ТРАКИЙСКАТА БОГИНЯ РОМА, ГРАД РИМ (ROMA), РОМУЛ И ЦАР РОМЕТАЛК

Вече нямам достатъчно време за нови есета в блога си, но съм решил от време на време да пускам есета по молба на приятели. Някои теми са интересни и важни за хората, които четат публикациите ми във Фейсбук, а и гледат видеата ми в ютуб. Невинаги обаче имам възможността да дам подробен отговор на питащите, поради това, че темата е различна, или пък, че се изискват толкова обяснения, че те реално трябва да се дадат в отделно есе.

 

Това е и причината да се появи настоящият материал. Определена група приятели са останали впечатлени от публикациите ми за тракийските божества, а и за ролята на траките в появата на ранното римско общество. Винаги се опитвам да представям сведенията си кратко, точно и ясно, но от друга страна хората, които ме следват не са успели да прочетат всичко от мен. Ето защо с това есе давам отговор на няколко въпроса.

 

А въпросите са:

 

1.Кой пише за тракийската богиня Рома

2.Какво означава нейното име?

3.Има ли връзка то с името на град Рим, което навремето се е произнасяло Рома?

4.Името на цар Рометалк с богинята Рома ли е свързано, или с град Рим?

5.Името на Рим, Рома тракийско ли е, има ли връзка с Ромул?

                                   

Ето и отговорите:

 

1. Пишейки за старинните тракийски божества, акад. Вл. Георгиев причислява към тях богинята Рома (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 54). Този учен добавя и това, че теонима съществува и във вариант Рума (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 55).

 

2.Нашият лингвист смята, че Рома, Рума означава сила, мощ, закрила (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 60). С това съм напълно съгласен, но смятам, че най-добрият кандидат за тълкуването се явява стблг. рамѣнъ – силен. Древната форма на рамѣнъ е била ромѣнъ, ормѣнъ, релно основа на тракийската заемка в гръцкия ὄρμενος – висок, едър, силен. А древният корен на стблг. рамѣнъ е *ромъ.

 

3. Най-старият вариант на името Рим, Рома е RUMA. Авторът свързал името на Рим с понятие за сила, мощ, това е Плутарх, това той прави в труда си Животът на Ромул. Летописецът и биограф на основателя на Вечния град предава легендата, според която селището е основано от пеласгите, които дават и името, а то е свързано с понятие за сила, мощ (Plut.Tom. I.1). По сведенията на Плутарх, а и на тракийския пантеон, Рим, Рома и тракийската богиня Рома са не просто омоними, но и притежават едно и също значение. Това едва ли е случайно.

 

4.Името на цар Рометалк е теофорно, т.е. вдъхновено е от названието на тракийската богиня Рома. Поради това, че нямаме сведения трако-пеласгите основали Рим, Рома да са нарекли селището по име на свое божество, можем да приемем само, че най-старото значение на Вечния град е сила, мощ, какво е и значението на названието на богинята Рома.

 

5. В научните среди е добре известно, че Рим, Рома не е латинско име. Освен това ние притежаваме сведенията на Плутарх за това, че пеласгите основават селището. Тази информация, а също така и тракийския характер на Сатрикум, Балесиум, Каласарна, Сетия, Салапия и др. тонопими от Апенините, позволяват да се приеме, че името Рим, Рома е тракийско. 

 

Трябва обаче да се отбележи, че в научните среди има и други версии за характера на селищното название Рим. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и о-стровъ – остров (Walde A., 1910, c.657). Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър : “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. A. 8.63).

 

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Австрийският лингвист споделя и това, че Рим, Рома е етруско име (Walde A., 1910, c.657). Самите етруски са силно повлияни от траките, както може да се види от присъстващите в етруския пантеон божества Земела, Сетлан и др.

 

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…”   (Aesch. Suppl. 250 – 255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.

 

Трябва да призная, че присъстващото в труда на Алоиз Валде тълкуване е логично и няма как да бъде отхвърлено с лека ръка. Рим, Рома е по-скоро вдъхновено от древното название на Тибър, по-точно Rūmon. В по-късни времена то е преосмислено поради звуковата прилика с трако-пеласгийската дума *ромъ, явяваща се корен на стблг. рамѣнъ – силен.

 

Макар името Ромул да принадлежи на посочения в легендите основател на Рим, то също не е латинско, а по-скоро латинизирано. Ромул е сродно на тракийското Рометалк и е навярно теофорно, или просто със значение да стане силен, да стане могъщ.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

КОЙ Е НАЙ-ДРЕВНИЯТ ДОКУМЕНТИРАН ЕЗИК НА ЕВРОПА, БЪЛГАРСКИЯТ?

Дълго време в различни среди властва вярването, че на нашия континент речта на гърците е манифестирана най-рано. Все пак Омир, Хекатей, Херодот, Тукидид творят дълго преди живелите в Рим Ливий, Цицерон, Сенека. С откриването на палеоегейските писмености в края XIX на и началото на ХХ в., сред световната научна общност настъпва смут.

 

Така наречените Линеар А и Линеар Б, използвани на о-в Крит и др. места, са екзотични. Те нямат ясни паралели със старогръцката азбука. За нея се смята, че е модифициран вариант на финикийската. А пък търсейки корените на финикийската писменост британският учен Артър Еванс се спира на йероглифите на минойския Крит, и Пелопонес. Това той прави през 1895 г., демонстрирайки успоредиците на критското писмо с това на финикийците.

 

Даровитият британски учен обаче не е в състояние да определи кой е народът създал критските йероглифи, а и линеарните писмености. Ясно е, че въпросния народ е властвал на о-в Крит, Пелопонес и западна Мала Азия преди Троянската война. Ясно е и, че става дума за огромен народ, който в период от приблизително 600 години ползва три сродни една на друга “азбуки”. Критските йероглифи са на около 4150 години, предполага се, че Линеар А е на 3750 години, а пък Линеар Б е на около 3550 години.

 

Понеже най-старите гръцки eпиграфски паметници са създадени преди околo 2750 години, е повече от ясно, че трите уникални писмености на о-в Крит не са на дедите на южните ни съседи. По този важен въпрос споровете са излишни. На старите гърци от времето на Херодот, Тукидид и др. не е известна изобщо “азбуката” от времената преди Троянската война. Съвсем логично няма и описания на странните знаци. Според бащата на историята първите букви се появяват в Елада чак след идването на Кадъм. Има обаче един сериозен хиат – времева празнота от около 800 години, а това означава, че гърците не познават истинската история на писмеността.

 

Според преданията Кадъм е живял няколко века преди Троянската война. От неговия род произлизат тракийските божества Земела, чието име е тълкувано от различни учени със стблг. землiа – земя и Дионис [Дивонюсо], чието име се обяснява със стблг. диво [с древно значение светлина според Бернекер цит. от Дечев].

 

Кадъм е наречен финикиец, но според учени като Герхард Херн и др. финикийците са смесен народ. Те произлизат от обединението на ханаанци и представители на Морските народи. Това реално е съюз на стари балкаци, сред които изпъкват пеласгите, дарданите, тевкрите, травските, а и мизите наречени по-късно българи.

 

Тези сведения показват, че Артър Еванс е бил прав по отношение на това, че корените на финикийската азбука трябва да се търсят в древните критски писмености. С други думи: не хора от Ориента дават букви на старите балканци, а нашите предци се явяват просветители на доста народи от Близкия Изток.

 

Потвърждение за това намираме и на друго място. Старият автор Зенобий разказва, че в далечното минало е избухнал конфликт между Кадъм и Лин, защото братът на Орфей разпространявал азбука различна от кадмейската. За Орфей Алкидамант твърди, че е създател на буквите, а пък Тацит определя Линк като творител на писменост. Еврипид споменава плочици с Орфеева писменост в светилище в Хемус.

 

Глинена плочица с писменост, която Харисън нарича Орфеева, на първи ред се чете името Мирул, на втори ред името Одрис, на трети ред срещаме Бато, Вато [по Еванс]

Явно се касае за глинените плочици типични за хората ползващи с критските писмености. Недълго сред откриването на тези писмености от Еванс американската изследователка Джейн Харисън изказва виждането, че знаците по плочиците от Крит са същите, които е ползвал Орфей.

Тези сведения са много интересни, защото благодарение на тях става ясно, че първите европейци документирали своя език не са гърците, а нашите деди траките.

 

Относно конфликтът между Кадъм и Лин трябва да се дадат кратки пояснения. Тук явно се касае за вътрешни борби за надмощие, а не за агресия на нашественик. Не само потомците на Кадъм и по-точно Земела и Дионис принадлежат на тракийската култура, но и самото име на Кадъм е тракийско. То е вариант на Кадмил – един от Кабирите, великите богове на о-в Самотраки. Самото име Кабири е тълкувано от Бернекер [цит. от Дечев] с помощта на стблг. кобь – съдба, участ.

 

Предгръцкото население на Елада и о-в Крит е представено предимно от траки и техните роднини пеласгите. Това се знае добре от старогръцките автори, някои от които дават дори подробна информация.

 

Омир локализира част от пеласгите на о-в Крит и ги нарича богоравни. Това несъмнено означава, че пеласгите са благородническата прослойка на обществото. Такъв епитет няма как да се даде на случайни хора. Те разбира се не са случайни, защото от средите на пеласгите са пазителите на светилището на Зевс в Додона и то преди Троянската война.

 

Херодот лаконично подмята, че това, което по негово време носи името Елада, някога е наричано Пеласгия. Хекатей е напълно убеден, че преди идването на гърците целият Пелопонес е обитаван от варвари. Страбон пък добавя, че не само Пелопонес, а цяла Елада е била дом на варвари преди гърците. Този автор съвестно споменава, че Атика е владяна от траките на Евмолп. В съседната област Фокида намираме друг тракийски благородник, а именно Терей. Фредерик Ваудхойзен смята, че властвалия в Беотия Фрикс принадлежи на фригите. Цар на фриги е и Пелопс, който населва Пелопонес със своите хора.

 

Паул Кречмер (цитиран от Откупщиков) смята, че огромните надгробни могили в Пелопонес са на фригите. Това, че траките фриги принадлежат на предгръцкия елит на Елада се вижда и от това, че името на първия победите на Олимпийските игри е фригийско. Става дума за Кореб, като Кречмер уместно отбелязва, че гръцката форма трябва да е Кореф.

 

Самите Олимпийски игри са организирани не от кой да е, а от Херакъл. Според Павзаний героят е правнук на фригиеца Пелопс. Отново Откупщиков пояснява, че едно от най-ранните изображения на Херакъл, прочутият със силата си мъж е представен като фригиец. Това е напълно нормално, ако имаме предвид признанието на Павзаний за тракийските, фригийските корени на Херакъл. Друг потомък на Пелопс е не кой да е, а владетеля на Атина Тезей.

 

Да не забравяме и Тесалия, за която от Херодот знаем, че преди Троянската война е владяна от тевкрите и техните роднини мизите. Става дума за тези мизи, които Хоматиан, Аталиат, Халкондил и др. наричат българи.

 

Както Откупщиков отбелязва: многобройните свидетелства на старите автори за присъствието на траки, фриги, карийци на територията на Елада преди гърците и за тяхното влияние, се потвърждават от данните на археологията и етнографията.

 

Това означава, че древните писмености от трето и второ хилядолетие пр. Хр. също са дело на хора от семейството на траките. Те разбира се явяват наши предци и тяхната писменост би трябвало до известна степен да е свързана с нашите писмености от ранното Средновековие. И такава връзка има разбира се, тя е доказана убедително отдавна.

 

През 1905 г. Фьодор Успенски признава за връзката между старобългарските руни, троянската и древната критска писменост, но се отказва да обясни удивителния феномен. 

През 1970 г. Георги Сотиров прави грандиозно откритие доказвайки, че глаголицата има много общи знаци с крито-микенската писменост. 

Сравнения на Сотиров на глаголически букви със знаци от древната егейска писменост от преди около 3350 г.

През 1976 г и 1977 г. акад. Иван Дуриданов и акад. Владимир Георгиев определят знаците от плочите от Градешница, печатът от Караново и т.н. като тракийска писменост.

Акад. Георгиев дори добавя, че нашите знаци съперничат по древност на най-старите критски знаци. Днес знаем, че особените знаци от Градешница са значително по-стари от критските, а превъзхождат също египетската и шумерската писменост с цели 2000 години!

 

През 2008 г. Иванка Пенева Русева представя доклад За Критско-Микенските писмени знаци върху предмети от Халщатската култура "Цепина". Най-интересното в тази научна работа е това, че особените критски знаци продължават да бъдат ползвани в Тракия векове след изчезването им на територията на Елада [поради идването на данайците бел.моя].

 

Тук трябва да бъдат добавени и откритията на Харалд Хаарман, Марко Мерлини и др., според които знаците на така наречената Дунавска Цивилизация се явяват прототип на критските писмености [които Успенски отъждествява с нашите руни]. Доста по-рано въпросните знаци на Дунавската Цивилизация са наречени по-коректно тракийска писменост от нашите учени Вл. Георгиев и И. Дуриданов.

 

Ако най-древните писмености на територията на Елада, Балканите, а и Европа са дело на нашите деди, то е логично и, че нашият език е най-древния документиран език на континента ни. Приемствеността от времето на Каменната епоха, Античността, Средновековието и ново време е доказана убедително. Нека видим сега кои са най-древните документирани думи.

Няма да се спираме на посланията от Градишница, Караново, Търтария, макар да са интересни. Ще разгледаме минойските документи, защото в тях думите са разчетени от специалисти. Дейвид Пакард разчита две приличащи си минойски думи, записани с Линеар А. Тези думи са ДАТАРА/ДАТАЛА и ДАТАРЕ/ДАТАЛЕ,  а връзката със стблг. датель – дарител и дателѣ – дарители е очевидна. Има логика думи с такова значение да присъстват в минойските и микенски документи, защото те са предимно от фискален характер.

 

Най-древното представяне на името на Арес върху златен пръстен от о-в Крит [по Форсдайк]

Разбира се има и други документи, срещат се надписи върху златни и бронзови предмети, тук характерът вече е култов. На пръстена от погребението от М. Спелио акад. Георгиев разчита името на божеството АРЕЙ. За жалост нашият иначе талантлив учен не търси връзка с тракийския Арей – Арес, а с Яриш – хетския бог на войната и чумата. Названието Яриш няма смисъл на хетски език, а пък и хетите никога не са ползвали Линеар А. Тук ще допълня, че лингвистът Алберт Карноа тълкува името на Арес със стинд. ирасияти – яростен съм, разярявам се. Реално обаче стблг. iaръ, iaрити сѧ е по-подходящ кандидат.

 

Друг култов обект е лабрисът от Акротири. Поуп, Фурумарк, Макилври и др. разчитат ИДА МАТЕ, което превеждат като Ида майка. Тук навлизаме в интересна област, защото Ида е нимфа, която се грижи за новородения Зевс и се явява негова втора майка. Ида е и име на планина на о-в Крит, край населената с траки Троя също има планина Ида, а пък Ида и Идакос са названия на градове в Южна Тракия.

 

Несъмнено името е тракийско, езиковедите смятат, че то идва от древен и.е. корен *widhu  ‘гора, дърво’. Коренът наистина е *widhu, но значението е съвсем друго. Смятам, че Ида произлиза от по-старо Вида, а значението е видна, забележителна. Обяснение можем да получим със стблг. видъ – гледка, видение. По-важното е, че в тракийската ономастика срещаме *wideto [видѣтъ] – видя, виждам [по сведения на Хаас, Орел, Баюн].

 

Колкото до думата МАТЕ – майка, тя не се нуждае от дълго обяснение. Записаната преди около 3750 години дума МАТЕ отговаря точно на стблг. мать – майка. В тракийската ономастика срещаме матар, матер, но и мата, матиа, която е най-близка до стблг. мать.

 

Ще се върнем на Пакард, защото в труда си той представя и други минойски думи, като например КАПА. Тук се касае за название на древно селище, явяващо се елемент в тракийски топоними. Пример са Капи-дава и Капи-стурия, елементът капи е тълкуван от акад. Дуриданов като ‘хълм’. Най-добрият кандидат е копа – купчина, високо място, защото нейният древен вариант е *капа.

 

Пакард представа и минойската дума ДУРА/ДУЛА, а според акад. Георгиев Дула е име на древно тракийско божество, което е ползвано и за тракийски лични имена като Дулас, Дулес, Дулон и др. Ю. Откупщиков съобщава за присъствието на името Дуло в малко по-късните микенски архиви и ползвайки сведения на колеги го сравнява с тракийските Дулас, Дулес, Дулон.

 

Дула означава родителка, дойка, а обяснение можем да получим със стблг. доити – давам да суче, кърмя, има и диал. форма дуя. Явно тя е била по-популярна в далечното минало, защото точно тя се среща в Дула, Дуло, Дулес.

 

Пак при Пакард намираме ДАВА и като по чудо това е един от най-популярните елементи в дако-мизийските топоними. Пример за това са Сети-Дава, Бреге-Дава и др. Държа да отбележа, че елементът -дава е изтълкуван от професионалсти с глагола дявам – поставям, т.е. правя временен стан. Ще допълня и това, че елементите Сети- Бреге- също са тълкувани от професионалисти със стблг. сеть, сетьнь – сетен, последен, брѣгъ – бряг, височина.

 

Елеменнът Сети- е много интересен, защото го срещаме не само в топонимите от Тракия, но и от о-в Крит. Той присъства в по-късните микенски документи, които са на само 3550 години. Става дума за СЕТОЯ, наречена в историческия период Сития [Σητεία], Ситея [Siteia].

 

Налице е един удивителен феномен: най-древните документирани имена на божества, индивиди и селища в Европа са тракийски по характер. От своя страна те са лесно обясними на български език. И всъщност няма нищо странно, няма феномен, ако признаем, че ние българите като цяло сме потомци на древно балканско население.

 

Тогава всичко си идва на мястото, тогава всичко става ясно и не е нужно да се питаме как за Бога старобългарските руни приличат и на критската и на троянската писменост! Не е нужно и да се чудим и дивим как да обясним защо в микенските архиви се срещат старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми, а и типични български имена като Бато, Ботийо, Дайко, Мила, Мира, Перин.

 

Българското име Дайко, представено върху плочица с Линеар Б [по Еванс]

Няма нужда и да се обявяваме за феномен факта, че след края на трако-пеласгийското надмощие на територията на Елада, писмеността Линеар Б продължава да съществува на наша територия, както доказва Иванка Пенева Русева. Не е загадка и това защо на наша територия традицията на издигане на куполни гробници и правене на конско жертвоприношение продължава дълги векове след изчезването си в Елада.

 

Истината е проста, сложен е само пътя на нейното укриване. Ако се съобразим с цялата налична до този момент информация, трябва да кажем, че най-древният документиран език на европейски народ е нашият. Той е наричан в миналото тракийски и пеласгийски. Проблемът е, че речта на предците ни е била много близка до тази на хора от други региони – представителите на илирите, скитите и сарматите. Те са деди на сърби, хървати, словени, поляци, чехи, словаци, кашуби, полабийци, руснаци, белоруси, украинци.

 

Всички тези хора говорят езици от славянската езикова група, а в периода XVIII – XX в. посредством политически натиск в научните среди се налагат безумни теории, чиято цел е да представи източноевропейците като неспособни на организация и държавност хора, които трябва да бъдат управлявани от други народи. Това е основната причина за създаването на лъжите, за славянската прародина в Припятските блата.

 

Реално името славяни, или както е правилно славени е новото име на гетите, които се явяват учители на илирите, скитите и сарматите. Благодарение на гетите обитаващи земи от Шварцвалд до река Днестър, езиците на всички сродни народи на изток и север от северните траки се хомогенизират. Именно културното влияние на нашите предци в различни периоди от време е причина за неестествената близост между езиците от славянската езикова група.

 

Прочее, влиянието на дедите ни не спира по времето на късната Античност. Дори през ранното Средновековие предците ни продължават да бъдат учители и наставници на своите роднини. Признанията на Юрий Венелин, Макс Фасмер, Дмитрий Лихачов и др. за фундаменталното влияние на българския език над руски, сръбски и др. са само върха на айсберга. Има още много информация и тя неминуемо ще излезе.

 

Ние можем да ускорим този процес. От полза ще е, ако представената тук информация се разпространи на колкото може повече места. Останат ли известни само в тесен кръг – все едно трудът ми е бил напразен. Ето за това, моля ви – проверявайте добре и разпространявайте новата и важна информация колкото може по-интензивно.

 

Друго нещо, което би ускорило световното признание на истината за нас е нашето поведение. Хубаво е да си потомък на велики хора, прекрасно е да си потомък на първите благородници, но това е и задължение. За да облечеш бляскава и чиста дреха, ти трябва да си светъл и чист по дух. Не е нужно да се чудим какво да правим, защото имаме примера на предците си.

 

Те са били добри, почтени, състрадателни хора, но също така и смели, силни хора, защото само силните и смелите могат да си позволят да бъдат истински добри, почтени и състрадателни. Светът е жестоко място и лошите винаги се възползват от слабостите на добрите. Ако бивайки почтени и духовно извисени, сме и силни, подкрепяйки се един друг и борейки се с пороците, вече ще можем със спокойна съвест да кажем, че сме достойни наследници на народа, с който започва историята.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ЕТО КАК АЛБАНЦИТЕ ПОМОГНАХА ДА СЕ РАЗБЕРЕ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ СА ДРЕВЕН БАЛКАНСКИ НАРОД

 У нас се знае твърде малко за ранната история на албанския народ. Известно е предимно мнението на селектирана група учени и това е. Други мнения не се допускат, а и няма дискусия по темата. Общо взето правят се опити албанците да бъдат изкарани ту траки, ту илири, ту пеласги, т.е. потомци на древните балканци. Същевременно ние българите сме обявени за нов народ – формиран след 681 г. Считани сме за смесица от номади и обитатели на Припятските блата на Украйна и граничните им територии.

 

Иронията е, че още през 390 г. можем да говорим за българи на юг от Дунава, ако се доверим на Касиодор. През 550 г. пък дедите ни са свързани с най-древното население на Тесалия и Епир (обитаван днес от албанците). 

Това прави Йоан Малала наричайки българите потомци на мирмидоните, които Ахил Пелеев води със себе си. По времето на Алфред Велики [IX в.] българите са смятани за илири, или поне част от българите са смятани за наследници на илирите: Illiricos þe we Pulgare hatað (по сведения на Босуърт).

 

От друга страна албанците са споменати на Балканите около 700 години по-късно от нашите деди. И не само албанците са споменати значително по-късно, но и на никой от късносредновековните автори не му е хрумвало да нарече албанците илири, пеласги или траки. Странно, нали?

Въпреки това редица учени решават, че ние българите сме нашественици на Балканите, а албанците на наследници на древното население на земите на юг от Дунава.

 

Има разбира се и изключения сред лингвистите. Владимир Орел е добър пример за това. Според този изследовател прародината на албанците е на север от Дунава: в територия, която е била между власите и германите. Това обяснява общите думи в албански и румънски, а разбира се и старовисоконемските заемки в албанския. Ако дедите на албанците бяха древен балкански народ, те не биха имали германски думи в речника си.

 

От тези думи, или по-точно заемки, за нашата история най-важната е burrё – мъж, защото нашите учени я използват при тълкуване на тракийски имена като Дале-пор, Порис, Парис, Диту-бор и др. 

Всъщност и тук има изключения, защото в началото на ХХ в. Димитър Дечев тълкува елементите -пор, -бор със стблг. борѭ – боря се. Проблемът е, че около 30 години по-късно акад. Дечев забравя за своето откритие. Всички останали негови колеги също забравят и на широката публика, а и в научните среди при анализа на тракийски имена с елемент -бор, -пор се ползва албанския, а не старобългарския.

 

И в ново време траколозите и лингвистите проявяват забележителна разсеяност. Не само са забравили старите, а и правилни тълкувания на акад. Дечев, но са забравили и изводите на своя колега Владимир Орел, според когото думата burrё – мъж не е изконно албанска, а старовисоконемска. С други думи – тя не е подходяща за тълкуване на тракийски лични имена.

 

За наше щастие сред съвременните албански учени има хора, които вършат добра работа, макар важни изводи да са пропуснати. В труда на един от тях Джелал Юли (Xhelal Ylli) е представена безценна информация. В работата си за славянските заемки в албанския (Das slavische Lehngut im Albanischen) са представени названия на селища, реки и т.н., които нямат обяснение на албански. Тези топоними и хидроними са обявени за славянски и нови, но между обявено и реалност има огромна разлика.

 

И в този случай най-важното е пропуснато. По мое мнение това е сторено без умисъл от страна на албанския изследовател. Ще обясня какво точно имам предвид. Тълкуванията на названия на албански селища с думи като баба – баба, бегунец – бежанец, бел – бял и др. са правилни, но тези названия просто няма как да са нови и оставени от народ, който се установява трайно на балканите едва след 681 г.

 

По една или друга причина г-н Юли следва сляпо виждането, че по време на ранното Средновековие има подмяна на населението на Балканите, разбира се с изключение на гърците. Също без критика е следвано и виждането, че тракийския език е мъртъв и няма нищо общо с българския.

 

Фактите показват нещо съвсем различно. Представям кратък списък на думите, с които албанският учен тълкува имена на селища и реки от своята родина. Всички тези думи присъстват в нашия речник:

 

Име на албанско селище – тълкуване на Дж. Юли – пояснение

 

BABICE         – бабица – баба,

BEGUNEC     – бегунец – бежанец,

BEL                – бел – бял,

BELUSH        – белуш – белезникав,

BELOVODE   – беловоде – бяла вода,

BERZAN        – берзан – брезов,

BILISHT        – билишт – биле, билка,

BISTRICE      – бистрице – бистра вода,

BOGA             – бога – бог,

BREG             – брег – бряг, булгарец - българин,

VODESH        – водеш, водица – вода,

VODICA        – водица

DOLAN          – долан – долина, дол,

GOGOLAS     – гоголас – гоголица, вид птица,

GORE             – горе – гора, планина,

GRADEC        – градец – градче,

ZAGORE        – загоре,

KAMENICA  – каменица,

KOBILISHTE – кобилище,

KOZEL           – козел,

SELINE          – селине – селяни,

STAN              – стан,

STARA           – стара,

TURAI            - турай – тоуръ – бик.

 

Едва ли някой ще спори относно това, че присъстващите в албанските топоними и хидроними думи са български. На теория не би трябвало да намерим такива названия на Балканите и в обитаваната от траки Мала Азия преди 681 г., но такива названия има. Тяхното упорито укриване от страна на учените не означава, че важните топоними не съществуват. Ще караме подред, разглеждайки древните паралели на анализираните от албанския учен названия от територията на неговата страна:

 

1.Баба е тракийско име от фригийски епиграфски паметник от VIII в.пр. Хр.

 

2.Бегис е име на тракийски град, обитаван е от тралите.

 

3.Бела е название на тракийска крепост, но елемент бел намираме и в Бела-стура, Беле-дина, Ор-белос и др. Точно Ор-белос е много древна, защото я срещаме в работата на Херодот [Her.V.16].

 

4.Бистирос е име на тракийско селище, Бистюрас е название на Хероса, което лингвистите тълкуват с быстръ – бърз, а оттам и бистър.

 

5.Бога е име на тракийска крепост спомената от Прокопий, но знаем и, че фригите наричат своя върховен бог Багайос, а имат и лично име Багун. То е регистрирано на паметник на около 2750 години, споменавано е в в трудове на Люботски, Обрадор и др.

 

6.Бреге-дава е тракийски топоним отново от труд на Прокопий, но има и други сродни, като например Бергуле, Бергисон.

 

7. Вода е тракийски топоним, мястото е на брега на Дунава, а на брега на Черно Море е град Одесос, чиято древна форма според проф. Влахов е била *Водесос. А пък това селище е съществувало през VIII в.пр. Хр.

 

8. Долиони е име на траки, живеещи край Кизик, т.е. спадащи към групата на мизите, които по-късно биват наречени българи. Долиони означава просто долѣне – обитатели на долина.

 

9. Гагула е тракийска глоса, дума от речта на витините със значение водна птица. Акад. Дуриданов търси връзка с балтийските езици, но пропуска нашата дума гоголица – вид патица.

 

10. Гарескос е име на тракийско селище, по-точно пеонско, споменато е от Плиний през I в. Акад. Дечев тълкува Гарескос с уелс. garth – планина, връх, но пропуска стблг. гора – планина, а и блг. диал. гарица – горица.

 

11.Гордион, Мане-гордум и др. биват тълкувани още през XIX в. с градъ – град от учени като Кречмер и др. Селището е съществувало поне от VIII в. пр. Хр.

 

12. Загора е име на селище от западна Мала Азия, споменато от Ариан Никомедийски още през II в.

 

13. Камандър, Скамандър е название на река в западна Мала Азия, спомената в труда на Омир. Професионалисти правят тълкуване с камене – камък.

 

14. Кобилатус е име на река във Витиния, по една или друга причина, това име не е разгледано от нашите траколози и лингвисти, а то показва, че кобила е древна тракийска дума.

 

15. Козилас, Козис са тракийски имена, които акад. Георгиев тълкува със стблг. коза и козьлъ.

 

 16. Сели е име на тракийско племе дало названието Селетика край Хемус, но и Селетика край Бяло море. За селите в Епир пише и Омир.

 

17. Стан присъства в предгръцките, т.е. трако-пеласгийските названия На-стане, Волу-стана.

 

18. Туро-диза е име на тракийско укрепено селище.

 

 

Списъкът с албански селища, чието име е българско може да се удължи доста, като разбира се въпросните имена притежават паралели от времето на Античността. Когато обаче за тези паралели не се отваря и дума, а вместо това се лансират лъжи за някакво идване на българите от Сибир, Памир или Кавказ е лесно хората да бъдат излъгани.

 

Сега обаче, благодарение на това есе българите имат база за сравнение и мненията на хората с титли са без значение. Българите са умен народ, достатъчно е да имат нужната информация и сами ще разберат кое е истина и кое измама. Да му мислят манипулаторите на историята…

 

УДИВИТЕЛНИ, СЕНЗАЦИОННИ, НО И ПРЕМЪЛЧАНИ ФЕНОМЕНИ

Съвсем наскоро представих интересно видео за пеласгите. В канала ми в ютюб коментарите бяха много, а предаването се радва на успех. Причината за това е факта, че у нас информацията е малко, а темата за пеласгите сякаш е табу. Има даже учени, които стигат до нелепи крайности, като например твърдението, че народ пеласги никога не е съществувал, че се касае само за герои от митовете.

 

Разбира се има и по-умерени изследователи на миналото. В научните среди пеласгите са обявени за най-старото население на Южните Балкани, но са и обявени за изчезнал народ, асимилиран от гърците още през Античноста. Редица учени обаче признават, че пеласгите са оставили следи в старогръцкия език. Касае се за особени думи, които не могат да бъдат обяснени с помощта на законите на речта на нашите южни съседи. Лингвисти като Алберт Йорис Ван Виндекенс, Владимир Георгиев, Хялмар Фриск, Роберт Беекес и др. са изолирали различни думи от така наречения предгръцки субстрат, т.е. от езика на населението, което е обитавало Елада най-рано.

Пръстен-печат с надпис на езика на пеласгите, наричани още палестини, филистимци [по Кук, Zeus: a study in ancient religion]

Това разбира се са траките и спадащите към тяхната общност пеласги. На тях се приписва основаването на Атина, но и Рим, чието най-древно название е Рума [Ruma]. То по-късно се развива в Рома [Roma], а в ново време, у нас се ползва варианта Рим [в Западна Европа пък е Rome].

 

Интересното, но и необяснимо от гледна точка на официалните теории за нашия произход е това, че ранносредновековните българи познават възможно най-старото име на Вечния град. В старобългарския език срещаме думите роуминъ – римлянин, роумьскъ – римски. Те отговарят на архаичните Ruma – Рим и Rumach – римски.

 

През IV в., когато по виждането на историците е най-ранното споменаване на името на народа ни, Рим и римлянин имат формите Roma, Romanus. През VII в. Roma и Romanus не са променени, никой не знае даже за Ruma, Rumach. Как е възможно, ако дедите ни се установяват трайно на юг от Дунава едва в края на VII в. сл. Христа, те да познават най-старото име на римляните, което е поне от VIII в. пр. Хр.? Или с други думи – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Да приемем за момент, че това е случайност или даже интересен феномен. Проблемът за нашите учени е, че е налице още един феномен. По време на ранното Средновековие дедите ни познават народностното име гърци и то в няколко варианта: Γραικοί, Γρεκύ, Γρεκούς, Γρικύ, Γρικούς. Проблемът се състои в това, че във въпросния период от време, населението на Византия се назовава ромеи [Ῥωμαῖοι], държавният глава носи титлата βασιλεὺς Ῥωμαίων [василевс на римляните].

 

Названието гърци [Γραικοί, Graeci], се ползва за дедите на южните ни съседи, предимно от римляните и то във времето на Античността. А официално ние българите се установяваме трайно на юг от Дунава едва по време на ранното Средновековие, т.е. дълги векове по-късно. Както по времето на княз Аспарух, така и по времето на други владетели като Крум и др., населението на Римската Империя, позната по-добре като Византия, се разпознава единствено и само под името ромеи [Ῥωμαῖοι].

 

Това са вече два феномена, чието обсъждане хитро се избягва, защото една публична дискусия би станала причина за поява на неудобни въпроси. Има обаче още един феномен, който е още по-сериозен. Касае се за характера на така наречения предгръцки субстрат. Ако официалните теории бяха достоверни, то този субстрат – особените думи в старогръцкия, не би трябвало да имат успоредици в българския, а и не би трябвало да имат обяснение на български език.

 

По виждането на историците и лингвистите, предгръцкото население на Елада е асимилирано още в древността, а неговия език няма нищо общо с нашия. Реалността обаче показва нещо различно, нещо напълно различно, но отново мълчанието разрешава проблема с неудобните въпроси.

 

Представям кратък списък с думи принадлежащи на предгръцкия субстрат. Всеки образован и интелигентен човек може да види, че се касае за думи, които трябва да се причислят към нашия език, а това означава, че дедите ни са обитавали не само Тракия, но и най-южните точни на Балканите, включително остров Крит.

 

Като тракийски/пеласгийски субстрат в гръцкия език са обявени думите:

 

балиос-βαλιος-бял;

волинт-βολινθος-волѧте, вол, бик;

вонасос-βόνασσοσ-вонящо животно, див бик;

бриза-βρίζα-брица (вид пшеница);

брилон-βρίλων-брити (бръсна), бръснар;

бринкос-βρύνχος-брѧцало (музикален инструмент) ;

брион-βρύον-брей (вид растение);

вритос-βρύτος-вьрѣти (вариво, пиво) ;  

гента-γέντα-гнетѫ (удрям, парче отрязано месо) ;  

таласа-θάλασσα-талаз, вълна, тлѣщи-удрям;

телумна-θέλυμνα-тьло (повърхност, под стблг.) ;

тулак-θύλακος- тоулъ (колчан, мях стблг.) ;

кубе-κὐμβη, купелон-κύπηλλον- купичка, купа, метален съд.

каситерос-κασσίτερος- каситеръ (калай стблг.);  

китарис-κίθαρις-четириструен музикален инструмент;

винос-(f)οίνος-вино; 

ромфея- ῥομφαία-ромфея, руфия, рубило-нож;

ситос-σίτος-жито;

сирингкс-σύριγξ-свирка, флейта;

 

Един пример може да се нарече случайност. Два примера могат да бъдат приети за удивителна случайност. Тук обаче говорим за цял списък, т.е. изправени сме пред удивителен, сензационен феномен, налице е един необясним парадокс.

 

Парадоксът става фрапиращ, ако обърнем внимание на това, че трако-пеласгийските думи тулак и купелон имат ясни паралели в старобългарските инвентарни надписи. Там туслхи-τουλσχη, купе-κύπη притежават значение колчан за стрели, т.е. тул, и шлем [формата на купата и шлема са идентични].

Следващата връзка пък е направо зашеметяваща, защото старобългарската дума купе-κύπη-шлем има паралел в хетския и староеврейския език. Касае се за купахи - kupahi- шлем (хет.) и коба - q/koba’ – шлем (староевр.). Паралелите между хетските и еврейските думи са обсъждани от Хаим Рабин, ползващ трудове на Гастър и Сапир.

По време на Бронзовата епоха земите на Израел са обитавани дълго време от пеласгите, наречени там филистимци и техните роднини траките тевкри. Учени като Бонфанте, Ваудхойзен и др. споделят, че филистимската, т.е. пеласгийската дума за шлем е коба, тя е сравнявана с хет. kupahi. Колкото и странно да изглежда – дедите ни са дали дума за шлем на различни народи от Близкия изток.

 

Казвал съм го често – парадокси и феномени няма, парадоксите и феномените в науката се дължат на нежеланието, или пък страха на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

 

Парадоксите се породени и от това, че в миналото бяха съчинени основани на лъжи и безсъвестни манипулации за нашата история. Траките бяха обявени за изчезнали, без това да е доказано. Аспаруховите българи бяха обявени за дошъл от Средна Азия народ, без това да е доказано. Съюзниците на Аспарух, наречени славени, бяха определени за дошъл от земите на Русия, Украйна, или Полша народ, без това да е доказано.

 

Прието бе, че Аспаруховите българи са изоставили езика си, без това да е доказано. Прието бе, че речта на старите българи е била тюркска или иранска, но не бе обяснено как за Бога, цялата ездаческа терминология на дедите ни не съдържа нито една тюрска, или иранска дума. Ако дедите ни действително бяха конен народ, номади, дори и да бяха заели езика на набедените за пешаци славени, пак биха запазили ездаческата си терминология, защото не могат да получат думи за неща от народ, който ги няма.

 

Приемем ли обаче, че тракийският е най-древния език от славянската езикова група, че траките са създателите на тази група, изведнъж всичко става логично и си идва на мястото.

 

Ганчо Ценов е бил прав по отношение на това, че дунавските славени са гетите, а не някакъв дошъл от отвъд Карпатите народ. Гетите са известни като конен народ, те представят значителната част от конницата на цар Ситалк. Гетите са траки, а в тракийската ономастика срещаме: Kone, Cobylatus, Korybantos, Uzdica, Setlote, съотвестващи на думите кон, кобила, жребец, узда-юзда, седло.

 

Ако българите са представени от мизите, явяващи се съседи и роднини на гетите, то и старите българи са имали думи като кон, кобила, жребец, юзда, защото според Страбон гетите и мизите говорят език като този на останалите траки.

 

Повече от ясно е, че хората дали името на нашата държава никога не са изоставяли езика си. Дори напротив – точно нашите деди са наложили своята реч над северните и западните си съседи илирите-венети. Те се явяват деди на сърби, словени, поляци, руси и др. Дедите ни дори са успели да окажат културно влияние на хора от Близкия Изток.

 

Ето колко лесно е да се обясни всичко. Представеното тук виждане обяснява защо при нас българите е доминантен същият антропологичен тип както и при траките. Става ясно и защо типичните за нас генетични маркери I2, E-V13, R1b, J2,  а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали земите ни дълги хилядолетия преди тук да дойдат римляните. Древните балкански корени на народа ни обясняват и защо най-тачените ни празници: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Сирни Заговезни и др. са ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, а не са спомени от почитта към Тангра, Ахура Мазда или Умай.

 

Съвестните хора в науката – тези, които нямат какво да крият, ползват един принцип, носещ името Бръснач на Окам. Според този принцип, от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. А според мен трябва да се добави и: най-логичната теория, този, което не противоречи на здравия разум.

 

Днес обаче все в научните среди все още се срещат индивиди, които са готови да се гърчат като змии, да правят салто-морталета, само и само да избягнат приемането на истината. Тези хорица разчитат на услугите на медиите, а и на влиянието си в политиката. Несъмнено това помага, но само до време.

 

Абрахам Линкълн има едно прекрасно изказване: Можеш да лъжеш част от хората през цялото време, можеш да лъжеш всички хора за определено време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време - “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can’t fool all of the people all of the time.”