23.10.2014 г.

“СТРАННИТЕ” ТРАКИЙСКИ ИМЕНА



Личните имена са важен източник на информация. До голяма степен от тях може да се разбере народностната принадлежност на даден човек. Макар хората са са се смесвали и в древността, пазенето на традициите е било доста по-силно отколкото днес. Херодот разказва за това, че дори и на царете не е прощавано, ако приемат облекло и обичаи от чужденци. Такова прегрешение се е наказвало със смърт. Това помага да бъде запазена дълго време изконната култура.

Благодарение на работите на различни летописци, а и на епиграфските паметници ние разполагаме с доста от най-древните имена на дедите ни. В много случаи те звучат странно и за повечето от нас е трудно да приемат, че Реметалк, Рескупорис, Котела, Аматок и др. принадлежат на наши предци. Това е напълно нормално. Както преди време обясни В.Бешевлиев, определени антропономи са били запазени само за благородническата прослойка.

С идването си на Балканите  римляните елиминират голяма част от нашата аристокрация, а друга част се романизира до известна степен. Това е причината за изчезването на доста от имената на предците ни. Тази липса на благороднически имена някои изследователи ползват като аргумент, че траките са изчезнали, а хората дошли с Аспарух са съвсем различен народ.

Всъщност не е важно дали един антропоним се използва и днес, важно е дали той има обяснение на български или не. През последните двадесет години се народиха сума Джонита, Джимита, Рикардовци. Макар да са носени от хора с българска кръв, имената Джон, Джим, Рикардо и т.н. нямат обяснение на български.

Съвсем различно стои въпроса с древните тракийски имена. Те може и да се излезли от употреба, но етимологията им е българска. Да обърнем внимание на Рескупорис. То е употребявано както от одрисите, така и от благородническата прослойка на Боспорското Царство, чиято територия съвпада със земите на Стара Велика България.

Рескупорис е двусъставно, първата частица – Реску се обяснява със стблг. рискати-тичам, бягам. Вторият елемент – порис е всъщност чуждото предаване на борис, което пък се обяснява със стблг. борити сѧ – боря се. Рескупорис притежава значение тичащ към битката, тичащ към борбата. Дедите ни са били известни със своята смелост и войнственост. Често на децата са се давали имена със смисъл боец, побеждаващ, силен.

Подобно на Рескупорис, странно и небългарско звучи и Реметалк, с варианти Рометалк, Румиталк. То също е двусъставно, както и голям брой от днешните ни имена. Първата част Роме, Руме, Раме се обяснява със стблг. раменъ-силен. Частицата -талк се обяснява със стблг. тлъкование-обяснение, говорене, тълкуване. Значението на Реметалк е да говори със силен глас, да умее да командва.

Името на цар Котела също е лесно за обяснение на български език. Още повече, че то е просъщесвувало дори и до XVII под формата Котил (Й.Заимов, Български Именник, 1994, с.126). Котела е сродно на Котис, а и на епитета на богинята майка Котито. Коренът кот може да се изтълкува с котя се-раждам, друга сродна дума е котило-новородени.

Аматок също е теофорно име, също е свързано с едно от названията на богинята-майка. Тя е позната и като Ама, Ма, като значението е майка. До ден днешен в диалектите край Асеновград ма се употребява като дума за майка. Първата частица от Аматок е епитет на древната тракийска богиня, а втората частица –ток означава потомък, син, произлязъл от. Обяснение получаваме със стблг. токъ-течение, а също и с думата потекло-потомък.

С подобна постройка е и Скитоток. То е изписано на златен пръстен намерен в могила до село Дуванлий, Пловдивска област. Скитоток означава скитски потомък. Скитите са определени като тракийски народ от Стефан Византийски, а за името им Страбон казва, че то е еквивалентно на номади. Преди около век проф. Ценов обясни, че скити означава скитащи и се обяснява със стблг. скытати сѧ, т.е. в нашите вени тече кръвта на народ, който побеждава персийския цар Дарий и кара египетския фараон Псамитех да падне на колене и да моли за милост.

Друго странно тракийско име е Авлукент, Αυλουκενθης. Значението е чедо на Авлу/Вълу. Частицата κενθης/кент е само древен вариант на стблг. дума чендо-чедо. Тя произлиза от наченти, заченти-започвам, зачевам, слагам начало, от своя страна свързани с корена кан/кенначало, срещащ се и в стблг. *кань, конь-начало.

Подобно на Авлукент е Авлукрам, Αόλούκραμις. То се обяснява като храненик, отгледан от Авлу/Вълу. Частицата κραμις се обяснява със стблг. кръма-храна, ядене, кръмити-храня, отхранвам, кръмлиа-храна, гуляй, кръмитель-хранител, този, който отглежда, отхранва, възпитава.

Берисад/Βερισάδης – името е сродно на Βεριμαρος,  което от своя страна се явява древен вариант на Беримир. Частицата Βερι се тълкува с блг. бера-събирам, обединявам. Втората част – σάδης бива сравнена от Д.Дечев с авест. šata- “обрадованщастлив. В такъв случай Берисад би имало значение събиращ щастие. Възможна е обаче и връзка със стблг. садъ-градина, лозе. Траките са ревностни почитатели на богът на виното Дионис, а лозата е изобразявана често по тракийските монети. Не е изключено Берисад да означава берящ лоза (свещеният плод на бог Дионис).

Родос, Ротос, Ρόθος е поредното странно тракийско име. B.Томашек търси връзка със санскр. ratha-Streitwagen-бойна колесница с.228. Санскр. ratha притежава и друго значение, а именно война, бой, битка. Ясно съотвествие е стблг. рать- битка, сражение, война. Ротос, Родос обаче може да се свърже със санскр. retas-потомство, род, тя от своя страна е еквивалент на стблг. родъ-род, произход. Трябва да се отбележи съществуването на българските имена Род, Родан, Роде, Родко, Родо, Родьо и др.

Самул/Σάμυλοςзначението е сам, един, или пък висок. Страбон предава, че σαμοι означава височини на тракийски ...

Соя/Σοία – обяснява се с българската дума сойка-вид птица.  Подобни български имена са Сокол, Орлин, Гълъб.
Стериса/SterissaТомашек представя тълкуване der altliche –  stareca, sterica, armen. sterdž-sterilis, т.е. Стериса действително може да се обясни с думата старец. Името е пожелателно – да стане стар, да живее много години. Сходни български имена са Старил, Старчо, Старко, Старче, те също са образувани от прилагателното стар – Имената на Българите, с.138.

Както се уверяваме древните тракийски имена не са никак странни. Те просто са стари, много стари и това е причина да ни звучат странно. Котис, Бото, Бузо и др. са документирани преди около 3300 години в по плочици от Кносос, Пилос и др. С течение на времето се променя много. Чужди окупации, приемането на нови религии, културни контакти и т.н. оказват силно влияние върху именната ни система.

Тук е мястото да се спомене нещо забележително. Въпреки гоненията на чуждото духовество и на религиозните фанатици ние сме запазили удивително голям брой лични имена, които са вдъхновени от названията на древни тракийски богове.
Тези, които са останали са Сава, Богой, Венда, Ярей, Балей, Деньо, Бистрьо,  Златан, Млад, Витьо. Те идват от тракийските теоними Сабазий, Багайос, Вендис, Арей, Балей, Ден, Бистирас, Залден, Млад, Витю.

                                                                                                                                                                http://myfhology.info/gods/greece-gods/dionis.jpg


                                                                                    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a7/Ares_Ludovisi_Altemps_Inv8602_n3.jpg
http://www.sabazius.com/uploads/7/4/8/8/7488884/_1330205074.jpg

Да го е споменавал някой историк това? Да е казал някой, че въпреки зверските преследвания, ние пазим десет названия на тракийски богове в именната ни система? Виж, някои с охота преразказват измислицата, че народът на Орфей е бил само едно незначително романизирано малцинство когато на юг от Дунава е дошъл тюркът/иранецът Аспарух.

Как едно малцинство, което е забравило езика и културата си ще повлияе по-силните нашественици? Такива неща са невъзможни, подобно твърдение противоречи на здравия разум. Етнолози като Е.Теодоров и Н.Колев стигат до заключението, че в по-голямата си част народният ни фолклор, а също така и земеделските ни сечива, пастирски атрибути и т.н. са тракийски по произход.

Изследванията на генетиците също потвърдиха, че ние българите сме пълноправни наследници на Залмоксис и Орфей. Да не забравяме и това, че в продължение на 1000 години в различни извори се среща отъждествяване на траки и българи. След като език, култура, бит и гени показват, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ, то какво ще кажат авторитетите няма значение.

Отмина времето на забраняване на неудобни автори. Отмина времето на укриване на важна литература. Днес всеки може да търси, сравнява и проверява. Ледът под краката на лъжците се пропуква и не след дълго бездната на срама и безчестието ще ги погълне. За нас настъпват нови и по-добри времена. Чалгата не успя да поквари младото поколение, нито пък действията на недобросъвестни политици успяха да опразнят България от българи.

Да загубихме много, омърсиха ни много, поболиха ни, изтерзаха ни, но ето, въпреки всичко живи сме, а и борбени. Медиите може и да мълчат да доброто, и за търсещите се справедливост, но истината винаги си намира път. Броят на виждащите и пробудените расте, а с него и шанса за по-добър живот. България е жива!




20.10.2014 г.

МЪЖЕСТВОТО И ВЕЛИЧИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ


Има народи, които се отличават рязко от останалите със своята храброст и сила. Ние българите сме благословени с точно тези качества. От най-дълбока древност до ново време предците ни са изумявали египтяни, перси, гърци, римляни, турци и др. със своята непоколебимост, мъжество и величие. Дедите ни защитават ревностно своето семейство и Родина, служат вeрно на пълководците си и правят подвизи, които другите смятат за невъзможни.

Още в най-дълбока древност богатствата не земята ни привличат чужди погледи. Описвайки историята на гетите, Йордан разказва за опита на фараона Весосис да завладее земята ни - Тази земя обитаваха гетите когато Весосис, царят на египтяните започна война срещу тях. Гетски цар по това време бе Танаус. В битката при река Фазис, Танаус посрещна Весосис и му нанесе страшно поражение преследвайки го чак до Египет. Ако гетите не бяха спрени от непроходимия Нил и отбранителните съоръжения на египтяните, Весосис щеше да намери смъртта си в собствената си страна..“ Iord. De Orig. 47.

Конфликтът описан от Йордан трява да се е разиграл се през ХХ век преди Христа, по време на XII династия. Тогава за първи път на територията на Египет се появяват коне и погребения с жертван кон. В по-късни времена дедите ни се изправят отново пред египетската армия, която този път е предвождана от Рамзес Велики. Предците ни са съюзници на на хетския цар Муватали и му помагат да разбие и прогони египетския фараон. Не случайно мизите (наречени по-късно българи) са наречени от Омир – ненадминати в ръкопашния бой.

Величието на предците се проявава и трояно-ахейският конфликт познат като Троянска Война. За дедите ни дошли край стените на града на Приам и Хектор се говори с дълбоко възхищение:

“Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите тракийци стануват последни от всички.
Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.
Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.”
Hom.Il.XI-432-441, превод Ал.Милев, Б.Димитрова, 1969

Героизмът и мъжеството на предците ни са на ниво и едно хилядолетие след Троянската Война. Познаващ добре качествата на своите роднини и съседи, Александър Велики взема голям брой траки в армията си. Според Кристофър Уебър става дума за около 14 000 души. В битката при Гавгамела те решават хода на сражението: Дивата и необуздана тракийска конница и пехота помогнаха да бъде спряна атаката на превъзхождащата ги многократно персийска конница. - “ The Thracians, 700BC-AD46, Chr. Webber, p.11

Цар Дарий вкарва в битката при Гавгамела едно страшно оръжие – масивни колесници по чиито оси са прикрепени остри коси, способни да разполовят човешко тяло. Персийският владетел храни надежда, че с помощта на колесниците ще успее да разстрои македонската фаланга, да вклини свои хора в строя й и така да унищожи напълно армията на Александър Велики.

Безспорно психологическият ефект от грохота на колесниците, и свистенето на железните коси е бил силен. Подредени в близост една до друга колесниците наближават със зашеметяваща скорост македоската фаланга и тракийските й съюзници. Един пробив в редиците би бил равностоен на поражение. Траките обаче се славят като потомци на Арес, те посрещат новото оръжие на Дарий с дъжд от копия, безстрашно се втурват напред, хващат юздите на конете, събарят колесничарите на земята и ги пронизват с копията си - Arr.3.13.5.

С течение на времето качествата на някои народи избледняват. Хората се променят и губят старата си сила и храброст. За дедите ни това не важи. Няколко века след подвизите в армията на Александър Велики дедите ни оставят силно впечатление у новите господари на света – римляните. За тях предците ни са несъмнено потомци на Арес – мъже с тяло от стомана и несломим дух. Дори опитната македонска фаланга не внушава страх на синовете на Ромул, но пред дедите не римляните тръпнат. Това личи добре от думите на Плутарх и Тит Ливий:

Първи настъпиха траките, които както Назика ги описва бяха най-внушителните – високи, едри мъже облечени с черни наметала, под които сияеха лъскави доспехи. На раменете си те бяха облегнали масивни, железни бойни брадви (ромфеи) – Plut. Aem.Paul. 18.3.

Траките, подобно на диви зверове пуснати от клетка, с оглушителен рев се спуснаха срещу италийската конница така стремително, че макар и калени в битките италийците изпаднаха в голямо объркване и страх”. – Liv. 42.59.

“Противниковата армия бе по-голяма и изпълнена с по-добри войници – траки, македонци и илири – все мъжествени и войнствени народи...” – Liv.XVI.17.

Колкото и силни да са били дедите ни, те биват покорени от Рим. Докато гърците са прегазени за рекордно време, а келти и иберийци оказват съпротива около десетина години, на легионите на Вечния град са нужни около два века, за да сломи мощта на предците ни и то не без заговори и измами.

Турдетани, лузитани, гали, лигури и др. изгубват бързо своята идентичност, но това не важи за дедите ни. Те дори извъшват немислимото - сядат на римски престол. Първият достигнал до най-високото място в Рим е роденият в Добруджа Максимин Тракиец. Неговият сънародник и съименник – Максимин Дакиец дори изявява намерение да промени името на империята от Римска на Дакийска.

След тези велики мъже, на трона сядат и други траки. Става дума за Галерий, Константин Хлор, Константин Велики и синовете му, Ветран, Юстин и Юстиниан Велики, Юлиан Отстъпник, Клавдий Готски, Йовиан, Тиберий II, Маркиан, Лъв Бесът, Фока. Константин Велики е основателят на Константинопол и създател на ново и по-добро законодателство. Юстиниан Велики създава най-забележителните постройки от Късната Античност. За своите сънародници той казва следното:

 Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’( превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан Велики – Проучвания върху личните имена у траките, БАН, София, 1965, стр.62).

Императорите от тракийски произход правят доста за народа, от който са произлезли. Константин Велики изгражда Плиска и Преслав – прекрасни градове, които ще се превърнат в столици на възродената ни държава. Юстиниан Велики дава самостоятелност на църквата на дедите ни... 

Времената обаче се променят и на трона сядат хора с гръцко самосъзнание. Дедите ни в пределите на Римската Империя разбират, че не ги чака нищо добро. През 680 година те слагат различията на страна и в интерес на общото благо се съюзяват с независимите, свобдни траки обитаващи земи на север от Дунава. Независимостта на държавата ни е извоювана, а Рим е принуден дори да плаща данък на по-силните наши предци.

Не случайно няколко века по рано Енодий пише – Страшните за целият свят българи...Касиодор твърди, че българите са народ, при който е стоял на почит този, който е купувал своето достойнство с кръвта на противниците си...(Г.Ценов, Праотечеството и Прародината.., с.59, 63). Лъв Дякон казва за цар Симеон – вождът на мизите Симеон е бил човек смел и твърде войнолюбив ...(П.Ангелов, България и Българите...с.198).

Понякога дедите ни са били сурови към противниците си, но не без причина. Никита Хониат обяснява жестокостите на цар Калоян с това, че той не можел да търпи повече гръцкото коварство, неверният им нрав и променящото се ежечасно поведение. – (П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците VII-XIV век, с. 248).

За разлика от гърците, които избождат очите на 15 000 войници на цар Самуил,  българите са известни със своето хуманно поведение. Летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичаи да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите (П.Ангелов, България и Българите...с.110)

В краят на XIV век нашата държава е отслабена от заговори на чужденци, които не се спират дори пред убийство на царски синове. Народът бива разделян и объркван, и в следствие на това, а и на други фактори турците успяват да сложат ръка на държавата ни. Настъпват страшни времена, дедите ни биват подложени на геноцид, който дори римляните не са извършвали.

Страданията и болката не сломяват духа на българина. В продължение на пет века той отказва да приеме веригите на жестокия нашестненик. Няма период от дългото зверско подтисничество, в който дедите ни да не са се бунтували и да са показвали, че духът на Спартак живее в сърцата им. Както каза Хайтов - съпротивата против нашественика не се състои от изолирани случки и събития, а е един непрестанен бунтовен кипеж, една непрекъснато ожесточена съпротива срещу поробителя.

Малцина от нас знаят, че хайдушките чети не са били по десет-петнадесет човека, а понякога са достигали стотици души. Хайтов дори споменава, че по време на Търновското Въстание – 1595 г. отряд от 2000 хайдути заедно с група сърби нападнали София... като в последствие е наказан коварния Даут ага...

След Освобождението българите бързо си припомнят кои са и само няколко десетилетия по-късно поставят на колене турците в битката за Одрин. Това не е никак случайно, а се дължи на присъщите за народа ни качества. Ето какво казва Уйлям Монро за нас :

 “По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин... Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България… Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” (Bulgaria and Her People. Washington, 1914г.)

Не само американецът Монро е възхитен от българите. Смаян е и немецът А.Фон Хун, който пише за нас – Извън всякакво съмнение хората в България са превъзходни войници и са страшно издръжливи...Като всяка истински добре дисциплинирана войска, българите се отличиха в битките с изключителна храброст...Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.82.

Пред българите се прекланя и французина Л. Дюпуй-Пею – Ние се задоволихме да дадем обща представа за Българската армия...Добрият й външен вид и дисциплината, при която е подготвена, правят от нея елитна армия, способна на всякакви смели прояви, на голяма преданост и саможетрви, ако врагът дойде отново да тъпче свещената земя на Родината.. Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.162.

Дори англичаните са впечатлени от младата българска армия. В. Хърбърт споделя следното –Армията е гордостта на нацията, но не е глупаво идолизирана както армията в Румъния. Има силен, непоклатим патриотизъм и изострено желание за учене... Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.197.

Друг англичанин, Х. Уудс потвърждава казаното от своя сънародник – Българската армия може да се класифицира като една от най-ефективните, ако не и най-добрата от армиите на по-малките европейски страни, тя надхвърля всички очаквания и съм уверен, че тя е много по-силна от това, което се смята от тези, които не са я виждали... Д.Димитров, Светът за Българския Войн, с.228.

В продължение на няколко хилядолетия ние пазим своя дух, сила и решителност. В продължение на няколко хилядолетия удивяваме египтяни, гърци, римляни и др. със своите невероятни качества. Това е униколното при нас – след всяко падане ние намираме сили да се изправим. След всяка смърт възкръсваме за нов живот. Подобно на Орфеевото цвете, ние просто се нуждаем от определени условия, за да покажем на света, кои са били неговите най-ранни господари.


18.10.2014 г.

“ТЮРКСКИТЕ“ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Доста сънародници са учили българска филология. Мисля, че всеки от тях е запомнил какво са казали преподавателите за древния език на дедите ни. Той е определен като тюркски... въз основа на шепа думи. Понастоящем никой уважаващ себе си лингвист не би причислил дадена реч към определена група само заради двадесетина успоредици. 

Това е несериозно и ненаучно. В миналото не е взета под внимание възможостта тюркските думи да са заемки. Все пак дори римляните не са успели да запазят езика си чист. Приели са доста от гърци, етруски, келти, да не забравяме и трако-пеласгите.

Към така наречениет тюркски думи в българския език спадат балван, бисер, борсук, сан, тояга, капище и др. Балван има значение грамадна скала, нещо голямо. Думата е сродна на стблг. болий-по-голям, больма-повече, больство-предимство. За мое най-голямо учудване не е показана връзката с тракийските балайос-голям, бален-господар, владетел. Коренът бал със значение силен, едър, голям се среща и в тракийски лични имена като Ареи-бал, Базу-бал, Деке-бал, а също и в племенното название Три-бали.

Бисер е определена за арабска дума, която обаче е въведена с тюркско посредничество. Смята се, че значението е зърно, но не формата е това, което прави бисера особен, а неговия блясък. Не за това, че е кръгъл, а поради красивото сияние харесваме бисера.

Смятам, че значението на думата е светъл, сияен. Такъв е и смисъла на гръцката μάργαρον-бисер, тя е сродна на санскр. маричи-светла частица, слънчев лъч. Бисер от друга страна показва връзка с тракийското божествено име Бистрас, а и топонима Бистирос. Връзка показва и названието на келтския бог на слънцето Бисириса.

При борсук-язовец лингвистите посочват приликата с киркизката борсук, турската порсук и т.н. Учените обаче имат един голям проблем. В ирландския език намираме broc-борсук, тя присъства също в уелски, корнишки и бретонски под формата broch, broch. Паралел намираме разбира се и в тракийския теоним Боркитий и топонима Боркия.

С келтските езици е свързана и думата тояга. Тя отговаря на ирл. tuagh бойна брадва, tuaghach-бия, удрям. Няма сведения за тюркско нашествие в земите на келтските народи, но за сметка на това ирландските летописи разказват за идване на народ болги от Тракия. Това е станало по времето на Кир Велики –VI век преди Христа. Думите тояга и tuagh бойна брадва показват връзка с тракийските Тугу-герум, Земе-тугус.

Значението на сан е висок обществен чин, служебно достойнство. Думата бива свързана със старотюрк. сан-число, почит, чувашката сум-рубла и др. Езиковедите споменават за приликата със санскр. сан-заслужавам, но смятат връзката за неубедителна. Пропуснати са и др. санскр. думи като саиния-войник, сена-пати- военоначалник, сена-копие, стрела, нещо, което се хвърля. За тракийското племенно име санаи никой не отваря и дума. Не са споменати и принадлежащите на тракийската ономастика Санус, Санданос, Сантобитюс.

Сан е имала древно значение този, който води, задвижва, мята копия, стрели. Това е причината за връзката с тракийското речно име Санданос (движещ се)  и санскр. сианд-тека, движа се, сан-движа се.

Капище-храм е свързана с друга старобългарска дума, а именно капь-образ, изображение. Езиковедите търсят връзка с чувашката пек-като, подобен, уйгурската кеп-форма, картина, старотурската гиб-картина и т.н. Никой не обръща внимание на тракийската дума кавар-храм, светилище, нито пък на тракийските топоними Капи- стурия, Капи-дава, Скапте суле, Скапто-пара.

Според Вл.Георгиев и Ив.Дуриданов тракийската скапт е сродна на литовските  скапти,  скаптуоти копая,   режа,   правя дърворезба. Жалко само, че нашите езиковеди са пропуснали да споменат старобългарските скопити -режа, отрязвам  и  изкопати,  копати копая, издълбавам. Едиа статуя се прави с рязане, изкопаване, издълбаване на излишния материал до постигане на желаната форма.

Старобългарската дума капь-образ идва от тракийския глагол скапт, който е просто по-старият вариант на нашите копая, копвам, скопявам (дълбая, оформям, режа). Производната на капь- капище (храм) има значение – място, където са положени статуи, изображения на богове. Със същата семантика е думата иконостас  място, където са положени икони, т.е. образи.

Трудно ми е да повярвам, че ерудираните ни езиковеди не са забелязали връзката между така наречените тюркски думи в старобългарския, с ирландските, уелските, а и санскритските думи. Не ми се вярва и да се дължи на случайност това, че не е посочена приликата с тракийските топоними, глоси и лични имена. Оставам с усещането, че не става дума за заблуждение, а за съзнателни манипулации, било то по принуда, или пък с цел постигане на кариера.

Анализирайки старобългарската ономастика В.Бешевлиев свърза окончанието –гер в родовото име Кюригер с езика на тунгусците. Не е ли това подигравка с истината? Все едно не съществуват изобщо тракийските племена бете-гери, ди-гери, келе-гери, пюро-гери и никой не знае за тях…

Родовото име Дуло също е обявено за тюркско и както можем да очакваме никой не споменава за тракийското божествено име Дула, тракийските лични имена Дулос, Дулес.Последното присъства на печати върху тухли, с които е градена Плиска. Тухлите обаче са от античния период, а не от Средновековието.

Нито един стар автор не е нарекъл дедите ни тюрки, нито пък роднини на тюрките. За сметка на това в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизи, пеони, трибали – силни тракийски племена. Няма антропологичски изследвания, които да причислият народа ни към тюлко-алтайците. Точно обратното, през 30-те и 50-те години на ХХ век са направени мащабни проучвания доказващи европейските ни корени. Неотдавна даже генетиката потвърди, че нямаме нищо общо с тюрките, но уви – няма признание за грешка, няма промяна в политиката. 

Недоумявам защо българинът не бива вдъхновяван от примера на предците ни траките... Защо никой не говори за добротата на цар Ситалк, за благородството на Орфей и за силата и смелостта на Спартак...

Медии и политици сипят обвинения към нас, че сме мързеливи, злобни, завистливи, а в същото време никой не прави нищо по отношение на лъжите, които са тровили съзнанието на няколко поколения българи. Дори напротив, вместо да се постави тенденция за положителна промяна на мисленето и поведението на българина, нас ни затрупват с чалга, чужди сериали, нови унизителни фалшификации и манипулации на историята ни.

За народ, който е лъган, ограбван, мъчен и унижаван толкова време, ние сме запазили добродетелите си. Всеки ден хиляди българи извършват благородни дела. Жалко е само, че медиите като цяло не обичат да говорят за тях. Джоко Росич сподели следното по този въпрос -  „Когато някой ми каже - Абе, няма вече добри хора, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично. Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в лайната, в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене са купища от добри хора. Човек трябва да си отвори очите да вижда и ушите да чува.”

Да, Росич бе прав – доброто е навсякъде, но трябва да отворим очите си за него. И не само това, не е нужно само да говорим за доброто, но и да следваме положителния пример. Не, за да станем център на внимание, не за награда и похвала, а защото сме потомци на благородници и само поведение на благородници може да доведе до промяна на живота ни.

Безсъвестни хора се опитват да ни озлобят, оскотят и смажат духовно. Отровата сипеща се от пресата и телевизионния екран е силна, но ние може да й се противопоставим. Всеки от нас има избор – дали да се свие и приеме покорно битието си, или твърдо да реши да се бори за нещо по-добро. Няма да е лесно, но нищо хубаво не се получава лесно.

Дедите ни оцеляха защото се бориха. Нито перси, нито римляни, нито гърци, или турци успяха да смажат духа ни. Бяхме разселвани, посичани, бесени, горени живи, грабени, насилвани...и пак винаги се намираха такива, които непокорно да вдигнат глава и с твърда ръка да отвърнат на мъчители и убийци. Винаги се намираха такива, които да последват пътя на героите. Винаги се намираха такива, които да смаят света и да покажат, че народът на Арес и Орфей е още жив.

Няма слаби и незначителни хора, има такива, които са повярвали на лъжите, че са слаби и незначителни. Небето над нас може да е черно, но в душата на всеки българин тлее огън – наследство от предците ни. Когато този огън се разгори, тогава ще дойдат и времената на промяната. Когато поведението ни се определя от нашата гордост и самочувствие, от съзнанието, че сме потомци на благородници, тогава вече никой няма да е в състояние да ни прекърши и сложи нови окови.



12.10.2014 г.

ОТ КЪДЕ ДОЙДОХА ТРАКИТЕ?


Все още ми е трудно да си обясня любовта на определени учени към нашата история. Чудя се и как сме вярвали дълго време на невъобразими дивотии? Дали ще да е било от уважение към титлите на академиците? Или може би причината се крие в това, че лъжите на неколцина авторитети се повтаряха упорито и в миналото нямаше много алтернативна информация? Както и да е, нека хвърлим поглед какво са ни внушавали години наред.

Според официалните теории, по време на Неолита и Халколита земята ни бива обитавана от забележителни хора. Те изграждат високо развито общество, на тях се приписва направата на златните артефакти от Варненския некропол, Хотница и т.н.


http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/retrieve/891/P2115965.jpg.preview.jpg

                      http://e-vestnik.bg/imgs/zlato_varna/Grivni-2-01.jpg

http://www.archaeo.museumvarna.com/uploads/subcategory/real/1f1aa97598005114e3df58205415c384b15da742.jpg

Древните балканци, чието име никой не споменава създават невероятна за времето си керамика. Тя е украсена със сложни спирали и др. фигури. Дори стените на домовете на тези хора са били богато украсени с различни орнаменти. Появява се особен тип жилище, доста обширно и добре посторено, хората и добитъка са под един покрив. Битът на тези древни балканци спокойно може да се нарече рай...Според повечето учени обаче, през Бронзовата епоха от север дошли траките, подложили всичко на разруха и наложили своята власт...

До тук добре, няма нищо неестествено в едно нашествие. В нашите земи са идвали много народи, това не може да се отрече. При всяко идване на чужденци обаче се наблюдава рязка промяна в материална култура и названия на селища, реки, местности. Така е при идването на римляните, така е по време на турската окупация...

Тук идва проблема за някои изследователи, защото според проф. Вл. Георгиев на територията на България най-старите топоними и хидроними са тези на траките. Няма по-стар слой, няма и дори легенда за идването на траките на Балканите

Тези факти обаче не притесняват изследователите, които твърдят, че траките са нашественици в земите на юг от Дунава. Самозабравилите се учени не се наемат да оборят проф. Георгиев по отношение на твърдението му, че тракийския (трако - пеласгийския) език е говорен в земята ни поне от VІІ хилядолетие преди Христа (Порожанов цит. Георгиев).

Не се представят никакви убедителни доказателства за идване на нов народ. Тракийската керамика от Бронзовата епоха има същите красиви орнаменти както и тази на народа, на когото принадлежи Варненския некропол.   Същите тези орнаменти красят и традиционната българска носия...по този въпрос обаче се мълчи...



Сравнения на орнаменти от Медно-каменната и Бронзовата Епоха на Тракия и орнаменти от традиционната българска носия



Носия от Бронзовата епоха на Тракия, приликата с българската женска носия е смайваща.

Мълчи се и по отношение на това, че особения тип жилище, при който хора и животни са под един покрив не изчезва през Бронзовата епоха. Проф. Я. Бест споменава в своя работа за смайващата прилика, която показват някои от жилищата на българските животновъди с жилищата от Неолита. Този тип дом е бил типичен за България до преди около 60 години...

Най-важното, което не ни се казва е това, че в Черноморските степи се срещат същата керамика, същата архитектура, идоли и др. като тези от земите на юг от река Дунав. А нали точно от Черноморските степи би трябвало да са нахлули траките през Бронзовата епоха? Фактите показват, че материалната култура в двата региона е почти идентична, а това означава, че принадлежи на един и същ народ. За какво нашествие да говорим тогава? Kак може някой да нахлуе в собствената си земя?


Керамика от Черноморските степи (Украйна)-V-то хил.пр. Христа


Керамика от Черноморските степи (Румъния) - V-то хил.пр. Христа

Да, верно е, че през Бронзовата епоха настъпват известни промени. Те не са причинени от идване на нов народ, а са резултат на местно развитие. Това е нещо напълно нормално, всяко общество се развива и по този начин навлизат промени в бита, културата и т.н.

Знаете ли какви са аргуменитте на учените пледиращи за идването на траките на Балканите? В. Бешевлиев посочва топоними като Вис-дина, Амлаи-дина и др. съдържащи елемент –дина и тълкува това като езикова особеност на нетракийски народ. 

Бешевлиев смята, че топоними от този тип принадлежат на населението, което е обитавало земята ни преди траките. Нашият учен премълчава важната подробност, че без изключение топоними съдържащи частица –дина са споменати едва през новата ера, между IV и VI век. Те не са познати нито на Омир, нито на Херодот, нито пък на Тукидид, Павзаний, Плиний, Страбон, Мела, Ливий...Не е ли странно точно най-новите топоними да бъдат изкарвани най-древни?

Други учени наблягат на така наречения хиатус, т.е. прекъсване на развитието на определена култура. Този феномен е обяснен от Ал.Фол и И.Маразов с това, че проучванията на археолозите са били недостатъчни и неадекватни (Thrace & the Thracians)…

Траките не са идвали от никъде през Бронзовата епоха. Дедите ни са обитавали Балканите, Черноморските степи и части от Мала Азия поне от Каменната епоха. Това е причината през пето хилядолетие преди Христа да се наблюдават идентични погребални ритуали на в Тракия и Анатолия (К.Бъчваров).  

Когато блесва искрата на човешката цивилизация дедите ни са вече в земите, в които след време ги поставят гръцки и римски летописци.



Карта показваща земи със сходна материална култура през V-то хил.пр. Христа.

Не мога да си обясня кому бе нужна заблудата, че траките не са местни хора, а нашественици? Поставяйки друг народ в земята ни преди траките, изследователите дават възможност на спекуланти да твърдят, че някой друг народ е обитавал земите на юг от Дунава и наследниците на този народ притежават изконните права върху Родината ни.

Въпрос на време е някой да изяви претенции върху територията ни. Смахнати теории се пръкват доста бързо, стига да има кой да ги финансира. И ако тези теории пасват на политическите интереси на силните на деня...не ми се мисли за последствията. Да пази Господ! Не бива да ламтим за чуждото, но както казваше Левски и своето не бива да даваме никому.



8.10.2014 г.

ТРАКИ И ДРУИДИ


"Друидите са считани за най-справедливите хора, на тях се възлага решаването не само на обикновени спорове, но и на това дали да се започне война с някого... Те вярват, че човешката душа е безсмъртна, а вселената вечна."  Страбон, География, V-4.

От древността до днес мистериозните келтски свещеници събуждат интереса на много хора. Мненията за друидите са различни. Плиний ги нарича даровити лечители и пророци. Дион Касий ги определя като незаменими царски съветници, а други като Тацит и Лукан вярват, че галските духовници са отговорни за оплискани с кръв олтари и безбройни човешки жертвоприношения.


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/27/Two_Druids.PNG 

Според Гай Юлий Цезар обучението на келтските жреци е траело повече от двадесет години и e изисквало огромна дисциплина. Било е забранено получените знания да се записват. Предания, рецепти, лечебни билки и закони е трябвало да бъдат запаметени до най-малката подробност. Фактически друидите са били живата библиотека на келтите. В свещени гори са се организирали събирания на религиозната общност и са се извършвали особени ритуали. Често са били жертвани бикове, може би да се символизира смъртта на на примитивната сила и трансформацията й в духовна.

След завземането на Галия от легионите на Цезар, за известно време келтската религия е била толерирана, но по времето на императорите Тиберий и Клавдий се започва жестоко преследване на друидите, което довежда  до изчезването на това древно учение от земите на Франция и Южна Британия.

Благодарение на изолираноста си Ирландия успява да съхрани друидизма още няколко века до идването на  християнството, чийто ревностен разпространител е Свети Патрик.  През Късното Средновековие интереса към отдавна отмрелия друидизъм е събуден отново и с времето привържениците стават все повече. 

След време, през 1781 г. Хенри Хърл основава окултискката организация “Древнодруидски Орден”. Дори и в настоящем почитатели на келтското езичество се събират на Примроуз Хил в Лондон, за да извършат (както те си мислят) стари ритуали. Разбира се това е само жалка пародия на действията на галските свещеници проповядващи любов и уважение към хора и природа. Новите “друиди” са всъщност опасни окултисти, способни да оплетат в мрежите си хиляди наивници.

http://a51.idata.over-blog.com/0/04/08/20/entretiens/stonehenge-druides.jpg

Идеалите на древната религия са отдавна забравени, както и истинския й произход. Днес почти всеки свързва друидизма предимно с Ирландия, но корените на учението са намират на няколко хиляди километра на изток от Британските острови. Началото на това благордно учение е положено в сърцето на Балканите.

Херодот споменава за свърхестествените способности на скитските мъдреци Абарис и Анахарзис. Хиполит свидетелства, че учението на гетския Залмоксис е станало основа на друидизма. Не случайно гетите са наречени най-справедливите от всички траки. Херодот е силно впечатлен от гетската храброст породена от вярата им в безсмъртието на душата. Техните роднини мизите (наречани след време българи) са будели възхищението на римляни и гърци със своята духовна чистота и доброта. Мизите са вярвали, че е грях да се убие сътворено от бога създание и са се хранели с млеко, плодове и зеленчуци.

Сред това древно тракийско племе е съществувала  особена религиозна общност, която се е откъсвала от всичко светско, като участниците са се обричали на безбрачие. Страбон казва, че тези хора са наричани ктисти. Всъщност ктисти е гърцизирания вариант на българското прилагателно чисти.

Понеже гърците не могат да произнесат ч, те го заменят с кт. Така чисти (свети) става ктисти. Мизийските свещенници са фактически и първите друиди. Вярата им е оформена от обожествения Дионис. По-късно Орфей допълва учението със своите методи на лечение на душата с музика. Типичните тракийски ритуали с песни и музика са наречени пейан.

Това е всъщност  българската дума пеене. Наистина песента може да освободи чувства и да накара човек да се чувства по-добре. Ритмичното повтаряне на особени думи отключва  определени зони в човешкото подсъзнание, а това води до нов мироглед. 

Страхът, завистта и неспокойствoто изчезват, а за сметка на това се появяват много по-добро самочувствие и настроение. Получава се духовно прераждане. Още в дълбока древност дедите ни са знаели, че човекът е психо-соматично същество, т.е. тялото и духа са свързани. Пази двете чисти и ще останеш здрав!

Моралната извисеност на траките е спомогнала за това много народи да преминат доброволно под властта им. Не може да се командва единствено със силата на копието и меча, няма ли заслужено уважение към господаря поданниците рано, или късно възстават.

Чрез  своите далечни походи траките пренасят вярата си в различни части на света. В Галия и Британските острови тряхната религия намира плодородна почва и се радва на голям успех.  Вече бе споменато, че според Хиполит идеите на гетския Залмоксис са станали основа  на друидизма.

Съществуват обаче и други свидетелства за ранен контакт между траки и келти. Страбон споменава за култ към Дионис в Галия, като описва с подробности дори ритуалите на вакханките. В ирландските летописи (Левор Гавала Еирен) се говори за няколко нашествия от Източна Европа. Зад пристигането на Партолон се крие явно похода на илирийското, или тракийско племе партини, съседи на пеоните. Немед идва от Скития (Северна България, Румъния, Украйна). За болгите се казва, че идват от Тракия.-  “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Част от болгите, наречени още белги се заселва в Галия и става доминантна група там. За тях Цезар казва, че са най-смелите от всички келти и до негово време не са се поддали на римско влияние. В битката с тяхно племе той с удивление и страхопочитание установява как те се сражават до последния човек. Изправени над купчини от трупове на свои сънародници, болгите продължават да хвърлят копия и камъни срещу римляните...

Не само исторически извори, но също и археологически находки свързват Тракия, Галия и Британските острови, което показва, че древните легенди почиват на реалност. Тракийските оръжия и украшения от Бронзовата Епоха са идентични на тези от Ирландия и Галия. В Желязната Епоха има нови тракийски преселения към Средна и Западна Европа. Днес се признава макар и неохотно, че Халщатската цивилизация, на галите е създадена от трако-кимерийци, които преди време бяха наричани от келтолозите нашественици от изток.

Ако в Бронзовата епоха се е касаело за миграции на хиляда-две хиляди човека, то в Желязната епоха може да се говори за преселване на десетки хиляди души от земите на България, Сърбия, Румъния, Украйна и Русия към древна Франция. Неминуемо местното население на Галия е било силно повлияно от старите източноевропейци.
По-силния винаги налага културата си. Това обяснява защо много от названията на келтските божества са лесно обясними на български и други сродни езици:

Алаунос е божество на слънчевата светлина, името му е свързано с нашата дума ален, сръбската алан и руската алены (червен). Тук трябва да се обясни, че според руския лингвист М.Фасмер старобългарският език става основа за руския и сръбски език...

Белен е върховния галски слънчев бог, името му е сродно на тракийския теоним Балиос-белият, светлият, сияйният.

Белсурд е галско божество, чието име е засвидетелствано на епиграфски паметници.
Белсурд не е нищо друго освен галското предаване на тракийското божествено име Сбелсурд- мятащият мълнията.

Беисириса е друг бог на светлината. Паралел за Беисириса намираме в тракийския теоним Бистира, а обяснението идва от българската дума бисер, чието първично значение е светло, сияйно.

Ворокиос е бог-лечител. Името му е обяснимо със старобългарските думи врачъ-лекар, врачевати-лекувам, врачба-лечение, врачилие-лекарство.


 Дори названието друид е лесно обяснимо с помощта на български думи. Келтските свещеници са били известни с пословичните си мъдрост и знания.
Друид е всъщност множествено число от друи-свщеник. думата идва от галската дума дерко- око. Друиди означава виждащи, зрящи, знаещи. Видя, виждам означава и зная, това е и значението на старобългарския глагол ведети. Старобългарската дума  ведь означава знание, мъдрост. Галската дерко-око е свързана с нашите диалектни думи дзря- зря, гледам и дзъркел- око.

Галските жреци са считали определени растения за свещени и са вярвали в лечебната им сила. Галската дума за свещено растение е биле, а това е название, което отговаря стопроцентово на нашата дума биле, билка- лечебно растение

Въпреки териториалната си отдалеченост галския език е невероятно близък до българския. Галските думи: море, дерво, бел, седлон, бриос, биту, декс, три, яро, йоркос, люто, татос, влатос звучат като диалектни варианти на българските: море, дърво, бял, седло, бърз, битъ-бит, десен, три, ярка, яре, люто, тате, власт-владетел...

 Важна подробност е и приликата на келтските и българските термини от областта на бита и селското стопанство. Галските думи секо, аратро, арат, неска, секно, реиго, серо, седлон отговарят на нашите сека, орало, ратай (орач), нишка, сукно, верига, сърп, седло. Старобългарският метод на съхраняване на житото в ями и типичен и за земите на галските белги (болги).

Тракийският (и разбира се старобългарски) погребален ритуал с жертване на кон се среща и сред галската аристокрация. Произходът на този древен обичай са Балканите.


 http://balkancelts.files.wordpress.com/2014/05/gc-2.jpg

Друга индикация, че келтите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги...защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци и иранци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

 От представените тук данни може да се заключи, че в дълбока древност племена обитаващи Източна Европа са мигрирали към Галия и Британските острови. Там, благодарение на силата и на високата си култура древните траки се превръщат в благородническата прослойка на местното население, което приема религията на новите си господари. Идеалите на Дионис, Орфей и Залмоксис стават основа на вярата в доброто, уважението към всяко живо същество и безсмъртието на човешката душа.

Тези идеали носи в дъбоко сърцето си всеки истински българин, защото са изповядвани хилядолетия наред от дедите ни. Помагали са им да се възстановят след всяко поражение и да изградят за рекордно кратко време нови държави. Това наследство ще ни помогне и днес да се измъкнем от ужасното положение до което сме докарани служейки на порочни доктрини създадени от чужденци. Без да прегърнем древните духовни цености няма да успеем да изградим по- добър живот. Нека помним думите на Пенчо Славейков:

“Един народ расте сам с идеалите, със задачите, които взема на своите плещи и с тях той се въздига до подвизи, за които преди се е считал некадърен да стори. Ето ви и пример: С векове народа ни мърцина живя в мрак, и ражда се, и гина со скотовете скот. Кое го възроди, кое заспала мощ в юначните гърди събуди? В подвизи кое го днеска води? Ричагът всемогъщ на мъртвите народи – светия идеал!

Използвана литература:

1.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970; 
2.A.Holder, Alt-
k
eltischer Sprachschatz, Leipzig, 1897; 
3.Hallstatt, 700 -400 av.J.C. A laube de la metalurgie, catalogue, Liege, 1987; 
4.S.James, Exploring the world of Celts, 1996; 

ПЕРПЕРИКОН

Loading...