19.09.2014 г.

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ТОПОНИМИ БРИЯ, ДЕВА, ПАРА?



Доста усилия са хвърлени, за да се изкриви историята ни. Някои опити са наивни и глупави, както например определянето на дедите ни за тюрки. Има обаче изследователи, които изключително хитро обясняват “изчезването” на траките като народ. Ако човек не обърне внимание на подробностите, спокойно може да приеме твърденията за чиста монета...и да бъде заблуден.

Като “аргумент” за това, че ние българите не сме наследници на Арес и Орфей, някои хора посочват, че типичните тракийски топоними брия, дева и пара не са използвани от нас. Разгледаме ли историческите извори засягащи периода 681-1080 г. (а и по-късно във времето) установяваме, че действително никой летописец не споменава новообразувани селища съдържащи частиците брия, дева, пара.

Нека обаче да обърнем внимание на подробностите. Те разказват една съвсем различна история. За да изчезне един топоним не е задължително да изчезне и народа, на който той принадлежи. Дедите ни са имали важни основни думи, които ние днес не ползваме, а повечето от нас дори не ги и познават. Касае се за вьсъселопрондъ-градска стенаодрина-ограждение, а и врьтъ-двор. Това, че понастоящем не ги употребяваме не означава, че не сме българи.

По времето на цар Борис І, понятията вьсъврьтъ, прондъ и т.н са били всеизвестни, но с течение на времето те са се превърнали в архаизми и са били забравени. Специалистите знаят, че това е едно напълно естествено явление. Съвсем в реда на нещата е речника да се променя, да влизат нови думи, а други да се загубят.

Нека видим как стои въпроса с тракийските топоними съдържащи частицата дева/дава(в Зиснудева, Итадева, Сукидава, Даосдава, Капидава и др.). Те се срещат предимно в Северна България и Южна Румъния*. Най-ранните са документирани през І-ви век пр. Христа (Т.Ливий). Един от последните, който споменава селища, чиито имена съдържат частицата дева/дава е Прокопий Цезарийски през VІ-ти век сл. Христа.

Тракийското население обитаващо Мизия и Дакия (земите, в които най-често се срещат топонимите с дева/дава) се е занимавало предимно със скотовъдство. Пишейки за малките гети обитаващи Добруджа, стария летописец Йордан споменава, че тяхното единствено богатство са многобройните им стада (De Origine ActibusqueGetarumLI-267)Селищата съдържащи частицата дева/дава са временни станове на скотовъдци.

Хората притежаващи огромни стада трудно могат да се задържат на едно и също място. Те са принудени да сменят местообиталищата си. През Ранното Средновековие обаче в Източна Европа прииждат доста чужди и агресивни народи като маджари, узи, печенеги...Става твърде рисковано една малка група скотовъдци да се отдели от селището си и да скита из покрайнините на държавата. Хората започват да се установяват на едно място, а и да окрупняват селищата си с цел по-лесна защита от неприятелиСлед този момент няма условия временните станове от типа дева/дава да продължат да съществуват. С течение на няколко века излизат от употреба и думите за тях.  

Важното е това, че в езика на българите има добро обяснение за особения тракийски топоним. Според Вл. Георгиев дева/дава може се тълкува с глагола дявам/девам, чието древно значение е полагам, поставям (основи на селище). Проф. Георгиев уточнява също, че вариацията дева/дава показва ясно, че в тракийските диалекти се среща същата особеност както и при българските, така нареченото екане и якане. Ние казваме бял, но и бел, хляб, но и хлеб, мляко, но и млеко. Тракийската дума дева/дава не само има обяснение на български, но и особеностите на вариациите са типични за езика ни... Дева/дава е изчезнала защото се е превърнала в архаизъм подобно на стблг. вьсъ, врьтъ, прондъ.

Да разгледаме и тракийската дума пара. Тя е използвана в много топоними – Скаптопара, Брентопара, Бесапара... Има доста предположения за значението й. Някои я свързват с гр. емпорион- пазар, други с прът, греда, а има и такива, които виждат пара като еквивалент на българската дума бара-рекичка.
В действителност тракийската дума пара се среща и като бара, за това обаче специалистите не обичат да говорят. Факт е обаче, че са документирани имена на тракийски селища като Зуробара (Клавдий Птолемей-ІІ-ри век) и Темонбари(Прокопий Цезарийски- VІ-ти век).

Пара е само гърцизирания вариант на бара-рекичка. Тази древна тракийска дума не е изчезвала изобщо, среща се все още в български топоними като Суха Бара, ГорнаБара, Селска Бара, Търнова Бара, Трите Бари, Шопска Бара, Барето и др. Голяма част от тях са споменати в проучване на Й.Н.Иванов

Виждаме, че няма изчезване на тракийски топоним, напротив, налице е продължение на използването му до ден днешен. Просто на широката публика не е обяснено, че понякога гърците предават чуждото Б с буква П. Правилния вариант на пара е всъщност бара. Тази дума е разбираема във всички краища на страната ни.

Да разгледаме също топонимите съдържащи частицата брия. Според Страбон това етракийска дума за град (География, VІІ.VІ.1). Най-известните са Месембрия, Селимбрия, Полтимбрия. Това са богати, добре развити селища, които поради разположението си на морския бряг са и търговски средища. Проф. Георгиев изказва предположение за връзката на брия със стблг. заврети. Аз лично смятам, че трябва да се търси връзка с бера, събирам, събор. Брия означава място за събиране, за събори, място за търгуване. С подобна семантика е и името на древния мидийски град Хамгатана (Егбатана). Значението е място за събиране (Х.Л.Ван Долен). В миналото съборите бяха и тържища. Там се срещаха хора от различни краища и обменяха (купуваха) различни стоки.

Преди Рим да наложи властта си в Тракия, дедите ни са били богати хора. От гърците по крайбрежията на Черно, Мраморно и Егейско Море са се изисквали данъци, които са пълнели хазната ни значително. Предците ни са снабдявали нашите южни съседи с жито, пшеница, злато, сребро, желязо, мед, добитък. Не случайно Тукидид нарича Одриското Царство най-богатото в цяла Европа.

Който има силна икономика може да изгради и силна армия. Поради тази причина всеки окупатор се постарава покорения народ да не е в състояние да води самостоятелна и неконтролирана търговия. Тракийските пазари са се превърнали в римски, а на дедите ни са наложени ограничения. След І-ви век, вече на никой тракийски търговец не е позволявано да основе ново търговско средище. Това е причината особената тракийска дума брия да изчезне от употреба. Сродни на нея обаче са българските думи бера, събор, събрание, сборище...да не забравяме и селищата Сборяново, Сбор, Сборище, Бериево.

Не е важно дали един топоним, или дума са се запазили от Античността до днес, а дали този топоним и дума имат обяснение на български. Видяхме, че както дева, така също пара (бара) и брия имат смисъл на български език. Това означава, че дедите ни са обитавали Тракия от незапомнени времена.

Жалко е само, че нито езиковедите, нито историците желаят да дадат това елементарно обяснение. Тези, които твърдят, че траките са изчезнали и, че българите не познават тракийските топоними, някакси забравят да споменат, че на тракийски думите път, дом, село, град, поле, блато, вода, вир, гора, река са панта, дама, сел(о), гордо, пале, балта, вода, вир, гара, река.

Панта-път може да звучи странно днес, но това е нормално за една древна дума.По времето на Борис І панта вече е имала вариант понтъ, а в ново време се появяват вариантите път, пат, пот и т.н. Гара (планина) също звучи особено, но в родопските диалекти се казва гарица, а не горица. Балта е по-различна от съвременната блато, но пък е близка до старобългарската балтина-блато... Заслужава да се отбележи и това, че основните тракийски думи вода, река, вир са се запазили непроменени в продължение на хиляди години. Тези неща обаче не ни ги съобщават, говори се само за това, което е “изчезнало”.

Няма промяна в характера на топонимите и хидронимите след като дедите ни извоюват независимостта си от Римската Империя през 681г. Няма промяна и в стопанските методи, няма промяна в строежите. Твърди се, че старите българи въвеждат строежа с квадри в земите ни(Йорданов), но този метод е познат на траките поне от ІV-ти век преди Христа (Агре, Китов), т.е. около 1000 години преди Аспарух.

След 681 г. тракийската традиция на погребения, обичаи и т.н си продължава.Старите българи жертват кон и куче в гроба на благородник , точно така както правят и траките хиляда години по-рано... До ново време при нас българите се запазва ритуала жертвени дарове да се завиват с пшеничена слама. Така са правили и траките преди около 2500 години.

Нашия обичай на запращане на огнени стрели в небето е също тракийски. Свидетел на това става Херодот виждайки как гетите стрелят към облаците.Етнолозите знаят много добре, че кукерските игри, русалийските празници, нестинарството, почитането на извори, Гергьовден и т.н. имат тракийски корени (К.Колев и др.).

Къде е огромната промяна, която трябваше да настъпи слез 681 г.? Как така през Ранното Средновековие в земите ни ще дойдат два напълно чужди един на друг народа, (прабългари и славяни) по-слабо развития, от които ще асимилира по-силния и същевременно ще се приеме важни елементи от езика, културата и стопанските методи на едно загубило езика и културата си тракийско малцинство? На това аз му казвам пълна глупост, защото е и глупост. Няма логика, всичко противоречи на здравото мислене...но се преподава в учебните заведения.

Много по-смислено е да се приеме, че в между І-ви и VІІ-ми век властта на Рим не е се е простирала върху всички наши деди. В Именника на Българските Владетели е казано много ясно, че старите българи са имали държава на север от Дунава 515 години преди Аспарух. През този период, на север от Дунава живеят свободните траки, или по-точно гетите и мизите. За тях Страбон казва, че са роднини и говорят същия език както останалите траки.

Половин хилядолетие след Страбон, Теофилакт Симоката пояснява, че така наречените "славяни" нападащи Римската Империя са всъщност старите гети.От Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Деметрий Хоматиан и много други пък знаем, че мизи е древното име на българите.

През 681г. не се смесват две различни по произход групи, а се стига до съюз на две сродни тракийски племена – гети (с ново име славяни) и мизи (с ново име българи). Това обяснява защо в старобългарския няма дори 0,1% тюрски думи и защо тракийската културна традиция е жива до ден днешен.

За много хора навярно е трудно да приемат, че старите славяни са тракийски народ**, сроден на старите българи. Съмняващите се трябва да осъзнаят, че в никакъв случай не трябва да се отъждествяват народите говорещи славянски езици с историческите славяни водени от царете Мизокий, Пребънд, Добрита, Пирагаст и др. Малцина знаят за тях защото имената на тези владетели са тракийски, а и носят тракийската титла рега, рез (подобно на Резос).

В случай, че през 681 не се бяха смесили две родствени групи, то в страната ни нямаше да я има смайващата антропологическа и генетическа хомогенност на населението. На това древно балканско население Европа дължи до голяма степен своята култура, а и свобода. По времето на княз Тервел дедите ни спряха арабското нашествие. Без намесата на българите днес на нашия континент нямаше да се говорят италиански, френски, испански. Вместо църкви щеше да има минарета. Нямаше да има Микеланджело, Леонардо, Ботичели, нито пък Данте, Сервантес, Зола. Нямаше да има Нотр Дам, Версай, приказната Венеция, магическата Барселона. Западноевропейците купиха своето бъдеще с българска кръв. Не е зле да им напомняме за този дълг.





Пояснения:


* Разбира срещат се и изключения, топоними съдържащи частицата дава/дева се срещат в Южна България (Пулпудева, Десудава), а дори и в Мала Азия (деве е ликийска дума за град http://indoeuro.bizland.com/project/glossary/lyci.html).

** Днес под знаменателя славяни се слагат около 300 000 000 души. Това обаче не означава, че дедите на словени, словаци, руснаци и др. са гетите, които Т. Симоката нарича славяни. В далечното минало предците на словени, словаци, руснаци и т.н. са носили имената венети, венди, виниди.
Словения и Словакия са носили имената Венетия, Виндиш Марк, Марка Винедорум. Финландците все още се наричат Русия от с името Веная, а  на руснаците казват венелайнен. За съжаление твърде малко хора знаят за тези важни подробности.

Гетите- славяни са най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Римската Империя, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски. Родственост и идентичност обаче са две коренно различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес дори шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите).

16.09.2014 г.

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ ЗА РОДНИНИ


Много чужденци са смаяни от нас българите. Както на запад, така и на изток не се знае почти нищо за заслугите на дедите ни в оформянето на европейската култура. Когато дойдат у нас, представителите на други народи сякаш виждат някакво чудо. Те са очаквали да се срещнат с незначителни и незабелижими хора, но пред очите им се появават мъже и жени със забележителен характер и традиции.

Познавам американци, немци, испанци, холандци, белгийци и др. които като дойдат в България и после не им се иска да си тръгнат. Доста съм се чудил на това поведение в началото. Все пак въпреки красотите на страната ни и добротата на народа ни, ние не можем да предложим удобствата, на които западняците са свикнали. Те обаче са готови да загърбят лукса само и само да могат по-дълго време да се докоснат до душата на българина.

Родените в далечни земи намират в нас нещо уникално. Въпреки бедността си повечето от нас не само са запазили човечността си, но дори показват и благородно държание. Ние сме хора, които са готови да поделят и последният си залък с непознат човек. Ние даваме от сърце и с дарът си даваме и част от своята светлата душа. Ние се грижим за своите стари хора жертвайки почивката и нервите си. Ние почитаме своите мъртви с такава признателност, която е непозната на другите.

Опознавайки ни, чужденците започват да изпитват възхищение към нас. Те виждат нещо, което народите им отдавна са загубили. Никога няма да забравя възклицанието на един американец – Who are you Bulgarians, are you from this world- Кои сте вие българите, от този свят ли сте?

Когато започнах да разказвам за историята ни, за добрите дела на дедите ни и за неблагодарността на другите, американецът се разплака. Човекът сложи ръка на рамото ми и рече – Толкова много несправедливост е извършена спрямо вас, толкова много лъжи са написани, откраднали са историята ви, а вие намирате сили да простите и да останете добри!

Това, което другите смятат за подвиг е нещо нормално за нас. Ние може да сме позабравили миналото си поради посетите от лоши хора заблуди, но не сме изгубили духа си. Следвайки своите стари традиции ние се протиповопоставяме на бурите на времето и успяваме да оцелеем.

Една интересна традиция е употребата на имената ни за роднини. Повечето от нас дори и не предполагат колко древни са думите майка, тате, дядо, баба, свекър, свекърва...
Те са едно ехо от отдавна отминали времена, времена, през които дедите ни са били господарите на света и носители на светлината.

Майка има диалeктен вариант ма (БЕР, Том III, 1986, с.593).Този вариант  не се среща сред изконните думи на афганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина са Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН-майчин, на майката. МАТЕРАН  е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ- майчин, на майката.

                http://www.maravot.com/Phrygian/monument.W-01.jpg

Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката.
Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити-кърмя, давам мляко. Сродна е и съвременната диалектна дума дада-по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри (БЕР, А-З, 2007, с.313).

Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нана означава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за иранска по произход, като разбира се пропускат, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάνναмайка, албан. nenë- майка. Сродна е и хетската дума ninda-хляб, храна. Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка-женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано, Νεινισος/ Нейнис. В ново време те са познати сред нас българите като Нанко и Ненко.

Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Стблг. баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Това, което езиковедите са пропуснали да отбележат е факта, че думата баба е сродна на арийската papu-гледач, гледачка, грижовница. Пропусната е и важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от VIII век преди Христа.



Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи…Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas-възвишение. Сродни са хетската кука-дядо, полската диал. кок-дядо.
Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу-вуйчо, а и албанската лала-леля.(БЕР, Том III, 1986, с.357). Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалко.

Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската –tetá-тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.
Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.




За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидности золва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Приятна изненада е споменаването на тракийската γελαβος-зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Калина е една интересна българска дума за роднина от женски пол. Калина е всъщност по-малка зълва, която снахата е заварила в дома. Eзиковедите посочват, че името произлиза от названието на растението калина, тъй като различните по възраст зълви се наричат с имената на плодовете на храсти и дървета – малина, дунка, црешня (БЕР, Том II, 1979, с. 169). 

Живко Войников посочва приликата с келтското /ирландско/ caile момиче, тох./б/ kl-ye, klaina жена, а също таджикската, ягнобска kelin невяста, булка и др. Връзката калина-жена, тази, която ражда е логична.  Коренът кал, кел има значение – течение, потекло. Намираме го в думите челяд, чловекъ-човек, а също и в тракийски лични имена с наставка –келас, -килас.

Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е съкращение от нава-нова и водха-доведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е бил нева-веста, ново-вестаNovae e название на тракийско селище  на брега на река Дунав, а в тракийското лично име Ουεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везон.

Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).

Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) - (БЕР, А-З, 2007, с.514).  Спомената е санскр. ята- жена на мъжов брат, но е пропусната тракийската ιανατερα/янатера-етърва, ятърва.

Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасура-свекър и свасри-свекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.

Да разгледаме и названията за роднини от мъжки пол. Баща е една уникална дума, според езиковедите нейният стар вариант е батия (БЕР, А-З, 2007, с.37). Значението е възрастен, по-голям, уважаван. Най-древният вариант се среща в тракийски лични имена като Βατος/Батос и Βαστας/Бастас.

Може да звучи странно, но бате, батко, бато е със същото значение както и бащаНека не забравяме, че значението е възрастен, по-голям, уважаван, т.е. точно това, което е по-големия брат. Бато дава обяснение и за името на Бат Баян –по-големия брат на княз Аспарух.

Друга дума за родител, баща е тате, имаща разновидности татко, тато, тейко. Те се употребяват и като лични имена при нас българите. Могат да се споменат Тато, Тате, Тейо, Тейко. В тракийската ономастика срещаме Tato, Τατας, Τατος,Τατεις – (Detschev, z. 494).

Днес думата отец се употребява за духовно лице, но в миналото тя е била една от думите за баща. Най-древната и форма според Ст.Младенов е била ать-къ. Коренът ать намираме в тракийските лични имена Атес, Атис, а дори и в това на Атила. То не е нито германско, нито тюркско, а палеобалканско. Използвано е както от траки, така и от скити, една друга разновидност е Атий-име на скитски цар живял през IV век преди Христа.

                                    http://www.maravot.com/Midas.tombA.jpg

В българският език дядо има и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика- (БЕР, А-З, 2007, с.471-472).Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας, Дада. Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας- Δαδας. Тази вариация се дължи на една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това - (Въпроси на българската етимология, стр.115).

По-старият вариант на думата брат е братръ, още по-древна разновидност намираме в мизийските надписи под формата братер. Приликата между старобългарската и мизийска дума не е случайна. Все пак цели хилядa години различни автори правят отъждествяване на българи с мизи и на България с Мизия: “…европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали  Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия…” (превод на Александър Милев)



Братовчед е двусъставна дума, първата частица е брат, а втората чед е съкратена форма на чедо-дете, син, т.е братовчед означава братово чедо, братов син. Видяхме, че брат има тракийски корени, нека разгледаме и чедо. На старобългарски формата е чендо, а тя от своя страна отговаря точно на тракийската кендо-чедо. Владимир Георгиев също смята, че чедо е сродна на тракийската дума, която обаче той вижда като kentha (Траките и Техния Език, 1977, с. 101). Чедо идва от древен корен кен, който има значение настана, започна (БЕР, Том IV, 2012, с.575 ).

Не е трудно да се предположи, че вуйчо е древна дума. Тя се среща в разновидностите вуйко, уйко, уйку, уйо. Езиковедите посочват словашките ujec, ujko, полската wuj, сръбската и хърватска уjац-вуйчо. Представени са също латинската avunculus – вуйчо и старопруската avis– вуйчо... (БЕР, Том I, 2007, с.198-199). Пропусната е тракийската дума ойку, която срещаме в Οικουι-ζερης. (Д.Дечев, с. 339). Ойку е почти идентична на диал. уйку срещаща се в наречията на север от Пловдив.

Поради това, че девер се среща в санскрит под формата девара, някои автори са склонни да определят думата като индийска. Със сигурност това не е така, девер присъства в речниците на много други народи. Има я при сърби и хървати – дjевер, слов. dever, лит. dieveris, чех. deveř, стпол. dziewerz... Девер се среща и при южните ни съседи под формата δαήρ, като по-стария вариант е ли δαιFήρ (БЕР, Том I, 2007, с.331).

Понеже деверът заема особено място в сватбената церемония, то названието може да се изведе от глагола дявам, девам-поставям (на важно място). В тракийската ономастика той се среща под вариация дава-дева.

Както се уверяваме българските думи за роднини са изключително древни. Те не са наследени от чужд народ, а са възникнали тук на Балканите. Тате, майка, дядо, баба, а и още много други са били употребявани от Залмоксис и Орфей, от цар Ситалк, а и борецът за свобода Спартак. Древен вариант на българската реч е звучал край стените на Троя, сред бойните редици на Александър Велики и на север от Дунава – из долините на Карпатите, че и в Черноморските степи.

Ние сме един от малкото народи, които са успели да се задържат в родната си земя в продължение на хиляди години. Това е признак на желязна воля и необикновена сила на духа. Слабите побягват и изчезват, но не и дедите ни. Те не са се оставили да бъдат сломени. Дори да са били временно прогонени от своя роден край, след време те са се завръщали и са хвърляли своите подтисници в ямата. Не случайно Юстиниан Велики казва за траките, че свръхестественото мъжеството и храбростта са присъщи само на тях, понеже ги имат по рождение.

Тези качества ги има и съвременния българин, макар и в латентно състояние. Това по принцип е без значение защото заспалия може да се събуди и да си припомни на какво е способен. Колкото и черно да е небето над главите ни, броят на будителите расте, а с него и броя на пробудените. Като верижна реакция количеството на преродените ще продължава да расте, докато достигне критичната си маса и помете мръсотията, която е покрила държавата ни. Вярвайте в себе си, уповавайте се на близките си и нека взаимната любов ни свързва!



13.09.2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ СТОЛИЦИ


Херодот, Тукидид, Страбон, Плиний, Ливий и др. са описали доста тракийски градове. Благодарение на работите на старите автори ние знаем за Визия, Гордион,  Ямворина и Била Зора. Това са столиците на племената асти, фриги, меди и пеони. На нашите траколози, историци и езиковеди би трябвало да е известно, че названията на тези важни селища са лесно обясними на български език, но поради една, или друга причина по този въпрос се мълчи упорито. Може би защото, ако връзката с езика ни бъде показана веднага ще стане ясно, че митът за късното идване на дедите ни ще рухне като пясъчна кула...

Невъзможно е да си нашественик в дадени земи и същевременно топонимите в тях да са обясними на твой език. В този случай има само едно логично обяснение – ние българите сме местен народ част, от който е била принудена от чужденци да се пресели на север от Дунавa. След време, когато дедите ни набират достатъчна военна мощ те се завръщат и прогонват завоевателя от Родината...

Нека сега да обърнем внимание на имената на тракийските столици. Била Зора  (Bylazora) е спомената от Тит Ливий като седалище на пеонските царе. Била отговаря на нашата диалектна дума била- бяла, а зора си е...зора, т.е. Била Зора означава Бяла Зора. Няма нищо сложно нали? Българското име на пеонската столица показва, че Йоан Цеца е знаел много добре какво говори наричайки българите от своето време пеони.  

Визия (Vizya, Bισυα) е столица на астите, техен цар е бил Терей. Визия показва ясна връзка с названията на други тракийски градове като Висанте, Визоне, Висмара, Патовиса, Берзовис...Частицата вис (виз) отговаря на старобългарската дума вьсъ селище, село, имение, т.е. Визия означава  селище, имение.

Тракийските топоними от този тип ( съдържащи частица вис-селище) са изключително широко разпространени. От Дакия ( днешна Румъния)  до бреговете на Мраморно море. Това показва, че река Дунав не е била граница на различни етноси. Всъщност доказателство за това намираме и в думите на Страбон, който твърди, че мизи и гети обитават както северния така и южния бряг на пълноводната река, а част от мизите дори и Мала Азия... 

Живеещите на юг от Дунава понякога са бягали на север ( както по време на нашествието на Александър Македонски и след римското нахлуване в Тракия). След преминаването на заплахата (или след събиране на достатъчна военна мощ ) траките са се завръщали в старите си селища на юг от Дунава. За подобно явление говори Д.Хоматиан, който пише, че в древността мизите, наречени по-късно българи са били прогонени на север, но векове по-късно се завърнали и със страшна сила отвоювали земята си...

Ямворина ( Jamphorina ) е столица на тракийското племе меди. Те са известни със своята войнственост и разбира се с това, че от тях произлиза Спартак- смелият гладиатор, чийто бунт разтърси могъщият Рим до основи и показа, че дедите ни са горди и свободолюбиви хора.

Ямворина е лесно обяснимо с името на вид дърво, което се среща често в Пирин планина, там където са живели медите. Става дума за явора, Ямворина е  гърцкото и латинско предаване на Явор, Яворина, т.е. място, в което има много яворови дървета. Сродно на Яворина са имената на днешните български селища Явор, Яворово, Яворица. Последното е в същата област като и столицата на медите. Има и други тракийски селища, чието название е свързано с дума за вид дърво. Такива са Бор брега (бор), Берзо вис (бреза), Керасус ( череша)... Тракийската традиция да се наричат градове по име на дърво продължава и днес. Имената на българските селища Борово, Брезово, Дряново, Дъбене, Крушево, Зелениково и др. са доказателство за това.

Гордион ( Gordium, Gordion) е перлата на Фригия. Разкопките показват, че постройките са били величествени, украсени с мрамор и изкусно изработена мозайка. Гърци и римляни ще издигнат подобни сгради чак дълги векове чак след като тракийският град е смаял всеки, който е преминал по улиците му. Намерените в гробниците мебели превъзхождат по качество и красота дори и египетските. Фреските и декоративните керамични плочици украсявали стените на просторни домове са от изключително високо качество.

Смята се, че фригийската столица е получила името си от Гордий – богат и мъдър владетел. Легендите разказват, че той бил от обикновено потекло. Един ден докато пътувал с каруцата си орел орел кацнал на нея, а това било знак, че младият тракиец е избранник на боговете и ще стане цар. В същото това време фригите били изпаднали в бедствие и имали нужда от владетел. Оракулът предсказал, че първият човек, който влезе в храма на Сабазий с волска кола трябва да бъде провъзгласен за цар. Понеже това бил Гордий, сънародниите му го направили свой властелин. Каруцата, с която тракиецът дошъл, била запазена в храма и била завързана с особен възел. Който успеел да го развърже щял да стане господар на цяла Азия. Ариан разказва как Александър Велики се опитал да развърже възела, но не му се отдало, тогава той извадил меча си и го разсякъл...

Гордий не е някакво екзотично и непознато на нас българите име, а само стара форма на българските лични имена Гордей, Горди, Гордьо...

Това не би трябвало да ни учудва, фригите идват в Азия от региона между  Беласица (дом на древните балагри българи ) и долното течение на река Струма (Strymon). Фригите както и старите българи са практикували изкуствената черепна деформация.  Както и дедите ни, фригите са жертвали коне в гробовете на благородниците си и са ползвали криви сложносъставни лъкове.

Не само имената на тракийските столици притежават българска етимология. Това важи и за названията на други селищни места като Водас, Загора, Бела, Баба, Дебри, Коне, Вир, Листи? Тези древни имена са обясними с българските думи вода, гора, бял, баба, дебри, вир, листи. Как би било възможно това, ако дедите ни не говореха езика на Залмоксис и Орфей?

За нахлулите в Британия англо-сакси названията на келтските селища Камулодунум, Ебуракум и др. са били непонятни, тъй както за турците са звучели странно имената на нашите градове Плиска, Преслав, Търново... За всеки преселник, или агресор имената на населените места в завладяната територия са чужди и непонятни. Да обаче, при нас българите се наблюдава един смайващ феномен – тракийските топоними и са обясними на български език.

Къде е прекъсването на тракийската традиция и къде е началото на някаква нова традиция? Няма такова нещо. Разглеждайки средновековната топоними от земите ни, Веселин Бешевлиев се чуди защо не е регистриран нито един тюркски  топоним. Вярваше се, че старите българи са загубили езика си някъде към IX век, но никой не отричаше българското присъствие на Балканите между V и VIII век. Как е възможно преди за сменят езика си, старите българи да не оставят нито един екзотичен топоним за три века? Не показва ли логиката, че езикът говорен от бойците на Аспарух е от същия произход както и на населението подтисканата от римляните Тракия?

Не са ли в такъв случай старите вярвания едно наложено погрешно мнение? Та нима може човек да върви против здравия разум? Фактите, а и логиката показват, че през 681 година не е имало идване на нов народ в земите ни. През 681 година не се създава нова държава, а се обединяват териториите на свободните траки и тези на братята им под римска власт.

Без подкрепата на местното население Аспарух никога не би могъл да заздрави властта си до такава степен, че да изисква данък от Константин Погонат. Рекордно бързата консолидация на България може да се обясни с това, че се обединяват роднини. Близостта на език, бит и култура помага да се отстранят определени различия, които са неизбежни във всяко общество и всеки период от време.

Различия между групи българи има и днес. Едни гледат с вяра на изток, други вперват поглед на запад, а единствената правилна посока е родното огнище. Не е грешно да симпатизираш на чужди хора, но е наивно да си мислиш, че всеки чужденец мисли като теб, и, че на чужденеца му пука за теб. Нима е разумно за нагрубиш братя и сестри заради чужди хора?

Всеки има право на лични убеждения, но не бива да прекалява в защитата им. Често хората разбират, че са грешили не един и два пъти. Заслужава ли си тогава да употребим лоши думи да тези, с които делим една кръв само поради това, че не са съгласни с нас?

През VIII век дедите ни са били заплашени от асимилация. Това е бил основния мотив за обединението, което де факто действа спасяващо. Ако предците ни не бяха сложили различията настрана, днес ние нямаше да съществуваме и никой нямаше да е чул за България.

Днес опасността не е от асимилация, а от заличаване, от пълно физическо унищожение.
Не ви се вярва ли? Над 2 000 000 българи са принудени да си търсят прехраната извън Родината. От рак умират повече сънародници отколкото от военни действия в други страни. Българските майки са дискриминирани, старците унижавани и забравени. Правят се фанатични опити за изтриване на националната ни гордост, преиначава се миналото ни. Чужденци диктуват какво да се пише в учебниците ни.

В такъв момент тези, които се смятат за истински българи трябва да покажат българското от себе си. Да покажат, че са способни да обичат братята и сестрите си, а и да им простят. Това го може само благородния, това го прави само благородния, а ние сме потомци на благородници. Нека да не предаваме дедите си, нека вместо с омраза да общуваме с любов и да направим така, че един ден новите поколения да говорят с възхищение за нас, за тези, които са пречистили душата си от отровата на злото и са възродили България.




10.09.2014 г.

СПИСЪК НА ЛЪЖИТЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ


Трябва да призная, че заглавието е твърде амбициозно. Трудно е да се съберат всички лъжи изречени за миналото на народа ни. Тук ще бъдат представени само тези, който са най-фрапиращи и най-упорити. Ще бъде дадено и опровержение, защото иначе имаме само замяна на едно твърдение с друго. Нека всеки да сравни и провери за себе си кое е верно и кое не е.

I. Поне за мен най-дразнещата лъжа е тази, че богът на старите българи е носил името Тангра. Няма нито едно сведение на гръцки, или римски летописец, в което да прочетем за такова божество при дедите ни. Никъде не се говори и за монотеизъм. В Тивериополските мъченици  Теофилакт Охридски нарича българите народ непознаващ Христа и служещ на скитското безумие, кланяйки се на слънцето, луната и други звезди, а даже принасяйки жертва на кучета...ГИБИ, IX, част 2, с.62. В същата работа е предаден и разговора между гъркът Кинам и княз Омуртаг. От беседата се разбира отново, че старите българи почитат не едно, а няколко божества  слънцето, луната и звездите – ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

Лъжата за Тангра бе изфабрикувана с помощта на силно повреден надпис, чиито фрагменти бяха снадени и съвсем своеволно бяха добавени букви. На този писмен паметник думата бог не е спомената изобщо и въпреки това, въпреки липсата на исторически извори, на няколко поколения студенти се внушаваше, че дедите ни са се кланяли на тюркски бог.

Никой не обясни защо теонимът Тангра не присъства в българската именна система, в която се срещат значителен брой тракийски имена на богове. Българските имена Балей, Басарина, Бистрьо, Венда, Витьо, Деньо, Златан, Млад, Сава, Ярей са вдъхновени от имената на тракийските богове Балей, Басарей, Вендис, Витю, Ден, Залден, Молодас, Савазий, Арей. Важна подробност, но кой да я каже?

II. Другата лъжа засяга титлата КАНАС, имаща вариант КАНЕС. Тя бе изтълкувана като ХАН, макар още в началото на ХХ век проф. Г.Ценов да доказа, че КАНАС е просто по-старото записване на КНЯЗ. Самата титла бе преведена от гърците като архонт-господар, началниккняз. КАНАС се обяснява със стблг. конь, кань- начало, т.е. КАНАС има значение – този, който е начело, началник. Нито в летописите на гръцки език, нито в тези на латински се среща старобългарска титла HANUS, XANOΣ. В унгарска хроника срещаме варинта CEANUS – употребен като владетелска титла на дедите ни.

Тази разновидност показва смайваща прилика с келтските титли CEANN, CEANNARD – началник, господар, водач. В речника на Макбейн тези титли се представят като сродни на стблг. (старочерковнославянски) конь-начало:
ceann
head, so Irish, Old Irish cend, cenn, Welsh, Breton penn, Gaul, Penno-, *qenno. Perhaps for qen-no-, root qen (labialised), begin, Church Slavonic koni, beginning,
ceannard
commander, chief, Irish ceannárd, arrogant, commanding, "high-headed", from ceann and àrd;


Тези данни не са представяни на българските студенти, нито пък на широката публика. Не е пояснявано и, че има тракийска титла AKENAC, която е регистрирана на надпис W-07 (A. Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription). Тази титла е от VIII век преди Христа, сродна е на тракийската дума кенто, която се развива в стблг. чендо, произлиза от корен кен, кан-начало.

Разбираемо е, че споменаването на келтските титли ceann, ceannard, тракийската akenas и българската й етимология ще срине не само опитите на определени индивиди да изкарат дедите ни тюрки, но ще пресече и манипулациите на тези, които се опитват да ни превърнат в роднини на афганистанци, иранци, талишци.


III. Поредната лъжа е за годината 681- основаването на България. Няма нито един исторически извор, в който да е казано, че в тази година е създадена държавата ни. През 680-681 година римският император Константин Погонат е принуден от дедите ни да се примири с откъсването на огромна територия от Римската Империя и дори да плати данък на победителите българи.

В Именика на българските князе е казано от ясно по-ясно, че дедите ни са имали царство на север от Дунава 515 години преди княз Аспарух (Еспор). Това ще рече, че някъде през 165-170 година старите българи са били господари на земите на север от Дунава. Точно в този период там става нещо важно – възродена е държавата на северните траки, която император Траян съсипва около 60 години по-рано. Само за три поколения дедите ни се съвземат и не само дръзват да прекосят Дунава – граница на империята, но и да подложат на сеч легионерите окупирали Тракия. Освободителите успяват да досгигнат дори до Термопилите в Гърция без някой да може да им се опре.

Жалко е само, че никой наш учен не свързва освободителното движение на северните траки през 165-170 година с датата посочена в Именника като начало на Българската Държава. Само два века по-късно земите на север от Стара Планина са наречени България в картата на Свети Йероним. Всеки езиковед знае, че за да се наложи едно толкова голямо географско название е нужно доста време – век, ако не и повече. Вместо това да се обясни на студентите, нашите някои авторитети обявяват картата на Свети Йероним за фалшификация, или за късен образец, на който не трябва да се отдава значимост...


IV.Друга упорита лъжа е тази за народностното име българи. В етимологическите речници се твърди, че тo идва от тюркски глагол с корен бул-смесвам. Намирам за ужасяващо, че дори през ХХI век се публикуват такива неща. Нито от гледна точна на антропологията, нито от гледна точка на лингвистиката, нито пък по отношение на културата, старите българи могат да бъдат определени като тюрки, или пък някакъв друг азиатски народ. В такъв случай е гавра с науката и истината да продължават да се публикуват нелепости в престижни издания каквото е Българския Етимологически Речник.

Мащабни антропологически изследвания от ХХ век определиха българите като европейски народ, чието болшинство е от понтийския тип, т.е. принаделжащ на най-древното балканско население. Генетически проучвания от ХХI век само потвърдиха антропологическите, показвайки, че ние сме носители на гени на хора обитавали земите ни още през Каменната епоха.

Етнолози като Е.Теодоров и Н.Колев обясниха, че значителна част от българския фолклор, българските земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Лингвистът Вл. Георгиев подчерта, че най-типичния белег на българския език –екането и якането е феномен, който се среща и в тракийския език. Георгиев добави и това, че тракийските умалителни частици –инт, -е, са идентични на българските –енте, е, а също и, че редуцирането на неударено е в и се среща както в тракийски, така и в български...

Никой от нашите учени не се е заел да обобщи, комбинира и анализира тези данни, а те недвусмислено показват, че ние сме потомци на Залмоксис, Орфей и героите обезсмъртени в Илиада, а от това следва и, че смисъл за името българи трябва да се търси в тракийската ономастика. На територията на България е намерено посвещение на Зевс Блегур. Понеже край Сосновка, край долното течение на Волга е намерено посвещение на бог Арес Блегур, то става ясно, че Блегур е по-скоро етнически епитет, т.е. в древността е съществувал народ блегури.

За тези блегури  не говори никой. Нито пък повечето от съвремените учени правят връзка между балагрите в армията на Александър Велики с българите. Старите ирландски летописи споменават и друг народ с интересно име. Това са болгите, които по времето на цар Кир – VI век пр. Христа тръгват от Тракия за Ирландия. В Панония, недалеч от античния град Болгум е живяло племето белги. То е споменато преди около 2000 години от Плиний Стари. Народ със същото име белги е локализиран в Скития от Помпоний Мела.

Етнонимите болги, белги, балагри, блегури не са идентични, а само показват силна прилика. Това обаче не е нещо необичайно за древността. Плиний Стари споделя в книга III, че названията на определени народи са трудни за произношение. Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).

Вл.Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица,  латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение  светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).

Древното значение на името българи е светли, сияйни. За гърци и римляни нашето народносто име е звучало странно и поради тази причина различни автори, в различни времена са го предали по различен начин – болги, блегури, белги, балагри, но нима днес положението е различно? Понастоящем чужденците ни наричат бугари, болгары, bulhari, Bulgarians, Bulgaren, Bulgarialainen, Bolgarok.

Смятам, че в дълбока древност едно от племената на мизите са се самонаричали  бльгари, блъгари. Съдейки по значението на името – сияйни, светли, то можем да отсъдим, че тези хора са представлявали аристокрацията, или пък са били жреческа прослойка. В Ранното Средновековие, когато народът ни започва да се обединява е направен избор за общо име българи поради неговата престижност.

V. Една нелепа лъжа е тази, че IYI е знак на тюркския бог Тангра. Още по-комичен опит за заблуда на българския читател направи Борислaв Борисов, според когото този знак е от римски произход. Явно Борисов не знае, че през 1987 година Стамен Михайлов представи доклад за разпространението и древността на символа IYI. Нашият учен спомена разработките на Бенсон и Тодорович, в които съвсем ясно е посочено, че знакът IYI се среща в Югоизточна Европа през Бронзовата Епоха, а и през Неолита (5000- 4500 преди Христа).  Да се свързва най-типичния български символ с римляни или пък тюрки е меко казано налудничаво.

VI. Поредната упорита лъжа е тази номадския начин на живот на старите българи. Верно е, че някои летописци наричат дедите ни чергари, но е наивно да се очаква обективност от враговете на предците ни, още повече, че ние притежаваме и други данни. В Анонимната хроника се казва, че в Константинопол имало статуя на българин, която изобразявала орач. Обърнете внимание – не чергар, а орач, т.е. на българина се е гледало като на уседнал човек запознат със земеделието.

Някои учени се напънаха да открият следи от юрти, но си останаха само с напъните.Д.Овчаров съвсем съвестно спомена в своя работа, че типично жилище на старите българи е полуземлянката. Същото е и типичното жилище на тракийското селско население. Отражение на тази традиция се среща до ХХ век. Често дори при нови, тухлени постройки, първия етаж е вкопан около 1,5 м. в земята.

Пиенето на кобилешко мляко и майсторската стрелба с лък също не може да се определят като белег на номадите. В легендите за тракийския цар Харпалик се разказва, че той давал на дъщеря си да пие мляко направо от вимето на кобилата, а и научил своята наследница да стреля с лък още когато тя била дете.


VII. Eдна сравнително нова лъжа е тази за иранския характер на езика на старите българи. Имената Борис, Гостун, Кардам, Кормесий, Мостич, Корсис и др. биват сравнявани с иранските Baris, Bozmihr, Gasteis, Kartham, Mostios, Karsas и др. Пропуснати са тракийските лични имена Борискос, Гастес, Кардентис, Мостис, Карсас, а и топонима Карсис.

Индивидите пласиращи иранската теория се уповават често на сведението на Михаил Сирийски, че българите били дошли от планината Именон (Хиндокуш?), а също е на твърденията на някои летописци, според които старите българи са скити. Да, тези сведения съществуват, но има няколко важни подробности. Имеон е тракийско топоним, това е най-древното название на Стара Планина, то е сродно на най-старото име на Македония – Ематия. Сродно е и името на Емона - старата столица на Венетия. В тази област според Страбон са мигрирали траки след Троянската Война.

Относно скитите са пропуснати редица важни неща. Според Стефан Византийски скитите са тракийски народ. Дион Касий също определя тракийското племе даки и скитите като роднини. Страбон дефинира саките като източни скити, а живелия по-рано Аристофан нарича саките траки. Отново Страбон причислява сарматите към скитите, а Прокопий Цезарийски пише, че сарматите принадлежат към семейството на гетите.

За това, че е имало траки в Азия научаваме от Плиний Стари. Той локализира траките сарапари до Бактрия, а в близост до Индия поставя кикони, бризеи, туни. Ариан пък твърди, че индийската цивилизация е създадена от тракиеца Дионис.

Знаейки тези неща българският читател не би повярвал, че старите българи са народ сроден на пащуни, талишци и др. ирански народи...Поради тази причина тези важни данни не се споменават от поддръжниците на иранската теза. Нали на всеки ще стане ясно, че дедите ни в Азия са само балкански колонисти, тъй както англичаните в Индия са само британски колонисти, а не местно, азиатско население.


VIII. За родовото име Дуло се спекулираше, че означавало глупак, дебелак, глух, роб. Търсеше се етимология с тюрко-алтайски и гръцки език. Най-важното разбира се не бе споменато на българската публика, а именно това, че ДУЛО е документирано на микенски документи от второто хилядолетие преди Христа. То се среща и като тракийско лично име- Дулес, а също и като име на божество – Дула. Значението на Дуло е род, потомци, челяд.


IX. Една безсрамна лъжа е твърдението, че траките нямат писменост. В работа на Алкидамант е казано, че Орфей е създателят на азбуката. Еврипид споделя за плочици с орфееви учения. Диодор Сицилийски твърди, че Орфей и Лин са първите, които са ползвали древните букви. Как е възможно да се пренебрегват тези важни данни!

До ден днешен са открити около 350 тракийски надписа. Повечето са във Фригия, но немалък брой има и на наша територия – надписите от Ситово, Езерово, Кьолмен, Браничево, Дуванлий, Надарци. Неотдавна в Странджа бяха открити дори монументални тракийски надписи, но за тях не знае почти никой. Защо управляващите не са се заели да популяризират това важно откритие за мен е загадка.

Мразещите тракийската култура често ехидно подхвърлят – Къде са тракийските книги? Отговорът е прост – унищожени са от окупаторите на земята ни. В едно интервю, британския учен С.Джеймс сподели, че по времето на Цезар галите са по-образовани от римляните. Няма обаче открити галски книги... Етруските са превъзхождали римляните по култура, но и етруската литература не е оцеляла.
За турдетаните Страбон казва, че имали писана история обхващаща период от няколко хиляди години, но няма нито една открита турдетанска книга.

Познавайки духът на дедите ни, различните окупатори са се бояли от тях и са избили не само интелигенцията, но също систематично са унищожавали и книжнината ни.
Прост народ се управлява лесно, това се знае от всеки подтисник...знае се и днес...


X. Последното не зная дали да го нарека лъжа, манипулация, или просто глупаво изказване на един слабо подготвен човек. Преди няколко години писателят Кирил Милчев пусна смехотворното твърдение “…понеже както знаем траките не могат да правят държави, изключвам Фригия, но и там не се знае кои е държавник…”

Първо, за Фригия се знае прекрасно кой е държавник. Има гръцки и асирийски летописи, в които съвсем ясно са упоменати фригийските владетели. Има също и епиграфски паметници, в които за цар Мидас е упомената изключително древната титла ванакт-цар.


В най-старата си форма титлата ванакт-цар е употребена за владетел с име Одрис. Той е живял през второто хилядолетие преди Христа...



Освен фригите дълга държавна традиция имат и съседите им витините. При тях от V до  I век преди Христа властват царете Дедалс, Ботирас, Бас, Зипойтес, Никомед, Прусий и др.

Пеоните също създават държава. Пеонските царе секат монети преди римляните да направят това. Владетели са Ликей, Патрас, Аудолеон, Бастарей, Пигрес, Мантий и др.

Силна държава имат и одрисите. За тяхното царство Тукидид споделя, че то е най-богатото и могъщото в Европа. Владетели на одрисите са Одрис, Терес, Ситалк, Спарадок, Сефт, Амадок, Маесад, Садок, Берисад, Хебризелм, Кетрипор, Скосток, Садок, Садала, Котис, Реметалк, Раиздос, Раскупорис и др.

Внушителна държава създават и северните траки –дако-гетите. Царството на Буребиста е било толкова могъщо, че Гай Юлий Цезар го е считал за заплаха за Рим. Дакийският цар Декебал води две успешни войни против император Домициан. Други царе на северните траки са Дапикс, Диком, Дромихет, Дурас, Косон, Ремакс, Роло, Рубобост, Котела, Котис, Комосик, Косон, Харнабон.

Меда, дъщерята на цар Котела става съпруга на Филип II Македонски, а според Светоний първият император на Рим – Октавиан Август е искал да даде дъщеря си за съпруга на тракийския владетел Котис. Траките сключват династични бракове и със своите роднини скитите. За това разказва бащата на историята Херодот.

В Приазовието, там където е Кимерийския Боспор траките създават така нареченото Боспорско Царство. Господари са хора с имена Спароток, Берисад, Сатир, Реметалк, Раскупорис, Котис. В епиграфски паметници от Черноморските степи – древната земя на кимерийите срещаме тракийски имена Сефт, Котис, Спарток, Битюс, Сура, Мокос, Дроболус, Дробиласис, Далас, Тюнос, Дизазелмис, Даос...




Как е възможно някой да твърди, че траките не могат да правят държави! Ако г-н Милчев не знае елементарни неща, то той не заслужава да се самонарича експерт. Ако пък ли знае за тракийските царства, но укрива тази информация от своите читатели, то действията му са непочтени. Непочтено, дори глупаво е въведеното от Милчев определение тракедонизъм, с което се цели осмиване и обиждане на хората, които смятат, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей. Милчев прави някакви жалки опити да постави българските корени в Каказ и обсебен от това си намерение явно смята, че всякакви средства са позволени...

Ето това е краткият списък с лъжите за нашата история. Моля ви да проверите всичко, което съм написал. Не ми вярвайте сляпо, търсете, проучвайте, сравнявайте! Ако си заслужава да се търси нещо, то това е истината за нашия произход.

Тя ще ви изясни много неща. Ще разберете защо едни хора ни обичат, а други ни ненавиждат. Ще разберете кой и защо ни скарва с нашите роднини, а в последствие ни заробва. Ние българите сме едни от малкото народи, който имат право да ходят с високо вдигнато чело и изпълнени с гордост гърди. Всеки ден благодаря на Господа, че съм се родил Българин!



ПЕРПЕРИКОН

Loading...