15.07.2018 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА НАШИТЕ РОДНИНИ ХЪРВАТИТЕ


С хърватите ни свързват много неща. Всеки интелигентен българин може да се разбере с жител на Хърватско, макар техния език да е падежен, а нашия аналитичен. Двата ни народа са сближени и благодарение на глаголицата, която макар да се появава в нашите земи, преживява най-голям разцвет при хърватите. Te дори създават вариант подходящ за бързопис. Не е за пренебрегване и това, че както при нас българите, така и при хърватите все още съществува традиция на кукерскитe игри, които без съмнение са древни и са остатък от култа към бог Дионис.


Глаголическия текст от Башчанската плоча – снимка  Neoneo13.



Хърватски кукери (zvoncari) – снимка Davor Zunic

По-интересно е това, че особеният генетичен маркер EV-13, който някои нарекоха български ген, се среща и при хърватите. Както и при нас, така и при тях бяха проведени генетични проучвания и бе стигнато до заключение, че  75% ( ¾) от населението се явават потомци на хора обитаващи земите на Хърватско отпреди времето на Неолита! Ето и кратък цитат: More than 3/4 of the contemporary Croatian men are most probably the offspring of Old Europeans who came here before and after the Last Glacial Maximum.

Разбира се, както при нас, така и при хърватите се срещат потомци на хора дошли в по-късни епохи. Това е напълно естествено, движения на етнически групи винаги е имало, а и във времената когато чужденци са властвали над хървати и българи, са  докарвани преселници от различен произход, които е трябвало да поддържат подтисниците и да спомогнат за остлабването на местното население.

Важното в случая е друго – генетиката доказва, че повечето от българите и хърватите са потомци на хора, които са били познати на Херодот, Страбон, Плиний и др. стари автори. Сега идва въпросът – след като ние българите сме наследници на траките, то какви са хърватите, те също ли са траки?

Трябва да се отбележи, че за разлика от дошлите от Африка гърци, дедите ни не са били изолиран народ, а са били обградени от роднини (както и днес ние все още сме обградени с роднини). Става дума за скитите и илирите, които респективно обитават територии на изток, север и запад от траките. За това, че траки и скити са роднини знаем от Дион Касий и Стефан Византийски. Благодарение на Апиан пък разбираме за родството между илирите и мизите, които в по-късни времена Димитър Хоматиан и много други наричат българи.

Сведенията на старите автори са пределно ясни, но биват покрити с мълчание от специалистите поради това, че изобличават официалните теории, т.е. показват, че общоприетата история не е нищо друго освен поредица от лъжи, с които мнозина покорно са се съгласили и дори предано поддъжат.

За мен няма никакво съмнение, че хърватите са потомци на тракийските съседи илирите, които преди около две хилядолетия и половина са споменати от Херодот. Той не дава много сведения за тях, но поне става ясно, че този древен народ обитава земи от Македония до северните крайбрежия на Адриатическо море.

Това виждане не е ново, още през XIX век, учени като R.G.Latham смятат хърватите за древен балкански народ и ги свързват с арависките – хора споменати най-рано от римският автор Корнелий Тацит. За разлика от Р. Дж. Летъм, аз смятам, че деди на хърватите са не арависките, а арвиатите, за които пише Плиний Стари.

Причината е следната – докато арависките са наречени от Тацит германи, относно илирийския произход на арвиатите никой няма възражения. Самото название арвиати има обяснение на хърватски език. Смятам древното име на хърватите е било харавати, по-късно променено на хървати, а значението на името е – бойци, унищожители, тези, които умеят да воюват.  Хървати може да се изтълкува с хърв. глагол harati-унищожавам, опожарявам. Имайки предвид войственият характер на старите илири, това име е напълно подходящо.


Илирийски шлем – източник Уикипедия, снимка  - David Liam Moran  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Illyrian_helmet_1.jpg

Освен Летъм, други учени също виждат в хърватите не само потомци на местен балкански народ, но и роднини на българите. В началото на ХХ век, Ганчо Ценов публикува своя работа интересни неща за хората, от чиито среди произлиза Свети Йероним. Съвсем естествено, най-много ме заинтригува твърдението, че названието хървати е свързано с името на княз Кроват (Кубрат) *. Не по-малко интересни се оказаха подробните сведения за удивителната близост на словенския и хърватския език с българския.

Ганчо Ценов цитира проф. Цонев, който обяснява голямото количество общи езикови белези между български и словенски, хърватски с това, че в далечното минало, дедите ни трябва да са били съседи на словените (а може би и на хърватите). Още по-ценно е виждането на Цонев относно това, че не му се вярва на писанията на Константин Порфирогенет.

Относно виждането на езиковеда проф. Цонев за това, че в далечното минало българите трябва да са били съседи на словени и хървати държа да дам няколко ценни сведения. Когато говори за дедите на хърватите – арвиатите, Плиний Стари споменава и други хора – белги: “Arviates, Azali, Amantini, Belgites…” - Plin. III.148


Смятам, че римският автор е предал името на народа ни, което по това време е звучало като бльгии. Разбира се, в този период от време – I век, името блъгари-бльгии е използвано само от ограничена част от дедите ни и чак след повече от половин хилядолетие се превръща в колективно име на целия народ.

Що се касае до недоверието на Цонев спрямо писанията на Порфирогенет, става дума за съчиненията на римски (византийски) император, който повече от нас познават под името Константин Багренородни. Според него, хърватите са пришълци в днешните си земи, както и българите. Това разбира се не отговаря на истината, но истина и интереси са две различни неща, а седящите на трона в Константинопол са следвали винаги собствените си интереси.

Това е причината както за хърватите, така и за българите да бъдат разпространявани лъжи. Не е имало нито идване на хървати на Балканите, нито идване на българи. И двата народа са местни, близко сродни, защото споменатите от Херодот траки и илири са роднини. 

За това свидетелства Апиан в работите си:These peoples, and also the Pannonians, the Rhærtians, the Noricans, the Mysians of Europe, and the other neighboring tribes who inhabited the right bank of the Danube, the Romans distinguished from one another just as the various Greek peoples are distinguished from each other, and they call each by its own name, but they consider the whole of Illyria as embraced under a common designation.” – App. Bell.Ill. III.6



Когато разгледаме всички факти, става ясно, че българите и хърватите са потомци на древни европейски народи прославени със своята сила и мъжество. Вярно е, че днес и двата ни народа са сравнително малки, но е вярно и това, че сме носители както на уникални гени, така и на уникални качества. Най-голямата ни дарба е способността да се възраждаме отново и отново. Правили сме го и пак ще го направим, ще го направят и поколенията, които идват след нас.





Използвана литература:

1.Г.Ценов, Праотечеството и Праезикът на Българите, Историко Филологически Издирвания, Хелиопол, София, 2005;
2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
3.Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;
4.R.G.Latham, The Germania of Tacitus with Ethnological Dissertations and Notes, Taylor, Walton and Maberly, London, 1851;
5.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999
6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

Информация от интернет:
D.Primorac, D.Marjanović, P.Rudan, R. Villems, P.Underhill, Croatian genetic heritage: Y-chromosome story (посл.вид. 14-7-2018 ) https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3118711/
Complete Works of Tacitus. Tacitus. Alfred John Church. William Jackson Brodribb. Lisa Cerrato. edited for Perseus. New York. : Random House, Inc. Random House, Inc. reprinted 1942.


*Макар да уважавам дълбоко Ганчо Ценов, не мога да се съглася, че народностното име хървати идва от името на княз Кроват (Кубрат), мисля, че самият Ценов не би искал неговите последователи да се съгласяват автоматично с всяко негово твърдение.  Когато се тълкува народностно име, трябва да се има предвид какво е самоназванието на въпросния народ, а и дали то има ясня връзка с дадена личност. Няма сведения българският княз Кроват да е свързан с хърватите, а и името арвиати е споменато на територията на Хърватско около половин хилядолетие преди времето на Кроват.



8.07.2018 г.

АРИЙСКИТЕ ИМЕНА НА ТРАКИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА



Много хора смятат, че в науката всичко е точно и не подлежи на промяна. Това разбира се не е така. Както в историята, така и в лингвистиката много неща биват отхвърлени след пояата на нова и променяща фактите информация. През XIX век, Бартолд Георг Нибур – изследовател от датско-немски произход, обявява скитите за монголски народ. В началото на XX век, езиковеди като Макс Фасмер поддържат теорията за иранския произход на скитите, но подобно на Нибур – без солидна подкрепа на виждането си.

По същото време, български учени като Георги Баласчев, Ганчо Ценов и др. изнасят убедителни доказателства за това, че скитите принадлежат на тракийското семейство. Позовавайки се на сведения на Страбон, че скити означава скитащи, Ценов предлага обяснение на древното народностно име със стблг. скытати сѧ.Уви, чуждото лоби у нас е доста силно и ценната информация остава в сянка за дълго време.

Залитания има и по отношение на характера на езика на дедите ни траките. Немалко време се е смятало, че речта на Орфей е била иранска. Това не е шега, става дума за царствала известно време заблуда на учените занимаващи се с лингвистика през XIX век. Благодарение на немският филололг Август Фик, научната общност разбира, че тракийският не е ирански, а особен, отделен индоевропейски език.

Ако навремето, вместо безкритично да се приемат теориите на търсещите свои интереси чужденци,  бе обърнато повече внимание на доказателствата на Ценов и Баласчев по отношение на това, че траки и скити делят един произход, то би станало ясно защо първоначално и тракийския, и скитския са определени като ирански езици.



В случай, че бе разгледана ролята на дедите ни в оформянето на езиците и културата на индийци и иранци, всеки би разбрал, че приликите между тракийски, скитски и ирански, индийски се дължат на това, че в дълбока древност дедите ни са повлияли значително народите на Средна Азия.

Учените разполагат с голям брой извори, в които се упоменава походът на Дионис в Индия, а и ролята на мидийците, които се явяват основоположници на иранската държавна организация. Добре известно е и сведението на Стефан Византийски, че Ария е най-древното име на Тракия.



Всеки историк би трябвало да знае, че според Херодот най-старото име на мидийците е арийци – Her.VII.62. Същите тези арийци-мидийци са дефинирани като предци на сарматите от Плиний Стари- Plin.VI.19, а пък по-късно, Прокопий Цезарийски пише, че сарматите спадат към семейството на гетите- Proc.BG, III.ii.2-3.

Нещата са от ясни по-ясни, но не отърват на официалните теории, които пък са градени не за да представят истината, създадени са не въз основа на факти, а на съчинения целящи да задоволят определени политически амбиции. Поради тази причина, доста важни, а и интересни неща не са представени на широката публика.

Като пример могат да бъдат посочени арийските имена на определени тракийски племена. Астите са споменати и от Стефан Византийски -St.Byz. с.137. Името им притежава значение заселени, хора установени на едно място. Вл. Георгиев предлага етимология граждани, местни жители като сравнява с гръцката (пеласгийска) дума άστοι-граждани...-Траките и техния език, с. 67. Арийската успоредица на асти е думата asta-дом, обиталище. С подобна постройка е галското племенно име atrebati, то се обяснява с atrebo-жилище, дом, селище.

За дедите ни наречени брени, Breni, Βρέναι, се знае, че обитават поречието на река Хеброс (Марица) съседи са на корпилите и бесите -Strabo 7.fr.47(48). Вл.Георгиев свързва името на брените с алб. brî, brîni-рог, еленови рога и дава тълкуване елени, рогачи – Георгиев, Траките...с. 70. Навярно на Георгиев не е известна българската диалектна дума бранчо-елен (в приказката за Еленчо-Бранчо, Парчевич, Секирово, Раковски, Пловдивска област). Обяснение получаваме и с българската дума брана-земеделски уред с шипове. Най-ранните брани са се правели разбира се от еленови рога. Археолозите знаят това прекрасно. Името на брените се обясянва с арийския глагол bhrinati-наранявам.

Твърде малко хора са чували за траките вени -Beni – за тях пише Плиний Стари, но не дава подробности за тях- Pliny IV.xi-40. Името на това племе показва връзка със споменатият от Стефан Византийски тракийски град Βέννα - St.Byz. с.162. Вени прижежава значение търговци, обяснение можем да получим със стблг. венити-продавам. На арийски, vani означава цена, стойност.



Името на весите, които повечето от нас познават като беси също е свързано с понятие за дом, селище. Веси се обяснява със стблг. вьсъ-село, селище, а и с арийската дума vişa-дом, селище.

Названието на дарданите може лесно да се обясни със санскр. drdha-силен, здрав, могъщ, масивен. Тази дума е сродна на санскр. dharati-държа, здрав съм, която път от своя страна съответва на стблг. дрьжати-държа, владея, държа във властта си. Коренът на  етнонима е дард, а наставката -ани съотвества на идентичната българска наставка -ани, която бива използвана при образуване на местни имена като добруджани, родопчани и т.н.  

Предците ни наречени гарески/Garresci са обитатели на намиращият се в Южна Тракия град Гарескoc. Плиний разполага тези хора в земите между Родопите, Орбел (Беласица) и Скопиус (наречена още Скомиус, навярно част от Стара Планина, Витоша) - Pliny IV.35. Страбон разказва как македонският владетел Касандър създава град Тесалоника (Солун, наречен по името на съпругата му Тесалоникея – дъщеря на Филип II) заселвайки го с хора от други места, едно, от които е Гарескос -Strabo 7, fr.21.

Ясно е, че името на гареските идва от топонима Гарескос, чието значение е горист, планински. Коренът гар отговаря на стблг. гора-планина, сродна е и арийската дума giri, (Avest gairi)  гора, планина.


За нашата история са важни гетите, които римляни и гърци наричат Getae, Γέται. Тези хора са споменати за първи път от Херодот. Бащата на историята твърди, че те вярват в безсмъртието си и ги нарича най-храбрите, но същевременно и най-миролюбивите от всички траки- Her.4.93. Името гети е обяснимо с арийския глагол gayati-прославям с песен. Българските съотвествия са гѫдети, гѫсти.

Траките кикони, Cicones, Κίκονης са добре известни. Херодот ги разполага в Южна Тракия като съседи на едони и бистони. По време на Троянската Война те са на страната на Троя, а техен водач/цар е Евфем – Ом.Ил.2.845-850.  Името кикони може да се обясни с българската дума кика-кичур коса. В това има логика защото определени тракийски бойци като мизите и абантите са описани като хора, които бръснат косата си на темето, а в задната част на главата я оставят да расте свободно. Арийското сътвествие на кика е kaca, kaka paksa.

Меди, Medi, Maedi- силно тракийско племе обитаващо поречието на река Струма- Strabo VII, fr. 36, съседи са на дентелетите Pliny IV.40.  От средите на медите произлиза Спартак, чийто бунт разтърсва Рим до основи. Името меди се обяснява с българската дума мед, като значението е – хора със светли коси, хора имащи коса с цвят на мед. Съотвествие на българската дума мед е арийската madhu-мед.

Одоманти притежава значение – хора живеещи в земи богати на вода. Одо отговаря на думата вода, имащa диалектни форми уда, ода, които пък отговарят на арийската дума uda вода. Мант е частица изразяваща притежание, тя е идентична на арийската mat, mant. Avimat, avimant означава имащ овце, богат на овце. Частицата мат, мант е древна форма на стблг. имати-имам. Със същата постройка са и имената на древните герои Ифидамант, Радамант, Атамант.  

Пеони, Παίονες могъщо и многолюдно тракийско племе обитаващо земи в съседство с Македония, като граница е река Аксиос (Вардар) – Pliny IV.x-35. Тези хора населяват също поречието на Струма - Her. 5.13. Името им означава пазещи, закрилници, господари, обяснява се с арийските думи  pa-пазя, pana-пазене, закриляне.

Приянти, Priantae- Плиний Стари разполага тези хора по долното течение на Марица. Pliny IV.xi-41. Името приянти може да се обясни със санскр. priya-обичан, желан, свой, приятен и със стблг. приентъ-приятен, желан. Подобна етимология е дадена от Л.Гиндин предлагащ i.e. pr-aimer-обичам → “Freunde”-приятелиGindin, z.32.


Виждате ли как подробностите променят нещата? Разбира те ли защо определени специалисти са прескочили важните трако-арийски успоредици? В случай, че знаехме за тях, а и ни беше известено за влиянието на Дионис в Индия, нямаше да се чудим защо Плиний говори за кикони в близост до Индия, за едони в близост до партите, а и за траки сарапари край Бактрия. Тези неща обаче са премълчани.



Щяхме ли да се питаме защо староиранският показва голяма близост с нашия език, ако знаехме, че дошлите от Балканите мидийци (навярно клон на медите на Спартак) са положили основите на персийската държавност? Истината не е сложна, но е укрита добре с премълчаване, или игнориране на важни сведения.

По този начин са създадени парадокси, на които след време ученици и студенти ще се дивят. Каруцата е впрегната пред коня, учителите са изкарани ученици, като по-този начин е ощетена не само истината, но и паметта на нашите деди.

На чуждопоклонничеството трябва да дойде край. Трябва за дойде край и на прекомерната скромност и предпазливост, и вместо това, трябва да изискаме своето. Историята не е медал, с който да се кичим и гордеем, тя е наследство, напоена е с примери, които трябва да следваме. Направим ли го, ще получим съдбата, която заслужаваме защото сами ще я изковем.

24.06.2018 г.

УНИКАЛНИ, НО УКРИТИ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК



Както наши, така и чужди лингвисти признават важността на древната ни реч. Кирил Мирчев споделя следното: “Кирило-Методиевият старобългарски език е най-старият славянски литературен език, засвидетелстван документално. Като славянски език от една толкова древна епоха той се отличава с голяма архаичност на своя граматичен строеж.“

Макар да живее и работи в СССР, световноизвестният учен Макс Фасмер не се колебае да каже, че старобългарският става основа на руския черковен и литературен език. Фасмер добавя и това, че силното българско влияние над руси и сърби продължава до XVIII век, като започва да отслабва едва през XIX век.

Виктор Стивънсън също е удивен: “Влиянието на българския е огромно, много по-голямо от това на който е да е било друг език от същата група...Този език е изиграл водеща роля в оформянето на старославянския, от там и на руския и дори е допринесъл много за развитието на други езици от различен произход – румънския и унгарския...От Средновековието насам българите щедро са дарявали съседите си със свои думи..”

В своята работа История на Старобългарския Език Стефан Младенов представя интересна информация, а именно това, че типичните за речта ни звукосъчетания шт < праслав. *tḭ, kt, жд < праслав. dḭ, не се срещат никъде другъде в славянския свят.

Уникалните белези на старобългарския, а и забележителната му архаичност са неоспорими. Чест прави на хората споменали това, но реално погледнато, те са се изразили твърде скромно, пропуснати са още ред важни неща. Причината за това е, че навремето се е знаело твърде малко за речта на Орфей, не е имало възможност да се направят нужните сравнения. 

Едва през втората половина на ХХ век излезе достатъчно литература засягаща “тракийското” словесно богатство, а и някои лингвисти не само забелязаха общи неща между старобългарския и Орфеевата реч, но и публикуваха намерената информация. За жалост, значението ѝ не бе обяснено, нито пък някой се зае да събере всички важни данни (представени от различни автори) и да ги систематизира.

Нека обърнем внимание на фактите, което показват, че историята на езика ни трябва да се пренапише, като началото бъде върнато доста назад във времето. В старобългарския са налице варианти на думи, при които се наблюдава замяна на О с А.

Като примери могат да бъдат посочени рабъ-робъ-роб, хаждати-ходити-ходя, напаiати-напоити-напоявам. B “тракийския” намираме същото явление, там срещаме вариантите Залтас-Золтес, Скарис-Скорис, Саленос-Соленос. На пръв поглед това е интересна, но недоказваща нищо подробност, но пък има и други неща, което позволяват началото на историята на езика ни да бъде върнато епохата, в когато Рим е бил селище с колиби.

Благодарение на древните посветителски надписи разполагаме с доста от имената на божествата почитани на наша територия по време на Античността. На един паметник срещаме теонима Светулен, а на друг паметник е документиран варианта Свитулен. Вариацията свет-свит е доста интересна защото присъства и в старобългарския. Там намираме свитати-светя, но също и свѣтъ-светлина.

Самият теоним Светул(ен) е образуван по същия начин както стблг. прилагателно свѣтълъ-светъл, това е отбелязано от нашия лингвист Владимир Георгиев. Други старобългарски прилагателни като бѣлъ, быстръ, скоръ, добръ и т.н. се срещат в тракийската ономастика под формите бал, бистур, скор, добер.



По време на Средновековието, а и по-рано, езикът ни е бил падежен, както впрочем абсолютно всички индоевропейски езици. В някои случаи, окончанието за звателен падеж е било Е, като например в отьче-отче! Същото окончание е типично и за тракийския звателен падеж, срещаме го в името Ролистене присъстващо на надписа от Езерово. Тази особеност е отчетена от специалистите, но не е обърнато внимание на важността ѝ.

В старобългарския, в определени случаи окончанието за дателен падеж е У, като например в рабоу-на роба. В надписа от Браничево срещаме израза Терес Аматоку падруи- Терес подари на Аматок.

В средновековната ни реч, окончанието за дателен падеж множествено число, в определени случаи е било -ьмъ, както е в каменьмъ-на камъните, пѫтьмъ-на пътищата, костьмъ- на костите. Същото склонение намираме в тракийските селищни имена Селим-брия-град на племето сели, Полтим-брия-град на Полтис (или град на многото стени).

Местния падеж също е имал свои особени окончания – црькъве-в църквата, небесе-в небесата. Ситовския надпис, който е дефиниран като фригийски от Лидия Баюн и Владимир Орел съдържа интересни думи и изрази като у зимле - в земята, т.е. съществителното земя (стблг. землiа) се склонява по същия начин в старобългарския, както в езика на Орфей (1)*.

Имайки предвид представената по-горе информация, можем да кажем, че някои от окончанията за звателен, дателен и местен падеж в старобългарски и тракийски са идентични. Това просто няма как да е случайност.

Има и други неща, които трябва да бъдат споменати. В старобългарския присъстват носовки, които днес са изчезнали. Понастоящем казваме пет, път, приятен, но преди едно хилядолетие дедите ни са казвали пѧтъ, пѫтъ, приѩтьнъ.

При анализа на самотракийските надписи, Вл. Георгиев успява да възстанови една глоса - *παντακις (пантак) като добавя, че тя е много близка до старобългарската дума пѧтъкъ-п(ен)тък. Същият учен подлага на анализ името на божеството Мyndri(to) и прави сравнение със стблг. мѫдръ-мъдър.

Носовка намираме и в името Сaнтовитюс, частицата сaнто отговаря точно на стблг. свѧтъ-светъл, свят. Разглеждайки името на траките Priantae, Леонид Гиндин тълкува етнонима като приятните, добрите. В такъв случай, стблг. съотвествие е приѩтьнъ. Това са все изключително интересни особености, но уви, някои от тя са само бегло споменати от специалистите, които не са си направили труда да систематизират информацията и да пояснят важността ѝ.

В старобългарския някои прилагателни се образуват с наставка-искъ, -ьскъ, като пример могат да бъдат посочени:  бытиискъ- свойствен на рода, родов, женьскъ-женски, ратьничьскъ-вражески, неприятелски. Същата особеност намираме в топонимите Γαρησκός/Гарескос/Гарискос, Δραββησκός/Дравескос/Дравискос.

Определени старобългарски съществителни имат окончание -та, такива са доброта, лѣпота-красота и т.н. Прочее, те биват използвани и като лични имена – Доброта, Лѣпота,  Тихота и др. Те явно са със същата конструкция както тракийските  лични имена Могита, Булбита.

Правейки опит за тълкуване на надписа от Езерово, Вл. Георгиев изолира две интересни думи. Касае се за аз и до, те биват сравнени от нашия учен със стблг. лично местоимение азъ-аз, а и с предлога до.

Друг старобългарски предлог е по-покрай, около, откриваме го в древните тракийски названия Помодиана, Паспирос, Патисия. Надписът от Ситово предлага “тракийски” предлози като у-в, във, чиа-тук (комбинация от чь и йa), те отговарят на съвсем точно на старобългарските оу-в, във, чьто, чьсо, ia.


Надпис от Ситово (по Орел и Баюн)

В Ситовския надпис намираме въпросителното местоимение куис-кой (ку според четеното на Лидия Баюн и Владимир Орел), което явно е по-древен вариант на стблг. *куи, кый-кой. Надписа от Езерово пък ни дава притежателно местоимение мий-мой, въпр. местоимение коа-коя, отговарящи на стблг. коѭ, мой.

За замяната на О с И в “тракийското” притежателно местоимение мий-мой, трябва да се спомене това, че подобно явление се среща в родопските говори. Там глагола бозая е представен като бизая, но има и по-стария изяви на тази особеност.  Такава намираме в старобългарските писмени паметници и по точно в думата БИГИ (в КАНАС У БИГИ-княз в бога, княз от бога). БИГИ е склонен вариант на БОГЫ.

В определени случаи, множествено число в старобългарския се образува с Е – бльгаре-българи, болiиаре-боляри. Същата форма се наблюдава в тракийския, по-точно в топонимите Терне-тръни, Дебре-дебри, Листе-листи.

Друга форма на множествено число се образува  с -ве, както е в сынове-синове. Тя е употребявана и в дълбока древност както става ясно от споменатия от Плиний топоним Rhokobae (Рогове?) - Plin.IV.45.

Числителното четири има две форми в старобългарския език, те са четворъ и четыреПодобно нещо намираме в “тракийския”: кетро, кетре, се срещат в личните имена Кетрепорис, Кетропорис.

Доста значимо е откритието на Вл. Георгиев, който стига до извода, че типичната за старобългарския език умалителна наставка -ѧте отговаря точно на типичната за тракийския умалителна наставка -инт/ινθ. Тя се среща в спомената от Аристотел глоса волинт/βόλινθος.

Друга тракийска умалителна наставка е -ка, тя се среща в споменатите преди около 2000 години Donuca, Sardica. Тази наставка съотвества на старобългарската –ца, която се среща в думи като срачица-долна дреха, риза, грълица-гургулица.

Съвсем различна е функцията на присъстващия в старобългарския  наставка -ище, тя има аугментативен, увеличителен характер. Като пример могат да бъдат посочени нырище-голяма дупка в скала, обитѣлище-жилище, обиталище, тръжище-тържище.

В множествено число наставката придобива форма -ища, като в обитѣлища и т.н. От работата на писалия през 540-550 година Прокопий, научаваме за тракийския топоним Вράτζιστα/Вратища –Proc.Aed.IV.iv.

Коментирайки определени балто-славянски формации, като например жителските имена на основа -ēn, Иван Дуриданов отбелязва идентичния начин на постройка на Критѣне и др. с Βεσσοπαρηνοι- жители на Bessapara.

He caмо жителските имена в старобългарския и тракийския се образуват по идентичен начин, но същото важи и за етническите имена. В доста случаи се употребява наставка --инъ, като например в роуминъ-римлянин, бльгаринъ-българин, срьбинь-сърбин и т.н. Същата наставка срещаме в тракийския топоним Iλλυριν-илирин (илирите са съседи и роднини на траките). Въпросното древно селище е споменато от Прокопий Цезарийски в Aedificus, IV.iv.3.

Трябва да се спомене още нещо, което е от голяма важност. През 1975 година Кирил Влахов публикува една доста интересна работа – “Тракийски фонетични явления в българските говори”. Авторът разглежда смятаните за запазили архаични белези родопски говори и стига до извода, че определени думи би трябвало да бъдат причислени към тракийския субстрат поради това, че при тях се наблюдава явлението Lautverschiebung, т.е. изместване на съгласната. Най-просто казано – преминаване на Д в Т, преминаване на Б в П и т.н.

Някои от примерите дадени от Влахов са трънкалка-дрънкалка, търм-дръм (горичка), братва-брадва, пегат-бегат (бягат, тичат), пили-бели (от бял). Всички тези думи обаче принадлежат на българския език и това не е учудващо защото абсолютно същото явление – Lautverschiebung, за което се казва, че е типично за тракийския, не е чуждо и на старобългарския. Друг е въпроса, че специалистите бягат от тази тема като дявол от тамян.

За да не съм голословен ще представя следните примери на типичното за речта на Орфей Lautverschiebung в старобългарски думи, а те са: бъчела-пъчела (пчела), потьпѣга-потьбѣга-подьбѣга (разведена жена, побегнала от съпруга), бридь-притъкъ (остър), годовабль-годовапль (коприна).

Как тези изключително важни неща са останали незабелязани от специалистите, за мен е пълна загадка. Докато в диалектите може да се говори за евентуален субстрат, то в официалния език на дедите ни през Средновековието такова нещо е немислимо. 

Има обяснение, съвсем простичко  – на старобългарския език трябва да се гледа като на развита форма на северните тракийски наречия. Логично е, нали, но дали е пасвало на мирогледа на тези, които обявиха народа на Орфей за изчезнал?

Накрая ще спомена нещо, което е известно на малцина. Когато биват разглеждани тракийските глоси, топоними и т.н. често са правени сравнения със старобългарски думи. Жалко е само, че определени автори дават едни думи, други автори предлат различни, но никой не си е направил труда да събере на ядно място и а систематизира всички старобългарски думи, които колегите му езиковеди са предложили при тълкуванията си на глоси и т.н.

Списъкът не е никак малък: азъ, болии, братръ, бридъ, брити, бритва, бродъ, бръзъ, брѣгъ, брѣгѫ, брѣза, брѧцало, брѧцаниѥ, бъзъ, бѣлъ, влага (вългъкъ?), вьрѣти, вьсъ, говеѭ, големъ, гора, горити, градъ, давити, даръ, двьрь, до, дръзъ, дьбръ, дѣдъ, дьнь, дѣва, -дѣинъ, жеравъ, жила, завьрѭ, зачѧнѫ, звѣръ, зелиѥ, землiа, злато, змии, знати, илъ, лѫгъ, калъ, камы, кобъ, коза, коло, любити, место, могѫ, -мѣръ, мѫтънъ, орьлъ, остръ, пиво, пити, плотъ, прасѧ, простьрѣти, пыро (стчсл.), пѧтъкъ, самъ, свободь, свѣтълъ, свѧтъ, семоу, скоръ, старъ, страна, стѣна, скръгатати, строуia, соухъ, сынъ, cь, тлъкъ, трапъ, тръстъ, тьма, оустиѥ, четыре, чистъ, чрьнъ, чѧдо, ѫгълъ.

Държа още веднъж да отбележа, че представените по-горе старобългарски думи са предложени от професионалисти, от езиковеди като Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Ото Хаас. Те не дефинират определени тракийски думи като български, но при сравненията посочват старобългарските съотвествия. Тези съотвествия показват  ясно колко силна е връзката между речта на Орфей и старобългарския език от 1500-1000 години по-късно...никой професионалист обаче не отваря дума по този въпрос.

Реално списъкът е много по-голям, но регистрираните през 540-550 година  тракийски думи закодирани в названия на селища, реки, лични имена, бяха елиминирани защото са неразличими от старобългарските.

Кой би имал нужда от превод за думи като баба, бог, бара, вода, вир, габър, река, сено? Кой би повярвал, че речта на Орфей се е загубила и е съвсем различна от нашата, ако специалистите бяха признали, че българските думи баба, бог, вода и т.н. са използвани по времето на Юстиниан Велики?


Монета на Юстиниан Велики Classical Numismatic Group, Inc. http://www.cngcoins.com https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/51/Half_follis-Justinian_I-sb0165.jpg

За да разрешат проблема си, учените прибягват до хитрост и не включват тракийските думи от късната Античност в своите проучвания. Oправданието e, че въпросните думи не са тракийски (???), макар точно периода 518- 610-та година, да cе явява апогей на тракийската мощ на Балканите. Тогава, над Римската Империя властват траките Юстин I, Юстиниан, Юстин II, Тиберий II, Фока.


Монета на Юстин I  - English Wikipedia, original upload 14 June 2005 by   Panairjdde  https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fe/Tremissis-Justin_I-sb0058.jpg

Тези важни данни обаче не достигат до широката публика. На ученици, студенти, а и на останалата част от народа се внушаваше, че речта, която говорим е сравнително нова, че се разпространила по Балканите едва през VI-VII век. 

Премълчано бе това, че в продължение на 1100 години старите българи са отъждествявани с мизите, от чиито воински качества Омир се възхищава. Премълчана бе и важната подробност, че славените, с чиято помощ Аспарух побеждава армията на Константин Погонат, са реално гетите – съседи на мизите и говорещи същия език както и мизите.

Вместо да се каже истината, в миналото с фанатизъм се налагаха абсурдни твърдения, които за жалост се загнездиха в съзнанието на много сънародници и ще мине време преди отровата поробила съзнанието ни бъде неутрализирана. Колкото по-интензивно разпространяваме  алтернативната информация, толкова по-скоро ще дойде денят, в който истината ще възтържествува.

След време, когато всички лъжи се срутят, всеки сънародник ще знае, че нашата реч е древна и е звучала на Балканите хилядолетия преди на мястото на Рим да се появат овчарски колиби. Ще се знае, че ние сме потомци на местен народ, който първи в историята на човечеството успява да се разпространи на три континента и да повлияе други народи. Ще се знае колко много Европа дължи на предците ни – не само своята култура, но и своята свобода, а дори и съществуване.




Използвана литература:

1.К.Мирчев, Старобългарски Език, Кратък граматичен очерк на класическия старобългарски език от 9 до 11 век, Изд.Фабер, 2000;
2.Ст.Младенов, История на Старобългарския Език, БАН, София, 1989;
3.Вл.Георгиев, Тракийският Език, БАН, София, 1957;
4.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
6.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
7.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
8.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938 - M.Vasmer, Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orthodoxe Slawenwelt, Berlin, 1929;
8.O.Haas, Die Рhrygischen Sprachdenkmäler, Académie bulgare des sciences, Sofia, 1966;
10.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
11.V.Stevenson, Woorden, Atrium/Elmar, 2007;
13.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
13.Procopius, Buildings, transl..H.B.Dewing, The Loeb Classical Library, Harvard University Press, London, 2002;
14.Ив.Дуриданов, Към стратиграфията на именните типове в славянските и балтийските езици, Славянска Филология, Доклади и статии за VII Международен Конгрес на Славистите, Том XII, Езикознание, БАН, София, 1973; 


(1)*Баюн и Орел не изказват твърдение, че в надписа има български думи, разчитането на зимле-в земята е мое тълкуване.