БЪЛГАРИТЕ В АРМЕНИЯ – ПОТОМЦИ НА ТРАКИТЕ МИЗИ, ПЕОНИ, ФРИГИ

 

Част от хората, които желаят да изкарат Аспаруховите българи всичко друго, но не и стар балкански народ, често ползват сведения арменски историци. Действително автори като Мойсей Хоренаци и Ананий Шикараци споменават за българи в своите работи. Дали обаче въпросните българи са дошли от Азия ираноезични номади, или пък са потомци на древните обитатели на Балканите, които са се разселили на изток?

 

Общото между Армения и България е това, че по време на Античността и двете територии са обитавани от траки, които след време мистериозно “изчезват”, а на тяхно място внезапно се “появяват” българи. Другото общо е това, че никой не обяснява как и защо са изчезнали траките в Армения, а и на Балканите, нито пък някой представя доказателства за това лишено от логика твърдение. Поради тази причина най-логично е да се приеме, че присъстващите в книгите на различни арменски летописци българи са реално потомци на локализираните по-рано в региона траки.

 

Нека обърнем внимание на изворите, в които се говори за присъствието на народа на Орфей в Източна Мала Азия и по-точно Армения. Един важен, но слабо познат у нас автор е Йованес Драсханакертци. В своята история той споделя толкова ценни и важни неща, че ако те в миналото те бяха добре популяризирани, на всеки разумно мислещ човек би станало пределно ясно на какво се дължи присъствието на българи в Армения. Живелият по време на ранното Средновековие историк споделя следното: “Тир (когото по-рано Йосиф Флавий определя като епоним на траките бел.авт.) бе третият син на Яфет и имаше три сина – Асканаз, Рифат и Торк. И така – Тир стана праотец на траките….Съпоставяйки родословието на Сим с това на Яфет, узнаваме, че до времето на Торк и началото на неговия син Хайк (епоним на арменците бел.авт.) са изминали 400 години…” (Дарбинян-Меликян, Драсханакертци, АИ, 1986).

 

С други думи – според Драсханакертци, арменците произлизат от траките, но има и други интересни неща. Един от синовете на Торк – потомъкът на Тир е прочутият герой Скайорди. За него преводачът на арменския историк, опирайки се на сведения на друг учен *(1) уточнява следното под бележка 60: “ Скайорди – буквално “син на скаите”. Скаите …са едно от фригийските племена сродни на арменците. Племето на скаите в доурартския период бива локазизирано на запад от Мокса, а по-късно в Мала Азия (Дарбинян-Меликян, Драсханакертци, цит. Еремян, АИ, 1986).

 

Всъщност най-старата земя на скаите е на Балканите, по-точно Северна България, там е тяхната прародина, защото във въпросния регион е локализирано селището Скаи-дава/Scai-dava. Според Димитър Дечев то е край село Абланово, като нашият учен споделя и виждането на Вилхелм Томашек, според когото Скаи-дава/Scai-dava означава селище на скаите. Акад. Дечев добавя и тълкуването на Бехтел, смятащ, че племенното название скаи има смисъл леваци, леворъки (Detschew, 1957, c. 453). Това е несериозно, но по времето на Бехтел, а и Дечев, никой не търси обяснение с помощта на българския език. Скаи означава бързи, пъргави, боеспособни. Логично тълкуване на името дава стблг. скакати – скачам, подскачам, т.е. правя бързо, внезапно движение.

 

Около 1300 години преди Драсханакертци Херодот прави едно интересно изявление. Бащата на историята твърди в една от своите книги, че арменците са въоръжени по подобие на фригите и това е така, защото арменците са преселници от средите на фригите (Her.VI.73). Херодот не пише за Тир – праотецът на траките, нито споменава неговите синове Торк и Хаик – предците на арменците, но дава важна роля на фригите в оформянето на арменския народ. Тук е мястото да се напомни за виждането на Еремян, според когото скаите спадат към групата на фригитe, чийто тракийски произход е вън от всякакво съмнение. Сега вече става много интересно, защото нашият езиковед Владимир Георгиев, след като подлага на задълбочен анализ връзката между траки и арменци, споделя следното:

 

“Племето мушки (Мέσχοι, Мόσχοι, mešeh и пр.) се явява в тясна връзка с фригите. Освен това в асирийски документи от VII в. пр. н. е. се споменава името на един цар на мушките, а именно Мита, което точно съответствува на името на фригийския цар от края на VIII в. пр. н. е. Mίδας. В името груз. со-мехи „арменец“ е запазено старото название mušku, Moschi. В такъв случай името се разчленява на mus + -кс, арменския, суфикс за множествено число. Това означава, че името mušku, Moschi е генетически идентично с името Мυσοί, егип. m’ṡ’(w).” (Георгиев, 1977, с 225).

 

Логичният извод е, че мизите (познати в ранносредновековните исторически извори като българи бел.авт.) до такава степен са повлияли арменците, че тези хора са считани за мизи, или поне са наричани мизи (со-мехи), мизийски поданици от своите съседи грузинците. В това няма нищо странно, защото грузинския спада към така наречените картвелски езици, които са от напълно различна група. Дедите на грузинците не са били в състояние да отличат истинските мизи от повлияните от мизите арменци, по същия начин, по който през XIX в. един англичанин не би успял да различи истинските турци от турскоговорящите гърци обитаващи Мала Азия и би ги взел за потомци на дошлите от Алтай селджуци.

 

Отражение на влиянието на мизите над арменците можем да намерим и в изображенията на сребърната чаша намерена от Вахан Хофханисян в некропола на Карашамб. Артефактът е от Бронзовата епоха и на него са представени различни сцени. Подобен артефакт, който сякаш е направен от същия майстор е намерен и в Триалети, Грузия, а както ще се уверим след малко, топонимът Триалети е свързан с траките трери. Сцените от двата съда показват доста интересни неща:

 

-        Човек свирещ на лира, а изобретяването на този инструмент се приписва не на кой да е, а на нашите предци траките;

-        Хора преоблечени с вълчи кожи и носещи вълчи маски – ликантропията, или по-скоро култът към вълците се запазва при нас поне до времето на сина на цар Симеон, за когото се вярва, че можел да се превръща на вълк. За носене на вълча кожа при трако-трояните знаем от Омир, а има и отделен клон на гетите, които дори носят едно от най-древните имена на вълка. Това са даките;

-        Изобразени са и хора с бръсната глава и кика, а както знаем от Плутарх – това е типичната за траките абанти и мизи прическа. Доста след Плутарх един друг автор – Прокопий Цезарийски нарича въпросната прическа хунска, но също така уточнява, че старото име на хуните е масагети. Същите тези масагети Йордан причислява към семейството на гетите;

-        Има изображения на дарители носещи чаши, а от старите извори знаем, че траките имат обичай да подаряват чаши;

-        Интересно е и изображенито на боец стрелящ с крив лък, защото още в Илиада като оръжие на пеоните е посочен кривия лък;

 

Чаша от Карашамб, Арменски Исторически Музей, Ереван- Karen S. Rubinson Actual Imports or Just Ideas? Investigations in Anatolia and the Caucasus

https://e-l.unifi.it/pluginfile.php/289828/mod_resource/content/0/Actual_Imports_or_Just_Ideas_Karashamb.pdf

Чаща от Триалети, Грузински Национален Музей, Тбилиси -Karen S. Rubinson Actual Imports or Just Ideas? Investigations in Anatolia and the Caucasus   https://e-l.unifi.it/pluginfile.php/289828/mod_resource/content/0/Actual_Imports_or_Just_Ideas_Karashamb.pdf

Точно с пеоните е свързано и другото име на арменците, което бива считано за самоназвание – хаик. Интересни данни по този въпрос намираме в работата на Леонид Гиндин засягаща населението на Омировата Троя. Авторът представя различните виждания за произхода на пеоните, съобщава за това, че в научните среди все още няма консенсус по отношение на произхода на този древен балкански народ, споменава и, че определени автори считат пеоните за илири, представя виждането на акад. Дечев за смесения, трако-илирийски характер на пеоните, но добавя и виждането на акад. Георгиев считащ описаните от Омир хора за прафригийци.

 

Чест прави на руския учен и това, че той дава сведения на стари автори, определящи пеоните като траки (Гиндин, 1993, с. 83), още по-ценно е това, че предава тълкуването на различни свои колеги (Георгиев и Трубачов) относно идентичното значение на пеони/Παίονες и самоназванието на арменците Haikc < *paies. С други думи – дори името, което арменците употребяват за себе си е тракийско по произход и е идентично на названието пеони. За тези траки Олег Трубачов смята, че са мизийско-фригийско племе обитаващо речните долини на Тракия, като за самия етноним пеони/Παίονες се дава значение – обитатели на пасища, обитатели на земи богати на пасища: пеони/Παίονες < pai(u)es (Гиндин, цит. Трубачов, 1993, с.83-84).

 

Смятам тълкуването за правилно, но са нужни няколко допълнения. Древната форма pai(u)es > пеони/Παίονες може да се изтълкува със стблг. пасѫ-пася, водя на паша и вьсь – селище, място: pai = пасѫ, (u)es, wes = вьсь. По този начин става ясно, че не само мизите наричани в ранносредновековните исторически извори българи, са оказали силно влияние на предците на арменците, но същото важи и за други траки – пеоните.

 

Прочее, отъждествяване на българи с пеони правят Йоан Цеца и Йоан Зонара, като това е добре известно на историци като акад. Димитър Ангелов, който обаче е принуден да се съобразява с господстващите по негово време виждания и поради това нюансира сведенията така, че да не накърнят официалната теория за произхода на дедите ни:

“Интересно е да се отбележи, че освен у Зонара, идентифициране на българи с пеонците се среща и в една литературно-историческа поема на византийския писател Йоан Цецес под наслов „Хилиади”, написана между 1144—1170 г. В нея направо се казва Παίονες δὲ οἱ Βούλγαροι, т. е. пеонците са българи. [15] И тук намира отражение обстоятелството, че през XI—XII в. българи са населявали плътно Македония, което кара византийския писател да дири техните корени в древната история на тази област и да ги отъждествява с някогашните пеонци.” (Ангелов, 1971, с.374).

 

Ако наистина се касаеше за архаизация – отъждествяване на един народ с друг народ – различен, но живял в миналото на същата територия, то името пеони в никакъв случай не би имало смисъл на български език, но както вече се уверихме – точно старобългарския език дава най-доброто обяснение на тракийското племенно име.

 

Освен скаите, от чиито среди идва арменския герой Скайорди, фригите, мизите и пеоните, има и други наши предци, които са обитавали Южен Кавказ и източна Мала Азия. Неслучайно траките халиби са наричани още армено-халиби от Страбон, който дори ги свързва със спомената от Омир Алиба. Явно тези стари балканци, известни с уменията си да обработват желязото са се установили в богатата на рудни залежи Армения още в незапомнени времена.

 

През XIX в. някои учени осъзнават каква важна роля са изиграли тези траки, давайки на гърците знания как да се обработва желязото: “As the Greeks called iron or steel χάλυψ, it is possible that they got both the thing and the name from these rude miners.”(Smith, 1870, с. 602).  През VI в. пр. Хр. майсторите ковачи на желязо са подчинени на лидийския цар Крез, а за това научаваме от Херодот (Her.I.28). По-късно, през IV в.пр. Хр. халибите се намират под покровителството на своите съседи и роднини мосинойките. Халибите са най-войнствения народ, с който гърците водени от Ксенофонт се срещат. Тези траки са добре въоръжени, а успеят ли да повалят враг, те отрязват главата му с нож, който носят на колана си. Границата между халибите и скитените се явява река Харпесос (Smith, 1870, c. 602). Въпросното речно име е интересно и дава добра индикация за това от кое място в Тракия са дошли майсторите ковачи.

 

Фрагмент от карта на Мала Азия, Asia Minor Map, Classical Atlas, 1886, Keith Johnston https://en.wikipedia.org/wiki/File:Asia_Minor_Map,_Classical_Atlas,_1886,_Keith_Johnston.jpg

При анализа на тракийските топоними и хидроними акад. Иван Дуриданов споменава за река Харпесос/Harpesos и уточнява, че тя е приток на Хеброс (Марица). Нашият езиковед смята, че първоначалното име на река е било Харпесос/Harpesos, като търси паралели  с балтийските езици (Дуриданов, 1976, с.37). Въз основа на тази информация ние можем да приемем, че в края на Бронзовата епоха халибите са обитавали долното течение на Марица и търсейки нови рудни залежи са се отправили към Мала Азия където са намерили такива и поради това са се установили там за постоянно.

 

Списъкът с траки на територията на Армения не свършва с халибите. Сведения за други траки дава О.Карагезян в работите си Фракийцы на юго-западе Арменского нагоря, и К этимологии топонима Абанд. Този автор свързва намиращата се в стара Армения област Абантия с траките абанти, а цитирайки своя колега добавя като тракийски племена в Армения също одомантите и ализоните (Карагезян, 1981, с.221).

 

По отношение на тракийското влияние над арменците май най-подробен е К. Джаукян. Той разграничава три периода на тракийска доминация, като смята, че най-ранният е от XV в.пр. Хр. Този автор посочва интересни паралели между тракийските и староарменските топоними, споменава и регистрираното от асирийците тракийско име на град и по-точно Испили-брия. На Джаукян е известно твърдението на Ованес Драсканахерци относно това, че Хаик – праотецът на арменците е потомък на Тир – праотецът на траките. Важна е и връзката, която арменския учен прави между Торк – арменския национален герой, хетския бог на бурята Таркунас и тракийското лично име Торкос. Eзиковедът свързва и грузинския топоним Триалети с името на траките трери (Джаукян, 1984, с.11-12).

 

Благодарение на старите автори, а и на редица арменски и руски езиковеди, ние научаваме за това, че в древността Армения е обитавана от няколко тракийски племена, някои от които са оказали силно влияние над арменците. Несъмнено най-голямата роля се пада на отъждествяваните с ранносредновековните българи мизи и пеони. Не можем обаче да пренебрегнем фригите, сарапарите, одомантите, халибите, скаите, а разбира се и трерите.

 

Сега идва ред на въпроса: кой изтреби всички тези траки обитавали някога Армения и можем ли изобщо да говорим за изтребване, изчезване? Като имаме предвид силното влияние, което старите балканци оказват на арменците, трудно е да приемем, че хора с висока култура, а и отлични воински качества ще се изпарят мистериозно и ще изчезнат от историята безследно. По-скоро се касае за същия феномен, който е характерен и за Тракия: Въз основа на това, че произлизащите от средите на мизите българи са голям и могъщ народ, то всички техни роднини приемат тяхното име.

 

Това, което е станало на Балканите е станало и в Армения, като навярно процесът е започнал по едно и също време. След IV в. названието българи започва да става все по-популярно и поради тази причина вече има съобщения за българи в Армения, Панония, Тракия, Тесалия, Илирия, Далмация, Македония.

 

Не става дума за малка и бързоподвижна орда, която се мести мълниеносно, а за различни групи наши предци, които по време на Античността са носили имена като пеони, одоманти, трери, скаи, мизи и др., но по време на ранното Средновековие вече се наричат българи.

 

Както се уверяваме – ако разполагаме с достатъчно информация, не е никак трудно да се доберем до истината. Жалко е само, че в миналото историците, езиковедите и траколозите не са използвали наличните данни и по този начин голямо количество важна информация остава скрита от широката публика. С това пък се дава възможност на различни спекулиращи индивиди да инициират нови заблуди.

 

Сега обаче ние имаме възможност да сравняваме и проверяваме и след като се уверим как стоят нещата, можем да преценим кой ни показва истинската история на народа ни и кой служи на чужди сили сеейки заблуди. Рано или късно всеки ще получи това, което е заслужил.

 

ТРАКИТЕ В АРМЕНИЯ

Ще ви призная нещо за себе си. В края на 1989 година аз искрено вярвах, че е дошло време на промяна. Подобно на милиони българи се надявах, че ще настъпят времена, в които народът ни ще си възвърне старата гордост, а и самочувствие. Вярвах, че политиците бързо биха създали условия позволяващи на всеки да живее нормално.

За жалост това не се случи...Промяната се оказа премяна и господарите в сянка -тези, които държаха юздите по време на тоталитаризма запазиха властта си, макар някои да “смениха” убежденията си.

Не настъпи и промяна по отношение на теорията за произхода на народа ни. Със светкавична бързина бе скалъпена тезата за иранските корени на българите. Някои изследователи поставиха древните селища на дедите ни в земите край Армения позовавайки се на сведенията на Ананий Шикараци, Мойсей Хоренаци и др.

Няма нищо лошо в това да се ползват арменските извори. Лошото е това, че се укрива важна информация от българския читател. Става дума за два фрапиращи феномена. Според официалната историграфия траките от земите на юг от Дунава се стопяват като сняг под лятно слънце, а тяхното място е заето от дошлите от Азия българи. В Армения става същото, в древността тя е обитавана от траки. Те обаче мистериозно се изпаряват, сякаш погълнати черна бездна. За всеки нормален човек е ясно, че подобни твърдения са лишени от всякаква логика.

                        http://www.ancient.eu.com/uploads/images/565.png

Траките не са някакво малко, безпомошно племе, а огромен народ, на чиито качества са се възхищавали римляни и гърци. Римското нашествие в земите на юг от Дунава временно отслабва тракийския етнос. Няколко века по-късно дедите ни не само отново са многобройни, но заемат и важна роля в управлението на Римската Империя. Траки стават губернатори на провинции, траки стават главнокомандващи на легионите, траки стават и императори. Не за отслабване на тракийския етнос може да се говори през Късната Античност, а за подем.

Както няма причина да се говори за изчезване на траките на юг от Дунава, така също така няма причина и за изчезването на траките от земите край Армения. Първият автор свързал траки и арменци е Херодот. Според бащата на историята арменците произлизат от фригите- История, 7.73.

“The Armenians were armed just like the Phrygians, being settlers from the Phrygians.”

http://www.sacred-texts.com/cla/hh/hh7070.htm

В случая старият летописец навярно е имал предвид, че арменската аристокрация е от тракийски произход. Сравним ли арменски, фригийски и български, разбираме чий език е по-близък до тракийския.

Армен.    Фриг.        Бълг.

аствац    - багос          - бог

берел      - бер             - бера, забирам, нося

медз       - балайос     - болий =  по-голям стблг.

джур      - веду           - вода

дел         - дает            - дети = слагам, полагам, дявам стблг.

возни     - ексис         - еж, таралеж

дзерм     - гермас       - горещ, жарава, Герман-обичай при жега

калак      - гордо         - град, селище

маир       - матер         - матерь = майка стчсл. стблг.

аис         - сему           - сему = това, тази стблг.

гите нал - вит             - ведь = зная стблг.

теснел    - видето       - видетъ = той вижда стблг.

кагамб   - зелкия        - зелка

ерек        - три            - три

хог         - земело       - земя

чахич     - белте          - блато

пахел     - дарейос     - държащ, съдържател

егбаир    - братер        - братеръ = брат стблг.

ев           - ке               - же = също, също и стблг.

ов           - кос             - кой

аин         - си               - си = това, тази стблг.

(думите са взаимствани от Вл.Георгиев, Траките и техния език, БЕР,  А-З, 2007, O.Haas....)

Друг автор, който разполага траки като съседи на арменците е Страбон. Той пише за тракийското племе сарапари и пояснява, че тези хора са планинци със суров нрав, които обезглавяват и скалпират враговете си – Strab. 11.14.14.

It is also said that certain of the Thracians, those called "Saraparae," that is "Decapitators," took up their abode beyond Armenia near the Guranii and the  Medes, a fierce and intractable people, mountaineers, scalpers, and beheaders, for this last is the meaning of "Saraparae."

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/11N*.html

Халибите са друго тракийско племе обитавало земи в Северна Мала Азия. Плиний ги разполага в съседство с тибарените, мосиниките и генетите – Pliny VI.iv-11. На друго място, описвайки племената обитаващи Кавказ в близост до Армения Плиний споменава арменохалиби - Pliny VI.xi-29.

“Beyond these  are the deserts of Colchios, on the side of which that looks towards the Ceraunian Mountains dwell the Armenochalybes;  and there is the country of the Moschi, extending to the river Iberus.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0137%3Abook%3D6%3Achapter%3D11

Явно тук става дума да смесване на траки и арменци, или път за траки живеещи на арменска територия. Речното име Ибер е много интересно понеже то е сродно на съвременното българско име Ибър, което пък идва от по-старото Ибриста/Хеброс. За да могат да наложат дедите ни речно име на друго място, то те трябва да са били доста голяма група.

http://www.karabach.se/maps/fenner-rest-persis-parthia-armenia-zoom-1400.jpg

От тези сведения става ясно, че поне три различни тракийски племена са живели в съседство с арменците. Фриги, халиби и сарапари са имената на нашите деди, които са потърсили нови земи край Кавказ и дори са успели да наложат свои хидроними далеч от Родината.

За тракийско присъствие в Армения пише Г.Б. Джаукян. Този автор споменава за три етапа на тракийски миграции – XV, XIII и VIII-VII век преди Христа. Джаукян пише и за силното влияние на траките върху арменците. До това заключение изследователят стига поради значителното количество тракийски антропоними и топоними в арменската ономастика.

Джаукян показва връзката между трак. Арисбос и арм. Арипша, трак. Арне и арм. Арния, трак. Бероя и арм. Парая, трак. Газа и арм. Газу, трак. Мару и арм. Марииа.

Джаукян споменава и други интересни факти, а именно това, че в урартските надписи се срещат не само лични имена притежаващи паралели в тракийската ономастика, но и явни тракизми – урартски заемки, или пък употребявани от тракийско население обитаващо Урарту (древна държава на арменска територия).

Най-фрапиращото е това, че има дори асирийски сведения за тракийски топоними от Урарту. В надписи от IX век преди Христа се споменава град Испили-брия, съдържащ типичната за тракийски селища наставка брия (като в Месем-брия, Полтим-брия, Селим-брия).

Още по-смайващо е откритието на Джаукян по отоншение на това, че в грузинския топоним Триалети се крие името на тракийското племе трери (точно в Триалети е открита керамика от тракийски тип). С името на тракийското племе скаи Джаукян свързва арменската дума скаи-великан, гигант.

Арменският учен заслужи моето уважение със своята работа. Макар да пише по времето на тоталитарния режим, Джаукян има смелостта да се отклони от шаблоните и общоприетите вярвания и да определи траките като народ разполагащ със силно влияние в Армения и земите край нея.  Дедите ни са оставили имена на реки и селища, някои документирани преди около 2800 години. Траките ни са успели да повлияят предците на арменци и грузинци езиково и културно, а ние трябва да вярваме, че след тези си деяния дедите ни са се изпарили без следа?

Както траките от земите на юг от Дунава не са изчезвали, така и тези от Армения не са се губили. С течение на времето те са станали познати под новото си име българи. Това, че народите променят имената си с времето не е нещо необикновено. Иранците са познати още под имената перси, артеи, кефени, хорсари – пет названия за един и същ народ...ето, няма никаква мистерия.

Няма мистерия и в това, че арменските автори споменават българи в своите писания. Дедите ни са обитавали Армения и земите край нея поне от началото на първо хилядолетие преди Христа. Чак през Ранното Средновековие обаче предците ни са наричани с най-попурянто си име за този момент – българи.

Тези неща трябва да се осъзнаят добре защото недобросъвестни индивиди се опитват да ни убедят, че нашата родина е в Кавказ. Това твърдение е смешно и абсурдно, но укрият ли се посочените тук сведения и затрупа ли се читателят с лъжи, рано или късно човек може да се заблуди.

Тази заблуда може да ни излезе скъпа. Живеем в напрегнати времена, постоянно се водят войни за природни ресурси. България е райско място, за което си точат зъбите мнозина. Нали не вярвате, че изкуственото поддържане на ниски заплати и превръщането на живота ни в ад е случайно. Нали не вярвате, че прогонването на милиони българи да си търсят прехраната в чужбина е просто непредвидено последствие...Няма случайни неща.

Днес ние фактически нямаме армия, нямаме страховитите ракетни войски, които караха враговете ни да треперят. Около два милиона способни българи са зад граница и стигне ли се до конфликт ние няма как да се защитим. Последните петнадесет години показаха съвсем ясно, че не е никакъв проблем да се анексират територии и да се създават нови държави.

Нашето най-силно оръжие на този момент е имиджа ни. Покажем ли на света, че ние сме потомци на създателите на европейската култура, ние ще спечелим симпатии и съюзници. В Гърция десетки години наред бяха наливани милиарди защото западняците искрено вярваха, че старите гърци са създали европейската култура. Истината е, че дедите ни направиха това.

Дедите ни не само просветиха Европа, но и я спасиха през VIII век когато арабските армии замалко не запалиха целия ни континент. Тези неща не са известни на повечето народи. Наш дълг е да направим истината обществено достояние. Наш дълг е да покажем на чужденците истинското лице на българите – потомци на първите благородници!