2.08.2015 г.

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СЕФТ, РЕМЕТАЛК, РАСКУПОРИС?


Личните имена са част от облика на един народ. Хора, които държат силно на своята култура и обичаи пазят и традиционните си имена. Колкото и ревниво да се следи пътя на предците, чуждите влияния са неизбежни. Дори гордите римляни са приемали чужди имена и то от старите си господари – етруските. Като пример могат да бъдат посочени Гай, Гней, Метий, Тиберий, Тит.

В продължение на дългата си история нашия народ е преживял няколко чужди владичества. Те са оставили следи както в топонимите на страната ни, така и в нашата култура. Въпреки това, въпреки опититите на различни подтисници да ни асимилират, това не се е получило. Да, загубили сме много, но и не малко сме успели да запазим.Бих казал дори, че от всички европейци ние сме съхранили най-древните си имена.

Преди около три хиляди и четиристотин години, на документи от Бронзовата епоха, с Линеар Б са записани антропонимите Дайко, Бати, Борко, Котел, Дуна, Котеу, Пирин, Куто, Ботийо, Дако, Куйо, Дуто, Маро, КитанScripta Minoa II, doc. 1516 A b01 lxxxvii, 250 Nj 49, 1495 Xa 93, 1421 Xb 164, 1416Xa 110, 1520 Ac02 lxxxix,  806 a Co 5 lvii, 1055 Cb02 xcvii, 1201 Ek 233 lxxxi

Тъжното е, че тези важни неща не са известени на българския читател, макар документите са разчетени преди около шесдесет и пет години.

Макар официално траките да ca обявени за изчезнали, а старите българи да са  набеждавани за азиатски пришълци, все пак се признава, че в нашата именна система присъстват не десет-двадесет, а над седемстотин тракийски лични имена. Някои автори даже дават и примери с Доле, Дадо, Бизо, Мендо, РаскоН.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17.

Тук трябва да се отбележи и това, че не всички тракийски имена са документираниВеселин Бешевлиев спомена в свое изследване, че представителите на селското население – точно хората, които са пазели своят стар език и традиции са останали като невидими. Цитирам буквално Бешевлиев – Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите, те остават направо немиПроучвания върху личните имена у траките, с.51.

Това наистина е така, за някои имена на предците ни научаваме не от епиграфските паметници, а от свидетелствата на някои стари летописци. Живелият през IV век Амиан Марцелин съобщава за един способен боец назован Барзимер/Барзимир – Amm. XXX.1.16. Явно става дума за нашето име Бързимир, то е сродно на документираното по време на Античността БрузосD.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 92. И двата антропонима се обясняват с българското прилагателно бърз, бръз.

Реално погледнато всички традиционни български имена са ползвани на Балканите в древността поради простата причина, че ние сме наследници на народа, който римляни и гърци назовават с името траки. Съпротивата против това виждане е упорита и фанатична, но солидни аргументи за това, че дедите ни са дошли от Азия не са представяни.

Опитвйки се да ни откъснат от нашите древни балкански корени, някои хорица ехидно подмятат, че по време на Ранното Средновековие не се ползват тракийски имена като Сефт, Реметалк, Раскупорис. Това е верно разбира се, но си има напълно логично обяснение за феномена”.

С течение на времето определени имена стават архаични и започват да звучат странно.Пример може да се даде с Белота, Босота, Страхота, Тихота. Те са определени за едни от най-старинните – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17. Макар да са наши, те вече не се използват и това си е нещо нормално.

Друга причина за отсъствието на Сефт, Реметалк, Раскупорис при нас е това, че се касае за царски имена. Днес няма ограничения кой как ще кръсти детето си, но в древността не е било така. Определени имена са били запазени единствено и само за благородническата прослойка. Така е било не само на Балканите, но също и при народи като египтяни, хети и др.

Има и друго, след идването на римляните в страната ни, тракийската аристокрация или е елиминирана, или пък съдейства на нашествениците. Поради това благородниците си навличат неприязънта на народа. Реметалк и Раскупорис са имена на едни от последните царе на одрисите. Реметалк е в приятелски отношения с Октавиан Август, дори сече монети, но които двамата владетели са изобразени заедно. Разкупорис разчита на римските легиони, за да запази властта си.



Заради своята връзка с окупаторите последните одриски царе попадат в изолация предизвиквайки антипатията на своите поданици – A.Fol. K.Jordanov, K.Porozhanov V.Fol, Ancient Thrace, p. 127. Със своите действия тракийските монарси правят имената си непопулярни, дори заредени с негативизъм. Това е причината антропоними като Реметалк и Разкупорис да изчезнат от употреба.

Важното в случая е друго, Сефт, Реметалк и Раскупорис притежават смисъл на български език. Различни учени се опитват да изтълкуват името Сефт като сродно на санскр. haotar, авест. zaotarжрец, но одриското име никога не е документирано във вариант Завтар, или Заотар. Σευθης се обяснява по-скоро със стблг. стчсл. глаголи сѣвати, въсiaвати, осiaвати-сияя, светя,  а и блг.диал. сявам-сияя. Сефт означава сияен, светъл.

Ροιμηταλκας притежава варианти Ρυμηταλκας, Rometalcas - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Името е двусъставно, първата частица – Rome, Ρυμη може да се обясни със стблг. рамѣнъ-силен.  За втората частица ταλκας Дечев дава превод – говоря, тълкувам и сам предлага стблг. тлъкъ -Thrakischen Spachreste, z. 403-488. Реметалк означава говорещ силно, умеещ да убеждава.

Да разгледаме и Ρεσκоυπορις. Частицата Ρεσκоυ бива тълкувана от Димитър Дечев като притежаваща смисъл  тичащ, течащ, в движение - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Това е така, но защо ли Дечев е пропуснал старобългарските глаголи рискати-тичам, бягам, рещѫ сѧ-състезавам се? Те изразяват точно движение. Може да се добави и прилагателното рязък, т.е. бърз, неочакван.

Втората частица πορις има и варианти πορεις, βορις, βουρις, buris, Boris. Димитър Дечев прави опит за тълкуване между другото със санскр. burih-насилствен, бурен -  Die Thrakischen Spachreste, z. 80. Защо не са споменати българските думи буря и борба за мен остава загадка.  Сравняването на πορις, βορις, βουρις, buris, Boris  с боря се е правено от учени като проф. Кирил Влахов и проф. Асен Чилингиров. Значението на Рескупорис, или по-правилно Рескубор е добър борец, умеещ да преборва бързо.

Виждаме, че имената Сефт, Реметалк и Раскубор имат смисъл на български език. Да се посочва тяхното отсъствие сред владетелските имена на старите българи е слаб аргумент. Не бива да се премъчава и това, че антропонимите Сефт, Реметалк и Раскубор са документирани на различни епиграфски паметници от Приозовието - земите на Стара Велика България.

Да не забравяме и това, че българските благороднически имена Борис, Борил, Прусиан, Токт, Войн, Бузан и др. се срещат още в Античността сред траките под формите Bouris, Boriscos, Βουρειλας, Prusias, Τοκευς, Βοινες, Βυζος. Защо обаче не се говори по този въпрос?

Още повече, в микенски документи от Бронзовата епоха срещаме старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми (Ерма). В същия период са записани и имена като Кубир, Исевер, Винай, Кармесий, Крумен, - Scripta Minoa II – doc 1197 Ea 302 lxxxi, 1404 Ex 201 lxxxvi, 236 Nj 42 xxviii, 468 Xm 11 lii, 473 Rq 61 xcvii, 551 Ka 42. Те отговарят на старобългарските владетески имена Кубер, Севар, Винех, Кормесий, Крум.

Може ли толкова наши родови и лични имена да са споменати преди повече от три хилядолетия и да се обелва и дума за това? Не е редно такива важни неща да бъдат премълчавани от хората опитващи се да изкарат българите азиатски пришълци. Истината винаги си пробива път независимо колко й се пречи. Всеки е свободен да изрази мнението си, но никому не е позволено да укрива данни, или да не се съобразява с ценна, съществена информация.

Предполагам, че хората желаещи да видят в дедите ни тюрки, или иранци правят своя избор поради това, че знаят твърде малко за траките. Нашите деди бяха оплювани дълго време, наричани бяха войнолюбиви варвари, невъздържани пияници, неспособни на организиране. Това са само клевети отправени от враговете на предците ни. Нужна е една проста проверка и човек може да види как стоят нещата.

Тракийските царе Ситалк, Дромихет и Котис I са известни със своята умереност и благородство. Цар Мидас издига монументални сгради, чието величие нито Рим, нито Гърция ще видят скоро. Терес I създава такава богата и силна държава, че всички негови съседи затреперват.

http://patriotii-moldovei.narod.ru/olderfiles/2/Vtorzhenie_Frakiicev.jpg

В същия този период Рим е още малко село, а гърците са разкъсани от вътрешни конфликти, колят се както и перси не са ги клали. Векове по-рано траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и Имарад поставят основите на гръцката култура. Нека не забравяме и тракийските корени на Тудидид, Темистокъл, Езоп – все забележителни личности.


               Фригийски монумент от Ранната Желязна Епоха

                          http://phrygians.org/images/thoma/Midas4.jpg

Нека не забравяме, че мизите наречени по-късно българи бяха обявени за чисти и праведни хора, че учението на Залмоксис е повлияло не само гърците, но дори и келтите. Дълго преди Питагор да положи основите на вегитарианството, част от нашите деди са отричали месото, или както е казано навремето – хранели са се с недишаща храна.

Само незнаещ и заблуден човек би се отрекъл от такова наследство. За това наследство нашите съседи ламтят и са готови да си го присвоят виждайки, че някои наши сънародници бутат корените ни към обрулените от ветрове склонове на Памир и Тибет. Ако не пазиш своето, нямаш право да се сърдиш на чуждите, че искат да ти го отнемат. Какво ще завещаем на децата си зависи от нас. От нашите действия зависи дали ще ни проклинат, или благославят.



30.07.2015 г.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГЕНИ ПРИ БЪЛГАРИТЕ?


Истината винаги побеждава, но често нейния път е дълъг и труден. Точно такъв е и случая с истината за нашите корени. Няма народ, за чийто произход да са давани толкова много и толкова различни предложения. Чужди, а и наши учени са поставяли нашата прародина на различни места. Някои са залагали на земите край река Волга, други са внушавали, че Сибир трябва да се приеме за най-ранен дом на нашите деди. В целия този хаос най-жестока съпротива бе оказана на теорията, че ние българите сме потомци на древно балканско население.

Поддръжниците на вярването, че траките са наши предци са били доста. Още през XIX век различни родолюбци изразяват мнени, че ние не сме пришълци, а потомци на местни хора. През XX век броят на прогресивните изследователи на миналото ни става още по-голям. Съвсем уверено се твърди, че българи е новото име на хората, които по време на Античността са наричани траки. Търсейки поддръжка в исторически извори, език, а и археология, родолюбците Даскалов, Ценов, Йонков- Владикин, Кирил Рилски, Лесной, Сотиров и много други представят аргументирано своето виждане. Логично би било теорията на тези хора да бъде приета, но уви, това не се получи.

С подкрепата на чужди исторически школи, определена група наши учени въведе едно неиздържано виждане. С фанатизъм започна да се внушава, че старите българи са тюрки, нямащи нищо общо с траките, които пък бяха обявени за изчезнали. Как е станало това чудо невиждано никой не обясни аргументирано. Как народът обявен от Херодот за най-големия в Европа се е изпарил никой каза. Как се стопиха като сняг под лятно слънце тези, които бяха гръбнака на римските легиони, но пазеха своя език и култура?

Никой не отваряше и дума за това, че на север от Дунава, по време на римската окупация на страната ни, са живели огромен брой траки. Става дума за гети, беси, мизи, карпи, тирагети, костобоки и др. Траки са обитавали и Крим, земите на Стара Велика България.

Присъствието на народа, от който произлязоха Замоксис и Орфей в този отдалечен от Балканите регион е доказуемо от значителния брой епиграфски паметници, куполни гробници, исторически свидетелства, археология, топоними и хидроними, за които обаче почти никой не желае да говори. Така информацията остава недосегаема както за обикновения читател, така и за студентите ни по история и археология.


                          Куполна гробница от земите на Украйна

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CM%5CE%5CMelekChesmen%20kurhan%20entrance.jpg

Ако за живеещите под римско подтисничество траки можеше да се приеме донякъде, че са асимилирани и са намалели като население, то как да се обясни изчезването на северните траки, тези които обитават Черноморските степи и земите край Карпатите, а и тези в земите на Стара Велика България? Какво направиха тогава учените – създадоха нови народи. Гетите станаха германски готи, а на смесените със скити мизи и гети бе сложен щемпел монголски хуни.

Никой не се притесни, че от гледна точка на археологията, идване на германи и тюрки в Източна Европа не може да се докаже. Готските и хунски находки са типични за Добруджа още по времето когато Рим е бил малко селище, но тази информация не достигаше до широката публика. Никой не се притесни и от това, че въпреки вековното присъствие на германи и тюрко-монголи, липсват каквито и да е било германски и тюркски топоними и хидроними в земите обитавани от готи и хуни. Такъв феномен няма никъде по света. Отново обаче тази важна информация не бе поднесена на широката публика и не бе обяснено значението й.

С напредването на науката стана възможно да се решат доста проблеми от историята. Благодарение на генетичните изследвания може да се установи какъв е етническия произход на дадена група хора. При изследването на материал от скелетни останки от старобългарски некропол стана ясно, че дедите ни нямат нищо общо с тюрките. При по-ранни изследвания бе установено, че сред нас българите се срещат носители на гени, които са присъщи на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. Както бе споменато в някои публикации – ТРАКИТЕ НЕ СА ИЗЧЕЗВАЛИ. Според учени от IGENEA  50% от гените на българите идват от траките.

Всички тези открития разбиха на пух и прах старите теории и зарадваха прогресивно мислещите българи. За жалост остана и доста неяснота – ако само половината българи са наследници на траките, то чии потоми са останалите наши сънародници?

Нека разгледаме подробно коктейла от гени присъщ на нас българите. За J2 и EV-13 няма съмнение, че принадлежат на древното население на Балканите и Мала Азия, която е обитавана от тракийските племена витини, бебрики, фриги, бюснеи, медо-витини, меони, мейони, халиби, сарапари, а и мизите наречени през Средновековието българи. Заедно маркерите J2 и EV-13 са присъщи на 38% от населението на България.

Значителен брой от нас -18% са носители на R1b. Обикновено този маркер се определя като специфичен за хората от Западна Европа, но на Балканите той не се появава с идване на хора от запад по време на Античността, или Средновековието. Установено е, че разновидност на, по-точно R-L23 е на Балканите поне от края на Ледниковия период, т.е  представители на тази група са взели участие в оформянето на тракийския етнос. Заедно с носителите на J2 и EV-13 носителите на R-L23 (R1b) са наследници на народа на Орфей и оформят 56% от населението на България.

В определени изследвания, като носители на I2 са посочени 20% от българите. За типичният за територията ни вариант на маркера I2, по-точно I-m423 се смята, че негови носители са обитавали Балканите още в зората на възникването на организираното земеделие и скотовъдство и, че от Балканите тази група се е разпространила на други места. Заедно с другите автохтонни маркери се получава, че поне 76% от българите са наследници на траките.

По принцип това число е внушително, но не е крайно. Доста се спекулира по отношение на маркера R1a1, 18 % от нас го имат. Той е наричан арийски понеже 16% от индийците са негови носители. Наричан е и славянски поради това, че се среща в честота над 50% сред сорби, поляци и украинци. Някои даже вярват, че носители на този маркер са дошли на Балканите едва през VI-VII век.

Още през 2009 година обаче излезе резултата от генетично проучване, че в Европа най-стария вариант на R1a1 е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. Някакви си 10 000 години се се връзват на тези, които се опитват да изкарат старите българи азиатски пришълци. Това, че сред траките е имало носители на R1a1 е ясно и от това, че този маркер присъства на доминирания от дедите ни в древността остров Крит. Там не са се заселвали нито индийци, нито перси, нито пък предци на поляци, сорби и украинци. За сметка на това, на най-ранните епиграфски паметници от Крит се срещат тракийските имена Арей, Диза, Питак, Резос.

Става ясно, че носители на R1a1 са взели участие в оформянето на тракийския етнос, а с това количеството на генетични маркери типични за траките и срещащи се при българите става 94%. Колкото и да им е неприятно на поддръжниците на тюркската и иранска теза, с фактите те не могат да се борят.

Няма да отричам, че според някои учени R1a1 е възникнал в Азия преди 25 000- 20 000 години. Възможно е, защо не, но ако се завърнем още по-назад в миналото ще се окаже, че предците на азиатските носители на R1a1 са живели в Африка.  Този период обаче не ни интересува. За нас е важно къде са били определена група носители на R1a1 в периода, в който е започнало оформянето на тракийския етнос, т.е. преди около 10 000 години.

Щом на Балканите преди повече от 10 000 години има носители на R1a1, друго не ни интересува.

Нека си има носители на същия маркер в Индия, Иран, Афганистан, че дори и Арабския полуостров, но какво от това? Носители има също в Русия, Полша, Украйна, Ирландия, че и в Дания, но какво от това? Касае се за различни групи хора, които обитават различни територии и имат различна съдба и история.

Нас ни интересува точно историята, по-точно историята на тези носители на R1a1, които са се смесили с носителите на R1b, EV-13, I2 и J2 на Балканите преди около 10 000 години. От тази амалгама се е получило нещо уникално – народът, който пръв ще види искрата на знанието – нашите деди наричани с името траки.

Поради това, че на Балканите са се смесили в незапомнени времена поне пет различни групи, се е родил народ с невероятно генетично богатство, което е донесло както крепко здраве, така и многобройни дарби. На наша територия няма генетични анклави, дори планините не са бариера. Това може да се обясни по един единствен начин – ние сме един от най-древните народи, може да се каже дори най-древния защото се искат хиляди години съжителство на различни групи, за да могат техните гени да се разпространят хомогенно на територията на страната ни.

Няма смесване дошли от Припятските блата хора с азиатски номади през прословутата 681 година. Няма изчезване на траки, промяната е само в имената на дедите ни, а това е един съвсем естествен процес. Завесата укриваща истината падна и е време да отпаднат и съмненията относно произхода ни, а с това и нашето делене.

Независимо дали сме руси, кестеняви, чернокоси, или рижи, ние сме потомци на едни и същи хора. Съвсем несправедливо предците ни бяха изкарвани войнолюбиви и разкъсвани от конфликти. Напротив, сред латини, гърци, келти и германи е имало в пъти повече деления и кръвопролития, но за това се мълчи. Мълчи се и за свидетелството на Демостен, че траките нямат обичай да се убиват един друг. Това се доказва от благородното поведение на цар Ситалк, а и от това на дошлия след него Котис I.

Враждите между дедите ни са били много по-малко отколкото при другите народи, а любовта и поддръжката на предците ни един към друг доста по-големи. За жалост ние бяхме залети от чуждата пропаганда, която внушаваше хитри лъжи, но ето нито траките се оказаха варвари и чужди на нас, нито пък разкъсвани от конфликти. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Победиш ли съзнанието на хората, няма защо да мериш сили на бойното поле.

Дедите ни загубиха много битки с коварните противници, но спечелиха войната. Въпреки страшните опити да бъдем асимилирани и унищожени, ние се запазихме. Успяхме да съхраним най-древните си традиции, народни носии, песни, предания.

Искрата пламтяла в сърцето на Орфей пламти и в съцата на днешните българи. Мъдростта на Залмоксис е намерила дом в душата на милионите добри и скромни хора. Дързостта и решителността на Спартак са в гените на всеки от нас и само чакат удобен момент да се прояват.

Когато знаеш къде са корените ти, кой си, знаеш и какво можеш, как трябва да се държиш и какъв трябва да е твоя път.




Използвана литература:

Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието


Expansion of E-V13 and I-M423 from the Balkans




Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Sena Karachanak ,Viola Grugni ,Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery,
Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov,
Draga Toncheva ,Ornella Semino 



Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians

D V. Nesheva Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, S Karachanak-Yankova Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, M Lari Department of Evolutionary Biology,Laboratory of Anthropology, Molecular Anthropology/Paleogenetics Unit,University of Florence, Florence, Italy Y Yordanov Institute of Experimental Morphology, Pathology and Anthropology with Museum, Bulgarian Academy of Sciences A Galabov The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences


DNA Genealogy, Mutation rates, and some Historical Evidence Written in the Y-Chromosome, Part II, Walking the map, JOURNAL OF GENETIC GENEALOGY, 5(2), P. 217-256, 2009

A.Klyosov



Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries




 Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер 




“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...”


“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотипс наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... 





26.07.2015 г.

НОВИ ИЗНЕНАДИ ОТНОСНО ТЕОРИЯТА ЗА БАЛКАНСКИЯ ПРОЗХОД НА НАРОДА НИ


Благодарение на мой приятел, преди няколко месеца се натъкнах на една интересна книга. За нейния автор – Aрхимандрит Кирил Рилски няма никакви съмнения по въпроса за корените на българите. В началото на ХХ век, по-точно през 1930 година този човек пише съвсем уверено, че ние сме потомци на “древнитѣ трако-илирийски племена живели в Илирия от незапомнени доисторически времена”.

Същата теза е развита по-рано от проф. Ганчо Ценов в работите му Праотечеството и Праезикътъ на Българитѣи Произходътъ на Българитѣ. Тези творби са публикувани респективно през 1907 и 1919 година. Още по-рано тракийският произход на българите бива защитаван ревностно от акад. Цани Гинчев. Макар да използва голяма доза романтизъм, Гинчев представя железни аргументи. Навремето те не могат да бъдат оборени, поради това биват покрити с мълчание и обречени на забрава от учените чуждопоклонници.

Такава е и съдбата на писанията на родолюбци като Данаил Юруков, Никола-Йонков Владикин, Георги Сотиров и др. Тези хора защитават всеки по свой начин местните корени на нашия народ и подчертават, че траките никога не са изчезвали, просто в по-късни времена са познати под името българи. Това твърдение, в миналото обявявано за абсурдно, наскоро бе доказано от проучванията на генетиците.

Всеки път когато научвах за писанията на прогресивни българи писали в миналото и вярващи в балканските корени на народа ни, съм се питал – Колко ли още непознати автори ще срещна? Доста ли са тези, които са вярвали, а и доказвали преди 1944 и преди 1989 година, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей?

Сега, само три месеца след откриването на работата на Архимандрит Кирил Рилски, успях да се натъкна на друга, не по-малко забележителна творба. Става дума за книгата
БЪЛГАРИТѢ ПОТОМЦИ НА ЦАРСТВЕНИТѢ СКИТИ И САРМАТИ. Не познавах автора Д.П.Даскалов, той се оказа не просто любител, а член на Софийското Археологическо Дружество. Работата си Даскалов е публикувал преди повече от сто години, в далечната 1913 година.

Заглавието със сигурност би зарадвало поддръжиниците на иранската теза за произхода на старите българи. Все пак днес старите скити и сармати са набедени за иранци, а на нас ни се приписва родство с живеещите в Афганистан пащуни, талишците и др. Ако все пак някой симпатизант на иранската теза стигне до с.70 ще се натъкне на неприятна за него изненада, която би прераснала в ужас. На тази страница започва глава VII, а нейното название е ТРАКИЙСКОТО ПОТЕКЛО НА СКИТО-САРМАТИТЕ.

Оказва се, че преди повече от век се е знаело добре за общите корени на траки, скити и сармати. Още преди век се е знаело, че траките са обитавали не само земите на юг от река Дунав, но и териториите край Днепър и Днестър, и то още през Меднокаменната епоха – пето хилядолетие преди Христа. Де факто след 1944 науката бива върната доста крачки назад по отношение на немалко важни неща.

За мое удивление и радост се оказа, че на Даскалов и неговите колеги е било ясно и това, че неолитната керамика на Източна Европа е разпространена в по-късни времена на Цикладските острови, а и на остров Крит. До този момент мислех, че едва проф. Бедрих Хрозни е писал за тракийската керамика и тракийската колонизация на Минойския Крит – Ancient History of Asia Minor India and Crete”, 1952, с.219-220. Стана ми приятно, че не първо чужденец, а българи са знаели за връзката на дедите ни с древния егейски свят и изграждането на минойското общество.

Навлизайки по-дълбоко в работата на българския археолог, аз бях изненадан още веднъж. По времето на Даскалов се е знаело отлично, че възпетите от Омир трояни са потомци на трако-фригийските племена обитаващи Мала Азия – с.53. Несъмнено на доста учени от БАН това е добре известно и то от доста време, но тази важна информация започна да се популяризира едва през последните десет-петнадесет години и то твърде плахо. Поради тази причина, днес на тракийския произход на трояните, някои хора гледат като на сензация, а то си е старо знание, нещо общоприето за учените от Царство България.

Още в началото на своята работа, на с. 15 Даскалов споменава нещо, което би изпълнило сърцето на всеки родолюбив българин с радост - ”И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минават стихийно Дунава не въ силата на известѣнъ договоръ съ византийцитѣ, да пазят като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, въ качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостров...“.

Даскалов обяснява, че обитавалите земите на север от Дунава българи са само освободители целящи да спасят своите братя намиращи се под римска власт и заплашени от асимилация. Византия е наречена съвсем правилно незаконна завоевателка на Балканския полуостров. През VII не се стига до смесване на чужди народи в Тракия, а до консолидиране на разединени до този момент групи на наши предци.

Eто колко проста е истината и преди колко време тя е била известна на Д.П.Даскалов, Архимандрит Кирил Рилски, проф. Ценов, акад. Цани Гинчев и десетките хиляди техни читатели. Направо ми става страшно като си представя какви усилия са хвърлени да се укрият планини от данни и да бъде изкривена картината на реалността по извратен начин.

Манипулаторите на историята ни не просто са премъчали редица заслуги на дедите ни, но и са ги изкарали чужденци в собствените им земи. По-ужасен начин да се омърси паметта на предците ни едва ли може да се измисли. Старите българи са считали земята ни за свещено място, посрещали са мечове и копия с гърдите си, за да защитят Родината, а после бездушни индивиди ги обявят за нашественици в територията на юг от Дунава.

Тези, които са обезобразили историята ни не са били нито глупави, нито заблудени. Действано е с умисъл, действано е организирано. Оправдание би могло да има в случай, че не съществуваха сведения за родството на траки и скити. За техния общ произход обаче има предостатъчно данни. 

В работата си Етника Стефан Византийски пише – Σκύθαι ἔθνος Θράκιον “ -  Скитите са тракийски народ – St.Byz. Tomus Prior, MDCCCXLIX, p.578. Дион Касий гледа на северните траки – даките като на клон на скитите- Dio, 51.22. За Страбон скити и сармати принадлежат на една и съща общност- Strab. XI.2.1. Писалият по-късно Прокопий причислява сарматите към семейството на тракийското племе гети -Proc. BG, III.ii.3. Пак Страбон обяснява, че обитаващите Азия саки са от същия произход както и скитите- Strab.XI.8.2. В работи на други старогръцки автори намираме твърдения, че саките са траки- Д. Попов, Гръцките интелектуалци…с. 326.

Ето, свидетелствата за общите корени на скити и траки не са никак малко, но за жалост не са популяризирани. В пълна неизвестност е останал и важния факт, че доста скитски имена притежват тракийски успоредици. Скитските лични имена Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика, а някои са и идентични на тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион.

Неизвестни са и други неща като например общия култ на траки и скити към Арес. Херодот е пределно ясен, че скитите изпитват силна неприязън към чуждата религия и наказват със смърт чуждопоклонниците – Thus do the Scythians carefully guard their own customary observances, and such are the penalties which they inflict upon those who acquire foreign customs besides their own. ” – Her. IV.80.


Освен тракийския Арес скитите почитат и тракийския Папай, който дори е тяхно върховно божество – Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios“ – Her.IV.49. Богът на слънцето скитите наричат Гетосур - Γοιτόσυρος- Her.IV.59. При траките слънчевото божество носи името Сурегет. Засвидетествано е на надпис от Баткун (Пазарджишко), Филипи, (Македония) и Дуросторум (Силистра) – D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, z.472. Има дори тракийски лични имена Суро, Сура, Суротралис, а тяхното значение е слънчев, светъл, сияен. Частицата гет означава славен, тя се среща в етнонима гети и тракийското царско име Гета (господар на едоните). Теонимите Гетосур и Сурегет притежават значение славно слънце.

Други непознати, но важни паралели в бита и обредите на траки и скити са татуирането на благородниците, изкуствената черепна деформация, правенето на ритуална чаша от черепа на повален враг, издигането на могила над гроба на благородник, а също така и жертването на коне. Стилът на тракийското и скитско изкуство е идентичен, паралели намираме и във военната тактика.

Фактически облеклото, а и оръжието на северните траки е неразличимо от това на скитите, но уви, тази важна информация не е поднасяна в миналото на широката публика. Това, че старите българи бяха наричани скити бе използвано, за да бъдат определени дедите ни като азиатски народ. Непритежавайки база за сравнение доста сънародници попаднаха в капана на тези, които се опитваха да поставят корените на българите в Централна Азия.

Даскалов не представя всички посочени до тук данни, но въпреки това е успял да разбере що за хора са били скитите и сарматите. Изхождайки от някои исторически извори, а и от свидетелствата на археологията този прогресивен учен достига до истината. Истина, която десетки години по-късно е потвърдена от археолози като А.И. Мелюкова.

В работата си Скифия и Фракийский Мир (Скития и Тракийския Свят) археоложката говори за дълговековното тракийско присъствие в Черноморските степи. Мелюкова дори се осмелява да спомене, че предскитската култура в Черноморските степи притежава тракийски елементи. Дадени са и доста примери с керамика, която всеки непредубеден специалист би видял, че е тракийска по произход.







Днес, благодарение на работи като тези на Д.П. Даскалов и проф. Ценов, проф. Чилингиров, акад. Гинчев и др. ние разбираме, че капанът сковал съзнанието ни е от сравнително ново време. В миналото българите са знаели добре чии потомци са, това обяснява храбростта и себеотрицанието при браненето на Родината, а и пазенето на традициите, старите свещени извори и гори. Човек дава живота си за своето, за това, което е част от сърцето и душата му.

Ние не можем без земята си и тя не може без нас, тъй както майката не иска да бъде откъсната от децата й. Тук са се раждали герои, мислители, творци и лечители на човешката душа. Те са расли пиещи от красотата на природата ни и възпитавани от нея.

Чедата на България дори и откъснати от нея по различни причини и в различни времена, винаги са се завръщали при нея. Завръщали са се, за да се запазят, завръщали са се и за да помогнат, да избавят своите братя и сестри от чуждо подтисничество.

Този процес се повтаря и днес. Двата милиона прокудени от политиците българи не са забравили Родината. Български хора се играят на няколко континента от нашите емигранти. Наши сънародници организират фолклорни фестивали, на които се стичат като бурна река хиляди наши братя и сестри жадни да се докоснат до корените си.










Прокудените българи се превърнаха в посланици на България. Благодарение на тези хора името на държавата ни стана доста популярно. Прокудените българи са и тези, които поддържат страната ни. Средствата, които те изпращат в Родината са в пъти повече отколкото чуждите ивестиции, които де факто не помагат, а само допринасят за финансовото ни заробване.

Колкото да се стараят бездушните политици и корпоративните медии да ни делят, колкото и омраза да се сее, ние пак си се обичаме. Доброто расте и ще продължава да расте. Родолюбието расте и ще продължава да расте. 

Расте и решителността отново да се превърнем в хора, които не се носят безпомощно по течението, а сами коват съдбата си. Надеждата, че ще оцелеем вече се превърна в увереност. Веригите са скъсани и пробудения българин усеща старата сила да се завръща в мишците му. Пътят пред нас е отворен.



3.07.2015 г.

КАКВО Е ТОВА НАЦИОНАЛИЗЪМ И ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ НЕГО?


Израснах с книгите на Николай Хайтов и Иван Вазов. От най-ранна възраст попивах българския дух, с който са изпълнени творбите на тези хора. Подвизите на героите, тяхната удивителна храброст и любов към народа, ми показваха какъв трябва да е всеки, който е закърмен в нашата земя. Разбрах, че дедите ни никога не са спирали да се борят за свобода. Разбрах, че нашите предци са се вдигали срещу подтисниците дори само със земеделски уреди в ръцете. Приказката за покорната рая се оказа една хитро прокарана и упорито поддържана измама, целяща да смачка самочувствието ни и да ни сложи невидими вериги.

С измамите се отравя съзнанието на хората. Не случайно е казано, че перото е по-силно от меча. Когато сме объркани и обезверени ние сме лесна плячка за безсъвестните хитреци – паразитите на обществото. Гордият, силният, изпълненият с увереност човек не може да се граби и унижава. Добрият няма да отвърне на обидите на лошите хора, но ще защитава своето със зъби и нокти. Така е редно защото, ако не пазиш своето, то не го и заслужаваш.

Хубавите неща никога не стават лесно. Благоденствието никога не идва в една държава спонтанно, като по чудо, а със сигурност не се донася от чужденци. Богатството и сигурността са плод на дългогодишен труд и неспирна борба за защита на собствените интереси. Така както истинският мъж брани съпругата, децата и остарелите си родители, така истинският родолюбец защитава държавата си. Тя е нашето семейство, нашия дом, чието просъществуване може да се осигури само от волеви и силни хора.

От доста време медиите у нас, а и в други държави правят опити да ни убедят, че национализма е нещо лошо, нещо порочно и дори опасно. Внушава се, че трябва да сме широко скроени, да бъдем граждани на света. Това обаче е една илюзия, хитър опит да ни накарат да свалим гарда. Гражданин на света е този, който може да си позволи за купи света. Ние не спадаме към тази група хора.

Нека не се залъгваме, няма силна държава, която да не държи на своето. Няма силна страна, която да се е отказала от своята култура и традиции в полза на химера като граждани на света. В началото на ХХ век Индия и Китай бяха многолюдни, но и слаби държави. През 40-те години шепа англичани и японци бяха в състояние да правят каквото си поискат. Именно пробуждането на национализма спомогна за прогонването на чужденците, той разчупи оковите на Индия и Китай превръщайки ги в новите господари на Азия.

Започнах делото си с ясната мисъл, че за нас има бъдеще само, ако си възвърнем самочувствието. За разлика от други народи, ние нямаме нужда от измислици и фалшификации на историята. Нужно е само истината за историята и произхода ни да бъде имъкната от мръсната тиня на лъжите трупани дълго време. 

Когато българинът разбере каква кръв тече във вените му и какви качества са закодирани в гените му, оковите на съзнанието ще паднат. Невъзможното ще стане възможно и най-после животът ще има смисъл.

Нима не е окрилящо да знаеш, че си потомък на велики хора, на първите благородници и създатели на култура, на борци против подтисничество и несправедливост, на хора, чиято най-голяма дарба е способността им да се издигат от пепелищата! 

Гордостта, която бях изградил опознавайки миналото на народа ни ми помагаше. Тя ме изправяше всеки път на крака когато на плещите ми тежаха грижи и болежки. Тя ми даваше стимул да продължавам да се боря въпреки сериозността на ситуацията, в която бях.

Не малко пъти съм изпадал в ужасни ситуации. Не малко пъти ми се е струвало, че идва края ми. Винаги обаче си казвах – българин не се предава! В тежките моменти си спомнях, че и дедите ни са подлагани на изпитания, че и над тях небето е било черно, а земята, на която са стъпвали е било прогизнала от кръв. Щом те са били в такъв ад и не са се предали, то и аз не бива да се предавам.

Да си потомък на благородници е рядка привилегия, но и задължение. Щом носим кръвта на първите благородници ние сме длъжни да се държим като такива. Нямаме право да се отчайваме, нямаме право да униваме, нямаме право да оставаме пороците да ни победят. Благородникът се бори безотказно, но също така е в състояние и да прости. Благородникът е смел, но не отговаря на злото със зло, а вместо това се обединява със своите братя и сестри.

Националната гордост бе като лекарство за мен, а това, което е лекарство за индивида, ще е лекарство и за обществото. В това съм напълно уверен защото е вече доказано от други народи, чиято любов към собствен език, история и традиции им е дала вдъхновение да изградят ново общество. Вдъхновеният човек не може да се спре, за него изпитанията не са нещо страшно, а само поредното предизвикателство, което ще го направи по-силен.

Чуждопоклонничеството убива индивида, убива и обществото. Не е случайно това, че бяхме залъгвани в миналото, че не сме способни да се управляваме сами, че културата на предците ни е била по-ниска от тази на други хора. Тези лукави внушения спомогнаха да се раздели народа ни. Стигна се дори до такива крайности, че някои сънародници започнаха да се срамуват от произхода си, а и да презират своите братя и сестри.  

Лошото е, че процесът на разпространение на заблуди объркващи обществото ни продължава. Недобросъвестни хора правят опити да внушат, че ако българите си върнат националната гордост, те ще се превърнат в надменни хора и ще се стигне до крайности както в Германия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Анонимни хитреци коментиращи по форуми, блогове и стени във Фейсбук намилат, че национализма води до пораждане на омраза.

Това разбира се не отговаря на истината. Този, който обича народа си и се гордее с произхода и културата си не мрази другите хора. Омразата идва, когато човек е ограбен, унижен и притиснат в ъгъла, когато му е отнето достойнството и възможността да изхрани семейството си по честен начин. Омразата идва, когато ни е отнето всичко човешко и в празната обвивка, в която сме се превърнали идва тъмнината.

Защо да мразиш, ако никой не те обира най-нагло? Защо да мразиш, ако твоите традиции са уважавани? Защо да мразиш, ако никой не ти пречи да водиш нормален живот? Нелепо е ние българите да бъдем сравнявани с други хора и други ситуации. Нелепо е да бъдем изкарвани расисти защото обичаме своето и не искаме да приемем натрапени от чужденци нови морални ценности. Нелепо е национализма да се обрисува като най-голямото зло, а същевременно деянията на банкерите съсипващи цели държави да бъдат определяни като нещо нормално.

Всъщност истинското, българското название на национализма е РОДОЛЮБИЕ. Никой не може да каже с презрение – Този е голям родолюбец. Никой не може да те обвини за това, че си родолюбец. Няма нищо срамно в това да обичаш род и Родина, да уважаваш старите традиции и да пазиш своето.

Докато на думата национализъм е залепен негативен заряд, то е невъзможно да се опорочи думата родолюбие. Това е причината медиите, а и чуждопоклонниците пишещи в интернет да използват само термина национализъм когато става дума за опитите ни да възстановим историята си и да искаме да живеем нормално, без да ни грабят, тормозят и унижават.

Спасението на България е във възраждането на Родолюбието. За това обаче е нужен обединяващ идеал. Поне за мен това са нашите предци, които отдавна са ни дали пример как живеят истинските хора. Спартак ни научи как се чупят окови и как дори и най-могъщият враг може да се накара да трепери. Залмоксис и Орфей ни дадоха мъдроста, знанието за това, че страхът е излишен, че човек трябва да се стреми винаги към свобода на духа. Благородният и смел цар Ситалк показа как се прощава, как се превъзмогва гордостта в името на народното благо.


http://stocklandmartelblog.files.wordpress.com/2010/01/spartacus1.jpg


https://newtopiamagazine.files.wordpress.com/2012/09/01_00_ovid_wbcvr_romx.jpg

Тези уроци се прекрасни и който и да ги следва ще се превърне в буден и силен човек. Поради тази причина враговете на народа ни фалшифицираха нашата история защото будни и силни хора не могат да се грабят и поробмат. Корените ни бяха захвърляни ту при угро-фините, ту при тюрките, ту в обруления от ветрове Памир. Това не са случайни неща, въвеждането на объркване сред народа никога не е случайно. Целта е да се посади съмнение, а то е отрова. Когато човек не знае от къде идва, не знае и какво да защитава.

Днес ние разполагаме не само с доказатествата дошли от неудобните исторически извори, в които сме наречени местен народ. Днес имаме доказателствата на антропологията и генетиката за това, че сме потомци на хората създали първата цивилизация, на хората, които бяха духовни водачи на мнозина, на вечните носители на светлината. Колкото и да се опитват враговете на истината да оспорват, манипулират и отричат фактите, истината си пробива упорито път.

Чудо скоро няма да стане. Няма да се превърнем бързо в богати и благоденстващи хора, но и на това ще дойде време. На този момент е важно да спрем отравянето на съзнанието на младите хора. Нужно е да ги възпитаме в гордост и любов към род и Родина. Дори да отидат да учат в чужбина, младежите ни няма да са загубени за нас. 

Те или ще се завърнат отново в България, или ще работят за нея с цялата си душа и сърце. От посланици по света имаме нужда защото силите на злото са се постарали да омърсят името ни. С примера си, с поведението си на горди, благородни хора ние ще измием калта на лъжите и името Българин ще стане отново символ на хора на светлината.




24.06.2015 г.

КАК ПОДРОБНОСТИТЕ ПРОМЕНЯТ ИСТОРИЯТА В ПОЛЗА НА БЪЛГАРИЯ


От живота научих доста уроци, а най-важния е този, че упорството винаги бива възнаградено. Ако човек следва целта си неотклонно, той ще я достигне независимо дали му се пречи, дали го осмиват, или го заплашват. Съпротивата дори може да ни направи по-амбицирани и по-решителни. Никой не пречи просто така, за да има негативна реакция породена от действията ни, то нечии интереси са накърнени, някой изпитва страх, а страхът идва от това, че изобличението на лъжи и измами е близо.

Днес живеем в точно такова време – дрипавото було на лъжите затъмнили съзнанието на поколения българи вече се къса. Теориите, които ни караха да се чувстваме роби и вечно задължени на други хора се рушат. Излизат наяве все повече сведения, които показват, че ние сме дарители на знания, религия и дори свобода. Българинът започва да разбира, че притежава достатъчно сила, за да може да кове съдбата си. Тихото примирение изчезва, а на негово място идват гордостта и увереността.

За пробуждането на народа ни допринесоха действията на редица будители. Като започнем с Цани Гинчев, Архимандрит Кирил Рилски, Георги Сотиров и проф. Ганчо Ценов и стигнем до проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев, Александър Мошев, Андрей Киряков и др. Всеки от тези хора допринесе за отмиването на чернилката от картината на истинската ни история. Всеки отделно, по свой начин добави липсващи детайли.

Това се опитвам да правя и аз доколкото ми позволяват възможностите. Началото на моята дейност бе скромно. Често стигах до задънена улица, но не се отказвах. Това, което не можех да реша на момента, архивирах и оставях за по-късно време. Добър пример е легендата за Персей и неговия кон Пегас. Мой приятел историк ми бе казал, че името на Персей не е гръцко, аз от своя страна се чудех дали то има връзка с това на тракийския цар Прусий, а и на българския владетел Пресиян познат и като Прусиан.

След време попаднах на гръцки етимологически речник написан от Хялмар Фриск. Когато попаднах на страницата, на която бе направен анализ на името Персей, трябваше да седна, просто останах безмълвен. Не само името не притежаваше смисъл на гръцки, но шведския учен бе дал етимология с перѫ-пера, бия, удрямGriechiesches Etymologisches Wörterbuch, z.517. Името на Персей означава – боецът, този, който бие, този, който удря.


                http://www.visitsitaly.com/images/eromagna-im/modena-im/modena-statue_of_perseus.jpg

Удивлението ми премина в радост, която за жалост бързо избледня и се превърна в огорчение поради това, че не българин, а швед бе представил важен факт разкриващ част от истината за произхода на народа ни. На ученици и студенти се преподаваше за гърка Персей, а реално този герой няма нищо общо с гърците. Те само за записали едно предание и в по-късни времена са го представили за свое. Все едно турците да документират победите на цар Калоян над кръстоносците и после да го обяват за свой герой.

Разбирайки, че името на Персей е българско се запитах дали това няма да важи и за крилатия кон Пегас? В този случай работата на Фриск не предложи българска дума за обяснението, но пък бе казано, че Пегас не притежава яснa етимология ohne sichere Etymologie – Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z.524-525.

                                     картина на F. Mantania 

https://40.media.tumblr.com/17d2c36ada4f9878df8fd24cc02b465d/tumblr_n8qgr4skZI1qd42nao1_1280.jpg

Реших да се допитам до наш специалист относно името на крилатия кон. Специалистът започна охотно да разказва, че със сигурност Пегас е гръцко име, то идвало от пеге-извор понеже където стъпел конят на Персей, от земята бликали извори. Хубаво, но по тази логика цяла Гърция трябваше да е покрита с извори. Пак трябваше да се обърна за помощ към работата на Хялмар Фриск. Потърсих етимологията на пеге-извор и установих, че както Пегас тя също не притежава ясно обяснение на гръцки - Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z. 525.

Несъмнено има връзка между Пегас и пеге-извор, но каква е тя?  За моя радост този път отговорът дойде от работа на български учен. През 1975 година езиковедът Кирил Влахов публикува своята творба Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори. Разглеждайки родопските диалекти Влахов споменава думата пегат-бегат, бягат и я сравнява с името Пегас, което пък обяснява с *beg(h)ǝ-so-s- бяг, бегач – с.23-24. 

Този път бях удовлетворен, най-сетне български учен бе намерил смелост да тръгне против течението и да каже истината. Трябва разбира се да уточня, че Влахов не е нарекъл българския език тракийски, а е обяснил фонетичната особеност на преминаване на Б в П – така нареченото Lautverschiebung само като тракийско наследство запазено в определени диалекти.

Тази позиция на нашия учен е разбираема. Той е без това е казал предостатъчно, за да привлече вниманието на тоталитарната цензура, но поне е имал доблестта да даде ценни данни, които след време да бъдат използвани от някой друг. Влахов е знаел, че лингвистите от по-късно време несъмнено ще открият така нареченото тракийско фонетично явление не само в диалектите ни, но дори и в старобългарския език, т.е. тракийското фонетично явление Lautverschiebung съществува и в официалния език на дедите ни. Намираме го в стблг. потьпѣга-разведена жена, буквално избягала от съпруга си – БЕР, Том I, с. 268.

Думата пѣга отговаря на бѣгати-бягам, избягвам, а това показва убедително, че ние имаме прекрасно обяснение както за името на крилатия кон Пегас. По ирония на съдбата дори и гръцката дума πηγή, παγά- извор  притежава българска етимология.

Изворът е вода, която е в движение. Думата πηγή, παγά- извор се обяснява прекрасно със стблг. пѣгъ-бяг, т.е. бързо движение. Ручей идва от руквам – потичам изведнъж силно, сродна е и на рукло- вкупом и стремително – БЕР, Том VI, с.341. 

Никак не е странно, че гръцка дума за извор де факто е от български произход. Ние сме потомци на хора, които са населявали не само земите на България, но и тези на Гърция в дълбока древност. Това обяснява защо доста реки от територията на южните ни съседи имат български имена.

На първо място е Пеней, за чието тълкуване Вл. Георгиев предлага думата пѣна-пянаСъс същата етимология са течащата в Тесалия Панисос и намиращата се на Пелопонес река Пеней. Георгиев споменава в своя работа за наличие на девет реки и извори с име Кафисос. Обяснение е дадено с IE kap hys(y)o – капещ, като са посочени и българските хидроними Капещец, Капищец, Капна и др. – Introduction to the Indo-European languages с. 155.

Георгиев дава и други интересни имена като например това на пет реки с название Ерасинос. То бива сравнено с тракийското речно име Йерасос и бива дадено тълкуване със санскр.rasa-роса, пропусната е обаче споменатат от Плиний Стари тракийска река Оросина (оросена) - Plin. H.N.IV.18.

Споменати са и няколкото реки с название Ахерон (Aзерон). За тълкуването на имената им са предложени лит.āžeras- езеро рус. озеро-езеро. Пропуснати са тракийските топоними Азорос, Азареис, Езареис, пропуснат е днешния Езерово, а също и българските думи яз, езер, езеро.

Ето какво се получава когато човек упорства в търсенията си. Благодарение на ровене и сравнения истината излиза на бял свят. Истина, която радва понеже показва древните корени на българския народ, но и истина, която показва на какви чудовищни измами сме били принудени да вярваме.

Става ми страшно когато осъзнавам как в миналото нашето съзнание е деформирано, как е моделирано така, че да сме слепи, глухи и покорни. Дълги години ни е внушаван по хитър начин комплекс за малоценност, докато крадците на нашата история и култура бяха поставяни на пиедестал.

Тези, които участваха в това ужасно деяние са същите, които днес се противопоставят на истината по всякакъв начин – осмиване, заплахи и опити за компрометиране на хората борещи се против догмите.

Тези хора не познават срам и свян, не знаят какво е съвест, не знаят какво е родолюбие. Борбата с такива индивиди не е лесна, но никога не бива да включва насилие. Това, от което те се боят е да видят как българите се обединяват, как започват отново да милеят един за друг и как отново изграждат Родината. 

За това е нужен идеал, а този идеал и дори пример са нашите предци.  Те са прометеевците, те са героите чупещи вериги, те са мислителите създали човеколюбиви учения. Същата кръв тече и в нашите вени, на същите неща сме способни и ние. Бог ни е дал всички качества, с които можем да извоюваме свобода и благоденствие, от нас се иска само да действаме.



ПЕРПЕРИКОН

Loading...