17.09.2017 г.

НАЙ-ДРЕВНИЯТ TОЧЕН КАЛЕНДАР Е ТОЗИ ОТ ЗЕМИТЕ НИ


Херодот е разказал за доста интересни неща в работите си. В една от тях той засяга спора относно това – кой е най-древния народ? Според бащата на историята, а и по признание на не кой да е, а на египтяните, за най-древен народ са признати траките наречени фриги. За тях се знае, че преди да се установят в Мала Азия (днешна Турция) те са обитавали земите на Южна Тракия и Македония, където са били познати под като бриги. Документианите техни имена: Багун, Балион, Батис, Борас, Борискос, Витюс, Гордий, Дудас, Нанас, Татас и др. се ползват и в ново време у нас, в леко променен вид.



Фригийските храмове, дворци и погребални монументи са впечатляващи. Докато основата на Хеопсовата пирамида има дължина 230 м., то диаметъра на могилата на цар Мидас е 300 метра. Разбира се в далечното минало както диаметъра, така и височината на този забележителен паметник са били доста по-големи. Така наречения монумент на цар Мидас е без паралел в архитектурата на перси, асирийци, гърци, римляни. Това е истинско произведение на изкуството, което дълги векове след създаването си, ще остане ненадминато.


                                                     Могилата на цар Мидас


Мозайка от пода на фригийски дворец, изображение – Carole Raddato, Frankfurt

Не само признанията на египтяните, а и внушителните постройки на нашите нашите предци свидетелстват за факта, че те са първите хора намерили искрата на познанието. Има и други неща, които свидетелстват за това, че действително траките, са най-стария народ успял да изгради забележително висока култура, такава, която в най-ранния си период на развитие засенчва сериозно както шумерската, така също и египетската.

На тези, на които това твърдение звучи пресилено, ще напомня следното: Писмеността на дедите ни предхожда тази на египтяните с около 2000 години. Това не е мое лично мнение, а виждане на учени като Харалд Хаарман и др.  


http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif

Важно е да се отбележи и това, че далечните ни предшественици са тези, които изобретяват колелото, а и каруцатата позволили да се осъществи революция в развитието на обществото понеже дават възможност хора и тежки товари да се превозват на голямо растояние.

Дедите ни наречени в далечното минало траки са тези, които първи започват за обработват изкусно златото и първи създават най-ранните царските атрибути: златната диадема, златния нагръдник, позлатения жезъл. Много преди в Египет лицата на починалите благородници да бъдат покрити със златна маска, този обред съществува в земите ни. Става дума за погребенията от Варненския некропол – пето хилядолетие преди Христа.

Знаейки тези неоспорими факти, не би трябвало да се учудваме, ако някой представи твърдение, че изобретения в нашите земи календар е много по-стар от египетския, а и дори може да се говори за директна връзка и влияние на старите балканци – дедите ни, върху египтяните.

През 1972 година, по време на разкопки, археологът Стефан Чохаджиев намира край с.Слатино, Кюстендилско особен предмет първоначално дефиниран като модел на пещ, върху която са направени  таблици. Въз основа на техните особености става ясно, че изработеният преди около 7000 години артефакт е изключително важен за науката.

снимка на Николай Генов

След време, Николай Дерменжиев подлага на анализ древния предмет и отбелязва, че “характерната му структура, “украса” и разграфяване веднага го превръщат в обект на календарни интерпретации. Пещта е “украсена” с многобройни врязани, набодени и пластични «орнаменти», но всички предходни изследователи обръщат внимание най-вече на таблицата върху долното лице.” Дерменджиев цитира Чохаджиев, според когото моделът представлява “лунен календар” с означени 30 дни и продължителност 12 месеца. Първото оцветено с охра поле, горе в ляво, отговаряло на начало на годината около 22 декември.


Схема и пояснения на календара (по Дерменджиев)
колона I (с 3 оцветени полета) отговаря на периода януари-март (зимата), колона III (с 5 оцветени полета) – на времето от април до август (от сеитба до жътва), а колона V (с 4 оцветени полета) отговаря на времето от септември до декември.

Дерменджиев представя и виждането и на Васил Николов, който свързва предмета «със земеделската дейност и менструалния цикъл на жената». Той посочва за начало на годината, в този календар, пролетното равноденствие. При такова начало месеците се групират както следва: първите 3 отговарят на периода от април до юни (= усилен труд в очакване на новата реколта), вторите 5 на периода от юли до ноември (= жътва, събиране на реколтата и подготовка за зимата), а третите 4 – на периода от декември до март (= зима, непродуктивен сезон).

Николай Дерменждиев смята, “че това разпределение е по-вероятно, не само защото разделя годината на 3 характерни “сезона”, според видовете земеделска активност, но и поради феноменалното му съвпадение с египетските “сезони”, които също са три.

Цитирайки Стефан Чохаджиев и Тодор Стойчев, Дерменджиев споменава, че тези учени считат петте (спираловидни) знака пред отвора на пеща за нужни да отбелязват необходимите 5 денонощия допълващи календарната година от 360 до 365 дни – така наречените епагомени.

Не са случайни и единадесетте наклонени чертички намиращи се под петте спираловидни знака. Дерменждиев уточнява, че те са от голяма важност и се явават обозначение на разликата между слънчевата и лунната година. Геният на създателите на календара от Слатино проличава и от факта, че те са били в състояние да отбележат и високосния ден, вмъкван един път на четири години. Този ден е представен с особен, наклонен надясно V образен знак, който e поставен в четвъртия спираловиден знак.

Дерменджиев акцентува върху фактa, че “ базовото множество дни в схемата е 360 денонощия (= 12 х 30). Това число е пряко свързано с опитите на човека да изравни “лунната година” със слънчевата. Защото 360, освен градусите в кръга, е средноаритметичното (закръглено до денонощие!) число, равно на сбора от точните астрономически стойности на “лунната” и слънчевата година.”

Според автора, “най-важното съвпадение с египетския календар е самата схема, която намира най-точен паралел в египетския граждански календар, съставен от 12 месеца по 30 дни + 5 денонощия, наречени епагомени.”

Приликата с египетския календар е интересна, но по-важно е нещо друго – Николай Дерменджиев е убеден, че нашия е по-стар: “Нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар. Затова именно древната датировка е по-приемлива. Моделът от Слатино е дело на една традиция, или по-скоро конгломерат от традиции, които са генерирали създаването на древния египетски календар. И в това няма нищо преувеличено. Защото дори сезоните в нашият календар съвпадат с египетските. “

Въз основа на приликите, а и на факта, че нашия календар от Слатино предхожда египетския с повече от осем века, може да се каже, че появата на ранния египетски календар се дължи на идване на преселници от Балканите. В научните среди се знае добре, че най-древната благородническа прослойка на страната на пирамидите не е от местен произход.

Става дума за едри хора с кестенява и рижа коса, а и доста по-светла кожа от тази на северноафриканското население. Поне до края на Трета Династия, тези хора са представителите на благородническата прослойка. Какъв е произхода им личи не само по техните европеидни черти и светла коса, но и по особената, нямаща развитие в Египет керамика, а и знаците по нея. 

Около 30 от знаците по египетската керамика от преддинастичния период и първите няколко династии показват ясна връзка с доста по-старите знаци от древните артефакти намерени в Градешница, Караново, Търтария, Винча, Хотница, Рибен и т.н. Връзката с Балканите е пределно ясна, но не пасва на общоприетите теории и поради това неудобните факти не се популяризират. 

Темата за влиянието на дедите ни в оформянето на древноегипетския календар е интересна и поради факта, че през I в.пр. Христа, след като Гай Юлий Цезар завладява страната на пирамидите, египетския календар бива използван за основа за Юлианския календар, който е ползван не само по време на Античността, но и в ново време. Едва през 1968 година, под влияние на чужди сили, у нас бива наложен Грегорианския календар.

Иронията е, че това, което сме считали за чужд календар - Юлианския, традиция имаща египетски корени, наложена благодарение на римляните, се оказва древно творение на предците ни, които несъмнено са били забележителни хора. 

Преди 7000 години те са имали такива напреднали знания, че са успели да създадат прецизен календар доста преди други народи да направят това. За да се сътвори подобно нещо са нужни знания, дългогодишни наблюдения на небесните тела. Наблюденията трябва да се извършат от определени места, които позволяват да се фиксират важни моменти като равноденствие и т.н.

В работата си г-н Дерменджиев съобщава за доста локации: Баланташ (Белинташ), Кози Камък, Татул, Харман Кая, Татикев Камен, Квачката, Хлябово, Зайчи Връх, Шиварово, Яйлата, Халката при с.Глушник и т.н. 

                          Харман Кая, снимка на Мартин Константинов

                                  Татул, снимка Мартин Константинов

Друг интересен обект свързан с астрономията е кладенецът-обзерватория от с.Гърло, Пернишко. За жалост, относно датировката на този забележителен паметник все още няма консенсус. Според различни изследователи, тя варира различно. Особените знаци (руни) по камъните позволяват няколко интерпретации и това прави определянето на възрастта на обекта изключително трудно на този момент. 

За древните обзерватории на дедите ни, Дерменджиев уточнява, че някои са от Каменно-медната епоха, други са от Бронзовата епоха, а има и такива, които са от края на Римския период у нас, т.е. в земите ни се съществува хилядолетна, непрекъсната традиция на астрономически наблюдения. Щом календара от Слатино е на 7000 години, то подготовката за създаването му е от доста по-ранна епоха – от преди 8000-9000 години, навярно от времето, през което дедите ни усвояват организираното земеделие?

Реално погледнато, календарът е нужен най-вече на хора занимаващи се със земеделие, защото то изисква да бъдат фиксирани определени моменти от годината като времето за сеитба на различните растения. В Европа, най-рано организираното земеделие се наблюдава на Балканите.

Обикновено се смята, че по време на Неолита, знанията са донесени у нас от пришълци, обитаващи Мала Азия племена. Това няма как да е истина защото в случай, че житото, пшеницата, овеса, лимеца и т.н. бяха дадени на дедите ни от други хора, то названията на тези полезни растения в никакъв случай не биха били обясними на български език. 

Реално обаче имената са наши. Наши са и основните земеделски термини: ора, орало, брана, бранувам, копач, копая, кърпел, палешник, мотика, косер, сея, жъна, плевя, кося, меля, брашно, трици, хромел, сърп. Дори няма слаби индикации, че някои от тези думи са дадени на предците ни от някой от народите на Ориента.

“Загадката” е лесна за обясенние, ако приемем, че още по времето на Неолита, нашите предци са обитавали не само Балканите, но и значителни части от Мала Азия и дори Левант – територията на днешните Сирия, Израел, Йордания и т.н. Присъствието на далечните ни предци във въпросния регион дава и друго обяснение – появата на европеиди с едър ръст и светла кожа в Египет. Става ясно и това защо възникналият по-късно египетски календар показва такива силни прилики с този от земите на България. Става ясно и защо определени основни староегипетски думи показват близост с нашите. Kратък списък може да се намери на следния линк:


Във връзка с календара, най-интересни са паралелите между египетските РК-време, КЕНТ-започвам, начало, КЕНТ-край и старобългарските рокъ-време, конець-начало, край. Не само названията на важни понятия като време, начало и край показват, че древнобалкански преселници са ги въвели в страната на пирамидите. Има и други неща, които заслужават внимание. Касае се за три символа срещащи се в календара от Слатино – спираловидния знак, наклонените чертички, а и V образния знак.

Както отбелязва Дерменджиев, тези особени символи се явават числа – петте епагомени, единадесетте дни разлика между слънчевата и лунната година, а също така и високосния ден, който бива добавян веднъж на четири години.Всички тези знаци се срещат в староегипетската числителна система, в която биват използвани в продължение на няколко хилядолетия. Прототипите обаче са създадени на Балканите и то преди повече от 7000 години.

Осъзнавам добре, че тези твърдения ще бъдат посрещнати със съмнение от доста хора, но аз не съм единственият, който смята, че част от дедите ни наречени в далечното минало траки, са се заселили в Египет и са повлияли местното население. За присъствието на хора от различна раса в страната на пирамидите е писано отдавна. Британският учен Д.Дери споделя следното:

“It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting, reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire.”

Нито Дери, нито писалите по същия въпрос Енгелбах и Емъри уточняват откъде са дошли хората дали знания на старите египтяни, но в последно време се намериха учени, които да посочат връзката с Балканите. Роберт Бовал направи сензацинно изказване, което удиви както специалистите, така и обикновените хора:

 “В България ние се натъкнахме на най-интересните преисторически праисторически постройки, които сме видели в Европа до този момент. Те притежават специфични астрономически особености, които наподобяват на други от подобни праисторически места в Египет.

Интересното и, че някои от българските места са датирани в период който е значително по-стар от тези на египетската цивилизация. Може да се окаже, че посоката на културното влияние е от земите на България към Египет, а не обратното. “ – “In Bulgaria we came across the most interesting prehistoric sites we have seen so far in Europe. They have specific astronomical features that resemble the features of similar sites in Egypt. Interestingly, some of these Bulgarian sites are dated back to an age that greatly precedes the age traditionally assigned to the Egyptian civilization. It may actually turn out that cultural influence ‘traveled’ from the Bulgarian lands to Egypt – that is, from Europe to Africa – and not the other way around.”

Навярно някои се питат дали календарната система от Слатино има връзка с така наречения прабългарски календар? Аз лично смятам, че няма никаква връзка, касае се за две различни творения. В нашите земи са създавани и други календари като този от с. Долнослав. 
                  Слънчен календар от Долнослав (по Стойчев)

Подобен на него е намерен и в Моравия, която в далечното минало е обитавана от трибали и гети. Николай Дерменжиев обръща внимание и на култовите фигури от с. Овчарово и споделя, че на предците ни е бил известен 12 годишен цикъл на определени планети.
                                                                           
Възможно е северните траки, които са се занимавали със скотовъдство да са създали свой, регионален календар притежаващ 12 годишен цикъл, като всяка година да е била представяна с определено животно. Не изключено преселвайки се на изток, в Средна Азия дедите ни да са пренесли този каледар и да са запознали с него китайците и тюрките. Знае се отдавна, че хора от Източна Европа са достигнали до Сибир и Китай, като са се установили за постоянно в тези далечни земи. Генетичната близост на белите мумии от Такла Макан с източноевропейците е доказана убедително.

Темата са календара с 12 годишен цикъл е важна, но ще бъде представена в друга работа (а може би и в телевизионно предаване), за да не се утежнява настоящата.Тук и без това е представена твърде много нова информация. Най-важното е да разберем, че благодарение на гениалността на нашите предци, египтяните са получили точен календар, който пък става основа за Юлианския календар на римляните.

Ще пристъпя към епилога използвайки думите на Николай Дерменджиев за нашите древни деди:  “Cмятам, че ние завинаги трябва да се избавим от разбирането за праисторическите хора като за едни “неграмотни” и “примитивни” индивиди, обсебени изцяло от борбата за физическото си оцеляване. Това са били, без съмнение, едни любознателни и изобретателни хора, които буквално “от нищо” са направили “нещо”... Те са били добри математици, защото са използвали способът за умножения с крайни добавки, и добри астрономи, защото живо са се интересували от движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите.”

Фактите са ясни, истината е проста, но е трудно да се намерят смели хора, които да се изправят срещу общоприетите теории, които не са нищо повече от съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил...както преди време каза един мъдър човек. Да защитиш своето обаче не е само въпрос на смелост, но и на дълг. Не може някой, който е избрал науката за свое поле на изява да се крие в сянката и да избира лесния път.

Учените са тези, които трябва да държат факлата, а не част от индивидите даващи мило и драго всеки лъч свелина огряващ истината за миналото ни да бъде потулен. Да, трябва да се внимава с новите данни, наложитено е един професионалист да е предпазлив и да провери всичко добре, но това, че ние сме потомци на най-древния цивиизован народ не е нова теория, нито пък доказателствата потвърждаващи това са оскъдни.

Напротив, има планини от свидетелства, а количеството продължава да расте все повече и повече. Също така все повече и повече сънародници осъзнават, че са наследници на велики хора, чийто талант е кодиран в гените ни. Това е радостно, защото пробудения човек е и свободен човек. Пробудения човек не унива, не губи смелост, не чака друг да го измъкне от калта. Вместо това, уверен в силата си действа така, че дори съдбата му прави поклон.




Използвана литература:

1.НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;
2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag, C.H.Beck, München, 2012;
3.D.E.Derry, The Dynastic Race in Egypt, The Journal of Egyptian Archaeology, Vol.42, 1956;
4.T.Stoytchev, Regional Sun-based Caledar New Interpretation of a Late Eneolithic Find, Archaeology in Bulgaria, Bulgarian Academy of Sciences, Vol.1, № 1,1997;


7.09.2017 г.

КАКВО КАЗВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЗА БЪЛГАРКАТА


Историята на нашия народ не започва през прословутата 681-ва година. Не започва и век-два по-рано, а няколко хилядолетия преди времето когато император Константин IV признава поражението си и започва да плаща данък на дедите ни.

Названието българи възниква преди повече от 3300 години на Балканите. Това е име, което принадлежи на част от тракийския народ мизи. С течение на времето то се налага над всички техни роднини - гети, пеони и др. Точно по същия начин се налагат етническите имена елини и германи. Това е обяснено пределно ясно от старите автори Корнелий Тацит и Аристотел.

Нека не забравяме, че както мащабните проучвания на д-р Методи Попов показаха, че болшинството от нас са от същия антропологичен тип както народа на Орфей, така също и резултатите от генетичните изследвания доказаха, че за изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Етнологът Евгений Теодоров дори определи нас българите като хора имащи пълното право да се нарекат преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството – тази на траките.

Ние имаме пълното право да наречем наши предци, а дори и древни българи възпетите от Омир цар Резос, пеонът Астеропей, мизиецът Хромий, фригийките Хекуба, Ниоба, а и други герои. Древни българи е най-правилното название понеже ние сме както културни, така и кръвни наследници на тези хора, наричани в далечното минало траки

Щом учените в цял свят определят живелите през Бронзовата епоха микенци за гърци, то и ние имаме право да наречем предците си от Бронзовата епоха с името българи. Ето за това започвам с чуждите свидетелства за качествата на българските жени не от Средновековието, а от доста по-ранна епоха. Това е напълно справедливо и оправдано.

Още преди Троянската Война нашите предци са привлекли вниманието на съседните народи. На жените обитаващи древните ни земи, чужденците са гледали често като на свръхестествени същества, полубогини с неописуема хубост и чар. Като такива те раждат и деца с необикновен талант. За потомци на тракийските музи са обявени митичните певци, поети и жреци Орфей, Лин, Евмолп, да не забравяме и цар Резос – син на музата наречена Сладкогласна. За музиканта Тамир пък се твърди, че е роден от нимфата, чието име може да се преведе като Светлоока...



Това, че тракийските жени са считани за нимфи, музи, несъмнено се дължи на тяхната необикновена красота, която истински омагьосва чужденците посетили земите ни. Неслучайно родената в град Айсиме благородничка Кастанира e наречена миловидна и подобна на богиня.

Многото и необикновени дарби на тракийската жена, стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е спомената в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.


                          Изображения от Казанлъшката гробница

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според бащата на историята е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение - ямбическия стих.

Държа да отбележа, че надарените с рядка красота тракийски жени не са били рядко изключение, а по-скоро нещо съвсем нормално за страната на Орфей (както впрочем е и днес у нас). Теано, дъщерята на цар Кисей е описана като забележителна хубавица. Херодот разказва за това как лемносците биват така запленени от чара на тракийките, че започнали да пренебрегват съпругите си и в крайна сметка ги изоставили напълно. Това разбира се предизвикало ужасна ревност у лемноските жени и ги подтикнало да избият своите мъже.



Хораций е омагьосан от Хлое – тракийка, която е не само хубава, но и владее до съвършенство музикални инструменти. Римският поет е така силно впечатлен, че споделя за готовността си да умре за русокосата Хлое. Красивите тракийки са често споменавани в работите си и Аристофан. Анакреонт оприличава младо тракийско момиче, което познава с грациозна тракийска кобилка. Георги Михайлов съобщава за един анекдот за Талес, в който се говори за остроумна и миловидна тракийка. За необикновената хубост и хармонично тяло на тракийката Родопа знаем благодарение на разказите на Херодот.


                      Портрет на тракийка - Оструша могила

От красотата на тракийките (българките от времето на Античността) се е възползвал Пизистрат. След прогонването си от Атина, този гръцки политик подговя добре своето завръщане. Залага не само на военната помощ на Лигдам от Наксос, но също така урежда истински спектакъл при влизането в си в полиса. Със съдействието на Мегаклес, той успява да внуши, че самата богиня Атина го подкрепя. Това той прави като наема Фия - една изключително красива тракийка с висок ръст, облича я като божеството покровител на града и поставяйки я на колесница влиза през портите. Смаяни от величествената гледка, гърците приемат прогонения тиран с отворени обятия.

Разровим ли работите на старите автори ще намерим и други сведения за качествата на тракийките (българките от времето на Античността). Ариан от Никомедия разказва за нимфата Траке, която била веща в заклинанията и лечението. Тя била в състояние както да избави някого от болест давайки му нужните билки, така и да омая друг и да го накара да страда посредством баене. Несъмнено Траке не е изключение, а по-скоро типична представителка на нашия народ – жена, която е близо до природата и благодарение на това е научила тайните й. Траке е жена, която притежава не само с красота, но и сила.

Такива са качествата и на Хекуба – съпруга на цар Приам и дъщеря на фригийския цар Димант (или Кисей според други извори). Тя е вярна съпруга, майка на много деца, най-известните от които са Парис, Хектор, Хелен, Дейфоб, Антиф, Хипоной, Касандра, Креуса, Лаодика, Поликсен, Троил, Полидор. Многодетна майка е и Ниоба, за която се казва, че е родила дванадесет, или четиринадесет деца. Гордостта й от качествата, а и броя на синовете и дъщерите й била толкова голяма, че дори предизвикала ревността на боговете.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив и е обичал кръвопролитията, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с омировата “Одисея” знае и за коварното нападение над градовете на киконите, при което жени и деца биват отвлечени. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.



Благодарение на Херодот разполагаме с описание на пеонските жени, или по-точно тяхното невероятно трудолюбие. Бащата на историята разказва за това как цар Дарий среща младо момиче – високо и стройно, облечено в красиви дрехи. На главата си тя носела стомна, държала юздите на кон и същевременно предяла. Персийският владетел останал смаян защото никъде не бил виждал подобно нещо, нито в Персия, нито в Лидия, нито където и да било в Азия. На въпроса откъде идва тя и дали всички нейни сънароднички са така работливи, братята на момичето отвърнали, че всички пеони са сръчни и способни...

Дали разказа на Херодот почива на реална случка, няма как да се докаже, но във всеки случай, в представите на гърците, а и други народи, тракийските жени се отличават ярко със своите способности и забележително трудолюбие. Това е традиция, която продължава и до ново време както отбелязва Георги Михайлов коментирайки разказаното от бащата на исорията: “...на пазара в Охрид млади и здрави жени, облечени в тежки и живописни премени, да носят на главата цяла дървена люлка с дете, на гърба – задянат цедилник със стока, а в ръцете – хурка, или кошница. Да се привърже за пояса кон или магаре е лесно и сигурно са го правели.“

Както споделя Михалов на друго място в своята работа – тракийките (българките от времето на Античността) са осъзнавали добре цената си. Освен, че са били приветливи, красиви, работливи и добри, те са имали и високо самочувствие. Мъжете са давали много, а и ценни дарове на родителите на своите съпруги, които пък, в случай, че са оставали недоволни от мъжа си са имали правото да го напуснат и да се завърнат в бащиния дом. Традицията на даване на голям дар за съпругата продължава да съществува дори в средновековната българска държава. За това съобщава проф. Петър Ангелов.

Освен с физическата си красота тракийките (българките от времето на Античността) са имали пъстро, майсторски бродирано облекло, което не се е различавало особено от традиционната българска носия. За това свидетелстват както шарките по идолите от далечното минало, така също изображенията от вази и стенописи.


             Възстановка на женска носия от Бронзовата епоха

В края на XIX век, за древния характер на живописната българска женска носия споменава Джеймс Бейкър:  “…Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни...Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва силна прилика с украшенията на етруските (древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”

Съвсем естествено да очакваме, че ако по време на Античността жените от нашите земи са се отличавали с необикновената си хубост и чар, то това ще продължи и в по-късни времена. Това разбира се е така, а и няма как да е различно след като траки и българи са имена на едни и същи хора, но от различни епохи.

Един от нашите най-добри медиевисти – Петър Ангелов представя ценни данни в своя работа засягаща външния вид и характера на дедите ни по време на Средновековието: “ За своята баба Мария, която била внучка на българския цар Иван-Владислав (1015-1018), Ана Комнина пише, че водела потеклото си от българите и била с такова хармонично тяло, че по отова време нямало нито една жена, по-хубава от нея“ -  

Друг наш способен медиевист – Пламен Павлов, също дава интересни сведения, които ни помагат да се убедим, че красотата на българската жена е необикновена и веднага впечатлява тези хора, които са посетили земите ни: “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. 

За благостта и доброто сърце на българката съобщава един френски пътешественик от XVIII век – Пиер Огюстен Ги: “Минавайки през тези места, видяхме жени по вратите с мляко и сладкиши, които предлагаха на пътниците. Девойките ни хвърляха жито и ечемик, за да ни пожелаят изобилие, обект на пожеланията ни….Българските жени са толкова разумни, че човек не би повярвал, ако не го е изпитал...”

Същият този автор успява да открие и друго качество, което не е очаквал да намери в представителка на нежния пол, а именно безстрашие и сила. Разхождайки се в околностите на българско село, французинът бива нападнат от кучета, които пазят добитъка. Ужасен от ръста и озлоблението им, чужденецът си мисли, че вече е дошъл края му, когато едно момиче го избавя от бедата: “Небето я изпрати. Жената въоръжена с върбов клон, най-напред отстрани кучетата и ми даде знак да я следвам. Тя ме заведе до нашия конак, където пристигнах с тази глутница кучета, които не спираха да ме лаят. Възнаградих освободителката си, която дойде тъкмо навреме, понеже бях много затруднен...от нищо не се страхувам тук, както от българските кучета…”

Едно от най-сполучливите описания на българските жени е дал акад. Адолф Бланки. През първата половина на XIX век този учен посещава страната ни е сило удивен от видяното: “ Високи и стройни, българките са приятни, състрадателни и трудолюбиви. Майчинските и сестринските грижи, с които обкръжават настанения в у дома им чужденец, са наистина трогателни…Момичетата, девиците биха могли да се покрият с великолепните си коси като с дреха. И когато принудени да отидат по бърза работа, нямат време да повдигнат русите или черните си плитки, развяващи се зад тях като поли на връхна дреха, косите им се влекат по цветята на ливадите. Гледайки за първи път тези хубавици, мислим, че сънуваме. Възхищаваме се от формите, в които най-мъжествената енергия не заличава нежността на очертанията. Гледаме с почуда да минават край нас тези балкански девици, като газелата, която бяга по пустинята, или лебеда, който плува в гръцките езера. Запитвайки ги нещо, пътникът се бои да не намери, че са мълчаливи – тъй по изглед принадлежат на друга епоха от човешкия род. Бои се да не би с величествената си хубост на антична статуя да имат и безчувствеността на статуята. Но когато забележи, че под суровата си външност тези хубави създания крият способна за нежни чувства душа, преживява миг, чрез който извън волята си започва да се съмнява в превъзходството на цивилизованите жени (на Западна Европа) над тези девици на природата. Нека художниците, които биха желали да намерят най-простодушните лица на Перуджино, най-нежните създания на Фра Анжелико и на флорентинските стенописи, посетят Балканите.”

Знаейки истината за нашия произход, ние не бива да се учудваме, че талантът на тракийските музи продължава да живее в българските жени. Техните гласове омайват както сънародници, така и чужденци и оставят впечатления, чието ехо отеква дълго време. Джордж Хариъсън – един от Бийтълс, човек с изумителни способности в областа на музиката споделя, че любимият му албум е “Мистерията на Българските Гласове”.


                              Янка Рупкина и Джордж Харисън

Журналистите от “Le Figaro” казват за нашите певици следното: “Божиите пътища са неведоми, но великите гласове на България са също такива, те са уникални, прекрасни...”

Очарован е и Куинси Джоунс, който най-откровено признава, че “няма по-голямо удоволствие от това, като се прибере от работа, да седне на дивана с бутилка бира в ръка и да послуша българските гласове...”


Излишно е да се напомня за грацията, чара и професионалните качества на българските гимнастички. Те са оставили живи спомени у милиони хора успели да видят техните изпълнения. За тези момичета съм чувал доста комплименти. Немци, холандци, белгийци и др. са наричали българските гимнастички нежни нимфи, обгърнати с магия, прекрасни, невероятни, неземни.

Дори и обикновените българки привличат днес погледа на чужденците, което не е учудващо, като се има предвид това, че у нас представителките на нежния пол са потомки на тези, които преди няколко хиляди години смаяха Омир, очароваха Херодот, накараха Хораций да въздиша, а Ариан да тръпне от възхищение.

Макар от доста време нашето общество да е патриархално, ролята на жената, майката, никога не е излизала на заден план. Българските възрожденци са знаели това прекрасно и са го отразили в стиховете си. Пишейки за майка си Вазов споделя: “Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше!”

Нежните рамена понякога са носили цели семейства, а когато съдбата е изисквала, българката се е превръщала и във воин. Едва ли щяхме да преживеем толкова много чужди подтисничества, ако българските жени не бяха носителки на древната сила, на старата магия, на свещеното желание да създадат нов живот и да го насочат в правилната посока. Каквото и да каже човек, няма да е достатъчно, за да може да благодари както подобава. За това – от мен поклон!!!


Благодаря на Жаки Петрова за това, че ме подтикна да напиша тази работа!


Използвана литература:

1.П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците (VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;
2.П.Ангелов, Българско Средновековие, Полис, София, 2007
3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;
4.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;
5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
6.П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, Сиела, София, 2010;
7.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979
8.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 
10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
11.Б.Цветкова, Един френски пътепис за българските и балканските земи през XVIII в., Известия на НИМ, Т2, Изд. Наука и Изкуство, София, 1978;
12. Ст.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на българина, Изд. ОФ, София, 1990; 
13.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren,Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;
14.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;
15.HerodotusHistoriestranslG.RawlingsonedT.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
16.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.
17.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, London, 1900; 

Извори от интернет:





29.08.2017 г.

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ НАДПИСИ


Културата на един народ се определя до голяма степен от това, дали въпросния народ има своя азбука. Шумерите създават клинописа, хето-лувийците изнамират йероглифите, доста по-различни от тези на египтяните. Обитаващите Мала Азия карийци, ликийци и лидийци също разполагат със своя особена писменост. За финикийците никой не се съмнява, че са дали азбука на гърците, които пък, според официалните теории я разпространяват сред римляните, континенталните келти и т.н.

За дедите ни, наричани в далечното минало траки, както чуждите, така и нашите учени се надпреварват да твърдят, че не са успели за сътворят свои букви. На какво са основани тези твърдения, специалистите не споменават, а по принцип всяко сериозно твърдение следва да се подкрепи от сериозно доказателство. Уви, тaкова изобщо не е дадено. По-лошото е това, че са премълчани важни сведения от времето на Античността.

Всеки историк, а и лингвист занимаващ се с историята на предците ни, би трябвало да е запознат с работите на Плиний Стари, Диодор Сицилийски, Алкидамант, Аполодор, Зенобий, Еврипид, Павзаний, Тацит, Алексис, Платон, Дионисий Скитобрахион и др. Тези автори определят траките като първите европейци разполагащи с пименост.

За мен е непонятна причината да бъде укриван факта, че дедите ни не просто имат своя азбука преди Троянската Война, но и са създателите на въпросните букви. Що за научен метод е това да се премълчи, че съществуват ясни свидетелства на над десет стари автори относно това,  че траките са сътворили най-ранната писменост на Европа?

Още по-странно е, че важни тракийски надписи биват набутани в сянката и малцина знаят за тях. През XIX век учените смятаха, че дедите ни не притежават свои епиграфски паметници. След разкопките на надгробни могили край Първомай, Дуванлий, а и др. места, стана ясно, че все пак народът на Орфей е оставил послания на свой език, запечатани по златни пръстени, сребърни съдове, скали и т.н. Благодарение на Карл Леман специалистите разбраха, че траките от Беломорието също са боравели с древната азбука. А след проучванията във Фригия, всеки прогресивен учен осъзна, че след като в тази област са оцелели 340 надписа, някои от преди 2750 години, то в древността писмените паметници са били много повече.

По принцип у нас не се говори за огромния брой фригийски надписи. Та как иначе ще се твърди, че траките са безписмен народ, а същевременно ще се признае, че са оцелели стотици техни послания изсечени по скали и обработени плочи? Бяха направи дори отчаяни опити фригите да бъдат изкарани различен от траките народ, въпреки това, че Херодот, Страбон и Стефан Византийски определят фригите като част от тракийското семейство. За това свидетелстват също личните имена, ранната керамика, погребалните обреди, религията.


Фригийски надпис отVIII век преди Христа

Манипулациите на учените от ново време не свършват със замяната на идентичността на народа на митичните царе Мидас и Гордии. Има и друго, което е още по-трудно за оправдаване. Става дума за това, че много от писмените паметници на далечните ни предци бяха покрити с мълчание.

Един от най-ярките премери е надписът от Ситово. Той е намерен през 1928 година, от пловдивския юрист Александър Пеев, който публикува материал относно откритието през 1929 година. След време, хората изнесли най-много информация за тракийския език, не продумват и дума за древното послание изсечено в скалите над Ситово. Нито Димитър Дечев, нито Владимир Георгиев, или пък Иван Дуриданов се решават да направят анализ на текста, или поне да упоменат древния паметник в своите работи. Липсата на желание у повечето наши учени изненадва дори руските учени Лидия Баюн и Владимир Орел, които правят опит за тълкуване на текста и дефинират надписа като фригийски.


Надпис от Ситово, разделение на буквите по Баюн и Орел

Тези чужди изследователи представят доста интересна информация. Уточняват, че нишата, в която е направен надписа прилича много на скалните светилища на обитаващите Мала Азия фриги. Добавено е и още нещо от голямо значение, а именно това, че в района на надписа е имало древен храм, в който местни жители са намерили съдове с особени знаци. За жалост, поради незнание за стойността на намереното, хората извърлили керамиката в близката река. Това безумно действие би могло да се предотврати, ако още навремето лингвистите и историците бяха обърнали повече внимание на надписа от Ситово.*


Сравнение на буквите от Ситовския надпис с букви от други азбуки - по Баюн и Орел

Лидия Байюн и Владимир Орел съпоставят буквите от Ситово с тези от фригийските надписи и намират забележителни успоредици. Въпреки, че споменават за близост с фригийските паметници от VIII-IVвек пр. Христа, руските учени смятат, че посланието от Ситово е направено в периода III-I век пр. Христа.

Не съм съгласен напълно с тълкуването на Баюн и Орел, надписът наистина е тракийски, но аз лично виждам други думи като: у-у, в, синей-синове, он-той, небу-небе, зимле-земята, куис-който. Прочее, последната отговаря точно на древния вариант на стблг. кый-кой, а именно *куис. Думата зимле е в местен падеж, като окончанието съвпада с това в старобългарския. Филолозите пък знаят прекрасно, че он отговаря на стблг. онъ-той, този. Представен на съвременен български текстът гласиТози, който бе положен тук в земята, отиде на небето, оплакан от своите потомци.

Древният паметник е солидно доказателство за това, че нашия език не се е появил на юг от Дунава през ранното Средновековие, а е говорен тук от няколко хиляди години, като разбира се древните форми са се отличавали от днешната по отношение на лексиката и граматиката. За жалост това доказателство за местните ни корени не бива използвано.

Друг интересен, но до неотдавна неизвестен надпис е този от Буково, Първомайско. Региона, в който е скалата, върху която са изписани особените знаци не е случаен. Около скалата все още се намират древни хромели за мелене на жито, лимец и тн.
На отсрещния връх Малка Драгойна е имало тракийско светилище.

                      Паун Ташев, Сребрин Сребрев, П.Серафимов, край надписа от Буково


Благодарение на местния жител Паун Ташев, а също и на краеведите Сребрин Сребрев, Мартин Константинов и Йордан Стайков, бе привлечено вниманието на медиите.Журналистката Ирена Гигорова направи хубав репортаж, като покани и проф. Дияна Гергова в студиото си. Заинтригувани от откритието, чужди учени публикуваха материал в списанието “Advances in Anthropology”. Макар скалния надпис да е популяризиран достатъчно добре, все още няма опит от страна на лингвистите и траколозите ни да направят тълкуване на древното послание.

Смятам, че се касае за нещо уникално – знаците от скалата са звеното между минойската писменост и така наречената дунавска писменост от пето хилядолетие преди Христа. Това не само показва, че у нас може да се говори за приемственост, но също става ясно, че дедите ни са били сред създателите на Минойската цивилизация. Това прочее се потвърждава и от намерените в минойските документи тракийски лични имена Диза, Резос, Питак, Арей и т.н. Прочее, на надписа се среща името на бог Пороват, който е споменат в микенските плочици като Поровит, според мен това е едно от названията на Хероса.




1.Знаци от Писан камък.
2.Знаци от древната балканска писменост.
3.Знаци от Линеар А и Линеар Б.
4.Четене въз основа на приликите със знаците от Линеар А и Линеар Б

Както Ситовския, така и Буковския надпис са монументални. Буквите са със сравнително голяма височина – 20-40 см, а това е нещо забележително за времето, в което са правени. Сякаш, за да докаже, че България е благословена страна, съдбата заведе проф. Драгомир Лалчев в тракийско светилище край Вишеград в Сакар планина. Там нашия учен намери два протофригийски скални надписа, които също са монументални.



Проф. Лалчев представи своя труд относно древните писмени паметници преди около 15 години. Това е доста време, но за жалост, въпреки прекрасно изложените доказателства, трудът на този талантлив човек не е достатъчно добре популяризиран и реално е останал неизвестен както на широката публика, така и на повечето ни студенти следващи лингвистика, история, археология.



Повечето от нас не знаят и за това, че недалеч от Буковския надпис, на връх Драгойна има още един епиграфски паметник, за който се знае, че е древен, но публикации засягащи опит за прочит все още не съм срещнал. Както вече бе споменато, на връх Драгойна има тракийско светилище, т.е. мястото не е случайно, а е имало особено значение в далечното минало. Надписът се намира под заслон от скали и се вижда трудно, но за научен екип това не е проблем. Не е проблем да се направи и графичен отпечатък, който да позволи лесно разчитане, но това не е направено.


      Надпис от Малка Драгойна, снимка Мартин Константинов 
                Надпис от Малка Драгойна, снимка Сребрин Сребрев

Не са изследвани обстойно графитите от Белинташ, Перелик, а и от Водни пад, Триградско. Последният е доста интересен защото знаците имат аналог в минойската и микенска писменост от Бронзовата епоха. Единственото познато на мен публикувано изображение е това от книгата на Николай Гигов “Орфей и Азбуката”. Г-н Гигов не е нито археолог, нито траколог, но все пак си е направил труда да представи късче от древната ни култура в своята работа.



Неотдавна, ролята на учените ни отново бе поета от загрижени за културното ни наследство краеведи. След дълго търсене, Мартин Константинов и Йордан Стайков успяха да намерят смятания за разрушен от иманяри надпис от Надарци. За наше щастие, благодарение на това, че паметника е на усойно място, той е останал незабелязан дълго време. Мартин Константинов публикува статия в blog.bg, но тя не предизвика интереса нито на археолозите, нито на езиковедите ни. 

                 Надарски надпис, снимки Мартин Константинов
http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/nadarskiiat-nadpis-vse-pak-syshtestvuva-pyrvi-snimki-sled-50.1546868

Константинов се опитва да привлече вниманието на българските учени и върху други древни паметници. Заедно със свои съмишленици като Йордан Стайков, той прави това от дълго време, но вместо похвала, понякога става така, че професионалистите позаемат без да питат – сведения, лични снимки и т.н.

Благодарение на Стайков, Костантинов и др. родолюбци, на българския читател стана известно, че учени като Йордан Заимов, Казимир Попконстантинов, Васил Миков др. са намерили интересни надписи, някои от които притежават значи имащи аналог с буквите от Ситово. Така информацията, по начало предназначена за шепа специалисти достигна и до широката публика, но интернет страниците на Мартин Константинов и Йордан Стайков не са комерсиални и въпреки, че определени статии имат 50 000 прочита, това явно не е достатъчно, все пак България има над 7 000 000 жители...

Знаци от надписи публикувани от Заимов, Попконстантинов, Миков


Все още нелокализиран надпис от Стара Планина, скица Д.П.

Тъжно е, че обикновени, но съвестни хора – краеведи, родолюбци, поемат работата на професионалистите, които вместо да изследват явно позабравените от тях исторически извори и да се опитат да запазят културното ни наследство, се занимават с лансиране на неверни твърдения като това, че траките нямат писменост.

Ако някой не може, или не иска да върши работата си както подобава, редно е да си подаде оставката, за да могат други, които желаят да опазят културното ни наследство и да кажат истината да имат по-голямо поле на изява. Такива хора има – доценти, дипломирали се студенти, а също така и отдавна утвърдили се учени, които смело се противопоставят на виждането на някои от своите колеги. За пример може да се даде проф. Диана Гергова, явяваща се един от най-даровитите и най-прогресивни наши археолози. Преди няколко години, в интервю за “24 часа”, тя заяви, че в никакъв случай траките не са безписмени, което е самата истина разбира се.

У нас се наблюдава една уникална, смайващо дълга традиция на писмеността. Определени знаци от края на Каменната и началото на Медно-каменната епоха се срещат в използваните на о-в Крит Линеар А и Линеар Б, но ги има и в ново време по нашите народни носии и шарките по писаните яйца. Тази тема е разработена доста добре от изследователката Иванка Пенева-Русева. През 2008 година, тя изнесе доклад засягащ крито-микенската писменост и знаците от тракийската керамика от Цепина. Тази авторка спомена за връзката между древната балканска писменост, използваните на остров Крит Линеар А, Линеар Б и орнаментите от народните ни шевици и писаните яйца.

Сравнение на знаците от най-древната писменост със знаци от критските Линеар А, Линеар Б и глаголицата

Традиция на приемственост от най-древната писменост се наблюдава и при глаголицата. Значителен брой нейни букви имат ясни успоредици сред егейската писменост от Бронзовата епоха и по-старата, така нареча Дунавска писменост. Ясна е и връзката между старобългарските руни и критските Линеар А, Линеар Б. Примерите са толкова много, че няма как да се говори за случайни съвпадения във формите. Не е случайност е това, че в древни документи с Линеар Б са изписани имената Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кубер, а и други, по-малко интересни, но все пак наши имена като Бато, Дайко, Мила.


Сравнение на старобългарските руни със знаците на критската писменост от Бронзовата епоха

Ние притежаваме солидни доказателства за местните си корени, а и за това, че сме потомци на хората създали най-ранната писменост и активно участвали в оформянето на Минойската и Микенска цивилизация, представителите на официалната наука обаче упорито отказват да приемат фактите. Възползвайки се от пасивността на нашите учени, изследователи от други страни си присвояват най-нагло постиженията на дедите ни.

Този процес трябва да се спре защото подариш ли богатството си на чужденци, те един ден могат да ти поискат и живота. Своето трябва да се пази ревниво. Оставеното от предците ни е ценно наследсто и е редно то да бъде завещано на децата ни, а не да се хвърля на бунището.



Използвана литература:


1.Л.Баюн, В.Орел, ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ И КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ, Вестник Древней Историей, 1 (204), январь-февраль-март, Наука, Москва, 1993;
2.D.Lalchev, Newly Discovered Rock-Cut Sanctuaries with Old Phrygian (?) Inscriptions in the Sakar Mountain (South-Eastern Bulgaria), Eight International Congress of Thracology Thrace and the Aegean, Vol. II, Sofia, 2002, p.p.799-815;
3.Н.Гигов, Орфей и Азбуката, Хелиопол, София, 2006;
4.И.Пенева-Русева, За критско-микенските писмени знаци върху предмети от халщатската култура Цепина, Цепина, Чепинско, Велинград - Хилядолетната история на Северозападните Родопи, доклади от Националната Научна Конференция с научен ръководетил проф.д.и.н. А.Пантев, Велинградр 23-24 окт. 2008, изд. Исторически Музей Велинград, София, 2010;
4.М.Константинов, Надарският надпис все пак съществува – първи снимки след 50 години http://prarodinata.blog.bg/history/2017/05/15/nadarskiiat-nadpis-vse-pak-syshtestvuva-pyrvi-snimki-sled-50.1546868
5.М.Константинов, България – люлката на писмеността, 34 от надписите създадени в нашите земи през последните 10 000 години http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/06/bylgariia-liulkata-na-pismenostta-34-ot-nadpisite-syzdadeni-.997230
6.Ж.Христова, Бесите рисували върху съдовете си, 24 Часа, 13.10.2010;


* По-късно се появяват наши учени, които споменават Ситовския надпис. Златка Ракова-Морфова, а и Мая Василева, представят информация, която обаче остава достъпна само за шепа специалисти.