24.06.2018 г.

УНИКАЛНИ, НО УКРИТИ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК



Както наши, така и чужди лингвисти признават важността на древната ни реч. Кирил Мирчев споделя следното: “Кирило-Методиевият старобългарски език е най-старият славянски литературен език, засвидетелстван документално. Като славянски език от една толкова древна епоха той се отличава с голяма архаичност на своя граматичен строеж.“

Макар да живее и работи в СССР, световноизвестният учен Макс Фасмер не се колебае да каже, че старобългарският става основа на руския черковен и литературен език. Фасмер добавя и това, че силното българско влияние над руси и сърби продължава до XVIII век, като започва да отслабва едва през XIX век.

Виктор Стивънсън също е удивен: “Влиянието на българския е огромно, много по-голямо от това на който е да е било друг език от същата група...Този език е изиграл водеща роля в оформянето на старославянския, от там и на руския и дори е допринесъл много за развитието на други езици от различен произход – румънския и унгарския...От Средновековието насам българите щедро са дарявали съседите си със свои думи..”

В своята работа История на Старобългарския Език Стефан Младенов представя интересна информация, а именно това, че типичните за речта ни звукосъчетания шт < праслав. *tḭ, kt, жд < праслав. dḭ, не се срещат никъде другъде в славянския свят.

Уникалните белези на старобългарския, а и забележителната му архаичност са неоспорими. Чест прави на хората споменали това, но реално погледнато, те са се изразили твърде скромно, пропуснати са още ред важни неща. Причината за това е, че навремето се е знаело твърде малко за речта на Орфей, не е имало възможност да се направят нужните сравнения. 

Едва през втората половина на ХХ век излезе достатъчно литература засягаща “тракийското” словесно богатство, а и някои лингвисти не само забелязаха общи неща между старобългарския и Орфеевата реч, но и публикуваха намерената информация. За жалост, значението ѝ не бе обяснено, нито пък някой се зае да събере всички важни данни (представени от различни автори) и да ги систематизира.

Нека обърнем внимание на фактите, което показват, че историята на езика ни трябва да се пренапише, като началото бъде върнато доста назад във времето. В старобългарския са налице варианти на думи, при които се наблюдава замяна на О с А.

Като примери могат да бъдат посочени рабъ-робъ-роб, хаждати-ходити-ходя, напаiати-напоити-напоявам. B “тракийския” намираме същото явление, там срещаме вариантите Залтас-Золтес, Скарис-Скорис, Саленос-Соленос. На пръв поглед това е интересна, но недоказваща нищо подробност, но пък има и други неща, което позволяват началото на историята на езика ни да бъде върнато епохата, в когато Рим е бил селище с колиби.

Благодарение на древните посветителски надписи разполагаме с доста от имената на божествата почитани на наша територия по време на Античността. На един паметник срещаме теонима Светулен, а на друг паметник е документиран варианта Свитулен. Вариацията свет-свит е доста интересна защото присъства и в старобългарския. Там намираме свитати-светя, но също и свѣтъ-светлина.

Самият теоним Светул(ен) е образуван по същия начин както стблг. прилагателно свѣтълъ-светъл, това е отбелязано от нашия лингвист Владимир Георгиев. Други старобългарски прилагателни като бѣлъ, быстръ, скоръ, добръ и т.н. се срещат в тракийската ономастика под формите бал, бистур, скор, добер.



По време на Средновековието, а и по-рано, езикът ни е бил падежен, както впрочем абсолютно всички индоевропейски езици. В някои случаи, окончанието за звателен падеж е било Е, като например в отьче-отче! Същото окончание е типично и за тракийския звателен падеж, срещаме го в името Ролистене присъстващо на надписа от Езерово. Тази особеност е отчетена от специалистите, но не е обърнато внимание на важността ѝ.

В старобългарския, в определени случаи окончанието за дателен падеж е У, като например в рабоу-на роба. В надписа от Браничево срещаме израза Терес Аматоку падруи- Терес подари на Аматок.

В средновековната ни реч, окончанието за дателен падеж множествено число, в определени случаи е било -ьмъ, както е в каменьмъ-на камъните, пѫтьмъ-на пътищата, костьмъ- на костите. Същото склонение намираме в тракийските селищни имена Селим-брия-град на племето сели, Полтим-брия-град на Полтис (или град на многото стени).

Местния падеж също е имал свои особени окончания – црькъве-в църквата, небесе-в небесата. Ситовския надпис, който е дефиниран като фригийски от Лидия Баюн и Владимир Орел съдържа интересни думи и изрази като у зимле - в земята, т.е. съществителното земя (стблг. землiа) се склонява по същия начин в старобългарския, както в езика на Орфей (1)*.

Имайки предвид представената по-горе информация, можем да кажем, че някои от окончанията за звателен, дателен и местен падеж в старобългарски и тракийски са идентични. Това просто няма как да е случайност.

Има и други неща, които трябва да бъдат споменати. В старобългарския присъстват носовки, които днес са изчезнали. Понастоящем казваме пет, път, приятен, но преди едно хилядолетие дедите ни са казвали пѧтъ, пѫтъ, приѩтьнъ.

При анализа на самотракийските надписи, Вл. Георгиев успява да възстанови една глоса - *παντακις (пантак) като добавя, че тя е много близка до старобългарската дума пѧтъкъ-п(ен)тък. Същият учен подлага на анализ името на божеството Мyndri(to) и прави сравнение със стблг. мѫдръ-мъдър.

Носовка намираме и в името Сaнтовитюс, частицата сaнто отговаря точно на стблг. свѧтъ-светъл, свят. Разглеждайки името на траките Priantae, Леонид Гиндин тълкува етнонима като приятните, добрите. В такъв случай, стблг. съотвествие е приѩтьнъ. Това са все изключително интересни особености, но уви, някои от тя са само бегло споменати от специалистите, които не са си направили труда да систематизират информацията и да пояснят важността ѝ.

В старобългарския някои прилагателни се образуват с наставка-искъ, -ьскъ, като пример могат да бъдат посочени:  бытиискъ- свойствен на рода, родов, женьскъ-женски, ратьничьскъ-вражески, неприятелски. Същата особеност намираме в топонимите Γαρησκός/Гарескос/Гарискос, Δραββησκός/Дравескос/Дравискос.

Определени старобългарски съществителни имат окончание -та, такива са доброта, лѣпота-красота и т.н. Прочее, те биват използвани и като лични имена – Доброта, Лѣпота,  Тихота и др. Те явно са със същата конструкция както тракийските  лични имена Могита, Булбита.

Правейки опит за тълкуване на надписа от Езерово, Вл. Георгиев изолира две интересни думи. Касае се за аз и до, те биват сравнени от нашия учен със стблг. лично местоимение азъ-аз, а и с предлога до.

Друг старобългарски предлог е по-покрай, около, откриваме го в древните тракийски названия Помодиана, Паспирос, Патисия. Надписът от Ситово предлага “тракийски” предлози като у-в, във, чиа-тук (комбинация от чь и йa), те отговарят на съвсем точно на старобългарските оу-в, във, чьто, чьсо, ia.


Надпис от Ситово (по Орел и Баюн)

В Ситовския надпис намираме въпросителното местоимение куис-кой (ку според четеното на Лидия Баюн и Владимир Орел), което явно е по-древен вариант на стблг. *куи, кый-кой. Надписа от Езерово пък ни дава притежателно местоимение мий-мой, въпр. местоимение коа-коя, отговарящи на стблг. коѭ, мой.

За замяната на О с И в “тракийското” притежателно местоимение мий-мой, трябва да се спомене това, че подобно явление се среща в родопските говори. Там глагола бозая е представен като бизая, но има и по-стария изяви на тази особеност.  Такава намираме в старобългарските писмени паметници и по точно в думата БИГИ (в КАНАС У БИГИ-княз в бога, княз от бога). БИГИ е склонен вариант на БОГЫ.

В определени случаи, множествено число в старобългарския се образува с Е – бльгаре-българи, болiиаре-боляри. Същата форма се наблюдава в тракийския, по-точно в топонимите Терне-тръни, Дебре-дебри, Листе-листи.

Друга форма на множествено число се образува  с -ве, както е в сынове-синове. Тя е употребявана и в дълбока древност както става ясно от споменатия от Плиний топоним Rhokobae (Рогове?) - Plin.IV.45.

Числителното четири има две форми в старобългарския език, те са четворъ и четыреПодобно нещо намираме в “тракийския”: кетро, кетре, се срещат в личните имена Кетрепорис, Кетропорис.

Доста значимо е откритието на Вл. Георгиев, който стига до извода, че типичната за старобългарския език умалителна наставка -ѧте отговаря точно на типичната за тракийския умалителна наставка -инт/ινθ. Тя се среща в спомената от Аристотел глоса волинт/βόλινθος.

Друга тракийска умалителна наставка е -ка, тя се среща в споменатите преди около 2000 години Donuca, Sardica. Тази наставка съотвества на старобългарската –ца, която се среща в думи като срачица-долна дреха, риза, грълица-гургулица.

Съвсем различна е функцията на присъстващия в старобългарския  наставка -ище, тя има аугментативен, увеличителен характер. Като пример могат да бъдат посочени нырище-голяма дупка в скала, обитѣлище-жилище, обиталище, тръжище-тържище.

В множествено число наставката придобива форма -ища, като в обитѣлища и т.н. От работата на писалия през 540-550 година Прокопий, научаваме за тракийския топоним Вράτζιστα/Вратища –Proc.Aed.IV.iv.

Коментирайки определени балто-славянски формации, като например жителските имена на основа -ēn, Иван Дуриданов отбелязва идентичния начин на постройка на Критѣне и др. с Βεσσοπαρηνοι- жители на Bessapara.

He caмо жителските имена в старобългарския и тракийския се образуват по идентичен начин, но същото важи и за етническите имена. В доста случаи се употребява наставка --инъ, като например в роуминъ-римлянин, бльгаринъ-българин, срьбинь-сърбин и т.н. Същата наставка срещаме в тракийския топоним Iλλυριν-илирин (илирите са съседи и роднини на траките). Въпросното древно селище е споменато от Прокопий Цезарийски в Aedificus, IV.iv.3.

Трябва да се спомене още нещо, което е от голяма важност. През 1975 година Кирил Влахов публикува една доста интересна работа – “Тракийски фонетични явления в българските говори”. Авторът разглежда смятаните за запазили архаични белези родопски говори и стига до извода, че определени думи би трябвало да бъдат причислени към тракийския субстрат поради това, че при тях се наблюдава явлението Lautverschiebung, т.е. изместване на съгласната. Най-просто казано – преминаване на Д в Т, преминаване на Б в П и т.н.

Някои от примерите дадени от Влахов са трънкалка-дрънкалка, търм-дръм (горичка), братва-брадва, пегат-бегат (бягат, тичат), пили-бели (от бял). Всички тези думи обаче принадлежат на българския език и това не е учудващо защото абсолютно същото явление – Lautverschiebung, за което се казва, че е типично за тракийския, не е чуждо и на старобългарския. Друг е въпроса, че специалистите бягат от тази тема като дявол от тамян.

За да не съм голословен ще представя следните примери на типичното за речта на Орфей Lautverschiebung в старобългарски думи, а те са: бъчела-пъчела (пчела), потьпѣга-потьбѣга-подьбѣга (разведена жена, побегнала от съпруга), бридь-притъкъ (остър), годовабль-годовапль (коприна).

Как тези изключително важни неща са останали незабелязани от специалистите, за мен е пълна загадка. Докато в диалектите може да се говори за евентуален субстрат, то в официалния език на дедите ни през Средновековието такова нещо е немислимо. 

Има обяснение, съвсем простичко  – на старобългарския език трябва да се гледа като на развита форма на северните тракийски наречия. Логично е, нали, но дали е пасвало на мирогледа на тези, които обявиха народа на Орфей за изчезнал?

Накрая ще спомена нещо, което е известно на малцина. Когато биват разглеждани тракийските глоси, топоними и т.н. често са правени сравнения със старобългарски думи. Жалко е само, че определени автори дават едни думи, други автори предлат различни, но никой не си е направил труда да събере на ядно място и а систематизира всички старобългарски думи, които колегите му езиковеди са предложили при тълкуванията си на глоси и т.н.

Списъкът не е никак малък: азъ, болии, братръ, бридъ, брити, бритва, бродъ, бръзъ, брѣгъ, брѣгѫ, брѣза, брѧцало, брѧцаниѥ, бъзъ, бѣлъ, влага (вългъкъ?), вьрѣти, вьсъ, говеѭ, големъ, гора, горити, градъ, давити, даръ, двьрь, до, дръзъ, дьбръ, дѣдъ, дьнь, дѣва, -дѣинъ, жеравъ, жила, завьрѭ, зачѧнѫ, звѣръ, зелиѥ, землiа, злато, змии, знати, илъ, лѫгъ, калъ, камы, кобъ, коза, коло, любити, место, могѫ, -мѣръ, мѫтънъ, орьлъ, остръ, пиво, пити, плотъ, прасѧ, простьрѣти, пыро (стчсл.), пѧтъкъ, самъ, свободь, свѣтълъ, свѧтъ, семоу, скоръ, старъ, страна, стѣна, скръгатати, строуia, соухъ, сынъ, cь, тлъкъ, трапъ, тръстъ, тьма, оустиѥ, четыре, чистъ, чрьнъ, чѧдо, ѫгълъ.

Държа още веднъж да отбележа, че представените по-горе старобългарски думи са предложени от професионалисти, от езиковеди като Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Ото Хаас. Те не дефинират определени тракийски думи като български, но при сравненията посочват старобългарските съотвествия. Тези съотвествия показват  ясно колко силна е връзката между речта на Орфей и старобългарския език от 1500-1000 години по-късно...никой професионалист обаче не отваря дума по този въпрос.

Реално списъкът е много по-голям, но регистрираните през 540-550 година  тракийски думи закодирани в названия на селища, реки, лични имена, бяха елиминирани защото са неразличими от старобългарските.

Кой би имал нужда от превод за думи като баба, бог, бара, вода, вир, габър, река, сено? Кой би повярвал, че речта на Орфей се е загубила и е съвсем различна от нашата, ако специалистите бяха признали, че българските думи баба, бог, вода и т.н. са използвани по времето на Юстиниан Велики?


Монета на Юстиниан Велики Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/Half_follis-Justinian_I-sb0165.jpg

За да разрешат проблема си, учените прибягват до хитрост и не включват тракийските думи от късната Античност в своите проучвания. Oправданието e, че въпросните думи не са тракийски (???), макар точно периода 518- 610-та година, да cе явява апогей на тракийската мощ на Балканите. Тогава, над Римската Империя властват траките Юстин I, Юстиниан, Юстин II, Тиберий II, Фока.


Монета на Юстин I  - English Wikipedia, original upload 14 June 2005 by   Panairjdde  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fe/Tremissis-Justin_I-sb0058.jpg

Тези важни данни обаче не достигат до широката публика. На ученици, студенти, а и на останалата част от народа се внушаваше, че речта, която говорим е сравнително нова, че се разпространила по Балканите едва през VI-VII век. 

Премълчано бе това, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, от чиито воински качества Омир се възхищава. Премълчана бе и важната подробност, че славените, с чиято помощ Аспарух побеждава армията на Константин Погонат, са реално гетите – съседи на мизите и говорещи същия език както и мизите.

Вместо да се каже истината, в миналото с фанатизъм се налагаха абсурдни твърдения, които за жалост се загнездиха в съзнанието на много сънародници и ще мине време преди отровата поробила съзнанието ни бъде неутрализирана. Колкото по-интензивно разпространяваме  алтернативната информация, толкова по-скоро ще дойде денят, в който истината ще възтържествува.

След време, когато всички лъжи се срутят, всеки сънародник ще знае, че нашата реч е древна и е звучала на Балканите хилядолетия преди на мястото на Рим да се появат овчарски колиби. Ще се знае, че ние сме потомци на местен народ, който първи в историята на човечеството успява да се разпространи на три континента и да повлияе други народи. Ще се знае колко много Европа дължи на предците ни – не само своята култура, но и своята свобода, а дори и съществуване.




Използвана литература:

1.К.Мирчев, Старобългарски Език, Кратък граматичен очерк на класическия старобългарски език от 9 до 11 век, Изд.Фабер, 2000;
2.Ст.Младенов, История на Старобългарския Език, БАН, София, 1989;
3.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
8.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938 - M.Vasmer, Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orthodoxe Slawenwelt, Berlin, 1929;
8.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;
10.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
11.V.Stevenson, Woorden, Atrium/Elmar, 2007;
13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
13.Procopius, Buildings, transl..H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2002;
14.Ив.Дуриданов, Към стратиграфията на именните типове в славянските и балтийските езици, Славянска Филология, Доклади и статии за VII Международен Конгрес на Славистите, Том XII, Езикознание, БАН, София, 1973; 


(1)*Баюн и Орел не изказват твърдение, че в надписа има български думи, разчитането на зимле-в земята е мое тълкуване.



14.06.2018 г.

СПОРТЪТ И ОЛИМПИЙСКИТЕ ИГРИ ПРИ ТРАКИТЕ



Една от темите, които все още не съм засягал е тази за спорта при дедите ни, които по време на Античността са известни под името траки. Смелостта и необикновената физическа сила на предците ни са добре известни на гърци и римляни. Не е никак случайно, че страната ни е е смятана за родно място на страховития Арес. Не е и случайно, че римски автори наричат Тракия неизчерпаем извор на способни войници. Имащите стоманени тела наши деди са били благословия за този, в чиято армия са присъствали.

От ранна възраст, мизите, гетите, бесите одрисите, пеоните и др. са се занимавали с физическа дейност. Земеделската, рударска и коваческа работа ca трудни и изискват издръжливост. За лова, а и военната подготовка от важност ca cилата и бързината. Несъмнено, още като деца, траките са се упражнявали в бягане, хвърляне на копие, стрелба с лък, езда, каране на колесница, борба, юмручен бой и т.н.



След няколко години упорита подготовка, както момчетата, така и момичетата са се превръщали в полубогове, чиято сила, бързина и майсторско боравене с оръжието е смайвала както най-закоравелите гръцки наемници, така и възпитаните с желязна дисциплина римски легионери.

Може да звучи странно това, че в древността дори жените са се занимавали със спорт и военна подготовка, но за онези времена е било наложително. Тези от предците ни, които са обитавали крайморските региони, са били постоянно заплашени от набезите на южните ни съседи. Не само гърците са идвали в земите ни, за да грабят имущество и да отвличат хора. Историята познава и други нашественици – египтяни, перси, галати.

Тези от предците ни, които не са били в състояние да се отбраняват, са рискували или да бъдат отвлечен в робство, или убити. Животът е налагал дори момичетата да се научат да бягат бързо, за запратят камък и копие с голяма точност, да стрелят майсторски с лък и даже да въртят меча и бойната брадва.



За това има дори писмени свидетелства от времето на Античността. Старият автор Хигиний разказва за тракийката Харпалика. След смъртта на майката, бащата се заема сам с отглеждането на дъщеря си. Дава ѝ да суче направо от вимето на кобилата, учи я да язди, а по-късно ѝ помага да усвои различни упражнения. Станала вече жена, Харпалика е силна и толкова бърза, че е в състояние да надбяга кон. Способноста ѝ да борави с копие и меч проличава от факта, че тя успява да се справи дори със закалените в много битки бойци на Ахиловия син Пир, които завръщайки се от Троя нападат баща ѝ, и го раняват сериозно.



Силата на тракийските жени, способността им да яздят майсторски и да боравят с оръжие, е една от причините те да бъдат наречени потомки на Арес (става дума за амазонките-сарматки). Освен разказите на старите майстори, ние разполагаме и с изображения на тракийски менади (поклоннички на Дионис) по гръцки вази. Буйните жени са представяни държащи лабрис (двойна брадва), меч и харпе (сърповидно оръжие).

За спортната и военна подготовка на тракийските мъже няма много подробни сведения, но все пак данни се намират. Благодарение на Аполон Родоски знаем за Амик - царят на бебриките. Той бил известен с едрия си ръст, а и с това, че владеел до съвършенство юмручния бой и карал всеки чужденец минаващ през земите му да премери сили с него.


Boxer resting after contest (bronze sculpture, BCE 300–200).  Greek artwork of the Hellenistic era, 3rd-2nd centuries BC (the boulder is modern and replicates the ancient one). From the Thermae of Constantine.Marie-Lan Nguyen (2009)

Бебриките са от групата на витините обитаващи Мала Азия, но тяхната стара родина се намира по долината на река Стрюмон (Струма) както знаем от Херодот –Her.VII.75. Несъмнено още на Балканите витините са познавали юмручния бой (бокса) и са организирали даже състезания. Навремето, вместо боксови ръкавици, за предпазване на ставите на ръцете е използвана обработена волска кожа, която е прикрепяна с ремъци.

Най-ранното изображение на боксьори е това от минойските фрески на Акротири, остров Санторини. Минойците не са гърци, това проличава не само от личните им имена Арей, Диза, Питак, Резос, Тетюс и др., но и от външния вид на хората населили Крит и околните му острови. От няколко фрески става ясно, че младите минойци са бръснели косата си и са оставяли една, две, или три кики. Този обичай е чужд и непознат на гърците, но според Плутарх практиката е типична за абантите (тракийски народ) и мизите. С тавава прическа са oписани старите българи според франкът Лиутпранд (по сведения на Геза Фехер).


Минойски боксьори, Акротири, остров Тера, By Marsyas (2007), CC BY 2.5,https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e2/NAMA_Akrotiri_2.jpg/320px-NAMA_Akrotiri_2.jpg

Как дедите ни са наричали спортната дисциплина, която ние днес познаваме под името бокс, е трудно да се каже. Твърде малко са сведенията за древната речта на нашите предшественици. Във всеки случай, знаем, че предците ни познати в Античността под колективното название траки, са имали дълга традиция в този вид спорт, като това им е помагало да бъдат добри бойци.

Спортни съревнования е имало след погребение на благороден тракиец, както знаем от разказите на посетилия земите ни Херодот -Her.V.8. За жалост няма точни подробности относно дисциплините изпълнявани в чест на починалия. Бащата на история говори за най-различни видове съревнования, но не ги изрежда поименно. Споменава само, че най-голямата награда (μέγιστα ἄεθλα) се дава на победителя в двубой (μουνομαχίης) -Her.V.8.

Двубоят с меч и копие навярно е било стандартнa дисциплина, включена в погребалния обред, но е имало и надбягвания, както с коне, така и с колесници. Познавайки бойната слава на дедите ни, съвсем логично е да предположим, че се е наблягало предимно на спортовете имащи военно приложение.

Това става ясно и от омировото описание на спортите игри, които Ахил Пелеев урежда в чест на своя племенник Патрокъл. Споменати са следните дисциплини: надбягване с колесници, бокс, борба, надбягване, двубой с въоръжение и мечове, хвърляне на голям железен диск, стрелба с лък, хвърляне на дълго копие.

Благодарение на Ксенофонт, знаем, че одрисите предпочитат конните надбягвания, за да почетат своите паднали в битка сънародници- Xen.III.2.5. Имащите голяма кавалерия пеони и гети навярно също са поставяли на първо място съревнованията на конниците. От работите на Платон научаваме за това, че в Aтина, в чест на богинята Бендида са организирани нощни надбягвания с коне, като ездачите са носили факли.


Каква е била наградата, и дали изобщо е имало материална награда, Платон за жалост не съобщава. Самата богиня Бендида понякога е представяна като ездачка. На гърба на кон е и почитаната от дедите ни Ямба Дула. Това показва колко много е ценено ездаческото изкуство у нас в далечното минало.

Със сигурност е обръщано внимание и на борбата. От Йордан знаем за Максимин Тракиец, който освен с огромния си ръст и неестествена сила се славел и като добър борец. Йордан разказва, че този забележителен мъж успял да победи шестнадесет легионери от армията на Септимий Север и да спечели обещаната от императора награда. 


Максимин Тракиец, мраморна статуя, Капитолийски Музей, Albani Collection,  Jastrow (2006)  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4f/Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg/450px-Maximinus_Thrax_Musei_Capitolini_MC473.jpg

След няколко дни Максимин се среща отново със Септимий Север и едрият тракиец смайва отново императора с издръжливостта си в бягането. Още по-голяма е изненадата на римлянина когато разбира, че дори и изморен, Максимин е готов отново да се бори. След като тръшва на земята седем от най-опитните и най-отпочиналите легионери, тракиецът печели уважението и възхищението на всички, а Септимий Север го назначава за свой телохранител – Jor.Get.83-86.


Римски борци, двама са представени с кика (Thysdus - El Djem?)http://www.wrestlingsbest.com/gifs/xromanmosaic3.jpg

Славни и опитни в борбата, навярно и в бокса, са били и мизите, които Омир нарича ръкопашни бойци, а живелият по-късно Димитър Хоматиан отъждествява с българите от своето време. Вече бе спомената типичната за мизите особена прическа, за наше щастие има сведения на стари автори, от които става ясна и причината да се стриже част от главата, а в друга част косата да се остави да расте свободни. Описвайки бита на старите мизи Плутарх обяснява причината за носената от тези хора кика. Поради това, че мизите влизат в ръкопашен бой, те бръснат косата в предната част на главата, за да не може противника да ги хване за перчема. Тази особена прическа е наречена също Тезеида, по името на основателя на Атина - пеласгът Тезей- Plut. Thes. 5.1, 5.2, 5.4.



Римски борец с бръсната глава и кика, Термите на Каракала, Ватикански Музей, изобр. А. Делакиеза

Състезания са провеждани не само след смъртта на благороден тракиец - като обред като обред в негова чест, но и по други поводи. В легендата за живота на Пелопс се разказва за това, че когато той поискал ръката на дъщерята на цар Еномай, царят го накарал да се състезават в надбягване с колесници, като тази надпревара не била е без рискове, защото съревноваващите се ползвали и копия. Тук навярно се касае за една особена традиция, която е гарантирала, че младоженецът притежава качества на силен мъж и опитен боец, който ще създаде здраво и способно поколение.

Напълно е възможно тази традиция да не е принадлежала само на благородническата прослойка, но и на останалата част от населението. Докато при гърците е практикувана евгенетиката – слабите новородени дечица са били безжалостно убивани, у нас е било различно. На индивида  е давана възможност да се развие, да преодолее определени физически недостатъци и да се превърне в човек от желязо. Така от една страна е избягвана излишната жестокост, от друга е стимулиран растежа на населението на страната ни.

Спортът действително е заемал важно място в живота на дедите ни. Те реално са и хората, които са организирали първите олимпийски игри. Тук е мястото да се отбележи, че в дълбока древност, цяла Гърция е обитавана от нашите предци, които по онова време са наричани траки и пеласги. За това свидетелстват не само Страбон, Херодот и Тукидид, но и най-древните селищни названия. Дори запалени елинофили като Джон Чадуик бяха принудени да признаят, че имената на Атина, Микена, Тиринт и т.н. нямат смисъл на гръцки.

Същото важи и за името на победител на първите олимпийските игри – Коройб (Кореб).  Преди доста време, лингвистът Пaул Кречмер (цитиран от Откупщиков) отбеляза съвсем уместно, че името Коройб (Кореб) не е гръцко по характер, a фригийско. Немският учен счита и огромните могили в Пелопонес за принадлежащи на дошлите с Пелопс фриги.

C особено, негръцко име е и първата жена победителка в Олимпийските игри, това Куниска. Някои автори смятат, че тя е лакедемонка, други споменавят, че нейния произход е неясен. Дори да не е дошла от Тракия, Куниска пак може да принадлежи на по-старото тракийско/пеласгийско население на Лакония, което гърците заварват и в по-късни времена асимилират. Джон Чадуик изказва предположение, че спартанските периойки са представители на по-старото микенско население. То определено е с тракийски, фригийски произход.

Не само олимпийските герои Коройб и Куниска не спадат към гръцкия етнос. Същото важи и за още жена победителка в дисциплината синорида – надбягване с колесница с два коня. Става дума за дошлата от крайбрежна Македония девойка Белистиха.



Kуниска -Painting of Cynisca by Sophie de Renneville, Published in From Mme. De Renneville, Biographie des femmes illustres de Rome, de la Grèce, et du Bas-Empire (Paris: Chez Parmantier, Libraire, 1825)



Самото название Олимпия мястото където са се провеждали спортните игри не е гръцко, това се знае прекрасно от лингвистите. То е сродно на името на делящата Тесалия и Македония планина Олимп, което пък е дадено от мизите, дошли от Мизийския Олимп.

За тази миграция от времената предшестващи Троянската Война знаем благодарение на Херодот-Her.VII.20. За заселване на фриги в територията, позната доста по-късно като Гърция, разказва Страбон, който обяснява, че Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс -Strab.VII. За този човек Павзаний разказва, че провел от всички хора преди него най-славното състезание в чест на Зевс Олимпийски.

Някои древни термини засягащи спорта също показват, че хората създали ги не са гърци. Установено е, че титлата βραβευς-съдия на състезание по борба, не е гръцка. Жалко е само, че никой не свързва βραβευς с българската дума борба. Разбира се основната причина за това е, че старите българи бяха обявени за дошъл от Азия народ и макар никой да не бе представил доказателства, безпочвеното твърдение бе наложено под давлението на влиятелни хора.

Поради същата причина почти никой не обърна внимание на това, че думата ἆθλον-спортна награда (от която произлизат думите атлет, атлетика) няма смисъл на гръцки. Не бе потърсена изобщо връзка с имената на тракийските царе Атлесбис (Аутлесбис) Аудолеон (Одолеон), които са обясними със стблг. одолѣти-побеждавам. Гръцката дума ἆθλον-спортна награда не е нищо друго освен чуждото предаване на одолѣвание-победа.

Съдиите в олимпийските състезания са наречени агонотети, названието идва от думата агон/ἀγών-състезание, съревнование, борба, битка. Повече от ясно е, че агон/ἀγών е чуждото представяне на древния вариант на българската дума огън. Тя има значения –силно желание (за победа), а като епитет за човек – жив, темпераментен, буен.Тук държа да уточня, че Агнония е име на древен тракийски град, споменат от Стефан Византийски.

Друга интересна старогръцка дума е ἔρις/eрис-съревнование, състезание, спор. Поне за мен, тя е чуждото предаване на нашата дума ярост, която от своя страна има паралел в санскрит: irasyáti-той се гневи, той е яростен.

В старогръцкия език има още един интересен термин засягащ спортното майсторство. Става дума за ρετη/арете, тази дума е обяснима със стблг. реть-състезание, ретити сѧ-състезавам се. За да няма възражения, че българските думи са заемки от гръцкия, ще спомена това, че нашите реть, ретити сѧ-състезавам се, отговарят и на санскр. artháyati-той се стреми, той желае. Подбно на ἀγών, ἆθλον, βραβευς, негръцкия характер на ρετη е пренебрегнат.

Както виждаме, ако разгледаме подробно информацията от старите исторически извори, а и тази, която представя ономастиката, веднага става ясно, че не гърците, а нашите деди са основателите на Олимпийските игри. Нека не забравяме едно важно нещо – като цяло народите не променят характера си. Промени могат да навлезат в бита, религията и т.н., но характера на народа се запазва.

Ние винаги сме били деца на земята – трудолюбиви и активни, а и хора с железни тела, дедите ни са го доказвали многократно в различни войни. Гърците от друга страна са били деца на хитростта, царе на интригата, а и добри търговци, каквито все още са, нищо не се е променило.

Ако в миналото казионните учени не бяха попречили на популяризацията на работите на Ганчо Ценов и Георги Сотиров, доказващи, че ние българите сме потомци на най-старото цивилизовано население на Балканите, а и, че цяла Гърция е била населена с траки и пеласги, че реално дедите ни са героите от митовете, които гърците по-късно записват, то днес никой не би се очудил на твърдението, че далечните ни предци са създателите на Олимпийските игри.




Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;
2.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
3.Г.Фехер, Ролята и Културата на Прабългарите, Значениетона прабългарската и старомаджарската култура в изграждането на цивилизацията на Източна Европа, Библиотека Елбеген, Издателска Къща Огледало, София, 1997;
4. В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
5.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;
6.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
7.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
8.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
9.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
10.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
11.J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;

Интернет извори (посл. вид. 14-06-2018):
Павзаний, Описание на Елада, Книга пета, превод Валерий Любенов Русинов https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/12/onek5/
Jordanes, The Origin and the Deeds of the Goths, transl. Ch.C.Mierow http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html
Parallel Lives by Plutarch, published in Vol.I of Loeb Classical Library, 1914, Life of Theseus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Theseus*.html
Римска борба 
http://www.wrestlingsbest.com/gifs/wrespictart01.html


7.06.2018 г.

РОДЪТ ДУЛО И НЕПОЗНАТАТА БОГИНЯ ЯМБА ДУЛА


Много хора смятат, че историята се гради само на свидетелства на стари автори. Няма съмнение, че данните представени от хората живели в далечното минало са ценни. Това не може да се отрече, но не може да се пренебрегне и факта, че в немалко случаи летописите не са съвсем точни.

Ето защо истинските изследователи на историята залагат не само на старите и понякога редактирани хроники, но и на доста други данни. Използването на сведенията на oномастиката, археологията, антропологията, а и етнологията дават възможност да се провери дали определено твърдение на даден стар автор е вярно, или не.

Това не е мое откритие, или само мое лично мнение. Както отбелязва проф. Петър Делев, още навремето проф. Гаврил Кацаров “правилно оценява, че поради оскъдността на писмените сведения за древна Тракия у античните писатели основният подход за проучването на древнотракийската история и култура следва да бъде комплексен и интердисциплинарен и задължително да се опира на археологическите паметници.”

Проф. Кацаров има право защото макар днес да гледаме на Херодот като на сериозен автор, макар от него да получаваме ценна информация, бащата на историята е дал и невярни, или по-скоро неточни данни. Относно религията на дедите ни наричани в далечното минало с името траки, Херодот твърди, че те почитат само Арес, Дионис и Афродита, като благородническата прослойка се кълне в името на Хермес, смятаща го за свой праотец-Her.5.7.



На друго място обаче е споменато, че гетите считат произлизащият от техните среди Залмоксис за божество Her.4.96. Споменат е и Плистор (Плеистоp) - богът на апсинтите, на когото е принесен в жертва плененият персийски военоначалник Ойобаз Her.9.119. По-късно Плутарх разказва за тракийската Бендида, а Хезихий споделя, че фригите наричат върховния си бог Багайос. На Страбон пък е известна Котито, а също Сабазий, Кибела –Strab. 10.3.12-18.



Понастоящем знаем за над сто божества, които дедите ни наричани траки са почитали в далечното минало. От една страна притежаваме сведения на други автори освен Херодот, от друга – налице са голям брой посветителски надписи. Някои са намерени на наша територия,  други са от отдалечени региони като например Апенинския полуостров. Причината за това е участието на траките в легионите на Вечния град.

През I век страната ни попада под римска власт и част от дедите ни са приети в римската армия, като там доста бързо успяват да демонстрират качествата си на закалени бойци. С това уважението на Рим е извоювано и на траките са дадени привилегии. Една от тях е да имат свое собствено светилище на Есквилинския хълм, както събщава в своя работа Веселин Бешевлиев. За наше щастие са запазени посветителски надписи от това място и става ясно точно кои божества са почитани.

Георги Баласчев споменава за мраморна плоча намерена в руините на тракийски храм в Рим и съхранявана в Капитолийския Музей. Изобразени са две почитани от дедите ни божества – гръмовержецът Сбертурд  (Сбелсурд) и придружаващата го, яхнала кон Ямба Дула.


                                Сбелсурд и Ямба Дула – илюстр. Eceheh 

Нейното име е много интересно, а и важно за историята ни понеже показва връзка със старобългарското родово име Дуло. Цитирайки Вацлав Добруски, Георги Баласчев отбелязва, че митологичното значение на Ямба Дула остава тъмно, но пък е казано и това, че името е безспорно тракийско.

Действително Дула е от тракийски произход не само защото гръцкия eзик не предлага обяснение, но и поради това, че дедите ни наричани по време на Античността траки, са ползвали лични имена вдъхновени от названието на тази богиня. Такива са Дулес, Дулас, Дуле, Дулус, Дулеус, Дула Зенус, Дула Зелмис, Дулу порис, Дуларион, Дулио.

Те са споменати в работа на Димитър Дечев, който дори дава подробности за регионите, от които са надписите съдържащи ценните имена. Повечето разбира се са от земите ни, но има и други – от Солун, Кавала, Атина, Кобалище, Драма, древната Потаиса (Румъния), Никомедия (Мала Азия), Амфиполис, Томи (Румъния), Лузитания (Португалия) – Detschev-c.152-153.

Най-интересните примери от земите ни са безспорно примерите от Плиска. Става дума за тухли времето на Античността, по които се срещат печати с името DULES/ДУЛЕС. Разбира се повечето от нашите учени бързат да отxвърлят каквато и да било връзка между DULES и старобългарския род Дуло, а сравнение с Ямба Дула не прави никой.

Нека видим какво е значението на името на тази богиня, а и защо то е било така обичано от дедите ни, които римляни и гърци наричат траки. Георги Баласчев пише, че за почитаните на Есквилинския хълм Сбертурд и Ямба Дула е употребен епитета най-знаменитиБаласчев, c.52.

За това съобщава също и Бешевлиев като дава важни допълнения: “ тракийският бог Збелсурд е наречен προγονικός, т. е. той е бил бог на прадедите или на рода. Този бог не е бил забравен от траките и когато са се намирали далеч от родината си, както показва един надпис, намерен в Рим на хълма Есквилин: Θεῶ Ζβερθουρδω καὶ Ιαμβαδουλη ἐπιφανηστάτοις.“ – Бешевлиев, с.35.

Едва ли е случайно, че считания за бог на рода Сбертурд (Сбелсурд) е изобразен заедно с Ямба Дула. За жалост, Бешевлиев не отваря и дума по този въпрос. Нашият учен дори не класифицира Ямба Дула като важна тракийска богиня, каквато тя несъмнено е била. След като Сберсурд (Сбелсурд) e наречен бог на рода, то е съвсем логично и на Ямба Дула – неговата партньорка, да се е гледало като на богиня на рода.

Това всъщност го подсказва името ѝ. Смятам, че Ямба е чуждото представяне на нашата дума въмба, въмбел-извор, чиито арийски еквивалент е ведическата amba-майка, а и сродната ѝ ambha-вода.  


Втората част на имета на Ямба Дула също е интересно. Не е трудно да се види, че Дула е сродно на старобългарското родово име Дуло, чиито произход трябва да се търси тук на Балканите. Тук е най-ранното споменаване и то е около 2000 години преди времето на Аспарух. Благодарение на работа на Юрий Откупщиков научаваме за това, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща името DU-RO (DU-LO), което авторът сравнява с тракийските Δούλας, Δούλης, Dulus (споменати от И.Дуриданов)  - Откупщиков, c.178.

Аз лично смятам, че името Дула, а и Дуло отговарят на хеската дума tuliya/duliyaсемейство, общност, род, а обяснение можем да получим със стблг. доити-кърмя, давам да суче, имаща диалектна форма дуя. В такъв случай Дула би означавало кърмилница, а Дуло-храненици, род. Ямба Дула може да се изтълкува като майка на рода, извор на рода.  

Нещата са от ясни по-ясни, неясно е само поведението на учените. Защо е било нужно да се оставя Ямба Дула в сянка, защо е премълчана приликата на името ѝ с това на старобългарския род Дулo? Вл.Георгиев подлага на анализ теонима, тълкува правилно Ямба като обяснимо със санскр. ambas-вода, дъждовна вода, арм.amb-облак, но не споменава изобщо българските думи въмба, въмбел, вобел-извор.

За елемента Дула, акад.Георгиев предлага гр. θύελλα-буря, като смята, че Ямба Дула означава дъждовна буря. Това твърдение е напълно лишено от логика. Липсват каквито и да било данни, че Ямба Дула е свързана с бурите, бедствията и т.н. Напротив, тя е изобразявана като партньорка на бога на рода Сбелсурд. В такъв случай е много по-логично е Дула да се свърже с дуя-доя, кърмя, храня, а и да се посочи връзката със старобългарския род Дуло.

Това не би било някакво произволно действие, а нещо напълно нормално защото, както бе посочено по-горе, не само името Дуло се среща на Балканите още през Бронзовата епоха и е тракийско по характер, но същото може да се каже и за имената на хората от рода Дуло.

Към този род спадат владетелите ни Кроват (Кубрат), Аспарух, Тервел и др. Аз лично свързвам името Кроват с названието на споменатото от Херодот тракийско племе кровизи и смятам, че значението е закрилник, а обяснение можем да получим със стблг. кровъ-закрила, защита, покровителство.



Името на Аспарух е сродно на Ут-аспиос - алтернативно название на върховното тракийско божество Хероса. Синът на княз Кроват (Кубрат), е известен още и като Есперих, a Вед-еспис е друго название на Хероса.

Тервел също е име принадлежащо на древните балканци, които гърците наричат траки. Дълги векове преди прословутата 681-ва година, в град Δυρράχιον-днешния Драч, е живял човек с име Τηρεὺς Τρεβελλίου Терес (Терей) син на Тервел. Интересното в случая е това, че както името на Кроват е свързано с названието на траките кровизи, така и името на Тервел е свързано с това на трибалите.

Важно е да се добави и това, че като знак на Дуло, определени автори смятат ипсилонът фланкиран с две хасти - IYI. Подобно на името Дуло, най-рано този знак се среща на Балканите – културата Винча -5000-4500 пр.Христа. Интересна публикация по този въпрос е направил археолога Стамен Михайлов.

Към тези подробности можем да добавим и факта, че в продължение на 1100 години старите българи са наричани мизи от различни автори. Мизите са най-големия и най-разпространения тракийски народ. Те обитават не само земите на север и на юг от Дунава, но също територията на Северна Гърция и Македония, Западна Мала Азия, а една част от тях дори се заселва в Средна Азия и смесвайки се с роднините си гетите образува нова общност, която става известна под имената мизо-гети, масагети, хуни.

Когато всички данни бъдат показани, а значението им разяснено, всичко си идва на мястото. Тъжното е, че представената тук информация не е нова, тя добре известна на специалистите, но те или не смеят, или не желаят да кажат истината.

Не само българското име на древната тракийска богиня е проблем, налице е още нещо, което терзае чуждопоклонниците и защитниците на старите теории. Става дума за това, че ямб/ίαμβος е литературен и музиковедски термин, за който се смята, че идва от името на познатата от древните митове тракийка Ямба. Със своите стихове те успяла да развесели богинята Деметра, която била натъжена от липсата на дъщеря си Персефона.

Както Хялмар Фриск, така също и Фредерик Мюлер смятат, че терминът ямб/ίαμβος не е гръцки. Фриск казва за произхода, че е несъмнено предгръцкиFrisk, с.704, а Мюлер дори е склонен да приеме, че се касае за заемка от трако-фригийски Müller, c.365.

Ямбическата поезия е една от перлите на “гръцката” култура и да се признае, че това е откритие на дедите ни наричани в древността траки, несъмнено ще урони имиджа на поставените на пиедестал гърци, а и по-трудно ще се вярва на изкуствено създадената представа за предците ни като войнствени варвари не познаващи високата култура.

Друга причина за премълчаването на важната информация е факта, че в миналото, на няколко поколения българи бе внушавано че дедите ни са почитали тюркския Тангра. Как да се признае връзката между рода Дуло и тракийската богиня Ямба Дула, след като бяха хвърлени толкова много усилия да се сложат корените на народа ни в Азия?

Как да се признае, че има българи на юг от Дунава през Античността, като по това време основното население на страната ни е тракийско? Нали с падането на една лъжа, ще започнат да падат и другите, като ще стане ясно, че тези, които сме считали за големи учени не са нищо повече от следващи интереса си кариеристи, чиито писания и внушения са вредни за България.

Мога да си представя, че тези, които дълго време са поддържали заблудите се страхуват от народния гняв, но с продължаване на старите игри не може да се стигне до нищо добро. Излизането на истината е непредотвратимо въпреки пречките на определена група хора и чужди лобита. Невъзможно е да се укрие нещо във века на информацията, просто няма как да стане.

По-разумно е да се поиска прошка от народа, да се пренапише историята ни, а с това да се даде напълно заслуженото самочувствие на младото поколение. Справедливостта изисква и да се измият лъжите, които са петнили името на дедите ни дълго време, а и да се работи активно за признаване на огромния принос на народа ни в изграждането на европейската култура.





Използвана литература:

1.Г.Д.Баласчев, Старотракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другъде и тяхното значение, със 78 снимки в текста, Издадена за първи път в печатница П.Глушков, София, 1934, препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Изд. GUTA-N, София, 2018;
2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, БАН, Археологически Институт, Епиграфска Поредица Nr. 8, София, 1965;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;
5.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
7.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 2000;
8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
9.F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;
10.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winters Universitärs Verlag, Heidelberg, 1960;

Извори от интернет:
Петър Делев. Проф. Гаврил Кацаров. П. Делев, Т. Попнеделев (съставители). Гаврил Кацаров...
Ямбадуле, изобр. Eceheh 
Epitaph of Tereus, son of Trebellius.  White limestone cippus. https://epigraphy.packhum.org/text/182526?bookid=228&location=419