24.05.2015 г.

СМАЙВАЩАТА ТРАДИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ


Въпрос на време е когато целият свят ще разбере, че искрата на познанието е блеснала за първи път в нашата Родина, а не в Ориента. Определени учени знаят това отдавна, но е много трудно да се разчупи остарялото вярване, че цивилизацията се е зародила в далечната Месопотамия. За щастие се намират и такива изследователи като Гордън Чайлд, който преди време, открито призна, че Тракия не е обикновено място, а е важен център, в който е грейнала зората на европейската цивилизация.

Австралийският учен бе удивен от откритията направени в нашите земи от българските археолози Детев, Миков и др. Чайлд със сигурност би определил земята ни като извор не просто на европейската, но също и на световната цивилидация, ако знаеше, че най-старото обработено злато се намира на наша територия, на коятo се появили също и първите букви.

По времето когато австралийският учен прави своето смело изказване, Варненския некропол все още не бе открит. Все още не бе известно, че древните ни предци изпреварват значително хората от Месопотамия и Египет с изобретяването на писмеността. Не става дума за някакъв незначителен период от 50-100 години, не, нашите деди създават писмени знаци 2000 по-рано от обитателите на Шумер и Египет.





                        http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif


                        http://www.omniglot.com/images/writing/vinca3.gif

Днес прогресивни изследователи като Ричард Ръгли, Марко Мерлини, д-р Харалд Хаарман и др. прокарват тази неудобна за определени среди истина. Д-р Хаарман не само успя да изолира и каталогизира 210 различни знака от древната писменост на дедите ни, но също посочи връзката им с по-късните и използвани на остров Крит писмености Линеар А и Линеар Б – 1750-1150 пр. Христа. Това, което е убегнало на вниманието на немския учен е фактът, че Линеар А и Линеар Б не изчезват безследно в края на Бронзовата епоха. Тяхното продължение намираме в старобългарските руни.

  
БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост

Големият брой бщи знаци е  ясна индикация, че по времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са се появили и прототипите на линеарните писмености. Ако на старобългарските руни дадем звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. На розетката от Плиска можем да разчетем  лепи-хубав, лоно-основа, сая-сянка,  буря,  вопъл и др.




Това само по себе си е нещо сензационно, нещо невероятно! Фактът, че комбинациите от руни от розетата дават ясни български думи, ако се замести със звуковата стойност на Линеар Б, си е ярко доказателство за това, че старобългарската писменост действително е свързана с писмеността от Бронзовата и по-ранната Каменно-Медна и Новокаменна епоха.

В древни документи изписани с Линеар Б се срещат имена като Арей, Бато, Ботийо, Бото, Видул, Дако, Дайко, Дале, Данко, Даро, Дедил, Дуна, Дунийо, Дуто, Кайо, Косо, Котел, Коти, Куйо, Муко, Перко, Перкон, Пирин, Рая, Руман, Руси. Техният български характер е повече от ясен и е огромен пропуск, че българските лингвисти проучили микенската ономастика не са представили на българския читател важната информация.

В документите от Бронзовата епоха се среща и друга група имена, която е по-малка, но по-интересна и доста по-важна: Дуло, Вокил, Ерма, Ермесио,  Крум, Винайо, Кубир, Исевер, Кармесийо, Токей. Първите три - Дуло, Вокил и Ерми са названия на старобългарски родове. Останалите отговарят на имената на старобългарските владетели Крум, Винех, Кубер, Севар, Кормесий, Токт. Документите, на които присъстват както родови, така и лични старобългарски имена са на около 3300 години. Това е поредната сензация, която бе осъдена да остане в сянка.

Сензациите не свършват тук обаче. Освен старобългарските руни, също и глаголицата показва връзка с древните писмености ползвани у нас и на остров Крит в далечното минало. Паралелите между глаголицата и Линеар А, Линеар Б са доста на брой. Това е нещо важно и интересно, най-същственото е факта, че има съвпадение не само във формата, но също и в звуковата стойност.

ГЛ-глаголица
зс- звукова стойност
ЛА-Линеар А
ЛБ- Линеар Б


Както бе споменато в началото – линеарните писмености произлизат от по-ранната балканска писменост. Понеже глаголицата показва силни прилики с Линеар А и Линеар Б, следно е да се запитаме дали няма и прилики с най-древната писменост на дедите ни? Сравним ли формите на буквите от свещената ни азбука с първите знаци от земите ни, установяваме, че има значителен брой паралели. 


БНП- Балканска неолитна/енеолитна писменост
ЛА- Линеар А
ЛБ - Линеар Б

Подобно нещо просто няма как да почива на случайност. Не е и някакъв необясим феномен, ако приемем логичното обяснение, че ние българите сме потомци на най-древния цивилизован народ. Проучванията на генетиците показаха убедително, че значителна част от нас носи кръвта на население, което е обитавало земята ни още през Каменната епоха, т.е. ние сме наследници на хората, които римляни и гърци наричат траки. Наследници сме на народа открил колелото, въвел организираното земеделие и скотовъдство в Европа, дал на много хора знания по металообработка и не на последно място писмеността.

Предците ни бяха набедени за диви варвари обичащи златото и войните. Чуждите летописци обрисуваха дедите ни в черни краски, за да скрият кражбата на история, а и по-лесно да си присвоят заслугите на нашия народ към световната култура и история. Редица важни извори бяха оставени в сянка.

Един от тях е свидетелството на Алкидамант за това, че не кой да е, а тракиецът Орфей е създател на писмеността. Друго важно свидетелство е дал Диодор Сицилийски, който разказва, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали най-древната азбука. Интересно е и твърдението на Плиний Стари по отношение на това, че древните балканци, пеласгите са занесли азбуката в Лациум (Италия).

Защо определени учени са си затворили очите за тези важни свидетелства за мен е загадка. Не мога да си обясня и това защо бе позволено негативния облик на дедите ни да просъществува и в ново време посредством поддържането на неверното твърдение, че траките, наречени в по-късни времена българи са били безписмен народ. Та паралелите между свещената ни азбука – глаголицата и линеарните писмености са толкова много и са толкова ясни! С линеарните писмености са документирани български имена. Kакво повече да искаме?

Hие разполагаме дори с сведението на писалия още в началото на ХХ век Архимандрит Кирил Рилски, който е убеден, че глаголицата е древна азбука, с която траките, наречени по-късно българи са документирали своите езически култове.

Потвърждение за това срещаме в старо издание на житията на Св.Кирил и Методий, така наречените Панонски Легенди. Там срещаме един важен фрагмент –Бог, който иска от всекиго да познае истината и достигне до по-високо стъпало на съвършенство, като видя твоята вяра и подвиг, и сега в наши години откри букви за нашия език каквито по-рано не е имало, а само в най-старо време.


Тук става дума за глаголицата, казано е, че нейните букви са от най-старо време и, че светите братя са намерили документи с тази древна писменост, която е подходяща за записване на езика на предците ни. Ранен вариант на глаголицата е  ползван за Библия Бесика, която е същото това произведение, което Урфил е създал за гетите. Поради тази причина древната форма на глаголицата е известна и като готица, както знаем от проучванията на проф. Ценов.

Уви, тези важни неща също са пренебрегнати от хората написали историята ни в ново време. Намериха се дори такива, които обявиха свещената ни азбука просто за вариант на гръцки бързопис от Средновековието. Тези индивиди останаха слепи за това, че повечето от глаголическите знаци имат паралели в минойскота и микенска писменост от Бронзовата епоха, има успоредици и дори сред знаците на по-старата с хилядолетия Балканска писменост.


ГЛ- глаголица
зс-звукова стойност
ЛА- Линеар А
ЛБ- Линеар Б
ГР - гръцка азбука
ЕВ - еврейска азбука
КП - коптска азбука
СМ - самаританска азбука  

И това не е всичко, българската реч съхранила в себе си тайни, които показват, че предците ни са имали азбука още от незапомнени времена. Ние имаме свои думи за най-важните термини свързани с писмеността. Във ведически арийски откриваме глагола пишати-пиша. Той е де факто идентичен на старобългарския писати-пиша. Още по-важно е това, че арийската дума пишати означва и украсявам. Същото значение срещаме и в българския език. Писана, изписана е синоним на украсена.

Друга интересна арийска дума е рекха-резка,  рекхати означава режа, правя резки, а чира отговаря на нашата дума черта. Тук трябва да се спомене свидетелството на Черноризец Храбър по отношение на това, че дедите ни са ползвали в далечното минало черти и резкиПрѣжде оубо словене не имъхѫ книгъ, нъ чрътами и рѣезами четѣхѫ и гатаахѫ....

Не по-малко интересна дума е арийската рупа-знак. Тя отговаря на българската рубило-писало, нещо, с което се правят знаци. Питаями пък означава печатам, нанасям печат върху нещо – глина, плат, кожа. Арийската маси се превежда като мастило, течност за писане.

Ведическия глагол четати е идентичен на старобългарския чьтати-чета. Значението на арийската дума е виждам, разбирам, различавам, а точно това е смисъла на четенето – да разбереш знаците пред очите ти.

Думите пишати, рекха, чира, рупа, питаями, маси, четати са на повече от 3500 години и имат ясни български успоредици, които от своя страна не са заемки, а изконни български думи. Това не бива да ни учудва, арийците не са дравиди, чиято родна земя е Индия, а стари балканци, които колонизират доста земи в Азия. Нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария – поредния важен, но дълго игнориран и пренебрегван факт.



Пренебрегвано е и съобщението на Луций Ариан по отношение на това, че тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация. Сведенията на Ариан са потвърдени от още стари учени. За похода на Дионис в Индия пишат Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. Доста са авторите, но когато никой не ползва работите им е все едно, че нищо не е казано.

След като важните свидетелства са премълчани, не е трудно да се създадат заблуди защото читателят няма възможност да направи обективна преценка. Внушени бяха ред имислици като безписмеността на траките, тяхното изчезване, азиатския произход на старите българи. Днес, благодарение на популяризирането на важни исторически извори и резултатите от генетическите проучвания знаем, че траки и българи са само две имена на един и същ народ. Знаем и, че древните ни предци са създали не една, а няколко писмености.

Дедите ни изразиха своето благородство раздавайки писмеността и културата си на други народи. Светите братя Кирил и Методий извоюваха правото да ползваме своя азбука за религиозната си литература и доказаха на хазари, юдеи, гърци, немци и др. че българите са не само господари на бойното поле, но също са способни да победят и със своята мъдрост.


В различни епохи, още от началото на цивилизацията в нашата земя грейва искрата на познанието. С право ние можем да се гордеем с това защото без дедите ни Европа щеше да остане още дълго време в мрак. Тази гордост задължава, длъжни сме да останем верни на дедите си. 

Длъжни сме да не униваме пред трудностите, а да ги посрещаме с увереността, че ще бъдат преодолени. Длъжни сме да продължаваме да се стремим към светлината защото силите на злото не спят. Борбата между слънцето и мрака е вечна, ние обаче сме на светлата страна.


Благодаря на г-жа Стефка Иванова и д-р Дориан Александров за ценната информация

Използвана Литература:

1.Св.Свети Кирил и Методий, Панонски Легенди, Факелъ, 1934; 
2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998; 
3.H.Haarman, Einführun in die Donauschrift, Buske, Hamburg, 2010;
4. А.Милев, Гръцките Жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
5.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, 6Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
7.M.Vasmer,  Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orhodoxe Slawenwlt, Berlin, 1929; 
8.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

21.05.2015 г.

ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ


Историята за бягството на Аспарух от хазарите и установявянето на дедите ни на юг от Дунава са запечатани в съзнанието на всеки от нас. Малцина обаче са се запитвали как един беглец е успял с изтерзаните си хора да победи най-силната и най-добре обучена армия навремето, тази на Римската Империя. Малцина са и тези, на които бе известно, че на Балканите Рим е издигнал осем пъти повече крепости от цялата територия на империята в Азия. Въпреки мощта на римската войска, въпреки огромния брой укрепителни съоръжения, въпреки уязвимостта си на беглец, княз Аспарух поставя император Константин Погонат на колене.

За всеки прогресивно мислещ човек е ясно, че на тази история нещо й куца. На първо място е това, че земите на юг от Дунава са наречени България около триста години преди Аспарух. Това е направено от живелия през IV век Св. Йероним. И през V век дедите ни са обитатели на Балканите, защото като отбеляза проф. Ценов, те е трявало да бъдат победени, за да могат Източната и Западна Римска Империя отново да имат обща граница. През VI век също има българи дори на юг от Хемус (Стара Планина), защото поради техните нападения император Анастасий изражда така наречената Дълга Стена - Μακρά Τείχη της Θράκης. Тя е само на около 60-70 километра от столицата на Римската Империя.

Няма никаква логика да се влагат огромно количество средства в построявянето на Дългата Стена за защита от противник, който по това време 491-518 г. уж е на няколко хиляди километра на изток– в земите на днешна Украйна. Ако обаче българите са обитавали територията на Тракия, то дунавските и старопланинските крепости не могат изобщо да предпазят Константинопол. Щом има българи в близост до столицата на империята, то в такъв случай Дългата Стена е едно разумно решение.

Въз основа на анализа на непопулярна информация проф. Ценов заключи, че Първото Българско Царство не се е простирало само до Стара Планина, а е опирало почти до Константинопол- Българите по времето на Аспарух населявали земята от Горна Панония до Карпатите, Черно, Егейско и Йонийско море. Тази територия обхваща по-голямата част от Балканите.

За жалост учените от школата на Златарски не приеха аргументите на Ценов. Бяха наложени други виждания. Земята освободена от княз Аспарух бе представена като сравнително скромна територия. Бе внушено, че дедите ни установяват своята власт на юг от Балкана по времето на княз Тервел, като разширението е незначително.



По принцип картите, които учените представят не са снимки на действителността. Картите биват създавани по сведения на разнични летописци. Въпросът е сведенията на кои летописци ще се ползват. Ако учените оформили нашата история бяха следвани твърденията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски и др. то картината щеше да е съвсем различна. Щеше да се знае, че още през VII век южната граница на България е стигала почти до Константинопол, че териториите на днешните Албания, Македония, Сърбия, и дори част от Гърция, Турция, Хърватско са били под наша власт.

Според Димитри Хоматиан българите не са кои да е, а известното тракийско племе мизи. В древността част от мизите обитават Мала Азия, а друга част са в Европа. През IV век преди Христа дедите ни влизат в конфликт с Алесандър Велики и са прогонени на север. След време те се завръщат и със страшна сила завладяват не просто Малка Скития (Добруджа), но също Панония, Далмация, Илирик, цяла Tракия и значителна част от Македония и Тесалия:

европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…”

Областта Тракия обхваща земи от Хемус (Стара Планина) до Константинопол, за Македония обяснение не е нужно, Тесалия покрива територията на днешната Северна Гърция. На мястото на Панония възниква по-късно Унгария, а Далмация и Илирик са земите на днешните хървати и сърби.

Виждаме, че още по времето на Аспарух, тогава когато дедите ни изгонват римляните от земите си, територията на държавата ни е била доста по-голяма отколкото я представят учените. Де факто била е по-голяма отколко я представят, че е представлявала дори по времето на цар Симеон I.


  


 Карта на Дунавска България, реалната граница е показана с червена линия

Границата е била значително по-близо до Константинопол, включени са били също Халкидика и по-големи части от Тесалия. За това, че южната ни граница е била недалеч от столицата на Римската Империя (Византия), знаем и от Виктор Тирски, който споделя следното – българите, след като дошли от северната страна, били заели още от стари времена една обширна област от Дунав до Константинопол и пак от същата река чак до Адриатическо море” (Inter quas Bulgarorum gens inculta а tractu Septentrionali egressa а Danubio usque ad Urbem regiam et iterum ab eodem flumine ad mare Adriaticum uni-versas occupaverat regiones).

Тук ключовите думи са – като дошли и още от стари времена. Това, че така нареченото идване на Аспарух е само едно освободително движение на своя земя е ясно на всеки прогресивен човек. Разбира се за окупатора – Римската Империя, бойците на Аспарух са мръсен и нечистив народ. Злобните определения идват от факта, че дедите ни не само отрязват огромна територия от Римската Империя, но и принуждават Константин Погонат да им плаща данък. Погонат не само губи приходите от нашата богата земя, но и е задължен да отдели значителни средства от хазната и да ги предостави на дедите ни.

От израза още от стари времена става ясно, че дедите ни са били разпространени почти целите Балкани през Ранното Средновековие. За това, че българската граница не е била далеч от столицата на Римската Империя научаваме и от писмото на хазарския хаган Йосиф. Той разказва за конфликта между българи и хазари и разполага южната българска граница в близост до Константинопол (Кунстандин, превод В.Гюзелев).

Ние разполагаме и с други данни, че през VII век владенията на България не са били някаква скромна територия на север от Стара Планина, а са се простирали върху по- голямата част от Балканите. Проф. Ценов представя думите на анонимният Равенски космограф твърдящ, че е получил сведение от Йордан (550 г.)  относно това, че  в земите на Мизия, Македония и Тракия живеят само българи “Inter  vero  Thraciam  vel  Macedoniam  et  Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant”.

Сведенията на Димитри Хоматиан, Вилхелм Тирски, хаган Йосиф и Равенския космограф са пределно ясни, но за жалост тези ценни данни не са отразени нито на картата на Стивън Рънсиман, нито тези на нашите учени Ваклинов, Ризов, Коледаров и др.










Лошото е, че съставителите на картата на територията на България са поотрязали не само териториите на юг, но и тези на запад. Напомням, че картите не са снимки на действителността. Картите би трябвало да се правят по сведения на летописци. Един важен летописец е Орозий Павел (375-420 г.). Той създава  интересна творба -География, в която се споменава, че отвъд Каринтия (Австрия) са земите на България.

Това означава, че векове преди Аспарух дедите ни са владели Панония, която се проcтира върху днешните земи на Унгария, Словакия, Сърбия, Хърватско. Не трябва да забравяме и това, че Панония е територията, на която унгарците заварват българи. В Панония е и българския град Пеща, който е и споменатия от Клавдий Птолемей преди повече от хилядо и осемстотин години град Песиум – Ptol.III.7.

Това, че Пеща е Песиум е установено още през XIX век от д-р Wilchelm Friedrich Volger, Vergleichende Darstellung der alten, mittleren und neuen Geographie, Hannover, 1837, z.184. Защо учените писали нашата история са пренебрегнали този важен факт за мен е пълна загадка. С този сериозен пропуск е нанесена голяма щета на истината защото не може да се говори за идване на българи в Източна Европа през VII век, след като половин хилядолетие по-рано, през II век Клавдий Птолемей споменава за град с българско име в Централна Европа.

В Панония е и древния град Volgum/Bolgum, от чието име някои учени бягат като дявол от тамян. На мястото на Volgum/Bolgum е днешния S. Fenekpuszta - Barrington  Atlas  of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos.



Присъствието на дедите ни в Панония векове преди Аспарух обяснява конфликтът между българи и лангобарди на тази територия през 440-460 година. Благодарение на изненадващо нощно нападение българите побеждават крал Агелмунд – Paul. Deac. Historia LangobardorumXVI-XVII. По това време дедите ни би трябвало да са в Приазовието, но ето, по свидетелствата на Орозий Павел, Павел Дякон, а и Клавдий Птолемей старите българи обитават земите на днешните Унгария, Словакия и др. още през Късната Античност.

Археолозите знаят прекрасно, че тракийски находки има не само на Балканите, но също в Черноморските степи, Кавказ, а също и на териториите на Хърватско, Словения, Словакия, Унгария. Прогресивните историци пък знаят, че народът наричан от римляните с името траки и познат по-късно като българи. Че това е една голяма истина го доказаха редица антрогпологически и генетични изследвания.

Разпространението на старите българи наричани в древността траки на такава огромна територия е доказателство за това, че дедите ни са били огромен народ, който е бил в състояние да изправи внушителна армия. Легионите на Рим не се спират нито със заплахи, нито с хитрости. Римската войска е професионална, а и по времето на Аспарух Римската Империя (Bизантия) притежава стотици хиляди войници от различни национaлности.

Няма съмнение, че дедите ни са били силни и храбри хора, но, за да победи империя се иска голяма войска. За да се задържи голяма територия се иска голяма войска, а най-многолюдният народ на Европа в далечното минало са траките, които в по-късни времена са наречени българи.

По времето на Аспарух една част от траките наречени още българи е била подвластна на Рим но много от дедите ни са живели на свобода, на север от Дунава където са имали своя независима държава. Тази информация е спомената в Именника на българските владетели, в който съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух предците ни са имали княжество от другата страна на река Дунав.

От тази територия дедите ни нападат Римската Империя с цел да освободят родната си земя от окупаторите. Първото мащабно нападение е през 169-170 година. Тогава освободителите не само помитат граничните римски гаризони, но прекосяват цяла Тракия и стигат чак до Термопилите. Следващите векове опитите за прогонване на римляните продължават и през прословутата 680-681 това е постигнато.

През 680-681 не е създадена държавата България, а е извършено обединение на дедите ни, на тези живеещи под римска власт и на свободните ни предци живеещи на север от Дунава. По данните от Именника началото на българското княжество е някъде през 165-170 година, а точно тогава е и първия опит за освобождение на окупираните от Рим наши земи.

Княжеството на дедите ни основано през 165-170 година е само едно продължение на по-старата държавна традиция, която император Траян прекъсва през 105-106 година. Докато държавната традиция на гърците, галите, иберите остават прекъснати, то дедите ни успяват за около шестдесет години да се съвземат и отново да положат основи на нова държава. В началото тя няма старата си мощ, но през 270 година дедите ни изгонват всички римски легионери и колонисти от Северна Тракия (Дакия). Четири века по-късно са освободени и земите на юг от Дунава.

По време на властването на императорите от тракийски произход, дедите ни под римска власт са имали приличен живот. В.Бешевлиев съобщава, че дори в селата ни е имало по два кмета, един римски и друг от представителите на предците ни. На възпоменателни надписи името на местния кмет се поставяло пред името на римлянина. Това свидетелства за уважение към предците ни. Константин Велики дори изгражда Плиска, Преслав, Силистра и др. градове. Юстиниан Велики създава самостоятелна църква за нашите деди.

За жалост присъствието на траки на престола в Константинопол е прекъснато след царуването на император Фока 602-610 година. Настават тежки времена и двете групи наши предци осъзнават, че не се ли обединят ги очаква асимилация и изчезване. Несъмненено е имало различия между дедите ни. Имало е и такива, на които се е искало римското присъствие в страната ни да е вечно. Подтиснатото население обаче, а и свободните наши предци копнеещи да се върнат в старата си земя Тракия са желаели да прогонят окупатора колкото се може по-скоро.

За наше щастие групата на търсещите свобода и независимост е била по-голяма. Към тях се присъединяват и не малко легионери от тракийски произход. Войниците са се набирали от селското население, а именно то е пазело ревниво стария си език и култура, които императорите от чужд произход са заплашвали.

Не чудо, или болест кара Константин Погонат да бяга, а огромната армия на нашите предци. Лишен от подкрепата на голяма част от легионерите си Погонат няма друг избор освен да признае държавата на дедите ни и да започне да им плаща данък. Този данък не е бил нищо друго освен компенсация, обещетение за шестте века, през които Рим източва богатствата на страната ни.

Разбира се римските императори не се примиряват със загубата на Тракия. Земята ни е богата, от нея са изтичали злато, сребро, мед, желязо, жито и други блага, които са поддържали стандарта на живот на империята. Признаването на България от Рим е и огромна загуба на престиж, нещо, с което властващите в Константинопол не могат да свикнат. Те не спират със заговорите си срещу дедите ни, постоянно сключват съюзи с различни народи, които да използват срещу нашите предци.

След векове идват и тъмни времена за нас, има реална заплаха за просъществуването ни, но всеки път дедите ни оцеляват. Това също не е чудо, а се дължи на единството на предците ни и обичта им един към друг. По време на всяко подтисничество едни българи са се изправяли, за да помогнат на други. Винаги се е намирал някой, който да помогне на ограбените, изтезаваните и поруганите, а и да отмъсти за тях.

Днес небето над нас отново е черно и отново както и в миналото изходът е един – да си подадем ръка и да действаме за общото благо. Няма чужденец на когото да сме по-мили от неговите хора, всеки си държи на своето, всеки иска неговия народ да пребъдне. Наше право е и ние да искаме това, а наше задължение е да го направим. Днес ни има защото дедите ни превъзмогнаха различията си и се обединиха. За да има бъдеще за децата ни трябва да се обединим и ние.


18.05.2015 г.

ЕДИН СВЕЩЕНИК ГОВОРИ ЗА БАЛКАНСКИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРИТЕ


В миналото дълго  време считах проф.  Ганчо Ценов за единствения, който е защитавал местния произход на народа ни. През 80-те години на ХХ век не бях чувал за Никола Йонков-Владикин. Не знаех за Тракийската Теория на Цани Гинчев, нито пък за виждането на родолюбеца Данаил Юруков. Беше ми известно, че според Георги Раковски ние сме потомци на местно население, но за жалост на откритията на този велик българин се гледаше с насмешка.

С течение на времето разбрах, че защитниците на теорията за местните корени на българите не са били малко. Просто работите им или са били забранение, или пък пренебрегвани. Наскоро бях приятно изненадан научавайки, че дори духовни лица са смятали народът ни за потомци на древен балкански народ. Касае се за Архимандрит Кирил Рилски, този свят човек написва малка, но изключително важна книга. Нейното заглавие боде очите на враговете на истината и поради това интересното произведение е останало скрито от нас за дълго време.

Става дума за публикуваната през 1930 година творба Българската Самостоятелна Църква в Илирия. В тази работа с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина – “ Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ  привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани. - Българската Самостоятелна Църква в Илирия, с.3.



 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Map_of_ancient_Epirus_and_environs.png

За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице. Освен това изложението на фактите в Българската Самостоятелна Църква в Илирия е толкова простичко и ясно, че не натоварва читателите изобщо. Дори човек да не притежава основна историческа подготовка,  би разбрал всичко без никакво затруднение. При една евентуална атака срещу прогресивното произведение, българите със сигурност биха прозрели доста бързо кой казва истината и кой създава сложни теории с цел да укрие произхода и старите земи на народа ни.




                                    http://lastoriaviva.it/wp-content/uploads/2013/11/Maps-Roman-Balcanica.jpg

Архимандрит Кирил Рилски казва и други неща, които присъстват в работите на проф. Ценов. Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - Българската Самостоятелна Църква в Илирия, с.3.

Това, че дедите ни са имали своя църква още в Апостолско време знаем и от житието на Св. Ерм. Той е бил владика във Филипополис (Пловдив), а, за да има владика, то е имало и доста църкви. Колко са били ранните църкви и на какво систематично унищожение са били подложени, обяснява добре проф. Асен Чилингиров. Желаещите да се запознаят с подробностите могат да прочетат неговите творби: “Българската църква Изследвания, факти, документи”, “Софийската „Света София“ и нейните изследвания”, “Покръстването на русите и България Изследвания”, “Охридската "Света София" и нейната датировка”.

Що се касае до ученикът на Апостол Павел, Св. Ерм, неговото име е доста интересно.
То е тракийско по произход, среща се и по микенски документи от II хил. преди Христа. Вариант на това име е и название на старобългарски род, по точно рода Ерми, от който произлиза княз Гостун. А и как иначе, та нали народът, който римляни и гърци наричат траки, в по-късни времена разпознава себе си под името българи. Или както казва Фулко преди около 1000 години – “Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum-българите, които назовават траки според предишните паметници” - Recueil des historiens des Croissades. Histor. Occident., V, Paris, 1895, c. 707 сл. (Извори за бълг. история, XII, с. 111) – Д.Ангелов, с.375.

За Архимандрит Кирил Рилски е ясно, че в далечното минало ние сме наричани с името траки. На духовника е ясно и защо тази истина не е известна както на нас, така и на останалия свят – Никому да не е чудно защо нѣма нашето древно българско племе, което е живлѣо от незапомнени времена в Илирия на Балканския полуостровъ, за неговия миналъ исторически и църковен животъ достатъчни веществени исторически паметници. Това се дължи на вѣковнитѣ врагове на нашето древно българско племе – гърцитѣ, които са се възползвали отъ неблагоприятнитѣ политически обстоятелства на българския народъ, който е попадналъ подъ двойно робство: политическо и духовно, систематически, въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” “Българската Самостоятелна Църква в Илирия, с.5-6.

Архимандрит Кирил Рилски говори за безпощадно унищожаване не просто на отделни неудобни ръкописи, а на цели библиотеки, които са били пълни с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически...-с.6. Как да намерим тогава древните книги на дедите ни? Как да намерим свидетелствата за, които говори цар Калоян и които според него са добре документирани в книгите на дедите му. Трябва да се радваме, че враговете ни не са успели да ни асимилират.

В случай, че царските ни библиотеки не бяха заличени, ние щяхме да знаем защо Папа Инокентий III смята цар Калоян за произлизащ от благороден римски род. За римляни са считани родените в Тракия императори Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Маркиан, Лъв Бес, Фока, и др. Роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций е наречен дори последният римлянин. Бащата на Аеций е от местното население, от мизите, които по-късно са познати на света под името българи. Без да използва силата и мъжеството на дедите ни, Рим никога не би достигнал никога своето величие. Без траките преторианци и легионери, Вечният град щеше да бъде пометен от лицето на земята от своите врагове.

Духовникът, според когото ние българите сме древен балкански народ разказва още интересни неща. Архимандрит Кирил Рилски обяснява, че част от дедите ни напуска земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселва на изток.
Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала – Българската Самостоятелна Църква в Илирия, с.8.

Удивително е как едно духовно лице е било в състояние да изложи в една малка книжка толкова много истини по такъв простичък начин. Не по-малко удивително е, че учени имащи солидна подготовка поднесоха съвсем различна и както вече е ясно неверна информация. Заблудите за Тангра, хановете, юртите, тюркския език на дедите ни, идването от Азия и т.н. могат да омаят само шепа наивници.

Тъжно е само, че все още се намират индивиди, които да защитават старите заблуди.
Тъжно е, че няма извинение от страна на тези, които без съмнение са разбрали, че са преподавали неиздържани неща. Тъжно е, че въпреки четвърт век демокрация, в нашите университети се намират преподаватели недопускащи нови виждания. А най-тъжното е, че тези, които са се хванали за догмите като удавник за сламка получават заплатите си от нашите данъци.

Възползвайки се от добротата и чистосърдечието ни, безсъвестни личности не само очерниха името ни пред света, но успяха да объркат и много сънародници. Перото е по-силно от меча и на тези, които бяха боговете на бойното поле бяха наденати вериги, пък било те и невидими. Точно веригите на съзнанието обаче са най-страшните. Те карат брат да тръгне срещу брата, те карат българи да забравят произхода си и да работят против своята държава.

Слава Богу вече е сложен край на отравянето на съзнанието на народа ни. Това, което Паисий, Раковски и проф. Ценов започнаха, днес е продължено по достоен начин от проф. Асен Чилинигиров, от Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев. Будни българи като Андрей Киряков, Александър Мошев, Мартин Константинов и още много други упорито следват пътя на истината и отварят очите ни за нея.

Сложи се край на процеса, който караше българите да се свиват, да навеждат глава и да примат горчивото си битие. С всеки изминат ден броят на пробудените расте. Тези, които са отвърлили дрипавата дреха наметната ни от чужденци са като преродени. В очите им има гордост, а в сърцата увереност, че е нужна промяна и, че тя ще бъде постигната.

Пътят няма да е лесен, но ние вече сме го намерили, намираме се на него и няма да го напуснем защото той води към спасението ни. Ще има разочарования, нападките на противниците ще стават по-жестоки и по-груби, но духовното прераждане е както  нужен, така също и болезнен процес. Ако сме рамо до рамо ще понесем всяка болка. Има ли любов между нас ще преодолеем всяко препятствие.

Борбата за промяна започва скромно. Тя тръгва от отделния човек, който осъзнава, че е потомък на благородници и е безумие да се примирява с битието си. Безумие е защото ние имаме както силата, така и възможностите да възкръснем за пореден път. Това, което е закодирано в гените ни не може да бъде откраднато от никой. За да използваме дарбите си обаче, ние трябва да се подложим на непрестанно личностно осъвършенстване, да правим неща, които сме считали за трудни.

Всяка добра мисъл, всяка добра дума, всяко добро дело спомага за нашето осъвършенстване и превръщане в истински българи. Всяка подадена ръка, всяка прошка и всяко търсене на приятелство заякчава връзката между нас и създава основата за създаване на будно гражданско общество.

Можем да се борим с недостатъците си, можем да помагаме на по-слабите, можем да кажем на несправедливите и покварените, че не одобряваме действията им. Така правят силните и осъзнати хора. Действайки по този начин един ден ще се събудим като нови личности, личности превърнали се в истински Българи, а за истинските Българи няма непреодолими неща.



Използвана литература и пояснения:

1.Архимандрит Кирил Рилски, БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012;
2.Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1999;
3.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971;


* В древността под Илирия се е разбирало значителна област, която обхваща земи от днешната територия на България, Сърбия, Албания, Македония. В Илирия живеят траките дардани, имало е и други защото в една от най-западните точни на Илирия срещаме тракийското селищно име Терми Дава.



1.05.2015 г.

ЕТО ЗАЩО ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ


Някои мои приятели се чудят защо упорствам в делото си. Защо се опитвам да убедя непознати хора, че трябва да са горди, че имат сила, че е нужно да вярват в себе си, да пазят старите традиции и да обичат ближните си. Често са ми казвали – Ти разсърди доста старата номенклатура, все някой от тях ще ти намери чалъма и ще ти видят сметката, а само след няколко месеца българите ще те забравят. Какво очакваш, награда, признание, почести?

В такъв случай се опитвам да обясня, че не очаквам нищо. Не желая нито награда, нито възхвала. Не се трудя понеже очаквам каквото и да било, а защото отдавна съм получил нещо, което ценя и, за което днес се отблагодарявам на сънародниците си. Това, което съм получил не е материално, не може да се докосне, но струва повече от най-голямото богатство.

Животът ми никога не е бил лесен, белязал ме е здраво даже, но пък винаги са се намирали българи, които да излекуват раните. Винаги се е намирал някой, който да ме подкрепи с блага дума, усмивка, приятелски съвет, а дори храна и подслон. Точно когато небето над мен е било най-черно, се е появявал българин, който да ми подаде ръка и да ми върне вярата в доброто.

Има нещо особено в нашия народ, нещо неземно и трудно за описание. Скитал съм по три континента и съм опознал доста хора. Срещал съм навсякъде умни, интелигентни и дори благородни индивиди, но все пак при нас е по-различно. Добротата и щедростта при нас не са просто продукт на възпитанието, а нещо естествено, запечатана в гените информация. Сякаш доброто е намерило своя пръв дом в душата на българина, сякаш божията благословия е достигнала първо нас.

                                        Дядо Добри, изображение от Dama.bg
                              http://dama.bg/uploaded/posts/0bf15c7ba70dc9b666d4fed8beca4b08.jpg

Това е наистина така, в северните траки - абиите, Омир вижда най-праведния народ. Векове по-късно Херодот среща нещо уникално в гетите. Те са определени от бащата на историята като най-храбрите, но същевременно и най-миролюбивите. Посидоний и Страбон се възхищават от духовната извисеност на мизите, които по-късни автори ще наречат с името българи. Не случайно най-ранните човеколюбиви доктрини, тези на Орфей и Залмоксис възникват на наша територия. В сърцата на дедите ни доброто и любовта са намерили свой дом още в незапомнени времена.

Това обяснява магията в усмивката на българина. Това обяснява нелогичната за някои българска доброта. Това обяснява неоценимият дар, който българинът може да даде. Доста от приятелите ми чужденци са идвали в България и са оставали омагьосани. Те не са били слепи за трудното, дори ужасно ежедневие на някои от нас. Не са били слепи да разбитите пътища, срещнали са се със сломяващата всяко настроение бюрокрация и бездушието на политиците.


http://bgnews.me/wp-content/uploads/2013/03/baba-620x457.jpg

Видели са обаче и нещо друго, нещо, което е успяло да неутрализира отровата, с която зли хора посипват обществото ни. Чужденците са видели, че въпреки адът, в който живеем, повечето от нас са още Човеци. Видели са, че баби, чиято пенсия е по-малка от дневната надница на западняк, могат да отделят пари за внучетата си. Видели са, че макар всеки от нас да носи тежко бреме, ние отиваме дори до другия край на България и помагаме на сънародниците си в беда. Видели са, че ние сме в състояние да простим дори на чудовища за злото, което ни е причинено. Това го могат само истинските благородници, само тези, в чиито сърца има светлина – дар, който малцина притежават.

Никога не съм си мислил, че България и българите могат да очароват и омагьосат хора, които са свикнали на лукс и свръхмодерен живот и все пак това се случи. В нас западняците срещнаха това, което са загубили – връзката с духовното. Въпреки, че сме грабени в продължение на векове, ние все още даряваме. Най-големия дар е този, който идва от дълбините на душата.

Нищо не може да ме зареди така както събиране с приятели, а дори и с непознати сънародници. Обикновеното червено вино и домашната луканка ми дават по-голямо удоволствие отколкото партитата на работодателите ми чужденци. Дългите отрупани с екзотични деликатеси маси, скъпите питиета, живата музика и т.н. може да омайват, но не дават нищо. Веселбата е изкуствена, куха, след привършването й не остава нищо освен празнота и жажда за ново задоволяване на сетивата.

Когато съм сред българи е друго, нищо, че трапезата е скромна, нищо, че няма търчащи сервитьорки предлагащи от пиле мляко. Има нещо, което не може да се замени. Има уют и любов, които българите умеят да даряват. На следния ден спомените са живи, приятното чувство трае дълго време, залива те еуфория всеки път когато мислите ти те срещнат отново с добри хора.

Работя без почивен ден, мога да си позволя почивка в скъпи курорти, но не ходя там по няколко причини. Със средствата, които спестявам аз мога да помогна на някой сънародник, мога да закупя книги нужни за изследванията ми, а и луксът не зарежда, просто си птица в златна клетка. Може да пиянсваш на воля, дори да безобразничиш, но не си свободен. Можеш да се храниш със скъпи храни, но няма да си заситен.

Благодарен съм на Господа, че отдавна съм разбрал кое е истинско. Благодарен съм за това, че съм могъл да общувам с Човеци, че те са помогнали светлината в сърцето ми да нарасне. Каквото и да става от сега натам, за мен няма значение. Аз съм получил своя дар и награда отдавна, няма кой да ми ги отнеме.

Да, има хора, които са недоволни, че благодарение на писанията ми българите разбират, че са потомци на най-древния цивилизован народ, на хората създали първата писменост, първите градове на Европа и първата държавност. Да, има индивиди, които желаят да изкарат българите пришълци, а свещената ни земя възнамеряват да подарят на чужденци.

Зная, че тези хора могат да ми създадат проблеми, но това го знаех още в началото. Не съм глупав, ясно ми бе, че си играя с огъня и, че е само въпрос на време когато ще се опаря. Въпреки това, въпреки, че вече седма година изпитвам на гърба си омразата на бездушни индивиди, аз отново бих направил същия избор, ако имах възможност да се върна назад във времето.

Просто съм длъжен да се отблагодаря за това, което ми е дадено. Длъжен съм и поради това, че съм българин. За да имам правото да се назовавам такъв, аз трябва да защитавам честа на предците си, тъй както те защитаваха честа на тези живели преди тях. Благодарение на тази традиция днес има България и българи.

За нас има бъдеще, въпреки, че тези, които се опитват да ни го отнемат са упорити. Колкото и фанатизирани да са враговете ни, те не могат да се мерят с пробудения българин, а народът ни вече се буди. Веригите се късат и потомците на титаните започват да осъзнават, че са държани в плен от жалки джуджета. Идва отново ерата на светлината!


Ще завърша с думите на Джоко Росич - Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене има купища от добри хора. Човек трябва да си отвори очите да вижда и ушите да чува. 



НАЛАГА МИ СЕ ДА ОТСЪСТВАМ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, ОДОБРЯВАНЕТО НА КОМЕНТАРИТЕ ЩЕ СЕ ЗАБАВИ. ПРИЕМЕТЕ ИЗВИНЕНИЯТА МИ ЗА ТОВА!

25.04.2015 г.

МЪРТЪВ ЛИ Е ТРАКИЙСКИЯT ЕЗИК?


Понастоящем на нашите ученици и студенти се преподава, че езикът на траките е мъртъв. Аз намирам това твърдение за странно и лишено от логика. От 44 г. до 680 г. страната ни се намира под римска власт. В началото на окупацията доста траки са продадени в робство, но по-късно статуквото се променя. Удивени от качествата на предците ни римляните приемат много от тях на служба в преторианската гвардия, а и в легионите. Благодарение на силата и смелостта си доста траки стават генерали, а дори и императори. Като пример могат да бъдат посочени Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, роденият в София Галерий, Ветран, Маркиан, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Констанций, Константин II, Лъв Бесът, Юстин, Юстиниан, Юстин II, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Фока.

По времето на Константин Велики губернатор на Либия и Киренайка е тракиец с име Реметалк. Най-известните пълководци на Рим са също траки – Аеций, Велизарий, Виталиан.  Колкото повече време минава, толкова по-силна става тракийската позиция в Римската Империя. До VI век (a и по-късно) траките говорят езика си, дори за богослужението те си служат със своята реч. Знаем за това благодарение на житието на Св. Теодосий Кенобиарх и други извори:

“Непрекъсната употреба на мизийския език също е установена. Имаме данни за Св. Авксентий, който е живял през първата половина на V век, но чиято биография е писана през VI век, и в която се разказва, че той е говорил варварски език (т.е. мизийски).”  – “The continuous use of Mysian is also attested. We are told about St. Auxentius, who lived during the first half of the fifth century, but whose biography was written at the beginning of the sixth century, that, as he had come from Mysia, he was barbarian in language.”  

Фригите например не са били напълно елинизирани в началото на IX век както знаем от житието на Михаил II, който е описан като груб, слабо образован и презиращ елинската култура. Той несъмнено е типичен представител на коренното население на Фригия, голяма част, от което не е знаело изобщо гръцки.The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all“. - P.Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959), p.26.

Трябва да се спомене, че Каранис не дава конкретни примери с тракийски думи. Този учен дори смята българите за новодошъл народ, но поне има почтеността да представи данни от стари документи, от които проличава, че през Средновековието тракийският език не е мъртъв.

Сега възниква въпроса – След като тракийският eзик оцелява след дълги векове римска окупация, какво може да е причинило изчезването му? Да приемем за момент, че старите българи са азиатци и нашественици в Тракия. Няма сведения те да са рязали езиците на населението на юг от Дунава. Няма сведения старите българи да са налагали строга забрана да се говори който и да е било език. В Мала Азия властта на Римската Империя не е сломена, то и там мизите и фригите продължават да говорят езика си. Това са фактите, редно е някой да обясни мистерията, но обяснение не идва.

То няма как да дойде защото тракийският език не е умирал. Внушенията на определени учени звучаха солидно в миналото защото ние нямахме достъп до значително количество ценни сведения. Не знаехме, че в продължение на 1100 години българите са наричани мизи. Не знаехме, че учени като Попов и Полянос определят българите като европейци и принадлежащи на тракийския антропологичен тип. Не знаехме, че старобългарски имена като Дуло, Вокил, Ерми, Винех, Кубер, Севар ги има записани на микенски документи от Бронзовата епоха. Не знаехме, че старите българи издигат могили над гробовете на благородниците си. Не знаехме, че в гробовете на падналите бойци старите българи жертват кон и куче както правят траките. Не знаехме, че свещения за старите българи знак IYI се е появил първо на Балканите, преди около 7000 години. Не знаехме, че руните изрязани по стените на Плиска и Преслав имат успоредици в употребяваните преди повече от три хиляди и петстотин години Линеар А и Линеар Б. Тези данни променят коренно представата за старите българи, но уви, широката публика не бе запозната с ценните сведения.

Неотдавна за ужас на поддръжниците на старите догми, дойде доказателство от областта на генетиката. Стана ясно, че ние не сме потомци на тюрки, а във вените на повечето от нас тече кръвта на население, което е обитавало земята ни още от Каменната епоха. В такъв случай не може да се твърди, че траките са изчезнали, няма остование и да се каже, че техния език е мъртъв.


http://www.hermeticfellowship.org/Graphics/Images/Orpheus.jpg

Тракиийският език не е мъртъв, но бяха правени опити той да бъде умъртвен. Ето и няколко примера. Βριζα - бриза е тракийска глоса, чието значение е пшеница. Днес в българския език има дума брица, нейното значение е  бяла пшеница. На всеки прогресивен човек е ясно, че бриза и брица са една и съща дума, но документирана от различни хора, в различни периоди от време. Не само думите са идентични, но дори значението им е едно и също. Въпреки това учените казват – бриза няма нищо общо с брица, те са от различен произход. След като никой езиковед не посмява да се противопостави, то твърдението бива прието, нищо, че е абсурдно.

Друга умъртвена тракийска глоса е волинт. Според Аристотел това е название за див бик – едро рогато говедо. Учените признават, че наставката – инт във волинт отговаря на старобългарската -енте, но отказват да видят, че волинт отговаря перфектно на стблг. воленте - вол – едро рогато говедо. Още повече, учените отказват да споменат, че в късния тракийски, наставката – инт вече е енте както проличава от антропонимите Βουρκεντης, Кαρδεντης. Т.е. в по-късни времена волинт еволюира във воленте – напълно идентична на старобългарската форма. Да е споменал обаче някой това?

При тълкуването на тракийските глоси скарке, бринкос, колаброс, ктисти, полтус са предложени старобългарските думи скръгатати-скърцам, брѧцало-музикален иструмент, колесе-колело, чистъ-чист, плотъ-ограда. Въпреки ясните успоредици на глосите с наши думи, на никого не идва на ум да каже, че тракийския трябва да е бил много близък до старобългарския.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d4/Phrygians.jpg

Голямо количество тракийски думи могат да бъдат извлечени от топонимите. За тълкуването на Илион, Зеринт, Дин Друме учените сами предлагат стблг. илъ-кал,   звьръ-звяр, дьнъ-ден и т.н. но от това не възниква въпроса- Защо древните тракийски населени места могат да се тълкуват с помощта на български думи?

Има и други тракийски топоними, чийто български характер е още по-ясен понеже са споменати по време на Късната Античност. Става дума за крепостите и селищата Баба, Бела, Базина, Вир, Вода, Бога, Дабане, Среден, Листе, Дебре, Струа,  Стена и още много други. Имената са толкова ясни, че всеки от нас може да разбере смисъла им макар да са древни.

Проблемът за някои хора е, че тези названия са регистрирани някъде към 530-540 година от Прокопий Цезарийски. Проблемът става още по-голям когато Вл. Георгиев признава, че за да се наложат тези топоними е нужен период от около век. Това означава, че хора говорещи древен вариант на българския са обитавали Тракия още през 430-440 година. Обяснението на този парадокс става сложно, но учените намират разрешение.

Те казват – топонимите Вода, Бела, Листе и др. са славянски, те са наложени от нашественици. Хубаво, но защо никой летописец не ги е споменал тези славянски нашественици през 430-440 година? Топонимите са разпространени от делтата на Дунава до Южна Албания, от Северна Сърбия до Тесалия в Гърция и Родопите в България. Казано накратко – по целите Балкани. Как така някой нашественик ще премине границата на Римската Империя, ще създаде близо двеста селища и никой няма да забележи и спомене това? Рим приема различни народи за съюзници, но ги поставя на границата, за да служат за буфер, а така наречените топоними наложени от нашественици не са само по границата, а по целите Балкани.

Използвайки термина славянски, учените позволяват една манипулация. Днес съществува славянска езикова група, тя се състои от около триста милиона души. От доста време се внушава, че славените, които заедно със старите българи се борят с век и половина с Рим, са деди на всички славяно езични народи. Това не отговаря на истината. По времето на Юстиниан Велики с името славени са назовавани само гетите – най-храбрият тракийски народ. В същия период дедите на словени, словаци, поляци и др. носят името венети.

Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии, имат различна история. Немци и датчани също говорят близки езици, които са дефинирани като германски. Това, че датчаните говорят германски език не ни дава право да кажем, че старите германи, с които воюва Гай Юлий Цезар са преци на датчаните. Това би било безумие. По времето на Цезар предците на датчаните са в Скандинавия, а по времето на Юстиниан Велики дедите на словени, словаци, поляци са били не на Балканите, а в днешните си земи и са носили името венети. 

Поради това, че гетите-славени са най-известни на Рим, то с течение на времето тяхното име се използва за всички хора говорещи сродни езици. Така е и при германите, първоначално това е име на едно единствено племе, но после то се налага на цяла общност.

Знаейки подробностите ние няма защо да се притесняваме, че определена тракийска дума има успоредица не само в български, но да речем и в словенски. Това е нещо нормално, то показва само, че още в древността траки и венети са говорили близки езици, нищо повече. По същия начин немски топоним може да се обясни с датска дума, но от това не излиза, че Германия е била заселена с датчани, а само, че двата народа говорят сродни езици.

Нашите деди траките са били съседи, роднини, а и съюзници на венетите поне от Бронзовата епоха. Венетите, наречени от Омир енети се бият рамо до рамо с траките при битката за Троя. След смърта на венетския цар Пилемен, венетите придружени с траки се отправят на запад. Явно траките са били по-малко защото новообразуваната държава бива назована Венетия. В по-късни времена, през IV век император Юлиан Отстъпник споменава, че в Аквилеия, Венетия има пазар на венети и мизи. През VII век българинът Алцек търси подслон при баварците, но е предаден жестоко от тях. Те подлагат дедите ни на страшно клане, измъкват се само 800 българи, които с Алцек намират приют при владетелят на венетите Валук. Тези венети са предци на днешните словени. Ето, простичко е, но някой трябва да го обясни.

Всъщност проф. Ценов го е обяснил отдавна, но са малко тези, които са прочели обстойно работите на великия родолюбец. Той бе един от първите, които обявиха, че старите българи са местен народ, че славените са гети и тяхното алтернативно име е използвано и за други хора след време.

Славените-гети, които се свързват с мизите-българи са стар балкански народ. Като различни племена от групата на славените се споменават берзиите, езеритите, друговитите, сагудатите, стрюмоните и тимочаните. Това са си имена на стари тракийски племена


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Sveshtari_Thracian_tomb_Bulgaria_IFB.JPG

Стрюмоните и друговитите са споменатите от Херодот стрюмони и другери. Берзитите, езеритите, сагудатите и тимочаните са споменатите от Плиний Стари берзеи, азериати, сгаугди и тимаки. За какви нови народи и за какви нашественици да говорим тогава? Някои от тези племена са споменати хиляда години по-рано преди така нареченото славено-българско нападение над Солун.

Римските летописци, а и множество учени от ново време са използвали факта, че траки е имало и на север от Дунава. Опитите на тези хора да освободят братята си от римско господство биват представени като нашествие и опит за етническо прочистване на Тракия. Де факто са били прогонвани само римските колонисти, но това е премълчано. Премълчано е и, че тракийския език е близък до този на венетите и, че самите венети са деди на словени, словаци, чехи, поляци и др.

Днес безсъвестни индивиди казват ехидно – българскияте сроден на словенски, сръбски, хърватски, спада към славянската езикова група, следователно няма как да е наследник на тракийския. Все едно тракийския е на хора от Африка, или Австралия и все едно е невъзможно да е бил сроден на други съседни езици. Каруцата бива впрягана пред коня, но наивниците намаляха.

Тракийският е бил близък не само до езика на венетите – дедите на словени, словаци и др. но и до балтийските езици. Те от своя страна показват смайващи прилики със българския, а и как иначе. Ето няколко примера на литовско-български паралели: босус-бос, барсукас-борсук, бединас-бедняк, ежерас-езеро, дварас-двор, ледас-лед, марас-мор, мигла-мъгла, паршас-прасе.

Когато разберем механизма на манипулациите става ясно, че езикът на Залмоксис, Спартак и Орфей не е умирал. Ние си го говорим днес, но в развита форма. По времето когато тракийските глоси са документирани не е съществувал стандартизиран език за всички траки. Във всяка област са се говорили отделни наречия, които обаче са били сродни, хората са били в състояние да се разберат. Различия в говорите има и днес, при нас съществува завидно богатство на диалекти, което от своя страна е доказателство, че сме потомци на някога огромен народ.

Този народ бе възпят в Илиада, негови представители цивилизоваха Индия, Галия и Ирландия. С помоща на този народ хетите победиха армията на Рамзес Велики, този народ изпревари всички европейци по отношението на развитие на земеделие, металургия, архитектура, а и държавност. Този народ не можа да бъде сломен нито от римляни, нито от гърци, нито от страшния петвековен геноцид, който бе организиран от азиатски нашественици.

Ако някой има право да се гордее с предците си, това сме ние българите. Силата на предците ни е кодирана в нашите гени. В нашите гени са скрити също смелостта и благородството на хората, които смаяха дори римляните. Тези качества обаче не могат да се прояват без ние да създадем условия за това. Ето за това трябва да вярваме в себе си, да каляваме непрекъснато волята си, да показваме поведение на достойни и добри хора. С други думи – да бъдем себе си, да бъдем българи!



Използвана литература:

1.P.Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13, (1959);
2.В.Бешевлиев, Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия на Института за българска история, 1-2, БАН, София, с. 217-234;
3.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
5.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;
6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;


ПЕРПЕРИКОН

Loading...