24.05.2016 г.

КОРЕНИТЕ НА АЗБУКАТА


Преди повече от шесдесет години проф. Владимир Георгиев публкикува една много интересна работа. Тя е на сериозна тема – засяга произхода на азбуката, финикийските букви и техните названия. Георгиев спомага за разбиването на една дълго господстваща догма, а именно, че финикийската азбука е създадена от местните жители на Ориента. Оказва се, че названията на повечето от древните букви нямат никакъв смисъл на финикийски/семитски eзик. В такъв случай създателите, или поне част от тях са хора от съвсем различен произход.


Образец на финикийска писменост, надписът на Хасдрубал – 12 в.пр.Хр.


Финикийска азбука

Реално, само за названията на буквите мем, аин, рес и може би тау би могло да се приеме със сигурност, че принадлежат на финикийски/семитски eзик. Други шест  -хе, заин, хет, тет, ламед, сада, не могат да бъдат обяснени изобщо с помоща на финикийски/ семитски eзик. За станалите дванадесет названия Георгиев споделя, че има известно вероятност да са финикийски/семитски, като подчертава, че в значителен брой случаи сходството на формата на буквата и името й са доста съмнителни.

Подобно на учени като Еванс, Шнайдер, Шапулие, Преториус и др., Георгиев търси корените на финикийската азбука в древната писменост на егейския регион. Става дума за критската йероглифна писменост, Линеар А, Линеар Б и Линеар С (Кипърско-Минойско писмо). За създатели биват считани така наречените минойци. Те са наречени така по името на легендарния критски владетел – цар Минос.


Съпоставки на финикийски букви с древната писменост от о-в Крит (по Еванс)









Георгиев намира доста паралели, но поради факта, че през 1952 година Линеар А и Линеар Б са все още в процес на разчитане, нашият учен представя и погрешни съотвествия. Независимо от това, трудът на този човек е от голямо значение защото дава индикация в каква посока трябва да се търси.

За да разберем защо доста от имената финикийските букви нямат смисъл на езиците на народите от Ориента, ние първо трябва да установим що за хора са финикийците, а и минойците. Нужно е да се установи и дали има връзка между тези хора.

Благодарение на древни писмени паметници ние разполагаме с най-старите минойски имена. Те без изключение са тракийски по произход Арей, Диза, Резос, Питак. Първите две са теофорни – Арес и тракийския Зевс – Диза. Другите две принадлежат на тракийски благородници. Резос е име на тракийски цар споменат от Омир, а Питак е владетел на едоните, за когото е писал Тукидид.

Не само минойските имена са тракийски по произход, същото може да се каже и за названията на критските градове. Съвсем естествено е, че ако даден народ се пресели на нова територия, той ще остави там свои названия на населени места и т.н.

Критските Ида, Пергам, Гординия, Сетоя, Даво, Капа, Паито, Кисамон съотвестват на тракийските топоними Ида, Пергам, Гордион, Сети дава, Даос дава, Капи стурия, Пато виса, Киса. Самото име на минойската столица – Кносос е сродно на българския топоним Книшава, за който Иван Дуриданов твърди, че е древен, т.е. тракийски и има значение ерозирало място.

Друго потвърждение за произхода на минойците намираме в работа на Бедрих Хрозни. Правейки връзка между критската и балканската керамика, този учен смята, че в далечното минало о-в Крит е колонизиран от  балкански поселници–траки и илири “From an archaeoligical point of view this invasion from the Balkans can be evidenced by the so-called band ceramics”- Ancient History of Asia Minor India and Crete, c.220.

Със сигурност Крит е обитаван и от тракийските родинини пеласгите. Знаем за това благодарение на Страбон, който споделя, че в дълбока древност те са населявали остров Крит. Явно там са представяли благородническата класа, иначе нямаше да бъдат наречене богоравни: “ For example, they prove to have been colonisers of Crete, as Homer says; at any rate, Odysseus says to Penelope: "But one tongue with others is mixed; there dwell  Achaeans, there Cretans of the old stock, proud of heart, there Cydonians, and Dorians too, of waving plumes, and goodly Pelasgians." –Strab.V.2.4.


Несъмнено древната критска писменост е създадена от траки и пеласги. Има дори индикации, че те са я донесли от Балканите и са я доразвили след своето установяване на о-в Крит.  За приликите между знаците от Градешница, Караново и др. места с най-древните писмени знаци от о-в Крит споменава Владимир Георгиев и добавя, че знаците от нашите земи съперничат по древност с критските – (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).

Днес знаем, че знаците от нашите земи не просто съперничат по древност на критските, но са повече от 2000 години по-стари. Понастоящем е известно и друго – учени като Харалд Хаарман, Ричард Ръгли и др. са установили, че така наречената дунавска, балканска писменост притежава значителен брой общи знаци с критските Линеар А и Линеар Б. Въз основа на тракийската керамика, тракийските лични имена и тракийските топоними от о-в Крит, ние можем да приемем, че траките и говорещите същия език пеласги са били част от минойското общество и по-точно неговия елит. 

Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания, които показаха връзката между населението на о-в Крит и това на Балканите. Имайки предвид всички тези неща, не е никак пресилено да се каже, че корените на минойската писменост трябва да се търсят на Балканите.

Нека видим как минойската писменост попада в земите на Ориента и как след време се развива в така наречената финикийска азбука. В края на Бронзовата епоха настъпват сериозни климатични промени. Те довеждат до проваляне на реколтите, Балканите вече не могат да изхранят своето многолюдно население. Част от траките и пеласгите са принудени да търсят нови земи за заселване. Понеже определени групи балкански преселници напускат Тракия и Крит с корабите си, тези хора биват наречени Морски народи.

Борбата им за оцеляване ги принуждава да предприемат дълъг дори и за днешните стандарти поход. Босфорът е прекосен, но кризата е засегнала и Мала Азия. Там също климатът е довел до промени, а в Хетската Империя е избухнала чумна епидемия. Балканските преселници нямат друг избор освен по суша и с корабите си да продължат в посока юг – към Египет.


Пътят на Морските народи – възстановка A.Salimbeti, R.D’amato

Страната на пирамидите е останала незасегната от бедствия и е богата на храни. Рамзес III обаче не желае да приеме огромния брой преселници. Могъщата флота на Морските народи и огромния брой бойци е опасност за държавата му. Неизбежно се стига до въоръжен конфликт. Той трае дълго време и чак при фараона Меренпта траките и пеласгите са спрени. Това става благодарение на тактиката на новия египетски владетел. Той позволява на част от преселниците да останат в земите на Египет и Либия, но при условие, че ще му помогнат да отблъсне останалите балкански племена.


Възстановка на битка между египтяни и морски народи -A.Salimbeti, R.D’amato, картина на Igor Dzis


Пленени от египтятите траки и пеласги, киката и татуировките на първия боец се виждат ясно - A.Salimbeti, R.Damato

Пеласгите, дарданите, тевкрите, весите със сигурност не са останали в Египет защото не са споменати в по-късни летописи. Тези наши предци се завръщат обратно в Западна Мала Азия, а някои се установяват в Левант – земите на Сирия, Ливан, Израел. Там живеят и споменатите в библията ханаанци. Според  Герхард Херм от смесването на ханаанците и Морските народи се ражда народа на финикийците G. Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с.61.

Понеже ханаанците са били множество, а нашите деди малцинство, било е само въпрос на време предците ни да бъдат асимилирани. Преди това да стане обаче, те оказват влияние на хората от Ориента давайки им писменост и повлиявайки религията им.

Възможно е това твърдение да изглежда странно на няки хора, но нека обърнем внимание на някои подробности от древната история. Тракийският бог Дионис е син на Земела, която пък е дъщеря на Европа – сестрата на финикиеца Кадъм. Бащата на Кадъм и Европа носи името Агенор, а то е пеласгийско и тракийско. Роднина на Кадъм, Европа, Земела и Дионис е тракийския цар Финей, за когото е казано, че е син на финикиецът Агенор.

Критският цар Минос, по чието име е наречена минойската цивилизация е потомък на Европа – сестра на Кадъм и дъщеря на Агенор. Както вече видяхме обаче, най-ранните минойски имена приналежат на стари балканци, а не не народите на Ориента. Дионис е потомък на Кадъм, но няма съмнение относно тракийския му произход. 

Името на Земела бива тълкувано от нашите езиковеди със старобългарската дума землiа-земя, а самото име на Кадъм е реално вариант на трако-пеласгийското божество – Кадмил – един от Кабирите -Великите богове. За името Кабири Димитър Дечев смята, че може да се преведе със старобългарската дума кобъ-съдба, участ. Други сродни думи са коба, кобение, но най-точна е кобар-гадател, човек умеещ да предсказва.

Нека не забравяме и важната подробност, че древните минойски топоними показват прилики с тракийските, а не с тези от Ориента. Древната минойска керамика има прототип на Балканите, а не в земите на Ориента. Минойският царски символ – двойната брадва се ползва като царски символ от траките, присъства както по украшенията, така и по монетите на одриските царе.

Кадъм е наречен финикиец  защото е управлявал във Финикия. Често определени народи имат благородническа прослойка, която има друг етнически произход. Точно така стои въпроса с финикийците. Болшинството от тях са хора, чиято родина е Ориента, но ранната благородническа прослойка е от тракийски, пеласгийски произход. 

Именно благородниците са тези, които владеят писмеността, те са хората запознали ханаанците във финикийската държава с древните букви.

Тези букви нямат случайна форма. Владимир Георгиев смята, че формите са вдъхновени от предмети на бита, оръжия, или части на тялото. Най-сполучливото тълкуване на името на финикийска буква направето от този наш учен, е това на буквата капа- К. Георгиев смята, че минойската дума за буквата е дошло от название на оръжие – копие, стрела и дава като пример старобългарската дума копѥ-копие, срб. kopljačaкопие, стрела и др.

Добро обяснение е дадено и на тет-Т, за формата на тази буква Георгиев уточнява, че това е де факто колело, добавя, че минойската дума тета идва от ие. *tek-jɘ, като коренът е *tek-бягам, тичам. За сродни думи са представени ирл. techim, авест. tačaiti, лит. teku и старобългарската дума текѫ-тичам.



Доста интересно е тълкуването на ламед-Л. В този случай Георгиев предлага негръцката, т.е. пеласгийска дума λαβέ-лапа, ръка. Въпреки близостта с българската дума лапа, смятам, че в случая формата на буквата не символизира лапа, ръка, а по-скоро земеделския уред лемеж.

Дори и буквата сан-С представя земеделски уред, това е сохата – рало без плазове. Формата е доста ясна – очевидно се касае за примитивно рало каквото е сохата.



Земеделски уред е вдъхновението и за първата финикийска буква алеф-А. Алеф означава бик в езиците на Ориента, следователно акрофонията ще ни даде А. На пръв поглед всичко е наред, има добра логическа постройка, но се пропуска една важна подробност. Ъгълът на рогата на бика е твърде голям, при някои породи рогата дори са разположени хоризонтално. Ако действително прототипът на А беше бича глава, то буквата би изглеждала доста по-различно, а такива варианти на А не се срещат.




Името на буквата А идва по-скоро от древна дума за сърна, кошута, като най-подходящата дума е старобългарската алънии-сърна. Формата на А е най-близка до формата на първите земеделски уреди направени от рога на сърна.

За коф-Q (K) се смята, че означава ухо  на игла, но реално буквата и стилизирано изображение на земеделския уред копач.



Подобно е и значението на рес, реш –Р. Това е земеделски инструмент, чието име съвпада със старобългарската дума рыло-уред за копане.

Смята се, че буквата Д носеща название далат произлиза от образен знак – врата на шатра. Честно казано, това е смешно, повече от ясно е, че далат представя инструмента длето, наричано в древноста далта и делта ( В. Георгиев).



За гамал – Г се твърди, че произлиза от пиктографски знак за камила. Странното обаче е, че не съществуват абсолютно никакви древнофиникийски текстове с образен знак камила. За сметка на това буквата Г може да се изведе лесно от нашата дума Гега –пастирски атрибут. Сред хетските йероглифи също има такъв изобразяващ гега и притежаващ звукова стойност КЕ, ГЕ, а още по важно е, че знак подобен на гега е изобразен на плочицата от Градешница и на печата от Караново а това го прави най-древното стилизирано изображение на пастирският атрибут гега.  


Формата на вав-В е пределно ясна, това е уреда вила (за сено).




Относно заин-З се смята, че думата означава оръжие, но Георгиев справедливо отбелязва, че заин е късна персийска заемка в езиците на Ориента и няма как да е вдъхновение за буквата З. Тук по-скоро се касае за един примитивен уред, който служи за залостване на врата, старобългарската дума е затворъ-резе, ключ, заключалка. Действително с такива уреди са се подпирали врати на обори до неотдавна.



Финикийската буква Б носи името Бет, а значението й е жилище. Наистина формата подсказва, че става дума за някаква примитивна постройка, ограждение. Тук трябва да се спомене, че познатата в Ориента сграда бит халани е просто вид мегарон, а този архитектурен тип съществува на Балканите още преди девет хиляди години. Знае се също, че от времето на Неолита тракийската култура показва много общи елементи с тази от Мала Азия и Северна Гърция ( носеща тогава името Пеласгия). Смятам, че добър кандидат за Б е тракийската дума брия-селище, оградено място.




По принцип се смята, че финикийската буква О е символизира око. В този случай коментара е излишен.

Телесен орган представя и буквата нун-Н. Това не е змия, а човешки крак, има такъв минойски йероглиф, а най-подходящата дума е старобългарската нога-крак.






Това са имената на финикийските букви, които могат да се тълкуват с български думи. Нашият език не се е появил на Балканите едва през прословутата 680 година, а повече от 6000 години по-рано.Проведените неотдавна генетични изследвания  доказаха, че обявените за изтребени и изчезнали безследно създатели на първата цивилизация изобщо не са изчезвали.

Ние българите носим кръвта на гениите създали прекрасните златни предмети намерени във Варненския некропол, изящната керамика от Бреница, Перник, а и най-древните писмени знаци в историята на човечеството

Старите летописи могат да бъдат изгорени, правени са опити дори да бъдат унищожени и дедите ни и макар да сме сериозно намалели, ние сме оцелели и сме успели да погребем всеки свой враг.

Народът ни има уникална сила, необяснима сила, която е неизтощима. Хети, хурити, шумери, вавилонци, етруски са създали велики държави, сътворили са красиви градове, но след упадъка си не са намерили сили да се възстановят.

Дедите ни са преживели потопа в Черно Море, преживели са и сериозните климатични промени от Средната и Късната Бронзова епоха. Оцелели са въпреки кланетата и депортациите извършени от перси, римляни, гърци и османци.

Често сме били отписвани като народ и винаги сме се въздигали се от пепелищата, готови да строят и защитаваме своето. Народ, който е кален от огъня няма как да се изгуби, народ, чието типично качество е прераждането няма как да изчезне в небитието. Както казваше Николай Хайтов – България е в безпътица, но не е безпътнаНие винаги сме намирали изход от всяка ситуация, ще намерим изход и този път защото сме народ на светлината.

   



15.05.2016 г.

ТРАКИТЕ НА СЕВЕР ОТ ДУНАВА И ЧЕРНО МОРЕ



Обикновено когато стане дума за траки, се разбира народа обитаващ земи между река Дунав и Бяло Море. Несъмнено в тази територия са живели най-много от племената на предците ни. Други територии обаче също са били заселени от тях и то от най-дълбока древност. В намиращата се на юг от Балканите Мала Азия се установяват фриги, витини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, медовитини и разбира се мизите.  Тези мизи, които Деметрий Хоматиан нарича българи.

Армения и Грузия пък са обитавани от скаи, халиби, сарапари, трери. Те са създали колонии в Кавказ преди около 3500 години. Това е виждането на Киркор Джаукян, който изучавайки древните топоними и археологически находки стига до извода, че траките дошли по време на Бронзовата епоха са оказали силно влияние върху арменците и други народи обитаващи Кавказ.

Плиний Стари споменава за клон на сарапарите край Бактрия. В близост до Индия този автор разполага също кикони, едони, туни и др. През IV-III в пр. Христа е имало и голяма тракийска колония в Египет, за това научаваме от разказите на Полибий. Благодарение на надписи от времето на Античността разбираме за присъствието на дедите ни в Германия, Галия, Британия.

За нашата история обаче са важни други територии населени от дедите ни. Става дума за земите на север от река Дунав и Черно Море. Там са живели гетите познати и като даки, костобоките, карпите, тирагетите. Имало е и други разбира се, Овидий споменава за беси край Томи (Кюстенджа). Клавдий Птолемей пише за други беси на север от Карпатите, Страбон разказва за мизи на север от Дунава, същото прави и Елиан няколко века по-късно. Въз основа на личното име Гетомиз, Кирил Влахов изказва предположение, че край Северното Черноморие се е образувало ново племе от смесването на гети и мизи, като дава пример с новообразуваните племена медо-витини и дио-беси.

Не бива да пренебрегваме и траките обитавали Приазовието, там където е било древното Боспорско Царство-земите на Стара Велика България от по-късни времена. Владетелите са били от тракийски произход, известни на имената на Спароток, Котис, Рескупорис, Реметалк, Берисад, Камасария. От епиграфски паметници от Олбия, Харакс, Ай Тодор, Пантикапей и др. са познати Мокус, Сефт, Дадас, Битюс, Сура, Дулос и др.

Траките обитаващи земи на север от Дунава и Черно Море са почитали Сабазий, Хероса, Великата Майка. Няма съмнение, че дедите ни обитаващи териториите на днешните Румъния, Украй и Русия са били многобройни. Жалко е само, че като цяло тяхната история не е проучена добре от нашите учени, а точно историята на северните траки е ключ за много неизяснени моменти.

Кога точно траките населват земите на север от Черно Море е все още спорен въпрос.В миналото се смяташе, че главните преселения са по време на началото на римското завоевание. Реално обаче дедите ни заемат част от въпросните територии поне 5000 години по-рано. На териториите на Украйна (Триполие) и Румъния (Кукутени) археолозите са открили доста интересни артефакти. Приликите между Триполската и Кукутенска керамика, идоли, жилища, погребални ритуали с керамика, идоли и т.н от земите на България са смайващи и няма как да почиват на случайност.


Карта на Кукутени-Триполие


Модел на дом/храм от Триполската култура, вижда се и прототип на символа инг-янг


Триполска керамика и идоли


Кукутени


Кукутени


Идоли типични за Триполие, Кукутени и Овчарово, България


Дори символите от триполската керамика са идентични, или близки до тези по керамиката от нашите земи


Неотдавна излязоха и резултатите от генетични изследвания на древна ДНК принадлежаща на скелетни останки от времето на Триполската култура. А.О.Никитин, работещ за Алъндейл, САЩ стига до заключение, че създателите на Триполие са смесица от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския елемент е по-силен защото Никитин говори за балкански предци:  

“Спустя еще три года наши выводы о генетических корнях трипольцев получили подтверждение в результате сравнительного анализа филогенетических истоков неолитических предшественников трипольцев в Центральноевропейском — Балканском регионе. Трипольцы, так же, как и их балканские предки, несли в себе материнские генетические линии, характерные для всей земледельческой неолитической ойкумены, уходящие корнями на территорию Малой Азии, прародину европейского сельского хозяйства.



Разпространение на земеделието в Европа по виждане на Леонид Зализняк

Сведенията на Никитин и Зализняк са много интересни защото пасват прекрасно на изследвания проведени от Петър Боев и Славчо Чолаков. Изследвайки костен материал от Каменната, Бронзовата и Желязна епоха, българските учени стигат за заключение, че като цяло траките са местно население, чиито корени се крият в Каменната епоха на страната ни – P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984, z. 313-316.

Излиза, че балканските поселници, които са отговорни за възникването на Триполие, а и Кукутени са траки. Тези данни разбиват на пух и прах старата теория, че траките са се появили на Балканите едва през Бронзовата епоха и, че даже се явяват унищожители на блестящата Халколитна цивилизация. 

Не унищожители, а създатели са били предците ни и то не само на културите Варна, Гумелница, Караново, Винча и др., но и на намиращите се на север от Дунава и Черно Море Кукутени и Триполие. Напълно естествено е да очакваме, че такива силни хора като дедите ни ще се запазят в горепосочените територии и в по-късни епохи. Това наистина е така.

При анализа на предскитската култура от земите на Украйна и Русия, археоложката А.Мелюкова установява, че керамиката, оръдията на труда и т.н. са тракийски по-характер.









Рис. 24. Карта на паметниците от Северното Черноморие от предскитската епоха, с указания на териториите, в които се среща тракийска керамика 



Рис. 32. Еднолезвийни тракийски и скитски мечове от Северното Черноморие

Дори и в по-късни времена, траките обитаващи земите на север от Дунава и Черно Море продължават да бъдат влиятелни и силни хора. На п-в Крим те основават свое царство, което се слави с със своето благоденствие. По времето на Буребиста гетите познати и като даки успяват да се обединят и дори да подчинят своите съседи. Държавата на северните траки се превръща в заплаха за Рим, понеже както знаем от Страбон териториите на гетите започват още при Херкинската гора – Шварцвалд, Германия.

Гай Юлий Цезар планира поход, чиято цел е да предотврати по-нататъшно обединение на траките и засилване на тяхната мощ. Римският политик не успява да осъществи замисъла си понеже е убит от своите противници. Следващите сериозни опити на Рим да подчини гетите са от 1 век, но действията на император Домициан завършват с неуспех. Последвалият го владетел Марк Улпий Траян е по-добър тактик и пълководец.
Посредством две войни той успява да победи цар Декебал и да заграби богатствата на тракийската държава възлизащи на тонове злато, сребро, а и добитък.


http://2.bp.blogspot.com/-lOTDwe7JoqE/VGf9gK8ijQI/AAAAAAAAE00/npf4QOaSYnM/s1600/daciamap.gif

Дакийската държава през век пр.Христа

Ударът срещу северните траки е сериозен. Те с лишени не само от значителен брой бойци паднали във войните, но вече не разполагат и със старите средства. Въпреки това, само след около 60-70 години след завоеванието на Траян, северните траки показват, че не са загубили силата си.


 https://ka-perseus-images.s3.amazonaws.com/9aac04accb369b690b48c2a42bd7f106e077a48a.jpg

Под водачеството на костобоките е извършен мащабен поход. Римските гарнизони по бреговете на Дунав са прегазени. Останалите подразделения на Вечния град от земите на Тракия също не са способни да окажат съпротива и така бутновниците стигат дори до Термопилите в Гърция.

Действията на северните траки не стигат до освобождаване на земите ни понеже макар да са били страховити бойци, дедите ни не разполагат с ресурсите, с които разполага Римската Империя. Тя е в състояние да води дълги и скъпи войни, може да привлече и повече войници от многобройните си провинции. Предците ни се оттеглят на север от Дунава, но не спират с опитите си да прогонят чужденците от Тракия и да освободят своите братя.

Интересното в случая е това, че първото въстание на северните траки -169-170 година съвпада с нулевата година на Именника (на Българските Владетели) -165-170 година. Не само това е съвпадението разбира се. В стария документ се съобщава съвсем ясно, че през II век дедите ни са имали царство на север от Дунава и, че след 515 години, по времето на Аспарух вече са владеели и земите на юг от Дунава. Територията на това царство съвпада напълно с територията на свободните траки, които през II век  правят опит да прогонят римляните от Балканите.

По непонятни причини историците ни пренебрегват тези сведения, а те са от огромна важност защото показват истината за нашия произход. За непредубедените и прогресивни хора е повече от ясно, че старите българи спадат към групата на северните траки, а не към народ, който се е оформил край Алтай, или Памир.

Това, което е типично за старите българи от времето на Аспарух е типично и за северните траки, а не за народите на Средна Азия. Защитата посредством земни валове не е изобретение на памирци, или тюрки, а е характерното за северните траки съоръжение. До този извод е достигнал молдовският учен И.Т.Никулицэ след дългогодишни проучвания на материалната култура на северните траки:

Основная система оборонительных укреплений городищ состояла из земляных валов и рвов. В основу сооружения валов был заложен прин- цип, характерный не только для укрепленных поселений У1-У вв. до н.э. , но и для многочисленных гетских городищ, известных на терри- тории рассматриваемого региона в последующее время... Ширина валов у подошвы обычно варьирует от 8- 14 м при высоте его в настоящее время 1,4 - 1,5 м [376, с.43-45] до 20-22 м при высоте вала 3,5-5 м” – И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987, c.40-41.

Същият учен съобщава и за някои особени видове жилища на северните траки. За нас от интерес са землянките и полуземлянките понеже според специалистите, това са типичните жилища на старите българи в Ранното Средновековие. Благодарение на Никулицэ научаваме и за жилища с овален план, именно тази форма накара някои наши изследователи да говорят за юрти и юртообразни жилища при старите българи. Както се уверяваме обаче, жилищата с овален, кръгъл план са местна тракийска традиция.


Интересни сведения получаваме и от работа на Ружа Попова, която тя пояснява,  че в Черноморските степи съществува значителен тракийски масив, който не е резултат само от промените, настъпили през римската епоха, а е трайно установен, но вероятно променлив в различните периоди. Д-р Попова уточнява и, че тракийското население оказва достатъчно устойчиво влияние върху културата на местното население -Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010, с.273.

Странното е, че тази важна информация не е известна на българските студенти. Някои знаят за тракийското присъствие в Черноморските степи, за култовете към тракийски божества на територията на Боспорското Царство – земите на Стара Велика България, но уви, за особеностите на материалната култура на северните траки, на младите българи е известно твърде малко, или дори нищо.

Вместо да израстват с мисълта, че предците ни са създатели на култура и, че са повлияли много други народи, че са успели да се задържат на една територия повече от 7000 години, учениците и студентите ни биват заставени да приемат и повтарят остарели теории.

Точно днес, когато под влияние на чужденци националните традиции биват подлагани на заличаване, е нужно младите хора да знаят истината за миналото и произхода ни. Историята не е просто статистика, изброяване на отминали събития, а също и могъщо средство за възпитание. 

Ако знаеш, че предците ти са били велики хора, ти ще се опиташ да ги наподобиш. Щом дедите ти са били благородни, то и ти трябва да се държиш като благородник. Благородникът е учтив, но не търпи унижения, благородникът е добър, но няма да се поколебае да защити собствеността си, а и роднините си. Благородникът може да прости, но помни имената на враговете си и техните деяния.

Оцеляват тези, които крачат уверено, с гордо вдигнато чело. Нито бедствия, нито действия на чужди агресори могат да заличат народ, който познава своите корени и пази ревниво културата и заветите на предците си.




Използвана литература:

1.Р.Попова, Тракийската Култура в Северното Черноморие до III век,  Studia Thracica 13, БАН, Изд. Рал Колобър, София, 2010
2.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
3.А.И. Мелюкова Скифия и фракийский мир. М.: Наука, 1979
4.И.Т.Никулице, Северные Фракийцый в VI-I вв до н.э, Кишинев, Штиица, 1987;
5.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;
6.И.Богданов, Прабългари, Прозиход, етническо своеобразие, исторически път, Народна Просвета, София, 1976;
7.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;
8.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;
10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harward University Press, London, 2000;
11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Driter Internationaler Thrakologischer Kongress, 2-6 Juni, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;
14. Никитин Алексей Геннадьевич (Аллендейл, США). Доктор. Государственный университет Грэнд Вэлли, Генетические корни трипольцев: что мы узнали после восьми лет исследований



ПЕРПЕРИКОН

Loading...