25.02.2018 г.

“ ТРАКИЙСКИ“ БОГОВЕ В ХЕТСКИЯ ПАНТЕОН



Херодот бе първия автор, чиито работи прегледах в търсене на интересни неща за миналото ни. Този летописец твърди, че траките са най-големия народ след индийците, допълва, че благородниците се познават по татуировките, представя ценни данни за погребалните обреди, а и за почитаните божества. Бащата на историята смята, че у нас има култове само на Дионис, Арес, Артемида, като Хермес е считан за праотец на благородническата прослойка - Her.V.7.

В друга своя книга обаче, Херодот споменава за това, че персийския военоначалник Ойобаз е заловен от траките апсинти, които го пренасят в жертва на бог Плеистор - Her.IX.119. Дали това е  епитет на господаря на бойното поле Арес, или пък се касае за отделно, различно божество не е съвсем ясно поради оскъдната информация.

След време разбрах, че впечатлилия много хора автор е дал твърде скромно описание на тракийския пантеон. Бендида (Вендис), Котито, Дерзас, Дарзала, Епта, Папас, Атис, Кибела, Сабазий, Хероса и още много други също са били на почит у нас в далечното минало. Някои са се радвали на голяма популярност, толкова голяма, че култовете им не са забравени и в ново време. Става дума за облечените в християнска дреха празници Трифон Зарезан, Гергьовден, кукерските и русалийски игри, ладуването и лазаруването и т.н.

Търсейки информация за слабо познати тракийски божества попаднах на името на бог Канзуренос. То предизвика жив интерес поради приликата си с названието на хетския бог Канзура. За жалост и за него няма много сведения, а близостта на имената едва ли е случайна. Хетския Канзура е бил планинско божество и дори една планина носи неговото име. Подробности за култа на тракийския Канзуренос няма, Димитър Дечев представя теонима във варианта Канзеренос и смята, че се касае за епитет на Хероса – Detch. Thrak.с.226.

Смятам, че Канзуренос може да се раздели на две части – канз, отговаряща на стблг. кънѩѕь-княз, господар, водач, и ур(енос) отговаряща на орити-унищожавам, като смисъла на името е господар на войната.

Хето-лувийската дума за цар, княз е khandawat, тя е изградена по същия начин както нашата дума кънѩѕь-княз, господар, коренът kan/kun притежава значение начало, на хето-лувийски, khantili означава първи, начален. Българската и хето-лувийската дума са близки, но нашата е по-добър кандидат за обяснение на името на бог Канзура, а и на Казнуренос-Хероса.

Друго интересно име e това на хетския бог на войната и чумата - Яриш. Поне за мен, тук се касае за Ярей/Арес тракийския бог на войната. Не само названията са близки, функцията на тези божества е една и съща. Това просто няма как да е случайност. Важна подробност е това, че на скалния монумент Язили Кая е изобразен бог, чиято долна част на тялото е стилизирана във формата на меч.


Photograph Dick Osseman

Учените отказват да идентифицират този образ с бога на войната Яриш, навярно поради факта, че при тракийските роднини скитите, бог Арес бива почитан под формата на меч. Знаем за това от работите на Херодот – Her.IV.62.  Бащата на историята разказва, че скитите правя олтари само на Арес, т.е. на него се отдава най-голяма почит. Защо култът към тракийския Арес е толкова силен при траките научаваме от Стефан Византийски. Той казва без увъртане, че скитите са тракийски народ.



Друга важна подробност е това, че по време на Античността се е смятало, че богът на войната е роден в Тракия, по-точно при гетите - Jord. Getarum 39-31. По време на Троянската Война, Арес взема страната на траки и трояни. Най-древното споменаване на името на бога на войната е върху златен пръстен от благородническо погребение на територията на минойски Крит под формата AREI.



А за това, че Крит е обитаван от траки, знаем както от минойски и микенски документи, така също благодарение на археологически находки, за които е споменал още през 50-те години на ХХ век Б.Хрозни.

Поне от наличната информация, която притежавам, не ми е известно някой да е предложил хетска етимология за Канзура и Яриш. Няма смисъл на хетски и друго божество – Хебат (Хепит). Навярно по тази причина Хебат (Хепит) е обявена за хуритска богиня. Дали е така е друг въпрос*, но е вън от всякакво съмнение, че името на Хебат (Хепит) е свързано с името на тракийската богиня Епта.

Не само е регистриранo тракийски речно име Ептапор, документирани са и значителен брой лични имена като Ептазета, Ептенис, Ептапер, Ептедий, Ептезен, Ептекентос, Ептела, Ептепюра, Ептесюка, Ептеменека, Ептепус, Ептетра, Ептетралис, Ептула, Епталa- Detch.Thrak..167-170. Популярността на тази богиня в обществото на дедите ни е била твърде голяма, за да се касае за чужд култ, а и самото име си е тракийско.

Списъка може да се продължи с хетската богиня Кубаба. За нея се смята, че е приета от фригите под името Кубела/Кибела, наричана е още Матар Кубилеямайка Кибела.
За учените вярващи, че въпросното божество не е тракийско, а само прието в тракийския пантеон съществува един сериозен проблем. Подобно на Епта, името на Кубела/Кибела е тракийско, а не хетско.

Доста интересна е и връзката между имената на тракийския Херос, носещ епитета Перкон/Перкос и хетския бог на конете Перуа. За нея пише лингвиста Леонид Гиндин като предава два варианта на хетския теоним, те са Perwa/Pirwa, т.е. Перуа и Пируа.

Вариацията И-Е е характерна не само за древната реч на дедите ни наречени траки, дори и днес у нас се среща замяна на Е с И. Като пример могат да бъдат посочени зелен-зилен, петел-пител и др. Вариацията Perwa/Pirwa е силна индикация за това, че божеството е тракийско и е било прието в пантеона на хетите.

Никой не може да отрече, че траки и хети са имали близки взаимоотношения още през Бронзовата епоха. Мизите и дарданите са съюзници на хетския цар Муватали по време на войната му с египетския фараон Рамзес II. Реално, най-рано названието на Илион се среща в хетски документи под формата Wilusa. Самото име Илион акад. Георгиев тълкува със стблг. илъ-кал, глина и др.

Ясно е, че нашите Арес, Епта, Кибела, Перкон, Канзуренос са приети от хетите и са представени в техните документи като Яриш, Хепит, Кубаба Перуа, Канзура. Доста по-интересен е въпроса – дали това е било знак на добра воля, или дедите ни са били господари на хетите в известен период от време?

Втората възможност изглежда абсурдна понеже няма исторически сведения траки да са властвали над хети. Ранната история на хетите обаче е обгърната в мистерия. Все още няма съгласие къде е прародината на тези хора, ясно е само, че в началото на второ хилядолетие пр. Христа те вече са в Анатолия. През XVIII в.пр.Христа хетите създават царство, което ще бъде доминираща сила в региона около пет века. 

Владетелите на това царство водят умела политика и успяват да се наложат над асирийци, митани и египтяни. Ударната сила на хетската армия са бойните колесници, а според О.Гърни хетите притежават и конни стрелци, които наричат суту (скити?).

Благодарение на изображения от скални релефи знаем, че сред хетите има два типа хора – едните представители на народите на Ориента, а другите с ясни европеидни черти.  Кой на кого е бил господар научаваме от работа на американският учен Вахан Куркиджиан.

Той изказва едно доста интересно, а и логично предположение.  Според Куркиджиан, хетите са смесен народ, основната част са хора от азиатски произход, като благородническата прослойка е представена от говорещи индоевропейски език обитатели на земите край Босфора: 

Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”


Въпросните обитатели на земите край Босфора в древността са нашите деди, които са били наричани с името траки. Както топонимите и хидронимите, така също и материалната култура от Западна Мала Азия и Балканите показват силни прилики. Жалко е само, че професионалистите ни не са обърнали достатъчно внимание на този важен въпрос.

Ако нещо е наше, защо да не предявим претенции за него. В случай, че дедите ни са изиграли голяма роля в изграждането на Хетската Империя, то това трябва да бъде признато. Вместо на младото поколение да се внушава старата и вредна измислица, че българите са мешавица от побягнал от хазарите конен народ, който се е смесил с примитивни блатни обитатели дошли от север, е редно и справедливо да се обясни, че нашата история не започва през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано, че сме потомци на местен народ, който не само е повлиял силно гърци, римляни и келти, но също така и народите на Азия.

Младите трябва да осъзнаят, че след като сме потомци на силни и способни хора, то не е нужно да се кланяме на никого – нито на изток, нито на запад и вместо това е по-добре да запретнем ръкави и да възродим сами Родината. Можем го защото носим гените на градители на империи, на безстрашни бойци и велики мислители.


Използвана литература и обяснения:


1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
3.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
4. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;


*Cамите хурити (предците на кюрдите) са били подвластни на почитащите Епа/Хепа митани. Те са древен народ, чийто език е арийски, както личи по думите тера-три, панча-пет, caтта-седем, вартана-въртене. От средите на митаните произлиза всеизвестната Нефертити – съпругата на фараона Ехнатон. Нейното истинско име е Таду-хепа.


15.02.2018 г.

НАРОДНОСТНИТЕ ИМЕНА ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ОБИДНИ ДУМИ


Враждата между хора от различен произход не е нещо странно. Не е странно и демонизирането на противника, той трябва да е по-черен и от дявола. В стария Рим децата са плашени с думите: Hanibal ad portamХанибал (картагенецът) е пред вратите на града. Потомците на Ромул са уважавали смелите и силните народи, а тези отдали се на интриги и неотличаващи се с храброст са презирали. Ето за това Graecula-гъркинче, а и Graeculus-гърче, Graeculus esuriens-гладно гърче, са използвани като обидни думи от жителите на Вечния град.

Иронията е, че южните ни съседи не се разпознават като гърци и то с право. По начало етнонима Graeci/грайки-гърци важи само за група трако-пеласги обитаващи Епир (Западните Балкани). Понеже се запознават първо с грайките (които вече говорят езика на дошлите от Африка данайци), римляните решават да ползват това наименование за останалите жители на страната, като не се е правело разлика между малкото останали наследници на трако-пеласгите и потомците на дошлите от Египет нашественици.

Какво е значението на грайки е трудно да се каже, възможно е името им да е свързано с грѣiати-грея, светя. По същият начин е изградено и келтското племенно име Aedui – от aedu-огън. Най-вероятно, грайките, с които римляните най-рано се запознават са клон на граите, агрианите от нашите земи, както селите от Епир са клон на селите от територията на Тракия.

Дълги векове след идването на картагенеца Ханибал на Апенините, Рим е изправен пред втора подобна заплаха, това са хуните. Поради това, че бойците на Атила нанасят големи, а и унизителни поражения на римската армия, те биват обрисувани като получовеци-полуживотни, с черни краски е описан и великият пълководец.

В по-късни времена, вече станалото обидно име Hun-хун бива използвано от англичаните за германците, с които те воюват по време на Първата Световна Война. Hun-хун става символ на безжалостен убиец, който оставя само смърт и разрушение след себе си.


http://www.crimeahistory.org/wp-content/uploads/2014/03/scythians.jpg
http://www.crimeahistory.org/timeline-of-the-history-of-crimea/

Всъщност правилното име на хуните е уни, като значението е благородни, царски. Обяснение можем да получим със стблг. унии-по-добър и “тракийското” име Унила.
Хуните са царските скити, за които пише Херодот, а и живелия около 900 години по-късно и използващ същото название царски скити Приск Панийски. Трябва да се добави важната подробност, че скитите обитават Добруджа още в ранната Желязна епоха, а и това, че според Стефан Византийски са тракийски народ.

Англичаните притежават и друга обидна дума, която е изведена от народностно име. Доста хора биха останали изенадани разбирайки, че англ.buggar-педераст е изведена от Bulger, Bulgarus. Причината името ни да бъде изкривено и ползвано по такъв грозен начин са българските богомили. Навлекли си омразата на западното духовенство, богомилите известни още като катари, албигойци, българи, често биват клеветени.

За тях са разпространявани много и най-разнообразни лъжи, една от които е, че българите богомили са хомосексуални. Справедливостта изисква да се спомене, че първоначално негативно значение на Bulger, Bulgarus дават француците, а от старофренския, по късно вече опорочената дума преминава в английския речник, в който за жалост е запазена и до днес.

Заемайки много от речника на други хора, англичаните се сдобиват с още една обидна дума, чето първоначално значение е било съвсем различно. Касае се за philistine-човек лишен от култура и образование. По начало philistine притежава смисъл филистинец представител на войнствен народ споменат в “Стария Завет”. От този народ произлиза  Голиат, известен с отромния си ръст и необикновено въоръжение. Филистинците са клон на пеластите, които са познати и като пеласги – хора явяващи се наши предци и обитаващи както Балканите, така също Мала Азия, Апенините, а дори и Ориента където се установяват в ранната Желязна епоха и дават името на Палестина. Не е никак случайно, че в древността река Струма е наричана Палестин. И тук трябва да се спомене, че негативното значение на филистинец не е дадено от англичаните, а от германците през XVII век.


https://peterjfast.files.wordpress.com/2011/07/philistine2.jpg
https://peterjfast.com/tag/philistine/

Понастоящем южните ни съседи наричат държавата си Ελλάδα-Елада, а себе си Έλληνες-елини, но едно, че това название по право не им принадлежи, а друго, че по време на Средновековието, във Византия името Έλληνες-елини е притежавало негативно значение, станало е символ на езичници, противници на ортодоксалното християнство.  Предците на южните ни съседи са се срамували от името Έλληνες-елини и са се самоназовавали Ῥωμαῖοι-ромеи, т.е. поданици на Римската Империя, която е известна и като Византия.

Едва ли много от южните ни съседи знаят, че през IX век, произлизащият от средите на гърците патриарх Фотий говори с презрение за елинско суеверие, т.е. за езическа религия и обреди. Тези сведения са споменати от Ганчо Ценов в книгата му “Кроватова България и Покръстването на Българите”.

Ще добавя нещо важно и интересно за името елини. Както споменах по-горе, това народностно название не принадлежи на дедите на южните ни съседи. Сам Тукидид признава, че името елини е сравнително ново и в древността е важало за малка група хора, по-точно тези, към които принадлежи Ахил Пелеев. Подвластните на Ахил са наречени предци на българите от Йоан Малала и това не е нито грешка, нито случайно.

Както знаем от Омир, Ахил се кланя на Зевс Пеласгийски и споменава селите – пазители на Зевсовото светилище в Додона. Тези сели са трако-пеласги, а не дошли от Африка данайци. Освен край Додона, сели има в близост до Стара Планина където е областта Селетика, а и в региона на Селимбрия, която е на Бяло море познато в древността като Тракийско море. Ще добавя и това, че уважавани учени като Артър Еванс и Алберт Йорис ван Виндекенс определиха името Ахил като предгръцко, а хората обитаващи територията на Гърция в далечното минало са трако-пеласгите.

Понеже речта на данайците е твърде различна от тази на дедите ни, африканските пришълци превръщат сели в ели, елини. Ще минат дълги векове докато названието елини стане известно из целите Южни Балкани, като по това време първоначалното му значение е забравено отдавна. Отрекли се от старото си име, потомците на Данай приемат престижното име на хората, на които дължат индоевропейския си език, а и културата.

Разбира се най-опороченият и най-обърканият етноним, от който са изведени нем. Sklave, англ. slave-роб е славянин. На малко хора е известно, че това значение е възникнало доста късно, наложило се е през XIII век в езиците на англичаните и немците.

Отново на твърде малко хора е известно, че названията Sclavi, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, нямат никакъв смисъл на латински и гръцки, а и самите думи са напълно непознати на автори като Ливий, Цезар, Светоний, Страбон, Апиан, Херодот, Тукидид, Павзаний, Ариан и т.н.

Изконните латински думи за роб са: famulus, verna, servus, puer. Старогръцките думи за роб са: δοῦλος, παῖς, ἀνδράποδον, θεράπων, ἀτμήν, ἑρκίτης. В речника на старите германи намираме  þræl-слуга, роб ст.англ., ст.норв., dregil-слуга, роб ст.вис.нем., kniucht-слуга, роб ст.фриг., knecht-слуга, роб нид., Knecht-слуга, роб нем.

Тези данни показват, че поначало Sclavi, Stlavi, Stlaveni, Sclavos, Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι, Σθλοβηνοι e название на народ, което в последствие умишлено е изкривено и опорочено, а прецедент за точно такъв случай има и то на Балканите.

В старогръцкия намираме думата θρᾷσσα, чието значение е робиня, слугиня, но θρᾷσσα има по-старо значение тракийка, тракийска жена. По същия начин Σκλαβηνοι, Σθλαβηνοι първоначално е било име на народ, което в последствие умишлено е очернено и опорочено. Южните ни съседи пишат склавени и стлавени, а на славени по простата причина, че в старогръцкия няма звукова комбинация СЛ, тя е странна и налага вмъкване на съгласна К, или Т. Това е причината името на Преслав да бъде предавано като Пερεσθλαβα.

За жалост нито нашите, нито чуждите учени са дали достатъчно данни, от които да стане ясно кои са старите славени, кога се е появило за първи път името им и какво означава. Днес то бива свързано предимно с руснаците понеже те са най-големия народ от славянската езикова група. Първоначало обаче етнонимът е важал за други хора.

Най-ранно споменаване на Sclaietis има през II век на латински епиграфски паметник от Дакия – земята на северните траки. Надписът е с регистрация C.I.L. III C VI и въпреки, че е публикуван от Ханс Крае през 1923 година, у нас по този въпрос не съм срещал никаква информация, все едно надписа изобщо не съществува.

В същия регион, в който е споменато името  Sclaietis, през IV век Псевдоцезарий локализира народа славени, които нарича и данувиани-дунавци, т.е. хора обитаващи долното течение на Дунава – владенията на гетите. Учените пренебрегват това важно свидетелство защото според официалните теории, славените ще да са били далеч на север по това време.

Пренебрегнато и обявено за грешно е и твърдението на египтянина Теофилакт Симоката за това, че хората наречени славени са били познати под името гети в по-старо време: “Sclavos sive Getas: hoc enim nomine antiquitus appellati sunt” - Cлавeни, или гети, понеже с това име се наричали в старо време.

Ясно е, че когато пише за Getae equites-гетски конници, Комес Марцелин има предвид славенските конници прегазили римската войска в Западните Балкани, но и на това важно сведение не се отдава значение.

Причината за странното поведение е това, че за повечето наши, а и чужди учени, старите славени са нашественици от север – обитатели на Припятските блата в Украйна. За повечето наши, а и чужди учени е кощунство да се каже, че названието славени първоначално е важало за северните траки – гетите и чак след дълги векове се е наложило и над други хора живеещи на север, изток и запад от тях.

Това е и причината специалистите занимаващи се с историята на славените, да не  споменат  за регистрираното преди около 2350 години тракийско име Δισλοι(f)iας /Дисло(в)йас. Акад. Вл. Георгиев  го тълкува със словлен-славен, а проф. Лариса Бонфанте смята, че името е теофорно и съотвества на сл. Богослав.

Ще минат около 1000 години след като тракийският майстор Δισλοι(f)ας /Дисло(в)йас е гравирал името си на сребърен съд, до времето в което венетите от земите на Словения бъдат наречени и слави, славени - Venetorum qui et Sclavi dicuntur”.

За хората обитаващи територията на Полша, името слави, славени ще се спомене за първи път около 1500 години след времето на тракийския ковач на сребро Δισλοι(f)ας /Дисло(в)йас.

Представената тук информация е от голяма важност, но не е представяна на българския читател. Това дава възможност на спекуланти, а и страдащи от постоталитарен синдром индивиди са лансират безумни съчинения, с които да объркват народа ни.

Проблемът с идентичността на старите славени се състови в това, че истината устройва само нас. Имайки претенции за трети Рим, историците на руската имперска истоическа школа лансират информация, която да им позволи да се обявят за корена на народите от славянската езикова група, a реално коренът е на Балканите.

За гърците е абсурд да признаят, че старите славени са древен балкански народ, по-древен от африканските данайци. Константин Порфирогенет твърди, че в ранното Средновековие земята на империята се пославянчила и станала варварска поради многобройните нашествия. Да обаче оставените уж в ранното Средновековие славенски топоними са типични за българския език и, което е по-важно, те са от същия характер както и най-старите названия на реки, градове и местности от територията на Гърция.

Учените от австро-унгарската историческа школа също има причина да укрият кои са старите славени. През XVIII-XIX век голяма част от хората говорещи славянски езици са под властта на Австро-Унгарската Империя. Признаването, че хуните, които полагат основите на държавността на германите са представители на славянската общност, би довело до брожения, загуба на престиж и загуба на територии – нещо, което империята не може да си позволи и избира решаване на проблема със съчиняване на лъжи.

Ето как липсата на смелост на нашите учени, а и измислиците създадени и поддържани от чужденци доведоха до това, че за много българи името славени придоби негативно значение. Обикновеният човек няма вина, в крайна сметка ние запомняме не истината, а това, което чуваме най-често. Ако не подложим дадено твърдение на проверка посредством подробно проучване волю-неволю ще вярваме и на заблуди, и дори ще ги защитаваме.

За да не се стига до такива абсурди е добре да не повтаряме механично чутото от други, а да проверяваме. В случай, че срещнем трудности по време на проверките, можем да се консултираме с хора притежаващи нужните знания. Най-важното обаче е това – да се пазим чисти избягвайки омразата. Тя заслепява и със сигурност ще ни поведе в грешна посока. Веднъж потънали в блатото на заблудите, не е никак лесно за излезем от него.

Накрая искам да споделя нещо, което много ме тревожи. Излиза така, че повечето от етнонимите използвани в миналото и днес като обидни думи принадлежат на предците ни. Филистинци, грайки, хуни, елини, българи, славени, са наименования на хора от балкански произход и някой изпитващ сатанинска омраза към дедите ни е очернил имената им. Все едно някакъв безсмъртен демон преследва настървено народа ни във всяка територия и всяка епоха. Наистина факт, който обезпокоява.

Да имаш врагове е нещо неизбежно и ако враговете ти принадлежат на тъмните сили и си служат с непочтени способи, означава само едно, именно това, че ние българите принадлежим на светлината, а светлината никога не загива.


8.02.2018 г.

САРМАТИ, АМАЗОНКИ И БЪЛГАРИ



Преди няколко дни мои читатели ме помолиха да дам някакви разяснения относно сарматите – що за народ са, какво се знае за тях, чии предци са и т.н. Причината за молбата бе прокараното в някакво телевизионно предаване твърдение, че старите българи са сармати, а самите сармати са набедени за иранци.

Ще започна с това, че нито един стар автор не е споменал дори за далечно родство между сарматите и народите обитаващи Персия, Бактрия, Индия. За сметка на това ние разполагаме със свидетелството познаващия добре сарматите Прокопий, който предава по-старо виждане, според което сарматите спадат към семейството на гетите - Proc. B.G.III.ii.3. Тези гети Херодот нарича най-миролюбивите, но и най-храбрите от всички траки - Her. IV. 93.

В друга книга Прокопий представя още един интересен детайл, а именно това, че аланите (които принадлежат на групата на сарматите) са гетски народ - Proc.V.i.3. Тук вече става интересно защото писалия по-рано Амиан Марцелин твърди, че почти всички алани са високи, красиви и светлокоси хора -Amm.XXXI.2.21.


Изображение на сарматски воин - II век


Освен това има и други твърдения, според които както гетите, така и сарматите са хора с руса коса: “Getae flaviSarmatae flavi”- Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV, p.232. Тези данни показват ясно, че сарматите няма как да са народ, който се е оформил в далечната Средна Азия, а по-скоро принадлежат на старите европейски популации.



Неслучайно Клавдий Птолемей определя като Сарматски Океан миещото бреговете на Полша Балтийско Море. Този автор смята река Висла за западна граница на сарматските земи, а като южна течащата в Черноморските степи река Танаис (Дон).

Севернните склонове на Карпатите, Птолемей нарича Сарматски планини, а като източна граница на европейските землища на сарматите е определена река Каркинитис (на северозапад от Крим) - Ptol.III.5.



Разбира се сармати е имало и в Азия, но това не ги прави азиатци. Португалците основават колонията Макао в Китай, но това не ги прави китайци. Англичаните владеят Индия дълго време, но този факт не ни позволява за дефинираме старите англо-сакси като част от индийския народ. Холандците са създателите на Кейптаун в Южна Африка, но на никой не му идва наум да определи холандците като потомци на зулусите.

Къде е родната земя на даден народ и къде са колониите му са две напълно различни неща и е жалко, че някои хора у нас не само не обясняват това, но дори злоупотребяват с доверието на българския народ.

Има предостатъчно данни, които поволяват на учените да установят що за хора са сарматите. Ценна информация намираме в работите на Плиний, който обяснява, че римляните наричали гетите с името даки, а и сармати: “ …Getae, Daci Romanis dicti: alias Sarmatae…“ Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI, p.327. В новите издания някой е счел тази информация за неудобна и я е заличил. Слава Богу, намират се антикварни издания, в които отъждествяването на сарматите със северните траки е запазено.



Отъждествяването на северните траки гетите със сарматите се среща и в други стари книги, в които намираме следното твърдение: “Daci: sed universa gens Getae, Daci,  Sarmatae & Sauromatae appellati.”- Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762, p.64.
 

За това, че гетите и сарматите говорят един и същ език получаваме сведения от Овидий, но за жалост не от българските издания. В “Тристия” V.12.55, заточеният в Томи римлянин казва нещо интересно: “Зная сарматския език, мога да говоря с гетите” – “Знаю сарматский язык, с гетов могу говорить.”


Фактът, че гети и сармати делят една реч е потвърден и от друго място. Ан Маккейб цитира живелия през IV век Апсирт от Константинопол, който съобщава, че на езика на сармати, гети и траки, арисп е название на растение ползвано за лечение на коне -A.McCabe, A Byzantine Encyclopedia of Horse Medicine, The sources, compilations and transmissions of Hipiatrica, Oxford University Press, New York, 2007, p.154.



Общата за гети и сармати дума арисп е сродна на споменатия от Омир тракийски топоним Арисба.  От тази Арисба, на помощ на трояните идва Аcий, известен с големите си красиви коне - Hom. Il. 2.837.

За сарматите трябва да бъде споменато още нещо, което е от голяма важност. Херодот смята амазонките за предци на сарматите – Her.IV.110, a за амазонките се знае, че говорят същия език както и траките – А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989, с.102.

Не по-малко интересно е това, че част от съюзилите се с Рим сармати са били изпратени да охраняват провинция Британия, а селището, в което е намерен сарматски паметник носи тракийското име Дева (като например Пулпудева -Пловдив), новото название на града е Честър. Надгробният паметник представя сарматски воин носещ военен отличителен знак (щандарт) – дракон.


Roman tombstone, fragment depicting a horse rider, almost certainly one of the Sarmatians people who once lived north of the river Danube, Deva Victrix (Chester, UK), The Grosvenor Museum - Carole Raddato from FRANKFURT, Germany

Абсолютно същият военен отличителен знак (щандарт) се позлва и от северните траки.Знаем за това благодарение на изображения от Траяновата колона, представящи действия от войната на император Траян с цар Декебал.


 Dacians bearing the draco - Photographed by Enciclopedia Dacica

Виждаме, че няколко различни и независими един от друг извора потвърждават, че речта на сарматите е като тази на северните траки. От описания на стари автори става ясно, че сарматите са едри и светлокоси хора – твърде различни от популациите на Средна Азия. Разбираме и това, че военните отличтелни знаци на сарматите са като тези на траките. Какъв е извода в такъв случай и защо важните сведения не се представят на широката публика? (1) *

Прочее, има и друга неспомената информация. За идване на народ от сарматски произход и трайното му установяване на юг от Дунава след 681-ва година няма как да се говори защото повече от 600 години по-рано Плиний локализира сармати при своето описание на Тракия – между Хемус (Стара Планина) и Истър (Дунав) – Plin.IV.41. Нужно е да се уточни, че живелия през I век автор не е определил тези сармати като новодошъл народ.

Важна подробност е и това, че най-старите сарматски руни са намерени не в Азия, а на територията на България. Става дума за руните от предпазител на меч намерен в могилата Рошавата Драгана - I век. Артефактът се съхранява в Регионалния Исторически Музей на Стара Загора.



Въз основа на тази информация, всеки непредубенен и разполагащ с достатъчно информация човек би заключил, че сарматите спадат към огромната в древността тракийска общност и, че светлокосия елемент при траките се дължи на гетите и принадлежащите на тя тяхната група сармати.

Да, хора с руса и рижа коса са дошли на Балканите от север, но това е станало не през прословутата 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано – в началото на оформянето на тракийския етнос.

Редно е тези, които имат претенции да познават старата ни история, да представят всички важни данни по темата, която засягат, за да не се стига до налагане на нови заблуди. Достатъчно сме натирвани от Монголия до Бактрия, време е истината да бъде казана, дори тя да хвърли сянка върху кариерата на определени хора. Истината, а и интереса на България са важни, не престижа на шепа индивиди.

Рано или късно всичко излиза, по-разумно е да се признаят залитанията и да се сложи край на лутаниците веднъж завинаги. Да се греши е човешко, а да признаеш откровено грешката си е благородно. 

Този, който избере да запази престиж изграден с повтаряне на заблуди, рано или късно ще бъде настигнат от всенародното презрение, това е неизбежно. Надявам се хората, които представят информация за историята на България да изберат благородството защото то е типична черта на народа ни.


Използвана литература и пояснения:

1.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
2.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
3.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Procopius, History of the Wars, Books IV-VI.15, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
6.Francisci Junii FF, De Pictura Veterum Libri Tres, typis Regneri Leers, Roterdami, MDCXCV;
7.Caii Plinii Secundi, Historia Naturalis ex recensione I. Hardvini, Tomus Secundus, ex typis Iosefi Pomba, Augustae Taurinorum MDCCXXXI;
8.Imago Antiquiae Hungariae, Parsi I, repreasentans Terras, Adventus et Res Gestas Gentis Hunnicae, Historico Genere Strictum Prescipta a Samuele Timon e Jesu Sacrodote, typis Joannis Tomae Trattner, Vienae, Pragae et Tergesti, 1762;
9.A.McCabe, A Byzantine  Encyclopedia  of Horse  Medicine,  The scources, compilations  and transmissions of Hippiatrica, Oxford University Press, New York, 2007;
10.А.Фол, Д.Попов, Христоматия по Тракология, Том първи, Ун.Изд. Климент Охридски, София, 1989;
11.Homer, The Iliad with an English Translation by A.T. Murray, Ph.D. in two volumes. Cambridge, MA., Harvard University Press; London, William Heinemann, Ltd. 1924;
12.Ptolemy, Location of  European Sarmatia, publ. New York Public Library, 1932;


13. Sarmatians, Bohdan Kravtsiv, Arkadii Zhukovsky,




(1) *Не може да се оспори това, че Страбон определя сарматите като част от скитите:
Sarmatians, these too being Scythians…” - Strab.XI.2.1, тук обаче трябва да се добави свидетелството на Дион Касий, че северните траки -даките са част от скитското семейство – Dio.51.22.6. От друга страна в своята работа “Етника” Стефан Византийски казва без увъртане: “Скитите са тракийски народ.”

Благодарение на Херодот знаем, че скитите почитат Арес, Папайос, Гетосур -Her. IV.95.  Тези богове са напълно непознати на перси, бактрийци и индийци, но пък траките имат култ към Арес, Папас, а и Сурегет – слънцето (което скитите наричат Гетосур).

Както се уверяваме, има изобилие на сведения, че сарматите и скитите делят един произход с гетите, т.е. принадлежат на тракийското семейство, но тази информация не бива представена на широката публика у нас. Как мислите, редно ли е да се игнорират данни от страна на хора имащи претенции, че работят за науката, а и в интерес на българския народ?