инициативата за запазването на самосъзнанието на тези наши братя и сестри бе подета само от шепа смели и благородни хора, в ново време много от нашите мюсюлмани не считат себе си за българи, турският език заема мястото на българския.

 

Ето това направи възможни печалните събития от 80-те и 90-те години на ХХ век. Лъжите наложени от чужденци направиха възможа появата на партията ДПС, чиято идеология е не просто фалшива, но и антикоституционна. За последствията от управлението на тази партия до ден днешен не е нужно да говоря – те са ужасяващи. Пак ще набегна обаче – не българските мюсюлмани са виновни, те са жертва на недалновидна политика и умело режисирани от чужди сили манипулации.

 

Много от познатите ми смятат, че нещата са до такава степен объркани, че не може да се направи нищо, че вече е преминат момента, в който може да се направи поврат. Аз обаче не споделям това виждане. Не храня илюции, че политиците, чието съществуване зависи от продължаването на живота на лъжите ще се разкаят и ще пуснат кокала. Не, те ще бранят властта си дори с цената на реки от кръв. Ние обаче – обикновените хора можем да направим така, че темелите, на които политиците стоят да се разклатят не с революции и метежи, а с подаване на ръка на българските мюсюлмани. Борбата не бива да се води с насилие, а с популяризиране на истината. Тя е, че един народ не бива да се дели на две заради религия. На българските мюсюлмани трябва да се обяснява, че не са потомци на появилите се в полето на историята едва през VI в. средноазиатски тюрки, а са чеда на хора, които са ковали историята на Европа повече от 6000 години по-рано. На българските мюсюмани трябва да се обяснява, че нямат нищо общо с тези нашественици, които в миналото окървавиха Европа от Босфора до Виена, а са наследници на народа, от чиито среди произлязоха лекуващите човешките души Залмоксис и Орфей.

 

Казана кротко и убедително истината ще намери своя път към сърцата на българските мюсюлмани. Кръвта вода не става. Лъжите на безсъвестните индивиди ще бъдат отмити, а народът ни обединен. Вярвам в това, а когато вяра и дела са в синхрон, добрият резултат не закъснява.

21.05.2020 г.

ЗА НАШАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ



Великият българин Иван Вазов едва ли е предполагал колко скромно се изразил с думите си :”И ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четатъ!” Патриархът на българската литература е осъзнавал важността на делото Кирил и Методий, но много други неща, и то важни неща, не са му били известни. 

За неговото време това е напълно разбираемо. Страната ни е току що освободена, от старите архиви няма и следа, а хората, които тепърва ще пишат българската история са все още младежи, които вече са (или по-късно ще попаднат) под влиянието на чужди учени и ще поднесат на народа си теории, който са не просто неверни, но дори вредни за България.

Именно това е основната причина да не се стигне до поправка на Вазовите думи, поправка, или по-скоро допълнение, което да отрази историческата реалност, а именно това, че дедите ни са дали четмо и писмо не само на източноевропейските народи, но се явават дори създателите на най-ранната писменост. Тази писменост подпомага цивилизоването на етруски, римляни и гърци, дава сериозен импулс на развитието на келтите, а в по-късни времена, вече в развита форма и чрез римско посредничество, помага на всички западноевропейци да документират миналото си.

За жалост в официалната ни историография не е отделено място за свидетелството на Алкидамант, който твърди, че Орфей е изобретателят на буквите. 

В нашите училища и университети не се представят свидетелствата на Тацит, Диодор Сицилийски, Еврипид, Платон, Павзаний, Зенобий, Дионисий Скитобрахион, Йордан и др. за това, че траките не просто разполагат със своя азбука и книги, но се явават и първите хора боравещи с писменост. 

Не се говори и за това, че наречените от Омир богоравни пеласги, според Плиний Стари се явяват хората занесли азбуката в Лаций – областта, в която се намира Рим.

В нашите училища и университети отъждествяването на старите българи с траките бива наречено грешка, нещо, на което не трябва да се обръща внимание, но за сметка на това трябва да се вярва на умопомрачителни твърдения. 

Младите българи са принудени да повтарят, че хората дали името на държавата ни нямат нищо общо с местното население на Балканите, а са дошли от изток номади. Студенти и ученици са заставени да се съгласят с абсурди като този, че Аспаруховите българи, въпреки, че са носители на висока култура и държавност, са изоставили родната си реч в полза на речта на хора намиращи се на по-ниско културно ниво.

Когато един ден народът ни разбере истината за произхода си, ще избухне в страшен гняв. Да, именно гняв, защото ще стане ясно колко много е укрито от нас и колко много сме ощетени точно от тези, които е трябвало да търсят важни сведения и защитават културното ни наследство. С право българите ще се разгневят разбрали как е пиляно богатството ни и как са ни внушавани заблуди, как съзнанието ни е било осакатявано с лъжи смазващи духа и самочувствието ни.

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров се възмущава от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е огорчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”
Учено нарече,
Без да гледа “В начале бе”
Кой първи изрече
На своите братя,
За българи, за чехите,
За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

В по-ново време, като защитници на истината се изправиха Михаил Маргаритов и Ангелика Хофер Едле фон Сумтал. Тези учени не просто идентифицираха езика говорен от солунските братя като български, но направиха важното уточнение, че се касае за родопски диалект. Немалък е и приноса на Емил Георгиев, който ясно и аргументирано обясни, че глаголицата е оригинална българска азбука, която не е базирана нито на гръцко, нито на финикийско, етиопско, коптско, или еврейско писмо.

Реално глаголицата, или по-скоро нейният прототип предхожда както азбуката на гърците, така и азбуките на етиопци, копти, евреи и т.н. В публикувана преди време работа дадох доказателства за това, че свещената ни писменост е базирана на знаци, които са ползвани още през Бронзовата епоха и са наречени в научните среди Линеар А и Линеар Б. Точно за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е същата каквато е ползвал и Орфей.



Всъщност доста по-рано от мен, още през 70-те години на ХХ в., но за жалост в чужбина, българският изследовател Георги Сотиров публикува няколко работи засягащи произхода на Линеар Б и връзката му с глаголицата. Навремето писанията на Сотиров бяха неизвестни, но благодарение на интернет, поне през последните десет - петнадесет години вече има достъп до неговите творби.



Направени от Г.Сотиров сравнения на знаци от Линеар Б (1) с глаголица (2) 

Достъп до важна информация и желание да се търси истината обаче са две напълно различни неща. Тътрещи се по удобния, лесен, отдавна отъпкан, но не водещ до истината път, повечето от нашите учени затварят очите си за революционните открития на посветилия се на Родината българин. Всъщност, дори и без тях до истината може да се достигне, стига да е налице желание да се направи това. Да, хубаво е да има възможност за сравнение на различни писмености, но и в самия български език са закодирани важни неща, стига само човек да изостави старото и да има смелост да поеме по нов, макар и трънлив път.

Ще обясня какво имам предвид. Ако разгледаме българските думи пиша, писмо,  мастило, книга, ще се уверим в смайващата им древност. Техните паралели в езиците на старите арийци, акадци и др. са ярко свидетелство за това, че дедите ни са били високо развит народ още в най-дълбока древност и не просто са били носители на забележителна култура, но и са оказали влияние на хора, които днес биват считани за основните носители на знания в стария свят.

Писмо, пиша идват от стблг. писати – глагол, който е сроден на арийския pisiyati, pimsati - пиша, украсявам. Всъщност пиша значи и украсявам, рисувам, като този паралел е известен на учените съставили БЕР, Том IV, там се споменава виждането на чужди изследователи (като H. Leming), които смятат, че “семантичния развой рисувам → пиша е налице само в ирански, тохарски и славянски”, като в славянските езици ce дължи на иранско влияние.

Относно твърдението за иранско влияние имам възражения. Прародината на тохарите не е средна Азия, а Източна Европа, по-точно земите на Северна България, Южна Румъния и Украйна. От този ареал тохарите поемат на изток, като най-вероятно точно те са отговорни за разпространяването на особен вид керамика, която е типична за културите Триполие, Кукутени, Варна, Стара Загора, Слатина и др., и която доста по-късно се манифестира в Китай.


Neolithic Chinese pottery, John Young Museum of Art- Wmpearl
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG/609px-Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG


Petite jarre à deux anses et haut col. Musée du mausolée du roi Zhao Mo de Nanyue, Canton- BabelStone — Travail personnel


Cucuteni - Museum für Vor- und Frühgeschichte (Museum of prehistory and early history), Berlin-Einsamer Schütze - Own work


Bull/Snake representation in Cucuteni Culture. Piatra Neamt Museum-CristianChirita - Own work


Cucuteni Culture, 3800-3550 BCE. Found in Ukraine. Collected by the National Museum of Romanian History- 三猎 - Own work

Самият тохарски език спада към тракийското семейство. Това не е мое откритие, езиковедът Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков) отдавна обявява тохарския като тракийски, или трако-фригийски диалект сроден на арменския: “Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому…”

За влиянието на траките над дедите на индийци и иранци са писали много стари автори, но най-ценни се явяват свидетелствата на Ариан, отдаващ създаването на индийската цивилизация на Дионис: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare.”-Ar.Anab.VIII.vii.


Равностойно по важност е и твърдението на Йордан за това как гетския цар Танаусис завладява почти цялата Азия – De origine Actibusque Getarum, 47. Имайки предвид тракийските корени на тохарите, а и това, че първите хора наречени славени са гетите, същите гети, чийто владетел покорява дедите на иранците, то за какво иранско влияние над нас може да се говори? Нима не е налице информация за точно обратното – за влияние на стари балканци над народите на Средна Азия?

Всъщност, преди около век българсикият интелектуалец Никола Йонков Владикин пише да тракийското влияние над иранците, като смята, че това е станало преди около 3500 години. Информацията, която този родолюбец изнася не отървя на офизиалното виждане и трудовете на Владикин потъват в забвение.

Относно думата мастило – субстанцията, с която се изписват писмените знаци, в БЕР, Том III e изказано виждането, че идва от стблг. маст –мазнина, масло, с добавена наставка –ило. С това съм съгласен, но трябва да се спомене и присъстващата в речта на древните арийци дума masi-мастило, сажди. 

Интересна е и друга старобългарска дума за мастило, тя е чрьнило и идва от чрьнъ-черен, която пък от своя страна не само присъства в името на тракийския бог Керсул, но и в името на арийския Крсна-черният.

Имайки предвид, че Ария е най-старото название на Тракия, а според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис е основоположник на индийската цивилизация, то е ясно, че masi-мастило, сажди е заемка в говорения от индийците език.

След като има наши думи пиша и мастило в Индия, то е ясно, че въпросните думи са присъствали в речта на дедите ни още преди арийското завоевание на Индия и Иран – с други думи още през Бронзовата епоха. Точно това е времето на възникването на Линеар А и Линеар Б. Проучилият тези писмености Джон Чадуик смята, че поради изящните си форми, те са създадени за писане с мастило. Това той обяснява в работата си “The Mycenaen World”: “Even very forms of the signs with their elegant curved strokes and complex patterns suggest that this script was not designed for writing on clay. Pen and ink must have been come naturally to the Mycenaean scribe’s hand…”

Държа да напомня, че Джейн Харисън свързва точно Линеар Б с писмеността ползвана от Орфей. Сравним ли глаголицата с Линеар Б и предхождащата я Линеар А, то веднага става ясно, че корените на глаголицата са древни и неслучайно император Михаил III споменава това, наричайки отново въведените глаголически букви идващи от дълбока древност: 

“Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни бел.авт.) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  




Сравнение на Орфеевата писменост (1) с глаголически букви (2)

След като установихме древните корени на думите пиша и мастило, навярно вече няма да е изненада и древния произход на думата книга. За нея е изписано много, в БЕР, Том III ca дадени най-различни версии, като на първо място е посочена тази, в която се смята, че се касае за заемка от речта на хуни, авари и първобългари (считани за тюрки бел.авт.). Споменато е и виждането на Mikola (Tibor Mikola?), който посочва като изходна дума акадската kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано.

За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.

Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…”  Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).

Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.


Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа


Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа


Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif


Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа

Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.

Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.

Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.

Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ  са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?

Нима не е логично въз основа на смайващата древност на типичните за нас хаплогрупи I2, R1b*L23, E-V13, J2, да бъдем обявени за потомци на хората влезли в историята под името траки? Нима за това не свидетелства също и фолклора ни, шарките и кройките на българската народна носия? Нима не съществуват исторически извори, в които българите да са наричани траки, даки, одриси, пеони, мизи?

Вместо да ни се вменява безмислицата, че сме буламач от неясно откъде домъкнали се номади и бледи пришълци от Припятските блата, които въпреки ниската си култура взели, че асимилирали останките от местното население, е по-добре и по-почтено да се каже истината. А тя е, че сме потомци на народа на Прометей и не само на роднините си изочноевропейци сме дали книга да четат, но и на много други народи.


ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs



Използвана литература:

1.C.Чилингировъ, Какво е далъ Българинътъ на другитѣ народи, София, 1938, н.изд.НИИ “Свети Йоан”;
2.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;
3.Е.Георгиев, Нашето АзБукиВеди, Народна Просвета, София, 1981;
4.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943
5.Л.М Сверчков. Тохары. Древние индоевропейцы в Центральной Азии, SMI-ASIA, Ташкент 2011;
9.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;
10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 2000;
11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;