24.06.2015 г.

КАК ПОДРОБНОСТИТЕ ПРОМЕНЯТ ИСТОРИЯТА В ПОЛЗА НА БЪЛГАРИЯ


От живота научих доста уроци, а най-важния е този, че упорството винаги бива възнаградено. Ако човек следва целта си неотклонно, той ще я достигне независимо дали му се пречи, дали го осмиват, или го заплашват. Съпротивата дори може да ни направи по-амбицирани и по-решителни. Никой не пречи просто така, за да има негативна реакция породена от действията ни, то нечии интереси са накърнени, някой изпитва страх, а страхът идва от това, че изобличението на лъжи и измами е близо.

Днес живеем в точно такова време – дрипавото було на лъжите затъмнили съзнанието на поколения българи вече се къса. Теориите, които ни караха да се чувстваме роби и вечно задължени на други хора се рушат. Излизат наяве все повече сведения, които показват, че ние сме дарители на знания, религия и дори свобода. Българинът започва да разбира, че притежава достатъчно сила, за да може да кове съдбата си. Тихото примирение изчезва, а на негово място идват гордостта и увереността.

За пробуждането на народа ни допринесоха действията на редица будители. Като започнем с Цани Гинчев, Архимандрит Кирил Рилски, Георги Сотиров и проф. Ганчо Ценов и стигнем до проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджидимитрова, Петър Георгиев, Александър Мошев, Андрей Киряков и др. Всеки от тези хора допринесе за отмиването на чернилката от картината на истинската ни история. Всеки отделно, по свой начин добави липсващи детайли.

Това се опитвам да правя и аз доколкото ми позволяват възможностите. Началото на моята дейност бе скромно. Често стигах до задънена улица, но не се отказвах. Това, което не можех да реша на момента, архивирах и оставях за по-късно време. Добър пример е легендата за Персей и неговия кон Пегас. Мой приятел историк ми бе казал, че името на Персей не е гръцко, аз от своя страна се чудех дали то има връзка с това на тракийския цар Прусий, а и на българския владетел Пресиян познат и като Прусиан.

След време попаднах на гръцки етимологически речник написан от Хялмар Фриск. Когато попаднах на страницата, на която бе направен анализ на името Персей, трябваше да седна, просто останах безмълвен. Не само името не притежаваше смисъл на гръцки, но шведския учен бе дал етимология с перѫ-пера, бия, удрямGriechiesches Etymologisches Wörterbuch, z.517. Името на Персей означава – боецът, този, който бие, този, който удря.


                http://www.visitsitaly.com/images/eromagna-im/modena-im/modena-statue_of_perseus.jpg

Удивлението ми премина в радост, която за жалост бързо избледня и се превърна в огорчение поради това, че не българин, а швед бе представил важен факт разкриващ част от истината за произхода на народа ни. На ученици и студенти се преподаваше за гърка Персей, а реално този герой няма нищо общо с гърците. Те само за записали едно предание и в по-късни времена са го представили за свое. Все едно турците да документират победите на цар Калоян над кръстоносците и после да го обяват за свой герой.

Разбирайки, че името на Персей е българско се запитах дали това няма да важи и за крилатия кон Пегас? В този случай работата на Фриск не предложи българска дума за обяснението, но пък бе казано, че Пегас не притежава яснa етимология ohne sichere Etymologie – Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z.524-525.

                                     картина на F. Mantania 

https://40.media.tumblr.com/17d2c36ada4f9878df8fd24cc02b465d/tumblr_n8qgr4skZI1qd42nao1_1280.jpg

Реших да се допитам до наш специалист относно името на крилатия кон. Специалистът започна охотно да разказва, че със сигурност Пегас е гръцко име, то идвало от пеге-извор понеже където стъпел конят на Персей, от земята бликали извори. Хубаво, но по тази логика цяла Гърция трябваше да е покрита с извори. Пак трябваше да се обърна за помощ към работата на Хялмар Фриск. Потърсих етимологията на пеге-извор и установих, че както Пегас тя също не притежава ясно обяснение на гръцки - Griechiesches Etymologisches Wörterbuch, z. 525.

Несъмнено има връзка между Пегас и пеге-извор, но каква е тя?  За моя радост този път отговорът дойде от работа на български учен. През 1975 година езиковедът Кирил Влахов публикува своята творба Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори. Разглеждайки родопските диалекти Влахов споменава думата пегат-бегат, бягат и я сравнява с името Пегас, което пък обяснява с *beg(h)ǝ-so-s- бяг, бегач – с.23-24. 

Този път бях удовлетворен, най-сетне български учен бе намерил смелост да тръгне против течението и да каже истината. Трябва разбира се да уточня, че Влахов не е нарекъл българския език тракийски, а е обяснил фонетичната особеност на преминаване на Б в П – така нареченото Lautverschiebung само като тракийско наследство запазено в определени диалекти.

Тази позиция на нашия учен е разбираема. Той е без това е казал предостатъчно, за да привлече вниманието на тоталитарната цензура, но поне е имал доблестта да даде ценни данни, които след време да бъдат използвани от някой друг. Влахов е знаел, че лингвистите от по-късно време несъмнено ще открият така нареченото тракийско фонетично явление не само в диалектите ни, но дори и в старобългарския език, т.е. тракийското фонетично явление Lautverschiebung съществува и в официалния език на дедите ни. Намираме го в стблг. потьпѣга-разведена жена, буквално избягала от съпруга си – БЕР, Том I, с. 268.

Думата пѣга отговаря на бѣгати-бягам, избягвам, а това показва убедително, че ние имаме прекрасно обяснение както за името на крилатия кон Пегас. По ирония на съдбата дори и гръцката дума πηγή, παγά- извор  притежава българска етимология.

Изворът е вода, която е в движение. Думата πηγή, παγά- извор се обяснява прекрасно със стблг. пѣгъ-бяг, т.е. бързо движение. Ручей идва от руквам – потичам изведнъж силно, сродна е и на рукло- вкупом и стремително – БЕР, Том VI, с.341. 

Никак не е странно, че гръцка дума за извор де факто е от български произход. Ние сме потомци на хора, които са населявали не само земите на България, но и тези на Гърция в дълбока древност. Това обяснява защо доста реки от територията на южните ни съседи имат български имена.

На първо място е Пеней, за чието тълкуване Вл. Георгиев предлага думата пѣна-пянаСъс същата етимология са течащата в Тесалия Панисос и намиращата се на Пелопонес река Пеней. Георгиев споменава в своя работа за наличие на девет реки и извори с име Кафисос. Обяснение е дадено с IE kap hys(y)o – капещ, като са посочени и българските хидроними Капещец, Капищец, Капна и др. – Introduction to the Indo-European languages с. 155.

Георгиев дава и други интересни имена като например това на пет реки с название Ерасинос. То бива сравнено с тракийското речно име Йерасос и бива дадено тълкуване със санскр.rasa-роса, пропусната е обаче споменатат от Плиний Стари тракийска река Оросина (оросена) - Plin. H.N.IV.18.

Споменати са и няколкото реки с название Ахерон (Aзерон). За тълкуването на имената им са предложени лит.āžeras- езеро рус. озеро-езеро. Пропуснати са тракийските топоними Азорос, Азареис, Езареис, пропуснат е днешния Езерово, а също и българските думи яз, езер, езеро.

Ето какво се получава когато човек упорства в търсенията си. Благодарение на ровене и сравнения истината излиза на бял свят. Истина, която радва понеже показва древните корени на българския народ, но и истина, която показва на какви чудовищни измами сме били принудени да вярваме.

Става ми страшно когато осъзнавам как в миналото нашето съзнание е деформирано, как е моделирано така, че да сме слепи, глухи и покорни. Дълги години ни е внушаван по хитър начин комплекс за малоценност, докато крадците на нашата история и култура бяха поставяни на пиедестал.

Тези, които участваха в това ужасно деяние са същите, които днес се противопоставят на истината по всякакъв начин – осмиване, заплахи и опити за компрометиране на хората борещи се против догмите.

Тези хора не познават срам и свян, не знаят какво е съвест, не знаят какво е родолюбие. Борбата с такива индивиди не е лесна, но никога не бива да включва насилие. Това, от което те се боят е да видят как българите се обединяват, как започват отново да милеят един за друг и как отново изграждат Родината. 

За това е нужен идеал, а този идеал и дори пример са нашите предци.  Те са прометеевците, те са героите чупещи вериги, те са мислителите създали човеколюбиви учения. Същата кръв тече и в нашите вени, на същите неща сме способни и ние. Бог ни е дал всички качества, с които можем да извоюваме свобода и благоденствие, от нас се иска само да действаме.



20.06.2015 г.

АРИЙСКИЯТ ГЕН, СЛАВЯНИТЕ И ХИТРИТЕ МАНИПУЛАЦИИ


Има хора, които вярват, че в библиотеката на Ватикана са скрити важни книги. За тези работи се смята, че съдържат тайни засягащи истинската ни история и произход. Други сънародници са искрено убедени, че сензационните археологически открития тепърва предстоят. Това, което разкопките ще извадят на бял свят би променило радикално виждането на учените относно нашето далечно минало.

Изобщо не се съмнявам, че в папските архиви се съхраняват ценни ръкописи. Зная, че те биха били от полза за нас българите. Също така не се съмнявам, че археолозите ще намерят забележителни артефакти, които да смаят със своята изработка, а и значение. По принцип с колкото повече информация разполага човек, толкова по-лесно може да наложи нова теза.

Реално погледнато обаче книгите от Ватикана изобщо не са ни нужни. Не са ни нужни и нови, пък било то и уникални находки. Ние притежаваме всичко, което е необходимо, за да се признаят древните балкански корени на народа ни, а и водещата роля на нашите предци в оформянето на историята и културата на Европа и Азия. Има предостатъчно ценни ръкописи, които са на разположение на българските изследователи. Не чудеса трябва да станат, а просто е редно учените да анализират безпристрастно исторически извори, които имаме и да сравнят сведенията с тях с данни от археология, ономастика, антропология и не на последно място генетика.

Генетиката е важна наука, с чиято помощ могат да се разрушат догмите. За жалост дори и в тази област е възможно да се получи неправилно тълкуване на данните. Това става лесно, когато умишлено биват смесени термини от лингвистика и история. Като се премълчат важни подробности е възможно да се извършат хитри манипулации. Ярък пример за това е арийския ген R1a1, който е известен и като славянски ген. Според някои изследователи R1a1 се е появил в България, или посредством славяните, или чрез дошлите от изтока стари българи. Поне за мен подобно твърдение е смешно, дори заблуждаващо. Нека разгледаме подробно нещата.

В Индия и по-точно сред населението говорещо арийски езици R1a1 се среща често. Понеже сред говорещите тамилски език дравиди носителите на R1a1 са редки изключения, учените заключават, че древните арийци създали Ведите са изконните носители на този особен маркер. Това е верно, няма съмнение, че арийците са се различавали от от тъмните дравиди по външен вид. Брамините са били върховната каста на арийците, а за брамините Патанджали казва, че те трябва да са с руса коса, т.е. те са принадлежали на население, което е дошло в Индия от регион, в който живеят хора с кожа и коса по-светла от тази на дравидите.


http://www.cais-soas.com/CAIS/Images2/General/Iranian_Women_Warriors.JPG

Тази информация е ценна, но не ни помага особено много. Със светла кожа и коса са доста европейски народи, сред които се среща R1a1. При сорбите наречени още венди процентът на носителите е най-голям, около 60%. Следват поляците и украинците, да не забравяме и датчаните, при които за 20% от хората е типичен генът, който едни наричат славянски, а други арийски. Приблизително същото както при датчаните е и при нас българите количеството на носители на R1a1 -18-20%.

С тези сведения картината става по-интереснa, но не и по-ясна. Както винаги разрешението на загадката идва благодарение на подробностите. В тях са скрити важни елементи на мистерията – кои са потомците на древните арийци и къде е прародината на тези хора?


Отговор ще получим когато изследваме подробно наследниците на древните арийци в Индия. Както бе споменато, брамините, т.е. свещениците, са висшата класа на арийското общество. Сред тези хора се среща не само генетичния маркер R1a1, но също и два други. За това не се говори много понеже истината е неудобна. Проблемът се състои в това, че индийските брамини са носители и на маркерите J2 и E.

Сега става много интересно защото тези маркери са чужди за населението на Средна Азия. За сметка на това те са типични за населението на Балканите и Мала Азия – дом на тракийските племена фриги, тевкри, дардани, мейони, меони, витини, халиби, мариандини и мизите, които средновековните автори наричат българи.

Коктейлът от гени R1a1, J2 и E, който е типичен за индийските брамини е типичен и за нас българите. Около 55% от населението на страната ни е носител на тези маркери. Нито сорбите, нито поляците, нито украинците, нито пък датчаните могат да се похвалят с такова нещо.

Маркерът Е в комбинация с R1a1 ce среща и в Британия, но там присъствието му се обяснява от английските учени с идване на траки. Отдавна е установено, че благодарение на необикновената си сила и мъжество, нашите деди са били най-желаните кандидати за римските легиони. В написаната през IV век Totus Orbis Descriptio” се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници. Предците ни са били стационирани в различни места в Британия като едно от тях е Камулодунум. Името на тази крепост е вдъхновение за Артуровия замък Камелот.

Има и други неща, които определят нашите деди траките като градителите на арийската държава в Индия. Благодарение на Стефан Византийски ние знаем, че най-древното име на страната ни е Ария. Друг стар автор, Луций Ариан пък разказва за походът на Дионис в Индия. На тракийския бог се приписва създаването на индийската цивилизация.  Идването на балканско население в земите на юг от Хималаите обяснява как са се появили типичните за арийците брамини маркери J2 и E.

За арийците се знае, че са били бойци колесничари, а точно такива са били и нашите предци траките. Важна подробност е и това, че конят не е опитомен край река Ганг, а в Черноморските степи, там където условията за развъждане на коне са идеални. Най-ранните погребения от арийски тип, т.е. с издигане на могила са от Черноморските степи и Дунавската равнина. Учените са установили, че на територията на България са издигнати около 60 000 могили. Никъде по света няма такава забележителна концентрация на древни погребални паметници.

Поредната индикация кои са древните арийци ни дават древните погребални обреди. В арийската религия е съществувал странен и дори жесток от гледна точна на съвремието ритуал. При смърта на благородник неговата съпруга го е следвала в гроба. Този обред се споменава във Ведите и носи името сути, което пък се обяснява със стбг. суть-истина. Обичаят на доброволна саможертва е описан от Херодот като типичен за траките – Her. V.5.

Тук е мястото да засегнем още една деликатна тема и да обясним няколко хитро наложени заблуди. Тракийският и арийски ритуал, при който съпругата доброволно следва мъжа си в отвъдното е описан и при старите славени от Псевдомаврикий. Този автор обаче пише само за старото население на Дунавската равнина, а не за хората обитаващи бреговете на Балтийско Море и поречието на Буг. Тази важна подробност бива пропускана от повечето учени писали за старите славени.

В древността Дунавската равнина е обитавана от различни тракийски племена, като най-голямото и най-известното е това на гетите. По време на Ранното Средновековие тези гети са наречени славени. По принцип и двете имена са тракийски, арийски. Гети се обяснава с ведическата дума гаяте-прославям с песен, а славени се обяснява ведическата дума славана- славене, прославяне. Това също никой не е благоволил да обясни, а информацията е важна.

Често се премълчава и друго. Северни съседи и роднини на траките са венетите. Те са локализирани от Корнелий Тацит, Клавдий Птолемей и др. в земите на днешните Полша, Русия, Словения, Словакия. На територията на Полша е Венетския залив, в старите землища на Словакия е Венетското езеро, древното име на Словения е тера Венеторум, а дори и днес финландците наричат Русия с името Веная. На руснаците пък казват венелайнен – венетски народ. Тези важни данни са неизвестни на повечето хора, чиято неосведоменост ги прави лесна плячка за хитрите манипулатори на историята.

Понеже езикът на гетите наречени славени е бил бил близък до този на венетите, то и венетите биват наречени славени, словени, но векове по-късно. Както става ясно старите венети са предци на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци, а и на вендите в Германия. Когато Алцек е предаден от баварците избили коварно хиляди българи, този благородник е принуден да избяга по на запад и да потърси приют при владетелят на венетите Валук – Valuc dux Venetorum. Венетите на Валук са предци на днешните словени.

В периода VI-VII век няма идване на чужди хора на Балканите. Предците на словени, словаци, поляци са си били по старите земи и са носили името венети. Тези хора макар да са говорили език близък до този на дедите ни си имат своя територия и своя история.

Старите славени смачкали безброй римски гарнизони не са северен народ както се внушаваше в миналото. Прокопий е ясен в описанията си – славените са едри и изключително силни, но това е типично качество и на траките. За телата на старите славени се казва, че не са бели, т.е. касае се за хора с лека пигментация. Точно такива са били дедите ни. За косите на старите славени е използват епитета ксантиси. Днес превода е руси, но в древността под ксантиси се е разбирало цвят на силно препечено месо, т.е. светло кафяв. Със същия цвят коса са описани и траките бистони, но тези данни не се представят на широката публика защото ще стане ясно, че старите славени са де факто траки.

Не е възможно R1a1 да е донесен от блатни обитатели от Припят, или набедени иранци от Памир през VI-VII век по простата причина, че носители на R1a1 са обитавали Балканите поне от 13 500 години. Това е установено от учени работещи в Мичигънския Университет. Докато носителите на R1a1 живеят на Балканите още през Палеолита, в Русия, а и Полша те се появяват едва в началото на четвърто хилядолетие преди Христа – времето, в което започват интензивни миграции на древни балканци в различни посоки.

Няма нищо сложно нали? Старите славени са тракийски народ, а поради това, че са причинили най-много проблеми на Римската Империя, името им става известно. Името славени се използва няколко века по-късно и за венетите – северни съседи на нашите деди траките.


http://www.romanianhistoryandculture.com/The%20battle%20in%20the%20storm.jpg

Вместо това да бъде обяснено, учените от миналото ни омайват, че старите българи били тюрко-монголи, а славяните, с които Аспарух влиза в съюз са живели век по-рано в една общност с предците на словени, поляци, руснаци и др. в Припятските блата на територията на Украйна. Изумен съм как подобна срамна лъжа и невероятна дивотия е успяла да омая съзнанието на няколко поколения.

Всъщност не е нужно да се дивим. От читателите са укрити важни сведения, а лъжите са повтаряни с неестествен фанатизъм. Човек започва да вярва на това, което чува най-често. Не случайно има поговорка, че една лъжа повторена хиляда пъти започва да звучи като истина.

На всяка лъжа обаче и идва края. Уверихме се как след споменаването на няколко важни подробности картината на миналото се променя. Разбрахме, че не е редно да се говори просто за арийски ген, а за коктейл от гени R1a1, J2, E. Той е типичен за индийските брамини, но и за българското население. Присъствието на типичните за земите обитавани от траки J2, E в Индия показва, че арийците не са азиатски, а източноевропейски народ. R1a1 не е донасян по време на ранното Средновековие по простата причина, че негови носители са обитавали Балканите през далечната Каменна епоха.

Разбрахме и, че старите славени не са пришълци от север, а са де факто многобройните племена на гетите, чиято храброст смайва Херодот. Името на тези мъжествени хора бива използвано в по-късни времена и за съседите им и говорещи близък език венети.

Всички тези неща могат да се проверят. Съветвам ви да не ми вярвате сляпо, а да проверите всичко сами. Направите ли това вече никой няма да е в състояние да ви омая с лъжите си. Осъзнавайки истината ще разберете, че сте потомци на създатели на цивилизации и на хора, които рушат покварените империи.

Ние не сме случайни хора и не е редно да живеем в мизерия. Не е редно да бъдем обиждани, подтискани и тероризирани. Заслужаваме по-добро бъдеще, но за него трябва да се борим. Имаме качествата за това, просто трябва да пробудим благородникът, който живее в сърцето на всеки българин.



14.06.2015 г.

БЪЛГАРСКИЯТ БОГ САБАЗИЙ


Заглавието може да предизвика учудване и скептицизъм сред учените ни. За повечето от тях траките са забележителен, но изчезнал, асимилиран отдавна народ.  Вярва се, че хората, от чиито среди произлизат Орфей, Спартак и Залмоксис са незначително малцинство когато Аспарух прекосява Дунава. Повечето изследователи смятат, че това малцинство е говорело предимно латински и гръцки през VII век.

Виждането, че през Ранното Средновековие е станала замяна на населението в Тракия е здраво вкоренено в съзнанието не само на специалистите, но и на доста от обикновените хора. Заслуга за това имат не само покорното следване на теории създадени от чужденци, но и литературата, филмите, в които старите българи бяха представени като азиатски нашественици.

Тук е мястото да се каже, че въпреки репутацията си на високо образовани хора, учените грешат. Малко след откриването на хетската писменост специалистите решават, че хетския език е хамитски, или семитски. Първият осмелил се да тръгне срещу течението е проф. Бедрих Хрозни. Без да се притеснява от авторитета на своите колеги, чешкия учен обяви хетския за индо-европейски език. Съпротивата срещу това твърдение бе огромна, Хрозни бе оплюван и подиграван, но истината бе на негова страна и той доживя да види как противниците му наведоха смирено глави и признаха правотата на вижданията му.

Грешка беше и догмата, че шедьоврите на златарското изкуство намерени в могилите на скитските царе, са работа на гръцки майстори. Повечето учени не желаяха дори да изслушат версията на тези, които смятаха, че господарите на Черноморските степи са били не само страховити бойци, но и добри златари. Това продължи до 2000-2003 година, когато археолозите Парцингер, Чугунов и Наглер се натъкнаха на скитско погребение в Арзан, Сибир. Бяха намерени торкви, медальони, обеци и други украшения с невероятно фина обработка. Когато стана ясно, че артефактите са от VIII век преди Христа, учените останаха без дъх. Оказа се, че скитите са били майстори на златарското изкуство още по времето когато гърците са били в своите Тъмни векове.

Днес е ред да се срути друга догма. Крайно време е да се признае, че траки и българи не са определения за напълно различни хора, а имена на един и същ народ. 

Съвсем нормално е да съществуват няколко названия за един етнос. Южните ни съседи са познати в историята като данайци, гърци, елини. При иранците срещаме още повече имена, това са артеи, перси, кефени, хорсари. Защо, ако иранците притежават пет различни названия, ние да нямаме две? Защо да се чудим, че траки и българи са едни и същи хора след като стария летописец Фулко казва това в пряк текст – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum.”Българите, които назовават траки според предишните паметници (Д.Ангелов, Образуване на българската народност, с.374 ).

От гледна точка на антропологията, не може да се говори за изчезване на траките понеже сред нас българите преобладава антропологическия тип на най-старото балканско население. Това е споменато от талантливия наш учен Д.Ангелов, който цитира изследователите М.Попов и Й.Иванов (Образуване на българската народност, с.44, 188-190). Неотдавна генетичните проучвания потвърдиха свидетелството на антропологията доказвайки, че траките не са изчезвали изобщо.

Ние българите сме наследници на най-старото цивилизовано население и по отношение на културата. Етнологът Евгений Теодоров стига до това заключение след подробни изследвания - “…недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.- Древноракийското Наследство в Българския Фолклор, с. 271.

Не само антропология, генетика и етнология показаха, че сме потомци на Залмоксис и Орфей. Въпреки бремето наложено от тоталитарната цензура, учени като Владимир Георгиев, Кирил Влахов и др. вмъкнаха макар и бегло в свои работи ценни сведения.

Лингвистите споменаха, че в българския език се срещат фонетични явления и граматически особености присъщи на тракийския – Вл. Георгиев, Въпроси на българската етимология, стр.115, К.Влахов, Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори, с.16-24.

В която и област на науката да погледнем, свидетелствата за местните корени на народа ни са убедителни. Поради тази причина изобщо не е чудо това, че името на Сабазий – най-почитаното божество от дедите ни, може да се обясни на български език.  Това не е мое откритие, или спекулация. Проф. Владимир Георгиев е този, който изтълкува името на древния бог с помоща на старобългарското прилагателно свободъ-свободен.


http://www.mediterranees.net/civilisation/religions/dionysos/images/sabazius.gif

Названието на божеството се среща не само във вариантите Σαβάζιος, Σαβάδιος, но и като Έλεύθερος, Liber. Έλεύθερος е гръцки епитет, който отговаря точно на латинския Liber, чието значение пък е свободен(Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, с.84). Виждаме, че не се касае само за звукова прилика – Сабазий-Сабадий-свободъ, но и за идентична семантика в гръцкия и латински вариант на името. Следователно проф. Георгиев е имал пълното право да предложи стблг. свободъ за тълкуването на смисъла на древния теоним.


http://4.bp.blogspot.com/-7FaZYcGihkU/Uj3ZDz9SgaI/AAAAAAAAA3k/Z4LtsMeEAwM/s1600/ps362142l+(1).jpg 
                        Артефакт свързан с култа към Сабазий

Дедите ни са почитали така силно своето върховно божество, че дори са кръщавали децата си на него. Истинското име на Юстиниан Велики - римския император от тракийски произход, е Петър Сабазий. Дори ревностният християнин и мъченик Св. Сава носи името на Савазий, Сабазий, въпреки, че изповядва друга вяра. Вариант на теонима Сабазий срещаме и в командващият българи Сабиниан. По-интересно е, че и в името княз Сабин намираме следи от почитта към Сабазий, толкова силен е бил култа към този бог. Дори и днес Сава е едно доста често срещано име сред нас българите.

Сабазий между другото е едно от названията на бог Дионис, чиято майка е Земела. Тя е спомената за първи път от Омир, а името й бива тълкувано с помоща на стбг. землiа-земя. Това също на е моя спекулация, а е установено от проф. Вл. Георгиев. Трябва да се отбележи също, че Сабазий-Дионис е почитан на остров Крит и под името Загрей. Taм древният бог е олицетворяван с бик, а точно това означава и името Загрей. То е свързано с ведическата, арийска дума шакра/shakraсила, мощ. гал. сего-сила, англо-сакс. sigor – сила и разбира се старобългарското Шегор-вол, бик,т.е. едро, силно животно.

Става все по-интересно, не само името Сабазий и това на майка му Земела са обясними на български, но такъв е случая и с алтернативното име на Дионис-Сабазий – Загрей. То се е произнасяло Шагрей, или Шегрей, Шегор, но е записано погрешно от гърците поради това, че те не са били в състояние да разберат правилно речта на дедите ни.


                         http://cs305611.vk.me/u167373711/a_74c4edbd.jpg

Дионис-Сабазий има и други епитети, един от тях е Бромий. Той се тълкува като бръмчащият, шумящият, отново името притежава смисъл на български. Това важи и за Ванак – название за Дионис-Сабазий използвано от мизите, които в по-късни времена са наречени българи. Ванак е интересна дума, срещаме я като титла на фригийския цар Мидас, а най-рано тя се среща през Бронзовата епоха в микенски документи. Там тя е употребена за човек с тракийското име Одрис. Смятам, че Ванак е древна форма на старобългарската титла бан-господар, управител. Съвсем естествено е дедите ни да нарекат върховното си божество господарят.

Може би за някои е объркващо – как така Дионис, Сабазий и Загрей са едно и също божество? По-объркващо би станало, ако се спомене, че Сабазий е и име за слънцето.

Софокъл свидетелства за това, че слънцето е върховното божество на траките (познати по-късно под името българи) – (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, с. 291). Векове след Софокъл, Теофилакт Охридски ще спомене, че българите почитат слънцето, луната и звездите - Тивериополските мъченици, ГИБИ, IX, част 2, с. 64.

Всъщност няма нищо странно. Съвсем естествено е едно божество да притежава много аспекти и с това много названия. Индийският Шива е познат още като Махадева, Махаишвара, Парамишвара. Шива е известен със своето очистително действие, олицетворен е с небесната доброта, но същевременно е и разрушителят – (Chr. Grunwald, P.Marchand). Иранският Ахура Мазда е наречен Воху Мана, Аса, Кшатра – (M.Lyer, Faith and Philosophy of the Zoroastrinism). Де факто арийските Адития – Бага, Митра, Варуна и т.н. макар да са почитани и като отделни божества, са де факто различни аспекти на слънцето.

Така стои въпроса и с Дионис-Сабазий, който е познат и като Загрей, Бромий, Ванак. Дедите ни са осъзнавали, че бог е навсякъде и може да се прояви в различни форми с различни функции. Стремежът да опознаят свърхестественото е накарал предците ни да се опитат да разберат всеки аспект на божеството, което са почитали. За жалост ние не притежаваме точно описание на тракийската доктрина.  

Все пак има някакви сведения за характера на вярата на дедите ни. Те са представени от Страбон, който пише за хора с особен статут сред мизите (наречени по-късно българи).

 По-нататък Посидоний казва за мизите, че поради своята набожност се въздържат от ядене на живи същества, а заради това – включително и от стадата им. И че за храна използват мед, мляко и сирене, като живеят мирен живот и по тази причина са наричани „богобоязливи” и „капнобати”. И има някои от траките, които живеят без жена; наричат ги „ктисти и заради почитта, на която се радват ги смятат за святи и живеят освободени от всякакъв страх. (прев.В.Л.Русинов)


Самата дума ктисти бива преведена от Вл. Георгиев като чисти. Действително тези наши далечни предци са били чисти във всеки възможен смисъл на думата. Те не само са пазели душата си светла, но и са се грижели да не замърсят тялото си отдавайки се на невъздържана консумация на месо. Постът и молитвата са неотделими от появилата се по-късно християнска вяра. Близостта на двете религии е причината за това, че дедите ни са първите европейци приели учението на Христос.

Вярата в доброто, стремежът към чистота на тялото и духа, съпротивата срещу злото са типични за древната вяра на предците ни. Те до такава степен са следвали религията си, че са превърнали нейните принципи в качества на своя характер. Това е направило от нас българите уникален народ – хора на светлината. Това ни е спасило от няколкото геноцида, на които е бил подложен народа ни.

Във всяка епоха са се раждали както будители, така и защитници на слабите и българщината. Смелостта е ставала знаме не само на мъжете, но и на жените. Имаме примера на Сирма Войвода, Румена Войвода, Райна Княгиня и много други, които са се изправили срещу зверовете унищожаващи народа ни. Днес българинът отново се буди и този път пробудените не са един-двама, а огромно количество хора. Сега те са само звездици в тъмното небе, но съберат ли се ще станат огън, който ще ни пречисти и възроди за пореден път.



10.06.2015 г.

ЕГИПЕТ И ТРАКИТЕ


Магията на Стария Египет е очаровала много хора. Монументалните храмове, статуи, красивите стенописи и невероятни бижута спират дъха на всеки човек. Виждайки пирамидите ние занемяваме от удивление пред тяхното величие. Историите на Хачепсут, Ехнатон, Тутанкамон, Рамзес Велики и др.с право предизвикват възхищение. Египет е една друга вселена, в това спор няма.


                                                                                    http://www.mummies2pyramids.info/images/edward-poynter-lion-god.jpg


                                            http://www.ancient-wisdom.co.uk/Images/countries/Egyptian%20pics/ancient-egypt-karnak.jpg

Колкото и уникална да е тази страна, нейната ранна култура е посята от чуждо население. Импулсът в развитието е донесен отвън. Не става дума да идване на шепа художници, каменоделци и златари от друга земя, а за вековно властване на хора, които нямат нищо общо с коренното население. Докато местните са били с тъмна кожа, черна, къдрава коса и нисък ръст, то владетелите на първите три династии са едри мъже със светла кожа, руса, рижа и кестенява коса. Не случайно най-ранната мумия носи прякора Джинджър – Рижия.




                    Рамзес Велики също е бил с русо-рижа коса

Странно е, че нито в училище, нито в университетите се преподава това. То не е спекулация, а отдавна установен факт. За присъствие на хора със светла кожа и коса в древния Египет са писали Енгелбах, Дери, Емъри и др. Не става дума за нова информация, а за публикации от преди половин век. Д. Дери смята, че индивидите представляващи благородническата прослойка са били малцинство, но превъзхождащи местното население по отношение на знания и умения. Тези качества са им позволили да наложат своята власт и да я задържат няколко века:

It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting, reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire.”

Тук идва най-важния въпрос – Ако най-ранните господари на Египет не са от Африка, то какъв е произходът им? Нито Дери, нито Емъри, или пък Енгелбах не ни дават точен отговор. Ясно е, че се касае за европеиди, направени са и краниметрични замервания, но въпреки това не е уточнено към кой народ можем да причислим първите фараони, хората, без които Египет никога нямаше да се превърне в чудото, което познаваме.

Индикация ни дава генетичния коктейл на коптите- потомците на старите египтяни. Сред тях се срещат маркерите J2, R1a, R1b, но най-интересен е EV-13, който при нас българите засяга около 17% от населението. Хаплогрупата Е е твърде рядка в Европа, наблюдава се известна концентрация в Британия, но присъствието там се отдава на идване на балканско население по времето на Римската Империя. Става дума за траки, които са били на служба в римските легиони стационирани в днешните Англия и Уелс.

Присъствието на четири общи хаплогрупи в генетичния облик на копти и българи е нещо забележително, но въпреки това не може да ни послужи като доказателство за това, че траки, наречени в по-късни времена българи са създали ранната египетска култура.

Изключително трудно е да се установи дали J2, R1a, R1b и EV-13 са попаднали в Египет преди 5000 години, или пък както е с хаплогрупата Е в Британия, едва по времето на римската доминация. Все пак губернатор на Египет и Либия по времето на Константин Велики е тракиец с име Реметалк (В.Бешевлиев, Проучвания...). Няколко века по-рано Павзаний съобщава за значително количество тракийски и галски колонисти в Египет. 

За да разрешим загадката трябва да потърсим помощ от археологията. Сред ранната египетска керамика срещаме няколко особени вида съдове, които в по-късни времена не са познати на египетското население. На първо място е така наречената шнурова керамика. Името й идва от това, че като украса на съдовете са използвани ивици имитиращи шнур, въже. Този тип украса се среща в нашите земи през 6-5 хил.пр. Христа, докато в Египет се появава през 4-3 хил. пр. Христа.



Друг тип особена керамика е така наречената Black topped pottery. Горната част на съда е черна, а останалата част е червеникава. Такава керамика има по нашите земи около две хилядолетия по-рано, среща се също и в Трансилвания в приблизително същия период.





Третият тип керамика е украсен с триъгълничета изпълнени със щрихи. Несъмнено този орнамент е тракийски, присъствието му в нашите земи е поне 7000 години. Използва се дори и ново време в украса на носии, съндъци и т.н.

Освен керамиката и типичните за дедите ни орнаменти има и други неща, които свързват ранния Египет с Балканите. По керамиката от първите три дианстии са открити знаци, чийто произход още не е установен. Ясно е, че не са йероглифи, смята се, че са нещо като маркировки на грънчарските работилници, или пък на майсторите изработили съдовете.

Интересното в случая е това, че голям брой от този знаци присъства около 2000 години по-рано на Балканите. Това е така наречената Дунавска, или Староевропейска писменост. Още по-интересно е това, че известен брой знаци имат съвсем ясни успоредици със старобългарските руни от Плиска и Преслав.


Докато в Египет мистериозните знаци изчезват от употреба след Първия Преходен Период – краят на трето хилядолетие преди Христа (2170-2040 пр. Христа), у нас традицията продължава чак до Средновековието, а дори и в по-ново време както виждаме от знаците на българския рабош.

Влиянието на траките наречени в по-късни епохи българи може да се проследи и в друга сфера. Съвсем наскоро Роберт Бовал направи сензацинно изказване, което удиви както специалисти, така и обикновени хора:

 В България ние се натъкнахме на най-интересните преисторически праисторически   постройки, които сме видели в Европа до този момент. Те притежават специфични астрономически особености, които наподобяват на други от подобни праисторически места в Египет.

Интересното и, че някои от българските места са датирани в период който е значително по-стар от тези на египетската цивилизация. Може да се окаже, че посоката на културното влияние е от земите на България към Египет, а не обратното. “ –

“In Bulgaria we came across the most interesting prehistoric sites we have seen so far in Europe. They have specific astronomical features that resemble the features of similar sites in Egypt. Interestingly, some of these Bulgarian sites are dated back to an age that greatly precedes the age traditionally assigned to the Egyptian civilization. It may actually turn out that cultural influence ‘traveled’ from the Bulgarian lands to Egypt – that is, from Europe to Africa – and not the other way around.”
 
Robert Bauval, bestselling author, The Orion Mystery, Keeper of Genesis, The Egypt Code


Както обяснява Бовал, за да има силни прилики между древните постройки от Татул, Белинташ, Харман Кая и тези от Египет и в случай, че нашите са по-стари, то е възможно само едно заключение – знанията са пренесени от Балканите в Египет от народа наричан в древността с името траки, а по-късно българи. Това може да звучи странно, дори невероятно, но когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат.

Ние притежаваме още доказателства за влиянието на стари балканци върху населението на Египет. Касае се за общи, или близки думи. Понеже езиците са от съвсем различен произход, то успоредиците не могат да се обяснят с някакъв общ корен от далечното минало. Единственото логично тълкуване на факта е тракийското влияние върху старите египтяни.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ

АТЕФ   -*АТЬКЪ (баща)           – FATHER
АН -       -*АНЪ, ОНА (той, тя)   HE, SHE
БХА        -БЕЖАТИ (бягам)      - TO RUN
БЕС        -ВЕСТИ                        - TRANPOSRT, BRING, CARRY
ВСТ        -ВЬСЪ (селище)           - SETTLEMENT, VILLAGE
ДР           -ДВОР                            - ENCLOSURE, YARD
ИИ -        -ИТИ (идвам)               - TO COME
КЕС        -КОСТ                            - BONE
МСТИ    - МЪСТ                           -REVЕNGE, WRATH
ПТ          - ПИТА(хляб)                -BREAD
ПРИ        - ПРАВО                        - FORTH
РУТ         -РЪТЪ (уста, отвор) – MOUTH, OPEING
РУХ        -РЪСТ                           - GROW, HEIGHT
РК           -РОКЪ ( време)            - TIME
САЧ        -СЕКА                          - CUT
СЕПТ      -ШИП                           - THORN  
САМТ     -СЪМВАНЕ                - MORNING
СУ           -СЪ (този, това)         - THIS
СВИ         -СВЕТЛИНА               -LIGHT
СБТ          -СОБА (стая)              - ROOM, CHAMBRE
ТА            -ТА ( тази, това)          -THIS, THAT
ТУ            -ТЪ ( това)                    -THIS, THAT
ХР            -ГОРЕ                            -ABOVE, ON

 
Общите неща между  египтяните и траките наречени още българи не свършват с езика, керамиката, орнаментите, особените знаци и ранните обзерватории. Може да се добави още нещо. Някои от нашите учени знаят много добре, че изкуствената черепна деформация на старите българи се практикува на наша територия от времето на Неолита. Известно е също, че този обичай е практикуван от египетската благородническа класа, но когато това бе открито, определени безсъвестни изследователи обявиха общият за българи и египетяни обичай за рядка болест, навярно, за да може да се скрие връзката с Тракия.

Освен Робърт Бовал има и други учени, които смятат, че в далечното минало е имало миграции на европейци в Северна Африка и по-точно Египет. Проф. Ян Бест и Сибила фон Реден и др. смятат, че хората от така наречената Курганска култура са стигнали дори до Египет. Тази култура принадлежи на хората, които в исторически времена ще бъдат наречени скити, траки, а по-късно и българи. Името идва от курган-надгробна могила, която е служела като паметник на древните благородници от средите на дедите ни. Де факто могилите са само един регионален вариант на египетските пирамиди, а и са по-стари от тях.


Карта на   


В различни региони се вдигат паметници с различни материали. В Египет най-подходящ е варовика, той е мек и лесен за рязане, а и друга обработка. У нас се срещат предимно гранит и базалт, а това са едни от най-твърдите материали. Поради тази причина могилите на древните ни владетели не са правени изцяло от камък, а са се използвали предимно пръст и глина.

Мигрирайки в Египет в дълбока древност, малка част от дедите ни успява да наложи своята власт над местното население. На предците ни се е гледало като на божества, свръхестествени същества притежаващи невероятни умения. Благодарение на донесените знания Египет получава силен импулс в развитието си. Прескочени са няколко хилядолетия развитие и страната на пирамидите става дори център на култура. Поради това, че предците ни колонизирали Египет са били малко на брой, те са асимилирани в продължение на няколко века, но не и преди да оставят следи в езика и културата.

Възможно е част от дедите ни да са се завърнали по родните си места след време.Това би обяснило присъствието на масивния крилат слънчев диск, който бе открит у нас край Тополовград преди около 40 години.




                                                                         http://godsun.thracica.com/userfiles/image/00_Disc-PALEOKASTRO-1-s.jpg

                                         http://godsun.thracica.com/article/krilat-slanchev-disk

Връзка с Египет срещаме и в Перперек. Разказвайки за това забележително място Таня Тодорова споделя следното: “Върху олтарите древните траки са правели огнени ритуали. В средата на второто хилядолетие такива култове са били практикувани в Египет по времето на фараона Ехнатон, и в Мала Азия - в Крит и в Хетската държава.”


Перперек, познат и като Перперикон е доста по-стар от други свещени места в Египет, а и Шумер. Ето какво казва Красимир Ангелов: “Перперикон е едно от малкото места в света, в което е кипял живот над 9000 години. Върхът, на който е изграден, има една особеност - карстов извор на най-високата точка. Вероятно това е една от причините той да се превърне в култово място.

Първите следи от култова дейност са от шестото хилядолетие преди новата ера. Хиляда години по-късно, когато в Месопотамия и Египет се създават първите градове, на Перперикон вече има изградени храмове и кипи живот.”




http://iskoni.com/new/wp-content/uploads/2012/01/Kardvali_9.jpg

Днес на доста сънародници е трудно да си преставят, че предците ни са създатели на цивилизации, че са били боготворени от много други народи. Какво да се прави, никой възход не е вечен. Нека не забравяме обаче и това – Шумер, Вавилон, Хетското и Митанско царство също са били богати могъщи и също са оказали влияние върху Египет, но къде са днес шумерите, вавилонците, хетите и митаните...Няма ги, само споменът за тях е жив. Потомците на страховитите асирийци каращи целия Ориент да трепери, днес са угнетено население в Турция и Ирак. Даровитите етруски и турдетани са асимилирани преди две хилядолетия, но нас ни има.

Докато други падаха в праха и потъваха в забрава, нашите деди се изправяха след всяко падение. Докато други губеха душата и културата си, предците ни успяха да запазят езика и културата си, чиито корени се крият в дълбините на времето. Както каза проф. Лихачов, ние българите сме последните оцелели от древните носители на култура и поради това трябва да се направи всичко възможно да бъдем запазени.

Ние ще се запазим дори и без чужда помощ защото нашия най-голям талант е способността ни да се възраждаме. Гние и изчезва порочното и слабото, но ние сме народ на светлината. Благородството ни не е изчезнало дори и след петте века зверски геноцид. Това, че има сила в мишците и решителност в сърцата ни сме доказвали многократно.

Днес когато дрипавата завеса на лъжите се къса и пада на мръсни парцали, ние вече можем да видим истинския си облик, можем да следваме истинския си път. Подадем ли си отново ръце, нищо не може да ни спре.


ПЕРПЕРИКОН

Loading...