15.10.2018 г.

СРЕЩАТА СПАРОТОК И ПРИЯТЕЛИ ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 27 ОКТОМВРИ



Преди известно време споделих с огорчение за пречките, които определени хора създават на изследователите считащи българският народ за наследник на Залмоксис и Орфей. Критиката не е страшна, нападките и заплахите са разбираеми, но да се провалят четения – това е недопустимо. Защо ако някой е сигурен, че е прав, ще тръгне да спъва дейността на инакомислещите? Нали живеем в демократично общество, в което свободата на словото е свещена?

Истината няма да бъде спряна, не и във века на информацията. Ако бъде запушена устата на един човек, друг ще използва данните и ще ги направи достъпни за всички. Въпрос на време е когато не просто всеки българин, но и цял свят ще знае, че народът от който са произлезли Спартак и Резос, Залмоксис и Орфей, не е изчезнал в небитието, и че ние сме изконните наследници.

Въпрос на време е когато цял свят ще разбере, че искрата на познанието не блесва за първи път нито в Шумер, нито в Египет, а на Балканите. Две хиляди години преди хората от Месопотамия и страната на пирамидите за изобретят писменост, у нас тя вече е налице. Тук е и най-древният модел на колелото предизвикало революция не само в транспорта, но и в развитието на човешкото общество.

Въпрос на време е когато цял свят ще разполага с доказателства, че предците ни трако-пеласгите са основателите на Атина и Рим, че основите на елинската цивилизация са положени от нашите деди. Най-сетне, на лъжите уронили доброто име на народа ни ще дойде край.

Битката за справедливост няма да е лека, няма да е и без жертви, съдбата на Ганчо Ценов е ярък пример за това. Тези, които са защитавали вредните за България теории никога няма да признаят, че не са прави. Със зъби и нокти те ще защитават позицията си и със сигурност последствията за определени прогресивни изследователи ще са неприятни.

Това за жалост е неизбежно, но истинският българин не се бои от сблъсъци, истинският българин неотклонно следва целта си докато я постигне. Ние сме длъжни да не се примиряваме с лъжите в историята не само, за да върнем доброто име на Ганчо Ценов, Георги Сотиров и други родолюбци. Длъжни сме да търсим истината и заради далечните ни предци, които дадоха много на света, но името им бе очернено.

Живеем на свещено място, което е напоено с кръвта на безброй герои. Обитаваме земята на прометеевците, на носителите на доброто и познанието. Ако искаме да имаме правото да се назоваваме техни предци, трябва да търсим истината и да се борим за нейното възтържествуване.

Всеки може да даде своя принос. Един като поднася ценна, но неизвестна инфомация, друг като я разпространява сред колкото може повече хора, трети с поведението си на добър, смел и справедлив човек, който обаче не търпи лъжи и заблуди.

Надявам се на 27 октомври да се срещна с такива хора в Пловдив. Денят е събота и за доста приятели ще е трудно да присъстват, но пък всичко ще бъде заснето и пуснато в Youtube, за да стигне до повече хора.

Нямаме точно установена програма. Надявам се да успеем да представим информация за най-новата работа на проф. Асен Чилингиров за древният Филипопол, явяващ дом на първата християнска общност на Европа. Няколко приятели ще представят кратка реч и останалото време ще е за дискусия с мен.



В случай, че някой от опонентите ми желае да присъства, нека ме уведоми, за да държим сметка с времето, с което разполагаме и да планираме нещата добре

Срещата ще е на 27 октомври, събота, от 15 до 17 часа. За локацията ще дам допълнителни данни във Фейсбук след около седмица. Сега мога да кажа, че ще е в центъра на Пловдив. Най-близките паркинги са “Тримонциум” и този на ул. Иван Вазов.

На срещата ще дойдат интелигентни и добри хора, надявам се всичко да протече без проблеми и неприятни изненади. Надявам се също тази среща да е само началото на една хубава традиция на събиране в Пловдив на смели българи с прогресивни възгледи.

До скоро!




3.10.2018 г.

УКРИТОТО ОРФЕЕВО НАСЛЕДСТВО



Сигурен съм, че не само аз, но и мнозина други са се чудили какъв е бил гласът на Орфей. Какви думи са изпълвали песните му, които са омайвали и хора, и животни. Дали някои обогатилите мелодиите слова са разбираеми за всеки българин, или пък звучението им би било странно и напълно непонятно за нас?



В началото проучванията бяха трудни поради оскъдната информация – не бе никак лесно да се намери специализирана литература. С разкриване на останките на езика на най-древните обитатели на земите ни, са се занимавали немалко хора: Август Фик, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Леонид Гиндин, Радослав Катичич, Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Кирил Влахов, Светлана Янакиева и др. Работите на тези безспорно способни изследователи съдържат интересни, но силно фрагментирани данни.

Това е все едно определена ценна книга да бъде разкъсана на малки парченца и един автор да разкрие информацията от едно парче, а друг автор от друго парче. Докато не се съберат всички части от мозайката, е изключително трудно да се достигне до истината.

Процесът на събиране, проверка и анализ на данните отне много време, но работата не бе никак скучна. Бях изумен когато разбрах, че българското лично местоимение аз съотвества на присъстващото в езика на Орфей лично местоимение аз. Идентичен на българския предлог до, се оказа и използвания в тракийската реч предлог до. Не бях и предполагал, че тракийските думи за коза, козел, змия, жерав, заек, имат форма, която е разбираема за всеки българин: коза, козил, зум, зерав, зайка.



По-интересно за мен бе това, че основни орфееви думи засягащи топонимията: бара-речичка, море, брод, град, дебри, кал, дървета, са или идентични, или много близки до българските: бара, мари, бурд, гордо, добер, кал, друвета. Подобен феномен не се наблюдава никъде по света и поне за мен, единственото логично обяснение е това, че речта на великия певец и музикант Орфей, никога не е изчезвала.

Помислете – ако езикът, който говорим се е появил на Балканите през VI-VII век, как тогава най-древните наименования на тракийски реки и селища са обясними най-добре на български? Дори професионалисти признават, че имената на споменатите от Омир, Херодот и други автори, реки и градове Пеней, Камандър, Тимок, Илион, Гордион, Теменодури, (В)исмар, Бреге-дава, се тълкуват с помощта на пѣна, камы, тьма, илъ, градъ, темѧ, вьсъ, мѣръ, брѣгъ.

Пак хора посветили живота си на изучаването на старите езици признават, че най-често срещащите се в Тракия елементи на селищни имена – пара (бара) и дава (дева), могат да се изтълкуват с българските думи бара-рекичка и дявам, девам, т.е. поставям, основавам. Признава се и това, че най-типичната за езика ни особеност – екането и якането е познато на речта на Орфей, че умалителните наставки от тракийската реч се срещат и в българската и т.н. 

Катичич и Дечев акцентуват на над една интересна особеност на орфеевия език – замяната на м с б/в, но защо ли не са забелязали, че това явление е все още живо в българските говори, в които срещаме разновидностите: тъмно-тъвно, племня-плевня, стръмно-стръвно. Георгиев пише за това, че както в тракийския, така и в българския неударено е се изяснява в и (както показват вариациите петел-пител, зелен-зилен), но няма смелостта да обясни значението на тази важна особеност.



Смятам, че повечето от лингвистите знаят как стоят нещата. Знае се, че точно българския език предлага най-добри обяснения за тракийските глоси и думите извлечени от лични имена, топоними и т.н. За жалост, навярно под натискa на влиятелни колеги, служители на чужди лобита, а и политици, истината бива жестоко изкривявана.

Страхувайки се за кариерата си, определени лингвисти изучаващи тракийския език, предпочитат да търсят сравнения с балтийски думи. Други предпочитат да представят албанския като наследник на тракийския, а има и такива, които при тълкуването на тракийските думи охотно ползват староирански и староиндийски.

Всеки лингвист избира различна посока, в която да насочи вниманието на читателите си. В миналото, твърде малко хора като Георги Сотиров отказваха да участват в манипулациите и смело изказаха твърдение, че езикът говорен от Орфей е древен вариант на българската реч.

Това е така разбира се, съберем ли всички тракийски думи, за чието тълкуване не кой да е, а специалистите са ползвани български думи, ще се получи доста дълъг списък. Той е останал невидим защото никой не е посмял да събере на едно място сведенията представени от различни лингвисти.

Сега това е направено, в списъка по-долу са дадени тракийските думи, за чието тълкуване са ползвани наши думи. Посочени са и лингвистите направили това. Необходимо е да се уточни, че никой от въпросните професионалисти не нарича тракийския език по-стара форма на българския, но нека вярваме на фактите, а не на мненията, продиктувани от политическата конюнктура.

Приятно четене!

ТРАКИЙСКИ-БЪЛГАРСКИ

1.аз-аз – Владимир Георгиев

2.ак-око- Владимир Георгиев

3.аса-осил - Владимир Георгиев

4.асду-яздя - Владимир Георгиев

5.бал-бял - Владимир Георгиев

6.балан-балан - Владимир Георгиев

7.барги-брегѫ-грижа се - Владимир Георгиев

8.бебрус-бобър - Иван Дуриданов

10.бела-бела, бяла - Владимир Георгиев

11.берга-брѣгъ-бряг – Иван Дуриданов

12.берза-бреза – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Димитър Дечев

13.био-бия –Димитър Дечев

14.бистр-быстръ-бърз –Владимир Георгиев

15.братер-братръ  -Владимир Георгиев

16.бриза-брица вид пшеница -Димитър Дечев, Гавраил Кацаров

17.брилон-бритва-бръснач, брити-бръсна– Владимир Георгиев, Димитъ Дечев, Вилхелм Томашек

18. брузас-бърз - Иван Дуриданов

19. бурд-брод –Иван Дуриданов,  Димитър Дечев

20.брюнкос-брѧцати-брънча – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

21.бурд-брод – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

22.вево-выѫ-вия –Иван  Дуриданов

23.вер-вьрѭ-вра, извирам –Иван Дуриданов

24.виса-вьсъ-село –Владимир Георгиев

25.волинт-волъ –вол- Вилхелм Томашек

26.гава-говети-почитам –Димитър Дечев

27.гал-голѣмъ –димитър Дечев

28.галт- голоть-поледица - Иван  Дуриданов

29.гелавос-зълва –Владимир Георгиев

30.гентон- ген (гнати) – Вилхелм Томашек

31.гила-жила –Владимир Георгиев

32.гордо-градъ- Ото  Хаас

33.дарз-държа – Веселин Бешевлиев, Иван Дуриданов

34.дау-давити-давя - Ото Хаас,  Владимир Георгиев

35.дебре-дьбъръ-дълбок –Димитър Дечев

36.дева-дѣва –дева –Владимир Георгиев

37.дег- жегѫ – Иван Дуриданов

38.деин-деен –Владимир Георгиев

39.дела-зелѥ-зеленина –Владимир Георгиев

40.диту-дѣдъ-дядо –Димитър Дечев

41.дин-дьнъ-ден – Владимир Георгиев

42.до-до – Владимир Георгиев

43.добер-дебра, дол –Димитър Дечев

44.дорз, дерз – дързъ-дързък –Влдимир Георгиев

45.друме-дръмъ-горичка – Владимир  Георгиев

46.дорзе-дързък –Владмир  Георгиев

47.дразд-дрозд – Иван Дуриданов

48.друвета-дърво Владимир Георгиев

49.еб-ѥбати-оплождам Кирил Влахов

50.ед-одрина-обор –Димитър Дечев

51.e(з)вени-язовец –Вилхелм Томашек

52.ерета-врьти-вра, извирам –Иван Дуриданов

53.залт-жълт, златен – Владимир Георгиев

54. з-за, отвъд -Димитър Дечев

55. зайка-заек – Владимир Георгиев

56. залдас-злато –Иван Дуриданов

57. залде-златъ-златен –Владимир Георгиев

58. залден-златан – Владимир Георгиев

59. зелкия-зелка – Владимир Георгиев

60. земела-землiа –земя –Иван Дуриданов

61. зер, звер –звѣръ – Иван Дуриданов

62. зервае-жеравъ- Вилхелм  Томашек,  Димитър Дечев

63. зомброс-зубър- Димитър  Дечев, Вилхелм Томашек

64. зора-зора – Георги Сотиров

65. зум-змьи- змей, змия – Иван  Дуриданов, Владимир Георгиев

66. иерасос-роса Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

67. ил-илъ-кал- Иван Дуриданов

68. ина-иней-скреж – Димитър Дечев

69. интос-ендо (умал.наставка като в говѧдо-говендо)- Димитър Дечев

70. кабир-кобъ-съдба - Димитър Дечев

71. калас-кал – Иван Дуриданов

72. карпа-карпа –Владимир Георгиев

73. картуза-кратъкъ – Вилхелм Томашек

74. керс-чер – Иван Дуриданов

75. кара- гора – Димитър Дечев, Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

76. коза-коза – Кирил Влахов, Владимир Георгиев

77. козил-козел –Кирил  Влахов, Владимир Георгиев

78. корубант-жребѧ – Ото Хаас

79. котиата-котета, котенца –Владимир Георгиев

80. кентас-чѧдо-чедо - Иван  Дуриданов, Димитър Дечев, Владимир Георгиев

81. керм-грамада – Димитър Дечев

82. керсос-чер – Владимир  Георгиев,  Иван Дуриданов

83. кетри-четири – Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

84. клев-клен, кленово дърво – Иван Дуриданов

85. ктисти-чисти – Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

86. кол-колесе, коло-колело, кръг  Вилхелм Томашек,  Владимир Георгиев

87. лингас-лѫгъ-лъг – Иван Дуриданов

88. луптас-любити-обичам – Кирил Влахов

89. магутис-могѫ-мога – Иван  Дуриданов

90. мари-мориѥ, море – Владимир Георгиев, Иван Дуриданов

91.ме-ме, мене – Владимир Георгиев

92. мер-мѣръ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

93. мидне-место –Вилхелм Томашек

94. мундр-мѫдръ-мъдър –Владимир Георгиев

95. мусас-мъхъ-мъх – Иван Дуриданов

96. олган-влажен – Владимир Георгиев

97. остас-оустиѥ-устие на река  Иван Дуриданов

98. пинон-пиво, пиръ – Вилхелм Томашек

99. полт-плотъ-дървена ограда –Владимир Георгиев

100. прас-пръсна, пръскам – Иван Дуриданов

101. пупе (буб?) - боб – Иван Дуриданов

102. реси-роса – Иван Дуриданов

103. ромфея-рофея – Вилхелм Томашек,  Владимир  Георгиев

104. росе-роса Димитър Дечев

105. сабадиас- свободъ- Иван Дуриданов, Владимир Георгиев

106. сама-самъ-сам –Владимир Георгиев

107. саузу-сух – Владимир Георгиев

108. cветул-светъл – Владимир Георгиев, Иван  Дуриданов

109. сева-цев – Владимир Георгиев

110. си-сь-този – Владимир Георгиев

111. скарас-скоръ-бърз – Иван Дуриданов

112. скарке-скърцам- Владимир Георгиев

113. спинт-свѧтъ-светъл, свят –Владимир Георгиев

114. стаина-стена – Владимир Георгиев

115. стан-стан- Георги Сотиров

116. стар-старъ-стар – Владимир Георгиев

117. струм-струя – Димитър Дечев

118. стурия-страна, простор – Иван  Дуриданов

119. сукос-сынъ-син – Иван Дуриданов

120. сур – сыръ-влага – Иван Дуриданов

121. талкас-тлъкъ – Владимир Георгиев, Димитър Дечев

122. темено-тъмен – Ото Хаас

123. темнон-темѧ-теме – Ото Хаас

124. тим-тьма-тъма – Владимир Георгиев

125. тинта-свентъ  – Владимир Георгиев

126. тарпо-трапъ –трап, яма – Димитър Дечев, Иван Дуриданов

127. трауос-строуia – Иван Дуриданов

128. траус-троша, ломя – Иван Дуриданов

129. три-три – Владимир Георгиев

130. трос-тръстъ-тръстика Димитър Дечев

131. удра-видра – Иван Дуриданов

132. хердо-чрьда-стадо – Димитър Дечев



Държа да отбележа нещо важно – тълкуването думите от горния списък не е моя спекулация, а дело на професионалисти, като не всички сравнения на тракийски думи с български са дадени тук. Намирам, че определени езиковеди са прекалено предпазливи в оценката си, и поради колебанията на тези хора, съм пропуснал да добавя допълненията им, които те дават към тълкуванията на своите колеги.

Има и друго - реално възстановимите тракийски думи са над петстотин, но в по-голямата си част те са пропуснати (умишлено или неумишлено) от специалистите и поради това не са дадени в горния списък.

Едва ли лингвистите не са знаели за тракийското име Гориус, за топонимите Гарескос, Гаргара, Загора, но в тези древни думи е скрита старобългарската дума гора-планина, имаща диалектна форма гарица-горица.

Също така не е трудно да се изтълкува глосата вонасос-вид див бик, като се знае, че животното се отбранява с помоща на вонящи изпражнения. Повече от ясно е, че вонасос означава вонящ, но отново думата има прекалено българско звучене, а обявяването на българския език като наследник на речта на Орфей е било и все още е табу.

Тракийски топоними като Кабетсос и Сане бяха изтълкувани от Вл. Георгиев с кобец-хищна птица и сѣно-сено, но не бяха включени в тракийската ономастика защото на някой му бе хрумнало да ги обяви за наложени от новодошли северни пришълци. Защо до времето на Прокопий Цезарийски никой автор, включително Прокопий не е забелязал трайното заселване на нов народ, не бе обяснено. 

Не бе обяснено и как споменатите през 540-550 година тракийски топоними ще са нови, след като сам Прокопий пише за друго населено място Сане, уточнявайки, че то е древно. Названието на областта Кабетсос е почти идентично на споменатия от Омир град Кабессос, но и това не притеснява изобщо определени специалисти.

Повярвахме на неистини защото от нас бе укрито огромно количество данни, а същевременно ни бяха внушавани заблуди. С публикацията на тази работа, известна, немалка част от укритото вече е публично достояние. Питам се - Има ли още такива, които да вярват, че езикът на Орфей е мъртъв?






 Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
4.V.Georgiev, La toponymie ancienne de la péninsule balkanique et la thèse mediterannée, Sixth International Onomastic Congrees, Florence-Pisa, April 1961 (Bulgarian Academy of Sciences), 1961 ;
5.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
6.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;
7.W.Tomaschek, Die Alten Thraker – Eine ethnologische Unterzuchung,Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

23.09.2018 г.

НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ДРЕВНА ТРАКИЙСКА ДНК


Неотдавна, в средата на август доста приятели ми пратиха съобщения за нещо, което силно ги бе разтревожило. Става дума за репортаж по BNT засягащо резултати от проучванията на древна тракийска ДНК. В предаването бе лансирано виждането, че траките са отдалечени от българите и това се бе видяло странно на доста хора, които са запознати с информация, игнорирана (или укривана ?) от казионните учени. Тъй като генетиката дава солидни доказателства, много от съмишлениците ми бяха объркани.

Някои дори ме умоляваха да дам някакъв коментар в блога, или фейсбук. На тези хора аз отвърнах, че причина за притеснение няма и не е нужно да се отговаря веднага. Запознат съм с работата на д-р Нешева, смятам труда и за важен и отново наблягам – причини за притеснение няма. Всеки, който е прочел дисертацията на д-р Нешева и е обърнал внимание на подробностите, би разбрал каква е причината за резултата.

В тази публикация  ще дам достатъчно пояснения, но преди това ще представя кратка история на генетичните проучвания у нас. Това е важно защото по-старите изследвания на ДНК ca публикувани в чужди научни списания и представят картина, която изобщо не съотвества на впечатлението оставено от предаването на BNT.

Нека хвърлим поглед към началото на разкритията за произход ни. През 2011 година излязоха резултатите на първото мащабно генетично проучване на българския народ. Изводите на генетиците изненадаха неприятно тези учени и преподаватели, които неотклонно поддържаха тезата за тюркските корени на старите българи. Неприятно изненадани останаха също други хора – тези, които спекулираха за родство на дедите ни с индийците, и тези, които лансираха умопомрачителното твърдение, че народът ни се е оформил в Кавказ.

Представям цитат от научно списание (2011 г.), паралелно на превода, давам и оригиналния текст, a и активен линк, за да може всеки да направи проверка:

Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съотвества на тези на повечето европейски народи...Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”-  The position of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… .Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”


В същото това изследване, има една много интересна подробност, която изненада неприятно още една група поддържаща заблуди. Става дума за твърдящите, че най-старото балканско население е изчезнало – унищожено през Бронзовата епоха от траките (!), а и, че самите траки по-късно са изчезнали.

Характерът на определени хаплогрупи при българите показа убедително, че носителите им са потомци на хора населявали земите ни през Мезолита и Неолита,  когато се появава организираното земеделие (респ. преди около 12 000-8000 години, бел.моя): the greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by a cadre of Near Eastern farmers.


През 2012 година излезе още едно генетично проучване, този път на митохондриалната ДНК. И в този случай бе установено наличие на хаплогрупи, които са типични за най-древното балканско население, което римляни и гърци наричат траки:

“Може да се каже, че средиземноморското наследство се дължи на траките – местен народ, явяващ се най-ранен обитател на Балканите. Източните приноси най-вероятно се дължат на протобългарите, които произлизат от Средния Изток и славяните дошли от Североизточна Европа.” - Thus, while the Mediterranean legacy could be attributed to the Thracians, indigenous people that firstly inhabited the Balkans, the Eastern contribution is likely due to the Proto-Bulgarians originating from the Middle East and to the Slavs migrating from northeast Europe.”



Аз нямам сведения някой да е доказвал, че старите българи произлизат от Средния Изток, нито пък съм срещал доказателства, че дунавските славяни (наречени гети от Теофилакт Симоката) са дошли от Североизточна Европа в края на късната Античност. Що се касае до горния цитат, оставам с усещането, че при създаването на работата си, генетиците са подведени от консултиращите ги историци и археолози.

Казвам подведени, неслучайно, защото в по-късна работа от 2013-та година, e казано следното: “Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са cъщо от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.“ - “On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”

По-късно, през 2015-та година, при проучване засягащо митохондриалната ДНК на българите, не е казано нищо за приноси от Средния Изток. За сметка на това, основният извод е, че при българите са доминантни западноевразийските хаплогрупи.

Няма дори намекване за родство с народите от Североизточна Европа, а и тези от Афганистан и Иран, макар в това проучване да са включени проби от древна митохондриална ДНК извлечена от кости принадлежащи на стари българи:

The modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups.... A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups (Nesheva et al., 2015).”


В друга научна работа - дисертацията на д-р Сена Карачанак-Янкова също не присъства информация, която да позволи да приемем, че старите българи са дошли от земите на Иран, Индия, или Афганистан:

“Честотата на установените хаплогрупи показва, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло обхванат от западноевразийски хаплогрупи. Генетичният принос от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и Югозападна Азия (производни на Хг Q-M242, Хг LM61 и Хг R-M124) е почти незначителен (общата честота на тези хаплогрупи е 1.5%) .

В научната публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите и най-вече възрастта на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 години, бел.моя).
(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години,  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.
(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 години, бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(i) R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period;
(ii) haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming;
(iii) haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest sites along the Black Sea;


До тук се вижда, че срещащите се при българите хаплогрупи J-M241, E-V13, R-L23* могат да бъдат свързани с най-старото балканско население, което римляните наричат траки.

Има още една хаплогрупа, която хем е най-често срещатана при нас, хем особеностите и показват, че носителите и са потомци на хора обитавали земите ни от времето на Мезолита (т.е. опреди около 12 000 години бел.моя):

“Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие. ” -“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

Както и да погледнем, I-M423, E-V13, J-M241, а и R-L23* поради забележителната си древност (13 000-8000 години бел.моя), трябва да се свържат със най-старото балканско население – траките.

Последната голяма хаплогрупа при нас носи името R1a-M17 и често е наричана “източна”. Факт е обаче, че R1a-M17 се среща в големи концентрации при поляци, кашуби, украинци, словени, хървати и др., среща се също при скандинавските народи, а дори и на остров Крит, където нито перси, нито бактрийци са се заселвали. За сметка на това трако-пеласгийското присъствие е добре засвидетелствано.

Благодарение на изследванията става ясно, че известна част от носителите на тази “източна” хаплогрупа са населявали земите на България от края на Ледниковата епоха:

“Заслужава да се отбележи, че както бе вече предложено, хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.” – “…it is worth mentioning that, as previously suggested [48][50], haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post-LGM expansions to more recent Slavic demography.“
В дисертацията на д-р Карачанак-Янкова намираме още повече подробности за “източната” хаплогрупа R1a-M17: “Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”

По интересно е следното, при около половината от носителите на R-M17 се наблюдава европейският вариант : “Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17.5% от българите, като 42.9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”

На с.31 от дисертацията на д-р Карачанак, в табл.10, възрастна на “източната” хаплогрупа Хг R-M458 у нас варира между 12 400 години и 4100 години. За другата част представители на R-M17 не е казано, че са потомци на население дошло през късната Античност и ранното Средновековие от Афганистан, Иран, или Пакистан.

В заключението на дисертацията на д-р Карачанак няма и дума за родство на българите с паштуни, иранци, пакистанци или индийци. От друга страна, в миналото от други учени са проведени достатъчно генетични изследвания на населението на Иран, Афганистан, Пакистан, но дори и там няма дори загатване за някакво родство с българите. Какъв е изводът тогава?

Всеки, който може да смята, неизбежно ще стигне до заключение, че в болшинството си българите са носители на гени на древно балканско население. Носителите на I-M423, E-V13, J-M241, R-L23* са потомци на хора обитавали земите ни от преди 13 000-8000 години.

По сведенията на мое разположение в този момент, излиза, че основните хаплогрупи при българите са със следната честота и са представителни за 62,5% от населението ни:

I-M423 (20.2%)
 E-V13 (18.1%).
R-L23* честота 5.2%
J- 19%

Като имаме предвид, че носителите на R-M17 са 17% от българското население, но 42% от тези 17% са носители на европейската (забележително древната) вариация Хг R-M458, то към 62,5% потомци на местно население трябва да добавим още 7,1% носители на местният вариант на хаплогрупата и така излиза, че наследници на траките се явават поне 69,6% от българите. Добавим ли приписаната на древните европейски ловци-събирачи G2, срещаща се при 1,5-2% от българите, то излиза, че по официални данни повече от 70% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Остават 10% носители на “източната” хаплогрупа. Тъй като няма доказателство, че предците на носителите на въпросната хаплогрупа са дошли от Средна Азия, то може да се сметне, че и тези 10% са потомци на стари балканци и така излиза, че по наличната в този момент информация, около 80, 6% от българите са наследници на Залмоксис, Спартак и Орфей.

Накрая нека видим какво е “притеснителното” в дисертацията на д-р Нешева. Аз лично виждам изследване даващо интересни резултати. На с. 62 се натъкнах на следния извод: “Проучените 19 представителя на траките от ранната Бронзова епоха притежават 16 различни хаплотипа, които формират 10 различни хаплогрупи. Тези хаплогрупи са разнообразни и се срещат в Европа и Азия. Част от тях присъстват и при прабългарите, но се различават по преобладаващите специфични хаплогрупи.”

С други думи – и при траките от преди 5000 години, и при старите българи от преди 1000 години се срещат едни и същи хаплогрупи, но при населението ни от времето на Средновековието има хаплогрупи, които не се срещат при хората живели 4000 години по-рано.

Та това е нормално и логично – самият избор на пробите с отдалеченост от 4000 години предразполага към получения резултат. При такъв избор, друг резултат е невъзможен.

В която и държава да се приложи същия метод, резултатът ще е както при нас – ще се окаже, че хората от Средновековието са носители на хаплогрупи, които ги няма при населението от същия регион, но живели преди 5000-4000 години.

Историците и археолозите, които са консултирали нашите генетици би трябвало да обяснят, че за да се получи ясен генетичен облик на народа на Орфей, е нужно да се вземат проби от тракийски гробове от периода IV-VI век, а не от преди 5000 години. Причната се крие в това, че оформянето на народите е дълъг процес - в определен регион, в течение на няколко хиляди години, се смесват различни хора, като доминантната група налага своят език и култура. 

В региона, в който се оформя един народ, с времето се появават нови групи, а други групи се преселват надалеч. Част от древното население от долината на Струма (стрюмоните) е отишло в Северозападна Мала Азия. Тевкрите пък напускат Северозападна Мала Азия и заедно с мизите стават доминантна група в Тракия, като владенията им се простират чак до река Пеней (в Тесалия):

“Bithynians, but formerly they were called, as they themselves report, Strymonians, since they dwelt upon the river Strymon; and they say that they were driven out of their abode by the Teucrians and Mysians.”-Her.VII.75

“Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.” – Her.VII.20.

Cтабилизация и дори почти спиране на миграционните процеси настъпва едва по време на римското владичество I-VII век. Рим не позволява изтичане на население от Тракия, защото има нужда от хората, както за обработка на земята, така и за попълване на легионите си. На определени етнически групи е позволено да се установят на юг от Дунава като федерати, но в този случай става дума за поселници в граничните региони, а и често се касае за родствени на древното балканско население хора.


Балканите по време на римския период, карта на Густав Дройсен

Ето поради това е най-удачно да се вземат проби от тракийските некрополи от края на късната Античност. Именно тези проби дават най-ясна представа на генетичния облик на тракийското население. Пробите взети от кости стари 5000 години не могат да дадат представа за облика на населението от няколко хиляди години по-късно. Пробите от кости от преди 5000 години могат да послужат за друго – да ни покажат къде са се заселили определени групи стари балканци.

Като най-ранните европейски региони заселени с траки могат да бъдат посочени Апенините, а също земите на Словения, Словакия, Австрия. Поради това, че по отношение на митохондриалната ДНК, т.е тази, която се предава по майчин път, траките са разположени в близост до популациите на Австрия, Латвия и Словакия, разбирам, че старите балканци са напуснали Родината не като малка група войствени мъже, а на родове включващи и жени. Т.е. касае се не за завоевание, а за мирна миграция на хора, които носят със себе си ценни знания.


Карта на разпространението на трако-кимерийските находки, по Herman Sauter  http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Благодарение на резултатите от работата на д-р Нешева, разбрах също защо тракийските думи са така близки до латвийските. Стана ми ясно и това защо в Словения е намерен идол, с облекло, която наподобява това на трако-трояните и разбира се старите българи, като орнаментите от носията на идола се срещат най-рано при нас, а и все още се ползват от хората тачещи традиционните шевици.


                 Идол от времето на Неолита/Халколита, Словения

Накрая трябва да допълня нещо важно. Работата на д-р Нешева засяга и генетичният облик на старите българи. Ето какъв е резултатът: “Анализирайки наблюдаваните резултати, след обобщаване на всички данни се вижда, че прабългарските проби се доближават до европейските популации, притежавайки основно европейски хаплогрупи.”

Излиза, че информацията получена от анализа на ДНК от кости от старобългарски некрополи помага за срутването на мита за идването на дедите ни от Бактрия и земите край нея. Ако старите българи са носители на предимно европейски хаплогрупи, то за прародина в Средна Азия и дума не може да става.

След като старите българи не могат да бъдат причислени към народите оформили се в Азия, то за мен остава един възможен извод – хората на Аспарух спадат към древнобалканските народи. 

Когато след време бъде сравнена ДНК от тракийски некрополи от IV-VI век с ДНК от средновековни некрополи, ще стане ясно, че става дума за представители на един и същ народ – този народ, който е разпространил искрата на познанието в Европа и много региони на Азия, този народ, който Омир споменава като траки, а живелият по-късно Йордан нарича българи.