27.02.2015 г.

КУКЕРИТЕ И ТЕХНИЯ ПРОИЗХОД


В България човек има какво да види през всяко време на годината. Зимата, която уж сковава всичко, при нас не не никак скучна. Коледари, сурвакари, а след тях и кукери сякаш внасят обновление в живота ни. Атмосферата при шествията на кукерите е особена. Посещавал съм много места, но винаги преживяването е било незабравимо когато облечените с кожи и прикрити от маски мъже се появат. Дори и след като шествието е отминало, всяка фибра на тялото помни необичайната гледка. Звънът на чановете сякаш пробужда някакава първична сила, която помага на тялото да се освободи от негативната енергия натрупвана дълго време.


http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1810.JPG

В отделните области на България има малки различия в изпълнението на кукерските игри. Това е разбираемо, колкото и ревниво да се пази даден ритуал, след време отделни групи хора внасят свои елементи. По този начин, от век на век се стига до отклонения от първичното представяне на игрите.


http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1812.JPG

Навсякъде обаче присъстват маскирани мъже, облечени с животински кожи (предимно кози и овчи). Също така навсякъде кукерската дружина си избира цар. Според Иван Венедиков това трябва да е заможен човек, който да е в състояние да поеме разходите от гуляя следващ тържеството. Царят е возен на колесница (каруца) подобно на Дионис. 

http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1686.JPG

Всъщност цялото кукерско шествие е едно добро наподобяване на древната тракийска традиция. Иван Венедиков цитира римския автор Улпиан, който е станал свидетел на дионисиивите мистерии: Тези, които правят шествия в чест на Дионис, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътниците му, едни като сатири, други като бакханки, трети като силени...”



Венедиков отбелязва също, че сатирите и силените – поклонници на Дионис са предшественици на българските кукери. А може ли да бъде и другояче? Сатирите са изобразявани като рогати мъже, с дълги, животински уши и с кози крака...Рогата и ушите са типичен атрибут за кукерската маска, а козите крака не са нищо друго освен кози кожи, с които участниците в дионисиевата процесия са били облечение. Древното названио на тази процесия е тиясос. Белгийския учен А. Ван Виндекенс смята, че тиясос е гърцизиран вариант на пеласгийска дума, свързана със санскритската твисати  движа се. Твисати от друга страна отговаря на ст.блг. двисати- движа се. Това е и процесията, тя е движение.




Друг елемент от кукерските игри имащ ясна успоредица в шествието на Дионис епомита на царя. Това е дълъг дървен прът, който се тръска. Венедиков отбелязва, че този атрибут на кукерския водач е така наречения дионисов тирс. Ван Виндекенс определя и думата тирс (тюрсос) като пеласгийска като я свързва със санскритския глагол трасати- треса. Той отговаря на ст.блг. глагол трѧститреса, трьстътръстика, прът от тръстика. Тирсът(тюрсос) се тръска и размахва, от там е дошло името му.

Трябва да се каже нещо и за звънците на кукерите. Авторите на “Ancient Thrace” смятат, че оглушителния звън, възпроизвеждан от чановете може да се свърже с шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са  пазителите на невръстния Зевс (бащата на бог Дионис). С бойните си танци, при които се е вдигал силен шум куретите са искали да прикрият плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос. Първичният бог е е известен с това, че изяждал децата си.



Що се касае за странните фигури в кукерското шествие Венедиков дава добро обяснение. Той смята, че комичното, дори гротескно представяне на култа към Дионис не е възникнало в ново време, а по начало е било такова. Действията на участниците в шествието целят да пресъздадат различни елементи от живота на тракийския бог, съчетавайки ги с хумор и веселие.




Веселието е нужно и полезно, ако човек иска да се освободи от грижи и несгоди. Ние днес смятаме, че живота ни е труден, но в древността битието на предците ни е било още по-трудно. Зимата винаги е била време на лишения и притеснения – ще се вдигне ли снегът на време, ще стигне ли храната до пролетта, няма ли да дойдат страшни наводнения, ако затоплянето протече бързо.


http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1800.JPG


С дионисовите кукерски игри дедите ни са се освобождавали от натрупания стрес. Смехът, веселието и вилнеенето са строшавали оковите на страха стегнали душата. Обновени и вдъхновени хората са придобивали самочувствие и увереност в бъдещето.


http://veselinvalev.blog.bg/photos/38307/original/DSCI1694.JPG

Нека кажем няколко думи и за значението на името кукери. То разбира се е тракийско, неговото значение е високи, маскирани хора. Поради това, че участващите в ритуала носят високи шапки (понякога до над два метра), то обяснението високи е логично. Коренът на думата кукер е кук, чиято по-древа форма в древността е била каук и е притежавала значение височина,  кривина, високо място

 От каук идва обяснението на названието на няколко планини с име Кавказ- Caucasus. Повечето хора знаят само за този Кавказ, който е на изток от Черно Море. В древността обаче планините с подобни названия са били много. Луций  Флор пише за Кавказ в Тракия, тази планина била достигната от римския пълководец Волсо по време на похода му в нашите земи.Страбон пък разказва, че по време на похода си на изток бойците на Александър Македонски нарекли Кавказ всяка планина, която срещнали по пътя си (География, XI-8-1)...Отново има логика защото планината си е и височина, името Кавказ (каукас) – височина е напълно естествено. Сродна дума срещаме в литовския език, каукарас означава   връх на планина. Връзка показва също и българска дума   чукари  върхове. Древната форма на чукари е била кукари, кукери, каукари.


Започнахме с кукерите и завършихме с Кавказ, чието име се оказа тракийско:)

Ние сме още в началото на разкриването на истинските си корени. Поне стана ясно, че сме ревностни носители на традиция, чието начало се крие в култа към Дионис. Той не е само бог на виното, но също и на обновлението – телесно и духовно. Различни са способите, с които един човек може да се отърси от натрупаните отрицателни емоции. Дедите ни са избрали добър вариант изполвайки хумор и веселие. Смехът освобождава от стреса и внася светлина в живота ни. Можем много да научим от нашите предци, те са ценели най-важното – живота, здравето и любовта. Радвайте се на истинските неща и ще бъдете щастливи :)


Благодаря на Веселин Вълев за хубавите снимки!

КУКЕРЛАНДИЯ


Използвана литература:

1.И.Венедиков, Медното гумно на прабългарите,  Издателство към Частен колеж „Тракия”, II.  прераб. изд., Стара Загора 1995;
2.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
3.A.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, IF Europa Antiqua, Sofia, 2000;
4. Strabo, Geography, 10-12,  trasl. H.L.Jones, Cambridge Univercity Press, London, 2000; 




23.02.2015 г.

ТРАКИЙСКИЯТ ПАНТЕОН В КУЛТУРАТА НА БЪЛГАРИТЕ


Духовният свят на дедите ни се е оформил на Балканите. Това е било дълъг процес, който е траял няколко хилядолетия. В далечното минало на почит са били слънцето, огъня, светлото небе. Уважение се е отдавало и на семейството, на смелият боец, пазителят на рода, който се превръща не само в пример за подражание, но дори изкристализира в образа на божество.

Древната религия на предците ни е възпитавала в честност, доброта, но също и в стремеж за придобиване на физическа и духовна сила. Първо в нашите земи хората осъзнават вредата от прекомерното богатство и обвързването с материалното. Първо в нашите земи се появява човеколюбива доктрина. Нейни проповедници са Залмоксис и Орфей. Техните най-предани последователи са споменатите от Страбон ктисти – хора, които се въздържат от ядене на месо и са се отдали на монашески начин на живот. Ктистите са от групата на мизите, които няколко века по-късно други автори наричат българи, а самото име ктисти бива тълкувано от някои езиковеди с българската дума чисти.

http://www.hermeticfellowship.org/Graphics/Images/Orpheus.jpg

Ако трябва да вярваме на официалните теории, с идването на християнството старата религия на траките изчезва за няколко века. За самите траки се твърди, че през VII век са романизирано/елинизирано малцинство. Някои автори смятат, че в определени региони малцинството траки са успели за запазят своята култура и език, а дори и да я предадат на новодошлите славяни и прабългари.

Подобни твърдения бяха приемани безкритично в миналото, но де факто те са безпочвени. Нека приемем за момент, че новодошлите славяни и прабългари нямат нищо общо като произход и култура с населението живеещо на юг от Дунава. Твърде несериозно е да се счита, че новодошлите не са държали на своята собствена религия и охотно са приемали божества от пантеона на едно незначително малцинство.

Поклонниците не теорията за оформянето на българския народ от три различни групи през Ранното Средновековие пропускат нещо, което е важно и срива твърденията им. Става дума за това, че в нашата именна система се срещат над дведесет имена на древни тракийски богове. Точният брой е двадесет и три, засега. Допълнителни проучвания могат да дадат още резултати.

                 http://www.kroraina.com/thracia/hb/thracian_hero2.jpg

Съвсем нормално е въпреки, че изповядвят християнството, различни народи да ползват имена на старите божества на дедите си. При гърците днес срещаме Афродити, Дионисос, Хераклес, Селени. Германските народи ползват имена като Торстеин, Фрея, които идват от Тор-богът на гръмотевицата и Фрея-богинята на любовта.

Ето как е положението при нас. В лявата колона са представени тракийските имена на древни богове, а в дясната са българските им съотвествия.

АЗДУЛ-         ЯЗДУЛ
АРЕЙ-            ЯРЕЙ
БАГАЙОС-   БОГОЙ
БАЛИС-         БАЛИШ
БАСАРЕЙ-    БАСАРИНА
БИСТИР-       БИСТРЬО
ВЕНДИС-      ВЕНДА
ВЕДЮ-          ВОДЮ
ВИТЮ-           ВИТЬО
ДАРЗАЛА-    ДЪРЖИЛ
ДЕН-               ДЕНЬО
ЗАЛТЕН-       ЗЛАТАН
КАРПЕЙ-      КРАПО
КЕРНЕН-      ЧЕРНИН
КОТЮС-        КОТЬО
МАГУТИС-   МАГУТ
МОЛОДАС-  МЛАД
ПЕРКОС-      ПЕРКО
САВАС-        САВА
СУРА-            СУРА
ТИТИС-         ТИТА
ТОТИС-         ТОТЕ
ТУРМА-         ТУРМАН


Не съм включил тракийското божествено име Мендис, макар да има българско име Менда. Причината за това е, че Мендис е вариант на Вендис – името отговорящо на Венда. Не е добавено тракийското божествено име Зелан, то показва прилика с българското Желан, но са нужни повече изследвания. Допълнителни проучвания са нужни и, за да разберем дали тракийското божествено име Сален отговаря на старобългарското Салан, или се касае само за случайност. Не по-малка прилика срещаме между името на тракийския бог Ринкалей и българското име Ренко, между тракийското Еисен и българското Асен, между тракийското Зуден и българското Чудин. Не бих се учудил, ако излезе, че божественото име Дабатопей е основата за българското лично име Дабе.  

http://www.geocities.ws/el_verbo_crea/dioses/dionisiocarro.jpg

След време може да се окаже, че тракийските теофорни имена в нашата именна система не са двадесет и три, а двадесет и девет, или дори повече. Във всеки случай говорим за сериозно количество. В Европа няма друг народ, който да е запазил толкова древни теоними в своята именна система както е при нас българите. Това е ясна индикация, че нито траките са били малцинство през VII век, нито пък са изгубвали изобщо старият си език и култура.

Още по-важно е това, че тракийските имена на божества имат обяснение на български език. Владимир Георгиев тълкува частицата азду от Аздул с българския глагол яздя. Същият автор сравнява името на почитаният на остров Самотраки бог Ден със стблг. дума дьнъ-ден. Пак този линвист посочи връзката между Савас/Сабадий и стблг. свободь-свободен, а също и връзката между тракийския теоним Залден/Залтен и българското лично име Златан.

Георгиев предложи тълкуване на тракийското име Мундрито със стблг. мѫдръ-мъдър и сравни името на тракийския бог Светулен с българското лично име Светлан. Друг наш езиковед, Веселин Бешевлиев смята, че името на Дарзала може да се обясни с глагола държа, т.е. Дарзала означава самодържец, господар. Иван Дуриданов потърси смисъл на името на Вендис с и.е. bhendсвързвам, но пропусна да добави, че Вендис има и разновидност Βενζις/Вензис, която пък се обяснява със стблг. вѧзати-свързвам, връзвам, обвързвам. За сметка на това Дуриданов не отрече връзката между Савадий и свободь, между Земела и землiа, между Зумудрен и змiа. Да не забравяме и важната подробност, че Димитър Дечев обясни името на великите богове Кабирите със стблг. кобъ-съдба, участ. Ото Хаас пък предложи тълкуване на името на боговете Корибанти с жребенте-жребче.

Тези важни неща не са представяни в систематизиран вид на широката публика и не е било обяснявано значението на това, че имената на тракийските богове могат да бъдат тълкувани с български думи. Щом древните теоними имат българска етимология, то е несъстоятелно да се твърди, че тракийския език е мъртъв, а българския е започнал да се налага едва след VII век.

Как да обясним обаче митът за новодошлите славяни и прабългари”? Той е любимото извинение  и измиване на ръце на историци и езиковеди. Все пак редица стари автори са писали за новодошлите славяни и прабългари. Това не може да се отрече, но нека да обърнем внимание от чия гледна точка са писали Теофан, Никифор и др. Тези хора са на служба на Римската Империя, която държи под своя власт Тракия и я счита за своя територия. За Теофан, Никифор и останалите хроникьори, всички, които не са римляни трябва да бъдат определени като варвари и чужденци.

Няма никакво значение, че тези варвари и чужденци са от същия произход както и подтиснатото население на Тракия. По същия начин, през XIX век, по време на Руско-Турската Освободителна Война, Османската Империя е гледала на българските опълченци не като на хора дошли да освободят братята си, а е считала опълченците за нашественици.

Колкото и странно да звучи, всеки тиран се смята за справедлив владетел и дефинира опитa за добиване на свобода на покореното население като нападение, агресия.
През VII век няма идване на чужди народи. Напротив, има заминаване на чужденци, които до този момент са паразитирали на гърба на тракийските селяни. Както по времето на Аврелиан римските колонисти бягат от Дакия, така по времето на Аспарух римските колонисти напускат презглава Тракия. Процесът е същия, освободителите са същите, бягащите са същите.

Хората наречени от Теофан и Никифор славяни са де факто старите гети. Това е обяснено в няколко книги от египтянина Теофилакт Симоката. Комес Марцелин също идентифицира славяни с гети. Псевдо Маврикий описва добре тракийските погребални обреди на старите славяни. За Прокопий Цезарийски старите славяни не са нов народ, Прокопий обяснява, че тези хора са носили друго име в древността, но анализ на тази информация не е представен на широката публика*

Фактът, че от IV до XV век старите българи са отъждествявани с тракийския народ мизи, бива обясняван от определени учени като грешка. Е, тази грешка трае повече от хиляда години, но някои хора не се притесняват от това. Нищо, че обичаите, бита, а и имената на мизите са като тези на старите българи. Когато общите неща са премълчани, лесно може да се твърди, че българите са наречени мизи само защото живеят в Мизия.

През VII век се обединяват гети, които са наречени още славяни и мизи, чието алтернативно име е българи. Няма смесване на дошли от Припятските блата пришълци с азиатски народ и тракийско малцинство. Гетите-славяни и мизите-българи са освободители на своите братя, които са подтиснати от Рим. Дунавска България не е амалгама от три различни етнически компонента, такива има само във фантазията на противниците на истината.

Самият факт, че днес се срещат над двадесет имена на тракийски божества в именната ни система е ярко доказателство за това, че тезата за смесване на три различни народа през VII век е погрешна и е време да се отхвърли

Кой нашественик би заел над двадесет имена на божества от пантеона на едно покорено малцинство? Та това е безумие.
В миналото всеки е държал на своята вяра и култура и ги е пазил ревниво. 

Различните имена на групите, които се консолидират през 681 година не е повод да им се даде различен произход. Ако родопчани, добруджани и шопи се обединят за някаква цел, това обединение не може да се нарече смесица на различни народи. По същата причина обединението на гетите-славяни, мизите-българи и тракийското население на юг от Дунава не може да се нарече смесица на различни хора.

Ето истината не е сложна, но в миналото определена група хора умишлено изкриви понятията и наложи догми. Днес имаме достъп до информация, можем да проверяваме и това води до разрушаването на догмите. От голяма помощ са и неотдавнашните генетични изследвания, които показаха, че значителна част от народа ни носи кръвта на население обитавало земите ни още през Каменната Епоха.

Резултатите от генетическите проучвания доказаха правотата на тезите на проф. Ценов, Цани Гинчев, Георги Сотиров, Никола Йонков-Владикин, Данаил Юруков и др. Тези родолюбци считаха нас българите за местен народ, който е сроден на украинци, хървати и др., но не и произлязъл от тях. По-скоро обратното е верно, древните балканци са станали основа на сродните езиково и културно народи.

Въпрос на време е и да бъде признато, че индо-европейските езици са възникнали благодарение на различните миграции на древните балканци. Защо, ако римляните могат да създадат посредством експанзията си романската езикова група, то да е невъзможно за по-многобройните в миналото наши деди да повлияят езиково други хора? Идват времена, в които ние българите не само ще си върнем старата слава, но и ще се сдобием с нова.


Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
4.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, домашни имена, заети имена, празничнокалендарен именник, Абагар, Велико Търново, 2005;
6.Й. Заимов, Български Именник, БАН, второ изд. София, 1994;
7.D.Detschev, Die Thrakischen Sprachreste, Sofia, 1957;
8.O.Haas, Die Phrygischen Sprachdenkmaler, BAN, Sofia, 1966;

Пояснения относно погрешната употреба на името славяни:

*Не е обяснявано подобаващо, че дедите на словаци, словени и др. са носили името венети, венеди, виниди по времето на Прокопий, Марцелин и др. Когато българския княз Алцек бяга от баварците, той намира подслон в земите на днешна Словения, която в този период от време е наречена Marca Vinedorum. Там той е приет радушно от Валук, който е княз на венетите- dux Vinedorum.

Дедите на поляци и руснаци също са носили името венети. Клавдий Птолемей локализира в земите на Полша Венетския залив, а и големите венетски раси. До ден днешен финландците наричат Русия с името Веная, а на руснаците казват венелайнен-венетски народ.

Гетите- славяни са били най-силните от всички свои родственици и са причинили най-много проблеми на Рим, ставайки най-известни. Понеже техния език е родствен на венетския, то след време венетите биват също наречени славяни и езика им славянски.

Венети и траки говорят близки езици, но обитават различни територии и имат различна история. Това трябва да се осъзнае добре.

Налагане на едно племенно име на цяла общност се среща и при германските народи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.



12.02.2015 г.

РАЗЧИТАНЕ НА ГОТСКИЯ НАДПИС ВЪРХУ ЗЛАТНА ТОРКВА

През 1837 година двама румънски селяни намират красиво златно съкровище от двадесет и два предмета. Векове древните артефакти са били скрити под варовикови блокове край хълма Истрица, от околностите на село Пиетроаса. Смаяни, но и зарадвани от късмета си, бедните хорица веднага се опитват да продадат част от предметите. За жалост, докато властите разберат за важността на находките, десет артефакта са вече изчезнали – претопени, или насечени на части. Все пак това, което е останало  е доста впечатляващо. Фибулите изработени така изящно, че качеството може да се сравни със съвременното. На един от оцелелите съдове е изобразена богиня държаща в ръцете си чаша. Иконографията подсказва, че се касае за тракийската богиня Кибела.  






Най-ценният предмет от цялото съкровиище е златна торква с кратък надпис. Това украшение представлява масивен златен обръч, който се е носил на шията. Подобен атрибут е типичен за благородниците при траки, скити, келти и др. народи. Трябва да се спомене и, че златна торква е намерена сред находките от погребението на княз Кубрат край Малая Перещепина, Украйна. 



Поради това, че надписът върху торквата е направен с руни, се смята, че е на готски език. Действително в региона, в който е намерено съкровището са живели готски племена. За това споменават Йордан, Амиан Марцелин, Филосторгий и др. Макар навремето старите автори са единодушни, че готи е просто алтернативното име на гетите, през XVII век се започва фанатична офанзива готите да бъдат изкарани германски народ. Това е и причината да бъдат търсени само германски думи в надписа гравиран върху златната торква от Пиетроаса.





Четенето на руните е от ляво надясно и гласи ГУТАНИОВИХАИЛАГ.  Различни автори предлагат различно разделяне на текста ГУТАН ИОВИ ХАИЛАГ, ГУТАНИ ВИХ ХАИЛАГ  и др. Правени са доста опити за тълкуване: Посветено на храма на готите, Свещено за Юпитер (Йовис) на готите, Свещено притежание на готите, Свещен предмет на готските жени, Неотделимо и свещено притежание на готите и тн.

За нещастие на учените опитващи се да направят превод с германски, няма нито едно свидетелство, че готите от земите на Дакия са почитали бог Юпитер, а още повече, че са го наричали Йовис. По отношение на граматиката също се появяват проблеми. Германското прилагателно готски няма форма гутан, а гутиск. Добавянето на думи, които не са гравирани не е нищо друго освен спекулация, опит да се намери логичен превод на германски език.

Моето разделение на текста е ГУТАНИОВ ХАЙЛАГ,  а значението е – торква на Гутан.

Гутан е лично име с окончание –ан, подобно на българските имена Драган, Вълкан, Живан, Балан. Последното е много интересно, понеже то е засвидетелсвано и като готска дума. Прокопий Цезарийски е авторът на Готските Войни. В тази своя работа старият автор е описал интересни събития, а и е дал готската глоса балан. Това е кон с бяло петно на челото – Bello Gothico, V.xviii-6. Повече от ясно е, че готската дума е образувана от прилагателното бал-бял и наставката -ан. Тук е мястото да се спомене, че  балан е българска дума, с която се обозначава животно със светъл, белезникав цвят.

Частицата ов, иов служи, за да изрази притежание, както например в старобългарския надпис КАЛОІАНОВ ПРЪСТЕНЪ. Такова окончание намираме и във фамилното име Ботийов (Христо Ботев).




ГУТАНИОВИ е древното представяне на  ГУТАНИОВЬ, т.е. на Гутан. Това лично име е изведено от самоназванието на готите, а именно - гути

Трябва да се отбележи, че съществуват български имена Гута, Гуте, Гуто, Гутил, Гутин, Гутина, Гутка, Гутко, Гутьо, Гуцан. В някои от честотно-тълковните речници те са пропуснати, или пък им е дадена погрешна (по мое виждане) етимология.

Що се касае до думата ХАЙЛАГ, тя е по-древна/диалектна форма на стблг. стчеркслав. ХАЛУГ(А)- ограждение, кръг, обръч, колело, а торквата е точно това – кръг, обръч, колело.

Няма никаква пречка да се приеме, че ГУТАНИОВИ ХАЙЛАГ не е просто старо предаване на ГУТАНИОВЬ ХАЛУГторква на Гутан.

Трябва да се отбележи, че съществуват български имена Гута, Гуте, Гуто, Гутил, Гутин, Гутина, Гутка, Гутко, Гутьо, Гуцан. В някои от честотно-тълковните речници те са пропуснати, или пък им е дадена погрешна (по мое виждане) етимология.

Това, че руническият готски надпис се тълкува на български език не би трябвало да ни учудва изобщо. Както вече бе споменато готи е само алтернативното название на най-войнственият, но същевременно и най-праведния тракийски народ – гетите. Тези гети са от същия произход както мизите, които от IV век са наричани и българи. Поради общия произход гетите-готи и мизите са се смесвали без проблем.

Защото дори по наше време Елий Катон пресели от земята оттатък Истър в Тракия петдесет хиляди души от гетите, племе със същия език като траките. И те сега живеят там в Тракия и се наричат мизи...


За родството между готи(гети) и българи (мизи) се споменава и в Дуклянската Хроника. Там се казва готите и българите са обичали много, понеже говорили един и същ език. В историята на Отец Пасий срещаме твърдението, че в далечното минало българите били познати на гърците под името готи, конен народ.

Разликата между  готи(гети) и българи (мизи)  е била същата разликата между населението на два различни български града. За жалост в миналото мизи и гети не винаги са били в приятелски отношения въпреки роднинството си. Йоан Антиохийски съобщава, че в края на V век император Зенон съюзява с българите и ги умолява да нападнат готите. Това, че българи и готи воюват не означава, че са от различен произход, а, че са станали жертви на политическата ситуация по онова време.

Нека не забравяме за жестоките и кръвопролитни войни между атиняни и спартани. Братоубийствени конфликти има също между германите, келтите, а дори и римляните. Нищо ново под слънцето.

Ако в миналото фактите бяха обяснени както подобава и не бяха разказвани лъжи, днес никой нямаше да се чуди, че древен готски надпис се тълкува с помоща на българския език. Готите бяха набедени за германи, но доказателства за това липсват напълно. За готско присъствие на Балканите можем да говорим от II до IX век. Максимин Тракиец, чийто баща е гот, е роден на юг от Дунава през II век. Около 700 години по-късно Валафрид Страбон пише, че на готски език все още се служи в Томи (Добруджа)За седем века би трябвало да се натрупат поне десет хиляди германски топонима в Северна България, но уви, там няма нито един.

Учените знаят, че е невъзможно един народ да обитава векове дадена област и да не остави следи в топонимията. Знаят, но си траят... Траят си и по отношение на това, че готските имена Видимир, Витимир, Гнив, Урфил, Остро, Бериг, Беса не притежават германска етимология. Единствената засвидетелствана ясно готска глоса – балан, също няма обяснение на германски език, но пък притежава смисъл на български.

Това, че готите са старите гети – голям тракийски народ се отрича от повечето учени. Тях не ги притеснява факта, че старите летописци смятат, че готи и гети са едни и същи хора. Твърдението е направено от Йордан, Изидор Севилски, Павел Орозий, Филосторгий, Прокопий Цезарийски, Св.Йероним, Клавдиан и др. Старите автори пишат без увъртания: “Getae qui et nunс Gothi, Getarum, sive Gothorum, Geticus quasi Gotticus”.

Това, че готи и гети са едни и същи хора проличава и от свидетелствата на археологията. Културите Черняково и Сънтана-Муреш биват приписвани на готите и това е правилно. Премълчава се обаче важната подробност, че керамиката, оръжията и земеделските сечива от Черняково и Сънтана-Муреш нямат нищо общо с материалната култура на германските народи. Прототипите на готската керамика, сечива и т.н. е в Западна Румъния и Северна България. Римските нашествия за принудили част от гетите познати като готи да забягнат на изток, на територията на днешните Черняково и Сънтана-Муреш.

Ето как стоят нещата – нито археология, нито стари извори, нито ономастика могат да свържат старите готи с германските народи. За сметка на това ние българите се явяваме като най-добрия кандидат за най-близките роднини на хората, които накараха Рим да трепери и поради, които възникна израза гетска опасност “Rome should have no longer any Getic peril to fear; for they say that the Goths are of the Getic race.” – Proc. Bello Gothico, V.XXIV.29.


Времето на заблудите отмина. Историческите извори вече не са привилегия само за малка група подбрани хора. Днес всеки може да търси и проверява. Това трябва да се прави защото без да разбираме миналото, няма как да разберем и настоящето. А без да разбираме настоящето за нас няма бъдеще. Виждайки какъв е механизмът на измамите, ние можем да се предпазим. Познавайки методите на измамниците, ние вече няма да се оставяме да ни насъскват един срещу друг, а ще търсим обединение защото заедно сме силни.



4.02.2015 г.

РИМСКАТА ТЕЗА, ИЛИ ГАВРАТА С ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ


Всеки има право на лично виждане по даден въпрос. Колкото по-сериозен е въпроса обаче, толкова по-голяма е нашата отговорност да представим истината. Едно е да си говорим на маса, или пък да обсъждаме картина от някаква изложба, а съвсем друго е да представяме на група читатели важна тема. Като една от най-важните теми считам тази за произхода и значението на народностното ни име.

В миналото бяха представени различни теории, коя от коя по-неиздържани, а и унижаващи ни. Какво ли не се твърдеше, убеждаваха ни, че българи идва от тюркски глагол буламак-смесвам, или пък от името на някакво животно живеещо в Монголия. Аз лично смятам, че името ни е древно и е било употребявано на Балканите още пред първото хилядолетие преди Христа.

В ирландски хроники се говори за идване на народ болги, чиято родна земя е Тракия. Това е станало по времето на Кир Велики –VI век пр. Христа. Като имена на благородниците на болгите са посочени имената Умор, Гостен, Телчиу, а те са идентични, или почти идентични на имената на нашите владетели Умор, Гостун, Телец. Освен това в Ирландия са немерени и артефакти, които не са от местен характер, а типични за Тракия и са се появили на Британските острови някъде към VI век пр. Христа, точно когато идват болгите.

Няма да се впускам в повече подробности, който желае да прочете работата ми за произхода и значението на името българи, може да направи това в блога ми.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИ?

 


Тук ще спомена само, че в резултат на проучванията си съм стигнал до заключение, че българи означава светли, сияйни, благородни. Българи е сродно на думата благ, чието ранно значение е бял, светъл, сродни са и индоарийската balga/barga-сияние, лат. fulgor-сияние, лавт.balgans-светъл, φλεγρω-светя, горя, стирлbolg-s-cio-светлина, сияние.

Намирам тезата си за логична и издържана. Посочил съм кратко, точно и ясно своите аргументи. Сведенията, които съм представил могат да се проверят лесно. По принцип така трябва да се действа винаги – без излишни отклонения от темата и без безпочвени твърдения.

За жалост малко са тези, които избират този метод на работа. Появиха се индивиди, които затрупват своите читатели с планини от данни, за да прикрият несъстоятелността на тезите си. Човек не може да запази концентрацията си дълго време и след като съзнанието ни веднъж е изпълнено с нови данни, ние сме склонни да приемем дадено заключение дори то да е лишено от логика.

Като ярък пример може да се посочи творбата на Борислав Борисов (Боцмана) РИМСКА ТЕЗА ЗА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ. Преди да премине към съществената част, г-н Борисов затрупва читателите си с незначителна информация нямаща никаква връзка с темата. Едва към третата страница Борисов представя виждането си, а то е, че:

“ИМЕТО BULGAROS (BULGARI, BULGARORUM И Т.Н. В РАЗЛИЧНИТЕ ПАДЕЖИ) ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ И ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ С РЕПИТИТЕ СИ БОЛГАРИ, БЛЪГАРИ, БЪЛГАРИ И Т.Н. СЪЩЕСТВУВА  В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТОТИЦИ ГОДИНИ  КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА ВЪВ ВОЕННИТЕ СВОДКИ НА  РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА.”

Пак напомням, че всеки има право на свое виждане, но е редно да се представят и доказателства за сериозните твърдения. Г-н Борисов обаче не е представил сводките, които уж са се употребявали векове наред. Как така българи ще е титулна дума в Римската Империя и няма да има дипломи, надгробни, или възпоменателни надписи където българин да е употребено като титулна дума?

Г-н Борисов прави и друго, не просто несериозно, но дори смехотворно твърдение.Съдейки по това, че съществуват разновидности на името българи, Борисов желае да ни внуши, че Името “българин” не е с точно установен изказ в продължение на стотици години от самите нас българите, което предполага името да не е народностна характеристига и „исконно българско”, а дума с “особен” характер, която по ред исторически причини се е превърнала впоследствие на етноним.  “Авторът представя  и примерите “Болгари, Болгарин,  блъгари, блъгаре.


На този бисер би се смял дори студент по лингвистика. Явно на Борисов не е известно това, че всеки език се развива, а това води до промяна на думите, включително и етнонимите – народностните названия. Днес англичаните наричат себе си Englishmen, но в миналото името е било Engle. Понастоящем немците наричат езика си Deutsch, но преди векове са се ползвали други варианти – Diutsch, Diutisc.

Причината за разновидностите в народностното име не се крие в това, че то не е с ясно установен изказ, а поради това, че езикът се развива с течение на времето. Касае се за един съвсем естествен процес, образованите хора знаят това добре. Да не забравяме и факта, че дедите ни са били огромен народ. Различните групи са имали различни диалекти. Българското лично местоимение аз съществува и под вариантите азе, азека, азка, яз, язе, я, йе, ез. В това няма нищо чудно, нито ненормално, нито пък означава, че личното местоимение аз е възникнало под римско влияние.

Липсата на елементарни знания у г-н Борисов проличава и от друго място, където той прави поредното смехотворно твърдение: “Името „гърци” до ІV в. не съществува. Върху днешните гръцки територии има еллас, ахайяс, мирмидони, данайци и др., но гърци – не. Така, че тяхното име, не може да се роди от „нищото”. Може да е служебна дума според Римската теза ( и според арменският език ), може да е взета от топонима Magna Graecia, може да е някаква друга, но е сигурно, че преди ІV в. не съществува. “

Значи не само българи е служебна дума в Римската Империя, но това важи и за етнонима гърци??? Всеки човек притежаващ що годе прилични познания по история знае, че гърци - Graecos е име, което римляните ползват за южните ни съседи поне от II век преди Христа. На г-н Борсов не му се връзват доста векове в сметките.

През II век преди Христа  Марк Порций Катон Старши казва – Graecos omnia Romae corrupturos“.  Плиний Стари е пределно ясен казвайки, че римляните казват на Елада Гърция: “Ab Isthmi angustiis Hella incipit, nostris Graecia appellata” IV.23


Ювенал също познава името гърци: Graeculus esuriens: in caelum iusseris ibit. in summa non Maurus erat neque Sarmata nec Thrax qui sumpsit pinnas”, “et quoniam coepit Graecorum mentio “, “iamque vetus Graecos servabat “


Чудя се как може някой да пише за римска теза, да има претенции, че познава Рим и да не знае най-елементарни неща? Всеки автор може да затрупа читателите си с планини от несвързани данни, но не всеки е компетентен по въпросите, за които има претенции, че е компетентен.

Липсата на елементарни знания у г-н Борисов проличава и от други негови твърдения: След като почти цялата имперска армия е Балканска и повечето от тях са гранични стражи, те защо не са се наричали българи? Ами наричали са се - Козмографа от Равена (ІV в.) няма да си измисля – Мизия това е България! ”Bulgaria”- етимологически означава „Охраняема долина”. 

Първо, Мизия това е България не е споменато от Равенския Космограф, а от Св. Йероним, който живее през IV век. Равенският Космограф работи през VII век. Освен това Равенският Космограф пише не Mesia hec et Vulgaria”, a нещо доста по-различно -Inter  Thraciam  vel Macedoniam   et   Mysiam   Inferiorem modo Bulgari habitant.” – В Тракия, а също Македония и Долна Мизия  само българи живеят.*

Г-н Борисов явно е скаран жестоко не само с история и с математика, но и с лингвистиката. Да се твърди, че Bulgaria/България означава охраняема долина е повече от смешно. Авторът твърди следното: “ Ето това неказаното, което е индикирано със «само» остава неразбрано от историците, а то е закодирано в латинското имеbulgar”- страж на долините (или проходите, понеже “бул” има смисъл и на клисура).”

Няма латинска дума bulgar- страж на долините. Няма и латинска дума бул-клисура,  това е едно нелепо внушение, нагла лъжа. Който не вярва, нека провери в латински речник и ще се увери, че г-н Борислав Борисов заблуждава читателите си. Този човечец  е непоследователен в своите твърдения. Един път говори за бул-клисура, а после изведнъж променя бул на бал и я тълкува с испанската valle-долина:

По отношение на “бал” нещата изглеждат, като че ли по същия начин: (На исп. ез. прочита на “B” и “V” е един и същ, като се произнася нещо средно м/у двете): Valldemoro – мароканска долина, Valldemorillo – долината на мъртвите, Vallderossa - долината на розите,  

Следните твърдения са Борисов са умопомрачителни: “Какво означава bulgar? Bul – възвишение, издатина. Gar – страж, охранител.”

Обърнете внимание - на едно място Борисов твърди, че бул е клисура, а на друго място казва, че бул е възвишение, издатина. Това са две напълно различни неща. Всеки, който е запознат с основните понятия от географията знае, че възвишението е пълната противоположност на долината. Странното е, че това елементарно нещо не е известно на г-н Борислав Борисов, подобна информация се усвоява в основното училище.

Да се твърди, че елементът Gar от България има значение е страж, охранител е несериозно. Нито в българския, нито в старолатинския има дума с корен гар и значение страж, охранител. Борисов си съчинява на воля и разчита навярно на това, че читателите му няма да направят проверка. Латинските думи за страж, охранител, стража, охрана, пазя са: custos, custodia, protego, praetego, saepio, defendo, munio, mоenio, contego, concustodio.

Няма нито една латинска дума с корен gar и смисъл охранявам, нито едничка, а според Борисов българин е римска титулна дума. Този човечец споменава, че думата гар присъства в романските езици, но не дава пример с латинския, а именно той ни интересува. 

Нека не забравяме, че римските легионери са говорили латински, а не испански, или френскитака наречената славянска подгрупа на протоиндоевропейския език, “гар” няма смисъл, докато в родствената романска, смисъла се е запазил: guarda – пазач, страж; garante – гаранция (gar – пазя, ante – предварително), guardarropa (исп) – гардероб (guardar – пазя, ropa – дреха); Garona (фр) – гранична река и др.”

В испански, италиански, френски наистина има думи с корен гар и значение пазя, но тези думи са от германски, а не от латински произход и са доста късни. Ако г-н Борисов имаше някаква подготовка той щеше да знае това. Тези думи са въведени в Испания, Франция и Италия от германските племена свеви, франки, лангобарди и др. Думите с корен гар обаче се появават векове по-късно след като е документиран етнонима българи, а и името България.

early 15c., "one who keeps watch," from Middle French garde "guardian, warden, keeper; watching, keeping, custody," from Old French garder "to keep, maintain, preserve, protect" (corresponding to Old North French warder, see gu-), from Frankish *wardon, from Proto-Germanic *wardo- "to guard" (see ward (v.)). Abstract or collective sense of "a keeping, a custody" (as in bodyguard) also is from early 15c.


Смешно е да се дава етимология на името България с думи, които през IV век не са съществували. Смешно и странно е и твърдението на г-н Борисов, че под българско множество, Касиодор е разбирал хора подвластни на Рим: “Cassiodor. Monun. Germ., стр. 252(. . Виждал те е досега отечествения Дунав да воюваш. Не те уплаши българското множество, което и от нашите е спирано в своите желания да се бие . . .) „Произхода... ”Г.Ценов, стр.125 Тъй като Касиодор е римлянин, то под “нашите” явно разбира Римските пълководци или политици, които “спират” българското множество” да не се бие. От това изявление се разбира, че „българското множество” е на римска служба. “

От какво личи, че българското множество е на римска служба? Нищо не показва това, напротив, в превода на Ценов срещаме следното не те уплаши българското пълчище, с което нашите са се боели да влязат в бой. Тези думи само показват, че българи и римляни са били във враждебни отношения в древността и римляните са се боели от българите.

Касиодор казва и следното за действията на Теодорих – той обрекъл на избиване страшните за цял свят българи. Става ясно, че българите няма как да са римски охранители, а силен народ, който е съперничел по военна мощ на Рим. В крайна сметка защо римляните ще тръгнат да избиват своите охранители на долини? Г-н Борисов е съчинил такива бисери, че скоро няма да се роди конкурент, който да го задмине.

Жалкото е, че се намират сънародници, които сляпо вярват на Борислав Борисов (Боцмана). Мнозина бяха впечатлени от неговото “разчитане” на плочите от Боторита, Испания. Да обаче г-н Борисов не е направил никакво разчитане

За да се преведе даден текст, първо трябва да се познава писмеността, с която той е документиран. В случая става дума за келтоиберийските руни. Борислав Борисов изяви претенции, че е разчел руните, но това не отговаря на истината. Келтоиберийските руни са разчетени успешно още през 20-те години на миналия век:

“The Celtiberian script was deciphered by Gómez-Moreno in 1922… Celtiberian is significant because, along with Gaulish, it is one of the best-attested ancient Celtic languages, and also because it furnishes us with the longest continuous specimen of ancient Celtic running text, on the bronze tablet known as ‘Botorrita I”


Информация за стойността на келтоиберийските руни може да се намери дори в интернет. Има също така достатъчно данни и за транскрипцията на текста.


Transcription of Botorrita I:


Това г-н Борисов не благоволи да извести на своите читатели. Човекът размести свoeволно думи от текста, добави и извади букви, и еврика – превод! С този метод може да се направи превод и на монголски, но тези действия нямат нищо общо с науката и не са нищо друго освен подигравка с читателите.

Подигравка от страна на Борисов са и предложените от него "преведени" български думи от плочите намерени в Боторита.
Ето пример: "Оуъ-сега, Оугъ-от, МОУЪ -обаче сега". Не само езиковедите, но всеки интелигентен човек би извикал - ужас и безумие! Това в никакъв случай не е български език!


За жалост ние българите сме чистосърдечни и доверчиви хора. Лесно вярваме когато някой ни говори убедително и рядко проверяваме. Слагам си ръка на сърцето и признавам, че аз също бях заблуден относно качествата на Борислав БорисовБоцмана. Нямах време да проверя работите му, това, че цитираше доста стари автори ме накара да мисля, че е запознат добре с историята. Уви, когато по-късно проверих написаното от Борисов ми се изправи косата.

Ужасих се и от метода на дискусия на този човек. Всеки, който не е съгласен с него бива нападан и наричан идиот, папагал, олигофрен. Борисал Борисов -Боцмана е щедър в употребата на обидни думи. Понякога дори е и твърде краен, eто няколко примера:

Borislav Georguiev Borisov--- Като им го начукаш в задника със неоспорими факти Жорка, папагалите почват да се плюнчат - ама ти си груб бе, защо си толкова завислив и др. подобни педерастизми.



Borislav Georguiev Boriso
v
 
--- Що не покажеш разчетеното ОТ "НЯКОИ ХОРА" бе олигофренче, ами само се плюнчиш за кеф на сухите вагини на пенсионерките ? 


Това не е държание на културен човек, не е държание на българин. Щом си решил да работиш за България, дръж се като българин, а не като обхванат от бяс. Борислав Борисов - Боцмана има претенции, че познава Рим, а не е запознат с една от най-ценните латински сентенции – Qualis vir, talis et oratio” -Какъвто човека, такива и думите му.

Eдин индивид може да носи маска дълго време и да заблуди околните, но рано, или късно истинската същност излиза наяве. Когато почтен човек срещне критика, той отговаря почтено. Да, можеш да кажеш, че нещо е глупаво, но да употребяваш грозни, неприлични думи за опонента си и неговите читатели е недопустимо.

Пътищата към истината са наистина много, но никой от тях не минава през гора от простотия. Г-н Борисов дори се смята за богоизбран, чудя се само от кой бог?

Borislav Georguiev Borisov ---Павле, това не може да се проумее от малоумници. Това не става със знания, а с Божие разрешение . ..


Съдейки по държанието на Борислав Борисов и по думите, които ползва, едва ли ще се касае за бог, когото българите почитат. Верно е, иска се божия помощ за всичко, но се искат и знания, без тях не сe гради теза. С мания за величие и грозни нападки към опонентите не се доказва нищо освен това, че някой има ниска култура и липса на елементарно възпитание.

Налудничаво е да се твърди, че името на народа ни има значение охранители на клисури, охранители на височини. Още повече, че елементите бул-клисура и гар-пазя изобщо не присъстват в латинския речник. Налудничаво е да се твърди и, че етнонима гърци е служебна дума в Римската Империя, появила се едва през IV век. Налудничаво е да се тълкува страхът на римляните от българската военна мощ като доказателство за подчиненост на римляните.

Защо трябва да пренебрегваме ирландските летописи, които споменават за идване на болги от Тракия през VI век преди Христа? Защо трябва да бягаме от тълкуването на българи като светли, сияйни, благородни? Та нима дедите ни не са били винаги такива!

Ако някой може да предяви претенции за благородство това са предците ни. Ние трябва да ги уважаваме за това и да пазим името им чисто, да не позволяваме на спекуланти и лабилни индивиди да го мърсят.




*Забавното е, че по-късно, в друг текст Борисов използва сведението на Равенския Космограф с точната датировка, а после отново греши премествайги го век по-рано.


ПЕРПЕРИКОН

Loading...