БИБЛЕЙСКИ НАРОД ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ ?

Оформянето на народите е бавен и сложен процес. Най-често консолидирането се извършва под ръководството на една група, която се явява най-силната. На Апенините, с най-добри организаторски качества са били хората от областта Лациум, там където е град Рим. Обитателите на това селище са се отличавали от своите съседи с амбициите, силата и решителността си.

В продължение на дълги векове римляните разширяват своята зона на влияние и покоряват роднините си сабини, самнити, волски, умбри, марси, оски, хирпини, които след време също приемат името римляни.

Подобен процес протича и при германите. Първоначално названието германи е важало само за тунгрите, но в последствие се налага над всички техни роднини – алемани, свеви, хавки, хати, херуски, ингвеони, сакси, франки, усипети и др. Днешните германци са потомци на всички тези хора.

По същия начин, ние българите сме наследници не на едно, а на много палеобалкански племена, носещи различни имена. Названието българи е принадлежало само на една група, като с течение на времето се налага над всички хора говорещи сродни диалекти и имащи сходна култура.

Поради това, че още в далечното минало населението на Балканите е нарастнало значително, някои племена са принудени да напуснат родните си места и да потърсят нови територии, в които да се установят. През Бронзовата епоха, дедите ни   обитават  Балканите, част от Средна Европа, Западна Мала Азия, Средна Азия, а както ще разберем след малко – дори и части от Левант и Египет.

По времето на Херодот, най-известните и най-влиятелни палеобалкански народи са траките, пеласгите и скитите. Обикновено учените определят тези хора като принадлежащи на различни етноси. Това виждане обаче не е базирано на факти, а на желанията на представителите на чужди исторически школи.

Разбира се има и изследователи, които не се страхуват да кажат, че траки и пеласги са една общност, че може да се говори за трако-пеласгийски език. От друга страна разполагаме с изобилно количество исторически извори, в които се прави отъждествяване на траки със скити.

Без никакво увъртане, Стефан Византийски нарича скитите тракийски народ. Дион Касий определя северните траки (даките) като клон на скитите. За Страбон саките са мигрирали от Източна Европа в Азия скити, а по-рано сънародници на този автор наричат саките траки. Пак Страбон определя сарматите като част скитите, Прокопий от друга страна предава виждането на по-старите летописци, че сарматите принадлежат на семейството на гетите. Към траките наречени гети, Йордан  причислява масагетите, които Херодот е определил като скити.

                                                                              скитски цар http://www.mythology.ru/sites/default/files/images/skif/king.jpg

http://www.mythology.ru/skif.htm

Тези сведения са безценни, те са изключително важни за нашата история, но често биват премълчавани, сякаш изобщо не съществуват, а към тях може да се добави още едно свидетелство на Страбон засягащо кавконите. Старият автор определя тези хора като траки, но споделя и това, че други летописци виждат в кавконите ту скити, ту пеласги. Реално погледнато, всички твърдения са верни като се има предвид, че скити, траки и пеласги имат общи корени.

Официално скитите се заселват в Добруджа едва през VII век преди Христа, като се твърди, че преди това, те са живели в Азия. Интересното обаче е това, че Херодот поставя най-старата Скития до Истър (Дунава) – “At once from the Ister begins this original land of Scythia” – Her.IV.99.

За скитите Стефан Чурешки споделя, че те не просто са споменати в Библията, но и са разпознати от античните митографи като пазители на света от злото, което иска да го погуби.

В библейските земи, скитите се заселват в град Ниса, който е свещен за поклониците на Дионис. Вярвало се е, че древния бог е основал селището и го е нарекъл по името на своята дойка Ниса. По-късно мястото става известно като Скитополис, познато е още като Бет Шан. Предполага се, че скитите са се заселили там по време на Античността. Възможно е това да е станало след похода им стигнал чак до Египет – VII век преди Христа.

Еврейският летописец Флавий Йосиф смята, че скитите са споменатите в Стария Завет потомци на Магог – “Magog founded those that from him were named Magogites, but who are by the Greeks called Scythians.” – Fl.J. I.122. Летописецът Йордан също знае за това, че скитите произлизат от Магог -Jord. Get. 28. Синовете на Магог са споменати и в Откровението на Йоан и са свързани с последната битка между силите на доброто и силите на злото –“ 8.и ще излезе да прелъсти народите по четирите краища на земята, Гога и Магога, и да ги събере за война; броят им е колкото морският пясък “ Йоан, 20.8.

Странното в случая е това е, че докато цитиращият Омир и Есхил Страбон, определя скитите като наследници на най-праведните абии и хипемолги – Strab.VII.3.2, VII.3.7, то Йоан ги причислява към народите измамени от сатаната и решени да му служат.

Възможно е Йоан е имал предвид друг народ, който населява земята на скитите и от тази територия потегля, за да служи на злото. Индикация за това намираме в книгата на Езекил - “2.Сине човешки, насочи лицето си към Гога, в земята на Магога, княза на Рос, Мосох и Тувал, и пророкувай против него, като речеш 3.Така казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Гоге, княже на Рос, Мосох и Тувал”. – Eзекил, 38.2-3.

Трудно е да се приеме, че хора, които поколения наред са определяни като най-праведни, най-честни, най-простосърдечни и най-малко склонни към злонамереност, могат да бъдат причислени към враговете на бога. Далеч по-логично е да се приеме, че представители на силите на злото са се инфилтрирали в старите земи на скитите, проникнали са във властта и започват да я използват за своите тъмни цели.

Преди да преминем към връзката на скитските роднини пеласгите с библията, трябва да се уточни, че не само ние българите сме потомци на народа, от чиито качества Страбон, Херодот и други стари автори се възхищават. Верно е дедите ни често са назовавани скити от Теофилакт Охридски, Никифор Григора, Михаил Псел, Михаил Сирийски и др., но все пак скитите са обитавали както Добруджа, така също и други територии – тези на днешните Румъния, Украйна, Белорус, Русия, Казахстан, Иран.

Несъмнено, известна част от жителите на тези държави, могат да бъдат наречени потомци на скитите. Трябва да се добави и това, че по време на Късната Античност, скитите са познати под името хуни и на техните действия се гледа като на божие наказание предизвикано от греховете на римляните. Не случайно Атила е наречен “flagellum Dei” - бич божий.

Нека сега обърнем внимание и на друга група наши предци, които са споменати в библията. До неотдавна бе направо немислимо да се твърди, че българите са свързани по някакъв начин с пеласгите. Те бяха обявени за изчезнал народ, все едно са били шепа хора, а да се говори за родството им с траки и скити бе направо табу. След излизането на генетичните проучвания показващи, че милиони българи са потомци на хората населвали Балканите още през Каменната епоха, стана доста трудно да се поддържат старите вярвания.

В миналото, неиздържаните теории се наложиха поради това, че голямо количество данни не бе представено на широката публика. Само шепа специалисти знаеха за свидетелството на Плутарх, че пеласгите са били голям и могъщ народ, който е пребродил по-голямата част от света и е покорил всеки по пътя си, като на тези хора се приписва дори основаването на Рим -“Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome“ – Plut.Rom.1.

Пеласгите са и основателите на Атина. Дори елинофил като Джон Чаудик признава, че селищното название Атина няма обяснение на гръцки и е дадено от по-старото население на страната. Чадуик не споменава кое е това население, но тези, които са запознати с работите на Херодот знаят, че старото име на Eлада е Пеласгия - “ I suppose that in the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” - Her.II.56.

Страбон също определя пеласгите като по-стари обитатели на Елада (Гърция) - “As for the Pelasgi, almost all agree, in the first place, that some ancient tribe of that name spread throughout the whole of Greece, and particularly among the Aeolians of Thessaly.“- Strab.V.2.4. За Плиний Стари е повече от ясно, че старото име на Пелопонес е Пеласгия – “ Peloponnesus, Apia antea appellata et Pelasgia”– Plin.IV.9.

Пеласгите са обитавали също остров Крит и със сигурност са представлявали част от благородническата прослойка на минойското общество, иначе едва ли щяха да бъдат назовани δῖοί τε Πελσγοί - богоравни - Strab.V.2.4.

Крит е наречен от старите евреи Кафтор е определен като дом на филистимците. Те не са никои други, освен клон на пеласгите. Според Владимир Георгиев, филистимци е по-новия вариант на ст.евр. пелиштим (פְּלִשְׁתִּים‎) -пеласги. Нашият академик дори смята, че пеласгите са дали името на Палестина – “Thus Pelasgians migrated from the Aegean region to Palestine, the territory to which they gave their name.”(V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981, р.107).

Благодарение на археологическите проучвания, а и на египетските летописи, днес знаем кога пеласгите са се заселили в Близкия Изток. Според Фредерик Ваудхойзен, това е станало през XII век пр. Христа, и по-точно – 1179-та година пр.Христа. Тогава Балканите, а и други части от света са засегнати от сериозни климатични промени.

Принудени от обстоятелствата, значителна част от дедите ни тръгва да търси нови земи. По това време Египет е останал незасегнат от природните бедствия и това превръща страната в желано направление за старите балканци.

Балканските народи -пеласги, тевкри, дардани, беси, травси, серди, а и мизи сключват съюз и с общи сили се опитват да победят египетската армия, за да успеят да се заселят край река Нил. Това обединение става известно като съюз на морските народи. Това не е бил поход за събиране на богатства, а опит за оцеляване, бягство от глад и епидемии. Мотивацията на дедите ни е била силна и Египет губи няколко битки.

Владетелите на страната на пирамидите обаче са били хитри. Служтели на фараона Меренпта започват тайни преговори с част от старите балканци и обещавайки им земя, ги склоняват да се присъединят към египетската армия. Тактиката успява, вече по-малобройни, а и сражаващи се срещу свои роднини, пеласгите и техните съюзници са принудени да остъпят.

Военнопленници от средите на морските народи, първият боец има татуировки, косата му е избръсната частично, оставена е и кика – белези на старите балкански народи

http://www.salimbeti.com/micenei/images/seapeoples62.jpg

Пеласгите избират земите на Левант и се установяват там, създавайки силно царство, в което изграждат пет града – Газа, Гет, Акрон, Азот и Ашкелон. Интересното е, че някои от имената на тези селища имат паралели в  земите на траките и по-точно Газа, Гети-стирум, Акроенос. В Азот намираме същия корен както в тракийските Азорос, Азареис, Езереис, чието значение е яз, езеро, а пък елемента кел в Ашкелон съотвества на тракийската дума келе-извор.

Известно е, че пеласгите-филистимци обитаващи Газа почитат бог Марна. Смята се, че той е бог на водите и в такъв случай можем да свържем името му с тракийския топоним Марене, чието значение според Димитър Дечев може да се обясни с думата мари-море.

Фредерик Ваудхойзен от друга страна е склонен да преведе Марна чрез арамейски, но признава, че най-рано култът към божеството е практикуван на остров Крит.

Пеласгите филистимци почитат и бог Дагон, сведения за това намираме в “Първа книга Макавейска” – “83.Конниците се разпръснаха по равнината и избягаха в Азот, като влязоха в Бетдагон, тяхно капище, за да се спасят. 84. Но Ионатан изгори Азот и околните градове; той взе плячката им и изгори с огън капището на Дагона заедно с избягалите в него.” – Мак.10.83, 10.84.

Пак в тази книга, но на друго място отново се споменава за храма на Дагон – “4. Когато се приближи до Азот, показаха му изгореното капище на Дагона, Азот и околните разрушени градове, също и телата на убитите и на изгорените в битката, защото ги бяха натрупали на купове по пътя му.” – Мак.11.4.

Все още няма консенсус по отношение на функцията и значението на името Дагон. Възможно е то да идва от ие.*dag-жега, горещина и да е сродно на санскр. dahana-горене, гал.dagi-добър (изпечен), нидер. dag-ден (светлина, топлина),стблг. дъгна-белег от рана (изгорено).

Възможно е пеласгите-филистимци да са донесли със себе си култ към свое божество на огъня и да са слели този култ с друг, принадлежащ на местното население на Ориента и притежаващ име с подобно звучене.  Това не е нещо необикновено, доста по-рано, в Египет се сливат култа към Ра-слънцето и Амун-невидимия, тайнствения бог.

                                     Филистински олтар от град Гет (Гат)

http://cdn.biblicalarchaeology.org/wp-content/uploads/horned-altar-philistines1.jpg

Колко време пеласгите-филистимци са запазили националното си самосъзнание е трудно да се каже. Те са били заобиколени от народите на Ориента и това, без съмнение е оказало влияние както върху техния език, така и върху тяхната култура. Учени като Фредерик Ваудхойзен споменават филистински думи като серен-цар, княз и коба-шлем, сродна на хет.купа-шлем (а и почти идентична на думата купе-шлем от старобългарските инвентарни надписи).

Относно титлата серен, трябва да се спомене това, че тя се среща и в надписа от Лемноската стела под формата серониаи. Може да се обясни със санскр. siras-глава, череп, връх, рог, сродни са лат.cornu-рог, англ.horn-рог, и разбира се блг. сърна, чието значение е рогата.

В Стария Завет са описани много конфликти между филистимците и старите евреи. По времето на Самуил филистимците отнемат ковчега на завета, но поради божия гняв решават да го върнат обратно. От по-късно време е двубоя между Давид и филистимеца Голиат. В определен момент, поради негативното отношение на цар Саул, Давид търси убежище при филистимския цар Анхус, после отново започва да служи на народа си. За конфликт между филистимци и евреи се разказва и в историята за Самсон и Далила.

По време на асирийската агресия в Левант през VIII век пр. Христа, пострадват не само старите евреи, но и филистимците-пеласги. За превземането на град Азот научаваме от книгата на пророк Исая –“В годината, когато Тартан дойде до Азот, бидейки пратен от асирийския цар Саргона, и воюва против Азот и го превзе.” – Ис.2.1. Поради елиминирането на тяхната благородническа прослойка от Саргон II, вече няма кой да поддържа старият език и традиции, пеласгите филистимци са асимилирани от народите на Ориента.

Отношениията между балканските поселници и старите евреи не винаги са били враждебни, защото може да се говори дори за предаване на култура. Някои изследователи казват открито, че филистимците-пелазги са тези, които са дали писменост на старите евреи:

 “Dr.Cross said in an interview that several signs in the Ashkelon inscriptions “fit in with well-known Cypro-Minoan,” in particular from artifacts recovered at sites in and at , in . He said the script had some characteristics of Linear A, the writing system used in the Aegean from 1650 B. C. to 1450 B. C. This undeciphered script was supplanted by another, Linear B, which was identified with the Minoan civilization of and was finally decoded in the mid-20th century... After the 10th century, the Philistines borrowed their Israelite neighbors’ Old Hebrew script and alphabet then evolving from Phoenician writing-  John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine, The New York Times, 03-13-2007).

Има и други старобалкански народи, които са споменати в библията, но тяхната история е доста по-сложна и трудна за обяснение. Все пак, не е никак малко това, че две групи от нашите предци са споменати в Стария и Новия завет. А и как би могло да е иначе, като се има предвид, че дедите ни са изиграли важна роля в историята на народите от Мала Азия и Левант. Жалко е само, че на този аспект от нашето минало, твърде малко учени са обърнали внимание.

Причината за това е заблудата, че сме потомци на хора, които са се установили трайно в земите на юг от Дунава едва след прословутата 681-ва година. Кой би търсил сведения за историята ни в библията, ако същевременно вярва в измислицата за започналата през VII век смесица на пришълци от Припятските блата и дошли от Алтай, или Памир азиатци?

Огромен брой исторически извори свидетелстват за местните ни корени, но прекланяки покорно глава пред въведените от чужденци теории, учените ни в миналото игнорираха важните данни. 

Характерът на българския фолклор свидетелства за това, че традицията от времето на Орфей не е загубена, а продължава да живее в празниците и обредите на българския народ, но и за това доста изследователи затвориха очите си. 

Пренебрегнати бяхасъщо антропологичните проучвания от 1938 и 1959 година, доказващи, че нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето от нас принадлежат на древния понтийски тип.  

Не науката, а индоктринацията царстваше и все още царства в нашите университети, а това е нещо печално, дори страшно, защото вместо младите българи да са горди с произхода си, те са принудени да изучават удобни на чужденци съчинения, нямащи нищо общо с реалността. 

Така се създават подтиснати хора, които нямат смелост да се борят за правата си, за доброто на народа си. На тази порочна практика трябва най-после да дойде край. Трудно е да се тръгне срещу течението, трудно е да се води борба със заблудите, но тези учени, които го направят, ще заслужат благодарността и уважението на българите, а в такъв случай усилията си заслужават.

Използвана литература:

1.V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, Sofia, 1981;

2.R.A.S.Mcalister, The Philistines, Humphrey Milford, Oxford Univercity Press, London, 1913;

3.F. Ch.Woudhuizen The Ethnicity of the Sea Peoples, Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties.

 http://www.academia.edu/7287651/The_Ethnicity_of_the_Sea_Peoples_dissertation_

4.The parallel lives by Plutarch, published in vol. 1 of Loeb Classical Library Edition, 1914; 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

5.Ст.Чурешки, Загадката на българската история или защо археолозите не четат на старобългарски език

http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%BB%D0%B8/

6.Страбон, кн.5  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/5c*.html

7.Страбон, кн.7 https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/13/sgk7c3/

8.Херодот, кн.2  http://www.sacred-texts.com/cla/hh/#section_001

9.Херодот, кн.4 http://www.sacred-texts.com/cla/hh/#section_003

10.Плиний  http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/4*.html

11.Езекил https://triangle.bg/bible/eze/38.html

12.Йосиф Флавий https://www.ccel.org/ccel/josephus/complete.ii.ii.vi.html

13.Откровение на Свети Йоана Богослова http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/otkr.htm#20

14.Йордан http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html#united

15.Първа книга Царства https://chitanka.info/text/2255/9#textstart

16.Книга на пророк Исайя http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/isaiah.htm#20

17. John Nobble Wilford, Philistines, but less philistine, The New York Times, 03-13-2007;

18. Beth Shean (Bet-shan, Bet Shean, Beth Shan, Bet She'an

http://www.bibleistrue.com/qna/pqna20.htm

19. Sverre Bøe, Gog and Magog: Ezekiel 38-39 as Pre-text for Revelation 19,17-21 and 20,7-10, Mohr Siebek, Tubingen, 2001;

20. Ancient Jewish History: The Philistines

http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/History/Philistines.html

21. A.Salimbeti, R.D’Amato, The Greek Age of Bronze, The Sea Peoples

http://www.salimbeti.com/micenei/sea.htm

22. Where Did the Philistines Come From? http://www.biblicalarchaeology.org/daily/biblical-artifacts/artifacts-and-the-bible/where-did-the-philistines-come-from/