ТРАКИТЕ В АРМЕНИЯ

Ще ви призная нещо за себе си. В края на 1989 година аз искрено вярвах, че е дошло време на промяна. Подобно на милиони българи се надявах, че ще настъпят времена, в които народът ни ще си възвърне старата гордост, а и самочувствие. Вярвах, че политиците бързо биха създали условия позволяващи на всеки да живее нормално.

За жалост това не се случи...Промяната се оказа премяна и господарите в сянка -тези, които държаха юздите по време на тоталитаризма запазиха властта си, макар някои да “смениха” убежденията си.

Не настъпи и промяна по отношение на теорията за произхода на народа ни. Със светкавична бързина бе скалъпена тезата за иранските корени на българите. Някои изследователи поставиха древните селища на дедите ни в земите край Армения позовавайки се на сведенията на Ананий Шикараци, Мойсей Хоренаци и др.

Няма нищо лошо в това да се ползват арменските извори. Лошото е това, че се укрива важна информация от българския читател. Става дума за два фрапиращи феномена. Според официалната историграфия траките от земите на юг от Дунава се стопяват като сняг под лятно слънце, а тяхното място е заето от дошлите от Азия българи. В Армения става същото, в древността тя е обитавана от траки. Те обаче мистериозно се изпаряват, сякаш погълнати черна бездна. За всеки нормален човек е ясно, че подобни твърдения са лишени от всякаква логика.

                        http://www.ancient.eu.com/uploads/images/565.png

Траките не са някакво малко, безпомошно племе, а огромен народ, на чиито качества са се възхищавали римляни и гърци. Римското нашествие в земите на юг от Дунава временно отслабва тракийския етнос. Няколко века по-късно дедите ни не само отново са многобройни, но заемат и важна роля в управлението на Римската Империя. Траки стават губернатори на провинции, траки стават главнокомандващи на легионите, траки стават и императори. Не за отслабване на тракийския етнос може да се говори през Късната Античност, а за подем.

Както няма причина да се говори за изчезване на траките на юг от Дунава, така също така няма причина и за изчезването на траките от земите край Армения. Първият автор свързал траки и арменци е Херодот. Според бащата на историята арменците произлизат от фригите- История, 7.73.

“The Armenians were armed just like the Phrygians, being settlers from the Phrygians.”

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

В случая старият летописец навярно е имал предвид, че арменската аристокрация е от тракийски произход. Сравним ли арменски, фригийски и български, разбираме чий език е по-близък до тракийския.

Армен.    Фриг.        Бълг.

аствац    - багос          - бог

берел      - бер             - бера, забирам, нося

медз       - балайос     - болий =  по-голям стблг.

джур      - веду           - вода

дел         - дает            - дети = слагам, полагам, дявам стблг.

возни     - ексис         - еж, таралеж

дзерм     - гермас       - горещ, жарава, Герман-обичай при жега

калак      - гордо         - град, селище

маир       - матер         - матерь = майка стчсл. стблг.

аис         - сему           - сему = това, тази стблг.

гите нал - вит             - ведь = зная стблг.

теснел    - видето       - видетъ = той вижда стблг.

кагамб   - зелкия        - зелка

ерек        - три            - три

хог         - земело       - земя

чахич     - белте          - блато

пахел     - дарейос     - държащ, съдържател

егбаир    - братер        - братеръ = брат стблг.

ев           - ке               - же = също, също и стблг.

ов           - кос             - кой

аин         - си               - си = това, тази стблг.

(думите са взаимствани от Вл.Георгиев, Траките и техния език, БЕР,  А-З, 2007, O.Haas....)

Друг автор, който разполага траки като съседи на арменците е Страбон. Той пише за тракийското племе сарапари и пояснява, че тези хора са планинци със суров нрав, които обезглавяват и скалпират враговете си – Strab. 11.14.14.

It is also said that certain of the Thracians, those called "Saraparae," that is "Decapitators," took up their abode beyond Armenia near the Guranii and the  Medes, a fierce and intractable people, mountaineers, scalpers, and beheaders, for this last is the meaning of "Saraparae."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/11N*.html

Халибите са друго тракийско племе обитавало земи в Северна Мала Азия. Плиний ги разполага в съседство с тибарените, мосиниките и генетите – Pliny VI.iv-11. На друго място, описвайки племената обитаващи Кавказ в близост до Армения Плиний споменава арменохалиби - Pliny VI.xi-29.

“Beyond these  are the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian Mountains dwell the Armenochalybes;  and there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11

Явно тук става дума да смесване на траки и арменци, или път за траки живеещи на арменска територия. Речното име Ибер е много интересно понеже то е сродно на съвременното българско име Ибър, което пък идва от по-старото Ибриста/Хеброс. За да могат да наложат дедите ни речно име на друго място, то те трябва да са били доста голяма група.

http://www.karabach.se/maps/fenner-rest-persis-parthia-armenia-zoom-1400.jpg

От тези сведения става ясно, че поне три различни тракийски племена са живели в съседство с арменците. Фриги, халиби и сарапари са имената на нашите деди, които са потърсили нови земи край Кавказ и дори са успели да наложат свои хидроними далеч от Родината.

За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа.

Джаукян споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Испили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отоншение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

Арменският учен заслужи моето уважение със своята работа. Макар да пише по времето на тоталитарния режим, Джаукян има смелостта да се отклони от шаблоните и общоприетите вярвания и да определи траките като народ разполагащ със силно влияние в Армения и земите край нея.  Дедите ни са оставили имена на реки и селища, някои документирани преди около 2800 години. Траките ни са успели да повлияят предците на арменци и грузинци езиково и културно, а ние трябва да вярваме, че след тези си деяния дедите ни са се изпарили без следа?

Както траките от земите на юг от Дунава не са изчезвали, така и тези от Армения не са се губили. С течение на времето те са станали познати под новото си име българи. Това, че народите променят имената си с времето не е нещо необикновено. Иранците са познати още под имената перси, артеи, кефени, хорсари – пет названия за един и същ народ...ето, няма никаква мистерия.

Няма мистерия и в това, че арменските автори споменават българи в своите писания. Дедите ни са обитавали Армения и земите край нея поне от началото на първо хилядолетие преди Христа. Чак през Ранното Средновековие обаче предците ни са наричани с най-попурянто си име за този момент – българи.

Тези неща трябва да се осъзнаят добре защото недобросъвестни индивиди се опитват да ни убедят, че нашата родина е в Кавказ. Това твърдение е смешно и абсурдно, но укрият ли се посочените тук сведения и затрупа ли се читателят с лъжи, рано или късно човек може да се заблуди.

Тази заблуда може да ни излезе скъпа. Живеем в напрегнати времена, постоянно се водят войни за природни ресурси. България е райско място, за което си точат зъбите мнозина. Нали не вярвате, че изкуственото поддържане на ниски заплати и превръщането на живота ни в ад е случайно. Нали не вярвате, че прогонването на милиони българи да си търсят прехраната в чужбина е просто непредвидено последствие...Няма случайни неща.

Днес ние фактически нямаме армия, нямаме страховитите ракетни войски, които караха враговете ни да треперят. Около два милиона способни българи са зад граница и стигне ли се до конфликт ние няма как да се защитим. Последните петнадесет години показаха съвсем ясно, че не е никакъв проблем да се анексират територии и да се създават нови държави.

Нашето най-силно оръжие на този момент е имиджа ни. Покажем ли на света, че ние сме потомци на създателите на европейската култура, ние ще спечелим симпатии и съюзници. В Гърция десетки години наред бяха наливани милиарди защото западняците искрено вярваха, че старите гърци са създали европейската култура. Истината е, че дедите ни направиха това.

Дедите ни не само просветиха Европа, но и я спасиха през VIII век когато арабските армии замалко не запалиха целия ни континент. Тези неща не са известни на повечето народи. Наш дълг е да направим истината обществено достояние. Наш дълг е да покажем на чужденците истинското лице на българите – потомци на първите благородници!