22.06.2017 г.

НОВ ПРОЧИТ НА НАДПИСА ОТ ЛЕМНОСКАТА СТЕЛА


Днес остров Лемнос принадлежи на гърците, но в дълбока древност е бил дом на нашите предци. Страбон смята, че траките синти са най-ранните обитатели на острова –[1] Strab.VII, fr.45 (a). Действително, легендите разказват, че тук синтите намират захвърления от Зевс бог Хефест и се грижат за него [2] Hom. Il. 1.591-594. Цитирайки Хекатей, Стефан Византийски споделя, че названието на острова е вдъхновено от името (едно от имената) на Великата богиня [3] St.Ethn. c.413.


Карта на Егейско море, създател NormanEinstein, January 12, 2006. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Aegean_Sea_map.png

Според Херодот на Лемнос са живели и (тракийските роднини) пеласгите,  които Отан-пълководецът на Дарий I успява да покори в края на VI век пр. Христа [4] Her.V.26. Персите налагат своята власт, но не подлагат населението на тормоз и грабеж. Бедите идват с намесата на Милтиад, който прогонва персийската войска, но също така и местните обитатели пеласгите, като в последствие създава колония на Атина- Her.VI. 140.

В далечното минало, на територията на острова е имало три значителни селища. Най-стария известен град носи същото име както и острова – Лемнос [2] Hom. Il. 14.230. По-късни автори Херодот и Плиний Стари съобщават за Мирина и Хефестия [4] Her.VI.140, [5] -Plin.IV.73.

До края на XIX век, учените разполагат с малко данни относно езика на коренното население. Лингвистите осъзнават добре, че названията Лемнос, Мирина, Хефестия не могат да бъдат обяснение с помоща на гръцки, но тази информация не бе достатъчна, за да се създаде ясен облик на речта на синтите и техните роднини пеласгите.

Промяна настъпи с откриването на един забележителен надпис – така наречената Лемноска стела. През 1885 г., недалеч от село Каминия  френските учени G.Cousin и F.Rurrbach намират интересен погребален паметник -масивна плоча:  94x52 см, като дебелината е 14 см. На древния артефакт е изобразен мъж държащ копие и щит (най-вероятно портрет на починалия). Текстът е изсечен предимно на лицевата част на паметника, но също така и върху тясната страна на плочатa [6] (D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, с.105).


Въз основа на приликите с някои гръцки азбуки, учените решават, че епиграфския паметник е от VI век пр. Христа. Всъщност, по-късна датировка няма как да се даде по простата причина, че Милтиад прогонва повечето от местните хора някъде към 510 г.пр. пр.Христа. Изследователите приели датировка на надписа- VI век пр. Христа не са се замислили относно няколко съществени неща. Няма никаква логика местните хора да приемат азбука от гърците, които ги прогонват от родните им места. За да се приеме и наложи една писменост се иска както доста време на съвместно съжителство, така и приятелски отношения, а в случая нито едно от тези условия не е изпълнено.

Не трябва да забравяме и нещо друго, което е от голяма важност. Според Диодор Сицилийски [7] Diod.Sic.III.67, Алкидамант [8] с. 465 и др. стари автори, траките и пеласгите са разполагали с писменост доста преди гърците. В такъв случай, датировката VI век пр. Христа, въз основа на паралели с гръцката азбука от този период е неубедителна. Надписът намерен край лемноското селище Каминия, може да е от VIII, IX, или дори X век пр.Христа, като особения вид азбука да е зает по-късно от гърците, които са колонизирали острова през VI век пр. Христа и са намерили там писмените паметници на дедите ни.  

Дълго време се считаше, че лемноския език е етруски, или поне сроден на него. Някои учени се уповават на сведението на Тукидид относно това, че острова е обитаван от тирсени (така гърците назовават етруските) [9] Thuc.IV.109. Старият автор обаче добавя още нещо, което повечето лингвисти и историци пренебрегват, а именно това, че въпросните тирсени са от същия произход както и пеласгите. Навярно Тукикид е гледал на тирсените като на пеласги защото те са били приети от дълго време в пеласгийското общество и дори са говорили пеласгийски език.   

Споменат е още един важен детайл – тези пеласгийски тирсени са обитавали освен Лемнос също и полуостров Халкидика [9] Thuc.IV.109. Азбуката от интересуващият ни надпис показва прилики с халкидийската – още едно повърждение на виждането, че жителите на Лемнос са имали своя писменост и не само не за заемали азбука от дошлите през VI век пр. Христа гърци, а е точно обратното, гърците са взаимствали буквите от дедите ни.

Благодарение на сведенията на Омир, Страбон и Тукидид можем да отсъдим, че в дълбока древност населението на острова където е намерен мистериозния напис е било смесено. Сред трако-пеласгите е имало хора, които или са говорели етруски език, или поне някакво сродно наречие. От това следва, че в надписа ще срещнем както етруски, така също трако-пеласгийски думи.

Нека обърнем внимание на древния паметник. Текстът е написан в стил бустрофедон, т.е. посоката на четене на един ред е отляво надясно, а на следващия ред е от дясно наляво. Буквите са сравнително ясни, липсата на  B/Б, Γ/Г, Δ/Д, е индикация, че тяхната функция е поета от В, К, Т.

На плочата няма маркировка, която да обозначава началото на текста и поради това различни изследователи предлагат различно разполагане на фразите. Според Вл. Георгиев надписа започва с Ванал Асиал – името на покойника. Нашият учен сравнява с етруските имена Венал, Венел, Аси [10] с.252, но е пропуснал тракийските Венил и Асий. Първото - Bενῖλος/Венил е споменато от Прокопий Цезарийски [11]  Proc.VIII. 9.5,  второто име намираме в Илиада - Ἄσιος/Асий [2] Hom. II.837.

Правейки опит за разчитане на текста, Георгиев успява да изолира два топонима – Мирина (в склонен вид - Моринаил) и Фокея (в надписа -Фоке) [10] с.252. С това съм напълно съгласен понеже на Лемнос има град Мирина, а разположения в западна Мала Азия Фокея не е далеч от острова, на който е намерен писмения паметник.  

Началния фрагмент от надписа има следното четене ВАНАЛ АСИАЛ СЕРОНАИ МОРИНАИЛ. Както бе отбелязано, Ванал Асиал е името на починалия. Серонаи е титла, отговаряща на пеласгийската серен-цар, владетел, водач. За нея споменава Фредерик Ваудхойзен [12] Waud.c.96. Сродна е също лидийската серли-владетел, водач [13], връзка с титлата показва и тракийското лично име, а и топоним Сарпедон.


Моринаил означава – на Морина. В такъв случай получаваме – Ванал син на Асий, владетел на Морина.

Вторият ред съдържа две думи – АКЕР ТАВАРИСИО. 

На акер придавам значение изгорен, кремиран. Връзка показват санскритската дума krsna-черен, тракийската, т.е. дрeвнобългарската кер-чер, черен, стблг. очрьнѣти, *акeрнѣти-овъглявам, правя черен.   да се отбележи, че при повечето от погребенията от така наречения тирсенски (етруски) некропол от територията на Лемнос е приложено трупоизгаряне. За това споменава проф. Della Seta (цитиран от E.Heffner) [14] (Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927, p. 123).

Таварисио означава гроб според S.P.Cortsen, който прави сравнение с етруската дума thaura/таура [15] c.6-7. Сродни са гръцката дума (пеласгийска заемка) τάφρος-ров, изкоп, а и литовската dauburỹs-падина, овраг, дол. Смятам, че тълкуването на таварисио като гроб е правилно, но трябва да се добавят няколко неща. Най-вероятно четенето на таварисио е дабарисио, като сродна дума е тракийската дебре-дебри, дълбоки места, изкоп.

За трети фрагмент можем да приемем думата ЗИВАИ. Според Кортсен, Бонфанте и др. тя отговаря на етруската ziva-живя, живелият, този, който е напуснал живота, т.е. покойник. ЗИВАИ е отглаголно съществително. Тракийската ономастика предлага личното име Zia/*Zi(v)a, което отговаря на българското лично име Жива.


До тук можем да изолираме и изтълкуваме следния текст: Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.

Следващият фрагмент се състои от три думи – ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ. Според акад. Георгиев ХОЛАЕСИ отговаря на хетския глагол hula/хула-война [11]. Тя от своя страна е сродна на българската дума хула-обида, нападка, вик. ХОЛАЕСИ означава буквално хулеше, воюваше. Тракийската ономастика предлага имената Uliaris/Улиар [16] Proc. L.B.III.xix.23, Ulimuth/Улимут [17] Proc.L.B.VI.xiii.14-15.


За втората дума НАФОТ, Кортсен смята, че се касае за название за син, потомък [15], с 8, с това съм напълно съгласен. НАФОТ показва връзка с лит. nepuotis-внук, санскр. napat-внук, стблг.стчсл. нетии (*neptii?)-роднина, племенник

Най-близка е етруската nefts, nefs-внук, но имайки предвид индоевропеския й характер, то тя по-скоро е трако-пеласгийска заемка. Възможно обаче nefts, nefs-внук, да е попаднала в етруския чрез латинско посредничество, Джулиано и Лариса Бонфанте  смятат, че nefts, nefs, идва от латинската nepos [18] c.111.

ЗИАЗИ е лично име, най-вероятно на дядото на починалия. ХОЛАЕСИ НАФОТ ЗИАЗИ може да се изтълкува като Воюваше потомъкът на Зиази.

Под този израз срещаме МАРАС МАВ. Първата дума притежава значение много, голям, извънредно, сродна е тракийската МАР-голям, срещаща се в селищното име (В)исмар голямо селище. МАВ може да се преведе като слава, сродна е тракийската дума МАЛВА-мълва, слава (1)*.

Hа паметника МАВ е представена в синкопиран вид, т.е. пропусната е буква Л – МА(Л)В. В етруския език срещаме подобна дума, това е muluvanike-той посвети [18] c.140. Израза МАРАС МАВ означава голяма слава, с голяма слава.

Текстът започва за придобива ясен вид:  Ванал син на Асий е този, който е изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази.

Следва много интересен фрагмент, за който се смята, че е обозначение за възрастта на покойника СИАЛХВЕИС АВИС. Това е първия израз, който може да се дефинира като етруски. Cпоред Якоб Леер, СИ-АЛ-ХВИС  е  60 години [19] c.589. Лариса и Джулияно Бонфанте смятат, че правилното е 40 години [18] c.62. От друга страна, акад. Владимир Георгиев прави опит да изтълкува СИАЛ ХВЕИС чрез хетски език, като смята, че СИАЛ идва от хет. СИЯ-показвам, а ХВЕС, ХВИС притежава значение живот, т.е. показа се в живота, изяви се в живота (?) [10] c.254.


Понеже нямаме възможност да сравним с други подобни паметници от региона, е трудно да се определи дали се касае за етруска формула – указване на възрастта на починалия, или пък е нещо съвсем друго. За момента нека да приемем, че израза е обясним на етруски език. Етруската дума за година е avil/авил, на надписа срещаме АВИС, което може да е множествено число на avil/авил, но отново с пропусната буква Л –АВИ(Л)С, както е и при МА(Л)B.

Последния израз от лицевата страна на плочата съдържа две думи – ЕВИСТО СЕРОНАИТ. На ЕВИСТО може да се даде значение вещ, мъдър, докато СЕРОНАИТ  показва връзка със спомената по-горе СЕРОНАИ-владетел и най-вероятно означава – властва, той властва.

Пълният текст от лицето на плочата може да се преведе като: Ванал син на Асий, владетел на Морина е мъртвеца изгорен в гроба. Воюваше славно потомъкът на Зиази, живя 40 (60) години и властва мъдро.

На тясната страна на плочата буквите показват различия във формите. О, Ф, Т, са представени по друг начин, а това е индикация, че втория надпис е създаден от друг човек. Възможно е второто посвещение е направено по-късно при особен ритуал за оказване на почит на покойника.

Първият ред от тясната страна на плочата е доста дълъг:

ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕРОНА



ХОЛАЕСИ означава той воюваше (според Вл.Георгиев).

ФОКИСИАЛЕ притежава значение с фокейците, жителите на Фокея (според Вл.Георгиев).

СЕРОНИАИТ е позната от по-горе, смисъла е властва.

ЕВИСТО също се среща по-горе, като превода е вещо, мъдро.

ТОВЕРОНА е интересна дума, тя може да се раздели на две части – ТОВЕР и ОНА. Четенето на ТОВЕР е по-скоро ДОБЕР, като най-добър кандидат за тълкуването е трак. добер-добър (2)*. Що се касае до ОНА, най-добрия кандидат е отново трак. ОН-той, от Ситовския надпис. Това местоимение отговаря точно на стблг. онъ-той,този.


ХОЛАЕСИ ФОКИСИАЛЕ СЕРОНАИТ ЕВИСТО ТОВЕР ОНА има значение – Воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре той. В друг словоредТой воюваше с фокейците и властваше мъдро.

На средния ред виждаме: РОМ ХАРАЛИО ЗИВАИ ЕПТЕСИО АРАИ ТИС ФОКЕ

Думата РОМ отговаря на пеласгийската роме-сила, за нея знаем от Плутарх [20] Plut. Rom. I.1, тя е със същата основа както и българската дума рамо-силна част. Cortsen също превежда ROM като mächtig, groß-могъщ, голям [15] c.8.

ХАРАЛИО бива тълкувана от акад. Георгиев като орел, [10] с.254 сродна етруска дума е arac/арак-сокол, орел, а и тракийската, т.е. древнобългарската арол-орел.

ЗИВАИ означава живелия, починалия, мъртвеца, сродна етруска дума е ziva-живелия, покойник. Идентична на нея е тракийската ziva, срещаща се в личното име Zi(v)a-жива.

ЕПТЕСИО е името на тракийската богиня Епта в склонен вид – на Епта, принадлежащ на Епта. Подобно склоняване срещаме в микенските документи от второ хилядолетие пр.Христа – ОДУРОВИЙО = на Одрис.

АРАИ може да се преведе като движа се, втурвам се, руша. Коренът (х)ар имащ значение бързина, движение, се среща в името на вливащата се в Дунава река Арар/Ἄραρος [4] Her.IV.48. Сродни думи са хърв. харати-руша, грабя, стблг.орити,* арити-руша, гоня, връзка показва и етр.ar, er/ар, ep-движа.

ТИС изпълнява ролята на предлог – срещу, към, сродни са стблг. ть, та-това, фриг. та-това и етр. та-това, тази, този.

ФОКЕ  е топонимa Фокея – гръцки град в Западна Мала Азия. Не е изключено обаче и да става дума за намиращата се в Централна Гърция област Фокида.

Преводът е следния – Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея.

Ако приемем, че изразите СИВАИ, СИАЛХВЕИС, АВИС  са етруски, то последния ред създава трудности при тълкуването поради повторението на АВИС, а и неясното значение на последната дума:

ЗИВАИ АВИС СИАЛХВЕИС МАРАСМ АВИС АОМАИ


ЗИВАИ означава живелия, АВИС е етр. дума за години, СИАЛХВЕИС  е 40 (60).

МАРАСМ е несъмнено съкратената форма на МАРАС МА(Л)В-с голяма слава, славно.

Предпоследната дума АВИС би трябвало да е години, но какво означава АОМАИ е трудно да се определи. Може да е особен израз на древното лемноско население, който да съотвества на срещащото се в гръцките погребални паметници χαιρε-сбогом!

В такъв случай, тълкуването на последния ред е -Живелият години 40 (60) славни години...сбогом, почивай в мир (?).

Възможно е и друго тълкуване за АОМАИ. Не е изключено особената дума да има връзка с гр. ἀΐω-виждам, чувам, която според Хялмар Фриск е сродна на санскр. aviş-явен, видим, стчсл.стблг. iавѣ-явно, открито, а и също и с оумъ-ум, притежаваща древна форма * aumo [21] Frisk c.48-49. Ако приемем, че АОМАИ означава явно, открито, то в надписа значението може да е – нека се вижда, нека се знае, нека се помни!

Ето и тълкуването на целия текст:

Ванал син на Асий, владетел на Морина (е покойника, който е) изгорен в гроба.
Воюваше преславно потомъкът на Зиази. Живя 40 (60) години и властва мъдро.
Той воюваше с фокейците, властваше мъдро и добре. Като силен орел на Епта се втурваше срещу Фокея. Положения тук покойник живя славно 40 (60) години, сбогом, почивай в мир! (нека се знае, нека се помни!).


Макар на надписа да се срещат изрази като сиалхвеис, авис, сиваи, езика на старите лемносци не е етруски. Особените, нетракийски елементи само показват, че населението на Лемнос е било смесено, като това е оказало влияние върху езика.

Нека обърнем внимание на някои подробности. Имената Ванал, Асий, Епта, Зиази са тракийски. Докато първите две са носени от обикновени хора, третото е теоним – название на божество. Четвъртото име е от голяма важност за нас защото прилича поразително на Зиезиродоначалника на българите според анонимния римски хронограф от IV век – Ziezi ex quo Vulgares. От тракийската ономастика са познати имената Ζειζις, Ζισις, Ζειζας, Ζισσις… [22] c.178.

Морина – родното място на Ванал също е интересно название. То е сродно на тракийското племенно име морисени, а и на топонима Марене. Всички те се обясняват с думата море. В надписа названието Морина е представено в склонен вид – Моринаил. Тази форма днес е непозната за езика ни,  среща се в хетския където тата означава тате, баща, а татал е бащин. Граматическата особеност се среща и в етруския където rasnal/раснал означава на расените (собственото име на етруските).

Дали подобнa граматическа особеност е съществувалa и в речта на далечните ни предци, като в последствие е изпаднала, на този момент е невъзможно да определим.  Ако бъдат открити други наши древни писмени паметници и имаме база за сравнение, вече ще знаем как точно стоят нещата.

Има още нещо, което трябва да се спомене, това са трако-етруските паралели, близки думи, които се срещат в надписа от Лемноската стела:

Etr.an-той, тя, то-Thr.on-той, този, онъ-той, този.
Etr.ar, er- Thr.ar-орити*арити-руша, развижвам.
Etr.Asi Thr.Asios - имена със значение бърз, яздещ, сродни са на блг. Яздул.
Etr. arac- Thr.aral-орел.
Etr. Venel-Thr.Venil имена сродни на блг. Вене, идващо от вѣно-цена.
Etr. ziva-Thr.ziva-живa.
Etr. maru- Thr.mar-мѣръ-велик, голям.
Etr. muluva- Thr.malva-мълва, слава.
Etr. ta- Thr.ta-тъ, та-тази, това.
Etr. thaura- Thr.debre-дебри, дълбочина, яма.

Приликите са доста и със сигурност се дължат на влиянието на дедите ни над етруските, защото етруския език не е индоевропейски и всички индоевропейски думи в него са заемки. Не бива да забравяме и това, че в Етрурия се срещат тракийски топоними и хидроними като Агила, Алма, Алсиум, Вулки, Перусия, Пирги, Руселе, Хеба. Освен това ние разполагаме със сведенията на Страбон [23] XII.3.25, Плиний [5] Plin. VII.193 и Плутарх [20] Plut.Rom.I.1, относно доминантната роля на трако-пеласгите на Апенините.  На тях се приписва не само основаването на Агила, но и на Рим.

Въпреки, че като цяло надписа може да се счита за разчетен, все още има въпроси, на които трябва да се отговори:

1.Каква е причината за добрите отношения на етруски и трако-пеласги на Балканите и Апенините?

2.В коя епоха започва съвместното съжителство на етруски и трако-пеласги?

3.Възможно ли е, това, което днес се дефинира като граматическа особеност на етруския и хетския език, реално да е било особеност и на древната реч на дедите ни, но в последствие да е излязло от употреба?

4.Дали само нашите деди са въвели индоевропейските елемент в етруския, или други, сродни на предците ни народи също са изиграли важна роля?


Бъдещи проучвания ще покажат как точно стоят нещата. Отговорите няма да дойдат скоро, но днес поне разполагаме с едно важно свидетелство относно способността на дедите ни да повлияват други народи. Понастоящем етруските са считани за учители на римляните. Оказва се обаче, че самия народ на Тарквиний Горди е имал учители, които са дошли от нашите земи. За пореден път става ясно, че дедите ни не само са били боговете на бойното поле, но също са пръскали щедро искрата на познанието.

Знаейки това не бива да се свиваме и да се кланяме на чужденци. Това ще е позор за нашите предци, чиито дарби са кодирани в гените ни. Дадена ни е сила, за да можем сами да ковем свое бъдеще, за себе си и за децата си. Тази сила трябва да се използва и то  стопроцентово. Злато може да бъде откраднато и отнесено надалеч, къщи могат да бъдат разрушени, но това, което е в кръвта ни, никой не може да ни го отнеме. Това е нашето истинско богатство, което е и гаранция за просъществуването ни като народ. 





Използвана литература и пояснения:

 
1. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
2. Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
3.Stephani Byzantii Ethnicorum ex recensione Augusti Mainekii, Tomus prior, Impensis G.Erimeri, Berolini, MDCCCXLIX;
4. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
6.D.B. Buchanan, The Decipherment of a Sepulchral Inscription from the Island of Lemnos, The Epigraphic Society of Occasional Paper, Vol.24;
7.Diodorus Siculus published in Vol. II of Loeb Classical Library Edition 1935
 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/3E*.html
8. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
9. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, 1981;
11.Procopius, History of the wars, Books VII. 36 and VIII (Gothic War), trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, 1928;
12.F.Woudhuizen, The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties. De openbare verdediging zal plaatsvinden op vrijdag 28 april 2006 om 13.30 uur door Frederik Christiaan Woudhuizen;
13.H.C.Melchert, Anatolian Historical Phonology, Rodopi, Amsterdam-Atlanta GA, 1994;
14.Archaeological news, E.Heffner, J.A.M. and E.P.B., American Journal of Archaeology, Vol. 31, № 1, Jan.-Mar. 1927;
15.S.P.Cortsen, L'inscription de Lemnos, Latomus, T. 2, Fasc. 1 (JANVIER-MARS 1938) p. 3-9;
16. Procopius, History of the wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 2000;
17. Procopius, History of the wars, Books V-VI, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1993;
18.G.Bonfante, L.Bonfante, The Etruscan Language an introduction, revised edition, Manchester University Press, Manchester, 2002;
19.Lehr, P. Jakob. “Die Inschriften Der Stele Von Lemnos.” Anthropos, 37/40, no. 4/6, 1942, pp. 566–604;
20.Plutarch, Plutarch's Lives with an English Translation by B. Perrin Cambridge, MA, Harvard University Press, William Heinemann Ltd, London, 1914;
21.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Band I A-Ko, Carl Winter Univeritätes Verlag, Heidelberg, 1960;
22.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
23.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;


(1)* Тракийският топоним Malva/Малва е изтълкуван произволно като имащ значение бряг. Не е обърнато внимание, че древната тракийска дума за бряг е берг, среща се в топоними като Бергуле, Бергисон. Към края на късната Античност – VI век, думата берг се е развила във брег, както личи от регистрирания от Прокопий топоним Bρεγεδάβα /Брегедава- Proc.Aed.IV.4.

Malva/Малва не е нищо друго освен древният вариант на мълва, слава, но приликата с българската дума е накарала поддържиниците на догмите да дадат друго значение. 

(2)*Тракийската дума добер-добър се среща в племенното име добери/Δόβηράς Her.VII.113, а и в едно посвещение от Панония – Deo DobratiНа добрия бог.


Lydian Concise Dictionary serli- a leader http://tied.verbix.com/project/glossary/lydi.html

16.06.2017 г.

ИЗЛЕЗЕ “ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ”


След дълга подготовка, днес най-сетне излиза от печат “История на Славните Българи”. Тя е плод на труда на доста хора. Моят принос бе в написването на голяма част от текста, Цвета Кирилова, Яна Трендафилова, Велислав Петров, Антон Кирилов, Николай Георгиев и др. допринесоха за оформлението, редакцията, събирането на средства за отпечатването и т.н.  
Заслуга имат също фотографите Асен Великов и Евгени Динев. Подкрепа за осъществяването на проекта оказаха също д-р Милен Врабевски, основател и председател на Фондация "Българска Памет", "Трежър България" и други дарители. Принос има и фолклорния изпълнител Веселин Василев и екипа му - Гроздан Грозев, Райко Севов, Йовко Йовчев, Галена Воротинцева. Те създадоха уникалната песен „Аспарух“. Музикалният диск придружава „История на славните българи", благодарност заслужава и Боян Петров.


Уведомиха ме, че първите бройки са излезли от печаницата, искрено се надявам вече да е дошъл края на проблемите и книгата да стигне до читателите безпрепятствено. Книгата се разпространява от "Сдружение Азбукари" и може да се поръча на този линк

Създадох тази работа по молба на Цвета Кирилова, която преди две години сподели с мен своята загриженост за младото поколение. Няма съмнение, че още много хора са притеснени от начина, по който се преподава история на децата ни. От една страна липсва стимул за насаждане на родолюбие и национална гордост у подрастващите, от друга страна все още царстват остарелите догми. Така още едно поколение българи ще израстне със заблуди и объркано съзнание.

Подобно нещо не можем да си позволим в днешно време. Ако няма възпитание в любов към Родината, сънародниците, традициите и историята, то държавата е обречена да загине. При условие, че имаме минало, с което можем да се гордеем, история, за която други народи могат само да си мечтаят, е неразумно да бъдат премълчавани важни неща, само и само да не се накърни авторитета на определени хора. Истината така или иначе ще излезе, но излезе ли късно, щетите ще са големи. Това не бива да допускаме!

В едно свободно и демократично общество всеки има право на лично мнение и личен избор. Аз се възползвам от моето право и отказвам да вярвам на официалните теории. Посочил пределно ясно защо в работата си. Надявам се тя да накара прочелите я да търсят сами, да сравняват и да проверяват. Надявам се също творбата ми да даде заслуженото самочувствие на българите, да бъде като противоотрова неутрализираща нихилизма и чуждопоклонничеството.

Понеже бяха включени голям брой цветни илюстрации, изданието се оскъпи, също поради технически и др. проблеми не всичко, което бе предвидено да бъде отпечатано ще излезе. Някои неща обаче аз считам за доста важни и поради това ги представям сега в блога си. Посещенията тук са повече отколкото е тиража на книгата и така информацията ще достигне до много хора.

Съветвам заинтересованите да свалят информацията от интернет изворите и дори да я отпечатат. Често определени страници престават да съществуват, а така се губят ценни данни. В изворите от интернет има важни интервюта и ценни, но слабо познати данни.

Приятно четене!



КОЕ Е ПРАВИЛНОТО - ХАН, КАН, ИЛИ КНЯЗ?


Историята е наука, която се гради от факти, не от желания и предположения. Факт е, че в най-ранните български летописи, споменатата владетелска титла е княз, като изписването е  кьнѧsь, кънѧзъ, кнѧзъ. Никога и никъде в нашите стари документи няма споменаване на думи като хан, кан, или кхан.

Вярването, че старите българи са имали титла хан, бе наложено от хора, според които дедите ни са тюрки, а те както и монголците, действително ползват титлата хан за своите владетели.

Реално, няма нито едно старо свидетелство, не съществува нито един летопис, в който да се твърди, или поне загатва, че българите са тюрски народ, или пък са се смесили с тюрки. Това вярване бе наложено под натиска на чужди сили. За да бъдат спрени безсрамните спекулации, още през 1938 г., под ръководството на д-р Методи Попов, бяха извършени мащабни антропологични проучвания на българския народ. Доказано бе убедително, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. По-късно, през 1959 г. бе направено още едно проучване, което потвърди, че  сред нас няма потомци на хора, чиято прародина е Средна Азия. И това не е всичко, неотдавна, при изследване на ДНК от костите  на старите българи, бе установено, че те нямат нищо общо с тюрките, а и са твърде различни от популациите на Индия, Кавказ и т.н.  

За жалост, въпреки убедителните резултати, понастоящем все още се правят опити за налагане на неверни неща. Става дума за титлата кан, като заместителка на хан, а и твърдението, че старите българи са ирански народ, чиято прародина е Памир. Вярно е, че писалия  през XII век Михаил Сирийски говори за идване на българи от земите край планината Имеон, която е в Средна Азия, но е вярно и това, че има още много други сведения за това, че българи и траки са имена на едни и същи хора.

В продължение на 1100 години, дедите ни биват наричани мизи, а мизите са най-големия и най-разпространен тракийски народ. Някои групи от мизите са обитавали и Средна Азия. Това разбира се, не е причина, на всички българи да се припише азиатски произход.

Не би ли било налудничаво да твърдим, че дедите на англичаните идват от Индия, понеже има свидетелства за вековно английско присъствие в тази страна? Също така, би било налудничаво, да твърдим, че дедите на португалците идват от африканската държава Мозамбик, понеже днес там се говори португалски.

Хората, които се опитват да ни убедят, че старите български владетели са носили титла кан, явно не знаят доста неща. Нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък при друг ирански народ, не е засвидетелствана никога владетелска титла кан, кхан.

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: rā́ja, rā́jan, xšāyaθiya, framātarxšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro. Срещаме дори basileus basileōn при иранския народ кушани, но реално, при никой ирански народ не е документирана титла khan-кан, кхан.

Това са фактите, всичко останало, което не почива на факти, не е нищо друго освен фантазия. Пак напомням – историята е наука на фактите, ако нещо не е документирано, ако сведения за определено твърдение не могат да се намерят в нито един летопис, то това твърдение е просто желание на определена група хора да наложи своето виждане.

Нека да помислим логично. Защо в книгите на дедите ни няма нито веднъж споменаване на титла кан? За сметка на това, титлата княз е се среща многократно и то в различни варианти- кьнѧsь, кънѧзъ, кнѧзъ. Редно ли е да заменим реалното и истината, с фантазията и желанията на определени индивиди?

Преди да бъде записана с кирилически букви, титлата княз е записвана с гръцки букви, като са познати два варианта KANAC и KANEС. Около 1600 години по-рано, на тракийски надписи е документирана титлата АКЕNAC. По този въпрос обаче сякаш има забрана да се говори,  сякаш надписа с регистрация W-07 изобщо не съществува, а за този паметник още през 1988 г. е писал известния лингвист Александър Люботски

За титлата КАНАС,  и нейният с 1600 години по-стар вариант АКЕНАС има прекрасно обяснение на български език. Коренът кан, кен притежава значението начало, началник. Това не е ново виждане, още през XIX век монахът Григорий Дяченко предава виждането на учени от своето време – акад. И.Стрезневски, че коренът в титлата княз притежава значението –начало.

В келтските езици срещаме думата CEANNAS-княжество, власт, владение. Тя има други сродни думи като ceannasai, ceannrodai, ceannard, ceannfine, ceannaire, ceann, ceannrodai-княз, господар, владетел, водач.

Подлагайки на анализ корена на думата за владетел, Александър Макбейн смята, че значението е начало, първи. Както Макбейн, така и Стрезовски, Дяченко споменават ceud-първи, начален, кън, конь-начало, като основа на думите ceannas, ceannard, кнѧзъ...

Смисълът на княз като първи, водач, е напълно логичен, а фактът, че подобна титла АКЕНАС, е засвидетелствана още през Желязната епоха в тракийски надписи, се явава поредното доказателсво за това, че авторите, които в продължение на повече от едно хилядолетие са отъждествявали българи и траки, са били прави.

Защо келтите, които живеят на другия край на Европа, имат титла подобна на нашата, предстои тепърва да се отговори. Най-вероятно се касае за влияние на нашите предци, част от, които са колонизирали Британските острови.

В ирландските предания се говори за идване на народ болги от Тракия по времето на Кир Велики, т.е. преди около 2500 години. До неотдавна, на ирландските предания не се гледаше сериозно, но последните генетични проучвания показаха, че част от дедите на ирландците са дошли в древността от Източна Европа, а и Мала Азия. Тази област е била обитавана от тракийските племена фриги, витини, халиби, а край малоазийския Олимп са живели мизите, които Димитри Хоматиан определя като предци на българите от неговото време.

Как точно стоят нещата, ще разберем след време. На този момент е важно да се запомни, че титлата на старобългарските владетели е княз и, че тя е много древна. Документирана е по-рано от която и да била титла за владетел на друг европейски народ. Това си е повод за гордост.





Извори от интернет:



On Kings and Nomads: New Documents in Ancient Bactrian Reveal Afghanistan’s Past http://iias.asia/sites/default/files/IIAS_NL27_1213.pdf


Old Iranian Online, Old Persian: Master Glossary

Old Iranian Online, Avestan: Master Glossary https://lrc.la.utexas.edu/eieol_master_gloss/aveol/16

Kamoliddin Sh., Babajar G. SOME NOTES ON THE TITLES OF THE PRE-ISLAMIC RULERS OF CHACH // Archivum Eurasiae Medii Aevi, Tom 15 (2006/2007), Harrasowitz Verlag, Wiesbaden, 2008, pp. 71-92 http://www.academia.edu/27665523/Kamoliddin_Sh._Babajar_G._SOME_NOTES_ON_THE_TITLES_OF_THE_PRE-ISLAMIC_RULERS_OF_CHACH_Archivum_Eurasiae_Medii_Aevi_Tom_15_2006_2007_Harrasowitz_Verlag_Wiesbaden_2008_pp._71-92

BUKHARA i. In Pre-Islamic Times http://www.iranicaonline.org/articles/bukhara-i

Bactrian Historical Inscriptions of the Kushan Period Nicholas Sims–Williams http://silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/SilkRoad_10_2012_simswilliams.pdf



Полный церковнославянский словарь. Cоставил священник магистр Григорий Дьяченко. (с внесением в него важнейших древнерусских слов и выражений).  http://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

A.M.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

П.Беринда, Леξíконъ Славено-рωсскiи http://litopys.org.ua/berlex/be03.htm

Ptolemy’s Geography publ.by New York Public Library, 1932, Book III, ch.5

Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective

Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, Sena Karachanak ,Viola Grugni , Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva , Ornella Semino 


 Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, S. Karachanak1,2, V. Grugni2, D. Nesheva1, V. Battaglia2, S. Fornarino2,3, N. Al-Zahery2, V. Carossa2, Y. Yordanov4, A. Galabov5, B. Atanasov6, A. Torroni2, D. Toncheva1, O. Semino2; 1Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 2Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, 3Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, 4Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 5The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 6Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria.

Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes, Zhongming Zhao, Faisal Khan,  Minal Borkar,  Rene Herrera, and Suraksha Agrawal  http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2755252/

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “



“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530






За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация


Явор Бояджиев: Първият град в Европа е бил край Пазарджик

Явор Бояджиев: Край пазарджишкото село Юнаците е възникнал първият, открит от археолозите, град в Европа
31 октомври 2009 | 14:40
Снимка: Радио "Фокус"-Пазардж

Провадия - най-старият град в Европа


Би Би Си: Най-старият град в Европа е открит при разкопки в България

 Откриха плочка с най-старата писменост в света край Плевен

Копирано от
 https://www.24chasa.bg/novini/article/5724388
©
www.24chasa.bg

Писмо на 7 хиляди години

НАЙ-СТАРАТА ПИСМЕНОСТ В СВЕТА
Posted by peniashkiplashkoff on декември 25, 2012   Най-старата писменост в света 


ПАМЕТ ЗА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ, проучвания на археолога П. Детев (1900 - 1980) http://bulgarianfilms.com/expo_Petur_Detev.pdf

Доц. Руслан Костов: Нефритена свастика пише нова история, в Кърджали обработвали скъпоценния камък преди китайците http://rodopi24.blogspot.nl/2013/04/blog-post_3932.html

Първата цивилизация е по нашите земи



Linear A script from the Eastern Rhodopes? http://www.kroraina.com/thracia/ovcharov/

Линеар А тест върху глинена „макара” от Драма, Югоизточна България?



P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13 (1959), pp. 23-44 Published by: Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University;


П.Серафимов,  БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI

КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ?


КОЙ УНИЩОЖИ ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ?


ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА


Андрей Киряков, Откъде идват българите на Аспарух?


Андрей Киряков, Спомени за времето на цар Константин Велики

Андрей Киряков, Тракийските топоними брия, дева, пара, виза, от древността до днес

Андрей Киряков, За славянското произхождение на дунавските българи http://andorey.blog.bg/history/2012/11/13/za-slavianskoto-proizhojdenie-na-dunavskite-bylgari.1019784

Андрей Киряков, Плочката от Виница с надпис БОЛГАР

Мартин Константинов, Надпис с древнобългарски букви край Първомай свързва Тракия, Крит и Египет http://prarodinata.blog.bg/history/2015/10/21/nadpis-s-drevnobylgarski-bukvi-krai-pyrvomai-svyrzva-trakiia.1401307

Мартин Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието

Мартин Константинов, Крали Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни снимки и факти

F.Ch.Woudhuizen THE ETHNICITY OF THE SEA PEOPLES DE ETNICITEIT VAN DE ZEEVOLKEN Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties. De openbare verdediging zal plaatsvinden op vrijdag 28 april 2006 om 13.30 uur door Frederik Christiaan Woudhuizen geboren te Zutphen


George Montagu Duke of Manchester, The Times of Daniel, Chronological and Prophetical: Examined with Relation to the point of contact between sacred and profane chronology, Publ. James Darling, London, MDCCCXLV;
N.K.Sanders, The Sea Peoples, Warriors of the Ancient Mediterranean, revisited edition, Ancient Peoples and Places, Thames & Hudson, London, 1985;
Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Изд. Слово, Велико Търново, 2001;
F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.
The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.
Vl. Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Puble a l’occation du VIIe Congress International des Sciences Onomastique a Florence –Pise du 4 au 8 Avril, 1981, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, Fasc. 1, Sofia, 1961;
V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, BAS, Sofia, 1981;
Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;
P.van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;
H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;
H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;
Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999
M.Ventris, J.Chadwick, Documents of Mycenaean Greek: Three hundred sellected tablets from Knossos, Pylos and Mycenae with commentary and vocabulary, Cambridge University Press, 1956;
Lebor Gabhala Éren, The Book of Taking of Irland, part I, trasnl.R.A.Stewart Mcalister, Educational Company of Ireland, Dublin, 1938;
Л.Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VIII-X век, БАН, София, 1980;
Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;
Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299 - “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs
Материали на краеведите Стоян Каленски, Енчо Eнев, Красимир Кръстев;