ТРАКИЙСКАТА БОГИНЯ РОМА, ГРАД РИМ (ROMA), РОМУЛ И ЦАР РОМЕТАЛК

Вече нямам достатъчно време за нови есета в блога си, но съм решил от време на време да пускам есета по молба на приятели. Някои теми са интересни и важни за хората, които четат публикациите ми във Фейсбук, а и гледат видеата ми в ютуб. Невинаги обаче имам възможността да дам подробен отговор на питащите, поради това, че темата е различна, или пък, че се изискват толкова обяснения, че те реално трябва да се дадат в отделно есе.

 

Това е и причината да се появи настоящият материал. Определена група приятели са останали впечатлени от публикациите ми за тракийските божества, а и за ролята на траките в появата на ранното римско общество. Винаги се опитвам да представям сведенията си кратко, точно и ясно, но от друга страна хората, които ме следват не са успели да прочетат всичко от мен. Ето защо с това есе давам отговор на няколко въпроса.

 

А въпросите са:

 

1.Кой пише за тракийската богиня Рома

2.Какво означава нейното име?

3.Има ли връзка то с името на град Рим, което навремето се е произнасяло Рома?

4.Името на цар Рометалк с богинята Рома ли е свързано, или с град Рим?

5.Името на Рим, Рома тракийско ли е, има ли връзка с Ромул?

                                   

Ето и отговорите:

 

1. Пишейки за старинните тракийски божества, акад. Вл. Георгиев причислява към тях богинята Рома (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 54). Този учен добавя и това, че теонима съществува и във вариант Рума (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 55).

 

2.Нашият лингвист смята, че Рома, Рума означава сила, мощ, закрила (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 60). С това съм напълно съгласен, но смятам, че най-добрият кандидат за тълкуването се явява стблг. рамѣнъ – силен. Древната форма на рамѣнъ е била ромѣнъ, ормѣнъ, релно основа на тракийската заемка в гръцкия ὄρμενος – висок, едър, силен. А древният корен на стблг. рамѣнъ е *ромъ.

 

3. Най-старият вариант на името Рим, Рома е RUMA. Авторът свързал името на Рим с понятие за сила, мощ, това е Плутарх, това той прави в труда си Животът на Ромул. Летописецът и биограф на основателя на Вечния град предава легендата, според която селището е основано от пеласгите, които дават и името, а то е свързано с понятие за сила, мощ (Plut.Tom. I.1). По сведенията на Плутарх, а и на тракийския пантеон, Рим, Рома и тракийската богиня Рома са не просто омоними, но и притежават едно и също значение. Това едва ли е случайно.

 

4.Името на цар Рометалк е теофорно, т.е. вдъхновено е от названието на тракийската богиня Рома. Поради това, че нямаме сведения трако-пеласгите основали Рим, Рома да са нарекли селището по име на свое божество, можем да приемем само, че най-старото значение на Вечния град е сила, мощ, какво е и значението на названието на богинята Рома.

 

5. В научните среди е добре известно, че Рим, Рома не е латинско име. Освен това ние притежаваме сведенията на Плутарх за това, че пеласгите основават селището. Тази информация, а също така и тракийския характер на Сатрикум, Балесиум, Каласарна, Сетия, Салапия и др. тонопими от Апенините, позволяват да се приеме, че името Рим, Рома е тракийско. 

 

Трябва обаче да се отбележи, че в научните среди има и други версии за характера на селищното название Рим. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и о-стровъ – остров (Walde A., 1910, c.657). Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър : “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. A. 8.63).

 

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Австрийският лингвист споделя и това, че Рим, Рома е етруско име (Walde A., 1910, c.657). Самите етруски са силно повлияни от траките, както може да се види от присъстващите в етруския пантеон божества Земела, Сетлан и др.

 

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…”   (Aesch. Suppl. 250 – 255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.

 

Трябва да призная, че присъстващото в труда на Алоиз Валде тълкуване е логично и няма как да бъде отхвърлено с лека ръка. Рим, Рома е по-скоро вдъхновено от древното название на Тибър, по-точно Rūmon. В по-късни времена то е преосмислено поради звуковата прилика с трако-пеласгийската дума *ромъ, явяваща се корен на стблг. рамѣнъ – силен.

 

Макар името Ромул да принадлежи на посочения в легендите основател на Рим, то също не е латинско, а по-скоро латинизирано. Ромул е сродно на тракийското Рометалк и е навярно теофорно, или просто със значение да стане силен, да стане могъщ.

Ако някой желае да научи повече подробности за тракийското влияние на Апенинския п-в, книгата Неразказаната История на Траките предлага няколко глави по темата:

 

1.Раждането на Рим, или идването на траките на Апенинския полуостров.
2.Следите остават, или защо има италийски селища с български имена.
3.Общите корени на българските и римските обичаи и обреди. 
4.Свидетелствата на езика, или трако-пеласгийските заемки в старолатинския. 

 

Книгата може да се поръча на страницата на Издателство Атеа.

 

 https://www.ateabooks.com/world-history-series/7045-nerazkazanata-istoriya-na-trakite-9786197624236.html

 

 

Приятно четене! Ако има въпроси – насреща съм.