27.01.2015 г.

ПРОИЗХОД НА ГЛАДИАТОРСКИТЕ ИГРИ


Какво ли не бих дал да можех да се върна назад във времето и да посетя Колозея в Рим по време на гладиаторски двубой. За такова невероятно преживяване си заслужава. Да чуеш острия звън на стоварващите се един върху друг стоманени мечове. Да усетиш с всяка фибра на тялото си нажеженото напрежение сред публиката. Да видиш от близо мъжете, които са се пробудили в утрото с мисълта, че залез за тях няма да има и въпреки това, гордо вдигнали глава те поздравяват императора и зрителите. Арената се превръща в храм, а боецът е превъплъщение на бога на войната. Старите римляни са знаели как да организират фантастични  зрелища каращи кръвта да кипи, а дъха да спира.


http://en.wikipedia.org/wiki/File:Jean-Leon_Gerome_Pollice_Verso.jpg



Гладиато
р означава буквално мечоносец. Gladius е тип оръжие, което потомците на Ромул заемат от келтите, на чийто език то носи името кледиво *.  Разбира се освен меч са се ползвали също копия, тризъбци, секири. Имало е различни видове гладиатори. 

                  http://www.mygladiators.com/images/title-pic.jpg

Бестиариите са се борили със зверове като лъвове, тигри, мечки. Крупелариите са известни със тежките си брони. Еквите са се сражавали на кон, а еседариите са били на колесници. Името на димахерите идва от двата меча, които са държели, сагитарите  са имали лък, велитите пък копие
[1] с. 17-19, 58-61.

http://downloads.bbc.co.uk/rmhttp/schools/primaryhistory/images/romans/leisure/r_gladiators.jpg

Понякога етническият произход на боеца е давал и името му. Най-раните гладиатори са известни под името самнити. Други известни са били галите и не на последно място траките. Те биват въведени в игрите от Луций Корнелий Сула. Траките са били любимци на императорите Калигула и Домициан и са се славели като страховити бойци с невероятна сила и енергия [1] с.56-58. Най-известния техен представител е Спартак, организирал въстание, което разтърсва Вечния град до основи. Смелият тракиец от племето меди заслужава нашето възхищение, но тази работа не е посветена на него, а на естеството и произхода на гладиаторските игри.

http://www.tribunesandtriumphs.org/images/gladiators.jpg

Макар днес да ги свързваме с Рим, произходът им не е там. По начало самите игри не са били предназначени за забавление на тълпата, а са представлявали строг погребален ритуал. Звучи странно, но е така. При етруските (съседи на римляните) двубой при гроба на благородник е било нещо съвсем обичайно. Самнитите (древен италийски народ) също са почитали мъртвите си благородници с двубои и дори жертване на голям брой военопленици.

Самата дума арена е от етруски произход и означава пясък. Преди да бъде издигната специална сграда**, двубоите са били организирани на малки площади покрити с пясък. В него кръвта е попивала бързо и така шансът някой от сражаващите се да се подхлъзне е бил по-малък.

Едва ли има съмненние, че римляните вземат гладиаторските игри от самнити и етруски. Това обаче не означава, че трябва да търсим произхода на явлението на Апенинския полуостров. Много преди особения обичай да се появи в Средна Европа, той е практикуван доста по-далеч на изток.

При посещението си на Тракия   Херодот вижда погребалните ритуали на местното население. Бащата на историята споделя следното – “Богатите се погребват така: трупа държат изложен три дни наред, колят разни жертвени животни и се угощават, след като по-рано са оплакали умрелия, след това го погребват като го изгарят, или просто заравят в земята. После издигат могила и устройват разни състезателни игри, при това най-големите награди определят за единоборство според значението му”. [2] Her.IV-8.

При траките двубоите на гроба на благородник са много по-стари от  тези на самнити и етруски.  Практикувани са със сигурност поне от второто хилядолетие преди Христа. Съществува предание за една смела тракийска принцеса носеща името Харпалика. Майка й починала докато тя била още пеленаче. Тогава бащата научил дъщеря си да пие мляко направо от вимето на кобилата (точно с това стават известни и старите българи). После, макар още дете тракийската благородничка била научена да язди кон и да стреля майсторски с лък (както са били обучавани децата на старите българи).

Бащата на Харпалика бил известен със суровия си нрав. Един ден поданиците се   разбунтували и го убили, а младата тракийка била принудена да избяга в гората. Там преживявала от лов. Не след дълго се стигнало до стълкновение между нея и бившите подчинени на баща й. Схватката била жестока, благородничката убила много от нападателите си, но в крайна сметка паднала поразена и тя. Удивени от невероятната й смелост, а също и от силата й, оцелелите организирали култови въоръжени игри край нейния гроб [3] c.165.

Напълно е възможно това да е началото на ритуала, който след векове ще бъде пренесен на запад и ще стане известен под името гладиаторски игри. Може на някои да изглежда странно, че една жена стои в основата на всичко, но тракийките не са били за подценяване. По храброст и дързост не са отстъпвали изобщо на мъжете. Не случайно тракийските менади са изобразявани с меч, харпе (крив нож) и брадва.

Разбира се невъзможно е да се каже със сигурност дали култовите въоръжени игри в чест на Харпалика са най-старите. Подобни обичаи срещаме не само в Тракия, но и край омировата Троя. Който е чел Илиада знае, че при погребението на Патрокъл е имало състезания с колесници, а след това е дошъл реда на борци, копиеносци, мечоносци. Жертвани са също животни и дванадесет пленени трояни.

Тук трябва да се отбележи, че нито мирмидонът Патрокъл, нито неговия роднина Ахил са гърци. Преди около век известния британски учен Артър Еванс заяви, че имена като Ахил, Клитемнестра и др. не са гръцки по произход. Потвърждение бе дадено от фламандския изследовател Алберт Йорис Ван Виндекенс. Според него името на Ахил е пеласгийско. А пеласгите са най-близките тракийски роднини. Езиковедът В. Георгиев смята, че тракийския/пеласгийския език, е говорен в нашите земи още от времето на Неолита. [4] c.43.

За мирмидоните пък Йоан Малала казва без увъртане, че са предци на старите българи. Това обяснява защо дедите ни практикуват трако-пеласгийски погребални ритуали. Не става дума само за жертването на кон и куче в гроба на боец, но и за по-сложни обреди, чийто корени виждаме дори в Илиада.

Тъй както Ахил  изгаря в чест на Патрокъл военопленници и животни, така и княз Крум заповядва пред вратите на Константинопол да бъдат пренесени в жертва хора и животни [5] с. 351.

Следва да бъде обяснено как особеният ритуал, станал основа за гладиаторските игри, намира своя път от Балканите до Апенинския полуостров. Черпейки сведения от старите писания и съпоставяйки ги с археологически находки и топоними можем да заключим, че е имало няколко миграции на балканци в посока на Древна Италия.

Според Плутарх пелазгите били войнствен и могъщ народ, който покорил всички хора изпречили се по пътя му. Когато стигнали в Лациум пелазгите основали Рим и го нарекли така по името на оръжието си. ROME – сила (на оръжие) отговаря прекрасно на старобългарската дума раменъ-силен.

От Тит Ливий пък научаваме за странни, нелатински имена на древни царе. Става дума за Атис, Капус и Капетус, те безспорно са тракийски по произход. А сравнявайки материалната култура на Есте и Голасека (първо хил.пр. Христа) с тракийската от по-ранен период става ясно, че може да се говори за силно тракийско влияние в северните части на Апенинския полуостров през първо хил. пр. Христа.

В земите на Древна Италия  се срещат топоними и хидроними, чийто характер е трако пеласгийски.Това съобщава Антонио Скиарета в свое проучване. Италийските Алма, Калетра, Аксиа, Пирги, Руселе, Висентиум и др. отговарят на тракийските Алмус, Каластра, Аксиос, Пергам, Русидава, Висанте. А името на прочутото  Тразименско езеро се свързва с корен ТРЕС имащ значение ТРЕСА. Тук коментарът е излишен.

Ето, ние разполагаме с достатъчно данни, които показват, че гладиаторските игри са древен тракийски обичай, който е пренесен от балкански поселници на Апенинския полуостров. Първо е бил приет от етруски и самнити, а после, чрез тяхно посредничество е даден на римляните, които от погребален ритуал го превръщат в зрелище и забавление на тълпата. Това, че етруските са били в контакт с нашите предци разбираме и по факта, че в северната част на Апенинския полуостров са се почитали божества, чиито имена се обясняват на тракийски и неговия модерен вариант – българския.

Земла е етруски теоним, еквивалент на тракийската Земела, името на която се тълкува със старобългарската дума земля – земя. Сетлан е етруски бог на огъня, името му отговаря на тракийския теоним Суетулен, а и на българското име Светлан (според Вл. Георгиев).

Далеч съм от мисълта, че нашите деди траките са в основата на всичко. Колкото и способен народ да са били, другите хора също са притежавали умни и способни индивиди. Несъмнено траките са научили много от своите съседи, а и от други племена, с които са влезли в контакт. Едно обаче е безспорно, дедите ни са били едни от най-големите дарители в древността и е справедливо това да бъде споменато. Вече не върви народът на Спартак да бъде определян като войнолюбиви варвари. Ясно е, че предците ни са повлияли езика и културата на много европейски народи. Дали са и огромен импулс в развитието им, посредством знанията по обработка на металите. Без тях развитие би било невъзможно.
 
Историята учи на много неща, най-важното е това, че оцеляват само силните.Оцеляват тези, които са калени в жестоки изпитания, но са успели да запазят човешкото в себе си. Ние сме подложени на ад вече много години и все пак голяма част от нас е успяла да запази както човечност, така и благородство. Станал съм свидетел на това нееднократно и всеки път душата ми се е изпълвала с възхищения от примера на добрите хора. Как да не се гордея, че съм българин!


 Използвана литература и пояснения:

1.M.Grant, Gladiators, Penguin Books, 1967;
2.Херодот, История 4-8;
3.Г.Батаклиев, Антична Митология, Изд. Д-р П.Берон, София, 1985;
4. К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
5.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, 2008;

*Кледиво отговаря на старобългарската дума кладиво-чук. Келтския меч е бил предназначен предимно за сечене и удряне (както с чука).

** Колозея е издигнат от Флавиите през I-ви век.

***В действителност материалната култура от земите на мирмидоните е сродна с тази на Тракия. Приликите са от поне 4- то хил.пр. Христа, това се знае много добре от археолозите. Древните Тракия и Македония са били обитавани от един и същ народ. Римския летописец Помпей Трог споменава, че най-старото население на Македония ( където живеят мирмидоните) е пеласгийско...



21.01.2015 г.

КАК СА ИЗГЛЕЖДАЛИ СТАРИТЕ БЪЛГАРИ?


Вярвам, че доста са тези, които все още си спомнят филма 681 Величието на ХанаВ тази доста скъпа за времето си продукция, дедите ни бяха представени като хора с азиатски черти. Много от нас приеха опърпаните юрти на старите българи за реалност. Трябва да призная, че през 1981 година аз също си мислех, че дедите ни са били с леко дръпнати очи. Не се съмнявах изобщо, че предците ми са сърбали кумис и са назовавали владететелите си хан. Какъв бе избора ми? Aлтернативна информация не бе давана. При липса на такава, човек е готов да се върже и на абсурди, най-вече, ако тези абсурди биват повтаряни с фанатизъм.

С течение на времето започнах да осъзнавам, че официалните версии за историята ни, а и твърденията за външния вид на дедите ни доста често се разминават с истината. Някои твърдения дори граничеха с безгранична глупост. В училище ни преподаваха, че старите българи са били ниски, кривокраки хора с тъмна кожа и дръпнати очи. Това дори се превърна в стереотип на предците ни.

Нямам нищо против народите на Азия. В никакъв случай не бих определил монголоидните черти като грозни. В никакъв случай не бих се присмивал на хора с тъмна кожа, криви крака и нисък ръст. Тук не става въпрос за определяне на дадени белези като висши, а други като примитивни. Тук става дума за истината, тя е важна.

Реших, че е най-добре сам да започна да търся данни за това как са изглеждали старите българи. Това, което намерих първоначално ме озадачи, но и зарадва. В летописите от Средновековието са рисувани и изображения, които дават ценна информация за облика на дедите ни. Те са представени като европеиди със слаба пигментация на кожата, а косата е предимно кестенява и тъмно кестенява. В илюстрациите от миниатюрите срещаме и хора с руса и светло кестенява коса. Няма и следа от монголоиди, няма и такива, които да могат да се оприличат като роднини на пащуни и иранци.

                                       http://www.desant.net/files/136024352890938.jpg
Константин Тих Асен,  стенопис от Боянската църква

                                                                 http://static.bnews.bg/f0475ea548f2.jpg
                                                           Княз Омуртаг


                                               Княз Крум



                                                                  Цар Иван-Александър









тук победените българи са представени като хора със светла коса

На менологията на Василий II могат да се видят български бойци. Тяхната кожа е предадена с по-светъл цвят от този на гърците, които са представени като светци. Докато южните ни съседи са с черна коса без изключение, то дедите ни са изобразени с кестенява, или тъмно руса коса.




Ние притежаваме не само изображения, от които можем да разберем как са изглеждали дедите ни, някои римски (византийски) автори дават добри описания на външния вид на нашите предци. Като пример може да се посочи Борис II. Той е характеризиран като човек с червеникава брада. Това определено не е отличителна черта на азиатец. Нито тюрките, нито паштуни, иранци, талишци не са светлокоси. За сметка на това Ксенофан споделя, че косите на (някои от) траките са червеникави – Бешевлиев, с.

Тук трябва да се обясни нещо важно. Тези описания са дадени от нашите южни съседи, които като цяло са хора с тъмна кожа и черна коса. В древността дори пигментацията им е била по-висока. Кестенявата и светло кестенявата коса са се считали за необичайни и светли. Днес под думата ксантос, ксантокомос гърците разбират русокос, но според проф. Мюлер, в древността се е имало предвид цвят на силно препечено месо, т.е. кестеняв, светло кестеняв, тъмно рус. В далечното минало под червеникав се е разбирало и светло кестеняв, точно това е най-популярният цвят коса сред нас българите.


Виждаме, че както описанията, така и изображенията показват, че старите българи не притежават отличителни белези на азиатски народ. За народите на Азия не е типичен и едрия ръст, а за дедите ни е казано, че са такива. Петър Ангелов предава думите на Георги Акрополит, който характеризира група българи като едри на ръст и в добър вид – с.62. За цар Калоян се знае, че е бил висок около 1.90 м, а това е доста за Средновековието. Едър и изключително силен мъж е бил и благородникът Иванко –с.61.Прочутите със ръстта си нормани са били едва 1.70-1.73 м.

Към външния вид спада и прическата. По сведения от Именника на Българските Владетели, а и извори споменати от Геза Фехер, ние знаем, че част от дедите ни са бръснели косата си и са оставали един, или няколко кичура да растат свободно. Този обичай е запазен в България до към 30-те години на ХХ век. Древният летописец Плутарх споменава за тази прическа при тракийското племе абанти и при мизите, които по-късни автори наричат българи. Съдейки по думите на Плутарх тази прическа първоначално е била типична само за воинската класа. Това обяснява ограничената й употреба.

За старите българи е типична изкуствената черепна деформация. Според Й.Йорданов е прието да се смята, че корените на този обичай са в Азия. Същият автор обаче споменава, че изкуствената черепна деформация се среща в Тракия още през Каменната епоха. Ст. Йорданов дава повече подробности съобщавайки в работата си Тракийският Войн, че изкуствената черепна деформация е добре позната на трако-пеласгийските племена. Издължената форма на главата най-вероятно е считана като белег за благородство.

Разполагаме и с данни за облеклото на старите българи. Гръцкият летописец Никифор Грегора описва дедите ни обитаващи долината на Струма като хора с черни дрехи. Интересното в случая е това, че с черни дрехи са и най-древните обитатели на същия регион-траките. Знаем за това благодарение на Тит Ливий. Този римски автор разказва за най-ранния сблъсък на траки с римляни – 168 година преди Христа:

“First marched the Thracians, men of fierce countenance and tall of stature ... A black cloak covered both shoulders, and on their right they brandished from time to time a sword of enormous weight.“ – Liv. 44 40- Първи настъпиха траките – страховити, едри мъже. Плещите им бяха наметнати с черни наметала, а на дясното си рамо носеха тежки мечове.



Слабо известен факт е това, че като отличителен атрибут на старобългарското облекло е спомената лисичата кожа. В житието на Св. Нил от град Росано срещаме следният интересен инцидент. Пътуващият из Италия свещеник намерил личича кожа на пътя, взел я и се наметнал с нея. Пристигайки в родният си град той срещнал деца, които започнали да го замерят с камъни и да викат -ти български калугере – П. Ангелов, с.71. Явно не само на Балканите, но дори на Апенинския полуостров е било известно, че лисичата кожа е елемент от облеклото на българите, който се е запазил дълго време. К.Уебър предава свидетелство на Кейсън, за това, че до края на 19 век в определени региони на Родопите са се носили шапки от лисича кожа.

Както можем да очакваме лисичата кожа е отличителен атрибут  на траките. За това споменава най-рано Хердот: “The Thracians served having fox-skins upon their heads and tunics about their body, with loose mantles of various colours thrown round over them.” – Траките носеха лисичи кожи на главите си и дълги ризи, имаха и широки наметала украсени с различни цветове -Her.VII.75.




                                 http://home.exetel.com.au/thrace/hats.gif
                             http://home.exetel.com.au/thrace/appearan.htm

С типичната за траките шапка е изобразяван българския владетел Омуртаг




Ценни сведения за облеклото на старите българи дава Петър Ангелов. Той   представя фрагменти от работа на Константин Багренородни “За Церемониите. B тази книга е споменато, че българите били въвеждани и извеждани със собствените скарамангии. Според Ангелов се касае за типичната за азатските народи кожена дреха (кафтан) – П.Ангелов, с.69.

Ние не разполагаме с изображение на споменатите от Багренородни скарамангии, няма как да преценим дали те са точно копие на дрехата на азиатските номади, или пък се касае за нещо друго. Във всеки случай животинската кожа е ползвана не само от народите на Азия, но също така от старите келти, иберийци, германи и разбира се траките. Херодот свидетелства, че името на връхната тракийска дреха е зейра. Смятам, че зейра е старото предаване на звера-кожа от звяр. Освен това притежаваме изображения на траки, които са наметнати с животинска кожа.





Днес разполагаме дори и с исторически свидетелства за това, че вълчата кожа е типичен атрибут на трако-трояните. Знаем за това от Омир, който описва смърта на Долон и разказва как вълчата кожа, с която той е наметнат е взета като плячка от ахейците:

“The blade sheared through the sinews, and Dolon’s head fell in the dust even as he tried to speak. Then they took his wolf’s hide and ferret-skin cap, curving bow and long spear.” – Hom. Il.X-412-464.


Използването на животински кожи и изобщо кожени дрехи е наложително на Балканите. Тук зимите са сурови и температурата може да достигне до към 30-40 градуса под нулата. В далечното минало климатът е бил по-хладен и би било немислимо човек да се пази от мразовете само с дрехи от лен и коноп. Със сигурност са се ползвали кожуси от овча, или козя кожа, а наметала са правени от меча, или еленова кожа.

Често се спекулира с произхода на бойното облекло на старите българи. Някои изследователи се опитват да го характеризират като типично за азиатските номади. Образец на костюма на старобългарските бойци е представен в менологията на Василий II. Дедите ни са изобразени с тясна куртка и тесни панталони.



Този вид костюм- тясна куртка и тесен панталон е типичен за траките и в никакъв случай не е създаден край Алтай, Памир, или Тибет.









Данни за бойното облекло на старите българи намираме в работите на Веселин Бешевлиев. Той цитира Маврикий, който споменава особен вид военно наметало наричано българско. Геза Фехер смята, че този тип дреха е носена от българските конници и е била достатъчно дълга, за да покрие и колената на конника. Дълго наметало ползват траките, както може да се види от определени изображения.





Старите българи са имали различни видове украшения. Медалиони със знака IYI са се произвеждали дори масово. Най-ранната поява на този знак обаче е на Балканите, преди около 6500 години, това не може да се отрече. Сведенията са представяни дори в научни публикации.

Друг вид украшение е торквата. Тя представлява обръч, който се носи около врата, изработвала се е от злато, или сребро и е била предназначена за благородническата прослойка. Такъв атрибут е намерен сред даровете от погребението на княз Кубрат в Малая Перешчепина.



Торквата е позната на тракийските благородници. Най-древните варианти на този особен вид украшение са от Балканите, XXII век преди Христа.

Ето това е в общи линии описанието на външния вид на старите българи. Виждаме, че както описанията на летописците, така и изображенията от хрониките ни представят европеиди с лека пигментация на кожата, с руса, кестенява, а понякога и черна коса.

Дрехите на старите българи не са от азиатски произход, не са от азиатски произход и украшенията, обичаите.

Пак напомням, че тази статия не е насочена срещу хората с тъмна кожа и монголоидни черти. Не става въпрос за красота, за черти на висши и за черти на низши хора, съвсем не. Става въпрос за търсенето на истината, а ние имаме право да я знаем. Имаме право да знаем и това защо бяхме лъгани толкова дълго време, и най-вече защо не идва край на лъжите?

Защо някой хора нападат с фанатизъм защитниците на теорията за местния произход на българите? Защо противниците на балканските ни корени не се спират пред обиди, клевети и заплахи? Защо няма обрат във виждането на учените, след като генетичните проучвания доказаха убедително, че сме потомци на местен народ?

Нека питаме докато получим ясен отговор.



13.01.2015 г.

КАК ТРАКИТЕ СЪЗДАДОХА ГРЪЦКАТА АЗБУКА?


Отдавна съм се уверил, че всяка истина може да се укрие. Достатъчно е години наред да се повтарят с фанатизъм едни и същи измислици. Човек запомня не това, което е логично, а това, което чува най-често. След време повтаряното се загнездва така здраво в нашето съзнание, че става трудно заблудата да бъде отстранена. По отношение на този парадокс, Марк Твен е казал нещо много интересно. Даровитият писател споделя, че е по-лесно да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че (в миналото) са били излъгани.

Казаното от Твен е верно, разбрах го от личен опит. Понеже за миналото на народа ни са изречени безброй лъжи, доста от нас са попаднали в капана на заблудите. Нека не забравяме, че измамите тровят съзнанието на повече от пет поколения българи. Вече не просто пресата и образователната система промиват създанието, а дори и нашите майки и бащи, които закърмени със старите виждания неволно ги предават и на нас.

Намирайки нова, по-логична и правдива информация доста хора обръщат гръб на догмите, други упорито отказват да приемат новото. За жалост към втората група трябва да бъдат причислени и определена група учени. Странно е, непонятно е защо хората на науката следват остарелите виждания, но факт е, че това става. Като пример може да се посочи твърдението, че траките са безписмен народ, а за надписите си са ползвали гръцката азбука.

Ако подобно твърдение бе направено през XIX век, то оправдание можеше да има. По онова време не се знаеше, че дедите ни са първият цивилизован народ на Европа. На твърде малко хора бе известно, че предците ни са дали най-способните императори на Рим, а също така и най-великите пълководци на Римската Империя. Не се знаеше и това, че във Варненския некропол е скрито най-старото обработено злато в света, нито пък, че най-древната писменост е тази от Градешница, Караново, Хотница, Тартария и т.н. Малцина бяха тези, които осъзнаваха, че без Орфей, Тамир, Лин, Евмолп, Имарад и др. гръцката култура щеше да е доста бедна и едва ли щеше да се радва на днешната си популярност.

Дори и в по-късни времена само ограничен брой хора знаеха, че Ахил, Атрей, Менелай, Агамемнон, Пелей и др. принадлежат на трако-пеласгийската общност. В академичните кръгове бе добре известно, че музите – покровителките на музиката и изкуствата са тракийски, но по редица причини това бе примълчавано. Не бе популяризирана информацията, че доста преди Троянската Война полуостров Пелопонес е колонизиран от тракийското племе фриги, а и, че Атика е била обитавана от техни роднини. Не се казваше и, че в Давлида, Фокида е властствал живелият преди повече от 3300 години тракийски цар Терей.

Виждаме, че огромно количество информация бе извън обществено достояние. Това направи възможно изковаването на неиздържани теории като тази за гръцката писменост. Незапознати с важните данни, днес милиони хора искрено вярват, че гърците са заели азбуката си от финикийците, а после преработвайки я, са я дали на траки, етруски, келти.

Несъмнено гърците имат значителен принос в изграждането на европейската култура. Това нито може, нито бива да се отрече. Талантът на скулптурите Фидий и Праксител, красноречието на Павзаний и Страбон, мъдростта на Сократ и т.н. трябва да се ценят. От друга страна е редно да се признае и приносът на траките в оформянето на гръцката култура и общество. Тъй както никой не отрича ролята на етруските в изграждането на ранната римска държава, така не би било страведливо да се премълчи това, което дедите ни са дали на старите гърци.

На първо място трябва да се посочи азбуката. Държа да отбележа, че въпреки названието гръцка азбука, тя не е създадена от гърци. Нито Херодот, нито пък Тукидид, Страбон, Павзаний, Платон, или пък, който и да е било друг стар автор не твърди, че гърците са създавали някога азбука.

Плиний споделя, че Кадъм е този, който донася в Гърция азбука от 16 букви. Това станало доста преди Троянската Война, а след нея Паламед добавил 4 букви, други 4 били добавени от Симонид. Друга версия е представена от Аристотел, според когото ранната азбука е имала 18 букви, като Ψ и Ζ са добавени от Епихарм, а не Паламед – H.N. VIIlxi-192.

Кадъм – човекът, на когото се приписва донасянето на писмеността в Гърция е считан за финикиец. Кадмил обаче е тракийско име, така е наречен един от Великите богове от Самотраки – D.Detschew, “Die Thrakischen Sprachreste”,  z. 234. Кадмил е просто вариант на Кадъм с умалителна наставка - ил, която се среща и в други тракийски имена като Самил например. Същата наставка е типична и за български лични имена като Страхил, Добрил, Божил.

За Кадъм се казва и, че е основал град Тева/Θῆβαι (Тива). Названието на това селище няма смисъл на гръцки език и по-скоро принадлежи на предгръцкото население на страната – H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, z.670. Предгръцкото население това са трако-пеласгите както знаем от Херодот, Страбон и ПлинийHer. II- 56, Strab.V.2.4, VII.7.1, Plin. IV.III. 8. Името Тева/Θῆβαι е гърцизираното предаване на тракийското дева, което намираме в Дева, Пулпудева и др. Това древно название за селище бива тълкувано от Владимир Георгиев с помоща на българския глагол девам, дявам – слагам, поставям.

До тук виждаме, че името на Кадъм е тракийско, от тракийски произход е и името на основания от него град. С това интересните факти не свършват. Дъщерята на този обгърнат с мистерии човек е наречена Земела. Тя е майката на тракийското божество Дионис, а името й се тълкува със старобългарската дума землiа.

Как да си обясним обаче това, че Кадъм е известен като финикийски принц. За тези, които познават старата история това не е мистерия. Според Г. Херн финикийците са смесица от ханаанци и морски народиG.Herm, Die Phöenizier, Econ Verlag, Düsseldorf, 1974, с. 61. Херн не уточнява кои точно са тези морски народи, но по имената им лесно можем да разберем що за хора са те.

Споменатите от египтяните морски народи дрд, уешеш, тршу, чкр, пелесет, мешуе и др. са племената дардани, веси, травси, тевкри, пеласги и не на последно място мизите. Същите тези мизи, които Д. Хоматиан след време ще нарече българи.  Част от тези хора египетският фараон Меренпта привлича към себе си с обещания за земя и ги кара да се бият със своите роднини. Ходът на египетския владелел е сполучлив. Разделени, древните балканци вече не могат да се противопоставят на египетската армия, коато е подсилена от братята им.

Отблъснатите пеласги, дардани, мизи и др. се установяват на територията на днешен Израел. Явно пеласгите са били най-много защото групата от различни племена получава колективното название пелиштим. Това е староеврейското название на филистинците, за които се казва, че идват от Крит – дом на траки и пеласги.

Това е мнение на учени като Владимир Георгиев: “ The name Pelastoi -Πελαςτοι can be identified with Old Hebrew pelisht-im (im is the ending in plural), Assirian palashta, pilishtu, and Egyptian prsht i.e. with the Philistines of the Bible. According to the Biblical tradition, the Philistines had come from the island of Crete. The French archeologist Berard (1952) confirmed this thesis with archeological data...Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name...”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Виждането на Георгиев е споделено и от други учени в по-ново време. Джон Уилкинс Уилфорд също смята, че библейските филистинци са част от така наречените Морски народи - The biblical Philistines are assumed to have been a group of the mysterious Sea Peoples who probably originated in the Greek islands and migrated to several places on the far eastern shores of the Mediterranean. - ( John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine).

http://www.nytimes.com/2007/03/13/science/13phil.html?_r=0


В земите на Ориента, в края на Бронзовата епоха, дошлите от Балканите траки и пеласги се смесват с местното население. Така се заражда народът на финикийците, от които произлиза Кадъм. Ето защо един финикийски принц носи тракийско име, а и названието на основаното от него селище е тракийско.

Понеже траките са били малцинство сред ханаанците, то с течение на времето балканците биват асимилирани от местното население. Старият си език запазват само тези траки, които напускат Ориента и подобно на Кадъм се завръщат на Балканите. Ето, няма парадокси, няма мистерии, просто никой не се е заел да представи на ясен език слабо известните данни.

Разказаното до тук не е единствената непопулярна информация. Ние разполагаме със сведението на Алкидамант, че тракиецът Орфей е създателят на азбуката – Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 465. Сведението на Алкидамант се потвърждава от твърдението на Диодор Сицилийски относно това, че Орфей и Лин са ползвали най-древната писменост  - Historical Library of Diodorus the Sicilian, printed by W. Mc Dowell, London, 1814, с. 208. В работите на Еврипид се говори за таблички, на които е написано Орфеевото слово - Д. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 111.
Не по-малко интересни данни получаваме и от Плиний Стари. Римският автор споделя добре известната по негово време информация, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум (областта, в която е разположен Рим) apparet  aeternus litterarum  usus  in  Latium  eas  attulerunt  Pelasgi. (H.N.VII.lvi.193).



За това, че пеласгите са посетили  Апенините и са превърнали в доминантна група там знаем и от Плутарх. Този летописец предава една от легендите за основаването на Рим, а именно от пеласгите – силен народ, който в древността е обиколил голяма част от познатия свят и е покорил повечето хора: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”



Нека направим кратко обобщение:

1.Не съществува нито един исторически извор, в който да се казва, че гърците са създавали азбука. Говори се само за добавяне на няколко букви.

2.Няма дори консенсус кой колко букви е добавил. За сметка на това притежаваме сведението на Алкидамант, че Орфей е създателят на буквите.

3.Диодор Сицилиски също поставя Орфей като човекът боравещ с ранната азбука.

4.Самият Кадъм, за когото се твърди, че е донесъл азбуката в Гърция, е от палеобалкански произход. Неговите потомци – Земела и Дионис са тракийски божества.


Да забравим за момент, че траки и пеласги влизат в състава на финикийското общество. Има и други сведения, от които можем да отсъдим, че дедите ни -траките са дали азбука на гърците. През VIII век преди Христа фригийците са богат, високо развит народ, способен да издигне внушителни монументални паметници. Дворците на фригийските владетели са масивни сгради богато украсени с мозайка, мраморни фризове, керамични плочки и фрески.










Качеството на мебелите и бижутата изработени от тракийските майстори е такова, че дори и днес древните артефакти спират дъха на археолозите. Освен това от края на Троянската Война до VIII век преди Христа трако-пеласгите са господари на протоците (Дарданелите и Босфора) за период от около 320 години. Над три века дедите ни са имали възможност да трупат богатство, сила и влияние.










През VIII век преди Христа гърците се намират все още в своя така наречен Тъмен период. Южните ни съседи не са в състояние да издигнат масивни сгради, или монументални статуи, населението живее в покрити със слама колиби. Докато за дедите ни са характерни богатството и благоденствието, то за предците на южните ни съседи са типични бедността и нищетата.

Как мислите, кой народ би имал нужда от азбука и би имал интелектуалните способности да я развие – високо развитите траки, или примитивните за онова време гърци?

Има и нещо друго, за което учените предпочитат да затворят очи. Фригите идват в Мала Азия още през Бронзовата епоха и са съседи на хети, лувити, асирийци, а и на финикийците, в чиито вени тече и балканска кръв. Всички тези хора са добри търговци и разполагат с писменост. Съвсем естествено е, че дори траките да нямаха азбука до VIII век преди Христа, те биха я взаимствали от съседите си. Това разбира се не е нужно защото дедите ни са имали писменост доста по-рано.

На най-древните документи с Линеар А са записани тракийски имена като Арей, Диза, Питак, Резос. Става дума не за VIII, а за ХVIII век преди Христа. В Линеар А няма нито едно гръцко име като Алкивиад, Милтиад, Аристид и т.н. В по-късният Линеар Б тракийските имена са десетки: Арес, Бейтеус, Бузос, Дизос, Котис, Ксантос, Марон, Пеон, Пиерия, Перинтеус, Одрис, Амарунта, Батас, Гетас, Карсас, Кокарос, Косон, Отус, Питак, Рескупорис, Сагарис, Тюнос, Тоас и много други – К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност), STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998, с. 18-20.

Присъствието на тракийски имена в микенските документи не се отрича от учените. Нещо друго обаче, което е от огромна важност бива премълчавано. В микенското общество царят е наричан ванакатело, ванакатеро. Тази титла е позната на фригите под формата ванакт, а спорен Авсоний мизите (наречени по-късно българи) казвали (Fanakes) Ванак на бог Дионис (Вл.Георгиев).

В документите с Линеар Б няма нито един ванакатело (цар) с гръцко име. За сметка на това, на няколко локации е споменат ванакатело (цар) с име Одрис.



Това, че траки са властвали в древния Пелопонес не би изненадало никой, който е запознат добре с историческите извори. Страбон е пределно ясен твърдейки, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс: “Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”


Това, че микенците не са гърци, знаем и от друг исторически извор. В работа на Софокъл намираме следния интересен фрагмент: “Тантал, бащата на Пелопс бил от Фригия.”, “ Не знаеш ли, че този, който е бил баща на твоя баща, древният Пелопс е варварин фригиецД. Попов, Гръцките интелектуални и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 286.

Старите автори поставят траки не само в Пелопонес, но и в Атика. Страбон казва, че цялата Атика е била обитавана от траките, а в Давлида, Фокида е властвал цар Терей: for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus.”


Дедите ни трако-пеласгите са били господари на Балканите и са имали няколко вида писменост векове преди някой да чуе за гърците. На всяко величие обаче идва край. Троянската Война е едно трагично събитие, сблъсък между братя, благодарение на който идва падението на микенското общество. Във войната загива голяма част от аристокрацията, след бойните действия идва чума, която обезлюдява сериозно Южните Балкани.

За дошлите от Африка гърци не е проблем да се наложат над оредялото и отслабнало местно население, което те асимилират за няколко века. Дедите на гърците приемат дори огромна част от езика и културата на трако-пеласгите, но поради ниското си ниво в началото, предците на гърците не заемат древната писменост Линеар Б.

Гърците се сдобиват с писменост и култура в по-късен период. Ето как става това. През VIII век преди Христа Асирия е най-могъщата империя на Азия. На трона се възкачва Саргон II, който е жесток и амбициозен владетел. Той подлага на терор съседите си, с огън и меч покорява народите на Урарту, Каркемиш, а и Фригия. За това събитие учените не обичат да говорят, а именно то обяснява появята на азбуката при гърците.



Ужасени от асирийското нашествие много фриги напускат родината си. Значителна част отива в Гърция където все още живеят техни роднини. Със себе си бегълците донасят не само азбуката, но също така култура, знания за строеж на масивни сгради, за ваене на статуи, за направа на мозайка. Идването на фриги обяснява защо през VIII век преди Христа Гърция излиза от Тъмния Период. 

Ако гърците бяха заели азбуката директно от финикийците, то посоката на писане на най-ранните гръцки надписи щеше да е от ляво на дясно, както е и при финикийците от Левант. Първите гръцки надписи обаче са в стил бустрофедон, точно както е и при фригите. Специалистите някакси са пропуснали тази важна подробност. Пропуснали са и това, че фригите притежават буква, която гърците не познават ( ʃ - Й), как в такъв случай гърците ще дадат нещо, което нямат?

Ето я неудобната истина, която е скрита зад фанатичното повтаряне на неиздържани твърдения. Непрекъснатото повтаряне на заблуди е довело до създаване на стереотипи, а те се пречупват трудно. Слава Богу, прогресивни американски учени проявиха смелост и почтеност и обявиха, че фригите са имали писменост повече от половин век преди най-ранните гръцки надписи:the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century.


Твърдението на американските изследователи е революционно. То не ни дава цялата истина, но поне подлага на съмнение догмите, на които се робуваше и все още се робува.

Тук поддръжниците на догмите могат да възразят, че няма тракийска литература, а само около 400 надписа. Да, така е, няма намерени тракийски книги, но това може да се обясни лесно. Етруските са имали писменост доста преди римляните, но етруски книги няма в музеите. Разказвайки за древната Иберия, Страбон споменава, че турдетаните имат огромна литература, в която е описана хилядолетната им история. Иберийски надписи има, но книги не са оцелели. Според С.Джеймс галите са били високо образовани хора. Цезар споменава за галска писменост, но уви, галски книги не са намерени.

Каква може да е причината за това? Как така народи, за които се знае, че имат азбука и висока култура губят книжнината си? Всеки завоевател знае, че най-лесно се управлява неграмотен народ. Това е причината при нашествие да бъде елиминирана образованата благородническа прослойка, а и да се подложи книжнината на унищожение. 

Рим завладява етруските, иберите, келтите, а по-късно и дедите ни. Навсякъде се прилага същия модел – елиминация на благородници и жреческа прослойка, а и унищожаване на писмеността. Враговете на народа ни са имали над хиляда години на разположение да заличат древната литература на дедите ни. По време на римското и турско владичество са изгорени хиляди, а може би и десетки хиляди български книги.

Трябва да призная, че принос в заличаването на най-древната ни книжнина имат и дедите ни. През IX век, по съветите на папата са унищожени така наречените сарацински книги. Те не са писани от араби, през Средновековието с името сарацински са се назовавали писанията определени като еретични. А ерес е това, което не е било удобно на чуждото духовенство. Отстъпката, която предците ни са направили пред чужденците е била пагубна. Своето трябва да се пази ревностно.

Дано си вземем урок от миналото и успеем да опазим малкото, което ни е останало.



ПЕРПЕРИКОН

Loading...