19.08.2015 г.

ЕТО КАК НИ ЗАБЛУДИХА, ЧЕ ТРАКИТЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ

Има една интересна максима, която гласи, че лъжата казана хиляда пъти започва да звучи като истина. Това е така, няма абсолютно никакво съмнение по въпроса. Ако постоянно чуваш едно и също нещо и нямаш възможност да провериш как стоят нещата, рано или късно съзнанието ти ще попадне в плен дори на абсурдни неща.

За изчезването на траките са се надпреварвали да пишат доста автори. Като една от основните причини за края на народа на Орфей се посочва римската окупация I-VII век. Верно е, че в началото на римското нашествие в земите ни доста от дедите ни са избити. Както Хеброс (Марица), така и Истър (Дунава) са били обагрени от кръв не веднъж. Няма съмнение и по отношение на това, че стотици хиляди наши предци са откарани в робство в различни краища на империята.

Трябва да се отбележи обаче и това, че легионите на Вечния град са вършили кланета и в други региони на Европа. Гней Помпей, Децим Брут, Октавиан Август и Гай Юлий Цезар са отговорни за смъртта и поробването на милиони жители на Испания и Галия (Франция). Никой не твърди обаче, че старите ибери и гали са изчезнали като народи, макар и Ебро и Гарона да са текли с червена вода след битките между местното население и окупаторите. Жертвите са били много, но и много хора са оцелели.

Така е било и по нашите земи. Докато през I век има спад на населението, то през III се наблюдава значително увеличение на тракийското население. Някои учени смятат, че то е достигало до 3 250 000 души. Тук не са включени траките обитаващи Мала Азия, не са включени и тези обитаващи Източните Карпати, Черноморските степи, Южен Кавказ.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg

През III се започва и засилването на тракийското влияние в Римската Империя. Роденият в лоното на Хемус (Стара Планина) Максимин Тракиец става генерал в армията на Септемий Север, а по-късно и император. След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Констанций Хлор, Константин Велики, Констант, Кoнстантин II, Констанций II, Тиберий II, Ветран, Юлиан Отстъпник, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Юстин II. Нека не забравяме и Фока, който е властвал в Константинопол до 610 година.


http://www.wildwinds.com/coins/ric/maximinus_I/RIC_0004.jpg
монета на Максимин Тракиец

http://www.wildwinds.com/coins/ric/maximinus_II/_alexandria_RIC_052.jpg
монета на Максимин Дакиец

Траките дават не само императори, но също така способни военонначалници и управители. Бащата на Аеций е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец на Късната Античност е роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий. Прокопий Цезарийски съобщава за пълководците от тракийски произход Рекитанг, Руфин, Кутила, Улимут, Теренций, Зайдус, Маркиан, Имерий, Сита, Петър.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Belisarius_mosaic.jpg/800px-Belisarius_mosaic.jpg
Предполагаемо изображение на Велизарий

Предвождащият през 511-513 година българи, генерал  Виталиaн е също тракиец. По рано, по времето на Константин Велики управител на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия РеметалкКолкото повече време минава толкова повече се засилват траките политически. Не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд. Повече от ясно е, че е несериозно за се обвинява Рим за изчезването на траките. Дедите ни извършват подвиг, те не само оцеляват, но и стават господари на бившите си подтисници – факт заслужаващ възхищение.  
          
Другата причина за края на траките са така наречените варварски нашествия на готи и хуни. Няма спор, че римските владения на Балканите са подлагани на атаки, но това не са нападения на хора чужди на местното население. Касае се не за жадни за плячка и кръв бойци, а за освободители, но пропагандата в миналото си е изиграла добре ролята.

Готите бяха набедени за германи, макар да няма никакви доказателства за това. В земите обитавани от готите няма германски топоними и хидроними, а за няколко века трябваше да се появят не десетки, а хиляди такива. Готската материална култура от Черняково и Сънтана-Муреш няма прототип в Германия, а в Северна Тракия. Още повече няма нито един стар автор, който да е нарекъл готите народ сроден на франки, свеви, алемани. Напротив, както Йордан, така също Орозий Павел, Прокопий, Изидор Севилски и др. определят готите като гети - същите хора, които Херодот определя като най-храбрия тракийски народ.

Що се касае до хуните, те също не са чужд на Балканите народ. Приск Панийски посещава двора на Атила и описва прекрасно бита на тези хора, а и без колебание ги нарича скити, царски скити. Точно това е значението и на името хуни. Неговият смисъл е царски, благородници, а обяснение можем да поучим от стблг. унии-по-добър, т.е. благороден. Скитите обитават земите на Добруджа още по времето когато Рим е бил село със сламени колиби, това е причината Добруджа да бъде наричана в древността Малка Скития.

За това, че скитите и траките делят едни корени научаваме от Дион Касий, Стефан Византийски, а и други старогръцки автори, които съобщават, че източните скити – саките са траки. Според Прокопий Цезарийски хуни и масагети са едни и същи хора. Йордан от друга страна е пределено ясен, че масагетите са част от семейството на гетите. Този автор даже твърди, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира след битката й с Кир Велики. Това събитие е станало през VI век преди Христа.


http://www.ancient.eu/uploads/images/display-225.jpg
http://klio.uoregon.edu/im/gr/barbarians/scythians.jpg
скити-обитаващите Добруджа роднини на траките

В такъв случай е абсурдно да се твърди, че хуните са азиатци дошли в Европа хиляда години по-късно. Става дума за хора, които са основали колонии в Централна Азия, но чиято прародина е на Балканите. Нали никой не би нарекъл англичаните азиатци поради факта, че са основали колонии в Индия? Далечните колонии са само ярко свидетелство за силата и многолюдието на даден народ.

Така наречените варварски нападения са били опити за освобождение на населението на Тракия. Не случайно местните хора подпомагат готите на Фритигерн, те са техни роднини говорещи същия език, имащи същите обичаи. Нападани са прочее градовете, а там живеят предимно римляни, гърци. Атаките на готи и хуни не са редуцирали тракийското население, а само броят на чужденците.

Има още една причина, която се дава като обяснение за изчезването на траките. Става дума за земетресенията и чумните епитемии. Не може да се отрече, че по времето на Юстиниан Велики стават земетресения, а появава се и чума. Прокопий Цезарийски е писал за тези събития. Земетресенията обаче са опасни най-вече за живеещите в тухлени и каменни сгради хора обитаващи градовете. Селските колиби от кирпич и дървени трупи са по-устойчиви, а дори и да паднат, шансът за оцеляване на тези попаднали под срутения дом е по-голям. Вече бе отбелязано, че в градовете на Тракия живеят предимно чужденци. Земетресенията са били фатални повече за тях.

Чумата от друга страна не отбягва никого, но тя засяга не само нашата територия. Жертви падат на териториите на днешните Иран, Турция, Сирия, Ливан, Египет, Либия, Гърция, Италия. Епидемии са избухвали не само по времето на Юстиниан Велики, но също така по-рано, а и по-късно през Средновековието. Няма съмнение, че тази болест е допринесла за намаляването на броя на траките през Късната Античност, но пак напомням, че не само дедите ни са били засегнати, а и още много други народи.

Както виждаме – нито действията на римските окупатори, нито варварските нападения, нито чумата и земетресенията могат да се ползват като доказателство за изчезването на траките. 

Изчезването е организирано от учени в ново време. Те са знаели, че дедите ни са били многолюден народ, една част от който живее под властта на Рим в периода I-VII век, но друга, не по-малка част обитава земите на север от Дунава и живее на свобода.

Учените са знаели също и, че информацията за предците ни идва от техните врагове. Римските и гръцки летописци са считали земята ни за своя собственост и всеки опит Родината ни да бъде освободена е дефиниран като варварско нашествие. В случай, че ние българите бяхме слаби хора, учените на така наречените велики сили нямаше да изкривяват нещата, но от България на три морета се е бояла всяка империя. Дедите ни съкрушиха силата на Рим, смачкаха арабите готови да погълнат света, победиха обединените сили на кръстоносците.

Още по времето когато страната ни е била под страшното турско подтисничество, на запад са знаели за потенциала ни да изметем агресорите от земите си и да си върнем старите територии. Орбини свидетелства през XVIII век, че историците Биондо, Сабелик и Платина са считали българите за най-могъщия народ, който може да срази турците. Точно от XVIII век насам се започва интензивното фалшифициране на нашата история с ползването на работите на предубедени стари летописци и добавяне на безсрамни лъжи.

Готите бяха изкарани германи, скитите бяха обявени за монголоиди. Премълчано бе, че държавата ни носи името България поне от IV век, че Константин Велики е дал определена автономност на дедите ни, а и, че той е финансирал изграждането на носещите български имена Плиска и Преслав. За ирландските хроники, според които народ с име болги е обитавал Тракия през VI век преди Христа, никой не пожела да спомене.

Истината можеше да се каже само със стотина думи – българите са потомци на хората наричани в древността траки. Още в незапомнени времена, част от тях мигрира в Черноморските степи, а по-късно друга част основава колонии в Централна Азия като повлиява езиково, културно, а дори и генетически местното население. Траките останали в родните си земи биват покорени от римляните в периода II век преди Христа-II век след Христа. 

Обитаващите Източните Карпати и Черноморските степи независими траки правят опити от II до VII да освободят своите братя. Това те постигат през 680-681 година когато се стига до обединение на всички сродни групи. Българи първоначално е име на част от мизите, поради своята популярност то се налага над всички хора говорещи сродни диалекти и имащи сродни обичаи.

Има ли нещо сложно в горните редове? В ново време както проучванията от областите на антропологията, така и тези от генетиката потвърдиха, че ние българите не сме пришълци на Баканите, а потомци на най-старото цивилизовано население. Не в Сибир, или Памир се е оформял народа ни, сърцето на нашата общност е на Балканите. Наричани сме различно в различни периоди защото сме били огромен народ с дълга история.

Имената се менят, но хората са едни и същи. Кръвта, която носим е текла и във вените на знатните Парис, Хектор, Резос, Терес, Котис, Ситалк. С древен вариант на нашата реч са си служили Орфей и Залмоксис. Обичаите ни са ехо на традиция, която води своето начало от времената когато римляни, келти, германи и дори и гърци са били бедни, слаби хора. Милостта и благородството изпълващи сърцето на истинския българин са от епохата на Прометей, ние сме неговия народ, който даде много добри неща на други хора, но бе наказан за това.

В който и период на миналото си да погледнем, ние имаме повод за гордост. Нито сме били зли, нито жестоки, нито продажни и подли. Дедите ни са били вечните дарители, а и пазители, били са хора калени духом и физически. От нас се иска само да бъдем като предците си, за да могат и наследниците ни да ходят с високо вдигнато чело.




Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия на Института за българска история, 1-2, БАН, София, 1951;
2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
3.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
6.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
8.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;
9. Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;
10.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
11.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
12.Chr. A. Smith Plague in the Ancient World: A Study from Thucydides to Justinian


9.08.2015 г.

БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ОДРИСИТЕ – СТАРИТЕ ГОСПОДАРИ НА БАЛКАНИТЕ


Няма по-голям народ от тракийския, ако не смятаме индийците. В случай, че бяха обединени, или се управляваха от един цар вярвам, че траките биха били непобедими и най-силните от всички останали хора. Смятам обаче, че това единство е невъзможно и никога няма да се получи, поради това те ще останат слаби...” - Her.IV- 3.

Тези думи са написани от бащата на историята в средата на пети век преди Христа. Старият автор е вярвал на всяка своя дума и едва ли е предполагал, че съвсем скоро, “чудото наречено обединение” което той е считал за невъзможно при траките, става действителност. Цар Терес  - енергичният и смел владетел на одрисите успява да обедини не само своите поданици, но също така многобройните гети, кровизи, агриани, пеони, лееи.

Създадена е Одриската Империя, която според Тукидид няма равна на себе си по богатство и мощ в цяла Европа. Държавата на одриса Терес се простирала от Абдера (град   на брега на Бяло Море)  до делтата на река Дунав. По времето на цар   Сефт данъците, които постъпват хазната са 400 таланта злато и сребро, а поне още толкова са били получавани под формата на скъпи стоки. Като цяло приходите от данъци са били 800 таланта, един атически талант е 26 килограма, т.е.  сумата се равнява на 20 800 килограма злато и сребро.


http://kiaratravel.com/eng/wp-content/uploads/2011/05/11-667x328.jpg

http://trakia-tours.com/gallery/img-5-12-08-2011-12-13-17.jpg
http://s.ngm.com/2006/12/gold-rush/img/thracian-king-masks-615.jpg

Всяка богата държава е прицел на чужди хора и трябва да може да се защити. Древните ни деди са знаели това прекрасно и са създали внушителна армия. Войската, която е била подчинена на одриските царе можела да достигне до 150 000 души. Внушителната й численост карала всички съседи на предците ни да треперят от страх. – Thuc.-II-96-97

http://mirageswar.com/uploads/posts/1224849746_360maa1.jpg


Безспорно одрисите са били едно от най-важните тракийски племена. Не отдавна учените разбраха и, че одрисите са първите траки, чието име е документирано. Става дума за споменаване в Линеар Б надписи (XV-ти- XIV-ти век пр. Христа) от Кносос и Тива (К.Порожанов, “Общество и Държавност у Траките”, 1998, с.19-20). Изображения на тези надписи са дадени в книгата на Б. Хрозни  Ancient  History  of Western  Asia,  India and Crete”. 
Фиг. 1 - Линеарен Б надписи (от Крит и Тива), в които името Одрис е споменато. Четенето е лесно, предлагам таблиците на Younger за сравнение 
   
http://people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html

Най-известните владетели от средите на одрисите са безспорно Терес I, Ситалк и Котис I. Терес е известен като енергичен и амбициран мъж с войнствен характер. Синът му Ситалк също притежава качества на военен стратег, но е по-сдържан, по умерен. Това проличава прекрасно от умението му да предотврати кръвопролитна война със скитите на цар Октамасад – Her.IV.80. Котис защитава ревностно интересите на своя народ и това става причина да бъде убит от двама ученика на Платон, които след бягството си в Атина стават там почетни граждани.

С течение н авремето одрисите губят старата си мощ. Царството им бива разделено на няколко части. Когато римляните стъпват на Балканите, одриската аристокрация е само бледо копие на старите владетели. За последно тези забележителни хора  са споменати през IV-ти век  от Амиан Марцелин – Amm. XXVII-4.9.

След този период разбира се одрисите не са изчезвали, не са се изпарявали мистериозно, а само името им е загубено защото са били асимилирани от друго тракийско племе. Този процес се обяснява много добре от Дион Касий, който казва, че по негово време (II-ри- III-ти век) много от тракийските племена вече не носели старите си имена, а били наричани различно Dio-51-27.

Понеже провинция Мизия обхващала голяма област, то племената наричани в древността одриси, гети и т.н. вече носели названието мизи (които по-късно биват наречени  българи).

Името на одрисите е важно за нашата история защото е лесно обяснимо на български език и е едно от многото доказателства за нашият местен произход. Владимир Георгиев търси обяснение на етнонима Оδρυσσαι с гръцката дума Υδρυσσα   като предлага тълкуване – водни (Траките и техния език, София, 1977, с.88). В това няма никаква логика, одрисите не живеят предимно край езера, или морското крайбрежие, а населяват най-вече планински райони. Освен това както се вижда от най-древния вариант на името, Оδρυσσαι започва с О, а не с Υ.

Смятам, че одриси е свързано със старобългарската дума одрина – ограждение, а също и с одър (с древно значение колове, дъски). Одриси означава – тези, които живеят в ограждения, градове. С подобна семантика е името на мосюнойките, то идва от мосюна  кула. Името на астите пък идва от трако-пеласгийската дума асту- град, укрепено селище.

Дори и името на основателят на Одриското Царство – Терес се тълкува лесно на български. Терес означава страшният, този, който тресе, разтърсва, със същия смисъл е и нашето име Страхил. Тук ще бъде добавена една интересна подробност.
В спадащият някога в нашите владения град Дурач е намерен един особен надпис.

Той е каталогизиран като Epidamnos-414, а текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов, Терес син на Тервел. Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел. Кой обаче да поднесе на българския читател тази информация?

Щом племенното название на одрисите, а и техните лични имена притежават смисъл на български, то е повече от неуместно да се твърди, че ние сме нашественици в днешните си земи. Не е ли абсурдно името на великия наш владетел Тервел да се оказва тракийско, а на нас да се внушава, че дедите ни идват от Азия

Време е да се сложи край на безсрамните лъжи мачкали дълги години нашето самочувствие, време е гордостта отново да изпълва сърцето на българина! Нека враговете ни да казват, че сме неспособни и, че не сме в състояние да станем единен, силен и благоденстващ народ. Дори и само напук на злословниците българинът може да покаже как се правят чудеса. Това, което е било в миналото може да се повтори и в бъдещето!



2.08.2015 г.

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СЕФТ, РЕМЕТАЛК, РАСКУПОРИС?


Личните имена са част от облика на един народ. Хора, които държат силно на своята култура и обичаи пазят и традиционните си имена. Колкото и ревниво да се следи пътя на предците, чуждите влияния са неизбежни. Дори гордите римляни са приемали чужди имена и то от старите си господари – етруските. Като пример могат да бъдат посочени Гай, Гней, Метий, Тиберий, Тит.

В продължение на дългата си история нашия народ е преживял няколко чужди владичества. Те са оставили следи както в топонимите на страната ни, така и в нашата култура. Въпреки това, въпреки опититите на различни подтисници да ни асимилират, това не се е получило. Да, загубили сме много, но и не малко сме успели да запазим.Бих казал дори, че от всички европейци ние сме съхранили най-древните си имена.

Преди около три хиляди и четиристотин години, на документи от Бронзовата епоха, с Линеар Б са записани антропонимите Дайко, Бати, Борко, Котел, Дуна, Котеу, Пирин, Куто, Ботийо, Дако, Куйо, Дуто, Маро, КитанScripta Minoa II, doc. 1516 A b01 lxxxvii, 250 Nj 49, 1495 Xa 93, 1421 Xb 164, 1416Xa 110, 1520 Ac02 lxxxix,  806 a Co 5 lvii, 1055 Cb02 xcvii, 1201 Ek 233 lxxxi

Тъжното е, че тези важни неща не са известени на българския читател, макар документите са разчетени преди около шесдесет и пет години.

Макар официално траките да ca обявени за изчезнали, а старите българи да са  набеждавани за азиатски пришълци, все пак се признава, че в нашата именна система присъстват не десет-двадесет, а над седемстотин тракийски лични имена. Някои автори даже дават и примери с Доле, Дадо, Бизо, Мендо, РаскоН.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17.

Тук трябва да се отбележи и това, че не всички тракийски имена са документираниВеселин Бешевлиев спомена в свое изследване, че представителите на селското население – точно хората, които са пазели своят стар език и традиции са останали като невидими. Цитирам буквално Бешевлиев – Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите, те остават направо немиПроучвания върху личните имена у траките, с.51.

Това наистина е така, за някои имена на предците ни научаваме не от епиграфските паметници, а от свидетелствата на някои стари летописци. Живелият през IV век Амиан Марцелин съобщава за един способен боец назован Барзимер/Барзимир – Amm. XXX.1.16. Явно става дума за нашето име Бързимир, то е сродно на документираното по време на Античността БрузосD.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 92. И двата антропонима се обясняват с българското прилагателно бърз, бръз.

Реално погледнато всички традиционни български имена са ползвани на Балканите в древността поради простата причина, че ние сме наследници на народа, който римляни и гърци назовават с името траки. Съпротивата против това виждане е упорита и фанатична, но солидни аргументи за това, че дедите ни са дошли от Азия не са представяни.

Опитвйки се да ни откъснат от нашите древни балкански корени, някои хорица ехидно подмятат, че по време на Ранното Средновековие не се ползват тракийски имена като Сефт, Реметалк, Раскупорис. Това е верно разбира се, но си има напълно логично обяснение за феномена”.

С течение на времето определени имена стават архаични и започват да звучат странно.Пример може да се даде с Белота, Босота, Страхота, Тихота. Те са определени за едни от най-старинните – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17. Макар да са наши, те вече не се използват и това си е нещо нормално.

Друга причина за отсъствието на Сефт, Реметалк, Раскупорис при нас е това, че се касае за царски имена. Днес няма ограничения кой как ще кръсти детето си, но в древността не е било така. Определени имена са били запазени единствено и само за благородническата прослойка. Така е било не само на Балканите, но също и при народи като египтяни, хети и др.

Има и друго, след идването на римляните в страната ни, тракийската аристокрация или е елиминирана, или пък съдейства на нашествениците. Поради това благородниците си навличат неприязънта на народа. Реметалк и Раскупорис са имена на едни от последните царе на одрисите. Реметалк е в приятелски отношения с Октавиан Август, дори сече монети, но които двамата владетели са изобразени заедно. Разкупорис разчита на римските легиони, за да запази властта си.



Заради своята връзка с окупаторите последните одриски царе попадат в изолация предизвиквайки антипатията на своите поданици – A.Fol. K.Jordanov, K.Porozhanov V.Fol, Ancient Thrace, p. 127. Със своите действия тракийските монарси правят имената си непопулярни, дори заредени с негативизъм. Това е причината антропоними като Реметалк и Разкупорис да изчезнат от употреба.

Важното в случая е друго, Сефт, Реметалк и Раскупорис притежават смисъл на български език. Различни учени се опитват да изтълкуват името Сефт като сродно на санскр. haotar, авест. zaotarжрец, но одриското име никога не е документирано във вариант Завтар, или Заотар. Σευθης се обяснява по-скоро със стблг. стчсл. глаголи сѣвати, въсiaвати, осiaвати-сияя, светя,  а и блг.диал. сявам-сияя. Сефт означава сияен, светъл.

Ροιμηταλκας притежава варианти Ρυμηταλκας, Rometalcas - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Името е двусъставно, първата частица – Rome, Ρυμη може да се обясни със стблг. рамѣнъ-силен.  За втората частица ταλκας Дечев дава превод – говоря, тълкувам и сам предлага стблг. тлъкъ -Thrakischen Spachreste, z. 403-488. Реметалк означава говорещ силно, умеещ да убеждава.

Да разгледаме и Ρεσκоυπορις. Частицата Ρεσκоυ бива тълкувана от Димитър Дечев като притежаваща смисъл  тичащ, течащ, в движение - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Това е така, но защо ли Дечев е пропуснал старобългарските глаголи рискати-тичам, бягам, рещѫ сѧ-състезавам се? Те изразяват точно движение. Може да се добави и прилагателното рязък, т.е. бърз, неочакван.

Втората частица πορις има и варианти πορεις, βορις, βουρις, buris, Boris. Димитър Дечев прави опит за тълкуване между другото със санскр. burih-насилствен, бурен -  Die Thrakischen Spachreste, z. 80. Защо не са споменати българските думи буря и борба за мен остава загадка.  Сравняването на πορις, βορις, βουρις, buris, Boris  с боря се е правено от учени като проф. Кирил Влахов и проф. Асен Чилингиров. Значението на Рескупорис, или по-правилно Рескубор е добър борец, умеещ да преборва бързо.

Виждаме, че имената Сефт, Реметалк и Раскубор имат смисъл на български език. Да се посочва тяхното отсъствие сред владетелските имена на старите българи е слаб аргумент. Не бива да се премъчава и това, че антропонимите Сефт, Реметалк и Раскубор са документирани на различни епиграфски паметници от Приозовието - земите на Стара Велика България.

Да не забравяме и това, че българските благороднически имена Борис, Борил, Прусиан, Токт, Войн, Бузан и др. се срещат още в Античността сред траките под формите Bouris, Boriscos, Βουρειλας, Prusias, Τοκευς, Βοινες, Βυζος. Защо обаче не се говори по този въпрос?

Още повече, в микенски документи от Бронзовата епоха срещаме старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми (Ерма). В същия период са записани и имена като Кубир, Исевер, Винай, Кармесий, Крумен, - Scripta Minoa II – doc 1197 Ea 302 lxxxi, 1404 Ex 201 lxxxvi, 236 Nj 42 xxviii, 468 Xm 11 lii, 473 Rq 61 xcvii, 551 Ka 42. Те отговарят на старобългарските владетески имена Кубер, Севар, Винех, Кормесий, Крум.

Може ли толкова наши родови и лични имена да са споменати преди повече от три хилядолетия и да не се обелва и дума за това? Не е редно такива важни неща да бъдат премълчавани от хората опитващи се да изкарат българите азиатски пришълци. Истината винаги си пробива път независимо колко й се пречи. Всеки е свободен да изрази мнението си, но никому не е позволено да укрива данни, или да не се съобразява с ценна, съществена информация.

Предполагам, че хората желаещи да видят в дедите ни тюрки, или иранци правят своя избор поради това, че знаят твърде малко за траките. Нашите деди бяха оплювани дълго време, наричани бяха войнолюбиви варвари, невъздържани пияници, неспособни на организиране. Това са само клевети отправени от враговете на предците ни. Нужна е една проста проверка и човек може да види как стоят нещата.

Тракийските царе Ситалк, Дромихет и Котис I са известни със своята умереност и благородство. Цар Мидас издига монументални сгради, чието величие нито Рим, нито Гърция ще видят скоро. Терес I създава такава богата и силна държава, че всички негови съседи затреперват.

http://patriotii-moldovei.narod.ru/olderfiles/2/Vtorzhenie_Frakiicev.jpg

В същия този период Рим е още малко село, а гърците са разкъсани от вътрешни конфликти, колят се както и перси не са ги клали. Векове по-рано траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и Имарад поставят основите на гръцката култура. Нека не забравяме и тракийските корени на Тукидид, Темистокъл, Езоп – все забележителни личности.


               Фригийски монумент от Ранната Желязна Епоха

                          http://phrygians.org/images/thoma/Midas4.jpg

Нека не забравяме, че мизите наречени по-късно българи бяха обявени за чисти и праведни хора, че учението на Залмоксис е повлияло не само гърците, но дори и келтите. Дълго преди Питагор да положи основите на вегитарианството, част от нашите деди са отричали месото, или както е казано навремето – хранели са се с недишаща храна.

Само незнаещ и заблуден човек би се отрекъл от такова наследство. За това наследство нашите съседи ламтят и са готови да си го присвоят виждайки, че някои наши сънародници бутат корените ни към обрулените от ветрове склонове на Памир и Тибет. Ако не пазиш своето, нямаш право да се сърдиш на чуждите, че искат да ти го отнемат. Какво ще завещаем на децата си зависи от нас. От нашите действия зависи дали ще ни проклинат, или благославят.



30.07.2015 г.

КАКЪВ Е ПРОЦЕНТЪТ НА ТРАКИЙСКИТЕ ГЕНИ ПРИ БЪЛГАРИТЕ?


Истината винаги побеждава, но често нейния път е дълъг и труден. Точно такъв е и случая с истината за нашите корени. Няма народ, за чийто произход да са давани толкова много и толкова различни предложения. Чужди, а и наши учени са поставяли нашата прародина на различни места. Някои са залагали на земите край река Волга, други са внушавали, че Сибир трябва да се приеме за най-ранен дом на нашите деди. В целия този хаос най-жестока съпротива бе оказана на теорията, че ние българите сме потомци на древно балканско население.

Поддръжниците на вярването, че траките са наши предци са били доста. Още през XIX век различни родолюбци изразяват мнени, че ние не сме пришълци, а потомци на местни хора. През XX век броят на прогресивните изследователи на миналото ни става още по-голям. Съвсем уверено се твърди, че българи е новото име на хората, които по време на Античността са наричани траки. Търсейки поддръжка в исторически извори, език, а и археология, родолюбците Даскалов, Ценов, Йонков- Владикин, Кирил Рилски, Лесной, Сотиров и много други представят аргументирано своето виждане. Логично би било теорията на тези хора да бъде приета, но уви, това не се получи.

С подкрепата на чужди исторически школи, определена група наши учени въведе едно неиздържано виждане. С фанатизъм започна да се внушава, че старите българи са тюрки, нямащи нищо общо с траките, които пък бяха обявени за изчезнали. Как е станало това чудо невиждано никой не обясни аргументирано. Как народът обявен от Херодот за най-големия в Европа се е изпарил никой каза. Как се стопиха като сняг под лятно слънце тези, които бяха гръбнака на римските легиони, но пазеха своя език и култура?

Никой не отваряше и дума за това, че на север от Дунава, по време на римската окупация на страната ни, са живели огромен брой траки. Става дума за гети, беси, мизи, карпи, тирагети, костобоки и др. Траки са обитавали и Крим, земите на Стара Велика България.

Присъствието на народа, от който произлязоха Замоксис и Орфей в този отдалечен от Балканите регион е доказуемо от значителния брой епиграфски паметници, куполни гробници, исторически свидетелства, археология, топоними и хидроними, за които обаче почти никой не желае да говори. Така информацията остава недосегаема както за обикновения читател, така и за студентите ни по история и археология.


                          Куполна гробница от земите на Украйна

http://www.encyclopediaofukraine.com/pic%5CM%5CE%5CMelekChesmen%20kurhan%20entrance.jpg

Ако за живеещите под римско подтисничество траки можеше да се приеме донякъде, че са асимилирани и са намалели като население, то как да се обясни изчезването на северните траки, тези които обитават Черноморските степи и земите край Карпатите, а и тези в земите на Стара Велика България? Какво направиха тогава учените – създадоха нови народи. Гетите станаха германски готи, а на смесените със скити мизи и гети бе сложен щемпел монголски хуни.

Никой не се притесни, че от гледна точка на археологията, идване на германи и тюрки в Източна Европа не може да се докаже. Готските и хунски находки са типични за Добруджа още по времето когато Рим е бил малко селище, но тази информация не достигаше до широката публика. Никой не се притесни и от това, че въпреки вековното присъствие на германи и тюрко-монголи, липсват каквито и да е било германски и тюркски топоними и хидроними в земите обитавани от готи и хуни. Такъв феномен няма никъде по света. Отново обаче тази важна информация не бе поднесена на широката публика и не бе обяснено значението й.

С напредването на науката стана възможно да се решат доста проблеми от историята. Благодарение на генетичните изследвания може да се установи какъв е етническия произход на дадена група хора. При изследването на материал от скелетни останки от старобългарски некропол стана ясно, че дедите ни нямат нищо общо с тюрките. При по-ранни изследвания бе установено, че сред нас българите се срещат носители на гени, които са присъщи на население обитавало Балканите още през Каменната епоха. Както бе споменато в някои публикации – ТРАКИТЕ НЕ СА ИЗЧЕЗВАЛИ. Според учени от IGENEA  50% от гените на българите идват от траките.

Всички тези открития разбиха на пух и прах старите теории и зарадваха прогресивно мислещите българи. За жалост остана и доста неяснота – ако само половината българи са наследници на траките, то чии потоми са останалите наши сънародници?

Нека разгледаме подробно коктейла от гени присъщ на нас българите. За J2 и EV-13 няма съмнение, че принадлежат на древното население на Балканите и Мала Азия, която е обитавана от тракийските племена витини, бебрики, фриги, бюснеи, медо-витини, меони, мейони, халиби, сарапари, а и мизите наречени през Средновековието българи. Заедно маркерите J2 и EV-13 са присъщи на 38% от населението на България.

Значителен брой от нас -18% са носители на R1b. Обикновено този маркер се определя като специфичен за хората от Западна Европа, но на Балканите той не се появава с идване на хора от запад по време на Античността, или Средновековието. Установено е, че разновидност на, по-точно R-L23 е на Балканите поне от края на Ледниковия период, т.е  представители на тази група са взели участие в оформянето на тракийския етнос. Заедно с носителите на J2 и EV-13 носителите на R-L23 (R1b) са наследници на народа на Орфей и оформят 56% от населението на България.

В определени изследвания, като носители на I2 са посочени 20% от българите. За типичният за територията ни вариант на маркера I2, по-точно I-m423 се смята, че негови носители са обитавали Балканите още в зората на възникването на организираното земеделие и скотовъдство и, че от Балканите тази група се е разпространила на други места. Заедно с другите автохтонни маркери се получава, че поне 76% от българите са наследници на траките.

По принцип това число е внушително, но не е крайно. Доста се спекулира по отношение на маркера R1a1, 18 % от нас го имат. Той е наричан арийски понеже 16% от индийците са негови носители. Наричан е и славянски поради това, че се среща в честота над 50% сред сорби, поляци и украинци. Някои даже вярват, че носители на този маркер са дошли на Балканите едва през VI-VII век.

Още през 2009 година обаче излезе резултата от генетично проучване, че в Европа най-стария вариант на R1a1 е на Балканите, като негови носители са били тук още през Палеолита. Някакви си 10 000 години се се връзват на тези, които се опитват да изкарат старите българи азиатски пришълци. Това, че сред траките е имало носители на R1a1 е ясно и от това, че този маркер присъства на доминирания от дедите ни в древността остров Крит. Там не са се заселвали нито индийци, нито перси, нито пък предци на поляци, сорби и украинци. За сметка на това, на най-ранните епиграфски паметници от Крит се срещат тракийските имена Арей, Диза, Питак, Резос.

Става ясно, че носители на R1a1 са взели участие в оформянето на тракийския етнос, а с това количеството на генетични маркери типични за траките и срещащи се при българите става 94%. Колкото и да им е неприятно на поддръжниците на тюркската и иранска теза, с фактите те не могат да се борят.

Няма да отричам, че според някои учени R1a1 е възникнал в Азия преди 25 000- 20 000 години. Възможно е, защо не, но ако се завърнем още по-назад в миналото ще се окаже, че предците на азиатските носители на R1a1 са живели в Африка.  Този период обаче не ни интересува. За нас е важно къде са били определена група носители на R1a1 в периода, в който е започнало оформянето на тракийския етнос, т.е. преди около 10 000 години.

Щом на Балканите преди повече от 10 000 години има носители на R1a1, друго не ни интересува.

Нека си има носители на същия маркер в Индия, Иран, Афганистан, че дори и Арабския полуостров, но какво от това? Носители има също в Русия, Полша, Украйна, Ирландия, че и в Дания, но какво от това? Касае се за различни групи хора, които обитават различни територии и имат различна съдба и история.

Нас ни интересува точно историята, по-точно историята на тези носители на R1a1, които са се смесили с носителите на R1b, EV-13, I2 и J2 на Балканите преди около 10 000 години. От тази амалгама се е получило нещо уникално – народът, който пръв ще види искрата на знанието – нашите деди наричани с името траки.

Поради това, че на Балканите са се смесили в незапомнени времена поне пет различни групи, се е родил народ с невероятно генетично богатство, което е донесло както крепко здраве, така и многобройни дарби. На наша територия няма генетични анклави, дори планините не са бариера. Това може да се обясни по един единствен начин – ние сме един от най-древните народи, може да се каже дори най-древния защото се искат хиляди години съжителство на различни групи, за да могат техните гени да се разпространят хомогенно на територията на страната ни.

Няма смесване дошли от Припятските блата хора с азиатски номади през прословутата 681 година. Няма изчезване на траки, промяната е само в имената на дедите ни, а това е един съвсем естествен процес. Завесата укриваща истината падна и е време да отпаднат и съмненията относно произхода ни, а с това и нашето делене.

Независимо дали сме руси, кестеняви, чернокоси, или рижи, ние сме потомци на едни и същи хора. Съвсем несправедливо предците ни бяха изкарвани войнолюбиви и разкъсвани от конфликти. Напротив, сред латини, гърци, келти и германи е имало в пъти повече деления и кръвопролития, но за това се мълчи. Мълчи се и за свидетелството на Демостен, че траките нямат обичай да се убиват един друг. Това се доказва от благородното поведение на цар Ситалк, а и от това на дошлия след него Котис I.

Враждите между дедите ни са били много по-малко отколкото при другите народи, а любовта и поддръжката на предците ни един към друг доста по-големи. За жалост ние бяхме залети от чуждата пропаганда, която внушаваше хитри лъжи, но ето нито траките се оказаха варвари и чужди на нас, нито пък разкъсвани от конфликти. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Победиш ли съзнанието на хората, няма защо да мериш сили на бойното поле.

Дедите ни загубиха много битки с коварните противници, но спечелиха войната. Въпреки страшните опити да бъдем асимилирани и унищожени, ние се запазихме. Успяхме да съхраним най-древните си традиции, народни носии, песни, предания.

Искрата пламтяла в сърцето на Орфей пламти и в съцата на днешните българи. Мъдростта на Залмоксис е намерила дом в душата на милионите добри и скромни хора. Дързостта и решителността на Спартак са в гените на всеки от нас и само чакат удобен момент да се прояват.

Когато знаеш къде са корените ти, кой си, знаеш и какво можеш, как трябва да се държиш и какъв трябва да е твоя път.




Използвана литература:

Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието


Expansion of E-V13 and I-M423 from the Balkans




Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Sena Karachanak ,Viola Grugni ,Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery,
Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov,
Draga Toncheva ,Ornella Semino 



Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians

D V. Nesheva Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, S Karachanak-Yankova Department of Medical Genetics, Medical University of Sofia, M Lari Department of Evolutionary Biology,Laboratory of Anthropology, Molecular Anthropology/Paleogenetics Unit,University of Florence, Florence, Italy Y Yordanov Institute of Experimental Morphology, Pathology and Anthropology with Museum, Bulgarian Academy of Sciences A Galabov The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences


DNA Genealogy, Mutation rates, and some Historical Evidence Written in the Y-Chromosome, Part II, Walking the map, JOURNAL OF GENETIC GENEALOGY, 5(2), P. 217-256, 2009

A.Klyosov



Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries




 Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер 




“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...”


“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотипс наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... 





26.07.2015 г.

НОВИ ИЗНЕНАДИ ОТНОСНО ТЕОРИЯТА ЗА БАЛКАНСКИЯ ПРОЗХОД НА НАРОДА НИ


Благодарение на мой приятел, преди няколко месеца се натъкнах на една интересна книга. За нейния автор – Aрхимандрит Кирил Рилски няма никакви съмнения по въпроса за корените на българите. В началото на ХХ век, по-точно през 1930 година този човек пише съвсем уверено, че ние сме потомци на “древнитѣ трако-илирийски племена живели в Илирия от незапомнени доисторически времена”.

Същата теза е развита по-рано от проф. Ганчо Ценов в работите му Праотечеството и Праезикътъ на Българитѣи Произходътъ на Българитѣ. Тези творби са публикувани респективно през 1907 и 1919 година. Още по-рано тракийският произход на българите бива защитаван ревностно от акад. Цани Гинчев. Макар да използва голяма доза романтизъм, Гинчев представя железни аргументи. Навремето те не могат да бъдат оборени, поради това биват покрити с мълчание и обречени на забрава от учените чуждопоклонници.

Такава е и съдбата на писанията на родолюбци като Данаил Юруков, Никола-Йонков Владикин, Георги Сотиров и др. Тези хора защитават всеки по свой начин местните корени на нашия народ и подчертават, че траките никога не са изчезвали, просто в по-късни времена са познати под името българи. Това твърдение, в миналото обявявано за абсурдно, наскоро бе доказано от проучванията на генетиците.

Всеки път когато научвах за писанията на прогресивни българи писали в миналото и вярващи в балканските корени на народа ни, съм се питал – Колко ли още непознати автори ще срещна? Доста ли са тези, които са вярвали, а и доказвали преди 1944 и преди 1989 година, че ние българите сме потомци на Залмоксис и Орфей?

Сега, само три месеца след откриването на работата на Архимандрит Кирил Рилски, успях да се натъкна на друга, не по-малко забележителна творба. Става дума за книгата
БЪЛГАРИТѢ ПОТОМЦИ НА ЦАРСТВЕНИТѢ СКИТИ И САРМАТИ. Не познавах автора Д.П.Даскалов, той се оказа не просто любител, а член на Софийското Археологическо Дружество. Работата си Даскалов е публикувал преди повече от сто години, в далечната 1913 година.

Заглавието със сигурност би зарадвало поддръжиниците на иранската теза за произхода на старите българи. Все пак днес старите скити и сармати са набедени за иранци, а на нас ни се приписва родство с живеещите в Афганистан пащуни, талишците и др. Ако все пак някой симпатизант на иранската теза стигне до с.70 ще се натъкне на неприятна за него изненада, която би прераснала в ужас. На тази страница започва глава VII, а нейното название е ТРАКИЙСКОТО ПОТЕКЛО НА СКИТО-САРМАТИТЕ.

Оказва се, че преди повече от век се е знаело добре за общите корени на траки, скити и сармати. Още преди век се е знаело, че траките са обитавали не само земите на юг от река Дунав, но и териториите край Днепър и Днестър, и то още през Меднокаменната епоха – пето хилядолетие преди Христа. Де факто след 1944 науката бива върната доста крачки назад по отношение на немалко важни неща.

За мое удивление и радост се оказа, че на Даскалов и неговите колеги е било ясно и това, че неолитната керамика на Източна Европа е разпространена в по-късни времена на Цикладските острови, а и на остров Крит. До този момент мислех, че едва проф. Бедрих Хрозни е писал за тракийската керамика и тракийската колонизация на Минойския Крит – Ancient History of Asia Minor India and Crete”, 1952, с.219-220. Стана ми приятно, че не първо чужденец, а българи са знаели за връзката на дедите ни с древния егейски свят и изграждането на минойското общество.

Навлизайки по-дълбоко в работата на българския археолог, аз бях изненадан още веднъж. По времето на Даскалов се е знаело отлично, че възпетите от Омир трояни са потомци на трако-фригийските племена обитаващи Мала Азия – с.53. Несъмнено на доста учени от БАН това е добре известно и то от доста време, но тази важна информация започна да се популяризира едва през последните десет-петнадесет години и то твърде плахо. Поради тази причина, днес на тракийския произход на трояните, някои хора гледат като на сензация, а то си е старо знание, нещо общоприето за учените от Царство България.

Още в началото на своята работа, на с. 15 Даскалов споменава нещо, което би изпълнило сърцето на всеки родолюбив българин с радост - ”И така, къмъ 10 августъ 660 г. българитѣ минават стихийно Дунава не въ силата на известѣнъ договоръ съ византийцитѣ, да пазят като съюзници дунавската граница на империята от нахлуването на други варвари, или пък са принудени да сторятъ това вслѣдствие на нашествието и напора на хазаритѣ, а идатъ тѣ съ великата историческа задача, въ качеството си на законни наслѣдници на Балканския полуостров...“.

Даскалов обяснява, че обитавалите земите на север от Дунава българи са само освободители целящи да спасят своите братя намиращи се под римска власт и заплашени от асимилация. Византия е наречена съвсем правилно незаконна завоевателка на Балканския полуостров. През VII не се стига до смесване на чужди народи в Тракия, а до консолидиране на разединени до този момент групи на наши предци.

Eто колко проста е истината и преди колко време тя е била известна на Д.П.Даскалов, Архимандрит Кирил Рилски, проф. Ценов, акад. Цани Гинчев и десетките хиляди техни читатели. Направо ми става страшно като си представя какви усилия са хвърлени да се укрият планини от данни и да бъде изкривена картината на реалността по извратен начин.

Манипулаторите на историята ни не просто са премъчали редица заслуги на дедите ни, но и са ги изкарали чужденци в собствените им земи. По-ужасен начин да се омърси паметта на предците ни едва ли може да се измисли. Старите българи са считали земята ни за свещено място, посрещали са мечове и копия с гърдите си, за да защитят Родината, а после бездушни индивиди ги обявят за нашественици в територията на юг от Дунава.

Тези, които са обезобразили историята ни не са били нито глупави, нито заблудени. Действано е с умисъл, действано е организирано. Оправдание би могло да има в случай, че не съществуваха сведения за родството на траки и скити. За техния общ произход обаче има предостатъчно данни. 

В работата си Етника Стефан Византийски пише – Σκύθαι ἔθνος Θράκιον “ -  Скитите са тракийски народ – St.Byz. Tomus Prior, MDCCCXLIX, p.578. Дион Касий гледа на северните траки – даките като на клон на скитите- Dio, 51.22. За Страбон скити и сармати принадлежат на една и съща общност- Strab. XI.2.1. Писалият по-късно Прокопий причислява сарматите към семейството на тракийското племе гети -Proc. BG, III.ii.3. Пак Страбон обяснява, че обитаващите Азия саки са от същия произход както и скитите- Strab.XI.8.2. В работи на други старогръцки автори намираме твърдения, че саките са траки- Д. Попов, Гръцките интелектуалци…с. 326.

Ето, свидетелствата за общите корени на скити и траки не са никак малко, но за жалост не са популяризирани. В пълна неизвестност е останал и важния факт, че доста скитски имена притежват тракийски успоредици. Скитските лични имена Атей, Батек, Макент, Орик, Сатрак, Скит, Солий, Тевтар, Тимнес показват силна прилика, а някои са и идентични на тракийските Атий, Батак, Макент, Орол, Сатрокент,  Скитоток, Солий, Тевкър, Тимасион.

Неизвестни са и други неща като например общия култ на траки и скити към Арес. Херодот е пределно ясен, че скитите изпитват силна неприязън към чуждата религия и наказват със смърт чуждопоклонниците – Thus do the Scythians carefully guard their own customary observances, and such are the penalties which they inflict upon those who acquire foreign customs besides their own. ” – Her. IV.80.


Освен тракийския Арес скитите почитат и тракийския Папай, който дори е тяхно върховно божество – Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios“ – Her.IV.49. Богът на слънцето скитите наричат Гетосур - Γοιτόσυρος- Her.IV.59. При траките слънчевото божество носи името Сурегет. Засвидетествано е на надпис от Баткун (Пазарджишко), Филипи, (Македония) и Дуросторум (Силистра) – D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, z.472. Има дори тракийски лични имена Суро, Сура, Суротралис, а тяхното значение е слънчев, светъл, сияен. Частицата гет означава славен, тя се среща в етнонима гети и тракийското царско име Гета (господар на едоните). Теонимите Гетосур и Сурегет притежават значение славно слънце.

Други непознати, но важни паралели в бита и обредите на траки и скити са татуирането на благородниците, изкуствената черепна деформация, правенето на ритуална чаша от черепа на повален враг, издигането на могила над гроба на благородник, а също така и жертването на коне. Стилът на тракийското и скитско изкуство е идентичен, паралели намираме и във военната тактика.

Фактически облеклото, а и оръжието на северните траки е неразличимо от това на скитите, но уви, тази важна информация не е поднасяна в миналото на широката публика. Това, че старите българи бяха наричани скити бе използвано, за да бъдат определени дедите ни като азиатски народ. Непритежавайки база за сравнение доста сънародници попаднаха в капана на тези, които се опитваха да поставят корените на българите в Централна Азия.

Даскалов не представя всички посочени до тук данни, но въпреки това е успял да разбере що за хора са били скитите и сарматите. Изхождайки от някои исторически извори, а и от свидетелствата на археологията този прогресивен учен достига до истината. Истина, която десетки години по-късно е потвърдена от археолози като А.И. Мелюкова.

В работата си Скифия и Фракийский Мир (Скития и Тракийския Свят) археоложката говори за дълговековното тракийско присъствие в Черноморските степи. Мелюкова дори се осмелява да спомене, че предскитската култура в Черноморските степи притежава тракийски елементи. Дадени са и доста примери с керамика, която всеки непредубеден специалист би видял, че е тракийска по произход.







Днес, благодарение на работи като тези на Д.П. Даскалов и проф. Ценов, проф. Чилингиров, акад. Гинчев и др. ние разбираме, че капанът сковал съзнанието ни е от сравнително ново време. В миналото българите са знаели добре чии потомци са, това обяснява храбростта и себеотрицанието при браненето на Родината, а и пазенето на традициите, старите свещени извори и гори. Човек дава живота си за своето, за това, което е част от сърцето и душата му.

Ние не можем без земята си и тя не може без нас, тъй както майката не иска да бъде откъсната от децата й. Тук са се раждали герои, мислители, творци и лечители на човешката душа. Те са расли пиещи от красотата на природата ни и възпитавани от нея.

Чедата на България дори и откъснати от нея по различни причини и в различни времена, винаги са се завръщали при нея. Завръщали са се, за да се запазят, завръщали са се и за да помогнат, да избавят своите братя и сестри от чуждо подтисничество.

Този процес се повтаря и днес. Двата милиона прокудени от политиците българи не са забравили Родината. Български хора се играят на няколко континента от нашите емигранти. Наши сънародници организират фолклорни фестивали, на които се стичат като бурна река хиляди наши братя и сестри жадни да се докоснат до корените си.










Прокудените българи се превърнаха в посланици на България. Благодарение на тези хора името на държавата ни стана доста популярно. Прокудените българи са и тези, които поддържат страната ни. Средствата, които те изпращат в Родината са в пъти повече отколкото чуждите ивестиции, които де факто не помагат, а само допринасят за финансовото ни заробване.

Колкото да се стараят бездушните политици и корпоративните медии да ни делят, колкото и омраза да се сее, ние пак си се обичаме. Доброто расте и ще продължава да расте. Родолюбието расте и ще продължава да расте. 

Расте и решителността отново да се превърнем в хора, които не се носят безпомощно по течението, а сами коват съдбата си. Надеждата, че ще оцелеем вече се превърна в увереност. Веригите са скъсани и пробудения българин усеща старата сила да се завръща в мишците му. Пътят пред нас е отворен.



ПЕРПЕРИКОН

Loading...