ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОГРЕБАЛНИ ОБРЕДИ

В далечното минало всеки народ е имал своите вярвания и ритуали. На мъртвите се е оказвала почит, давани са дарове и т.н. В отделните области на Европа отношението към починалия е било различно. Благодарение на особеностите в обичаите, археолозите са в състояния да определят какъв е произхода на човека, чиито останки те са намерили.

Обърнем ли вниманите на погребалните обреди на нашите деди ще срещнем интересни неща. Рашо Рашев, Димитър Овчаров, Иван Богданов и др. са проучили бита на старите българи и са писали за ритуалите им. Не е тайна, че предците ни са жертвали кон в гроба на благородник (некрополи в Нови Пазар, Вичене, Иванча, Портовое, Сивашовка). 

Проблем в случая е това, че нито Рашев, нито Овчаров не споменават една важна подробност. Става дума за факта, че конско жертвоприношение се среща на Балканите още през Бронзовата епоха.То е типично както за северните, така и за южните траки. 

Конят е заемал важно място в живота на най-древните балкански жители, поради тази причина благородното животно е било жертвано и полагано до мъртвия си господар. Не трябва да забравяме свидетелството на Омир за конелюбивите траки. Важна подробност е и това, че Тукидид нарича северните траки ипотоксоти - конни стрелци.

Благодарение на средновековен летописец знаем за друг необичаен обред на дедите ни. Анонимен стар автор разказва, че след битката пред Верзиникия, идвайки пред стените на Константинопол Крум пожертвал много хора и животни. Обичая да се жертват военопленици и животни на кладата на паднал в боя благородник срещаме в Илиада. Когато Ахил погребва своя роднина Патрокъл, наред със загиналия боец в огъня са хвърлени хора и добитък.

Присъствието на мирмидонски ритуал при старите българи показва, че Йоан Малала е имал право да твърди, че българите от негово време са потомци на водените от Ахил Пелеев бойци. В Късната Античност дедите ни отвоюват Македония (където дълги векове преди това е живял Ахил). За присъединяването на Македония и съседните й земи към останалите ни владения, Анастасий Библиотекар споменава, че това станало по силата на родовото право, т.е. на дедите ни се е гледало като на древен, изконен собственик на тези територии.

При нас българите съществува и друг погребален обред споменат в Илиада. Евгений Тeодоров пише за обичая да се изравят костите на дедите, да се измият с вино и да бъдат поставени в църква за известно време.

При погребението на Хектор неговите близки поливат горящите кости с вино, после ги поставят в златен съд, който бива положен във вече готова гробница (навярно семейна гробница-храм).

От Троянската Война до времето когато този български обичай е документиран има около 3200 години. В обществото са навлезли много промени.С приемането на християнсквото се слага край на кремацията. Древните храмове- гробници биват изоставени, но на тяхно място се издигат църкви. Ние обаче сме запазили същонстта на трако-троянския обичай- костите на починалия се измиват с вино и се поставят на свещено място. През ново време това място е църквата.

Могилата край с.Старосел, Пловдивско, храмът в нея е датиран V век пр.Христа

За особен тракийски ритуал разказва и Херодот. Бащата на историята споменава, че след като бъде издигната могила над гроба на благороднник, се започвали (военни) игри, а на победителя се давала награда. Същото се наблюдава и при погребението на мирмидона Патрокъл. Неговия роднина Ахил Пелеев организира игри, а победителите получават различни ценни предмети.

Всеки от нас, който е запознат със старобългарския език знае за присъствието на думата тризна. Днес тя вече не се използва и е забравена, но в миналото значението й е било – борба, състезание, подвиг, погребален обред.

Заслужава да се споменат и каменните баби. Става дума за каменни статуи на хора, с които се е изразявала почитта към мъртъвците. Според унгарския учен Геза Фехер тези антропоморфни паметници са донесени от Далечния изток от старите българи.

Вярно е, че в Азия се срещат паметници от този вид, но е редно да се спомене и факта, че те се срещат много по-рано на Балканите, още през шесто-пето хилядолетие преди Христа. Това е една изключително важна подробност, която в не бива да се премълчава защото така се създава изкривена представа за реалността.

"каменна баба" от Каменната епоха, Румъния, сн.Cristian Chririta 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/2006_0814_Histria_Museum_Neolithic_Menhirs_20060301.jpg/800px-2006_0814_Histria_Museum_Neolithic_Menhirs_20060301.jpg

Когато разгледаме безпристрастно българските погребални обреди виждаме, че те са всъщност продължение на една изключително древна традиция- тази на траките. По различни причини, с течение на времето един народ може да загуби част от духовното си наследство, но трудно ще приеме чужди обичаи защото те не са част от неговата идентичност.

Инстинктивно ние знаем много добре кои сме. Усещаме, че предците ни не идват от далечната Азия, а са потомци на земята откърмила първите царе и герои – траките, чиито корени са те са забележително древни.   

Използвана литература:

1.Р.Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005;

2.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

3.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, БИД, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977;

4.Й.Андреев, АлПантев, Българските Ханове и Царе от Хан Кубрат до Цар Борис III, Исторически Справочник, Издателство Абагар, Велико Търново, 2004 ;

5.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;

6.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

7.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;

8.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

9.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI;