14.07.2019 г.

ОТРОВАТА, С КОЯТО НИ УБИВАТ – НЕВИДИМАТА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ



Войните съществуват откакто има човешко общество и ще продължава да ги има докато не дойде краят на цивилизацията. Във всяка епоха конфликтите са се водили по-различни начини, като колкото повече време минава, толкова по-рафинирани и по-жестоки стават методите.

Докато в началото сблъсъкът е между две групи, от която побеждава по-силната, в последствие желаещите да победят на всяка цена, се научават да използват засади, отрова, а дори и съумяват да заразят с опасни болести противниците си.

После идва ред и на друга тактика, която макар да няма нищо общо с физическото насилие, все пак е невероятно ефективна. Със сеенето на съмнения, вражди, разделение и объркване, с унищожаването на самочувствието и вярата на един народ, може да се постигне много повече отколкото с цяла армия добре обучени бойци.

Като цяло, принципите на война са два: слабите народи биват завладявани на бойното поле, а силните като нашия се завладяват отвътре – инфилтрилтриралите се чужденци и техните помощници ренегати, започват бавно, методично и упорито да подронват устоите на обществото, смазват вярата хората, отнемат самочувствието им, отнемат дори желанието им за живот.

В момента срещу нас се води война, най-страшната в нашата история. Няма реки от кръв, няма пожарища, няма планини от трупове, но въпреки това пораженията са страшни. Този път врагът не идва с оръжие в ръка, не отвлича най-красивите и силните, не беси най-смелите. 

Този път врагът е невидим, той говори същия език като нас, облича се като нас, преструва се, че е един от нас, но ни предава с наглед невинни неща.

Този път основното оръжие е словото, заразено с лъжи и нихилизъм. Вече не чета вестници, избягвам и телевизията, за мен те са отрова. Прекалено много се набляга на негативните новини, на лошото, на черното, пошлото, отвратителното. Разбира се има и изключения, но едно светло петънце на фона на мръсотията не може да промени нищо.

Не искам да чета и да слушам, че българите са мързеливи, злобни, завистливи. Хората, които ме отгледаха са се трудили от тъмно до тъмно, прощавали са като истински християни, а и не познават злобата. Хората, които познавам, хората, с които съм се обградил са също добри, честни и почтени.

Не искам да обръщам внимание на утайката, както съветваше Джоко Росич. И той бе разочарован, поради това сподели следното: Когато някой ми каже – А бе, няма вече добри хора, това е толкова смешно, отвратително и нихилистично. България се пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така.

Не е така разбира се, но отровното слово е страшно оръжие. Първо идва подмятането, после повторението на лъжата и накрая лековерните, наивни сънародници поемат невидимия меч от ръцете на враговете и без да осъзнават го забиват в сърцето на България. Всички сме чували изразите: Няма такава държава!”, “Това безобразие е само  у нас!”,  “Защо не можем да направим нищо като хората!, “Корумпирана държава!

Като човек, който е обикалял по три континента и се е запознал с много народи, мога да ви уверя, че няма държава без проблеми. Наскоро говорих с един испанец, който бе искрено убеден, че няма по-корумпирана и ужасна страна от ...Испания. А преди години, думите на един англичанин направо ме шокираха защото той каза нещо, което бях чувал многократно: “Гадни хора сме ние англичаните, всички се варим в казана, но като видим, че някой почти се е измъкнал, го хващаме за крачола и го дърпаме обратно при нас...”

Звучи ви познато, нали? Има и разлика обаче: тези неща чужденците ги казват само в тесен кръг, в пресата няма да намерите самообиждане, самоунижения, нихилизъм, няма бясна атака срещу народа

Всеки буден човек вижда проблемите на обществото, в което живее и е съвсем нормано да изрази своето недоволство. Важен е обаче и начинът, по който това се прави. Никой не може да ме убеди, че масмедиите ни заливат с помия понеже са притежавани или контролирани от честни, будни индивиди загрижени за добруванто на българите.  

Лошото е, че не са само медиите. Тези, които отравят съзнанието ни са налазили цялото ни общество. Ще ги намерите на улицата, в магазина, в такситата, по пътищата, в учебните заведения. От тези индивиди ще чуете изрази като: “На българина все някой му пречи“, “Заслужаваме си живота”,  Прост народ-слаба държава”.

Най-страшното е, че понякога се ползват изказвания на велики българи, но извадени от контекста. Без да се обясни защо Левски, Ботев, Вазов, Славейков и др. са казвали определени неща, се внушава, че тези светила са останали разочаровани от народа ни и едва ли не са го проклинали, а това не е така. С дезинформация обаче, лошите могат да ни сломят, ако не физически, то психически. Това е новата война и тя не е започнала вчера.

Българинът е доказвал многократно, че може да бъде победен, но не и покорен. Римляни, гърци, османлии и др. с ужас са установявали, че тук, встраната ни живеят необикновени хора. Дедите ни са удивили не един подтисник със свръхестествената си жажда за свобода, с безумната си смелост, да не забравяме и забележителната физическа сила.  

Нито меч, нито огън, нито бесило и мъчения плашат българите. Макар да страдаме както никой друг европейски народ, ние запазваме езика и културата си, запазваме вярата в себе си и вярата в бъдещето. Нито коварството, нито ингригите, нито отровата и убийствата на византийците ни прекършват.  Геноцидът започнал през XIV и завършил през XIX век стопява неимоверно броят ни, но ние все още имаме сили да се борим и да запазим истинската си същност.

Френският пътешественик Сиприен Робер посещава страната ни в средата на XIX век и записва в книгата си следните думи: “Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...” (С.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990, c.319).

Това е ключов момент, наистина кючов защото показва кога е започнала новата, невидима война срещу нас. Ще обясня какво точно имам предвид. До към средата на XIX век, въпреки зверското подтисничество и страданията, които трябва да изтърпи, българинът е горд и вярва в себе си. Накърнят ли честта му, той грабва сабята и след като отмъсти, потегля към планината със свои другари.

Дори до края на XIX век у при нас не се наблюдава самоунижение, никой от дедите ни по това време не нарича българите лоши, прости, зли, завистливи. Емоционалните изблици на хора като Христо Ботев (тежко брате се живее сред глупаци неразбрани) и Петко Славейков (не сме народ, а мърша), са изключения и засягат точно определени ситуации.

Тук няма отрицателно отношение към българския народ като цяло. Фактът, че след изказването си Славейков продължава упорито да работи за благото на Родината, а Ботев дори дава живота си за подтиснатите свои братя и сестри, показва ясно какво е било отношението на тези будни българи към сънародниците им.  Кой би се жертвал за глупаци и мърша!

Някои смятат, че атаката срещу достойнството и самочувствието на българина започва с Алековия Бай Ганьо. Мой приятел гневно сподели преди време: “А той Алеко дали не е видял пикаещият по улиците мосю Жак, или пърдящият на публични места хер Ханс, дали ни му е била известна склонноста на ингилизите към лъжа, кражба и измама? Защо само нас е чернил с Бай Ганя дявол да го вземе?”

Всъщност Алеко е невинен, напълно невинен. Неговият герой не е  художествена измислица, а отразява една горчива реалност, такива индивиди наистина е имало. Да, нашият интелектуалец е ходил из Европа, видял е и красоти и отрицателни неща, но бивайки истински българин, той не иска да говори против другите хора. Алеко милее за народа си, иска тук да е чисто, тук да е добре, тук да се поставя на пиедестал почтеността и честността. Осъзнал добре  проблемите на своето време, Алеко дава перфектно обяснение за феномена Бай Ганьо:

“И представете си, господа, в този момент аз съжалих бай Ганя! Вярвайте! Съзнавах, че постъпката му е безобразна, че той е отвратителен скъперник, егоист, лукав хитрец, лицемерен експлоататор, грубиян и простак до мозъка на костите... но съжалих го: в тънките вибрации на тона, с който той изговори последните думи, моето ухо схвана една нежна нотка, която се таила и се таи в сърцето на бай Ганя, но рядко - боже, колко рядко! - се появява... Не зная, може да ви се покаже смешно, неестествено, но ще ви кажа, господа, че в този момент аз инак погледнах на бай Ганя; като че някой ми внуши: "Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила...”


Не виновник, а пророк е Алеко, истински познавач на българската душа. Нека не забравяме, че малко преди да се появи работата "Бай Ганьо", народът ни е преминал през ада. Индивидът Бай Ганьо действително е последица от пет века страшно подтисничество, което реално дори е геноцид, бих казал дори – един от най-страшните геноциди в историята.

Пет века най-будните са клани, пет века красивите и силните са отвличани от семействата си и заставяни да служат на враговете. Петте века ад оказват силно влияние върху психологията на част от българите.

И въпреки това, както казва Алеко, дори и оскотелият сънародник по това време е “деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив”. He e нужно да става чудо, за да дойде промяна, за да може скотът да извади скритото в душата си благородство.

Отново Щастливецът се явава пророк и познавач на народа ни давайки рецептата за трансформацията на Бай Ганьо: “Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила...”

По-точно просто няма как да се каже – нужен е добър водач и морален импулс, за да могат и потъналите в калта на ниските страсти да намерят себе си и да заживеят истинския си живот. Точно по времето на Алеко обаче, страната ни е отново завладяна – тихо, бавно, методично.

В края на XIX век, “Великите сили” налагат за владетел на младото ни княжество чужденецът Фердинанд. Той не пристига от Виена сам, с него идват верни нему обиграни индивиди, които се насаждат едва ли не във всяка сфера на живота у нас. Процесът на “европеизиране” върви успоредно на процеса на дебългаризация, която засяга най-вече управляващите и интелигенцията.

На ключови позиции чужденците и слугите им поставят послушни индивиди, чиито най-характерни качества са посредствеността и недалновидността. Тези индивиди са хамелеони, те са десни с десните и леви с левите, за тях няма принцип, вяра, дълг към Отечеството, личният интерес е това, което ги движи и мотивира действията им. Макар да са малко на брой, тези човечета допринасят за идването на много беди.

Благодарение на инфилтриралите се в обществото ни чужденци и служещите им ренегати, народът ни бива постоянно разделян на два или повече лагера. Родолюбието бива подтискано и осмивано, съдбата на д-р Ганчо Ценов е доказателство за това. След 1944-та идва промяна на властта, но както вече споменах – невидимите злодеи са десни с десните и леви с левите. Това е причината обезбългаряването да не спре и след 1989-та година. Тези, които дърпат конците иззад завесата са запазили своите позиции, имат и достатъчно помагачи.

Каквото и правителство да дойде, невидимото правителство продължава своята дейност водеща до упадъка на обществото ни. Един път ще дойдат злодеи от запад, друг път ще дойдат злодеи от изток, но дейността против нас ще продъжава.

Тактиката е хитра защото народът вини управляващите, а често те самите са зависими от невидимите играчи, които са реалните виновници за сполетелите ни беди. Войната продължава, обезверяването на народа продължава, силите му намаляват защото не може да се бори с невидим враг.

Ние сме свикнали да погледем противниците си в очите, не се боим от директна конфронтация. Макар да сме добри по душа, все пак във вените ни тече освен кръвта на Орфей, така и тази на Арес и дедите са доказвали това безброй пъти. 

С лукавия обаче не можем да се борим, не е в природата ни. Съдим за другите по себе си, а на враговете ни душата е черна. Тези, които са ни захапали са зли. Преди време един приятел ми каза за тях – Трудно е спасението защото мъдрите при тях работят по план, а простите при тях ни вредят по инстинкт.

С насилие не можем да преборим прегърналите злото. Дори да започнем да издирваме упорито тези, които злословят, тези, които мърсят името на народа ни, няма да намерим всички. А и те се поддържат един друг защото и при тях борбата е въпрос на оцеляване, лешоядът се храни с мърша, няма ли мърша ще умре.

Все пак избавление има – това е да останем верни на себе си. Както едно дърво може да вирее само в подходящ климат, така и един народ може да оцелее само, ако живее така, както са живели предците му, а за нас това не е никак трудно.

Трудно ли е да обръщаме внимание само на добрите хора? Трудно ли е да вървим само по стъпките на честните и почтените? Нима оказването на подкрепа на тези, които се борят за правата ни, не е защитаване на нас самите и децата ни? Нима не сме задължени да покажем на предците си, че сме достойни за името им? За кого умряха Стефан Караджа, Ботев и Левски, Бенковски и още стотици хиляди достойни българи, не бе ли, за да ни има нас!


                                          изобр. Българска Държавна агенция „Архиви“
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/BASA-1271K-1-161-2-Hristo_Botev%2C_1875.JPG/800px-BASA-1271K-1-161-2-Hristo_Botev%2C_1875.JPG

Врагове винаги ще има, болести на духа винаги ще има, това е неизбежно. Те обаче са опасни само за слабите, силните ще страдат от изпитанията, но в крайна сметка ще се издигнат станали още по-силни и по-устойчиви.

Нека спрем да се вглеждаме в утайката, нека спрем да говорим за нея. Нека не се връзваме на хитрините на лукавите врагове и когато някой ни каже, че сме лоши и зли да го попитаме той какъв е и защо не е добър след като е българин. Нека не позволяваме да се мърси паметта на Левски, Ботев, Славейков и др. велики сънародници чрез изкривяване на думите им.

Замълчим ли, не отговорим ли на манипулаторите, ние се съгласяваме с неправдата и едно малко късче бългащина се откъсва от сърцето ни. Затваряме ли очите си дълго време, от нас няма да остане нищо.

Не бива да позволяваме да ни делят на леви и десни, на християни и мюсюлмани, на вярващи и атеисти, защото всички ние сме се родили българи. Средата и чуждото влияние могат да ни повлияят, но в сърцето си ние оставаме българи. Ако не следваш сърцето си, то си роб, който е окован с най-страшните вериги, защото се превръщаш доброволно в слуга на чужденци.

Ако хвърляме поглед назад във времето, то нека да не е от носталгия и в търсене на вина, която да хвърлим на своите събратя, а да е в търсене на мъдростта на тези, които обичаха България с цялата си душа. Те са ни дали достатъчно съвети. В случая, най-подходящи са думите на Пенчо Славейков от творбата му “Кървава Песен”:

Бог всякога е глух за жалбите на роба,
когато той търпи, въздиша и желай,
а сам не дига пръст за нищо и нехай
за свойте нужди. В гнет са истина разбрали
бащите ни и нам в слова са я предали:
помогнеш ли си сам, помогна ще и бог!
Борци, проникнати от тоя свят и строг
завет, посочиха на бъдащето хода —
и паметта за тях в сърцето си народа
ще пази, докато пребъде век, и с тях
ще се гордей.”



                    БЪЛГАРИЯ Е РАЙ, НЕКА ОПАЗИМ ТОЗИ РАЙ ЗА ДЕЦАТА СИ!










11.07.2019 г.

ОТНОВО ГОЛЯМА СЕНЗАЦИЯ И ОТНОВО ТЯ Е СМЕТЕНА ПОД КИЛИМА



Съвсем наскоро международната преса гръмна с новината за генетичните проучвания засягащи ДНК на хората наречени в “Стария Завет” филистимци. Те са известни не само с едрия си ръст, но и със страховитата си военна мощ основаваща се на голям брой колесници и конници. Известни са и с уменията си да обработват желязото, а и с това, че са враждували със старите евреи. Историята на Самсон е добре позната на всеки християнин.

На територията на Израел, филистимците построяват пет града: Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, и Гет (Гат). В книгата на пророк Амоса се твърди, че този народ идва от Кафтор (древното име на остров Крит използвано от старите евреи, бел.моя) -Ам.9.7.

До преди около 30 години дори не бе ми идвало наум да свържа филистимците с българите. Просто нямаше логика в това, ако човек се доверява напълно на официалните теории. Все пак хората, към които принадлежи Голиат влизат в библейската история засягаща събития от XI-X в.пр. Христа – времето на царете Саул и Давид. А ние, според нашите учени сме потомци на народ, който започва да се консолидира след 681-ва година, или казано с други думи – около 1750 години по-късно.

Мина доста време след първото ми запознаване с народа филистимци, докато разбера, че официалните теории за произхода на народа ни са съвкупност от нелепи измислици съчинени от чужденци, обслужват чужди интереси и само са следвани сляпо и покорно от повечето наши историци.

Благодарение на работите на родолюбци като Георги Раковски, Цани Гинчев, Ганчо Ценов и др. научих, че ние сме потомци на огромен, древен балкански народ, а не на три напълно различни етнически групи, които са се смесили след прословутата 681-ва година. Различните групи на този народ са носили различни имена – нещо, което е напълно естествено. Една от най-слабо познатите групи на широката публика у нас са пеласгите, те са същите хора, които старите евреи наричат пелиштим (פְּלִשְׁתִּים), а по-късно фелиштим- филистимци.


Пеласгийски боец от коалицията на Морските народи
https://www.beyondsciencetv.com/wp-content/uploads/2017/10/925ebfbc14689031a5b26e3204580939-sea-peoples-historical-illustrations-214x300.jpg



Пеласгийски боец изобразен на египетски  релеф от Мединет Хабу

Омир нарича пеласгите богоподобни, богоравни и ги локализира на остров Крит – точно там, където според пророк Амоса живеят филистимците:Вие, синове Израилеви, не сте ли за Мене като синове етиопски? казва Господ. Нали Аз изведох Израиля из земята Египетска и филистимци – из Кафтор и арамяни – из Кир?” –Ам.9.4.


Това, че пеласгите - хората, от които се възхищава Омир, са същият народ, на който принадлежи гиганта Голиат е признато от някои изследователи, които се уповават не само сведения от лингвистиката, но и от данни от областта на археологията. Цитирам дословно:

The name Pelastoi-Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”-V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107.

Кипърско-минойска писменост

Крито-минойска писменост

Понастоящем доста учени приемат за правилно отъждествяването на пеласгите със старите филистимци. Променено е и виждането за тези хора. Те вече не са считани за кръвожадни и войнолюбиви варвари, а за носители на забележително висока култура. През 2007, във вестник “Ню Йорк Таймс” се появи статия на Джон Нобъл Уилфорд “Philistines but less and less Philistine” – (Филистинци, но все по-малко и по-малко варвари бел.моя).

В тази работа американският журналист съобщи, че в Ашкелон са намерени фрагменти от керамични съдове с надписи. За повечето съдове с надписи се смята, че са донесени от Крит или Кипър от преселници, но има и керамика изработена с типична за околностите на Ашкелон глина и точно те са от голям интерес за науката понеже показват що за азбука са ползвали филистимците във въпросния регион.

Уилфорд цитира учените Крос и Стейгър, според които писмеността на филистимците е вариант на кипърско-минойското писмо. Според д-р Крос, някои от знаците пасват с формите на познатите кипърско-минойски знаци, най-вече с тези от земите на Кипър и Угарит, Сирия. Д-р Крос допълва и, че филистимската писменост показва и особености на Линеар А – писменост използвана в егейския регион между 1650 и 1450 г.пр. Христа:

A few pages on in the article, Dr. Cross and Dr. Stager were more emphatic about the inscription painted in red on the jar fragment made from local clay.“Perhaps it is not too bold to propose,” they wrote, “that the inscription is written in a form of Cypro-Minoan script utilized and modified by the Philistines — in short, that we are dealing with the Old Philistine script.”Dr. Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in Cyprus and at Ugarit, in Syria. He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C.”


Благодарение на статията на Джон Нобъл Уилфорд, интересът ми към пеласгийското присъствие в Левант нарастна неимоверно много и поради това постоянно следях за нови публикации. Такива, за мое щастие се появиха. През 2013-та година останах изненадан от публикация засягаща произхода на дивите прасета на територията на Израел.

Оказа се, че още в дълбока древност, с идването си в Леванта, пеласгите наречени пелиштим, филиштим, филистимци са докарали със себе си прасета от Европа и този вид е успял да се размножи до такава степен, че да остави сериозен генетичен отпечатък в съвременните популации:

Now, in a new study, Prof. Israel Finkelstein and Dr. Meirav Meiri of Tel Aviv University's Department of Archaeology and Ancient Near East Civilizations together with Dr. Lidar Sapir-Hen from the same department and Dr. Dorothee Huchon of TAU's Department of Zoology have found that, unlike the Near Eastern wild boars in surrounding countries, Israel's wild boars originated in Europe. After a genetic and archaeological analysis, the researchers suggest the wild boars living in Israel are descendants of domesticated  pigs brought to Israel starting almost 3,000 years ago by the Philistines and other seafaring raiders.The findings were published this week in Scientific Reports. Prof. Steve Weiner and Dr. Eilsabetta Boaretto of the Weizmann Institute of Science, Prof. Guy Bar-Oz of Haifa University, Dr. Greger Larsen of Durham University, Prof. Aren Maeir of Bar-Ilan University and Dr. Liora Kolska Horwitz of the Hebrew University of Jerusalem contributed to the study.”


Че пеласгите наречени филистимци са обичали свинското месо не е тайна, важното в случая е това, че породата свине, която народът на Голиат довежда със себе си, е европейска по произход, а това показва отправната точка на преселение – Европа.

Всъщност, имайки предвид, че пеласгите-филистимци са стара балканска популация, може да се уточни, че породата свине докарана от тях в Ориента е от балкански произход. Може ли да е другояче?

Няколко години по-късно, през 2015-та, се натъкнах на интересна и още по-изненадваща информация, от която разбрах, че пеласгите-филистимци са били освен животновъди също и опитни земеделци, явно по-добри от коренното население на Ориента. На дошлите от Европа филистимци се приписва не само въвеждането на подправки като кимиона, семената от мак и др., но и култивизирането на 70 вида местни растения, които до този момент, никой от региона не е използвал за храна:

“In addition to the translocation of exotic plants from other regions, the Philistines were the first community to exploit over 70 species of synanthropic plants (species which benefit from living in the vicinity of man) that were locally available in Israel, such as Purslane, Wild Radish, Saltwort, Henbane and Vigna. These plant species were not found in archaeological sites pre-dating the Iron Age, or in Iron Age archaeological sites recognized as belonging to non-Philistine cultures - Canaanite, Israelite, Judahite, and Phoenician. The "agricultural revolution" that accompanied the Philistine culture reflects a different agrarian regime and dietary preferences to that of their contemporaries.”


Образът на филистимците като бойци-колесничари прегазващи брутално всеки по пътя си започна да избледнява и вместо него се заформи съвсем друг облик на хората, от чиито среди произлиза гиганта Голиат. Те не само са боравили със своя, сродна на кипърско и крито-минойската писменост, не само са владеели майсторски коването на желязо и то повече от половин хилядолетие преди германите и келтите да се научат да правят това, но и са умеели да обработват земята, да култивизират растения. A пък за способността им да строят големи селища, свидетелстват градовете им Акрон (Екрон), Ашдод, Ашкелон, Газа, Гет (Гат).

Вече става ясно защо Омир нарича пеласгите (филистимци) богоравни. За времето си те са изпреварили много други народи в областите на военното дело, строителството, металургията, земеделието, държавната организация. Става ясно и, че Плутарх никак не е преувеличил твърдейки, че пеласгите, след като пребродили по-голямата част от обитаемия свят и подчинили по-голямата част от човечеството, се установили (в Лациум) и нарекли новото си селище Рим:

Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”- Plut.Rom.I.1.


Разбира се, в случая Плутарх говори за пеласги, които са потеглили на запад, в посока на Апенините. Дали идването на стари балканци в Лациум е станало по същото време както преселването на техни роднини в земите на Израел, на този момент не може да се каже със сигурност. Във всеки случай, между двете групи е съществувал контакт, за който свидетелстват немалък брой артефакти намерени по Апенините и датирани като принадлежащи на ранната Желязна епоха.

Да се върнем сега на сензационната новина. В международната преса бяха публикувани резултати от генетични проучвания на костен материал от филистимски погребения на територията на Израел. Благодарение на проучванията става ясно, че народът на Голиат има европейски корени. Oт предпазливост, или може би поради политическа коректност, не се казва точно откъде са дошли в Израел пеласгите-филисимци. Като възможности се дават континентална Гърция, Сардиния, остров Крит:

“For more than a century, we have debated the question of where the Philistines came from,” writes archaeologist Eric Cline in an email from his excavation at the Canaanite site of Tel Kabri (Cline was not involved in the current research.) “Now we have the answer: Southern Europe, and probably more specifically mainland Greece, Crete, or Sardinia. This fits with what had seemed the most likely answer previously, especially judging from [the archaeological remains], and so this seems a logical finding."


Според други източници, възможната отправна точка на пеласгите-филистимци са Гърция, Сардиния и Иберийския полуостров:“After analyzing the ancient DNA of 10 individuals buried at a Philistine archaeological site, an international team of researchers found that the Philistines descended from people in Greece, Sardinia or even Iberia (present-day Spain and Portugal). These ancestors migrated across the Mediterranean during the late Bronze Age or early Iron age, about 3,000 years ago.”


За мен колебанието на учените е непонятно. Данните са предостатъчно, за да се определи къде точно е прародината на филистимците и къде са техните колонии.

След като се знае, че филистимците са реално клон на старите пеласги, то единствената възможност за прародина остават остров Крит и континентална Гърция. За Гърция Херодот казва, че старото ѝ име е Пеласгия, т.е. пеласгите са най-старото население: “ …the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia“- Her.II.56


Старият автор Eсхил също определя пеласгите за най-древни жители на Елада чрез думите на цар Пеласг: “Аз съм Пеласг, владетелят на тази земя, син на Палехтон, когото земята роди.“- I am Pelasgus, ruler of this land, Child of Plaiaichton, whom the earth brought forth.” 


По-рано Омир локализира съвсем ясно пеласги на остров Крит използвайки разказа на пътешестващия Одисей. Старият автор използва за пеласгите епитета богоравни, а това е силна индикация за нивото на култура на тези хора: “There dwell Achaeans, there great-hearted native Cretans, there Cydonians, and Dorians of waving plumes, and goodly Pelasgians.”- Hom. Od. 19.176-178


Епитетът богоравни е употребен и в Илиада, там където става дума за дошлите на помощ на трояните пеласги: “Paeonians, with curved bows, and the Leleges and Caucones, and the goodly Pelasgi.”- Hom. Il. 10.429


Знаейки това, а и уповавайки се на факта, че пеласгите -филистимци ползват кипърско-минойска, или дори вид крито-минойска писменост, че керамиката им е от същия тип както керамиката от егейския регион, то няма как да се посочи друга прародина освен Южните Балкани.

А ето как генетиците характеризират типичната за филистимците хаплогрупа – тя принадлежи на европейските ловци-събирачи от времето на Мезолита:“Similarly, genetic clustering assigns ASH_IA1 with an average of 14% contribution from a cluster maximized in the Mesolithic European hunter-gatherers labeledWHG” (shown in blue in Fig. 2B).”

Нас обаче не ни интересуват всички европейски ловци-събирачи от Мезолита, а само тези от Балканите, защото Балканите, а не Средна, Северна или Западна Европа са посочени като прародина на пеласгите-филистимци. Хаплогрупата свързваща Южните Балкани, остров Сардиния и Иберия е I2, а тя е най-често срещаната при нас българите. За балканските носители на I2 се смята, че те са населявали земите ни от времето на Мезолита: “…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

Наличието на популации, при които има значителен брой носители на хаплогрупата I2 в Сардиния и Иберийския полуостров може да се обясни много лесно. По време на Бронзовата епоха стават големи климатични промени, които правят живота в определени региони от Европа труден, или дори невъзможен. Тези, които искат да оцелеят са принудени да търсят нови земи, които не са засегнати от природните бедствия. Тогава пеласгите-филистимци се съюзяват със свои роднини и така се ражда коалицията на така наречените Морските народи*. Заедно, обединените балканци успяват за завладеят цяла западна Мала Азия, Левант, малко остава да превземат и Египет.

Фараонът Меренпта спасява страната си давайки земя за заселване на част от Морските народи в Северна Африка, при условие, че минат на негова страна. Тактиката успява и маршът на Морските народи е спрян.

Пеласгите се завръщат от Египет и се установяват в земя, която по тяхно име ще бъде наречена Палестина (от пелиштим-пеласги). Част от роднините на пеласгите поемат с корабите си в посока запад и се установяват на остров, на който дават името си. Става дума за Сардиния, а пеласгийските роднини заселили се там са наричани от египтяните с името шардунаш, шерден.

Eдна група от въпросните известни с високите си воински качества шерден се завръщат на Балканите и по време на Античността стават известни с името серди. Те са хората отговорни за възникване на името Сердика*.

Колкото до хаплогрупата I2 в Испания и Португалия, то приемем ли, че визиготите основали царство там, са потомци на описаните от Херодот гети, всичко си идва на мястото. Няма нищо чудно, няма нищо мистериозно.

Ето колко прости са нещата. Ето колко лесно може да се обясни феномена, че при българи и сардинци концентрацията на I2 e доста висока. Ето колко лесно може да се обясни къде е прародината на пеласгите-филистимци. Не са нужни сложни термини, не е нужна огромна библиография. Нужно е само да се ползват историческите извори, а и данните от археологията, ономастиката и генетиката. Така всичко ще добие логичен вид и ще си дойде на мястото.

Ще стане ясно защо в Тракия има топоним Газа, а и защо според Плутарх старото име на река Стримон (Струма) е Палестин - J.Lemprieres Classical Dcitionary, p.474. Названието на филистинския град Гет също не е случайно, то е свързано с гетите от земите ни, а и с тракийското божество Суре-гет. Дали пък името на филистимския Акрон няма да сродно на това на тракийското селище Акроен, а елементът -келон (в Ашкелон) няма да е идентичен на този от Салдо-келе в Тракия и Келене във Фригия?

Поне за мен загадката с произхода на филистинците е разрешена. Те са клон на пеласгите, които по време на Бронзовата епоха колонизират Левант. Доволен съм от това, че вече има доказателства за високата култура на тези наши предци, че вече няма да бъдат споменавани само поради войните си с египтяни и стари евреи.

Доволен съм и, че разбрах каква е била съдбата им. Те не са нито прогонвани, нито избивани безжалостно. Съдейки по наличието на ДНК типична за европейски популации сред населението на Левант, учените стигат до заключение, че филистимците са се смесили с местните хора. 

Това по принцип също е сензация защото се оказва, че предположението на Герхард Херн относно етногенезиса на финикийците е правилно.

Този учен смята, че финикийците са амалгама от ханаанци и хора от групата на Морските народи. Към тях разбира се спадат не само пеласгите, но също дарданите, сердите, бесите, тевкрите, травсите, мизите, познати на египтяните под имената пелесет, дрдн, шерден, уешеш, ткр, туршу, мешуеш. 

Последната група мешуеш е позната на Херодот под името максии, бащата на историята ги локализира в Либия, обяснява, че бръснат част от косата си, а друга оставят да расте свободно, а добавя и, че те все още помнят своята прародина край Троада (там където е Мизия бел. моя).

Тези факти показват, че Артър Еванс е бил прав в предположението си, че финикийската азбука е свързана с писменостите от остров Крит. Та нали Крит е мястото, в което пеласгите са считани за богоравни, т.е. за елит, за носители на култура, нормално е те да дадат азбука на други хора, а акрофонията на финикийските букви показва, че те са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Осъзнавам колко странни са твърденията ми за някои хора, но всичко може да се провери, всичко може да се докаже, за разлика от официалните теории за произхода ни, които нито са проверявани адекватно, нито са доказвани. Това, че в миналото сме били принудени да вярваме в неиздържани теории, не означава, че трябва да продължаваме да правим това. Напротив – време е да спрем да приемаме всичко на доверие.

Имаме уникална история, имаме уникални предци, които са извършили такива неща, че са наречени богоравни. В такъв случай редно ли е ние днес да се свиваме в ъгъла и да мрънкаме, че нещата не вървят? За да потръгне нещо, някой трябва да го извърши, а този някой сме ние, друг няма да ни помогне. Господ ни е дал много дарби, а и сили да вършим чудеса, от нас се иска само да ги използваме.





*Всъщност правилното е не Морски народи, а Народи от отвъд морето (Средиземно море), но защо учените са избрали неточния термин, за мен е загадка.

**Възможно е разбира се споменатите от Ливий серди никога да не са напускали Балканите, а увековечените в египетските хроники шерден, да са просто техни роднини напуснали земята ни.