ТРАКИЙСКИТЕ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ – ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА

Запознат съм с доста трудове на траколози и езиковеди, но никой от тях не е направил пълен списък на титлите на траките. Причината за това едва ли може да се обясни с липса на информация. Данни има и то много, наистина много. От една страна древните надписи представят интересни свенения. От друга страна – важни неща могат да бъдат намерени и в историческите извори. 

В такъв случай е необяснимо защо никой наш учен не се е задълбочил в тази тема. Някои специалисти пишат за дадена тракийска титла, но дават твърде малко подробности. Има и лингвисти, които се задълбочават по отношение на анализа на дадена титла, но не споменават други, също така важни.

 

До този момент са известни следните титли:

 

1.АКЕНАС [присъстваща в надписи].

2.АКЕНАНО-ГАВОС [присъстваща в надписи].

3.БАБАЙ [по сведения на Аристофан].

4.БАЛЕН [по сведения на Хезихий].

5.БАСИЛЕУС [срещаща се по монетите на едони, одриси и др.].

6.БАТОС [по сведения на Хезихий].

7.ВАНАК [по сведения на Авзоний и срещаща се по древните надписи].

8.ДАРЕЙОС [по сведения на Хезихий].

9. ДИУПАНЕУС [срещаща се в надписи].

10. ЕСЕН [по сведения на Хезихий].

11. КОЕС, КОВЕС [по сведения на Хезихий].

10.ЛАВАГЕТ [срещаща се в падписи].

12.МАРOH [по сведения на Омир].

13.МЕМЕВАИС [срещаща се в надписи].

14.КАНАС [срещаща се в надписи].

15.ПРОИТАВОС [срещаща се в надписи].

16.РЕЗОС [по сведения на Омир].

17.САТРЕУС [по сведения на Аристофан].

 

Надпис с титлите МЕМЕВАИС и ПРОИТАВОС [по Рамзи]

Тук могат да бъдат добавени още ЗИВИТИДЕС, ТАРАБОСТЕС, ПЛЕИСТИ – думи за благородници и жреци при южните и северните траки. Трудно е да се каже със сигурност зали фригийските КАНУТИЕВАИС и КФИЯНАВЕЙОС са титли или лични имена.

 

Безспорно най-интересните древни титли са БАТОС, ВАНАК, ДИУПАНЕУС, КАНАС, КОВЕС, поради своята ясна връзка с ползваните от старите българи титли БАТО [Батоя, Бат Баян], БАН, ЖУПАН, КАНАС – КНЯЗ, КАВКАН.

 

Надпис с титлата АКЕНАНОГАВОС [по Рамзи]

Поради големият брой тракийски титли, в това есе просто няма как да бъде обърнато подробно внимание на всяка от тях. Ще разгледаме само най-важните като ще започнем с БАТОС.

 

Вατος се явява елемент от име на божеството Bούσ-βατος, но също е и древна титла βατος – цар, владетел, господар. В разработка от 50-те години на ХХ в. акад. Вл. Георгиев предлага интересно обяснение на негръцката (трако-пеласгийската) титла βασιλεύς. Опирайки се на сведения на Е. Бернекер, нашият езиковед уточнява, че βασιλεύς. е сродна на по-късната титла βαττος – цар, идваща от ие. *bhātja, bhātеn. Като сродни думи са дадени българските баща, батьо, бате, батко, а също и рус. [също и укр. – бел. авт.] батя – баща. С използване на сведения на Швайцер и Бернекер е обяснен много добре принципът на оформяне на древната титла. Първоначално тя е притежавала значение баща, по-голям брат (бато, бате), като после се развива в смисъл старейшина на рода, а още по-късно придобива смисъл господар, цар [Георгиев, 1952, c. 52 – 53].

 

Относно връзката на βατος [батос] с βαςιλεύς [базилеус, василевс], ще спомена, че според фламандския линвист Алберт Йорис Ван Виндекенс титлата βαςιλεύς  [базилеус, василевс], е от трако-фригийски произход (A.J.Van Windekens, Le Pelasgique, Universite de Louvain, Louvain, 1952, p. 76).

 

Титлата ВАНАК е също интересна. Тя има по-стар вариант ВАНАКТ [Ϝανακτ], срещащ се на монумента посветен на цар Мидас. Сродна е и думата Phanaces – употребявано от мизите име на бог Дионис според Авзоний [Aus. Epigr. 48]. Най-ранната форма на титлата е ванакател, по-късно тя бива опростена на ванакт, ванак, а още по-късно тя еволюира във ван и бан.

 

ДИУПАНЕУС се състои от два елемента. Първият е ДИУ със значение Бог, а втория е -ПАНЕУС със значение пазител, господар. Това отбелязва преди повече от 120 години Вилхелм Томашек. Комбинацията притежава значение пазител от Бога, господар от Бога и е с абсолютно същата постройка както и КАНАС У БИГИ [КАNАС Y BIГI] – княз у Бога, княз от Бога. ДИУПАНЕУС обаче се развива в жупан, като един от първите потърсили връзка между диупан и жупан е румънският изследовател Сорин Палига.

 

Що се касае до КАНАС [Kάνας]., тя се среща в тракийски надпис от II век. Открита е от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Трябва да се уточни, че въпросното тракийско име или титла Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

Фригийски олтар с присъстваща на него титла ванак [по Перо]

Тук става ясно, че тракийската титла [или име] Канас [Kάνας] e напълно идентична на старобългарската титла КАНАС [Kάνας], която притежава и вариант КАНЕС [KANEC]. Интересното е, че в тракийската ономастика и по-точно в наречието на мизите също срещаме Канес (Κάνης ὄρος), като това е название на планина (Her.VII.42). То може да се изтълкува като Княжеска планина, Царска планина.

 

Стигнахме и до титлата КОВЕС. Тя всъщност принадлежи на духовно лице, на жрец, първосвещеник. Срещаме я в κοες – свещеник, самотракийска глоса предадена от стария автор Хезихий. Различни езиковеди [Бонфанте, Георгиев и др.] свързват самотракийската дума κοες със санскр. kavíṣ – мъдрец, ясновидец, гр. κοέω – забелязвам и др., но пропускат сродната на тях стблг. чоуѭ – чувам, усещам (Георгиев, 1977, с.152). Древната форма на чоуѭ е била *коуѭ,  *кауѭ.

 

Няма как да намерим точен еквивалент на всяка тракийска титла при Аспаруховите българи, като това е напълно нормално. С течение на времето обществото се развива, едни думи изчезват, а на тяхно място се появяват други. По-важното е друго -  става ясно, че корена на повечето титли употребявани от старите българи трябва да се търси в тракийската ономастика, а не в езиците на каквазци, иранци и тюрки.

 

А най-важното е това, че представените в настоящия труд тракийски титли притежават обяснение на български език. Това се явява ярко доказателство за това, че нашия език е много древен, защото една титла може да се заеме, но в такъв случай тя няма смисъл в речта на хората заели я. Докато ако етимологията на думата може да се намери в речта ни, то тя със сигурност не е заемана от никого.

 

След време ще се опитам да направя видео предаване на тема титлите на траките. Както се уверявате – има достатъчно материал, даже предостатъчно. Тук са представени 17 титли, но и още 3 названия на духовни лица. Такова количество не е представял нито един траколог, или лингвист. 

За тези от вас, които нямат търпение да изчакат видеото, препоръчвам книгите ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК, Т. 2, и ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК.

 http://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

 

Малко по малко, с популяризирането на важната, но потулена информация, истината за нашите корени ще излезе на бял свят. Естествено съпротива ще има както отвън, така и отвътре, защото голям брой учени са заслужили титлите си със защитаване на неверни неща. Някои се боят да не загубят престижа си, а и доходите си, но е по-достойно да признаеш грешка и да поемеш по нов път, отколкото упорито да се опитваш да спреш неизбежното и същевременно да накърняваш интереса на Родината.

 

Народът ни заслужава да знае истината за корените си. Народът ни заслужава по-високо самочувствие. Народът ни заслужава по-добро бъдеще.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=RfYa_xMoM8Y&t=864s

 

 

КГБ И ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

От доста време различни приятели отправят една и съща молба. Призовават ме да напиша опровержение на лъжи, които моите противници пускат в продължение на няколко години. Става дума за твърденията на шепа индивиди относно това, че теорията на древните балкански корени на българите, е дело на КГБ, Коминтерна, тоталитарния режим 1944 – 1989 и т.н. Това е крайно несериозно, но когато нещо се повтаря с фанатизъм, намират се доверчиви хора, които се хващат на лъжите.

 

Нека да разгледаме фактите, които моите противници укриват. Когато се запознаем с цялата информация, нещата ще станат пределно ясни. Теориите за произхода на българския народ са основно две. Според първата ние сме потомци на древното балканско население, което по време на Античността е познато на гърци и римляни под името траки.

 

Траките от своя страна са най-стария цивилизован народ, чийто етногенезис започва през Каменната ера. Те са създателите на най-ранната писменост, те са и изобретателите на колелото, те са отговорни за разпространяването на организираното земеделие и скотовъдство в Европа. На нашия континент траките са първите, които опитомяват коня, а и първите, които се научават да обработват златото, бронза, желязото.

 

Траките дават името на Азия (първоначално само западна Мала Азия). Вече е добре известно, че траките са основателите на Троя. Те оказват силно влияние на Елада и Рим, а преди това играят важна роля в историята на хетите, египтяните, келтите, германите, персите и индийците.

 

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Писмени знаци от Троада, сравнени със старобългарски руни от ранното Средновековие

Сравнение на най-древните писмени знаци със знаци от използваната на о-в Крит минойска и микенска писменост, а разбира се и глаголицата. Това е нещо уникално, но в научните среди е посрещнато с мълчание.

Теорията за местните корени на българите повдига националната гордост, а и дава престиж на страната ни. Все пак, да познаваш колелото 1000 години преди шумерите и да имаш писмени знаци 2000 години преди египтяните си е нещо велико. Реално никой друг народ не може да се похвали с нещо подобно.

 

Траките строят с квадри и тухли по-рано от римляните (по сведения на М. Чичикова, Г. Китов и др). Според д-р Васил Бакърджиев траките дават на гърците важни знания в областта на медицината. Старият автор Хиполит е убеден, че келтските друиди са обучени лично от Залмоксис. По думите на Херодот, дори египтяните считат тракийския народ фриги за най-древния. Реално, пиедесталът, който в миналото бе отреден на Рим и Атина, принадлежи по право на нашите деди и е само въпрос на време това да бъде признато.

 

Според втората теория ние сме буламач, смесица, потомци на три напълно различни етнически групи, като на Аспаруховите българи се дава най-често средноазиатски произход.

 

За поддръжниците на тази теория, дедите ни са се оформили като народ сравнително късно, а в Тракия те са определени като жестоки нашественици, тероризиращи, колещи и грабещи местното население.

 

Това е нагла лъжа, и не просто лъжа, но и грозно унижение, гавра с истината и паметта на предците ни. Заличават се хилядолетия история, заличават се заслугите на дедите ни, като същевременно им се приписват ужасни престъпления.

 

В общи линии – прави се всичко възможно да се отрече, че българите са започнали да се оформят като народ на Балканите преди повече от 8000 години. Отрича се и това, че нашите предци са в основата на европейската цивилизация.

 

Помислете – кой има сметка от подобно нещо? Каквито и патриоти да се изкарват поддръжниците на теорията за азиатския произход на българите, тяхното виждане не е от полза за Родината. Всеки има правото да каже каквото поиска и да претендира за каквото поиска, но последствията от действията определят дали някой наистина е родолюбец или използвайки доверието на българите, цели да наложи изгодни за чужди сили заблуди. 

 

Да обърнем внимание на няколко важни подробности. Нека видим първо кои са създателите на виждането за древните балкански корени на българите. След това ще видим и какъв е произхода на учените, които се опитват да наложат лъжата, че хората дали името на държавата ни идват от Сибир, Памир и т.н…а разбира се ще разберем и за връзката с КГБ, Коминтерна и т.н.

 

Смятам, че всеки родолюбец, който уважава предците си, би погледнал първо в историческите извори на старобългарски език. Един от тях е старобългарския превод на Флавиевата история. Там в една кратка добавка дедите ни биват причислени към северните траки обитаващи Дакия.

 

Живелият по времето на цар Симеон Велики преводач и преписвач в никакъв случай не би си позволил волност. Преди малко повече от 1000 години, нашият книжовник съвсем осъзнато е предал факт, който е считал за важен, иначе не би добавил сведения към труда на еврейския историк.

 

Отъждествяването на старите българи с древното население на Дакия е потвърдено от още един наш документ. Става дума за така наречения Именник на Българските Владетели. Там е пределно ясно е казано, че 515 години преди княз Аспарух хората от неговия род са властвали над княжество от другата страна на Дунава. Има се предвид източна Дакия – там където е споменатия по-късно от Теофан Изповедник Онгъл. Това разбира се не е случайност.

 

Пак по времето на цар Симеон Велики, в неговия двор е направен превод на старобългарски и на историята на Йоан Малала. В тази създадена някъде към 550 година работа е казано, че българите са потомци на водените от Ахил Пелеев мирмидони: “Пристигна съ атридитѣ и самси Ахилъ съ своя собствена войска, наричани нѣкога мирмидоняне, а сега българе, 3000 души.”

 

И отново през Средновековието, в ерата на цар Симеон I е направен превод на Троянската Повест (Илиада бел.авт.) и там отново живелият преди повече от 3300 години Ахил е свързан с българите: “Ciй Ахилеусь имый воѧ своѧ, иже нарицахоусѧ тогда Муръмидонесъ, ныне Болгаре и Унноу, тысоушами треми…”

 

Йордан Иванов, Троянска повест

 

Да обобщим накратко: в периода X – XI век, т.е. преди около 1000 години в няколко документа на старобългарски  език, директно или индиректно българите са свързани с древното население на Балканите:

 

1.В старобългарския превод на Флавиевата история българите са наречени директно даки.

 

2.В написания на старобългарски Именник на българските владетели, начало на династията на княз Аспарух е поставено в ранния II век, на територията на Дакия.

 

3.В старобългарския превод на Историята на Малала, българите са отъждествени с участвалите в Троянската война мирмидони.

 

4.В старобългарския превод на Троянската повест също има отъждествяване на българи и бойците на Ахил Пелеев.

 

Тези четири стари документа на старобългарски език са наистина много ценни, защото отразяват виждането на нашите предци за себе си, а точно това е най-важното. За жалост изброените документи са игнорирани, или манипулирани от противниците на теорията за древните балкански корени на народа ни.

 

Въпросните сведения за балканските корени на народа ни явно са били известни на различни български възрожденци. Става дума за творилите през XVIII и XIX в. Спиридон Габровски, Поп Йовчо от Трявна, Христаки Павлович и др. Тези родолюбци свързват дедите ни с Троянската война, но също и с император Траян – човекът, който нанася страшен удар на царството на северните траки даките. Те са същите тези хора, които във Флавиевата история са наречени българи.

 

Виждаме, че от Х до XVIII и XIX в. в своята литература ранносредновековните българи и по-късните български въдрожденци гледат на себе си като на потомци на славен, древен балкански народ. В трудовете на нашите предци няма дори загатване за родство с тюрки, иранци, кавказци – нито дума.

 

Защо да не се доверим на своите предшественици и доказали се родолюбци? Защо да не вярваме на своите и вместо това да се кланяме на чуждите, които несъмнено следят само своите интереси?

 

Историческите сведения, запечатани в трудове от Средновековието и Възраждането са достоверни, защото се потвърждават от българския фолклор. В нашите песни и предания са се запазили спомени както за император Константин Велики, така и за воювалия със северните траки император Траян. Д-р Ганчо Ценов набляга на важната подробност, че римския владетел е наречен цар Латин (т.е. господар на хора говорещи латински).

 

Още по-важно е това, че потвърждение за древните ни балкански корени получаваме и от ономастиката. Определени езиковеди тълкуват имената на севернотракийските владетели Скорило, Орол, Декебал, и Золтес със стблг. скоръ – бърз, скор, орьлъ -орел, болии – по-голям, и българските имена Злати, Златан [Вл. Георгиев, В. Томашек и др.]. Не по-малко важно е това, че дори в ново време ние ползваме имената Скорил, Орльо, Орлин, Злати, Златан.

 

Ако имената на царете на северните траки са български по характер, не е ли това едно от доказателствата, че ние сме потомци на древен местен народ?

 

От голямо значение е и подробността, че способни археолози като Даниела Агре и Георги Китов намериха интересни паралели между женската носия на северните траки и традиционната българска женска носия. В миналото носията е белег на национална идентичност, а факта, че въпреки бурните събития ние пазим смайващо древни традиции на балкански народ, се явява поредното доказателство за нашите местни корени.

 

Щом създадените от българи исторически извори в периода Х – XVIII, XIX в., се потвърждават от българския фолклор, от древния характер на носията ни, а и от ономастиката на северните траки, то хармонията е пълна. Така се уверяваме, че както средновековните българи, така и възрожденците от ново време напълно оправдано са се считали за потомци на народ, взел участие в Троянската Война, а по-късно и в бойните действия между цар Декебал и император Траян.

 

Теорията за местния, балкански произход на българите е не просто логична и доказана, но е и повод за гордост. Тя представя старите българи като творци, а не разрушители, като освободители на земите на юг от Дунава, а не като пристигнали от Азия грабещи и колещи степни номади.

 

Има разлика, нали? Най-важното обаче е това, че виждането за древните балкански корени на народа ни принадлежи на българи. То е отразено в най-ранните ни писмени паметници от времето на Симеон Велики, поддържа се по време на Възраждането, а и в последвалите епохи.

 

И още една много интересна подробност – КГБ е създадена през 1954 г., т.е. векове след времето, когато плеяда родолюбиви българи са писали, че нашия народ е с древни, балкански корени. Да се свързва разузнавателната служба на СССР с теорията за местния произход на българите е не просто безумие, но и гавра с доверието на читателите.

 

Нека видим сега кой създава теориите за азиатския произход на старите българи и дали КГБ има някаква връзка. Във времето, в което живеят нашите възрожденци, чужди учени, като например работещия за Екатерина Велика Август Шльоцер, а също и Йохан Тунман, Йохан Енгел и др., определят нашите предци като татари, тюрки, или тюрко-татари. По стъпките на изброените учени върви и руският историк Николай Карамзин. Заслужава си да се отбележи, че термина прабългари (Urbulgaren) е въведен от Йохан Тунман (по сведения на акад. Д. Ангелов).

 

Анличанинът Едуард Гибън смята дедите ни за диво сибирско племе. Той е и един от първите, които локализират “българската прародина” край река Иртиш в Сибир. Това безумие за жалост се лансира дори в ново време: през ХХ и XXI в., и за жалост – от редица наши професори.

 

Малко по-късно Карл Рьослер излага виждането, че Аспаруховите българи са роднини на сибирските самоеди. Работилият в Русия немско-унгарски учен Александър Хилфердинг счита, че дедите ни са вотяки – отново сибирски народ. Според Павел Йосиф Шафарик предците ни са угрофини. Същото виждане се поддържа от неговия роднина Константин Иречек, който вярва, че българите са дошли от Урал, т.е. те са угрофини.

 

Йосиф Маркварт, Вилхелм Томашек, Армин Вамбери, а след тях и Геза Фехер, се явяват едни от поддръжниците на виждането за туранските корени на Аспаруховите българи. Руският учен Фьодор Успенски е склонен да вярва искрено на Йосиф Маркварт относно тюрския произход на титлата KANAC. Работилият по времето на Сталин езиковед Николай Мар счита българите за древен доиндоевропейски народ, но свързва дедите ни с чувашите, чийто език е тюркски.

 

Подобно е и виждането на Николай Державин. Перефразирайки Йосиф Добрoвски, той вижда в българите древен народ обитавал Източна Европа, който е сроден на сарматите, хърватите, хазарите, но е най-близък до чувашите [чийто език е тюркски]. Украинският учен Омелян Прицак също причислява дедите ни към тюркските народи.

 

Общо взето може да се каже, че от XVIII  до началото на XX в., опитите корените на българите да бъдат поставени извън Балканите, са дело на чужди учени: немци, шведи, австрийци, унгарци, англичани, чехи, украинци, руснаци.

Следосвобожденските ни учени Васил Златарски, и Петър Мутафчиев и др. следват покорно доктрината на източната и западната историческа школа. Удобните за чуждите сили лъжи биват упорито налагани и защитавани с фанатизъм.

Аспаруховите българи са изкарани тюрки, гетите, наричани още готи са обявени за германи, а траките са набедени за изчезнал народ, загубил своя език и редуциран до жалко малцинство.

 

Смелият родолюбец д-р Ганчо Ценов, пледиращ за древните балкански корени на народа ни, е наклеветен, нападан и низвергнат. С мълчание е покрит и труда на доказалия на практика любовта си към България Гавраил Юруков. Такава съдба достига и книгата на архимандрит Кирил Рилски, също и тази на Д.П. Даскалов, според когото Аспаруховите българи спадат към старото балканско население и тяхното прекосяване на Дунава не е нашествие, а освобождение на родни земи.

 

Както споменах – КГБ е създадена през 1954 г. Нека видим какво става след това. През втората половина на ХХ в. у нас книгите на д-р Ганчо Ценов и др. съмишленици родолюбци са забранени за цитиране. Сензационния труд на д-р Васил Бакърджиев от 1966 г., в който на траките се дава заслужения пиедестал, е покрит с мълчание. 

Невероятните открития на Георги Сотиров относно древността на глаголицата, тракийския произход на Константин Велики, Юстиниан Велики  (публикувани 1970 – 1974 г.) и т.н. са също игнорирани. На широката публика те са напълно неизвестни, т.е. можем да говорим за сериозна цензура.

 

Сравнение на знаци от Линеар Б [1] и българската глаголица [2] - приликите са смайващи [по Георги Сотиров]

Именно политиката на властимащите от 1954 година насам – забраната на трудовете на Ценов и хората виждащи в българите потомци на траките, а също и черненето, осмиването на хората пледиращи за древните балкански корени на народа ви, може да се свърже с влиянието на КГБ. Това е напълно в духа на тоталитарните режими, за които националната гордост е заплаха за съществуването им.

 

Преди да стигнем до епилога, нека обърнем внимание на още една важна подробност. Става дума за създаването на иранската теория за произхода на старите българи. Да започнем първо с манипулациите относно езика на скитите. 

Макар Стефан Византийски да е пределно ясен, че скитите са тракийски народ, през XIX век се налага вярването, че скитите са иранци. Един от основоположниците на тази заблуда е Всеволод Милер, който е от руско-немски произход. Прилагам фрагмент от неговата биография:

“Третья историческая работа «Экскурс о скифах» на богатом историческом и лингвистическом материале доказывает так называемую «иранскую гипотезу скифов». Согласно этой гипотезе, скифы принадлежали (во всяком случае определенная их часть) к числу ираноязычных народов….”

https://ironau.ru/miller-korifej.html

 

Дори синът на Милер става иранист и продължава делото на баща си. Виждането е прието от германската историческа и езиковедска школа, защото иранския произход на скитите пасва прекрасно на интереса на управляващите Австрия и Германия.  

 

Поддръжници на виждането, че Аспаруховите българи се явяват тюркизирани сармати (част от скитското семейство) се явяват съветският историк и археолог Алексей Смирнов и съветският историк и медиевист Васил Сиротенко (по сведения на Д. Димитров). И разбира се нито дума за това, че познаващият сарматите Прокопий споделя виждането на по-стари автори относно принадлежността на сарматите към семейството на гетите.  

 

През 1967 г., на конференция в Москва е представен труда на Веселин Бешевлиев Ирански Елементи у Първобългарите. Нашият учен спада към групата на тези, които гледат на старите българи като на тюрки, примесени с иранци. В общи линии то съвпада с виждането на Смиров и Сиротенко.

 

Едва ли някой може да оспори факта, че през 1967 г. КГБ е в апогея на своето влияние. Това обяснява жестоката цензура, поради която близостта на името на Аспарух с това на Хероса Ут-Аспиос е премълчана. Премълчан е и факта, че аспа е древна тракийска дума за кон, изолирана от наши езиковеди още през 1913 година (разискващите тракийския надпис от Езерово Димитър Дечев и Гавраил Кацаров).

 

Премълчани са също паралелите между старобългарските имена Борис, Гостун, Кардам, Корсис, Мостич, Прусиан, Тервел и др. с тракийските Борис, Гастис, Кардамил, Карсис, Мостис, Прусий, Тервелис. След като читателите са лишени от база за сравнение, те стават лесна жертва на заблудите. Ето този метод, тези действия могат да бъдат определени като последствия от влиянието на хора на КГБ.

 

Тенденцията старите българи да бъдат представяни като ирански народ, сроден на паштуните от Афганистан бе подета от икономиста Петър Добрев. Методите на този автор са под всякаква критика, но нито един езиковед не намери смелост да обори тиражираните една след друга и пълни с манипулации книги. Каква е причината за този страх, оставям на вас да проучите и разберете.

 

Във всеки случай едно нещо вече е пределно ясно – КГБ няма абсолютно нищо общо с теорията за древните балкански корени на българския народ. 

Дори напротив – точно във времето, когато КГБ е на власт, се поддържа теорията за туранския произход на Аспаруховите българи, като същевременно се подготвя резервната иранска теория.

 

Както можем да се убедим, твърденията, че КГБ, тоталитарния режим и т.н. имат пръст в теорията за древните ни балкански корени, са обясними с нашата поговорка Крадецът вика – дръжте крадеца! Просто шепа безочливи хора се опитва да наложи лъжи, като същевременно очерни тези хора, които изобличават лъжите.

 

Всеки има право на лично виждане и всеки има правото да го защитава. Сериозните теми обаче изискват сериозни проверки. Още в началото на своята дейност в Blog.bg аз призовах своите читатели да не ми вярват сляпо, а да проверяват това, което твърдя. Тези, които последваха съвета ми, се превърнаха в мои добри приятели и верни съмишленици.

 

Все пак, както вече споменах, теорията за местния произход на българите носи самочувствие и престиж на народа ни. Тя не само повдига националната ни гордост, но и разкрива истината за нашия произход, за характера и дарбите на нашите предци. Те са дали множество примери за достойно поведение, за това как се пази родното и как въпреки всичко човек остава верен на старите традиции. Това е единствения път имащ бъдеще – дедите ни са го доказали.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

  https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

 

 

 

Основна използвана литература и пояснения:

1.Агре Д., Китов Г., Въведение в тракийската археология, Авалон, София, 2002.

2.Ангелов Д. Образуване на българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

3.Даскаловъ Д.П., Скити и Сармати прѣдѣди на славяни и българи, съ 13 илюстрации, историко-археологическа студи, Царска Придворна Печатница, София, 1912;

4.Даскаловъ Д.П., Българитѣ потомци на царственитѣ скити и сармати, София, 1913;

5.Димитров Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие, Г. Бакалов, Варна, 1987.

6.Йонков-Владикин Н., История на древните траки, от новокаменния период до цар Борис, 2 изд. Въз основа на книгата от 1911 год., Хелиопол, София, 2010.

7.Иванов Й., Български старини из Македония, София, 1908

8.Рилски К., БЪЛГАРСКАТА САМОСТОЯТЕЛНА ЦЪРКВА В ИЛИРИЯ, Булга Медия, София, 2012.

9.Селимински И., Българският Църковен Въпрос, Булга Медия, София, 2018;

10.Ценов Г., Праотечеството и Праезикът на Българите

11.Ценов Г., Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998.

12.Юруковъ Д., Размишления върху произхода на българитѣ, Изд. Г.Д.Юруковъ, ул. Бѣлчевъ № 28, София, 1926.

Извори от интернет:

БЕШЕВЛИЕВ  В., ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ (Античное Общество, Труды Конференции по изучению проблем античности, стр. 237-247,
Издательство "Наука", Москва 1967, АН СССР, Отделение Истории)

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Veselin%20Beshevliev/V_%20Beshevliev%20-%20Iranski%20elementi%20u%20pyrvobylgarite.htm

Думанов Б., Класовите основи на идеята за древнотракийския елемент в българската народност и опозицията на археолозите.

https://ebox.nbu.bg/anti/ne3/16%20Boyan_Dumanov%20+.pdf

Боян Думанов започва есето си с цитат, който е грозна лъжа: “Това наследство ни сродява по-скоро с траките, с това - по думите на самия Херодот - кривокрако, чорлаво, маслоядо и крадливо племе.”

Херодот никога не е наричал траките кривокраки, чорлави и крадливи - бел. авт.

07.03.2015 14:00 - СПАРОТОК И КГБ. КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА.

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/07/sparotok-i-kgb-kraiat-na-edna-lyja.1343858

Тракедонизма, подобно македонизма, са доктрини на Коминтерна за унищожаване на българската идентичност. Някои от старите комунистически доктрини на Коминтерна днес са трасформирани от Кремъл и са впрегнати в добре организирана „хибридна война“ срещу България.

23.03.2015 11:36 - ЩО Е ТРАКЕДОНИЗЪМ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС?

https://letopisec.blog.bg/history/2015/03/23/shto-e-trakedonizym-i-ima-li-toi-pochva-u-nas.1348352

31.07.2013 14:07 - Що е тракедонизъм?

 “Тънката струя“ на българофилството е натрапваното с години от СССР славянофилство в НРБ. Да се отрича, че изобщо няма славяни и славянски език, и да се натрапва днес, че това е тракийски, е…нали разбирате…хитър ход да се сложи знак на равенство между славянски и тракийски езици. Всички големи изследователи на траките обръщат внимание на влиянието между тракийски и славянски, но нито един от тях даже и не си е представял да ги отъждестви. Но днес това се прави с лека ръка…

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

За съжаление, тази хитра геополитическа цел, се изпълнява със средства на македониският антички автохтонен апарат.

Сиреч, ние българите трябва да приемем, че сме траки и бидейки си автохтони, нямаме история в късната античност след І в. от н.е., откакто сме превзети от Рим…Добре, ще попита някой, а как така станахме с име „българи“?Един от стратезите на тракедонизмът, г-н Павел Серафимов-Спароток, разработва една теза, според която в армията на Ал. Македонски имало „хора на пълководеца Балакр“, това го пише Ариан. Г-н Серафимов иска да ни внуши, че тези военни на пълководеца, понеже Ариан не пише за друго, са по неговото име цял народ „балакри“…

Моделът е зает от скопското МАНУ. Прислугата на Теодора, жената на Юстиниан І, се нарича, според Прокопий, „Македония“. За МАНУ това е достатъчно, че през VІ в. от н.е. има македонци…И т.н.

https://letopisec.blog.bg/history/2013/07/31/shto-e-trakedonizym.1135244

ПРАРОДИНАТА...

https://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/prarodinata.1013447

15.07.2011 08:52 - Кого обслужва идеята, че сме траки? ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ.

https://letopisec.blog.bg/history/2011/07/15/kogo-obslujva-ideiata-che-sme-traki-obshtestvena-diskusiia.783457

СЕНЗАЦИИ ОТ ЕГИПЕТ – КАКВО ПРАВИ ЗНАКЪТ НА ДУЛО IYI В СТРАНАТА НА ПИРАМИДИТЕ?

Египет е последното място, което повече от нас са готови да свържат с историята ни. Същото важи и за свещения за старите българи символ IYI. В интерес на истината това не е хералдически знак на рода Дуло, но за жалост у нас вече не просто е лансиран, а дори и установен такъв термин – знакът на Дуло. Това е и причината да ползвам въпросното название.

                                             Изображение на Рамзес Велики [Лувър]

Историята на особения символ е интересна. Повечето историци и археолози охотно търсят следи в Средна Азия, а така се създава едно погрешно виждане. За такова поведение от страна на нашите учени оправдание няма – защото поне от края на 80-те години на ХХ век разполагаме с голямо количество информация относно древността на особения символ IYI.

 

През 1987 година археологът Стамен Михайлов представя доклад, който е включен в Известията на Народния музей във Варна. Макар да е принуден да се съобразява с наложените по това време виждания за произхода на народа ни, нашият археолог изнася важна информация. Позовавайки се на трудовете на колеги (Тодорович и Церманович), Михайлов споменава, че най-рано символът IYI се среща по керамиката от културата Винча (т.е. появява се на Балканите преди около 7000 години).

 

Това само по себе си е нещо удивително, но нашият археолог се задълбочава още повече. Споменато е откритието на Бенсън, който намира и регистрира символа IYI по керамиката на о-в Кипър от времето на Бронзовата епоха (т.е. преди около 5000 години).

 

На пръв поглед е доста странно свещеният за старите българи знак IYI да е манифестиран на острова на богинята Афродита. Странното идва от това, че повечето ни археолози и историци твърдо защитават вярването, че Аспаруховите българи са азиатци, установили се за постоянно на юг от Дунава чак след прословутата 681 година.

 

Ако приемем, че Аспаруховите българи са потомци на мизите, а и на други траки, странното веднага изчезва и нещата си идват на мястото. Благодарение на изследванията на антрополозите Петър Боев и Славчо Чолаков, още през 80-те години на ХХ век е добре известно, че тракийският етногенезис започва на Балканите през Каменната епоха. Това обяснява прекрасно и присъствието на знака IYI по керамиката на Винча, както и по тази на Хотница (по сведения на А. Чохаджиев).

 

За жалост у нас не се говори много за тракийското присъствие на остров Кипър. Там не само са открити тракийски тип погребения с жертван кон и колесница, но и керамика като тази от нашите земи. Най-важното обаче е нещо друго. Използвайки данни от трудове на антрополозите Чарлз и Боев, руският учен Юрий Откупщиков споменава в своя работа, че населението на западна Мала Азия (която е дом на траките фриги, витини, бебрики, а и на мизите, наречени по-късно българи – бел. моя) e като това на о-в Кипър и е дошло от региона на Македония и Тесалия (където присъствието на траките пиери, пеони, едони, теврки и мизи е добре засвидетелствано).

 

Опирайки се на изследванията на Мария Гимбутас Откупщиков съобщава също така за две преселения от северизточните Балкани в посока юг, към Анатолия, като става дума за периода 2300 – 2200 г. и около 1230 – 1180 г. (Откупщиков, 1988, с. 56). Докато второто преселение може да се свърже с похода на Морските народи, то първото съвпада с появата на най-ранната писменост на о-в Крит, която по-късно, а и в развит вид се появява и на о-в Кипър.

 

Дотук добре – стана ясно каква е причината да намерим знака IYI толкова далеч от България. Щом особеният символ се е появил най-рано по керамиката на траките, а и тракийското присъствие на остров Кипър е убедително доказано, то може да се каже, че през Каменната, Меднокаменната и Бронзовата епоха, дедите ни са тези, които притежават и разпространяват особения символ.

 

Несъмнено за доста хора присъствието на знака IYI на острова на Афродита е сензация, но има една друга, още по-голяма сензация. Локацията е още по-особена, а и се касае за един много интересен период от историята. Благодарение на труда на Карла Галорини (Carla Gallorini), с който тя защитава докторат, става ясно, че по време на Средното царство в Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа), там върху керамиката се появяват особени символи.

 

Като цяло те нямат нищо общо с изконната египетска писменост – йероглифите. Става дума за особени символи като свастиката, равнораменният кръст, тризъбецът, лабрисът, който е представян самостоятелно, но и в комбинация със знак, срещащ се често в нашата (старобългарската) руническа система.

 

Разбира се, най-ценен е IYI, не само защото е манифестиран многократно, но и защото можем да го свържем с Балканите. Държа да отбележа, че тази връзка не е направена от д-р Галорини. Нейният интерес се ограничава с Египет и особените знаци по древната керамика от периода на Средното Царство.

 

Безспорно е обаче едно: символът IYI се появява в страната на пирамидите внезапно. Не можем да говорим за традиция, каквато има по нашите земи, а, разбира се, няма я и смайващата приемственост, която се наблюдава в България в продължение на цели 7000 години!

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Тракийското присъствие в Египет вече не се отрича. Талантливи и прогресивни учени като проф. Сергей Игнатов и др. вече споделиха виждането си, че част от така наречените Морски народи, нахлули в страната на пирамидите в края на Бронзовата епоха, могат да бъдат свързани с траките. По-ценно е това, че прогресивните ни учени са готови да приемат и споменатите от египтяните маса, мешуе, мешвеш, са народа мизи. За мен това е революция в науката ни, и то революция, която има потенциал да промени много, като имаме предвид, че колежката на проф. Игнатов д-р Весела Атанасова също е прогресивна личност.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Що се касае обаче до появата на символа IYI в Египет, той не може да се свърже със заселването на мизи в Египет и Либия по време на похода на Морските народи. Причината е проста – керамиката, по която се среща особеният знак, е от по-ранен период. Д-р Галорини засяга в труда си Средното царство Египет (2040 г. – 1783 г. преди Христа). Нашествието на Морските народи е поне половин хилядолетие по-късно.

 

Знакът IYI върху древен египетски съд от Бронзовата епоха [по Gallorini]

Как в такъв случай да си обясним мистерията и дали изобщо можем да говорим за мистерия? Ползвайки работи на Петри, Енгелбах, Арнолд, Битак и др., д-р Галорини изнася важна информация. Част от данните засяга местата, на които е намерена керамиката с особени знаци: Кахун, Дандара, Дашур, Тел ел Дабаа.

 

Последната локация е много, много важна – в това ще се уверим след малко. Друго ценно сведение е това, че най-ранните примери на поява на особени знаци са от времето на фараона Сенусрет I. Той управлява в периода 1974 –  1929 година преди Христа, т.е. преди около 4000 години. И това е много важна подробност.

 

Този фараон е известен със своя опит да покори Тракия и Скития. Според Херодот Сенусрет, наричан от бащата на историята Сесострис, е успял за завладее земята ни [Her. II. 103]. Доказателства за това обаче няма, а освен това са налице и други сведения. Според Йордан Сенусрет, наречен  Весосис, не само не успява да покори гетите, но те го преследват чак до река Нил. Йордан даже споменава името на гетския цар, който преследва египетския владетел чак до страната на пирамидите. Става дума за Танаус, на когото се приписва дори и покоряването на Азия [Jord. Getarum 47].

 

Ето го и разковничето – сведенията на Йордан. Те са достоверни, защото точно във епохата на Сенусрет I в Египет започва да прониква един мистериозен народ. Според Манетон въпросният мистериозен народ владее страната на пирамидите 500 години, а името, с което е известен е „царе пастири“. Явно се касае за хора, които са се занимавали с развъждане на коне и други животни. Египтяните ги наричат хегакасут, а в научната литература името е хиксоси.

 

Точно краят на властването на Сенусрет I е времето, когато в Египет се появяват и конят, и колесницата, а имайки предвид, че египетската дума за колесницата WRTA, е заемка, става ясно, че хиксосите са народ, който говори индоевропейски език. Египетската дума WRTA – колесница се обяснява с древноарийския глагол vartate – въртя, завъртам, който е само по-древен вариант на стблг. врьтѣти – завъртам, но и движа, раздвижвам.

 

Поне за мен мистериозният народ хиксоси се явява част от семейството на гетите и мизите. Дали те са потеглили преди 4000 години към страната на пирамидите като отговор на агресията на Сенусрет I, или причината е друга – не смея да спекулирам. Ясно е обаче едно – хора от нашите земи се заселват в Египет към края на XII Династия.

 

Това обяснява защо между ХХ и XV в. пр. Христа в Египет някой ползва знаци, които са типични за Тракия и тачени от траките. Тези знаци се срещат и в обитавания от траки остров Кипър. В този дух ще добавя и важната подробност, че цитирайки Д. Франкел д-р Галорини споменава за присъствие на кипърска керамика в Египет и то не къде да е, а в Тел ел Дабаа.

 

Това е мястото, на която някога е била столицата на хиксосите – древният град Аварис [Hawaret]. Хиксосите повлияват сериозно египетското общество и не е изключено под тяхно влияние в страната на пирамидите да се появи практикуването на изкуствената черепна деформация и прическата, която автори като Плутарх наричат мизийска.

 

https://www.souldance-mag.com/wp-content/uploads/2020/02/Two-female-dancers-with-castanets-and-musicians-with-tambourines.jpg

 

Хиксосите повлияват не само Египет, но и народите на Левант. Смятам, че завръщането част от хиксосите по времето на фараона Амос, може да се свърже с идването на Данай и неговите хора от Египет. Приликата на особените знаци от Египет с Линеар Б е твърде силна, а това налага да бъдат намесени и микенците, като част от древната тракийска общност.

Това разбира се на този момент е само хипотеза, която тепърва трябва да се докаже, но пък изложеното по-горе е пределно ясно и когато някой археолог или историк реши да пише за знака IYI добре е да държи сметка и с инфомацията от труда на д-р Галорини.

 

Фактите са си факти – не можем да ги прескочим, а пък не бива и да ги премълчим от страх да не ни обвинят във великобалкански шовинизъм. Историята ни се нуждае от пренаписване, с което да се сложи край на униженията и безумията в учебниците ни. 

С присъстващите там лъжи и химери израства новото поколение българи, което ние не можем да си позволим да загубим. Порочният кръг трябва да се разруши и да се започне с градеж на нещо ново – истинно и полезно.

 

Не е нужно да се отнемат титли, не е нужно да се отнемат пенсии и хонорари на хора, които са участвали в обезобразяването на историята ни. Също така не са нужни репресии и отмъщения, нито пък обществени порицания. Всяко време носи своето бреме, както в миналото, така и днес определени велики сили се опитват да диктуват какво да се пише.

 

Тези обаче, които се заемат с утвърждаването на истината, няма от какво да се боят, защото ще имат подкрепата на народа. Имаш ли подкрепата на народа, е все едно да имаш подкрепата на Господ. Има една поговорка, че ако Господ е с теб, няма от какво да се боиш, а ако не е с теб – безмислено е да се надяваш на нещо за спасението си. Надявам се учените ни да почерпят от народната мъдрост и да започнат да вършат това, което е редно, а не това, което гарантира доходи.

 ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ПЪРВИЯ КЛИП

 

https://www.youtube.com/watch?v=T9OPuiKFcKE

 

 

 

Основна използвана литература:

 

1.Михайлов Ст., Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987.

2. Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

3.Gallorini C., INCISED MARKS ON POTTERY AND OTHER OBJECTS FROM KAHUN:

SYSTEMS OF COMMUNICATION IN EGYPT DURING THE LATE MIDDLE KINGDOM, Ph D. thesis in Egyptology, Institute of Archaeology, University College London, June, 1998.

4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

5.Jordanes, Getica: The Origin and Deeds of the Goths, c. 551 CE, Medieval Sourcebook

https://sourcebooks.fordham.edu/source/jordanes-historygoths.asp