ИЗКУСТВЕНАТА ЧЕРЕПНА ДЕФОРМАЦИЯ ПРИ ТРАКИТЕ

В научните спорове печели този, който разполага с най-много и най-достоверни данни. Понякога една малка частица информация може да обърне представите ни за дадена тема. Важно е разбира се наличната информация да се тълкува правилно и да не се злоупотребява с нея.

По време на многобройните си дискусии съм се удивявал често на методите на моите противници. В опит да причислят старите българи към тюркската общност, опонентите ми изтъкваха, че говорещите тюрски език чуваши бръснат главата си и оставят кика, досущ като дедите ни. Когато отвърнах, че тази прическа е присъща за траките и техните близки роднини пеласгите първо бях укорен, че това не отговаря на истината. След представянето на свидетелствата на Плутарх относно това, че мизите бръснат косата си и оставят част да расте свободно, опонентът ми изведнъж реши, че киката изобщо не е белег за етническа принадлежност.

“Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters, who had learned beyond all other men to force their way into close quarters with their enemies.” – Plut.Tes.5.2.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html

По същия начина протече и спора с друг противник на вижданията ми. Желаейки да изкара старите българи иранци, опонентът подчерта, че при старите българи се среща изкуствената черепна деформация, а за траките това е нещо напълно непознато – “факт” показващ, че българи и траки са съвсем различни народи. Когато възразих, че изкуствената черепна деформация е позната в Тракия от Каменната епоха и се среща също във всички последвали епохи, изведнъж този странен обичай вече не бе от значение – той се практикувал в цял свят.

Да, така е, много народи познават изкуствената черепна деформация, но не са много тези, които могат да говорят за традиция от около 7000 години както е при нас. В глобален план изкуствената черепна деформация е твърде често срещано явление, за да е от полза при установяването на етническата принадлежност на старите българи.

Портрет на египетска благородничка, дъщеря на Ехнатон

Погледнем ли на този обичай в един по-тесен план, разгледаме ли само един регион като Балканите и то в кратък диапазон от време, ще установим интересни неща.

В периода I-VII век Балканите са обитавани предимно от нашите деди траките, римски и гръцки колонисти. Разбира се в римските легиони са влизали също келти, германи, илири, а също така хора от Северна Африка. Няма литературни сведения обитавалите Тракия гърци, римляни, келти, германи и др. в посочения период, да са практикували изкуствената черепна деформация.

До неотдавна не бе известно, че този обичай е познат в Тракия. Дори и днес за доста хора е трудно да приемат, че още в най-дълбока древност част от предците ни са практикували изкуствената черепна деформация, това обаче е факт. През 2003 година, Йордан Йорданов представи в своя работа следното изявление – “ In some of the necropolises of our lands dated various epochs (frtom the Neolithic period tilllate Middle Ages) skulls with artificial deformation were found” - В някои от нашите некрополи, датирани в различни епохи, от Неолита до Късното Средновековие, са намирани черепи с изкуствена черепна деформация –Y.Al. Yordanov, Anthropologisms, Academia Litterarum Bulgarica Institutum Studiorum Thracorum, In honorem Annorum LXX Alexandri Fol, Thracia XV, Serdicae, MMIII, c.137.

Три години по-рано, Стефан Йорданов издаде една доста богата на данни книга, в която бе засегната и изкуствената черепна деформация. Ето и думите на Йорданов – “Сега се оказа, че тази практика е битувала и у някои установили се в Мала Азия трако-пеласгийски племена и че обичаят е продължавал да функционира активно почти до началото на елинистичната епоха” - (Ст. Йорданов, Тракийският Войн, Проучвания върху военната и социална история на древна Тракия, Изд. Фабер, Велико Търново, 2000, с.223).

Всъщност поне от 80-те години на ХХ век се знае за това, че изкуствената черепна деформация е добре позната на траките, като най-ярък пример често бива даван фригийския цар Мидас - (J.L. Angel, Physical Identity of the Trojans, Troy and the Trojan war, Symposium held at Bryn Mawr College, October 1984, ed. M.Mellink, Bryn Mawr College, Bryn Mawr, 1986).  Известно е и това, че се касае за една доста широко разпространена практика в Мала Азия през Желязната епоха (C.Wilkinson, Forensic Facial Reconstruction, Cambridge University Press, Cambridge, 2004).

Всеки, който е чел Херодот знае, че прародината на фригите са Балканите, там тези траки са носили името бриги – “ the Phrygians, as the Macedonians say, used to be called Brigians during the time that they were natives of Europe and dwelt with the Macedonians; but after they had changed into Asia, with their country they changed also their name and were called Phrygians.” -Her.VII.73.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

Черепът на фригийския цар Мидас 

 https://www.academia.edu/36453686/The_Face_of_Gordion_with_Ears_of_King_Midas

В Мала Азия изкуствената черепна деформация се практикува от незапомнени времена, но понеже това важи и за Балканите, ние нямаме основание да смятаме, че фригите, а и съседните на тях витини и мизи са приели обичая при идването си в новите земи.

На Балканите не можем да говорим за масовост, защото практиката е била типична не за всички траки, а само за определена група от тях, т.е. касае се за регионална особеност. Обичая на предаване на издължена форма на черепа не изчезва с идването на римляните в Тракия, но авторите съобщили за това си имат своя интерпретация.

Разказвайки за живота в Римска Тракия, Димитър Николов споменав, че в градските некрополи, са намирани скелети с деформирани черепи. Не се касае за еднократно явление, а по-скоро за традиция защото г-н Николов пише,че тези хора са оставили свои наследници, т.е. и в по-късни времена се срещат индивиди с изкуствена черепна деформация. Нашият учен обаче смята, че това са хора от северноазиатски произход, че става дума за колонисти дошли от други земи (Д.Николов, Организация на градовене в Римска Тракия, Поселищен Живот в Тракия, Симпозиум, 14-17 септ. 1982, Ямбол, с.98).

Какво точно означва северноазиатски произход и как е установен той, Димитър Николов не обяснява. Дали се съди за това по името на погребания, дали черепът принадлежи на монголоид, или пък понеже в миналото се смяташе, че практиката е типична за азиатските народи, но и на погребания в Тракия индивид се дава азиатски произход ? Аз лично не разполагам със сведения за присъствие на монголоиди в градските некрополи на Тракия от римския период.

Не е ясно и тълкуването на друг учен, който установява практикуването на изкуствена черепна деформация в Тракия по време на римското владичество. П.Трицароли съобщава за няколко случая на изкуствена черепна деформация на индивиди от женски пол, в некропола на тракийския град Маронея. Гръцката изследователка смята, хората практикували странния обичай са живели през V-VI век...и са хуни, които са били приети в местната общност. Г-жа Трицароли обаче не уточнява дали черепите имат монголоидни белези, или не. Казано е само, че ръстът на въпросните индивиди е малко по-висок от останалите индивиди от женски пол...а нали уж хуните бяха ниски?

http://www.academia.edu/18916962/New_evidence_on_headshaping_from_the_Early_Byzantine_Maroneia_in_Thrace_Greece._AAPA_79th_annual_meeting_New_Mexico_2010

https://html1-f.scribdassets.com/7fb70ejkn4509l1x/images/11-0a484bec00.jpg - P.Tritsaroli

http://www.academia.edu/15394810/Tritsaroli_P._2011._Artificial_cranial_modification_on_a_female_skeleton_from_the_Byzantine_site_of_Maroneia_Thrace_Greece_._International_Journal_of_Osteoarchaeology_21_4_464-478

Защо Николов и Трицароли изключват траките като практикуващи изкуствената черепна деформация за мен е загадка. Йордан Йорданов съобщава за това, че обичаят е познат в нашите земи още от Каменната епоха. Същият автор дава сведения и за изкуствената черепна деформация на тракийската принцеса от могилното погребение край Враца ( Й.Йорданов, Въстановяване на главата по черепа, Акад.Изд. Марин Дринов, Пенсофт, София, 2000, с. 150).

Въстановка на главата на тракийската принцеса от Враца

http://www.sofialive.bg/media/images/place/thumbs_422/1_14754909.jpg

http://www.sofialive.bg/place/205-nacionalen-antropologichen-muzej.html

Неотдавна в извършваните от доц. Вагалински разкопки на Хераклея Синтика бе открит скелет, чийто череп с изкуствена деформация, като датировката е IV в. Това е поредният, но не и последен случай на изкуствено деформиран череп от погребние, векове по-старо от времето на княз Аспарух.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/na-herakleya-sintika-ostanki-na-mladi-mazhe-zaginali-pri-golyamo-zemetresenie-tsenni-nadpisi-i-chast-ot-akropola?fbclid=IwAR1gmi6qR_yvZfdDDwo3GGEvRsdp6Mz2IEnfWdR49i4m_YvuMvUeiu0zkZI

Вярно е, че до Ранното Средновековие у нас не може да се говори за масовост, но за това си има логично обясненение. Както бе казано по-горе, обичаят първоначално е бил практикуван само от благородническата прослойка и то не при всички тракийски племена. В някои случаи, както съобщава Херодот, починалия знатен тракиец бива изгорен и така няма как да се установи дали е имал изкуствена черепна деформация, или не.

“The manner of burial for the rich among them is this:--for three days they expose the corpse to view, and they slay all kinds of victims and feast, having first made lamentation. Then they perform the burial rites, either consuming the body with fire or covering it up in the earth without burning “ – Her.V.8.

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh5000.htm

С идването на римляните, част от тракийската аристокрация е елиминирана. Друга малка част взема страната на римляните и това обяснява сравнително рядкото срещане на обичая в периода I-VII век. В земите на Северното Черноморие дедите ни живеят на свобода, там положението е съвсем различно.

След VII век настъпва промяна на статуквото. Римляните са прогонени от земите ни и дедите ни живели повече от половин хилядолетие под римска власт вече са свободни.

Напълно естествено е, че ще започне период на възраждане на старите традиции, а с това и копиране на белега за благородство – изкуствената черепна деформация.

Тази традиция се губи едва след като страната ни е завладяна от Османската Империя.

Само за век-два обичаят е почти изчезнал. Разбира се винаги остават изолирани места, в които старите традиции се пазят, но за предишната масовост вече няма как да се говори.

Сега вече знаем, че изкуствената черепна деформация не е ново явление на земите ни.

Не е въведена едва след прословутата 680 година, а се касае за обичай, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха на Балканите.

Каквото и да правят манипулаторите на българската история, истината винаги излиза.

Колкото и да се изкривяват и укриват данни, ние сме навсякъде. Дедите ни дадоха култура и религия на римляни, гърци, келти и др. Дедите ни запалиха искрата на познанието в Европа. Невъзможно е народът, с който е започнала историята да бъде заличен. Колкото и фанатизирани да са опитите да се опорочи и окраде историята ни, те няма да успеят. Българите винаги са били хора на светлината, а светлината винаги побеждава.

Благодаря на Аглика Кондояни за интересната информация!

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОГРЕБАЛНИ ОБРЕДИ

В далечното минало всеки народ е имал своите вярвания и ритуали. На мъртвите се е оказвала почит, давани са дарове и т.н. В отделните области на Европа отношението към починалия е било различно. Благодарение на особеностите в обичаите, археолозите са в състояния да определят какъв е произхода на човека, чиито останки те са намерили.

Обърнем ли вниманите на погребалните обреди на нашите деди ще срещнем интересни неща. Рашо Рашев, Димитър Овчаров, Иван Богданов и др. са проучили бита на старите българи и са писали за ритуалите им. Не е тайна, че предците ни са жертвали кон в гроба на благородник (некрополи в Нови Пазар, Вичене, Иванча, Портовое, Сивашовка). 

Проблем в случая е това, че нито Рашев, нито Овчаров не споменават една важна подробност. Става дума за факта, че конско жертвоприношение се среща на Балканите още през Бронзовата епоха.То е типично както за северните, така и за южните траки. 

Конят е заемал важно място в живота на най-древните балкански жители, поради тази причина благородното животно е било жертвано и полагано до мъртвия си господар. Не трябва да забравяме свидетелството на Омир за конелюбивите траки. Важна подробност е и това, че Тукидид нарича северните траки ипотоксоти - конни стрелци.

Благодарение на средновековен летописец знаем за друг необичаен обред на дедите ни. Анонимен стар автор разказва, че след битката пред Верзиникия, идвайки пред стените на Константинопол Крум пожертвал много хора и животни. Обичая да се жертват военопленици и животни на кладата на паднал в боя благородник срещаме в Илиада. Когато Ахил погребва своя роднина Патрокъл, наред със загиналия боец в огъня са хвърлени хора и добитък.

Присъствието на мирмидонски ритуал при старите българи показва, че Йоан Малала е имал право да твърди, че българите от негово време са потомци на водените от Ахил Пелеев бойци. В Късната Античност дедите ни отвоюват Македония (където дълги векове преди това е живял Ахил). За присъединяването на Македония и съседните й земи към останалите ни владения, Анастасий Библиотекар споменава, че това станало по силата на родовото право, т.е. на дедите ни се е гледало като на древен, изконен собственик на тези територии.

При нас българите съществува и друг погребален обред споменат в Илиада. Евгений Тeодоров пише за обичая да се изравят костите на дедите, да се измият с вино и да бъдат поставени в църква за известно време.

При погребението на Хектор неговите близки поливат горящите кости с вино, после ги поставят в златен съд, който бива положен във вече готова гробница (навярно семейна гробница-храм).

От Троянската Война до времето когато този български обичай е документиран има около 3200 години. В обществото са навлезли много промени.С приемането на християнсквото се слага край на кремацията. Древните храмове- гробници биват изоставени, но на тяхно място се издигат църкви. Ние обаче сме запазили същонстта на трако-троянския обичай- костите на починалия се измиват с вино и се поставят на свещено място. През ново време това място е църквата.

Могилата край с.Старосел, Пловдивско, храмът в нея е датиран V век пр.Христа

За особен тракийски ритуал разказва и Херодот. Бащата на историята споменава, че след като бъде издигната могила над гроба на благороднник, се започвали (военни) игри, а на победителя се давала награда. Същото се наблюдава и при погребението на мирмидона Патрокъл. Неговия роднина Ахил Пелеев организира игри, а победителите получават различни ценни предмети.

Всеки от нас, който е запознат със старобългарския език знае за присъствието на думата тризна. Днес тя вече не се използва и е забравена, но в миналото значението й е било – борба, състезание, подвиг, погребален обред.

Заслужава да се споменат и каменните баби. Става дума за каменни статуи на хора, с които се е изразявала почитта към мъртъвците. Според унгарския учен Геза Фехер тези антропоморфни паметници са донесени от Далечния изток от старите българи.

Вярно е, че в Азия се срещат паметници от този вид, но е редно да се спомене и факта, че те се срещат много по-рано на Балканите, още през шесто-пето хилядолетие преди Христа. Това е една изключително важна подробност, която в не бива да се премълчава защото така се създава изкривена представа за реалността.

"каменна баба" от Каменната епоха, Румъния, сн.Cristian Chririta 

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d6/2006_0814_Histria_Museum_Neolithic_Menhirs_20060301.jpg/800px-2006_0814_Histria_Museum_Neolithic_Menhirs_20060301.jpg

Когато разгледаме безпристрастно българските погребални обреди виждаме, че те са всъщност продължение на една изключително древна традиция- тази на траките. По различни причини, с течение на времето един народ може да загуби част от духовното си наследство, но трудно ще приеме чужди обичаи защото те не са част от неговата идентичност.

Инстинктивно ние знаем много добре кои сме. Усещаме, че предците ни не идват от далечната Азия, а са потомци на земята откърмила първите царе и герои – траките, чиито корени са те са забележително древни.   

Използвана литература:

1.Р.Рашев, Прабългарите през V-VII век, Орбел, София, 2005;

2.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

3.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, БИД, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977;

4.Й.Андреев, АлПантев, Българските Ханове и Царе от Хан Кубрат до Цар Борис III, Исторически Справочник, Издателство Абагар, Велико Търново, 2004 ;

5.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;

6.Г.Ценов, Кроватова България и покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;

7.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;

8.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

9.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI;