5.07.2014 г.

КАКВО НЕ ЗНАЕМ ЗА ПАНОНСКИТЕ БЪЛГАРИ?


Страната ни има богата, но и бурна история. Невероятни възходи биват следвани от горчиви падения. В последствие на няколко чужди агресии нашите деди губят доста от земята си. Някога сме притежавали части от днешните Украйна, Молдова, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Албания и не на последно място Унгария. На нейна територия се е простирала древната Панония*. Повечето изследователи смятат, че тази област е завладяна от старите българи едва по времето на Кубер (VІІ-ми век). Според някои автори (J.Van Antwerp Fine)  Панония е родното място на княз Крум-един от най-способните наши владетели.



Вярва се също, че старите панонци имат съдба подобна на тази на траките-първо децимирани от римляните, а после напълно асимилирани...**Това е мнението на повечто историци, те обаче пренебрегват голямо количество данни, навярно считайки ги за недостоверни...или неудобни:)

В “Historia Langobardorum” (XVI-XVII) П. Дякон описва сблъсък между българи и лангобарди в Панония. Това става някъде през втората половина на V-ти век, когато в Рим царства (хунът) Одоакър (Ch.Kingsley, Roman and the Theuton, стр.104). Дедите ни обаче не са в Панония по случайност и за кратък период от време. В своята работа “География”  Орозий Павел (375- 418) поставя земите на българите между Каринтия (Австрия) и Гърция (R.G.Latham, The Germania, XXIV). Панония се намира точно в тази област. Дори да приемем, че Орозий е написал творбата си в края на своя живот, това означава, че българите обитават Средна Европа още през ІV-ти-V-ти век.

Не само Павел Дякон и Орозий Павел свързват дедите ни с древната Панония. Това прави  също Йоан Зонара. В един свой речник той нарича българите с името панонци -Παννιοι ο Βολγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονα  Βουλγαρα (Д. Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). Д. Ангелов счита това свидетелство за объркване понеже има прабългарски елемент в старата провинция Панония (през VI—VII в.), когато там са живели прабългарите на Кубер (Образуване на българската народност, стр. 374).

Разбира се понякога старите автори са се обърквали, никой не е безгрешен. Нека обаче видим кои са старите панонци. Благодарение на Страбон ние знаем, че панонците имат обичаи като тези на траки и илири (Geogr. VI.5.4). Стария автор споменава също име на един панонски цар – Бато (Geogr. VI.5.3). Варианти на този антропоним се срещат и при траките (W.G.Arkwright, Lycian and Phrygian names... стр.59). Елемента БАТ – господар срещаме и в името на Батбаян- брат на княз Аспарух.

Тези факти са интересни, но не ни позволяват да твърдим, че древните панонци делят един и същ произход с дедите ни. На помощ идват други свидетелства на автори от Античността, а и данните от топонимията. В своя работа Плиний (І-ви век) споменава племето белги (Historia Naturalis, III.XXV.148). Нито историци, нито езиковеди не обичат за говорят за панонските белги, кои са те, какво означава името им, как изчезват мистериозно и как на тяхно място в Панония се появява народа българи? 

В Панония има и град Volgum-Болгум, предполага се, че това еднешния  SFenekpuszta (Barrington Atlas of the Greek and Roman World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos). Изследователите бягат от иметo Volgum-Болгум като дявол от тамян...защо ли?

Разгледаме ли най-древните хидроними от Панония ще установим, че те имат прекрасно обяснение на български език. Това би било възможно само, ако дедите ни са обитавали Средна Европа още в Античността. 
Плиинй Стари свидетелства, че в през Панония текат реките  Draus,  Saus,  Colapis, Urpanus ...(H.N.III.XXV.148).  

Draus - се обяснява със стблг. дрьвинь-древен, т.е. изтекъл. Името е сродно на тракийското Дравескос.

Saus -се обяснява с глагола шавам, т.е. движа се. Името е сродно на тракийския етноним саи.

Colapis - съотвества на стблг. клопотъ- грохот, шум, значението е шумна река.

Urpanus - може да се изтъркува с думата върба, днешното име на реката е ...Vrbas-Върба...Сродни имена са тракийското Урб(р)ияна и тесалийския хидроним Вербис. В древността Тесалия е обитавана от пелазги.

Трябва да се споменат и Волкейските блата – Ulcaei. Там се състои битката между Бато и римските легиони (К.Дион, 55-32).Ulca означава влага, в наши диалекти се среща варианта улага. Този хидроним е сроден на Олган – реката, край която (според Теофан) е бил лагерът на Аспарух.

От особена важност е и името на панонската столица  Сабария. То е лесно обяснимо със стблг.  съборъ- събор,  събрание, общество. Сродни български топоними са с.Сбор, Пазарджишко, с.Сбор, Кържалийско, с. Сборище, Сливенско.

Назването на панонския град Волентум се обяснава с тракийската дума волинт, която съотвества на стблг. воленте вол род.пад. Значението на панонския град Карпис се обяснява с блг.диал. карпа-скала.

В Панония има и град Крумерум, може да звучи абсурдно, но името на княз Крум (роден в Панония) е свързано с древния Крумерум***. Значението е червеникав, а обяснение получаваме с блг.диал. кръмен, крумен- червен. На миниатюра от Манасиевата хроника княз Крум е изобразен с рижо-кестенява коса.


 http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/10/Krum_nikifor.jpg

Накрая да се спрем и на племенното име панони. То е сродно на тракийското пеони, а значението е господари, пазители, връзка показва също дакийското име Диупан, а и стблг.титла жупан  областен управител. Обяснение получаваме от глагола пазя (палаяти- санскр., пахси- хет.).

Виждаме, че няма никакво основание да се смята, че Йоан Зонара се е объркал отъждествявайки българи и панонци. Дедите ни са обитавали Панония още през древността. Най-старите топоними и хидроними от тази област потвърждават това. За да същестуват то те са оставени преди повече от 2000 години от хора говорили стар вариант на нашия език.
В случай, че историята не бе писана от враговете на старите българи, ние днес щяхме да знаем много за владенията на дедите ни. Щяхме да знаем колко силни са били и с каква упоритост са защитавали земята и интересите си – пример достоен за подражание най-вече днес.


Не се ли научим  да искаме и пазим своето, ще ни бъде отнето и малкото, което ни е останало.




П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.




* Панония е обхващла земи не само от Унгария, но и от днешните Австрия, Босна, Сърбия.

** Съседи на панонците са тракийските племена мизи, даки, дардани.

*** Още по-стар от панонския Крумерим е микенския антропоним Курумено (Крумен)- лично име сродно на Крум.


2.07.2014 г.

ТРАКИТЕ В ИРАН И ИНДИЯ


За много хора ще прозвучи като изненада това, че в миналото определени учени са считали траките от за иранци. Това не е било без повод. Макар езикът на Залмоксис и Орфей да е документиран слабо, все пак не малко количество думи от древната реч на предците ни са изолирани от лингвистите. Тези думи показват смайваща близост с други от санскрит и авестийски (древен език говорен на територията на днешен Иран).

Едва А.Фик успя да покаже, че тракийския език не принадлежи на иранското семейство. За жалост никой изследовател не пожела да проучи каква е причината за забележителната близост на тракийския със санскрит и авестийски. В някои случаи имаме впечатляващи успоредици.

Дама е тракийската дума за дом, къща, убежище. Тя е идентична на санскритската дама-дом и авестйската даман-дом.

Земла е тракиска дума за земя. Нейната най-точна успоредица е авестийската зам-земя, сродна е и санскритската ксама-земя.

Вода е тракийската дума за вода, тя се среща в древния топоним Вода-крепост построена на брега на река Дунав. Санскритската и авестийска удака-вода, водица са точен паралел на тракийската дума.

Диза е тракийска дума за крепост, тя се по-старият вариант на българската зидъ, която пък има диалектна форма дзид-стена, глина. Сродни са авест. даеза-крепост, стперс. дида-крепост и санскритската деха-стена, измазвам (с глина).

Берг, брег е тракийска дума за бряг, високо място, засвидетелствана е в топонимите Бергуле, Бреге дава. Съотвествия намираме в санскр. бргу-бряг, високо място и авест. барз-бряг, висок.

Тракийските думи за пяна са пена и пана, засвидетелствани са в древните балкански хидроними Пеней, Панисия. Във вариацията пена-пана (пяна) забелязваме нещо интересно – в тракийския се среща екането и якането – един от най-типичните белези на езика ни. Изненадващо същата тази особеност я намираме и в санскрит, в арийските думи пана, пенапяна.

Друма е тракийска дума за горичка срещаща се в топонима Дин Друме. Друме съотвества на българските дръм, дръма-горичка, но също и на санскритската дарма-горичка.

В тракийския топоним Друвета намираме тракийската дума за дърво-друво. Тя отговаря на санскр. дару-дърво и авест. дауру-дърво.

Гара е тракийската дума за планина, тя отговаря на старобългарската гора-планина, а и на санскр. гири-планина, авест. гаири-планина.

Благодарение на Хезихий знаем, че Багос, Багайос е тракийска дума за бог. Тя отговаря на санскритската и авестийска бага-бог.

Могат да се дадат още доста примери, но и с представените до тук става ясно защо в миналото някои учени са смятали че траките са иранци. Езикът на Залмоксис и Орфей показва смайваща близост със санскрит и авестийски, староперсийски. Ако обаче сравним външен вид на траки, индийци и перси ще установим, че тези хора в никакъв случай не са от един произход.

Мургавите и описани като женствени перси се различават от едрите светлокожи траки, които са с кестенява и руса коса. Индийците също не могат да бъдат представени като роднини на потомците на светлокосия Арес. Освен това не съществува нито един исторически извор, в който траките да са определени като роднини на перси, или индийци.

Как да си обясним тогава забележителната езикова прилика? По принцип няма никаква мистерия, но истината е неудобна за поддържащите старите догми. В случай, че два различни народа говорят един, или близки езици, то най-логичното обяснение е това, че единият народ е бил доминантен и е повлиял по-слабия.

Обърнем ли поглед към историческите извори ще установим нещо интересно. Няма нито едно сведение за това, че индийци, или перси са покорили всички траки. За сметка на това редица стари автори определят тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Луций Ариан дава най-подробните данни: But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed….this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself


                         http://nl.mosaic.cc/mosaic/mozaiek-FK118.jpg
                      Дионис покорява Индия - римска мозайка

От ясно по-ясно Ариан обяснява как Дионис не само научава индийците на земеделие, как да строят къщи, как да правят оръжия, но въвежда и религия поставяйки себе си начело на пантеона. Потвърждение на това, че Ариан казва истината получаваме от названието на върховното индийско божество – Брама. Неговото име е почти идентично на Бромий – епитет на тракийския бог Дионис.

http://img2.wikia.nocookie.net/__cb20090820111557/mythologie/nl/images/2/26/Dionysos.jpg

Ако разполагахме само с тези данни, бихме могли да смятаме, че се касае за случайност. Да, но за тракийския поход в Индия разказват също Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний Стари, Страбон....Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската Война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Има разбира се и други доказателства за това, че траките покоряват и повлияват индийците в древността. По времето на Херодот на север от Индия живят сакитеВ индийските предания те са считани за потомци на кшатрия – воинската класа на старите арийци. Не само санскр. дума кшатрия отговаря на тракийския етноним сатри-най-войнствените от всички траки, но разполагаме и със свидетелството на Аристофан. Той твърди, че саките са траки...и всичко си идва на мястото.

Става ясно, че идването на Дионис в Индия е всъщност така нареченото арийско нашествие. Арийците са били бойци-колесничари като траките, а да не забравяме и това, че Ария е най-старото име на Тракия според Стефан Византийски. Идването на стари балканци в Индия обяснява защо в северната част на тази страна има хора със светла кожа, а и светли очи. Преди няколко години генетично изследване на Скул, Шарда и Сонина показа, че индийците от Гуджарат имат по-голямо родство с източноевропейците отколкото с южните си съседи индийци.

Нека видим как стои въпроса с иранците. Да обърнем внимание на историята на персите. Те са най-големия и най-известния ирански народ, но са споменати едва в средата на първо хилядолетие преди Христа. Траките като народ са споменати около хиляда години по-рано. Най-ранно регистрирано персийско име е от V век преди Христа, а най-ранно регистрираното тракийско лично име Яра е от пето хилядолетие преди Христа – на плочата от Тартария. Вариант на същото име присъства на артефакт от остров Крит изписан с Линеар А – XVIII век преди Христа.

По време на Троянската Война траките са богат и могъщ народ, който обитава не само значителни части от Европа, но и голяма част от Мала Азия. По това време персите са бедни, незначителни номади бродещи из Средна Азия. Напълно естествено е, че, за да стигнат до Индия траките на Дионис трябва да минат през земите, които в по-късни времена ще бъдат наречени Персия. Напълно естествено е, че стоящите на много по-високо ниво наши деди са повлияли не само индийците, но и съседите им персите.

Никой иранист няма да отрече, че персите заемат държавното устройство, тактика, религия, архитектура, а дори и облекло от мидийците. За мидийците Плиний Стари споделя, че са деди на сарматите, а самите сармати са причислени от Прокопий и др. към семейството на гетите – най-храбрият тракийски народ. Тези данни са от изключителна важност, но никой от авторите желаещи да сложат корените ни в Иран, не смее да поднесе тази информация на широката публика.

Не е споменато и сведението на Херодот, че от делтата на Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народът сигини, който произлиза от мидийците.
Ако тази огромна територия бе обитавана от ираноезични племена, то в нея щяхме на намерим стотици ирански топоними и хидроними. Да обаче вместо ирански местни имена, от делтата на Дунава, та до Адриатическия залив срещаме тракийски местни имена. И отново тази информация не е спомената на широката публика.

За много хора ще е трудно да приемат, че нашите деди траките са повлияли индийци и иранци, но това е истината. Една неудобна и дълго време укривана истина. Тя обяснява защо санскрит и авестийски показват такава голяма прилика с българския език. Става ясно и защо в Средна Азия има тракийски имена на планини като Имеон/Имаус. Това всъщност е най-древното име на Стара Планина – Ηαιμος. В Индия е свещената за Дионис планина Меру, а в нашите земи Плиний локализира планината Меритос. Частицата мер отговаря на стблг. меръ и има значението велика, голяма. Тези важни данни също не са поднесени на широката публика от хората, които се опитват да изкарат българския народ сроден на афганистанци, талишци и др. Само с укриването на ценни сведения влюбените в Средна Азия изследователи успяват да заблудят българския читател.

Каква е целта на тези хора не зная. Не разбирам фанатизма, с който нашите корени се поставят край Памир и Тибет. Не разбирам защо великото тракийско наследство трябва да се покрива с пепел и да се търси някаква слава в заснежените склонове на далечните азиатски планини. Не тибетци, а траки сътвориха първата писменост. Не памирци, а траки създадоха първата човеколюбива доктрина –орфеизма.

Ако някой народ може да се нарече уникален, това са нашите деди траките. Никой агресор не е успял да ги претопи, да ги смачка и асимилира. Рим опустошава земята ни през I век, но пред III век тракиецът Максимин сяда на римския престол. Той бива последван от Максимин Дакиец, родения в София Галерий, Константин Велики, Констант, Маркиан, Юстин, Юстиниан Велики, Лъв Бесът, Фока и др.

От средите на траките са най-великите пълководци на Късната Античност- роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций, наречен още последният римлянин. От средите на дедите ни е и Дионисий Тракиец- този, който изчислява датата на рождението на Хриcтос. Траки са първите ученици на Апостол Павел в Европа. Свети Ерм, чието име намира отражение в старобългарския род Ерми е първият владика на Филипопол (Пловдив).

Трябва ли да се откажем от това невероятно наследство и да търсим някакво роднинство с пащуните от Афганистан, не е ли безумие това? Ние сме един от малкото народи, които имат право да ходят с вдигната гордо глава. Ние сме един от малкото народи, които заслужават уважението и преклонението на цяла Европа. Вместо да се пращат безмислени екпедиции в Иран и Монголия политиците ни можеха да финансират кампания, която да измие старите лъжи, да покаже името на народа ни в истинска светлина.

България лесно може да се превърне в популярна дестинация за културен туризъм не само за европейците, а за цял свят. С добра реклама Турция печели около 30 000 000 000 долара на година от своите курорти. С нашето минало, с нашата истинска слава, представяте ли си колко можем да спечелим ние? Не дефицит, а излишък ще имаме тогава. България не е бедна страна, а страна, която с много усилия е държана бедна. Бедният няма воля да протестира както трябва. Бедният не смее да помисли, че е в състояние да поеме съдбата в ръцете си...ето защо ни държат бедни.

Положението няма да се промени докато не го променим ние. Нищо няма да се промени, ако не сме изпълнени със самочувствие. Чудесата не идват просто така, те се правят от волеви и вярващи в силите си хора. Ние имаме всичко, от което се нуждаем, за да извършим промяна. Имаме ум в главата, имаме сила в ръцете, остава да пробудим самочувстивето и волята си и оставяйки различията ни настрана да си подадем ръка и заедно да сътворим едно по-добро бъдеще.




П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.



Използвана литература:


1.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
2.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
3.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;
4.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
5.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7.Neli Miteva, SOME ETHNOCULTURAL PROBLEMS IN THE EVIDENCE OF THE AUTHORS DURING THE LATE ANTIQUITY ABOUT THE THRACIAN LANDS, Thracia 8, c. 12-16, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;



30.06.2014 г.

ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО НА КНЯЗ ОМУРТАГ


През дългата си история България е имала много велики владетели. Омуртаг е един от най-способните и най-енергичните наши князе. Известен е не само със своите строежи, но и с мъдрата си държавническа дейност. Той води далновидна политика и упорито отстоява интереса на народа ни. Не се поколебава дори да влезе във бойни действия с франките, за да укрепи западната граница. Людовик Благочестиви е запомнил добре името на Омуртаг. С право императорите в Константинопол са изпитвали страх от този забележителен българин.



За съжаление изследователите на нашите старини не са положили достатъчно усилия при анализа значението на името на княз Омуртаг. Заради вярването, че старите българи са тюркски народ, мнозина учени предложиха тълкуване като дебел, объл, гърбина, отвесна планина и т.н. Подобни опити за даване на етимология са честно казано оскърбителни. Те вече не могат да се вземат на сериозно понеже както антропологически, така и генетични изследвания доказаха нашия европейски произход. Доказано бе и, че нямаме нищо общо с тюрките по отношение на произход, език и култура.

Дедите ни не са се домъквали от Азия, а са древен балкански народ. Не случайно, в продължение на хиляда години, българите са отъждествявани с мизи. Става дума за древно тракийско племе, което е обитавало земи на север и на юг река Дунав, Стара Македония, но също Мала Азия и Египет. Обичаите, жилищата, въоръжението, погребалните обреди и стопанските методи на мизите намират своето продължение при старите българи.

Съществуващите изображения на княз Омуртаг показват, че става дума за човек с правилни европеидни черти, светла кожа и кестенява (рижо-кестенява коса). Точно такъв е и облика на траките. За косите на бистоните и ксантите е употребено определението ξανθαἱ. Днес прилагателното ξανθαἱ се превежда като руси, но в древността значението е било  по-различно.



Според проф. Мюлер ξανθος е определение за цвят на силно препечено месо, т.е.  светло кестеняв. Не трябва да забравяме, че както старите гърци, така и старите римляни са били мургави хора с черна коса, приличали са на днешното население на Северна Африка. За тях светло кестенявата коса е необичайно светла. Болшинството от траките не са били нито рижи, нито руси, а с кестенява коса – точно какъвто е и най-популярният цвят на коса днес в България.

От други изображения се вижда, че княз Омуртаг носи типичната за траките шапка.







След като Омуртаг има същият външен вид както и най-древните жители на земите ни, а старите българи са наричани мизи в продължение на 1000 години, то най-логичното е да  потърсим обяснение за името Омуртаг в езиците на древните балкански народи.

Съществуват няколко варианта на изписването на името на нашия стар владетел –Омуртаг, Омортаг, Мортагон. Името е двусъставно, втората частица – таг се среща също в скитския теоним Тагимасад* ( господарят на водите, Посейдон), а също и в старомакедонската/тракийска титла тагонага - водач. 

Официално тагос е старогръцка (тесалийска) дума за водач, явно обаче се касае за тракийска заемка защото в гръцкия титлата няма никакъв смисъл. Тагос, таго-нага са свързани с нашите думи тяга, тегля, потеглям. Водачът е този, който тегли, увлича другите след себе си. Да не забравяме, че водач идва от водя (задвижвам).

По същия начин е образувана нидерландската титла хертог. Хер идва от хере-армия, чета, войска, а тог е свързана с теглене, движение. Хертог означава – този, който тегли войската след себе си. Немския вариант на тази титла е херцог. Дори римската титла dux-водач, господар, идва от ducto -тегля, потеглям.

Първата частица омур, мор има значение сияние. Тя е свързана с тракийското име Амаринт – сияйния, а и племенното име морисени. Други сродни думи са пеласгийските глаголи амарусо  блестя, искря, светя, мармеро светя, сияя. Мор, омур са от същата основа, както и нашата дума море, чието първично зачение е – това, което блести, това, което отразява много светлина (по същия начин блато, балтина идва от бяло, светло, водната повърхност отразява светлината).

Омуртаг, Омортаг означава светъл водач, сияен водач. Този наш стар владетел заслужава напълно красивото си име. С енергичните си и смели действия княз Омуртаг  служи за пример на всеки родолюбец. Един държавник трябва да е не само силен, но също със светла душа и чисто сърце. Народът бива вдъхновяван от ярките личности, тези, за чиято искрена любов към Родината не може да има и съмнение. 
От избора ни на водач зависи не само нашата съдба, но и тази на поколенията след нас. За това е добре да търсим будните и честните сред нас, да ги подкрепяме с всичките си сили и да ги подтикваме да започнат да се занимават със защита на нашите интереси. Има достатъчно млади, умни и родолюбиви българи, нужно е само да им бъде дадена поддръжка и не след дълго ще имаме управници, каквито не сме имали от дълго време.


П.С. ИЗЛИЗАМ В ОТПУСК, НЯМА ДА МОГА ДА ОТГОВАРЯМ НА КОМЕНТАРИ ДО НАЧАЛОТО НА АВГУСТ.





Използвана литература и пояснения:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, бит и култура, Пловдив, 2008;
2.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, 2008;
3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, Studia Thracica-6, 1998;
4. F.Muler, Griechisch Woordenboek, Den Haag, 1926;

*Скитите почитащи Тагимасад са обитавали Добруджа, но също и Украйна, там където е разположена Стара Велика България ...точно в тракийското Боспорско царство. Владетелите Котис, Реметалк, Рескупорис, Спарадок и др. ползват тамги като тези на старите българи...

За скитите Стефан Византийски казва, че са тракийски народ, а според Дион Касий гето-даките са скитски клон...т.е. траки и скити принадлежат към едно и също семейство. Това обяснява защо скитите имат куполни гробници като траките, и защо останалите погребани ритуали си приличат толкова много...Изкуствената черепна деформация, правенето на ритулани чаши от черепа на победен враг и др. са обичаи както на траки, така и на скити...




28.06.2014 г.

ТРАКИЙСКИТЕ МУЗИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ

В древността на музите се е гледало като на богини.Техните дарби в областите на пеенето, танците, поезията и науката са считани за уникални.Не е случайно това, че Орфей – ненадминатия майстор на лирата е определен като син на музата Калиопа –сладкогласната...Без съмнение прочутия тракиец наследява таланта си от своята майка. Същия този забележителен талант е присъщ и на други орфееви сънародници -Тамир и Лин*.




Кои обаче са музите, кои са тези необикновени жени, които запленяват човешкия дух и разум хилядолетия наред? Различни автори от далечното минало твърдят различни неща. Римския писател Варон смята, че първоначално музите са били само три-Мелета, Мнема, Аеда... В древните предания обаче се разказва също за Ерато, Калиопа, Клио, Евтерпа, Полихимния, Мелпомена, Талия, Терпсихора, Урания. Споменават се дори Меса, Нета, Арха... Аполон е посочен като техен покровител и водач...Този бог е от тракийски произход, знае се, че е почитан е от Орфей **.  


 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/Musas.jpg

Макар легендите за пленяващите с красотата и уменията си жени да са записани в гръцката митология, музите в никакъв случай не са гъркини. По-скоро става дума за тракийки, чиято лична свобода и необикновен певчески талант е смаял и омагьосал южните ни съседи.  В древността се е смятало, че музите обитават земите край Олимп. Както името на тази планина, така и названията на реките в близост до нея са тракийски по произход, а етимология може да се даде с помощта на българския език.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Eustache_Le_Sueur_002.jpg/640px-Eustache_Le_Sueur_002.jpg

Според В. Георгиев Олимп -Ολυμπος (свещеното място на боговете) се тълкува като fracture, débris -отломки, парчета (скали). Сравнение е дадено със санскр. глаг. lumpati -троша, правя на парчета. Незнайно защо Георгиев пропуска българските глаголи лупам,ломя, олупвам, олумвам, лумя (диал.форма)-троша, правя на парчета...Те са прекрасен кандидат за името на Олимп-Ολυμπος...

Названието на река Пеней Вл.Георгиев обяснява с думата пена-пяна, т.е.  Пеней  означава пенлива река. Сродни хидроними са течащите в Тракия Panisia, Panisus, Panax. Техните имена също се обясняват с думата пяна. Вариациите Пеней-Панисия се дължат на така нареченото екане и якане – един от най-типичните белези на българския език. 

Планината Хеликон ( Ἑλικών ) е известна като свещено място на музите. Там те са били чествани с празник наречен на тяхно име-Музея: “Pierus, a Macedonian, is said to have been the first who introduced the worship of the nine Muses, from Thrace to Thespiae, at the foot of mount Helicon. (Paus. ix. 29. § 2.) There they had a temple and statues, and the Thespians celebrated a solemn festival of the Muses on mount Helicon, called Mouseia  (Paus. ix. 27. § 4, 31. § 3; Pind. Fragm. p. 656, ed. Boeckh; Diod. xvii. 16.)”.


Названието Хеликон ( Ἑλικών ) е гръцкото предаване на Велика, т.е. свещена за музите планина. Великус (велик) е тракийско лично име регистрирано в надпис  IDR I37 


Олимп, Пеней, Хеликон и др. спадат към  едни от най-древните документирани топоними и хидроними. Имената са дадени от изконните обитатели на тези територии, а това са без съмнение траките и пелазгите. Гръцкия автор Страбон свидетелства, че в далечното минало цялата земя на Гърция е била обитавана от варвари (Geogr. VII. 7.1). 

Важно е да се спомене и това, че освен тесалийския Олимп – там където музите са почитани, има и друга планина с идентично име. Тя се намира в Мала Азия и е наречена Мизийски Олимп, защото е обитавана от тракийския народ мизи. Д.Хоматиан твърди, че мизите са познати и под името българи. Стария автор обяснява как по времето на Александър Велики дедите ни са прогонени на север, но след време се завръщат и отвоюват земите си обратно:

“Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” (А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски).


Мизите наречени още българи са най-големият тракийски народ. В далечното минало те са имали владения  в Северна и Югозападна България, Южна Румъния, Северна Сърбия, Македония, а и значителни територии в Мала Азия. Там дедите ни стават съюзници на Хетската Империя и през XIV век преди Христа участват във войната на цар Муватали II с египетския владетел Рамзес Велики. Това става причина името на нашите предци да бъде записано в египетските хроники от второ хилядолетие преди Христа.

Няколко века по-късно дедите ни отново се сблъскват с египтяните. Придружени от пеласги, тевкри, дардани, беси и др. мизите за малко не покоряват страната на пирамидите. Цар Меренпта спасява страната си всявайки раздор между нашите предци подкупваки едни и нападайки други. Оцелелите мизи се заселват в западните покрайнини на Египет. Там тракийския народ е познат под името мешуе. Херодот предава мешуе като максии и обяснява, че тези хора все още помнят своята прародина в Троада (Her. Hist. ІV. 191). Тук трябва да се поясни, че Троя се намира в областта Мизия.

Да се върнем обратно в Европа – най-старата земя на дедите ни. Те са тези, които са дали имената на река Пеней, а и на двата Олимпа. Има исторически извор, който поставя мизите в региона на Пеней и обитавания на музите Олимп. Херодот свидетлства, че още преди Троянската Война мизи и тевкри покорили всички народи на Тракия и стигнали чак до Адриатическо море, като южна граница на завоеванията им е станала река Пеней (Hist. VІІ-20)****. 

Етнонимът мизи е познат под няколко варианта: Μύσοι,  Μοισοι,  Mysi,  Moesi,  Moeses (В.Георгиев, Траките...стр. 208). Смятам, че Μουσαι  музи произлиза от Μύσοι и притежава значението мизийки, жени от народа на мизите. Същите тези мизи-Μύσοι, които Деметрий Хоматиан, а и много други стари автори наричат българи...

Оказва се, че божествените създания, които са смайвали гърците са всъщност простосмъртни жени. Простосмъртни, но не и обикновени, тези тракийки от народа на мизите, наречени още българи са носители на големи дарби. Техните гласове са притежавали магическа сила. Когато са запявали сякаш не хора, а богове са изпълвали тракийските долини и полета със запленяваща мелодия...

Това в комбинация с невероятната красота на българската жена е причината за възникването на легендата за музите. Дедите ни, носещи в древността името мизи са почитали слънцето, което Орфей нарича с името Аполон. Поради тази причина старите автори твърдят, че водач на музите (мизийските жени) е Аполон – богът на светлината. 

Ето какво сме ние – не наследници азиатци, а потомци на великия тракийски народ мизи, който е станал известен не само със своята сила и мъжественост, но и с необиковената красота и певчески дарби на жените си. Красота и дарби, които все още могат да се видят и чуят във всеки български град, във всяко българско селце. Чарът, добротата, вътрешната сила и певческия талант на българската жена позволяват да се каже, че музите са все още живи...

Нека пазим и обичаме своите музи:)



Използвана литература и пояснения:

1.J.Lemprierre, Lemriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994 ;
2.V.Georgiev, La toponymie Ancienne  de la Péninsule Balkanique et la thèse Méditerranéenne, Sofia, 1961;
3.Г.Батаклиев, Антична Митология –Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;
4. W.B.Skeat, A Consise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers Publ. New York, 1900;
5.Herodotus, Histories, transl.G.Rawlinson, Wordsworth Classics of the World Literature, Herfordshire, 1996;
6.Strabo, Geography, transl. H.L.Jones, Harvard University Press, London, 1995;
7.В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
8. А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;






*Не е никак случайно, че думите музика и музей са изведени от муза. Музея е място където изкуствоно намира своята проява...( Skeat)

** Според Аполодор Лин е син на Калиопа и Еагър, т.е. явява се брат на Орфей (Г.Батаклиев, Антична Митология...).

*** Аполон не е гръцки бог, както се опитват да ни внушат мнозина автори. При хетите това божество е познато под името Апулунаш (Б.Хрозни).  Съюзници и васали на хетите са тракийските племена мизи и дардани. Чрез тях култа на бога на светлината и слънцето е преминал в Хетската Империя. Всъщност гърците са знаели много добре, че Аполон е тракийски бог: "Eratosthenes, Catasterismoi, says of Orpheus that he paid no honour to Dionysos, but considered Helios (the Sun) to be the greatest of the gods and addressed him as Apollon...

**** Бащата на историята  нарича Адриатическо море Йонийско...

ПЕРПЕРИКОН

Loading...