ПРОИЗХОД НА ДУМИТЕ КУМИР И ХРАМ – ХЕТСКАТА ВРЪЗКА

Българският език е изключително богат, а и консервативен. Значителна част от словесното ни богатство се е запазила почти непроменена за дълъг период от време. До неотдавна, на някои особени думи като кумир-идол се даваше тюрски произход (И.Богданов, Прабългари, с.25). Съставителите на българския етимологически речник представят вижданията на различни учени относно това на чий език принадлежи думата кумир. Едни я свързват с финландската kumartaa-кланям се, други отдават предпочитание на  сирийската kumra, a и арменската k’umr-кланям се. Търси се връзка и с алано-осет. gumeri/goymiri…(БЕР, Т.III, c.130-131).

По непонятни причини, хората, които се търсили паралели със сирийски и арменски думи, са пропуснали да направят сравнение на езика на народ, който е живял в съседство с арменци и сирийци дълги векове. Става дума за хетите, които успяват да изградят огромна и богата империя, от която се страхуват както египтяните, така също и вавилонците. Добре известно е, че хетите са почитали божества от пантеона на други хора, едни от тях са дедите ни, които Омир нарича траки. Те са тези, които дават на хетите култовете към Хебат и Яриш, или както са познати по-добре  Епта и Арес.

В хетския език и по-точно в религиозната терминилогия намираме една дума, която е не само близка по значение до нашата, но и почти идентична като звучене. Касае се за думата kumra/кумра, нейния превод е – жрец, първоствещеник. Хората наричани kumra/кумра са били особена класа свещеници, на които се е отдавало голямо уважение (B.J.Collins, Hittites and their world, p.175).

Странното в случая е това, че в хетския език думата kumra/кумра няма обяснение. За сметка на това, трако-пеласкийския глагол κυμενάω/κυβενάω/кумернао/кубернао – управлявам, властвам, господар съм e добър кандидат. Този глагол показва не само на чий език принадлежи думата кумир, но дава да се разбере също значението на племенното име кимерии-господари и старобългарското лично име Кубер-господар.

Кимериите са обитавали Черноморските степи, но част от тези хора, по-точно трерите, населяват и Тракия, край Скомброс (Витоша) и Искос (Искъра). За Кубер е излишно да се споменава, че според повечето наши учени, той е брат на княз Аспарух.

Съвсем естествено е, че щом хетите са приели от дедите ни култа към богинята-майка Епта и бога на войната Арес, то няма нищо учудващо, че сред хетското духовество е имало особени свещеници от тракийски произход, които са церемониите по празненствата в чест на Арес и Епта. Както историци, така и езиковеди знаят добре за тракийското присъствие в Хетската Империя, но само Вахан Куркиджан се осмели, макар и леко завоалирано да загатне за ръководната роля на нашите деди в хетската държава.

Куркиджан твърди, че хетите са смесица от различни народи,предимно азиатци по произход, но управлявани благородническата прослойка състояща се от хора, чиито земи са край Босфора -“Hittites were a composite people, fundamentally of Asian origin, but dominated by Indo-European aristocratic elements from the neighborhood of the Bosporus.”

В дълбока древност, както на север, така и на юг от Дунава, са живели траки. Става дума за тюните, астите, кените, витините, бебриките, бюснеите, мариандините, меоните, фригите, дарданите, а разбира се и мизите, които в продължение на 1100 години биват отъждествявани със старите българи.

Съчетавайки твърдението на Вахан Куркиджан със сведенията на Страбон, Херодот, Ариан и др. летописци, трябва да приемем, че благородническата прослойка на хетите е от тракийски произход. Макар и малцинство, дедите ни са успели да изиграят важна роля в оформянето на хетската култура, религия, а и език.  В някои случай приликите са смайващи. Спрежението на глагола съм на хетски е почти идентично на това старобългарския

ХЕТСКИ-СТАРОБЪЛГАРСКИ

ЕСМИ-ЕСМИ-аз съм

ЕСИ-ЕСИ-ти си

ЕСЗИ-ЕСТЬ-той е

Съществуват и други интересни хето-български паралели. Хетската дума далугасти отговаря на стблг. длъгостъ-дължина, сарпа означава сърп, а хетските куна, нас са направо идентични на българските куна-ръка, нас.

Да разгледаме и думата храм, преди повече от половин век, чешкия лингвист Вацлав Махек я свързва с хетската дума карими/харими-храм, светилище. Махек среща силната съпротива както на своите сънародници, така и на чуждите учени, но до края на живота си запазва вярването, че храм и карими/харими са свързани. 

Това наистина е така, но за голям брой езиковеди навремето е било трудно да си обяснят, как така дума, която я има в речника на чехи, поляци, словаци, че и българи, ще е свързана с народ, който е обитавал Мала Азия през Бронзовата епоха?

В средата на ХХ век господстваше вярването, че траките и техните съседи и роднини илирите са се изгубили като народи, като тяхното място е заето от българи, хървати, словаци, чехи. Това разбира се не е така, траките не са изчезвали – те са наши деди, а предци на словаци, чехи, поляци и др. са илирите, част от които са познати и като венети.

Траките и илирите са говорили близки езици, това е причината българския да е близък с хърватски, словашки, полски и т.н. Приемем ли този модел, то вече няма и загадка как една дума от речниците на чехи и българи, има връзка с хетската карими/харими-храм, светилище.

                       хетско светилище от Бронзовата епоха 

https://followinghadrianphotographycom.files.wordpress.com/2016/09/bf901eee2e969c5b95985b7835db5b5e.jpg?w=1075&h=711

Щом ние българите сме потомци на траките, а те от своя страна са дали благородническата прослойка на хетите, то какво е чудното и странното, ако някой каже, че дедите ни са дали на хетите думата храм-карими/харими?

Какво обаче означава думата храм? Смятам, че тя е свързана с хромел-воденичен камък, а също и с хромъ-недъгав, ударен. На пръв поглед това предложение е доста странно, но нека разгледаме подробностите. Хромелът е от особен вид камък и функцията му е да мачка, мели зърното, хромавия човек е ударен от нещо. Явно древното значение на храм е било- нещо издълбано в скала, камък, чрез удряне, дълбане, рязане. 

  тракийско скално светилище -с. Чавка, снимка Bulgaria Travel tv
http://www.bulgariatravel.tv/_bl_imagez/03102016/1457597791/00.jpg
http://www.bulgariatravel.tv/landmark/get/703

В това има логика защото едни от най-древните светилища са скалните, а у нас броят им е огромен. Връзка показват и гр. χέρμας–камък, санскр. harmyam-крепост, ствиснем. schram-рана от меч.

Забавно е как едно проучване на произхода на две думи, може да разкрие толково много други неща. В миналото не съм и смеел да мисля, че дедите ни са били в състояние да повлияят народи като хетите. Причината за това бе липсата на информация, а и тъмната сянка, която догмите хвърляха. 

Теориите създадени и поддържани от чужди сили бяха изкривили съзнанието на милиони българи. Аз бях един от многото, които вярваха, че сме мешавица от събрали се по прищявка на съдбата три различни народа, чиято история и държавност започва през 681 година.

Това време мина, радвам се, че успях да се измъкна от капана на заблудите.Радвам се, че успях да намеря данни показващи, че сме потомци на древен балкански народ, чиято роля в историята е огромна. Нека не забравяме, че цивилилизацията на Европа се заражда на Балканите, а нашите деди са нейни създатели. Те изобретиха колелото, най-ранната писменост, те първи разтопиха и коваха метали, бяха и първите земеделци, скотовъдци, търговци.

Предците ни бяха първия европейски народ, който се разрастна и насели три континента повлиявайки местното население, давайки му по-добър живот.

Историята за Прометей не е просто легенда, тя е ехо от реални събития, разказ за живота на хора с невероятни способности, хора, които вадят останалите народи от тъмнината. Навярно и поради това сме заслужили името си българи, то означава светли, сияйни, благородни. Хубаво е, ако живеем така, че да имаме право да носим това име, което предците ни заслужиха с делата си.