22.12.2014 г.

КНИГАТА “ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ”

Преди време един приятел ми даде интересна идея. Според него би било добре да се издадат моите статии, които съм публикувал в blog.bg и то с коментарите към тях. Така би било възможно за читателите да видят какви са първите реакции на някои сънародници при поднасянето на непозната информация. Става възможо и да се проследят споровете, сляпото отричане, нападките, но също и подкрепата на доста сънародници.

В началото бях скептичен относно това начинание. В старият ми блог има над 30 000 коментара, просто е неизпълнимо да се публикува всичко. Оказа се, че има и друга пречка. С малки изключения, противниците, уж убедени в своята правота не пожелаха коментарите им да бъдат публикувани. Въпреки изключването на голям брой коментари, съвети и напътствия, текстът си оставаше голям и непрактичен, невъзможен за публикуване.

Тогава с група приятели решихме да подберем най-интересните от моите статии, а и най-стойностните коментари към тях, включително и тези на критиците. Изборът не бе лесен, все пак аз имам 250 публикации в blog.bg. След няколко месеца  внимателен подбор се спряхме на четиринадесет статии.

Първата и най-важната според мен бе КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ? В този материал поднесох на читателите неизвестни, или слабо известни данни, които опровергават догмата, че народът на Залмоксис и Орфей е изчезнал.

Не по-малко важна бе и статията ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ И СТАРИТЕ БЪЛГАРИ. Обясних с подробности, че старите македонци и траките са сродни народи. Добавих и това, че на територията на Македония допълнително са били заселени траки, поради това, че в последствие на войните с Рим, населението на страната намалява и цар Персей довежда траки.

Третата статия предлага етимология за името на тракийското племе одриси. Там представих два надписа от XV-XIV век преди Христа. На тези микенски епиграфски паметници е документирано за първи път името на одрисите. Посочил съм и това, че за първи път микенската титла за цар е употребена за човек с име Одрис. Това показва, че поне аристокрацията на микенците е била от траки – народът, който в по-късни времена е наречен българи.



Интересна е и следващата статия, тя засяга името на княз Тервел. То не принадлежи на тюркски, или ирански език, а на тракийския. Сродно е на тракийското племенно име трибали.

В друг материал съм дал етимологическият анализ на думите свекър, свекърва, снаха, невеста.

Доста забавна статия бе ИНДИЙСКИТЕ ТРАКИ. В този материал обясних как определени хора манипулират информацията с цел да укрият истината за корените на народа ни.

Голям интерес предизвика КОЛЕДА – ПЕЛАСГИЙСКИЯТ ПРАЗНИК НА СЛЪНЦЕТО. Малко хора са чували за пеласгите, а и за това, че те са наши деди, които някога са властвали над предците на римляни, гърци и др.

В същият дух бе и статията КОИ СА ПЪРВИТЕ ЦАРЕ?

Следващият материал предлага етимологически анализ на името на княз Омуртаг.

С доста интерес бе посрещната статията КАКВА Е БИЛА ХРАНАТА НА ТРАКИТЕЧитателите ми научиха с какво са се хранели нашите далечни деди.

Поредният материал не бе на историческа тема – ТОЛЕРАНТНОСТ, ТОЛЕРАСТИЯ И ОВЧЕДУШИЕ. Опитах се да обясня разликата между тези три неща и мисля, че успях.

В БЪЛГАРСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКЙСКИЯ КОННИК посочих, че всички названия на висшето божество на траките имат смисъл на български език.


Предпоследната статия бе за ТРАКИЕЦЪТ ЗИЕЗИ, ОТ КОГОТО ПРОИЗЛЯЗОХА БЪЛГАРИТЕ. Малцина са тези, на които е известно, че Зиези е добре документирано тракийско име. Поставянето на тракиец като родоначалник на българите е достатъчно красноречиво доказателство за това, че старите българи спадат към палеобалканските народи.

Последната статия бе един вид послание – МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ?


В общи линии това е резюмето на книгата ми. Получих доста положителни реакции. Разбира се имаше и критика, напътствия, съвети. По принцип работата ми бе представена от големите книжарници, но някои мои читатели са оплакваха, че работата ми не е в наличност на определени места. Не зная дали това е така поради това, че някой бойкотира работата ми. Рецензии никой не даде, нито положителни, нито отрицателни.

Тогава мои приятели решиха да се заемат с алтернативно разпространение. Те направиха мейл sparotockniga@abv.bg и там хора от малки населени места можеха да си поръчат книгата ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ.

Преди време ме попитаха защо съм избрал това заглавие на работата си - ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. За мен не бе трудно да отговоря. Обясних, че дълго време съм изследвал и проверявал работите на много автори писали за нашето минало. В този процес намерих огромно количество грешки, пропуски, а дори и явни манипулации. Огорчен от тези действия аз реших да представя своето виждане за реалността, като посоча ясно и точно с какво не съм съгласен и най-вече защо.

Мисля, че успях в това си начинание. Навлякох си гнева на новите манипулатори на историята ни. Вече няколко години те отправят обиди и заплахи към мен. Някои не се спират и пред клевети. Това ми показа, че съм на прав път. Лошите хора се гневят когато са изобличени, когато истината се появява и показва всичко в друга светлина.

Събрах и голям брой поддръжници, нещо, което ме радва неимоверно много. Надявам се книгата ми ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ да им е помогнала да намерят себе си, да разберат, че не са случайни хора, а потомци на първите благороници. Дано да са разбрали посланието ми относно това, че благородството задължава. Хубаво е човек да се гордее с корените си, но най-важното за благородника е да се държи като такъв, т.е. като силен, смел и добър човек, или казано по друг начин – ДА БЪДЕ БЪЛГАРИН.



19.12.2014 г.

МУЗИКАТА И ТАНЦИТЕ НА ТРАКИТЕ


Тракийската музика е очаровала и омайвала всеки, който е имал щастието да чуе прекрасните гласове на Орфей, Линей, Тамирис, Музей, Филамон и Евмолп. В техните ръце китарата, лирата и флейтата са се превръщали в интрументи на магията. Не случайно някои от тези наши предци са обожествени след смъртта си, а спомена за тях не е изчезнал дори и след 3500 години.

http://www.maicar.com/GML/000Images/oim/orpheus5132.jpg

Омир, Павзаний, Еврипид, Плиний, Страбон, Аполодор и др.свидетелстват за невероятните умения на тракийските певци и музиканти. Смята се, че тракиецът Филамон създава хоровото пеене, под неговото ръководство млади момичета са пеели химни за Латона (Лада) и Аполон ( Белен).

Тамир пък повлиява до голяма степен дорийската музика и танци. За дедите ни е било известно, че не могат без песни и веселби. Конон определя траки и македонци като народите най-силно обичащи музиката, а Страбон свидетелства, че дори и бедните траки (дарданите в Западна България)  живеещи в землянки били изкусни майстори на струнни и духови инструменти.

             http://www.atlastours.net/syria/orpheus_mosaic.jpg

Гласът на Орфей е считан за вълшебен и в състояние да покори хора и животни. Впечатлението на гърците от способностите на великия тракийски музикант е толкова силно, че в легендите си те споменават как реките спирали да послушат младия тракиец и дори планининте се премествали, за да го чуят. Твърдяло се е също, че славеите в близост до гроба на Орфей пеят по-сладко от всички останали. Дарбата на митичния музикант ще да е била невероятна затова и не е учудващо, че на траките се приписва изобретяването и разпространението на лирата, флейтата, кимбалите и други инструменти. Естествено щом траки са създателите им, то и имената ще са тракийски.

Плиний твърди, че седемструнната китара от неговото време първоначално е била само с четири струни. Явно от там идва и името й. Думата китара е свързана с тракийското кетри, което е архаичния вариант на българското четри, четири. На гръцки четири е тетарес, тесарес, писурес.

Флейтата (или по-точно кавала ) е наричана по орфеево време аул(ос). Понеже южните ни съседи са “гълтали” началната веларна съгласна на някои български ( тракийски) думи, то кавал бива преиначено на аулос. Страбон споменава, че аула (кавала ) е наричан берекинтски и фригийски, а от Херодот знаем, че най- старите селища на фригите и берекинтите (те са фригийско племе) са били в Юго-Западна Тракия и Македония. Съществувал е и двоен аул (кавал), който има паралел в българския музикален инструмент двоянка.  

http://www.beniculturali.it/mibac/multimedia/MiBAC/images/upload/large/41/1364887073676_Atena-suona-aulos.-Taranto_375-350_a.C..jpg

Кимбалът е всъщност купа направена от бронз. Когато две такива са били удряни една в друга се е получавал силен камбанен звън. Древното название на кимбала е кумбалос, което е точно съотвествие на диалектната ни дума кумба- яма, окоп. Точно това е купата- нещо кухо, изкопано. В някои диалекти от Пловдивска област не се казва вдлъбнат, кух , а укупан. Друга сродна на кимбал дума е камбана. Кимбалите са се използвали първоначално в култа на тракийската богиня -майка. На нейните поклонници се приписва създаването и на тимпана. Този ударен инструмент е и нашия тъпан. В древността тимпан се е произнасяло тумпан, а тази дума у свързана с българските тупам, тъпча, тонпание-биене. За да произведе звук тъпана се бие (тупа).

https://c2.staticflickr.com/6/5160/7115200139_470c47552f.jpg

Сирингът е духов инструмент използван от тракийските сатири. Неговото име е просто архаичен вариант на старобългарската дума свирелъ – свирка, флейта. Сиринг е свързано с нашите думи свиря, свирене, свирач. Другото име на белия бъз –сирчогин също показва връзка със сиринг. Сирчогинът има куха дървесина и е подходящ за направа на прости духови инструменти.

Бринкос е название на тракийски струнен инструмент, чието име Иван Дуриданов свързва с украинската дум бряк  звън, звук. Сродна на бринкос е и българската  брънкам звъня, бръмча, да не забравяме и старобългарската бренцание- звън.

Тракийския магадис е споменат от Страбон, но описание не е дадено. Смятам, че магадис е алтернативно название на гайдата. Магадис отговаря на нашата дума мях- основната част на гайдата. Този инструмент е много древен. Има изображения още от първото хилядолетие преди Христа. Става дума за камените фризове на Кара тепе, Анатолия. Там са изобразени хетски музиканти свирещи на гайда, но трябва да се поясни, че в хетската империя са влизали  тракийски племена като мизи и дардани, така че древните гайдари от Кара тепе са най-вероятно траки.

За присъствие на гайдата при траките говори Иван венедиков -На друго място пак Ксенофонт разказва как Севт II също играе: „След това влезли хора, които им пригласяли с един вид гайда в такта на магадидаМитове на Българската Земя, Медното Гумно, с. 223.

Не само имената на древните тракийски музикални инструменти показват, че създателите им са говорели българско наречие. Старите летописци са документирали и названия на различни тракийски песни. Херодот и Страбон споменават една много интересна дума – пейан, която те превеждат като пеене и е доста странно, че нашите траколози не са забелязали това. Алтернативното име на Аполон е Пейан. То означава лекуващия с песен.

На плочици с Линеар Б з(от XV-XIV  век преди Христа) е документиран друг подобен вариант на името на бог Аполон – ПА-Я-ВО  отговарящ на българската дума певец. На дедите ни е било известно, че тяло и душа са свързани и, за да се излекува тялото първо душата трябва да се възвърне в  старата си хармония. Това е правено с помощта на песни и заклинания. Нашата дума баене е също свързана с пейян. Баенето е лекуване със заклинания.

Важен елемент от тракийската култура са танците. Днес така наречения Пиров боен танц е считан за гръцки по произход, макар историческите извори да определят Пир (синът на Ахил) за създател, а също и корибантите- поклонници на тракийскатабогиня майка. Пир не е бил грък, а мирмидон. Според Ван Виндекенс мирмидоните са палеобалкански народ- пеласги, а Йоан Малала свидетелства, че хуните ( българите) от неговото време са същия народ както и водените от Ахил мирмидони.  


             http://man2manalliance.org/hero/heroimages/phyrric3.jpg

Този боен танц не е изчезвал, негов развит вариант се практикува от българските русалии. Иван Венедиков търси произхода на русалийските игри в Древна Тракия –
“Така ние виждаме, че и в България военният аспект на Русалиите се е запазил и самият факт, че по време на играта русалиите не си оставят оръжието, сабята или тоягата, показва, че те са се превърнали постепенно във военни танци. При това прави впечатление, че в празника през зимата се чувстват ясно оргиастични елементи.

От друга страна, за танците с оръжие в ръка трябва да припомним, че те са били типични за древните траки в езическата епоха.” – Ив. Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, с. 223.

Ксенофонт описва друг тракийски боен танц. Елинът остава силно впечатлен от мълниеносните движения на тракийските войни и способноста им да владеят оръжието си до съвършенство. Възможно e виденият от Ксенофон танц да е споменатия от Владимир Георгиев колаврисмос – колаврос. Нашият лингвист тълкува  името като копие-въртеж. Кол отговаря на българската дума кол. Реално погледнато най-ранните копия са били заострени колове. Думата врос е просто гърцизираната форма на въртеж.


http://2.bp.blogspot.com/-VL789UZvxrI/TzbEfgqsMGI/AAAAAAAACL8/xu9GG0M4Hc0/s1600/thracian_peltast_by_danbrenus-d4n0me7.jpg

О. Хаас споменава за сикинис - комичен танц посветен на Дионис. Сикинис отговаря на нашия глагол чекна се-извършвам комични движения. Тъй като гърците нямат звук и буква Ч, то те предават чекна се като сикинис. Дионисовия танц е бил изпълняван от сатирите, които са предшественици на българските кукери.

Култът към Дионис предлага още една интересна дума. Това е тиасос – движението, шествието на поклонниците на древния бог. А.Ван Виндекенс смята, че думата е пеласгийска и предлага етимология със санскр. твисати-движение, бързина. Поради непознаването на българския език Ван Виндекенс не е забелязал, че българските думи движа, движение са не по-малко добри кандидати за етимологията на тиасос.


      http://www.carnaval.com/saturnalia/dionysus-mosaic.jpg

Тук е мястото да се спомене, че названията ръченица   и   нестинар са тракийски думи. Ръченицата е бърз танц, точно това означава и името й – бърза. Ръченица сродна на тракийската дума  ринк, рунк  бърз. Колкото до нестинар, то значението й е обяснимо с тракийския глагол нес -нося се (движа се) и анар  мъж. Старобългарските паралели са нести  нося се и ныръ  танцьор.

Виждаме, че българската музика, танци и инструменти водят началото си от Орфей, Тамир, Линей и Евмолп. Това показва недвусмислено, че сме местен народ, а не потомци на теснооки азиатци. Ако траките бяха изчезнали, или поне бяха романизирани, или гърцизирани как тогава тяхната култура се е запазила у нас? Народната музика и танци са душата  на един народ.

Песента на българските гайда и кавал са уникални. Неповторими са и кръшните хора и бързите ръченици, а магията на българските гласове покорява милиони души по цял свят. Докато имаме тези неща, докато пазим старите обичаи и носии няма да се загубим, няма да изчезнем без следа, а ще пребъднем. Нека бъдем българи и да се върнем към корените си! Към добротата, честността и простосърдечието. Към смелостта и противопоставянето на злото във всичките му лица. Да бъдем достойни наследници на дедите си – създателите на благородни идеали!




16.12.2014 г.

ТРАКИЕЦЪТ ЗАЛМОКСИС – УЧИТЕЛ НА ЕВРОПА


Днес почти всички европейци са загубили връзката с древните си корени. Почти всички европейци са само сенки на предците си, служейки на материалното и забравяйки истинската си същност. На старите традиции се гледа като на отживелица, малко по малко те биват избутвани на заден план и биват обречени на забвение. Няма да отреча, че същата зараза е завладяла и доста сънародници, но при нас все още има надежда за възраждане и обновление.

Никои други хора не оказват такава силна съпротива срещу заличаването на националната им идентичност както ние българите. Никои други европейци не тачат така предано своите стари носии, песни и обреди както правим ние. Коледа, Сурваки, Трифон Зарезан, Кукерските и Русалийски игри, нестинарството и т.н. са все още живи. Въпреки упоритият фанатизъм с, който медии и политици се опитват за заличат българщината, тя не само не изчезва, но дори напротив, понастоящем броят на нейните защитници расте.








Защитниците на българщината са много защото ние сме древен народ, имащ силна генетична памет. Тя ни кара да пазим своето като нещо свещено. Ние сме се оформили като общност хилядолетия преди другите европейци и това ни дава предимство, за което другите могат само да си мечтаят. Не случайно акад. Дмитрий Лихачов нарече България държава на духа, а българите – най-древната съществуваща културна нация! Този смел учен каза истина, която десетки хиляди негови колеги не смееха и да прошепнат.


Доста са изследователите, които макар да не признават публично, дълбоко в себе си осъзнават, че българите са наследници на Орфей, Лин, Евмолп, Тамир и не на последно място Залмоксис. Докато Орфей се радва на известност, то за мъдрецът от средите на гетите не е казано много, както у нас, така и по света. Съвсем малко са тези, които знаят, че култът към Залмоксис е разпространен при северните и при южните траки. Ограничен е и броят на хората, на които е известно свидетелството на Иполит относно това, че келтските друиди са основали своята религия въз учението на Залмоксис.  

Не случайно траки и келти споделят едни и същи възгледи за безсмъртието на душата. Не случайно траки и келти имат близки погребални обреди. Посланието на Залмоксис е облагородила не само дедите ни, но и голяма част от старите обитатели за Западна Европа. Келтите от своя страна са разнесли тракийската мъдрост сред своите съседи и по този начин светлината тръгнала от Балканите достига до почти всички кътчета на Европа.




Кога и къде точно е роден Залмоксис не е известно. Той не е познат на Омир, но от друга страна авторът на Илиада не упоменава и имената на северните траки дошли на помощ на троянците. Вместо това говори за абии и ипомолги (доячи на кобили, пиещи кобилешко мляко) най-справедливите измежду хората. Няколко века по-късно същата характеристика ще бъде употребена от Херодот за гетите. Същите тези гети, които считат Залмоксис за свой цар, учител и бог.

От Страбон знаем, че земите на това тракийско племе се простират от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до река Тирас (Днестър, Украйна). Германия и Украйна разбира се са периферията на гетските владения. Ядрото обхваща Северна България и Южна Румъния. Сборяново е един от най-важните центрове на гетска власт. Навярно някъде в този регион е роден човекът, който ще се превърне в бог и със своето учение ще пробуди и облагороди милиони хора.

Пак благодарение на Страбон разбираме къде приблизително е била резиденцията на Залмоксис. Старият автор пише за обиталището на гетския мъдрец и споделя, че то е в пещера намираща се в планината Когайон, наречена така по реката минаваща през неяКогайон е наречена свещена, това е и значението на речното название. Според Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е Хиерасос, добавя и, че то е споменато в апокрифната българска летопис като  Ереуса. Венедиков локализира свещената река и планина в земите на Бесарабия (Там е локализиран и прословутият Онгъл на княз Аспарух) – И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Има обаче и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия“The World of the Huns: Studies in Their History and Culture”, с. 151. Индикация, че Свещената планина се намира в Тракия получаваме и от Йордан, който споделя, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат сакромонтизите и фосатизите. Сакромонтизи означава обитатели на Свещената планина (sacer-свещен, mons-планина) – “Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.”  - Iord. 266.


Където и да е било обиталището на Залмоксис, той е почитан от всички траки. Известен е също и под имената Замолксис, Гебелейзис/Небелейзис. Замолксис навярно е грешка, този вариант е даден от Страбон, който пише около пет века по-късно от Херодот. Сорин Палига и др. смятат, че названието Замолксис е сродно на Земела – богинята на земята. Друга версия се предлага от някои краеведи и изследователи, които  свързват варианта Замолксис с глагола мълча, замълчавам. Не смятам, че това е правилно понеже не разполагаме с данни за това, че гетският мъдрец е приемал някакъв обет за мълчание.

Напротив дори, за Залмоксис се казва, че се е срещал с много хора и обяснявал на дълго и широко тайните на живота и смърта. Именно желанието на гетът да проповядва е довело до това, че дори далечен народ като келтите приема неговото учение и го предава на милиони хора. Невероятната смелост на галските племена се дължи на учението на Залмоксис, че душата не умира, а преминава в различни фази. Обучени в тази доктрина галите се превръщат в силен народ, пред когото треперят римляни, гърци и др.

Що се касае до името Гебелейзис, то бива свързано с различни понятия. Димитър Дечев предлага и.е. ghebel-глава – Die Thrakieschen Sprachreste, z.100. Цитирайки Walde, Pokorny, Димитър Попов дава значение за Гебелейзис светлина, сияние – Тракийската Религия, с. 169. Попов споменава и за връзката, която някои автори правят между Гебелейзс и тракийския теоним Сбелсурд, като бива посочен лит. глагол zibele-блестя - Тракийската Религия, с.175.

Няма съмнение, че лит. глагол zibele-блестя обяснява Сбелсурд и Гебелейзис, но това важи и за българския диал.глагол сбеля– правя бял, светвам, бляскам. Значението на Гебелейзис –светлият се потвърждава и от по-слабо познатите варианти на името, а по-точно – Белейз(ин). За тази по-стара разновидност на името на тракийския бог съобщава Димитър Попов - Тракийската Религия, с.169.

Тук е мястото да се добави нещо интересно. По-горе бе споменато, че според Иполит религията на келтските друиди е основата на учението на Залмоксис. Твърдението на гръцкия автор се потвърждава от откритията на Алфред Холдер, който ни предава келтските теоними Белсурд и Белен – явно имена на Залмоксис сред келтите.

Що се касае до Небелейзис – друго алтернативно име на Залмоксис, съществуват различни виждания. Някои смятат, че е възможно да се касае за грешка – объркване на гама-γ с ню- ν, но, ако пък се касае до действително име, то първата част – Небе(ле) трябва да се свърже с облак, буреносно небе, а частицата зис показва връзка за Зевс, Зиус -Тракийската Религия, с.170.

Аз лично смятам, че едва ли става дума за грешка, Гебелейзис, Небелейзис, Белейзин са само различни епитети на Залмоксис имащи едно и също значение – небесен, сияен, светъл. Тракийският Коник също има много имена – Аздул, Манимазос, Светулен, Перкон.  Няколко са и названията на тракийската богиня-майка – Ма, Мамузена, Кибела, Да, Вензис.

Самото име Залмоксис означава пазител, покровител, защитник. Порфирий пише, че името си гетът получил от залмусиме за меча кожа при траките. Същият автор твърди, че когато бил роден Залмоксис, той бил увит с меча кожа, но по-късно допълва и това, че Залмоксис означавало и чужденец според други хора – Zamolxis was he named because he was born wrapped in a bear's skin, in Thracian called Zalmus... Others say that, the name Zamolxis signifies a stranger or foreigner.

http://www.tertullian.org/fathers/porphyry_life_of_pythagoras_02_text.htm

Тъй като южните ни съседи не са познавали езика на предците ни добре, често доста неща са били разбирани погрешно. Залмус/залмос не означава просто меча кожа, а дреха, покритие, покров, нещо, което пази. Вариант на залмос е зелмос, чието правилно звучене е било шелмос, но за елините звукът ш е чужд, а и те нямат буква за него. Вместо шалмос, шелмос бива писано ζαλμος, ζελμος-залмос, зелмос.

Шелмос означава покритие, защита и не е дума, която е изчезнала небитието. В старобългарския, респ. старочерковнославянския намираме думата шеломъ-шлем. Шлемът не е нищо повече от покритие, защита за главата. Значението на тракийската глоса залмос, зелмос като защита е признато от линвистът Димитър Дечев- Die Thrakischen Sprachreste, z. 181. Владимир Георгиев предлага подобно значение – ζαλμος, ζελμος = защитникТраките и техния език, с.101. Знаем, че Залмоксис е отъждествяван с Кронос, Сабазий и т.н. Става дума за имена на върховно, архаично божество, праотец на рода. Съвсем естествено е, че на праотецът ще се гледа и като на защитник на народа и то, не просто като физически пазител, но най-вече и като защитник на духовното.

В дълбока древност названието на гетския мъдрец е звучало като Шалмос, Шелмос, но поради това, че Залмоксис е вече наложен, а и добре познат теоним ще продължа да използвам този вариант, с цел да избегна объркване. Многото названия на Залмоксис се обясняват с това, че той е древно божество. Нека не забравяме, че той е известен на племето асти в Южна Тракия, но също и сред гетите на юг и север от река Дунав. Не бива да забравяме и келтите, чиито друиди са инструктирани лично от гетския мъдрец. За да се наложи неговият култ в такава огромна територия е нужно много време.

Този култ не изчезва с идването на римляните в Тракия. Според Иван Венедиков, Залмоксис е почитан от войнишките общества. Римските легиони от друга страна са попълвани предимно с траки.  Уповавайки се на сведенията от  “Totus  Orbis  Descriptio”   Веселин Бешевлиев споменава, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници  -“Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62.

Дори в по-късни времена почитта към Залмоксис продължава да живее сред населението на Тракия. Венедиков свързва празненствата на българите по Коледа, а и русалийските игри с древното божество на гетите. Нашият учен споделя следното: “Привеждаме тези сравнения, защото те поразително напомняли това, което вършат и русалиите в Поганите дни, както ги намираме в описанието на Арнаудов по Шапкарев: „Съберат ли се всички при балтаджията, той прави преглед на застаналите прави в кръг, минавайки бързо със секирата си покрай нозете им. Заедно с него те извикват силно и високо „ехе” и после потеглят подир свирците. Когато ходят или играят, русалиите не се държат ръка за ръка. В дясната си ръка те носят голата сабя, която повдигат и снишават според музиката, а лявата е свободно провиснала или прибрана.” Вероятно и танцът в чест на Залмоксис, споменат у Хезихий, ще е бил нещо подобно.

Във връзка с военния танц на русалиите в Западна Македония трябва да се спомене един факт, който не е без значение, когато говорим за връзката със Залмоксис. В Куцовлашките села в Югозападна Македония ходели да танцуват русалии, като един от тях бил маскиран като мечка — животното, съпътстващо Залмоксис.”

Разглеждайки русалийските игри практикувани от българите, Венедиков забелязва и други интересни неща: “По-нататък приликата между честването на Залмоксис и русалийските игри се чувства в някои практики, които заслужават внимание. Когато според описанието на Херодот траките принасят в жертва избрания по жребий „пратеник”, когото подхвърлят във въздуха, за да видят дали Залмоксис ще го приеме, те извършват една осветена у тях практика. Когато русалиите лекуват болен и го подхвърлят три пъти във въздуха на чергата, на която лежи, те също очакват от това намесата на бог. И в двата случая животът на подхвърления зависи от тази практика.” И.Венедиков, Митове на Българската Земя, Медното Гумно, 1995.

Не само русалийските игри са съхранили култът към Залмоксис. Баенето, съчетано с лекуване с билки е също ехо от древната религия. В работата си “Хармид” Платон предава разказа на свой сънародник, който се е срещал тракийските лекари възпитани в учението на Залмоксис. Те били толкова способни, че се вярвало дори, че могат да дадат безсмъртие – Such, Charmides, I said, is the nature of the charm, which I learned when serving with the army from one of the physicians of the Thracian king Zamolxis, who are to be so skilful that they can even give immortality.


Добавено е и това, че тракийските лечители са по-напреднали от тези на Елада, понеже следват мъдростта на Залмоксис относно това, че тялото не може да се изцери, преди душата да е излекувана. Поради това, че учението на Залмоксис не е познато на гърците, то техните лекари не са в състояние да разберат много болести- “but Zamolxis, he added, our king, who is also a god, says further, "that as you ought not to attempt to cure the eyes without the head, or the head without the body, so neither ought you to attempt to cure the body without the soul; and this," he said, "is the reason why the cure of many diseases is unknown to the physicians of Hellas, because they are ignorant of the whole, which ought to be studied also; for the part can never be well unless the whole is well “


Венедиков също обръща внимание на ценната информация, която срещаме в Хармид -  от сведенията на Платон за лекарите на Залмоксис се вижда, че лекуването (практикувано от траките), за което говори Сократ, става чрез билки и припяване”. Както вече бе споменато, това припяване е познатото в цяла България баене. То се прилага при уроки, болести, силна уплаха, т.е. практикува се най-вече за лекуването на душата – това, на което наблягат и лекарите на Залмоксис. След като душата е успокоена и излекувана, тялото също намира покой и се възстановява. Виждаме, че традицията, която все още пазим днес крие своите корени далеч във времето.

Именно поради това – възпитаването в липса на страх и търсенето на духовното, нашия народ е успял да се запази и да оцелее по време на вековното подтисничество на жестоки нашественици.

Известно е, че Залмоксис проповядва безсмъртието на душата. Той учи, че хората не умират, не изчезват в небитието, а просто напускат този свят и отиват в друг, който е по-добър. Знаейки това никой не би изпитвал страх, а именно страхът е това, което ни кара да търпим злото и неправдата.

От историята на Залмоксис научаваме, че той се усамотява в пещера, или землянка за три години, а след това, на четвъртата година той се появява отново при гетите за тяхна най-голяма радост – Her. 4.96. Някои вярват, че Залмоксис е прекарал трите години в подземно жилище, което сам си е направил и е останал скрит за човешките очи дълго време. Символизмът на това действие е лесен за разбиране. Рано, или късно идва край на живота дори и на най-добрите хора. Те биват оплакани  и положени в гроб под земята. След това идва трансформацията – душата приема нова форма, ново тяло и се оказва, че смъртта не е край, а е само една фаза, не нещо, от което трябва да се страхуваме, а факт, който трябва да се осъзнае и приеме като нещо естесвено.

От Залмоксис гетите, а и техните съседи и роднини мизите научават за пречистването на тялото и душата. Въздържането на ядене на месо, пренебрегването на материалното и избягването на негативни чувства е трансформирало предците ни. Не случайно тези от тях, които са следвали думите на своя учител са наречени чисти. Те наистина са били чисти както телесно, така и духовно. Това им е помогнало да видят света с очите на бога.

Посланието на Залмоксис е просто, но важно. За да проникне истината за съществото на живота до дълбините на душата ни, то тя трябва да е чиста. Омраза, завист, злорадство трябва да бъдат прогонени понеже те са отрова за духа. Вместо тях, в сърцето си трябва да направим място за любовта, истинската любов, която лекува. Любовта обединява хората, помага им да прогледнат, помага им да преодолеят различията и да си подадат ръка.

Ако ни бе грижа един за друг, то злите и порочните нямаше да смеят да излезат от сянката. Днес лошите вилнеят защото доста от нас затварят очите си за грижите и болката на своите братя и сестри. Дали българи щяха да бъдат клани като добитък, ако цялата страна се бе вдигнала на протест докато убийците не получат наказанието, което заслужават. Злото не бива да се търпи, срещу него трябва да се борим всички, а не да чакаме някой да изгори за нас. Дори кроткият и благ Христос направи бич от вървите на дрехата си и с него прогони търговците от храма. Въпреки, че проповядваше любов Божият Син не затвори очите си за грозното и неправдата. Така трябва да правим и ние.



14.12.2014 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ КУБРАТ?


Дълго време съм се удивлявал на способността на наши и чужди учени, успели от нещо просто и ясно да направят невероятна бъркотия. Като пример може да се посочи етимологическия анализ на имената на нашите древни владетели. Израстналият в Константинопол княз Кроват е известен на повечето сънародници под името Кубрат. Така ни бе натяквано години наред, така са го запомнили много хора, поради тази причина сложих този вариант в заглавието на тази статия.
                                  
Твърде много са заблудите изречени по адрес на княз Кроват-владетелят на Стара Велика България. Борис Симеонов не се колебае да го титулова като хан на българите, макар Теофан Изповедник да не споменава титлата хан нито веднъж. Вместо това старият летописец използва думата κυριος-господар. Алтхайм и Хаусиг предложиха тълкуване на личното име Кроват (Кубрат) като княз на червеите, което си е чиста гавра с историята и науката като цяло. Немет потърси обяснение с уйгурската дума кобрат, кобран  събирам, Г.Фехер пък предлага алтайската дума курт вълк. Моето лично мнение е, че това са все отчаяни опити да се скрие истината.

Макар да са уважавани и често цитирани учени Алтайм, Хаусиг, Фехер, Симеонов и др. в никакъв случай не са били непредубедени. Знаейки прекрасно, че редица стари автори (Д. Хоматиан, Л. Дякон, М.Аталиат, Й.Малала и т.н.) определят дедите ни като древен балкански народ, изследователите на нашето минало са били длъжни да потърсят тълкуване за името на Кроват и сред тракийската ономастика, това не е направено (или, ако е направено не е представено на широката публика). Тези езиковеди и историци са били длъжни също да представят на българския читател правилното изписване на името на нашия княз, а именно Кроват, не Кубрат, както те се опитват да ни внушат. Ето, оригиналното изписване в работата на Теофан е Кроват  Κροβατ.



Изображението е от антикварно издание на “Хронология” на Теофан Изповедник. С това издание са разполагали и повечето учени заели се с изучаване на нашата история.  

Без съмнение и Алхайм, и Фехер, и Симеонов са били запознати с работите на Херодот и Страбон, които споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, обитаващи областа Мизия (между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват  Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.



Какво може може да е значението на КРОВ? Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). На старобългарски кровъ означава – покрив, жилище, защита.  Кровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват  означава  покровител, пазител, защитник.

Със същата семантика като Кроват е и името на друг вожд на старите българи –Заберган. То е свързано със старобългарския глагол брегон грижа се, пазя, а и с тракийския теоним Баргидентис – пазещ децата.

Ето, какво му е сложното? Съществуват извори определящи българите като тракийски народ, има също тракийски етноними и теоними показващи ясна връзка със старобългарски имена. Какво е пречело името на княз Кроват да бъде определено като тракийско? Какво пречи и днес истината да бъде казана? Две обширни антропологически изследвания показаха, че българите са безспорно европейци по произход. Обичаите и погребалните ритуали на старите българи са били като тези на траките. Българските земеделски сечива, пастирски атрибути, народната носия са като тези на траките...и пак определени безсъвестни личности ни правят на азиатци.

Едно е ясно, манипулаторите на историята ни няма да си признаят греховете скоро. Важното е ние да знаем истината, да знаем, че през Ранното Средновековие земите на дедите ни са се простирали от Унгария до Крим и от Карпатите до Бяло Море наричано в древността Тракийско.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!




9.12.2014 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА БАЛХ, БАЛХАРА ?


Който се е интересувал от историческа литература през последните двадесет години е срещнал със сигурност книги, в които се споменава градът/държавата Балх. Някои автори свързват нейното име с етнонима българи (Съселов, цитиращ Остин в “Българи в древността отсам и отвъд Памир”, стр. 61).

За съжаление изследователите опитващи се всячески да поставят корените ни в Азия, премълчават голямо количество важни данни. Така читателя е лишен от възможност за сравнение и това става причина много наши сънародници да попаднат в плен на заблуди. 

Когато непредставените сведения бъдат показани става ясно, че Балх е наистина обитавана от наши предци, които обаче са потеглили в дълбока древност от Балканите и съответно принадлежат на тракийската общност.
Нека видим какво казват старите летописци за Балх, наричана още Балхара. В работата си “География” Страбон казва, че градът Бактра (Балх) е получил името си от реката, която минава през него, а в древни времена тя е била наричана Зариаста - Strab.XI.xi.2.
За да разберем какво означават Балх и Зариаста трябва да знаем кой е обитавал тези земи в най-дълбока древност. Има няколко сродни народа, които са делили тези територии. Едни са масагетите, за които Йордан казва, че били клон на гетите живеещи в Тракия. Друга група са конния народ даи, които според Страбон са същия народ както и даките обитаващи долното течение на Дунава.

Стария автор е прав защото китайското наименование на Балх е Даксия, т.е. земя на даките. В Балх е живял и Заратустра, той не е персиец както смятат мнозина, а мидиец. Според Плиний Стари мидийците (медите) са предци на сарматите, които Прокопий определя като гетски народ, т.е. траки. 

Друго сведение за етническата принадлежност за обитаващите Балх мидийци дава Херодот. Той пояснява, че на север от Дунава, до земите на венетите (днешна Словения) живеят сигините, които са от рода на мидийците. Става дума за огромен народ, а топонимите и хидронимите и топонимите оставени от тези хора са тракийски, не ирански. Самата материална култура е тракийска, а не иранска.

Като съседи на народите в Бактрия са споменати и сарапарите. За повечето хора това е само племе със странно име, но специалистите знаят прекрасно, че сарапарите са войнствено тракийско племе, чието име означава  главорези. Както знаем от Тит Ливий траките вземали главата на повалените противник като трофей, а сънародника на Ливий- Луций Флор добавя, че от тези глави траките правели ритуални чаши (както и старите българи).
Интересни данни, нали? Обаче авторите твърдящи, че ние българите сме азиатски народ не споменават в работите си свидетелствата на Страбон, Плиний, Йордан, Ливий, Флор. Как тогава да разбере обикновения човек, че тракийски племена са обитавали Балх още от най-дълбока древност? Тракийските народи обитавали Балх не са никак малко, нека ги споменем отново –мидийци, масагети, даи, сарапари.
http://i.imgur.com/J4hnO09.jpg

Към тези обитатели на Балх трябва да се добавят и тохарите. За тях изследователи като Виктор Меир казват, че не са местно азиатско население, а мигранти от Източна Европа. Меир дори уточнява къде е тохарската прародина - земите на Северна България и Южна Румъния.

изображения на тохари, светлата кожа и коса свидетелстват за европейски произход 
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/5f/QizilDonors.jpg

Някой може да се запита – Добре, но как са попаднали тези стари балкански народи в Азия изащо не знаем за това? В интерес на истината има огромно количество данни за тракийското присъствие в Средна Азия, а защо определена група учени не ни уведомяват за тях е загадка и за мен. Все пак не става дума за един съмнителен извор, а за свидетелства на цяла плеяда стари автори. За тракийски поход към Индия свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигиний, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.

Луций Ариан разказва, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракиецът им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.
Това си е повод за гордост, но кой да представи на българина тези важни данни, от се разбира, че корените ни са на Балканите и, че от тези земи, част от нашите деди са мигрирали на Изток и са цивилизовали местното население.
Да се върнем обаче на Балх и по-старото название  Зариаста и да видим какво е значението им. Смятам, че Зариаста е чуждото предаване на зарящта, т.е. светла река. В Зариаста коренът е ЗАР, той отговаря на тракийската дума ЗАРтас – светъл, златист. Балх явно е свързано с понятието бял, светъл, тук тракийската дума балиос-бял пасва прекрасно.
Тракийски хидроними в Балх не биха ни учудили изобщо, ако някой в миналото си бе направил труда да ни уведоми, че множество тракийски племена са обитавали този регион и, че има над десет исторически извора за тракийски поход в Азия...
В Балх има и тракийски ороними- названия на планини. Който е, чел книгите на П.Добрев знае за българската планина Имеус/Имеон. Това, което господин Добрев не благоволява да поясни е, че Имеус/Имеон е най-древното тракийско име на Стара Планина, споменато още през V-ти век пр. Христа.
Интересно и названието на планинския масив Бага Стана – станът на бога, божие място. Багос, багайос е тракийското име за бог, от което се развива българската дума бог, а стана-стан дори не се нуждае от превод.
Друга планина с интересно име е Меру, паралел намираме в тракийското име на планина – Мерит. Значението на двете названия е велика, свещена, а обяснение получаваме от стблг. меръ-велик. Частицата мер-велик намираме и в тракийското божествено име Пюр-мер-ул.
Видяхте ли се как се променя картината, когато се споменат всички данни? Кой би повярвал, че старите българи са роднини на паштуни, перси и талишци, ако се знаеше за древното тракийско присъствие в Средна Азия, за ролята на траките като народ носещ цивилизация и мъдрост! Кой би се лъгал, че сме азиатци, ако всеки автор добросъвестно бе споменал двете обширни изследвания на проф. Mетоди Попов доказващи убедително, че сме стар европейски народ. Потвържение дойде и от страна на генетическите проучвания, които показаха, че значителна част от българите са наследници на балканското население от Каменната епоха.
Не можем да си позволим да пилеем наследството си и да даряваме на други старата си слава и постижения. Не можем да си позволим още дълго време да играем ролята на слаб народ. Това нито е правилно, нито е разумно. Човек отива натам накъдето го водят мислите му. Внушаваме ли си, че сме неспособни и, че не можем да променим нищо, ще си останем слаби и ще слугуваме на хитреците. Спомним ли си, че дедите ни са вдъхвали уважение и страхопочитание на останалите, малко по малко ще си възвърнем стария дух. 

За тези, които са уверени и имат високо самочувствие не съществуват прегради и препятствия, всеки проблем е лесен за разрешаване. Наближава денят, в който името българин отново ще се превърне в символ на сила, благородство и почтеност, вярвам в това!


Благодаря на bulgarinut57 за ценната инфромация!


ПЕРПЕРИКОН

Loading...