ТРАКИЙСКАТА БОГИНЯ РОМА, ГРАД РИМ (ROMA), РОМУЛ И ЦАР РОМЕТАЛК

Вече нямам достатъчно време за нови есета в блога си, но съм решил от време на време да пускам есета по молба на приятели. Някои теми са интересни и важни за хората, които четат публикациите ми във Фейсбук, а и гледат видеата ми в ютуб. Невинаги обаче имам възможността да дам подробен отговор на питащите, поради това, че темата е различна, или пък, че се изискват толкова обяснения, че те реално трябва да се дадат в отделно есе.

 

Това е и причината да се появи настоящият материал. Определена група приятели са останали впечатлени от публикациите ми за тракийските божества, а и за ролята на траките в появата на ранното римско общество. Винаги се опитвам да представям сведенията си кратко, точно и ясно, но от друга страна хората, които ме следват не са успели да прочетат всичко от мен. Ето защо с това есе давам отговор на няколко въпроса.

 

А въпросите са:

 

1.Кой пише за тракийската богиня Рома

2.Какво означава нейното име?

3.Има ли връзка то с името на град Рим, което навремето се е произнасяло Рома?

4.Името на цар Рометалк с богинята Рома ли е свързано, или с град Рим?

5.Името на Рим, Рома тракийско ли е, има ли връзка с Ромул?

                                   

Ето и отговорите:

 

1. Пишейки за старинните тракийски божества, акад. Вл. Георгиев причислява към тях богинята Рома (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 54). Този учен добавя и това, че теонима съществува и във вариант Рума (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 55).

 

2.Нашият лингвист смята, че Рома, Рума означава сила, мощ, закрила (Георгиев Вл., Траките и техния език, 1977, с. 60). С това съм напълно съгласен, но смятам, че най-добрият кандидат за тълкуването се явява стблг. рамѣнъ – силен. Древната форма на рамѣнъ е била ромѣнъ, ормѣнъ, релно основа на тракийската заемка в гръцкия ὄρμενος – висок, едър, силен. А древният корен на стблг. рамѣнъ е *ромъ.

 

3. Най-старият вариант на името Рим, Рома е RUMA. Авторът свързал името на Рим с понятие за сила, мощ, това е Плутарх, това той прави в труда си Животът на Ромул. Летописецът и биограф на основателя на Вечния град предава легендата, според която селището е основано от пеласгите, които дават и името, а то е свързано с понятие за сила, мощ (Plut.Tom. I.1). По сведенията на Плутарх, а и на тракийския пантеон, Рим, Рома и тракийската богиня Рома са не просто омоними, но и притежават едно и също значение. Това едва ли е случайно.

 

4.Името на цар Рометалк е теофорно, т.е. вдъхновено е от названието на тракийската богиня Рома. Поради това, че нямаме сведения трако-пеласгите основали Рим, Рома да са нарекли селището по име на свое божество, можем да приемем само, че най-старото значение на Вечния град е сила, мощ, какво е и значението на названието на богинята Рома.

 

5. В научните среди е добре известно, че Рим, Рома не е латинско име. Освен това ние притежаваме сведенията на Плутарх за това, че пеласгите основават селището. Тази информация, а също така и тракийския характер на Сатрикум, Балесиум, Каласарна, Сетия, Салапия и др. тонопими от Апенините, позволяват да се приеме, че името Рим, Рома е тракийско. 

 

Трябва обаче да се отбележи, че в научните среди има и други версии за характера на селищното название Рим. Цитирайки Шулце, Кречмер и други свои колеги, езиковедът Алоиз Валде е склонен да види в названието на Рим значение Stromstadt – град на река, като при анализа споменава стблг. думи строуiа – струя и о-стровъ – остров (Walde A., 1910, c.657). Действително, Мавър Сервий Хонорат пише за това, че Румон е по-старото име на река Тибър : “nam hoc est Tiberini fluminis proprium, adeo ut ab antiquis Rumon dictus sit…” (Serv. A. 8.63).

 

В края на анализа си, Валде споменава нещо, което е много, много интересно: “Der Name des Tiber, Rūmo, erinert freilich stark an Στρῡμων.” – “(по-старото бел.авт.) име на Тибър, Румо (също и Rūmon бел.авт.), наподобява, напомня силно за Стрюмон (тракийското название на река Струма бел. авт.). Австрийският лингвист споделя и това, че Рим, Рома е етруско име (Walde A., 1910, c.657). Самите етруски са силно повлияни от траките, както може да се види от присъстващите в етруския пантеон божества Земела, Сетлан и др.

 

Благодарение на Есхил ние знаем, че преди Троянската Война пеласгите са обитавали земите край река Струма. В работата “Молителките” срещаме следния ценен пасаж: “Аз съм Пеласг, потомък на Палехтон, когото земята роди, господар на тази земя и по моето име – това на техния цар, са назовани поданиците ми пеласги-тези, които обработват тази земя. В цялата област, в която чистата река Стрюмон тече, та и на запад, аз съм господар…”   (Aesch. Suppl. 250 – 255). Напълно естествено е, ако дошлите от земите край Струма пеласги са се установили в близост до река в Лациум, да ѝ дадат свое име, а в случая – Rūmon име сродно на Στρῡμων.

 

Трябва да призная, че присъстващото в труда на Алоиз Валде тълкуване е логично и няма как да бъде отхвърлено с лека ръка. Рим, Рома е по-скоро вдъхновено от древното название на Тибър, по-точно Rūmon. В по-късни времена то е преосмислено поради звуковата прилика с трако-пеласгийската дума *ромъ, явяваща се корен на стблг. рамѣнъ – силен.

 

Макар името Ромул да принадлежи на посочения в легендите основател на Рим, то също не е латинско, а по-скоро латинизирано. Ромул е сродно на тракийското Рометалк и е навярно теофорно, или просто със значение да стане силен, да стане могъщ.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

УДИВИТЕЛНИ, СЕНЗАЦИОННИ, НО И ПРЕМЪЛЧАНИ ФЕНОМЕНИ

Съвсем наскоро представих интересно видео за пеласгите. В канала ми в ютюб коментарите бяха много, а предаването се радва на успех. Причината за това е факта, че у нас информацията е малко, а темата за пеласгите сякаш е табу. Има даже учени, които стигат до нелепи крайности, като например твърдението, че народ пеласги никога не е съществувал, че се касае само за герои от митовете.

 

Разбира се има и по-умерени изследователи на миналото. В научните среди пеласгите са обявени за най-старото население на Южните Балкани, но са и обявени за изчезнал народ, асимилиран от гърците още през Античноста. Редица учени обаче признават, че пеласгите са оставили следи в старогръцкия език. Касае се за особени думи, които не могат да бъдат обяснени с помощта на законите на речта на нашите южни съседи. Лингвисти като Алберт Йорис Ван Виндекенс, Владимир Георгиев, Хялмар Фриск, Роберт Беекес и др. са изолирали различни думи от така наречения предгръцки субстрат, т.е. от езика на населението, което е обитавало Елада най-рано.

Пръстен-печат с надпис на езика на пеласгите, наричани още палестини, филистимци [по Кук, Zeus: a study in ancient religion]

Това разбира се са траките и спадащите към тяхната общност пеласги. На тях се приписва основаването на Атина, но и Рим, чието най-древно название е Рума [Ruma]. То по-късно се развива в Рома [Roma], а в ново време, у нас се ползва варианта Рим [в Западна Европа пък е Rome].

 

Интересното, но и необяснимо от гледна точка на официалните теории за нашия произход е това, че ранносредновековните българи познават възможно най-старото име на Вечния град. В старобългарския език срещаме думите роуминъ – римлянин, роумьскъ – римски. Те отговарят на архаичните Ruma – Рим и Rumach – римски.

 

През IV в., когато по виждането на историците е най-ранното споменаване на името на народа ни, Рим и римлянин имат формите Roma, Romanus. През VII в. Roma и Romanus не са променени, никой не знае даже за Ruma, Rumach. Как е възможно, ако дедите ни се установяват трайно на юг от Дунава едва в края на VII в. сл. Христа, те да познават най-старото име на римляните, което е поне от VIII в. пр. Хр.? Или с други думи – около 1400 години преди времето на княз Аспарух.

 

Да приемем за момент, че това е случайност или даже интересен феномен. Проблемът за нашите учени е, че е налице още един феномен. По време на ранното Средновековие дедите ни познават народностното име гърци и то в няколко варианта: Γραικοί, Γρεκύ, Γρεκούς, Γρικύ, Γρικούς. Проблемът се състои в това, че във въпросния период от време, населението на Византия се назовава ромеи [Ῥωμαῖοι], държавният глава носи титлата βασιλεὺς Ῥωμαίων [василевс на римляните].

 

Названието гърци [Γραικοί, Graeci], се ползва за дедите на южните ни съседи, предимно от римляните и то във времето на Античността. А официално ние българите се установяваме трайно на юг от Дунава едва по време на ранното Средновековие, т.е. дълги векове по-късно. Както по времето на княз Аспарух, така и по времето на други владетели като Крум и др., населението на Римската Империя, позната по-добре като Византия, се разпознава единствено и само под името ромеи [Ῥωμαῖοι].

 

Това са вече два феномена, чието обсъждане хитро се избягва, защото една публична дискусия би станала причина за поява на неудобни въпроси. Има обаче още един феномен, който е още по-сериозен. Касае се за характера на така наречения предгръцки субстрат. Ако официалните теории бяха достоверни, то този субстрат – особените думи в старогръцкия, не би трябвало да имат успоредици в българския, а и не би трябвало да имат обяснение на български език.

 

По виждането на историците и лингвистите, предгръцкото население на Елада е асимилирано още в древността, а неговия език няма нищо общо с нашия. Реалността обаче показва нещо различно, нещо напълно различно, но отново мълчанието разрешава проблема с неудобните въпроси.

 

Представям кратък списък с думи принадлежащи на предгръцкия субстрат. Всеки образован и интелигентен човек може да види, че се касае за думи, които трябва да се причислят към нашия език, а това означава, че дедите ни са обитавали не само Тракия, но и най-южните точни на Балканите, включително остров Крит.

 

Като тракийски/пеласгийски субстрат в гръцкия език са обявени думите:

 

балиос-βαλιος-бял;

волинт-βολινθος-волѧте, вол, бик;

вонасос-βόνασσοσ-вонящо животно, див бик;

бриза-βρίζα-брица (вид пшеница);

брилон-βρίλων-брити (бръсна), бръснар;

бринкос-βρύνχος-брѧцало (музикален инструмент) ;

брион-βρύον-брей (вид растение);

вритос-βρύτος-вьрѣти (вариво, пиво) ;  

гента-γέντα-гнетѫ (удрям, парче отрязано месо) ;  

таласа-θάλασσα-талаз, вълна, тлѣщи-удрям;

телумна-θέλυμνα-тьло (повърхност, под стблг.) ;

тулак-θύλακος- тоулъ (колчан, мях стблг.) ;

кубе-κὐμβη, купелон-κύπηλλον- купичка, купа, метален съд.

каситерос-κασσίτερος- каситеръ (калай стблг.);  

китарис-κίθαρις-четириструен музикален инструмент;

винос-(f)οίνος-вино; 

ромфея- ῥομφαία-ромфея, руфия, рубило-нож;

ситос-σίτος-жито;

сирингкс-σύριγξ-свирка, флейта;

 

Един пример може да се нарече случайност. Два примера могат да бъдат приети за удивителна случайност. Тук обаче говорим за цял списък, т.е. изправени сме пред удивителен, сензационен феномен, налице е един необясним парадокс.

 

Парадоксът става фрапиращ, ако обърнем внимание на това, че трако-пеласгийските думи тулак и купелон имат ясни паралели в старобългарските инвентарни надписи. Там туслхи-τουλσχη, купе-κύπη притежават значение колчан за стрели, т.е. тул, и шлем [формата на купата и шлема са идентични].

Следващата връзка пък е направо зашеметяваща, защото старобългарската дума купе-κύπη-шлем има паралел в хетския и староеврейския език. Касае се за купахи - kupahi- шлем (хет.) и коба - q/koba’ – шлем (староевр.). Паралелите между хетските и еврейските думи са обсъждани от Хаим Рабин, ползващ трудове на Гастър и Сапир.

По време на Бронзовата епоха земите на Израел са обитавани дълго време от пеласгите, наречени там филистимци и техните роднини траките тевкри. Учени като Бонфанте, Ваудхойзен и др. споделят, че филистимската, т.е. пеласгийската дума за шлем е коба, тя е сравнявана с хет. kupahi. Колкото и странно да изглежда – дедите ни са дали дума за шлем на различни народи от Близкия изток.

 

Казвал съм го често – парадокси и феномени няма, парадоксите и феномените в науката се дължат на нежеланието, или пък страха на определена група учени да каже неудобна за влиятелни хора истина.

 

Парадоксите се породени и от това, че в миналото бяха съчинени основани на лъжи и безсъвестни манипулации за нашата история. Траките бяха обявени за изчезнали, без това да е доказано. Аспаруховите българи бяха обявени за дошъл от Средна Азия народ, без това да е доказано. Съюзниците на Аспарух, наречени славени, бяха определени за дошъл от земите на Русия, Украйна, или Полша народ, без това да е доказано.

 

Прието бе, че Аспаруховите българи са изоставили езика си, без това да е доказано. Прието бе, че речта на старите българи е била тюркска или иранска, но не бе обяснено как за Бога, цялата ездаческа терминология на дедите ни не съдържа нито една тюрска, или иранска дума. Ако дедите ни действително бяха конен народ, номади, дори и да бяха заели езика на набедените за пешаци славени, пак биха запазили ездаческата си терминология, защото не могат да получат думи за неща от народ, който ги няма.

 

Приемем ли обаче, че тракийският е най-древния език от славянската езикова група, че траките са създателите на тази група, изведнъж всичко става логично и си идва на мястото.

 

Ганчо Ценов е бил прав по отношение на това, че дунавските славени са гетите, а не някакъв дошъл от отвъд Карпатите народ. Гетите са известни като конен народ, те представят значителната част от конницата на цар Ситалк. Гетите са траки, а в тракийската ономастика срещаме: Kone, Cobylatus, Korybantos, Uzdica, Setlote, съотвестващи на думите кон, кобила, жребец, узда-юзда, седло.

 

Ако българите са представени от мизите, явяващи се съседи и роднини на гетите, то и старите българи са имали думи като кон, кобила, жребец, юзда, защото според Страбон гетите и мизите говорят език като този на останалите траки.

 

Повече от ясно е, че хората дали името на нашата държава никога не са изоставяли езика си. Дори напротив – точно нашите деди са наложили своята реч над северните и западните си съседи илирите-венети. Те се явяват деди на сърби, словени, поляци, руси и др. Дедите ни дори са успели да окажат културно влияние на хора от Близкия Изток.

 

Ето колко лесно е да се обясни всичко. Представеното тук виждане обяснява защо при нас българите е доминантен същият антропологичен тип както и при траките. Става ясно и защо типичните за нас генетични маркери I2, E-V13, R1b, J2,  а и голяма част от R1a, са наследени от хора, които са обитавали земите ни дълги хилядолетия преди тук да дойдат римляните. Древните балкански корени на народа ни обясняват и защо най-тачените ни празници: Гергьовден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Сирни Заговезни и др. са ехо от култовете към Хероса, Дионис, Сабазий, а не са спомени от почитта към Тангра, Ахура Мазда или Умай.

 

Съвестните хора в науката – тези, които нямат какво да крият, ползват един принцип, носещ името Бръснач на Окам. Според този принцип, от множество теории, които обясняват едно и също нещо, трябва да се предпочете най-простата. А според мен трябва да се добави и: най-логичната теория, този, което не противоречи на здравия разум.

 

Днес обаче все в научните среди все още се срещат индивиди, които са готови да се гърчат като змии, да правят салто-морталета, само и само да избягнат приемането на истината. Тези хорица разчитат на услугите на медиите, а и на влиянието си в политиката. Несъмнено това помага, но само до време.

 

Абрахам Линкълн има едно прекрасно изказване: Можеш да лъжеш част от хората през цялото време, можеш да лъжеш всички хора за определено време, но не можеш да лъжеш всички хора през цялото време - “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can’t fool all of the people all of the time.”

 

ЗА КОНУНГИТЕ, ХАНОВЕТЕ И КНЯЗЕТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА

Историята винаги бе мой любим предмет в училище. Tова до голяма степен се дължеше на характера на преподавателите ми. Те бяха добри, приветливи хора, които се опитваха да дадат колкото може повече знания на своите възпитаници. Спуснатият от министерството материал се следваше, но бе давана и допълнителна информация. Ако не се лъжа бях в седми клас когато ми бе разказано за визигота Радагайс и неговия поход срещу Рим.

 

Става дума за събитие от огромна величина, защото този мистериозен владетел за малко не затрива Вечния град. През 405 г. водените от Радагайс готи обсаждат столицата на Римската Империя. Според летописецът Павел Орозий войската на Радагайс наброява 200 000 души (Oros. VII.37.4). Ако старият автор е предал числеността на бойците коректно, то заплахата за Рим е била действително доста сериозна.  

 

Положението е спасено (на този момент – 405 г.) от дошлите на помощ на римляните армии на хуна Улдин и гота Сар. Войската на Радагайс е принудена да се оттегли на север, в посока на град Фиезоле (област Тоскана), като това действие в крайна сметка довежда до обкръжение и до пълно поражение на опиталия се за сложи край на Рим готски владетел (Oros. VII.37.12 – 15).

 

Когато чух за първи път тази интригуваща история, Радгайс бе наречен конунг. Тогава не познавах тази дума и попитах какво е значението ѝ. Отговорът бе, че се касае за титла, с която германските готи наричат своите владетели. Навремето приех това твърдение без абсолютно никакво съмнение, а и учителката ми съвсем искрено вярваше, че предава коректна информация. Никой от нас двамата не подозираше, че е станал жертва на хитра манипулация.

 

След години намерих различни, а и интересни данни, при което се уверих, че Радагайс и визиготите нито спадат към германските народи, нито пък въпросният благородник е носил титла конунг (1*). Разказващият за Радагайс летописец Орозий Павел е живял по време на описаните събития, а за готския владетел ползва съвсем различна титла – rex Radagaisus (Oros. VII.37.15). За произхода на този дързък човек пък е казано съвсем ясно, че е “uere Scytha” – истински скит (Oros.VII.37.9).  

 

http://www.attalus.org/latin/orosius7B.html

 

Творилият малко по-късно Изидор Севилски също не знае абсолютно нищо за титла конунг, а на всичко отгоре, подобно на Орозий, нарича Радагайс скит по произход: “Aera CDXLIII, anno Honorii et Arcadii XI, rex Gothorum Radagaisus, genere Scytha…” (Isid. 14).

 

http://www.thelatinlibrary.com/isidore/historia.shtml

 

В своята работа “De origine actibusque Getarum”, а и в “De Summa Temporvm Vel Origine Actibusque Gentis Romanorum” Йордан описва историята на готите, нарича тези хора още гети и скити, но не споменава нито веднъж титла конунг. Освен това, в пълен унисон с Орозий Павел и Изидор Севилски нарича самият Радагайс скит: “Hesperia vero plaga in regno Honorii imperatoris primum Radagaisus Scytha cum ducenta milia suorum inundavit. Quem Huldin et Sarus Hunnorum Gothorumque reges superantes omnes captivos, quos retulerant, singulis aureis vendiderunt.” (Jord. Rom.321).

 

 https://www.thelatinlibrary.com/iordanes2.html

 

Относно названието скити (Σκύθης, Scythos), преди почти век д-р Ганчо Ценов доказа, че значението е скитащи и е лесно обяснимо със стблг. скытати сѧ – скитам, пътувам. Самите скити са наречени тракийски народ от Стефан Византийски в неговата работа Етника.

Конфронтирани с факта, че Радагайс е наречен скит, учените обикновено търсят спасение в извинението, че названието скит идва от областта, която дадено лице или народ обитава. А за твърдението на Стефан Византийски, че скитите са тракийски народ, историците не дават и дума да се издума. Все пак, нека да оставим за момент темата със скитите настрана, реално ние се интересуваме от титлата конунг. Нейния произход и значение е това, което е от значение за нас.

 

Да разгледаме фактите – информацията, която е в наличност, но е игнорирана от историците. Ако в никой от старите извори Радагаис не е наречен конунг, да се приписва тази титла на въпросния владетел е манипулация и изкривяване на истината.

Понеже Радагайс, освен скит е наречен и гот, реших да проверя как стои положението с така наречения Codex Argentеus (Сребърен Кодекс) – ранносредновековен ръкопис, който е набеден за готска библия, в която е манифестиран езика на готите.

 

Там обаче дума конунг (konung или *kuningaz, *kuniggas) не присъства изобщо. Така излиза, че не касае за неволна за грешка на историците от ново време, а за съзнателна, умело създадена заблуда. Водещият визиготи (а и други народи) Радагайс e наречен от учените (konung) без никакво реално основание. Някой създава измислицата, а негови съмишленици упорито я повтарят докато бъде приета.

 

Сега е редно да се запитаме – каква е целта на тази манипулация, защо е било нужно да се лъже, че конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas) е древна титла на готите и на старите германи като цяло? Колкото и странно да звучи – проблемът се крие във фалшифицираната история на източноевропейските народи и по-специално българите.

 

В периода XVIII – XIX в. бе наложена лъжата, че Аспаруховите българи са дошли от Средна Азия и са управлявани от ханове. И тук срещаме същата хитра манипулация както с Радагайсовата титла конунг. В нито един извор от ранното Средновековие няма споменаване на титла хан при българите, а за нейното записване от страна на римляни и гърци не съществува абсолютно никакъв проблем. Страбон пише за река Ханес [Χάνης - Strab. XI. 3.2 ] и ако действително владетелската ни титла бе хан, то в ранносредновековните надписи ние щяхме да срещнем ХANEΣ, а не KANEC, KANAC, а такова нещо няма.

 

След като титлата хан не е документирана изобщо в летописите от Средновековието, то закичването на нашите деди с нея не е нищо друго освен лъжа. 

 

Всъщност това се знае отлично от историците ни. В домашните извори – тези, които са създадени от български книжовници в периода IX – XV в., за нашите владетели се употребява титла княз (кънѧзь). Владетелите ни Аспарух, Тервел, Кормисош, Телец, Крум, Омуртаг (Муртаг, Мортагон), Кардам, Борис, Пресиян и др. са наречени князе в литература написана на български език. От времето на Симеон Велики пък се ползва тила цар, но за хан няма дори бегло загатване.

 

Самата ни държава е наречена съвсем ясно княжество (кнѧженïе), а по-късно и царство. В старобългарската книжнина няма нито веднъж споменаване на ханство – факт, който не може да се оспори, но в научните среди някой упорито подхранва тази вредна химера.

 

Сега обаче се натъкваме на нов проблем. Самата старобългарска титла княз (кънѧзь) е набедена за германска заемка. За нея се твърди, че идва от стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). Реално никой, никога не е доказвал това нещо, но подобно на много други твърдения постулатът се превръща в общоприето вярване.

 

Нека видим дали в миналото е имало дори поне малко основание да се смята, че титлата княз е само славянизирана форма на  стгерм. конунг (konung, *kuningaz, *kuniggas). За да бъде приета една старогерманска титла, то дедите ни трябва да са били дълго време управлявани от германи, или поне да са се намирали дълго време под германско културно влияние. Иначе просто няма как да стигне до заимстване на такава важна дума.

 

По време на Античността обаче дедите на източноевропейците не са владени от германи. Чак по време на Средновековието франките установяват своята власт над предците на словени, словаци, чехи, моравци, но не и над българи, а титлата княз е засвидетелствана най-рано при българите.

 

Понеже се касае за важен факт, ще се наложи да повторя: титлата княз (кънѧзь) се среща най-рано при дедите ни, а те никога не са били под франкска власт.  

 

От основаването на франкската държава до времето на княз Борис I, франките нито познават, нито пък ползват титла като kuning, kuningaz. Няма сведения Кловис I, Хилдеберт I, Хлотар I,  Хариберт I, Хилперик I, Дагоберт, а и по-късните Пипин Млади, Карл Велики и др. да са носили титла kuning, kuningaz.

 

Вместо нея при франките се употребява титлата rex, която даже не е германска по произход. Франският владетел Людвиг Благочестиви пък се назовава imperator, това е видно от неговите монети. Прочее дори титлата imperator, не е германска, подобно на rex, тя е от латински произход, а в това няма нищо странно.

 

Изображение на монета на Людвиг Благочестиви, изобр. https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Denier_Louis_le_Pieux.jpg

Римското влияние над германите започва поне от времето на Гай Юлий Цезар, който успява да победи галите с помощта на германски съюзници. По-късно самите франки, или поне част от тях служат на Римската империя (като Бавтон и Арбогаст например). Ранната франкска книжнина, чиято манифестация се явява Lex Salica (Салически закон) е ярко доказателство за мащаба на римското влияние над франките. Документът Lex Salica е на написан на простонароден латински, а не на германски франкски.

 

Ако франките, които са съседи на дедите ни по време на ранното Средновековие нямат титла конунг, нито пък властват над дедите ни, просто няма как да им дадат своя титла.

Невъзможно е да дадеш нещо, което не притежаваш на народ, над който нямаш власт. Това е пълен абсурд, макар някои мои противници да лансират такива твърдения, напълно уверени в правотата си. Реално поведението на тези индивиди не е нищо друго освен пожелателно мислене, за жалост ощетяващо българската история, а и истината като цяло. Не съществуват никакви данни, които да ни позволят да приемем, че титлата княз е заета от франките.

 

Осъзнавайки сериозността на проблема, някои “учени” прибягват към хитрост. Понеже старият автор Йордан пише за готския цар Ерманрик и твърди, че този благородник е властвал над венеди (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), някои решават, че е имало германско-готско владичество над дедите на източноевропейските народи, а истината е доста по-различна.

 

Отново има премълчани важни подробности, чието изясняване поставя нещата в съвсем различна светлина. Самият Ерманрик е наречен цар на народа гети “gentes Getarum regi Hermanarico”, а титла *kuniggaz изобщо не се споменава във връзка с този владетел (Jord.118).

https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html

Аз лично смятам, че Ерманрик даже не е лично име, а титла, чието значение е първи цар, върховен цар. Ерманрик е всъщност Арима-риг, като елементът Арима отговаря на скитската глоса Арима (Ἀριμα) – едно, един, т.е. първи. Думата е позната в по-късен период като срещащата се в Именника на българските владетели дума алемъ. Що се касае до елемента – риг (срещащ се в имената на българските князе Теле-риг и Кот-раг), Теофилакт Симоката обяснява, че това (ρηγα) е дума за владетел от езика на варварите, реално тези, които той нарича гети, а други по-късни автори ги определят като съюзници на княз Аспарух.

 

Ако сведенията на Йордан бяха тълкувани правилно, би трябвало да се каже, че траките гети, явяващи се важен етнически елемент на Дунавска България, в известен период от време са властвали над венедите (деди на словени, словаци, чехи, поляци, руси), а не, че някакви германи-готи са доминирали предците на източноевропейците. Неслучайно за старите българи Пасий казва, че от всички свои роднини те са били най-силни и най-почитани.

 

Да обърнем внимание и на етническата принадлежност на визиготите, над които властва Радагайс, чието правилно име всъщност е Радогаст – древна форма на Родогост. Проф. Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев и др. доказаха убедително, че обитавалите нашите земи готи не са германи, а траки и по-точно гетите.

 

Вижданията на тези изследователи се потвърждават убедително от ономастиката и по-точно от пълната липса на германски топоними и хидроними, съставени от думи присъстващи в Сребърния Кодекс.

 

Също така в нашите земи няма открити артефакти, чийто прототип от времето на Античността е от Скандинавия. Иронията е, че може да се говори за точно обратното – в Скандинавия са намерени артефакти, датирани II-I в. пр. Христа и дефинирани като изработени от траки, като например котелът от Гундеструп. Това позволява да се говори за тракийско влияние над скандинавците.

 

Самите гети са огромна общност, чиито владения според Страбон започват при Херкинската гора (Шварцалд, Германия), а на изток опират до владенията на тирегетите, т.е. гетите обитаващи земи край река Тир (Днестър, Украйна). Гети е имало и на други места, защото самият Страбон признава, че е трудно да се определят точните граници:

 

“As for the southern part of Germany beyond the Albis, the portion which is just contiguous to that river is occupied by the Suevi; then immediately adjoining this is the land of the Getae, which, though narrow at first, stretching as it does along the Ister on its southern side and on the opposite side along the mountain-side of the Hercynian Forest  (for the land of the Getae also embraces a part of the mountains), afterwards broadens out towards the north as far as the Tyregetae; but I cannot tell the precise boundaries…” (Strab.VII.3.1).

 

https://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7c*.html

 

 

Карта на владенията на гетите преди 2000 г., маркирани с червен цвят, картата е базирана на географска карта на Европа

https://en.wikipedia.org/wiki/Geography_of_the_European_Union#/media/File:European_Union_relief_laea_location_map.svg

 

По сведенията на Страбон можем да отсъдим, че гетите са граничили до голяма степен с венедите (венетите, деди на словени, чехи, поляци и др.), но и с германите и по-точно свевите.

 

Първият цар на свевите, или по-точно първото документирано име на владетел на германите свеви е Ариовист, познат и като Ариовест. Гай Юлий Цезар пише за този благородник: Ariovistus, rex Germanorum (Caes. Gal. 1.31.10).

 

https://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0002%3Abook%3D1%3Achapter%3D31%3Asection%3D10

 

Името на този владетел на германите показва голяма близост с това на тракийския бог Арес (Ἄρης), а на скитските царе Ариант (Αριαντας) и Ариапейт (Αριαπειθης). А що се отнася до втория елемент – вист (vistus), той съотвества точно на името на втория елемент от името на гетския цар Буревиста (Βυρεβίστας).

 

Ариовист (Ariovistus) не е германско, а тракийско име, чието значение е воден от Арес, предвождан от Арес: Ario = Арес, vist = вести – водя, предвождам. На тези, на които това тълкуване се вижда странно, ще добавя, че съществуват сведения и за други ранни германски царе с негермански имена. Пример може да се даде с Укромир (Ucromirus), наречен предводител на германите хати (Strab.VII.1.4).

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/strabo/7a*.html

 

Името на Укромир (Ucromirus), притежава значение велик закрилник: Ucro = оукрои – покров, покритие, саван, mirus = мѣръ – велик. Тук трябва да се подчертае, че както свевите, така и хатите обитават земи край Херкинската гора, т.е. тези германи са стари съседи на гетите. Няма нищо странно в това траките, бивайки хора с по-висока култура да повлияят своите съседи. Нека не забравяме, че тракийското влияние стига чак до Скандинавия и по-точно Дания.

Виждаме, че не само не може да се говори за германско влияние над нашите деди по време на Античността, но дори точно обратното е вярно. Сега обаче неминуемо стигаме до нов въпрос: ако стблг. кънѧзь не е заемка, идваща от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), то какъв е произхода ѝ?

 

В речника на Григорий Дяченко (1850 – 1905 г.) е цитиран лингвистът, етнолог и палеограф Исмаил Иванович Стрезневский (1812 – 1880 г.), според когото думата княз идва от корен *кън – начало (Дяченко, кнѧзь, с.255). С други думи – титлата княз притежава ранно значение началник, този, който е първи, този, който стои начело.

 

Тъй като акад. Стрезневский смята, че княз идва от някакъв древен корен *кънъ – начало, да видим как стои въпроса с речта на Залмоксис и Орфей. Тракийският език притежава дума caen, καιν със значение начало. За това пише през 1894 г. Вилхелм Томашек, тълкуващ името на траките Caenici, Καινοί със slav. konŭ – начало (Tom. I.84), реално това е стблг. конь – начало, чиято по-древна форма е била *кань съдейки по старобългарската заемка в гръцкия ζάκανον (според Макс Фасмер).

 

Тракийската ономастика предлага и други сведения, които са известни доста преди XIX в., когато творят Стрезневский и Томашек. При описанието на персийското нашествие от средата на първо хил. пр. Хр. Херодот споменава едно интересно име. Става дума за разположената на територията на малоазийска Мизия планина Канес (Κάνης ὄρος), край която минава армията на нашествениците (Her.VII.42).

 

Нямам сведения това название някога да е разисквано от нашите историци и траколози, а то е много важно. Ако следваме думите на стария автор, ще разберем, че въпросната планина Канес (Κάνης ὄρος) се намира в източния край на Мизия, или по-точно – началото на мизийските владения.

 

От това излиза, че названието Канес, Κάνης е сродно на етнонима Caenici, Καινοί, чието значение според Вилхелм Томашек може да се тълкува със стслав. (стблг. конь) konŭ – начало (Tom. I.84). До този момент думи със значение начало и притежаващи корен *кань се срещат на две места в тракийската ономастика, като данните са на разположение на лингвистите от сравнително дълго време – поне от края на XIX в.

 

За наше щастие тракийската ономастика предлага и други приятни изненади. Справедливостта изисква да се уточни, че сведенията са от сравнително ново време -  1978 г. Става дума за тракийското лично име КАНАС (Kάνας), което е открито от проучващият древни епиграфски паметници турски учен Сенчер Шахин. Той публикува изследванията си през 1978 г., а по-късно е цитиран от изследователката Пинар Йозлем Айтачлар. Въпросното тракийско име Канас (Kάνας) присъства на надписи от областта на Бруса, а точно това е региона, от който според Димитър Хоматиан са били прогонени мизите, чието име по негово време е българи (Ценов, цит. Хоматиан, 2014, с.178).

 

До този момент установяваме, че тракийската ономастика предлага личното име Канас (Kάνας), което означава първи, начален, племенното название Caenici, Καινοί, изтълкувано като притежаващо смисъл стоящи в началото, тези, които са в началото, а също и топонима  Канес (Κάνης) – начало.

 

Всички те са сродни на старобългарската титла канас (κανας), но въпреки това някой може да възрази, че все пак на нас ни трябват не просто сродни думи, а тракийска титла. Такава за наше щастие има, тя е засвидетелствана преди около 2700 г. във Фригия под формата акенас (ακενας) на надпис с регистрация W – 07. Титлата е спомената от лингвиста Александър Люботски, който обаче не се впуска в подробен анализ и я смята за неясна. Древната акенас (ακενας) присъства като елемент и в друга тракийска титла, тя е акенаногавос (ακενανογαϝος). Работещият в гр. Лайден, Холандия Люботски смята, че се касае за сложна, двусъставна титла, като един от елементите е akenas (ακενας) от надписа W – 07 (Lubotsky, 1988, c. 12 – 16).

 

Фактите показват, че траките имат титла, която не просто е образувана по същия начин, както и старобългарската титла княз (кънѧзь), но дори се явява и неин прототип. Неслучайно българите от ранното Средновековие са отъждествявани с мизите, които се явяват най-големия тракийски народ. Самите мизи са съседи, а и най-близки роднини на гетите, наричани още готи, славени, са толкова близки, че според Салуст гетите са мизи.

 

Най-рано това ценно сведение е открито от родолюбеца Георги Сотиров: “ Салуст несъмнено е отъждествявал гетите с мизите: „Getae sunt Mysii, quos Sallustius a Lucullo dicit esse superatos.“ Виж: C. Crlspi Sallustii quae supersunt opera, cura Joannis Hunter, Edinburgh, 1807, p. 230.”

 

https://www.otizvora.com/2018/11/10281/georgi-sotirov-slavyanski-imena-v-gr/#footnote_57_10281

 

Ето как всичко си идва на мястото. Хората освободили земите на юг от Дунава от римска власт през 681 г., са потомци на познатите на Херодот гети и мизи. Те говорят един и същ език, който е разбираем и за населението обитаващо територията намираща се между река Дунав и Бяло море.

 

Ето защо няма субстрат в старобългарския език, просто няма как да има, защото групите слели се в едно и образували българския народ, са роднински. Това обяснява и бързата консолидация на държавата ни.

 

Лъжите за това, че княз (кънѧзь) е заемка от стгерм. конунг (konung, *kuningaz), а и, че готите, чието старо име е гети, са съчинени, за да се даде повод и оправдание на германите не само да претендират за териториите на готите в Източна Европа, но и, за да подчертаят своето превъзходство над източноевропейските народи – правото си да властват над тях. Покори ли се съзнанието на един народ, той ще бъде покорен и физически, а ресурсите на страната му ще бъдат използвани за благото на чужденци.

 

Удивен и огорчен съм от това, че сред нашите историци и интелектуалци се намират хора, които поддържат отдавна наложените лъжи. Фактите са ясни, истината е на наша страна и е редно тя да бъде казана.

 

Дедите ни са били хора с висока култура и са оказали огромно влияние над предците на словените, словаците, чехите, поляците, русите и др. потомци на старите венети. Според проф. Кунстман името на първия полски цар Мешко притежава значение мизиецът, т.е. човек от групата на мизите. Траките оказват влияние и на старите германи, поне влиянието над свевите и хатите е доказуемо от имената на царете им Ариовист и Укромир. В такъв случай трябва да се каже, че дедите ни са тези, които са отговорни за появата на титлата конунг (konung, *kuningaz) при германите. Напълно е възможно това да е станало по времето на цар Мешко, чиято дъщеря е майка на прочутия Канут. Той става владетел на Дания, Норвегия и Англия, а това показва колко голямо е било влиянието му.

 

Преди време споменах, че истината не се ражда в спора, а в търсенето, анализа и представянето на колкото може повече информация, а също така и изобличаването на лъжите. Надявам се тези, които са прочели настоящето есе, да проверят всичко и по този начин да се уверят сами, че твърденията ми са реални.

 

Най-важното обаче си остава това – не се оставяйте да покорят духа ви, не позволявайте на никого да ви накара да се чувствате малки и незначителни! Благородникът, дори да е облечен с дрипи и да е покрит с кал, пак си остава благородник. Мошеникът дори да е с царска мантия и златна корона, пак си остава мошеник.

 

Не е нужно да се бием в гърдите и да крещим, че сме били велики, това не е израз на гордост, а на глупост. Потомъкът на благородници показва благородно поведение и то не на момента, а винаги. Съдбата на индивида, а и народите като цяло зависи от поведението им.