5.02.2016 г.

ИМЕТО БЪЛГАРИ В ТОПОНИМИЯТА НА ГЪРЦИЯ


Понеже имам приятели историци, зная отдавна за присъствието на градове с имена Габрово, Загора, Смоково, Извор, Борово и др. на територията на Гърция. До началото на ХХ век там са се срещали хиляди български топоними и хидроними. С умела политика и помоща на великите сили, южните ни съседи успяват да получат значителна част от земите ни.  

Истината обаче не може да бъде укрита. В стари карти, пътеводители, а и летописи са запазени важни данни за присъствието на българи по цялата територия на Гърция. На остров Тасос е регистрирано село наречено Βουλγάρο. Лингвистът Макс Фасмер го свързва с нашето народностно име - Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.

Друг остров също е запазил спомени за населявалите го преди време хора. На  Крит е имало две селища назовавани Ἄνω Βούργαρο и Κάτω Βούργαρο. И в този случай според Фасмер няма съмнение, че имената са свързани етнонима българи - Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.

И Тесалия е съхранила името на предците ни. Там е село Βουλγάρινη, а с името Булгар/Бургар е наречен един връх. Βουλγάρα /Булгара пък е име на връх край тесалийското село Смоково(н). Така е наречена и планина в Еолия - Βουλγάρα /Булгара.

В Перхабия тече река Булгарис, приток на Ксерия. Друг интересен хидроним е Λίμνη τοῦ Βούλγαρη - българско езеро. В областта Йоанина Макс Фасмер намира и други названия свързани с народностното ни име - Βουτγάρικο - eine Gegend bei Gannadió, Kr. Konitsa, s. HX IX 222. Vom Bulgarennamen.

Планинската област Епир също е била място, в което дедите ни са оставили свой отпечатък според Макс Фасмер -Βουλγαρέλι ON, Kr. Theodoría, (St. Ap.), Βουλγαρέλιον (Lex.), Βουργαρέλι (A.), Βουργαρέλιον (Nuchakis), Βουργαρέλι τῶν Τσουμέρκων nach Λαογραφία V 52. Eine griechische Weiterbildimg von βούλγαρος »Bulgare«.

В другия край на Гърция, по долното течение на Марица, недалеч от град Енос е регистрирано село Булгар кьой. Названието е хибридно, частицата кьой е турцизъм и означава село.

Списъкът с топоними свързани с народностното ни име не свършва с Булгар кьой. Веселин Трайков съобщава в свое изследване за Българска Блаца и Българска Сараджа.

Името българи е разпространено от най-северната до най-южната точка на Гърция. Смята се обаче, че топонимите и хидронимите имащи за основа народностното ни име са нови и напълно различни по характер от древните гръцки топоними и хидроними. За най-ранна дата на налагане на названията Βουλγάρα, Βουλγάρινη, Βουλγάρο и др. учените са готови да допуснат 527-610 година.


http://luna.cas.usf.edu/~murray/images/Greece-map-fullsize.jpg

Cпоред Йордан, а и Прокопий Цезарийски, в началото на царуването на Юстиниан Велики започват непрестанните нападения на българи, анти и славяни. Малко по-късно, Изидор Севилски твърди, че по времето на император Ираклий, славяните (за които Симоката обяснава, че са старите гети) са отнели Гърция от ръцете на римляните - Heraclius dehinc quintum agit imperii annum. Cuius initio Sclavi Graeciam Romanis tulerunt.

В случай, че Гърция бе населена едва през VI-VII век с хора говорещи древен вариант на езика ни, то преди този период на територията на Гърция не би трябвало да има регистрирани топоними и хидроними показващи връзка с езика ни.

Парадоксалното в случая е това, че в Гърция названия на реки и градове обясними на български не само има, но те дори спадат към най-древните.

Река Пеней е спомената в Илиада, в която са описани събития от XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3210-3250 години. Владимир Георгиев прави тълкуване на името Пеней с пѣна-пяна, същото виждане се поддържа и от Георги Сотиров, според когото Пеней означава пенлива река.


http://www.academyofbards.org/amazontrails/xena/greece%20map/greekmap.JPG

На тази карта могат да се видят две реки с име Пеней. Едната е на територията на Тесалия, а другата тече в земите на Северен Пелопонес.

Георги Сотиров обърна внимание и на това, че съществува алтернативно име за Флегра – област от Халкидическия полуостров. Става дума за името Палена, то бива обяснено от Сотиров с българското прилагателно палена-изгорена (земя). Точно такова е и значението на Флегра-палена, изгорена. Според легендите това е мястото на последната битка между гигантите и боговете, Зевс изгаря титаните със своята светкавица и така областта получила името си.

Името на Кносос е регистрирано в микенски документи от средата на второ хилядолетие преди Христа под формата Коносо. Това название не само е сродно на българския топоним Книшава, но и обяснение можем да получим с помоща на стблг. конобъ-котел, съд, друга сродна дума е санскр. кани-яма, изкоп. Благодарение на Плиний Стари знаем, че Кносос е разсечен на две от река Кайратус, т.е. Кносос Коносо означава ерозирано, изкопано място, котловина. В такъв случай стблг. конобъ-котел наистина е най-добрия кандидат за етимологията.

Нека обърнем  внимание на древните топоними Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската глоса волинт  вол. Според Владимир Георгиев тракийската   наставка инт е идентична на старобългарската умалителна наставка енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте). По време на Късната Античност тракийската наставка –инт вече се е развила в –ент както проличава от имена като Бурк-ент, Дорз-ент и т н.От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт, Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Задължени сме на акад. Владимир Георгиев и по отношение на тъкуването на други древни имена от територията на Гърция. Названието на Копайското езеро е сродно на на девет реки с име Кафисос. При анализа нашия лингвист използва санскр.  капха-течност и блг. капя, капка.

Списъкът с имащи българска етимология древни топоними и хидроними от територията на Гърция може да се удължи значително, но дори и от представените до тук имена проличава, че няма как ние българите да сме се появили на Балканите едва през Късната Античност.

Друго доказателство за древните ни балкански корени идват от микенските документи от Бронзовата Епоха. Върху намерените в Пилос, Кносос и др. места плочици се срещат имена като Ерми, Вокил и Дуло, а това са названия на три старобългарски владетелски рода.

Обърнете внимание – тези български имена не са регистрирани най-рано в Памир и Тибет, или пък в Алтай, а тук на Балканите и то преди около 3500 години.

В микенските документи от Бронзовата епоха се срещат и древни варианти на старобългарски имена като Токеу-Токт, Крум, Винай-Винех, Кубир-Кубер, Кармесий-Кормесий, Cевер-Севар, Омер-Умар. Древни варианти на седем имена на наши владетели са регистрирани тук на Балканите около хилядолетие преди появата на гръцки имена като Аристид, Милтиад и др. Сам Джон Чаудик призна с неохота, че в микенските документи липсват напълно типичните гръцки имена с наставки –ides, -ades.

И това не е всичко, върху плочиците изписани с Линеар Б преди повече от три хилядолетия ние можем да намерим дори лични имена, които до ново време се ползват от българите. Става дума за: Бото, Ботийо, Борко, Видул, Дайко, Дуна, Дуто, Куйо, Куто, Мира, Пирин, Янил.

Тези данни променят историята, но уви никой не благоволява да извести на българския читател каква информация представят микенските документи PY Cn328, PY An 209, KN Dd 1193, 1197 Ea 302 lxxxi, 473 Rq 61 xcvii, 468 Xm11 lii и др.

Неотдавна стана ясно, че за нас българите са типични генетичните маркери J2, EV-13, I2, R1a1, R1b, G2. Носители на тези маркери са обитавали Балканите от Каменната епоха. Така наречения славянски ген  R1a1 не се е появил на наша територия едва по времето на Юстиниан Велики- 527 година, а доста хилядолетия по-рано.

Учени от Мичигънския Университет установиха, че носители на R1a1 са обитавали Балканите преди 13 500 години, докато на територията на Русия се появават около седем хилядолетия по-късно. Установено бе и това, че R1a1 е и маркер типичен за старите арийци, а нека не забравяме, че най-древното име на Тракия е Ария.

В историята парадокси не се позволяват, нито пък е позволено да се премълчават и укриват важни данни. Непочтено е това, което противоречи на общоприетите теории да се игнорира. Здравия разум показва, че ние българите сме потомци на древен балкански народ. Този народ е наричат от гърци и римляни с името траки, а по-късно и с името българи.

От Страбон знаем, че в дълбока древност цяла Гърция е била населена с хора различни от гърците. Цяла Атика е обитавана от траките, във Фокида, Давлида е властвал цар Терей, а пък Пелопонес е населен от фригите на Пелопс – VII.7.1.

Обитавалите Южните Балкани траки са оставили огромен брой свои топоними и хидроними, а това, че тези древни названия на градове и реки са обясними на български език е просто поредното потвържение, че българи и траки са две названия за едни и същи хора. Всъщност това е казано директно от монаха Фулко – “…Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum…”

Съвсем нормално е един народ да бъде познат в различни епохи под различни имена. Испанците са потомци на старите турдетани, португалците са наследници на лузитаните, а иранците пък държат рекорда с най-много имена – иранци, перси, артеи, кефени, хорсари.  

Името българи не е ново за Балканите, не се е появило нито край Алтай, нито край Памир и Тибет. В ирландските хроники се говори за идването на народа болги от Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа.

Доста по-рано от ирландските монаси, уелския летописец Нений съобщава за изването на Булк/Булг. Едвин Гуест смята, че Булк/Булг са идентични на болгите заселили се в Ирландия “Origines Celticae” – c.420.

Ето, има предостатъчно доказателства за древното присъствие на българи на Балканите. Както исторически извори, така също документи от Бронзовата Епоха, а и топоними свидетелстват, че хора говорещи архаичен вариант на българския език са обитавали Югоизточна Европа дълги векове преди появата на Рим. Защо обаче почти всеки бяга от тези данни като дявол от тамян?

Учените от XIX и началото на XX век имат известно оправдание. По това време още не бяха проведени антропологичните изследвания на българския народ и не бе установено, че ние не само нямаме нищо общо с азиатските етноси, но и повечето от нас са наследници на древно балканско население. Микенските документи, в които се споменават Дуло, Вокил, Ерми, Крум, Кормесий и др. все още не бяха разчетени. Не се знаеше, че старобългарските погребения с жертван кон имат прототип на Балканите и то не само в Тракия, но и в Атика, Гърция. Не бяха известни и ирландските летописи, в които се говори за народа болги, част от който напуска Тракия през VI век преди Христа и заминава за Британските острови. Не се знаеше още нищо за балканските корени на старобългарската чернолъскава керамика.

Днес обаче тези неща се знаят. С появата на интернет работата на историци и археолози се облекчи неимоверно. Понастоящем е лесно да се провери даден труд и да се извлечат ценни данни. Защо това не се прави? Защо упорито се игнорират изследванията на антрополози и генетици показващи, че народът наричан траки не е изчезвал?

Ние сме пълноправните наследници на Залмоксис и Орфей, на героите възпети от Омир в неговата Илиада. От средите на народа ни са излезли славни и способни хора станали дори императори на Рим.

Трябва ли да се срамуваме, че сме от същия произход както старите владетели Максимин Тракиец, Максимин Дакиец, Галерий, Лъв Бесът, Маркиан, Констанций I, Константин Велики, Констанций II, Констант I, Юстин I, Юстиниан Велики, Тиберий II, Фока и много други...

Трябва ли да се срамуваме, че най-великите пълководци на Рим – Велизарий и Аеций са от нашите земи? Лошо ли е, че траките са първите християни на Европа, че в нашите земи е имало най-много раннохристиянски църкви, че Свети Ерм -владиката на Филипопол-Пловдив, е бил ученик на Апостол Павел?

Безумие е това велико наследство да се захвърля. Безумие е да се пълнят учебниците с политически коректни дивотии и така българчетата да се превръщат в ренегати. Безумие е родолюбието да се идентифицира с естремизъм. Отречеш ли корените си, вече си мъртъв. Всеки има право на собствено виждане и идеи, но не е редно, ако някой страда от чуждопоклонничество и нихилизъм да дърпа с фанатизъм и другите в ямата на унищожението на народността.

Можем да вземем пример от гърците, те знаят какво е национална политика. Знаят и как да я поддържат и защитават.  Можем също така да потърсим приятелство с гърците, дори е наложително да го направим не просто защото сме техни съседи, но и защото повечето от тях носят същата кръв както и ние. Небето над Европа е черно, доста по-черно е отколкото в края на XIV век, а това е повод за търсене на приятелство и сътрудничество с хората около нас.

Не е нужно да забравяме миналото, не е нужно за забравяме престъпленията на политиците на съседите ни, но е грешно политиците да се отъждествяват с народа, а също така трябва и да се гледа напред. За този, който гледа само назад и търси мъст, бъдеще няма. Васил Левски е дал един прекрасен съветЗа отечеството работим байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора”.



 Използвана литература:

1.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;
4.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;
5.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
6.Гръцки Извори за Българската История, Т. VI, БАН, София, 1965;
7.M.Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970;
8.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952, стр. 67;
9.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;
10.The Illiad of Homer, transl.T.A.Buckley B.A., Henry.G.Bohn, London, MDCCCLI
11.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
12.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
13.Tacitus, The Agricola and the Germania, transl. H.Mattingly, transl.rev.S.A.Handford, Penguin Books, Harmondsworth, 1970;
14.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
16. В.Н.ТРАЙКОВ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В Т РАКИ Я И МАКЕДОНИЯ ПОД ГРЪЦКА ВЛАСТ СТАРИ И НОВИ НАЗВАНИЯ  





31.01.2016 г.

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ В РУМЪНСКИЯ ЕЗИК


Преди няколко години излязоха резултатите от генетически проучвания извършени в Румъния. Стана ясно, че ние почти не се различаваме от северните ни съседи. Хапло- групите E, J, I2, R1a1, R1b, G се срещат както сред населението на България, така и сред румънците. За мен изненадата не бе голяма. Случи се нещо, което очаквах, защото знаех, че от най-дълбока древност Дунава е разделял хора имащи един и същ произход.

За това свидетелстват стари автори като Страбон, който твърди, че гетите и мизите (наречени по-късно българи) обитават земите на север, но и на юг от река Истър (Дунав). Плиний локализира бесите между реките Струма и Места, а малко по-късно Клавдий Птолемей пише за беси край северните склонове на Карпатите.  

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Древните топоними от земите на България и Румъния също потвърждават, че от незапомнени времена тези територии са обитавани от едни и същи хора. Имената на намиращите се в Дакия селища Берзовис, Тамаси дава, Суро бара, Дино-гетия и др. са сродни на изградените в Тракия Берзаме, Тамон Бари, Бренто пара/бара, Дин-друме.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Не само по време на Античността, но и в ново време топонимите от земите на Румъния и България продължават да показват смайващо сходство. Значението на голям брой румънски имена на градове и села би бил разбран от всеки българин. Като пример могат да бъдат посочени намиращите се на север от Дунава Бистрица, Бистра, Луда Бара, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,  Пригорие,  Падина, Богати, Добра, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Куки,   Мирчa вода, Добромир.

Съчинени са няколко неиздържани и здраво засукани теории, които да обяснят защо из цяла Румъния има български топоними и защо там се ползват български лични имена като Богдан, Богдана, Боян, Влад, Войка, Влъкана, Дан, Драгомир, Драгута, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Раду, Радул, Сава, Стан, Стана, Стойка, Стояна.

Дако-гетите бяха обявени за почти изтребени от римляните, а за оцелелите се смяташе, че за невероятно кратко време са обикнали своите поробители и са приели с любов езика им. Пренебрегваше се факта, че легионите на Вечния град така и не успяват да покорят траките обитаващи Източните Карпати и Черноморските степи. Не се обръщаше внимание на свидетелството на Приск Панийски, че по времето на Атила, на север от Дунава латински се говори предимно от търговците. Това разбира се е било последствие на бягството на римските колонисти и легионери от Дакия по времето на император Аврелиан.

Това, че българския  се ползва в Румъния до началото на ХХ век се отдаваше на българско влияние, а не на това, че се касае за изконния език на местното население, което обаче е подложено от чужденци на латинизация и в последствие дори е промито националното му съзнание.

Лингвисти от разични школи твърдяха, че от древния език говорен от Залмоксис и Декебал са останали само шепа думи, които са се запазили в речта на румънците. Различни изследователи представиха известен брой: balta, briu, brînza, buza, vatra, gard, gușa, zestre, caciula, cătun, colibă, copil, mal, măgură, magar, murg, raţa, stînă...

Ето и сравнение на дако-гетските думи с български:

balta-балта, блато
briu-връв
brînza-бринза, вид сирене
buza-буза, устна
vatra-ватра, огън
gard-градина, ограда
gușa-гуша
zestre-зестра
caciula-качула, качулка
cătun-катун
colibă-колиба
copil-копеле, малко дете
mal-вал, възвишение
măgură-могила
magar-магаре
murg-мургав кон, черен кон
raţa-раца, патица
stînă-стена, подслон, ограда

Интересното е, че тези древни тракийски думи присъстващи в румънския, не само се срещат в българския език, но също така имат и българска етимология. Пример може да се даде с дако-гетската balta отговаряща на българската балта-блато, която пък от своя страна произлиза от стблг. балтина-блато, като основата е прил.бал-бял. Няма никакво основание да се смята, че балта е заемка в езика ни както твърдят някои специалисти. Как да заемеш нещо, което си е твое?

Има и други интересни, а и важни дакийски думи, но румънските учени не са им обърнали внимание. Касае се за названия на лечебни растения. Това са: дивизма, зена, котията, мизила/мозула, сева, сопитис. Причината за игнорирането на важните данни навярно е факта, че имената на дакийските билки нямат обяснение на румънски, но за сметка на това българската етимология е повече от ясна. Нека разгледаме анализа на билките ползвани от учениците на Залмоксис.

Дивизмата е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент - диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме  Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

Зена е название на силно отровно растение. Владимир Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол женти –повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам - точно това, което ще направи едно отровно растение.

Името на дакийското растение котията  бива дефинирано като сродно на чешката дума котята  котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата.  

Мизула, мозула е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. За жалост е пропуснат е стблг. глагол  мочати, диалектната дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  

Сева е дакийското название на вид бъз. Владимир Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума цев, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

Сопитис е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Фактът, че дакийските думи в румънския език, а и дакийските имена на растения се тълкуват с помоща на българския език, показва убедително, че нашата реч е древна, много древна, не се е появила на Балканите с идването на бедни пришълци от Припятските блата и далечния Памир, а е отеквала из горите и долините ни няколко хилядолетия по-рано. Езикът на дако-гетите е като този на траките обитавали земите на юг от Дунава.

Това обяснява и защо името на дако-гетския цар Скорило не просто присъства в българската именна система като Скорил, но и се обяснява със стблг. скоръ-бърз. Не случайно Йеромонах Спиридон поставая дако-гетския благородник Декефал (Декебал) като владетел на българите. Не случайно опита на дако-гетския цар Буребиста да изкорени лозята и премахне пиянството, присъства в българските предания (но деянието се приписва на княз Крум). Не е случайно и това, че в нашия фолклор се споменава римския императора Траян.

Градежите от времето на дако-гетските царе Буребиста и Декебал показват смайващи прилики с тези от Плиска и Преслав. Налице е една жива традиция, която е потвърждение на тезата на проф. Ценов, че старите българи са северни траки, които са освободили братята си от римско подтисничество.



Сравнение на дакийски и старобългарски строежи


Нека не забравяме, че в Именника (на българските владетели) се казва, че предците ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди Аспарух, т.е. някъде към 165-170 година.Точно тогава 165-170 г. е и първото значително антиримско въстание на северните траки. Тогава дедите ни не само прекосяват Дунава и разбиват пазещите границата римски гарнизони, но успяват да стигнат дори до Термопилите, Гърция.

Въпреки успеха на тази военна акция, тя не връща свободата на страната ни защото в този период от време свободните траки не разполагат с ресурси, с каквито разполага Рим, а ресурси са нужни за водене на дълга война. Принудени от ситуацията, свободните траки се завръщат на север от Дунава. Те обаче не се отказват от намерението си отново да строшат оковите на своите братя. Атаките срещу подтисниците не спират до прословутата 681 година, когато войските на империята са принудени да побягнат към Константинопол и най-сетне живеещите на юг от Дунава наши предци получават пълна свобода.

Враговете на народа ни обаче представят тези събития в ужасно изкривен вид. C намерение да си върнат загубените територии, римските летописци съчиняват безсрамни лъжи. След време тези лъжи са използвани охотно от представителите на чужди исторически школи следваши политическите интереси на великите сили, за които една обединена България е неудобна. Въпреки, че съществуват и сведения, в които българите биват определени като потомци на траките, в определена група учени обяви тези сведения за недостоверни.

Ингорирани бяха и доказателствата на д-р Методи Попов. Неговите изследвания убедително показаха, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето българи принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. местно население.

Под влиянието на чужди школи бе въведена заблуждаваща терминология и народът на Орфей и Залмоксис, макар да бе преживял над 600 години римско подтисничество и да бе доказал силата си, бе осъден да изчезне.

На негово място бяха поставени новинароди, само където нито материалната култура на тези народи не може да се нарече нова за Балканите, нито пък езика на пришълците се различава от този, който прозира от древните тракийски топоними Бела, Баба, Бога, Бор брега (Боров бряг), Вода, Врацища, Габрайон (Габърен),  Дабан (Дъбен), Дебре, Листе, Стене, Среден, Струа (Струя), Тамон бари (Тъмни бари).

Учени като Веселин Бешевлиев признаха, че на територията на България, по време на Ранното Средновековие няма поява на тюркски топоними. Стамен Михайлов доказа древната балканска традиция на старобългарската чернолъскава керамика. Този изследовател дори имаше смелостта да представи работи на чужди учени, според които особения знак IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа. 

Благодарение на проучванията на Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. знаем, че култовете към Залмоксис, Дионис, Сабазий, Бендида, Хероса са все още живи в българската култура, а традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Да не забравяме и това, че има отъждествяване на българи с мизи в продължение на хиляда и сто години.

Какво още трябва да се появи, за да бъде истината най-сетне призната? Може ли егото на шепа учени да е по-важно от истината? Толкова ли е трудно да се каже -прощавайте, сгрешихме? Защо да позволяваме на други да се кичат с наша слава и да си присвояват заслугите на предците ни в развитието на европейската култура? Защо децата ни да не растат с образите на Спартак, Вологес и Декебал, защо да не получат примера на силни и борбени хора? Или може би някой се страхува от гнева на пробудения българин?



Използвана литература:

1.Л. Милетичъ,  Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II.
Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896;
2.Л. Милетичъ, Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния 
Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, Изд. Министерството на Народното просвещение, София, 1893;
3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  
6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
9.I.Duridanov, Thrakisch-dakische Studien, Erster Teil. Die thrakisch und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen, Academie bulgare des sciences, Linguistique Balkanique, XIII, 2, Verlag der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Sofia, 1969;
10.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;
11.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;
12.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
13.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;
14.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;
15.S.Stati,  Rumänische  Wörter Thrakischen Ursprungs, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren WTomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;
16. Romanian Genetics: Abstracts and Summaries



26.01.2016 г.

ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ОРФЕЙ


За Орфей - великия тракийски певец е изписано много. Приписвани са му даже свръхестествени качества, някои стари автори твърдят, че омагьосвал хора и зверове с музиката си, можел да пречисти някого от извършени грехове, да излекува болест и премахне проклятие.


 http://www.ancient-origins.net/sites/default/files/field/image/thracians-orpheus-myth.jpg

Диодор Сицилийски разказва за пътешествието на Орфей в Египет. Аполон Родоски го прави важен участник на мисията на аргонавтите. Алкидамант го нарича създател на азбуката, учител на Херакъл и просветител на хората. Вярва се, че бащата на Орфей е тракийския цар Оеагър, а като майка е посочена музата Калиопа. Някои автори причисляват легендарния певец за към киконите, а други като Плиний Стари към ситоните, а има и такива, които го смятат произлизащ от пиерите, властващ над одрисите и т.н.



Определени стари летописци разказват, че в храм на бог Дионис намиращ се в планината Хемус (Стара Планина) ca се пазили плочици с орфееви писания. В други предания научаваме, че Музайос негов син, който е бил отговорен за посвещенията в Елевзийските мистерии в Атина. Като място на гробницата на Орфей са споменати Диум и Либетра.

Повечето легенди разказват, че менадите на Дионис причиняват смърта на мъжа с вълшебен глас, но има и друга, доста по-различна версия. В нея се разказва, че не жриците на бога на екстаза са виновните, а мълнията на бог Зевс. Гръмовержецът бил разгневен на благородния тракиец за разкриването на мистериите и даване на знания на хората. 

Трудно е да се определи кое от преданията е най-близо до истинската история, все пак става дума за събития, които са от преди повече от три хиляди години. Едно обаче е сигурно – синът на Оеагър и Калиопа е бил забележителна личност иначе не би оставил такъв силен отпечатък след себе си. Обаянието му е било толкова силно, че ранните отци на църквата наричат Христос втори Орфей.

В миналото бяха правени доста опити Орфей да бъде представен като грък въпреки, че тракийския произход на цар Оеагър и музата Калиопа изобщо не може да се оспори.
Езиковедите знаеха прекрасно, че лични имена с наставка –eus (Orpheus/Ορφευς) не са гръци по произход, това на попречи на доста спекуланти да си съчиняват на воля.

Днес, макар тракийската принадлежност на Орфей да се оспорва само от фанатици, все още се водят дискусии по отношение на значение на името му. Версиите са много и се отличават значително една от друга. Някои като Шантрен търсят връзка между гр. ὀρφανός-сирак и лат. orbus-лишен от. Това е предложено във връзка с факта, че тракийския певец загубва жена си, т.е. лишен е от нея. Евридика е ухапана от змия и умира.

Проблемът тук е, че загубата на съпругата е събитие от времето когато Орфей е в зряла възраст, а името на даден индивид се дава при неговото рождение. В такъв случай значението сирак, осиротял, лишен от,  не е на място.

По-странно предложение дава Вл. Георгиев. Макар почти всеки да е приел факта, че името Орфей не е гръцко, лингвистът смята, че то може да се свърже с гр. ῤαψωδός-рапсодия, някой зашива в едно стихове, тогава, разглеждайки това виждане Шантрен предлага за основа гр. ῤάπτω- зашивам, съшивам, съединявам. Уповавайки се на микенската лексика Адриан Поручиуч доказва, че тази версия не може да се приеме.

Поручиуч представя мненията на Покорни, Клуге, Фасмер и др. които свързват името на Орфей с понятия като работа, наследство, роб, детеArbeit, Erbe, раб, роб, ребëнок. Поручиуч добавя също и санскр. árbhasмомче, малък, като набляга на това, че надежна етимология може да се получи от ведическата дума Rbhu и слав. раб, робТози автор търси връзка и с ползвания от Българската Православна Църква израз раб Божий, давайки паралел с гр. δουλος Θεου и лат. servus Deiраб Божий.

Смятам, че Поручиуч се е стигнал най-близо до истината. Орфей/ Ορφευς  e гръцкото предаване на едно древно име, в далечното минало то е звучало по-различно. Най-близко до Орфей е древномакедонското и тракийско име Арабей /Arrhabeus. То е носено от пълководец от войската на Александър Велики, принадлежало е и на няколко благородника от средите на траките линкести.

В древността линкестите са обитавали земите около Преспанското езеро. На изток от тях е земята на роднините им пиери, а и свързаните  с легендите за Орфей Диум и Либетра.



В справочник за древността създаден от П.Бейл, Дж. Бернард, Т.Бърч, Дж.Локман и др. срещаме интересно сведение. Споменат е владетел на линкестите Арабей /Arrhabeus като е казано също, че той е дядо на жена с име Евридика. Ясно е, че това не е съпругата на Орфей понеже става дума за доста по-късен период. Важното в случая е това, че в същия регион, в който е живял легендарния певец срещаме както името Евридика, така и Арабей.

Смятам, че тракийскито лично име Арабей /Arrhabeus е само вариант на Орфей/ Ορφευς, което в тази си форма е само един гърцизиран вариант на палеобалкански антропоним. Изконното, правилното име на Орфей е било по-скоро Орбуш, колкото и странно да звучи това.

Значението на Орфей//Орбуш е потомък, момче, малък, малчуган, това е и значението на българската дума раб.

Езиковедите смятат, че раб, роб притежава древна форма арбъ, чието значение е дете, домашен прислужник, служител. Вторичното значение служител е възникнало поради това, че в миналото децата са били често използвани за прислуга. Със същата семантика е и тракийското лично име Момо, то не само се среща до ново време в България, но и тълкуването му е момък, момче.

Древната дума арбъ-дете, момче, потомък явно е имала и вариант орбъ, тъй както в старобългарския имаме два варианта на една и съща дума – рабъ и робъ. Вариациите арбъ и орбъ обясняват и вариациите в имената Арабей/Орбуш.

Сроднo e разбира се е и Rbhu – синът на Брама. Според Макдонал rbhu идва от rabh давайки значение способен, работлив. В случая Макдонал е пропуснал санскр. arbhas- дете, малко момче. Трябва да се добави и важната подробност, че Брама е де факто тракийския бог Дионис познат още като Бромий.

Защо намираме тракийско божество при старите индийци обяснява Луций Ариан, който пише, че в дълбока древност Дионис дошъл в Индия и създал цивилизацията там. До този момент хората се обличали с кожи и се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, показал им как да строят градове, дал им дори религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона – Arr. Anab.VII.vii. Разказът на Ариан обяснява как в Индия са се появили имащите тракийски корени думи arbhas-дете и Rbhu-способен, работлив.

Въпреки, че има логика името на Орфей да се изтълкува като момче, потомък, а за негов по-стар вариант да бъде определен Орбуш, за доста хора ще е трудно да приемат това. Причината се крие в навика и вече установената представа. Ние вярваме в това, което ни се преподава в училище, а и в това, което ни втълпяват медиите. Така с течение на времето се създава нашата истина, която ние следваме предано.

Нека погледнем реално на нещата обаче. Всеки разумен човек знае, че историята е силно политизирана, не е тайна и това, че чуждите лобита  имат силно влияние в България. Как да очакваме в такъв случай да научим за неподправената истина за събитията от миналото?

Не само името на Орфей е предадено в изкривен вид. Названието траки също е гърцизиран вариант на древнобалкански етноним. Става дума за дерзеите-дерзики, чието име се тълкува със стблг. дрьзъ-смел, храбър, дързък – това е значенито на траки – смели, храбри, дръзки

По една или друга причина названията на някои народи не просто са предавани в променен вид, но са представяни и като напълно различни от изконните. Хората, които ние познаваме като хети са се наричали неси, а своя език те са назовавали несили. Eгиптяните пък са казвали на страната си не Египет, а КМТ – Кемет. Етруските ползват за себе си туат раснал, но това не пречи на римляните да наречат своите съседи туски.

Ще мине доста време докато приемем за нормално, че истинското име на Орфей е Орбуш и, че се тълкува на български език. Ще мине време и докато учените признаят, че наставката eus/ευς е само древен вариант на българската умалителна наставка –уш, юш срещаща се в имена като Балуш, Велюш, Златуш, Лалуш, Милюш, Перуш. Това май не е тайна за някои специалисти поддържащи догмите, защото подобни имена не присъстват в повечето честотно-тълковни речници. Приятно изключение е работата на Йордан Заимов – Български Именник.

Дълго време бяхме закърмяни със заблуди. Дълго време студентите ни бяха принудени да повтарят лъжи. Дълго време казващите истината бяха преследвани, или обричани на забрава. Днес е по-различно макар тези, които поддържат догмите все още да не са показали покаяние за делата си и все още да отказват да приемат новото.

Днес всеки от нас може да сравнява и проверява. Старите извори и работите на езиковеди, археолози не са достъпни само за група избрани. Който е упорит в търсенията си, несъмнено ще открие истината, а това си заслужава защото истината не само ще отвори очите ни за събитията от миналото, но ще ни помогне да опознаем и себе си, да разберем кои сме и на какво сме способни.

В гените на българите са закодирани невероятни качества, но те не могат да се проявят спонтанно. За проявата на това, което е запечатано в генетичния ни код са нужни определени условия. На първо място е духовната чистота, тя е от огромна важност. Дори и когато небето над нас е било черно, в сърцата ни е имало и светлина и доброта. Не са малко тези чужденци, на които е направил впечатление веселия, приветлив и добродушен българин.

Днес от медии, блогове и форуми се лее злоба. В повечето случаи тя не е създадена от българи, но българи се тровят от нея. Тя е като катран – дори едно докосване мърси и вреди. Не е ли по-добре вместо да се плюе, кълне и обижда, да се направи така, че да не е нужно да сме недоволни?

Ако наругаеш някого може да ти олекне на момента, но реално нищо няма да се промени, положението си остава същото и се създава един порочен цикъл.  Има и друго, тези, които са направили живота ни черен, са лишени от чувства, изобщо не се притесняват кой как ще ги нарече. Те си следват пътя на парите и властта, знаейки, че тези неща им дават защита...поне за известно време.

Дали лошите и посредствените щяха да определят съдбата ни, ако не се бяхме отклонили от същността си?  Щяха ли да ни мачкат, ако имаше любов и дружба между нас и всички имаха готовноста да защият свой брат, или сестра? Щеше ли някой да смее да се подиграва с нас, ако ние бяхме осъзнати, единни и силни хора?

Хищниците и паразитите са опасни за тези, които са слаби и болни. Силните и единните знаят как да се пазят. Ето към това трябва да се стремим – сила и единство. Ако сме огорчени от постъпка, или думи на политик, по-разумно е вместо да го ругаем, да помогнем на някой, който се нуждае от подкрепа, така спасяваме сънародник, който след време може да подкрепи нас. По-разумно е да изключим телевизора и да опознаем хората край нас, да станем приятели с тях, да търсим заедно решение на проблемите си.

Не казвам, че това ще е лесно, няма лесно и хубаво, но си заслужава да се опита. След като някои личности успяват да се измъкнат от примката на наркотика, защо и ние като общество да не сме в състояние се отърсим от мръсотията, в която са ни набутали бездушни индивиди? Стъпка по стъпка, ден след ден, вместо да потъваме по-дълбоко в блатото на злобата, можем да вървим по светлия път на Българина.



Използвана литература:

1.A.Poruciuc, Orpheus – name and function, Thracia XV, in honoerm annorum LXX Alexandri Fol, Bulgarian Academy of Sciences, Tangra TanNakRa Publ. Sofia, 2003;
2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
4. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
5. J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;
6. Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
8.H.Krahe, Lexikon Altillyrischen Personennamen, Carl Winter’s Verlag, Heidelberg, 1929;
9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;
10.Diodorus of Sicily, transl.G.H.Oldfather, William Heinemann Ltd, Harward University Press, MCMLXVII;
11.A.A.McDonell, Vedic Mitology, Motinal Banarsidass Publ. Delhi, 2002;
12.Йордан Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;
13. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
14.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 
15. В.Лозанова, Терей, Енциклопедия Древна Тракия и Траките




ПЕРПЕРИКОН

Loading...