4.04.2020 г.

ТРАКИЙСКИТЕ И АРИЙСКИ ДУМИ ЗА БОГ И ТЕХНИТЕ СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРСКИ ФОРМИ


Едно от най-древните познати божества е слънцето. Шумерите го почитат под името Шамаш, египтяните го наричат Ра, а гърците го познават като Хелиос. Етруските и римляните също са почитали слънцето, но са го назовавали различно, етруското име е Ката, а латинското Сол. При древните арийци названията са много: Сурия e основното имена на небесното светило, но негови проявления са също Бага, Митра, Варуна, Дакша и др., познати още като Адития.

Нашите деди, които по време на Античността са наречени траки, също почитат слънцето, a названията на това древно божество приличат удивително много на арийските и това не е никак случайно.  В таботата си “Траките и Техният Език” акад. Вл. Георгиев съобщава няколко имена на много старинни тракийски божества, като между тях е споменат Сура/Σουρα, за жалост без да даде подробности  [1] с.54.

Eлементът сур присъства и в епитети на Хероса, и в епитети на тракийския Зевс, това са Сурегетес /Σουρεγεθης [1] с.52 и Сургастес/Σουργαστες [1] с.48 В речника си обаче, нашият езиковед свърза дрeвната дума сур, сура не със светлина, а със санскр. śūra и авест. sūra-силен, герой [1] с.102.

Аз лично съм склонен да свържа тракийското име на божество Сура/Σουρα  с ведическите думи sura, suriya-слънце, а разбира се и със Surya-богът-слънце. Българската дума сур-светъл, сив, белезникав, пепеляв, е много древна, нейното ранно значение е светъл. В БЕР Т. 7 се изказва предположение за тюрски произход, макар да са споменати възраженията на Ст.Младенов и др. [2] с.580. Няма никакво споменаване на стчерксл. сурикъ-червен цвят, няма и споменаване на Сура бога от “Веда Славена”, а връзката между българската дума сур и тракийското божество Сура е направо табу. Както ще се уверим след малко, това не е единствения случай, в който важни, ключови думи са обявени за чуждици.

Благодарение на Хезихий, знаем, че Багайос/Βαγαῖος е името на върховния бог на фригите. Това название отразява арийското Бага, а разбира се и нашата дума Бог. Като цяло, лингвистите мълчат упорито за връзката между Бог и Багайос/Βαγαῖος. Правени са дори опити нашата дума да бъде изкарана иранска заемка. В БЕР Т.1 за етимологията на дума бог е вметнато: “Според едни думата е старинна заемка от ирански”- [2] с.61. Кои обаче са тези “едни” и какви са аргументите им не е казано.  

Иронията е, че нито иранският, нито староиндийският имат достоверно обяснение за Бага/Bhaga. Нека помислим логично – не е ли най-подходящо древно име на слънцето, едно от качествата на слънцето? Небесното светило може да се свърже с понятия като топлина, сияние, добро, светъл цвят. Арийските епитети на слънцето са dina kara/ дина кара (състоящо се от dina-ден, светлина и kara-карам, докарвам), bhas kara/бас кара (състояще се от bhas-бъскам, светя и kara-карам, докарвам), ghrni/грни (обяснимо с греене, горене) gharma/гарма (germa/герма е трак.дума за горещ, горя)

Смятам, че тракийското название  Багайос/Βαγαῖος може да се обясни с българските думи багра, багря, багрило, всички те имат значение нещо червено (както Сура/Σουρα е свързано със сурикъ-червен цвят). Други сродни думи са божур-растение с ярко червен цвят, божикча-див мак, божуров-ярко червен цвят. Както можем да очакваме, тракийската ономастика представа дума с елемен багра. Тук може да бъдат споменати както Багис, Багрум, а също така и епитета Бозенос (Боженос), използван за бога на слънцето Аполон [3]. c.800. На територията на Македония – древната земя на фригите пък е град Олобагра [4]. c.456. На един от най-древните фригийски надписи срещаме името Багун (което разбира се е обявено за “вероятно иранска заемка”) [5] с.63. Това име не само не е иранско, но по мое мнение отговаря на нашето Богун.

Благодарение на Прокопий Цезарийски, можем да разберем кога формата Багайос, Багос преминава в Богъ. В работата си За Строежите, Прокопий споменава името на креппоста Богaс/Bογας [6] Aed.Vi.iv.3. Това означава, че поне при дедите ни обитаващи земите на юг от Дунава, през VI век думата Бог почти вече е придобила съвременната си форма.

Преди да минем към обяснения защо тракийската и арийска дума за слънце са едва ли не идентични, ще изброим останалите древни названия на божества почитани от дедите ни. Светлината, светлото небе, също са почитани както от покорилите Индия арийци, така и от дедите ни наречени траки. Арийската дума дева/deva-бог e изведена от ведическите diva/дива-небе, светлина, diviyati/дивияти-сияя, светя.

Акад. Георгиев определя тракийските Di, Zi, Dia, Dias като идентични на Ζεύς/Зевс [1] c.100. Нашите древни Di, Zi, Dia, Dias и др. са чуждото представяне на Див, Дива и т.н.
Думата не се е загубила, въпреки преследванията на чуждото духовенство, тя е оцеляла в стблг. диво-чудо, с първично значение светлина. Приятна изненада е и това, че в БЕР Т 1, за стблг. дивьнъ се казва, че идва от *deiw-ino-s- ‘божествен’[2] с.385. За елемента див от името на растението дивизна също се казва, че притежава значение бог, божествен [2] с.385.

В този случай, трябва да сме безкрайно благодарни на лингвистите съставили Т.1 на БЕР. Касае се за възстановката  на стблг. дивьнъ от *deiw-ino-s- божествен, тя рефлектира най-древния вариант на името на Дионис: ДИ-ВО-НУ-СО-ЙО (Откупщиков, цитиращ Вентрис и Чадуик) [8] c.176. Така не само разбираме значението на името на бога на виното, когото почитаме на Трифон Зарезан, но и разбираме, че това име притежава обяснение на български език.

Доста интересно е тракийското име ДеваВензис/ΔεβαΒενζις, което е регистрирано в надпис от с.Ласкарево, Санданско. Елементът Дева/Δεβα акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дѣва-дева [1] с.73. Със сравнението съм съгласен, но за посоченото в БЕР значение на дева не, защото се търси връзка с дете, доя, суча и т.н [2] 330-331. В това няма никаква логика, аз лично смятам, че дева означава светла, чиста и трябва да се свърже с древната дума за богиня Дева/Δεβα, а и арйската devi-богиня.

Тракийската, или както е по-правилно древнобългарска дума Дева/Δεβα отговаря на арийската деви/devi-богиня, като това не е случайно, както не е случайна и приликата на тракийските Багайос/Βαγαῖος, Сура/Σουρα,  Di, Zi, Dia, Dias с арийските Bhaga, Sura, Surya, deva. Не е случайно и, че древните ни деди имат бог Дин/Διν, чието име акад. Георгиев обяснава със стблг. дьнъ-ден, а тя отговоря на арийската dina-ден, нито пък е случайност, че името на тракийския Керсула се обяснява от Георгиев с чер и отговаря на арийския Кришна/Krsna.

Причината за тези смайващи паралели се крие не в мъглите на времето на възникването на индоевропеския език, както им се иска на някои. Не, причината е другa, а именно влиянието на дедите ни наричани траки над индийците. За похода на Дионис в Индия са писали много автори, но най-подробен е Луций Ариан. Той обяснява, че до идването на Дионис, индийците били примитивни хора, които се хранели със сурово месо и кора от дървета. Тракийският бог ги научил на земеделие, занаяти, показал им как да строят градове, дал им религия, като разбира се сложил себе си начело на пантеона:

“Indians also had no cities and built no temples; but were clothed with the skins of animals slain in the chase, and for food ate the bark of trees; these trees were called in the Indian tongue Tala, and there grew upon them, just as on the tops of palm trees, what look like clews of wool. They also used as food what game they had captured, eating it raw, before, at least, Dionysus came into India. But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself, “ [8] Arr. Anab.Alex. VIII.vii


Доста интересен е пасажа, в който се казва, че Дионис поставил себе си начело на индийския пантеон. Действително, върховното божество на индийците носи името Брама, а Бромий е един от епитетите на Дионис. He ми се вярва това да е случайно съвпадение като имаме предвид много вече посочени паралели между тракийски и арийски богове, а и големия брой исторически извори, в които се твърди, че Дионис е покорил Индия. 

Сведението на Стефан Византийски, който твърди, че Ария е древното име на Тракия

Реално походът на Дионис може да се отъждестви с идването на арийците в Индия. Все пак, най-древното име на Тракия е Ария, а и самите тракийци са прославени бойци-колесничари, точно каквито са и ведическите арийци.


https://samhildanach.files.wordpress.com/2016/01/arjuna_krishna_chariot.jpg?w=593

Тракийският поход в Индия е причината за възникването на термина индоевропейски езици. Преди идването на дедите ни, индийците са говорили само дравидски език – такъв какъвто се говори все още в неповлияната от древните арийци Южна Индия.

Северна Индия се отличава не само с езика си от дравидската южна част на страната, но и с това, че значителна част от населението е с по-светла кожа, а и има различни обреди. Практикуваният в Северна Индия погребален ритуал сати е засвидетелсван в Тракия от Херодот преди около 2500 години.




Представяне на арийския обред сати, обърнете внимание на бръсната глава и киката - прическата е наричана Тезеида, по името на древния герой Тезей, известна е още и като мизийска прическа.(English: The pictures made by Indian artists for the British in India are called Company paintings. This one depicts the practice of sati (suttee) or widow-burning. The word is the Sanskrit for 'good woman' or 'true wife'. It was applied to the Hindu widow who makes the supreme sacrifice by following her husband onto the funeral pyre. Although suppressed in the 19th century, isolated instances of sati still occur in India even today.) https://en.wikipedia.org/wiki/File:Sati_ceremony.jpg

Разбира се, преди да стигнат до Индия, дедите ни минават през земите на Иран и оказват силно влияние на местното население. За наше щастие, и за този регион има исторически извори потвърждаващи тракийска доминация над средноазиатските народи. Разказвайки за събития от времето на Бронзовата епоха, Йордан съобщава, че царят на гетите Танаусис е завладял почти цяла Азия [9] Jord (47).

Ето и колко лесно е да се обяснят приликите между български, староиндийски и староирански, ето защо в Индия са почитани божествата на траките. Не общ произход, не роднинство е причината, а влияние на стари балканци над населението на Средна Азия. 

Не е нужно да се игнорира истината и да се впряга каруцата пред коня, така както правят някои изследователи търсещи корените на народа ни в Памир, Иран и т.н. Не е нужно една лъжа – тази за тюрко-алтайския произход на старите българи, да бъде заменяна с нова, точно толкова абсурдна и нагла лъжа – тази за иранския произход на предците ни.

Не разбирам защо е толкова трудно да се приеме, че както римляните са способни да окажат влияние на други народи, а и е редно да бъдат обявени за отговорни за възникването на романската група езици, същите неща се отричат за дедите ни? Каква е тази странна неприязън към древните балканци? Нима няма факти за това, че дълго преди римляните да излезат от сянката на етруските, дедите ни са били силни и влиятелни хора?

Да застанеш на пътя на истината заради едно его, от срам да признаеш грешките си, или преданост към колеги, преподаватели, да участваш в манипулации е неразумно. Да застанеш на пътя на истината и да въвеждаш народа си в нови заблуди е неморално. Да си въобразяваш, че можеш да спреш истината или да я забавяш безкрайно, е безкрайно глупаво. 

Драги български историци, археолози и езиковеди, докажете, че сте хора на науката, работете за истината, която в нашия случай е и в полза на народа ни. Учените трябва да пръскат светлина, да водят към светлина, а не да я укриват. Ако пък не можете да бъдете водачи, поне не бъдете гробокопачи.



    

Използвана литература:

1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.Български етимологичен речник. Т. I (А–З). Съставили: Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2007
3.Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, z.800;
4. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
5. B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons;
6.Procopius, Buildings, general index, transl.H.B.Dewing with. Collab. G.Downey, Harvard University Press, Cambridge/London, 2002;
7. Ю. В. Откупщиков, Догреческий субстрат у истоков европейской цивилизации. Изд. Лениградского университета, Ленинград, 1988;
8. Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson, 1933;
9. (De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow;


Извори от интернет:

Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (посл.вид.04-04-2020)
B.O.Cursach, Lexikon of the Phrygian Inscriptons (посл.вид.04-04-2020)
(De Origine Actibusque Getarum) The origin and the deeds of the Goths, transl. Ch.Mierow (посл.вид.04-04-2020)
Ancient History Sourcebook: Arrian: Anabasis Alexandri: Book VIII (Indica), Tr. E. Iliff Robson (1933) (посл.вид.04-04-2020)

29.03.2020 г.

КАКВА Е ПОЛЗАТА ЗА БЪЛГАРИЯ ОТ ТЕОРИЯТА ЗА АВТОХТОННИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ?


В миналото смятах науката за чисто поле. Бях убеден, че историците винаги казват истината и на накичените с титли хора може да се вярва напълно. И така бе дълго време...Както още милиони сънародници, аз приемах безкритично твърденията изказани от учители, доценти, професори. Караха ни да се гордеем с историята си, все пак, от 681-ва година насам, дедите ни действително да са сътворили неща заслужаващи гордост.

Княз Тервел спира арабското нашествие имащо потенциал да сложи край на развитието на европейските народи. Княз Крум кара противниците си да треперят от страх, а от черепа на чудовището Никифор Геник прави ритуална чаша. Въпреки, че е известен предимно като владетел-градител, княз Мортаг (Омуртаг) умее да воюва и франките разбират това прекрасно, от личен опит. При цар Борис и цар Симеон България се превръща във фар на Балканите. Благодарение на сътворената от дедите ни писменост, а и благодарение на разпространената от тях християнска религия, държави като Киевска Русия и Сърбия успяват да се консолидират и да се предпазят от чуждо влияние.

Наистина ние имаме с какво да се похвалим. Дали обаче само това са постиженията на предците ни? Ако родителите ти са ти оставили богато наследство, ще се задоволиш ли само с 10% от него и ще захвърлиш ли останалите 90% ? Никой разумен човек не би направил това, а в случая, каквото важи за индивида – важи и за цял народ.

Ако действително историята ни започваше през 681-ва година, или даже няколко века по-рано, аз бих се примирил с това. В случай обаче, че можем да говорим за велики постижения на нашите предци от 6000 години по-рано, защо да не си поискаме своето? Защо да пилеем наследството си и да оставяме други да се кичат със славата на дедите ни?

През 1984-та година, на Третия Международен Конгрес по Тракология биват представени изследванията на Петър Боев и Славчо Чолаков. Става ясно, че траките се явават най-древното цивилизовано население на Балканите. Изводите на учените са пределно ясни:

Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, с. 316.

Доста по-рано са публикувани резултатите от мащабните антропологични изследвания на българския народ, проведени под ръководството на д-р Методи Попов. Те са доста интересни защото показват, че от гледна точка на антропологията, ние сме наследници на хората влезли в историята под името траки:

 Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло   към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип”  -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260.

Съдейки по фреските от тракийските гробници можем да отсъдим, че преобладаващият тип сред тракийското население е понтийския антропологичен тип, т.е. на хората с кестенява и черна коса, и лека пигментация на кожата. Сред тракийското население разбира се има и светлокоси хора, като разбира се те не са изчезвали безследно. Ето още един извод на д-р Попов и колегите му:

 “…ние считаме, че светлият северен антропологичен тип в антропологичния състав на българския народ произхожда както от славяните, така и от от завареното тук от тях тракийско население.” -Методи Попов,  Антропология на българския народ, том -, Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 262.
 (1)*



След като понтийския тип – обединяващ хората с меки, кестеняви и черни коси е присъщ на траките, а и част от светлия, северен тип също е наследен от траките, то по данните от антропологията, около 70-80% от населението на страната ни носи кръвта на траките.

Toва прочее бе потвърдено и от генетичните проучвания, според които най-често срещащите се хаплогрупи при нас българите са I2, J2, E-V13, R1b*L23, R1a. Те са наследени от хора обитаващи Балканите преди 13000-9000 години (2)*

Нека видим какво се е случило на Балканите 9000 години преди нашето време, а и по-късно. През Неолита, най-рано в Европа, в земите на траките се появават първите земеделци и скотовъдци. Техните знания и умения им помагат да се превърнат в проспериращ народ, който нараства бързо и започва да колонизира различни територии. Естествено първите нови селища са в близост до Балканите, а именно в Украйна. По-късно се започват преселения в посоки запад и север, като така, благодарение на древните траки, дедите на германи, келти, балтийци, италийци и др. се запознават с организираното земеделие и скотовъдство.

Това показва, че дедите ни наричани в далечното минало траки, могат да бъдат наречени създатели на Европа. Без дарените от предците ни знания, Европа никога нямаше да види величието на Рим, келтите не биха станали голям народ, същото важи и за германите.

Освен знанията как да се обработва земята, как да се отглеждат различни видове растения, как да се опитомят дивите животни и да се използва тяхното мляко, вълна и т.н., дедите ни са притежавали и знания по обработка на металите.  Факт е, че първото обработено злато е това от наша територия – това открито в древните селища и некрополи край Варна и Пазарджик. То е на над 6500 години!

Най-старите медни рудници в Европа са също в земите на траките. Става дума за Ай Бунар и Рудна Глава. За медната мина край Стара Загора се смята, че е дала над 1000 тона мед.


По-късно идва Бронзовата епоха и отново при нас тя предшества значително Бронзовата епоха в Средна и Западна Европа. Същото е вярно и за Желязната епоха. Докато през XIII преди Христа траките познават желязото и благодарение на своите железни мечове стават реална заплаха за Египет, Желязната епоха на Германия започва едва през V век преди Христа.

Не можем да забравим и това, че дедите ни се явават първите строители на Европа. Градовете край Юнаците, Пазардджишко и Провадия, Варненско са ярко доказателство за това. Ето какво казва доц.Явор Бояджиев за селището край Юнаците:

„Предполагаме, че това е най-старият град в Европа” – обяснява доц. Бояджиев. И допълва, че най-ранните находки в могилата са от V хил. пр. Хр. Градът се е разгръщал на 120-150 декара площ. Любопитното е, че в земите между реките Тигър и Ефрат, селища с подобни мащаби възникват едва 1500 години по-късно. „А според изследователи, които са работели в Месопотамия, селища с площ над 7-8 декара се считат вече за градове” – казва доц. Бояджиев и добавя: „Така че дори по стандартите на Месопотамия можем да твърдим, че имаме началото на някакъв град. Освен това имаме структурата, която по-късно става определяща за града. Тоест имаме голямо селище, като на най-високата му част е изградено укрепление, или цитадела. А това е принципът на устройството на всеки древен град – наличието на укрепена част вътре в него, която в случай на нужда приютява населението. Там живее елитът, там има занаяти и пр. А в „Юнаците” имаме свидетелства за развита култура много преди познатите ни най-ранни градове. Това е невероятен исторически паметник, в който животът, с кратки прекъсвания, е продължавал от V хил. пр. Хр. до Средновековието – това са цели шест хилядолетия!” – В.Николова, За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация


Край Провадия, Дуранкулак и Юнаците са издигнати най-старите градове на нашия континент, но най-големите ранни градове са в Триполие, Украйна.  Цитирайки Н.М.Шмаглий, проф. Калин Порожанов споделя, че в древните селища на Югозападна Украйна са живели 10 000-20 000 души - К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с.127.

До неотдавна никой не знаеше, че създателите на тези огромни за времето си градове (по-стари от шумерските и египеските) ca създадени от балкански преселници. Наскоро обаче излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.


Качествата на дедите ни като градители се проявават и в по-късни времена. За явяващите се част от древнобалканската общност пеласги се е вярвало, че са били могъщ народ, успял да покори много други, а идвайки на Апенините основава Рим. Думите на Плутарх са от ясни по-ясни: Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome. “ Plut.Rom.I.1


По време на Античността, град Атина се явава център на културата. Селището е много древно, а името със сигурност не е гръцко. Дори ревностен елинофил като Джон Чадуик признава, че названия като Атина, Микена, Коринт и др. нямат обяснение на гръцки- J. Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, с.1. Отговор на тази мистерия намираме отново при Плутарх, който определя Тезей –основателят на Атина, за потомък на фригиеца Пелопс: “The lineage of Theseus, on the father's side, goes back to Erechtheus and the first children of the soil; on the mother's side, to Pelops.“ – Plut.Thes.3.1


Фригиецът Пелопс е свързан и с Микена, която се намира в Пелопонес. Лъвската порта на Микена неслучайно напомня на Лъвската скала във Фригия. Неслучайно Атридите Менелай  и Агамемнон са наричани от гръцките автори потомци на варварина Пелопс. За този тракиец Страбон твърди, че още в дълбока древност е заселил Пелопонес със своите фриги: “ Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.“ – Strab.VII.71.

Без Тезей, а и без носещите тракийска кръв Евмолп, Имарад, Темистокъл, Атина никога не би добива величието си. Не можем да забравим и това, че най-тачените светилища на Елада – тези на Делфи и Додона, принадлежат на старото балканско население, наричано траки и пеласги. Радослав Катичич отбелязва, че  култовете към Арес и Дионис са тракийски по произход, а присъствието на имената на тези богове в микенските документи показва колко древно е тракийското влияние над духовния живот на гърците – R.Katičić, Ancient Languages of the Balkans, p.I, Mouton, Hague/Paris, 1976, c.129. (3)*

Организираното земеделие и скотовъдство, металургията, а и строителските умения не са единствените дарове, които дедите ни дават на останалите европейци. Писмеността също е важен принос. Въпреки, че като цяло повечето наши историци и траколози защитават измислицата, че траките са безписмен народ, пренебрегваните сведения показват нещо друго: най-рано за писменост може да се говори на Балканите.

Харалд Хаарман е уверен, че наченките на писмеността на Балканите, наречена от него Дунавска писменост, са 2000 години по-стари от първите писмености на Египет и Шумер - H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010, с.53.

Хаарман представя интересни сравнителни таблици, от които става ясно, че древната писменост от земите ни се явава прототип на ползваните на остров Крит и континентална Гърция и т.н. писмености Линеар А и Линеар Б- H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011, с.245.

Изследователи като Джейн Елън Харисън са на мнение, че писмеността ползвана от Лин и Орфей е от същия тип като писмеността от остров Крит (от времето на Бронзовата епоха – Линеар А, Линеар Б бел.авт.) -J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991, с.467.

Явно неслучайно е твърдението на Алкидамант, че Орфей е създател на азбуката - Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010, с. 465. А за това, че траките имат писменост свидетелстват още Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.


Сравнения на старобългарски руни с Орфеевата Линеар А и Линеар Б писменост

Сравнение на глаголически букви с Орфеевите Линеар А и Линеар Б

Признавайки, че сме потомци на старите балканци известни като траки и пеласги, ние получаваме наследството на предците си, получаваме и престижа, който заслужаваме.

Нима не е повод за гордост да се наречем потомци на първите строители на градове в Европа, на първите металурзи, на първите земеделци и скотовъдци на континента ни!
Нима не е истински повод за гордост факта, че най-ранната писменост, а и колелото предизвикало революция в човешкото общество са открития на предците ни. Нима няма да е в наша полза, ако стане известно, че дедите ни не просто са основатели на Атина и Рим, но и са дали силен културен тласък на европейските народи!

Другите народи си съчиняваха история и така вдигаха самочувствието си, а ние, ние, които създадохме историята сме принудени от посредствени хорица да тъпчем наследството си и да се чудим какво да обясняваме на чужденците за произхода си: тюрки ли сме, иранци ли сме, кавказци ли сме, или някакъв странен буламач от петдесетина народа.

Аз отказвам да приема това безумие, отказвам да приема безотговорното унищожаване на културното ни наследство, отказвам да приема грозните манипулации на облечените във власт и титли бездарни, но нагли и упорити човечета.

Дедите ни се бореха за своето, ще се боря и аз. Ще се боря докато истината стане известна на всички българи, а и на останалите европейци защото ценя наследството оставено от далечните ни предци. Идното поколение трябва да знае, че носи кръвта на гениални хора, на създатели на култура и държавност, на просветители и на борци за справедливост. Идното поколение трябва да върви с гордо изправено чело и изпълнено с увереност само да кове съдбата си следвайки уроците на своите предшественеци.

Днес е време разделно. Днес ние трябва да направим избор – дали приемайки безропотно и безкритично официалните теори да подкрепяме бездарните и посредствени индивиди осакатили историята ни, или използвайки новите данни, да изискаме да бъде казана истината – тази истина, която може да донесе благоденствие на България.

Кой не би искал да посети страната, в която е изобретено колелото и първата писменост? Кой не би желал да види най-старите градове на Европа, а и да се запознае с нас българите – пълноправните наследници на Залмоксис, Орфей и Спартак? Ако други печелят от културен туризъм, защо да не печелим и ние? Нови музеи, възстановки на древни селища, възстановки на древни игри и ритуали биха привлекли милиони туристи, чиито пари ще се влеят в икономиката ни. Вместо постоянно да вземаме заеми, които и правнуците ни ще изплащат и ще водят окаян живот, ние можем използвайки наследството на предците си, да създадем по-добър живот за нашите деца. Това е кауза, за която си заслужава да се борим докато я постигнем.




(1)* Хората наречени славяни, или както е правилно славени, са реално северните траки – гетите. Това е доказано убедително от д-р Ганчо Ценов. Понеже по време на Средновековието, гетските роднини венетите – предци на поляци, руснаци, чехи и др., са също наречени славени, словени, възниква объркването, че дунавските славени са дошли от север.

(2)* Нашият вариант на R1a е забележително древен, но при определени индивиди се среща и друга разновидност, за която обаче не е доказано, че произхода ѝ се дължи на идване на иранци, тюрки и др.

(3)*Реално микенците са траки понеже Атрей, Агамемнон и Менелай, а и повечето техни поданици са от същия произход както и фригиеца Пелопс.



PS КНИГАТА МИ "ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК" МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪЧА ОТ СТРАНИЦАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО АТЕА

 http://ateabooks.com/home/6451-tajnite-na-trakijskiya-ezik-poslaniyata-na-drevnite-nadpisi.html?fbclid=IwAR3cGejZQ25wRQx8FIRnoENIP1tOOy0_9lTfl_SRBpubv6JKBXSqZ1EgaS0