15.11.2017 г.

ДИНДУМОС - ДОМЪТ НА БОГОВЕТЕ


Хубаво е когато човек разполага с голямо количество литература. Така, благодарение на изобилието от данни могат да се направят сравнения, проверки и малко по малко се стига до истината. Една от първите ми важни придобивки бяха работите на Страбон. За мен най-ценна бе книга VII, в която е описана земята ни, наречена през Античността Тракия. В тази работа са представени също и интересни данни за историята на дедите ни, за техните градове и т.н.

Далечните ни предци обаче са обитвали и други региони, като например Мала Азия. Там са живели витините, халибите, меоните, бебриките, мариандините, сарапарите, фригите, а и мизите. За фригите и мизите Страбон обяснява, че са преселници от Европа (Балканите) [1] VIII.3.2. Твърдението си стария автор подкрепя с това, че посочва народностни, местни и речни названия, които се срещат както в Тракия, така и в Мала Азия, по-точно Троада:

Много са названията общи за траки и трояни, например има траки наречени скаи, има река Скай и Скайска стена, а в Троя са Скайските врати. Има траки ксанти, а в Троада тече река Ксант.  Има река Арисба вливаща се в Хебър (Марица), а има и град Арисба в Троада. Резос е река в Троада, а Резос е тракийски цар...”-  [2] Strab.XIII.1.21

За жалост Страбон е пропуснал най-интересния паралел. Става дума за разположените на Балканите Дин друме, Дино гетия и намиращите се в земите на фригите Диниа, Диндумос. Те са доста важни поради това, че съдържат името на древно божество на светлината почитано от предците ни.



Касае се за Дин (който е известен и като Ден) от посветителските надписи от остров Самотраки [3] с.80. Подлагайки името на бог Дин на анализ, акад. Владимир Георгиев го свързва със стблг. дьнъ-ден [3] с.81. Това е напълно справедливо защото Дин не е кой да е, а бога на светлината. Самата българска дума ден идва от и.е. -*di-,*dey- светъл, бляскав [4] с.342.

ΔΙΝ TOΛE
ΔΕΝ TOΛE
Отново Владимир Георгиев тълкува Дин друме като (свещената гора) дъбрава на Зевс, като за частицата друме лингвистът предлага дръмъ-горичка и посочва паралела с българското селищно название Вълчедръм (вълча горичка) [5] с.31.

Както можем да се досетим, Дино гетия се намира в земите на северните траки - гетите. Същите тези гети, които по време на ранното Средновековие, някои стари автори наричат славени и определят като съюзници на Аспарух *(1).

Тази работа обаче е предимно за Диниа и Диндумoc във Фригия, в техните имена се крият важни подробности. Вече разбрахме, че частицата Дин е името на бога на светлината, но какво означава думoc?

Определени езиковеди излагат виждането, че думос е фригийска дума, която може да се преведе като религиозна общнина, като се правят сравнения с гр.θομός-тълпа, гот. dōms-мнение, присъда, рус. дума (народно събрание) [5] c.75. От друга страна Макс Фасмер смята рус. дума (народно събрание) за старогерманска заемка, отново за старогерманска заемка е определена и принадлежащата на нашето словесно богатство дума-слово, реч [4] с.446. *(2)

Аз лично смятам, че фригийската думос означава дом и отговаря съвсем точно на блг.диал. дум-дом, подслон, постройка. В доста региони у нас се казва – у дума, а не у дома, т.е. в къщи. В такъв случай, името на планината Диндумос притежава значение домът на бог Дин.

Планините са почитани от дедите ни, които са правели светилища на своите божества по високите места. Херодот свидетелства за това, че сатрите не са покорявани от никого поради своята войнственост, а и заради това, че обитават планини покрити с гори и сняг, като на най-високия връх е светилището на Дионис [6] Her.VII.111. Макробий пише за тракийски храм на божеството на слънцето, като уточнява, че постройката е на върха на възвишение носещо името Зилмисос [7] c.127 (бел.9).

Светоний описва посещението на Гай Октавий (бащата на бъдещият император Октавиан Август) в прорицалище на Дионис намиращо се в най-отдалечените (най-високите места) на Тракия  [8] Suet.94.5. Интересно светилище на Дионис има на връх Острец, Велинградско, недалеч е и светилището на връх Бабяк [9]. Да не забравяме и светилището на връх Драгойна.

Смятам, че е напълно естествено името на планината Диндумос да идва от името на бог Дин-денят, светлият и да бъде обяснено със стблг. дьнъ-ден, светлина, домъ-дом, дум-дом диал. форма. Казвам напълно естествено, но жалост, представените тук данни създават сериозни главоболия на определени учени.

Сродният на Диндумос тракийски топоним Дин друме е от древната балканска територия на фригите. Това показва, че още в старите си селища фригите са почитали бог Дин, а и култа към него трябва да е бил на голяма почит иначе дедите ни не биха кръстили цяла планина Диндумос - домът на бог Дин.

В Мала Азия се срещат и други места съдържащи думос/дума-дом. Като пример могат да се посочат Идума (от *Иди дума – дом на богинята Ида), Сидума (* от Сиу дума – дом на бог Сиу-светлият). Не трябва да забравяме и намиращото се недалеч от Милет Дидума (от Дин дума)

Подобни названия има разбира се и на други места населявани от дедите ни. Тъй както има Мизийски Олимп в Западна Мала Азия, така също има и Олимп в Европа, на изток от Тесалия -дом на Ахиловите мирмидони, които Малала определя като предци на българите. Докато в Мала Азия срещаме Диндумос, Идума, Сидума, Дидума, то в Тесалия срещаме планината Дидума. В същинска Тракия пък е Уско дама-град на одрисите.

Тези названия са важни защото ни дават основна дума от речта на далечните ни предци. Дaма, дума са древни варианти на дом, докато дама се е развила в домъ-домъ, то дум(а)-дом е останала почти непроменена в диалектите ни. Вариациите се дължат на това, че още в най-дълбока древност на наша територия са съществували много диалекти. 

По-интересно е това, че тракийската дама-дом е идентична на арийската dáma/дама-дом, а е близка до лат. domus-дом, гр. δῶμα-дом, а обяснение можем да намерим в българския език, не в латинския, или гръцкия.

Смятам, че по-древните форми на принадлежащите на речта на Орфей дума, дама са свързани с дъб, чиято най-древна форма е *дамба, думба. Дъбът е голямо дърво, чийто ствол достига значителна дебелина и хралупата може да послужи за подслон, дом, не само на диви животни, но и на хора.

Точно тази особеност е причината за възникването на думата дом. Логично е и би трябвало да бъде прието от лингвистите, но в случая това няма как да стане защото ще излезе, че латинската domus-дом, гръцката δῶμα-дом, староиндийската dama-дом, а и стгерм. *doma са заемки и то от речта на дедите ни.

Твърдението ми не е никак пресилено. След като ние сме приели латинската дума вила-обиталище, постройка, а и персийската чрез (турско посредничество) хан-страноприемница, гостилница, то защо да е невъзможно в далечното минало други народи да са получили думи от предците ни?

Все пак има достатъчно извори, в които се описват преселенията на дедите ни (наречени в древността траки и пеласги) в Индия, Апенините и т.н. За това, че предците ни са били старите господари на територията известна като Гърция също има данни. Какво неестествено има, ако се каже, че бивайки носители на по-висока култура древните българи са повлияли гърци, италийци, индийци?

Няма нищо неестествено разбира се, но пък ако се признае истината, старите теории ще се окажат грешни и доста хора получили титли поради защитаването на догмите, ще се окажат в неудобна ситуация. Никой не иска да губи престижа си и да бъде уличаван в поддръжка на неверни неща. И така, за да запазят авторитета си, някои игнорират важна информация, която показва реалния облик на предците ни, техните заслуги в оформянето на културата на други народи и т.н.

Истината няма как да бъде спряна, най-вече днес когато достъпа до информация не е ограничен както бе в миналото. Въпреки съпротивата от определени кръгове, въпреки клеветите и опитите да бъдат дискредитирани тези, които се осмеляват да кажат, че сме потомци на най-стария цивилизован народ, всичко ще си дойде на мястото. Въпрос на време е когато децата ни ще знаят, че са наследници на прометеевци, на носители на знания и човеколюбиви доктрини, на вярата в доброто. Ще знаят обаче и това, че старата слава не е украшение, а задължение, пример, който трябва да се следва.




Използвана литература и пояснения:


1.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1995;
2.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, Books 13-14, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, 1929;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Български Етимологически Речник, съст. Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, Т 1, А-З, Фототипно издание, БАН, Институт за Български Език, Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София, 2007;
5.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
6. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7.Ch. K. Barth, Hertha und über die Religion der Weltmutter im alten Teutschland, Verlag der Jos. Wolfsschen Buchchandlung, Augsburg, 1828;
9. D.Bayrakov, СВЕТИЛИЩЕ НА ДИОНИС НА ВРЪХ ОСТРЕЦ, ВЕЛИНГРАД



*(1) Днес много се спекулира с името славени поради политическата му натовареност. Нас обаче не ни интересува какво значение е дадено на етнонима славени в ново време, а какво е било значението в древността, това е важното, това е същественото. Още навремето Ганчо Ценов обясни, че славени не е било колективно име на дедите на всички народи от славянската езикова група, а е другото име на гетите, като с течение на времето се е наложило над всички народи говорещи сродни езици.

Първоначално името славени важи само за гетите, най-ранното писмено споменаване на слави, славени е на надпис от Дакия - II век. След това, пак в същия регион славените са локализирани от Псевдоцезарий през IV век. През VII-VIII век името славени се налага над западните венети – деди на словените. През IX век славени се използва и за хората обитаващи Полша, доста по-късно то е прието от руснаците, които са потомци на източните венети.

За жалост никой от отричащите съществуването на народ славени не споменава тези неща и по този начин се заблуждават читателите. Още по-срамно е това, че новите “патриоти” обявяват всеки говорещ за славени за предател, а с това слагат на бесилото велики българи като Ганчо Ценов, Кирил Рилски, Д.П. Даскалов, Цани Гинчев, Георги Сотиров. Тези хора обясняват, че ние българите сме местен народ и, че славени е било име на тракийски народ.

Помислете обаче, редно ли е новоизлюпили се “изследователи” на историята ни да чернят имената на тези, които са посветили живота си да доказват, че ние сме потомци на стари балканци? Редно ли е да се политизира още повече името славени? Не печелим ли само ние, ако се признае, че това име е принадлежало на част от дедите ни познати като гети и, че благодарение на тях е наложено над общност от 300 000 000 души?

Ако някой мрази руснаците, нека си ги мрази, но не е редно да се изкривява истината за името на историческия народ славени. Това, че днес руснаците са най-големия народ от славянската езикова група, не означава, че названието славени е дошло от тях. Напротив, тези хора са потомци на венетите – северни съседи и роднини на гетите. Това е причината дори и днес финландците да казват на Русия Веная, а на руснаците венелайнен- венетски народ.


*(2) Честно казано, не разбирам доводите на лингвистите – как така с лека ръка обявават дума за германска заемка, а забравят за лат. damo-осъждам, не одобрявам, damnatio-осъждане. Има и друго, определени езиковеди свързват ст.герм.*doma-осъждам със санскр. dhaman-дом, закон, състояние ( J.De Vries, Etymologisch Woordenboek, waar komen onze worden vandaan, AulaBoeken, Utrecht, Spektrum 1967, c.62-63)

Явно основата е дом, тук обаче в смисъл – място, в което се събираме, да са обсъдим нещо. Същата семантика притежава и думата соба-стая, подслон. Тя отговаря точно на арийската sabha-събрание, зала, общество, съдебна стая. Принадлежащата на нашето словестно богаство дума-слово, реч, няма как да е заемка, напротив, нейните корени са много древни. Дума е свързана с дум-дом диал. форма, като първоначалното значение е подслон, сграда, по-късно е дадено значение реч, слово, защото в дома (в дума диал.) се обсъждат неща, вземат се важни решения.



6.11.2017 г.

ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА ДУМА САРАКТ


Благодарение на средновековните надписи от земите ни, ние можем да се запознаем с особените думи от речта на нашите деди. Като пример може да се посочи паметника от Преслав. Там намираме термините купе, тулсхи, а и личното име Зитко. До неотдавна тълкувания на термините и имената се правеха само с помощта на тюрски и ирански език. За жалост, без причина  речта на Залмоксис и Орфей бе пренебрегвана.

Казвам – без причина, защото в продължение на 1100 години, в различни исторически извори се прави отъждествяване на българи с мизи – огромен местен народ, чиято изключителна храброст е впечатлила Омир. Това обаче не интересува изобщо хората поддържащи тезите за азиатския произход на дедите ни и поради това важни неща биват пропуснати.


Зитко, или както е в надписа от Преслав ZITKO, отговаря на тракийското ZITTAS, като и двете са древни варианти на българските Жит, Житко, идващи от жить-живот.  Умалителната наставка КО срещаме както в съвременните Денко, Величко, Стоилко, така и в древното регистрирано във Фригия име Boρισκος (Бориско) [1] c.51 (бел.51). Думите купе и тулсхи означават шлем (кух, издълбан предмет) и колчан. Както можем да предположим, те присъстват в речника на древните балканци. Taм те се срещат под формите κῠπελλον [2] * и θύλαξ [3] c.91

Друга особена, а и доста популярна днес дума е саракт, или както ще видим след малко – сарак. Тя се среща в надписа от Маламирово (Хамбарлий). Следващ вярванията си и макар склонен да приеме и ирански етнически смесици у старите българи, Веселин Бешевлиев смята речта на предците ни за тюрска. Нашият изследовател представя заключенията на други учени относно смисъла на сарак(т), а именно това, че тя е сродна на общотюрската jaraq weapon, armour"– оръжие, броняarmed unit, armored unit, armed forces-войска, военно подраздаление [4] с. 189-190.



Стефан Младенов също предлага тюрска етимология, но притежаваща различно значение, а именно: тюркския корен sar- „обхващам", „обикалям", „обграждам", като значението е - държава. С това виждане украинският учен Емелян Прицак се съгласи. Ориенталистът Анри Грегоар предложи четене χαράκτου вместо σαρακτου, приемайки, “че се касае за особена (метапластична) форма на родителен падеж от χάραξ” [4] 191. Самият Бешевлиев е склонен да приеме, че смисъла на сарак(т) е войска, а не държавна територия... [4] с.192

Неделчо Неделчев от друга страна, търси обяснение на сарак(т) в иранските езици. Този изследовател смята, че: “Самото име  “саракт“ води произхода си от персийската дума сäр, мн.ч. “сäран”-“глава” на правителство на велика държава, “вожд”, “глави”, “вождове”, и понятието “сäра”- “от земята до небето”, “цял свят”, “вселена”...[5] 7.

И други изследователи предлагат иранска етимология на саракт, но никой не държи сметка с няколко важни подробности. От гледна точна на антропологията, старите българи са твърде различни от представителите на тюрко-алтайците, доста различни са и от представителите на памиро-ферганската раса. За сметка на това, според най-големите антропологични изследвания до този момент, повечето от нас принадлежат понтийския тип [6] с. 260. Т.е. на същия тип, към който спадат и мнозинството от хората наречени от гърците с името траки.

По отношение на етническата принадлежност на дедите ни, най-много са изворите определящи ги като потомци на тракийския народ мизи. Държа да напомня за това, че свидетелствата се явяват в продължение на 1100 години. Не трябва да забравяме и факта, че на територията на ранносредновековна България няма топоними и хидроними с убедителна тюркска, или иранска етимология.

Предлаганите от определени автори паралели Мадра (Индия)-Мадара (България) и Варну (Индия)-Варна (България) са несериозни, а и в този случай, навярно неумишлено са пропуснати паралелите с тракийските селищни имена Модра [7] XII.3.7 и Вариана [8] IV.6.31. Не трябва да забравяме и това, че в Северна Европа, там където за иранско влияние не може да се говори, има хидроним Warna, а също и топоним Varna.

Знаейки тези неща, би трябвало да потърсим обяснение за думата сарак(т) не в речта на средноазиатските народи, а в тракийската ономастика. Там срещаме имената Саракос, Сарка, Саркус [9] c. 422, 424, а и глосата сарпос-витинска дума за дом, дървена къща, [10] c. 97. Смятам, че сарпос е имала по-древна форма *саркос. Към този списък може да се добави и трако-троянското име Асарак (бащата на Капус) [11] c.94.

Приликите между сарак(т) и Саракос, Сарка, саркос са явни, но като че ли точно поради това, определени учени изкaзват своите съмнения относно тракийския произход на Саракос, Макс Фасмер счита името за иранско [9] c. 424. Съмнения има и по отношение на сарпос (*саркос) Вилхелм Томашек не счита думата за тракийска [9] c.425.

Да започнем първо с Томашек, вярно е, че думата сарпос (*саркос) е обявена за витинска, а витините обитават Мала Азия. Има обаче няколко подробности: Херодот е съвсем ясен твърдейки, че старите обиталища на витините са били край река Стрюмон (Струма) [12] VII.75. За тракийския произход на витините, а и за принадлежността им към мизите се изказва положително Страбон [7] XII.3.3. В по-късни времена, същите тези мизи са наречени българи [13] c.166.

Фасмер определя името Саракос за иранско навярно заради корена сар, присъстващ в авестийската дума сара/шара-глава. Защо ли обаче световно известния лингвист пропуска лувийската шара-връх, отгоре, а и хетските сарa-над, отгоре, сарази-върховен, най-горен? Живелият по времето на цар Радагаст гетски (готски) предводител Сарус също ли е иранец?

Защо са пропуснати тракийските имена Асарак, Сарка, Сараток, Саратос, Сарбалос, Сарагис, Сарпедон? Освен това, на епиграфския паметник проучен от Фасмер е дадено пълното име на Саракос – Саракос Дада. А пък Дада от своя страна е обявено за тракийско [9] c.110, но въпреки ерудицията си, Фасмер пропуска всички тези неща.

Питам се обаче - дали изобщо можем да говорим за пропуск и грешка, или се касае за упорито следване на отдавна поставената тенденция - да се прави всичко възможно народът на Орфей да бъде обявен за изчезнал, а корените на българите да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите? Как иначе да си обясним пропуските на известни с ерудицията си учени?

Нека подложим думата сарак(т) на анализ и да видим какво е значението ѝ. Веселин Бешевлиев предлага следния превод на надписa Маламирово (Хамбарлий):

„ . . . . . . направих моя брат, а стратегът Лъв да бъде негов подчинен. От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу боилът Тук за дясната страна, а стратезите Вардан и Яни (= Йоан) негови подчинени. За лявата страна на моята войска (сарак(т): за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар боилът капхан Иратаис, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.” [14] c. 36-37.

Бешевлиев добавя и следното: “Нашият надпис е важен и в друго едно отношение. Войската е наречена с българската дума „сарактон”. Тя е образувана, както вече казахме, от тюркската дума за въоръжение jaraq c гръцкото окончание -ton според гръцко-латинската дума за войска fossa-ton...” [14] c.41.

Относно образуването на думата съм съгласен с Бешевлиев. Към оригиналната дума сарак е добавено окончанието – тон. Има и логика да приемем поне на този момент, че значението на сарак е войска (хора пазещи дадена област), но не мога да се съглася, че обяснение дава тюркската jarak-въоръжение.

Сарак е по-скоро сродна на стблг. *сарак/сракъ-дреха, облекло, покривало, нещо, което пази.  Други сродни думи са литовската лит. šаr̃kаs-дреха, кафтан, староскандинавската serkr-дреха, а и ведическата şarman/шарман-подслон, укритие, сигурност.

Понеже ранното значение на *сарак/сракъ е това, което пази, това, което покрива (тялото) e логично да приемем, че споменатата в Хамбарлийския надпис дума сарак притежава значение това, което се пази, охранявана област.

Това е напълно в хармония с принадлежащата на речта на Орфей *саркос-дом, място, което пази, убежище, подслон. Древните лични имена Асарак, Саркус, Сарка и т.н. притежават смисъл пазен, закрилян, закриляна. Със същата семантика е и името Кроват (Кубрат), то се обяснява със стблг. кровъ-дом, убежище, закрила, покровителство.

Ето как стоят нещата - оказва се, че няма нищо странно и сложно. Думата саракт е всъщност сарак и смисъла ѝ не трябва да се търси в речта на тюрки и иранци, а в езика на Орфей, език, който никога не е изчезвал, макар да са правени много опити да бъде унищожен народа, който го говори – нашият народ.

Ако българските учените се бяха уповавали на многобройните свидетелства за местния произход на предците ни и бяха изследвали тракийската ономастика и археология, то отдавна  щеше да се знае, че не само сарак е дума позната на Залмоксис и Орфей, но и, че имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Винех, Кормесий, Кубер и др. са използвани на Балканите дълги векове преди римляните да стъпят в нашите земи.

Широката публика щеше да знае, че името на Аспарух е сродно на един от епитетите на Тракийския конник, по-точно Ут-Аспиос. Щеше да се знае, че названието на Плиска не ново, а е сродно на познатото още в Античността Плистос, че Прокопий Цезарийски пише за тракийска крепост Плистум, че монументална статуя на Тракийския Конник е украсявала портите на старата ни столица [15] c.39-40

Никой нямаше да се чуди защо тракийските селищни названия Вода, Вир, Бога, Дебре, Листе, Илиос, Сане, Суа бара и др. се обясняват с българските думи вода, вир, бог, дебри, листи, илъ-кал, сѣно-сено, суха, бара-рекичка. Никой нямаше да връзва каруцата пред коня и да се чуди как да обяснява лишени от всякаква логика неща.

Един народ не се унищожава само с огън и меч. Перото е по-силно от меча защото замъглява съзнанието на хората, защото умело съчинените и упорито разпространявани лъжи замъгляват съзнанието, правят от братя противници и улесняват делото на враговете. Не е трудно да се разберат мотивите на чужденците, не е трудно да се прозрат интересите им, но как да си обясним участието на българи в унищожаването на историята ни и подпомагането на заличаването ни?

Всеки може да сгреши, всеки може да залитне и после да изпита срам от грешката си.
Нормално е също да се опитаме да останем верни на колеги и приятели, за които знаем, че поддържат неверни неща, но винаги има граница. Едно е личния живот, друго е съдбата на цял народ. В един определен момент трябва да вземем решение, да изберем това, което е полезно за нас и малка група хора около нас, или това, което е полезно на всички сънародници.

Над девет хиляди години ние обитаваме една и съща земя, която е пазена с кръв и подвизи, земя, която помни раждането на цивилизацията, появата на писмеността, раждането на първата човеколюбива доктрина. Това трябва да се знае и помни, дължим го не само на дедите си извършили безброй жертви, за да ни има нас, дължим го и на идните поколения. Дано тези, от които зависи преразглеждането на българската история успеят да проумеят това навреме.



Използвана литература и пояснения:

1.W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names, The Journal of Hellenic Studies, Voll. XXXVIII, (1918), The Society for the Promotion of the Hellenic Studies, MACMILLAN AND CO., Ltd, St.Martin.s Street, London, MDCCCXVIII;
2.Думите κῠπελλον  и θύλαξ са трако-пеласгийски, за тях в гръцкия няма смисъл. Ранното значение на κῠπελλον е кух съд, копаня, обяснение дава блг. диал. купаня-копаня, съд, идваща от блг. диал. купая-копая, издълбавам. Относно θύλαξ-торба, кош, лингвистът Ван Виндекенс е убеден, че става дума за пеласгийска заемка. Нека не забравяме, че колчанът – тоулъ на старобългарски, не е нищо друго освен, торба, кош за стрели.
3. A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
4.В.Бешевлиев, Първобългарски Надписи, София, Второ преработено и допълнено издание, БАН, София, 1992;
5.Н.Неделчев, Ранната Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска?
6.М.ПоповАнтропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
7.Strabo, Geography, 10-12, transl.H.L.Jones, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2000;
8.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2002;
9. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
10.Živka Velkova, The Thracian Glosses, Adolf M.Hakkert Publ. Amsterdam, 1986;
11.J.Lemriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken Books, London, 1994;
12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
13.Ю. Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;
14.В.Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, Изд.ОФ, София, 1981;
15.А.Милчев, Разкопки и проучвания на южната порта в Плиска (1963-1970), Плиска-Преслав, Укрепителните съоръжения на Плиска и Преслав, том 4, БАН, София, 1985;


*5 - H.Неделчев, Ранната Българска Държавност – Тюрска или Индоевропейска? -12-07-2010;  http://nedelchev.org/?tag=саракт






12.10.2017 г.

ИМЕTO БЪЛГАРИ ВЪВ ФИНИКИЙСКИТЕ НАДПИСИ?


Понастоящем доста от нас пътуват в чужбина. Така, между другото, те могат да се запознаят с интересни надписи от различни епохи и различни региони. При срещането на нещо необичайно, някои правят снимки, опитват се да разберат повече за това, което ги е заинтригувало. Преди няколко дни един читател на блога ми, г-н Павел Вълев ми прати данни за финикийския надпис от Лаертес, Турция. Човекът бе впечатлен от присъствието на букви срещащи се и в нашата азбука.



Действително приликата на определени финикийски букви с тези от кирилицата не случайнa. Езикът на древните обитатели на Картаген, Тир, Сидон и т.н. е семитски, по този въпрос спор няма, но пък не може да се оспори и факта, че във финикийския се срещат думи от речта на старобалканските народи познати на Херодот, Тукидид и др. като траки (нашите предци).

Името на Картаген не е известно само с това, че дълго време е било символ за заплаха за старите римляни. Топонимът е особен, много особен поради началната си частица – kart. Нейното значение е град, а сродни думи намираме в трак. (древнобългарски) *карта/корта-град, ограждение, гордо-град, зордо-град. Други интересни паралели са pt-птица,  hr-гора, планина, šš-шест, ql-глас.

Ако разгледаме безпристрастно историческите събития от края на второ хилядолетие преди Христа, лесно ще разберем защо в речта на коренните жители на Левант присъстват думи от езика на дедите ни. Между XIV и XII век пр. Христа настъпват сериозни климатични промени и много народи са принудени да търсят нови зeми за заселване.

В този период, в Мала Азия живеят доста наши деди и те приемат част от братята си от Балканите, но прииждащото население е прекалено много и бягащите от природните бедствия се насочват на юг като дори стигат до Египет. Поради големия си брой, а и силна армия те представляват заплаха за страната на пирамидите и не са допуснати там.


            Пътят на Морските народи (тевкри, пеласги, травси, веси, мизи) по Салимбети и Дамато

Фараоните Рамзес II, Меренпта, Рамзес III, водят дълги войни с нашите деди и малко остава да загубят. В крайна сметка обаче египтяните успяват да разединят старите балканци, давайки земя на едни и настройвайки ги срещу техните роднини, които биват отблъснати и са принудени да се заселят в изолирани крайща на Синай, а също и в териториите на днешните Израел, Ливан, Йордания, Сирия.



Бивайки малцинство, старите балканци биват асимилирани от народите на Ориента като дават нова кръв и разбира се знания. От смесицата на дедите ни с ханаанците се появява народа на финикийците. Благодарение на древната писменост на предците ни, се оформя финикийската азбука.

В случая не точно приликата на определени писмени знаци е важна. Няма да се впускаме и в проучване на възможността част от финикийската благородническа прослойка да е пазела спомен за своите корени. Няма как да разберем това на този момент. Най-вероятно, по времето когато надписа от Лаертес е създаден, всички спомени за балканския произход на финикийската аристокрация са изтлели. Все пак, пет века са много време.

Друго е важното в надписа от Лаертес. Там е споменато едно доста интересно име. Говори се за заселници наречени БЛКР. Не е обяснено кои са тези хора, откъде са, нито пък е указано какъв език говорят.


Бих погледнал на въпросните БЛКР като на нещо любопитно, но нямащо връзка с името на народа ни, ако не съществуваше една малка подробност. Финикийският надпис от Лаертес се намира в древната област Киликия, на юг от планината Тавър. Част от тази планина е известна като Булгар Даг/Болгар Маден/Болкар.

Значението на тези названия е Българска планина, Български рудник. Въпросните имена са засвидетелствани в по- късен период, но това не изключва възможността да са дадени още в дълбока древност.

Регионът е известен най-вече поради интересните хето-лувийски надписи. В един от тях се споменава цар Варпалава – властелин на Тувана (фригийската Тиана). Според Тревър Брайс, Варпалава е представен като фригиец по официалните монументи. Брайc смята, че това е по-скоро политически ход, но въсщност не е изключено, силните в този период фригийски царе да са поставили свой човек, който да властва над хето-лувитите.

В самата Тиана има фригийски надписи и то не какви да е, а точно най-древните -VIII в. пр. Христа. Фригите обитават Мала Азия от дълбока древност, както и най-близките им роднини мизите, наречени българи от средновековните летописци. Малоазийските мизи обитават земи на север от Тавър, но със сигурност е имало и колонии доста по на юг, най-вече след XIII в.пр. Христа, след битката при Кадеш. В нея мизите са съюзници на хетския цар Муватали и е нормално да останат край Кадеш и околните региони, за да запазят завоюваното.

Това би обяснило присъствието на мизи в областта Киликия, а това, че през VIII в.пр. Христа тези мизи са наречени БЛКР от финикийците не бива да ни учудва. В края на 2016, заедно с г-н Александър Мошев публикувах статия за произхода на името българи. В издание на “Сп.8” бяха представени доказателства за това, че името българи е по-старо от Троянската война и принадлежи на хора от средите на мизите.

След като те обитават и региона на Лаертес, то не е никак учудващо, че са споменати от финикийците. Това би обяснило защо в същия регион съществува планински масив с име Булгар Даг/Болгар Маден. Това би обяснило и защо дори по на север има древнo селище с име Балгатия. Макар да е в регион обитаван от траки и да е споменато в енциклопедията на “Pauly-Wissowa”, поне по мои сведения траколозите не са представили публикация, в която да представят анализ на важния за историята ни топоним.

Някои могат да нарекат аргументите ми за тъждество между БЛКР и българи слаби, но с какви аргументи разполагаха специалистите, които поставиха знак за равество между споменатите в Средна Азия пу-ку и името българи?

След сме европеиди, след като езика ни е индоевропейски и липсва напълно тюрски, или ирански субстрат в него (заемките не са субстрат), след като фолклора ни показва силна връзка с траките, то е редно да търсим следи от народностното си име в земите обитавани от траките.

Защо да пренебрегваме бльгиите от Фокида, болгите от Тракия, болгенс от Иберия и БЛКР от Киликия?

Защо трябва да стесняваме хоризонта си и да вярваме, че името ни означава буламач и, че принадлежи на азиатци – това, което ни внушават поддръжниците на догмите, това, което ни внушават тези, които пишат учебниците и преподават в университетите. Специалистите ни казват да се гордеем с историята си, но същевременно уверено твърдят, че старите българи са чужденци на Балканите и дошли тук са забравили стария си език и култура. Голяма гордост, няма що!

А повод за гордост наистина имаме. Нима дедите ни не бяха тези, които издигнаха първите градове на Европа? Нима не бяха предците ни тези, които създадоха писменост хилядолетия преди шумери и египтяни да направят това? Кой създаде блестящата крито-минойската цивилизация ако не траките и пеласгите? Кой бе учител и наставник на гърците, не бяха ли това Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад? Не бе ли спасителят на Атина Темистокъл, човек носещ тракийска кръв? Не бе ли Залмоксис обявен за създателя на келтката религия? Кой разтърси Рим до основи, ако не Спартак. Кой първи  даде подслон на християнството и кой с цената на много жерви напомни на средновековното духовенство какво е посланието на Христос?

Имаме повод за гордост и изброеното тук е само върха на айсберга. Да се отрича това невероятно наследство е не само неразумно, но и престъпно. Да, престъпно е защото да се поддържат лъжите създадени и внушени от чужденци е като нож забит в сърцето на дедите ни, които пазеха земята и традициите си с цената на своя живот.




Използвана литература:

1.Paulys Real Encyclopädie der Classischen Altertums, Neue Bearbeitung unter mitwirkung zalreicher fachgenossen, G.Wissowa, Supl. Eerstes Heft, J.B.Metzler S. Verlag, Stutgart, 1903;
2.The Cambridge Ancient History, Vol III, p.2, ed.J.Boardman, I.E.S.Edwards, N.G.L.Hammond, L.Solberger, C.B.Walker, Cambridge University Press, Cambridge, 1991;
3.T.Brice, The World of Neo-Hittite Kingdoms, A political and military history, Oxford University Press, New York, 2012;
4.The Cambridge Ancient History, Phrygia and the Peoples of Anatolia in the Iron Age, rev.ed. Vol I&II, R.D.Barnett Litt.D. Vol.II, ch.XXX, Cambridge University Press, Cambridge, 1967;
5.M.Wild, Baedekiriana, The Red Scar Press, 2010;



Използвана извори от интернет:

LAERTES  
A.Salimbeti, R.DÁmato, The Greek Age of Bronze, Sea Peoples http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm



27.09.2017 г.

ИСТИНА ИЛИ ИНДОКТРИНАЦИЯ Е ТЕКСТА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?


Често съм казвал, че всяко време носи своето бреме. Действително е така, макар не винаги да го осъзнаваме. Днес смятаме, че живеем в най-свободното общество, с най-много права. Несъмнено, понястоящем ние се радваме на привилегии, които преди 50, 100, 200 години са били немислими. Така е, спор няма, но това не означава, че всичко е наред. Това в никакъв случай не означава, че трябва да сме доволни от статуквото и да се примирим с него.

Както времената се менят, така се менят и критериите, но не от самосебе си. Свободата никога не идва даром, правата и привилегиите никога не идват даром. Те трябва да се заслужат с борба, и то упорита, целенасочена борба. Когато разбираме, че обществото, в което живеем може да се подобри, но не правим нищо, положението само ще се влошава. Когато вместо да работим за промяна, недоволстваме и чакаме сбъдването на някакво предсказание, пътят пред нас се стеснява, поема надолу и става тъмен, много тъмен.

Знаете ли кога идва желанието за борба, за по-добро бъдеще? Поне за мен, това настъпва, когато сме осъзнати, когато разберем, че имаме право на нормален живот, а и, че имаме възможностите да направим това, че помощта на чужденци не е нужна, ако искаме да изградим нещо ново.

Съзнанието ни е ключа, там започва всичко, там блесва искрицата, която се превръща в желание, израства в увереност, преминава в действия довеждащи до различна реалност.
Когато едно дете бъде възпитано в родолюбие, то ще се превърне в буден индивид, който винаги ще работи за благото на Отечеството. Когато на едно дете бъде обяснено, че предците му са били талантливи, смели, силни, а и добри хора, то детето ще се стреми да придобие точно тези качества.

Този който е осъзнал, че дедите му са били горди и никогa не са се примирявали с несправедливостта, не би търпял да го унижават с робска заплата, не би търпял да се продава защитаваната с кръв родна земя, не би търпял чужденец да му диктува какво е правилно и какво не е.

Разбирате ли защо войната за нашето съзнание се води от толкова дълго време и са хвърлени толкова много средства, за да бъдем разединени? Объркването на младото поколение, промиването на съзнанието и насаждането на сервилно поведение не е нещо, което се е появило спонтанно. Не, това е добре планирана, добре организирана и добре финансирана политика на чужденци, които познават потенциала на народа ни и изпитват панически страх от поредното възраждане на България.

Робовладелецът не обича бунтарите. Измамникът не обича будните. Крадецът на едро не обича защитаващите наследството си, а ние сме потомци на бунтари чупещи вериги, на будни хора посрещащи смъртта без страх когато е трябвало да защитят своята земя от чужденци.

Типичните за нас качества не са продукт от смесването на три различни народа след прословутата 681-ва година. Съвсем не, касае се за дълга традиция, започваща далеч преди времето на Троянската война. Натрапваната на няколко поколения теория, че сме амалгама от азиатски българи, дошли от севера русокоси пришълци и шепа траки, не е нищо друго освен сътворена от чужденци доктрина, чиято едничка цел е да ни обърка и замъгли съзнанието ни.

Създателите на тази доктрина пропускат най-важните подробности от нашата история. Премълчават свидетелството на египтянина Симоката, който съвсем ясно казва, че така наречените славени са гетите. Те заедно с мизите (наричани в продължение на 1100 години българи) се явяват най-многобройната част на северните траки, които Рим така и не успява да покори.

През 681-ва година няма смесване на три различни народа, а на три групи на една и съща общност – траките поданици на Римската Империя, гетите наречени славени и мизите, за които от IV  век се използва и името българи. Понеже името българи е най-престижно, в периода VII-IX век то бива прието от цялата общност.

Аналог на този процес намираме и в историята на Британия. Там, в ранното Средновековие се установяват сродните народи англи, сакси и юти. Поради това, че англите са най-силни, след време тяхното име става колективно за хората на обединената държава. Прочее, у нас консолидацията на народа е постигната доста по-бързо отколкото при англите, саксите и ютите.

Защо ли никой учен не си е задал въпросите: Как става това чудо, защо на имащите сродна реч англи, сакси и юти им трябват няколко века повече да се консолидират? Как така у нас “буламачът” от “различни хора” говорещи “различни езици”, имащи “различна религия”,  се споява смайващо бързо в такава здрава сплав, че се превръща в заплаха за най-силната държава по онова време – Римската Империя?

Отговорът е прост, но пречи на удобните за определени сили теории. Истината е, че през 681-ва година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи хора имащи едни и същи корени, говорещи близки наречия и делящи един дух. Има ли нещо странно и трудно за разбиране? Не, нали? Просто няколко заблуди трябва да бъдат обяснени, но това не е направено.

Ето за това днес името славени предизвиква объркване и дори неприязън у някои хора. Това можеше да се избегне, ако някой историк си бе направил труда да обясни, че нашите деди са кръстниците, учителите и наставниците на останалите хора от славянската езикова общност.

Нима е трудно да се каже, че в далечното минало дедите на поляци, руснаци, чехи и др. са носили името венети, че техните съседи, роднини и учители са били северните траки – гетите. По време на ранното Средновековие, поради популярността и влиянието на гетите имащи ново име славени, венетите също получават това име и то се превръща в колективно название на днешната триста милионна славянска езикова общност, но това е процес, който трае повече от 1000 години.

Ето, касае се за изключително важна подробност, но “авторитетите” правят всичко възможно тя да бъде оставена в сянка. Чуждите учени не казват нищо за ролята на   траките върху съседите и роднините им – венетите, а също така и за тракийското влияние върху германите, келтите, гърците, римляние, а дори и индийците.

Не само планини от информация биват игнорирани, някои специалисти дори цинично подхвърлят: “Траките може и да са оставили нещо в нашите гени и култура, но не са били хора, на които можем да се възхищаваме.”

Да, в случай, че се лансират лъжи, а истината се укрие, че огромно количество сведения останат неизвестни за широката публика, тогава несъмнено няма да остане нищо достойно за гордост. Редно ли е обаче да се крие истината, редно ли е да се премълчават важни неща, а в учебниците да бъдат представяни остарели, а и вредни за нас теории?

Днес на децата ни се внушава, че искрата на познанието е възникнала в земите край Нил, Тигър и Ефрат. Внушава се също, че културата на гърци и римляни превъзхожда тази на дедите ни. За мен това е вредна заблуда, ще посоча ясно и точно защо мисля така.

До към 50-те години на ХХ век се смяташе, че обитаващите Месопотамия шумери са изобретателите на колелото, най-древната писменост, а и също така и хората създали първите крупни селища. Малко по малко, благодарение на откритията на Петър Детев, Богдан Николов, Васил Миков, Георги Георгиев и др. стана ясно, че колелото се е появило най-рано на Балканите. Същото важи  и за писмеността. Знаците от Градешница, Краново и т.н. изпреварват  клинописа на шумерите и йероглифите на египтяните с 1000-2000 години. Представяте ли си какъв огромен период от време е това?

Що се касае до първите селища наброяващи над 20 000 души и то във времето на Халколита, те не възникват нито край Тигър и Ефрат, нито край Нил, а в Черноморските степи, които са обитавани от нашите предци поне от преди 7000 години. Някой да ви е споменавал за тези нямащи аналог за времето си градове? На колко от вас е известно, че културите Триполие, Кукутени, Варна, Караново, Винча и т.н. са създадени от едни и същи хора – нашите предци?



“Специалистите” се опитват да омаловажат фактите с оправданието, че огромните селища в Черноморските степи не отговарят на дефиницията за град. Гледай ти, значи ако няма роби и робовладелци, ако няма храмова проституция, страдания, корупция, ако няма неописуеми жестокости и извращения, едно селище не може да се нарече град???

Рим е наречен Вечния град, но знаете ли, че каменните стени на Провадия са по-стари от тези на Рим с около 4000 години? Знаете ли, че нашите предци строят с квадри и тухли векове преди римляните? Колко безочлив трябва да е някой, за да нарече траките неуки варвари!

Може ли хора, на които се приписва създаването на първата азбука, а дори и създаването на индийската цивилизация, да бъдат наречени неуки?

Та нима Алкидамант, Диодор Сицилийски, Тацит, Платон, Алексис, Зенобий, Плиний Стари и др. не представят съвсем ясни сведения за това, че траките и пеласгите са създали буквите и имат книги още във времената преди Троянската война! 

Нима думите на Луций Ариан са трудни за разбиране:“Когато Дионис дойде и стана господар на Индия, той основа градове и им даде закони, той дари индийците с виното както бе направил и с гърците, научи ги да засяват земята давайки им семена.”-”But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.”-Arr.Anab.VII.vii.


Може да се възрази, че Ариан е обосновал твърденията си на легенди, но за гения на траките, за способността им да повлияват други народи са писали не само автори от Античността, но и учени от ново време. Преди повече от 30 години Киркор Джаукян спомена с подробности за тракийското присъствие в Кавказ, започващо още през XV пр. Христа, т.е. преди около 3500 години. Този автор смята, че дошлите от Балканите траки успяват да повлияят силно урартците и дори оставят свои топоними на територията на Армения и Грузия. Джаукян дава дори и имената на тракийските племена населили Кавказ, става дума за скаи, трери и сарапари, да не забравяме разбира се и армено-халибите.

Траките са били в контакт и с обитаващите Месопотамия асирийци защото през IX век преди Христа в асирийските документи е отбелязано тракийското селищно име Испили-брия - Г. Б. Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. Издательство "Наука", 1984.

И Джаукян ли се е подвел легендарни и не почиващи на реалност истории?

Мисля, че е излишно да споменавам за това, че по отношение на обработката на златото, медта, бронза, желязото, нашите деди наречени  в древността траки и пеласги, изпреварват останалите европейци с дълги векове.

Това са неоспорими факти, както археолозите, така и историците би трябвало да са запознати дори с подобностите. Сега обаче идва въпроса – какво дава право на тези, които създадоха най-новите учебници, да внушават на българчетата, че цивилизацията се е появила най-рано в Месопотамия и Египет, а гърци и римляни са притежвали култура, на която ние можем само да завиждаме?

А кой създаде Атина и Рим, няма ли свидетелства за това, че дедите ни са положили основите? Плутарх казва от ясно по-ясно, че според преданията, пеласгите са хора обходили по-голямата част от обитаемия свят и са покорили по-голямата част от човечеството, идвайки (в Лациум) те основавали Рим: “Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ -Plut.Rom.I.1.


Плиний Стари не се колебае да признае, че в Лациум, азбуката е донесена от пеласгите: “…litterarum usus in Latium eas attulerunt Pelasgi.” -Plin.VII.193. Като царе от династията на Силвиите и потомци на Еней и Асканий, Тит Ливий посочва носещите тракийски имена Атис, Капус и Капетус -Liv.I.3. 

Намиращите се на Апенините топоними, хидроними и ороними Imeus, Satricum, Scaptia, Setia, Calis, Stabiae, Aesarus, Carsulae, Caletra, Atrianus нямат смисъл на латински език, но за сметка на това, сродни названия се срещат в земите обитавани от дедите ни: Хемус, сатри, Скапте сюле, Сети дава, Калис, Стоби, Азорос, Корсуле, Каластра, Атрус.

Наличието на голям брой тракийски топоними  (и ороними) на Апенините позволява да се направи извод, че предците ни участвали в оформянето на културата на римляните са били много на брой. Дали пък това няма да е причината за генетичната прилика между нас и италианците? Има логика, нали?


За това кой е обитавал територията на Гърция преди идването на гърците от Африка също има пределно ясни сведения: “Страната наречена днес Елада, някога носеше името Пеласгия.” -“the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia”-Her.II.56.


Още по-подробно е свидетелството на Страбон: “В далечното минало цяла Гърция бе обитавана от варвари, ако съдим по старите писания – Пелопс доведе хора от Фригия в Пелопонес, който получи името си от него, а Данай (праотецът на гърците) доведе хората си от Египет.“ -“in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt” -Strab.VII.7.1.


Атина се намира в областта Атика, а кой е древният господар на това място също се знае много добре:“Атика някога бе обитавана от траките дошли с Евмолп, а в Давлида,Фокида царстваше Терей.”- Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”-Strab.VII.7.1.




Учените знаят прекрасно, че селищните имена Атина, Микена, Закинт, Коринт и др. нямат смисъл на гръцки. Това е признато дори от ревностни елинофили като Джон Чадуик – J.Chadwick, The Mycenaen World, Cambridge Iniversity Press, 2005, p.1. След като названията на построените в далечното минало най-важни градове на Югоизточна Европа не са гръцки, то не следва ли те да бъдат обявени за дело на по-старите обитатели – явяващите се наши деди траки и пеласги?  Защо се суче и увърта сякаш няма никакви сведения по този въпрос?

Не бяха ли нашите деди създателите на гръцката култура? За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство - J.A.Cramer, A Geographical Description of Ancient Greece, Oxford, Clarendon Press, MDCCCXXVIII, p.285.
 
Подобно е и виждането на проф. Карл Мюлер:”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, ca народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”- The History and The Antiquity of the Doric Race, transl.H.Tufnell, G.C.Lewis, J.Murray Publ. London, MDCCCXXXIX, p.10.

Нeка не забравяме, че най-старото жреческо съсловие на Елада е представено от наши предци – Евмолпидите в Атина, Тракидите в Делфи, а пък това, че Додона е светилище на пеласгите - сели е известно на всеки образован човек. Специалистите пък би трябвало да знаят, че селите обитават не само Епир, но и Тракия, по-точно Среден Хемус (Стара Планина) - Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977, с.18.

Не почитаха ли гърците боговете на дедите ни? Не се ли кланяха на Дионис, не се ли възхищаваха на тържествата в чест на Бендида, не тръпнеха ли пред Сабазий? Кой на кого дава религия, има ли два отговора на този въпрос, не е ли ясно, че дарители са тези, които притежават по-висока култура?

Прочее, култовете към Хероса, Дионис, Бендида, Хермес и Сабазий са все още живи у нас. Честването на Гергьовден, Трифон Зарезан, особената почит към Св.Марина изразявана с нощни празненства и носене на факли, начина, по който се почита Св. Модест, обредите на Атанасовден са ехо от една древна традиция, която чуждото духовенство въпреки фанатизма си не е успяло да затрие. Това не е мое откритие, а извод на прогресивни учени като Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Павел Стефанов и др.

По отношение на влиянието на предците ни върху културата на другите народи трябва да споменем за почитта към Земла (тракийската Земела) при етруските,  Белсурд и Белен (тракийските Сбелсурд и Балей) при келтите. Иполит разказва, че друидите на келтите са обучени лично от Залмоксис (обожественият духовен водач на гетите) – S.Piggot, The Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1968, p.102.

Дори в преданията на островните келти на нашите деди се гледа като на основоположниците на законите и цивилизацията. На произлизащата от народа болги благородничка Телчиу се отдава огромна почит, в нейна чест е установен най-важния празник – Лугнасад, като традицията е била толкова силна, че Св.Патрик – човекът покръстил ирландците, се принудил да се съобразява с нея – M.L.Sjostedt, Celtic Gods and Heroes, Dover Publ. Transl.M.Dillon,2000, n.50.

За болгите, от които произлиза Телчиу се знае добре, че са потомци на Немет (божественият, небесният) и, че са дошли от Тракия. Това, че народ с име болги е обитавал Тракия още по време на Античността е отбелязано навремето дори в Енциклопедия Британика: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs.” -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Запитайте се – защо тези важни неща не са популяризирани? Защо в миналото се налагаха виждания, които почиваха не на факти, а на предположения? Защо както в миналото, така и днес, към поддръжниците на теорията за местния произход на народа биват отправяни нападки, стига се до клеветене, кое поражда тази необяснима неприязън? Кому е нужно това?

Bce пак ние не само сме пълноправни културни наследници на Орфей и Залмоксис, но носим и същата кръв. Все още никой не е оборил резултатите от изследванията на д-р Попов доказващи, че траките не са изчезвали. И макар днес с резултатите от генетичните проучвания да се спекулира, няма как да се отрече, че срещащите се при нас маркери J2, G2, EV-13, R1b, I2 са типични за древното население обитавало Балканите и Черноморските степи. Също така поне половината от носителите на R1a са потомци на хора обитавали земите ни преди около 13 500-11 500 години. Как тогава да не сме потомци на местен народ?

Понякога, хора от средите на учените, които знаят за антропологичните и генетични проучвания у нас, се опитват да омаловажат резултатите. Излиза се с крайно несериозното изказване, че виждате ли, самосъзнание и гени, антропологичен тип били различни неща. Да, така е, но нека помислим кое е важното – кой за какъв се мисли, или кой какъв е действително?

Ако нас са ни лъгали за произхода ни, ние трябва ли да приемем лъжите, само и само да не се нарушава статуквото? Редно ли е на ограбения и лишен от наследство да не се казва, че е бил богат, да не би да реши да си потърси своето? Що за наука е това?

Ние имаме право да се назовем наследници на тези, които създадоха цивилизация, която в своя начален стадий изпревари както Шумер, така и Египет! Това, че у нас, по-късно, обществото е тръгнало по различен път, не означава, че дедите ни са имали по-ниска култура. Да се отречеш съзнателно от прекомерния лукс и вместо с робски труд да създаваш архитектурни чудеса, да водиш прост, но честен живот, е признак на духовна извисеност, която е белег на нашите предци и нещо, което дори днес не е достигнато от някои други народи.