9.12.2018 г.

ЕТО КОЛКО Е ЛЕСНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ ИСТИНАТА ЗА ПРОИЗХОДА НИ



Когато сме в процес на търсене на нещо важно, трябва да изберем методика, която е проста и дава малка вероятност за грешки. Хубаво е да се работи с ясни данни, с информация, която е в наличност. В миналото, учените ни използваха често недобре проверени сведения, а и залагаха толкова много на мнения на авторитети, че от прехласване по виждането на чужди изследователи, пренебрегнаха факти способни да доведат до промяна на общоприетото виждане за произхода на народа ни.

Днес ние можем да запълним пропуските, можем дори да определим със сигурност кои сме и колко древна е цивилизацията ни. Не са ни нужни никакви пазени в тайните архиви на Ватикана документи, не са ни нужни и евентуално запазени като по чудо наши древни летописи. Ние притежаваме доказателства, които никой не може нито да ни ги отнеме, нито да ги потули.

Нещата , които определят етническия облик на един народ са антропологичния тип (също и доминантните хаплогрупи), езика и културата. Древните летописи често са манипулирани, мненията на чуждите специалисти са пък повлияни от разполагащи с власт и финансови средства политици. От друга страна, гените, езика и културата са най-добрите доказателства за това кой къде е живял и най-вече от коя епоха обитава дадена територия.

Нека приемем за момент, че не знаем абсолютно нищо за своето минало. Нека забравим за тюрко-алтайската теория, нека забравим и за иранската, а дори и тази за местния ни произход. Да започнем начисто, без предразсъдъци, без предпочитания, без да се опираме на авторитета на този и онзи.

Благодарение на антропологичните изследвания може да се определи дали един народ се е оформил на мястото, което обитава в момента на изследването, или прародината му е на друго място. Най-широкообхватните проучвания са тези извършени под ръководството на д-р Методи Попов – през 1938 и 1959-та година.

И в двата пъти е публиквана интересна информация, но през 1959-та година е споменато следното: Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.” - М.Попов, Антропология на българския народ, Том I, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Сведенията от работата на д-р Попов и колегите му са толкова убедителни, че през 1971-ва година, проф. Димитър Ангелов, макар да е последовател на теорията на Васил Златарски, споделя революционните за времето думи: “…погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено.” - Д .Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, с.190.

Въпреки това, че свидетелствата на антропологията да биват считани за решаващи, доста по-солидни доказателства можем да получим от генетиката. Тази наука предлага много повече подробности, като най-важни са тези - колко стари са определени генетични маркери при дадено население.

В научна публикация от 2013-та година е дадено обяснение за особеностите на няколко хаплогрупи типични за българите:

(i) За R-L23* се смята, че принадлежи на хора населили земите ни след Ледниковия период (т.е. преди около 13 000 г. бел.моя).

(ii) За E-V13 се смята, че принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита (т.е. преди 12 000 години  бел. моя), като след това представителите на тази група се заселват и на други места, и този процес върви паралелно на разпространяването на организираното земеделие.

(iii) За J-M241 се предполага, че е от времето на Неолита (т.е. преди около 9000-8000 г. бел моя) отразява разселването в западна посока на ранните земеделци, тръгнали от най-ранните си местообиталища край Черно море.

(iv) Хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.

(v) Xаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития – от времето на края на Ледниковата епоха (от преди 13 000 години бел.моя), до по-скорошните разселвания на славяните.”


Тези сведения не само потвърждават заключението на Методи Попов относно това, че доминантният антропологически тип от нас е понтийския (т.е. същият този тип, който е доминантен и балканското население от Античността, бел.моя), но излиза и, че поне по отношение на иследването на Y-ДНК, повече от 80% от българите са потомци на най-древното население на Балканите.

Колкото и да не им се иска на определена група хора, фактите са красноречиви – в никакъв случай не може да се говори за изчезване на населението създало най-ранната цивилизация на Европа - хората наричани по време на Античността най-вече с името траки. Ние сме техни пълноправни наследници, носим кръвта на древните герои, музиканти и мъдреци.

Гените са важни, в тях за заключени нашите сила и дарби, но важна е и културата. Трябва да се провери дали освен кръвта, ние сме носители и на културата на старите балканци.

Етнолози като Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев, Иван Венедиков и др., са установили, важни празници като Сирни Заговезни, Коледа, Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, Атанасовден и т.н. са ехо от култовете към божествата Залмоксис, Дионис, Хероса (Тракийския Конник).



Смята се също, че под християнските образи на Св. Марина, Св. Модест и Св. Илия, се крият древните Бендида, Хермес и тракийския Зевс. Изследователи като Борис Илиев и Ангел Сарандлиев са уверени, че в Североизточна България и Родопите са запазени култовете към Семела (Земела) и Пан. Трябва да се добави и това, че Кукерските и Русалийските игри, Ладуването, обредът Герман, поманата, жертвоприношението при строеж на нов мост или къща, са продължение на древните тракийски ритуали. Не можем да забравим нестинарството, сурвачката и мартеницата, те също принадлежат на най-старото балканско население.



Тези, а и ред други неща карат проф. Евгений Теодоров да възкликне: “…това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ - “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, с. 271.

Въпреки няколко страшни чужди подтисничества, въпреки усилията на чуждите духовници, древната ни традиция, принадлежаща на хората от времето на Орфей, е оцеляла до ново време. Вижда се от ясно поясно, че ние не само носим кръвта на старите балканци, но сме опазили и ритуалите им от незапомнени времена.

Освен духовната култура, доказателства за произхода на един народ дава и материалната култура.Въз основа на сериозно проучване, проф. Николай Колев стига до интересни, изводи, които представя на читателите си  в “Българска Етнология”, с. 58-59: “Като тракийско наследство могат да се възприемат следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

1. Тип рала I, II и IV за обработка на земята.
2.Вършитбата с диканя.
3.Култивирането на лозята и направата на вино.
4.Трансхуматното (подвижно) животновъдство.
5.Носенето на опинци и ямурлук от пастирите.
6.Грънчарското колело.

Същият автор споделя още интересни факти: “В българското народно облекло се явяват елементи, които могат да се приемат като наследство от старите траки, дако-мизийци и др. Едни от тях са наследени по силата на местното производство на текстилни материали за облекло, други поради изискванията, на географската среда и климатичните условия в новите поселища, на българските славяни.“ - c.169.

Това, което иначе талантливият проф. Колев не е забелязал, е важната подробност, че основните шарки от традиционната българска носия имат прототип в орнаментиката на балканската керамика и идоли от Бронзовата, Медно-Бронзовата и Каменната епоха.


Възстановка на женска носия въз основа на орнаментика и кройки на дрехите на древните идоли от земите ни




От Каменната и Меднокаменната епоха е и свещеният за дедите ни символ IYI. Стамен Михайлов цитира работи на учени, които са намерили този особен знак върху керамика от Винча. В интервю за сп.8, археологът Александър Чохаджиев спомена и за друга локация, в която е намирана керамика със знака IYI, това е тази от Хотница.

Като имаме предвид, че IYI се използва до ново време като орнамент върху ритуални хлябове, можем да кажем, че при нас се наблюдава традиция от около 7000 години. Това не е странно като имаме предвид, че доминиращите генетични маркери при българското население са наследени от хора, които са живели на Балканите преди 13 000-8000 години.

Не на последно място са и доказателствата от лингвистиката. Различни специалисти са открили изключително важни паралели между българския и речта на Орфей.Става дума за това, че в тракийския език се наблюдават абсолютно същите  диалектни особености както и в българския. Както отбеляза акад. Владимир Георгиев  (Въпроси на българската етимология, с.115) колебанието между а (я) от една страна и е (ие) от друга е засвидетелствано не само в античността (в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.

Владимир Георгиев подчерта също, че в късния тракийски, гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти: зилен-зелен (Διντιπορις-Δεντουπορις). Това няма как да е случайност. Един нашественик може да наследи определени думи от коренното население, но няма как да наследи диалектна особеност.

Важните неща по отношение на древния характер на езика ни не свършват тук. Тракийската умалителна наставка ИНТ е определена от  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов като идентична на старобългарската ѦТЕ - ЕНТ(E). Тя се среща в стари думи като осленте, козленте, теленте.

Тук е мястото да се спомене, че частицата ИНТ се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други. Тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траки и пеласги.

В работите на Владимир Георгиев, Иван Дуриданов, Кирил Влахов, Ото Хаас и др. намираме интересни тракиски думи. За жалост те не са събрани на едно място, нито пък са систематизирани по категории, иначе би станало ясно, че основният тракийски речник не се различава от българския. Ето кратко сравнение, от което проличава, че тракийският е само по-старата форма на езика, който говорим днес:


ТРАКИЙСКИ          БЪЛГАРСКИ

КОЗА             КОЗА
ЗАЙКУС       ЗАЕК
ОРОЛ             ОРЕЛ
ЗУМ                ЗМИЯ
БЕБЕР                        БОБЪР, БЕБЕР диал.
ДРАЗД           ДРОЗД
ЗЕР                 ЗВЕР, ЗВЯР
ЗОМБРОС     ЗУБЪР, ЗОМБРЪ
УДРА             ВИДРА
ЗЕРВА           ЖЕРАВЪ-жерав
БЕРГАС         БРЕГ, БРЯГ
КАЛАС         КАЛ
ИЛ                  ИЛЪ-тиня, глина
ЛУГ(ИН)       ЛУЖА-лъг, блатисто място
МУСАС         МЪХ
ОСТАС          УСТИЕ НА РЕКА
МАРИ            МОРЕ
ОЛГОН          ВЛАГА, ВЛАЖЕН
ЗЕМЕЛА       ЗЕМЛIА-земя
СТУРИЯ        СТРАНА
ГОРДО          ГРАД
ВИСА            ВЬСЪ-село
БУРД              БРОД
СТРАМБЕ     СТРЪН-стърнище
КАРПА          КАРПА-скала
ТАРПО          ТРАПЪ-трап, яма
ДРУМЕ          ДРЪМА-горичка
ГАЛТИС        ГОЛОТЪ-поледица
РУМБА          РЪБ
КАПАС         КОПА
БРИЗА           БРИЦА-вид житно растение
ЗЕЛКИЯ        ЗЕЛКА
БЕРЗА            БРЕЗА
БРУЗАС         БЪРЗ
СКАРАС       СКОРЪ-бърз
ДАРЗАС        ДЪРЗ, ДЪРЗЪК
САБАЗИАС  СВОБОДЪ-свободен
ДАБА             ДОБЪР
ПРИАНТ       ПРИЕНТЪНЪ-приятен, желан
СВИТУЛ       СВЕТЪЛ
ДУМАС         ДЫМЪ-дим, тъмен
БАЛ                БЯЛ
КЕРСАС        ЧЕР, ЧЕРЕН
СТАРА          СТАРЪ-стар
ЗАЛТАС        ЗАЛТЪ, ЗЛАТЪ-златен
ПРАС             ПРЪСКАМ
ДЕРЗ             ДЪРЖА
ДЕГ               ЖЕГѪ, ДАЗ-ДЕЩИ-разпалвам
СВИТ            СВЕТЯ
ТРАУС           ТРОША
ВЕР                ВЕРИѬ-извирам, вра
ДАЕТ             ДѢТИ-слагам, полагам, поставям
ВИТЕТО        ВИДЕТЪ-вижда, той види
ВАЙРАС       ВЪРТЯЩ
БРЮНХОС   БРЪНЧА, БРЪМЧА
КЕНТАС       ЧѦДО-чедо
ТРИ               ТРИ
КЕТРИ           ЧЕТРИ, ЧЕТИРИ
КУПСЕЛА    КУПЧЕ
ПИНОН         ПИЕНЕ
ДИН               ДЕН
ТАЛКАС       ТЛЪКЪ-тълкуване, обяснение


Държа да отбележа, че това не са мои тълкувания, а на професионални учени. Те са тези, които посочват българските успоредици на тракийските думи. Няма да споменавам пропуските на лингвистите, няма да добавям забравените думи, но дори и без тях, за всеки непредубеден човек е ясно, че езикът на Орфей никога не е изчезвал.

Щом по отношение на език, култура и гени ние сме наследници на древен балкански народ, нищо друго не е в състояние да докаже, че идваме от Средна Азия, или земите край Припятските блата.

Някой може да възрази, че историческите извори разказват различна история, но реално това не е така. Не съществува нито един летопис, в който да е казано, че местното население е изчезнало. Около 150 години преди Аспарух, император Юстиниан Велики казва следното:  Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан , “Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62).

Живелият по времето на император Юстиниан Прокопий пише за гърците, че те са страхливи и негодни за военна служба. Нека се запитаме тогава – как огромният тракийски народ, който е прочут със своята сила и храброст изчезва, а малобройните и слаби гърци оцеляват? Както виждаме – не историческите извори, а неправилното им тълкуване довежда до насаждането на заблудата, че народът на Орфей е изчезнал.

Неправилното тълкуване на историческите извори доведе и до още една заблуда, а именно това, че дунавските славени и старите българи нямат нищо общо с древното балканско население. Теофилакт Симоката е пределно ясен твърдейки, че старото име на дунавските славени е гети, т.е. те са тракийски народ. Старите българи пък са отъждествявани с тракийския народ мизи в продължение на огромен период от време.

В началото I на век, Страбон казва за гетите и мизите, че те обитават земи както на юг, така и на север от Дунава, а езикът им е като този на останалите траки. След римската агресия, известна част от гетите и мизите остават на север от Дунава и от тези земи непрестанно правят опити за изгонят окупаторите от Родината.Тези опити се увенчават с успех през 680-та година когато носещият тракийско име Аспарух обединява различни групи стари балканци и успява да победи легионите на Римската Империя.

Приемем ли, че през 680-та година се обединяват три групи роднини, веднага става ясно защо държавата ни се консолидира смайващо бързо, защо в старобългарския език няма тюркски, или ирански субстрат. Става ясно и защо у нас няма етнически анклави какви са налице във Франция (бретонците), Испания (баските), Германия (вендите).

Историята ни е заличена от нашите враговете и много от подвизите на дедите ни са заменени с лъжи. Дълго време ние вярвахме в създадените от бездушни хора заблуди, сега вече можем да се отърсим от отровната омая. За да приемем новото знание, трябва да се простим със старото, защото то пречи, задушава ни, замъглява погледа ни, а и позволява на новите ни врагове да ни разединяват.

Можем да оцелеем само, ако останем верни на дедите си и бъдем като тях – горди, смели и справедливи хора, които не се отклоняват от пътя на доброто, способни да простят, но и способни да защитят Род и Родина дори с цената на живота си. Повече от 10 000 години обитаваме земята си, нека не я губим заради идеологии наложени от чужденци! Истинският българин не е нито червен, нито син, нито ляв, нито десен. Истинският българин е родолюбец и следва само интересите на България.



5.12.2018 г.

КЕХЛИБАРЕНИТЕ НАДПИСИ И ВАЖНОСТТА ИМ ЗА НАШАТА ИСТОРИЯ



За народ нямащ своя азбука, дедите ни наричани по време на Античността траки, са оставили огромен брой надписи. Във Фригия епиграфските паметници са стотици, броят е около 350, като това са оцелелите, а не всички направени. На територията на България са запазени надписите от Езерово, Ситово, Кьолмен, Дуванлий, Браничево, Буково, светилището край Вишеград, Надарци, връх Драгойна, Пандурската могила до село Драгодан.

Не можем да забравим и древните паметници оставени преди около 2500 години от нашите деди на принадлежащият ни в миналото остров Самотраки. До този момент са публикувани само 40 надписа, но реалната бройка е по-голяма. Важно е да се спомене и това, че обясними на български език посвещения, гравирани върху еленови рогчета и сребърни съдове от V в.пр. Христа, се срещат в различни локации от северната част на Апенинския полуостров.

Изразите “esi umni ne sur”-еси умни не сур”, “esmi venelu slanii”-“есми Венелу слании”, могат да се преведат като ти си умен, а не неопитен, аз съм изпратен на Венел. На тези от нас, които са позабравили уроците по старобългарски, ще напомня, че ѥсмь означава аз съм, а ѥси означава ти си.

Въпрос на време е всичко, което дълго време е било потулвано, да бъде открито и да стане ясно, че историята на азбуката започва на Балканите. Свидетелствата за това продължават да се трупат и въпреки упоритата съпротива на казионните учени, истината ще излезе на бял свят.

Благодарение на постоянно появяващата се нова информация, ние не само добиваме по-ясна картина за историята на писмеността ни, но и за влиянието на дедите ни над други народи, даже и над тези, за които няма точни исторически свидетелства, че са били в близки отношения с дедите ни наречени траки в далечното минало.

В периода 1994-2000-та година, са открити интересни паметници свидетелстващи за присъствието на предците ни в Германия по време на Бронзовата епоха. Става дума за уникални находки, които са намерени по време на разкопки на древно селище. През 1994-та година, край село Бернсдорф, недалеч от град Мюнхен, немските археолози Манфред Моозбауер и Траудл Бахмайер започват проучванията си, а няколко години по-късно, те се натъкват на уникално златно съкровище и надписи върху една доста необичайна основа – кехлибар.

Златото е с толкова чиста проба, че учените са силно удивени и някои от тях смятат, че се касае за фалшификация. В последствие се оказва, че артефактите са автентични, а чистотата на благородния метал само свидетелства за невероятните способности на майсторите от древността.


Златното съкровище от Бернсдорф, Бавария, Archäologische Staatssammlung, München http://cdn3.spiegel.de/images/image-1091662-galleryV9-wocc-1091662.jpg


Изображение на първата плочица кехлибар


Изображение на втората плочица, на чийто гръб е гравирано човешко лице http://www.kranzberg.de/images/geschichte_kultur/bild12.jpg

Необичайни са и “буквите” – реално знаци принадлежащи на Линеар Б. Това е писменост, която е известна най-вече от остров Крит се смята, че произлиза от по-старата Линеар А. За нея се вярваше, че е възникнала на територията на Крит, но по-късно се оказа, че прототипа е в традиционните земи на траките. Учени като Харалд Хаарман, Марко Мерлини, Ричард Ръгли и др. са убедени, че десетки знаци от Линеар А произлизат от особените доста по-стари символи срещащи се по плочите от Градешница, печатите от Караново, Тартария и т.н.

Кехлибарените плочици с надписи са две, като и на двете са гравирани по три знака представящи срички. Четенето е лесно и за текста на по-голямото парче кехлибар Моозбауер смята, че гласи ПАНВАТИ, а пък за значението немския учен (цит. от И.Туречек) смята, че се касае за гръцко име - Панвати, по-точно един от аргонавтите, за които е писал Аполон Родоски.

Проблемът е, че такъв аргонавт няма, самите аргонавти в никакъв случай не са гърци, а представители на по-старото трако-пеласгийско население. В похода, който от времето преди Троянската война, участват Орфей, сънародниците му Калаид и Зет, Мопс, да не забравяме Тезей, нито пък Пелей - бащата на Ахил, за когото пък Йоан Малала твърди, че предвождал предците на българите, наречени навремето мирмидони.

Моозбауер (цит. от И.Туречек) смята, че е възможно и друго четене ТИНВА, като то вероятно е алтернативно име на Пилос. Toва тълкуване е ненадежно по две причини. Макар реално да са съществували три града с име Пилос, за никой от тях не е известно алтерннативно име Тинва, Тинвос, Тинуос или нещо подобно*(1).

В древния Пилос, в който са намерени голям брой плочици с Линеар Б, във времето, в което е гравиран надписа върху кехлибар не е имало гърци, a фриги. Страбон е пределно ясен когато твърди, че Пелопонес е получил названието си от името на фригиеца Пелопс. Негови потомци са участвалите в Троянската Война Менелай и Агамемнон.

Игор Туречек смята, че текста от по-голямата плочица кехлибар трябва да се чете като ПАРАТИ  и търси тълкуване със санскр. parvata/parvati-парвата/ парвати-планина и чеш.ср. párati-късам, разкъсвам, също и белорус. парвать-разкъсвам.  

Както четенето, така и тълкуването на Туречек са крайно несериозни. Знаците са много добре гравирани и ясно може да се прочете ПАНУАТИ, като това може да се раздели на две части ПАНУ  и АТИ.

ПАНУ означава на пазителя, на господаря. Древната дума е представена в склонен вид, тя е сродна на старобългарската титла жоупанъ, а и на стопан, чиято древна форма според лингвиста Олег Трубачов е била *asta pana-защитник, покровител на дом *(2) - БЕР VII, с.479.

АТИ е името на бог Атис, отново в склонен вид. Тълкуване на името Атис можем да получим със стблг. отьцъ-баща, чиято по-древна форма според Ст. Младенов е била *атькъ.

Изразът ПАНУ АТИ притежава значение – На господаря Атис. Този бог е почитан от дедите ни в дълбока древност. Явно се е радвал на голямо уважение защото доста от имената на предците ни са вдъхновени от името му: Atis, Attius Rhesus, Atius Cotilo. Димитър Дечев представя твърдението на Константин Псел за това, че Атис е дума за върховния бог при фригите.

Друг наш учен – Иван Венедиков свързва името на Атис с това на Атила, което си е напълно логично, но в следващият момент, без да се аргументира Венедиков търси връзка с латинския език: “Употребеното за Атила име Авитохол има своето обяснение. Причината се крие в това, че всъщност името, под което познаваме този хунски владетел, е негов прякор. Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща. От латинското „ата” е образувано умалителното Атила, означаващо „Бащица”.

Доста преди Венедиков да публикува работата си “Медното гумно на прабългарите, фламандският учен Аренд Ван Виндекенс представя книгата си за пеласгийския език и там, сред пеласгийските заемки в старолатинския е и думата ata/ата-баща, отец. Дали Иван Венедиков е знаел за тази подробност едва ли някога ще разберем, но поне е ясно, че свързвания с историята ни Атила, носи име вдъхновено от върховния бог на дедите ни наричани в древността траки.

Да се върнем към надписите от Бернсдорф, Бавария. Видяхме, че на по-голямата плочица има посвещение към почитания от дедите ни бог Атис. На втората плочица също има текст, но на опаката ѝ страна се наблюдава гравирано човешко лице.



Игор Туречек предлага четене на знаците като ДО КА египетски + йероглиф. За комбинацията ДО КА, Туречек дава тълкуване със срб.чешк. dojka-дойка, doska/deska-дъска. По-нататъшното тълкуване е крайно несериозно и поради това ще се въздържа от споменаването му. Желаещите могат да прочетат цялото изложение на г-н Туречек използвайки активния линк в посочената литература.

По правило, с Линеар Б се пише от ляво надясно. В такъв случай четенето според мен е МЕКАЗ(О), а тази дума е идентична на фригийската МЕКАЗ/МЕКАС от изрази като IMAN MEKAS, AПEΛAN MEKAS/ИМАН МЕКАС, АПЕЛАН МЕКАС.

Имайки предвид връзката на Пану Ати от по-голямата кехлибарена плочица с фригийската ономастика, e доста изкушаващо да свържем МЕКАЗ/МЕКАС от плочицата, на чийто гръб е гравирано човешко лице с фригийската дума MEKAS -могъщ, голям.

Tя от своя страна е сродна на стблг. могѫть-господар, владетел, а и мощ, чиято най-древна форма е била *moktь/mektь (cp. латв.mêgt-мощ, мога). Като имаме предвид, че на кехлибарената плочица е гравирано и човешко лице, смятам, че то представя лицето на божество, чието име, или епитет е Меказ.

Тук стигаме до най-важното място – влиянието на дедите ни над западноевропейските народи по време на Бронзовата епоха. Реално тази тема е табу не само у нас, но и в другите държави, като там това е разбираемо – просто хората пазят интересите си. У нас пък повечето изследователи предпочитат сигурния и утъпкан път, чието покорно следване е гаранция за избягване на проблеми.

Знае се добре, че в цяла Европа, най-рано на Балканите започва обработката на злато, мед, бронз. Знае се също, че от всички европейски народи, най-рано дедите ни наричани траки, са обявени за коневъдци и бойци колесничари. Знае се отлично и това, че конят е опитомен в Черноморските степи. Също така, погребалните обреди свързани с кремация и издигане на могила над гроба на благородник, са най-стари в Източна Европа.

Не е ли логично да се приеме, че разпространението на знанията за обработка на метали, за отглеждането на коне, направата на колесници, а и налагането на нови погребални обреди в Западна Европа, трябва да се свърже с миграции на население от земите населявани от траки ?

Как иначе култът към Земела и Дионис ще попадне при етруските? Кой друг да пренесе почитта към Атис и Кибела при римляните? Възможно ли е дионисиивите мистерии и обреди като тези от Самотраки при определени групи келти (в западна Галия) да са се появили от нищото? Защо Иполит ще твърди, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис? А и как да си обясним странните негермански имена на най-ранните известни германски царе Укромир, Ариовeст ?

Във времето, през което се използва Линеар Б, в Европа се появява така наречената Култура на полетата с погребални урни. С нейното разпространение се налага и обреда трупоизгаряне, който до този момент е непознат на западноевропейските народи. Благодарение на археологически проучвания се знае, че на Балканите и в Черноморските степи особения обред се практикува няколко хилядолетия по-рано. Литературните свидетелства са разбира се от по-късен период. Челите “Илиада”, знаят, че Ахил Пелеев полага своя роднина Патрокъл на клада, а изгорелите останки поставя в урна.

Официално, Линеар Б вече не се ползва след XII век пр. Христа, но Иванка Пенева-Русева открива (и разчита!) Критско-Микенски писмени знаци върху съдове от ранножелязната култура “Цепина” (XII–VI в. пр. Хр.). 

Самите старобългарски руни би трябвало да ги има в земите ни не по-рано от VI-VII век, но фактите показват нещо различно. Съществуват над 40 съответствия между руните на дедите ни и Линеар Б – писмеността, която е използвана при гравирането на посланията върху кехлибар. Нима това може да се изтълкува като случайност?


Сравнения на старобългарски руси със знаци от линеарните писмености 

Преди повече от 40 години Георги Сотиров писа за връзката между глаголицата и Линеар Б, но уви – траколозите и историците “не са видели” творбата на родолюбивия изследовател на миналото ни. 

Сравнения на знаци от Линеар Б (1) с букви от глаголицата (1)

След Сотиров, други автори ce натъкнаха на повече прилики между глаголицата, Линеар Б, а дори и по-старата Линеар А. Едно от най-важните открития бе това, че по плочиците от Бронзовата епоха присъстват типични за старите българи родови и лични имена, прототипи на  Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий, Винех, Севар, Кубер, Токт.

Разбира се срещат се не само имена на наши владетели, но и обикновени, типични за българите имена като Видул, Суро, Перин, Мира, Рая, Коти, Бато, Дуто, Дуньо, Войо, Суро, Русо, Марон, Дайко, Кайо, Бото, Косо.

Както виждаме - данни за деянията на дедите ни има, но няма смелост в сърцата на учените ни, смелост, за да поискат това, което ни се полага. След като ние не предяваваме претенции за своето, не можем да се сърдим на други, че го вземат. А какво става като ти вземат миналото? Не е ли това отсичане на корените? Не е ли геноцид?

За своето човек трябва да се бори, да го пази и да го предава на идните поколения със завета примерът на героите и светлите хора да бъде следван. Родното не се подарява, родното не се продава, родното не се предава!




 Използвана литература и пояснения:

1.И.Пенева-Русева,  За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина" – В: Цепина, Чепинско, Велинград – хилядолетната история на северозападните Родопи Доклади от Националната научна конференция с научен ръководител проф. д. и. н. Андрей Пантев – Велинград, 23–24 октомври 2008 г. София, 2010;
2.Български Етимологически Речник, Слово-Терясвам, Т.7, В.Атанасов, Х.Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева,М.Рачева, Г.Риков, Т.Ат.Димитров, ред. М.Рачева, Т.Ат.Тодоров, отг.ред. Т.Ат.Тодоров, АИ Проф. Марин Дринов, София, 2013;
3.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите, Митове на българската земя,
Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;
4. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
5. Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999;
6.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;
7.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;
8.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universit aires, Louvain, 1952;
9.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;


А.Мошев, БЕЗПИСМЕНИ” ЛИ СА ТРАКИТЕ?
Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б? (посл.вид. 05-12-2018)
Conny Neumann, Fälschungsvorwürfe Archäologen halten Bernstorfer Ornat für echt, SPIEGEL ONLINE (посл.вид. 05-12-2018)
I.Turecek, Decipherement of Bernsdorf Amber Inscriptions (посл.вид. 05-12-2018)
Ilse Romahn, Archäologischer Tatort‘: Der Bernstorf-Krimi als Lehrstück aktueller Wissenschaftsgeschichte (посл.вид. 05-12-2018)
GEMEINDE KRANZBERG, Bernstorf – Kultplatz, Wirtschafts- und Handelszentrum der europäischen Bronzezeit in Bayern (посл.вид. 05-12-2018)
A.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription, Originally appeared in: Kadmos 27,1 (1988), 9-26 (посл.вид. 05-12-2018)


(1)* На плочици от Пилос е отбелязана дума TINWASIJO, но няма индиказия, че това е алтернативно име на Пилос,  в микенските документи, названието на селището е PURO/PULO.

(2)*Трубачов смята, че *asta pana-защитник, покровител на дом е иранска, късна скито-сарматска дума, но забравя няколко важни подробности. Asta, astu е трако-пеласийска дума за селище, дом, като дори има тракийско племе асти, а и област Астика. Пан- пазител, също принадлежи на трако-пеласгийската ономастика защото това реално е името на предгръцкото божество Пан-покровителят на животните, чието име може да се обясни с блг. пазя, пася. Освен това, както скитите са наричани тракийски народ, така също за сарматите е казвано, че принадлежат на семейството на гетите.