1.04.2014 г.

ТАЙНИЯТ ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК


Заглавието навярно ще събуди недоумение у някои хора. Със сигурност има такива, които ще се запитат за какъв таен речник става дума? Всъщност няма нищо мистериозно. Касае се за важни тракийски думи, които обаче не са известни на българския читател. Някои от тях са: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи, вир-вир, суу-сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь (знание),  видето-видетъ (видя, виждам).

Пълният списък е значително по-дълъг. Тук ще бъдат представени само най-важните, а и най-интересните тракийски думи, които не са известни на широката публика. Така на всеки ще стане ясно, че приликата на езика ни с този на Орфей не е случайна, тя не се ограничава само с няколко общи неща от граматиката, но от лексиката също проличава, че езикът на героите възпети в древните поеми не е отмрял.

Първо трябва да бъде обяснено как се изгражда речник на “мъртъв” език. Понякога разполагаме с глоса-превод на тракийска дума. Хезихий споделя, че на фригийски ζέλκια/зелкия е зелка, според Страбон названието Ματόας/Матоас (алтернативно име на Дунава) означава  мътен, с мътни води. Благодарение на Аристотел научаваме за това, че траките наричат дивия бик с името волинт/βόλινθος. Тези данни са ценни, но лингвистите не са си направили труда да поставят интересните глоси в речник заедно с българските съоствествия.

Връзката на зелкия със зелка и на матоас с мътя, размътвам е ясна, но за волинт са нужни обяснения. Тази дума отговаря съвсем точно на старобългарската воленте-вол. Нека не забравяме, че волът е едро рогато животно както и дивия бик, чието тракийско име е волинт. По принцип всички домашни животни са били диви в дълбока древност. Няма причина след опитомяването им те да получат ново название. Учените ни знаят много добре, че наставката -инт във волинт отговаря на старобългарската -енте във воленте, знаят и, че коренът вол е идентичен, но не са си направили труда ясно и точно да обяснят значението на тези важни подробности.

Не само от глосите, но също от древни надписи могат да се извлекат други думи без да е даден директен превод за тях. Благодарение на различни посвещения ние знаем, че матеран е тракийска дума за майка, майчин. Тя е еквивалент на старобългарската матерьнъ-майчин. Тази подробност е доста важна, но за жалост не й е предадена известност. Не е предадена известност и на факта, че мизийската дума за брат е братер, а старобългарското й съотвествие е братръ-брат.

Ценна информация може да се извлече и от племенните названия. Споменатите от Плиний морисени са локализирани по бреговете на Черно море и от това може да се направи заключение, че тракийската дума за море е море, или морие. Гареските са обитавали планинско селище и от това става ясно, че гара е тракийска дума за планина, отговаряща на старобългарската гора-планина.

Не малко данни получаваме от топонимите и хидронимите – названията на селища, местности, реки, езера. Благодарение на това, че древното селище Дибалтум е локализирано край блато може лесно да се разбере, че балта е тракийската дума за блато. Тя отговаря на старобългарската балтина-блато, от която идва и названието на езерото Балатон в Унгария – територия владяна дълго време от дедите ни.

Личните имена са също един добър извор на данни за езика на Залмоксис и Орфей. Учените дават етимология на древното име Скорило със старобългарското прилагателно скоръ-бърз. За Меда може да се предложи тълкуване с думата мед. Балас/Βάλας отговаря на българските Балеш, Балоша, чиято основа е прилагателното бял, имащо диалектна форма бал.

В общи линии това са начините, по които е събиран материала за тракийските речници. За жалост доста често изследователите волно, или неволно са укрили смисъла на някои думи. Тълкувайки името на тракийската крепост Маска Владимир Георгиев го свързва със стблг. мъскъ-муле, като смята, че се касае за славянско название, т.е. ново, а не древно. Да обаче Маскиобрия е древен тракийски топоним, в който също намираме корена маска-мъскъ-муле. Георгиев сравнява тракийското крепостно име Καβετζος със славянската дума кавец-чавка, но забравя за древния тракийски град Καβεσσος. Споменатият от Прокопий топоним Баба също бива наречен нов, но се забравя фактът, че Бабуле е име на одриски град.

Някои представители на тоталитарната цензура навярно са се страхували от факта, че прекалено много тракийски думи имат ясни български съотвествия. Учените ни са били принудени да определят много древни селищни имена като нови, макар да не е имали никакви доказателства, или даже индикации за това...

Пропуски е направил не само Владимир Георгиев, но и Иван Дуриданов. Той извежда тракийската дума аиз-коза от топонима Аизика, но не обръща внимание на сродния фригийски топоним Азания, който е обясним със стчслав. азъно- козя кожа. Същият автор изолира тракийската дума рака(с) – изровено място, ровина благодарение на топонима Ракуле. Това тълкуване е вярно, но не е спомената изобщо старобългарската дума рака-гроб. Все пак гробът е изровено място.

Без да се дадат старобългарските съотвествия на тракийските думи, читателите няма как да разберат чий език е най-близък до речта на Залмоксис и Орфей. Освен това учените често дават произволен смисъл на дадени древни топоними. Дуриданов тълкува Palae/Пале като блато сравнявайки с лит. pālios- блато без да има ясни данни, че селището е било в блатиста област. Защо да не предположим, че Пале е древен вариант на поле? Градчето е разположено в поле, а не в планина, или блато.

От нас са скрити тракийски думи не само поради неправилното им тълкуване както е в случая с Пале, но и поради това, че доста древни топоними, от които могат да се извлекат думи изобщо не са споменати. От названията на градовете Коне, Кузик, Модра и др. ние можем да извлечем думите коне, коза, модръ-син, светъл.

В представеният тук списък са дадени  пропуснатите от учените ни тракийски думи. За по-голяма яснота е предложено систематизиране по категории – семейство, имена на животни, имена на растения, топонимия и т.н. Нека хвърлим поглед към непознатите фрагменти от езика на Орфей:


I. Имена на животни и птици

aва-овца
бик-бик
вол(инт)-вол
вонасос-вонящ (див бик)
гагула-гагула (вид патица)
дразд-дрозд
заик-заек
елеин-елен
кабец-кобец (вид сокол)
коза, куза-коза
кузил-козел
кон-кон
корубант-жреб(енте)- жребче
куна-белка
кур-коуръ (петел)
маска-мъскъ (муле)
орол-орел
укук (вълк диал.)


Към тези могат да се добавят споменатите от Георгиев, Дуриданов и Хаас аспа-кон (бърз кон, боен кон), брентас-елен, eлеин-елен, зобмр-зубър, зум-зъм (змия диал.),  кун-куче, марка (черен, или червен кон), удра-видра. Общо взето, тракийските думи за животни и птици са двадесет и шест, като само осем от тях присъстват в речниците, а осемнадесет за жалост са останали непознати на българския читател.
В интерес на истината някои езиковеди са представили и други тракийски думи за животни. Това са буза-козел, геса-щъркел-рибар, дренис-елен – Дуриданов, с. 74, 75, 76. Буза е извлечена от личното име Бузас, предложена е връзка с авестийската дума būza-козел, но тълкуването е произволно, изобщо не е потърсена връзка с българската дума буза-страна на човешко лице, т.е. нещо издуто, голямо. Бузя се означава надувам бузите си, правя страната на лицето си издута. Да не забравяме и важния факт, че Бузан е старобългарско име споменато от Павел Дякон.

Геса-щъркел-рибар е изведена от топонима Geisa, Дуриданов търси връзка с лит. dzēse-чапла, рибар. В този случай е пренебрегнат факта, че дифтонга ei в Geisa е служел за представяне на звука и, т.е. произношенето на  Geisa е по-скоро Гиза. Името Гиза и може да се свърже с българската дума гижа-новопосадена пръчка за лозе.

Дренис-елен е изведена от личното име Drenis, като се търси връзка с алб.гег. dre-елен. Напълно е пренебрегната връзката с българската дума дрен-дрян. В нашата топонимия се срещат места с названия Дрен, Дряново, а имаме и фамилно име Дренев.  

Странното е, че ясни и основни думи като коза, бик, заек са пропуснати от езиковедите изучавали езика на Орфей, но като че ли насила се търсят връзки с други езици като литовски, авестийски и албански. При условие, че имахме древни свидетелства за тракийските корени на литовци, албанци и др., то би имало логика да се прегледат речниците на тези народи с цел намирането на етимологията на тракийските думи. Такива извори обаче не съществуват изобщо. Напротив, ние българите сме тези, които в продължение на хиляда години са отъждествявани с траките. От това следва, че първо в българския речников запас трябва да се търси обяснение за дадена глоса, тракийско лично име, или топоним.

Дори представените от учените думи са дадени без нужните обяснения, а те са от огромна важност в някои случаи. Да вземем например думата аспас-кон. Тя се среща в тракийския теоним Ут-аспиос, но и в името на българския владетел Аспарух. Да не забравяме и военоначалника Аспар, който е определен като произлизащ от гетите.

Аспас е сродна на авестийската aspa-кон и на ведическата aşva, aşu -кон, бързина. Сродни са също старобългарските спехъ-бързина, спешити-устремявам се, а разбира се и днешните спешно, спешност...От пояснение се нуждае и брентас-елен. Тази дума е правилно изтълкувана, но не е показана връзката с българската дума брана-земеделски уред с остри шипове. В дълбока древност браните са се правели от еленов рог. Брентас означава просто рогат, имащ рога. Със същата семантика е почти забравената българска дума рогач-елен.

Ето колко може да промени едно кратко разяснение. Оказа се, че на пръв поглед странните брентас и аспас имат българска етимология. Същото важи за още много случаи, които предстои да разгледаме.

Нека да се спрем на думите за различните членове на семейството. Те са специфични за всеки народ, дори в езиците на индо-европейците разликите са значителни. Уелсците са съседи на англичаните около хилядолетие и половина, но уелските tad-татко, баща, mam-майка, taid-дядо, nain-баба, се отличават доста от английските им съотвествия father-баща, mother-майка, grandfather-дядо, grandmother-баба. Да видим как стои въпроса с тракийските думи:

II.Семейство

атес-отьцъ, *атькъ (баща)
баба-баба
бато-бато, бате, батко
братер- братръ (брат)
да-дада (дойка, гледачка диал.)
дедас, дадас-дедо, дядо
дитас-дете
келас-челяд
лала-леля
лети-люде (хора)
ма-ма (майка диал.)
матер-матерь (майка)
момо-момък
син- син
тата, тате-тате
ток-ток, потекло, род

Макар тракийските думи да са регистрирани преди около 1500-2500 години, а и да са записани от чужденци, някои от тях са идентични на българските. Това са баба, бато, ма-майка, син, тате. Към списъка можем да добавим споменатите от Владимир Георгиев, Димитър Дечев и Ото Хаас кенто-чендо (чедо) гелава-зълва,  (с)увекро-свекър. С тях тракийските думи за членове на семейството имащи български съотвествия стават деветнадесет. Количеството е доста сериозно, то няма как да се обясни другояче освен с това, че българите са наследници на траките.

Най-важното разбира се е това, че древните думи имат българска етимология. Да вземем например кенто, тя отговаря на старобългарската чендо-чедо. Тя от своя страна идва от наченти, заченти-начевам, зачевам, слагам начало, сродни са и конь, *кань-начало. Дитас-дете се обяснява с глагола доити-суча, кърмя.

Характерът на езика на един народ може да се определи по топонимите и хидронимите. Немци и поляци са съседи, но немските Dorf-село, Stadt-град, Fluss-река, See-езеро, Erde-земя, Berg-планина са доста различни от полските sioƚo-село, miasto-град, rzeka-река, jezioro-езеро, ziemia-земя, gora-планина...Ето и тракийските думи засягащи топоними и хидроними:


III. Топоними и хидроними:

апа- бавно течаща водаапа-вода, блато)
балта, белте- балта, блато
бара-бара (малка река)
берг, брег-бряг
бурт- брод
вир-вир
вис(а)вьсъ (село)
вода- вода
гара-гора, планина
гордо-град
дама-домъ (дом)
дебре-дебри
друм- дръмъ (гора, храсталак)
дуор, дур-двор
езaр-езеро
земла-землиа (земя)
ил-илъ (глина)
кал-кал
карпа-карпа (скала)
линг-лонгъ (лъг, блатисто място)
морие-морие (море)
мук- мокрище (блато)
пале-поле
пана- пяна
полт-плотъ (ограда)
перг-праг
рака-рака (ров)
рит-рид
сад-садъ (градина)
сел-селище
стене-стена
стор-страна
тала-тило ( земя, повърхност)
тарп-трап ( изкоп)


Фактически всички основни термини от топонимията и хидронимията се срещат в българския език. Това означава, че е несериозно да се твърди, че през 681 година в Тракия е дошъл нов народ. Бешевлиев смята старите българи за тюрки, но самия той не може да си обясни следния феномен – През Късната Античност и Средновековието на територията на България не са споменати никакви тюркски топоними. Плиска, Преслав, Дръстър, Търново, Веригава, Златица, Перник не са нито тюрко-алтайски, нито ирански названия.

За да не остлабват е без това нестабилната си позиция, поддръжниците на старите догми скриха от българския читател факта за българската етимология на тракийските топоними и хидроними. От списъка с термини даден по-горе само белте, берг, виса, друме, гордо и земла бяха свързани с българските блато, бряг, вьсъ, дръмъ, градъ, землия, а де факто цели тридесет и четири (34) тракийски термина имат български успоредици.

Някои тракийски термини от топонимията са споменати, но българската успоредица е укрита. Пример е тракийската дума dama, тя бива сравнена със санскритската dhaman, на която се дава превод обиталище, жилище. Точно съответствие е старобългарската домъ, *дамъ-дом, обиталище, жилище, но кой да го каже...

Действията на чуждите врагове са разбираеми. Фанатизмът, с който са унищожавани нашите книги, църкви и образовани хора е ужасен, но от заклет противник това може да се очаква. Страшно и тъжно е когато бъдем предадени от сънародници. Страшно е и тъжно е кога хора носещи нашата кръв вземат страната на чужденците и им служат предано.

Чуждопоклонниците от края на XIX и началото на XX век, а по-късно и представителите на тоталитарната цензура нанесоха ужасни беди на историята ни, а и на името на българския народ. Дедите бяха представяни като кръвожадни варвари родени само да водят война. Укрито бе това, че Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. са тези, които са дали култура на гърците.

Укрито бе сведението на Алкидамант за това, че Орфей е създателят на древната азбука. Обречено бе на забвение твърдението на Платон за невероятните лечителски способности на Залмоксис, чиито знания превишават тези на гръцките лекари. Премълчано думите на Хиполит, според когото келтските друиди получават своето учение от гетът Залмоксис. Държани в тайна бяха данните от книгите на Ариан-човекът определил тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Само малцина знаеха за писанията на Плутарх определящи (трако)пеласгите като основатели на Рим.


Днес обаче прашната завеса на лъжите е разкъсана и зад нея заблестява истината за българите. Истина, която ще ни направи свободни и ще ни даде сили сами да изковем съдбата си. Ние можем това, както го можеха и нашите деди. Просто трябва да го поискаме.

29.03.2014 г.

ПЛИСКА – ГРАДЪТ ПОСТРОЕН ОТ КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ

Тези, които следят статиите ми знаят, че аз смятам древните български столици Плиска и Преслав за антични, а не средновековни селища. Уповавам се на няколко неща. Важно за мен е сведението на Г. Кодин, който твърди, че император Константин Велики построил (финансирал изграждането) на няколко селища в земите на скитите. Става дума за Плискува, Перестлава, Дристра (Силистра) и Констанция (1) стр. 43. Под земите на скитите се разбира Добруджа, известна в миналото като   – Малка Скития. Несъмнено под Плискува и Перестлава авторът е имал предвид  Плиска и Преслав.


Освен Кодин съществува и друг (за жалост анонимен) автор, който твърди, че (през IV век) Константин Велики е този, който е възстановил (укрепил) селищата Плиска, Преслав, Силистра и Констанция. Този летописец добавя също, че Константин Велики е докарал в столицата на Римската Империя водопроводни тръби от България
(GIBI, V, c. 323, 1964).

Тези сведения са добре известни на учените ни. Те смятат, че в този случай се касае за грешка, ставало дума за архаизиране. В речника на Лемприе обаче срещаме интересни данни от работите на Прокопий Цезарийски. Този стар летописец е живял по времето на тракийския пълководец Велизарий и е локализирал в Тракия град PLYSENUM. За всеки непредубеден човек е ясно, че PLYSENUM/ПЛИСЕНУМ е латинското предаване на Плиска. Понеже Прокопий живее по време на Късната Античност, то би било неуместно свидетелството му да се определи като архаизиране.


Учените ни се притесняват от факта, че имената на Плиска и Преслав са български. Това от своя страна означава, че българи са населявали Мизия и Скития (Добруджа) по времето на Константин Велики – 306-337 година. Подобно твърдение е в рязък контраст с измислиците за азиатския произход на дедите ни. Някои изследователи фанатично отричат възможността българите да са древен местен народ.
Данните за тракийския произход на предците ни обаче са достатъчно красноречиви.

1.Кодин и по-ранният анонимен автор датират строежа на първата българска столица през IV век.

2.Анонимният автор твърди, че през IV век Константин Велики е докарал водопроводни тръби от България.

3.През IV век Свети Йероним създава карта, на която Мизия е отъждествена с България.

4. Изключително ценно е сведението на Йоан Лидийски – 490-565 година. В работата му За Управлението на Римската Държава срещаме твърдението, че през IV век Константин Велики лишил Ромейската Държава от Скития и Мизия и от данъците получавани от тях.

Сведението на Йоан Лидийски би трябвало да накара всеки родолюбив учен да изкрещи от радост! За да не спадат Скития и Мизия към Римската Империя и, за да не й плащат данъци, то тези области са били свободни – били са държава на свободни хора. Тази държава е наречена България от Свети Йероним и анонимния автор писал за Плиска и Преслав.

За жалост, след времето на Константин Велики тази държава губи своята независимост, но запазва името си. Не случайно Йоан Никиуски, описващ военните действия от 512-513 година, казва за предвождащият българи Виталиан, че се е завърнал в Провинция България. Това е поредния извор, а и доказателство, че названието на страната ни не е наложено след идването на Аспарух, а векове по-рано.

Наскоро по телевизията имаше предаване, в което учените защитаващи старите теории призоваха да се вярва на изворите. Хубаво – ето ги изворите! Те недвусмислено показват, че е несериозно старите българи да се определят като късни пришълци, след като различни автори определят дедите ни като стар тракийски народ. От този същия народ е произлязъл и Константин I.


Най-великият римски император е от рода на мизите, наречени още българи. Това е причината Константин I да даде свобода и автономия на своите братя от Мизия и Скития. Това е причината да им изгради невероятните за времето си Плиска, Преслав, Силистра и Томи. За щедростта на Константин Велики към своите братя показва разбираме и от това, че и през Ранното Средновековие Плиска е превъзхождала дори Константинопол.

Ето какво казва Андрей Аладжов за нашата стара столица- Построена е изключително монументално, от огромни каменни квадри, с дворци, които са водоснабдени и имат подово отопление, с прикрепени към тях бански помещения, с басейни. И всичко това – през времето, когато в Константинопол дори главният водопровод е прекъснат и няма никакви строежи. По своята площ Плиска тогава е три пъти по-голяма от Константинопол. Нейната монументалност напомня на късноримските строежи, крепости…”.


Разбира се когато учените поддържащи старите догми срещнат исторически извори, които не им оттърват, ги определят като грешка. Ако направим проверка на достоверността на летописите, ще установим как дори и сведенията от археологията доказват, че Плиска е строена през Античността – по времето на Константин Велики.

Нека да видим какво казват учените задълбочили се в изследване на бита и културата на старите българи. В своя работа, описвайки древната Плиска, В. Бешевлиев твърди следното: “Както градската стена, така и монументалните постройки са облечени отвън с почти еднакво големи каменни квадри...Този начин на градеж е характерен за първобългарските строежи”- (2) стр. 437.

Ето какво споделя Г.Фехер за Преслав: “ Укрепителната система е и тук същата, както в Плиска...Зидът на вътрешната крепост е посторен с големи квадри...и планът на крепостта е сходен с този на Плиска”-(3) cтp. 31.

Относно архитектурата на Плиска, Д. Овчаров пише следното:  “Новите сгради нямат нищо общо с по-ранната сравнително примитивна архитектура. Те са градени с огромни варовикови квадри... - (4) стр. 37.

Съвсем наскоро Й. Йорданов направи следното изказване в своя творба: По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения плисковски градеж, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация”. (5) стр. 18.

Моля ви да запомните следното добре  според учените ни строежите с квадри са българска традиция. Казва се обаче, че подобен вид градеж у нас се появава едва през VII-ми- (2) стр. 461 - IX- ти век (4) стр. 37, (3) cтp. 31...

В случай, че приемем твърденията на изследователите за правилни, то не би трябвало да има строежи с квадри (“плисковски градеж”) преди VII-ми век. Казвам VII-ми век защото според официалната историография тогава -681 г. уж е основана България от Аспарух. В. Бешевлиев дори споменава апокрифна история, според която Плиска е издигната от Испор (Аспарух)- (2) стр. 461.

Реалността обаче показва една съвсем различна картина. Неотдавна С.  Торбатов публикува една много интересна своя работа – “Укрепителната система напровинция Скития (края на III-VII в.)”. От представеното научаваме, че древната крепост от местността Тауклиман (Св. Никола, община Каварна) е правена с квадри, а от намерените в строежа монети става ясно, че градежа е от времето на император Анастасий (491-518 г.) - (6) стр.225-226.

Да приемем, че монетата не е от 491-ва година, а от 518-та. Дори и така, градежът е цели 163 години по-стар от “идването” на Аспарух. Нещо не се връзва, нали? Уж строежите с квадри бяха въведени от българите, а се оказва, че крепости градени с квадри са съществували в Тракия век и половина по-рано от 681-ва година.

Това не е всичко, квадрите ще се окажат много, много по-стари...Описвайки крепостта Залдапа (носеща тракийско име) Торбатов споменава, че са ползвани квадри (6) стр.325, 327. Залдапа е родното място на предвождащия българи Виталиан (6) стр. 320, който през 513 година вдига въстание срещу император Анастасий. Най-интересното е, че строежът на тракийската крепост прилича поразително на този на кастела Ятрус, а и този от Тропеум Траяни където също са използвани квадри (6) стр. 332. За кастела Ятрус се смята, че е издигнат по времето на император Диоклециан (284 -305г.), или малко по-късно – 320 г. (6) стр. 333. А градената с квадри Залдапа е също издигната през IV-ти век (6) стр. 334...т.е. по времето на Константин Велики.

В края на III- ти, началото на IV-ти век е построената с квадрикрепостта Тимогеция ( до село Твърдица, Добричко) – (5) стр. 340. До този момент излиза, че типичното за старите българи строене с квадри не е донесено от някъде си, а е било добре познато в Тракия около четири века, преди Аспарух. За какво идване на българи да говорим тогава, след като около 400 години преди него в страната ни се правят постройки от български тип.

Неприятните изненади за поддържащите старите теории не свършват тук. Има данни, които показват, че строежите в квадри в земите ни са още по-стари. В работа на Д.Агре и К. Китов е споменато съвсем ясно, че траките градят с квадри през IV-ти век преди Христа (Въведение в Тракийската Археология, с. 61). От тези сведения става ясно, че това, което учените от БАН наричат че типичното за старите българи  строене е познато в земята ни около 1000 години преди Аспарух и не е проблем изобщо да е използвано по времето на Константин Велики.

Ето, няма причина да се съмняваме в твърдението на Г. Кодин по отношение на това, че Константин Велики (306-337г.) е построил Плиска, Преслав и Силистра. И трите древни селища са градени с квадри. Този тип строеж е съществувал по времето на император Константин, а и доста векове преди него. Така са строили траките, които в по-късни времена са били наречени българи.

Както на юг от Дунав (Провинция Скития), така и в сърцето на Карпатите има строежи от български тип...с квадри. Тези масивни строежи са идентифицирани като тракийски (дакийски). Между тях и постройките от Плиска и Преслав няма особена разлика, уверете се сами.

   тракийски строеж с квадри

   сравнение на тракийски и български строеж

   ето ги и красивите квадри от Старосел

Данните от археологията подкрепят данните от старите извори определящи дедите ни като древен балкански народ. Потвърждение за това, че във вените ни тече тракийска кръв получихме и от генетическите изследвания. По солидно доказателство за това, че сме местен народ няма. Ако доказателства от различни области се подкрепят едно друго, то мнението на който и да е било авторитет е без значение. Историята се гради от факти, а не от мнения на самозабравили се човечета.

Тепърва истината за нас ще започне да излиза на бял свят. Тепърва Европа ще започне да оценя какво дължи на българите, а с това и отношението към нас ще се промени. Ние можем да ускорим този процес като показваме истинското си лице - това на честни, добри и културни хора. Държейки се така ще помогнем на другите европейци да разберат, че действително ние сме потомците на благия Орфей и на описания в “Илиада” цар Резос, че сме народ на благородници, които знаят своите корени.



Използвана литература:

1.G. Codinus, Corpus Historiae Byzantinae, Bonnae, Imprensis ED. WEBERI, MDCCCXLIII;
2.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
3.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Огледало, София, 1997;
4.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;
5.Й.Йорданов, Антропология на Древните Българи, масовия гроб край Девня, ИК, Тангра ТанНакРа, София, 2008;
6.С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в),
Фабер, Велико Търново, 2002;


23.03.2014 г.

КОЙ ДАДЕ ИМЕТО НА ТРОЯ?


Омир едва ли е предполагал колко известна ще стане работата му “Илиада”. Всеки образован жител на Европа е чел за Троянската Война. В далечното минало няколко народа даже са се опитали да си припишат троянски корени. Тит Ливий се старае да убеди сънародниците си, че първите благородници в родината му носят кръвта на героите възпети в Илиада. В своята Британска История” летописецът Нений също търси роднинството на своя народ с Еней и неговото потомство. Франките твърдо вярват, че дедите им произлизат от Троя. По-късно в скандинавските саги се споменава, че Один идва от земяна на цар Приам. Разказва се и за това, че Фригия е получила името си от Фрига-жената на Один. За Тор се пояснава, че е роден и отгледан не къде да е, а в Тракия...

Днес науката е на достатъчно високо ниво и е установено, че твърденията на римляни, британци, франки и скандинавци са без покритие. 
http://images5.fanpop.com/image/photos/31600000/Helena-Paris-helena-of-troy-31643009-1280-1024.jpg

Парадоксът е в това, че единственият европейски народ, който заслужава да има Троя в историята си изобщо не е проявявал претенции за това. Това сме ние българите – наследници на траките и техните троянски роднини. Колкото и странно да звучи това то е самата истина.

Тя може да се докаже по няколко начина. Първият е чрез изследване на топонимите в Троада. Илиос е алтернативното име на възпетия от Омил град. То е споменато още през XVII век преди Христа в хетски летописи. Владимир Георгиев и Иван Дуриданов свързват Илиос със старобългарската дума илъ-кал, тиня. Нито латинския, нито уелския на британците, нито езиците на франки и скандинавци могат да предложат етимология за Илиос.

Това разбира се не е всичко. Стефан Византийски съобщава за няколко селища с име Илиос в Южна Тракия и Македония (която в древността е обитавана от траки). За река наречена Иливакия пише Теофан Изповедник и я локализира на север от Дунава – в земите на гетите -Теофан, ГИБИ, III, 1960, c. 251. Названието на река Иливакия се обяснява с българските думи илавица-глинеста земя, иловица-глина. Явно реката е била с глинести брегове..


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d7/Walls_of_Troy_(1).jpg

Цитаделата на Троя, зад чиито стени Парис и Елена  намират защита е наречена Пергам (Херодот, История VII-43). Пергам обаче е име на град и на мизите (наречени по-късно българи). Те са обитавали земите съседни на Троя в близост до малоазийския Олимп. За тези мизи гръцкият летописец Д. Хоматиан казва – “...мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната силана Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.”


Името на Пергам се обяснява  българската дума праг, чието първоначално значение е  високо място. Трябва да бъде добавено, че град с име Пергам има в Европейска Тракия, недалеч от Пангей ( Херодот, История VII-112), Пергам има и на остров Крит, там където са открити древни документи, в които са записани тракийски имена

Има още един топоними от Троада, който подсказва какъв е бил езика на древното население в този регион. Става дума за Зелия, спомената в “Илиада” – II-824. Названието на това древно селище е обяснимо със старобългарската дума  зелие  зеленина. Сродна е и споменатата от Хезихий фригийска дума зелкия  зелка.

Край Троя тече река Скамандър, която има алтернативно име Камандър. То бива тълкувано от езиковедите като каменен поток. Най-добрия кандидат за етимологията на Камандър е българската диалектна дума каман-камък. Със същата семантика е и името на течащата в земите ни река Каменица.

Древните названия Илиос, Пергам, Зелия, Камандър показват, че в Троя и околностите й са живели хора, които са говорили древен варинт на българския език. Тези хора са дошли в Мала Азия от Балканите в дълбока древност и са основали обезсмъртената от Омир Троя. Това се е знаело още през Античността. Страбон не случайно споделя следното: ” Много са имената общи за траки и троянци, ето например скаи – тракийско племе, а също река Скайос, Скайска стена и Скайски порти в Троя. Траки наречени ксанти и река Ксантос вТроя. Арисбос се влива в Хеброс, а Арисба се намира в Троя, там е и река Резос, а Резос е и цар на тракитеThere are many names common to Thracians and Trojans, as Scaei, a Thracian tribe, a river Scaeus, a Scaean wall, and in Troy, Scaean gates. There are Thracians called Xanthii, and a riverXanthus in Troja; an Arisbus which discharges itself into the Hebrus, and an Arisbe in Troja , a river Rhesus in Troja, and Rhesus, a king of the Thracians”.



Не само топонимите и хидронимите са доказателство за това, но и материалната култура на най-ранните обитатели на града на Приам.Това вече е признато от учените, излязоха дори известия в печата за балканските корени на основателите на Троя. Преди няколко години във вестник “Десантсе появи заглавие: Предците на Хектор и Парис са били от Момчилградско”, “Прогонени жители на праисторическо селище край село Върхари основали древната Троя, твърдят археолози “...Представено бе и интервю със ст.н.с. Явор Бояджиев:...”Най-ранната Троя се явява в началото на Бронзовата епоха, около 3000 пр. Христа. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук при село Орлица, на около 50 км от Бяло Море, а Троя е отсреща на брега...”

В интернет се появиха и интервюта с наши археолози, които обясниха връзката между траки и трояни



Всъщност изследователите на миналото знаят от доста време за тракийските корени на основателите на Илион. В своя работа С. Фон Реден и Я. Бест показаха сравнение на тракийски и троянски съдове. Преди тях К. Блегън публикува доста типове троянска керамика. Всеки наш археолог познаващ работите на този учен можеше да види, че основателите на Илион са дошли от нашите земи.  





Имайки предвид това, а и българската етимология на Илион, Пергам, Зелея, Камандър, всеки разсъждаващ логично учен би трябвало да стигне до заключение, че ние сме потомци на древен балкански народ, който е властвал в Троада хилядолетия наред.

Съществуват и исторически извори поставящи българите край Троада. Д.Хоматиан е пределно ясен твърдейки, че дедите ни са носили в древността името мизи и са обитавали както Европа, така и АзияЗа същите тези мизи наречени по-късна българи Херодот пише, че са наложили властта си над всички останали траки и по време на завоевателния си поход са стигнали чак до Адриатическо (Йонийско) Море и река Пеней (южната граница на Македония).

Тези данни обаче не са известни на широката публика. Никой не си е направил труда да ги представи на българските читатели и да обясни значението. Вместо това парите на данъкоплатците бяха харчени за екпедиции в Тибет и Иран. Тъжно е, че народът, който има право да се гордее с това, че предците му са издигнали Троя, не знае нищо по въпроса. Тъжно е, че измъчените ни сънародници не знаят, че във вените им тече същата кръв като на героите Хектор и Парис.

Нашето настояще се определя от състоянието на духа ни. С увереност и гордост хората постигат чудеса. С увереност и гордост се чупят вериги се прави рай дори от пепелища. Днес ние имаме една уникална възможност. Днес дори и обикновените хора могат да се превърнат в медии, в средства за масово осведомяване. Интернет притежава големи възможности и все още не е забранен. Всеки, който обича България и Българите може да се заеме с разпространяване на истината за корените ни. Истината, която ще ни направи свободни!



ПЕРПЕРИКОН

Loading...