КАКВО КАЗВА МАВРО ОРБИНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ?

Почти всеки от нас знае за Отец Паисий и неговата история. Малко обаче са тези, на които е известно какви извори е използвал великият родолюбец. Един от авторите е Мавро Орбини – създателят на “Царството на Славяните”. Преди този човек, никой не е систематизирал и описвал миналото на българите. Работата на Орбини е доста обемиста, използвани са слабо известни сведения на значителен брой летописци - над 200, а това доказва, че става дума за сериозен труд.

В старият ми блог, а и в различни форуми се намериха хора, които разпространаваха твърдението, че Мавро Орбини представя българите в неблагоприятна светлина. Не мога да отреча, че произведението на стария хърватски писател е политизирано. По този въпрос е излишно да се спори. Напълно е възможно Орбини да е придал умишлено по-голяма важност на държавите на сърби и хървати, за да им даде увереност в бъдещата борба с Османската Империя.

Спрямо българите обаче Орбини е обективен. Нещата, които казва за дедите ни не бих ги определил като негативни. Ето и част от тях, това са думите на Орбини:

“ В този трактат за българите ще се наложи да споменавам името на ромеите, но нека читателят знае, че не се касае за римляни, а за гърци, защото след като Константин Велики премести трона си в Константинопол, гърците се нарекли ромеи.  Войнственият български народ бил постоянно в борби с тях и създал много грижи на Източната Империя, на която най-подир наложил данък. Този народ доказал воинските си качества и в следващите времена. За това не случайно Биондо, Сабелик и Платина са казвали, че това е най-могъщият народ, който би могъл да срази турците.

Авторите, от които са почерпани данните за настоящият трактат са предимно гръцки. Както казахме, българите често са воювали с гърците и нанасяли щети на цялата тяхна империя. Следователно лесно е да се разбере, че тези автори са писали за българите не съвсем искрено и са премълчали много техни благородни и героични дела, извършени против техните императори.“

Още в началото на XVII век Орбини е осъзнал една неоспорима истина, а именно, че не може да се разчита на гръцките летописци поради тяхната предубеденост. Да обаче голяма част от нашите учени приемат за чиста монета твърденията на задъханият от омраза Теофан, който прави опит да изкара дедите ни новопоявил се народ. В такъв случай кой заема страната на българите – Орбини, или определена група от учените ни?

Някои наши изследователи отказват да приемат за истинно сведението, че е имало битка между лангобарди и стари българи през 450 г. в Северна Унгария. Не можело толкова рано дедите ни да са в Европа и то средната й част. Орбини не само съобщава за това събитие, но посочва и друго, доста по-ранно. В книгата си старият летописец твърди, че според Касиодор, още в краят на IV век – 390 г. българите са били в конфликт с римлянитe край Сирмиум. Това е разположения днес на сръбска територия град Стремска Митровица.

Сведението пасва прекрасно на разказа на Г.Кодин, че (имащите български имена) Плиска и Преслав са строени по времето на Константин Велики – IV век. В хармония с данните на Мавро Орбини е и картата на Св. Йероним, на която е написано Мизия, а също и България. Този документ е също от – IV век. 

През IV век в земите на юг от Дунава няма нито тюрки, нито иранци. Тракия е обитавана от своето кореннно население, а също така римски и гръцки колонисти. Чужденците са живели в градовете, докато местното население е обитавало селата. След като Орбини, а и други извори поставят българите на юг от Дунава през IV век, това означава, че българите спадат към народа наричан от чужденците с името траки. Това прочее доказаха и няколко генетични изследвания.

Друга заслуга на Орбини е споменаването на титлите на нашите владетели. Тях той нарича князе, царе, водачи, но нито един  път не употребява думата хан.  Самата ни държава е наречена царство, а не ханство, или хаганат. По принцип думата хан не е споменавана никога като титла на старите българи. Няма епиграфски паметници от територията на България с присъстваща дума хан.За пореден път се уверяваме, че Орбини е доста по-обективен от някои наши учени и съвсем незаслужено му бива създаван негативен образ.

Орбини представя интересни данни и за християнството на българите. Той не е съгласен с това, че нашия народ е покръстен през IX век. Цитирайки стария летописец Биондо, авторът на “Царството на Славяните” твърди, че българите са приели християнството много преди IX век, но после станали схизматици. Това само означава, че веруюто на ддеите ни се е различавало от това на гърците. Цар Борис I не внася нова религия в България, а e принуден да наложи едно различно верую.

Неотдавна проф. Чилингиров доказа убедително, че християнството е пуснало корени по нашите земи още през I век, че Апостол Павел лично е въвел дедите ни в учението на Христос. Де факто българите са първите истински християни, дедите ни са успели за запазят истинското християнство дълги векове, докато други народи са го изменили така, че да пасва на плановете им за власт над други народи.

В работата на Орбини намираме и други сведения. Като всеки обективен автор Орбини отваря дума и за негативни неща. Такива несъмнено е имало. Наивно е да мислим, че всички наши предци са били добри и почтени хора. Светци и злодеи има всеки народ, ние не правим изключение.

Орбини пише за обезглавяването на Никифор и за направата на чаша от черепа му. С горчиви думи е описана и смърта на много кръстоносци. Тук едва ли има преувеличение, но поведението на дедите ни може да се обясни с варварското държание както на Никифор в Плиска, така и на кръстоносците. Те просто са получили справедливото си възмездие за ужасните престъпления спрямо нашия народ. На зла круша зъл прът.

В краят на работата си Орбини разказва и за намесата на българите в политическите дела на сърби и други народи. На това място дедите ни са обрисувани като деспотични и амбициозни хора сремещи се към териториално разширение. По онова време обаче (а и днес) това е било нещо напълно нормално. С колкото повече земя и ресурси разполага един народ, толкова по-голям е шанса му да оцелее. Стремежът на старите българи към власт и земя е нещо разбираемо. Да не забравяме и това, че средновековната територия на България е доста по-малка от изконните владения на дедите ни. Това, което е описано като претенции за територии е де факто иск за своето.

                                                            http://btourism.com/pix/73.jpg

Разказът за българите, Орбини завършва с огорчение. Той споменава, че дедите ни са могъщ народ с огромен потенциал, но вътрешните им противоречия са станали причина държавата да падне в ръцете на турците. 

Вината Орбини прехвърля на управляващата прослойка, на царете, които са разделили не само земята но и народът на България, който в миналото бивайки единен се е справял не с един, а с много противници.

За жалост последните дни на България описани от Орбини приличат много на ситуацията днес. Политиците и техните чуждестранни покровители успяха да разединят българския народ, да вкарат горяща главня в сърцето му. Вместо да се обичаме един друг, да се защитаваме и помагаме, ние биваме насъсквани да мразим един друг. Това просто няма как да свърши добре, а печелившите със сигурност няма да са българи.

Вярвам обаче, че има надежда да се измъкнем от блатото на безизходицата. Вярвам, че повечето от нас ще намерят сили да подат ръка на тези, които считат за противници и да им предложат приятелство. Нека не позволяваме на шепа жалки човечета да затрият най-древната държава на Европа! Ние не сме се родили сини, жълти, или червени. Родили сме се българи и е редно да се държим като такива. България няма нужда от партии, а от Родолюбци!

Използвана литература:

М.Орбини, Царството на Славяните, Наука и Изкуство, София, 1983, превод Божан Христов; 

ПП. От известно време има технически проблеми с блога. Даването на отговор на коментар, а и одобряването на коментар често е затруднено. Надявам се в скоро време да мога да дам отговор на всички коментиращи.