БЪЛГАРСКАТА БУКВА Б В САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ – СЕНЗАЦИЯ, ИЛИ ВРЕДНА СПЕКУЛАЦИЯ?

Напоследък моят Месинджър е задръстен от съобщения. Различни приятели и познати ми пращат един пост, в който има снимка на надпис на съд от о-в Самотраки. Авторът на поста смята, че на керамичен съд от о-в Самотраки има българска буква Б, а “тя би могла да бъде единствено тракийска буква, ползвана от траки”.

 

                  Надпис върху съд от о-в Самотраки [по Леман, Георгиев]

На пръв поглед имаме нещо сензационно, но това е само на пръв поглед. Да, вярно е, че дедите ни са първите балканци, а и първите европейци боравещи с писменост. Тук спор няма, така е, но е хубаво, когато човек засяга сериозна тема да прилага и сериозна аргументация. А в поста за българската буква Б в Самотракийски надпис, липса дори елементарна аргументация.

 

Буква Б ползват и гърците в ранните си надписи, азбуката на Тера запазва Б дълго време. По-рано от гърците буква Б се ползва от арамеите, финикийците и др. семитски народи. Прилагам сравнителни таблици от труда на Р. Карпентър, така всеки може да се увери, че моите твърдения са аргументирани.

 

Арамейска писменост[по Карпентър], буквата Б е подчертана с червен цвят 

Древни букви от Библос и Стелата на Меша [по Карпентър], буквата Б е маркирана с червен цвят

Другият проблем на автора на поста е в това, че свържеш ли дадена буква с определен надпис, наречеш ли тази буква българска, трябва и да демонстрираш, че си в състояние да прочетеш написаното. 

Не е ли така, не е ли нужно доказателство за сериозното твърдение? Такова обаче не е представено и по този начин се дава оръжие в ръцете на нашите врагове. Те ще използват липсата на аргументация срещу нас.

Тъжното е, че надписът може да се изтълкува на български, но ако преди това се разпространи и наложи неиздържана информация, дори и нашите сънародници няма да приемат сведенията на човека, който представя тълкуване.

За мен няма съмнение, че архаичната буква Б е създадена от нашите предци. При анализа на акрофонията на архаичната буква Б, акад. Георгиев, ползвайки сведения на Бернекер и др. предлага българските думи батко, батьо, бате, баща и др. [Георгиев, 1952, с.53]. Както обаче отбелязах – не навсякъде, където има Б, може да се говори за български, или ако искате тракийски епиграфски паметник. 

Дедите ни са повлияли народите на Ориента, това съм го обяснил подробно в книгата си Неразказаната История на Траките. Пак напомням обаче – една буква пролет не прави. Нужно е да се представи издържано тълкуване на текста, в който присъства тази буква, иначе не просто няма полза, но се нанася и вреда.

Нека обърнем внимание на надписа с “българската буква Б”. Учени като Карл Леман действително определят знака като Б. Нашият езиковед Владимир Георгиев възразява, смята, че се касае за неправилно написано Е [Георгиев, 1957, с.36.]. С това аз съм напълно съгласен и бързам да подчертая, че ако буквата е Е, то надписът е доста лесен за разчитане с помощта на българския.

 

Пред така наречената българска буква Б [реално Е], има особен знак ↆ. Някои го смятат за форма на Χ, други вярват, че се касае за Ѱ. Аз лично смятам, че в случая се натъкваме на древен вариант на К, като акрофонията на точно този вариант, в друг свой труд акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дума копиѥ [Георгиев, 1952, с.57].

 

Понеже твърдението ми е сериозно, давам онагледяващ пример с изображение от труда на акад. Георгиев, така всеки може да се увери в истинността на думите ми.

Започна да става интересно, нали? Нека да видим сега чие четене е най-логично. Акад. Георгиев смята, че трябва да прочетем:  μ’ έποίησε ό τεχνεύς Άντοκ[λ]εής – Направи ме майсторът Антоклес…или нещо подобно [Георгиев, 1957, с.37]. Моето виждане е напълно различно. Ще предам текста с латиница, за да е по-лесен за разбиране от повечето хора. Смятам, че на съда от Самотраки е написано: [E] POTE KENEUS ANTOKAE [началното Е е част от друга дума, която не е оцеляла].

ПОТЕ [POTE] е нашата древна дума поть – господар [запазена в Гос-подъ и поть-пѣга, според нашите лингвисти]. Тук думата е в звателен падеж с характерното окончание Е, т.е. тълкуването е господине, господарю.

КЕНЕУС [KENEUS] е титла, която е сродна на фригийската АКЕНАС – княз, [документирана на надпис W-07 по Александър Люботски и др.]. 

AНТОКЕ [ANTOKAE] е личното име Анток, отново в звателен падеж. Името е сродно на това на митичния персонаж Антей [Ἀντείας], в случая с умалителна наставка – ок, срещаща се в тракийски лични имена като Мед-ок, Дар-ок и др. Името Анток е лесно обяснимо с помощта на старобългарския, но тук ще се въздържа от даване на тълкуване.

Изразът: ПОТЕ, КЕНЕУС АНТОКЕ означава Господарю, княз Антоке, а евентуално продължение може да е: приеми този дар. Разбира се продължението е спекулация, защото не разполагаме с останалата част от надписа. Тук само предлагам едно логично предположение, нищо повече.

Ето, не е нужно да измисляме сензации, за да докажем, че сме потомци на древен балкански народ. Нужен е труд, четене, проверки и добър анализ, а данни има, но те трябва да се ползват коректно.

В поста със сензацията за българската буква Б са ползвани мои неща без това да е посочено, т.е. става дума за кражба на интелектуална собственост. 

По-лошото е, че взетата от мен информация е смесена с лъжи. Никога не съм изказвал твърдението, че Плиний Стари e живял дълги години на Балканите. Това си е творческа измислица на автора на поста, която той доста непочтено е добавил към моя материал.

Лъжа е и, че Плиний оставя сведения за азбуката по тракийските земи. Нещата са по-различни, Плиний Стари твърди, че книги на древния герой Дардан са били скрити в гробницата му  [Plin. HN, XXX.2], а тя е в Троада. Старият автор добавя и, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лаций [Plin. HN, VII.193], а тази област е на Апенините. 

Хайде, представете си, ако някой сънародник реши да ползва некоректно представените сведения в спор с чужденец. Нима противниците на нашия сънародник няма да го съсипят от подигравки и така да се накърни нашето име?

Когато някой преписва без да мисли и добавя неща от себе си, създава условия за сериозни проблеми, навярно без да осъзнава вредата от това действие. Възможно е намеренията на автора на поста [или авторите?] да са били добри, но само с добри намерения не се получават добри неща. Нужен е труд, много, много труд, а също коректност и уважение към труда на хората, които предлагат ценна информация.

Нямам нищо против работите ми да се ползват, но нека това се върши по почтен начин. Редно е да се спомене авторът, редно е и думите му да не бъдат изкривявани. Всеки може да добави нови неща, свои неща, но това трябва ясно да се упомене. Ето, аз цитирам Карл Леман и Владимир Георгиев, а за добавеното уточнявам, че е мое тълкуване.

Темата за древната азбука е неимоверно важна, а и много интересна, защото акрофонията на някои от архаичните финикийски букви може да се изтълкува с помощта на български думи. В Неразказаната История на Траките има представена доста информация по този въпрос.

В моята книга главата за писмеността е добре илюстрирана, дадени са и сведения за това към коя етническа група принадлежи героят Кадъм, на когото се приписва въвеждането на азбуката в Елада. Обяснено е подробно и как древната балканска писменост попада в ръцете на народите на Ориента.

Прилагам активен линк съм страницата на Атеа, където книгата с обясненията на имената на древните букви може да се поръча.

https://ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html?fbclid=IwAR2EKXWUSdYm4Ztv5CehS7EBTykPc3etsbVieVmJ6QdD7mCB-RywsUh4dWQ

Разбира се готов съм да дам кратки обяснения и в блога си, но няма как да покажа представените в книгата ми илюстрации. А те са важни за разбирането на историята на древната писменост. Имената на древните букви показват, че ранната азбука е създадена от хора говорили архаичен вариант на българския език. Един ден това ще е общопризнат факт – един от многото, които ще променят съдържанието на старата история и ще дадат заслуженото самочувствие на нашия народ.

 

Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Произхождение Алфавита. Вопросы языкознания №6, 1952, ноябрь-декабрь, Изд. Академий Наук СССР, Москва, 1952.

2.Георгиев Вл., Тракийският език, БАН, София, 1957.

3.Carpenter Rh.,The Antiquity of the Greek Alphabet Author(s): American Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 1 (Jan. - Mar., 1933), pp. 8-29 Published by: Archaeological Institute of America.

ЗНАЧЕНИЕ И ПРОИЗХОД НА ДУМАТА БАЛКАН

България е осеяна с невероятно красиви места. Стара Планина е едно от тях. Тя е по-различна от Родопите, Пирин и Рила, но и в нея е скрита древна магия. Не случайно от недрата и бликат извори, които биват считани за лечебни и са изградени параклиси край тях. Горите й все още помнят стъпките на Левски и Караджата, а и на още хиляди борци за свобода и справедливост. Почвата й е напоена с кръв още от времето когато траките койлалети са въстават с меч в ръка срещу римската власт. Ехото на битките от далечното минало е запечатано в гордите, извисяващи се към небето скали.

                 снимка на Павел Пронин http://blog.raskoll.com/wp-content/uploads/2012/06/img_2012_543.jpg

             http://blog.raskoll.com/tag/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Първите споменавания за Стара Планина срещаме в работите на Херодот и Тукидид. Те я познават под различно име – Haimon, Haimos. Това название остава и до ново време.

Запазено е в българските говори като Им планина и Емине бурун –[1] c.36-37. В документи от  XVI век срещаме варианта Матори Гори – с-686. То е синоним на Стара Планина. Маторен, маторист е наша дума за стар, а гора означава и планина.

снимка на Евгени Динев http://stock.evgenidinev.com/photo/central-balkan-15947d2.jpg

http://stock.evgenidinev.com/15968d2/

Съществува и друго название на Стара Планина, а именно Балкан. Езиковедите ни го определят като турско по произход. Смята се, че то идва от турк. balkan-планинска верига, планинска област, планина. Поне това е виждането на съставителите на “Български Етимологически Речник”, Том I, София, АИ “Проф. Марин Дринов”, София, 2007, с.29.

Не може да се отрече, че за пет века турците са оставили на наша територия огромен брой топоними и хидроними. Не е обсъдена обаче възможността термина balkan-планинска верига да е заемка в езика на турците. В това няма нищо неестествено, всеки линвист знае, че турския език е пълен със заемки. Една от най-интересните е ата-баща, тя е от тракийски, пеласгийски произход и е основа на имена като Атис, Атес, Атюс, Атия. Ата е и коренът на стблт. отьцъ-баща, чиято древна форма е била ать-къ според Ст.Младенов. Щом дума от основния турски речников запас се оказва заемка, то защо и балкан да не е?

Трябва да проверим дали сродни названия на балкан са документирани в земи обитавани от траки по време на Античността. Все пак турците нахлуват в Мала Азия и Източна Европа доста по-късно. Разгледаме ли работите на определени стари автори ще забележим нещо интересно. Преди около 2000 години, в Тевтрания е локализиран топоним Балкеа, недалеч от Пропонтис (Мраморно Море) : “Teuthrania was a powerful nation in itself, even when the whole of Aeolis was held by the Mysians. In it are the Pioniæ, Andera, Cale, Stabulum, Conisium, Teium, Balcea. ^{“ -} Plin. V.33

Името Балкеа е несъмнено тракийско. Мизите от региона, в който е Балкеа са наречени още българи от Д. Хоматиан. Този автор локализира дедите ни край Олимп и обяснява, че в древността те са прогонени от Александър Велики на север. По-късно българите се завърнали и завзели голяма част от Балканите: "европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

Названието Тевтрания идва от името на мизийски цар Тевкър, баща на споменатия в Илиада мизийски благородник Телеф, чието име е почти идентично на старобългарския владетел Телец. Да не забравяме и това, че Тевтрания е известна и като Западна Мизия – W. Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

През Античността, в Европа е локализиран и друг интересен топоним, а именно Балкия.За него знаем отново благодарение на Плиний Стари. Той предава свидетелството на живелия няколко века по-рано Ксенофон от Лампсак за огромен остров с име Балкия, който се намира на няколко дни плаване от Скития – Plin.IV.95. В същия регион Плиний разполага и Мори Маруса (Мъртво Море), чието име е тракийско. Мори (или морiе) е тракийската дума за море – Тя се среща се в етнонима морисени - Plin.IV.41.

Характеристиката, която Ксенофон дава за Балкия ще ни помогне да разберем значението на името. Старият автор е обяснил, че се касае за огромен остров, т.е. имаме индикации, че значението на Балкия е голям, масивен. Коренът бал намираме в тракийския топоним Балеос – название на върховния бог. Според Димитър Дечев значение може да се даде със санскр. bala-m – сила – с. 41.  Дечев е пропуснал да добави, че санскритската bala означава не само сила, но също и едър, голям, масивен.

Дума с подобно значение намираме и в галския език, който по никакъв начин не е сроден с турския, или пък е повлиян от него. Жорж Дотен прави доста подробно изследвания на галски епиграфски паметници, топоними, антропоними и успява да синтезира откритията си в своята работа “La Langue Galloise”.  На с. 230 той е споменал думата balco, чието значение е силен, здрав. Като сродни думи са представени ирл. balc -здрав, як, уелс. balch-голям, едър. Към тях могат да се добавят  стблг. болии-по-голям, *балии-по-голям, долнем. pall-здрав, силен, як, гр. βέλτερος-по-добър. слов. bolji-по-добър и т.н.

Коренът в balco е bal, а са, со са умалителни наставки, които се срещат в галски думи като abalinca-ябълка, carruca-каруца, iorco-яре, козле, dvorico-двор. Друга наставка -ан(о) срещаме в галските думи balano-боец, от bal-силен, brano-врана. Някои може да се запитат защо изобщо да се търси етимология на балкан с помоща на галския език? На пръв поглед няма никаква логика да се прави това. Подобен опит изглежда странен защото на широката публика не са известни важни данни. Археолози и келтолози  знаят, че галската халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. 

Те въвеждат нова порода коне и нов тип юзди в Галия, въвеждат също и нови погребални ритуали, които са типични за Тракия, Черноморските степи и Фригия. Тракийското влияние върху галите обяснява присъствието в галския език на думи като sedlon-седло, colisatum-колесница. Те нямат етимолоигия нито в Р-келтски като галския, нито пък в Q-келтски.

Има също така и много паралели в топонимите. Тракийските Зуро Бара, Суа Бара отговарят на галските Тало Бара, Сакро Бара, а обяснение получаваме от блг. бара-река, рекичка. Тракийските Бурд-апа, Бурд-енис отговарят на галските Бурдуа, Бурдо, чиято етимология е скрита в стблг. бродъ-брод, мост. Тракийските Берзаме и Берзо-вис отговарят на галския Берзула, тълкуване получаваме с думата бреза.

Друга индикация, че галите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Те са споменати само в работата на А.Холдер Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck, Graz, 1962. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

Знаейки тези важни неща вече няма защо да се учудваме, че обяснение за името Балкан срещаме не само в тракийската, но и в галската ономастика. Балкан означава масив, голямо възвишение, точно това, което е и планината. По принцип названията Матори Гори, Стара Планина имат едно и също значение -голям, масивен. За Матори е дадено обяснение по-горе, остава да се кажат няколко думи и за стар, стара.

Значението на тази дума е голям, израснал. Стар съотвества на лит. storas- голям, обемист, слов. star-стар, стисл. storr-голям, мъжествен, нидер.stoer-силен, мъжествен, санскр. sthiras-силен, здрав, едър. Стар е този, който е голям, израснал, висок на ръст. Думата е засвидетелствана в тракийската ономастика – Σταρασκενος.

Ако един топоним има различни варианти това не означава непременно, че те са дадени от различни хора. Освен това едно название може да съществува дълъг период от време преди то да бъде документирано. От Амиан Марцелин знаем, че по-старото име на Филипополис (Пловдив) е било Евмолпия –Amm. XXVII.4.12. Евмолп е тракийски жрец, който е живял преди Троянската Война, а за това, че на него е кръстен най-големият град на Тракия научаваме едва през IV век, т.е. 1700-1750 години по-късно. Виждаме, че няма причина през Античността да е имало топоним Балкия, Балкан в сърцето на Тракия, но за него да се чуе доста по-късно.

Не е трудно да се обясни как тракийски думи са проникнали в езика на дедите на турците. Притежаваме свидетелства на много стари автори, които са писали за походът на тракийския бог Дионис в Индия. Луций Ариан дори приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. За да се стигне от Тракия до Индия, трябва да се мине през земите, които дедите на турците са обитавали. 

Преди да повлияят индийците, траките са оказали културно и езиково влияние върху тюрко-алтайците. Ето това е причината в турския език да има дума балкан-планина. Това е причината и в турски диалекти да се срещат думи като бара-рекичка, ведре-ведро. Те са от тракийски произход, бара се среща в Зуро Бара, Суа Бара, а ведро идва от трак.дума веду-вода.

Когато бъдат представени всички важни данни, тогава истината става ясна. Трудно ми е да си представя, че в миналото езиковедите ни не са чували за тракийските топоними Балкеа, Балкия. Би трябвало да се знае и това, че българите са отъждествявани с мизите в продължение на 1100 години. Във всеки случай е известен факта, че сред българите преобладава тракийския антропологичен тип. Споменаване на това важно свидетелство е направено от Д. Ангелов през 1971 година. Защо въпреки тези данни не е направено по-подробно проучване на произхода на името Балкан, за мен е загадка.

Загадка е и пренебрежителното отношение към качествата на народа ни. Никой не рипва, ако се каже, че Римската Империя се е простирала на територията на над тридесет днешни държави. Никой не тръгва да оспорва факта, че испански, португалски, френски, румънски и реторумънски са възникнали поради римската екпанзия и влияние. Щом нещо е възможно за римляните, защо да е не е било възможно и за дедите ни?

В нашите земи организираното земеделие и скотовъдство се появяват хилядолетия по-рано отколкото на Апенините. На наша територия хората започват да обработват злато и мед хилядолетия преди древното население на Апенините. В България са и най-старите европейски градове, постройките у нас предшестват тези на Апенините с хилядолетия. Същото важи и за писмеността, разслоението на обществото, проявата на царска власт и т.н.

През V век преди Христа Одриското Царство е най-могъщото и най-богатото в Европа. По това време римляните са само бедни селяни намиращи се под властта на етруските. Повече от 4500 години дедите ни превъзхождат предците на римляните по отношение на всичко, а за 4500 години могат да се извършат много велики дела. Редно е те да бъдат проучени, редно е на младите българчета да се обяснява в училище, че са потомци на велик народ, на създателите на първата писменост, на първите ковачи и земеделци, на тези, които извадиха останалите европейци от мрака на незнанието. Човек, който расте без гордост е осъден да слугува на други. Нека не обричаме децата си на такава участ.

ЗАЩО ИМЕТО НА БЪЛГАРИТЕ СЕ СРЕЩА НА МНОГО МЕСТА, ИЛИ ПРЕМЪЛЧАНИТЕ МИГРАЦИИ НА ТРАКИТЕ

Една от причините да се крият дълго нашите тракийски корени се крие в селективното ползване на старите исторически извори. Някои автори превъзнесоха Михаил Сирйски в небесата, уверяваха ни, че трябва да слушаме него, него и само него. Нали той описва изването на българи от планината Имеон. Според Средновековният автор по времето на император Маврикий група скити дошла в Европа. По името на Болгий – един от водачите на тези скити възникнало и името българи.

Разказът е интересен, в това спор няма, но трябва да се обяснят доста неща, без които читателите ще останат заблудени. Император Маврикий властва в периода 582-603 година. По това време името на българите е отдавна познато. Няколко века по-рано Мизия е наречена България. Около век преди идването на скитите на Болгий има битка между българи и визиготи в Западните Балкани, а не край Памир и Тибет. Описвайки въстанието на превождащия българи тракиец Виталиан, Йоан Никиуски нарича земята ни Провинция България. Виталиан се вдига против Анастасий около осемдесет години преди идването на Болгий.

Да се вярва на Михаил Сирийски, че народностното ни име идва от това на скитът Болгий е несериозно. Освен това авторите подтикващи ни да вярваме само на Михаил Сирийски премълчават доста важни данни за скитите. За тях Стефан Византийски казва без увъртане, че са тракийски народ – Σκυθοί εθνος Θρακών. Пишейки за саките обитаващи Средна Азия, Страбон обяснява, че те са част от скитите, а около седем века по-рано Аристофан твърди, че саките са траки. Дион Касий също дава интересни свидетелства за родството между траки и скити. Римският летописец определя тракийското племе даки като клон на скитите.

За общият произход на траки и скити споменава Страбон предавайки сведението, че в дълбока древност гърците наричали всички свои северни съседи с името скити, т.е. в далечното минало и траките са носили името скити. Страбон добавя, че значението на скити е номади, т.е. скитащи хора. Това сведение помогна на проф. Ценов да докаже, че етнонима скити е обясним на български. Скити идва от скытати сен- скитам се. Траките са наричани с това име защото и те в дълбока древност са скитали и даже са извършвали големи миграции.

Народът на Орфей колонизира не само Мала Азия, но стига до Сър Даря и даже Индия. Йордан определя живеещите на изток от Каспийско и Аралско море масагети като клон на гетите. Според този автор царицата на маса-гетите Томира е тази, която основава град Томи в Мизия – Jord. De Origine Actibusque Getarum – 61. Тези гети обитаващи Мизия са наречени от Херодот най-храбрия тракийски народ – Hist. IV.93.

          на картата могат да се видят обиталищата на масагетите 

Плиний Стари локализира тракийското племе сарапари като съседи на бактрийците- “Dribyces, quorum medios fines secat Oxus amnis, ortus in lacu Oaxo, Syrmatae, Oxyttagae, Moci, Bateni, Saraparae, Bactri, quorum oppidum Zariastes…”– Древиките, чиято територия е пресечена от река Оксус, която извира от езерото Оаксус, сирматите, окситагите, моките, батените, сарапарите и бактрийците, чийто град носи името Зариаста по името на реката течаща през него - Pliny VI.xviii-48.

Луций Ариан пише за поход предвождан от тракиецът Дионис, на когото се приписва създаването на цивилизацията в Индия – “Индийците нямаха градове, нито храмове. Те се обличаха с кожи на животни и се хранеха с кора на дървета наричани от тях Тала...Индийците са хранеха също и с месо от дивеч, но го консумираха сурово преди Дионис да дойде при тях. Когато той дойде и стана господар на Индия, основа и градове, създаде им закони и даде вино на индийците, както преди това бе го дал и на гърците, научи хората на земеделие... Дионис бе и този, който пръв впрегна волове в Индия, и благодарение на него повечето от индийците се превърнаха в земеделци...той им даде и оръжия, научи ги да воюват. Освен това Дионис им показа как се почитат боговете, създаде им религия като разбира се постави себе си начело на пантеона…” – Anabasis Alexandri VII.viii.  

Ето как попадат тракийски названия на планини като Имеон в Азия, но определена група автори не желае да представи тези важни данни на българския читател. Вместо някои спекуланти впрягат каруцата пред коня и се опитват да сродят народа ни с пащуни, талишци и други ирански народи.

Да, наши деди са обитавали и земи край Хиндокуш, но какво от това. Англичаните са господари на Индия дълго време, това да не би да ни позволява да кажем, че прародината на старите англо-сакси е Индия. Едно е да произлизаш от даден регион, друго е да си го колонизирал за известно време. Разликата е голяма и всеки що годе образован човек трябва да е в състояние да я осъзнае...

Трябва да се обясни защо има сведения за българи и в Приазовието, в земите на север от Кавказ. Тази територия е обитавана от най-дълбока древност от траки и техните близки роднини скитите. Да не забравяме страбоновото свидетелство за мизи на север от Дунава. Някои учени даже правят връзка между синтите от Тракия и синдите от полуостров Крим (Д.Гергова, Цв.Лазова). Точно в Приазовието са регистрирани тракийски имена като Спароток, Котис, Рескупорис, Берисад, Реметалк, Мукос, Сефт и др. Там има и куполни гробници като тези от земите ни...

Самото име Кавказ е тракийско и няма смисъл в езиците на грузинци, арменци и др. Страбон свидетелства, че изконните обитатели на планината я наричали не Кавказ, а Каспиус (География ХІ-ІІ-15). От друга страна Луций Флор определя Кавказ като име на планина в Тракия, не далеч от Родопите (Римска История, Тракийската война, XXXVIIII). Топоним Кавкаланда е регистриран от А. Марцелин в земите на северните траки. Стария автор обяснява, че това е високо място (История, ХХХІ-4-13). От това следва, че тракийската дума каука, кавка (в Кавказ и Каукаланда) е имала значениевисочина, възвишение,връх, планина. Развитият вариант на древната дума каука е чука- връх.

Специалистите (или поне тези, които си вършат работата добре) знаят, че тракийски племена са живели векове наред в близост до арменци, грузинци и др. Като съседи на арменците са споменати траките халиби (География, XI-XIV-5). Страбон съобщава също траките сарапари, които живеели в съседство с Армения (География, ХІ-ІV-14). На същото място са споменати и гураните. Тяхното име се обяснява с българската дума горяни – обитатели на гори, планини. За една доста древна тракийска миграция в Кавказ научаваме от “География”, XI-V-2.

Областта Иберия намираща се в Кавказ е добре известна.Връзката с българското речно име Ибър е очебийна, това не е случайност, Ибър е само друго предаване на древното тракийско име Хеброс. Може би изглежда странно, че област, или планина може да получи названието си от име на река, но и името Рила идва от река Рила (В. Георгиев, Траките и техния език, София 1977, стр.92).

Намиращите се в Иберия реки Пития (явно водата е използвана за пиене), Апсара  и Аракс са с тракийска етимология. Други тракийски хидроними от кавказкия регион са Остапа, Пароста, Рукуста, Салуста, Апака, Сибриапа, Тамураке ...и много други, за които някои автори хитричко премълчават. Щом траките обитават Приазовието и даже части от Кавказ, как няма да има българи там, щеше да е чудо, ако нямаше... Важно е да разберем, че във всички земи, в които дадени стари автори са локализирали българи и имало траки, чието мистериозно изчезване никой не успява да обясни.

Вперилите влюбен поглед в Азия изследователи избягват да споменат, че за човек с име Болгий говори не само Михаил Сирийски, но и авторът на Зографска История. В нея се казва, че в дълбока древност са съществували двама славни пълководци - Брем и Болг, като Болг е дал името на българите. Явно става дума за историческите личности Брен и Болгий, които идват от Галия. В Галия обаче живее народът белги, наричан в ирландските предания и болги.

За тях се твърди, че идват от Тракия по времето на Кир Велики - VI век преди Христа...

Тези сведения показват, че в Тракия е имало народ болги около 1100 години преди идването на скитът Болгий от Имеон, Хиндокуш. За някои автори 1100 години може да са дреболия, нещо, което не си заслужава да се спомене и поради това те премълчават важното сведение.

Истината обаче не може да се крие вечно. Доказателствата за местния произход на народа ни стават все повече и повече. С това все повече българи виждат колко несъстоятелни са тюрко-алтайската и иранската теза за корените на българите. Укритите данни излизат на бял свят и показват що за хора сме – не азиатци, не мелези, а потомци на първите благородници.

ТРАКИЙЦИ ЛИ СА ФРИГИТЕ?

В миналото учените знаеха твърде малко за фригите. Преди да бъдат намерени останките на Гордион, Айзана, Акмония и др. никой не предполагаше, че този тракийски народ е можел да гради величествени монументи. След откриването на стотиците фригийски епиграфски паметници стана ясно и това, че фригите са имали своя писменост. Изведнъж господстващото твърдение, че гърците са дали азбука и култура на траките стана несъстоятелно...за ужас на една определена група хора.

                                       Монументът на цар Мизас, снимка на Lisa Melkor
               http://www.stanford.edu/~melkor/lisa_pictures/large_jpg/EMed/MidasCityTemple_1024.jpg

По времето когато фригите издигат огромни и великолепно украсени сгради, гърците обитават сламени колиби. Докато траките създават художествени мозайки, мебели с инкрустации и красиви декоративни плочи, гърците са били още в Тъмния Период. Фригите са били неимоверно богати. Тяхното благосъстояние става легендарно, ражда се легендата за това, че до каквото се докосне цар Мидас, то се превръща в злато.  

                                                        фригийски храм изсечен в скала
                           http://sites.museum.upenn.edu/gordion/images/stories/large/doodles_02.jpg

Фригия е държава в Мала Азия, но нейните жители са балкански преселници. За това свидетелстват Херодот -VII.73, Страбон -12.8.3, Плиний – V.xli.145 и Стефан Византийски – Етника, Βρυκαι. Херодот обяснява също, че в дълбока древност името на фригите е било бриги - VII.73. Не всички от тях мигрират за Мала Азия. Част от бригите остава в Тракия и причинява доста главоболия на персите (по време на похода на Дарий) унищожавайки голяма част от войската им -VI.45.  

Макар данните за тракийският произход на фригите да идват от няколко извора и да са ясни, през XX век влиятелни хора се опитват да наложат вярването, че фригите не са траки. Отричането на тракийския произход на фригите се прави с цел на спасяване на статуквото. Става дума за упорито налаганата догма, че гърците са създателите и разпространителите на култура в Античността. Това твърдение все още държи в плен много хора...

Ако бяха популяризирани данните, че фригите са траки, че са били в състояние да строят величествени стради векове преди гърците, че са имали монументални надписи преди гърците...то престижа на южните ни съседи щеше да пострада. От друга страна вярването, че траките са само войнолюбиви варвари трябваше да бъде изоставено. Eто защо бе започната кампанията с отричането на тракийският произход на фригите.

Да обърнем внимание на “доказателствата” за нетракийският произход на фригите. Разглеждайки фригийските глоси Вл. Георгиев твърди, че:  “тракийски, дако-мизийски и фригийски макар и сродни са три различни индо-европейски езика, които не могат да се сведат до един общ език” (Траките и техният език, стр. 220).

За мен няма съмнение, че Георгиев е бил изключително талантлив езиковед. За жалост обаче той твори най-вече по време на тоталитарния режим. По това време цензурата не допускаше работи, които имаха потенциал да развият национална гордост...наречена тогава шовинизъм. Единственият начин за Георгиев да продължи да работи е било като следва спуснатите от цензурата директиви, независимо дали това му е харесвало, или не.

Няма логика тракийските наречия да са били оеднаквени в древността. Та дори и днес в страната ни има различни диалекти. Много думи от родопския край са напълно неразбираеми за добруджаните. Същото важи и за част от словестното богатство на хората от Пиринско. Там се употребяват думи, които звучат странно за хората от Пловдиска област. Тези различия обаче не ни дават правото да кажем, че има родопски, пирински и тракийски език, които макар и да са сродни не могат да се сведат до един език. Никой разумен човек няма да приеме подобно твърдение.

Не трябва да забравяме и това, че тракийските, дако-мизийските и фригиските думи са документирани от различни хора през различни епохи.  Това несъмнено допринася за определени различия в думите. По-разумно е да се сравнят топонимите от земите на Тракия, Дакия и Фригия и да се види, кой е езикът даващ най-добро обяснение за тях.

Във Фригия има град Акмония, селище със същото название срещаме и в Дакия. Обяснение може да се даде с българската дума камен-камък.

Аизана е град във Фригия, Аизика е област от Тракия. Тълкуване получаваме със стблг. ст.ч.сл. азъно- козя кожа.

Акреанис е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Акренза. Обяснение можем да получим със стблг. гренза-тиня, кал (Вл.Георгиев)

Анкира е фригийско селище, чието име е сродно на тракийските Ангитес и Ангисос. Добра етимология предлагат стблг. онгълъ-ъгъл и стблг.стч.сл. онкотъ-кука, ъгъл.

Апиа е селище във Фригия, сродни топоними срещаме в Тракия – Апиария, Апсинт, Залд-апа, Бурд-апа...Частицата АПА има значение вода, блато и се обяснава със стблг. вапа- блато, застояла вода.

Азарейс, Езареис е фригийски топоним имаш паралел в Азорос – град в Македония, земя обитавана в древността от мизите, които в по-нови времена биват наречени българи. Азареис, Езареис и Азорос се обясняват с думата езеро.

Багис се намира във Фригия, на Балканите пък срещеме Богас. Етимология може да се даде с думата бог.

Във Фригия е документирано селището Брия, а според Страбон брия е тракийска дума за град. В Тракия са локализирани Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия, Алай-брия. Георгиев предлага ст.блг. завьрети за тълкуване на брия, т.е. затворено място. Възможно е обаче и тълкуването с бера, събор, т.е. място за събиране.

Галос е име на фригийска река, то отговаря на тракийското Галепсос. Значението е черна вода, обяснение получаваме от българската диалекста дума гал-черен.

Във Фригия срещаме Брузос, а в Тракия има топоним Бурзия. Имената на двете селища могат да се изтълкуват с българската дума бръз, бърз.

Диния е топоним във Фригия, подобен има и в Тракия – Дин друме. Според Георгиев Дин е божествено име, като сродна дума е посочена българската дума ден. Трябва да отбележим, че тя има диалектна форма дин.

Збурея е фригийско селище, Збурул е селище близо до Пловдив. Обяснение на имената получаваме с българската дума сбор, събор, т.е. пазар.

Илуза е селище във Фригия, а в Тракие е засвидителстван Илион. Езиковеди като Георгиев посочват стблг. илъ-кал като сродна на тракийската ила-кал.

С подбно значение е и фригийското селищно име Калудион- кална вода. В Тракия е локализирана крепост Калис.

Корпени е фригийско селище, чието име е сродно на тракийското Курписос. Съвременен паралел е българското село Кърпец. Обяснение може да се даде с блг.кърпел-остен, уред с остър връх. Сродна дума е и укр. корпат-копая (И.Дуриданов)

Пессинус се намира във Фригия, в Тракия са локализирани Пезиум и Пестес. Обяснение получаваме с думата пещ.

Темнос, Теменодури, Темброгиос, Теменея са фригийски топоними и хидроними. Сродни на тях са тракийските Темoнбари, Тимакос, а и дакийския Тамасидава.

Обяснение получаваме с българските думи тъма, тама, темно.

Никой от учените определящи фригите като различен народ от траките не е дал тези паралели в топонимите. Нито пък са оборени твърденията на Херодот, Страбон, Плиний и Стефан Византийски. Тези стари автори дефинират фригите като тракийски народ.

Освен по езика за етническата принадлежност на фригите можем да съдим по техните погребални ритуали. Царете на този древен народ са погребвани под могили. Самата гробница е била облицована с дървени трупи. Същият тип погребение се среща и в Тракия, че даже и в Средна Азия където са живели саките. Те са определени от Аристофан за траки.

                                                             фригийска могила
                                    http://www.livius.org/a/turkey/gordium/great_tumulus_ab.JPG

Друга особеност на фригийските погребални ритуали е това, че при благородническо погребение са се принасяли в жертва коне. Този обичай е добре познат на траките, практикува се от старите българи поне до IX век.

Поредната особеност свързваща траки и фриги е облеклото. Гърците са носили хитони, римляните тоги, фригите обаче са с дълга риза, панталони и шапка, която е закривена напред. Точно това е и облеклото на гетите, които Херодот определя за най-храбрият тракийски народ.

http://wpcontent.answcdn.com/wikipedia/commons/thumb/4/40/Phrygian.jpg/220px-Phrygian.jpg

 

    http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Phrygians.jpg/300px-Phrygians.jpg

Фригийската керамика е много особена. Тя съдържа много геометрични елементи като квадрати, ромбове, успоредни линии, редуващи се светли и тъмни квадрати като при поле на шах, штриховани триъгълници, концентрични кръгове. Използват се също меандри, спирали, свастики. Тези елементи на орнаментиката са без изключение типични и за древната тракийска керамика.

Нека обобщим представеното до този момент:

1. Имаме четири различни исторически извора, според коите фригите са тракийски народ.

2. По отношение на топонимите и съответно езика може да се каже, че фригите са тракийски народ.

3. Погребалните обреди на фригите са като тези на траките.

4. Облеклото на фригите е като това на траките.

5. Орнаментиката на фригийската керамика е като тази на траките.

Аз лично не виждам причина да се определят фригите като народ различен от траките.

Няма никакви данни, които да ни позволят да направим това. Фригийският език от друга страна предлага етимология на някои старобългарски титли. От дълго време се спори за титлата КАNАС. Едни я свързват с хан, други я тълкуват като кан, преди около век обаче проф.Ценов доказа, че КАNАС не е нищо друго освен древното записване на КНЯЗ.  Най-древният вариант на тази дума намираме във фригийската AKENAS, документирана на надпис W-07( S.Lyubotsky).

За старобългарската титла боил се твърдеше, че е тюркска. Да обаче фригиските думи балайос и бален дават прекрасно обяснение. Те са със значение голям, силен, владетел.

Болий означава по-голям на старобългарски.

Дедите ни са имали и титла бан, тя е по-новия вариант на фригийската ванакт- господар, цар. Ванак е и един от епитетите на Дионис на езика на мизите. Същите тези мизи са наречен в по-късни времена българи. За езикът на древните мизи Страбон твърди, че бил смесица от фригийски и лидиски.

Ето, не тюркски или ирански езици дават етимология за титлите на дедите ни, а фригийския. Този език не е изчезвал в древността както някои хора се опитват да внушат. Според П.Харанис фригиският език е говорен поне до IХ век - “The Phrygians, for instance, as we may infer from what we know of the back- ground of Michael II, seem to have been only semi-Hellenized as late as the beginning of the ninth century. Michael, who is described as coarse, ill-educated, and contemptuous of Hellenic culture, was no doubt typical of the natives of Phrygia, many of whom may not have known any Greek at all. “ http://www.arts.yorku.ca/hist/tgallant/documents/charanis.pdf

Още по-интересно е това, че Кирил и Методий започват своята мисия по времето на византийският император Михаил III. Този монарх не е грък, не е исавриец, или арменец, а фригиец – какво е бил и презиращият гръцката култура негов роднина Михаил II...И това, ако не е повод за размисъл...

Завършвам тази работа с призива, който дадох в предишната - Не трябва да гледаме на деянията от миналото като утеха, а като пример. Пример, който трябва да се следва. Ние сме създадени да бъдем горди хора, които разпространяват светлината и доброто, не жалки и хленчещи просяци. Дълго време недобросъвестни личности промиваха съзнанието ни и ни внушаваха, че не струваме нищо, че други трябва да ни управляват. Този процес продължава и днес, дали ще спре зависи само от нас.

Промяната на обществото започва от промяната на личността. Много от нас вярват, че обикновеният човек е слаб и не може да направи нищо. Това не е верно! И най-големите сгради са изградени от множество компоненти. Това, което прави сградите стабилни е силната връзка между компонентите. Вместо да чакаме опечалени краят си, ние можем да създадем островчета от светлина и любов в семейния и приятелски кръг.

Можем да създадем даже свое, съвсем ново общество, ако успеем да обединим усилията си. Хубавите неща не стават нито лесно, нито бързо, важно е обаче да има воля те да бъдат започнати.