БЪЛГАРСКАТА БУКВА Б В САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ – СЕНЗАЦИЯ, ИЛИ ВРЕДНА СПЕКУЛАЦИЯ?

Напоследък моят Месинджър е задръстен от съобщения. Различни приятели и познати ми пращат един пост, в който има снимка на надпис на съд от о-в Самотраки. Авторът на поста смята, че на керамичен съд от о-в Самотраки има българска буква Б, а “тя би могла да бъде единствено тракийска буква, ползвана от траки”.

 

                  Надпис върху съд от о-в Самотраки [по Леман, Георгиев]

На пръв поглед имаме нещо сензационно, но това е само на пръв поглед. Да, вярно е, че дедите ни са първите балканци, а и първите европейци боравещи с писменост. Тук спор няма, така е, но е хубаво, когато човек засяга сериозна тема да прилага и сериозна аргументация. А в поста за българската буква Б в Самотракийски надпис, липса дори елементарна аргументация.

 

Буква Б ползват и гърците в ранните си надписи, азбуката на Тера запазва Б дълго време. По-рано от гърците буква Б се ползва от арамеите, финикийците и др. семитски народи. Прилагам сравнителни таблици от труда на Р. Карпентър, така всеки може да се увери, че моите твърдения са аргументирани.

 

Арамейска писменост[по Карпентър], буквата Б е подчертана с червен цвят 

Древни букви от Библос и Стелата на Меша [по Карпентър], буквата Б е маркирана с червен цвят

Другият проблем на автора на поста е в това, че свържеш ли дадена буква с определен надпис, наречеш ли тази буква българска, трябва и да демонстрираш, че си в състояние да прочетеш написаното. 

Не е ли така, не е ли нужно доказателство за сериозното твърдение? Такова обаче не е представено и по този начин се дава оръжие в ръцете на нашите врагове. Те ще използват липсата на аргументация срещу нас.

Тъжното е, че надписът може да се изтълкува на български, но ако преди това се разпространи и наложи неиздържана информация, дори и нашите сънародници няма да приемат сведенията на човека, който представя тълкуване.

За мен няма съмнение, че архаичната буква Б е създадена от нашите предци. При анализа на акрофонията на архаичната буква Б, акад. Георгиев, ползвайки сведения на Бернекер и др. предлага българските думи батко, батьо, бате, баща и др. [Георгиев, 1952, с.53]. Както обаче отбелязах – не навсякъде, където има Б, може да се говори за български, или ако искате тракийски епиграфски паметник. 

Дедите ни са повлияли народите на Ориента, това съм го обяснил подробно в книгата си Неразказаната История на Траките. Пак напомням обаче – една буква пролет не прави. Нужно е да се представи издържано тълкуване на текста, в който присъства тази буква, иначе не просто няма полза, но се нанася и вреда.

Нека обърнем внимание на надписа с “българската буква Б”. Учени като Карл Леман действително определят знака като Б. Нашият езиковед Владимир Георгиев възразява, смята, че се касае за неправилно написано Е [Георгиев, 1957, с.36.]. С това аз съм напълно съгласен и бързам да подчертая, че ако буквата е Е, то надписът е доста лесен за разчитане с помощта на българския.

 

Пред така наречената българска буква Б [реално Е], има особен знак ↆ. Някои го смятат за форма на Χ, други вярват, че се касае за Ѱ. Аз лично смятам, че в случая се натъкваме на древен вариант на К, като акрофонията на точно този вариант, в друг свой труд акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дума копиѥ [Георгиев, 1952, с.57].

 

Понеже твърдението ми е сериозно, давам онагледяващ пример с изображение от труда на акад. Георгиев, така всеки може да се увери в истинността на думите ми.

Започна да става интересно, нали? Нека да видим сега чие четене е най-логично. Акад. Георгиев смята, че трябва да прочетем:  μ’ έποίησε ό τεχνεύς Άντοκ[λ]εής – Направи ме майсторът Антоклес…или нещо подобно [Георгиев, 1957, с.37]. Моето виждане е напълно различно. Ще предам текста с латиница, за да е по-лесен за разбиране от повечето хора. Смятам, че на съда от Самотраки е написано: [E] POTE KENEUS ANTOKAE [началното Е е част от друга дума, която не е оцеляла].

ПОТЕ [POTE] е нашата древна дума поть – господар [запазена в Гос-подъ и поть-пѣга, според нашите лингвисти]. Тук думата е в звателен падеж с характерното окончание Е, т.е. тълкуването е господине, господарю.

КЕНЕУС [KENEUS] е титла, която е сродна на фригийската АКЕНАС – княз, [документирана на надпис W-07 по Александър Люботски и др.]. 

AНТОКЕ [ANTOKAE] е личното име Анток, отново в звателен падеж. Името е сродно на това на митичния персонаж Антей [Ἀντείας], в случая с умалителна наставка – ок, срещаща се в тракийски лични имена като Мед-ок, Дар-ок и др. Името Анток е лесно обяснимо с помощта на старобългарския, но тук ще се въздържа от даване на тълкуване.

Изразът: ПОТЕ, КЕНЕУС АНТОКЕ означава Господарю, княз Антоке, а евентуално продължение може да е: приеми този дар. Разбира се продължението е спекулация, защото не разполагаме с останалата част от надписа. Тук само предлагам едно логично предположение, нищо повече.

Ето, не е нужно да измисляме сензации, за да докажем, че сме потомци на древен балкански народ. Нужен е труд, четене, проверки и добър анализ, а данни има, но те трябва да се ползват коректно.

В поста със сензацията за българската буква Б са ползвани мои неща без това да е посочено, т.е. става дума за кражба на интелектуална собственост. 

По-лошото е, че взетата от мен информация е смесена с лъжи. Никога не съм изказвал твърдението, че Плиний Стари e живял дълги години на Балканите. Това си е творческа измислица на автора на поста, която той доста непочтено е добавил към моя материал.

Лъжа е и, че Плиний оставя сведения за азбуката по тракийските земи. Нещата са по-различни, Плиний Стари твърди, че книги на древния герой Дардан са били скрити в гробницата му  [Plin. HN, XXX.2], а тя е в Троада. Старият автор добавя и, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лаций [Plin. HN, VII.193], а тази област е на Апенините. 

Хайде, представете си, ако някой сънародник реши да ползва некоректно представените сведения в спор с чужденец. Нима противниците на нашия сънародник няма да го съсипят от подигравки и така да се накърни нашето име?

Когато някой преписва без да мисли и добавя неща от себе си, създава условия за сериозни проблеми, навярно без да осъзнава вредата от това действие. Възможно е намеренията на автора на поста [или авторите?] да са били добри, но само с добри намерения не се получават добри неща. Нужен е труд, много, много труд, а също коректност и уважение към труда на хората, които предлагат ценна информация.

Нямам нищо против работите ми да се ползват, но нека това се върши по почтен начин. Редно е да се спомене авторът, редно е и думите му да не бъдат изкривявани. Всеки може да добави нови неща, свои неща, но това трябва ясно да се упомене. Ето, аз цитирам Карл Леман и Владимир Георгиев, а за добавеното уточнявам, че е мое тълкуване.

Темата за древната азбука е неимоверно важна, а и много интересна, защото акрофонията на някои от архаичните финикийски букви може да се изтълкува с помощта на български думи. В Неразказаната История на Траките има представена доста информация по този въпрос.

В моята книга главата за писмеността е добре илюстрирана, дадени са и сведения за това към коя етническа група принадлежи героят Кадъм, на когото се приписва въвеждането на азбуката в Елада. Обяснено е подробно и как древната балканска писменост попада в ръцете на народите на Ориента.

Прилагам активен линк съм страницата на Атеа, където книгата с обясненията на имената на древните букви може да се поръча.

https://ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html?fbclid=IwAR2EKXWUSdYm4Ztv5CehS7EBTykPc3etsbVieVmJ6QdD7mCB-RywsUh4dWQ

Разбира се готов съм да дам кратки обяснения и в блога си, но няма как да покажа представените в книгата ми илюстрации. А те са важни за разбирането на историята на древната писменост. Имената на древните букви показват, че ранната азбука е създадена от хора говорили архаичен вариант на българския език. Един ден това ще е общопризнат факт – един от многото, които ще променят съдържанието на старата история и ще дадат заслуженото самочувствие на нашия народ.

 

Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Произхождение Алфавита. Вопросы языкознания №6, 1952, ноябрь-декабрь, Изд. Академий Наук СССР, Москва, 1952.

2.Георгиев Вл., Тракийският език, БАН, София, 1957.

3.Carpenter Rh.,The Antiquity of the Greek Alphabet Author(s): American Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 1 (Jan. - Mar., 1933), pp. 8-29 Published by: Archaeological Institute of America.

“БУКВИ” НА 7000 ГОДИНИ

Преди няколко дни, в майския брой на “Списание 8” бе публикувана статия, която създадох съвместно с г-н Александър Мошев. Явно интересът към тази работа засягаща развитието на писмеността в нашите земи е голям, понеже получих доста лични съобщения във “Фейсбук”, a и писма по електроната поща.

Някои сънародници живеят в чужбина, а им се иска да прочетат новоизлязлата информация. За други е важно да разберат как са събирани данните за материала. Трети пък желаят да узнаят какво е подтикнало мен и г-н Мошев да развием тази тема и как точно сме направили това. Разбира се имаше и ред други запитвания.

Ще се опитам да дам отговор и на трите основни групи интересуващи се. Българите живеещи извън Родината – в Западна Европа и САЩ, могат да получат достъп до електронния вариант на списанието сравнително лесно, възможен е абонамент за електронния вариант на “Списание 8”. На страницата на списанието е дадена ясна информация.

https://www.spisanie8.bg/абонамент.html#digital

По отношение на това как са събирани материалите мога да кажа, че става дума за дълъг процес, поне при мен се касае за период от около двадесет години. В миналото не бе никак лесно да се намери информация противоречаща на установените виждания  в науката. Траките бяха обявени за безписмени и толкова. Постулатът се превърна в догма, към която малцина посмяха да изразят критика.

Навремето дори не бях и подозирал, че автори като Алкидамант и Тацит са смятали Орфей и Лин за създатели на азбуката. Не бях чувал за тракийските книги, за които говори Платон, нито за споменатите от Еврипид плочици с  Орфеева мъдрост. Голяма изненада за мен бе това да науча, че Паламед не е грък, а пеласг, а и, че по негово време –XIII век пр. Христа, т.е. преди около 3300 години, трояните са пишели с фригийската азбука.

По-късно разбрах, че в нашите земи са намерени древни предмети, по чиято повърхност има знаци, които учените интерпретират като ранна форма на писменост. Докато през 70-те години на ХХ век се е смяташе, че особените символи от Балканите съперничат на най-древните писмени знаци от о-в Крит, то тридесетина години по-късно, редица чужди учени като Харалд Харман, Марко Мерлини и др. са уверени, че най-древната писменост е възникнала на Балканския полуостров и от нея е произлязла критската.

Откритията на древни съдове със знаци, по-точно артефактите от с. Хотница, с.Рибен, гр. Нова Загора потвърдиха виждането на Хаарман, Мерлини, Ръгли и др. относно това, че на Югоизточна Европа може да се гледа като на люлка на писмеността. Реалността показва, че не край Нил, Тигър и Ефрат хората са се научили как да пишат най-рано, старите балканци, яващи се наши деди са били първите.

Аз имах и свои лични открития. Когато започнах да изучавам Линеар А и Линеар Б – писменостите  използвани  на остров Крит преди около 3750-3550 години, забелязах интересни неща. Знакът имащ звукова стойност А се оказа напълно идентичен на глаголическата буква А, като приликата е във форма и звукова стойност.

Ако бе само това, то аз бих го отдал на случайност, но смайваща прилика намерих също между глаголическата буква Б и критски знак, на който определени учени придават звукова стойност ба/ва. Стана ми ясно, че едва ли се касае за второ уникално съвпадение.

Удивлението ми нарастна когато намерих нерегистриран Линеар А знак, който е напълно идентичен по форма на глаголическата буква В. Тук впечатление ми направи не само огромната прилика, но и факта, че критския знак е игнориран от специалистите, които е трябвало да му дадат каталогичен номер, а не са го направили. Защо???

Сравнение на критска писменост от Бронзвата епоха с глаголически букви

Знайки, че древният критски знак имащ звукова стойност ко, може да се чете и го, направих отново сравнение с глаголицата и отново дъхът ми спря. Тук наистина не можем да говорим за идентични форми, но близостта изобщо не може да се отрече.

Същото важи и за принадлежащият на Линеар А и Линеар Б знак дво. Той, поне според мен също показва голяма близост с глаголическата буква Д.

Списъкът на близки по форма и звучене знаци е доста дълъг и е необяснимо как нито един български учен не е забелязал това. Всъщност не съм съвсем прав, приликите са забеязани и то отдавна от Георги Сотиров, но той не работи в БАН. Нашите специалисти не признават труда му, което е не само жалко, но е и ощетяване на науката.

Сравнения на критска писменост от Бронзовата епоха (1) с глаголически букви (2) по Сотиров

В крайна сметка намерих по-голям брой съотвествия (от тези а Сотиров) между глаголическите букви и древната критска писменост. Това откритие бе последвано от още едно – оказа се, че и старобългарските руни имат огромен брой съотвествия в Линеар А и Линеар Б. Както при глаголицата, така и при руните, и дума не може да става за любопитни съвпадения.

Сравнителните таблици на глаголица и старобългарски руни с критската писменост от Бронзовата епоха са представени в новия брой на “Списание 8”. На има с.26 даже представено тълкуването на значението на комбинациите от руни по розетката от Плиска. Всяка комбинация от руни дава свързани помежду си старобългарски думи.

Това общо взето бе моя път към истината за корените на нашата писменост. Г-н Мошев е минал през подобни на моите разочарования, удивления и открития. Той също е забелязал неизползвани исторически източници и недоказани твърдения изречени от иначе уважавани учени.

За нас е непонятно защо над десет свидетелства на стари автори за писмеността и водещата роля на траките в разпространяването на писмеността, са пренебрегвани толкова дълго време.

Въпросните важни свидетелства са събрани и представени в съвместната ни работа, която “Списание 8” публикува. Сведенията са ценни не само за студентите по история и лингвистика, но и за всеки интересуващ се от миналото ни българин.

По традиция, “Списание 8”   представя и друго мнение, в случая това на археолога Александър Чохаджиев – учен, който аз и г-н Мошев уважаваме. Информацията, която г-н Чохаджиев представя е доста интересна, някои неща не ми бяха известни изобщо. Става дума за познатия на всички ни и свещен за старите българи знак IYI.

Благодарение на г-н Чохаджиев научих, че този важен символ се среща по керамиката намерена край село Хотница. До този момент смятах, че във времето на Неолита и Енеолита (Медно-Каменната епоха), IYI присъства само по керамиката на Винча. Изображение на този забележително древен знак може да се види на с.33.

С г-н Мошев останахме приятно изненадани, че редакторите на списанието са успели да се сдобият с изображения на новооткритите артефакти с древни знаци – керамиката от Рибен и Нова Загора. За последната се смята, че знаците по нея са на 7000 години. 

Това означава, че по отношение на създаването на писмеността дедите ни са изпреварили шумери и египтяни с повече от 2000 години!Истината за произхода и заслугите на народа ни тепърва ще излиза, за радост на родолюбивите българи.