23.08.2014 г.

БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА


Истината винаги излиза наяве. Понякога минава време, понякога съпротивата е жестока, но въпреки всичко истината побеждава. Днес ние сме свидетели на това.В миналото дедите ни траките бяха описвани като войнолюбиви варвари, които Рим покорява. Бяха положени много усилия да ни накарат да повярваме, че в края на Късната Античност, народът на Орфей е едно незначително малцинство, което е забравило своят стар език и култура. Някои автори признаваха плахо участието на траките в оформянето на българския етнос, но категорично отричаха възможността старите българи да са част от тракийския народ. Със славяните пък бе направена такава каша, че и академиците се оплитаха като петле в калчища.*

Днес, благодарение на антропологически и генетични проучвания става ясно, че не само не притежаваме гени типични за азиатците, но и, че българският народ е смайващо хомогенен. Това показва, че в никакъв случай не може да се говори за смесване на три различни народа след прословутата 681 година. Смесването на етнически групи на наша територия не е от този период, а от поне 6000 -8000 години по-рано.

Езикът, който говорим днес е само развита форма на речта на Орфей, Спартак, цар Ситалк и мъдреца Залмоксис. Ако това не бе така, то ние не бихме могли да обясним имената на древните тракийски премена с помощта на българския език. Представям кратък списък с названията на слабо известни древнобалкански етноними.

Abretteni – Абретените са траки от групата на мизите - Pliny V.xxxii-123. Наречени са така по името на областта Абретена. Тя се намира в Северна Мизия, недалеч от река Риндак (Rhyndacos). Страбон съобщава за Зевс Абретенски, който според стария автор е мизийски бог -Strabo 12.8.9. Топонимът Абретена се обяснява със стблг. обретати сен- намирам се, срещам се, т.е. Абретена = намерена земя. Наречена е така от древните мизийски колонисти, които са дошли от Балканите и са намерили добро място за живеене.

Бризеи- Brysае- Обитават Южна Тракия, река Нестос (Места) минава през земите им, съседи са на карбилесите и сапеите - Pliny, IV.xi-40. Бризеи може да се свърже с прилагателното бръз, бърз, т.е. значението на етнонима да е бързите, силните, смелите.

Вени, Beni за тях пише Плиний Стари, но не дава подробности - Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени прижежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам.

Ентриби/Entriboi – За тези траки пише Стефан Византийски -St.Byz.Ethnica. Тяхното име се тълкува със стблг. съществително онтроба, диал.ентреба-вътрешност, утроба. Възможното значени е -хора обитаващи вътрешноста на страната, хора обитаващи постоянни жилища. Със същата семантика е и келтското племенно название атребати. Дж. Дотен стравнява атребати с ирл. adrebad- (habiter) живея, обитавам, брет- treb – (village) село – La Langue, 229.

Крестони, Crestoni. Херодот локализира крестоните в Южна Тракия споменавайки, че река Ехейдорос извира в Крестония – Her. 7.124, 7.127. Херодот съобщава за владетел на бисалти и крестони, който отказва да се подчини на персиският владетел Ксеркс, като забранява и на синовете си да следват персийската армия. Подведени от любопитство младежите се присъединяват към Ксеркс, но завърнали се след края на кампанията, те биват ослепени от баща си поради своето неподчинение - Her.8.116.

Земята на крестоните е наречена Грестония от Тукидид -Thuc. II.99 (transl. B. Jowett. Second edition. Oxford, Clarendon Press, 1900). Това де факто е правилното име. Племенното име грестони (крестони) се тълкува лесно със стблг. гренстивървя, отивам, идвам. Грестони (крестони) означава скитащи, хора, които са в движение. Тези траки са се занимавали с трансхуманно животновъдство. Заедно със стадата си те са търсели свежа трева – през пролетта в планините, а през зимата в земите край Бяло Море където климатът е мек.

Тукидид добавя и едно интересно твърдение, а именно, че сред крестоните и бистоните живеят пелазги (те са най-старото население, което и обитавало територията на Гърция) – Thuc. IV.109.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg


Одони, Odones – споменати ти са от Стефан Византийски -St.Byz. Ethnica. Името на одоните е сродно на това на одомантите, свързано е с думата ода-вода. От същия характер е скитското (сарматското) племенно название удини, а и това на роднините им носещи името вудини. Удините са споменати от Плиний Стари – Pliny, VI.xv-38, а вудините от Херодот -Her.4.21, 4.105, 4.123.

Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. pr-aimer-обичам “Freunde”-приятели – Gindin, z.32.

Явно става дума за гостоприемни, миролюбиви хора, които със своята мъдрост и кротко поведение са спечелили уважението и възхищението на сънародниците си, а и това на чужденците. Такива племена е имало в древността. Херодот споменава за аргипеите, те прочути с благият си нрав и са считани за свети хора. Помагат със съвети при разрешаване на междуплеменни конфликти и дават подслон на бежанци от други места – Her. 4.23.


Списъкът може да се удължи прилично. Името на тракийското племе веси се обяснява със стблг. вьсъ-селище, т.е. веси означава заселени хора. Одриси се тълкува със стблг. одрина-ограда, т.е. одриси означава – хора живеещи в укрепени селища. Значението на етнонима витини е обитатели, етимология получаваме от стблг. витати-пребивавам, живея някъде.


http://restlesspilgrim.net/blog/wp-content/uploads/2011/12/Map-Asia-in-Roman-Times.jpg

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c0/Heinrich_Kiepert._Asia_citerior.Bithynia.jpg

Ако само едно-две тракийски племенни имена се тълкуваха със старобългарски думи, ние можехме да приемем това за случайност. Истината е обаче, че като цяло тракийските етноними се тълкуват на български език. Това показва, че няма никакво нашествие през 680 година. Единствените нашественици през Античността са римляни и гърци. Страната ни е била окупирана и екплоатирана повече от половин хилядолетие.

След много опити дедите ни успяват да сложат междуплемените различия настрана и да се обединят за общото благо. Така и става, съюзът между мизите наречени още българи и гетите наречени славяни* довежда до обединението на свободните тракийски земи на север от Дунава с тези, които Рим е тъпкал шест века.

Държавата ни се възражда за пореден път и се възражда с такава сила, че бившите окупатори треперят под властта й. Способността за възраждане, за издигане от пепелищата е типична черта на нашия народ. Богатствата могат да ни отнемат, могат временно да окупират земята ни, но духът ни не могат да пречупят. Когато желае, българинът може да стане свободен!



*Моля ви, прочетете това пояснение внимателно и проверете сами фактите!

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. 
През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите...Запитайте се – защо тази информация се укрива усилено?

Истинските славяни са гетите-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава- Така нареченият съюз между стари българи и славяни не е нищо друго освен съюз между два тракийски народа – гети, носещи ново име славяни и мизи, носещи ново име българи.

Понеже името на гетите-славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. 

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от лингвистиката с име на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.


Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни-гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.

19.08.2014 г.

НЕИЗВЕСТЕН НАДПИС ОТ ОДРИСКА ГРОБНИЦА


Преди време ми бе изпратена интересна снимка на непознат за мен надпис. Става дума за ножница на меч, върху която е гравиран текст. Находката е от V-ти век пр. Христа, намерена е в гробница от земите на одрисите. Публикацията за забележителният артефакт е от 1976 г. и за жалост не е от български автор. Данните дължим на Мелюкова и Мошкова – редактори на “Скифо-сибирский зверины стиль в искусстве народов Евразии”.

В тази книта, за находката от нашите земи е казано следното: "Трудно е да си представим, че майстори с тракийски имена са изготвяли златни и сребърни предмети някъде другаде, освен в своята богата страна...".  "Паметници, близки по стил по ред признаци, прнадлежащи на един художествен кръг, произхождат от един художествен център."





На надписа се виждат две тракийски лични имена – СЕФТ и ПАЛАГАРОС. Първото е добре известно, но второто не е споменавано нито от траколози, нито от историци (поне по мои сведения). Първоначално мислех, че ПАЛАГАРОС е гръцки антропоним, или топоним, такъв обаче няма регистриран никъде. Самото име ПАЛАГАРОС няма смисъл на гръцки език. Остава възможността това да е гърцицираното предаване на древно тракийско име. Понеже царското име Берисад е предавано като Перисад, то е напълно възможно ПАЛАГАРОС да е всъщност БАЛАГАРОС.

Това име е изключително близко до старомакедонското лично име БАЛАГРОСБлизко е и племенното име БАЛАГРИ – хора в армията на Александър Велики. Заедно с одрисите и агрианите те са осигурили доста победи на синът на Филип II. До края на XVIII век балагрите са считани за народ описан от Квинт Курций Руф и Луций Ариан. През XIX, XX и XXI век се започва яростно отричане на тази възможност и с фанатизъм се повтаря, че няма хора с име балагри, това било грешка...



Странното е, че от времето на Квинт Курций Руф – средата на I век век, до края на ХIХ век, т.е. около 1900 години хората не са смятали, че народностното име балагри е грешка, макар в миналото латинския език да е ползван доста повече от днес. Откакто България е освободена от жестокото турско подтисничество, изведнъж балагрите вече не са племе…а грешка...

Да се признае, че е имало народ балагри в армията на Александър Велики е било и все още е неудобно за тези, които искат да ни изкарат пришълци в собствената ни земя.
Неудобно е не само съществуването на етноним балагри, но и топонима Балагрос, чието алтернативно име е Орбелос. То пък съвпада с най-древното название на Беласица.

Напълно е възможно древен балкански народ с име балагри да е дал името на топонима Балагрос. Старомакедонското лично име Балагрос и одриското Балгарос са най-вероятно на етническа основа, т.е. Балагрос и Балагарос имат знание българинВ тракийската именна система същестуват антропоними изведени от етонним. Това са Тюнос от тюни, Гетас от гети, Пеон от пеони, Дардан от дардани и т.н. Защо тогава да няма Балагрос, Балагарос от балагри-българи?

Верно е, че освен Руф и Ариан никой друг не споменава племе балагри, но това е разбираемо. Изворите за нашите деди идват предимно от враговете им, които в никакъв случай не са били глупави и са осъзнавали, че всички извори за древното присъствие на българи на Балканите трябва да се премълчи. Не трябва да забравяме и това, че някои богати и могъщи тракийски племена като дероните също не са споменати в старите летописи, а точно дероните секат монети, които нямат равни на себе си през V век преди Христа. Наивно е да се мисли, че дероните са били бедни и незначителни. Причината да не присъстват в хрониките е цензура, или даже умишлено унищожени сведения.

Точно така стои въпроса с одриското име Балагарос и народа балагри. Те са неудобни за определени кръгове и поради тази причина не се говори за тях. Как да си обясним иначе мълчанието на учените ни относно надписа върху одриската ножница от V век преди Христа, а и присъствието на племе балагри край Беласица.

Отново на Балканите, в Панония Плиний Стари разполага народът белги- Historia  Naturalis, III.XXV.148. Векове по-късно Йоан Зонара нарича българите с името панонци -Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. А самата България означава като Панония -Πανονία ἡ Βουλγαρία (Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, стр. 374). В тази Панония е и град Болгум. Въпреки топонима Болгум, етнонима белги и ясното свидетелство на Зонара, че българите са стари обитатели (и) на Панония, тези неща се характерзират като ...грешка.

Май грешката се състои в това да се пренебрегват ценни епиграфски паметници, топоними, чиито названия са близки до народностното ни име, както и сведенията на уважавани летописци... Няма логика корените на народа ни да бъдат търсени извън Европа понеже нито антропологически, нито езиково, или културно ние не принадлежим на народите на Изтока.

Щом народностното ни име се среща в средите на одрисите, панонците, мизите и т.н. това означава, че още през първото хилядолетие преди Христа се е обособила група древни балканци, които са носили вариант на името българи. Това е нещо уникално и със сигурност трябва да се проучи. По това време -V век преди Христа все още няма споменаване на народностни имена като германци, испанци и т.н.... българското народностно име обаче е познато и то не край Аму Даря, не в Памир и Тибет, а на Балканите.

Малко по малко лъжите за нас се срутват. Малко по малко истината за произхода и заслугите ни започва да излиза. Със славата обаче идва и отговорност – който се счита за българин, трябва да се държи като българин, т.е. да е добър, честен, да има смелостта да търси своето, да го пази, за да има и след нас българи.



Благодаря на Мартин Константинов за ценната информация!

17.08.2014 г.

ЕТО КАКВО УКРИВАТ ОТ НАС


В миналото вярвах, че в нашата история няма съзнатели манипулации. Мислех си, че учените съвсем случайно са направили грешки. Все пако никой не е застрахован от залитане в една, или друга посока. Няма изследовател, който да не се е заблудил по отношение на определени факти.

С течение на времето обаче се уверих, че грешките не само са много, но и са укрити доста важни неща. Укриването на даннни вече изключва възможността за грешка напълно. Съществуват планини от информация, които изобщо не са ни представени от хората писали за етническата принадлежност на старите българи. Без тези важнни данни ние няма как да направим проверка на неиздържаните теории, които все още тровят съзнанието на студентите.

Едно от най-важните доказателства за произхода на народа ни са двете мащабни антропологически проучвания на д-р Методи Попов. Изследвани са не сто-двеста българи както правят някои днес, а около 10 000-11 000 сънародници. Ето какво е заключението от първото изследване, това от 1938 година:

“Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси (М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.111).

Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” (М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.122) .

Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи 
“Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния  български народ принадлежат  изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип.” [М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959, с. 260].

Тези данни унищожават с един замах теорията на тюрко-алтайския, а и иранския произход на старите българи. Антропологията е точна наука, там резултатите зависят не от нечие мнение, а от краниметричните и серологични изследвания. Мащабният характер на проучванията изключва евентуална грешка, която може да възникне при малък брой изследвани индивиди.

Редно е да се запитаме - защо този солиден материал не е използван от нашите учени? Изключение прави само проф. Ганчо Ценов. Д-р Методи Попов не компрометиран, работите му са публикувани в Придворната Печатница и в Българска Академия на Науките. Укриване на ключова информация не е научен метод, подобно действие е недопустимо в едно свободно и демократично общество. Ако за първото изследване от 1938 година има някакво оправдание, то какво да кажем за второто от 1959 година?

Не само резултатите от важните антропологически проучвания са укрити от българския народ. Редица изследователи опитващи се да представят старите българи като тюрки не представят изобщо паралелите между старобългарските и тракийските имена.

Едва ли има някой от нас, който да не е чувал за старобългарския род Дуло. Десетки години наред обаче учените затваряха упорито очите си за тракийското име Дулас, Дулес - Δούλας, Δούλης. То е известно от няколко надписа, а е и название на древно тракийско Божество – Дула, Ямба Дула (Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, с.54, 176). В Плиска, по тухли от времето на римското владичество, са намерени печати с  имена като Дулес, Маркия, Дионис (С.Дамянов, За произхода на античната строителна керамика в Плиска, Мадара и Преслав, Известия на НИМ, том 5, Наука и Изкуство, София 1985).

От доста време е известно, че името Дуло и неговите варианти са употребявани в земята ни векове преди така нареченото идване на Аспарух. Тези изследователи, които си вършат работата добре знаят, че името Дуло съществува на Балканите още от Бронзовата епоха, среща се на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа под формата DU-LO (Ю.В. Откупщиков, Догреческий Субстрат у искоков европейский цивилизации, Издательство Ленинградского Университета, Ленинград, 1988).

Тази важна информация специалистите не благоволяват да представят на широката публика. Не ни се казва и, че освен Дуло в микенските документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат и други старобългарски родови имена като Вокил и Ерми.

Едно име може да се приеме като случайно съвпадение, но каква е вероятността три старобългарски родови имена случайно да съвпадат с негръцки имена от микенски документи?

И това не е всичко, на документи от XIV-XIII век преди Христа, с регистрация  534 a 23 (XXIII), 236 Nj 42 (XXVII), 468 Xm 11 (LII), 798 Cb 01 (LXV) се срещат варианти на типични старобългарски имена като Кубер, Винех, Кормесий, Севар, Крум, Токт...И това ли да го наречем случаност? А дали е случайност, че на микенските документи няма нито едно типично гръцко име като Милтиад, Аристид, Алкивиад, но пък се срещат такива като Мирул, Видул, Дейко...Да сте чували обаче за тези важни факти?

Писмеността, с която са документирани Дуло, Вокил, Ерми, Кубер и т.н. се нарича Линеар Б. Ако сравним знаците от тази древна азбука с руните на старите българи ще установим, че се срещат над 40 успоредици. Броят на идентичните или показващи голяма прилика знаци е толкова голям, че думата случайност е напълно неуместна.


Hе би трябвало да се учудваме, ако разберем, че абсолютно всички руни от розетета от Плиска имат паралели не само сред знаците на Линеар Б, но и на доста по-старата писменост Линеар А. Нейният прототип е от земите на Тракия.




Най-интересното в този случай е това, че ако на руните от розетата от Плиска дадем стойности от Линеар Б, ще прочетем чисто български думи.




ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка [1]
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА- буря;
ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити-викам;

Четенето е лесно и всеки наш лингвист, който е запознат с Линеар Б би трябвало да може да види приликата с руните на дедите ни и да разшифрова българските думи.
Защо никой специалист не се е заел с това за мен е пълна загадка.

Загадка е и това, че при разглеждането на старобългарските погребални обреди не се обръща внимание на паралелите с тези от земите на микенците употребяващи български имена. Жертването на кон и куче в гроба на благородник е напълно непознато на гърците в Античността, но се среща по-рано в Атика (Ruth Palmer, "The Horse and the Maiden" ). Тази Атика, в която според Срабон са живели траки и то във времето преди Троянската Война, т.е. по времето, когато някой е използвал Линеар Б, за да документира български лични и родови имена.

“for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”  VII.7.1


Как мислите, дали е редно да се премълчават данните показващи, че старобългарската погребална традиция има корени на Балканите? Понякога се стига даже до куриозни и абсурдни ситуации. От известно време се знае, че старите българи са издигали погребални могили. Пишейки за тези паметници Рашо Рашев подчертава, че те са в речна долина, докато това не било характерно за тракийските. 

Подобно изказване е меко казано странно като се има предвид, че една от най-големите концентрации на тракийски могили е в Розовата долина където текат реките Тунджа и Стряма. Трудно ми е да си представя, че Рашев не е бил запознат с географията на България, а и с тракийската археология...чудя се защо е премълчал очевидната прилика...

Премълчано е и това, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация е позната в Тракия още от Каменната епоха. Едва в последно време Й.Йорданов и С.Йорданов публикуваха данни за това, че този странен обичай се среща на наша територия от най-дълбока древност, а и е типичен за траки и пеласги (Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовият гроб при Девня, Тангра ТанНакРа, София, 2008, с.125, С.Йорданов, Тракийският Войн, Фабер, Велико Търново, 2000, с. 223).

Дали е редно когато някой учен пише за това как Крум Страшни направил от главата на Никифор Геник ритуална чаша, да не се спомене, че траките също са правели чаши от черепите на враговете си. За това знаем от римският летописец Флор: III, 4 After the Macedonians (heaven save the mark) the Thracians, former tributaries of the Macedonians, rebelled…. 2 Throughout the period of their advance they left no cruelty untried, as they vented their fury on their prisoners; they sacrificed to the gods with human blood; they drank out of human skulls.


Оказва се, че обичаят да се прави чаша от черепа на заклет враг е типичен за траките, но нито Бешевлиев, или пък Симеонов, Ваклинов и т.н. не споменават за това. Не се казва и дума, че бръсненето на главата и оставянето на кика се практикува от траки и пеласги още от времето преди Троянската Война. За това ни съобщава Плутарх: “Now the Abantes were the first to cut their hair in this manner, not under instruction from the Arabians, as some suppose, nor yet in emulation of the Mysians, but because they were war-like men and close fighters”


Редица учени свързват строежа с квадри със старите българи. Съвсем наскоро Й. Йорданов направи следното изказване в своя творба: По-сложен и въпросът с приноса на този етнос с възникването на монументалното квадрово строителство от така наречения плисковски градеж, което повечето изследователи приемат за българска традиция. Каквито и да са пътищата, по които този внушителен и ефективен начин на градеж да прониква в България, несъмнено е, че инициативата за неговото въвеждане принадлежи на управляващата българска аристокрация”. (Й.Йорданов, Антропология на древните българи, Масовият гроб при Девня, Тангра ТанНакРа, София, 2008, с. 18).

Това, че дедите ни са били майстори строители не може да се отрече. Защо обаче е пропуснато сведението на С.Торбатов, че градежи с квадри има на Балканите още през III-IV век (С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития (краят на III-VIII в, Фабер, Велико Търново, 2002, c.240). С още по-голям контраст е сведението на други колеги на Йорданов и Торбатов, а именно Георги Китов и Даниела Агре. Според тези изследователи строежи в Тракия има още през IV век преди Христа- (Г.Китов, Д.Агре, Въведение в Тракийската Археология, ИК Авалон, София, 2002). Ето, има данни показващи, че строежите с квадри са познати на траките около 1000 години преди идването на Аспарух. Не е ли това важна информация, не променя ли тя старите виждания?

Нека обърнем внимание и на други аспекти от бита на дедите ни. Веселин Бешевлиев споменава в работите си за многоженството при старите българи, но за съжаление пропуска свидетелството на Страбон, който казва за траките, че при тях е нормално един мъж да има десет-дванадесет съпруги: “the Thracians, and most of all we Getae (for I too boast that I am of this stock) are not very continent;" and a little below he sets down the proofs of their incontinence in their relations with women: "For every man of us marries ten or eleven women, and some, twelve or more; but if anyone meets death before he has married more than four or five, he is lamented among the people there as a wretch without bride and nuptial song”. VII.3.4.


В древността многоженството е било наложително защото поради войните мъжете са били много по-малко от жените и, за да не бъдат те изключени от обществото се е практикувала полигамия, чийто край идва след приемането на християнството.

Всеки сънародник знае, че знакът IYI e типичен за старите българи. Съвсем малко обаче са тези, които са запознати с изследванията на Ст.Михайлов, Дж.Бенсон, Я.Тодорович показващи, че знакът IYI е познат на древното балканско население от Бронзовата и от по-ранната Неолитна епоха, т.е. IYI  присъства на Балканите около 6000-7000 години! (С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987).

Пълна лудост е при наличие на тези данни, които са отпечатани в престижни издания, да се твърди, че знакът IYI е донесен в земите ни едва през Ранното Средновековие, или пък, че е изобретение на римляните. Разбира се тази информация е неудобна на поддръжниците на иранската теория за произхода на старите българи. Навярно поради това те я премълчават.

С охотност тези господа споменават извори, в които дедите ни са наречени скити. Верно е, има не един-двама автори причисляващи предците ни към скитите, но има и няколко важни подробности. Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ.

За Страбон саките са източни скити, но живелият много по-рано Аристофан без колебание казва – саките са траки. (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, с.326.). Дион Касий също вижда родство между траки и скити, определяйки тракийското племе даки като клон на скитите: “These beasts, accordingly, were brought in, and moreover Dacians and Suebi fought in crowds with one another. The latter are Germans, the former Scythians of a sort”. LI.22.4



Това, че траки и скити делят общ произход се вижда и от сходните им погребални обреди. И двата народа вдигат надгробни могили, жертват коне и хора. И двата народа имат култ към бог Арес, който е признат за тракийски. Херодот съобщава, че при скитите само за Арес се издигат храм и олтар: “ It is not their custom however to make images, altars or temples to any except Ares, but to him it is their custom to make them”.



Пак от Херодот научаваме, че върховният бог на скитите носи името Папайос: “Zeus, being most rightly named in my opinion, is called Papaios.” IV.59. Персите не познават нито Арес, нито Папайос, но и двата бога са почитани от траките. Персите почитат слънцето, но не го наричат като скитите Гетосур, с подобно име е тракийското слънчево божество Сурегет.

Да сте чували обаче за тези факти от хората опитващи се да изкарат старите българи иранци? Няма такова нещо...нали като се споменат тези неща и иранската теория ще се сгромоляса като тюрко-алтайската терория за прозихода на старите българи. Ще ми се някой от тези господа, които се опитват да отрежат корените ни и да ги захвърлят в Азия, да ми обясни един феномен- Защо в именната ни система няма нито един ирански теоним като Ахура Мазда, Апам Натат, Арияман? За сметка на това до ден днешен в именната ни система се срещат над десет тракийски теонима:

- Българското лично име Богоя идва от тракийското Багайос

- Българското име Балей е идентично на тракийския теоним Балей.

- Басарина е старо българско име съответстващо на тракийското Басарей.

- Бистрьо отговаря на тракийското божествено име Бистирас.

- Венда е изведено от тракийския теоним Вендис, позната и като Бендида.

- Витьо произлиза от древното божествено име Витю.

- Диньо, Деньо са вдъхновени от името на богът на светлината Дин/Ден.

- Според Вл.Георгиев тракийският теоним Залден съотвества на българското лично име Златан.

- Хубавото наше име Млад пък има успоредица в тракийския теоним Молодас.

- Сава идва от Савазий – едно от имената на Дионис.

- Ярей е по-новия вариант на Арей, Арес – богът на войната


И после някой ще тръгне да ни омайва, че траките били изчезнали, а старите българи били ирански пришлци. Всеки има право на лично мнение. Хубаво е да има различни виждания, но не е нито честно, нито оправдаемо да се укриват данни от българския читател. Нека направим кратко обобщение на представените до този момент данни.

  1. От гледна точка на антропологията ние сме европейци, като повечето от нас принадлежат на типа население, който е на Балканите от памтивека. Тези данни бяха потвърдени от генетическите проучвания, според които повечето от нас носят кръвта на население обитаващо земята ни от поне от Каменната епоха. В такъв случай е напълно безмислено да се търси нашия произход в Азия.

  1. Типичният за старите българи знак IYI присъства на Балканите още от Каменната епоха, а над 40 от руните на старите българи имат ясни съотвествия с употребяваните през второто хилядолетие преди Христа Линеар А и Линеар Б.


  1. В микенски документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а също и династични имена като Крум, Кормесий, Севар, Токт, Винех.

  1. Изкуствената черепна деформация не се появява на Балканите едва след прословутата 681 година, а практикувана на територията ни още от Каменната епоха.

  1. Бръсненето на косата и оставане на кика не е обичай, който се появава на юг от Дунава едва в Късната Античност, има го още преди Троянската Война при тракийските племена абанти и мизи, наречени още българи.

  1. Старобългарските погребални обреди са продължение на тракийските. Старите българи вдигат могили над гробовете на своите благородници, а също така жертват кон и куче в гроба на боец. Тази практика съществува на Балканите още от Бронзовата епоха.

Питам се, като се имат предвид тези данни, кое дава повод да се търси нашия произход в Средна Азия? Защо трябва да се премълчава, че правенето на ритуална чаша от черепа на враг е тракийски обичай? Защо на българския читател не се казва, че в именната ни система няма ирански теоними, но тракийските са в изобилие? Защо тези, които се опитват да изкарат дедите ни скити дошли от планината Имеон не обяснят, че Имеон е най-древното име на Cтара Планина, което е споменато преди около 2500 години, а според няколко автора скитите са тракийски народ?

Тъжно е, че чужденци трябваше да обяват на света Дунавската цивилизация за най-старата в Европа. Тъжно е, че макар учени като Георгиев и Дуриданов да загатнаха, че в нашите земи се е зародила най-старата писменост, новото поколение учени не намира смелост да развие и най-вече популяризира това революционно откритие. Съзнанието на българчетата се трови с лъжи написани от недобросъвестни хора, а няма кой да даде гордост и самочуствие на младото поколение обяснявайки, че във вените ни тече кръвта на най-древния цивилизован народ, че първо в нашите земи е блеснала искрата на познанието...И после се чудим защо някои от нашите студенти в чужбина се срамуват да се нарекат българи.

Докато по времето на тоталитаризма учените имаха оправдание, днес такова няма.
Днес никой не е в състояние да ги прати в Белене, ако се заемат да покажат истината за произхода ни и с това да дадат самочуствие на народа ни. Видяло се е, че ако чакаме някой да се сети да направи това, ще си умрем недочакали. Ето за това нека сами да търсим, проверяваме и разпространяваме истината за нашето минало.

Нека всеки знае, че дедите ни са се учели да пишат хиляди години преди западноевропейците. Нека всеки знае, че ние сме имали градове хилядолетия преди западноевропейците. Нека всеки знае, че предците ни извадиха латини, германи, келти и др. от мрака на Каменната епоха предавайки знанията за организираното земеделие и скотовъдство. Нека всеки българин знае това и се гордее с произхода си. Без да се уважаваме сами, без да сме с гордо вдигнато чело, как да очакваме някой друг да го направи...


16.08.2014 г.

НА КОЛКО КОНТИТЕНТА СА ЖИВЕЛИ ТРАКИТЕ?

Много стари автори са изразили възхищението си от нашите деди. Херодот е смаян от многолюдието на народа ни. Тукидид е удивен от богатството на Одриското Царство, чиито годишни приходи от данъци са около 800 таланта сребро и злато (или около 21 000 килограма). Плиний нарича Тракия най-могъщата в Европа. Страбон съобщава, че макар и опустошена, страната ни е способна да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника. Като подкрепа на страбоновите думи, няколко века по-късно, в Totus  Orbis  Descriptio  срещаме сведението, че Тракия  е неизчерпаем източник на способни войници.

Освен, че се славят като богове на бойното поле, предците ни са и хора на духовността. От средите на народа ни произлизат Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад- тези, които оформят културата на гърците. Да не забравяме тракийският произход на Езоп, Тукидид, Темистокъл, Дионисий Тракиец. Според Иполит пък учението на келтските друиди е базирано на доктрината на гетът Залмоксис. За тракийски култ при келтите споменава Страбон описвайки храм при делтата на река Лоара...

Няма съмнение, че предците ни са били влиятелни и забележителни хора. Нито германи, нито келти, нито иберийци, гърци и т.н. не могат да се похвалят с такъв принос към ранната европейска култура. Съвсем естествено е, че силни и многолюдни хора като дедите ни, в определен момент ще бъдат принудени да напуснат Родината и да колонизират нови територии. Преди да споменем кои други земи са колонизирани от потомците на Залмоксис и Орфей, ще уточним до къде са се простирали тракийските владения преди около 6500-7000 години.

Благодарение на разпространението на няколко вида керамика, идоли, постройки, а и специфични погребални ритуали, може да се отсъди, че в  края на Каменната епоха народът наречен от Омир с името траки е обитавал не само Балканите и Мала Азия, но също Черноморските степи, а дори и значителни части от Средна Европа – Словакия, Босна, Унгария.

Поради огромната територия, която дедите ни владеят, с течение на времето възникват регионални особености, оформят се племена с различни имена, но употребяващи близки наречия, носии, обреди. Именно тези общи неща ще помогнат на старите автори да осъзнаят, че траките обитават няколко континента.


В Мала Азия са живели племената мизи, фриги, витини, медовитини, халиби, меони, мейони, бебрики, мариандини. Самата Троя е основана от дедите ни. Знаем за това от паралелите в керамиката на градът на цар Приам и Южна Тракия. Алтернативното име на великолепния град – Илиос се обяснява със стблг. дума илъ-глина, кал. Илиос-Троя е издигнат край блатисти места, които са предложили естествена защита на селището.

http://www.lib.utexas.edu/maps/historical/shepherd/asia_minor_p20.jpg

Край Карпатите и Черноморските степи са регистрирани даки, гети, карпи, тирагети, костобоки и др., а до изворите на Висла Клавдий Птолемей поставя клон на бесите, в близост до селищата Сети Дава и Даки Дава.

На територията на Украйна е било Тракийското Боспорско Царство, чиито владетели носят имена като Спароток, Котис, Реметалк, Берисад, Раскупорис, Аспург... По епиграфски надписи от Северното Чероморие срещаме тракийски имена като Дюрпан, Дзурес, Дзеродзис,  Сефт, Диза, Моко, Васта, Вистес, Витю, Даос, Суро. Територията, на която се срещат тези имена е наречена от Тефан - Стара Велика България.


http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg/675px-Bosporan_Kingdom_growth_map-fr.svg.png

Тракийското Боспорско Царство

Да обърнем внимание и на Западните Балкани. Трибалите са обитавали земите на днешната Сърбия и Хърватско, а най-западните покрайнини на гетите са влизали в пределите на днешните Словакия, Чехия, а дори и Германия – Шварцвалд. Няма исторически извори Унгария да е обитавана от траки, но археологическите данни показват това достатъчно красноречиво. Керамиката на Корошката култура, а и тази от Тиша-Полгар показва смайващи прилики с нашата от Стара Загора и други места.

През Бронзовата епоха част предците ни превърнали се в този период в най-голямата етническа общност на Европа, колонизират част от Армения. Там Страбон локализира армено-халибите. За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян споменава и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм.Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа. Споменати и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Испили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия). Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отношение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе  скаи  Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

Армения е далеч от Балканите, но предците ни отиват и по-далеч. За траки в Средна Азия пише Плиний Стари поставяйки сарапарите в Бактрия (откъдето според някои днешни автори произлизат старите българи). Същият летописец локализира кикони, туни и брисари на изток от Бактрия, в близост до Индия. Повече подробности дава Ариан, който твърди, че не кой да е, а тракиецът Дионис е създателят на индийската цивилизация.

Тези данни са подкрепени от сведения на доста стари автори- Филострат,  Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нон, Плиний, Страбон. Не само древните исторически извори, но и археологически находки показват присъствие на стари балканци в Индия. Става дума за особен вид керамика и оръдия на труда, за които се признава, че са внесени в Индия. Понеже прототипите на керамиката и оръдията на труда се срещат по-рано в Тракия, това ни дава повод с увереност да кажем, че траките са изиграли сериозна роля в оформянето на културата на народите на Средна Азия.

За жалост българският читател не е запознат с тези важни данни и локализирането на траки край Хималаите и Ганг звучи като фантастика. Възползвайки се от това, че повечето от нас не са запознати с работите на Ариан, Плиний и др. някои съвременни автори се опитват да ни убедят, че нашите корени са край Памир и Тибет, но без да обелят и дума за присъствието на траки в Бактрия и Индия. Този метод на поднасяне на данни нито е научен, нито е почтен.

Несъмнено впечатляващо е това, че предците ни са успели да стигнат толкова далеч на изток. Нашата реч е отеквала край Хималаите и река Ганг преди няколко хиляди години. Не по-малко впечатляваща обаче е и колонизацията в южна посока. Описвайки конфликт от III век преди Христа, Полибий съобщава, че в армията на египетския владетел Птолемей IV са влезли 4000 траки и гали, от тези, които населяват Египет...т.е. страната на пирамидите е била дом на значителен брой наши предци.

Още по-рано, в периода X-VIII век преди Христа, фараони са не местни хора, а преселници от Балканите наричани от египтяните с името ма, мешвеш, мешуе. Това са де факто мези, мизи наречени в по-късни времена българи. През V век Херодот нарича мешуе (мизите) с името максии, добавя, че те бръснат част от косата си оставяйки кика и допълва, че тези хора все още помнят своята стара земя край Троя (там където е Мизия, в която Деметрий Хоматиан локализира част от старите българи).

Със сигурност доста сънародници ще приемат с недоверие твърдението, че нашите деди са обитавали дълги векове Северна Африка и даже са седели на египетски престол. С опасност скептицизма на определени индивиди да нарастне, ще бъде добавено и още нещо. Тракийското присъствие в Египет е от още по-ранен период. Учените знаят добре, че благородниците от първите три египетски династии не са от местен произход. Става дума за едри, широкоплещести хора със светла кожа и кестенява, рижо-кестенява коса.

От къде са дошли тези пришълци все още никой не се е наел да каже. Факт е обаче, че в Египет съществува керамика имаща прототип на Балканите. По ранните съдове – от първите три династии се срещат знаци, които няма нищо общо с по-късните йероглифи, но за сметка на това няколко века по-рано ги има на Балканите по съдовете намерени във Винча, Тартария, Градешница.



  Странни знаци, които са използвани около три века в Египет, а доста преди това в Тракия

Освен в край Нил, дедите ни се заселват и по Британските острови. В ирландски предания се говори за идване на народ с име болги от Тракия. Това е станало на няколко вълни, като едно преселение е от VI век преди Христа. По-късно дедите ни попълват римските легиони стационирани в Британия. Запазени са погребалните паметници на Руфус Сита и Лонгин Сдапезе
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/00/Rufus_Sita_Tombstone.jpg

Имало е даже тракийска казарма в Камулодунум- мястото, по чието име възниква легендата за Камелот – замъкът на крал Артур. Най-интересните следи от дедите ни обаче са древните британски топоними  Deva, Venta Bulgarum и Blato Bulgium

Колко наши предци са останали в най-западния край на Европа не може да се каже със сигурност, но няма да са били малко понеже може да се говори за балкански генетически отпечатък в Британия. Това е установено от проучване извършено неотдавна (Steven Bird, 2007).

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales,  England  and Scotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants. Haplotype data from several major genetic surveys of Britain and Ireland are examined, analyzed and correlated with historical, epigraphic and archaeological information, with the goal of identifying any significant phylogeographic associations between E3b1a-M78 and those known Romano-British settlements and military posts that were associated specifically with Roman soldiers of Balkan origin. http://www.jogg.info/32/bird.pdf

Ето, това в общи линии са данните относно тракийската диаспора – земите населени с наши предци в древността. От Хималаите до Британия и от Скандинавия до Египет дедите ни са оставили следи от своето присъствие. Интересното е това, че където и да са отивали те са създавали цивилизации. Това показва невероятните заложби на нашите предци. Докато едни поробват и подлагат на геноцид цели народи, дедите ни дават благоденствие и светлина.

Талантът и духовната сила на Залмоксис и Орфей не са се загубили. Не са изчезнали също силата и мъжеството на страховития Арес. Те са пропити в кръвта на всеки българин. Доказвали сме това многократно и пак ще го докажем при наличие на подходящите условия. Когато истината измие помраченото съзнание вече ще можем да видим кои сме, какво можем и как да го постигнем. Когато човек е изпълнен с гордост, решителност, но и любов към ближния, тогава сякаш и Господ помага. Тогава вече нищо не може да ни спре.




ПЕРПЕРИКОН

Loading...