15.10.2020 г.

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА КАЗИОННАТА НАУКА – КОШМАРЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Имал съм възможност да разговарям с наши историци, археолози, музейни работници.Те, както и останалите представители на обществото са хора с различен характер, интелект и манталитет. Някои могат да бъдат наречени благи, на други по-подхожда определението плахи, а съществуват и такива, за които най-добре пасва думата нагли.

 

Най-продуктивните разговори са тези проведени в тесен кръг. Тогава всеки се отпуска и казва много повече неща. Дори през 90-те години, когато все още нямаше проведени генетични проучвания, някои наши историци и археолози бяха готови да приемат, че във вените на повечето българи тече кръвта на старите балканци влезли в историята под името траки.

 

По време на кратка беседа, един историк сподели с мен следното: “Логиката ме кара да мисля, че траките не са изчезвали, ами са с ново име през 681 година. Не може огромен стар народ да се изпари, на негово място да се появи друг, различен нов народ, а керамиката, погребенията и външния вид на населението на същата територия да останат същите.

 

Когато предадох думите на този човек на негов колега, реакцията бе следната: “Гледай сега, не вярвам прабългарите да са тюркски номади, но да ги приема за траки ми идва нанагорно. Ако се опиташ да прокараш такава теза в научните среди, старите кадри ще те разкъсат жив. Това са хора с връзки, много здрави връзки и е голяма грешка да им се пречкаш.

 

Излезе, че престижа на старите кадри се явява основен критерий при приемане или отричане на определена информация. Пасва ли нещо на старите виждания – то е истина, но оборва ли нещо това, което е общоприето – трябва непременно да се отрече и обяви за несъстоятелно. Поне за мен – това е доста притеснителна ситуация, която не би трябвало да е допустима в научните среди. За жалост обаче – тя е реалност.

 

След общуването с благия и плахия представител на историческата наука се сблъсках и с други нейни представители. През 2009 година започнах да публикувам в blog.bg и не след дълго се появиха анонимни коментатори, чиито изявления бяха изпълнени със злоба. В някои случаи бе премината не само границата на приличието, но и на закона. Имам предвид многобройните заплахи за бесене, изкарване на червата, обезглавяване.

 

В началото не им обръщах внимание защото знаех, че немалко лабилни хора се включват във форуми и блогове не да защитят дадена позиция, а, за да получат необходимото им внимание. Такива обикновено мирясват за месец-два. При мен обаче положението бе различно – атаките продължиха няколко години. Това показа ясно, че не се касае просто за лабилни индивиди, а за хора, които смятат интересите си за застрашени и поради това реагират така остро. Най-гневен и злобен е този, когото са изобличили.

 

Не всички противници бяха анонимни, някои коментираха открито и без стеснение защитаваха наложената от Златарски теза за тюркските корени на старите българи. Тези, които не криеха името и лицето си, се държаха сравнително спокойно и културно, макар в доста случаи да реагираха с раздразнение когато представях факти, които те не можеха да оборят. В някои случаи пък – когато моята информация променяше не просто детайли, а разрушаваше напълно старите виждания, не идваше никаква реакция.

Противниците ми се оттегляха тихо осъзнавайки, че критиката им само ще привлече вниманието на публиката и още повече хора щяха да научат за неудобните данни.  

 

С течение на времето събрах доста съмишленици и с тяхна помощ узнах кои са някои от хората чернещи и заплашващи ме. Оказа се, че едни са учители, а други доценти в университети в София и Шумен. Обикновено очакваме културно, спокойно поведение и аргументирана дискусия когато общуваме с такива хора, но навярно анонимността, им бе дала смелост да пробудят бесовете в себе си.

 

Разбрах и друго, а именно това, че плахият историк, с когото разговарях преди да започна да пиша в блога е прав. Част от противниците ми наистина се оказаха влиятелни хора – свързани със старата ДС и все още притежаващи връзки. За някои дори се носеха слухове, че са свързани и с чужди разузнавателни служби.

 

Съвсем нормално е историците, археолозите и дори езиковедите да се страхуват от индивиди, които лесно могат да сложат край на кариерата им и да ги обрекат на бедност и забвение. Страхът е реален и предпазливостта на много наши учени е напълно разбираема.

 

Реално, общоприетите и превърнали се в догма виждания за етногенезиса на народа ни се поддържат от сравнително малка група хора. Надеждата, че след като остареят прекомерно, те ще напуснат руслото на науката е само една химера.

 

Промяна няма да дойде, защото въпросните индивиди взели активно участие в манипулирането на историята ни, са се погрижили да си създадат заместници. Подбрани са разбира се не най-способните, а най-послушните, подбрани са дребните душици, кариеристите, неспособните на критическо мислене индивиди.

 

Избраниците не могат да създадат нищо оригинално, не са в състояние да изградят своя, прогресивна работа, но недостатъците си те компенсират с фанатизирана, яростна поддръжка на казионната наука, а доволните стари кадри се отплащат с гарантиране на работното място и лесната заплатка.

 

Новото поколение защитници на догмите е лишено от въображение, лишено е от съвест, култура. Оставам с впечатление, че някой е създал специални инструкции, по които избраните да се водят. В продължение на доста години събирах данни за способите на моите противници и стигнах до извода, че те наистина действат по някакво ръководство. Просто няма как да си обясня по друг начин повтарящите се методи на тролове (анонимно коментиращи) и млади историци и археолози. Сякаш някой стар представител на казионната наука е създал десет свещени заповеди, които всеки желаещ да има добра кариера трябва за спазва. Ето ги и заповедите:

 

1.Не признавай за прави други хора освен твоите доценти и професори, дори някой друг да представя по-ясни, по-точни и по-убедителни аргументи.

 

2.Не приемай в никакъв случай ничие друго виждане, освен това на твоите доценти и професори, те са винаги безгрешни: в миналото, понастоящем и в бъдеще. Те, те, те и само те са способни да видят истината, никой друг.

 

3.Само работите на казионните историци и археолози са научни, всичко останало е псевдонаука – повтаряй това колкото може по-често, наблягай на това, че имаш диплома, наблягай, че тя те прави прав и безгрешен: в миналото, понастоящем и в бъдеще.

 

4.Наричай доказателство само това, което подкрепя теориите на твоите доценти и професори, всичко останало, колкото и да е убедително  то – трябва да се обяви за фантазия, измислица, несъстоятелно.

 

5.Корените на българския народ трябва да бъдат поставени колкото може по-далеч от Балканите, желателно е Памир, Тибет и Сибир, но и Кавказ е приемлива опция.

 

6.Премълчавай и игнорирай резултатите от няколко мащабни генетични проучвания, които доказват, че вижданията на казионните историци и археолози са грешни.

 

7.Клевети, обиждай и се подигравай на всеки, който не е съгласен с казионните историци и археолози.

 

8.Ако ползваш работа на някой казионен учен, ти си длъжен винаги да се съгласиш с абсолютно всичко, не посочвай никога грешки и недостатъци – такива няма, не е имало и не може да има.

 

9.Дори недоказаната информация, според която старите българи са нашественици на Балканите трябва да се счита за неоспоримо доказателство – истина, която не подлежи на съмнение, проверка и промяна – нито сега, нито в бъдеще. Старите българи трябва да бъдат изкарани номади командвани от живеещи в юрти канове, Плиска и Преслав не са строени от местни хора, а от арменски, сирийски и всякакви други майстори, нищо, че няма никакви сведения за това – щом казионната наука го казва – значи е вярно, било е вярно в миналото, вярно е сега, вярно ще и в бъдеще.

 

10. Направи си колкото може повече профили във Фейсбук, за да можеш с тях да защитаваш казионната наука, с всеки профил убеждавай, че само казионната наука трябва да се приеме насериозно, само работите на казионните учени са стойностни и трябва да се защитават със зъби и нокти.

 

 

 

Сигурен съм, че немалко хора ще избухнат в смях когато прочетат десетте заповеди на казионната наука, но всъщност работата не е за смях, а за плач. Причината е, че се касае за една сравнително дълга традиция. Това личи от думите на великия родолюбец д-р Ганчо Ценов. Той с огорчение сподели следното : "Как се избира в България професорския персонал? В България не става избор, или подбор, защото няма подготвени кандидати за това. В другите страни Министерството на науката се грижи за прираста на университетския преподавателски персонал. Подготвят се доценти и извънредни професори и то в голямо количество, та като се освободи някоя катедра, да може да се направи избор между мнозина, често между стотина кандидати, от които се избира най-достойният. В България тази класа не съществува, Министерството не я е създало, защото него, както казахме, науката не го интересува...Защо няма кандидати? Защото никой не ги е създал. ЗАЩОТО НИКОЙ МЛАД БЪЛГАРИН, КОЙТО НЕ СЕ ПОЛЗВА С ЛИЧНИТЕ СИМПАТИИ НА ПРОФЕСОРА, С ЧИЯТО СПЕЦИАЛНОСТ ИСКА ДА СЕ ЗАНИМАВА, НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПОСВЕТИ НА АКАДЕМИЧНА КАРИЕРА, ПОНЕЖЕ ТОЙ НЕ САМО НЯМА ДА БЪДЕ ДОПУСНАТ ДО УНИВЕРСИТЕТА, НО ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАН И ИЗВЪН УНИВЕРСИТЕНА..." – Д-р Ганчо Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Изд. Златен Лъв, Пловдив, 1998, с.221.

 

 


Успехът на малка група бездушни човечета се дължи не толкова на това, че дълго време са контролирали и ограничавали колегите си историци, археолози и езиковеди (а и продължават да го правят потискайки талантливите учени). Не, успехът на тези, които са допринесли за налагането на вредните лъжи в нашата история се дължи на това, че те съумяха да си подготвят заместници.

 

Старите кадри, от които моят събеседник се плашеше, все още разполагат с огромно влияние, те ще предадат това влияние на послушниците си, но и ще ги уверят, че могат да разчитат и на подкрепа от чужбина. А тя при нужда ще дойде, защото великите сили участвали в създаването на заблудите в нашата история имат интерес статуквото да се запази.

 

За една група е важно гетите да са се изпарили в нищото, а готите да бъдат изкарани на всяка цена германи.

 

За друга група е важно да остане в сила вярването, че прародината на славяноезичните народи е в Припятските блата на Украйна.

 

За трета група е важно гърците да останат на своя пиедестал и никой да не оспорва, че траките са им дали култура и знания.

 

За четвърта група е от жизнена важност никога да не се разбере кой и как е организирал геноцида над дедите ни влезли в историята под името траки.

 

Ясно е, че заинтересуваните истината да не излезе на бял свят са много и както у нас, така и в чужбина историци, археолози и езиковеди следват не принципите на науката, а се водят от политическата конюнктура. Борбата не е между Давид и Голиат, а между Давид и легион от Голиатовци. Това разбира се не бива да ни обезкуражава, напротив – трябва да ни мотивира да се борим още по-упорито за истината.

 

Тя засяга не само разкриването на приноса на дедите ни в оформянето на европейската култура, но и очистването на името на далечните ни предци от натрупалите се лъжи. Тези, които направиха нашето съществуване възможно, не бива да бъдат оставяни да тлеят в небитието, а трябва да бъдат поставени на пиедестала, който заслужават.

 

 

11.10.2020 г.

ЗА НАШИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ ОТ МАКЕДОНИЯ

 

Напоследък доста хора от Македония коментират в блога ми и задават различни въпроси. Хора със запитвания срещам и във Фейсбук. Поради това реших за пореден път да представя виждането си за това що за народ са старите македонци и каква е връзката им с населението на България – древното и днешното.

 

Нека да започнем първо с информацията от ново време. Преди време, през 2012 година излязоха резултатите от генетични проучвания на населението на Македония. Те бяха оповестени и от нашата преса: Македонците имали ДНК като на българите, вестник СЕГА, Брой 4298 (18) 23 Януари 2012

http://old.segabg.com/article.php?id=586070

 

Този резултат не би трябвало да е изненада за тези, които са запознати с антропологичните проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ век. В тези проучвания са използвани краниметрични и серологични изследвания на хора както от територията на България, така и от територията на Македония.

 

Въпреки променената политическа конюнктура, в резултатите от 1959 година няма и загатване за това, че населението на Македония е различно по произход от българското. Напротив, въпреки политическия натиск по това време, антрополозите пишат за твърде голяма близост между населението на България и Македония. Единствената разлика е в средния ръст, като това се обяснява лесно с повишаване на ръста на балканското население в посока север.

 

Дали две групи хора спадат към една общност се определя освен от антропологичния тип и гените, така и от езика, който въпросните хора говорят. През 1978 година излиза работа на наши учени, целяща да сложи край на манипулациите относно характера на езика на жителите на Македония. Аргументите на лингвистите са пределно ясни. Част от тях представям с приложен линк водещ към електронен вариант на въпросната работа:

 

“Българският характер на диалектите в Македония още през Средновековието е бил подчертаван по различни поводи от византийски и западноевропейски хронисти, историци и пътешественици (Теофилакт — XI в., Роберт Реймски — XI в., Лоренцо Бернардо — XVI в., и др.). В по-ново време от по-голямо значение за посочване на народностния характер на населението и говорите от тази географска област са констатациите на най-добрите представители на славистичната наука в чужбина.

 

Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на X. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско). Той намира за особено чист българския език в четириезичния гръцко-влашко-българско-албански речник на арумънския просветител хаджи Даниил, поместен в неговата книга Дидаскалия (Είσαγωγικη διδασκαλία).” -c. 21

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

 

“В руската лингвистична наука въпросите на българската диалектология в Македония са разработени доста детайлно. Началото поставя бележитият учен славист В. Григорович, който в своя труд „Очерки путешествия по европейской Турции” (Москва, 1848) посочва, че западните говори обхващат „цяла Македония до Доспатските планини и на север от тях включват част от Крайдунавска България до самия Видин”, а източните— „на изток от Доспат и на север и юг от Балкана”. ..

Въз основа на диалектни особености в езика на първите книжовници Селишчев прави забележителна оценка на ролята на Македония в културната история на българския народ: „Македония е люлката на старата и новата българска писменост. Македония е люлката на Българското възраждане. Оттук са излезли ранните будители на българския народ” (там, стр. 283). Тук Селишчев е имал пред вид такива просветители като братята Д. и К. Миладинови, К. Пейчинович, Партений Зографски, Райко Жинзифов и др., които имат ясно съзнание за границите между език и диалект, народност и етнична група. “ – c.23

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

 

Умолявам всички заинтересовани да прочетат цялата научна работа и да се запознаят с представените там факти. Позволявам си да представя още един цитат, който се явява и заключение на лингвистите:

“В своя многовековен исторически път славянското население на географската област Македония е било българско и е говорило на български език. Диалектите в разглежданата област по своя лингвистичен характер са български. Те са естествено продължение от говорите в границите на НР България, с които образуват една неразкъсваема лингвистична цялост.Новата писмена норма, създавана в СРМ върху базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език [1]  не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване през 1944 г. не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност [2], но и защото всички най-важни нейни черти (определяни от създателите ѝ като специфични) са типични за големи говорни области на територията на НР България [3].” -c.43

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_3.htm

 

За обичаите на населението от Македония е излишно да се говори – те са идентични на тези от България. Този факт, а също така общите корени на езика, огромното сходство по отношение на антропологичен тип и гени, са необоримо доказателство за това, че населението на България и Македония има едни и същи корени.


Колкото до това, че много братя и сестри от Македония се считат за потомци на древен балкански народ – донякъде те имат право да се считат за наследници на старото население на Балканите

Изненадата за мнозина е в това, че жителите на Македония са най-вече потомци не на древните македонци, а на техните съседи и роднини влезли в историята под името траки (а по-късно познати като българи).

Това твърдение може да изглежда странно, но нека да обърнем внимание на историческите извори. Благодарение на Юстин и Помпей Трог научаваме, че най-древното население на Македония са пеласгите, а страната носи името Пеония: " Macedonia was formerly called Emathia, from the name of king Emathion, of whose prowess the earliest proofs are extant in those parts. 2 As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. 3 The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia. "

http://www.attalus.org/translate/justin10.html#7.1


За въпросните пеони, Йоан Цеца и Йоан Зонара изказват твърдение, че в ново време се наричат българи: “Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι”. И друг древен народ явяващ се важен етнически елемент на древното македонско население, е свързан по-късно с българите.

Херодот съобщава, че още преди Троянската война мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) покорили всички траки, а походът им стигнал чак до река Пеней: “Mysians and Teucrians, before the Trojan war, who passed over into Europe by the Bosphorus and not only subdued all the Thracians, but came down also as far as the Ionian Sea and marched southwards to the river Peneios.”– Her.VII.20

https://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7020.htm

Понеже няма сведения някой да е прогонвал мизите (наречени по-късно българи бел.авт.) и пеоните (наречени по-късно българи бел.авт.) от този регион на Балканите, то трябва да приемем, че те остават, смесват се с околните си роднини и се превръщат в един от основните елементи на народа, от който произлизат Филип и Александър Македонски.

Историческите извори показват, че в дълбока древност на територията на Македония са живели траките мизи, пеони и техните роднини пеласгите. Тези хора, а и други техни тракийски роднини са основата на етноса на старите македонци, а и на днешните българи.

Това е една от причините Страбон да употреби израза - Тракия, която днес наричаме Македония: "Iphidamas came, whose grandfather Cisseus "reared him," Homer says, in Thrace, which now is called Macedonia." -Strab.VII, fr.24

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html



Самата древномакедонска столица Пела е обитавана (а и основана) в дълбока древност не от кой да е, а от траките ботиеи: "Pella belongs to Lower Macedonia, which the Bottiaei used to occupy; in early times the treasury of Macedonia was here. "-Strab.VII.fr. 20

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7Fragments*.html


Дори да приемем за момент, че старите македонци са народ, който е напълно различен от траките, то благодарение на събитията от II в.пр. Хр., по-точно опустошителните Римо-Македонски войни, може да се каже, че страната е почти напълно тракизирана.

Bойните с Рим действително редуцират сериозно населението на Македония, като засегната е най-вече благородническата прослойка - хората започнали да се гърчеят още по времето на Александър Велики. За сметка на това в страната са докарани траки, които засилват старият етнически елемент: 

"Now, in the first place, he removed almost the whole body of the citizens, with their families, from the maritime cities, into Emathia, which is its modern name, it was formerly called Paeonia; [4] he gave up those cities to be inhabited by Thracians, and other barbarians, thinking that this kind of people would prove more faithful to him..."- Liv.40.3.3

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D40%3Achapter%3D3



"Then, (in order to restore the former degree of population, which had been diminished by the calamities of war,) he not only caused an increase in the offspring of that generation, by compelling every one [4??] to marry and rear children, but he transplanted a great multitude of Thracians into Macedonia" Liv.39.24.3-4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0149%3Abook%3D39%3Achapter%3D24


Както и да погледнем на нещата, поне от IIв.пр. Хр. населението на Македония не се различава от това на Тракия. След елиминирането на македонската благородническа прослойка от римляните, положението не се променя – в страната живеят малко количество римски колонисти и гърци, докато мнозинството се състои от траки населяващи въпросните земи от най-дълбока древност (мизи, пеони, ботиеи), но и траки депортирани тук в по-късни времена.


Тракийските корени на населението на Македония се потвърждава не само от историческите извори, но и от религията на старите македонци. Те почитат Тракийския Херос, Дионис, Кибела, Бендида, Кабирите и т.н. Това са несъмнено тракийски божества. 


Монета на Александър Велики, с иконография типична за Тракийския Херос


Съществуват дори ясни сведения за това, че Олимпия – майката на Александър Велики е била посветена в мистериите на посветени на Орфей Дионис:

 “But concerning these matters there is another story to this effect: all the women of these parts were addicted to the Orphic rites and the orgies of Dionysus from very ancient times (being called Klodones and Mimallones)1 and imitated in many  p229 ways the practices of the Edonian women and the Thracian women about Mount Haemus8 from whom, as it would seem, the word "threskeuein"2 came to be applied to the celebration of extravagant and superstitious ceremonies. 9 Now Olympias, who affected these divine possessions more zealously than other women, and carried out these divine inspirations in wilder fashion, used to provide the revelling companies with great tame serpents, which would often lift their heads from out the ivy and the mystic winnowing-baskets,3 or coil themselves about the wands and garlands of the women, thus terrifying the men.” - Plut.Alex.I.2.7.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/alexander*/3.html



Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи кика


Майката на Александър Велики - Олимпия води произхода си не от кой да е, а от Пир – синът на Ахил Пелеев, същият Ахил Пелеев, за когото Йоан Малала твърди, че предвождал мирмидони, наречени в ново време българи.

 


http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_208.html

 

Както виждаме – нашите братя и сестри от Македония имат правото да се считат за древен народ, но точно това право определя и общите им корени с населението на България.

Ако не бяха лъжите на бездушните политици и продажните историци, които с писалки унищожиха старите народи на Балканите и пак с писалки създадоха, докараха "нови народи", днес никой не би се съмнявал, че българи и македонци са чеда на един и същ народ. Не би имало неразбирателства и дрязги, не би имало спорове прерастващи в обиди.


Скъпи братя и сестри от Македония, миналото ние не можем да променим, но можем да повлияем настоящето, а с това и бъдещето. Не е нужно винаги да се съгласяваме едни с други, но запазвайки уважение и любов едни към други, рано или късно ще стигнем до разбирателство. To е не просто нужно, но дори е животоспасяващо. 

Над Европа и най-вече над Балканите са надвиснали черни облаци – толкова черни, както никога в историята ни. Това, че огън ще пламне и ще стане страшно е вън от всяко съмнение, вън от всякакво съмнение е и, че идват нови ужасни страдания и изпитания. Дали обаче ще съумеем подобно на дедите си да се надигнем от пепелищата и да се възродим, да започнем отново давайки бъдеще на децата си – това вече зависи от наличието на добра воля, от желанието да си подадем ръка днес, за да можем скоро да посрещнем идните неволи заедно и заедно да ги преодолеем.

 

 

4.10.2020 г.

ТРАКИТЕ В СРЕДНА И ЗАПАДНА ЕВРОПА ПО СВЕДЕНИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ

Повечето от нас свързват името на далечните ни деди предимно със земите между река Дунав и Бяло Море. Това несъмнено е най-древната територия обитавана от предците ни влезли в историята под името траки. Има обаче и други региони, в които старите балканци се заселват оказват влияние над местното население. За тракийското присъствие на север от Дунава и Черно море съм писал неколкократно. А и имената на управляващите Боспорското царство владетели Спароток, Берисад, Рескупорис, Котис, Реметалк са безспорно тракийски.

 

Паметници с изображения на Тракийския Конник, Крим (по Олга Дашевская)

В работите си съм представял също и сведения за траките в Кавказ. Позовавайки се на сведения на учени като Джаукян, Карагезян и др. посочих конкректо за кои траки става дума: абанти, армено-халиби, трери, скаи, сарапари. Неколкократно съм писал и за държавите на фриги и витини в Мала Азия, за бебриките, меоните, а и обитаващите земите край Олимп мизи наречени в по-късни времена българи. Споменавал съм и локализираните от Плиний край Бактрия траки сарапари (клон на траките сарапари от Армения бел.авт.), а и намиращите се недалеч от тях кикони.

 

Добре е да се обърне внимание и на тракийското присъствие в Средна и Западна Европа – важна, но незасегната от нашите учени тема. Историческите извори хвърлящи светлина по този въпрос са ясни, принадлежат на основни автори, но по една или друга причина не са популяризирани у нас. За древна фригийска миграция в посока запад споменава Павзаний в работата си “Описание на Гърция”. Старият автор твърди, че фригите от териториите край река Скамандър в Троада са дошли на остров Сицилия: “Sicily is inhabited by the following races: Sicanians, Sicels, and Phrygians; the first two crossed into it from Italy, while the Phrygians came from the river Scamander and the land of the Troad.” Paus. 5.25.5-6

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0160%3Abook%3D5%3Achapter%3D25%3Asection%3D6

 

Фригийски монумент, изобр. China_Crisis - Own work  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/MidasSehri.Tomb.jpg/1280px-MidasSehri.Tomb.jpg


Пристигането на фригите в Сицилия е станало най-вероятно недълго след Троянската война. По това време в западна Мала Азия вилнее чума и не е никак чудно, че хора от засегнатите региони търсят далеч на запад нови територии за заселване. Тукидид споменава за мигранти от Троада (а е добре известно, че в далечното минало имената фриги и трояни са използвани като синоними бел.авт.): “After the taking of Illium, certain Trojans, escaping the hands of the Grecians, landed with small boats in Sicily. “ – Thuc.VI.2

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Thuc.%206.2&lang=original

 

За траки истрии – xopa обитаващи земи между Алпите и Адриатическо море пише Скимнос Хиоски:  ΘρᾶκεςἼστριόι λεγόμενοι -Perieg.398. Tраките истрии са познати и на римския автор Тит Ливий, който ги определя като съседи на илири и либурни, а и като жестоко племе прочуто с пиратската си дейност:  “…countries occupied by the Illyrians, the Liburnians, and the Histrians, savage tribes chiefly notorious for their acts of piracy.” - Liv.10.2.4.

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:abo:phi,0914,00110:2:13

 

Дали истриите действително са се занимавали с пиратство, или просто са защитавали територията си от намиращата се в експанзия Римска Република е трудно да се каже. В работата си “Ethnography of Europe” Джеймс Причард споменава твърдението на Скимнос, а и изказва предположението, че истриите са тракийски колонисти от земите край Дунава (наричан в древността Истър бел.авт.) – Ethn. с.470. Кога истриите са се заселили на запад от Балканите не е ясно, но във всеки случай е преди IV в.пр. Христа – кампанията на Клеоним от Спарта.

 

Страбон също дава информация за истриите, без обаче изрично да ги причислява към траките: “В описанието си на Италия казах, че истриите са първият народ по илирийското крайбрежие; тяхната земя е продължение на Италия и на земята на карните; и по тази причина сегашните римски управители са изтеглили границите на Италия чак до Пола, истрийски град.” Геогр.7.5.3

https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c5/

 

Heдалеч от истриите, на запад от тях са се заселили други траки, чието име за жалост не знаем, но със сигурност те са били голяма и влиятелна група както ще разберем след малко. Страбон, цитиращ писалия преди него Меандрий, разказва за миграция на траки и енети след края на Троянската война. Старите роднини и съюзници ce установяват в покрайнините на Адриатическо море: “Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias…”-Strab.XII.3.25

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html

 

Тточно тези траки са дали името на Адриатическо море, като първоначално названието е важало само за река с име Атрианус, но в последствие започва да се прилага за западните покранйнини морето между Балканския и Апенийнския полуостров, и в крайна сметка за цялото море – Адриатическо.

 

“Adrias is also the name of the sea as a whole. According to Theopompus, the first name came from a man,74 a native of Issa,75 who once ruled over the region, whereas the Adrias was named after a river.76 ” -Strab.VII.5.9

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note-link76

 

76 Called by Ptolemaeus (3. 1. 21) “Atrianus,” emptying into the lagoons of the Padus (now Po) near the city of Adria (cp. 5. 1. 8), or Atria (now Atri). -Strab.VII.5.9/76

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0198:book=7:chapter=5#note76

 

Названията Адрия и Атрианус са сродни на тракийските Адрамит (град на мизите наречени по-късно българи бел.авт.) и намиращата се в Мизия река Атрус (Янтра), за чието име още през XIX век Томашек предлага тълкуване с със slav. edrŭ (стблг. ѩдръ-бърз бел.авт.) и др. -Tom.II.2.92.

 

Адриатическо море мие бреговете на Апенинския полуостров – родината на римляните - господарите на цивилизования свят по време на Античността. Дълги векове името на Рим е символ на могъщество и култура, но самото селище е основано от преселници дошли от Балканите. Разказвайки за живота на Ромул Плутарх споменава на първо място преданието за основаването на Вечния град от пеласгите: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.” – Plut.Rom.I.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

 

На запад от Апенинския полуостров е Лигурия, която както подсказва името ѝ е обитавана от народ носещ името лигури. Техният произход е неясен на старите автори, но се знае, че лигурите не са келти, не са част от етруските или някой друг италийски народ. На помощ идва едно сведение на Макробий за траки наречени лигури: “Nam Aristoteles, qui Theologumena scripsit, Apollinem et Liberum patrem unum eundemque deum  p169 esse cum multis aliis argumentis adserat, etiam apud Ligyreos ait in Thracia… ” -Macr.Sat.I.xviii.1.  .

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Macrobius/Saturnalia/1*.html

 

През земите на тези обгърнати с мистерии хора тече река с название Вар (Var), a то е идентично на името, което обитаващите земите на север от Черно море хуни (реално тракийските роднини скитите) употребяват за река Днепър: “…river Danaper, which the Huns call in their own tongue the Var.”-Jord.(269)

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#LII

 

Ценната информация не е изнасяна никога от казионните учени. Всъщност дори да са знаели за това, че хуните използват име за река, което е идентично на име от речника на древен европейски народ, поддържащите порочните теории историци, не биха желали да си вкарат автогол с представяне на данни оборващи вижданията им.

 

Нека обаче продължим с тракийските преселения в Западна Европа. Преди доста време останах силно изненадан четейки Страбон, който описва земите на Галия. Старият автор споменава за остров при устието на река Лигер (Лоара бел.авт.), който е обитаван от жени обсебени от Дионис и почитащи този бог със свещенодействия:

“there is a small island, not very far out to sea, situated off the outlet of the Liger River; and the island is inhabited by women of the Samnitae, and they are possessed by Dionysus”-Strab.IV.4.6.

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/4D*.html

 

Не по-малко бе учудването ми при прочитането на книга на Стюърт Пигот за друидите. Там бе цитиран старият автор Иполит, според когото келтските друиди (свещеници бел.авт.) са инструктирани от ЗалмоксисThe Druids, c.102. Ако келтите са повлияни както от учението на Залмоксис, така и от доктрината изповядвана от поклонниците на бог Дионис, то това означава, че в Галия е имало поне две сериозни вълни на тракийско влияние. За жалост тази тема, колкото и да е важна, е останала непроучена.

 

Ha юг от Галия е Испания, през чиято територия тече река Ебро – име идентично на тракийската Еброс (Марица бел.авт.), като това не е никак случайно. В северните части на Испания пък са разположени Пиринеите – планини, за които в далечното минало се е вярвало, че са кръстени на Пирена – дъщеря на цар Бебрик. Името на този владетел най-вероятно идва от названието на хората, от които той произлиза – бебриките. За траки бебрики обитаващи Мизия пише Страбон: “Bebryces, who took up their abode in Mysia before these people, were also Thracians, as I suppose.” -Strab.XII.3.3

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html


Меч от земите на древна Испания, приликата с тракийския копис е очевидна, изобр.
Ángel M. Felicísimo from Mérida, España - Falcata ibérica  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/58/Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg/320px-Falcata_ib%C3%A9rica_%2829158730100%29.jpg


Племе с име подобно на бебриките населява и Британия, става дума за биброките. Техни роднини са бригантите, за които Робърт Хенри смята, че са потомци на фригите (чието древно име според Херодот е бриги бел.авт.) – History of Britain, c.178.

 

Ето какво излиза – не само римляните са успели да разпростират от Британия до Кавказ и Каспийско море. Доста по-рано дедите ни влезли в историята под името траки са проникнали в Средна и Западна Европа, Северна Африка (там са обиталищата на гетулите), Кавказ (станал дом на траките абанти, трери, скаи, халиби), Бактрия, а и Индия, чиято цивилизация е положена от тракиеца Дионис.

 

Ако за гръцките колонии и римската експанзия са изписани томове и се говори често, защо за древните преселения на далечните ни предци не се знае почти нищо? Не влиза ли в задачата на траколозите и историците това - да проучат старите извори и да популяризират важната за нас информация?

 

Най-големите беди на един народ идват от ренегатите – родоотстъпници избрали да служат на други хора. Основната причина за появата на ренегатите е непознаването на корените на собствения си народ. В желание да оцелеят и да са част от нещо велико, да са част от силна и влиятелна група, някои избират страната на чужденците, а това не би се случило, ако тези, които обръщат гръб на своите, още от детска възраст бяха закърмени не само с родолюбие, но и със знания, и то знания за силата и деянията на предците.

 

Мислите ли, че коването на лъжи, с които да се омърси името на народа ни e случайно явление? Мислите ли, че фанатизираните опити на фанариотите да издирят и изгорят старата ни книжнина са просто нечия прищявка? He, тук се касае за жестока, добре обмислена политика целяща пълното ни заличаване като народ. Историята ни е и нашия корен – това, което ни кара да бъдем верни на собствения дух и стари идеали. Започнеш ли да се кланяш на друг - вече си подписал смъртната си присъда. Поставиш ли чуждото над своето – сечеш корените, премахваш връзката с предците, а без нея е просъществуването е невъзможно.

 

Ето за това е важно да познаваме добре миналото си, да черпим от мъдростта на дедите ни, а и да следваме техния пример. Народът ни е изтърпял много изпитания, а и още много ще изпитания ще дойдат, но тези, които останат верни на себе си ще преодолеят всичко имайки вяра в собствените сили.

 

24.09.2020 г.

ЕЛИНИ, ТРАКИ, БЪЛГАРИ – ИМЕНА НА ЕДИН И СЪЩ НАРОД, ИЛИ ЗАЩО АХЕЙЦИ И ТРОЯНИ ГОВОРЯТ ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК?

 Все повече се убеждавам в правотата на думите на Наполеон Бонапарт. Преди около две столетия, той казва следното: “Qu'est ce l'histoire, sinon une fable sur laquelle tout le monde est d'accord” – Какво е историята, освен измислица, с която целият свят се е  съгласил?

 

Да, звучи абсурдно, но действително определени схващания от историята, макар да са отдавна приети, не са нищо повече от една добре режисирана в нечия полза заблуда. Нека се замислим – как са оформени нашите вярвания и нашите виждания по различни въпроси? Нима училището и университета не са основните фактори? От родителите си приемаме много неща на доверие, но да не забравяме, че съзнанието на майките и бащите ни също е повлияно от образователната система.

 

Веднъж проникнало в съзнанието ни, дадено схващане се загнездва, превръща се в наша истина и ние оказваме упорита съпротива, ако някой, макар да се изказва ясно и аргументирано, се опитва да ни убеди в нещо различно от това, което знаем. Тук е мястото да използвам още един цитат, този път на човек живял в ново време.

 

Известният със своята проницателност Джон Фицджералд Кенеди казва следното: “Често, най-големият враг на истината не е лъжата – преднамерена, коварна и нечестна, а митът – устойчив, упорит, ефимерен. Твърде често ние поддържаме старите виждания на предшествениците ни. Ние предпочитаме по-скоро да се възползваме от удобството на вече създаденото мнение, отколкото да си причиним неудобството на критичното мислене.

 

Преди да преминем към темата за това, кои действително са старите елини, каква е връзката им с траките, а и защо те са наши предци, а не предци на южните ни съседи, нека разгледаме няколко отдавна наложени и общоприети заблуди.

 

Понастоящем ние смятаме ирландците, шотландците, уелсците и бретонците за келти. Езиците им отдавна са класифицирани като принадлежащи на келтската езикова група. В миналото се е вярвало, че ирландците, уелсците и др. са роднини на обитавалите Галия келти, познати още като гали, но проучвания от ново време показват, че това не отговаря на истината. Обитаващите Британските острови народи са само повлияни от живелите по времето на Античността,  на територията на Франция, Белгия и Испания келти.

 

Благодарение на работа на Саймън Джеймс разбрах, че ирландците, шотландците и др. са наречени келти едва през XVI и XVII век, или с други думи – повече от 2000 години след времето когато старогръцки автори са писали за келтите.

 

Причината, поради която Джордж Бюкянън и Eдуард Луид обявяват своите сънародници – шотландци и уелсци за келти, са езиковите прилики на шотландския гаелски и уелския с келтския говорен от старите гали.

Езиково влияние и общ произход обаче са две напълно различни неща. В Мозамбик се говори португалски език, но този факт не прави автоматично африканските жители на страната народ делящ един произход с имащите европейски корени португалци.

 

Друга отдавна наложена заблуда засяга отново хората, които ние считаме за келти, а именно шотландците. Тяхната народна носия е добре известна, великият актьор сър Шон Конъри се е явявал многократно на важни събития с килт (шотландска пола). В миналото бях напълно уверен, че този вид облекло е бил типичен за островните келти още от най-дълбока древност. Отново благодарение на работа на Саймън Джеймс, аз разбрах, че шотландския килт е от сравнително ново време и няма нищо общо със стария национален костюм, който за мъжете е включвал панталон.

 

Иронията е, че килтът е изобретение на англичанина Томас Роулинсън, който бивайки притежател на леярна е искал да направи облеклото на своите шотландски работници по-практично за работа с разтопен метал. До този момент -1730 година, бедните шотландци носят наметало захванато в кръста с колан, а богатите хора ползват панталони. През XVIII век, през така наречения Келтски Ренесанс, килтът става популярен и благодарение на личности като сър Уолтър Скот придобива имиджа на типична шотландска носия.

 

Ако някой не е запознат с тази информация, която може да се срещне в работата на британския учен Саймън Джеймс, не би и повярвал, че реално ирландците, уелсците и шотландците не са келти, не би повярвал и на това, че шотландския килт реално е изобретен от англичанин. Без наличие на алтернативна информация, дори и интелигентен, прогресивен човек би оказал съпротива на твърденията, че шотландците и ирландците не са роднини на келтите,  с които Гай Юлий Цезар води войни.

 

Всъщност, не само информацията е ключ към истината, но и нашата готовност да приемем новите данни, да ги проверим и уверявайки се, че те са достоверни, да си изградим нови представи. Кенеди е прав – веднъж установените вярвания се премахват много трудно. А когато се намират безсъвестни, интересуващи се само от кариерата си хора, които да поддържат старите лъжи, то пътя към истината става още по-труден.

 

Трудното обаче не е невъзможно, а когато истината засяга нашето минало и има потенциала да промени нашето бъдеще към по-добро, то трябва да се действа – решително, упорито, без страх.

 

Ако всеки родолюбив и прогресивно мислещ българин провери представените в тази работа твърдения, ще се увери, че те са правдиви, а с това ще започне на гледа не само на историята, но и на настоящето с други очи. Пробуденият човек вижда това, което другите търсещи лесното не могат. Пробуденият човек намира решения там, където този, който се е оставил на течението се е отчаял напълно.

 

Нека разгледаме името елини и да видим за кого е ползвано то най-рано. Тази подробност е от голяма важност, защото все пак, истинските елини са само тези, за които въпросното име е употребено най-рано. Определено народно название може да се приеме от други хора по една или друга причина, но дали някой се нарича по определен начин въз основа на наследствено право, или си е присвоил чуждо име понеже е престижно, са две напълно различни неща. Нас ни интересува само истината.

 

Днес името елини се ползва като самоназвание от нашите южни съседи, които ние назоваваме гърци. Официално те обитават днешните си земи поне от Бронзовата епоха. Факт е обаче, че ималите контакти с древнобалканските народи: хети, асирийци, стари евреи, египтяни, а и познаващите добре Средиземно море финикийци не познават народ с име елини. Не съществува нито един древен документ, в който етнонима елини да фигурира. Как да си обясним този феномен”?

 

Всъщност няма нищо странно. Това, че хети, египтяни и др. не са чували за народ с име елини не означава, че такива хора не са съществували. Липсата на народностно име елини в хетски, египетски, староеврейски и финикийски документи само показва, че по време на късната Бронзова епоха, въпросното название още не е станоло колективно, т.е. не е важало за голяма група хора, а по-скоро е ползвано от сравнително малка група балканци, които не са напускали родните си земи и не са влизали в контакт с народите от Анатолия, Леванта и Северна Африка. Логично обяснение, нали?

 

За да разберем къде и за кого е важало най-рано името елини, трябва да разгледаме подробностите от работите на редица стари автори. За целта можем да ползваме един богат справочник – този съставен от Уйлям Смит (Dictionary of Greek and Roman Geography). Там е представена ясна информация за елините, истинските елини.

 

Едно изказване на Ахил Пелеев представя интересни данни. Произлизащият от средите на старите балканци герой казва следното: “Зевсе, царю пеласгийски, додонски, живеещ далече и властващ в хладната Додона, заедно с жреците си сели – спящи на земята c голи нозе

 

Ζεῦ ἄναΔωδωναῖεΠελασγικὲτηλόθι ναίων,
Δωδώνης μεδέων δυσχειμέρουἀμφὶ δὲ Σελλοί
σοὶ ναίουσ᾽ ὑποφῆται ἀνιπτόποδες χαμιεῦναι.”

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

В българския превод на Илиада, макар като цяло да е направен доста добре и професионално, името на жреците на пеласгийския Зевс – селите, е пропуснато:

 

Зевсе додонски, царю пеласгийски,[194] живеещ далеко,

властно царуващ в студена Додона! Жреците ти дружно

235с тебе живеят и спят на земята с нозе неумити.

 

https://chitanka.info/text/2033/16#textstart

 

Този пропуск е голям, защото точно пеласгите сели са ключа към произхода на името елини и е наистина странно, че то липсва в нашия превод на Омировата творба. Дори в бележките под стиховете няма и помен от селите, като при това е дадена некоректна информация, според която пеласгите са приморски народ. Реално пеласгите и траките са най-древните обитатели не само на крайбрежията на страната наречена Гърция, но на почти цялата ѝ територия, а това не е споменато изобщо:

 

В град Додона Зевс имал прочут храм. Пеласгите били приморско племе.

 

https://chitanka.info/text/2033/16#note_2033-16-195

 

                      Ахил Пелеев - изображение от древна ваза

Да се върнем при речника на Уйлям Смит. Там е обяснено добре - без пропуски и без заобикалки що за хора са селите, обяснено е и, че тяхното име е прототип на името елини. С течение на времето народностното име сели бива представено като ели, а по-късно и като елини:

 

The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.)

 

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

 

Излиза, че най-древната географска област носеща името Елада е била малка - само земите край Додона (по сведения на Аристотел). Ясно е и, че ели, елини е по-късното, прекроено от речта на данайците представяне на племенното име сели, които Ахил определя като пеласги.

 

Както съм казвал многократно – пеласги и траки са хора от един произход. За това не бива да се учудваме, че освен в принадлежащия на пеласгите Епир (в който се намира Додона), хора с името сели обитават и Тракия, по-точно земите край Хемус (Стара Планина), а дори и крайбрежието на Бяло море, известно по време на Античността като Тракийско море.

 

За това, че съществува област с име Селетика в Среден Хемус (Стара Планина) е писал отдавна Вл. Георгиев (Траките и техния език, 1977, с.18). Същият автор обяснява, че елемента Селим/Σελυμ присъстващ в тракийския топоним Селимбрия/Σελυμβρια е дат.пад.мн.ч. на племенното име сели/Σελλοί обитавало Северозападна Гърция (Епир бел.авт.), идващо от ие. *sed-lo.

 

Данните са ценни, но са пропуснати две важни подробности. Първата е, че склонението с окончание -им, както е при Селим/Σελυμ -дат.пад.мн.чн на сели, е типично за старобългарския, в който срещаме каменьмъ, небесьмъ, именьмъ, пѫтьмъ – дат. пад. мн. ч. на каменъ, небо, име, пѫтъ.

 

Не е обяснено и, че тракийското и пеласгийско племенно название сели/Σελλοί – от ие. *sed-lo се тълкува не чрез старогръцки, а със стблг. сѣдѣти-седя, управлявам. Тракийското и пеласгийско название сели/Σελλοί, превърнато по-късно в ели, елини и, което гърците използват като свое, реално е наше и притежава значение заселени, имащи постоянно обиталище, или пък управляващи.

 


Изображение на Ахил Пелеев с типичната за старите българи бръсната глава и кика

Трако-пеласгийският произход на селите обяснява защо пеласгът Ахил Пелеев, когото Йоан Малала свързва с българите, говори същият език, който говорят траките пеони и мизи – също отъждествявани със старите българи от Йоан Зонара и Йоан Цеца. Макар да са противници по време на Троянската война, ахейците обитаващи Пелопонес и трако-трояните от западна Мала Азия делят едни корени. Това е причината Омир нито веднъж да не използва в работата си думата варвари, чието най-ранно значение е хора говорещи различен език.

 

Не е тайна, че ахейците Менелай и Агамемнон са потомци на фригиеца Пелопс. Този тракийски благородник установява властта си над цял Пелопонес давайки името си на полуострова дълго преди Троянската война:

 

Pelops388 brought over peoples389 from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him.”- Strab.7.7.1

 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

 

От друга страна Страбон свидетелства, че пеласгите са обитавали цяла Гърция, а и самият Пелопонес е носил името Пеласгия:

 

As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece….And the Peloponnesus too, according to Ephorus, was called "Pelasgia." – Strab.5.2.4

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/5B*.html

 

Ако ахейците са потомци на траки и пеласги, то какъв друг език да говорят освен трако-пеласгийският, който е и майчин език на основателите на Троя? Ето защо Ахил Пелеев се е разбирал прекрасно с противника си Хектор – без да има нужда от преводач.

 

Изображение на трако-троянец - тясната куртка и панталоните са типични за облеклото на старите българи


Със сигурност за доста хора твърдението, че името елини по право принадлежи на нас българите изглежда абсурдно, но ние трябва да следваме фактите а не общоприетите лъжи. Името елини действително ни принадлежи по простата причина, че ние сме наследници на трако-пеласгите носили името сели – прототип на ели, елини.

 

Прочитайки този материал, без съмнение доста хора ще разберат, че не само Кенеди, но и Наполен има право казвайки, че историята е измислица, с която всеки се е съгласил.Тези, които си направят труда да проверят изложените тук твърдения, ще осъзнаят на какви грозни манипулации е подложена нашата история, а и как сме ощетени както от чужденци, така и от свои.

 

Вместо в учебниците ни по история да пише, че българите са потомци на най-древното цивилизовано балканско население, чиито представители са участвалите в Троянската война траки и пеласги, нашите скъпи професионалисти се надпреварват да повтарят и циментират още по-здраво лъжите създадени от враговете на народа ни. Голям брой специалисти се чудят в кой ъгъл на Азия да запокитят корените на дедите ни и същевременно отричат всяка информация, която изобличава вредните за България постулати.

 

Дори когато резултатите от генетичните проучвания показаха, че във вените ни тече същата кръв както на най-древното балканско население, историците отказват да признаят грешките си, да поискат прошка за деянията си и да ревизират вижданията си.

 

За обикновените хора има оправдание – те не разполагат с данните, времето, средствата и подготовката на специалистите, но професионалните историци, археолози и езиковеди би трябвало да знаят как стоят нещата, за тези, които обучават българските студенти няма оправдание. Един ден младото поколение ще потърси сметка на тези, които удължиха живота на вредните лъжи и ощетиха безкрайно много българския народ. Бог е всеопрощаващ, но дали изстрадалият, ограбен и унизен народ ли ще намери сили да прости?