23.11.2014 г.

КАКВА Е БИЛА ХРАНАТА НА ТРАКИТЕ?


Доста е казано за тракийскто изкуство, мъдрост и военни подвизи. С възхищение, а понякога и страх старите автори са описвали характера на нашите деди. За ястията на народът на Орфей обаче не е споменато много. Ако искаме да разберем какво са слагали на масата си траките, трябва да преровим доста исторически извори.

Тит Ливий, Ариан, Плутарх и Прокопий твърдят, че траките са едри и мъжествени, внушаващи ужас на своите противници. Не случайно Тракия е считана за свещено място на Арес-бога на войната. Висок ръст и мускулесто тяло се постигат не само с упорити тренировки, но и благодарение на качествена храна. Такава в нашите земи е имало в изобилие и то още в най-дълбока древност. 

Важно е да се знае, че в Европа организираното земеделие и скотовъдство възниква първо на Балканите. Опита на предците ни в отглеждането на житни култури, плодове и т.н. е бил значителен. Жито се е изнасяло както за Гърция, така и за Рим.

Траките са притежавали огромни стада от коне, кози, овце, едър рогат добитък. В нашите земи са се отглеждали и свине, горите са били пълни с дивеч, реките с риба, в Струма дори се е ловяла змиорка. Маслото – един деликатес и скъпа стока в древността е било съвсем достъпно у нас. Гърците дори са смятали, че дедите ни са мазали телата си с масло, на такова изобилие и богатсво са се радвали траките.

По време на гостуването си на  цар Сефт  Ксенофон става свидетел на тракийското гостоприемство. Гръцкия пълководец описва хлябовете на нашите деди  като огромни и изключително вкусни. Те били поставени заедно с месо изпечено на шиш върху трикраки масички (каквито все още има по българските села). Виното се е леело щедро, прислугата на тракийския владетел се е грижела на никого да не липсва нищо.

                                 http://purvite7.bg/files/hlyab-s-kvas.JPG

Големите хлябове от трапезата на Сефт бяха типични за цяла България до неотдавна. Доста сънародници помнят все още кръглия, обемист ръчен хляб, който достигаше до тегло от два килограма. В миналото не са се изпозвали мая и набухватели, а специална закваска с хмел. Въвеждането на направения от машини “модерен” хляб унищожи една хилядолетна традиция...

За едно друго тракийско пиршество и за храните поднесени на него научаваме не от древни историци, а от съвременни археолози и химици.. В средата на миналия век бе открита гробницата на известния с богатсвото си фригийски цар Мидас. През 1957 г. проф. Р. Йънг решава да разкопае огромната тракийска могила. Тя е с диаметър триста метра и височина сто и петдесет метра. Бива намерено облицовано с дървени трупи помещение, на чийто под са положени сто петдесет и седем бронзови съда. По стените им е полепена субстанция,  чийто състав бива разгадан по-късно. В края на 90-те години американски химици установяват какво е било съдържанието на съдовете.

http://www.nature.com/news/1999/991223/images/midas_200.jpg

Оказва се, че те не са просто дар, а са били използвани при погребалната гощавка на великия тракийски цар. Налепът по стените на котлите, купите и чашите дава интересни подробности относно последната вечера на Мидас. При раздялата с него роднините и близките хора са хапнали агнешко задушено с леща. За подправки са използвани анасон, или копър. В осемнадесет гърнета са били оставени парчета печено месо (козе, или агнешко). Намерени са също следи от вино, бира поздправена с шафран и медовина....

http://hobyto.com/data/image/HapkaPiika/BG%20/Agnechko/agneshko.jpg

Това, че маслото е било достъпно за траките вече споменахме. Дедите ни са разполагали също с прясно краве, овче и козе мляко. Конското мляко също се е ползвало за пиене. В древните легенди се разказва, че цар Харпалик учил своята дъщеря да пие мляко направо от  вимето на кобилата.

Сиренето, изварата, а и киселото мляко са били познати на траките. Според римския автор Диодор Сицилийски, гъркът Аристей се научава как да произвежда различни млечни продукти в нашата земя, където и прекарва последните си дни (в Стара Планина). Най-вероятно България е първото място където е направено кисело мляко.

Тракийското вино е било известно с високите си качества, но малцина знаят, че не само във Фригия, но и в нашите земи и бирата е била на почит. Атеней пише, че тя правена от ечемик, а местното й име било вритон. Вритон идва от вря, варя, вариво и разбира се ст. блг. варити – варя, приготвям. Т.е. древното название на първата европейска бира е обяснимо на български език...

Като храна типична за траките е определен чесъна. Възможно е нашите деди да са расли зрави и силни благодарение на него. Този вид лук е съдържа естествен антибиотик, който подтиска и убива вирусите. Аристофан се ужасява от тракийския обичай да се яде чесън, но едва ли е предполагал какъв би бил ефекта върху неговото здраве, ако бе опитал от парливата тракийска храна.

http://authoritynutrition.com/wp-content/uploads/2014/08/garlic-with-parsley-leaves.jpg

В древността ловът е бил не просто забавление, но и начин да се допълни диетата с храни богати на белтъчини (месо от дивеч). Аристотел разказва, че в Тракия местното население ходело на лов за птици със сокол. Хищникът донасял покорно своята жертва на господаря си и за награда получавал парче месо. Тракийската дума за сокол не е известна, но на орела преди около 2500 години се е казвало орол.

Аристотел дава и друго ценно сведение добавяйки, че в земите на пеоните (наречени от Й.Цеца българи) живеели най-едрите диви говеда. Описва и дивия бик – волинта, чието месо било  много вкусно. Животното било огромно, от кожата му можели да се застелят осем легла...

Името волинт е фактически по-старото представяне на ст.блг. воленте-вол, бик. Езиковедът В. Георгиев установи отдавна, че тракийската умалителна наставка инт(във волинт) е идентична на ст.блг. енте (във воленте, осленте, козленте, и др.).

Друга тракийска дума за див бик е зомброс. Тя отговаря на ст.блг. зомбръ –зубър, див бик. Когато траките са случели да повалят с копията си волинт, или зомброс, е имало предостатъчно месо за голямо пиршество, полято обилно с ароматно тракийско вино, бира, а и медовина. На дедите ни определено не е липсвало нищо по време на гощавките им.

Освен за диви бикове траките са ходили и на лов за глигани. Както при волинт и зомброс, тракийската дума за глиган –апрос има  българска успоредица. Апрос е древния вариант на ст.блг. вепръ  диво прасе, глиган.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9e/Aleksandrovo_kurgan.jpg

Заекът и дивата коза също са били преследвани с лък и стрела заради крекхото си месо. Тракийската дума за коза е куза, коза, т.е. неразличима от днешната българска дума. Заекът е носил в древността названието зайкус...отново българско име...Със сигурност траките са ценели и месото на яребицата, пъдпъдъка, дивите гълъби, патиците...за съжаление техните древни имена не са документирани...

Освен месо, масло и млечни произведения траките са консумирали и зърнени храни. За това знаем от Ксенофон, Демостен и Страбон. Тракийската пшеница носи името бриза, то отговаря точно на житното растение брица, което се отглежда в България. Просото също е използвано за храна, от него даже се е правело вид питие, наречено паравие. Името се обяснява със ст.блг. дума пьро просо.

Траките са обогатявали диетата си с различни ядки и плодове. Като пример могат да се посочат буков желъд, лешник, смокиня, ябълка, круша, череша, дренки, глогинки, сливи, малини, къпини. В старите ни територии край Тракийско Море (наречено днес Егейско) са расли също маслини, шам фъстък...

На дедите ни не са липсвали зеленчуци. Кромидът, гарвановия лук, марулята, моркова, целината, тученицата, лапада, киселеца и др. виреят по нашите земи от най-дълбока древност. Хезихий споменава древното название  на фригийското зеле, а именно зелкия. Излишно е да се подчертава, че това е стария вариант на нашата дума зелка.

Омир споменава град Зелия, названието на това селище се обяснява със ст.блг. зелие зеленчуци. Явно в околностите на Зелия са се произвеждали зеленчуци. Керасос пък е бил известен със своите череши. Езиковедите признават, че гръцката и латинска дума за череша са всъщост тракийски заемки. От това става ясно, че нашите деди са хората, които са разространили този вкусен плод из Европа.

Както днес, така и в далечното минало в земите ни са се срещали много видове гъби. Печурки, масловки, желътинки, пачи крак...Атеней дори съобщава за трюфели от Тракия. Плиний Стари разказва за едно особено растение виреещо в Тракия. Става дума за водния кестен, наричан още джулюм. От него дедите ни правели вкусен хляб, плодът бил използван и за угояване на животни...

http://sun-bg.com/imgs/2013/07/%D0%BF%D0%B5%D1%87%D1%83%D1%80%D0%BA%D0%B0.jpg

Разбира се на всяка трапеза са нужни подправки, те създават особения вкус на ястията. Теофраст споменава, че в Тракия има планини и хълмове покрити с мащерка. Плиний също потвърждава наличието на много мащерка у нас, а също и на особен вид мента (явно това, което ние днес наричаме гьозум и използваме за подправка на много ястия). Виреещите в страната ни копър и дивисил предават отличен вкус както на салати, така и на супи, задушени ястия и т.н. Дафиновия лист също е бил достъпен до тракийската трапеза...

http://www.zdrava.bg/images/herbs/420w/117.jpg

http://m5.netinfo.bg/media/images/4843/4843683/624-400-chubrica-bilki-tradicionna-medicina-holesterol-revmatizym-fenoli.jpg

Виждаме, че не само царете, но дори и простолюдието на Тракия е имало достъп до богата и разнообразна храна. Тя е допринесла значително за оформянето на  дедите ни като здрав и силен народ. Разбира се важен фактор са били също трудолюбието войнствения дух и не на последно място чистосърдечието...

В този постинг нямаше описания на битки и важни събития, няма сравненния на думи и керамика, но все пак надявам се да ви е било интересно. За мене лично бе истинско приключение да се потопя в древния бит на нашите деди.




 
Изполвана литература:

1.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, ИК Лик, 2010
2.К.Порожанов, Общество и Държавност у Траките, БАН, София, 1998
3.В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
4.В. Георгиев, Въпроси на българската етимология, БАН, София, 1958;
5.В. Георгиев, Българска етимология и ономастика, БАН, София, 1960;  
7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;
8.К.Влахов, Тракийски Лични Имена, Фонетико-Морфологични Проучвания, StudiaThracica 2, БАН, София, 1976;
9. Xenophon, The Persian Expedition, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1997;
10. L.Kealhofer The archaeology of Midas and the Phrygians: recent work at Gordion, UPenn Museum of Archaeology, 2005
11.Т.Radford, S.Pain, Lamb stew for Midas's last supper, Guardian, Thursday 23 December 1999
12. J. N.Wilford, The New York Times, King Midas's Funeral: Happy Hour at a Tomb, December 23, 1999
 13.Lemprieres’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994





19.11.2014 г.

НИМФАТА ТРАКЕ И БИЛКИТЕ НА БЪЛГАРИЯ


В работата си “История на Витиния”, древният летописец Ариан  разказва за красива тракийска нимфа наречена Траке. Тя притежавала необикновени качества. Можела да омагьоса и подлуди някого (както правят и самодивите), но също така била способна да изцели тежко болен човек с билки и заклинания (Фол.с.75-76).


http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Всъщност в облика на чаровната тракийка няма нищо необикновено.  Нашите предци са местно население, обитавали са земите ни хиляди години. Точно това им е дало   възможност да опознаят добре различните видове билки. Лечението с пеене (баене), повтаряне на особени думи е също древна традиция, поддържана  до днес от българските билкарки и баячки. Легендата за нимфата Траке е породена от удивлението на гърците, които са влезли в контакт с красивите и познаващи природата тракийски жени, на чията свобода и жизнена сила е гледано като нещо неестествено.

За някои названия на лечебните растения ползвани от дедите ни получаваме сведения от древните летописи. По имената на билките може да се отсъди, че са създадени от хора говорещи архаична разновидност на българския език. Нашият езиковед Владимир Георгиев  подлага на етимологически анализ имената на няколко тракийски растения (Траките...с.194-200), но съзнателно, или не прави сериозни пропуски.

АДИЛА бива свързано с гръцкия глагол айто-горя. Възможно е растението да се е ползвало за лекуване на треска, висока температура. Пропусната е българскита дума ад-пъкъл, място на огъня, жегата. Официално ад е гръцка заемка, но това не отговаря на истината понеже паралели съществуват в галски, ирландски, санскрит и авестийски. В Галия има племе Aedui (горящи, светли). Тяхното име Жорж Дотен сравнява с ирл. aed-огън-L.G.- c.224. Към ирландската aed-огън могат да се добавят санскритските думи аdhа-желая да запаля огън, аdhаna-запалване, а също и авестийската atar-огън. При тълкуването на българската дума ад, успоредиците от ирландски, галски, санскрит и авестийски не са споменати изобщо. Не е споменато и, че наставката ла (в адила) се среща  в български думи като: мъгла, копрала (копраля), кошула (кошуля), мигла.

БОР е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бор-иглолистно растение. Названието е документирано в споменатата от Прокопий Цезарийски крепост Бор Брега. Тук трябва да се уточни, че смолата на бора се е използвала за мехлеми, а от младите шишарки може за се приготви субстанция подобна на пчелния мед. Този така наречен боров мед се ползва за лечение на заболявания на дихателните пътища.

БЕРЗА е тракийската, т.е. древнобългарска дума за бреза. Сокът, добит от корените на това растение е сладък и се използва за лечение на бъбречени заболявания. Може да се възрази, че думата бреза е твърдо разпространена. Да, така е, но не е важно дали определена дума присъства в даден речник, а дали има обяснение за нея. Бреза е обяснима с българското прилагателно брез-бял, докато в много други езици думата виси във въздуха, т.е. заемка е и то явно е дадена от българи.  

БРЕЙ е име на вид мъх, който причинява раздразнение на кожата при докосване. Владимир Георгиев смята името за пеласгийско и го свързва със стблг. брити-бръсна, т.е. режа. Не е обяснено обаче как уж дошлите през Ранното Средновековие българи ще имат в речника си не само пеласгийска дума за растение, но обяснението за нея идва от българския език.

ДАКИНА бива преведено от гърците като вълче сърце. Георгиев търси връзка с тракийската дума ДАУОС- вълк, която на своя страна идва от ДАУА- давя, душа ( това, което прави един вълк). Въпреки, че българския глагол давя е споменат, не е пояснено, че наставката на (в дакина) се среща в имената на други наши растения като къпина, детелина, малина, а това е граматическа особеност типична за езика ни.

ДЕЛА, ЗИЛА се тълкува като зелено, лист. В този случай Владимир Георгиев споменава старобългарската успоредица, именно  ЗЕЛѤ - зеленина, зеленчук.

ДИВИСМА е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

                        http://gradinata.bg/_images/i011716.jpg

ДИН е тракийска дума за коприва. По необясними причини при търсенето на етимология на древното име е пропусната нашата билка динче. Не е направен и задълбочен анализ на името на билката. Дин е свързано с тракийската дума дин-ден, а ден означава яркост, светлина, топлина. При контакт с коприва се получава зачервяване на кожата и се усеща парене, топлина. Не е никак трудно да се обясни името на растението, но българската етимология май не оттървала на някого.

ЗЕНА е име на силно отровно растение. Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол женти – повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам...точно това, което ще направи едно отровно растение.

КОТИЯТА  Георгиев обяснява с чешката дума котята  котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата. Въпреки, че чешката и българска дума са споменати, една важна граматическа подробност е пропусната, а имено образуването на множествено число с (т)а. В езика ни има достатъчно съществителни, чието множествено число се образува с (т)а : момчета, момичета, дървета, кокичета, камъчета...

КУРИНОКУМ  е червеникаво растение. Връзката с българските думи кръвнина, кръвник и червеникав не може да бъде отречена.

МЕНДРИТА е вид кукуряк. Владимир Георгиев посочва сръбската и хърватска дума мездра-ципа, мембрана защото листенцата на кукуряка са като мембрана. Мездра е и българска дума, мездрест означава тлъст подкожен слой, а най-древната и форма е билаsdra (менсдра) БЕР, том III, с. 717. 

http://bilka.info/wp-content/uploads/2011/10/011428070-big.jpg

МИЗУЛА, МОЗУЛА е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. Пропуснат е старобългарският глагол мочати, диалектнета дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  


 http://m4.netinfo.bg/media/images/2480/2480159/624-400-mashterka-bilkolechenie-narodna-medicina-izpitan-metod-chaj-infekcii.jpg

СЕВА е вид бъз. Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума ЦЕВ, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

СОПИТИС е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Понеже имената на тези растения имат обяснение на български, то е повече от ясно, че са дадени от хора говорещи наречие, което след време се е развило в езика, който говорим днес. Не само етимологията на имената на тракийските билки е българска, но дори граматически особености на думите са типични за езика ни. Става дума за бразуването на множествено число с (Т)А (в КОТИАТА), наставката НА (в ДАКИНА), наставката ЛА (в АДИЛА, МИЗИЛА, МОЗУЛА).

Жалко е, че нашият езиковед е бил принуден да премълчи, че дивизма, динче и др. са названия на български билки, че берза е прекрасно обяснима на български, че мендрита е обяснима не само със сръбска и хърватска дума, но и с нашите мездра, мизинец. Какво да се прави, такива са били времената. Концетрационния лагер Белене бе пълен с хора разгневили по някакав начин тоталитарната власт.

Все пак Владимир Георгиев е успял да подскаже доста неща, за което заслужава нашето уважение. Сигурен съм, че той се е надявал хората след него да използват трудовете му и да открият цялата истина на българския народ. Точно това се случва днес. Работите на нашия езиковед макар и осакатени от цензурата са ценен източни на данни за езика на предците ни.

Те едва ли са предполагали, че тяхната идентичност ще бъде закодирана в имената, които те са дали на билките си. Ставали са рано, събирали са полезните растения, лекували са с тях и са дарявали здраве на съплеменниците си. Традиция, която ние днес продължаваме. Нимфата Траке не е изчезнала. Тя продължава да живее в сърцата на българските билкарки и баячки, които упорито пазят древната традиция и продължават да пазят нашето здраве с даровете на природата.



16.11.2014 г.

СТАРОМАКЕДОНСКИ, БЪЛГАРСКИ И ГРЪЦКИ


Със сигурност доста хора са се питали - какъв ще да е бил езика на древните македонци? По принцип има достатъчно данни по този въпрос. Хезихий е дал определени глоси, документирани са имена селища, богове, а дори и месеци. В тях е скрит отговора за характера на речта на народа станал известен най-вече с деянията на Филип II и неговия син Александър Велики.

                           http://www.historyofmacedonia.org/AncientMacedonia/images/granicus.jpg

Преди да обърнем внимание не речта на старите македонци, нека разгледаме техния произход. Римският автор Юстин предава едно интересно свидетелство на Помпей Трог. Според него най-древните поселници на Македония са пеласгите, а сред тях са живели и траки защото Трог нарича територията Пеония – “Macedonia was formerly caned Emathia… As the origin of this kingdom was but humble, so its limits were at first extremely narrow. The inhabitants were called Pelasgi, the country Paeonia.”


На територията на Македония освен пеоните са живели тракийските племена мизи и тевкри. Те се установяват на север от река Пеней още преди Троянската Война. Знаем това благодарение на свидетелството на Херодот – Her. 7.20 


Траки и пеласги са де факто едни и същи хора, но обитаващи различни региони. Пеласгите са се установили в Пелопонес, островите Крит, Лемност, Имброс и части от Мала Азия. Техните сънародинци траките населват останалата част от Балканите, но също така Мала Азия, Крит, Самотраки и т.н. Имайки предвид тези данни можем да кажем, че древното население на Македония не се различава особено от това на Тракия що се касае до произход и култура.


http://www.historyofmacedonia.org/AncientMacedonia/images/macedonian_phalanx5.jpg

Да обърнем внимание и на речта на старите македонци. Γορπιιαῖος-горпиайос е название на летен месец. Вл. Георгиев сравнява частицата Гор с горя, горещ.В това разбира се има логика, горпиайос е август, а това е време на горещини.  Сродна е тракийската дума гермас-горещ, греене. Тя е оцеляла до днес в обреда Герман, който се прави по време на голяма суша и жега. Сродни са не само блг. думи грея, горя, гореш, но и санскр. гхрати-грея, горя.

Друг летен месец носи името Δαίσιος -десиос. Обяснение можем да получим благодарение на стблг. раз-дещи-разпалвам, разгорещявам. Явно се касае за времето от юни до юли. Паралел намираме в тракийското лично име Δαίσιος а и в санскр. дахати-изгарям. Връзка между името на македонския месец и тракийския антропоним е посочена от Д.Дечев в работата му "Die Thrakischen Sprachreste". 

Δύστρος-дустрос е название на март – времето на пролетта и дъждовете. Δύστρος-дустрос се обяснява с българската дума дъжд. Паралел на македонската дума намираме в тракийското име Δύσπαρις.

Интересно е и името на старомакедонския бог Δάρρων-Дарон. То явно е вариант на тракийския теоним Дарзала, който е познат от посвещения от Одесос (Варна). За неговото име В.Бешевлиев търси етимология със стблг. дръжати-държа, в смисъл на самодържец, господар, този, който държи властта.

Θούρις-Турис е име на богиня почитана от старите македонци. То е сродно на тракийското речно име Τυρας-Турас. Значението е бързата, а обяснение можем да получим от глагола втурвам се-затичвам се бързо. Сродна е и санскр. дума тура-бърз.

Ὄλγανος-Олган е име на речен бог от старомакедонския пантеон. Вл. Георгиев предлага тълкуване на Ὄλγανος-Олган с блг. влага, могат да бъдат добавени и блг.диал. улага, улаган, улажен. Паралел намираме в тракийския топоним Ὄλγασος Олгасос.

Ζειρηνίς-Зерена е старомакедонската богиня на любовта. Всъщност това е само гръцкото предаване на Ζειλανίς- Желаната, тази, която предизвиква желанието.
Не трябва да забравяме и това, че има тракийско божество Ζελανος- Желан.

Нито Дарон, нито Турис, Олган, или Желана имат няккаво обяснение на старогръцки. Същото важи и за имената на месеците горпиайос, десиос, дустрос. Гърците дори не познават македонските божества и месеци. Тук трябва да добавим, че в Македония на почит са били също Тракийския Конник, Сабазий, Кабирите, Ма, да не забравяме и Дионис

Плутарх разказва, че македонският владетел Филип II и съпругата му Олимпия са били посветене в самотракийските мистерии. Разказвайки за македонските жени този автор добавя, че те практикуват орфически и дионисови култове, като извършват ритуалите подобно на едонските жени и другите тракийки живеещи край Хемус – Стара Планина – But concerning these matters there is another story to this effect: all the women of these parts were addicted to the Orphic rites and the orgies of Dionysus from very ancient times (being called Klodones and Mimallones)  and imitated in many ways the practices of the Edonian women and the Thracian women about Mount Haemus”.


Виждаме, че по отношение на религия и култура македонците споделят култовете на своите роднини траките. Това показва, че въпреки фанатичните опити на гърците да повлияят и асимилират съседите си, македонците са успели дълго време да запазят своята идентичност.

Това, че народът на Александър Велики е имал език различен от гръцкия проличава и от оцелелите глоси. Розата, или подобно на нея цвете е наричано βαγνα-абагна, гръцката дума е ρόδα. Абагна, или багна се обяснява с блг. багра, багря, обагрям-боядисвам с червен цвят. Коренът баг-багря намираме и в македонския топоним Олобагра, а и тракийския Багрум.

Интересна македонска глоса е βροτες-вежди. Тези, които са запознати със старобългарския език лесно могат да видят в βρο стблг. бръвь-вежда. Гръцката дума е φρς.

С думата δραια- адрайа древните македонци са обозначавали ведрото, чисто небе, δραια не е нищо друго освен чуждото предаване на ведро-ясно. Предавайки глоси, топоними и т.н. на северните си съседи, гърците често са пропускали началното В. Така ведони бива преиначено на едони, Ведеса на едеса, а ведра на адрайа. Паралел на македонската дума намираме в тракийското селищно название Ведериана имащо значение ведрина, яснота.Гръцката дума е αθρία, тя обаче е опорочено предадена пеласгийска заемка.
В гръцкия няма обяснение за нея.

С λιζα-алиса старите македонци са назовавали вид дърво, което гърците наричат  λεύκη τ δένδρον. Македонската глоса λιζα-алиса отговаря точно на българското име за дърво елша.

Древна македонска дума за прасе е γοτάν–готан. Тя няма нищо общо с гръцката σῦς. За сметка на това γοτάν–готан показва смайваща близост с българските гадина-домашно животно, гуде-прасе.

Не по-малко интересна глоса е γόλα-гола, преведена като ἔντερα-вътрешности. Македонската не означава просто вътрешности като органи, а вътрешна част, това, което е под облеклото. Думата γόλα-гола отговаря точно на стблг. голъ, все пак под дрехите си човек е гол.

Добре известна, но недостатъчно обяснена македонска глоса е παραός-параосорел. Нейното гръцко съответствие е ἀετὸς. Обяснение на παραός-параос намираме със стблг. парити, париши-летя, нося се във въздухаПараос означава просто летящ, но явно на лингвистите не им се иска да покажат връзката със старобългарския език.

Друго македонско име за животно е πέχαρι, което гърците преведат като ἔλαφος-елен. Х.Тишлер сравнява с гр. φέβεσθαι бягам, но φέβεσθαι е заемка в гръцкия, тя е всъщност гръцкото предаване на побежти-побягвам.
Глосата πέχαρι е чуждото предаване на бежар, този, който бяга бързо. Прочее Тишлер сравнява πέχαρι с бѣгать, но определя глагола като староруски, а не като старобългарски.

О.Хофман предава друга глоса – βαθαλη-ватале, съответсваща на гръцката κρήνη-извор, поток. Не е трудно да се види, че коренът βαθαвата е чуждото предаване на вада, вода, това, което са извора, потока.


Κόμβος-комбос е македонската дума за зъби, която съотвества на гръцката γομφίοι.Κόμβος-комбос не е нищо друго освен древния вариант на стблг. зомбъ-зъб.

Данни за езика на старите македонци предлагат не само глосите, но и топонимите. Тишлер съпоставя македонското селищно име Γορτυνία-Гортиния с тракийското Γόρδιον-Гордион и показва връзката с градъ, но отново българската етимология е замъглена.

Тит Ливий дава един интересен македонски хидроним – Begorites lacus. Begorites се обяснява със стбл. въ-в, горице-в гората мест.пад.ед.ч.Така научаваме, че древната македонска дума за гора, планина е гора, т.е. идентична на старобългарската гора-планина. Хидронимът Begorites е сроден на тракийския топоним Гареск, т.е. горист, намиращ се в планината.

Бога (Бог)е име на крепост в Македония спомената от Прокопий, а от Хезихий знаем, че траките наричат бога на светлината Багайос ( това е вариант на Бог с акание). 

Паралелите между тракийските и македонските топоними не свършват до тук. Стефан Византийски е документирал град Илион в Македония, но има такъв и в Южна Тракия. Езиковедите обясняват Илион с тракийската дума ила кал, глина, а тя от своя страна съотвества на старобългарската илъ-кал, глина.

На надписи срещаме Дин Друме в Македония, но също и в тракийска територия.  Дин означава ден, светлина, а друме отговаря на дръм горичка. Стоби е тракийски град, с име сродно на неговото е македонския Стубера. Двете названия са обясними с думата стобор-ограда, да не забравяме и днешното българско село Стоб.

Защо историци и езиковеди отказват да посочат ясно приликите между тракийската и македонската ономастика за мен е загадка. Данни има, те просто трябва да се използват, за да се заличи веднъж завинаги ненаучното и налудничаво твърдение на определена група хора, че старите македонци са част от гръцкия етнос.

Дори старите македонци да бяха народ различен от траките, с времето в земите край Пела и Солун се заселват толкова много траки, че спокойно може да се говори за тракизиране на Македония.

Тит Ливий споменава, че поради многобройните войни на македонския цар Персей, населението на страната застрашително намаляло и се наложило да бъдат докарани големи групи траки – “He further transported a large body of Thracians into Macedonia, and in these ways, during all the time he was undisturbed by alarms of war, he devoted all his thoughts and care to increasing the power and resources of his realm”. [3] Liv. XXXIX.24.

Mалко по-късно Персей заселва отново траки в Македония – “He transferred almost the entire population from the maritime cities to the district now called Emathia, formerly known as Paeonia, and had handed over those cities to the Thracians and other barbarians for their residence” – [3] Liv. XL.3.

Градското население от друга страна е разселено до голяма степен от римляните. Плиний Стари свидетелства за това, че след битката при Пидна, Емилий Павел продава населението на седемдесет града и два града в робство –  haec eadem est Macedonia, cuius uno die Paulus Aemilius imperator noster LXXII urbes direptas vendidit” –[4] Plin. IV.x – 39. По този начин в Македония остава предимно селското население, което е от тракийски произход. 

Това се потвърждава по-късно от стария автор Страбон, който пише, че  Македония е обитавана предимно от траки и ботиеи  What is now called Macedonia was in earlier times called Emathia….. Now a part of this country was taken and held by certain of the Epeirotes and the Illyrians, but most of it by the Bottiaei and the Thracians “. – [5] Strab. VII, frag. 11.

Какво повече да се добави? Независимо каква е била етническата картина, през I век Македония е населена предимно от хора, които римляни и гърци наричат траки, а в по-късни времена и българи. Генетичните изследвания показаха, че траките не са изчезвали изобщо и, че значителна част от нас носи кръвта на Залмоксис и Орфей.


“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... 


Преди две години излезе друго иследване, което показа убедително, че жителите на Македония не могат да бъдат разделяни от нас българите - Македонците имали ДНК като на българите


"Жителите на Република Македония имат най-близък ДНК профил с българите и сърбите, показват данните от изследване на Института за съдебна медицина в Скопие, цитирано от местната телевизия Канал 5. Проучването продължило 6 г., през които учените са изследвали гени на жителите на балканските държави, с изключение на Гърция. Властите в Атина отказали да участват, а всички останали държави са изпратили ДНК анализи на македонските си колеги."


Щом генетика, ономастика, а и исторически извори показват, че няма разлика между населението на България и Македония, то е редно старите догми да се изхвърлят на бунището, а на подрастващото поколение да бъде разказвана истината.

Истината, че  ние сме потомци на местен народ, който не само е изградил най-старата цивилизация на Европа, но и е извадил от мрака на Каменната епоха останалите европейци, а и много азиатски народи. Историята на дедите ни е бурна, защото живеем на кръстопът, а и защото земята ни е райско кътче.

Пришълци от Африка са дошли през Бронзовата епоха и са успели да асимилират пеласгийското население от територията, която днес носи името Гърция. До голяма степен е гърцизирана и благородническата прослойка на населенето от областта Македония, но точно тази предала корените си прослойка е елиминирана в по-голямата си част от римляните, а оцелелите биват продадени в робство. Кръвната линия на на Филип II и Александър Велики изчезва завинаги.

Македония обаче не е обезлюдена. Селското население е от тракийски произход. То бива жестоко подтискано от завоеватели и колонизатори, но за сметка на това пази ревниво своя език и култура. През VII век това тракийско население е освободено от своите братя населяващи земите на север от Дунава…и най-после получава възможността да се нарече с името българи – едно от названията на мизите, населяващи Македония от преди Троянската война.

Това население пази ревностно името българи дори през петте века геноцид поведен от азиатски нашественици. В началото на ХХ век обаче, когато българския лъв показва, че не е забравил силата си, зли и бездушни хора хвърлят огромно количество средства, за да посеят раздор и омраза между братя. Един западняк даже ехидно подхвърля, че само да му дадат достатъчно пари, ще накара жителите на Македония да повярват, че са французи...

Де факто с дезинформацията и сеенето на омраза между братя, геноцидът върху българския народ продължава. За жалост политиците ни не правят нищо по въпроса. Остава на нас обикновените хора да разпространяваме истината и да покажем на нашите български братя живеещи в Македония, че не бива да се делим по имена, а да се съберем по дух. Небето над всички нас е черно и не си ли подадем ръце ще изчезнем завинаги. Това не бива да се случва! Ние можем и трябва да го предотвратим – силата е в съединението!



ПЕРПЕРИКОН

Loading...