4.10.2022 г.

ПОКАНА ЗА НОВА БЕСЕДА НА ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ

 

В края на юли, в Пловдив направих представяне на книгата си Неразказаната История на Траките. Въпреки отпускарския сезон, а и жегата интересът бе голям и залата отново се препълни, а времето не стигна, за да се даде отговор на всички въпроси. За да се компенсира това, Издателство Атеа организира ново събитие: Древните цивилизации по българските земи и приносът им за културите в Европа и света.

 


Събитието е на 19 октомври (сряда) 2022 г. място: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис
III-ти Обединител“ No. 89, Културен център "Тракарт", “Археологически” подлез. Начало в 18 ч.

 

 

Темата засяга важни, но за жалост неизвестни моменти от тракийската история:

 


1. Ранното тракийското влияние над гърците и римляните.
2. Приносът на траките в появата на Арменското царство и Хетската Империя.
3. Прародината на арийците покорили Индия.
4. Участието на траките и пеласгите в похода на Морските народи срещу Египет.
5. Какъв е произходът на Кадъм.
6. Поява и характер на древната азбука.
7. Българският език като продължение на тракийския.

 

Всички тези въпроси са важни, най-вече този за древната писменост. Данни има в изобилие, но за жалост повечето от нашите учени все още не могат да се откъснат от старите си, основани на предубеждения и оскъдна информация виждания. Някои наши изследователи са извършили свои проучвания и са стигнали до заключението, че произходът на Кадъм и неговия род трябва да се търси на Балканите. Публикациите обаче са известни предимно на шепа специалисти.

 

Историята не писмеността е ясна, но и тя не отърва на традиционните виждания, защото истината има потенциал да свали Атина и Рим от техния пиедестал. Факт е, че най-древните писмени знаци са тези от земите обитавани от траки. Факт е, че тези знаци са основата на минойската и микенска писменост, а и тази на финикийците, но уви – у нас все още властва догмата, че траките са безписмен народ.

 

Пеласгийска писменост от Левант, прототип на финикийската (по Кук)

Искрено се надявам да успея да разкажа и за тези неща, които не съм успял да спомена в новата си книга.

 

В Неразказаната История на Траките съм отделил няколко глави, засягащи походът на Морските народи срещу Египет, дал съм информация и за фараоните от неегипетски произход. Обяснил съм, че те са реално мизи, дошли от територията на северозападна Мала Азия, но чиято прародина е Дунавската равнина.

 

Изображение на воин от мешвеш-мизите, киката, а и татуировките са силна индикация за етническия произход на тези хора.

Мизи (наречени по-късно българи) на египетски престол звучи странно, дори абсурдно, но фактите са си факти и тези, които проверят щателно информацията в Неразказаната История на Траките, ще се уверят, че съм прав.

 

Това, което не успях да представя в книгата си, са още по-ранните тракийски влияния в страната на пирамидите. Става дума за военните действия споменати от Херодот и Йордан, но и от Манетон, който пише за идването на царете-пастири в Египет. Става дума за времето на далечната XII династия, когато в край Нил се появяват конете, конските жертвоприношения в гробовете на бойци, колесниците, бронзовите оръжия и т.н.

 

Определени учени смятат, че царете-пастири са от средите на митаните, от чийто език са оцелели думите: вартанавъртене, тератри, панчапет, саттаседем и т.н. Става дума за клон на древните арийци, като това се вижда не само от езика, но и от религията на митаните, почитащи Индра, Варуна, Митра. Най-рано тези богове са споменати в епиграфски паметник от Мала Азия, а не земите край реките Ганг и Инд.

 

В това няма нищо странно, защото прародината на арийците е на Балканите. От този регион те се разпръскват в различни посоки: едни тръгват към Мала Азия и Египет, а други потеглят на изток и успяват да се заселят в Северна Индия. За идването на траките в Индия са писали Ариан Никомедийски, Страбон, Плиний, Нон и др. стари автори. Йордан пък разказва за победителят на египетската армия Танаусис, който не само преследва агресорите обратно до река Нил, но по-късно покорява голяма част от Средна Азия.

 

Реално има и по-ранно тракийско влияние в страната на пирамидите. То всъщност засяга времената, в които още няма пирамиди – така наречения Преддинастичен (Додинастичен) период.

 

Елитът от тази епоха няма нищо общо с местното население, като разликите са огромни. Хората дали импулс на египетската цивилизация са представени от едри европеиди с рижа и кестенява коса. По-интересна обаче е керамиката им, защото тя показва от кой регион на Европа са дошли хората, дали знания на населението обитаващо земи край река Нил. Глинените съдове показват силни прилики с тези от Балканите, като се касае за паралели във форма, орнаменти, но най-вече писмени знаци.

 





Тези знаци от преддинастичния период имат прототипи не къде да е, а точно в Тракия, като знаците от нашите земи са разбира се доста по-стари. Информация по въпроса има и то от много време. Книгата NAQADA AND BALLAS (Petrie, Quibell, Spurrel) излиза през далечната 1896 г. и съдържа невероятно ценни за историята ни изображения. Нямам сведения те някога да са представяни на широката публика у нас. 



Дори идолите от културата Накада в Египет имат прототип в Тракия.



На срещата в Културен Център ТРАКАРТ, Пловдив, тези, които успеят да дойдат ще видят уникални неща.




 

15.09.2022 г.

ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК – ЕДНО ДОПИТВАНЕ ДО ЧИТАТЕЛИТЕ

На 30 юли представих новата си книга Неразказаната История на Траките в Пловдив.Въпреки, че беше отпускарски сезон, а и времето бе горещо, залата се препълни с хора. Смятам, че беседата беше добра, макар времето да не стигна, за да отговоря на всички желаещи да попитат нещо. Надявам се скоро да бъде проведена още една среща, на която да успея да се реванширам. Ако всичко се развива по план, в близко време ще съобщя къде ще се проведе събитието, в кой ден и в колко часа.

 

Както по време на представянето, така също и след това доста хора ме питаха: - Kога ще излезе пълният тракийски речник с над 600 думи? Някои от тези читатели, които се бяха запознали с речника от “Неразказаната История на Траките” се чудеха как съм успял да намеря толкова много думи от речта на Орфей. Имаше и такива, които с искрено удивление признаваха колко лесно е да се разбере речта на древните ни предци, ако някой без заобикалки и излишни термини обясни как стоят нещата.

  


Сега използвам случая, за да дам отговор на някои въпроси. По принцип, ако вие – моите читатели желаете, мога да публикувам в началото на 2023 г. отделна книга само с пълния речник. Един от хората, които ме вдъхновиха да започна да пиша ми каза следното: “Трябва да обичаш хората, за които пишеш.”

 

Старая се да правя това, преработвам есетата си дълго време, така, че те да са написани на ясен език, но и да дават добро количество информация. Сега пък се допитвам лично до читателите си и питам: Искате ли да съкратите чакането си на третия том на “Тайните на Тракийския Език” и вместо в края на 2023 да се запознаете с пълния тракийски речник през първите месеци на 2023?

 


В том III на “Тайните на Тракийския Език” ще бъдат засегнати имената на олимпийските богове, нимфите, а и герои като Персей, Тезей, Херакъл и др. Малцина знаят, че тези имена не притежават обяснение на гръцки език, а след прочита на книгата ще разберат и защо българския дава обяснение и то най-доброто обяснение.


В том III ще бъде дадена информация и за названията на тракийските музикални инструменти, тракийските танци и песни. Отново изненадите ще са много и все приятни. Пак в III на “Тайните на Тракийския Език” ще бъде обърнато внимание на връзката на траките със скитите, сарматите и илирите – все “изчезнали” народи, според представителите на казионната наука.

 

Както се досещате – материалът е наистина много и се иска време всичко да се систематизира, а и представи по начин, който е лесен за разбиране. Повярвайте ми, да се пише на прост език не е никак просто и лесно, иска се много труд. Ето защо нещата се проточват и търпението на някои хора е изправено пред изпитание.

 

Това е и причината да дам възможност на вас – моите читатели да решите дали да публикувам пълния тракийски речник в първите месеци на 2023 или в края на следващата година, като приложение на том III на “Тайните на Тракийския Език”.

Може да реагирате в блога, но може и във Фейсбук – решението е ваше. Ще се съобразя с желанието ви и ще действам както реши волята на мнозинството.

 

Що се касае до намирането на думите за речника, трябва да каже, че не бе лесно, не бе никак лесно даже. Касае се за дългогодишен, упорит труд, който в крайна сметка даде добър резултат. За езика на траките са писали много хора. Едни от най-известните са: Август Фик, Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Владимир Нерознак, Владимир Орел, Владимир Георгиев, Лидия Баюн, Леонид Гиндин, Юрий Откупщиков, Веселин Бешевлиев, Кирил Влахов, Иван Дуриданов, Светлана Янакиева и др.

 


Информацията за езика на дедите ни е изобилна. Налице са над 100 глоси, над 500 надписа, огромно количество документирани в миналото лични имена и названия на градове, реки, местности.

 

Данни има, но в миналото май не е имало желание истината да бъде казана и са приложени странни методи по време на проучванията. Макар да се знае, че траките на юг от Дунава, техните северни съседи дако-гетите, а и обитаващите Мала Азия фриги принадлежат на едно и също семейство, повечето езиковеди гледат на същинския тракийски, дако-гетския, наричан още дако-мизийски, фригийския, а и пеонския като на различни езици, било то сродни. По този начин се намалява сериозно количеството материал, който може да се използва при съставянето на тракийски речник.

 

Представете си какво би се получило, ако днес някой реши, че всички думи, които се срещат в родопските говори трябва да се извадят от българския речник. Не е трудно да си представим колко сериозно ще е осакатяването на речта ни. Точно това обаче е направено в миналото, когато тракийския и фригийския бяха класифицирани като отделни езици, а не наречия на един и същ език.

 

Пак това разделение допринесе за възникването на мита за безписмените траки. Фригите бяха отделени от роднините си, а фригийските надписи са над 350! Разбирате ли за какво сериозно количество информация става дума? От друга страна, надписи като тези от Ситово и Буково не бяха включени в проучванията. Единият бе набеден за игра на природата, а за другия бе пуснат слух, че се касае за нови драскотини от началото на 90-те години. Никой специалист не се трогна от това, че авторитети като Орел и Баюн обявиха Ситовския надпис за фригийски. Никой не се трогна и от свидетелството на стари хора от Буково, че надписа край селото им е древен, че съществува от много време.

 


Други фригийски надписи от наша територия, като тези открити от проф. Драгомир Лалчев, въпреки, че бяха прекрасно описани и анализирани, информацията за тях не достигна до широката публика и така знанията ни за древната реч на нашите предци бяха сериозно ощетени.

 

Поредният метод, който доведе до ограничаването на информацията бе избягването на български думи при анализа на тракийската ономастика. Ще дам пример, който е представен в пълния тракийски речник:

 

спар – споруспех, изобилие блг., древната форма на спор е *sparъ (БЕР, т. VII, с. 396), споривърви успешно блг., споренуспешен, траен, спорянизобилен блг., споръобилен струс., спо́рийбърз укр., spòrобилен слов., sporýсилен, наситен чеш., sporýобилен, щедър словак., sраrrгрижлив стисл., sparen пазя, пестя нид., sphirásобилен санскр., рrоsреrблагоприятен, щастлив лат.;

източник: Σπαροτοκος, Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus – елементи от тракийско лично име, ползвано както от царете на одрисите, така и от владетелите на Боспорското царство, чиято династия неслучайно е наречена Спартокиди. Езиковедите Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. търсят обяснение с думи от санскрит, авестийски, латински, немски, староперсийски, но никой не обръща внимание, че българският език предлага доста добро обяснение. Елементът Σπαρ отговаря най-точно на блг. спор, чиято древна форма е *sparъ. Значението на Σπαροτοκος, Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus е успешен потомък, силен потомък, да е успешен, да е силен, да му спори, т.е. касае се за пожелателно име. Вторият елемент -τοκος отговаря на стблг. токътечение, блг. по-теклопотомци, а най-близко сродна се явява арийската дума toka челяд, народ, потомък, потекло. За връзката на дедите ни траките с ведическите арийци е дадена информация в "Неразказаната История на Траките - укритата слава на народа ни". 

 

Eто колко лесно е да се обясни името Спароток на български език. Фактът, че то днес не се използва не бива да ни смущава, защото и имена като Лепота, Доброта, Тихота, Страхота са били популярни у нас преди около 1000 години, но днес звучат странно и не се ползват. Все пак името Σπαροτοκος (притежаващо варианти Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus) e регистрирано преди около 2500 години, а това е огромен период от време. Съвсем нормално е някои имена да излязат от употреба.

 

Не само личните имена дават ценна информация, но и тракийските названия на билките. Проблемът е, че в най-популярните издания засягащи тракийската ономастика, важни открития на учени в миналото са пропуснати, а се касае за важни думи, някои от които са директно свързани със старобългарски думи. Става дума за биле билка, тултул, колчан, чаръмагия, диесемадивизма и др.

 

Топонимите също представят важни данни. След като от Амиан Марцелин знаем, че град Ди-балтум е край блато, то не е трудно да се види, че елемента – балтум отговаря на балтаблато. За жалост нашите специалисти не обръщат внимание на тези неща.

 

Стъпка по стъпка, коригирайки пропуските на професионалистите успях да събера солидно количество информация. Надявам се в скоро време тя да стане достъпна до широката публика, а и да промени вижданията на много хора. Все пак над 600 думи от езика на Орфей са убедително доказателство за това, че нашия език е възникнал на Балканите и се е развивал на Балканите. Ако не бе политизирана историята на народите от Източна Европа и ако не бяха съчинени планини от лъжи, ние щяхме да знаем истината отдавна.

 

Тази истина, която е била известна на интелектуалци като Данаил Юруков, Кирил Рилски, Ганчо Ценов, Васил Бакърджиев, Никола Йонков-Владикин, Георги Сотиров. Тези хора виждат в дедите ни не само древен балкански народ, но и учители на гърци и римляни, на перси и индийци.

 

Ще завърша с един цитат, мисъл, която се приписва на Виктор Юго: “Това, което е по-силно от всички армии на света, е идеята, чието време е дошло.” За мен няма никакво съмнение, че се намираме в навечерието на нещо голямо – разкритието на истината за миналото ни и за заслугите на дедите ни в оформянето на европейската култура и индоевропейските езици.

 

 

 

4.09.2022 г.

ТРОЯНСКАТА ВОЙНА – ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ, В КОЯТО НЯМА ГЪРЦИ

В настоящата работа ще бъдат разгледани няколко важни теми, на които, разбира се, ще бъдат дадени и отговори. Тези отговори имат потенциала да удивят силно читателите, които се запознаят подробно с информацията и я проверят. Изненадите са няколко и всички те са приятни за онези от нас, които обичат България и държат истината за миналото ни да бъде извадена на бял свят. Ето и темите, на които ще се спрем:

 

1.Кои са основателите на Троя и кои са техните наследници?

2.Каква е връзката между трояните и ахейците?
3.Каква е истинската причина за Троянската война?

 

Сблъсъкът между ахейците и защитниците на града на цар Приам е описан подробно от поета Омир. От този автор научаваме за Ахил Пелеев и хората му, които в по-късни времена, в работа на Йоан Малала, ще бъдат определени като предци на българите. Пак от Омир получаваме сведения за троянските съюзници: траките мизи и пеони. И двете групи са отъждествени с българите от редица средновековни летописци. Създателят на Илиада разказва също и за цар Резос, чиято история, според проф. Димитър Попов, е оцеляла в българския фолклор. След малко ще се уверим, че всички тези интересни неща не са никак случайни.

 

Да започнем с един от най-важните въпроси, а именно: кои са основателите на Троя, позната и като Илион? Най-рано градът е споменат не в гръцки, а в хетски извори. В работата си Общество и държавност у траките проф. Калин Порожанов цитира езиковеда Леонид Гиндин по отношение на това, че названието Илион е тракийско и че е споменато в хетски извор от XVII в. пр. Хр., или с други думи – преди около 3650 - 3700 години. Със сигурност обаче селището е по-старо.

 

Трябва да благодарим на хетите и за друга информация. Защото техните летописци са регистрирали в по-късни времена името Илион още веднъж, но този път са добавили алтернативното име Троя, както и още един, много интересен топоним, който ще ни помогне да разберем кои са създателите на града на цар Приам.

 

Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)


В работа, публикувана в интернет, проф. Ерик Клайн обръща внимание на един конфликт между Хетската империя (по времето на Тудхалия II – 1360-1344 г. пр. Хр.) и съюз на хора от региона Asuwa (регионът, в който е Троя). Споменати са топонимите Wilusya (Илиос, Илион) и Tariusa (Троя, според цит. от Клайн Гьотербок, Гарстанг, Гърни и др.).

 


Карта на Хетската Империя и земите край нея. Територията на царство Асува е маркирано с червена лининия, изобр. базирано на (Near_East_topographic_map-blank.svg: Sémhur)

https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_regions_of_Anatolia#/media/File:Hethiter.svg

 

И трите имена: Уилусия,  Тариуса, Асува са много важни. По време на Бронзовата епоха географската област Аsuwa (Асува), станала основа за името на континента Азия, е сравнително малка по територия. Касае се за име на царство, за което се смята, че е първата тракийска държава в Мала Азия. Това не е мое лично мнение, а виждане на различни чужди историци и лингвисти.

 

Преди около половин век Игор Дяконов изразява виждането, че след своето идване в Мала Азия през Босфора, траките са основали царството Асува (най-древната Азия) и то още във времената преди Троянската война: Просачивание первых фрако-фригийцев с Балкан в Малую Азию[F1] , если верить греческой традиции, началось еще до Троянской войны (вероятно, через Босфор), и именно им быть может, обязано своим образованием царство Ассува”.

 

Уповавайки се на сведенията на специализиралите се в хетската история западни учени Джон Гарстанг и Оливър Гърни, Игор Дяконов подчертава, че Ассува (Aššuwa) е всъщност първото държавно образувание на трако-фригийците в Мала Азия:

“…нельзя считать невероятным предположение Дж. Гарстанга и О.Р. Гэрни о том, что в царстве Ассувы следует видеть первое государственное образование фрако – фригийцев в Малой Азии…”

 

В последната си книга – “Неразказаната история на траките” съм представил интересни сведения за хората на царство Асува-Азия, посочил съм от кой балкански регион са дошли, както и каква е връзката им с хетите. В новата си работа съм обяснил и че значението на името Асува-Азия е страна на коневъдците.

?..

Ако основателите на царство Асува са траки, то и създателите на Троя-Илион са траки, друг извод не е възможен, в случай че селището е на територията на трако-фригийското царство и реално е било негова столица.

 


Керамика от Троада, имаща прототип в Тракия (по Шлиман)


У нас това се знае отдавна, защото още в началото на ХХ в. Д. П. Даскалов прави следното изказване в своя книга: “Хомеровскитѣ свѣдениѣ за тракийската култура позволяватъ да прѣдполагаме по-раненъ периодъ на нейния разцвѣтъ. Находките отъ Bosjuk въ Фригия твърдѣ ясно говорятъ, че троянците сѫ едни отъ малоазийскитѣ потомци на тракийско-фригийскитѣ племена.”

 

Друг прогресивен български интелектуалец Никола Йонков-Владикин, не просто свързва траките с Омировата Троя, но съобщава и за смайващата прилика между украшенията на троянските благороднички и тези на българските жени от края на XIX и началото на ХХ в.

 

Даскалов и Йонков-Владикин не са единствените, които смятат, че Троя е основана от дедите ни. Съпоставяйки данни от археологията с езиковедски анализ на топоними и хидроними от Троада, Леонид Гиндин смята, че указаният анатолийски регион Троада е част от етнокултурния ареал на югозападната част на Тракия още от периода на Троя I  – Троя IV, т.е. в продължение на цялото трето хилядолетие преди Христа.

 

Базирайки се на сведения от работи на Мерперт и Чорных, Юрий Откупщиков съобщава, че най-ранните културни слоеве на археологическия обект Езеро, България, са по-стари от Троя I, като сходството на материалната култура в двата региона е голямо. В такъв случай единственият логичен извод е, че Троя, позната и като Илион, е основана от нашите предци, влезли в историята под името траки.

 

Както можем да се досетим, самото название Троя e тракийско, значението е място на благоденствието. При анализа на името на героя Трoс (Τρώς), за когото в миналото се е смятало, че е дал името на увековечения от Омир град, фламандският лингвист Алберт Карноа стига до заключението, че то идва от ие. корен *treu “etre florissant, fort, puissant” – силен съм, процъфтявам, радвам се на благодат. Същият корен *treu Карноа намира в името на нимфата Траке, като смята, че дори народностното име траки идва от по-стара форма *травсики (Trausikes) *treus “etre florissant” – процъфтявам, радвам се на благодат.

 

Известно е, че алтернативното име на Троя - Илион е тракийско по произход. Като цяло нашите езиковеди не отричат това, но и не посочват ясно връзката между името на обезсмъртения от Омир град и названията на други тракийски селища. Акад. Иван Дуриданов свързва намиращия се в югоизточна Тракия град Илион със стчсл. (или по-точно стблг.) илъкал. Засегнатият от нашия езиковед тракийски топоним се намира точно в областта, в която е и Урдовиза (Китен) – мястото, където са опитомени най-рано коне в Европа, мястото, от което са тръгнали траките, основали царство Асува в Мала Азия, а явно и Троя-Илион.

 

Логиката подсказва, че точно южнотракийският Илион е дал вдъхновение за името на увековечения от Омир Илион. Съвсем нормално е, идвайки на ново място и основавайки нов град, дедите ни да му дадат името на селището, от което са тръгнали, особено ако релефът на новото място показва прилики с релефа на старото.

 

В работата си, засягаща предгръцкото население на Елада, Юрий Откупщиков изказва твърдението, че понастоящем изобщо няма място за съмнение относно трако-фригийския характер на езика на жителите на Троя: “Однако фрако-фригийская, а не греческая принадлежность языка троянцев в настоящее время едва ли может вызывать сомнения.”

 

След като установихме, че Троя е основана от траки, т.е. от нашите предци, нека хвърлим поглед и върху един сериозен на пръв поглед проблем. Касае се за това, че средновековните българи са свързвани ту със съюзниците на града на цар Приам, ту с противниците му. Дали се касае за грешно предаване на факти, или пък просто дедите ни са били огромен народ, части от който са влизали в конфликт едни с други поради борба за надмощие? Това е нещо напълно нормално и се среща при гърци, римляни, германи и др.

 

Нека разгледаме наличната информация. Летописците Лъв Дякон, Михаил Аталиат, Димитър Хоматиан, Лаоник Халкондил, Йоан Цеца, Йоан Зонара и др. отъждествяват българите от своето време с траките мизи и пеони. И двете групи спадат към защитниците на Троя, но пък един друг автор, а именно Йоан Малала, е уверен, че българите са потомци на хората, които Ахил Пелеев предвожда. Този герой е противник на трако-трояните и съюзник на ахейците, водени от Менелай и Агамемнон.

 

Ако се дистанцираме от догмите и се задълбочим в подробностите, ще се уверим, че противоречие няма, нито пък има нещо странно в това, средновековните българи да бъдат причислявани ту към защитниците на Троя, ту към нейните врагове.

 

В Омировата Илиаданикой от участниците в конфликта не нарича враговете си варвари, т.е. хора, говорещи различен, неразбираем език. Това означава, че както предвожданите от Ахил бойци, така и съюзниците и поданиците на цар Приам са говорили един и същ език, или поне много близки наречия. След като според Откупщиков и други лингвисти речта на трояните е трако-фригийска, то такава трябва да е и речта на ахейците.

 

Освен езика има и други неща, които свидетелстват за общите корени на хората, воюващи срещу и в защита на Троя. Благодарение на описаните от Омир погребални обреди става ясно, че ахейците и трако-трояните са носители на една и съща религиозна традиция. Това означава, че ахейци и трако-трояни са близки роднини, което, разбира се, е истина, но една дълго време потискана истина.

 

За историците не е тайна, че ахейските благородници Агамемнон и Менелай не са гърци. Те са синове на цар Атрей, който пък е потомък на фригиеца Пелопс, а фригите са част от тракийската общност.

 

Пелопс довежда хора в Пелопонес във времената преди Троянската война, като това тракийско население оставя достатъчно следи: както в топонимите, така и архелогически. Паул Кречмер (цит. от Откупщиков) е уверен, че огромните погребални могили, с които е осеян Пелопонес, са фригийски, т.е. тракийски.

 

Отново Откупщиков, представя сведения от Страбон и Павзаний за фригийското присъствие в Пелопонес, но също така и в Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е домът на Ахил Пелеев. Трябва да се добави, че в своите проучвания Паул Кречмер съобщава за намиращ се в Тесалия топоним Фригия (Φρυγία), на границата с Атика и Беотия. Според Страбон преди Троянската война цяла Атика е принадлежала на траките:

 

Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.”(Strab.VII.7.1).

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7g*.html

 

Преселението на фригите е станало много отдавна и поради тази причина Херодот определя ахейците като стари, коренни жители на Пелопонес, докато дорийците, т.е. същинските гърци са дефинирани като пришелци (Her.VIII.73). За да се прави такова ярко разграничение, то ахейците и гърците са действително напълно различни народи.

 

Тези сведения показват, че истинските ахейци са траки от групата на фригите и това обяснява защо ахейци и трако-трояни се разбират без проблем, защо елитът на двете групи се състои от бойци колесничари, а и защо погребалните обреди са общи. Дори името ахейци, ахеи е тракийско.

 

Народностното название ахеи, или по-точно акаивои (*Ἀχαι-ϝοί, Ἀκαιοί) e изградено по същия начин както и тракийските племенни названия сика-вои (Συκαι-βόι) и пераи-вои (Περραι-βοί). Елементът -вои притежава значение войници, бойци и съответства точно на стблг. вои бойци. Името на произлезлите от средите на фригите ахеи (Ἀχαι-ϝοί, Ἀχαιοί) означава буквално яки вои, яки бойци, силни бойци.

 

Фригийските корени на ахейците обясняват защо учени като Маккуин са склонни да разположат най-старата Ахея в Тракия и да определят споменатите в хетските летописи ахейци като европейски траки. Все пак прародината на фригите е на Балканите и според изследователи като Откупщиков и др. Пелопс довежда фриги в Пелопонес от север, т.е. от Балканите, а точно това е мястото, на което фригите са оставили доста следи.

 

Според лингвистите Лидия Баюн и Владимир Орел монументалният надпис от Ситово, Пловдивско, е фригийски. С това аз съм напълно съгласен, в том I на книгата си Тайните на тракийския език” съм дал тълкуване на древното послание с помощта на български. Държа да отбележа, че на югоизток от Ситово, в пределите на Сакар планина, край Вишеград е имало фригийско светилище, в чиито околности проф. Драгомир Лалчев намери два други фригийски монументални надписа. Важна подробност е и това, че светилището край Татул носи белезите на фригийската архитектура.

 

                Древно светилище Татул, снимка Камен Ханджиев

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8_-_%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4_-_%D1%81._%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%A2%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BB_-_%2812%29.jpg

 

 

Нека обобщим какво сме разбрали до този момент:

1.     Траките населяват Мала Азия още преди основаването на Троя.

2.     Материалната култура на ранната Троя и тази на археологическия обект Езеро са сходни, като тази от територията на България е по-стара.

3.     Според виждането на редица учени названията Илион, Троя, Асува-Азия принадлежат на траките, а разбира се имат и обяснение на български.

4.     В Илиада героите от двата противникови лагера говорят един и същ език и практикуват едни и същи погребални обреди, а пък аристокрацията е представена от бойци колесничари.

5.     Воюващите срещу Троя Агамемнон и Менелай не са гърци, а потомци на фригиеца Пелопс.

6.     Според Херодот, Страбон и други стари автори фригите са тракийски народ.

7.     Пелопонес – дом на ахейците е населен от фригите на Пелопс.

8.     Ахейците са считани за древни поселници на Пелопонес, докато на гърците Херодот гледа като на потомци на дошли от Африка мигранти.

9.     Самото име ахейци е тракийско по характер, изградено е по абсолютно същия начин както и други тракийски народностни названия, а и притежава смисъл на български език.

10.  Могилните погребения от Пелопонес са традиция, чието продължение намираме при траките, докато за гърците от времето на Античността това е нещо чуждо.

11.  Фригите и техните тракийски роднини са населявали не само Пелопонес, но също така и Тесалия, Фтиотида (Централна Гърция), а точно там е домът на Ахил Пелеев. 

12.  Дори в Тесалия има топоним Фригия (Φρυγία),

 

Разполагайки с тази информация  можем да отсъдим, че действително описаният от Омир конфликт е между две групи на една и съща общност – тази на старите балканци, които се явяват наши предци. Ето защо средновековните българи един път са отъждествявани ту като потомци на хората на Ахил и противници на Троя, ту като нейни защитници в лицето на мизите и пеоните.

 

Трябва да се добави още нещо: за самите пеони Херодот смята, че спадат към трояните (Her.V.13). Обикновено нашите учени (като Димитър Ангелов и др.) определят отъждествяването на българи и пеони, (т.е. трояни) за грешка (архаизация). Това не отговаря на истината, защото ако българи и пеони не деляха един произход, то името на пеоните не би имало смисъл на български, а реално то има.

 

В най-новата си книга “Неразказаната история на траките” съм дал обяснение на значението на името пеони с помощта на български, а също така съм дал сведения за важната роля на пеоните и мизите в създаването на Арменското царство.

 

След като установихме, че Троя е основана от нашите деди, а и че трако-трояните са от същия произход както и ахейците, трябва да изясним и последния въпрос – истинската причина за Троянската война.

 

Походът на Агамемнон и Менелай не е за завръщането на хубавата Елена, а за власт над протоците и над Троада. Името на Троя неслучайно притежава значението място на благоденствието. Територията на Троада е богата на природни ресурси, мястото е стратегическо, позволяващо развитие на търговията, а това допринася за богатството на тези, които владеят региона.

 

Нека не забравяме, че Агамемнон и Менелай са потомци на Атрей и Пелопс, т.е. те са от трако-фригийски произход. Самият Пелопс някога е бил в Троада, но явно поради борба за трона е бил принуден да потърси нова територия и затова се е отправил към Пелопонес. Това не е спекулация, има си исторически извор, в който тази информация е представена.

 

Павзаний дава интересна подробност, а именно, че отговорният за заселването на Пелопонес с фриги герой е прогонен от Троада от фригийския владетел Ил (Paus. 2.22.3). Самият Ил се явява потомък на Трос – човекът, за когото се е смятало, че е дал името на Троя.   

 

Претенциите на фригиеца Пелопс за престола на Троя и походът на неговите потомци Менелай и Агамемнон срещу цар Приам обясняват и едно друго сведение на Павзаний. Става дума за това, че според един оракул Троя няма да бъде превзета, ако поне една от костите на Пелопс не бъде донесена (Paus. 5.13.4). Това означава, че този герой е свързан с града, за който неговите потомци воюват, т.е. претенциите са обосновани.

 

И така – какво заключение можем на направим от представената тук информация? Данните показват ясно, че Троя е основана от траки, като в различни времена различни групи от тях са се стремили да властват над имащия стратегическо разположение град.

 

Една от групите, която не успява да се наложи, влиза в историята под името ахеи, ахейци и след напускането на Тракия успява да се засели на о-в Пелопонес. Макар да минава време от прогонването на Пелопс от Троада, неговите потомци не са забравили амбицията на дядо си и предприемат поход с цел да се реваншират. Този поход става известен като Троянска война, а участниците в него са хора, които делят един произход и се явяват наши предци.

 

 

Вярно е, че имена като Менелай, Ахил и др. звучат странно за нас, но това е нещо нормално. Въпросните имена са били ползвани преди около 3500-3300 г., това ги прави необичайни. Нека не забравяме, че регистрираните преди около 1200-1300 години староанглийски имена Пенда, Педа, Офа, Беона, Буга, Квихелм и др., не само не се срещат днес сред англичаните, но и звучат екзотично. Това не означава, че въпросните личности не са част от историята на англичаните.

 

В случая е важно друго, имена като Ахил не са гръцки. Това е цитат от работа на Артър Еванс, който хвърля достатъчно светлина по въпроса. Британският учен казва следното: “Много имена, присъстващи и в гръцката митология, не са гръцки по произход, а други са гърцизирани не особено сполучливо, като например Ахили изглеждат идващи от легендите на предшестващото гърците население…” - Many names, also, in Greek mythology, are not of Greek origin, and others have only been Graecized imperfectly Άχιλλεύς…..and seem to have been transmitted from a pre-Hellenic repertory of popular tradition (saga)…” (Evans, 1952, с. 67).

 

Артър Еванс не е единственият, който смята, че имената на героите от старогръцките предания не са гръцки. Цитирайки свои колеги от Западна Европа, руският учен Юрий Откупшиков съобщава следното: Гърците от героическата епоха носят почти изключително негръцки имена… В класическата епоха голяма част от гръцката ономастика също така не е гръцка… Даже тези лични имена и топоними, на които може да се даде значение на гръцки, могат да се окажат негръцки, до известна степен преосмислени под въздействие на народната етимология.”- греки героической эпохи носили почти исключительно негреческие имена (см., например (Myres 1930, 310). В классическую эпоху большая часть греческой ономастики также была негреческой (Chadwick 1967, 273). В Греции было «очень мало чисто греческих имен» (Chadwick 1969а, 10). Даже те личные имена и топонимы, которые по гречески что-то значат, могут оказаться догреческими, в какой-то мере переосмысленными под воздействием народной этимологии (Chadwick 1969а, 10; 1969b, 83)(Откупщиков, 1988, c.114).

 

Накрая трябва да отговорим на въпроса: Къде изобщо са гърците в цялата история? Мистери и загадки няма, а учените знаят това прекрасно. Същинските гърци, идват от Африка, генетичната близост на гърци и етиопци доказва това. След Троянската война територията на Елада е засегната от чума, към която дедите на гърците или са имали имунитет, или са давали по-малко жертви.

 

След няколко века дедите на гърците стават сериозен етнически елемент на древна Елада и започват да разширяват властта си, като при това асимилират, прогонват или подчиняват местното ахейско население. Дори елинофилът Чадуик признава, че на подчиненото население – илотите и периоките в Спарта, трябва да се гледа като на потомци на оцелялото ахейско население. Историята на това население е приета от дедите на гърците, а в последствие и редактирана така, че да пасне на една или друга сила.

 

Сега вече трябва да е съвсем ясно защо Йоан Малала счита българите от своето време за потомци на хората подвластни на Ахил Пелеев. Трябва и да е ясно защо Ахил погребва своя загинал роднина Патрокъл, ползвайки обреди, практикувани и от жителите на Троя и познати  на българите от Средновековието. Около 2000 години след Ахил княз Крум ще повтори особения обред след битката при Верзиникия, жертвайки хора и животни в чест на падналите свои бойци.

 

Българите не просто носят гените на най-старото цивилизовано балканско население, дало героите, описани от Омир, но при нас е запазена смайващо дълго време традицията на воинската аристокрация, оформила до голяма степен ранното гръцко общество, а и обществата на келти, римляни и др.

 

 

 

 Използвана литература:

 

1.Ангелов Д., Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971.

2.Баюн, Л.С., Орел, В.Э. ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ И КУЛЬТУРНО-ИСТОРИЧЕСКАЯ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ СИТОВСКОЙ НАДПИСИ. Вестник Древней историй 1 (204), Наука, Москва, 1993.

3.Гиндин Л.А., НАСЕЛЕНИЕ ГОМЕРОВСКОЙ ТРОИ, Историко – филологические  исследование по этнологии древней Анатолии, РАН, Наука, ИФ Восточная Литература, Москва, 1993.

4.Даскалов Д.П., Българите потомци на царственитѣ скити и сармати, фототипно издание, София, 1913.

5.Дуриданов И., Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976

6.Дяконов И. М., Предистория армянского народа, История Армянского нагорья с 1500 по 500 г. до н.э. Хеты, лувийцы, протоармяне, Ереван, ААН, Ереван, 1968.

7.Йонков-Владикин Н., История на древните траки от Новокаменния период до цар Борис, (Начало 8000 години преди Христа), Наченки и растеж на Арийската цивилизация, т. I, Хелиопол, 2010 (Пловдив, 1911).

8.Йордановъ И., Българетѣ въ Македония : издирвания и документи за тѣхното потекло, езикъ и народность, съ етнографска карта и статистика, Изд. на Българската академия на наукитѣ от фонда "Напрѣдък", 1915.

9.Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

10.Попов Д., Тракийска Религия, Лик, София, 2010.

11.Порожанов К., Общество и държавност у траките, средата на ІІ - началото на І хил. пр. Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998.

12.Chadwick J., The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005.

13.Carnoy A., Dictionnaire Etymologique de la Mythologie Gréco-Rommaine, Librarie Orientaliste Paul Geuthner S.A., Editions Universitas Louvain, Paris, 1957.

14.Evans A.J. Scripta Minoa, The Written Documents of Minoan Crete with special reference to the archives of Knossos, Vol. II, The Archives of Knossos, clay tablets inscribed in Linear script B, edited from the notes, and supplemented by J. L. Myres, Clarendon Prees, Oxford, 1952.

15.Herodotus, Histories, transl. G. Rawlingson, ed. T. Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herfordshire, 1996.

16.Homer. The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924.

17.Macqueen, J. G. The Hittites and their Contemporaries in Asia Minor, revised and enlarged edition, Thames & Hudson, London, 2001.

18.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6 7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harvard University Press, London, 1995.

 

Извори от интернет:

Klein E., Assuwa and the Achaeans — Possible Mycenaean Sword at Hattusas article (посл.вид. 24-08-2022)

https://www.academia.edu/355136/1996_Cline_BSA_Assuwa_and_the_Achaeans_Possible_Mycenaean_Sword_at_Hattusas_article

 

Загадката от Урдовиза (посл.вид. 24-08-2022)

 https://www.youtube.com/watch?v=CqRjgWQtvOE

 

Arnaiz-Vilena A a.o., HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks (посл.вид. 24-08-2022)

 

“Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt.”

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/11260506/