14.06.2018 г.

СПОРТЪТ И ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ ПРИ ТРАКИТЕ



Една от темите, които все още не съм засягал е тази за спорта при дедите ни, които по време на Античността са известни под името траки. Смелостта и необикновената физическа сила на предците ни са добре известни на гърци и римляни. Не е никак случайно, че страната ни е е смятана за родно място на страховития Арес. Не е и случайно, че римски автори наричат Тракия неизчерпаем извор на способни войници. Имащите стоманени тела наши деди са били благословия за този, в чиято армия са присъствали.

От ранна възраст, мизите, гетите, бесите одрисите, пеоните и др. са се занимавали с физическа дейност. Земеделската, рударска и коваческа работа ca трудни и изискват издръжливост. За лова, а и военната подготовка от важност ca cилата и бързината. Несъмнено, още като деца, траките са се упражнявали в бягане, хвърляне на копие, стрелба с лък, езда, каране на колесница, борба, юмручен бой и т.н.



След няколко години упорита подготовка, както момчетата, така и момичетата са се превръщали в полубогове, чиято сила, бързина и майсторско боравене с оръжието е смайвала както най-закоравелите гръцки наемници, така и възпитаните с желязна дисциплина римски легионери.

Може да звучи странно това, че в древността дори жените са се занимавали със спорт и военна подготовка, но за онези времена е било наложително. Тези от предците ни, които са обитавали крайморските региони, са били постоянно заплашени от набезите на южните ни съседи. Не само гърците са идвали в земите ни, за да грабят имущество и да отвличат хора. Историята познава и други нашественици – египтяни, перси, галати.

Тези от предците ни, които не са били в състояние да се отбраняват, са рискували или да бъдат отвлечен в робство, или убити. Животът е налагал дори момичетата да се научат да бягат бързо, за запратят камък и копие с голяма точност, да стрелят майсторски с лък и даже да въртят меча и бойната брадва.



За това има дори писмени свидетелства от времето на Античността. Старият автор Хигиний разказва за тракийката Харпалика. След смъртта на майката, бащата се заема сам с отглеждането на дъщеря си. Дава ѝ да суче направо от вимето на кобилата, учи я да язди, а по-късно ѝ помага да усвои различни упражнения. Станала вече жена, Харпалика е силна и толкова бърза, че е в състояние да надбяга кон. Способноста ѝ да борави с копие и меч проличава от факта, че тя успява да се справи дори със закалените в много битки бойци на Ахиловия син Пир, които завръщайки се от Троя нападат баща ѝ, и го раняват сериозно.



Силата на тракийските жени, способността им да яздят майсторски и да боравят с оръжие, е една от причините те да бъдат наречени потомки на Арес (става дума за амазонките-сарматки). Освен разказите на старите майстори, ние разполагаме и с изображения на тракийски менади (поклоннички на Дионис) по гръцки вази. Буйните жени са представяни държащи лабрис (двойна брадва), меч и харпе (сърповидно оръжие).

За спортната и военна подготовка на тракийските мъже няма много подробни сведения, но все пак данни се намират. Благодарение на Аполон Родоски знаем за Амик - царят на бебриките. Той бил известен с едрия си ръст, а и с това, че владеел до съвършенство юмручния бой и карал всеки чужденец минаващ през земите му да премери сили с него.


Boxer resting after contest (bronze sculpture, BCE 300–200).  Greek artwork of the Hellenistic era, 3rd-2nd centuries BC (the boulder is modern and replicates the ancient one). From the Thermae of Constantine.Marie-Lan Nguyen (2009)

Бебриките са от групата на витините обитаващи Мала Азия, но тяхната стара родина се намира по долината на река Стрюмон (Струма) както знаем от Херодот –Her.VII.75. Несъмнено още на Балканите витините са познавали юмручния бой (бокса) и са организирали даже състезания. Навремето, вместо боксови ръкавици, за предпазване на ставите на ръцете е използвана обработена волска кожа, която е прикрепяна с ремъци.

Най-ранното изображение на боксьори е това от минойските фрески на Акротири, остров Санторини. Минойците не са гърци, това проличава не само от личните им имена Арей, Диза, Питак, Резос, Тетюс и др., но и от външния вид на хората населили Крит и околните му острови. От няколко фрески става ясно, че младите минойци са бръснели косата си и са оставяли една, две, или три кики. Този обичай е чужд и непознат на гърците, но според Плутарх практиката е типична за абантите (тракийски народ) и мизите. С тавава прическа са oписани старите българи според франкът Лиутпранд (по сведения на Геза Фехер).


Минойски боксьори, Акротири, остров Тера, By Marsyas (2007), CC BY 2.5,https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/NAMA_Akrotiri_2.jpg/320px-NAMA_Akrotiri_2.jpg

Как дедите ни са наричали спортната дисциплина, която ние днес познаваме под името бокс, е трудно да се каже. Твърде малко са сведенията за древната речта на нашите предшественици. Във всеки случай, знаем, че предците ни познати в Античността под колективното название траки, са имали дълга традиция в този вид спорт, като това им е помагало да бъдат добри бойци.

Спортни съревнования е имало след погребение на благороден тракиец, както знаем от разказите на посетилия земите ни Херодот -Her.V.8. За жалост няма точни подробности относно дисциплините изпълнявани в чест на починалия. Бащата на история говори за най-различни видове съревнования, но не ги изрежда поименно. Споменава само, че най-голямата награда (μέγιστα ἄεθλα) се дава на победителя в двубой (μουνομαχίης) -Her.V.8.

Двубоят с меч и копие навярно е било стандартнa дисциплина, включена в погребалния обред, но е имало и надбягвания, както с коне, така и с колесници. Познавайки бойната слава на дедите ни, съвсем логично е да предположим, че се е наблягало предимно на спортовете имащи военно приложение.

Това става ясно и от омировото описание на спортите игри, които Ахил Пелеев урежда в чест на своя племенник Патрокъл. Споменати са следните дисциплини: надбягване с колесници, бокс, борба, надбягване, двубой с въоръжение и мечове, хвърляне на голям железен диск, стрелба с лък, хвърляне на дълго копие.

Благодарение на Ксенофонт, знаем, че одрисите предпочитат конните надбягвания, за да почетат своите паднали в битка сънародници- Xen.III.2.5. Имащите голяма кавалерия пеони и гети навярно също са поставяли на първо място съревнованията на конниците. От работите на Платон научаваме за това, че в Aтина, в чест на богинята Бендида са организирани нощни надбягвания с коне, като ездачите са носили факли.


Каква е била наградата, и дали изобщо е имало материална награда, Платон за жалост не съобщава. Самата богиня Бендида понякога е представяна като ездачка. На гърба на кон е и почитаната от дедите ни Ямба Дула. Това показва колко много е ценено ездаческото изкуство у нас в далечното минало.

Със сигурност е обръщано внимание и на борбата. От Йордан знаем за Максимин Тракиец, който освен с огромния си ръст и неестествена сила се славел и като добър борец. Йордан разказва, че този забележителен мъж успял да победи шестнадесет легионери от армията на Септимий Север и да спечели обещаната от императора награда. 


Максимин Тракиец, мраморна статуя, Капитолийски Музей, Albani Collection,  Jastrow (2006)  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg/450px-Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg

След няколко дни Максимин се среща отново със Септимий Север и едрият тракиец смайва отново императора с издръжливостта си в бягането. Още по-голяма е изненадата на римлянина когато разбира, че дори и изморен, Максимин е готов отново да се бори. След като тръшва на земята седем от най-опитните и най-отпочиналите легионери, тракиецът печели уважението и възхищението на всички, а Септимий Север го назначава за свой телохранител – Jor.Get.83-86.


Римски борци, двама са представени с кика (Thysdus - El Djem?)http://www.wrestlingsbest.com/gifs/xromanmosaic3.jpg

Славни и опитни в борбата, навярно и в бокса, са били и мизите, които Омир нарича ръкопашни бойци, а живелият по-късно Димитър Хоматиан отъждествява с българите от своето време. Вече бе спомената типичната за мизите особена прическа, за наше щастие има сведения на стари автори, от които става ясна и причината да се стриже част от главата, а в друга част косата да се остави да расте свободни. Описвайки бита на старите мизи Плутарх обяснява причината за носената от тези хора кика. Поради това, че мизите влизат в ръкопашен бой, те бръснат косата в предната част на главата, за да не може противника да ги хване за перчема. Тази особена прическа е наречена също Тезеида, по името на основателя на Атина - пеласгът Тезей- Plut. Thes. 5.1, 5.2, 5.4.



Римски борец с бръсната глава и кика, Термите на Каракала, Ватикански Музей, изобр. А. Делакиеза

Състезания са провеждани не само след смъртта на благороден тракиец - като обред като обред в негова чест, но и по други поводи. В легендата за живота на Пелопс се разказва за това, че когато той поискал ръката на дъщерята на цар Еномай, царят го накарал да се състезават в надбягване с колесници, като тази надпревара не била е без рискове, защото съревноваващите се ползвали и копия. Тук навярно се касае за една особена традиция, която е гарантирала, че младоженецът притежава качества на силен мъж и опитен боец, който ще създаде здраво и способно поколение.

Напълно е възможно тази традиция да не е принадлежала само на благородническата прослойка, но и на останалата част от населението. Докато при гърците е практикувана евгенетиката – слабите новородени дечица са били безжалостно убивани, у нас е било различно. На индивида  е давана възможност да се развие, да преодолее определени физически недостатъци и да се превърне в човек от желязо. Така от една страна е избягвана излишната жестокост, от друга е стимулиран растежа на населението на страната ни.

Спортът действително е заемал важно място в живота на дедите ни. Те реално са и хората, които са организирали първите олимпийски игри. Тук е мястото да се отбележи, че в дълбока древност, цяла Гърция е обитавана от нашите предци, които по онова време са наричани траки и пеласги. За това свидетелстват не само Страбон, Херодот и Тукидид, но и най-древните селищни названия. Дори запалени елинофили като Джон Чадуик бяха принудени да признаят, че имената на Атина, Микена, Тиринт и т.н. нямат смисъл на гръцки.

Същото важи и за името на победител на първите олимпийските игри – Коройб (Кореб).  Преди доста време, лингвистът Пaул Кречмер (цитиран от Откупщиков) отбеляза съвсем уместно, че името Коройб (Кореб) не е гръцко по характер, a фригийско. Немският учен счита и огромните могили в Пелопонес за принадлежащи на дошлите с Пелопс фриги.

C особено, негръцко име е и първата жена победителка в Олимпийските игри, това Куниска. Някои автори смятат, че тя е лакедемонка, други споменавят, че нейния произход е неясен. Дори да не е дошла от Тракия, Куниска пак може да принадлежи на по-старото тракийско/пеласгийско население на Лакония, което гърците заварват и в по-късни времена асимилират. Джон Чадуик изказва предположение, че спартанските периойки са представители на по-старото микенско население. То определено е с тракийски, фригийски произход.

Не само олимпийските герои Коройб и Куниска не спадат към гръцкия етнос. Същото важи и за още жена победителка в дисциплината синорида – надбягване с колесница с два коня. Става дума за дошлата от крайбрежна Македония девойка Белистиха.



Kуниска -Painting of Cynisca by Sophie de Renneville, Published in From Mme. De Renneville, Biographie des femmes illustres de Rome, de la Grèce, et du Bas-Empire (Paris: Chez Parmantier, Libraire, 1825)



Самото название Олимпия мястото където са се провеждали спортните игри не е гръцко, това се знае прекрасно от лингвистите. То е сродно на името на делящата Тесалия и Македония планина Олимп, което пък е дадено от мизите, дошли от Мизийския Олимп.

За тази миграция от времената предшестващи Троянската Война знаем благодарение на Херодот-Her.VII.20. За заселване на фриги в територията, позната доста по-късно като Гърция, разказва Страбон, който обяснява, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс -Strab.VII. За този човек Павзаний разказва, че провел от всички хора преди него най-славното състезание в чест на Зевс Олимпийски.

Някои древни термини засягащи спорта също показват, че хората създали ги не са гърци. Установено е, че титлата βραβευς-съдия на състезание по борба, не е гръцка. Жалко е само, че никой не свързва βραβευς с българската дума борба. Разбира се основната причина за това е, че старите българи бяха обявени за дошъл от Азия народ и макар никой да не бе представил доказателства, безпочвеното твърдение бе наложено под давлението на влиятелни хора.

Поради същата причина почти никой не обърна внимание на това, че думата ἆθλον-спортна награда (от която произлизат думите атлет, атлетика) няма смисъл на гръцки. Не бе потърсена изобщо връзка с имената на тракийските царе Атлесбис (Аутлесбис) Аудолеон (Одолеон), които са обясними със стблг. одолѣти-побеждавам. Гръцката дума ἆθλον-спортна награда не е нищо друго освен чуждото предаване на одолѣвание-победа.

Съдиите в олимпийските състезания са наречени агонотети, названието идва от думата агон/ἀγών-състезание, съревнование, борба, битка. Повече от ясно е, че агон/ἀγών е чуждото представяне на древния вариант на българската дума огън. Тя има значения –силно желание (за победа), а като епитет за човек – жив, темпераментен, буен.Тук държа да уточня, че Агнония е име на древен тракийски град, споменат от Стефан Византийски.

Друга интересна старогръцка дума е ἔρις/eрис-съревнование, състезание, спор. Поне за мен, тя е чуждото предаване на нашата дума ярост, която от своя страна има паралел в санскрит: irasyáti-той се гневи, той е яростен.

В старогръцкия език има още един интересен термин засягащ спортното майсторство. Става дума за ρετη/арете, тази дума е обяснима със стблг. реть-състезание, ретити сѧ-състезавам се. За да няма възражения, че българските думи са заемки от гръцкия, ще спомена това, че нашите реть, ретити сѧ-състезавам се, отговарят и на санскр. artháyati-той се стреми, той желае. Подбно на ἀγών, ἆθλον, βραβευς, негръцкия характер на ρετη е пренебрегнат.

Както виждаме, ако разгледаме подробно информацията от старите исторически извори, а и тази, която представя ономастиката, веднага става ясно, че не гърците, а нашите деди са основателите на Олимпийските игри. Нека не забравяме едно важно нещо – като цяло народите не променят характера си. Промени могат да навлезат в бита, религията и т.н., но характера на народа се запазва.

Ние винаги сме били деца на земята – трудолюбиви и активни, а и хора с железни тела, дедите ни са го доказвали многократно в различни войни. Гърците от друга страна са били деца на хитростта, царе на интригата, а и добри търговци, каквито все още са, нищо не се е променило.

Ако в миналото казионните учени не бяха попречили на популяризацията на работите на Ганчо Ценов и Георги Сотиров, доказващи, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано население на Балканите, а и, че цяла Гърция е била населена с траки и пеласги, че реално дедите ни са героите от митовете, които гърците по-късно записват, то днес никой не би се очудил на твърдението, че далечните ни предци са създателите на Олимпийските игри.




Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;
2.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
3.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;
4. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
5.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;
6.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
11.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

Интернет извори (посл. вид. 14-06-2018):
Павзаний, Описание на Елада, Книга пета, превод Валерий Любенов Русинов https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek5/
Jordanes, The Origin and the Deeds of the Goths, transl. Ch.C.Mierow http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html
Parallel Lives by Plutarch, published in Vol.I of Loeb Classical Library, 1914, Life of Theseus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html
Римска борба 
http://www.wrestlingsbest.com/gifs/wrespictart01.html


7.06.2018 г.

РОДЪТ ДУЛО И НЕПОЗНАТАТА БОГИНЯ ЯМБА ДУЛА


Много хора смятат, че историята се гради само на свидетелства на стари автори. Няма съмнение, че данните представени от хората живели в далечното минало са ценни. Това не може да се отрече, но не може да се пренебрегне и факта, че в немалко случаи летописите не са съвсем точни.

Ето защо истинските изследователи на историята залагат не само на старите и понякога редактирани хроники, но и на доста други данни. Използването на сведенията на oномастиката, археологията, антропологията, а и етнологията дават възможност да се провери дали определено твърдение на даден стар автор е вярно, или не.

Това не е мое откритие, или само мое лично мнение. Както отбелязва проф. Петър Делев, още навремето проф. Гаврил Кацаров “правилно оценява, че поради оскъдността на писмените сведения за древна Тракия у античните писатели основният подход за проучването на древнотракийската история и култура следва да бъде комплексен и интердисциплинарен и задължително да се опира на археологическите паметници.”

Проф. Кацаров има право защото макар днес да гледаме на Херодот като на сериозен автор, макар от него да получаваме ценна информация, бащата на историята е дал и невярни, или по-скоро неточни данни. Относно религията на дедите ни наричани в далечното минало с името траки, Херодот твърди, че те почитат само Арес, Дионис и Афродита, като благородническата прослойка се кълне в името на Хермес, смятаща го за свой праотец-Her.5.7.



На друго място обаче е споменато, че гетите считат произлизащият от техните среди Залмоксис за божество Her.4.96. Споменат е и Плистор (Плеистоp) - богът на апсинтите, на когото е принесен в жертва плененият персийски военоначалник Ойобаз Her.9.119. По-късно Плутарх разказва за тракийската Бендида, а Хезихий споделя, че фригите наричат върховния си бог Багайос. На Страбон пък е известна Котито, а също Сабазий, Кибела –Strab. 10.3.12-18.



Понастоящем знаем за над сто божества, които дедите ни наричани траки са почитали в далечното минало. От една страна притежаваме сведения на други автори освен Херодот, от друга – налице са голям брой посветителски надписи. Някои са намерени на наша територия,  други са от отдалечени региони като например Апенинския полуостров. Причината за това е участието на траките в легионите на Вечния град.

През I век страната ни попада под римска власт и част от дедите ни са приети в римската армия, като там доста бързо успяват да демонстрират качествата си на закалени бойци. С това уважението на Рим е извоювано и на траките са дадени привилегии. Една от тях е да имат свое собствено светилище на Есквилинския хълм, както събщава в своя работа Веселин Бешевлиев. За наше щастие са запазени посветителски надписи от това място и става ясно точно кои божества са почитани.

Георги Баласчев споменава за мраморна плоча намерена в руините на тракийски храм в Рим и съхранявана в Капитолийския Музей. Изобразени са две почитани от дедите ни божества – гръмовержецът Сбертурд  (Сбелсурд) и придружаващата го, яхнала кон Ямба Дула.


                                Сбелсурд и Ямба Дула – илюстр. Eceheh 

Нейното име е много интересно, а и важно за историята ни понеже показва връзка със старобългарското родово име Дуло. Цитирайки Вацлав Добруски, Георги Баласчев отбелязва, че митологичното значение на Ямба Дула остава тъмно, но пък е казано и това, че името е безспорно тракийско.

Действително Дула е от тракийски произход не само защото гръцкия eзик не предлага обяснение, но и поради това, че дедите ни наричани по време на Античността траки, са ползвали лични имена вдъхновени от названието на тази богиня. Такива са Дулес, Дулас, Дуле, Дулус, Дулеус, Дула Зенус, Дула Зелмис, Дулу порис, Дуларион, Дулио.

Те са споменати в работа на Димитър Дечев, който дори дава подробности за регионите, от които са надписите съдържащи ценните имена. Повечето разбира се са от земите ни, но има и други – от Солун, Кавала, Атина, Кобалище, Драма, древната Потаиса (Румъния), Никомедия (Мала Азия), Амфиполис, Томи (Румъния), Лузитания (Португалия) – Detschev-c.152-153.

Най-интересните примери от земите ни са безспорно примерите от Плиска. Става дума за тухли времето на Античността, по които се срещат печати с името DULES/ДУЛЕС. Разбира се повечето от нашите учени бързат да отxвърлят каквато и да било връзка между DULES и старобългарския род Дуло, а сравнение с Ямба Дула не прави никой.

Нека видим какво е значението на името на тази богиня, а и защо то е било така обичано от дедите ни, които римляни и гърци наричат траки. Георги Баласчев пише, че за почитаните на Есквилинския хълм Сбертурд и Ямба Дула е употребен епитета най-знаменитиБаласчев, c.52.

За това съобщава също и Бешевлиев като дава важни допълнения: “ тракийският бог Збелсурд е наречен προγονικός, т. е. той е бил бог на прадедите или на рода. Този бог не е бил забравен от траките и когато са се намирали далеч от родината си, както показва един надпис, намерен в Рим на хълма Есквилин: Θεῶ Ζβερθουρδω καὶ Ιαμβαδουλη ἐπιφανηστάτοις.“ – Бешевлиев, с.35.

Едва ли е случайно, че считания за бог на рода Сбертурд (Сбелсурд) е изобразен заедно с Ямба Дула. За жалост, Бешевлиев не отваря и дума по този въпрос. Нашият учен дори не класифицира Ямба Дула като важна тракийска богиня, каквато тя несъмнено е била. След като Сберсурд (Сбелсурд) e наречен бог на рода, то е съвсем логично и на Ямба Дула – неговата партньорка, да се е гледало като на богиня на рода.

Това всъщност го подсказва името ѝ. Смятам, че Ямба е чуждото представяне на нашата дума въмба, въмбел-извор, чиито арийски еквивалент е ведическата amba-майка, а и сродната ѝ ambha-вода.  


Втората част на имета на Ямба Дула също е интересно. Не е трудно да се види, че Дула е сродно на старобългарското родово име Дуло, чиито произход трябва да се търси тук на Балканите. Тук е най-ранното споменаване и то е около 2000 години преди времето на Аспарух. Благодарение на работа на Юрий Откупщиков научаваме за това, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща името DU-RO (DU-LO), което авторът сравнява с тракийските Δούλας, Δούλης, Dulus (споменати от И.Дуриданов)  - Откупщиков, c.178.

Аз лично смятам, че името Дула, а и Дуло отговарят на хеската дума tuliya/duliyaсемейство, общност, род, а обяснение можем да получим със стблг. доити-кърмя, давам да суче, имаща диалектна форма дуя. В такъв случай Дула би означавало кърмилница, а Дуло-храненици, род. Ямба Дула може да се изтълкува като майка на рода, извор на рода.  

Нещата са от ясни по-ясни, неясно е само поведението на учените. Защо е било нужно да се оставя Ямба Дула в сянка, защо е премълчана приликата на името ѝ с това на старобългарския род Дулo? Вл.Георгиев подлага на анализ теонима, тълкува правилно Ямба като обяснимо със санскр. ambas-вода, дъждовна вода, арм.amb-облак, но не споменава изобщо българските думи въмба, въмбел, вобел-извор.

За елемента Дула, акад.Георгиев предлага гр. θύελλα-буря, като смята, че Ямба Дула означава дъждовна буря. Това твърдение е напълно лишено от логика. Липсват каквито и да било данни, че Ямба Дула е свързана с бурите, бедствията и т.н. Напротив, тя е изобразявана като партньорка на бога на рода Сбелсурд. В такъв случай е много по-логично е Дула да се свърже с дуя-доя, кърмя, храня, а и да се посочи връзката със старобългарския род Дуло.

Това не би било някакво произволно действие, а нещо напълно нормално защото, както бе посочено по-горе, не само името Дуло се среща на Балканите още през Бронзовата епоха и е тракийско по характер, но същото може да се каже и за имената на хората от рода Дуло.

Към този род спадат владетелите ни Кроват (Кубрат), Аспарух, Тервел и др. Аз лично свързвам името Кроват с названието на споменатото от Херодот тракийско племе кровизи и смятам, че значението е закрилник, а обяснение можем да получим със стблг. кровъ-закрила, защита, покровителство.



Името на Аспарух е сродно на Ут-аспиос - алтернативно название на върховното тракийско божество Хероса. Синът на княз Кроват (Кубрат), е известен още и като Есперих, a Вед-еспис е друго название на Хероса.

Тервел също е име принадлежащо на древните балканци, които гърците наричат траки. Дълги векове преди прословутата 681-ва година, в град Δυρράχιον-днешния Драч, е живял човек с име Τηρεὺς Τρεβελλίου Терес (Терей) син на Тервел. Интересното в случая е това, че както името на Кроват е свързано с названието на траките кровизи, така и името на Тервел е свързано с това на трибалите.

Важно е да се добави и това, че като знак на Дуло, определени автори смятат ипсилонът фланкиран с две хасти - IYI. Подобно на името Дуло, най-рано този знак се среща на Балканите – културата Винча -5000-4500 пр.Христа. Интересна публикация по този въпрос е направил археолога Стамен Михайлов.

Към тези подробности можем да добавим и факта, че в продължение на 1100 години старите българи са наричани мизи от различни автори. Мизите са най-големия и най-разпространения тракийски народ. Те обитават не само земите на север и на юг от Дунава, но също територията на Северна Гърция и Македония, Западна Мала Азия, а една част от тях дори се заселва в Средна Азия и смесвайки се с роднините си гетите образува нова общност, която става известна под имената мизо-гети, масагети, хуни.

Когато всички данни бъдат показани, а значението им разяснено, всичко си идва на мястото. Тъжното е, че представената тук информация не е нова, тя добре известна на специалистите, но те или не смеят, или не желаят да кажат истината.

Не само българското име на древната тракийска богиня е проблем, налице е още нещо, което терзае чуждопоклонниците и защитниците на старите теории. Става дума за това, че ямб/ίαμβος е литературен и музиковедски термин, за който се смята, че идва от името на познатата от древните митове тракийка Ямба. Със своите стихове те успяла да развесели богинята Деметра, която била натъжена от липсата на дъщеря си Персефона.

Както Хялмар Фриск, така също и Фредерик Мюлер смятат, че терминът ямб/ίαμβος не е гръцки. Фриск казва за произхода, че е несъмнено предгръцкиFrisk, с.704, а Мюлер дори е склонен да приеме, че се касае за заемка от трако-фригийски Müller, c.365.

Ямбическата поезия е една от перлите на “гръцката” култура и да се признае, че това е откритие на дедите ни наричани в древността траки, несъмнено ще урони имиджа на поставените на пиедестал гърци, а и по-трудно ще се вярва на изкуствено създадената представа за предците ни като войнствени варвари не познаващи високата култура.

Друга причина за премълчаването на важната информация е факта, че в миналото, на няколко поколения българи бе внушавано че дедите ни са почитали тюркския Тангра. Как да се признае връзката между рода Дуло и тракийската богиня Ямба Дула, след като бяха хвърлени толкова много усилия да се сложат корените на народа ни в Азия?

Как да се признае, че има българи на юг от Дунава през Античността, като по това време основното население на страната ни е тракийско? Нали с падането на една лъжа, ще започнат да падат и другите, като ще стане ясно, че тези, които сме считали за големи учени не са нищо повече от следващи интереса си кариеристи, чиито писания и внушения са вредни за България.

Мога да си представя, че тези, които дълго време са поддържали заблудите се страхуват от народния гняв, но с продължаване на старите игри не може да се стигне до нищо добро. Излизането на истината е непредотвратимо въпреки пречките на определена група хора и чужди лобита. Невъзможно е да се укрие нещо във века на информацията, просто няма как да стане.

По-разумно е да се поиска прошка от народа, да се пренапише историята ни, а с това да се даде напълно заслуженото самочувствие на младото поколение. Справедливостта изисква и да се измият лъжите, които са петнили името на дедите ни дълго време, а и да се работи активно за признаване на огромния принос на народа ни в изграждането на европейската култура.





Използвана литература:

1.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другъде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Издадена за първи път в печатница П.Глушков, София, 1934, препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Изд. GUTA-N, София, 2018;
2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;
5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 2000;
8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
9.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;
10.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winters Universitärs Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:
Петър Делев. Проф. Гаврил Кацаров. П. Делев, Т. Попнеделев (съставители). Гаврил Кацаров...
Ямбадуле, изобр. Eceheh 
Epitaph of Tereus, son of Trebellius.  White limestone cippus. https://epigraphy.packhum.org/text/182526?bookid=228&location=419



30.05.2018 г.

КОЛКО ДРЕВНИ СА ИМЕНАТА С НАСТАВКА - СЛАВ?



Мнозина считат имена като Мирослав, Светослав, Доброслав, Воислав и др. зa сравнително нови. Несъмнено, немалко сънародници правят връзка между особената наставка и хората наречени Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι -славени – тези, които през 680-681-ва година, помагат на бойците на Аспарух да победи Римската Империя (Византия).

Реално, имената с наставка -слав са забележително древни, а и разпространени на огромна територия, която е доста по-обширна от тази на Украйна, а даже и Русия. Едва ли някой би очаквал да ги срещне в Индия и то споменати не къде да е, а в епоca “Махабхарата”. Там е документирано името Боришравас, Буришравас (भूरिश्रवस्), което притежава алтернативно четене Бориславас, Буриславас. (1)*

Този човек принадлежи на древен народ назоваван в старите писания с имената бахлика, вахлика, валхика, балхува. Някои автори предпочитат названието болхики, макар точно този особен вариант, поне по мои сведения, никога  не е документиран. 

За хората познати като бахлика, вахлика,  е използван епитета mleccha (म्लेच्छ)чужденци, варвари. Поради това, че са свързани със саките, които в работа на Аристофан са наречени траки, можем да заключим, че народът бахлика е съставен от стари балканци, които са се смесили с населението на запад от река Инд.



Най-старото име на страната ни е Ария, това се споменава съвсем ясно от Стефан Византийски. Разполагаме и с достатъчно исторически извори, в които се разказва за похода на Дионис в Индия. Писанията на Луций Ариан, Диодор Сицилийски, Страбон, Плиний Стари, Нони и др. са достъпни и ясни, а което е по-важно - твърденията на тези автори са подкрепени от археологически находки. Определени видове кирко-копачи, а и керамика се срещат доста по-рано в нашите земи, отколкото в Индия.



Хубаво е да се знае и това, че дошлите от земите ни арийци са въвели в Индия и други имена с наставка -славас/шравас. Васушравас /Васуславас е един от епитетите на бог Шива. Древно е и името Раджашравас/Раджаславас, то принадлежи на един от съставителите на Ведите. Махашрав/Махаслав пък е име, което пък все още се ползва днес в Индия. Във ведическите химни е споменато Девашравас/Деваславас.

Интересното и, че във времето когато името на Бориславас/Буриславас е записано в Махабхарата, a Девашравас/Деваславас във Ведите, в Тракия един майстор е гравиран името си на съд от Рогозенското съкровище. 

Става дума за Дисловиас/Дислойас. Проф. Лариса Бонфанте смята, че името на този тракиец е тъждествено на Богослав. Проф. Владимир Георгиев също смята, че древното тракийско име Дисловиас /Дислойас притежава значение славещ бога и свързва -словиас/слоиас със стблг. словлен, рус.стцсл. словлю, както и втората част на българските глаголи благо-словя, славо-словя.

В тракийския, т.е. древнобългарския, съществува още една дума притежаваща значение славен, прочут. Намираме е в в името Μιλτοκύθης, като наставката -κύθης/кут/кют отговаря точно на стблг. чюти-чувам, а и на прочут-славен, известен. Говорейки за българите, Отец Паисий използва две сродни определения - славни и чуени (прочути). Μιλτοκύθης/Милтокют/Милтокит е живял през V-IV в.пр. Христа и е споменат в работа на Ксенофонт: Μιλτοκύθης μεν ο Θράξ. Друг пример може да се даде с името на цар Смикютес (наречен от специалистите Смикита) - Σμικύθης Θρακῶν βασιλεύς.

Едва ли някой би очаквал да срещне имена с наставка -слав в Германия и то във времето на Античността, такива обаче има. В германски списъци на стари царе на вандали и др., Mecislaus/Мечислав се посочва като баща на веси-готския владетел Радагаст, като в същия списък намираме и властвалия през 127 година сл.Христа Vitislaus/Витислав.



Друг вандалски цар с особено име е Godigisclus/Godigisclaus/Годигислав. Той е споменат в работите на Прокопий Цезарийски. С подобен строеж е и готското име Vitigisclus Vitigsclaus/ Витигислав.

Ако някой се чуди защо готи и вандали носят странни, негермански имена, трябва да прочете внимателно “Готските Войни” на Прокопий Цезарийски. Там е казано съвсем ясно, че готите, вандалите, а и сарматите са част от един народ, който е познат като под името гетиProc. BG.III.ii.3.

Доказателство за негерманския произход на вандалите е и техния език, говорен и от гетите наречене още гети. Ползвайки сведения на по-стари автори, Мавро Орбини дава кратък вандалски речник, някои думи изобщо не се нуждаят от превод

български-вандалски/готски

баба-баба
бой-бой
брат-брат
вода-вуода
вълк-волк
вятър-вуйтер
дар-дар
дол-дол
дял-дил
гръм-гром
кобила-кобила
кост-кост
млад-млади
мога-могу
мой-муй
невеста-невуиеста
нов-нови
пет-пиет
поток-поток
птица-птах
пълен-плин
разум-розум
сестра-сестра
страх-страх
теле-теле
тъма-тма

Трябва да призная обаче, че говорения от вандалите език съдържа и германски думи. Такива са scoda-вреда –ср.нем.Schade-вреда, placz-квадрат, плац –ср. нем.Platz-място, mincze-монета –ср.нем. Minze-монета. Това е напълно нормално и трябва да го очакваме. Когато два различни народа живеят в съседство, рано или късно те започват да приемат думи едни от други, а за гетите и роднините им вандалите знаем, че обитават дори Западна Европа.

За това, че владенията на гетите  опират чак до Херкинската Гора (Шварцвалд, Германия), знаем от Страбон: “As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest. -Strab.VII.3.1.


Не е трудно да се разбере, че бивайки силни и влиятелни хора, още в дълбока древност гетите са успели за повлияят част от населението на Германия и да въведат там свои имена като Мечислав, Витислав, а дори и Укромир. Германски владетел с това име е споменат от Страбон някъде преди около 2000 години: “…Ucromirus chieftain of the Chatti.”  - Strab.VII.1.4


Живелият по време на късната Античност Йордан смята, че готите, наречени още гети са дошли от Скандинавия, но следи от такава миграция липсват. Иронията е, че е налице точно обратното – има предостатъчно данни, за да се докаже за преселение в обратна посока – от Балканите към Скандинавия. Всъщност имало е няколко преселения както на гети, така и роднините им – мизите. Старите балканци са оставили в Северна Европа названия като Мори Маруса - море на мраза, Балкия-голяма и т.н.

Morimarusam a Cimbris vocari, hoc est mortuum mare, inde usque ad promunturium Rusbeas, ultra deinde Cronium. Xenophon Lampsacenus a litore Scytharum tridui navigatione insulam esse inmensae magnitudinis Balciam tradit.” – Plin.IV.95


Виждаме, че подобно на индийците, германите също биват повлияни от старите балканци наречени в далечното минало траки,  като в това няма нищо чудно и неестествено. Във всяка епоха е имало доминантни групи, които са оставяли свой отпечатък върху езика и културата на стоящото на по-ниско ниво население.

Ако някой намира за нормално, че поради римската експанзия, латински имена като Валерий, Eлий, Емилий, Клавдий, Корнелий и др. се ползват от ибери, гали, германи и т.н., то защо да не приемем, че поради преселенията на дедите ни в по-ранен период, наши изконни имена са ползвани от повлияните от дедите ни народи?

Няма никакъв проблем, само трябва да се признае, че траките са първият европейски народ, който е успял да се разпространи на огромна територия, трябва да се признае и това, че ние сме потомци на този велик народ. Така белите петна в историята изчезват, изчезват и парадоксите, и всичко си идва на мястото.




(1)* Тай както в във ведическия арийски sruti/sluti-слушам, прочувам се, става основа за srava/slava-слава, така и в старобългарския слоути-прочувам се е основа на слава.