21.06.2016 г.

ПЛИСКА И ПРЕСЛАВ – ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДРЕВНИТЕ ИМ КОРЕНИ


Дедите ни са били изключително способни хора. Те не само са успели да победят Римската Империя (Византия), но също така са били в състояние да изградят силна държава. Доказателство за забележителните качества на предците ни е факта, че по време на Ранното Средновековие, Плиска е с по-голяма площ от Константинопол. В старата българската столица градежите са величествени и красиви. Те смайват не само със своя мащаб, но и с майсторското си изпълнение. Преслав не отстъпва ни най-малко по блясък и мащаб. Hе случайно турците наричат селището Ески Стамбул – Старият Константинопол. Градът е карал тези, които го посетят стъписани да притаят дъх и да се дивят на чудните постройки.

Преслав (възстановка Я. Василев, техническо изпълнение М. Христов и В. Павлов)

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=2607.0

По отношение на това – в кой век се е родило великолепието на старите ни столици все още няма съгласие. Определени учени като Георги Сотиров смятат, че началото е положено в Късната Античност (Elementa Nova pro Historia Macedono-Bulgarica, Lynn Publ.Co, Regina, Saskachewan, 1986). Става дума за периода IV-VI век, по времето когато страната ни е все още под римска власт, но областта, в която са Плиска и Преслав вече е наречена България (на картата на Св. Йероним и по сведения на Йоан Никиуски). Други изследователи на миналото ни са убедени, че красивите белокаменни постройки са издигнати едва през VII-IX век. Всеки опит да се постави по-ранна датировка бива посрещнат със скептицизъм и изключително силна съпротива.

Негативното отношение към ранната датировка може да се обясни с едно наложено вярване. Касае се за догмата, че старите българи не принадлежат на древните балкански народи, а са азиатски пришълци, които се установяват трайно на юг от Дунава едва след 680-681 година.

Вярващите в този недоказан мит се страхуват, че приеме ли се, че Плиска и Преслав са издигнати през IV-VI век, това би определило перлите на Първата Българска Държава като дело на чужд народ-римляните. По този начин дедите ни биха били сериозно ощетени.

Реално обаче причини за притеснения няма. Това, че величствените стари столици са строени по време на римския период, не означава, че римляни са дялали каменните блокове и колоните, че римляни са създавали баптистериите, че римляни са редили красивите мозайки.

След малко ще разберем, че както строителите, така и хората отпуснали средствата за градежите на Плиска и Преслав не са чужденци, а наши деди, местни хора, които са обитавали Балканите от незапомнени времена и са се славели с необикновените си качества.

Както антропологичните, така и генетичните проучвания доказаха, че ние като цяло сме потомци на местно население, което по време на Античността е наричано с името траки. Различни изследователи като Евгений Теодоров, Стоян Джуджев, Иваничка Георгиева, Николай Колев, Иван Венедиков, Михаил Арнаудов, Павел Стефанов и др. установиха, че народната ни музика, носия, пастирски атрибути, а и земеделски сечива са с тракийски корени.

Същото важи за най-тачените ни празници. На Трифон Зарезан, Атанасовден, Гергьовден, Тодоровден, Коледа, Сирни Заговезни, Еньовден и т.н. се почитат тракийските богове Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий. Ехо от древността са кукерските и русалийски игри, лазаруването, обреда Герман. Особената почит на българите към Св. Марина, Св. Модест, Св. Влас, Св. Илия, а разбира се и Св.Георги е остатък от култовете към Бендида, Хермес и др.  

Траките наречени в по-късни времена българи са населявали земите между Карпатите и Бяло Море поне от Каменната ера. Нужно е да се спомене и това, че предците ни са обитавали са и значителни територии от Мала Азия, а и Черноморските степи.

Поради римското нашествие през I век, известна част от дедите ни се преселва на север от Дунава. При последвалото през II век нашествие водено от император Марк Улпий Траян, немалка част от северните траки трябва да се оттегли в посока изток – към Черноморските степи. Там те са приети от своите роднини,  а Рим не се осмелява да води бойни действия в гористите Източни Карпати и в земите на Северна Добружда, която е наречена Гетска пустиня от Страбон. Старият автор уточнява, че Гетската пустиня е мястото, в което е нанесено поражение на велики пълководци като Дарий и Лизимах –Strab.VIII.3.14. Римляните са познавали добре историята и не са посмели да опитат да завоюват въпросните земи на север от Дунава и Черно Море.

В този регион, по сведения от Именника (на българските владетели) дедите ни успяват да създадат (възстановят) държавата си някъде към 165-170 година. Съдбата на останалите под римска власт траки е променлива. Докато през I век дедите ни са подложени на депортации и подтисничество, то няколко века по-късно настъпва обрат.

В началото на III век на римския престол сяда тракиецът Максимин. Век по-късно вече можем да говорим за ера на императорите от тракийски произход, а населението на земята ни е нарастнало сериозно. Смята се, че траките през III век са около 3 250 000 души (В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, с.51). През IV век те са били още повече, а добавим ли и роднините им от земите на север от Дунава излиза, че предците ни са били около 8 000 000 души и със сигурност са могли да изправят огромна армия.

Разбира се по това време хората, чиято кръв носим са били разделени -  едни са обитавали Западните Карпати и Черноморските степи и са живели на свобода. Други са били подчинени на римските императори, които обаче през IV  век са техни сънародници. В борбите си за власт, императорите от тракийски произход са се обръщали към различни групи от поданиците  и сънародниците си. 

Благодарение на оказаната помощ на Константин Велики, той дава известна автономия на тракийските жители на областта Мизия, която в същия период Свети Йероним нарича България.  Йоан Лидийски предлага едно много интересно, а и ценно свидетелство. Старият автор съобщава, че Константин Велики лишил империята от данъците на Скития и Мизия, а войските охраняващи северната граница отпратил в Азия (J.Lyd.De Magistratibus, 13, GIBI II, c.102).


И това не е всичко, императорът от тракийски произход не само вече не събира данъци от Мизия, която по негово време е наречена България, не само изтегля войските от този регион, но дори изгражда мост над река Дунав. Знаем за това от Скилица-Кедрин (GIBI, VI, c.199), има споменаване за събитието и в “Царственик  или История Болгарская”. Там се казва, че Константин Велики е построил моста през 325 година, срещаме и интереснотo уточнение, че по времето на Константин вече е имало красив град на име Преслав (Царственик, с.16).

На пръв поглед действията на императора от тракийски произход граничат с безумие. Около половин век по-рано, император Аврелиан изтегля римляните от Дакия и разрушава моста над река Дунав, за да предпази имперската провинция от завладяване. Константин Велики не е бил глупав човек и, ако се замислим, ще намерим логика в действията му.

Знаем, че този император е воювал в земите на север от Дунава, но също така и, че е приел около 300 000 сармати и е сключил мир с племената на север от Дунава (Anon.Vales. VI.32).

Прокопий Цезарийски определя сарматите като част от семейството на гетите (Bello Gothico  III.ii.3),  а гетите са определени от Херодот като най-храбрите траки (Her.IV. 93). Страбон обяснява, че гетите, които са родини на мизите, обитават земите на север и на юг от Дунава и говорят същият език както и останалите траки. Същият автор добавя и това, че по времето на консул Елий Катон, на юг от Дунава са пресeлени 50 000 гети, които вече се наричат мизи (Strab. VII.3.2, VII.3.10). Тук е мястото да се уточни, че в продължение на 1100 години мизите биват отъждествявани със старите българи.

Hазванията гети, сармати, мизи, българи са названия за хора от един и същ произход, тъй както имената родопчани, шопи, добруджани, странджалии и др. се отнасят за хора от един и същ произход.

Виждаме, че действията на императора роден в Тракия могат да бъдат обяснени лесно. След сключване на споразумение със своите сънародници обитаващи северните и южни брегове на долния Дунав, Константин I изтегля легионите попълнени с чужденци и оставя на тракийските жители на провинция Мизия да я управляват сами. За да имат достатъчно средства, императорът оставя приходите от данъци в ръцете на хората, на които той дава известна автономия. Като знак на доверие, а и благодарност, Константин Велики отпуска средства за изграждането, доукрепването на няколко тракийски селища.

За това, че Плиска, Преслав, Дръстър и Констанция са градени (доукрепени) по времето на Константин Велики (IV век)  е писал Scriptor Anonymus-анонимен автор (GIBI V,c.323), като някои приписват информацията на Хезихий Милетски, от когото  Георги Кодин по-късно черпи данни.



Scriptor Anonymus дава важни подробности, а именно това – какво количество средства е отпуснал Константин Велики за строежите на Плиска, Преслав, Дръстър и Констанция. Според стария автор се касае за 600 кентинария злато, т.е. около 4 320 000 златни нумизми - около 1 244 160 000 фолиса (вид монети). Става дума за огромно количество пари, но имайки предвид изящния вид на Плиска, Преслав и др.,   числото не е ни най-малко преувеличено.

Специалистите отхвърлят свидетелствата на Scriptor Anonymus, смятайки, че авторът се е заблудил. По непонятни причини, историците ни не са обърнали внимание на една важна подробност. Scriptor Anonymus не само дава подробности относно сумата отпусната за строежите, но и цитира съвсем точно хората, от които той е получил сведенията. Става дума за Урбикий и неговия съвременник Салустий. Двамата не просто са живели през IV век, но и са били служители на Константин Велики (GIBI, V, 1964, c.323).

Урбикий е бил приближен на императора от тракийски произход и е бил отговорен за строежите от началото на IV век. Салустий пък е преселен от Константин Велики от Рим във Византион (Константинопол) и му е дадена длъжност епарх – следял е за реда в столицата и т.н. Тъй като както Урбикий, така и Салустий са пряко подчинени на император Константин I, то няма защо да се съмняваме в техните свидетелства относно отпуснатите средства за Плиска, Преслав и др.

Навярно причината за игнорирането на важната информация дадена от Scriptor Anonymus от страна на нашите учени е вярването, че Плиска, Преслав и Констанция не са споменати в карти и документи от времето на Късната Античност. Това по принцип е сериозен аргумент, но за този феномен си има обяснение.

Едва ли някой би оспорил, че Ранносредновековна България е трън в очите на римските (византийските) императори. Факт е, че столицата ни Плиска е по-голяма по площ от Константинопол. Да се признае, че “варварите” имат по-величествени градове от римляните (византийците) е доста унизително, а и поражда неудобни въпроси като този – как така “новодошъл, прогонен от хазарите” народ има по-величествени постройки от римляните (византийците)?

Съвсем умишлено името на Плиска (и Преслав) e обреченo на забвение. Това е причината да няма споменаване от живелите през Х и XII век Лъв Граматик, Теофан Изповедник, Патриарх Никифор и др. Наивно е да се мисли, че тези автори даващи толкова подробности за старите българи, няма да знаят името на столицата ни. Живелите през Х и XII век летописци са познавали прекрасно величието на българските градове, просто истината не е била угодна на господарите им в Константинопол и стотици години наред името на Плиска не е споменавано.

Дали поради силата на Дунавска България, унизителните победи над кръстоносците, или пък мълчанието на византийските летописци, но е факт, че живелите през XII век Саксонски Аналист, Екехард, Зигиберт, Готфрид Витербски, макар да съобщават за победата на княз Крум и за поражението на император Никифор, също не отварят и дума за опожарената Плиска, а името й е споменато векове по-рано на Чаталарския надпис.

Нима неспоменаването на Плиска от тези летописци е причина да се каже, че древната ни столица е издигната едва след XII век?  Крепостта Диния, която е непосредствено до Плиска, не е спомената в пътеводителя на Хиерокъл.  Диния обаче, макар да е регистрирана в летопис едва през Х век от Лъв Дякон, реално е построена през IV век, но за нея, подобно на съседната й Плиска се мълчи повече от половин хилядолетие. Защо специалистите не обръщат внимание на тази важна подробност?

Александър Горчев е направил едно много точно изказване, което е в подкрепа на виждането ми за отношението както на византийци, така и на западноевропейци към величието на столиците на Стара България - “Години наред владетели като Борис I, Симеон и Петър изграждат един великолепен Велики Преслав и карат тогавашния сревновековен свят да се равнява по него, да го уважават, но и завиждат и неистово да желаят неговата гибел и разруха.”  (Преслав, сборник 7, Фабер, Велико Търново, 2013, с.11).


Разбира се колкото и да мълчат определени летописци, колкото и преписвачите да пропускат или преиначават важни неща, все нещо се измъква. В лексикона на Якоб Хофман -1698 г. срещаме интересното сведение - Plysenum opid. Thraciae, ProcopiusПлисенум, селище в Тракия според Прокопий (J.J.Hofman, Lexicon Uiversale, Historia Sacra et ProfanamLeiden, 1698, z.798). Плисенум се споменава и в речника на Джон Лемприе – 1788 г. В по-късни времена някой е изтрил името на тракийското селище Плисенум, а такива “поправки” никога не се правят без умисъл.




Прокопий Цезарийски не просто е писал през VI век, той е бил в Тракия понеже служи като секретар на тракиеца Велизарий и познава страната ни добре. Освен за Плисенум Прокопий е споменал и селището Констанциана и то в Мизия (Proc. Aed. IV.xi.20) – регионът, в който по-късно е локализирана Констанция. Разликите в имената се дължат на различните преписвачи.

Историческите извори са полезни, но както се уверяваме на тях не бива да се вярва сляпо, поради политическите пристрастия на старите летописци. Освен, че е нужно хрониките от миналото да се разгледат критично, задължително е също да се търси потвърждение от други области като археологията например.

Един от противниците на виждането, че Плиска и Преслав са издигнати през Късната Античност е проф. Ст.Ваклинов. Несъмнено той е отдаден на делото си и работи доста прецизно, но навярно поради тенденциите наложени в българската наука в миналото, е заел определена позиция, която не му позволява да се отклони от общоприетите теории.

Според проф. Ваклинов по време на Ранното Средновековие на наша територия отдавна няма майстори способни да издигнат грандиозните строежи на столиците ни, във всеки случай не можело да става дума за местното тракийско население, от което не е имало какво да се научи в това отношение (Формиране на Старобългарската Култура, 1977, с.92).

За това си твърдение проф. Ваклинов се уповова на труда на своя колега проф. Димитър Ангелов, който макар да споменава, че през “VIIVIII в. вече не се срещат никакви данни за „траки” в смисъл на самостоятелен етнос”,  добавя на с.188 от своята раота нещо важно, а именно, че традициите в изкуство, земеделие и строителство не са загубени изобщо, а са предадени от траките на дошлото от земите на север от Дунава население.

Проф. Ангелов добавя и че, “погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнена.” (Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971, c.44,188-190).

Изучавайки характера на българския фолклор, друг наш учен – проф. Евгений Теодоров смята, че  ...заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни..” (Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор, с. 271).

Ето, няма никакво основание да се твърди, че траките са били незначително малцинство по време на Късната Античност, нито пък може да се твърди, че традициите на строителство и т.н. са загубени

Нека видим как стои въпроса с другото твърдение, а именно, че битът, икономиката и културата на местното население, не могат да насърчат развитието на монументална архитектура. Точно през IV век траките могат да се възползват от имперската хазна, която по това време е добре напълнена поради разумната и далновидна политика на Константин Велики. Той е човекът, който въвежда нова парична единица – златния солид.

Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com

Реално погледнато, през IV век, когато Мизия (областта в която са Плиска и Преслав) е наречена България, има изобилие на средства за мащабни и скъпи строежи. Нека не забравяме и това, че проф. Ваклинов споменава, че строителството с едри каменни квадри има известна стара традиция в Малка Скития (Мизия) датираща от края на римската епоха – IV век (Формиране на Старобългарската Култура, 1977, с.92).  

Макар да признава, че у нас има традиция на строеж с едри квадри, веднага след това проф. Ваклинов добавя и, че такива традиция има също в Таврика (Крим) и то в периода, в който започват интензивните връзки на прабългарите в Приазовието – V-VI век.  Споменати биват също Закавказието, Сасанидски Иран, арабските замъци от Ранното Средновековие и т.н. Казано е и това, че Варна и Несебър били заселени с колонисти от Сирия и Исаврия, но няма конкретни данни преселниците да са били строители.

Въз основа на паралелите с архитектурата на Армения, Сирия и Иран, проф. Ваклинов смята, че “имаме следователно всички историко-културни основания да допуснем, че когато родовата и племенна (прабългарска) аристокрация към края на VII век е имала нужда и е могла да си позволи строителство на трайни дворци за хана, тя е могла да се обърне към майстори-строители от онези земи, с които ще да е е поддържала връзки.” – c.93.

Всеки има право на предположение, но предположението не е доказателство. С изрази като “основания да допуснем, ще да е” и т.н. не се доказва нищо. Реално ние не притежаваме сведения, че през VII-VIII век българите са поддържали връзка с Иран, Армения, а и властелините от Близкия Изток и най-вече, че сме получили майстори оттам. Нека не забравяме и това, че периода VII-VIII век е белязан от няколко жестоки войни с хазари, римляни и араби, а войните са скъпо занимание.

Дедите са били смели и способни хора, но държавата ни през VII-VIII, а дори и IX век, в никакъв случай не е разполагала с толкова много средства с колкото е разполагала Римската Империя по времето на Константин Велики.

В земите на Иран, Армения и др. места действително има постройки изключително близки по стил до тези от нашите земи. Традицията на тези строежи обаче не е местна и това се знае прекрасно от доста време.  В “Енциклопедия Ираника” се казва от ясно по-ясно, че строежите с квадри и хоросан са твърде редки за Сасанидски Иран и са плод на чуждо, западно влияние. Допълнено е също и, че типичните сасанидски укрепления са от кирпич:

Dressed ashlar appears sporadically, mainly in the early (e.g. Bīšāpūr, Fīrūzābād, Nūrābād, Pāykūlī) and late (e.g. Ṭāq-e Gerra, Darband, Taḵt-e Solaymān, Kangāvar) phases of the empire, and seems to be due to western influence (H. Wulff, Traditional Crafts of Persia, Cambridge, Mass., 1966, p. 102).

The standard Sasanian fortification type is represented by the mud brick ramparts of Ctesiphon and Eṣṭaḵr (M. M. Negroponzi and M. C. Cavallero, “The Excavations at Choche,” Mesopotamia 2, 1967, pp. 41ff.; Herzfeld, Iran in the Ancient East, pp. 276ff.) and by the rubble stone walls of Qaḷʿa-ye Doḵtar at Fīrūzābād (Huff, AMI 11, 1976, pp. 138ff.).

Examples of the regular, generally square, Roman-type fort with rounded bastions are found in Harsin, Qaṣr-e Šīrīn (Morgan, op. cit., pp. 354ff.), Sīrāf (D. Whitehouse, “Excavations at Siraf,” Iran 10, 1972, pp. 63ff.)”


Армения и Сирия също са повлияни силно от римляните, и това се знае отдавна, не е нещо ново. Римското присъствие в тези държави трае повече от половин хилядолетие, а това е огромен период от време. В работа засягаща римското влияние в Близкия Изток, Фъргюс Милър споменава, че дори и укрепленията, в които не са намерени надписи, са несъмнено римски (F.Millar, The Roman Near East 31 BC-AD 337, Harvard University Press, London, 1993, pp.183-184).


Карта на Римската Империя - Iiustr. Andrei Nacu

Виждаме, че твърденията, че традицията на строежи с квадри и хоросан идва от Иран, Сирия и Армения и, че от тези земи са дошли майсторите издигнали Плиска и Преслав, са напълно бeзпочвени.

Както сам споменава проф. Ваклинов –в Малка Скития  (спадаща към областта Мизия) има традиция на строеж с едри квадри още в IV век. Такива строежи има на доста места в територията на Римската Империя, но на този момент, нас ни интересуват Балканите и по-точно областта Мизия, която през IV век е наречена България.  Като пример може да се даде Дръстър (Силистра) – селището, което е възстановено по времето на Константин Велики по сведения на Scriptor Anomymus.



Венцислав Каравълчев съобщава за различни периоди на строеж – от II до VI век, т.е. включен е периода от властта на император Константин I, споменато е и за откриване на сграда с хипокост (вид подово и стенно отопление широко използвано в римския свят), а за една от постройките Каравълчев казва, че това е раннохристиянска епископска базилика.


До тук виждаме, че не само стените на Дръстър показват близост с тези на Плиска, но като общ елемент трябва да се определи и хипокоста от сградите на Плиска. Друг пример е  късноантичното селище Диния. Ето каква информация предлага регионалния музей - “Село Войвода се намира на 28 км североизточно от гр. Шумен по пътя за гр. Каолиново, на фона на величествена изкуствена могила. Върху нея е построено старо римско укрепление. На 1 км източно от селото, до северния склон на могилата, се издига внушителна крепостна стена с грамадни кули с диаметър 18.5 м. Градежът е с характерната за късната античност смесена зидария. Тухлите отвън са оцветени с червена боя, което прави градежа по-внушителен. Крепостта се датира от първата половина на IV в. до VI в.”  





антична крепост Диния, при село Войвода
https://opoznai.bg/view/krepost-dineia-voivoda




В подобен стил като този на Плиска е иградена е късноантичната крепост Ятрус.


Информация за характера и датировката са достъпни в интернет -“Началото на изграждането (на Ятрус) започва през второто десетилетие на IV век и завършва през третата четвърт на IV век... През второто десетилетие на V век възникват жилищно-стопански комплекси, а през втората половина на 40-те години на V век Ятрус е напълно унищожен...”


Строежи с квадри от времето на Късната Античност се срещат не само на територията на България, но и в земите на Сърбия. Нейната западна територия е спадала към Римската провинция Мизия, а главен град на тази провинция е бил Виминациум (до днешния Костолац). Селището съществува в периода I-VI век, след което живота в него замира. При строежите  на Виминациум са ползвани квадри.




С квадри са градени и много крепости в Северна Африка, но архитектите  и майсторите не са от средите на арабите, или берберите, а от римските легионери, между които има значителен брой траки водени от родения в Германея (Сапарева Баня) генерал Велизарий. Тракийският пълководец и хората му са в Северна Африка точно по времето когато са издигнати строежите с квадри. В този период, част от арабите са покръстени и служат на Юстиниан Велики, става дума за така наречените pacatiProc.Aed.VI.iii.9-12. Жалко е само, че тази интересна информация е останала неизвестна на българския читател.






В Британия, в която са стационирани доста траки по време на римския период, също се строи с квадри и със сигурност постройките не са издигани нито от арменции, нито от сирийци, или пък иранци. На територията на Британия дори има строителни надписи оставени от траките участващи в римските легиони.

RIB 1323. Building inscription of the First Cohort of Thracians


uploaded to Wikipedia by Steven Fruitsmaak


uploaded to Wikipedia by Fryslan0109

Подобни строежи има и в римската провинция Германия. Там строителите са били легионерите, а не майстори от Сирия, Исаврия, Армения, или Персия


Illustr. Mediatus -Die Porta decumana des Kastells Weißenburg, Bayern







Presse03 - F. Kofler: Das Kastell Arnsburg. In: E. Fabricius, F. Hettner, O. von Sarwey (Hrsg.): Der obergermanisch-raetische Limes des Roemerreiches/Abt. B, Bd. 2,2, Kastell Nr. 16, Tafel 5, Fig. 1. Heidelberg, 1902. (Erstpublikation).  

Важно е да се спомене, че в Тракия строежите с масивни квадри (без хоросанова спойка) са познати дълги векове преди идването на римляните. Това се знае добре от специалистите, които установяват следното: “Разкопките от последните години доказаха, че квадровата изодомна зидария е позната и широко употребявана в Тракия преди македонското завоевание (IV век пр.Христа). Достатъчно е да споменем монументалните гробници при Мезек, Стрелча, Калояново, най-ранните крепостни стени в Перник, крепостните стени на Месембрия, както и други обекти, при които е използвана идентична техника на градеж.  (П.Балабанов, Градове в Древна Тракия преди походите на Филип II, Поселищен Живот в Тракия, втори симпозиум, 6-9 октомври 1986, Ямбол, с.51).

След идването на легионите на Вечния град, традицията у нас не прекъсва. Сградите на тракийските светилища при Татул и Перперек (Перперикон) са свидетелство за това. У нас не само няма прекъсване на традицията, а дори се наблюдава и развитие – по време на  Късната Античност, вече започва да се ползва и хоросан като спойка на красиво издяланите камъни.







Какво разбрахме до тук? Scriptor Anonymus съвсем точно цитира хората, от които е научил, че селищата Плиска, Преслав, Дръстър, Констанция са изградени, доукрепени през IV век благодарение на щедрото дарение на Константин Велики.

Стана ясно и това, че стила на строежа на античния Дръстър е като този на Плиска, силни прилики показват построените в периода IV-VI век тракийски селища Диния, Ятрус, Залдапа, Виминациум и др. Типичният за римските постройки хипокост (подово отопление присъства и при сградите на Плиска). Разбрахме също, че традицията на строеж с квадри в Тракия е древна и не прекъсва нито след идването на римляните, нито след тяхното прогонване през VII век.

Нека обърнем внимание и на други интересни паралели. Описвайки сградите на първата ни столица, проф. Ваклинов прави едно странно изказване: “Проблемът за плана на Големия дворец се състои не толкова в базиликалното устройство на тронната зала, колкото в особеностите на този базиликален план и в общото разпределение на частите на сградата. Вече неведнъж е изтъквано с основание, че включената в общия корпус на сградата апсида е явление, необичайно за местната балканска архитектура. Това устройство е много характерно за архитектурата на Сирия, Армения и Грузия.” c.108. (Апсида е термин от архитектурата, общо взето това е  полукръглата издатина на сградите).



Навярно поради липса на информация проф. Ваклинов изказва мнение, което е твърде далеч от истината. В работа засягаща римската архитектура от Късната Античност,  Линда Мълвин споменава за римски сгради с апсида. Мълвин дори твърди, че апсидалния план е продукт на римската архитектура от Късната Античност.

Такива сгради има на Балканите – Медиана, Сърбия, срещат се и на територията на България и то не къде да е, а точно в римската провинция Мизия – там където са издигнати Плиска и Преслав (L.Mulvin, Late Antiquity Villa Plan, The Balkan-Danubian Region, Recent Research on the Late Antique Countryside, Late Antiquity Archaeology vol.2, ed. W. Bowden, L. Lavan,C.Machado Brill, Leiden, 2004, p.p.388, 394-395).  

За жалост проф. Ваклинов, прави и други изказвания, които не са добре аргументирани. Става дума за светилищата на дедите ни и по-точно за правоъгълния и квадратен план на капищата в старата ни столица. Проф. Ваклинов споменава, че храмът в Плиска напомня на класически древноелински храм, но веднага възразява, че поради липсата на минимални археологически и исторически аргументи, а и поради огромния хиатус, аналогия със светилищата от Античността е несъстоятелна (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112).

Нашият учен смята, че: “Погледнат от строго архитектурна гледна точка, този храм (в Плиска) има най-близки аналогии в ирански храмове на огъня, при това не само от епохата на Сасанидите, което намалява хронологическата дистанция между тях, но и от епохата на партите – началото на новата ера.” (Оформяне на Старобългарската Култура, с.112-114).

Напълно възможно е проф. Ваклинов да не е знаел, че определени тракийски светилища са с правоъгълен и квадватен план. Тракийският храм от могила Хоризонт, открит от археолога Георги Китов е с ясен правоъгълен план. С правоъгълен план е и храмът на Великите богове в Севтополис (М.Чичикова, Царският квартал в Севтополис –Basileia, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2009, c.45). Такъв е и планът на тракийското светилище при село Виден (Б.Димитрова, Религиозни вярвания и погребални практики на траките през римската епоха в казанлъшката котловина, Проблеми и изследвания на тракийската култура, V, Ирита, Казанлък, 2011, с.241).

В работа засягаща кулутрата на траките обитавали Черноморските степи, д-р Ружа Попова споменава за светилища с правоъгълен и с почти квадратен план (Тракийската култура в Северното Черноморие до III век, Studia Thracica 13, БАН, Рал Колобър, София, 2010, c.254-255). 

Тракийският храм от могила Хоризонт


Да се пренебрегват тези данни е неразумно и ако на проф. Станчо Ваклинов е напълно простено, понеже е работил преди доста време и то с ограничена информация. Не е ясно обаче защо учените от ново време не са обърнали внимание на сходството на светилищата в Плиска с тракийските храмове от времето на Античността. Все пак става дума за продължение на традиция в една и съща територия. Това е важно понеже в период от  хиляда и сто години старите българи биват отъждествявани с мизите – най-големия тракийски народ.

Освен древната традиция на строеж с квадри, използването на апсидата в постройки и квадратния, правоъгълен план на светилищата, в архитектурата на Плиска и Преслав има и други неща, които свързват тези селища с Късната Античност.

В една от сградите на първата българска столица има писцина (басейн, вана за кръщаване) с особена, кръстовидна форма. Понеже се следва догмата, че дедите ни приемат християнството едва през IX век, то и самата писцина, както и сградата, в която тя се намира бива датирана - IX век. Иронията е, че първите християни на Европа са траките. Свети Ерм, който е ученик на Апостол Павел е владика на Филипополис.

http://www.pravoslavieto.com/life/05.31_sv_ap_Erm.htm#2

Въпреки преследванията, християни в Мизия е имало по времето на император Диоклециан – III век. Знаем за това от житието на мъчениците Пасикрат и Валентин. Век по-късно Константин Велики легитимира християнството и това спомага след този момент да се градят свободно и без страх християнски храмове. Ето за това не бива да се учудваме, че кръстовидната писцина от голямата базилика в Плиска има еквивалент сред писцините от Късната Античност и не е нужно да се причислява към появилите се няколко века по-късно паметници на Средновековието. 





почти идентична писцина от времето на Късната Античност

Ще напомня, че въпросната сграда с кръстовидна писцина е наречена голяма базилика и има апсида, а този елемент според Линда Мълвин е продукт на римската архитектура от Късната Античност.

Църковните сгради на Преслав също представят доказателства, че строежите на селището са започнали по време на Късната Античност. Става дума за добре познатата ротонда, или Кръглата църква. Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова и Веселин Ташев представят работа, в която разглеждат архитектурните особености на ротондата.

Правейки сравнения със сгради от Античността и уповавайки се на различни източници, изследователите смятат, че е нужна сериозна предатировка на строежа на ротондата – над половин хилядолетие по-рано от приетото до този момент. Като дата се предлага 324-330 година – времето на властването на Константин Велики





мавзолей на Диоклециан 5. veljača 2006



план на мавзолея на Диоклециан - Photograph from E. Hébrard and J. Zeiller, Spalato, le Palais de Dioclétien, Paris, 1912.


план на базиликата Сан Витале в Равена – времето на Юстиниан Велики
https://www.mirrorservice.org/sites/gutenberg.org/2/9/7/5/29759/29759-h/29759-h.htm 



Орнаменти от ротондата в Преслав

орнаменти от Античността 

Галина Колева създава доста подробна работа засягаща ротондата и макар да я определя като паметник на българското Средновековие, представя информация, която по мое мнение дава повод да се съглася с виждането на Танев, Манев, Иванова и Ташев по отношение на това, че уникалната преславска сграда трябва да се датира във времето на Късната Античност.

Колева цитира Шкорпил, който посочва, “че кръгли или полигонални постройки за християнски цели е имало още в Рим - “Санта Констанца” /IV век, “Санто Стефано Ротондо” /V век, Латеранският баптистер /октогон от IV век, и “Сан Витале” в Равена /VI век”. Прeдставено е и виждането на Кръстю Миятев, според когото “независимо от това, че преславската църква прилича на ранно- християнските ротонди, тя е дело на българска самобитна школа, възникнала върху стари местни традиции. Единственият близък до Кръглата Църква паметник, е “Св. Илия” в Бруса - храм, за който се смята, че произхожда в първоначалния си вид от раннохристиянско време и който, както Кръглата Църква, съчетава ротондата с правоъгълен притвор’ (Г.Колева, Кръглата Златна Симеонова Църква в светлината на послентите археологически проучвания, Дипломна работа, научен ръководител проф. дин. Т.Тотев, Шумен, 1998).

Дадена е и интересната подробност, че “Само в основите на апсидата, които са изградени с два изстъпа е употребен червен хоросан, също с голям примес от пясък”. Червеният хоросан е типичен за римските строежи, за неговата употреба при градежите от Античността споменава Николай Хайтов (Н.Хайтов, Асеновград в миналото, Исторически очерк, Второ Издание, Христо Г.Данов, Пловдив, 1983, с. 22).

Несъмнено ротондата е доустроявана и възстановявана по време на Средновековието, като всеки път са добавяни елементи, а и материали типични за периода. Това е неизбежно и реално погледнато представлява един естествен процес. Важното за мен е, че както планът, особеностите на определени орнаметни и характера на строителните материали дават повод началния стадий на кръглата църква в Преслав да се постави, ако не точно във времето на Константин Велики, то поне малко след това.

Трябва да се кажат също няколко думи за окопите и валовете на Плиска. Геза Фехер съобщава за окопно отбранително съоръжение на първата българска столица, което е 23, 3 км². (Г.Фехер, Ролята и културата на прабългарите, значението на прабългарската и маджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Огледало, София, 1997, с.28).

Добре известно е, че римляните създават гранични валове, но повечето от българските читатели са в неведение, че тази традиция на направа на подобни отбранителни съоръжения се практикува на Балканите векове преди римляните да се запознаят с нея.
И.Т. Никулице е публикувал една изключително ценна книга засягаща бита, културата и историята на северните траки, към които принадлежат гетите и мизите наречени по-късно българи.

Никулице съобщава за значителен брой тракийски селища- от Дунава до река Днестър (това е Гетската Пустиня) и уточнява, че много от тези селища са укрепени с вал и ров, като по намерената керамика е установено, че ранните отбранителните съоръжения са от IV-III век пр. Христа (И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцы в VI-I вв до нэ. Кишинев, Штиинца, 1987, c. 90-104).

Благодарение на Никулице разбираме и друга важна особеност засягаща бита на северните траки. Молдовският учен представя подробни данни и да жилищата на северните траки. Освен различните типове надземни жилища сведения са дадени също за землянките и полуземянките, които разполагат и с ями-хранилища (И.Т.Никулицэ, Северные Фракийцы в VI-I вв до нэ. Кишинев, Штиинца, 1987, c. 113-116).

За землянки и полуземлянки в Плиска съобщават Павел Георгиев, Стоян Витлянов и Станчо Ваклинов  (П.Георгиев, Ст. Витлянов, Ахиескопията – Манастир в Плиска, Изд. “Проф. Марин Дринов”, Pensoft, София,  2001, с.15, Формиране на старобългарската култура, с.119). Уверяваме се, че не само крепостните стени на селищата Плиска и Преслав, отбранителното съоръжение вал и ров, но и за жилищата на простолюдието в старите ни столици, могат да бъдат свързани със северните траки.

Население на Плиска и Преслав е оставило особена керамика. За нея определени атори смятат, че корените й трябва да се търсят в Средна Азия, но има и други иследователи, които виждат в съдовете развити форми и технологии на една местна, балканска култура. Анализирайки керамиката от могила № XXXIII в Плиска, Новопазарския некропол и др. места. Стамен Михайлов прави следното заключение:

” При обнародването на материалите от Новопазарския некропол аз изказах предположението, че некрополът може да се припише на някое от многобройните, т. нар. от римските историци сарматски племена, поддържащи най-тесни връзки с местното тракийско население, а като най-вероятна дата на некропола тогава посочих IV-V в. Това означаваше, че приемам, че керамиката от дветe основни групи – славянската и чернолъскавата – намират близки паралели у нас още в керамичното производство на местните племена от късноримската епоха.” (Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България Археология, кн. 4, 1961 г.).

Смятам, че проф. Михайлов е напълно прав. Имаме достатъчно ясни сведения за присъствие на сармати в земите на юг от Дунава, разполагаме и със свидетелството на Прокопий Цезарийски за принадлежността на сарматите към северните траки-гетите (Proc.BG.III.ii.3).Знаем и за това, че гетите (сармати) и мизите са изключително близки и, че говорят същия език както и останалите траки (Strab.VII.3.10).

Ценни сведения получаваме от заточения в Томи Овидий. В “Тристия” VII.12.55 той казва нещо интересно – “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” (Публий Овидий Назон, Скорбные элегии. Письма с Понта, прев.С. А. Ошерова (IIV, VI, IX, XI, XIV), С. В. Шервинского (V, VII, VIII, X, XIII), А. В. Парина (XII). Издание подготовили М. Л. Гаспаров, С. А. Ошеров, Москва, изд-во «Наука», 1978).

За това, че сармати, траки и гети са хора от един и същ произход разбираме и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне (A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The scources, compilations and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154). 

Щом гетите, мизите, сарматите говорят същия език както и останалите траки, то би трябвало да очакваме, че и имената на Плиска и Преслав могат да бъдат обяснение с помоща на езика на Орфей и Залмоксис. За да се разгадае името на дадено селище е нужно да се познават добре особеностите на терена. Благодарение на проф. Ваклинов, ние разполагаме със следните данни:“По времето на големите каменни строежи в Плиска сухата днес почва е съдържала толкова изобилна влага, че тежките каменни конструкции са потъвали в нея. За да се закрепят каменните сгради, техните основи са поставени навсякъде върху система от хоризонтални греди или вертикално набити колове…”.

Логично е за името на Плиска да се търси понятие за влага, вода. Близко до Плиска е названието на древното балканско селище Плистон, което е на река Ишъм (Rav.An. GIBI I, 1958, c.399). Още по-стар кандидат течащата във Фокида река Плистос (Paus. X.viii.8), а за това, че Фокида е обитавана от траки, ние знаем от Страбон, който разказва, че там е властвал цар Терей (Strab.VII.7.1).Да не забравяме и свидетелството на Прокопий за тракийското селище Плисенум.

Дали течащата през Плиска река Асар Дере е носила в древността име Плиска, или Плистос няма сведения, но самия факт, че старата ни столица е разсечена от река, че мястото е било богато на влага и, че тракийски хидроним носи име Плистос, дава повод да се приеме, че името Плиска не е дадено от новодошъл народ, а принадлежи на хора, които са обитавали Балканите от незапомнени времена. По време на Античността тези хора са наричани траки, а по-късно се налага името българи.

Да обърнем внимание и на името на Преслав.Поне за мен значението е пре славен, прочут. Тракийската ономастика предлага имена с корен слав, слов и значение слава.Един от майсторите на Рогозенското съкровище носи името Δισλοιας /Дисло(в)йас. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на славянското Богослав (L.Bonfante, The Barbarians of Ancient Europe: Realities and Interaction, Cambridge University Press, Cambridge, 2011с.156-157).

Частицата σλοιας може да се обясни със стблг. славити, словѫ-славя, прославям. Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis на надпис с регистрация  C.I.L. III C VI.  (H.Krahe, Lexikon Altillyrischer Personennamen, Carl Winters Universitätsbuchhandlung, Heidelberg, 1929, c.103).

Sclaietis не е нищо друго освен латинизираното предаване на Славетис/Славитис, а то от своя страна се явава форма на българското име Славит. За жалост, този изключително важен за нашата история надпис, остава неизвестен за изследователите на миналото ни.

Към тези сведения могат да бъдат добавени античните монети намерени в Плиска и Преслав, а също така и тухлите с печати от Античността. На някои тухли се среща името Dules, а то несъмнено е свързано с българското родово име Дуло. Могат да бъдат добавени и медалионите имащи паралели с тези от Античността, би било интресно за определин хора да разберат, че типичния за старите българи знак IYI, се среща на Балканите още през Каменната епоха, но реално това не е нужно. Представената до този момент информация е предостатъчна, за да послужи като доказателство за древните корени на Плиска и Преслав.

Ясно е, че в миналото огромно количество данни не е достигнало до българския читател. Тези данни обаче не могат повече да бъдат игнорирани и укривани. Щом има нови факти засягащи началото на Плиска и Преслав, то е задължително да бъдат направени и нови заключения.

Редно е дивотиите за монголоидните черти на старите българи, за Тангра, за идването от Азия, а и заместващата тези заблуди иранска теория за произхода ни, да бъдат захвърлени на бунището. Разполагаме както с доказателствата на антропологията, така и с тези на генетиката, че като цяло сме потомци на местен народ и то не кой да е, а народът, който поставя основите на европейската култура, народът, от чиито среди излизат Орфей, Залмоксис, Евмолп, Спартак, а и значителен брой римски императори.

Младите българи трябва да учат, че са потомци на хора, които никога не са се предавали и чието най-характерно качество е способността им да се издигнат от пепелищата и отново да възстановят величието на страната си. Преживели сме няколко чужди подтисничества и не сме позволили на никой да унищожи езика и културата ни, а това е свидетелство за необикновена сила. Тя нито е отслабвала, нито е изчезвала, силата наследена от предците ни е закодирана в нашите гени и просто чака удобния момент да се пробуди. Това време идва, може да се каже даже, че е настъпило. Възвърнем ли вярата си в собствените сили, погледнем ли на сънародниците си като свои братя и сестри, вече сме поели по пътя на българина, а той е светъл.




Изказвам благодарност на проф. Асен Чилингиров, Александър Мошев и Мая Сотирова за предоставената полезна информация!

ПЕРПЕРИКОН

Loading...