19.05.2019 г.

ТАЙНИТЕ НА ОСТРОВ КРИТ, ИЛИ ЗАЩО СЛЕД ВРЕМЕ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЩЕ УЧАТ БЪЛГАРСКИ


В древността остров Крит е бил известен като особено място. Вярвалото се е, че там ca родени гръмовержецът Зевс и Дионис-Загрей. Един от най-прочутите владетели на острова е цар Минос – създателят на огромен и красив дворец, а и на Лабиринта. Този цар и син на Европа – благородничката, по чието име е назован континента ни. Самата Европа е сестра на Кадъм – човекът, за котото се е смятало, че е създал, или поне донесъл азбуката на Балканите.



                                Планината Ида, изобр. Jerzy Strzelecki 
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Psiloritis3%28js%29.jpg/800px-Psiloritis3%28js%29.jpg

На остров Крит е почитана и великата богиня-майка Ида. На нея са наречени извисяващата се високо планина Ида, а и пещерата Ида, в която според древните митове е отледан бог Зевс. Съвсем естествено, пещерата става място за поклонение.

Несъмнено, Минойската култура, наречена така по името на цар Минос, заслужава уважение. Строителското майсторство на древните обитатели на Крит е завидно, а способността им да създават красиви стенописи удивява дори в ново време. Хората на цар Минос са умеели да правят изящна керамика, хубави бижута, внушаващи страх оръжия. Известно е също, че са умеели да търгуват на големи разстояния и така са събрали огромно богатство.

Качествата на минойците карат учените да вярват, че на остров Крит е люлката на европейската цивилизация. По времето на Артър Еванс и Уил Дурант, никой още не е знаел, че Крит е само колония на хората, при които най-рано блесва искрата на познанието, но за това ще говорим след малко.



Фрески от Акротири, вижда се особената прическа на младите благородници - бръсната глава и дълги кичури коса-така наречената кика 

Правени са много спекулации относно произхода на древните минойци. Едни учени се опитват да изкарат поданиците на Минос гърци, други смятат, че са хето-лувити, трети пък вярват, че се касае за особен клон на семейството на семитите.

Несъмнено, бивайки най-важният търговски център в Средиземноморието, Крит става дом на търговци от различен произход. Преди около две хиляди години Страбон предава виждането на Омир, че митичният остров е обитаван от различни по произход хора. За една група от тях е използван особен епитет – богоравни. Става дума за пеласгите, тях създателят на Илиада и Одисея слага наравно с боговете на стария свят и това не е никак случайно.

Точно пеласгите, които са част от тракийското семейство, са основателите на Минойската цивилизация. През 50-те години на ХХ век, сравнявайки древната керамика на Балканите и изящните съдове от остров Крит, проф. Бедржих Хрозни стига до заключение, че траките са едни от основоположниците на културата на Крит.

По-късно, през 70-те години на ХХ век, подлагайки на анализ имената изписани с Линеар А, холандският учен Петер Ван Сусберген стига до заключение, че по удивително старите плочици се срещат тракийски лични имена.

С Линеар А са гравирани и предмети от злато, като на златен пръстен намерен в гроба на критски благородник е отбелязано и името на тракийския бог Арес. Акад. Владимир Георгиев прави опит за дешифровка на древното послание от пръстена, разчита името Арей (Арес), но смята, че това е хетския бог Яриш. Хетите действително почитат бог на войната и чумата носещ името Яриш, но той не е техен, както не са техни Епта (Ебат), а и Перва (Пирва). Култът към тези божества е предаден на хетите от старите балканци влезли в историята под името траки.

След като в най-древните критски документи са запечатани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетус и др., би трябвало да очакваме учените ни да определят народът на Орфей като основоположник, или поне един от основоположниците на Минойската цивилизация, както прави преди повече шестдесет годни проф. Хрозни.


Минойският златен пръстен, на който е гравирано името Арей (Evans, Arthur, Sir (1851-1941) - Evans, Arthur, Sir. Scripta Minoa : the written documents of Minoan Crete, with special reference to the archives of Knossos (1909)

Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.

Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Ото Хаас и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.

Самото име на Кносос столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място.
Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.


                                Дворецът в Кносос, изобр.Bernard Gagnon   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/ea/Knossos_-_North_Portico_02.jpg/800px-Knossos_-_North_Portico_02.jpg

С това доказателствата за това, че дедите ни наричани в древността траки и пеласги са създатели на Минойската цивилизация не свършват. Акад. Владимир Георгиев спомена, че знаците от плочите от Градешница и печатът от Караново са сходни с предхождащата Линеар А критска йероглифна писменост и ѝ съперничат по възраст. Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат на най-старата критска писменост, но я предхождаст с поне две хиляди години!

По-важното е друго, знаците от Линеар А и появилата се преди около три хиляди и петстотин години Линеар Б имат смайващо голям брой паралели както с глаголицата, така и със старобългарските руни. Не става дума за едно-две съвпадения, а за десетки.

Сравнения на буквите на глаголицата със знаци от Линеар А и Линеар Б


Сравнения на глаголица-1 и Линеар Б-2 (по Г.Сотиров)

Сравнения на старобългарските руни с писменостите на остров Крит

И това, ако не е доказателство, че ние българите сме древен балкански народ, чиято роля във формирането на европейската култура е огромна!

Не на последно място идват доказателствата от областта на генетиката. Проучване на населението от Ласити, Крит доказа, че част от хората са сродни на балканците. Става дума за общите маркери J2 и R1a, които присъстват при около 40% от българите.

Какво повече можем да искаме? Разполагаме със свидетелството на Омир, за особения статут на пеласгите наречени богоравни. Най-древните минойски топоними имат паралели в Тракия и Троада. По-най-древните минойски документи се срещат тракийски лични имена като Арес, Тетус, Диза, Питак и др. Както критската йероглифна писменост, така също появилите се след нея Линеар А и Линеар Б са свързани с доста по-старите писмени знаци от Балканите, а което е по-важно – критските писмености имат отражение в българските руни и глаголица.

Генетиката просто затваря кръга и дава солидно оръжие в ръцете на учените. Те трябва да го използват, за да се сложи край на срамните лъжи мърсещи името на предците ни, а и на народа ни като цяло. Ние в никакъв случай не сме потомци на късни пришълци, които съдбата е събрала през прословутата 681-ва година, а пълноправни наследници на хората създали най-ранната европейска цивилизация и дали огромен принос в появата на по-късната, но не по-малко блестяща Минойска цивилизация.

Стотици минойски документи очакват разшифроването си, но ключът за тях е българският език. Спекулантите могат още няколко века да се опитват да разчетат древните послания чрез гръцки, хетски и т.н., но няма как да успеят. Пак повтарям – българският език е ключът по простата причина, че древните документи са създадени от нашите предци и този, който иска да разбули минойските загадки, ще трябва да научи български.

15.05.2019 г.

КОНСТАНТИН-КИРИЛ И БИБЛИЯ БЕСИКА



Когато преди време акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, малцина осъзнаxa колко прав е бил той. Ние неслучайно сме наречени едни от най-древните съществуващи днес културни нации в Европа и света. Също така неслучайно сме определени от Юрий Венелин като учителите и наставниците на Стара Рус. През 1923-та година, въпреки, че работи в СССР, лингвистът Макс Фасмер има смелостта да напише, че “Влиянието на българския език се чувства у русите и сърбите, още извънредно силно чак до 18-то столетие...“ [1] (Фасмер цит.Попов) c.125.

Макар да се изказват положително за нас, както Лихачов, така също Венелин и Фасмер даже и не предполагат колко скромно са се изразили. Приносът ни в културата на европейските народи започва не с епохата на Кирил и Методий, а по-рано, доста по-рано.

Будни българи като Георги Раковски, Цани Гинчев, Данаил Юруков, Кирил Рилски, Иван Селимински, Никола Йонков-Владикин, Д.П.Даскалов, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. представят убедителни доказателства за това, че рождениието на нацията ни не е през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано.

Дръзналите да се опълчат на създадената от чужди учени невярна теория за произхода ни, смятат, че българите са потомци на хората, които влизат в историята като траки и пеласги.

Сведенията за високата култура на тези наши далечни предци са много, но у нас е направено много, ценната информация да не достигне до широката публика. Повечето сънародници смятат, че римляните и гърците са първите културни европейски народи, а това не е така. Реално, както римляните, така и гърците са били ученици на дедите ни.

Твърдението ми може да звучи странно, но доказателства за правдивостта му има. Плиний Стари е убеден, че азбуката е пренесена в Лациум (областта, в която е Рим) от пеласгите: “…litterarum usus. in Latium eas attulerunt pelasgi.” [2] Plin.VII. 193. Алкидамант от своя страна определя Орфей като човекът, който е изобретил първите букви [3] с. 465. Корнелий Тацит дава сведения за това, че има предания, в които тракиецът Лин, а също (пеласгите) Кекропс и Паламед са посочени като създатели на най-ранната азбука [4] Tac.XI.14.

За жалост, както вече бе споменато - тази информация, въпреки огромната си важност не е особено популярна сред широката публика. По-лошото е, че са хвърлени и много усилия да се укрие друг факт, а именно това, че ние българите сме преки наследници на трако-пеласгите, на които принадлежат Орфей, Паламед, Лин и др.

Поради тази причина, едно доста интересно изказване на император Михаил III изглежда странно, понеже говорейки за българската писменост, той я определя като много стара и де факто излиза, че Константин-Кирил я е дообработил и пригодил за особеностите на нашата реч от времето на Средновековието.

Ето и думите на владетелят, който покровителства Светите братя и допринася за създаването на азбуката ни: „Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.” [5] c.12.  

Трудно е да се каже какво има предвид Михаил III под “най-първи времена”. Във всеки случай се касае дълги векове преди неговата епоха Средновековието. Каква ще са тези букви от времето на Античността, които Константин-Кирил наглася към речта на дедите ни? Почти всички изследователи са съгласни с това, че добилият статут на светец български будител е създателят (или реформаторът) на глаголицата.

За тази азбука д-р Ганчо Ценов смята, че е съществувала доста по-рано и, че е ползвана за написването на тракийската библия, чийто автор е Вулфила (Урфил) [6] c.111-112. Става дума за свещените писания, които в ново време (след 1984-та година) станаха известни като “Библия Бесика” [7]. За нейната история, а и нейното истинско име съм подготвил подробен материал, който ще публикувам скоро. По-нетърпеливите могат да прочетат добре написаната работа на проф. Светлана Янакиева "BIBLIA BESSICA"

Сега ни интересува нещо друго: Каква е връзката на Константин-Кирил Философ с така наречената “Библия Бесика”?

Според д-р Ценов, гетите, които са наречени още готи, са въведени в Християнството още през IV век, като за това свидетелства посетилият земите ни Св. Йероним [6] c.85. Владика на гетите наричани още готи е Вулфила (Урфил), за когото Йордан твърди, че изобретил букви: “Erant si quidem et alii Gothi, qui dicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primate Vulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse.” [8] Jord.(267). Тези букви (litteras) д-р Ценов счита за прототип на българската глаголица и с право както ще видим след малко.

Поради важната роля на гетите-готи в римския свят, още през XVII век се започва кампания целяща да изкара тези хора германски народ, а библията на Вулфила (Урфил) германска библия. За манипулациите и фалшификациите на различни автори в миналото, са писали проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова и Петър Георгиев. Работите на тези будни българи са на ясен език и са добре аргументирани.

Това, което аз желая да добавя е, че ако гетите-готи бяха германски народ, то Вулфила (Урфил) не би изобретявал нова писменост. Този духовник е владеел както латински, така и гръцки, а реално не е никакъв проблем, германски думи да бъдат представени с гръцки или латински букви.

Писмеността използвана в “Codex Argenteus” – “Сребърният Кодекс”, който трябва да мине за библията на Вулфила (Урфил) e базирана на примери от “латинската” и “гръцката” азбука. Те са напълно достатъчни, за да се представи добре речта в набеденият за готски паметник, явяващ се всъщност лангобардски превод на Светото писание.



От друга страна, българският език има звуци, които по време на Античността са чужди за римляни и гърци: ж, ш, ц, ч, щ, ь, ы, ѣ, ѧ, ѫ, ѩ, ѭ и т.н. Както сам Черноризец Храбър съобщава, че гръцките и латински букви не са подходящи за нашата реч. Именно това е причината Вулфила (Урфил) да създаде (преработи) друга писменост за гетите – глаголицата. Реално гетският владика преработва вече съществуващи знаци, той ползва писмеността, за която се вярва, че е открита от Орфей. Става дума за ползваната през Бронзвовата епоха писменост Линеар Б, за която Джейн Елън Харисън смята, че е изобретение на Орфей [9]с.467



Знаци от Линеар Б (1) и Глаголицата (2), сравнението е направено от Георги Сотиров


Сравнение на знаци от Линеар А и Линеар Б (1) с букви от глаголицата (2)

В края на IV век, гетите-готи биват набедени за еретици, а свещените им книги за еретични писания. Започва се преследванеНай-вероятно оригиналната библия на Вулфила (Урфил), която е и “Библия Бесика” е унищожена още тогава, копие обаче е запазено при гети обитаващи други земи, в случая Крим – земите на Стара Велика България. Именно това копие на гетската библия е представено на Константин-Кирил по време на мисията му при хазарите.

Сведения за това срещаме в работа на Донка Петканова: “Константин намира в Херсон още „евангелие и псалтир с рушки букви и човек, говорещ на този език". Според житиеписеца той отделил „гласните и съгласните букви" и скоро започнал да „чете и разказва". Това предизвикало у спътниците му голямо удивление.

Съвсем съвестно Донка Петканова дава различни обяснения за мистериозните рушки букви, като едно от тях е, че има виждане, според което се касае за библията на Вулфила (Урфил). Авторката добавя, че това е малко вероятно понеже през “втората половина на IX в. да е имало хора, които да говорят езика на тези книги. Езикът на Улфила по това време вече не е бил жив, говорим.”

Нашата изследователка смята, че под рушки, трябва да се разбират не готски, не руски, а сирски (сурски) асирийски букви,  “като замяната е станала в южнославянска среда в ранна епоха (XI—XII в.).”


На пръв поглед обяснението е логично, но има няколко проблема. Макар да е владеел немалко чужди езици, не съществуват сведения Константин-Кирил да е говорил асирийски език, а и няма сведения за асирийски колонии в Херсон на полуостров Крим. За сметка на това се знае добре, че гетите-готи, за които Вулфила (Урфил) изнамира нова писменост, са обитавали освен Балканите и намирящият се в Крим град Херсон.

Според д-р Ганчо Ценов, гетите-готи са наши деди и следователно те са говорили древен вариант на нашия език. Този древен вариант е бил разбираем за Константин-Кирил, който също е българин по произход. Ето как лесно може да се изясни мистерията с рошките букви, които нашият просветител намира в Херсон, Крим.

Това, че рушки (букви) е опороченото представяне на дадена дума е извън всякакво съмнение. Каква обаче е тази дума и какво е значението ѝ? Тези, които са чели работата на Черноризец Храбър “О писменахъ” знаят, че нашият книжовник нарича древната писменост на дедите ни черти и резки. Именно думата резки-знаци е това, което трябва да разбираме под рушки, роски букви.

В описанието на хазарската мисия се говори и за човек, който говори езика, документиран с рушки букви, той явно е представител на нашия народ. Какво търси българин в кримския Херсон не е трудно да се разбере. Дали той е спадал към гетите-готи, или към мизите е без значение – и двете групи са делили една реч.

Благодарение на Теофан Изповедник ние знаем, че в края на VII век хазарите нападат Стара Велика България. Княз Аспарух тръгва на запад и основава Дунавска България (2)*, но неговият брат Бат Баян остава във старите земи и се превръща във васал на хазарите.




Карта на гетските (готските) владения на полуостров Крим-Map of Gothia – territory of the Crimean Goths, Al-qamar at Alemannisch Wikipedia.

Приемем ли, че старите българи спадат към групата на мизите, които са съседи и най-близки роднини на гетите-готи, то е повече от ясно защо един българин разбира гетския език, на който е написана тракийската библия на Вулфила (Урфил). Става ясно и защо Константин-Кирил познава особените букви и може да прочете текста написан с тях. Този раннохристиянски текст не е нищо друго освен създадената на гетите-готи библия, наречена в ново време “Библия Бесика”.

На Константин-Кирил е било нужно малко време да разгледа текста, но това е напълно нормално. Все пак от IV век когато гетският владика Урфил превежда Светото писание, до IX век има половин хилядолетие, а за такъв период  речта се променя. По-важно е друго, а именно това, че Константин-Кирил е бил запознат с писмеността на раннохристиянския документ, за който се казва, че бил с рушки букви, т.е. с резки-особени знаци различаващи се от гръцката и римска азкбука.

Явно, поне до IX век все още е имало запазени писмени паметници, съхранили древната Орфеева азбука станала основа за глаголицата. Тази Орфеева азбука гетският владика Вулфила (Урфил) използва през IV да сътвори превод на Светото писание за гетите край Хемус (Стара Планина), а по-късно и Константин-Кирил използва при създаването на средновековната глаголица.

Фактът, че гетското евангелие  (“Библия Бесика”) е обявенo за еретическа книга обяснява и силната съпротива, която западното духовенство оказва срещу въвеждането на глаголицата, а и на българския език в Богослуженето. Реално, по времето на Светите братя е имало и други народи като арменците например, които ползват свой превод на библията и служат в църквата на свой език. Да, но не арменците, а дедите ни са набедени за еретици и поради това възниква враждебността към тях, а и съпротивата към тяхната свещена азбука, която днес наричаме глаголица.

Благодарение на упорството, а и мъдростта на солунските братя, на нашата писменост бива даден особен статут, поставящ я наравно с гръцката и латинска азбука. Спасена е и българската народност – дедите ни не само водят Богослужение на свой език, но имат свои букви, които перфектно отразяват особеностите на речта им.

Това, което Орфей започва, гетският владика Урфил преработва, а още по-късно Константин-Кирил наглася перфектно към особеностите на българския език. Налице е традиция, която смайва. Налице е традиция, която заслужава преклонение и почит.

Огънят, който даровитият певец и мислител запали през Бронзовата епоха не е угасен нито от фанатиците от времето на Античността, нито от служещите на тъмните сили българомразци през Средновековието. Дори и днес духовното наследство на дедите ни продължава да хвърля светлина и да ни показва правилния път.

1.М.Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
4.Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937;  
5.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943;
6. Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
7.С.Янакиева, BIBLIA BESSICA;
8.Jordanes, De Origine Actibusque Getarum;
9. J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;
10.Д.Петканова, Константин-Кирил: Деница на славянския род, Изд. Народна Просвета, София, 1983 ;


Извори от интернет:

С.Янакиева, BIBLIA BESSICA (посл.вид.15-05-2019) http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=554&Itemid=103

Tacitus, publ. in Vol. IV of the Loeb Classical Library edition of Tacitus, 1937 (посл.вид.15-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Tacitus/Annals/11A*.html

Д.Петканова, Константин-Кирил: Деница на славянския род (посл.вид.15-05-2019)

Jordanes, De Origine Actibusque Getarum (посл.вид.15-05-2019) https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#LI





8.05.2019 г.

БЪЛГАРСКИ ДУМИ В РЕЧТА НА СТАРИ ГЪРЦИ, ЕВРЕИ И РИМЛЯНИ



Нашата история е уникална в доста отношения. Тя впечатлява с богатство от интересни събития и героични подвизи извършени от дедите ни. Впечатлява и с броя превратни моменти белязващи прераждането на държавата ни, но също и с това, че сред чуждите летописци, а по-късно и сред чуждите изследователи на миналото сякаш е съществувала фанатична надпревара кой да ни ощети възможно най-много.

Йохан Енгел, Йохан Тунман, Едуарт Гибън, Йосиф Маркварт и др. виждат в старите българи татари, угрофини, тюрки, макар да няма абсолютно никакви доказателства за това. Тенденцията на поставяне на прародината ни в далечната Азия е продължена от историците Геза Фехер, Йосиф Шафарик, Роберт Рьослер, Александър Хилфердинг, Василий Татищев, Константин Иречек.

Към този списък трябва да добавим и лингвистът Вилхелм Томашек.Той тълкува народностноно ни име с тюркския глагол bulgamak-правя буламач, смесвам, и така изиграва важна роля в създаването на ужасно изкривената, невярна представа за характера на речта на дедите ни, а и техния произход.

Томашек е първият, който прави задълбочено проучване на тракийския език и при анализа на глосите брилон, гентон, колаврисмос, катузи, ктисти, пинон, дава обяснения с брити-бръсна, жѧти-жъна, повалям, колесе-коло, колело, кратъкъ-кратък, чистъ-чист, пиво-пиво, питие.

Без изключение, тези думи принадлежат на нашата реч, а и са регистрирани най-рано в писания на български език. Това обаче изобщо не притеснява работещият във Виена учен.

Toй не е трогнат и от факта, че в продължение на хиляда и сто години българите биват отъждествявани с мизите – голям и силен тракийски народ. Важно е и това, че мизите са споменати в египетски летописи от XIII век пр.Христа, т.е. отпреди три около хиляди и триста години.


Рамзес II по време на битката при Кадеш (в която участват мизите)-Rameses II in the Battle of Khadesh, Publisher New York Ward, Lock - The illustrated history of the world for the English people. From the earliest period to the present time, ancient-mediaeval-modern. With many original high-class engravings
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg/800px-The_great_Sesostris_%28Rameses_II%29_in_the_Battle_of_Khadesh.jpg


След Томашек, търсейки “доказателства” за тюрския език на старите българи, различни учени обявяват нашите думи баща, бати, къща и др. за тюрски. Иронията е, че притежаващите древна форма *bhātja думи баща и бати не само не са тюрски, но и имат съвсем ясен паралел в споменатат от Херодот титла βάτος-цар, а и принадлежащата на първите господари на остров Крит титла βασιλεύς.

До това важно за историята ни заключение стига акад. Владимир Георгиев в работа засягаща произхода на азбуката. А пък относно факта, че βασιλεύς е заемка в гръцкия се изказват Аренд Ян Ван Виндекенс, Хялмар Фриск и др.

С трако-пеласгите яваващи се първите високо цивилизовани обитатели на остров Крит са свързани не само баща и бати, но също и добре познатото на българските селяни название на растението брей (Tamus communis), което е известно с това, че при докосване причинява изприщване и нараняване. Акад. Георгиев и др. наши учени споменават за родството на българската дума брей с пеласгийската βρύον, допълват и, че поради това, че брей не се среща в никой друг език от славянската група, думата навярно е тракийска. Да обаче още навремето Стефан Младенов дава обясенние на брей с брия-бръсна (т.е. наранявам бел.моя).

Toва означава, че щом има обяснение на въпросната дума на български език, тя просто няма как да е механично заета след 681-ва година и то от население, което според официалните теории вече е романизирано или елинизирано. Още повече, древният корен *bri се среща в тракийската глоса брилон, която пък е обяснима със стблг. брити-бръсна. Съвпадение след съвпадение и това не прави никому впечатление?

Обикновено, когато професионалистите бъдат изправени през такива “феномени”, бива предлагано стандартното обяснение, че смайващата прилика на български думи с трако-пеласгийски се дължи на родство, чиито корени се крият в праиндоевропейския език. Хубаво, но защо не гръцкият, а точно българският (който уж се е появил късно на Балканите) показва такава необикновено силна връзка с трако-пеласгийския? На този елементарен въпрос никой не желае да отговори, не може да отговори, или пък се страхува да отговори.

По-голяма “загадка” представлява нещо друго: българските думи в старите семитски езици. През 1953-та година излиза книгата на  проф. Бердржих Хрозни “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”. В нея той дава една доста интересна подробност, а именно това, че староеврейската дума ṭôb отговаря на чешката dobrý-добър. Чехите, чийто език безспорно е сроден с нашия, никога не са отъждествявани с древен балкански народ, но за сметка на това българите са наричани траки, мизи, пеони, мирмидони. Последните спадат към групата на пеласгите, а те са не само обитатели на Балканите и остров Крит, но стават също съседи на старите евреи в Левант.

Пеласгите, чието правилно име е пеласти влизат в библейската история под името филистимци. Toва название се явава по-новата форма на стевр. פְּלִשְׁתִּי (пелишти) пеласт, פְּלִשְׁתִּיִים‎ (пелиштим) пеласти. Ако приемем, че българите са потомци на трако-пеласгите, част от които обитават територии на Египет, Израел и Ливан дълго време, то няма нищо мистериозно в това, че българска дума се среща в староеврейския.


Филистимска (Пеласгийска) керамкa Philistine Bichrome pottery, theorized to be of Sea Peoples origin. Изобр. Peter Hagyo-Kovacs 
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e7/Bichrome_pottery.jpg/800px-Bichrome_pottery.jpg

Прочее ṭôb-добро не е едиствената българска заемка в речта на старите евреи. Там срещаме също šеgōr-секира, бойна секира и mekhērah-меч. На езика на филистимците-пеласти принадлежи още една свързана с военното дело дума, това е kōba-шлем. Тя е сравнена от Фредерик Ваудхойзен с хетската kupahi-шлем. Поне за мен няма никакво съмнение, че староеврейската kōba и хетската kupahi-шлем са сродни на срещата се в старобългарските надписи κυπε-шлем, като смисъл има само на български.

Официално никога не е имало контакт между българи и хети, но приемем ли, че ние сме потомци на стари балканци, ще излезе не само, че е имало, но и, че дедите ни са доминирали хетите дълго време. Това обяснява не само защо в хетския има думи като тата-тате, сарпа-сърп, далуги-дълъг, небиш-небеса, тупи-тупам, вали-велик, но и защо хетите почитат тракийските богове Арес, Епта, Папас, Перкос, прекроявайки имената им на Яриш, Ебат, Папая, Перва.

Макар недиректно, тракийската доминация над хетите е спомената от учени като Вахан Куркиджиян, който казва следното: “Хетите са били смесен народ, основната част от тях е представена от азиатци, които обаче са управлявани от говореща индоевропейски език благородническа прослойка от земите край Босфора” -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.


От незапомнени времена, земите край Босфора са обитавани от трако-пеласги. Това се доказва не само от най-древните топоними и хидроними, но също и от погребалните обреди, керамиката и т.н. Имайки предвид присъствието на генетичните маркери E-V13 и J2 при нас българите, а и високата концентрация на тези маркери точно в земите известни като най-древни обиталища на трако-пеласгите, единственото логично обяснение за присъствието на наши думи в речта на старите евреи и хетите е това, че като цяло, ние сме потомни на местно балканско население, което още в незапомнени времена е успяло да се разпространи на три континента.

Тук е мястото да бъде цитиран Плутарх, който твърди, че “бивайки страстващ народ, пеласгите обиколили по-голямата част от обитаемия свят подчинявайки по-голямата част от човечеството, след като се установили на мястото, на което е Рим основали селище и го нарекли (Roma) по силата на своето оръжие”:

Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”-Plut.Rom.I.1.


Тези, които са изучавали латински език навярно са забелязали приликата между използваните от римляните думи: struo-строя, grunda-греда, domus-дом, malleus-чук и стблг. строѭ-строя, грѧда-греда, домъ-дом, млатъ-чук. Разбира се и в този случай специалистите дават обяснение с общия, праиндоевропейски език, чиито корени се крият в мъглите на времето.

Без значение остават свидетелството на Плутарх за ролята на пеласгите като основатели на Рим, а и твърдението на Страбон, че по сведения на Меандър, след Троянската Война, траки и енети (венети) се заселват на север от Адриатическо Море -Strab.XII.3.25.

Самото име на Адриатическо Море идва от името на река Адрия-Strab.VII.5.9. Тя е наречена от Клавдий Птолемей Атрианус: “Called by Ptolemaeus (3.1.21) "Atrianus," emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5.1.8), or Atria (now Atri).  

Названието Atrianus/Атрианус е дадено от стари балканци. Доказателство за това е името на река Atrys/Атрус – днешната Янтра. Колкото и странно да звучи, дедите ни са тези, които са отговорни за появата на името както на река Адрия, Атрианус, така и на Адриатическо Море, като обяснение можем да получим със стблг. ѩдръ-бърз, срблг. уѩдрити-разбързвам се.

Карта на северните части на Апенините и Адриатическо Море
 http://www.heritage-history.com/maps/ancient/class022.jpg

Тези сведения обясняват присъстивето на генетичния маркер R-L23* при българи и италианци, като важното в случая е това, че при нас този маркер е най-стар, от времената след края на Ледниковия период: “R-L23* is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period.”


Генетиците знаят прекрасно, че при италианците маркерът R-L23* е внесен хилядолетия по-късно от Балканите и Черноморските степи, знае се и, че появата се дължи на идването на трояните, на които също може да се припише и друг маркер, а именно  J2 (присъстващ при около 19% от българското население), а като датировка се посочва периода 1200 г.пр. Христа:

“L23 branches of R1b, representing the first expansion of R1b from the Pontic Steppe to the Balkans (see R1b history). If there is any truth in the myth (as there usually is), the Trojans might have brought M269 or L23 (probably with other haplogroups, notably J2) to central Italy circa 1200 BCE.”


Когато истината бъде казана, няма мистерии, няма необясними феномени, всичко е логично и не противоречи на здравия разум. Доказателствата за древните балкански корени на българския народ са мнгого и са необорими, но и неудобни за поддръжниците на догмите. Тези хора, явно неосъзнаващи, че вече са станали за смях в очите на интелигентните, прогресивните и мислещи хора, се опитват всячески да спасят потъващият си кораб.

Как обаче да могат да спрат истината? Невъзможно е, това е загубена битка, която трябва да се преустанови защото е против интересите на българския народ. Да се отрича на инат очевидното е не само неразумно, но и вредно за всички нас. Колко време още може да се поддържа заблудата, че старите българи са дошли от Азия иранци, след като общите за българи и италианци генетични маркери R-L23* и J2 са чужди на иранските народи, но за сметка на това принадлежат на трако-пеласгите, от чиито среди произлизат основателите на Троя и Рим.

Нека да забравим за момент, че Плутарх и Страбон са писали за идване на трако-пеласги на Апенините. Нека забравим за малко и това, че имената на Рим и Адриатическо Море са дадени от стари балканци. Ако генетичната близост между българи и италианци може да се обясни само с идването на благородника Алцек и неговите хора, то пак излиза, че Алцек е водил хора, които са потомци на древни обитатели на Балканите, Троада и Черноморските степи. Просто такъв е характерът на генетичните маркери R-L23* и J2.

Кое е неясното, кое е странното, кое е нелогичното? Нима наличната информация не показва, че проф. Асен Чилингиров, д-р Ганчо Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Данаил Юруков, Иван Селимински, Кирил Рилски, а и още много други съвестни изследователи са прави определяйки българите като древен балкански народ?

Да се греши е човешко, да се признае грешка е благородно, а да се бори човек против излизането на истината е както непочтено, така и престъпно. Народът ни е страдал предостатъчно, ощетяван е предостатъчно, сега е време да получи истинската си история, а и самочувствието, което заслужава.




Използвана литература:

1.Български Етимологически Речник, Том I, A-З, Вл.Георгиев, Ив.Гълъбов, Й.Заимов, Ст.Илчев, фототипно издание, Акад.Изд. Проф.Марин Дринов, БАН, София, 2007;
2.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;
3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
4.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;
5.W.Tomaschek, Die Alten Thraker, Eine ethologische Unterzuchung, Verlag der Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Wien, 1980;

Извори от интернет:

Вл.Георгиев, Произхождения Алфавита, Вопросы Языкознания, 6, 1952 (посл.вид. 04-05-2019)http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Vl_Georgiev_Pr_Alfavit.pdf

The Philistines, by R.A.S. Macalister, 1913 (посл.вид. 04-05-2019)

F.Ch.Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties (посл.вид. 04-05-2019)

The Geography of Strabo published in Vol.III of Loeb Classical Library Edition, 1924 (посл.вид. 04-05-2019)

The Parallel Lives of Plutarch, Life of Romulus, published in Vol.I of Loeb Classical Library Edition, 1914 (посл.вид. 04-05-2019) http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, PLOS, March 6, 2013, Sena Karachanak ,Viola Grugni ,Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva , Ornella Semino (посл.вид. 04-05-2019)

Genetic History of the Italians (посл.вид. 04-05-2019) https://www.eupedia.com/genetics/italian_dna.shtml