13.01.2021 г.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ В ЗЕМИТЕ НА ДРЕВНА МАКЕДОНИЯ, ИЛИРИЯ И ГЪРЦИЯ

Много хора ще останат силно изненадани когато разберат, че названието на народа ни е запечатано не само в топоними от наша територия, но и в такива, които са в земите на други балкански държави. Времето несъмнено е заличило голяма част от тях, но и това, което е останало не е за пренебрегване. Реликвите са доказателство за това, че името ни е древно и е възникнало много отдавна.

 

Дакийски конници - изображение от Траяновата колона (по P.Bertoli)

Нека започнем с място, на което най-малко очакваме да намерим следи от предците си.Благодарение на Иван Шишманов и Макс Фасмер, ние получаваме сведения за две селища на остров Крит, носещи името на народа ни. Дори за чужденец като Фасмер няма никакво съмнение, че названията  Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο идват от етнонима българи: “Zugrunde liegt der Name der Bulgaren.” (Vasmer, 1970, c.174).

 

Селищните названия Ἄνω Βούργαρο und Κάτω Βούργαρο не са някакво странно изключение. Ползвайки работа на Шишманов, Фасмер допълва и Ζαγουριάνοι (Загоряни),  Μοῦντρος  (Мъдрец) Πλεμενιανά (Племеняне), Τοπόλια (Топола), Σφινάρι (Свинари) и ред други (Vasmer, 1970, c.174-175). Тези имена са ярко свидетелство за характера на езика на хората дали имената на селищата Ἄνω Βούργαρο и Κάτω Βούργαρο. Няма и сянка от съмнение, че те са българи.

 

Името на народа ни е запечатано не само в название на селища от остров Крит, но и от остров Тасос. Фасмер споделя, че топонима Булгаро безспорно е свързан с името на българите: Thasos: An slavisch deutbaren Namen ist mir nur im nordwestlichen Teil der Insel der ON Βουλγάρο (Vulgáro) bei Conze, Reise 40, auf Karten auch Volgaro, aufgefallen, letzteres auch bei Miller, Athos 180 (Karte). Der Name ist zweifellos mit dem Namen der Bulgaren *bъlgarinъ, abulg. *blъgarinъ zu verbinden.“ (Vasmer, 1970, c.229).

 

Работите на Шишманов и Фасмер са познати на акад. Димитър Ангелов. На него дължим напомнянето за важните за нас названия от територията на Гърция: “ λίμνη τοῦ Βούλγαρα, Vulgaria (езеро в Акарнания), Βουλγάρινη (село в Тесалия), Vulgar(is) (поток и планина в Тесалия), Βουλγάρα (връх в Тесалия), Βούλγαρι (село в Халкидически полуостров), Βουλγάρο (село в северозападния край на остров Тасос), Булгариево (село северозападно от Смолян), Βουλγάρικο (местност при Генадио в Епир) и др.“ (Ангелов, 1971, c. 372).

 

Много ценна информация засягаща топоними съдържащи името българи може да се намери в работа на блогъра О3ONE. Този изследовател е ползвал трудове на Макс Фасмер, Йордан Заимов, Йордан Н. Иванов, Патриарх Кирил Български, Иванка Гайдаджиева и успял да издири голямо количество интересни местни названия от Епир – древната земя на пеласгите и илирите:

 

1) Bulgjeri – пасище край Сивота/Муртос.

2) Bulgjeri Sasqidhë – дъбова горичка край Муртос.

3) Grava Bulgjer – пещера при градеца Муртос.

4) Bira e Bulgjerinës – пещера при село алб. Varfanj/Varfanji, дн. гр. Parapótamos (Παραπόταμος).

5) Prroi i Bulgjerit – поток край Smogovina, алб. Smogovinë, дн. гр. Sikokhórion (Συκοχώριου).

6) Bulgjeri – пасище при село алб. Kushovicë, гр. Agia Marína (Αγία Μαρίνα).

7) Trap i Urgarës – поли на планина, подножие при Кушовице.

8) Vurgara – рид при село Кушовице.

9) Rrahu Bulgjer – склон на рид при село Нунешати.

10) Shtegu i Bulgjerit – възвишение, бърдо при Nuneshati, Nuneshat, Nëneshat, Nënshat ose Neshat, гр. Nounesátion (Νουνεσάτιον).

11) Qafe Bulgjerit – седловина при село алб. Mazrek, гр. Mazarakiá (Μαζαρακιά).

 

https://toponymio.wordpress.com/2019/11/28/bulgar_ethnonym_epirus/

 

На същият блогър О3ONE трябва да благодарим и за информацията относно поредния топоним съдържащ народностното ни име: “Топонимът Вулгари – Греки е забелязан на руска топографска карта с мащаб 1: 25000, издание на ГЩ на СССР. Не сме го срещали досега в писмени издания със събрани етнонимни по произход топоними. Едно от по-сериозните е при Йордан Заимов (Заселване на българските славяни на балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия, Сф., 1967, с. 112), който впоследствие е бил обогатен съвсем малко и препечатван в по-нови изследвания. Тук има някакъв беден списък. Топонимите са много повече. Вулгари – Греки се намира на полуостров Ситония, един от трите полуострова ЮИ от Солун, днес в Гърция. Може да се открие ССЗ от селището Кариди.”

 

https://toponymio.wordpress.com/2017/11/15/unknown_entnonym_sythonia/

 

Недалеч от Ситония (полуостров Халкидика – дом на пеласгите бел.авт.) блогърът О3ONE е намерил още един важен за историята ни топоним: “При разглеждане на различни стари карти на Балканите, днес цифровизирани и достъпни в световната мрежа, от време-навреме попадаме на сведения, които не сме срещали в други източници. Едно такова сведение е наличието на село Bulgar Metof на карта, издадена от Джон Ероусмит през 1832 г.

 

https://toponymio.wordpress.com/2020/02/13/bulgar_metof/

 

В Илирия – територия, на която днес се простира Албания, се срещат още топоними вдъхновени от името на народа ни. За тях споменава езиковедът Афанасий Селищев:

“В окраинных областях некоторые пункты поселений названы не „Škja", а „Bulgari": Булгери (2b), Булгарец (4а), село Булгари существовавшее еще в ХVII-м в. в Драчской епархии. Во II-м отделе (в отделе исторических сведений) были сделаны указания на группу  болгар  в области Леша, на Мати, и на выходцев из Скадра; прозванных в Призренском крае  Б о л г а р и ч а м и.”(Селищев, 1931, c. 265-266).

 

Присъствието на българи в Драч е важно поради факта, че там по времето на Античността, на епиграфски паметник с регистрация I.Epidamns 414 е документирано името Тервел, или по-точно Терей Тервелов, Терей син на Тервел: Tηρηύς Tρεβελλίου.

 

https://epigraphy.packhum.org/text/182526

 

Представените тук съдържащи името българи названия от Крит, Тасос, Тесалия, Ситония, Аркарнария и т.н. биват считани от историците и езиковедите за сравнително нови. С други думи – за оставени по време на Средновековието, а не Античността. Съществуват обаче два проблема, които специалистите премълчават. Първият е, че някои “нови” топоними вдъхновени от името на народа ни, притежават точен паралел с топоними от времето на Античността.

 

Засвидетелстваните на остров Крит Ἄνω Βούργαρο (Ано Бургаро) und Κάτω Βούργαρο (Като Бургаро) отговарят на споменатата от Прокопий тракийска крепост Βουργάραμα (Proc.Aed.IV.iv.). Не е трудно да се види, че регистрираното по времето на император Юстиниан I название Βουργάραμα/Бургарама е чуждото предаване на Българомъ, Блъгаромъна българите, дат.пад.мн.ч.

 

Понеже този топоним бърка здраво сметките на защитниците на догмите, древното название често бива представяно в изкривен, опорочен вид. Вместо Βουργάραμα различни “редактори” представят Βουγάραμα, или даже Bugaraca, Bagaraca и т.н.


Нередактирано име на тракийската крепост, която Прокопий Цезарийски споменава




Редактиран вариант на името на тракийската крепост


Редактирани варианти на името на тракийската крепост


Самата област, в която се намира тракийската крепост Βουργάραμα (Блъгаромъ) носи името Кабецос/Καβετζός (Proc.Aed.IV.iv). Според Вл. Георгиев названието Кабецос/Καβετζός идва от *Кавьцъ >*Кавецъ – чавка (Георгиев, 1958, с. 74), но не е тракийско, а оставено от народ, чието установяване в управляваната от Рим Тракия не е регистрирано в периода, в който географското название се появява. За да се прикрие, че Кабецос/Καβετζός е древно тракийско название, бива премълчана връзката със споменатия от Омир топоним Кабесос/Καβησσός.

 

Другият проблем за казионните учени се състои в това, че останалите негръцки (така наречени славянски) топоними, които не са свързани с името на народа ни, притежават паралели с названия от времето на Античността – т.е. случаят с Кабецос/Καβετζός не е изключение, а по-скоро правило.

 

Споменатите от Фасмер и обявени за сравнително нови славянски топоними от територията на Гърция: Βάλτος, Βελᾶ, Βέργος, Βρενῖκον, Γορίτσα, Δόλιανη (Балтос, Бела, Бергос, Бреникон, Горица, Доляни) и др., отговарят на древните и принадлежащи на тракийската ономастика названия Di-baltum, Βελας, Βέργουλη, Βρεναί, Garescus, Δόλιονης (Ди-балтум, Бела, Бергуле, Брени, Гарескус, Долиони). Приликите са не просто пределно ясни, те са очебийни, но казионните учени решават проблема си лесно – затварят очи и не засягат въпроса изобщо – все едно данните не съществуват.

 

От страна на казионната наука не бе обърнато внимание и на още едно важно откритие: керамичната икона с надпис BOLGAR. Тя бе намерена преди време във Виница, Македония и според някои изследователи е от IV-V век. Приблизително по същото време възниква името на тракийската крепост Βουργάραμα = Блъгаромъ-на българите.

 

Карта по сведения на Свети Йероним, областта Мизия е отъждествена с България

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/de/Map_of_Saint_Jerome_-_Mesia_hec_%26_Vulgaria.jpg


Всъщност казионните историци пренебрегват и друга важна информация. Става дума за географската област България, отъждествена от Св. Йероним с Мизия: “Mesia hec & Vulgaria – Мизия също и България”. Това, че съществува географска област България през IV век знаем и от работата Старините на Константинопол,  в която се твърди, че Константин Велики (306-337 г.) построил водохранилища и докарал водопроводни тръби от България (GIBI, T. V, c.322), като това е станало преди 337 г.

 

 http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_322.html

 

Същият автор дава изумителни подробности относно това как император Константин отпуска средства за строежите на Плиска, Преслав и др. селища. Спомената е не само сумата от 600 кентинария злато (над 4 000 000 златни солида), но са посочени дори и имената на Урбикий и Салустий – реални личности с висок ранг, подвластни точно на Константин Велики (GIBI, T. V, c.323).

 

http://macedonia.kroraina.com/gibi/5/gal/5_323.html

 

Фактът, че Плиска и Преслав носят български имена, а строителните методи използвани при издигането на тези селища. са от времето на късната Античност, да не забравяме и важната подробност, че споменалият България автор на Старините на Константинопол детайлно споменава парични суми и реални личности, дават правото свидетелството да се счита за точно и вярно. Това важно свидетелство е в пълна хармония с отъждествяването на Мизия с България през IV век.

 

Когато няколко независими един от друг извора се подкрепят един друг, изводът е само един – твърденията на различни автори засягащи българи и географска област България на юг от Дунава по време на Античността са истина. За жалост – една неудобна на казионните археолози и историци истина.

 

Макар да не сме в състояние да определим кога точно в земите на Гърция, Македония и Илирия са се наложили топонимите съдържащи името българи, все пак имаме основание да смятаме, че това е станало не по време на Средновековието, а по-рано -  в епохата на Античността.

 

Тракийската ономастика предлага прекрасен кандидат за етимологията на името българи. Това e епитетът на божеството на светлината Блегур -*Вλεγουροςλεκουρος). Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Вл. Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. *bhleguro-горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός - горящ, пламтящ (Георгиев, 1971, с.69). Епитетът е етнически, т.е. божеството е почитано от хора носещи име *bhleguri (*бльгари). Доста по-рано името на тези наши предци е звучало малко по-различно.

 

Става дума за спомените от Омир  хора Φλεγύες яростни бойци, покровителствани от бога на войната Арес. Имайки предвид, че гърците превръщат тракийското племенно название бриги (Bρύγες, Bρύγαι) във фриги (Φρύγες) (Георгиев, 1971, с.69), не е трудно да се разбере и, че на същата трансформация е подложено и названието на траките флегии (Φλεγύες). Неговата първоначална и правилна форма е *бльгии.  То се явява прототип на нашето народностно име и се отличава със смайваща древност – възникнало е по време на Бронзовата епоха – времената преди Троянската война.

 

Държейки сметка с древността на народностното название *бльгии (развило се във *bhleguri,*бльгари), установяваме две важни неща – името на народа ни е възникнало на Балканите, като по начало е употребявано от сравнително малка група траки обитавали земи между устието на река Хеброс (Марица) и река Пеней в Тесалия – дом на Ахиловите мирмидони, които Йоан Малала нарича българи. Значението на името българи, притежаващо по-стари форми бльгари, бльгии, и предадено от гърците като Φλεγύες е светли, сияйни, лъчезарни.

 

Възможно е това да е старо название на благородническата прослойка, притежаващо същата семантика както ζιβυθίδες – името на тракийските благородници, което Август Фик тълкува като “ilustris”-  блестящ, знатен (Георгиев, 1971, с.16). По принцип със същата семантика е и присъстващата във ведически санскрит дума arya-превъзходен, господар, владетел, благородник. Тя е сродна на arka-слънце, блясък, огън, лъч, сияние, а и на българските думи яра-зарево, блясък, ярък, яркост.

 

Знаейки какво е значението на народностното ни име, ние сме длъжни да го оправдаем показвайки държание на светли, почтени и благородни хора. Името ни е красиво, но трябва да се заслужи.

 

 

Основна използвана литература:

 

 

               Ангелов Д., Образуване на българската народност, Изд. Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971.

Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

Георгиев Вл., Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958.

Селищев А., Славянское население в Албании, Изд. Македонского Научного Института, София, 1931.

    Шишманов, И. СЛАВЯНСКИ СЕЛИЩА ВЪ КРИТЪ И НА ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ОСТРОВИ, Придворна Печатница, 1897.

Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941, Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig, 1970. 

Procoipius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002.

 

 

3.01.2021 г.

КРАХЪТ НА ИМПЕРИИТЕ И ОТКРАДНАТАТА БЪЛГАРСКА СЛАВА

 

Историята не е просто купчина документи съдържащи дати и събития, не е описание на живота велики владетели и пълководци. Историята е преди всичко биографията на един народ, неговата памет, тя е и средство за възпитание. Способните държавници знаят това отлично и се грижат поданиците им да получат самочувствието, което трябва да има един силен и уверен в себе си човек. Само такъв индивид може да пази добре своята родина, само такъв индивид ще е готов да се изправи гордо срещу по-многоброен враг и то с готовност да победи.

Тит Ливий, летописецът живял по времето на император Октавиан Август създава съвсем съзнателно книгата Достопаметни герои и деяния. В тази творба той не просто представя добродетелите на своя народ, но и дава ръководство как да се стане истински римлянин. Примерите на героите Гай Муций Сцевола, Марк Валерий Корв и др. не са подбрани случайно. Също така неслучайно Ливий свързва героите от Троя с предците си. Без високо самочувствие младото поколение ще израсне със сервилно поведение, а добивайки зрялост няма да има силата да се противопостави на врагове.

 

Изобр. Medium69 https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a6/Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg/800px-Roman_soldier_in_lorica_segmentata_1-cropped.jpg

Рим побеждава не само с меч, дисциплина и военна техника. Потомците на Ромул побеждават и с дух, с увереността, че имат правото да управляват други народи. Това обяснява и защо когато Вечният град потъва в корупция и губи морала си, идва и край на старото величие. В този случай историята е и урок какво не бива да се прави – престанеш ли да бъдеш себе си, изневериш ли на старите традиции за теб няма бъдеще. 

Въпреки крахът си, Рим е сравнително пощаден от съдбата. Обитателите на Апенинския полуостров макар и да опознават страданията на победения, все пак не изпитват ада, на който са подложени нашите деди. Никой нашественик на Апенините не набива хората на кол, никой не организира обезглавявания, зверски мъчения, никой не оковава масово мъже, жени и деца и не ги откарва като стока на пазарите на Ориента. Съдбата е снизходителна към потомците на Ромул и по отношение на нещо друго – те нямат врагове, които с ориенталски фанатизъм за издирят книжнината им и да я горят. Древната памет не е унищожена, както е било у нас.

Всъщност не точно съдбата, а една определена група от дедите ни са били снизходителни спрямо римляните. Участта на тези хора можеше да е друга, ако Атила - владетелят на царските скити (познати още като масагети и кимерийци, или северни траки според д-р Ценов) не бе показал милост. През 452 г. благородникът наречен още бич Божий нахлува с огромна армия в северните части на Апенинския полуостров и подлага всичко на опустошение. Папа Лъв I се среща с Атила в град Мантуа и го умолява да пощади населението на страната. Какво точно духовният водач е казал на царя на скитите не се знае, но Атила се завръща с войската си в Източна Европа.

 

                                Атила, картина на Йожен Дьолакроа   https://en.wikipedia.org/wiki/Attila#/media/File:Eugene_Ferdinand_Victor_Delacroix_Attila_fragment.jpg

Възможен е бил обаче и друг сценарий. Реално нищо не е било в състояние да спре армията на царските скити и техните съюзници са подложат целият Апенински полуостров на опустошение. Нищо не би попречило пълните с ценни ръкописи библиотеки да бъдат опожаряване, а познаващите миналото летописци са бъдат избити.Така паметта на римляните би била унищожена, а корените им със славното минало прекъснати.

Какво би се случило след това? Както Балканите, така и Апенините имат планини и гъсти гори. Определена част от населението би могла да намери убежище там и да се опази от опасностите. Следвоенните години биха били трудни, но известна група хора все пак биха оцелели.

Да оцелееш и да вегетираш обаче не е същото както да водиш достоен живот на горд човек. Не познавайки славното минало на предците си, потомците на оцелелите биха били скептични, ако някой им разкаже, че са наследници на народ, който е властвал над държави по три континента. Този, който живее в немотия не може да си представи, че в далечното минало е било съвсем различно. Веднъж превърнат в скот, човек трудно поглежда нагоре и напред.

Такива индивиди предпочитат удобството на игото пред неудобствата, които би причинила борбата за по-добро бъдеще. Такива индивиди биха оказали упорита съпротива на всеки, който направи опит да разкрие старата слава и величие на предците си. Донякъде е разбираемо – как да вярваш, че дедите ти са носили позлатени доспехи и са карали дори смели народи да треперят, ако в момента водиш жалко съществуване? Как да се държиш като стопанин и горд човек, ако си потънал в бедност?

Същата причина предизвиква скептицизъм у мнозина сънародници, които са станали жертва на създадените от безсъвестни индивиди заблуди за нашия произход и история.

За много българи е трудно да приемат, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а хилядолетия по-рано. Не са малко тези, които са склонни по-скоро да се съгласят, че дедите им са наричани роби, отколкото, че са се назовавали славни. Докараният до положение на скот не само не може да погледне нагоре и напред, но не е в състояние да почерпи мъдрост и сила поглеждайки назад във времето.

Голям е грехът на тези врагове, които са нахлували в страната ни и са оставяли пепелища след себе си. Голям е грехът на тези слуги на мамона, които са слагали вериги на врата на народа на светлината – дедите ни, а и са ги продавали в робство. Голям е и грехът на бездушните фанариоти издирвали и унищожавали старите ни книги.

Не по-малък е грехът на тези сънародници, които са спомогнали за насаждането на лъжи за нашата история и произход. Чужденците проявяват ориенталска жестокост защото такъв е моралът им, защото са научени да вярват, че имат правото да градят държава върху страданията и костите на други хора, считани за рая, добитък, предмети.

Какво обаче оправдава тези от нашите историци, археолози и езиковеди, които помагат с трудовете си за продължаване на живота на старите и вредни за България заблуди? Не мога да проумея какво може да мотивира един индивид да вреди на собствения си народ, ощетявайки го със съдържащите неверни неща свои работи. Всеки може да направи грешка, човешко е, но не е човешко и не е справедливо заради една кариера да се погребе бъдещето на цял народ и то народ, от чиито данъци идва заплатата на учените.

И други хора са потомци на някога велики народи, изгубили в последствие своето богатство и благополучие, но има една съществена разлика в сравнение с нас. Коптите – наследниците на старите египтяни знаят кои са дедите им и знаят, че историята на народа им започва през четвърто хилядолетие преди Христа. Асирийците живеещи на територията на Турция, Армения, Иран, Русия и т.н. знаят, че дедите им някога са били абсолютните господари на Ориента, знаят, че са наследници на хората създали Асирийската империя.

Докато понастоящем копти и асирийци са потиснато малцинство в държавите на дошли по време на Средновековието жестоки нашественици, ние все още имаме своя държава. Египет пада под властта на други хора и никога повече не се съвзема. Въпреки силата и величието си, през VII в.пр. Христа Асирия е съборена в праха и никога повече не се съвзема. А ние – изправяйки се като феникс от пепелища отново и отново, все пак, все още имаме своя държава. Нима това не е повод за гордост, нима това не е невероятен пример, нима това не е доказателство за силата ни!

Това, което ни липсва е знанието за истината за произхода на народа ни и деянията на нашите деди. Тази истина е идеалът и моторът на новото възраждане и възход. Без да вижда светлина пред себе си, човек няма как да търси по-доброто. Без гордост и самочувствие никой няма да се противопостави на тези, които го унижават, грабят и убиват тихо.

Без идеал не може да се живее. Без да имаш примера на предците си, няма как да бъдеш себе си и да живееш собствен живот. Великият родолюбец Пенчо Славейков е осъзнал това и е запечатал важни послания в творбите си. Едно от най-важните е това от Кървава песен:

 

"Но ний сме слаб народ!" На мене ми додея

таз стара песен все и денем и ноще

да слушам да се пей. Един народ расте

сам с идеалите си, с задачите, що взема

на свойте плещи, и с тях се той възйема

до подвизи, зарад каквито вчера сам

не се е смятал за кадърен. Ето вам

и пример: с векове народа ни мърцина

живя в душевен мрак, и ражда се и гина

со скотовете скот. Кое го възроди?

Кое заспала мощ в юначните гърди

събуди? В подвизи кое го днеска води?

Водачът всемогъщ за мъртвите народи —

светият идеал!

 

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=105&WorkID=14550&Level=2

 

Бъде ли ти внушено, че си слаб и ти повярваш, наистина ще станеш слаб. Бъде ли ти внушено, че трябва да се уповаваш на други, ще останеш до края на съществуването си зависим от милостта на други. А светът е жестоко място, слаби и зависими няма как да оцелеят, потомството на такива е осъдено да слугува на хитри и брутални народи, а с течение на времето и да изчезне.

Грехота е това да стане. Грехота е потомците на народа на светлината да изчезнат. Вярвам, че изпитанията, които са на плещите ни сега, само ще ни направят по-силни. Вярвам, че мъдростта попита в гените ни ще ни помогне да превъзмогнем отровата бълвана от пропагандната машина на враговете ни. Вярвам, че за пореден път небето над нас ще грейне и тези, с които историята започна ще продължават да пишат история.

 

23.12.2020 г.

СВЕТЛИНА НА ХОРИЗОНТА

 Вече съм напълно уверен, че изказването “Преди изгрев е най-тъмно”, отговаря на истината. През дългата ни история небето над народа ни често е било черно. Често реките са обагряни в кръв, а селищата ни поглъщани от пламъци. Нито клади, нито бесилки, нито ятагани и отрова са съумявали да смачкат духа на народа ни. Това се дължи не само на силата на нашите предци, не само на тяхната воля и вяра в бъдещето, но има и нещо друго - нещо, което е много по-важно.

 

Какво е това, което може да те накара да стъпиш в огъня, за да спасиш някого? Какво е това, което те кара съзнателно да дадеш своя живот, за да могат да оцелеят други хора? Не е ли това любовта – истинската, вечната, старата, онази, която Бог ни е дал, за да ни напомня, че сме създадени по Негов образ и подобие? Точно любовта към ближните е това, което осъществява подвизите и чудесата, силата и упорството са второстепенни фактори.

 

Твърде често, с течение на времето, макар да съзряваме и да трупаме опит, забравяме най-важните уроци. Бремето на ежедневието, притесненията за здраве, работа, финанси често ни вкарват в един коловоз, от който измъкването е много трудно. Децата обаче са облагодетелствани. Тяхното съзнание е чисто, неопорочено и поради това те са способни да видят истината и да ценят истинските неща.

 

Благодарен съм на Господ за това, че съм благословен с много приятели. Те са важни не само заради моралната подкрепа, но и поради това, че от тях могат да се научат полезни неща. Преди време прочетох интересна история, която една приятелка бе представила на стената си във Фейсбук. Става дума за кратък разговор между майка и дъщеря, но разговор, в който има такова откровение, което буквално разтърсва с простотата и дълбочината си. Един ден по време на беседа относно това, кое е важно и кое не е, момиченцето казва на майка си: “Мамо, знаеш ли в какво е смисъла на живота? Ами в това да се обичаме!

 

Нима не е така! Простичко и ясно – смисълът на живота е в това да се обичаме! Материалното изтлява и изчезва. Богатството може да се стопи, или да бъде отнето, откраднато. Красивият дом може да изгори, или да бъде срутен от бедствие. Излиза, че най-ценното нещо на този свят не може да се докосне, не може да се помирише, не може да се скрие в сейф. Най-ценното нещо не е това, което ни дава престиж и някаква измамна сигурност, а това, което даваме на другите – любовта си. Затова и често казвам на приятелите си, че човек е богат не с това, което има, а с това, което е дал на другите.

 

Децата рядко се замислят за смисъла на живота, но детето на дамата, която познавам явно е особено. Няма съмнение, че майката, освен надарена с красота, притежава и други дарби, които е предала на детето си. Семейството, за което става дума живее във Великобритания, успяло е не само да опази езика си, но което е по-важно – опазило е същината на българския дух. Да се стори това в днешно време си е подвиг, а дори и чудо, но ето – случило се е!

 

 

Днес небето над нас е черно. Не само над България и Европа, но и над целия свят. Новата чума и новият световен ред са сковали сърцата на милиарди хора. В плен сме на страха, а там където властва страх, се отварят врати за лоши неща, които донасят още повече страх и така не просто се възниква порочен цикъл, а става възможно да се създаде ад на земята.

 

Eдна от най-големите грешки, които правим е това – да повярваме, че реалността не зависи от нас, че нищо не можем да променим. Свиваме се в ъгъла и се примиряваме с лъжи, несправедливост, потисничество и терор, мислейки си, че сме прекалено малки и незначителни, за да можем да окажем влияние на това, което се случва. А всъщност няма малки хора, има малко, ограничено съзнание.

 

Големите промени не идват от небето, не са породени от неестествени сили. Бог не се появява с гръм и трясък, и не унищожава злото, защото ни е дал средства да се борим с тъмнината. Борбата със злото се състои в това да се прави добро. 

 

Примери има и то не малко. Въпреки, че светът полудя, човещината и любовта имат много носители у нас. Българи все още помагат на българи, нищо, че в повечето случаи медиите си затварят очите за положителните неща и не ги отразяват. Не са малко тези сънародници, които отделят от това, което имат и го дават на други, намиращи се в затруднено положение. Не са малко тези, чието битие не е леко, но намират сили да кажат добра дума и да подкрепят отчаяните и болните.

 


Казват, че на Коледа ставали чудеса. Да, стават, но ако са направени от хора. Да се измъкнеш от матрицата днес и да разбереш, че нищо не е по-ценно от това да зарадваш други хора е чудо. Да живееш в доминиран от бездушни сребролюбци свят, да успееш да се изтръгнеш от властта на мамона, и показвайки, че си Човек да дариш каквото можеш на тези, които не могат да си позволят много, е чудо. Да подкрепиш напълно непознати без мисълта, че те един ден ще се отблагодарят е чудо. Да се усмихнеш на тъжния когато собственото ти сърце е пълно с печал е чудо, но все пак стават чудеса.

 

Благодарение на тези малки чудеса има светлина на хоризонта. Благодарение на все още живото добро има надежда за това, че ще ни има и в бъдеще. С проявата на любов към ближните съживяваме Божията искрица в себе си, а там където е Бог, злото не може да вирее. Останем ли Човеци, значи и, че сме победили, че не само нас ще ни има, но и, че сме осигурили бъдеще за тези, които идват след нас, а това е една окуражаваща мисъл.

 

 

Желая на всички приятели светли празници!

 

 

13.12.2020 г.

НЕУДОБНИТЕ КАРТИ И ТОПОНИМИ ИЛИ КРАЖБАТА НА БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ

 Езикът, антропологичният тип, а разбира се и гените, са основните елементи на всеки етнос.  Благодарение на широкомащабните антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век, знаем, че повечето от нас са наследници на най-древното население обитавало Балканите. В началото на XXI в. , този път благодарение на няколко генетични проучвания, отново стана ясно, че народът, от чиито среди са произлезли Спартак, Орфей и Залмоксис никога не е изчезвал. Просто с течение на времето имената траки, мизи, даки, пеони и др. са заменени с едно колективно име – българи.

 

Фактът, че типичните за нас генетични маркери са на възраст между 12000 и 9000 години, и са наследени от хора обитавали Балканите от Мезолита насам, недвусмислено доказа, че във вените на българите тече кръвта на героите, които са се сражавали край стените на Троя. Тези хора Омир и Страбон нарекоха богоравни, а Плутарх ги нарече и силен народ, успял да покори по-голямата част от познатия свят.

 

За жалост, както антропологичните проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ в. бяха игнорирани, или пък резултатите грозно преиначавани, така се получи и с резултатите от генетичните проучвания от началото на XXI в. Най-важните неща бяха премълчани и макар генетиците да свършиха работата си перфектно, съдействащите им историци и др. спомогнаха да се потули истината за пореден път.

 

Същият метод е приложен и по отношение на езика ни. Според наши, а и чужди лингвисти нашата реч се е наложила на Балканите едва след VII в. С други думи – срещащите се в Тракия названия на реки, селища и т.н. преди VII в. не би трябвало да имат смисъл на български език.

 

Това разбира се не отговаря на истината изобщо. Има планини от информация, но нещата или се потулват или се представят по неадекватен начин. Не само цялата древна Тракия е осеяна с обясними на български език топоними и хидроними, но същото важи и за Гърция.

 

Това не бива да ни учудва, ако сме запознати с писанията на Страбон, в които се казва, че цяла Гърция е била населена с варвари в дълбока древност. Старият автор дори дава подробности като например това, че Пелопонес е заселен от фригите на Пелопс, а и, че цяла Атика е принадлежала на траките, да не забравяме и това, че в Давлида, Фокида, още преди Троянската война е властвал тракийският цар Терей -Strab.VII.7.1

 

В такъв случай, имайки предвид, че ние сме наследници на населението на древна Тракия, можем да кажем и, че сме пълноправни наследници на трако-пеласгите обитавали Тесалия, Атика, Епир и др. места. Ако дедите на гърците не бяха дошли от Африка и Близкия Изток, днес южната ни граница щеше да е южния бряг на остров Крит.

 

Зная, че това твърдение ще прозвучи странно на много хора, но това се дължи на дълго тиражираните лъжи в нашата историография. Според лингвистите и историците ни действително има славянски (т.е. български бел.авт.) топоними и хидроними в Гърция, но те са оставени след VI-VII в. Броят на тези названия на селища и местности с български имена е огромен. Само в областта Йоанина Макс Фасмер успява да намери 314 названия. В Тесалия -дом на мирмидоните, които Малала нарича българи, така наречените славянски топоними са над 200. В принадлежалата на тракийския цар Терей Фокида, топонимите обясними на български език са 45.

 

Броят на названията на притежаващите български имена селища, местности, реки и т.н. от територията на Гърция наистина е огромен – хиляди са. Смайващо голямо е запазеното количество, а трябва да държим сметка и това, че много стари названия са изчезнали, или са останали нерегистрирани. Това не се отрича нито от лингвистите, нито от историците, но те се опират на виждането, че тези обясними на български език имена са се появили късно.

 

Лингвистите Макс Фасмер, Стефан Младенов и др. се опират на изказването на Константин Багренородни, който пише за така наречените славянски нашествия: ἐσθλαβώθη δὲ πᾶσα χώρα καὶ γέγονε βάρβαρος” – пославянчи се цялата земя и стана варварска. Жалко е само, че тези специалисти си затварят очите за няколко неща. Названията Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι, важат първоначално единствено и само за гетите, които са траки.  Поради това, че езика на гетите е идентичен на този на траките под римска власт, често тези наши деди, които са надигали глава срещу римската окупация са наричани слави, славени, макар те самите да са се разпознавали под друго име – мизи, дардани, беси.

 

Същото важи и за територията на Гърция. След отслабването на римската власт, тези наши предци обитаващи южните Балкани въстават борейки се за независимост и веднага биват заклеймени за славени-Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλοβηνοι, Σθλαβηνοι - врагове на империята. Реално няма нашествие на северен народ на територията на Гърция през VI-VII в., а доказателствата за това са хиляди. Проблемът е, че както лингвистите, така и историците си затварят очите за истината и така позволяват несправедливостта да тържества.

 

Нека да се запознаем с подробностите и да видим колко нови са така наречените славянски названия от територията на Гърция. Ако те са действително нови и са наложени едва след VI-VII в., то не би трябвало да има техни паралели в тракийската ономастика от ранната и класическата Античност. Реалността обаче показва нещо съвсем различно.

 

Фасмер тълкува намиращият се в Гърция топоним Бабо с думата баба-стара жена: “Βάβω Hügel in der Gegend von Kotortsi, Katsanochoria, s. HX VIII 100. Dort die Erklärung: ἀπὸ τὸν ἐπ᾽ αὐτοῦ (scil. τοῦ λόφου) κείμενον λίθον ὁμοιάζοντα πρὸς γραῖαν. Also zu slav. baba »altes Weib«.” Тълкуването е вярно, но тракийско име Баба/Bαβα е регистрирано в надписи от VIII в. пр. Христа – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Немският лингвист смята, че регистрираният на територията на южните ни съседи топоним Бела притежава значението бял: “Βελᾶ: τὴν Βελᾶν ON im Epirus, s. Epirotica Fgm. 2 ed. Bonn. S. 229, 2. Der Ortsname hängt wohl zusammen mit Βελλᾶς, Μονὴ Γνενεθλίων Θεοτόκου im Kr. Joannina (Lex., A.), und ist am ehesten mit slav. *Bělabělъ »weiß« zu erklären. И този път тълкуването е вярно, но не може да се говори за ново име, защото още през V в.пр. Христа Херодот пише за планината Беласица, наричана по негово време Ὄρβηλος – Her.V.16. Според акад. Георгиев, елементът белос/βηλος, βηλον съотвества точно на българското прилагателно бял (Георгиев, 1977, с.33). Херодот пише около 1130 години преди времето на княз Аспарух.

 

При тълкуването на намиращият се на територията на Гърция топоним Бергос, Макс Фасмер използва българската дума брег-бряг: “Βέργος ein Berg bei Kerasovo, Kr. Konitsa, s. HX IX 221. Aus slav. *bergъ, skr. brȉjeg, bulg. Brěg.”. Отново правилно тълкуване, но названието просто няма как да е ново, защото в тракийската ономастика срещаме Бергуле/Bεργούλη, Берге-полис/Bεργε-πολις, а елементът бива отъждествен със стблг. брѣгъ-бряг (Георгиев, 1977, с. 68). Споменалият Bεργε-πολις Клавдий Птолемей твори през II в., около 500 години преди княз Аспарух.

 

Името на разположената в Гърция Горица, Фасмер тълкува с българската дума гора-гора, планина: “Γορίτσα Joannina (Lex.). Aus slav. Gorica, sehr häufig in skr., sloven. und bulgar. Namen. Vgl. Kretschmer Archiv 27, 235. Die Bedeutung ist »Berg« oder »Wald«: bulg. gorá »Wald, Berg.”. Тълкуването е съвършено вярно, но не и датировката. Причината за това е проста, сродно име намираме в тракийската ономастика от времето на класическата Античност. Става дума за град Гарескос, а и за пеоните гарески. Γαρησκός е споменат от Страбон около 650 години преди времето на княз Аспарух. Важна подробност е това, че в отличаващите се с голяма архаичност родопски диалекти все още се среща думата гарица-горица, а и самият град Гарескос е в същата тази област, в която тези наши диалекти се говорят.

 

За името на намиращата се в Гърция област Доляне Фасмер дава тълкуване доляни-обитатели на долини: “Δόλιανη ON, Kr. Joannina (Lex.), dafür bei Philippson, Epirus 210 Doljaná. Urkundlich a. 1361: Δολιανοί pl. »locus Epiri districtus Bagenetiae«: τοὺς Δολιανούς s. Mikl.-Müller III 127, Solovjev-Mošin 234,36. Nach Hilferding I 287 aus altslav. Doljane »Talbewohner«, zu dolъ »Tal.”. Интерпретацията на немския учен е вярна, но отново датировката куца. Едва ли Фасмер не е чел за споменатите от Страбон траки Δολίονες, чието име означава обитатели на долини. Напомням, че Страбон твори около 650 години преди времето на княз Аспарух.

 

Много интересен топоним е Каминица, естествено името няма обяснение на гръцки, макар да се намира на гръцка територия. За пореден път Фасмер дава правилно тълкуване с каменен, каменица: “ Καμινίτσα eine Gegend bei Exochi, Kr. Konitsa, s. HX XII 209. Auch als »steinige Gegend« von slav. Kamenica.”. За жалост, за пореден път лингвистът не споменава сродният, но много по древен, споменат от Омир и др. хидроним Скамандър познат още като Камандър/Κάμανδρος. Цитиращ акад. Георгиев Леонид Гиндин представя аргументацията на нашия учен, който смята хидронима за фригийски, тракийски, или даже илирийски, извеждайки го от ие. *kāmŏn-drowo-sStein fluß”. Първата част е изведена от праслав. *kamy, -ene, като е споменат големия брой на хидроними с този компонент. Гиндин добавя и още един аргумент на Георгиев, а именно това, че в долното си течение на Скамандър преминава през област наречена Kavalidağ “Stein, Felsberg” (каменна, скалиста планина бел.авт.)  (Гиндин, 1981, с.131-132). Излишно е да се уточнява кога е живял Омир и колко преди него е съществувало обяснимото на български език име на река Камандър.

 

Не е ли удивително как дори когато тълкуват определени топоними и хидроними от територията на Гърция с български думи, специалистите забравят, че има сродни, но забележително по-древни топоними и хидроними. За какъв нов народ и за какво нашествие в земите на Гърция може да се говори, ако се знае, че трако-пеласгите са най-старите поселници на южните Балкани, че ние сме техни наследници, а датираните най-рано VI-VII в., български названия на селища и местности от територията на Гърция притежават смайващо стари паралели?

 

Да обърнем внимание и на няколко карти. През 1830 година южните ни съседи получават своята свобода, не без участието на много българи. На карта от 1860 година територията притежавана от гърците е сравнително скромна – предимно Пелопонес.

 


Изображение базирано на картата на Мичъл от 1860 година.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/1860_Mitchell_Map_of_Europe_-_Geographicus_-_Europe-m-63.jpg

 


През 1871 г., около 40 години след освобождаването на Гърция, територията на тази държава е същата.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/dd/Europe_1871_map_en.png

 


През 1890 г., Гърция вече се е поразширила на север.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8b/Europa_1890.jpg

 


През 1915 г. южните ни съседи вече са получили значителна допълнителна територия благодарение на великите сили.

https://i.pinimg.com/originals/08/21/65/0821653df1fec590902fb812771b016a.jpg

 


През 1930 г., Гърция вече е голяма, стотици хиляди българи са подложени на жесток геноцид – нашите братя и сестри биват зверски избивани или прогонени от родните си места.

https://i.pinimg.com/originals/89/a2/64/89a26421f7ec5829221bacc19bb5da0b.jpg

 

След 1944 г., геноцидът над българското население продължава. Сънародниците ни останали под гръцка власт са потиснати и с ограничени права. За властите те са само славяноезични елини. За реалния обхват на страданията  българите в Гърция можем само да гадаем, но едно е сигурно – без действия от страна на държавата ни, тези наши сънародници ще бъдат напълно асимилирани.

 

Трагедията на българите от Беломорска Тракия, Македония, а и други области на южните Балкани биха могли да бъдат избегнати. Още в началото на ХХ век родолюбци като Ганчо Ценов, Никола Йонков Владикин, Д.П. Даскалов и др. пледират за местните корени на народа ни, но биват отречени и оплюти от представителите на школата на Златарски, според които старите българи са тюрки.

 

Служейки на чужди интереси и накърнявайки истината, казионните учени от началото на ХХ век реално се явяват съдружници на палачите на българския народ. Ако виждането на Ценов, Владикин, Даскалов и др. бе подкрепено от историците ни и те бяха потърсили подкрепа на запад, дори да не бихме получили пълно признание, дори да не бяхме получили Тесалия, Епир и т.н., поне нямаше да има условия за етническото прочистване над сънародниците ни от Беломорска Тракия и Македония.

 

Избитите наши сънародници не можем да върнем. Няма как да се компенсират и неописуемите страдания на прогонените от родните си места българи, но поне можем да сторим нещо за признаването на истината за корените ни и така да избегнем асимилацията на останалите на територията на Гърция наши сънародници. Ако изоставим своите на милостта на чуждите, то какви българи сме!

 

 Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977.

2.Гиндин Л., Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981.

3.Vasmer M., Die Slaven in Griechenland Mit eine Karte, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941(Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970).

4.Claudii Ptolemaei Geographia, ed.C.F.A. Nobbe, T.I, Lispiae, sumptibus en typis Caroli Tauchnitii, Lipsiae, 1843.

5.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996.

6.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995.