КОЙ Е НАЙ-ДРЕВНИЯТ ДОКУМЕНТИРАН ЕЗИК НА ЕВРОПА, БЪЛГАРСКИЯТ?

Дълго време в различни среди властва вярването, че на нашия континент речта на гърците е манифестирана най-рано. Все пак Омир, Хекатей, Херодот, Тукидид творят дълго преди живелите в Рим Ливий, Цицерон, Сенека. С откриването на палеоегейските писмености в края XIX на и началото на ХХ в., сред световната научна общност настъпва смут.

 

Така наречените Линеар А и Линеар Б, използвани на о-в Крит и др. места, са екзотични. Те нямат ясни паралели със старогръцката азбука. За нея се смята, че е модифициран вариант на финикийската. А пък търсейки корените на финикийската писменост британският учен Артър Еванс се спира на йероглифите на минойския Крит, и Пелопонес. Това той прави през 1895 г., демонстрирайки успоредиците на критското писмо с това на финикийците.

 

Даровитият британски учен обаче не е в състояние да определи кой е народът създал критските йероглифи, а и линеарните писмености. Ясно е, че въпросния народ е властвал на о-в Крит, Пелопонес и западна Мала Азия преди Троянската война. Ясно е и, че става дума за огромен народ, който в период от приблизително 600 години ползва три сродни една на друга “азбуки”. Критските йероглифи са на около 4150 години, предполага се, че Линеар А е на 3750 години, а пък Линеар Б е на около 3550 години.

 

Понеже най-старите гръцки eпиграфски паметници са създадени преди околo 2750 години, е повече от ясно, че трите уникални писмености на о-в Крит не са на дедите на южните ни съседи. По този важен въпрос споровете са излишни. На старите гърци от времето на Херодот, Тукидид и др. не е известна изобщо “азбуката” от времената преди Троянската война. Съвсем логично няма и описания на странните знаци. Според бащата на историята първите букви се появяват в Елада чак след идването на Кадъм. Има обаче един сериозен хиат – времева празнота от около 800 години, а това означава, че гърците не познават истинската история на писмеността.

 

Според преданията Кадъм е живял няколко века преди Троянската война. От неговия род произлизат тракийските божества Земела, чието име е тълкувано от различни учени със стблг. землiа – земя и Дионис [Дивонюсо], чието име се обяснява със стблг. диво [с древно значение светлина според Бернекер цит. от Дечев].

 

Кадъм е наречен финикиец, но според учени като Герхард Херн и др. финикийците са смесен народ. Те произлизат от обединението на ханаанци и представители на Морските народи. Това реално е съюз на стари балкаци, сред които изпъкват пеласгите, дарданите, тевкрите, травските, а и мизите наречени по-късно българи.

 

Тези сведения показват, че Артър Еванс е бил прав по отношение на това, че корените на финикийската азбука трябва да се търсят в древните критски писмености. С други думи: не хора от Ориента дават букви на старите балканци, а нашите предци се явяват просветители на доста народи от Близкия Изток.

 

Потвърждение за това намираме и на друго място. Старият автор Зенобий разказва, че в далечното минало е избухнал конфликт между Кадъм и Лин, защото братът на Орфей разпространявал азбука различна от кадмейската. За Орфей Алкидамант твърди, че е създател на буквите, а пък Тацит определя Линк като творител на писменост. Еврипид споменава плочици с Орфеева писменост в светилище в Хемус.

 

Глинена плочица с писменост, която Харисън нарича Орфеева, на първи ред се чете името Мирул, на втори ред името Одрис, на трети ред срещаме Бато, Вато [по Еванс]

Явно се касае за глинените плочици типични за хората ползващи с критските писмености. Недълго сред откриването на тези писмености от Еванс американската изследователка Джейн Харисън изказва виждането, че знаците по плочиците от Крит са същите, които е ползвал Орфей.

Тези сведения са много интересни, защото благодарение на тях става ясно, че първите европейци документирали своя език не са гърците, а нашите деди траките.

 

Относно конфликтът между Кадъм и Лин трябва да се дадат кратки пояснения. Тук явно се касае за вътрешни борби за надмощие, а не за агресия на нашественик. Не само потомците на Кадъм и по-точно Земела и Дионис принадлежат на тракийската култура, но и самото име на Кадъм е тракийско. То е вариант на Кадмил – един от Кабирите, великите богове на о-в Самотраки. Самото име Кабири е тълкувано от Бернекер [цит. от Дечев] с помощта на стблг. кобь – съдба, участ.

 

Предгръцкото население на Елада и о-в Крит е представено предимно от траки и техните роднини пеласгите. Това се знае добре от старогръцките автори, някои от които дават дори подробна информация.

 

Омир локализира част от пеласгите на о-в Крит и ги нарича богоравни. Това несъмнено означава, че пеласгите са благородническата прослойка на обществото. Такъв епитет няма как да се даде на случайни хора. Те разбира се не са случайни, защото от средите на пеласгите са пазителите на светилището на Зевс в Додона и то преди Троянската война.

 

Херодот лаконично подмята, че това, което по негово време носи името Елада, някога е наричано Пеласгия. Хекатей е напълно убеден, че преди идването на гърците целият Пелопонес е обитаван от варвари. Страбон пък добавя, че не само Пелопонес, а цяла Елада е била дом на варвари преди гърците. Този автор съвестно споменава, че Атика е владяна от траките на Евмолп. В съседната област Фокида намираме друг тракийски благородник, а именно Терей. Фредерик Ваудхойзен смята, че властвалия в Беотия Фрикс принадлежи на фригите. Цар на фриги е и Пелопс, който населва Пелопонес със своите хора.

 

Паул Кречмер (цитиран от Откупщиков) смята, че огромните надгробни могили в Пелопонес са на фригите. Това, че траките фриги принадлежат на предгръцкия елит на Елада се вижда и от това, че името на първия победите на Олимпийските игри е фригийско. Става дума за Кореб, като Кречмер уместно отбелязва, че гръцката форма трябва да е Кореф.

 

Самите Олимпийски игри са организирани не от кой да е, а от Херакъл. Според Павзаний героят е правнук на фригиеца Пелопс. Отново Откупщиков пояснява, че едно от най-ранните изображения на Херакъл, прочутият със силата си мъж е представен като фригиец. Това е напълно нормално, ако имаме предвид признанието на Павзаний за тракийските, фригийските корени на Херакъл. Друг потомък на Пелопс е не кой да е, а владетеля на Атина Тезей.

 

Да не забравяме и Тесалия, за която от Херодот знаем, че преди Троянската война е владяна от тевкрите и техните роднини мизите. Става дума за тези мизи, които Хоматиан, Аталиат, Халкондил и др. наричат българи.

 

Както Откупщиков отбелязва: многобройните свидетелства на старите автори за присъствието на траки, фриги, карийци на територията на Елада преди гърците и за тяхното влияние, се потвърждават от данните на археологията и етнографията.

 

Това означава, че древните писмености от трето и второ хилядолетие пр. Хр. също са дело на хора от семейството на траките. Те разбира се явяват наши предци и тяхната писменост би трябвало до известна степен да е свързана с нашите писмености от ранното Средновековие. И такава връзка има разбира се, тя е доказана убедително отдавна.

 

През 1905 г. Фьодор Успенски признава за връзката между старобългарските руни, троянската и древната критска писменост, но се отказва да обясни удивителния феномен. 

През 1970 г. Георги Сотиров прави грандиозно откритие доказвайки, че глаголицата има много общи знаци с крито-микенската писменост. 

Сравнения на Сотиров на глаголически букви със знаци от древната егейска писменост от преди около 3350 г.

През 1976 г и 1977 г. акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев определят знаците от плочите от Градешница, печатът от Караново и т.н. като тракийска писменост.

Акад. Георгиев дори добавя, че нашите знаци съперничат по древност на най-старите критски знаци. Днес знаем, че особените знаци от Градешница са значително по-стари от критските, а превъзхождат също египетската и шумерската писменост с цели 2000 години!

 

През 2008 г. Иванка Пенева Русева представя доклад За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина". Най-интересното в тази научна работа е това, че особените критски знаци продължават да бъдат ползвани в Тракия векове след изчезването им на територията на Елада [поради идването на данайците бел.моя].

 

Тук трябва да бъдат добавени и откритията на Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др., според които знаците на така наречената Дунавска Цивилизация се явяват прототип на критските писмености [които Успенски отъждествява с нашите руни]. Доста по-рано въпросните знаци на Дунавската Цивилизация са наречени по-коректно тракийска писменост от нашите учени Вл. Георгиев и И. Дуриданов.

 

Ако най-древните писмености на територията на Елада, Балканите, а и Европа са дело на нашите деди, то е логично и, че нашият език е най-древния документиран език на континента ни. Приемствеността от времето на Каменната епоха, Античността, Средновековието и ново време е доказана убедително. Нека видим сега кои са най-древните документирани думи.

Няма да се спираме на посланията от Градишница, Караново, Търтария, макар да са интересни. Ще разгледаме минойските документи, защото в тях думите са разчетени от специалисти. Дейвид Пакард разчита две приличащи си минойски думи, записани с Линеар А. Тези думи са ДАТАРА/ДАТАЛА и ДАТАРЕ/ДАТАЛЕ,  а връзката със стблг. датель – дарител и дателѣ – дарители е очевидна. Има логика думи с такова значение да присъстват в минойските и микенски документи, защото те са предимно от фискален характер.

 

Най-древното представяне на името на Арес върху златен пръстен от о-в Крит [по Форсдайк]

Разбира се има и други документи, срещат се надписи върху златни и бронзови предмети, тук характерът вече е култов. На пръстена от погребението от М. Спелио акад. Георгиев разчита името на божеството АРЕЙ. За жалост нашият иначе талантлив учен не търси връзка с тракийския Арей – Арес, а с Яриш – хетския бог на войната и чумата. Названието Яриш няма смисъл на хетски език, а пък и хетите никога не са ползвали Линеар А. Тук ще допълня, че лингвистът Алберт Карноа тълкува името на Арес със стинд. ирасияти – яростен съм, разярявам се. Реално обаче стблг. iaръ, iaрити сѧ е по-подходящ кандидат.

 

Друг култов обект е лабрисът от Акротири. Поуп, Фурумарк, Макилври и др. разчитат ИДА МАТЕ, което превеждат като Ида майка. Тук навлизаме в интересна област, защото Ида е нимфа, която се грижи за новородения Зевс и се явява негова втора майка. Ида е и име на планина на о-в Крит, край населената с траки Троя също има планина Ида, а пък Ида и Идакос са названия на градове в Южна Тракия.

 

Несъмнено името е тракийско, езиковедите смятат, че то идва от древен и.е. корен *widhu  ‘гора, дърво’. Коренът наистина е *widhu, но значението е съвсем друго. Смятам, че Ида произлиза от по-старо Вида, а значението е видна, забележителна. Обяснение можем да получим със стблг. видъ – гледка, видение. По-важното е, че в тракийската ономастика срещаме *wideto [видѣтъ] – видя, виждам [по сведения на Хаас, Орел, Баюн].

 

Колкото до думата МАТЕ – майка, тя не се нуждае от дълго обяснение. Записаната преди около 3750 години дума МАТЕ отговаря точно на стблг. мать – майка. В тракийската ономастика срещаме матар, матер, но и мата, матиа, която е най-близка до стблг. мать.

 

Ще се върнем на Пакард, защото в труда си той представя и други минойски думи, като например КАПА. Тук се касае за название на древно селище, явяващо се елемент в тракийски топоними. Пример са Капи-дава и Капи-стурия, елементът капи е тълкуван от акад. Дуриданов като ‘хълм’. Най-добрият кандидат е копа – купчина, високо място, защото нейният древен вариант е *капа.

 

Пакард представа и минойската дума ДУРА/ДУЛА, а според акад. Георгиев Дула е име на древно тракийско божество, което е ползвано и за тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулон и др. Ю. Откупщиков съобщава за присъствието на името Дуло в малко по-късните микенски архиви и ползвайки сведения на колеги го сравнява с тракийските Дулас, Дулес, Дулон.

 

Дула означава родителка, дойка, а обяснение можем да получим със стблг. доити – давам да суче, кърмя, има и диал. форма дуя. Явно тя е била по-популярна в далечното минало, защото точно тя се среща в Дула, Дуло, Дулес.

 

Пак при Пакард намираме ДАВА и като по чудо това е един от най-популярните елементи в дако-мизийските топоними. Пример за това са Сети-Дава, Бреге-Дава и др. Държа да отбележа, че елементът -дава е изтълкуван от професионалсти с глагола дявам – поставям, т.е. правя временен стан. Ще допълня и това, че елементите Сети- Бреге- също са тълкувани от професионалисти със стблг. сеть, сетьнь – сетен, последен, брѣгъ – бряг, височина.

 

Елеменнът Сети- е много интересен, защото го срещаме не само в топонимите от Тракия, но и от о-в Крит. Той присъства в по-късните микенски документи, които са на само 3550 години. Става дума за СЕТОЯ, наречена в историческия период Сития [Σητεία], Ситея [Siteia].

 

Налице е един удивителен феномен: най-древните документирани имена на божества, индивиди и селища в Европа са тракийски по характер. От своя страна те са лесно обясними на български език. И всъщност няма нищо странно, няма феномен, ако признаем, че ние българите като цяло сме потомци на древно балканско население.

 

Тогава всичко си идва на мястото, тогава всичко става ясно и не е нужно да се питаме как за Бога старобългарските руни приличат и на критската и на троянската писменост! Не е нужно и да се чудим и дивим как да обясним защо в микенските архиви се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а и типични български имена като Бато, Ботийо, Дайко, Мила, Мира, Перин.

 

Българското име Дайко, представено върху плочица с Линеар Б [по Еванс]

Няма нужда и да се обявяваме за феномен факта, че след края на трако-пеласгийското надмощие на територията на Елада, писмеността Линеар Б продължава да съществува на наша територия, както доказва Иванка Пенева Русева. Не е загадка и това защо на наша територия традицията на издигане на куполни гробници и правене на конско жертвоприношение продължава дълги векове след изчезването си в Елада.

 

Истината е проста, сложен е само пътя на нейното укриване. Ако се съобразим с цялата налична до този момент информация, трябва да кажем, че най-древният документиран език на европейски народ е нашият. Той е наричан в миналото тракийски и пеласгийски. Проблемът е, че речта на предците ни е била много близка до тази на хора от други региони – представителите на илирите, скитите и сарматите. Те са деди на сърби, хървати, словени, поляци, чехи, словаци, кашуби, полабийци, руснаци, белоруси, украинци.

 

Всички тези хора говорят езици от славянската езикова група, а в периода XVIII – XX в. посредством политически натиск в научните среди се налагат безумни теории, чиято цел е да представи източноевропейците като неспособни на организация и държавност хора, които трябва да бъдат управлявани от други народи. Това е основната причина за създаването на лъжите, за славянската прародина в Припятските блата.

 

Реално името славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите, които се явяват учители на илирите, скитите и сарматите. Благодарение на гетите обитаващи земи от Шварцвалд до река Днестър, езиците на всички сродни народи на изток и север от северните траки се хомогенизират. Именно културното влияние на нашите предци в различни периоди от време е причина за неестествената близост между езиците от славянската езикова група.

 

Прочее, влиянието на дедите ни не спира по времето на късната Античност. Дори през ранното Средновековие предците ни продължават да бъдат учители и наставници на своите роднини. Признанията на Юрий Венелин, Макс Фасмер, Дмитрий Лихачов и др. за фундаменталното влияние на българския език над руски, сръбски и др. са само върха на айсберга. Има още много информация и тя неминуемо ще излезе.

 

Ние можем да ускорим този процес. От полза ще е, ако представената тук информация се разпространи на колкото може повече места. Останат ли известни само в тесен кръг – все едно трудът ми е бил напразен. Ето за това, моля ви – проверявайте добре и разпространявайте новата и важна информация колкото може по-интензивно.

 

Друго нещо, което би ускорило световното признание на истината за нас е нашето поведение. Хубаво е да си потомък на велики хора, прекрасно е да си потомък на първите благородници, но това е и задължение. За да облечеш бляскава и чиста дреха, ти трябва да си светъл и чист по дух. Не е нужно да се чудим какво да правим, защото имаме примера на предците си.

 

Те са били добри, почтени, състрадателни хора, но също така и смели, силни хора, защото само силните и смелите могат да си позволят да бъдат истински добри, почтени и състрадателни. Светът е жестоко място и лошите винаги се възползват от слабостите на добрите. Ако бивайки почтени и духовно извисени, сме и силни, подкрепяйки се един друг и борейки се с пороците, вече ще можем със спокойна съвест да кажем, че сме достойни наследници на народа, с който започва историята.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

БЪЛГАРСКАТА БУКВА Б В САМОТРАКИЙСКИТЕ НАДПИСИ – СЕНЗАЦИЯ, ИЛИ ВРЕДНА СПЕКУЛАЦИЯ?

Напоследък моят Месинджър е задръстен от съобщения. Различни приятели и познати ми пращат един пост, в който има снимка на надпис на съд от о-в Самотраки. Авторът на поста смята, че на керамичен съд от о-в Самотраки има българска буква Б, а “тя би могла да бъде единствено тракийска буква, ползвана от траки”.

 

                  Надпис върху съд от о-в Самотраки [по Леман, Георгиев]

На пръв поглед имаме нещо сензационно, но това е само на пръв поглед. Да, вярно е, че дедите ни са първите балканци, а и първите европейци боравещи с писменост. Тук спор няма, така е, но е хубаво, когато човек засяга сериозна тема да прилага и сериозна аргументация. А в поста за българската буква Б в Самотракийски надпис, липса дори елементарна аргументация.

 

Буква Б ползват и гърците в ранните си надписи, азбуката на Тера запазва Б дълго време. По-рано от гърците буква Б се ползва от арамеите, финикийците и др. семитски народи. Прилагам сравнителни таблици от труда на Р. Карпентър, така всеки може да се увери, че моите твърдения са аргументирани.

 

Арамейска писменост[по Карпентър], буквата Б е подчертана с червен цвят 

Древни букви от Библос и Стелата на Меша [по Карпентър], буквата Б е маркирана с червен цвят

Другият проблем на автора на поста е в това, че свържеш ли дадена буква с определен надпис, наречеш ли тази буква българска, трябва и да демонстрираш, че си в състояние да прочетеш написаното. 

Не е ли така, не е ли нужно доказателство за сериозното твърдение? Такова обаче не е представено и по този начин се дава оръжие в ръцете на нашите врагове. Те ще използват липсата на аргументация срещу нас.

Тъжното е, че надписът може да се изтълкува на български, но ако преди това се разпространи и наложи неиздържана информация, дори и нашите сънародници няма да приемат сведенията на човека, който представя тълкуване.

За мен няма съмнение, че архаичната буква Б е създадена от нашите предци. При анализа на акрофонията на архаичната буква Б, акад. Георгиев, ползвайки сведения на Бернекер и др. предлага българските думи батко, батьо, бате, баща и др. [Георгиев, 1952, с.53]. Както обаче отбелязах – не навсякъде, където има Б, може да се говори за български, или ако искате тракийски епиграфски паметник. 

Дедите ни са повлияли народите на Ориента, това съм го обяснил подробно в книгата си Неразказаната История на Траките. Пак напомням обаче – една буква пролет не прави. Нужно е да се представи издържано тълкуване на текста, в който присъства тази буква, иначе не просто няма полза, но се нанася и вреда.

Нека обърнем внимание на надписа с “българската буква Б”. Учени като Карл Леман действително определят знака като Б. Нашият езиковед Владимир Георгиев възразява, смята, че се касае за неправилно написано Е [Георгиев, 1957, с.36.]. С това аз съм напълно съгласен и бързам да подчертая, че ако буквата е Е, то надписът е доста лесен за разчитане с помощта на българския.

 

Пред така наречената българска буква Б [реално Е], има особен знак ↆ. Някои го смятат за форма на Χ, други вярват, че се касае за Ѱ. Аз лично смятам, че в случая се натъкваме на древен вариант на К, като акрофонията на точно този вариант, в друг свой труд акад. Георгиев тълкува с помощта на стблг. дума копиѥ [Георгиев, 1952, с.57].

 

Понеже твърдението ми е сериозно, давам онагледяващ пример с изображение от труда на акад. Георгиев, така всеки може да се увери в истинността на думите ми.

Започна да става интересно, нали? Нека да видим сега чие четене е най-логично. Акад. Георгиев смята, че трябва да прочетем:  μ’ έποίησε ό τεχνεύς Άντοκ[λ]εής – Направи ме майсторът Антоклес…или нещо подобно [Георгиев, 1957, с.37]. Моето виждане е напълно различно. Ще предам текста с латиница, за да е по-лесен за разбиране от повечето хора. Смятам, че на съда от Самотраки е написано: [E] POTE KENEUS ANTOKAE [началното Е е част от друга дума, която не е оцеляла].

ПОТЕ [POTE] е нашата древна дума поть – господар [запазена в Гос-подъ и поть-пѣга, според нашите лингвисти]. Тук думата е в звателен падеж с характерното окончание Е, т.е. тълкуването е господине, господарю.

КЕНЕУС [KENEUS] е титла, която е сродна на фригийската АКЕНАС – княз, [документирана на надпис W-07 по Александър Люботски и др.]. 

AНТОКЕ [ANTOKAE] е личното име Анток, отново в звателен падеж. Името е сродно на това на митичния персонаж Антей [Ἀντείας], в случая с умалителна наставка – ок, срещаща се в тракийски лични имена като Мед-ок, Дар-ок и др. Името Анток е лесно обяснимо с помощта на старобългарския, но тук ще се въздържа от даване на тълкуване.

Изразът: ПОТЕ, КЕНЕУС АНТОКЕ означава Господарю, княз Антоке, а евентуално продължение може да е: приеми този дар. Разбира се продължението е спекулация, защото не разполагаме с останалата част от надписа. Тук само предлагам едно логично предположение, нищо повече.

Ето, не е нужно да измисляме сензации, за да докажем, че сме потомци на древен балкански народ. Нужен е труд, четене, проверки и добър анализ, а данни има, но те трябва да се ползват коректно.

В поста със сензацията за българската буква Б са ползвани мои неща без това да е посочено, т.е. става дума за кражба на интелектуална собственост. 

По-лошото е, че взетата от мен информация е смесена с лъжи. Никога не съм изказвал твърдението, че Плиний Стари e живял дълги години на Балканите. Това си е творческа измислица на автора на поста, която той доста непочтено е добавил към моя материал.

Лъжа е и, че Плиний оставя сведения за азбуката по тракийските земи. Нещата са по-различни, Плиний Стари твърди, че книги на древния герой Дардан са били скрити в гробницата му  [Plin. HN, XXX.2], а тя е в Троада. Старият автор добавя и, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лаций [Plin. HN, VII.193], а тази област е на Апенините. 

Хайде, представете си, ако някой сънародник реши да ползва некоректно представените сведения в спор с чужденец. Нима противниците на нашия сънародник няма да го съсипят от подигравки и така да се накърни нашето име?

Когато някой преписва без да мисли и добавя неща от себе си, създава условия за сериозни проблеми, навярно без да осъзнава вредата от това действие. Възможно е намеренията на автора на поста [или авторите?] да са били добри, но само с добри намерения не се получават добри неща. Нужен е труд, много, много труд, а също коректност и уважение към труда на хората, които предлагат ценна информация.

Нямам нищо против работите ми да се ползват, но нека това се върши по почтен начин. Редно е да се спомене авторът, редно е и думите му да не бъдат изкривявани. Всеки може да добави нови неща, свои неща, но това трябва ясно да се упомене. Ето, аз цитирам Карл Леман и Владимир Георгиев, а за добавеното уточнявам, че е мое тълкуване.

Темата за древната азбука е неимоверно важна, а и много интересна, защото акрофонията на някои от архаичните финикийски букви може да се изтълкува с помощта на български думи. В Неразказаната История на Траките има представена доста информация по този въпрос.

В моята книга главата за писмеността е добре илюстрирана, дадени са и сведения за това към коя етническа група принадлежи героят Кадъм, на когото се приписва въвеждането на азбуката в Елада. Обяснено е подробно и как древната балканска писменост попада в ръцете на народите на Ориента.

Прилагам активен линк съм страницата на Атеа, където книгата с обясненията на имената на древните букви може да се поръча.

https://ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html?fbclid=IwAR2EKXWUSdYm4Ztv5CehS7EBTykPc3etsbVieVmJ6QdD7mCB-RywsUh4dWQ

Разбира се готов съм да дам кратки обяснения и в блога си, но няма как да покажа представените в книгата ми илюстрации. А те са важни за разбирането на историята на древната писменост. Имената на древните букви показват, че ранната азбука е създадена от хора говорили архаичен вариант на българския език. Един ден това ще е общопризнат факт – един от многото, които ще променят съдържанието на старата история и ще дадат заслуженото самочувствие на нашия народ.

 

Използвана литература:

1.Георгиев Вл., Произхождение Алфавита. Вопросы языкознания №6, 1952, ноябрь-декабрь, Изд. Академий Наук СССР, Москва, 1952.

2.Георгиев Вл., Тракийският език, БАН, София, 1957.

3.Carpenter Rh.,The Antiquity of the Greek Alphabet Author(s): American Journal of Archaeology, Vol. 37, No. 1 (Jan. - Mar., 1933), pp. 8-29 Published by: Archaeological Institute of America.

ПОЛЕЗНИ И ВРЕДНИ ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Често казвам, че историята не е само съвкупност от дати и събития, но и средство за възпитание. Важно е да се знае какво и кога се е случило. Важно е да се разбере каква е първопричината за дадена война, вътрешен конфликт или друго бедствие. Важно е да се намерят истинските причинители на зловредните явления. Най-важен обаче остава урокът, който нашите предци са дали. Тяхното поведение, постъпки, преданост към род и Родина се явяват есенцията на нашата история. Другото е несъмнено важна, но все пак второстепенна подробност.

 

Трябва да познаваме предците си добре, за да знаем какво трябва да се прави в трудни времена. Както детето се учи от примера на своите майка и баща, така и цял народ следва примера на героите от предходните времена. Ето защо е нужно да знаем истината за това – кои са нашите предци.

 

По принцип винаги са съществували две теории за произхода на българите. Според едната ние сме потомци на древен местен народ, който влиза в историята с колективното име траки. Според другата ние сме буламач, смесица от три напълно различни групи хора: романизираните или елинизирани траки, отказалите се от родната си реч българи и дошлите от севера славяни.

 

Нека разгледаме какво ни дават различните теории. Според виждането за местните корени на народа ни, нашият език е не просто древен, но и един от най-древните. Старите българи са потомци на огромния народ на мизите и не само не са губили езика си, но и са го наложили на милиони хора.

 

Траките се явяват не само създатели на славянската езикова група, но и са отговорни до голяма степен за появата на индоевропейските езици. Това се дължи на факта, че по време на Неолита, Халколита, Бронзовата и Желязна епоха дедите ни са единствената доминантна група в Европа. В продължение на 5000 години дедите ни са първенци във всичко. Те въвеждат организираното земеделие и скотовъдство при другите народи на Европа. Предците ни са откриватели на колелото, а и създатели на каруцата, в която впрягат опитомените едри рогати животни.

 

Пак нашите предшественици са първите европейци успели да опитомят коня. Откритията край Урдовиза, Китен, потвърждават, че още през 4-то хилядолетие пр. Хр. дедите са вече конен народ. А познаването на каруцата и развитието ѝ в бойна колесница е поредният импулс, довел до продължителна доминация на предците ни над други хора.

 

На наша територия е и първото обработено злато, и то в три различни региона: Варна, Хотница, Юнаците, Пазарджишко. Един от най-старите и най-богати медни рудници е този от Ай Бунар, Стара Загора. Реално думата мед е основата за гръцката металон [μέταλλον] – метал, защото и медта е първия масово обработван метал от нашите предци.

 

Благодарение на знанията от областите на земеделие, скотовъдство, рударство и ковачество, дедите ни натрупват огромни богатства, за които останалите народи могат само да мечтаят. Богатството налага защита и поради това у нас се появяват първите укрепени селища на континента ни. Най-добре познатото е това край Провадия, чиито стени са около 4000 години по-стари от тези на Рим.

Според д-р Васил Бакърджиев, траките дават основните знания по медицина на гърците, а разбира се на римляни, германи, че дори и индийците. Неслучайно божествата на лечението Асклепий и Телесфор са считани за тракийски по произход. Неслучайно за богът-лечител Аполон се носят легенди, че е дошъл в Гърция от север.

 

Траките и техните роднини пеласгите създават минойската и микенска култура на о-в Крит. Това обяснява защо и трите писмености на Крит имат прототип в земите ни. Трябва да се отбележи, че още през 1905 г. е установена смайващата прилика между старобългарските руни и крито-микенската писменост. Това прави проучвалият Плиска Фьодор Успенски, а през 1970 г. Георги Сотиров убедително доказва, че крито-микенската писменост е свързана с нашата глаголица.

 

Сравнение на старобългарски руни и крито-микенска писменост

За крито-микенската писменост учени като Джейн Елън Харисън смятат, че това е същата писменост, която е ползвана и от Орфей. От друга страна Артър Еванс свързва древната финикийска писменост с още по-древната на о-в Крит. По-късно Герхард Херд стига до извода, че финикийците са смесица от Морски народи и ханаанци. Към Морските народи спадат доминиралите Крит пеласги и тракийските им роднини тевкри, дардани, травси, серди, а и мизите, наречени още българи.

 

Сравнение на глаголица с крито-микенска писменост, по Сотиров

Трако-пеласгийските корени на първата азбука обяснява защо Алкидамант и Тацит определят Орфей и Лин са създатели на писменост. Това обяснява и твърдението на Плиний, че буквите са занесени в Лаций (където е Рим) от пеласгите. Сведението се припокрива с цитиращият по-стари автори Плутарх, който твърди, че Рим е основан от пеласгите.

 

За връзката на втория по големина град след Рим, а именно Сатрианум с траките сатри са писали проф. Д. Гергова и др. А за установяване на траки в северните части на Апенините е писал Страбон, уповавайки се на древни исторически извори. Самият факт, че известните с високата си култура етруски почитат тракийската богиня Земела показва каква е била ролята на предците ни на Апенинския п-в.

 

В старите извори срещаме информация за походите на траките в Азия. За тях, а и за ролята на траките като цивилизатори и владетели над азиатските народи, разказват Луций Ариан, Нон, Сенека, Аполодор, Плиний, Страбон, Йордан и др.

 

За това, че галските друиди получават знанията си от обожественият от гетите Залмоксис пише Хиполит. Не бива да забравяме и това, че тракиецът Евмолп е този който въвежда Еливзинските мистерии в Атина. Важен е и фактът, че като основател на Атина е считан Тезей, а той е потомък на фригиеца Пелопс.

 

Виждате, че споменатите 5000 години безпрецедентна слава на дедите ни не са преувеличение. Реално споменатото тук е само върха на айсберга, но и то показва величието на хората влезли в историята под името траки.

 

За жалост нищо не трае вечно, дори и Вечният град на Октавиан Август. Само 5 века след основаването на Римската Империя Одоакър слага край на традицията. Къде са 5 века, къде са 5000 години! Ние не можем да се оплакваме от историята си. Дори и в периодите на чуждо владичество дедите са пример достоен за подражание. Шестте века римска доминация у нас не ни заличават като народ, а даже ни правят по-силни. Дедите ни правят нещо удивително – стават господари на победителите си.

 

Става дума да това, че траки сядат на римски престол: Максимин Тракиец, Регалиан, Клавдий II, Аврелиан, Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин I, Лициний, Константин II, Констанций II, Йовиан, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока.

 

Величествените строежи на Плиска са от времето на мизиецът Константин Велики, който отпуска огромна сума пари, за да могат неговите сънародници да издигнат град, който съперничи на столицата на империята. Плиска е строена от българи за българи и неслучайно през IV в. Мизия носи името България.

 

В края на VII век дедите ни прогонват чужденците от земите ни и си връщат по-голямата част от старата територия. Останалото вече го знаем, то е сравнително слабо манипулирано.

 

Ето какво ни дава виждането за местните корени на народа ни – престиж и слава, повод за истинска гордост.

 

Нека видим и какво ни дава другата теория – тази за буламача, от който се ражда народа ни. Последователите на това виждане още не могат да си съгласуват лъжите – какви точно са старите българи? В миналото се започна с татаро-монголи, мина се през угро-фини, тюрки, премесени с тюрки иранци, а сега е модерно да се лъже, че дедите ни са иранци. Едни манипулатори ни сродяват с източноиранските народи, други ги изкарват сармати, но забравят да споменат, че сарматите са обявени за тракийски народ.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, нашите деди са изоставили родната си реч. Поне за мен това е повод за срам и слава Богу – касае се само за една нелепа лъжа.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, Плиска е строена или от арменски, или от сирийски майстори, а не от българи. Няма абсолютно никакви исторически извори за идване на чужди майстори, не е обяснено и как Крум, след страшната война с Византия е имал огромно количество средства, за да построи град, който съперничи по площ с имперската столица. Премълчавайки важните подробности, манипулаторите водят безсрамно народа за носа.

 

Същевременно поддръжниците за небалканския произход на старите българи, пускат лъжи, че траките са безписмени. Разбира се и тук биват укривани планини от информация – както сведения от исторически извори, така и материалните доказателства – стотиците оцелели тракийски надписи, тези от Фригия, Самотраки, Зони, но и от нашата територия.

 

Според теорията за местния ни произход ние имаме 7000 години история, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, нашата история започва преди 1300 години. Според теорията за местния ни произход нашият език е удивително древен, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са се отказали от родния си език. Според теорията за местния ни произход ние сме потомци на строители и цивилизатори, а според според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са нашественици, които са плащали на чужди майстори да им строят.

 

Оставям на вас да прецените коя теория носи престиж и самочувствие на българите.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ЗА НАШАТА ДРЕВНА ПИСМЕНОСТ

Великият българин Иван Вазов едва ли е предполагал колко скромно се изразил с думите си :”И ний сме дали нещо на света и на вси словене книга да четатъ!” Патриархът на българската литература е осъзнавал важността на делото Кирил и Методий, но много други неща, и то важни неща, не са му били известни. 

За неговото време това е напълно разбираемо. Страната ни е току що освободена, от старите архиви няма и следа, а хората, които тепърва ще пишат българската история са все още младежи, които вече са (или по-късно ще попаднат) под влиянието на чужди учени и ще поднесат на народа си теории, който са не просто неверни, но дори вредни за България.

Именно това е основната причина да не се стигне до поправка на Вазовите думи, поправка, или по-скоро допълнение, което да отрази историческата реалност, а именно това, че дедите ни са дали четмо и писмо не само на източноевропейските народи, но се явават дори създателите на най-ранната писменост. Тази писменост подпомага цивилизоването на етруски, римляни и гърци, дава сериозен импулс на развитието на келтите, а в по-късни времена, вече в развита форма и чрез римско посредничество, помага на всички западноевропейци да документират миналото си.

За жалост в официалната ни историография не е отделено място за свидетелството на Алкидамант, който твърди, че Орфей е изобретателят на буквите. 

В нашите училища и университети не се представят свидетелствата на Тацит, Диодор Сицилийски, Еврипид, Платон, Павзаний, Зенобий, Дионисий Скитобрахион, Йордан и др. за това, че траките не просто разполагат със своя азбука и книги, но се явават и първите хора боравещи с писменост. 

Не се говори и за това, че наречените от Омир богоравни пеласги, според Плиний Стари се явяват хората занесли азбуката в Лаций – областта, в която се намира Рим.

В нашите училища и университети отъждествяването на старите българи с траките бива наречено грешка, нещо, на което не трябва да се обръща внимание, но за сметка на това трябва да се вярва на умопомрачителни твърдения. 

Младите българи са принудени да повтарят, че хората дали името на държавата ни нямат нищо общо с местното население на Балканите, а са дошли от изток номади. Студенти и ученици са заставени да се съгласят с абсурди като този, че Аспаруховите българи, въпреки, че са носители на висока култура и държавност, са изоставили родната си реч в полза на речта на хора намиращи се на по-ниско културно ниво.

Когато един ден народът ни разбере истината за произхода си, ще избухне в страшен гняв. Да, именно гняв, защото ще стане ясно колко много е укрито от нас и колко много сме ощетени точно от тези, които е трябвало да търсят важни сведения и защитават културното ни наследство. С право българите ще се разгневят разбрали как е пиляно богатството ни и как са ни внушавани заблуди, как съзнанието ни е било осакатявано с лъжи смазващи духа и самочувствието ни.

B началото на ХХ век Стилиян Чилингиров се възмущава от факта, че Кирил и Методий са обявени за гърци. Родолюбецът е огорчен от това, че твърде лесно се възприема за вярно едно мнение на чужденец, а виждането на прогресивни българи се пренебрегва. Чилингиров съобщава за това как Васил Априлов и Любен Каравелов оказват съпротива на налагането от чужденци виждане за произхода на солунските братя. Будният българин даже цитира стих на Каравелов:

“Шафарик ви “чисти гърци”

Учено нарече,

Без да гледа “В начале бе”

Кой първи изрече

На своите братя,

За българи, за чехите,

За сърбо-хървати.”

Чилингиров представя и аргументи на други хора, според които Кирил и Методий са българи и създават писменост за българи. Споменато е съгласуваното с логика виждане на Бодянски, Попгорелов и др., които виждат в дедите ни учители, пробудители и просветители на източноевропейските народи.

В по-ново време, като защитници на истината се изправиха Михаил Маргаритов и Ангелика Хофер Едле фон Сумтал. Тези учени не просто идентифицираха езика говорен от солунските братя като български, но направиха важното уточнение, че се касае за родопски диалект. Немалък е и приноса на Емил Георгиев, който ясно и аргументирано обясни, че глаголицата е оригинална българска азбука, която не е базирана нито на гръцко, нито на финикийско, етиопско, коптско, или еврейско писмо.

Реално глаголицата, или по-скоро нейният прототип предхожда както азбуката на гърците, така и азбуките на етиопци, копти, евреи и т.н. В публикувана преди време работа дадох доказателства за това, че свещената ни писменост е базирана на знаци, които са ползвани още през Бронзовата епоха и са наречени в научните среди Линеар А и Линеар Б. Точно за тази писменост Джейн Елън Харисън смята, че е същата каквато е ползвал и Орфей.

Всъщност доста по-рано от мен, още през 70-те години на ХХ в., но за жалост в чужбина, българският изследовател Георги Сотиров публикува няколко работи засягащи произхода на Линеар Б и връзката му с глаголицата. Навремето писанията на Сотиров бяха неизвестни, но благодарение на интернет, поне през последните десет - петнадесет години вече има достъп до неговите творби.

Направени от Г.Сотиров сравнения на знаци от Линеар Б (1) с глаголица (2) 

Достъп до важна информация и желание да се търси истината обаче са две напълно различни неща. Тътрещи се по удобния, лесен, отдавна отъпкан, но не водещ до истината път, повечето от нашите учени затварят очите си за революционните открития на посветилия се на Родината българин. Всъщност, дори и без тях до истината може да се достигне, стига да е налице желание да се направи това. Да, хубаво е да има възможност за сравнение на различни писмености, но и в самия български език са закодирани важни неща, стига само човек да изостави старото и да има смелост да поеме по нов, макар и трънлив път.

Ще обясня какво имам предвид. Ако разгледаме българските думи пиша, писмо,  мастило, книга, ще се уверим в смайващата им древност. Техните паралели в езиците на старите арийци, акадци и др. са ярко свидетелство за това, че дедите ни са били високо развит народ още в най-дълбока древност и не просто са били носители на забележителна култура, но и са оказали влияние на хора, които днес биват считани за основните носители на знания в стария свят.

Писмо, пиша идват от стблг. писати – глагол, който е сроден на арийския pisiyati, pimsati - пиша, украсявам. Всъщност пиша значи и украсявам, рисувам, като този паралел е известен на учените съставили БЕР, Том IV, там се споменава виждането на чужди изследователи (като H. Leming), които смятат, че “семантичния развой рисувам → пиша е налице само в ирански, тохарски и славянски”, като в славянските езици ce дължи на иранско влияние.

Относно твърдението за иранско влияние имам възражения. Прародината на тохарите не е средна Азия, а Източна Европа, по-точно земите на Северна България, Южна Румъния и Украйна. От този ареал тохарите поемат на изток, като най-вероятно точно те са отговорни за разпространяването на особен вид керамика, която е типична за културите Триполие, Кукутени, Варна, Стара Загора, Слатина и др., и която доста по-късно се манифестира в Китай.

Neolithic Chinese pottery, John Young Museum of Art- Wmpearl
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/55/Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG/609px-Neolithic_Chinese_pottery%2C_John_Young_Museum_of_Art_I.JPG

Petite jarre à deux anses et haut col. Musée du mausolée du roi Zhao Mo de Nanyue, Canton- BabelStone — Travail personnel

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg/800px-Banshan_painted_pottery_pot_2.jpg

Cucuteni - Museum für Vor- und Frühgeschichte (Museum of prehistory and early history), Berlin-Einsamer Schütze - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg/800px-Museum_f%C3%BCr_Vor-_und_Fr%C3%BChgeschichte_Berlin_095.jpg

Bull/Snake representation in Cucuteni Culture. Piatra Neamt Museum-CristianChirita - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e0/CucuteniOmegaPottery.JPG/800px-CucuteniOmegaPottery.JPG

Cucuteni Culture, 3800-3550 BCE. Found in Ukraine. Collected by the National Museum of Romanian History- 三猎 - Own work

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7d/%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG/800px-%E5%BA%93%E5%BA%93%E7%89%B9%E5%B0%BC%E9%99%B6%E7%BD%90.JPG

Самият тохарски език спада към тракийското семейство. Това не е мое откритие, езиковедът Юлиус Покорни (цит. от Леонид Сверчков) отдавна обявява тохарския като тракийски, или трако-фригийски диалект сроден на арменския: “Покорны, рассматривавший тохарский как фракийский или фрако-фригийский диалект, родственный армянскому…”

За влиянието на траките над дедите на индийци и иранци са писали много стари автори, но най-ценни се явяват свидетелствата на Ариан, отдаващ създаването на индийската цивилизация на Дионис: “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare.”-Ar.Anab.VIII.vii.

https://sourcebooks.fordham.edu/ancient/arrian-bookVIII-India.asp

Равностойно по важност е и твърдението на Йордан за това как гетския цар Танаусис завладява почти цялата Азия – De origine Actibusque Getarum, 47. Имайки предвид тракийските корени на тохарите, а и това, че първите хора наречени славени са гетите, същите гети, чийто владетел покорява дедите на иранците, то за какво иранско влияние над нас може да се говори? Нима не е налице информация за точно обратното – за влияние на стари балканци над народите на Средна Азия?

Всъщност, преди около век българсикият интелектуалец Никола Йонков Владикин пише да тракийското влияние над иранците, като смята, че това е станало преди около 3500 години. Информацията, която този родолюбец изнася не отървя на офизиалното виждане и трудовете на Владикин потъват в забвение.

Относно думата мастило – субстанцията, с която се изписват писмените знаци, в БЕР, Том III e изказано виждането, че идва от стблг. маст –мазнина, масло, с добавена наставка –ило. С това съм съгласен, но трябва да се спомене и присъстващата в речта на древните арийци дума masi-мастило, сажди. 

Интересна е и друга старобългарска дума за мастило, тя е чрьнило и идва от чрьнъ-черен, която пък от своя страна не само присъства в името на тракийския бог Керсул, но и в името на арийския Крсна-черният.

Имайки предвид, че Ария е най-старото название на Тракия, а според Луций Ариан, не кой да е, а Дионис е основоположник на индийската цивилизация, то е ясно, че masi-мастило, сажди е заемка в говорения от индийците език.

След като има наши думи пиша и мастило в Индия, то е ясно, че въпросните думи са присъствали в речта на дедите ни още преди арийското завоевание на Индия и Иран – с други думи още през Бронзовата епоха. Точно това е времето на възникването на Линеар А и Линеар Б. Проучилият тези писмености Джон Чадуик смята, че поради изящните си форми, те са създадени за писане с мастило. Това той обяснява в работата си “The Mycenaen World”: “Even very forms of the signs with their elegant curved strokes and complex patterns suggest that this script was not designed for writing on clay. Pen and ink must have been come naturally to the Mycenaean scribe’s hand…”

Държа да напомня, че Джейн Харисън свързва точно Линеар Б с писмеността ползвана от Орфей. Сравним ли глаголицата с Линеар Б и предхождащата я Линеар А, то веднага става ясно, че корените на глаголицата са древни и неслучайно император Михаил III споменава това, наричайки отново въведените глаголически букви идващи от дълбока древност: 

“Богъ, който иска всѣки да постигне истинско познание и да придобие по-голѣма степень (на съвършенство), като видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши (чудо) и сега, въ наши години, като откри букви за вашия езикъ,  нѣщо, което по-рано не е било, но само въ най-първи (древни бел.авт.) времена, та и вие да се причислите къмъ великитѣ народи, които славятъ Бога на свой езикъ.”  

Сравнение на Орфеевата писменост (1) с глаголически букви (2)

След като установихме древните корени на думите пиша и мастило, навярно вече няма да е изненада и древния произход на думата книга. За нея е изписано много, в БЕР, Том III ca дадени най-различни версии, като на първо място е посочена тази, в която се смята, че се касае за заемка от речта на хуни, авари и първобългари (считани за тюрки бел.авт.). Споменато е и виждането на Mikola (Tibor Mikola?), който посочва като изходна дума акадската kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано.

За мен няма спор, че стблг. кънигы и акад. kunuku-печат, kanīku-нещо запечатано са свързани. Проблемът е в това, че официалната историография не позволява да се направи директна връзка между българите и акадците – хората властвали в земите на Ирак след падането на Шумерското Царство през трето хилядолетие преди Христа. В Месопотамия обаче са живели гутеите, които аз считам за предци на гетите, същите тези гети, за чийто цар Танаусис Йордан твърди, че е покорил почти цяла Азия.

Цитирайки B. Хенинг, Леонид Сверчков споменава следното: “В этой связи автор обращает внимание на имя страны и народа Guti (Kuti) или Gutium (Kutium), впервые встречающееся в клинописных документах, относящихся концу раннединастического периода (XXIII в. до н. э.), аккадской династии…”  Пак Хенинг свърза гутеите с тохарите, които както вече бе споменато са част от тракийското семейство: “ «Tukri and Guti were two closely allied brother nations that came together to Western Persia and who left it together shortly before the end of the third millennium» (Henning, 1978, с. 220–221).

Гутеите са били дълго време съседи на акадците, а началото на гутейската династия в Месопотамия е от преди 4200 години. Не е никак пресилено да се каже, че точно гутеите – праотци на тохари и гети, са хората въвели писмеността в Месопотамия. Точно от земите на гетите е плочката от Търтария, по която има знаци по-стари от шумерските. Именно дедите ни са отговорни за появата на kunuku-печат, в акадския език. Вярването за обратната връзка се дължи на прекомерното доверие на догмите в историческата наука.

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu1.jpg

Протошумерска писменост – четвърто-трето хилядолетие пр.Христа

http://proel.org/img/alfabetos/protosu6.jpg

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа http://proel.org/img/alfabetos/tartaria.gif

Древна балканска писменост- шесто-пето хилядолетие пр. Христа

http://proel.org/img/alfabetos/tartaria1.gif

Според мен думата книга, стблг. кънигы, не е заемка, а наша дума – от речна на Орфей. Ако разгледаме внимателно българската дума къна (с праформа *kuna бел.авт.) – късам, разкъсвам (с най-ранно значение удрям, притискам, оставам отпечатък бел.авт.) ще се уверим, че тя е свързана със стблг. кънигы-книга. Най-древните писмени знаци са оставени върху глина, докато тя е била още мека и точно това е дало името на тези знаци – отпечатък, следа от притиснато (*kuna + оконч.-га, срещащо се в блг. думи като комони-га, дару-га и др. бел.авт.) Първоначалното значение на думата книга е било знак, следа, отпечатък.

Сродни на къна (с праформа *kuna бел.авт.) са старонорвежката knekja-притискам, мачкам, а и холандската knakken-чупя. Поради това, че няма широко разпространение в останалите германски езизи, то както на knekja-притискам, така и на knakken-чупя трябва да се гледа като на заемки от речта на старите балканци.

Тракийската ономастика дава два интересни топонима. Първият е Книшава-дял от Рила, името е обявено за тракийско по произход от акад. Иван Дуриданов, който го свързва с лит. knísti, knisú-ровя, разравям – БЕР, Том II, c.498. Вторият топоним е Кносос, или както е в древните документи KO-NO-SO. През столицата на обитавалите остров Крит траки е минавала река Кайратус, която е разсичала града на две и точно тази особеност – ерозията, е дало името – Strab.X.4.8.

Нещата са от прости по-прости, но не пасват на догмите. Нима не логично да се приеме, че бивайки първите хора открили писмеността, старите балканци, бивайки също откриватели на колелото, каруцата, а и бивайки майстори-ковачи, са си извоювали позицията на доминантен народ  са повлияли всеки по пътя си? Какво му е странното и невъзможното на това твърдение, та нали римляните по този начин оказват влияние на много народи – имайки добра войска и разполагащи с висока култура. Ако се признава за римското влияние над други хора, защо да се мълчи за деянията и постиженията на предците ни? В чий интерес е укриването на истината?

Нима не е логично въз основа на смайващата древност на типичните за нас хаплогрупи I2, R1b*L23, E-V13, J2, да бъдем обявени за потомци на хората влезли в историята под името траки? Нима за това не свидетелства също и фолклора ни, шарките и кройките на българската народна носия? Нима не съществуват исторически извори, в които българите да са наричани траки, даки, одриси, пеони, мизи?

Вместо да ни се вменява безмислицата, че сме буламач от неясно откъде домъкнали се номади и бледи пришълци от Припятските блата, които въпреки ниската си култура взели, че асимилирали останките от местното население, е по-добре и по-почтено да се каже истината. А тя е, че сме потомци на народа на Прометей и не само на роднините си изочноевропейци сме дали книга да четат, но и на много други народи.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В YOUTUBE, ОПИТВАМ СЕ ВСЯКА СЕДМИЦА ДА ПУСКАМ ПО ЕДНО ИНТЕРЕСНО ВИДЕО. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! :)

 https://www.youtube.com/watch?v=1N60RwBybKs

Използвана литература:

1.C.Чилингировъ, Какво е далъ Българинътъ на другитѣ народи, София, 1938, н.изд.НИИ “Свети Йоан”;

2.А. Хофер Едле фон Сумтал, М. Маргаритов, За Кирил и Методий, София, 1989;

3.Е.Георгиев, Нашето АзБукиВеди, Народна Просвета, София, 1981;

4.И.Дуйчев, Изъ старата българска книжнина -I,  Книжовни и исторически паметници отъ Първото българско царство, Второ поправено и допълнено издание, Хемусъ А. Д. за книгопечатане и издателство, Печатница Р. Младеновъ, София, 1943

5.Л.М Сверчков. Тохары. Древние индоевропейцы в Центральной Азии, SMI-ASIA, Ташкент 2011;

6.Български етимологичен речник. Т. II (и–крепя̀). Съставили: В. И. Георгиев, Й. Заимов, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, У. Дукова, М. Рачева, Т. Тодоров. Участвали в обсъждането: Р. Бернар, Г. Риков, Е. Машалова, Л. Димитрова. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 1979;

7.Български етимологичен речник. Т. III (крес–минго). Съставили: В. И. Георгиев, Р. Бернар, Ст. Илчев, М. Чалъков, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, В. Анастасов, Г. Риков, О. Младенова, У. Дукова, М. Рачева, Л. Димитрова-Тодорова, Т. Ат. Тодоров. Участвала в обсъждането: Е. Машалова. БАН, София, 1986;

8.Български етимологичен речник. Т. IV (минго–па̀дам). Научни редактори: В. И. Георгиев, И. Дуриданов. Автори: В. Анастасов, Л. Димитрова-Тодорова, У. Дукова, Й. Н. Иванов, Д. Михайлова, О. Младенова, М. Рачева, Г. Риков, Т. Ат. Тодоров. Второ издание. АИ Проф. Марин Дринов, БАН, София, 2012;

9.J.E.Harrison, Prolegomena to the Study of Greek Religion, Princeton University Press, Princeton, 1991;

10.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,

Harward University Press, London, 2000;

11.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, 2005;