30.08.2014 г.

КАК СЕ УБИВА ЧОВЕК?


Животът е дар, който трябва да се цени. Идваме на този свят малки и беззащитни. Минават дълги години преди да се превърнем в самостоятелни личности, а по пътя, по който минаваме ни чакат безброй изпитания. Болести, бедствия и злополуки не могат да се предвидят, но все пак повечето от нас се справят с всичко. Някои дори имат щастието да достигнат до преклонна възраст. Жилави сме, в нас се крие сила, за която дори не подозираме. Когато се намираме в голяма опасност тялото се трансформира, мускулите се стягат, вените са пълни с адреналин...Човек може да преживее падане в пропаст, ухапване от отровна змия, куршумна, или прободна рана, експлозия и т.н. Известни са много случаи когато хора са се измъкнали от сигурна смърт...
                                              
Да, жилави сме и въпреки това съществува съвсем сигурен начин да бъдем унищожени напълно. С този метод може да се премахне не просто един индивид, а дори да се сложи край на цял народ. Не са нужни свръхмодерни оръжия, или огромни тълпи от главорези. Не, има смърт, която идва бавно, тихо, неусетно. Засегнатия дори не подозира, че дните му са преброени...до последния си ден той се движи, работи, спори. И все пак е обречен да потъне в небитието.

В момента, в който група безсъвестни хора смажат вярата ни в доброто,  сигурната смърт забива нокти в нас. Когато ни бъдат отнети гордостта и достойнството, сякаш невидима черна ръка  рязва душата ни с тънък нож. Като дърво с отсечени корени започваме бавно да линеем и да губим същността си. Униженията и гаврата със справедливостта докарват апатия. Тя се впива като пиявица в нас и източва живота ни ден подир ден...Ето така идва сигурната смърт. Ето така един цял народ може да бъде заличен от лицето на земята, без да гръмне нито една пушка, без никой да издаде вик...

Българите, от които в миналото Монро, Бъкстон, Стобарт, Рийд и др. се възхищаваха сякаш не съществуват. Ето какви хора видяха чужденците посетили земята ни: Българинът е ненадминат в своето упорито преследване на целта, което комбинирано с трезвото му виждане, дава надежда за велико бъдеще на този народ... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, големеенето на сърбина, нито мечтателния и непрактичен идеализъм на руснака. Българинът по-скоро прилича на шотландеца от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат...”

Ноъл Бъкстон казва за нас:“За българина е достатъчно да знае какво трябва да направи и той го върши. Дълбоки чувства той изразява, без да парадира. Интуицията му е отправена към реалността, българинът изразява себе си със заблежително спокойствие... “Българите са прекрасни хора, здраво свързани със земята, тяхната устойчивост към морални болести е забележителна. Куражът им, а и тяхната издръжливост, са им създали славата на велики бойци из цяла Европа. Българите  имат уникални качества на тялото и духа...”

Тези качества ние все още ги имаме, те не са изчезнали, въпреки, че лоши хора се опитват да ни внушат, че е така. Ние сме народ, който за ужас на враговете си многократно се е издигал от пепелищата,  прераждал се е и е показвал на света, че е способен на чудеса. Не малко велики цивилизации познават шеметен възход и дълговековно благополучие. В Шумер, Хетската Империя и Урарту са  създадени великолепни сгради и изваяни изумителни скулптури, изписани са хиляди документи, сътворени са изящнни украшения...След падението си обаче, хората създали тези забележителни държави не са били в състояние да се възобновят и възвърнат старата слава. Не са помогнали нито оръжия, нито клетви, нито молитви към различни богове... Нашите деди обаче са направили това, което е било невъзможно за други хора защото са имали сила на духа. Предците ни са следвали  упорито истината, доброто и справедливостта, и са се превърнали във вечни техни носители.

Не е ли това пример достоен за подражание? Не е ли завръщането към духовното, доброто и почтеността най-доброто лекарство срещу ужасната болест, която е впила нокти в обществото ни? Злото не може да съществува без някой да го храни...Борбата със злото се състои в това да мислиш добро, да говориш добри неща и да вършиш добро. Аз направих своя избор защото искам да живея като Човек и като Българин... Какъв избор ще направите вие...?


28.08.2014 г.

ТРАКИЕЦЪТ СПАРТАК И БИТКАТА МУ С РИМ

Човешкият живот е кратът. Дните се нижат бъро, а ние обгърнати от грижите си не забелязваме тяхното отминаване. Малцина са тези, които успяват се преборят с течението, малцина са тези, на на които се отдава да извършат велики дела. Способен на това се оказва тракиецът наречен Спартак.

http://www.starz.com/PublishingImages/Originals/Spartacus/Hero/SpartacusSaga_Mobile9_320x340.jpg

Повече от две хиляди години качествата на този забележителен мъж предзвикват почуда и възхищение, а името му се е превърнало в символ на свободолюбие и справедливост. С право можем да се гордеем, че Спартак е роден в страната ни и, че делим една кръв с него. Ето и неговата история...

В далечното минало страната ни е била известна като свещено място за Арес-богът на войната. Макар да са възпитавани от човеколюбивите доктрини на Залмоксис и Орфей, дедите ни са били страховити бойци. Суровият живот, а и сблъсъците с враждебни съседи са принудили тракийските мъже да каляват непрестанно тялото и духа си. За да защитиш семейството си трябва да си силен и волеви. Слабите са осъдени да изчезнат завинаги...

За Спартак се смята, че произлиза от средите на медите. Те са едно от най-войнствените тракийски племена. Техни съседи са старите македонци, дарданите, синтите, дентелетите и др. Благодарение на Тит Ливий знаем за имената на няколко града на медите – Ямфорина, Десу Дава, Петра.  Това показва, че медите в никакъв случай не били са диво племе, а хора с добра организация и култура.



Кога е роден Спартак не може да се каже с точност. По време на робското въстание 73-71 година преди Христа, Спартак е мъж в разцвета на силите си. Може да се предположи, че славният тракиец се е появил на бял свят накъде към 110 година преди Христа. В полите на Пирин той поема първият си дъх, а с него и неутолимата жажда на дедите ни за свобода и справедливост.

Повечето автори смятят, че по една или друга причина Спартак е продаден като роб в Рим. Други пък, споменавайки сведения на стари автори твърдят, че първоначално смелият тракиец е участвал в помощните войски на римските легиони. Вярва се, че в поради това, че е дезертирал, Спартак загубва свободата си и в последсвие бива принуден да стане гладиатор.

В тези версии има редица слабости. Пренебрегнати са няколко важни факта. Името на Спартак не е на обикновен човек. То се използва от благородниците на няколко тракийски династии. В Приазовието, там където Теофан Изповедник локализира Стара Велика България е имало Тракийско Боспорско Царство. Една от най-известните династии е тази на Спаратокидите. Познати са пет царя с име Спароток в периода 480-180 пр. Христа.


монета на цар Спарадок/Спароток - 445-435 пр.Христа

Същото име е в употреба при благородниците на одрисите. Спараток I е син на могъщият владетел Терес I и брат на Ситалк. Имена сродни на това на Спартак срещаме и при живеещите в Добружда скити. Там, а и в Черноморските степи е властвал Спаргапейт. Доста по на изток, при масагетите, които Йордан определя като клон на гетите, намираме името Спаргапий- син на победилата Кир Велики царица Томира.

Днес имената могат да се използват безразборно, но в древността не е било така. Определени антропоними са били запазени само за благородническата прослойка. Такъв е и случаят със името на Спартак. Със сигурност той е бил син на царят на медите, или поне негов роднина. За това свидетелства и характеристиката, която Плутарх дава за славния тракиец. Водачът на робското въстание е описан като мъж със забележителна физическа сила, но също така притежаващ обаяние на благородник и добро възпитание.

Друга индикация, че Спартак произлиза от царски род са неговите способности на стратег. Той успява да направи от обикновени роби и селяни армия, която да се противопоставя успешно на римските легиони цели три години. Един силен човек е можел да стане гладиатор, но боят в арената не може да се сравни със сблъсъка на бойното поле. Там правилата са други и не физическата сила решава изхода на конфликта, а качествата и действията на военоначалника. Бивайки член на царското семейство на медите, Спартак би бил обучаван във военно дело още от най-ранна възраст.

Логично е да приемем, че Спартак е бил княз на медите, който попада в Рим в последствие на съюз между траките и Вечния град. От работите на Тит Ливий научаваме, че през II век преди Христа представители на меди, асти и кепнати отиват в Рим предлагайки приятелство. То е прието с охота, а на тракийските пратеници са дадени богати подаръци. За да бъде осигурена верността на определено племе, от него са се изисквали заложници.

Най-вероятно Спартак е бил син на царят на медите Типас, който е властвал в периода 119-90 г. пр. Христа. Би било съвсем естествено, ако по силата на сключения с римляните договор той е дал своя син като заложник, който е трябвало да живее в някой от градовете на Римската Империя. Това би обяснило защо по време на престоя си в Капуа, Спартак е придружен от своята съпруга, която също принадлежи на общността на медите. Такава голяма привилегия би била немислима за обикновен роб, а най-вече за дезертьор.

По времето когато Спартак идва на Апенините заедно със своята жена, медите са в приятелски отношения с Рим. След време обаче статуквото се променя. През 80-те години на I век преди Христа, по времето на Луций Корнелий Сула отношенията между меди и римляни са враждебни. Поради това Спартак изпада в немилост и вече не му се позволява да се движи свободно. От друга страна благородният прозиход на тракиеца го спасява от смърт. Той остава като коз в ръцете на римляните, които се надяват след време да спечелят медите отново на своя страна и да ги използват за целите си.

Желанието на Спартак да избяга и да избави семейството, а и народа си от изнудването на римляните го приниждава за вземе мерки. Навярно смелият тракиец влиза по свое желание в гладиаторската школа на Лентул Батиат. Там той не е обикновен боец както го представят холивудскитте филми, а doctore-инструктор.

http://img2.wikia.nocookie.net/__cb20100410174601/spartacus/images/3/36/Arena.jpg  
                                     арената на древна Капуа

В гладиаторската школа Спартак става свидетел на жестокостта на робството. Това е нещо непознато за младият благородник от средите на медите. В Тракия също има слуги, но не в такава степен както в Гърция и Рим, а и отношението е различно. За хуманността на тракийските царе знаем от Плутарх, който разказва, че веднъж подарили изключително красива ваза на цар Котис I. Той й се възхитил, но след минута я хвърлил на земята и я счупил. Изумен гостът го попитал за причината, а Котис казал, че се страхува да не би някой от неговите слуги да счупи вазата по невнимание, а той в гнева си да го накаже прекалено жестоко...С такова благродство и човечност не могат да се похвалят нито гърци, нито римляни.

Спартак вижда как тежкият труд, а и ужасното отношение към римските роби мачкат човешката душа. Робът не е личност, а предмет с определена стойност. Животът на окования във вериги може да бъде отнет всеки момент, съдбата му зависи от прищевките на господаря. Свободолюбивият тракиец не може да изтърпи това. Заедно с други свои сънародници попаднали в Рим, а също така с галски и германски гладиатори Спартак решава да организира бунт и бягство от подтисничеството.

Благодарение на това, че е doctore-инструктор, Спартак може да посещава и разговаря с всички гладиатори от школата на Батиат без това да предизвика съмнение. За сравнително кратко време около двеста човека са се съгласили с плана за бягство. Едва ли обаче Лентул Батиат е бил наивник, със сигурност е имал хора, които са подслушвали и са му донасяли какво се говори сред гладиаторите. Предателите донасят за заговора и поради това Спартак и хората му са принудени да действат по-рано от планираното.

Въоръжени само с кухненски ножове бунтовниците елиминират охраняващите ги войници, но цената на свободата е висока. От около двеста заговорници само 70-80 успяват да се измъкнат. По време на бягството си от Капуа поелите по пътя на свободата траки, гали и германи попадат на няколко каруци натоварени с оръжие. Сега вече групата избягали роби и гладиатори е снабдена с мечове и копия.

В началото римляните не осъзнават сериозността на събитието. Смятали са, че става дума за спонтанен бунт на обикновени роби изтерзани от мъчения и тежка работа. След Спартак и хората му тръгва половин кохорта – около 240 войника, които са смятали, че в края на деня бегълците ще са вече трупове натоварени на каруци по пътя за Капуа...В края на деня обаче римляните са тези, чиято кръв напоява земята. Легионерите попадат в организирана от тракиеца засада и се срещат с потомъка на бога на войната. Ужасът на войниците е неуписуем – те са победени от шепа гладиатори...

Разбирайки, че тази победа е временна, Спартак повежда хората си към планината. Там е по-трудно за легионерите да приложат тактиката си. Бунтовниците се укрепват до вулкана Везувий, който в този момент не е активен. Мястото е удобно за защита, има само един път към него.

                                                            http://www.visitsitaly.com/tours/site_see_rome/images/pompeii.jpg

Навярно стреснати от загубата на значителния брой войници римският сенат изпраща част от 3000 опитни легионери да се справят със Спартак и хората му. Тази нова войскова част е предвождана от претора Клавдий Глабер. Следвайки римският способ за водене на война Глабер обсажда възвишението заето от бунтовниците. Римският благородник очаква противниците му да се предадат сами когато измъчени от глад и жажда са останали без сили.

Глабер остава излъган. Докато за римляните планината е препятствие, за тракиецът от племето меди, тя е като дом. Роденият в полите на Пирин Спартак знае как се води война по стръмни и скалисти места. С помощта на стъбла от диви лози гладиаторите правят въжени стълби, с които се спускат по отвесната стена на кратера на Везувий. Ползвайки опита на предците си в нощните нападения, Спартак разгромява превъзхождащите го римляни.

Сенатът е в паника – 70-80 човека са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионера! Подобен прецедент няма в Античността. Дори великият пълководец Ханибал не може да се похвали с такова постижение. Спартак действа сякаш не е смъртен човек, а превъплъщение на богът на войната Арес.

Рим решава, че унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път срещу тракиецът и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани във битки бойци. Предводителството е поето от Публий Вариний. Той също действа по класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците Вариний разделя легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните и ги обръща в позорно бягство. Ето как става това.
Докато Вариний подготвя своите легионери тракиецът не чака, а събира съмишленици. В редиците на Спартак влизат не само избягали роби, но също и римляни – селяни, пастири, а дори и войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска решена да победи, или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Публий Вариний.

След победата над два редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се стичат реки от хора, повечето обаче са неподготвени за война. Това кара тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна Итали. Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ може да прекоси Адриатическо Море и да стигне до Балканите.
Дали поради несигурността на плаването през зимните месеци, или по друга причина Спартак не успява да замине с хората си на изток. Повечето от тях не са траки, а гали и германи. Техните родни места са на север от Алпите, далеч от римската власт.  Навярно това става причина тракийския пълководец да поведе армията си на север. Сега вече тя е голяма – около 70 000 души са подчинени на синът на племето меди.

Римляните са принудени да потърсят конфронтация със силите на Спартак. През 72 г. преди Христа срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Луций Гелий Публикола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. И двамата са опитни военоначалници, които осъзнават, че Спартак не е прост гладиатор, а благородник добре обучен във военното дело.

Използвайки умело сведенията на разузнавачите си Публикола и Клодиан разбират, че армията на Спартак е разделена. Една част е водена от галът Крикс и от опитния гладиатор Ойномай. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват победят тази част от войската на тракийския благородник. Крикс и хората му се бият храбро, но една трета от тях пада в боя край планината Гарган…

Римляните са във възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на силите на тракиския водач на въстание. Радостта обаче не трае дълго. Спартак пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови попълнения от избягали роби и бедни селяни.

Макар да е близо до Алпите Спартак не тръгва към тях. Възможната причина за това е смъртта на галът Крикс и 20 000 следващите го гали и германи. Вече няма причина да се търси бягство на север. Не е изключено обаче в Северна Италия тракиецът да е очаквал помощ от цар Митридат VI Eвпатор, който е бил враг на Рим и е имал множество тракийски и скитски съюзници. През 74-67 г.пр. Христа се води Третата Митридатова война. За жалост събитията се развиват различно на очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига.

В същото време Сенатът дава пълномощия на богатият благородник Марк Лициний Крас, който разполага с добре обучена армия. Крас тръгва срещу Спартак, но осъзнава, че тракиецът е едва ли не по-опасен от картагенецът Ханибал. Римският пълководен е по-благоразумен от Глабер, Вариний и др.станали жертва на тактиката на водача на бунтовниците.

Спартак също не подценява противника си и тръгва на юг към Сицилия. Надежата му е да се прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на Римската Империя, която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени, или заплашени от влиятелният Марк Лициний Крас.
http://www.ru.nl/publish/pages/716445/map_of_roman_roads_in_italy_wikimedia.png


В същото време Сенатът предлага примирие на Спартак. Познавайки римското лукавство тракиецът отхвърля предложението...и с право защото по това време Крас е изградил огромно отбранително съоръжение. Спартак е откъснат от Апенините от огромен ров с палисади простиращи се на 60 километра. На теория това съоръжение е непреодолимо, Крас и римляните вече предвкустват победата.

Спартак не се отчайва и за пореден пък показва, че с траките шега не бива. В една тъмна нощ част от рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо нападание бунтовниците успяват да разгромят легионите охраняващи палисадите. Крас изпада в паника защото пред Спартак пътят за Рим е отворен, а тракиецът е разгневен от римското коварство.

Със сигурност Вечния град би бил сравнен със земята, ако в конфликта не се намесват още две огромни римски армии – тези на Помпей и на Лукул. Осъзнал, че няма как да се бори с такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите и се насочва към Бриндизи.


За жалост контингент на армията на бунтовниците водена от Ганик и Каст попада в засада и е почти разбита. Изневиделица се появава Спартак с нови подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство. Това е и последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни армии, тракиецът решава да конфронтира Крас.

Битката става край река Силара. Изправен срещу римската войска Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай. После давайки пример на бойците си се втурва стремително към желязната стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това е последното стражение и се бият с остървение. Смелостта им събужда възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни, но краят е предречен. Земята е напоена с кръвта на въстаниците, а река Силара е задръстена с труповете им. Около 6000 оцелели биват разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим...

Макар филмите на Холивуд да показват героичният край на Спартак, според Плутарх тялото на благородния тракиец не е намерено. Напълно е възможно той да е успял да се измъкне с група предани хора. Съвсем естествено, да се каже, че Спартак е достигнал свободата е невъзможно от страна на старите летописци. Това е равносилно да се признае поражението на римляните, а е да се даде нова надежда на робите мечтаещи за свобода – нещо, което Рим не може да си позволи.

Спартак може да е напуснал Апенините и да се е добрал до родния Пирин. Възможно е даже да е наследил баща си на трона...едва ли някога ще узнаем истината. Дори да е загинал на бойното поле, набоден от копия и нарязан от мечове, той е загинал като свободен човек. Със своя бунт Спартак показва, че човек не бива да се примирява с подтисничеството, че има изход от всяка ситуация и, че е по-добре да имаш кратък, но свободен живот, отколкото дълго съществуване под сянката на робството...

Има един факт, който е пропуснат от тези, които са писали за благородния тракиец. Най-големите му врагове – Марк Лициний Крас и Гней Помпей умират от страшна смърт. По време на война с партите Крас загубва сина си. Вижда как главата на потомъка му е набучена на копие и разнасяна ред редиците на партите. Не след дълго той сам пада на бойното поле. Както и при сина му, главата на Крас бива отрязана и занесена на партския цар Ород II.

Печална е и смъртта на Гней Помпей. Той е на страната на губещите по време на Гражданските Войни от средата на I век преди Христа. Богатият и уважаван Помпей е принуден да избяга от родината си като преследван звяр. Предаден от приятели Помпей загубва семейството си и главата си, която бива показана на Гай Юлий Цезар...Сякаш сама съдбата отмъщава на враговете на Спартак.

Докато те гният в гробовете си Спартак живее в душата на всеки търсещ свобода и справедливост. Не притежаващите несметни богатства Крас и Помпей будят възхищението на милиони, а тракиецът посмял да извърши невъзможното – да се изправи и предизвика могъщата Римска Империя.
Въпреки, че бунтът на огнетените е потушен жестоко, не може да се каже, че Спартак е загубил. За три години той дава не само надежда, но и свобода на десетки хиляди хора. За три години той им дава истински живот – без унижения, без тегоби, без господари. По-добре кратко, но пълноценно житие, отколкото дългогодишно съществуване изпълненно със страх и болка. Те убиват човешката душа и превъщат човека в предмет.

Докато има човечество ще има и такива, които ще се опитват да го поробят по един или друг начин. Ще има обаче и такива, които с цената на всичко ще трошат видимите и невидимите окови. В нашите вени тече кръвта на Спартак. Това е причината нито римляни, нито гърци, нито турци да са успели да смачкат духа ни. Подобно на благородния син на медите дедите ни са въставали през Античността, Средновековието и през XIX век.

Ние винаги сме успявали да победим тези, които са се опитвали да ни оковат. На дедите ни никога не ни е било лесно, но героите се раждат в трудни времена. Изпитанията са това, което калява народите и им дава сила да продължат пътя си. Ето за това трудностите и изпитанията днес не бива да ни плашат. Те са само поредното горчиво лекарство, поредната болест, която трябва да преодолеем и ще преодолеем защото българин окови не търпи!





26.08.2014 г.

ИЗМАМАТА НАРЕЧЕНА ВИЗАНТИЯ


Много хора изпадат в екстаз като чуят за Византия и византийско изкуство. В мислите започват да витаят представи за красота и благородство. Някои смятат дори, че гърците са създателите на всичко хубаво в столицата на Източната Римска Империя. И не само това, има такива, които искрено вярват, че Византия е гръцка държава.

                           http://www.linkstolearning.com/Images/wh32.jpg

Едва ли има по-голяма заблуда от свързването на гърците с основаването на Константинопол (Византион) и неговата култура. Понятията Византия и византийци са изкуствени. Названието Византия като синоним на ИРИ е измислено през 1553 г. от немеца Йероним Волф. Самата държава Гърция започва съществуването си едва след 1830 г. 

Нека видим как стоят нещата в действителност.Византион е тракийско селище. Названието идва от името на основателя Byzas, което е древен вариант на българското Бузан). Това, че гърци са населявали тракийския град, не означава, че той е създаден от гърци, или, че името му е гръцко.   

До началото на ІV-ти век Византион е само един малък град.  Тракиецът Константин Велики обаче осъзнава стратегическото му значение и го прави столица на Римската Империя. По това време гърците не играят никаква значителна роля в събитията. 

След Константин Велики идват неговите синове Константин IІ, Констанций II, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв Бесът, Лъв ІІ, Юстин І, Юстиниан Велики, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока.

                              КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ
http://www.christian-history.org/image-files/constantine-the-great-bust-wcpd-250px.jpg

                                    КОНСТАНТИН II

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Constantine_II.jpg

                                      КОНСТАНТ I

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c0/Emperor_Constans_Louvre_Ma1021.jpg/640px-Emperor_Constans_Louvre_Ma1021.jpg

                                ЮСТИНИАН ВЕЛИКИ

http://figures.boundless.com/11798/full/-von-san-vitale-in-ravenna.jpe

                                        ЛЪВ БЕСЪТ

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Leo_I_Louvre_Ma1012_n2.jpg/640px-Leo_I_Louvre_Ma1012_n2.jpg

От превръщането на Византиум в столица на Римската Империя, до началото на VІІ-ми век в него са властвали петнадесет тракийски императора. Тяхна е заслугата за изграждането на най-красивите сгради и най-внушителните укрепителни съоръжения.

Между 330 г. и 610 г. предимно траки са тези, които защитават Контантинопол (Византиум). Запомнете това много добре – в първите три века на своето съществуване Източната Римската Империя е управлявана предимно от нашите деди траките

Три века е огромен период от време, поради това е напълно справедливо да се каже, че нашите деди са изконните наследници на Източната Римска Империя  наречена през ХVІ-ти век Византия. Не можем да пренебрегнем факта, че не само града е тракийски, но и това, че траки имат най-големите заслуги за неговото устройване и укрепване.

След 610 г. в Константинопол идва на власт идва не грък, а арменеца Ираклий – приятелят на княз Кубрат. Той е последван от синовете си Ираклий ІІ и Константин ІІ...Дори и в по-късни времена на трона в Константинопол седят не гърци а арменци. Става дума за не за някакви изключения, не за един-двама души. Арменците на римски престол са много: Христофор Лакапин, Константин Лакапин, Стефан Лакапин, Лъв V Арменец, Роман І, Йоан Цимисхи, Артавазд, Филип Вардан, Василий І...

По време на Средновековието, в древния тракийски град станал столица на Римската Империя царуват също и фригийците Михаил ІІ, Теофил, Михаил ІІІ. Според П. Каранис фригиецът Михаил ІІ не бил елинизирал изобщо, презирал гръцката култура....както и много от неговите съотечественици:

“The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all.


В Константинопол управлява също илириецът Анастасий, исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др. Около 40 владетеля на града основан от тракиеца Константин Велики не са от гръцки произход. Пълно безумие би било Византия, или по-правилно Източната Римска Империя да бъде считана за гръцка държава...както си мислят някои хора.

Тракийските императори правят много неща за народа, от който са произлезли. Константин Велики финансира построяването на Плиска, Преслав и Силистра.


Юстиниан Велики създава Юстиниана Прима. Там е седалището на независимата  църква за траките. Отново Юстиниан укрепва Сердика (столицата ни София), Филипопол (Пловдив), Берое (Стара Загора) и др. Когато император Маврикий си позволява гонения срещу дедите ни, тракиеца Фока въстава, сваля го от трона и сам става владетел на Константинопол (Византион). За това слабо познато тракийско въстание пише Йоан от Никиу...

Изконното право на траките над Константинопол е причината на Тервел да бъде дадена титлата кесар, а Симеон Велики да бъде провъзгласен за цар на всички българи и ромеи. През ХІІІ-ти век в надпис от земите на Асеновград, Иван-Асен ІІ е наречен цар на българи, гърци и други страни.

Не случайно Папа Инокентий ІІІ признава, че предците на Калоян са от древен римски род...Във Ватикана са знаели много добре кои са нашите деди и какъв е техния произход. Знаело се е, че Калоян е от същия род както и Константин Велики...и двамата са мизи.

В работата си “Кроватова България и Покръстването на Българите” проф. Ценов обяснява, че Константинопол е бил български град, който е бил прочистен етнически в по-късни времена. В “Убийството на Юстиниановата Самоличност” Г. Сотиров разказва за император Юстиниан. Той симпатизирал на група наречена сините. Те били с бръсната глава и кика, носели дълги мустаци...Сотиров предава и злобната забележка на Прокопий Цезарийски, че Юстиниан пропилял златото от хазната поради добрината си към...варварите...Любовта на един тракиец към собствения си народ е наречена...порок...

Следва да се запитаме – защо тези факти не са популярни? Защо е премълчана ролята на траките в основаването на Константинопол и първите три века от неговото управление? Става дума за три века, а не за година-две! Как може такъв голям период от време да се пренебрегне, още повече, че той засяга нашите предци!

Лъгаха ни, че старите българи са носили чалми. Лъгаха ни, че  жилищата им са били юр. Лъгаха ни, че най-древните ни владетели са носили титлата хан. Лъгаха ни, че сме сме потомци на тюрки почитащи Тангра...А заслугите на дедите ни в изграждането на Източната Римска Империя бяха сметени под тъмно одеало...Наука ли е това, или убийство на българското национално съзнание!

Всеки може да сгреши. Всеки може да се увлече от определено виждане на даден авторитет. В нашия случай обаче едва ли става дума за грешка и увличане. В нашия случай има укриване на данни. Заслугите на дедите ни са премълчани, а за сметка на това не е разяснено на широката публика, че така наречената Византия не е гръцка държава и, че ние имаме много повече право да претендираме за създаването на великата държава отколокото нашите южни съседи.  

Не ме разбирайте погрешно, аз не мразя гърците. Напротив, аз се възхищавам на таланта на Праксител и Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Тукидид. 

Хубавото и положителното не бива да се отричат, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни народи сме, трябва да се поддържаме един друг и да се уважаваме. От друга страна трябва да си кажем и истината. Пясъчните кули трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за някои хора, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Не идва краят на света, а началото на Ерата на Светлината. Хубаво е да се подготвим за нея.




23.08.2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА


Истината винаги излиза наяве. Понякога минава време, понякога съпротивата е жестока, но въпреки всичко истината побеждава. Днес ние сме свидетели на това.В миналото дедите ни траките бяха описвани като войнолюбиви варвари, които Рим покорява. Бяха положени много усилия да ни накарат да повярваме, че в края на Късната Античност, народът на Орфей е едно незначително малцинство, което е забравило своят стар език и култура. Някои автори признаваха плахо участието на траките в оформянето на българския етнос, но категорично отричаха възможността старите българи да са част от тракийския народ. Със славяните пък бе направена такава каша, че и академиците се оплитаха като петле в калчища.*

Днес, благодарение на антропологически и генетични проучвания става ясно, че не само не притежаваме гени типични за азиатците, но и, че българският народ е смайващо хомогенен. Това показва, че в никакъв случай не може да се говори за смесване на три различни народа след прословутата 681 година. Смесването на етнически групи на наша територия не е от този период, а от поне 6000 -8000 години по-рано.

Езикът, който говорим днес е само развита форма на речта на Орфей, Спартак, цар Ситалк и мъдреца Залмоксис. Ако това не бе така, то ние не бихме могли да обясним имената на древните тракийски премена с помощта на българския език. Представям кратък списък с названията на слабо известни древнобалкански етноними.

Abretteni – Абретените са траки от групата на мизите - Pliny V.xxxii-123. Наречени са така по името на областта Абретена. Тя се намира в Северна Мизия, недалеч от река Риндак (Rhyndacos). Страбон съобщава за Зевс Абретенски, който според стария автор е мизийски бог -Strabo 12.8.9. Топонимът Абретена се обяснява със стблг. обретати сен- намирам се, срещам се, т.е. Абретена = намерена земя. Наречена е така от древните мизийски колонисти, които са дошли от Балканите и са намерили добро място за живеене.

Бризеи- Brysае- Обитават Южна Тракия, река Нестос (Места) минава през земите им, съседи са на карбилесите и сапеите - Pliny, IV.xi-40. Бризеи може да се свърже с прилагателното бръз, бърз, т.е. значението на етнонима да е бързите, силните, смелите.

Вени, Beni за тях пише Плиний Стари, но не дава подробности - Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени прижежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам.

Ентриби/Entriboi – За тези траки пише Стефан Византийски -St.Byz.Ethnica. Тяхното име се тълкува със стблг. съществително онтроба, диал.ентреба-вътрешност, утроба. Възможното значени е -хора обитаващи вътрешноста на страната, хора обитаващи постоянни жилища. Със същата семантика е и келтското племенно название атребати. Дж. Дотен стравнява атребати с ирл. adrebad- (habiter) живея, обитавам, брет- treb – (village) село – La Langue, 229.

Крестони, Crestoni. Херодот локализира крестоните в Южна Тракия споменавайки, че река Ехейдорос извира в Крестония – Her. 7.124, 7.127. Херодот съобщава за владетел на бисалти и крестони, който отказва да се подчини на персиският владетел Ксеркс, като забранява и на синовете си да следват персийската армия. Подведени от любопитство младежите се присъединяват към Ксеркс, но завърнали се след края на кампанията, те биват ослепени от баща си поради своето неподчинение - Her.8.116.

Земята на крестоните е наречена Грестония от Тукидид -Thuc. II.99 (transl. B. Jowett. Second edition. Oxford, Clarendon Press, 1900). Това де факто е правилното име. Племенното име грестони (крестони) се тълкува лесно със стблг. гренстивървя, отивам, идвам. Грестони (крестони) означава скитащи, хора, които са в движение. Тези траки са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Заедно със стадата си те са търсели свежа трева – през пролетта в планините, а през зимата в земите край Бяло Море където климатът е мек.

Тукидид добавя и едно интересно твърдение, а именно, че сред крестоните и бистоните живеят пелазги (те са най-старото население, което и обитавало територията на Гърция) – Thuc. IV.109.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg


Одони, Odones – споменати ти са от Стефан Византийски -St.Byz. Ethnica. Името на одоните е сродно на това на одомантите, свързано е с думата ода-вода. От същия характер е скитското (сарматското) племенно название удини, а и това на роднините им носещи името вудини. Удините са споменати от Плиний Стари – Pliny, VI.xv-38, а вудините от Херодот -Her.4.21, 4.105, 4.123.

Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. pr-aimer-обичам “Freunde”-приятели – Gindin, z.32.

Явно става дума за гостоприемни, миролюбиви хора, които със своята мъдрост и кротко поведение са спечелили уважението и възхищението на сънародниците си, а и това на чужденците. Такива племена е имало в древността. Херодот споменава за аргипеите, те прочути с благият си нрав и са считани за свети хора. Помагат със съвети при разрешаване на междуплеменни конфликти и дават подслон на бежанци от други места – Her. 4.23.


Списъкът може да се удължи прилично. Името на тракийското племе веси се обяснява със стблг. вьсъ-селище, т.е. веси означава заселени хора. Одриси се тълкува със стблг. одрина-ограда, т.е. одриси означава – хора живеещи в укрепени селища. Значението на етнонима витини е обитатели, етимология получаваме от стблг. витати-пребивавам, живея някъде.


http://restlesspilgrim.net/blog/wp-content/uploads/2011/12/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Heinrich_Kiepert._Asia_citerior.Bithynia.jpg

Ако само едно-две тракийски племенни имена се тълкуваха със старобългарски думи, ние можехме да приемем това за случайност. Истината е обаче, че като цяло тракийските етноними се тълкуват на български език. Това показва, че няма никакво нашествие през 680 година. Единствените нашественици през Античността са римляни и гърци. Страната ни е била окупирана и екплоатирана повече от половин хилядолетие.

След много опити дедите ни успяват да сложат междуплемените различия настрана и да се обединят за общото благо. Така и става, съюзът между мизите наречени още българи и гетите наречени славяни* довежда до обединението на свободните тракийски земи на север от Дунава с тези, които Рим е тъпкал шест века.

Държавата ни се възражда за пореден път и се възражда с такава сила, че бившите окупатори треперят под властта й. Способността за възраждане, за издигане от пепелищата е типична черта на нашия народ. Богатствата могат да ни отнемат, могат временно да окупират земята ни, но духът ни не могат да пречупят. Когато желае, българинът може да стане свободен!



*Моля ви, прочетете това пояснение внимателно и проверете сами фактите!

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. 
През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите...Запитайте се – защо тази информация се укрива усилено?

Истинските славяни са гетите-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава- Така нареченият съюз между стари българи и славяни не е нищо друго освен съюз между два тракийски народа – гети, носещи ново име славяни и мизи, носещи ново име българи.

Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от лингвистиката с име на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.


Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.

19.08.2014 г.

НЕИЗВЕСТЕН НАДПИС ОТ ОДРИСКА ГРОБНИЦА


Преди време ми бе изпратена интересна снимка на непознат за мен надпис. Става дума за ножница на меч, върху която е гравиран текст. Находката е от V-ти век пр. Христа, намерена е в гробница от земите на одрисите. Публикацията за забележителният артефакт е от 1976 г. и за жалост не е от български автор. Данните дължим на Мелюкова и Мошкова – редактори на “Скифо-сибирский зверины стиль в искусстве народов Евразии”.

В тази книта, за находката от нашите земи е казано следното: "Трудно е да си представим, че майстори с тракийски имена са изготвяли златни и сребърни предмети някъде другаде, освен в своята богата страна...".  "Паметници, близки по стил по ред признаци, прнадлежащи на един художествен кръг, произхождат от един художествен център."





На надписа се виждат две тракийски лични имена – СЕФТ и ПАЛАГАРОС. Първото е добре известно, но второто не е споменавано нито от траколози, нито от историци (поне по мои сведения). Първоначално мислех, че ПАЛАГАРОС е гръцки антропоним, или топоним, такъв обаче няма регистриран никъде. Самото име ПАЛАГАРОС няма смисъл на гръцки език. Остава възможността това да е гърцицираното предаване на древно тракийско име. Понеже царското име Берисад е предавано като Перисад, то е напълно възможно ПАЛАГАРОС да е всъщност БАЛАГАРОС.

Това име е изключително близко до старомакедонското лично име БАЛАГРОСБлизко е и племенното име БАЛАГРИ – хора в армията на Александър Велики. Заедно с одрисите и агрианите те са осигурили доста победи на синът на Филип II. До края на XVIII век балагрите са считани за народ описан от Квинт Курций Руф и Луций Ариан. През XIX, XX и XXI век се започва яростно отричане на тази възможност и с фанатизъм се повтаря, че няма хора с име балагри, това било грешка...



Странното е, че от времето на Квинт Курций Руф – средата на I век век, до края на ХIХ век, т.е. около 1900 години хората не са смятали, че народностното име балагри е грешка, макар в миналото латинския език да е ползван доста повече от днес. Откакто България е освободена от жестокото турско подтисничество, изведнъж балагрите вече не са племе…а грешка...

Да се признае, че е имало народ балагри в армията на Александър Велики е било и все още е неудобно за тези, които искат да ни изкарат пришълци в собствената ни земя.
Неудобно е не само съществуването на етноним балагри, но и топонима Балагрос, чието алтернативно име е Орбелос. То пък съвпада с най-древното название на Беласица.

Напълно е възможно древен балкански народ с име балагри да е дал името на топонима Балагрос. Старомакедонското лично име Балагрос и одриското Балгарос са най-вероятно на етническа основа, т.е. Балагрос и Балагарос имат знание българинВ тракийската именна система същестуват антропоними изведени от етонним. Това са Тюнос от тюни, Гетас от гети, Пеон от пеони, Дардан от дардани и т.н. Защо тогава да няма Балагрос, Балагарос от балагри-българи?

Верно е, че освен Руф и Ариан никой друг не споменава племе балагри, но това е разбираемо. Изворите за нашите деди идват предимно от враговете им, които в никакъв случай не са били глупави и са осъзнавали, че всички извори за древното присъствие на българи на Балканите трябва да се премълчи. Не трябва да забравяме и това, че някои богати и могъщи тракийски племена като дероните също не са споменати в старите летописи, а точно дероните секат монети, които нямат равни на себе си през V век преди Христа. Наивно е да се мисли, че дероните са били бедни и незначителни. Причината да не присъстват в хрониките е цензура, или даже умишлено унищожени сведения.

Точно така стои въпроса с одриското име Балагарос и народа балагри. Те са неудобни за определени кръгове и поради тази причина не се говори за тях. Как да си обясним иначе мълчанието на учените ни относно надписа върху одриската ножница от V век преди Христа, а и присъствието на племе балагри край Беласица.

Отново на Балканите, в Панония Плиний Стари разполага народът белги- Historia  Naturalis, III.XXV.148. Векове по-късно Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). В тази Панония е и град Болгум. Въпреки топонима Болгум, етнонима белги и ясното свидетелство на Зонара, че българите са стари обитатели (и) на Панония, тези неща се характерзират като ...грешка.

Май грешката се състои в това да се пренебрегват ценни епиграфски паметници, топоними, чиито названия са близки до народностното ни име, както и сведенията на уважавани летописци... Няма логика корените на народа ни да бъдат търсени извън Европа понеже нито антропологически, нито езиково, или културно ние не принадлежим на народите на Изтока.

Щом народностното ни име се среща в средите на одрисите, панонците, мизите и т.н. това означава, че още през първото хилядолетие преди Христа се е обособила група древни балканци, които са носили вариант на името българи. Това е нещо уникално и със сигурност трябва да се проучи. По това време -V век преди Христа все още няма споменаване на народностни имена като германци, испанци и т.н.... българското народностно име обаче е познато и то не край Аму Даря, не в Памир и Тибет, а на Балканите.

Малко по малко лъжите за нас се срутват. Малко по малко истината за произхода и заслугите ни започва да излиза. Със славата обаче идва и отговорност – който се счита за българин, трябва да се държи като българин, т.е. да е добър, честен, да има смелостта да търси своето, да го пази, за да има и след нас българи.



Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

ПЕРПЕРИКОН

Loading...