12.09.2019 г.

КОЛКО ДРЕВНИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ ЗА РОДНИНИ?


Понякога, разрешението на една загадка може да дойде от съвсем неочаквано място. Дълго време съм се чудил каква е била думата за баща в речта на Орфей, дали е била само една или са се употребявали няколко? Питах се също дали е била близка до старобългарската отьцъ баща, чиито древни форми са били *атъкъ, *атъ?

Приликата на нашето *атъкъ, *атъ, с името на древното божество Атис е голяма, но нито в “Тракийският Език” на проф. Владимир Георгиев, нито в “Езикът на траките” на проф. Дуриданов успях да намеря тълкуване на теонима Атис с отьцъ, *атъкъ. Тези двама учени са най-големите авторитети в областта на реконструкцията на речта на най-старите балкански жители, наречени от гърците с името траки. Това, че и двамата професори не посочват връзката между названието на почитаното в Тракия и Фригия божество със старобългарската дума отьцъ ме озадачи доста.

За щастие, други учени също са направили изследвания на тракийската реч. Един от тях е проф. Иван Венедиков – авторът на “Медното гумно на българите”. B тази своя работа той споделя нещо от голяма важност: “Латинското „ата” или гръцкото „атте” значат „баща”. Тази дума отговаря на нашето „отец” и на името на фригийския бог Атис, богът-баща.” 

Tук, най-сетне се показва връзката между названието на бога-отец с българската дума отец, но има и пропуски. Доста по-рано, фламандският учен Алберт Йорис Ван Виндекенс доказва, че думата ата-отец, баща е пеласгийска и се явава заемка както в старогръцкия, така и в старолатинския. Пеласгите от своя страна спадат към най-древното балканско население и поради тази причина проф. Георгиев използва термина трако-пеласгийски език за речта на най-старите обитатели на земите ни. Te са наши предци, тяхната кръв тече във вените ни.  

Напълно е възможно проф. Венедиков да не е успял да се сдобие с “Le pélasgique. Essai sur une langue indo-européenne préhellénique”, която чуждият лингвист издава в Льовен, Белгия, през 1952 година. Все пак, дори и специалистите не са запознати с всички работи на своите колеги. Въпреки пропускът си обаче, нашият езиковед и траколог е дал ценни сведения, благодарение на които разбираме, че тракийската и старобългарската дума за баща притежават една и съща основа.

Макар да не посочва връзката между Атис и *атъкъ, *атъ, проф. Владимир Георгиев дава други интересни неща в “Тракийският Език”. Подлагайки на анализ името на скитския бог Папайос, нашият учен посочва, че скитската дума за баща е била papa (папа), като е добавено и това, че същото име Πάπας, като епитет на Зевс и Атис е съществувало у тракийците и фригийците.

Общата за траки и скити дума за баща е изключително важна защото освен с траките, старите българи са били отъждествявани и със скитите. Фактът, че двата съседни народа почитат един и същи бог-баща е ярка индикация за тяхното роднинство, за което прочее говори и Стефан Византийски наричайки скитите тракийски народ.

Самата дума папа се среща и в българския речик под формата папо-татко, баща. Намираме я и при французите, а и при други хора, но никой от тях не е отъждествяван нито с траките, нито със скитите както е случая с нас българите.

До тук виждаме, че тракийските думи папа и ата-отец, баща, отговарят на нашите папо и атъ. Дали пък няма да има повече паралели? Ако човек търси и анализира без да робува на догми, ще се натъкне на интересни съвпадения.

Проф. Георгиев дава и други тракийски думи за баща, като пример може да се посочи βαβαί/baba-баща. Tя е изтълкувана като бълболна (гальовна) принадлежаща на детския говор, но изгубила своя “детински” характер и превърната в обикновена дума. С това съм съгласен, но не мога да разбера защо не са споменати присъстващите в родопските говори бабá, бобá, бобайко-баща.

Не проумявам и защо в Българския Етимологически Речник родопските думи са представени като турцизми. Хем се касае за бълболна дума, хем се отрича, че може да е българска, та това е абсурд! Какво да дажем и за италианската babbo-баща, татко, тя също ли е турцизъм?  

Странно е и отношението на нашите траколози и езиковеди към древните имена Тато, Татес, Татос. Те са регистрирани в надписи от Филипопол (Пловдив) Созопол и други места, а освен това тълкуване е дадено още през XIX век от Вилхелм Томашек. Той сравнява Тατείς, Тάτων, Tataza с бълболната дума tata-Väterschen-тате, татенце, но това остава “незабелязано” от нашите специалисти.

Казват, че на науката са нужни около двадесет години, за да приеме нещо. Хубаво, но откритията на Томашек, които той публикува в Die alten Thraker. Eine ethnologische Untersuchung излизат през, 1893-1894-та година, т.е. преди повече от един век. Нима сто двадесет и пет години не е достатъчно време, за да се асимилира, провери и обнародва важната информация? Дали се касае за неспособност, или за нежелание от страна на учените, оставям на читателите да преценят.

Можем ли да тълкуваме като случайност факта, че присъстващите в речта на Орфей думи тате, баба, ата, папа просто ей така съвпадат с нашите тате, бабá, отьцъ/атъ, папо? Разбира се, че не, една-две думи могат да съвпаднат, но четири общи думи засягащи едно и също нещо просто няма как да се нарекат случайност. A за ужас на тези, които бягат от истината, има още една древна дума, която отговаря на българската дума баща.

През 1952-ра година, проф. Владимир Георгиев публикува в научното списание “Вопросы Языкознания” много интересна работа със заглавие “Произхождение Алфавита” – Произход на Азбуката. Там, цитирайки Швайцер и Бернекер, нашият езиковед казва следното: “Минойское слово t(t)a = βάτος “царь“ произходить из ие. *bhătja, оно сродно с болгарсками словами баща “отец”, батьо, бате, батко “старший брат”, руск. батя “отец” и др. которые произходят от ие. *bhāta, bhāten.“

Не само са посочени древните корени на българската дума баща, но и на бате, батко. Всички тези важни думи присъстват в тракийската ономастика под формите Вαστια, Вαττα, Bαττάκης.

Когато съберем неудобната информация на едно място, става ясно, че всичките пет думи за баща от речта на Орфей, са типични за нас българите. Това е доказателство не само за богатството на езика ни, но и за мястото, на което той се е развил – Балканите явяващи се дом на хората влезли в историята под името траки.

За това свидетелстват и думите ни за майка. Една от тях има диалeктен вариант ма -БЕР, Том III, 1986, с.593.Тази разновидност не се среща сред изконните думи на афганистанци, талишци и иранци, но за сметка на това е регистриран на тракийски надписи от преди около 2700 години. MA е едно от имената на богинята-майка при фригите, чиято древна родина се явяват Балканите.

Отново на фригийски надписи срещаме думата МАТЕРАН-майчин, на майката. МАТЕРАН  е записана предо около 2700 години, но е почти идентична на стблг. МАТЕРЬНЪ- майчин, на майката.

Майката е хранилница, без нея новороденото няма как да оцелее и израстне. Дедите ни са осъзнавали това добре и поради тази причина са ползвали и името ДА за майката. Потвърждение за това намираме в надписите от Дуванлий: ΔA ΔAΛE ME = Майко, пази ме! (Вл.Георгиев).

Думата ДА е просто стар вариант на дойка, а обяснение можем да получим от стблг. доити-кърмя, давам мляко. Сродна е и българската диалектна дума дада-по-голяма сестра, бавачка на деца. Езиковедите смятат, че вторичното значение на думата е възникнало поради това, че по-големите сестри бавят, хранят по-малките братя и сестри -БЕР, А-З, 2007, с.313 (1)*


Една слабо позната българска дума за майка е нана/нена. С нея за жалост се правят много спекулации. Понеже нана означава майка на санскрит и авестийски, някои хора са склонни да я обяват за индийска или иранска по произход, като разбира се премълчаван факта, че нана присъства също в сръбски, кашубски и хърватски, вариант намираме и в гр. νάνναмайка, албан. nenë- майка. Сродна е и хетската дума ninda-хляб, храна, а и уелската nain-баба.

Нана означава тази, която храни, етимологията е скрита в българската дума нянка/ненка-женска гръд. Тук е мястото да се споменат тракийските лични имена Νανω/Нано, Νεινισος/ Нейнис.  

Виждаме, че използваните в дълбока древност Орфееви думи ма, матер, да, нана, се срещат при нас българите. Отново, както е и в случая с думите за баща, броят е твърде голям, а и близостта е твърде силна, за да може да се приеме, че се касае за случайност.

Това са важни факти както за историята на езика ни, така и за произхода на народа ни, но за жалост никой траколог или лингвист не е събрал данните на едно място и не ги е представил на българския читател. Каква ли ще да е причината?

Важна дума принадлежаща към основния речников запас е и баба. Бабата също е известна с това, че храни и гледа децата. Нашите езиковеди смятат, че старобългарската дума баба има и значението кърмачка (БЕР, А-З, 2007, с.23). Toва е вярно, но е пропусната важната подробност, че съществува тракийска дума баба. Тя се среща в крепостното име Βαβα /Баба и в названието на одриския град Βαβουλη/ Бабуле. Съществува също тракийско лично име Βαβα /Баба споменато от Прокопий, а и в епиграфски паметници от Фригия, VIII век преди Христа.

Идва ред и на думата дядо имаща и вариант дедо. Езиковедите смятат и двете разновидности за бълболни думи. Добавено е и това, че съществуват лични имена като Дедослав, Дедил, Дядко, Дедика - БЕР, А-З, 2007, с.471-472. Това е така, но са пропуснати важни подробности. Първата е, че съществуват тракийски лични имена Δειδας, Δειδις/Дедас, Δαδας/Дада.

Другата важна подробност е тази, че разновидността дедо-дядо се среща и при тракийските имена Δειδας- Δαδας. Тази вариация e обяснима с една от най-отличителните черти на българския език, а именно екането и якането. Както се вижда, тя е отличителна черта и на езика на Орфей. Преди повече от 30 години Владимир Георгиев спомена това - Въпроси на българската етимология, с.115.

Някои автори смятат, че думата кака се среща освен при нас българите, също и при някои ирански народи. Това не отговаря на истината. Значението на кака е по-голяма, по-висока, по-възрастна, а паралел намираме в тракйската дума каука-височина, също и в латв. kaukas-възвишение. Сродни са хетската кука-дядо, полската диал. кок-дядо.
Димитър Дечев съобщава за тракийско име Κακους/Какус, което е регистрирано на надпис от село Овощник, Казанлъшко – с. 222.

В етимологическите речници се посочват доста паралели на българската дума леля. Някои от тях са сръбската лела, украинската лелика, кюрдската лалу-вуйчо, а и албанската лала-леля - БЕР, Том III, 1986, с.357. Общо взето най-близките по значение думи са от земите, които са обитавани от нашите деди траките. За това не е никак учудващо, че намираме тракийското име Λαλας/Лалас, което не е нищо друго освен по-стария вариант на българското Лалуш.

Освен леля, при нас се употребява и думата тета, тетка. Тя е сродна на литовската tetá-тета, тетка. За нея Хялмар Фриск смята, че е сродна на името на Тетида – майката на Ахил Пелеев (H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wӧrtebuch, Heidelberg, 1960, z. 668). Фриск посочва, че става дума за предгръцко, пеласгийско име.

Това е напълно логично като се има предвид, че Артър Еванс и Алберт Йорис Ван Виндекенс отдавна доказаха пеласгийския произход на антропонима Ахил. Ахил от друга страна е посочен като водач на хора, които в по-късни времена са наречени българи.

За думата зълва са дадени доста подробности в етимологическия речник. Посочени са диалектните разновидности золва, злъва, зъва, а също така сръбската и хърватска заова, украинската зовиця, белоруската завíця и др. Доста приятна изненада е това, че учените споменават тракийската дума γελαβος-зълва (БЕР, А-З, 2007, с.666).

Невеста е древна дума, във ведически санскрит тя е документирана под формата наводха, което пък е производно на нава-нова и водха-доведена. Значението на невеста е новодоведена, новодошла. Древният вариант на невеста е бил нева-веста, ново-веста. Novae e название на тракийско селище  на брега на река Дунав, а в тракийското лично име Ουεζινας/Везина, намираме корена вез-водя, довеждам – стблг. вести, везѫ.

Подобно на невеста, думата снаха също присъства във ведически санскрит. Там снаха е под формата снуса, като с е съюз съответстващ на българския с, със, а нуса е древно название за момиче, жена, обвързана жена. Според Владимир Георгиев, нуса е тракийска дума за нимфа, т.е. младо момиче (Траките и Техният Език, 1977, с.101).

Както можем да очакваме етърва, ятърва е също с древни корени. Езиковедите смятат, че древният вариант е *yentry (йентръ) - (БЕР, А-З, 2007, с.514).  Спомената е санскр. ята- жена на мъжов брат, но е пропусната тракийската ιανατερα/янатера-етърва, ятърва.

Произходът на думите свекърва и свекър е скрит в далечното минало. Древните арийци, чиято родна земя са Балканите са ползвали думите свасура-свекър и свасри-свекърва. Близък до днешния вариант намираме и в тракийската ономастика. Фригийските писмени паметници са били подложени на унижожение, но все пак значително количество са оцелели. Сред запазените думи е и (c)векро, която Ото Хаас сравнява със свекър, свекърва.

Сват и сватя са близки по структура със свекър и свекърва. Лингнистът Макс Фасмер търси връзка със санскр. svás-свой, т.е. сват означава свой човек. Тракийската ономастика предлага етнонима сатри, чието древна форма е била сватри, а значението – свои хора, общност.

Жена, съпруга е друга важна дума срещаща се в речта на Орфей. По време на разкопки на могилите край село Дуванлий, Пловдивско, археологът Богдан Филов намира голямо количество интересни артефакти, сред които и пръстен с надпис: HYΣIH…..ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  (транскр. с кирилица - ЕУСИЕ ДЕЛЕ МЕЗЕНАИ). 

Правени са немалко опити за тълкуване, като най-впечатляващото за мен е това на италианския учен Виторе Пизани (цитиран от В.Нерознак). Той превежда ΔΕΛΕ  ΜΕΖΕΝAI  като “fecit me uxori– направи ме жената, съпругата.

ΔΕΛΕ съотвества на стблг. дѣло, род. п. дѣлесе-дело, дѣлати-правя.

ΜΕ отговаря съвсем точно на кратката форма на личното местоимение мене -ме.

ΖΕΝAI означава разбира се жена, съпруга.

Мъж, съпруг също е регистрирана в древната реч на предците ни. Мαζις отговаря съвсем точно на българската диалектна дума маж-мъж.  

По-старият вариант на думата брат е братръ, още по-древна разновидност намираме в мизийските надписи под формата братер. Приликата между старобългарската и мизийска дума не е случайна. Все пак цели хилядa и сто години различни автори правят отъждествяване на българи с мизи и на България с Мизия.

Братовчед е двусъставна дума, първата частица е брат, а втората чед е съкратена форма на чедо-дете, син, т.е братовчед означава братово чедо, братов син. Видяхме, че брат има тракийски корени, нека разгледаме и чедо. На старобългарски формата е чендо, а тя от своя страна отговаря точно на тракийската кендо-чедо. Владимир Георгиев също смята, че чедо е сродна на тракийската дума, която обаче той вижда като kentha (Траките и Техния Език, 1977, с. 101). Чедо идва от древен корен кен, който има значение настана, започна (БЕР, Том IV, 2012, с.575 ).

Не е трудно да се предположи, че вуйчо е древна дума. Тя се среща в разновидностите вуйко, уйко, уйку, уйо. Езиковедите посочват словашките ujec, ujko, полската wuj, сръбската и хърватска уjац-вуйчо. Представени са също латинската avunculus – вуйчо и старопруската avis-вуйчо - БЕР, Том I, 2007, с.198-199. Пропусната е тракийската дума ойку, която срещаме в Οικουι-ζερης. (Д.Дечев, с. 339). Ойку е почти идентична на диал. уйку срещаща се в наречията на север от Пловдив.

Поради това, че девер се среща в санскрит под формата девара, някои автори са склонни да определят думата като индийска. Със сигурност това не е така, девер присъства в речниците на много други народи. Има я при сърби и хървати – дjевер, слов. dever, лит. dieveris, чех. deveř, стпол. dziewerz. Девер се среща и при южните ни съседи под формата δαήρ, като по-стария вариант е ли δαιFήρ (БЕР, Том I, 2007, с.331).

Понеже деверът заема особено място в сватбената церемония, то названието може да се изведе от глагола дявам, девам-поставям (на важно място). В тракийската ономастика той се среща под вариация дава-дева, която намираме в названия на селищата Даос-дава, Пиробори-дава, Пулпу-дева, Ита-дева и др. Връзката между древният елемет дава/дева и дявам, девам е установена от проф. Иван Дуриданов и др. наши учени.

Както се уверяваме българските думи за роднини са изключително древни. Те не са наследени от чужд народ, а са възникнали тук на Балканите. Тате, майка, дядо, баба, а и още много други са били употребявани от Залмоксис и Орфей, от цар Ситалк, а и борецът за свобода Спартак.

8.09.2019 г.

ВОЙНАТА НА ТЕОРИИТЕ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ


Историята е нещо важно, изключително важно даже. Това е причината значителните събития да бъдат документирани, копирани, а записаното да се съхранява добре. Историята е биографията на един народ – неговите военни и духовни подвизи, моментите на падение служещи за урок и моментите на възход служещи за пример.Историята е и коренът на определена група хора – техните спомени, идеали, същност.

Тъй както детето се опитва да наподоби своите баща и майка, своите баба и дядо, така и народът следва примера на далечните си предци. Ако знаеш, че си наследник на хора пазещи ревниво езика и традициите си, ти също ще се стремиш за пазиш завещаното векове преди теб. В случай, че далечните ти предци са известни с това, че не понасят тиранията, то и ти ще си с дух на бунтар и търсещ справедливост човек.

Народ, който познава миналото си, познава силата си, познава и похватите на враговете си и знае как да им се противопостави. Това е причината, всеки дошъл в страната ни агресор да направи всичко възможно да елиминира не само благородническата прослойка и духовенството, но и книжнината ни, нашите спомени за отминалите времена, старите завети и съвети на предците.

Освен външните врагове потапяли страната ни в кръв и ревностно търсили и изгаряли писанията показващи величието на българския народ, ние за жалост сме имали и вътрешни врагове – слуги на окупаторите и подтисниците. За да ce радват на охолен живот и да се възползват от благослонноста на чужденците, някои сънародници са предавали своите. Това се е случвало между I и VII век, между XI и XII век, между XIV и XIX век, а и по-късно.

Тъжното е това, че дори да e нямало чужд подтисник, както е например от началото на ХХ век насам, определени хора са се поставяли в услуги на чужди интереси. Макар още навремето сведенията за местния произход на българите да са много, макар да се е знаело, че предците ни са наричани траки по време на Античността и, че са оказали силно влияние както над гърци, така също над римляни и келти, редица наши учени приемат и поддържат унизителните, създадени от чужденци теории, според които старите българи са дошли от Средна Азия народ, който е нашественик в земите на юг от Дунава.

С дълбоко огорчение д-р Ганчо Ценов съобщава за безкрайно безотговорните действия на своите колеги историци, които пренебрегват важна информация само и само да не признаят, че са поддържали грешни теории.Teзи действия не само уронват престижа на страната ни, не само правят недостъпна старата ни слава и заслуги в оформянето на културата на Европа, но довеждат до национални катастрофи. Ето и думите на Ценов от книгата му “Хунитѣ, които основаха българската държава-тѣхниятъ произходъ и тѣхното християнство”:

“Хората знаят, че Междусъюзническата Балканска война настана, защото руският император се бавеше с произнасянето на арбитража си. А какво полезно за България можеше да каже той, ако всички български учени твърдят, че Тракия и Македония не са български земи? Непоправимо зло нанесе българската “наука” на българския народ. Калето бе предадено отвътре... “

Отказът на учените от школата на Златарски да приемат, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, което е обитавало не само Тракия, но и Гърция, отне възможността ни да изявим справедливи искове за земята на предците си. Това доведе не просто до нови загуби, но до реална заплаха на бъдещето на Родината поради отнемането на важни за българската икономика територии. По този въпрос отново ще цитирам д-р Ценов:

“При разпределянето на плячката в Ньойския договор, определена от В. Златарски за русите, Тракия се даде на гърците. Хората си мислеха, че не може да се даде на победените българи една земя, която българските учени считаха за гръцка. Че дипломатите са се ръководили по картите на проф. В. Н. Златарски, това може да се види, като се сравни картата на Златарски в неговата „Geschichte der Bulgaren“ за времето на цар Борис, с картата на България по Ньойския договор, и ще се окаже, че те съвпадат.

Че същите карти са лежали на масата на онези, които в Ньой решаваха съдбата на българското племе, се свидетелства и от тогавашния гръцки министър-председател Венезилос. Когато българският министър-председател Стамболийски помоли Венизелос да се забрави миналото и да не се откъсва България от Егейско море, „да не се взема българска Тракия, която и географски, и стопански не спада към Гърция“ и пр., Венизелос му отговорил: „Вие, г-н министре, като искате тая земя, гледахте ли картите на Вашите учени и дипломати, от които се вижда, че тая земя никога не е била българска?“

Ето как “окъпани в невинност”  хора, които не са държали пушка в ръка решиха съдбата на народа ни и обрекоха стотици хиляди българи на гонения и геноцид. Откъсването на Беломорска Тракия и Македония нанесе страшни поражения на България. Как перото да не е по-силно от меча!В случая обаче перото на нашите учени бе използвано като оръжие против българския народ.

Не зная дали навремето всички историци поддържащи виждането, че старите българи са азиатски нашественици на Балканите, са разбрали за резултата от дейността си. Не зная и дали всички те съзнателно са защитавали теорията създадена от чужденци, за да обслужи интересите на чужденци. Някои навярно са го правили от раболепие пред учителите си, други за кариера, трети може би от страх, но каквито и да са били мотивите им – резултатът е ужасяващ.

Не по-малко ужасяващо е това, че тенденцията да се търси азиатска родина на дедите ни продължава и днес. Живи са и методите използвани срещу д-р Ценов в началото на ХХ век. На прогресивните изследователи, според които българите като цяло са потомци на древен балкански народ, се приписват неща, които те никога не са казвали. Сипят се клевети, заплахи, най-безсрамно се лансират лъжи. Този подход показва, че хората, които са против теорията за местните корени на българите, просто нямат аргументи и в безсилието си прибягват до непочтени средства.

Какви са причините за озлоблението и некултурното поведение на индивидите, които се дразнят от всяко твърдение свързващо ни с древното балканско население, все още не съм успял да проумея. Никой вече не може да се оправдае с натиск от ДС, цензура, страх от репресии и т.н. Защо тогава се оказва такава фанатична съпротива на виждането, че ние сме потомци на хората, които римляните наричат траки? Нещо лошо ли е това, губим престиж ли?

Нека видим какво предлагат различните теории. За започнем с официалните виждания и тези, за които се правят опити да бъдат наложени като официални без да са доказани. Според едни изследователи, корените на старите българи трябва да се търсят в Сибир, по-точно край река Иртишка. Други учени смятат, че дедите ни спадат към иранските народи и са дошли от земите край Памир. Трети пък са уверени, че старите българи може да са тюркизирани иранци.А има и такива, които смятат, че народа на Аспарух се е оформил в Кавказ. 

Кашата е пълна, но общото в тези виждания е налудничавото твърдение, че старите българи са дошли отдалеч и са говорили съвсем различен език от днешния, който отдавна е причислен към славянската езикова група.

Какъв е тук поводът за гордост? Изоставянето на “азиатската прародина” със сигурност не е повод за гордост. В никакъв случай не е повод за гордост и изоставянето на “родния език” на старите българи.

Силен и висококултурен никога народ не губи езика си. Силните и висококултурни народи налагат своята реч, а хората смятащи дедите ни за азиатци, искат да ни накарат да приемем изгубването на езика на старите българи за нещо положително?

Да разгледаме и друг аспект на теориите, според които старите българи са пришълци от изток. Няма съмнение, че Плиска и Преслав са перли на архитектурата на страната ни. Това се осъзнава прекрасно от учените, които смятат старите българи за азиатци и поради това усилено се пледира, че стила и техниките на строеж са типични за народите живеещи на далеч от Балканите. Поддръжниците на официалните теории смятат, че столиците ни са издигнати от чужди майстори – арменци, сирийци и т.н., най-вече защото в Тракия не ще да е имало майстори, които да сторят това.


                                                   Руините на Плиска, изобр. Свилен Енев   https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Ruins_in_Pliska_Palace_9.JPG/800px-Ruins_in_Pliska_Palace_9.JPG

Подобно твърдение е крайно несериозно понеже разполагаме със сведенията на Анастасий Библиотекар, който разказва за дейността на император Константин V. Споменати са националността и броя на различните майстори, които управляващият империята е повикал:

1.От Азия и Понта 1000 зидари и 200 мазачи.
2.От Гърция и островите 500 тухлари.
3.От Тракия 5000 майстори и 200 керемидчии.

Както и да го смятаме, Тракия дава десет пъти повече строители от Гърция и островите ѝ. Докато гърците дават ниско квалифицирани работници, траките доставят майстори.
Разбира се, тези важни сведения не са изобщо упоменати от хората желаещи да представят архитектурните шедьоври Плиска и Преслав дело на чужденци.

Отново трябва да се запитаме – къде е повода за гордост в твърдението, че столиците ни са строени от чужденци? Дошъл ханът на юг от Дунава да граби, като събрал средства, повикал чужди майстори да му направят палат, за да се радва на лукс и удобства. Eто думите на най-големите авторитети по отношение на характера на строежите на Плиска и Преслав:

“Известен е постоянният стремеж на номадите към удобства, които предлага животът в близост до уседналите цивилизации на юга. Историята на всички номадски народи илюстрира този стремеж от Китай до Средна Европа. Дори и когато те са далеч не само от възможността, но и от желанието да променят своя начин на живот като волни пастири, те гледат със завист на оня лукс у уседналите земеделци и особено у обитателите на класическите градове на изток и на запад и той изглежда двойно по-голям в очите на нямащите. [35] Така е било и с прабългарите…“- с.90


Мисля, че за всеки непредубеден човек е ясно, че теориите за азиатския произход на старите българи не просто са невярни, но дори носещи неимoвeрно унижение. 

Нека видим какво дава теорията за местния, древнобалкански произход на народа ни. Георги Сотиров бе първият наш изследовател, който спомена сведенията на Кодин за построяването на Плиска и Преслав по времето на император Константин Велики (живял през IV век – епохата, в която Св. Йероним нарича областта Мизия с името България- Mesiа hec et Vulgaria бел.моя).


Част от преписа на картата на Св. Йероним в която е ограден надписа "Mesia hec & Vulgaria" (Мизия тук е и България)

Понеже имената на Плиска и Преслав са български, това означава, че те са строени за българи от българи, които по времето на Константин Велики са били познати и под името мизи, т.е. сънародници на владетеля на Римската Империя.

Ето това е повод за гордост! Един наш сънародник не просто стига до престола, но отпуска средства за построяване на градове с български имена. Тези селища са уникални като изпълнение и мащаб, а това е доказателство за гения на дедите ни. (1)*

Трябва да се спомене още нещо засягащо строителните умения на траките. Далечните ни предци познават градeжите с квадри дълго преди римляните. Също така, дълго преди римляните, дедите ни наричани траки произвеждат тухли и строят с тях. Така наречените циклопски градежи, типични за цитаделата на Евмолпия (Пловдив), пък са доказателство, че още през Бронзовата епоха траките са майстори строители.

Няма причина за изчезването на старата традиция, няма причина да се отрича, че Плиска и Преслав са строени със средства, които император Константин Велики отпуска на своите роднини мизите, които са наречени и българи.

Самите мизи са славен народ, който е един от най-ранно споменатите в историята –XIII век преди Христа, преди около 3293 години. Заедно с дарданите (алтернативно име на трояните бел. моя) мизите помагат на хетския цар Муватали да победи египетския владетел Рамзес Велики.(2)*

Мизите са не само войствени хора, от които Омир се възхищава, а египтяните треперят. Тези стари балканци се известни и с организаторския си талант. Те осъзнават нуждата от обединение на своите роднини и така създават нови племенни образувания, които влизат в историята под различни имена (виж бел. 2* в обясненията).

Теорията за местните балкански корени на българския народ дава много повече от военна слава и свидетелства за майсторство в строителството при траките. Нека не забравяме, че траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. са считани за основоположниците на гръцката поезия, музика, култура, религия.

Гетът Залмоксис е известен не само със своята мъдрост и с по-доброто познаване на човешката душа и тяло от гръцките лекари, но е определен от Хиполит и като учител на келтските друиди.

Темистокъл е наречен спасител на Атина, а за майката на този велик човек се знае, че е тракийка на име Абротона.

Тракийска кръв тече във вените на Тукидид, Езоп, а дори и Страбон (според Юрий Откупщиков, който споменава, че дядото на Страбон носи фригийско име).

Първата гръцка граматика е създадена не от грък, а от Дионисий Тракиец.

За създадели на най-старата азбука, автори като Алкидамант и Тацит посочват Орфей и Лин.

Основател на Атина е Тезей, който е потомък на фригиеца Пелопс.

От средите на траките произлизат най-способните императори на Римската Империя:Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Регалиан, Аврелиан, Галерий, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Константин II, Констанс,  Констанций II, Юлиан, Йовиан, Ветран, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан Велики, Юстин II, Тиберий II. В периода 602-610 година властва Фока, който преди това е бил главнокомандващ на тракийската войска.

Важно е да бъдат споменати и родените във Фригия Михаил II, Теофил и Михаил III. Според Петър  Каранис (Чaранис) фригиецът Михаил ІІ не бил елинизиран изобщо, презирал елинската култура, както и много от неговите съотечественици.

Всички тези данни показват невероятният талант на местното население, наричано по време на Античността с името траки. Към изброените факти могат да бъдат добавени и други, които са също много важни:

Най-старото обработено злато - това от Варненския некропол, е тракийско. Антропологичните изследвания на Петър Боев и Славчо Чолаков доказаха, че траките са обитавали земите на юг от Дунава още от времето на Каменната епоха:

 “ Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ –  Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” - P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.

Първите градове на Европа – тези край Провадия и Юнаците, Пазарджишко са строени от траките.

Най-старият модел на колело е от земите на траките.

Най-старата писменост е от земите на траките и тук е мястото да се напомни за вярването в Античността, че най-древната азбука е изобретена от Орфей и Лин.

В своя дисертация, Николай Дерменджиев доказа, че изобретеният в нашите земи календар е осем века по-стар от египетския. Не става ли ясно с това, а и с изброеното по-горе, къде е блеснала най-рано искрата на познанието?

Това са все уникални неща, няма народ, който да притежава подобно наследство, но това не интересува поддръжниците на виждането, че старите българи са по произход азиатци и се явават нашественици на Балканите.

Не е ли безумие да захвърлим богатството и да тръгнем да се “хвалим”, че дедите ни са дошли от Азия, забравили езика си и, че са поръчали на чужди майстори да им строят градовете?

Фактите показват, че ние сме местно население, че сме запазили езика и културата си въпреки няколко жестоки чужди подтисничества. Колко народа са способни на подобен подвиг?

Етнолози като Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева и Николай Колев успяха да покажат до каква голяма степен бита на бългаското селско население, неговите земеделски сечива и пастирски атрибути, да не забравяме и фолклора, принадлежат на тракийското наследство.

Археолози като Стамен Михалов извадиха наяве неудобната информация, че свещеният за старите българи символ IYI се среща на Балканите хиляди години преди времето на Аспарух, а и, че корените на старобългарската чернолъскава керамика трябва да се търсят на Балканите.

Както се уверяваме – планини от информация крещят, че сме потомци на местен народ. Ние българите сме истинска реликва, нещо уникално, без прецедент в историята на човечеството. Жалко е само, че благодарение на недалновидни хора, постиженията на дедите ни наричани в далечното минало траки, останаха неизвестни както за нас, така и за останалата част от света. За сметка на укритото, на няколко поколения българи бе внушавано, че са потомци на азиатски пришлци, които въпреки, че са организатори на държавата, са изоставили родната реч.

Що се касае до езика говорен от Орфей, то ние го говорим и днес в развит вид. Ако не бе така, то как би било възможно споменати от Омир топоними и хидроними да се обясними на български език? Сам акад. Георгиев изтълкува имената на Пеней и Илион с думите пѣна-пяна и илъ-кал, тиня. Не е трудно да се види, че Зелия и Кабесос са обясними със стблг. зелиѥ-зеленина, а и *кабецъ-вид ястреб.



Като “аргумент”, че българския няма как да е продължение на тракийския, се казва, че речта ни е сродна на тази на сърби, хървати, словени и др. Приликата на българския със сръбски, хърватски, словенски и т.н. не може да се отрече, но това само означава, че на запад от траките са живели техни роднини говорещи близки езици. Сърбите, хърватите, словените и др. обитават земите на илирите, а пишещ за тях, Апиан без увъртания казва, че са роднини на мизите (наречени още българи бел. моя):

These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” - App. Bell.Ill. III.6


Подобно на нас, западните ни съседи и роднини са потомци на древно население познато на римляните като илири. Нека не забравяме, че още през II век Птолемей пише за балканския град Сербинум. Век по-рано Плиний споменава народа арвиати, който обитава земите на Хърватско и не е трудно да се разбере, че арвиати е чуждото предаване на хървати. Словените са познати на Херодот под името енети (венети, бел.моя). Страбон пише за въпросните енети, че са дошли край Адриатическо море заедно с траките, явно военно-политическия съюз между траки и илири е от времето на Бронзовата епоха. Eто колко лесно се разрешава “мистерията” на близостта на българския със сръбския, хърватския и словенския.

Поддръжниците на теориите за азиатския произход на старите българи трябва да осъзнаят, че действията им не са невинни, че последствията от дейността им са сериозни и са в ущърб на България. Войната на теориите за произхода ни е започната от чужденци, не е редно българи да вземат страната на противниците на своя народ, не е редно да се фабрикуват нови заблуди, не е редно и да се пречи на прогресивните изследователи правещи всичко възможно да покажат истината.

Бог вижда, народът помни и всеки получава според заслуженото.



Използвана литература:

1.Г.Ценовъ, Хунитѣ, които основаха българската държава-тѣхниятъ произходъ и тѣхното християнство, Хелиопол, София, 2018;
2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
4.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
6.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961;
7.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;
8.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;
9.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
10.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Второ, преработено и допълнено издание, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;
11.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
12.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
13.P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984;
14. НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;
15. ЛАТИНСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ-FONTES LATINI HISTORIAE BULGARICAE, том II,  Съставили и редактирали И.Дуйчев, М. Войнов, С.Лишев, Б. Примов, Институт за Българска История, БАН, София, 1960;




Пояснения:

 (1) *Прочее, дори защнитниците на старите теории признават, че през IV век в Малка Скития, т.е. точно там където са Плиска и Преслав, е имало традиция на строеж с едри квадри:

Строителството с едри каменни квадри, което отличава още първите монументални строежи в Плиска, а след това и главните строежи в другите хански аули в Североизточна България, има известни стари традиции в Мала Скития, датиращи още от края на римската епоха — IV в. Но строителство с такъв характер отличава и византийската Таврика, и то тъкмо в епохата, когато започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието с градовете там (V—VI в.). [45] “ –c.92


Да оставим настрана факта, че в Приазовието са живели значителен брой стари балканци наричани по време на Античността траки. Ние трябва да се придъжаме към фактите, а според тях, според неудобните исторически свидетелства, Плиска и Преслав са строени по времето на Константин Велики, като Кодин и дума не обелва за идване на майстори от Приазовието. Това прочее е ненужно защото както разбрахме от Анастасий Библиотекар, дори в по-късни времена Тракия е в състояние да даде 5000 майстори строители и 200 керемидчии.

Приемайки, че старите българи принадлежат на огромния народ на мизите, ние получаваме повод за гордост защото разбираме, че уникалните за времето си Плиска и Преслав са издигнати не от чужденци, а от нашите деди.

(2)*Недълго след като помагат на хетите да победят египтяните, мизите, този път заедно с тевкрите успяват да покорят всички свои роднини в Тракия, като стигат дори до река Пеней в Тесалия. Историята е разказана от Херодот.

Това свидетелство е важно защото акад.Вл.Георгиев тълкува името на Пеней със стсл. пѣна-пяна, а така става ясно, че мизите са говорили древна форма на българския език.
Същите тези мизи пише Страбон и обяснява, че заедно с гетите те обитават както земите на Север от Дунава, така и територии на юг от реката.

Явно мизи и гети са не просто роднини, но и са се разбирали отлично и това става причина за да започнат да се смесват и да създават нови племенни образувания. За това, че в Черноморските степи е имало обединение на мизи и гети, т.е. мизо-гети бел.моя са споменавали както акад. Д.Дечев, така и Кирил Влахов.

Въпросните мизо-гети бивайки конен народ успяват да се установят в Средна Азия и там стават известни на персите под името масагети. През VI век Прокопий обяснява, че хуните от негово време са познати под името масагети в дълбока древност.