ИЗЛЕЗЕ “ИСТОРИЯ НА СЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ”

След дълга подготовка, днес най-сетне излиза от печат “История на Славните Българи”. Тя е плод на труда на доста хора. Моят принос бе в написването на голяма част от текста, Цвета Кирилова, Яна Трендафилова, Велислав Петров, Антон Кирилов, Николай Георгиев и др. допринесоха за оформлението, редакцията, събирането на средства за отпечатването и т.н.  
Заслуга имат също фотографите Асен Великов и Евгени Динев. Подкрепа за осъществяването на проекта оказаха също д-р Милен Врабевски, основател и председател на Фондация "Българска Памет", "Трежър България" и други дарители. Принос има и фолклорния изпълнител Веселин Василев и екипа му - Гроздан Грозев, Райко Севов, Йовко Йовчев, Галена Воротинцева. Те създадоха уникалната песен „Аспарух“. Музикалният диск придружава „История на славните българи", благодарност заслужава и Боян Петров.


Уведомиха ме, че първите бройки са излезли от печаницата, искрено се надявам вече да е дошъл края на проблемите и книгата да стигне до читателите безпрепятствено. Книгата се разпространява от "Сдружение Азбукари" и може да се поръча на този линк

http://www.azbukari.org/istoria/

Създадох тази работа по молба на Цвета Кирилова, която преди две години сподели с мен своята загриженост за младото поколение. Няма съмнение, че още много хора са притеснени от начина, по който се преподава история на децата ни. От една страна липсва стимул за насаждане на родолюбие и национална гордост у подрастващите, от друга страна все още царстват остарелите догми. Така още едно поколение българи ще израстне със заблуди и объркано съзнание.

Подобно нещо не можем да си позволим в днешно време. Ако няма възпитание в любов към Родината, сънародниците, традициите и историята, то държавата е обречена да загине. При условие, че имаме минало, с което можем да се гордеем, история, за която други народи могат само да си мечтаят, е неразумно да бъдат премълчавани важни неща, само и само да не се накърни авторитета на определени хора. Истината така или иначе ще излезе, но излезе ли късно, щетите ще са големи. Това не бива да допускаме!

В едно свободно и демократично общество всеки има право на лично мнение и личен избор. Аз се възползвам от моето право и отказвам да вярвам на официалните теории. Посочил пределно ясно защо в работата си. Надявам се тя да накара прочелите я да търсят сами, да сравняват и да проверяват. Надявам се също творбата ми да даде заслуженото самочувствие на българите, да бъде като противоотрова неутрализираща нихилизма и чуждопоклонничеството.

Понеже бяха включени голям брой цветни илюстрации, изданието се оскъпи, също поради технически и др. проблеми не всичко, което бе предвидено да бъде отпечатано ще излезе. Някои неща обаче аз считам за доста важни и поради това ги представям сега в блога си. Посещенията тук са повече отколкото е тиража на книгата и така информацията ще достигне до много хора.

Съветвам заинтересованите да свалят информацията от интернет изворите и дори да я отпечатат. Често определени страници престават да съществуват, а така се губят ценни данни. В изворите от интернет има важни интервюта и ценни, но слабо познати данни.

Приятно четене!

КОЕ Е ПРАВИЛНОТО - ХАН, КАН, ИЛИ КНЯЗ?

Историята е наука, която се гради от факти, не от желания и предположения. Факт е, че в най-ранните български летописи, споменатата владетелска титла е княз, като изписването е  кьнѧsь, кънѧзъ, кнѧзъ. Никога и никъде в нашите стари документи няма споменаване на думи като хан, кан, или кхан.

Вярването, че старите българи са имали титла хан, бе наложено от хора, според които дедите ни са тюрки, а те както и монголците, действително ползват титлата хан за своите владетели.

Реално, няма нито едно старо свидетелство, не съществува нито един летопис, в който да се твърди, или поне загатва, че българите са тюрски народ, или пък са се смесили с тюрки. Това вярване бе наложено под натиска на чужди сили. За да бъдат спрени безсрамните спекулации, още през 1938 г., под ръководството на д-р Методи Попов, бяха извършени мащабни антропологични проучвания на българския народ. Доказано бе убедително, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия. По-късно, през 1959 г. бе направено още едно проучване, което потвърди, че  сред нас няма потомци на хора, чиято прародина е Средна Азия. И това не е всичко, неотдавна, при изследване на ДНК от костите  на старите българи, бе установено, че те нямат нищо общо с тюрките, а и са твърде различни от популациите на Индия, Кавказ и т.н.  

За жалост, въпреки убедителните резултати, понастоящем все още се правят опити за налагане на неверни неща. Става дума за титлата кан, като заместителка на хан, а и твърдението, че старите българи са ирански народ, чиято прародина е Памир. Вярно е, че писалия  през XII век Михаил Сирийски говори за идване на българи от земите край планината Имеон, която е в Средна Азия, но е вярно и това, че има още много други сведения за това, че българи и траки са имена на едни и същи хора.

В продължение на 1100 години, дедите ни биват наричани мизи, а мизите са най-големия и най-разпространен тракийски народ. Някои групи от мизите са обитавали и Средна Азия. Това разбира се, не е причина, на всички българи да се припише азиатски произход.

Не би ли било налудничаво да твърдим, че дедите на англичаните идват от Индия, понеже има свидетелства за вековно английско присъствие в тази страна? Също така, би било налудничаво, да твърдим, че дедите на португалците идват от африканската държава Мозамбик, понеже днес там се говори португалски.

Хората, които се опитват да ни убедят, че старите български владетели са носили титла кан, явно не знаят доста неща. Нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък при друг ирански народ, не е засвидетелствана никога владетелска титла кан, кхан.

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: rā^́ja, rā^́jan, xšāyaθiya, framātar,  xšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro. Срещаме дори basileus basileōn при иранския народ кушани, но реално, при никой ирански народ не е документирана титла khan-кан, кхан.

Това са фактите, всичко останало, което не почива на факти, не е нищо друго освен фантазия. Пак напомням – историята е наука на фактите, ако нещо не е документирано, ако сведения за определено твърдение не могат да се намерят в нито един летопис, то това твърдение е просто желание на определена група хора да наложи своето виждане.

Нека да помислим логично. Защо в книгите на дедите ни няма нито веднъж споменаване на титла кан? За сметка на това, титлата княз е се среща многократно и то в различни варианти- кьнѧsь, кънѧзъ, кнѧзъ. Редно ли е да заменим реалното и истината, с фантазията и желанията на определени индивиди?

Преди да бъде записана с кирилически букви, титлата княз е записвана с гръцки букви, като са познати два варианта KANAC и KANEС. Около 1600 години по-рано, на тракийски надписи е документирана титлата АКЕNAC. По този въпрос обаче сякаш има забрана да се говори,  сякаш надписа с регистрация W-07 изобщо не съществува, а за този паметник още през 1988 г. е писал известния лингвист Александър Люботски

За титлата КАНАС,  и нейният с 1600 години по-стар вариант АКЕНАС има прекрасно обяснение на български език. Коренът кан, кен притежава значението начало, началник. Това не е ново виждане, още през XIX век монахът Григорий Дяченко предава виждането на учени от своето време – акад. И.Стрезневски, че коренът в титлата княз притежава значението –начало.

В келтските езици срещаме думата CEANNAS-княжество, власт, владение. Тя има други сродни думи като ceannasai, ceannrodai, ceannard, ceannfine, ceannaire, ceann, ceannrodai-княз, господар, владетел, водач.

Подлагайки на анализ корена на думата за владетел, Александър Макбейн смята, че значението е начало, първи. Както Макбейн, така и Стрезовски, Дяченко споменават ceud-първи, начален, кън, конь-начало, като основа на думите ceannas, ceannard, кнѧзъ...

Смисълът на княз като първи, водач, е напълно логичен, а фактът, че подобна титла АКЕНАС, е засвидетелствана още през Желязната епоха в тракийски надписи, се явава поредното доказателсво за това, че авторите, които в продължение на повече от едно хилядолетие са отъждествявали българи и траки, са били прави.

Защо келтите, които живеят на другия край на Европа, имат титла подобна на нашата, предстои тепърва да се отговори. Най-вероятно се касае за влияние на нашите предци, част от, които са колонизирали Британските острови.

В ирландските предания се говори за идване на народ болги от Тракия по времето на Кир Велики, т.е. преди около 2500 години. До неотдавна, на ирландските предания не се гледаше сериозно, но последните генетични проучвания показаха, че част от дедите на ирландците са дошли в древността от Източна Европа, а и Мала Азия. Тази област е била обитавана от тракийските племена фриги, витини, халиби, а край малоазийския Олимп са живели мизите, които Димитри Хоматиан определя като предци на българите от неговото време.

Как точно стоят нещата, ще разберем след време. На този момент е важно да се запомни, че титлата на старобългарските владетели е княз и, че тя е много древна. Документирана е по-рано от която и да била титла за владетел на друг европейски народ. Това си е повод за гордост.

Извори от интернет:

Sanskrit and Tamil Dictionaries http://www.sanskrit-lexicon.uni-koeln.de/scans/MWScan/tamil/index.html

BACTRIAN LANGUAGE http://www.iranicaonline.org/articles/bactrian-language

On Kings and Nomads: New Documents in Ancient Bactrian Reveal Afghanistan’s Past http://iias.asia/sites/default/files/IIAS_NL27_1213.pdf

J. Harmatta, LANGUAGES AND SCRIPTS IN GRAECO-BACTRIA AND THE SAKA KINGDOMS *  http://en.unesco.org/silkroad/sites/silkroad/files/knowledge-bank-article/vol_II%20silk%20road_languages%20and%20scripts%20in%20graeco-bactria%20and%20the%20saka%20kingdoms.pdf

Old Iranian Online, Old Persian: Master Glossary

 https://lrc.la.utexas.edu/eieol_master_gloss/aveol/22

Old Iranian Online, Avestan: Master Glossary https://lrc.la.utexas.edu/eieol_master_gloss/aveol/16

Kamoliddin Sh., Babajar G. SOME NOTES ON THE TITLES OF THE PRE-ISLAMIC RULERS OF CHACH // Archivum Eurasiae Medii Aevi, Tom 15 (2006/2007), Harrasowitz Verlag, Wiesbaden, 2008, pp. 71-92 http://www.academia.edu/27665523/Kamoliddin_Sh._Babajar_G._SOME_NOTES_ON_THE_TITLES_OF_THE_PRE-ISLAMIC_RULERS_OF_CHACH_Archivum_Eurasiae_Medii_Aevi_Tom_15_2006_2007_Harrasowitz_Verlag_Wiesbaden_2008_pp._71-92

BUKHARA i. In Pre-Islamic Times http://www.iranicaonline.org/articles/bukhara-i

Bactrian Historical Inscriptions of the Kushan Period Nicholas Sims–Williams http://silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/SilkRoad_10_2012_simswilliams.pdf

IRANIAN IDENTITY ii. PRE-ISLAMIC PERIOD http://www.iranicaonline.org/articles/iranian-identity-ii-pre-islamic-period

MacBain’s Dictionary http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb07.html

Полный церковнославянский словарь. Cоставил священник магистр Григорий Дьяченко. (с внесением в него важнейших древнерусских слов и выражений).  http://ksana-k.ru/dict/diach/0255.png

A.M.Lubotsky, The Old Phrygian Areyastis-inscription https://openaccess.leidenuniv.nl/bitstream/handle/1887/2660/299_011.pdf

П.Беринда, Леξíконъ Славено-рωсскiи http://litopys.org.ua/berlex/be03.htm

Ptolemy’s Geography publ.by New York Public Library, 1932, Book III, ch.5

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Г.Сотиров, Чие писмо е Линеар Б?; http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf

Bulgarians vs the other European populations: a mitochondrial DNA perspective

Karachanak S¹, Carossa V, Nesheva D, Olivieri A, Pala M, Hooshiar Kashani B, Grugni V, Battaglia V, Achilli A, Yordanov Y, Galabov AS, Semino O,Toncheva D, Torroni A.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21674295

Bulgarian Genetics: Abstracts and Summaries

http://www.khazaria.com/genetics/bulgarians.html

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry, Sena Karachanak ,Viola Grugni , Simona Fornarino, Desislava Nesheva, Nadia Al-Zahery, Vincenza Battaglia, Valeria Carossa, Yordan Yordanov, Antonio Torroni, Angel S. Galabov, Draga Toncheva , Ornella Semino 

http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779

 Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, S. Karachanak1,2, V. Grugni2, D. Nesheva1, V. Battaglia2, S. Fornarino2,3, N. Al-Zahery2, V. Carossa2, Y. Yordanov4, A. Galabov5, B. Atanasov6, A. Torroni2, D. Toncheva1, O. Semino2; 1Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 2Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, 3Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, 4Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 5The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 6Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria.

http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D

Presence of three different paternal lineages among North Indians: A study of 560 Y chromosomes, Zhongming Zhao, Faisal Khan,  Minal Borkar,  Rene Herrera, and Suraksha Agrawal  http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2755252/

“Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...” http://www.blitz.bg/news/article/117690

“Българите са силно славянска популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/

“Половината от гените на българите идват от траките. Това научно твърдение е поместено в сръбското списание НИН, което се позовава на заключенията на швейцарския Институт по генетика “Игенеа”...За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки. Това заяви вчера за “Труд” от Цюрих новата директорка на “Игенеа” Аманда Фелбер ... “http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=142530

T.Radford, Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe https://www.theguardian.com/science/2015/dec/28/origins-of-the-irish-down-to-mass-migration-ancient-dna-confirms

АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010 http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8/

За селищната могила „Юнаците” и най-старата европейска цивилизация

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100478005/za-selishtnata-mogila-unacite-i-nai-starata-evropeiska-civilizacia

Явор Бояджиев: Първият град в Европа е бил край Пазарджик

http://bolgari.net/iavor_boiadzhiev:_pyrviiat_grad_v_evropa_e_bil_krai_pazardzhik-h-147.html

Явор Бояджиев: Край пазарджишкото село Юнаците е възникнал първият, открит от археолозите, град в Европа

31 октомври 2009 | 14:40

Снимка: Радио "Фокус"-Пазардж

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=13297

Провадия - най-старият град в Европа

 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-06-25&article=256580

Би Би Си: Най-старият град в Европа е открит при разкопки в България

 http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/naj-stariiat-grad-v-evropa-v-bylgariia-5252991

 Откриха плочка с най-старата писменост в света край Плевен

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/5724388
© www.24chasa.bg

Писмо на 7 хиляди години

https://news.bg/culture/pismo-na-7-hilyadi-godini.html

НАЙ-СТАРАТА ПИСМЕНОСТ В СВЕТА

Posted by peniashkiplashkoff on декември 25, 2012   Най-старата писменост в света 

https://literaturenportal.wordpress.com/2012/12/25/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/

ПАМЕТ ЗА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ, проучвания на археолога П. Детев (1900 - 1980) http://bulgarianfilms.com/expo_Petur_Detev.pdf

Доц. Руслан Костов: Нефритена свастика пише нова история, в Кърджали обработвали скъпоценния камък преди китайците http://rodopi24.blogspot.nl/2013/04/blog-post_3932.html

Първата цивилизация е по нашите земи

https://www.spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/2530-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8.html

Linear A script from the Eastern Rhodopes? http://www.kroraina.com/thracia/ovcharov/

Линеар А тест върху глинена „макара” от Драма, Югоизточна България?

http://www.thracica.com/library/publication/177

http://www.thracica.com/modules/library/uploads/alexander-fpllinear-adrama.pdf

P. Charanis, Ethnic Changes in the Byzantine Empire in the Seventh Century, Dumbarton Oaks Papers, Vol. 13 (1959), pp. 23-44 Published by: Dumbarton Oaks, Trustees for Harvard University;

http://www.kroraina.com/varia/pdfs/charanis_Ethnic%20Changes%20in%20the%20Byzantine%20Empire%20in%20the%20Seventh%20Century.pdf

П.Серафимов,  БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI

http://sparotok.blogspot.nl/2013/09/iyi.html

КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ?

http://sparotok.blogspot.nl/2013/01/blog-post_24.html

КОЙ УНИЩОЖИ ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ?

http://sparotok.blogspot.nl/2014/11/blog-post_27.html

ПРОИЗХОД НА ГЛАГОЛИЦАТА – НАЙ-ДРЕВНАТА АЗБУКА

http://sparotok.blogspot.nl/2014/05/blog-post_19.html

Андрей Киряков, Откъде идват българите на Аспарух?

http://andorey.blog.bg/history/2016/01/28/otkyde-idvat-bylgarite-na-asparuh.1425670

Андрей Киряков, Спомени за времето на цар Константин Велики

http://andorey.blog.bg/history/2015/02/27/spomeni-za-vremeto-na-car-konstantin-veliki.1341961

Андрей Киряков, Тракийските топоними брия, дева, пара, виза, от древността до днес

http://andorey.blog.bg/history/2013/04/11/trakiiskite-toponimi-briia-deva-para-viza-ot-drevnostta-do-d.1099653

Андрей Киряков, За славянското произхождение на дунавските българи http://andorey.blog.bg/history/2012/11/13/za-slavianskoto-proizhojdenie-na-dunavskite-bylgari.1019784

Андрей Киряков, Плочката от Виница с надпис БОЛГАР

http://andorey.blog.bg/history/2014/01/30/plochkata-ot-vinica-s-nadpis-bolgar.1233400

Мартин Константинов, Надпис с древнобългарски букви край Първомай свързва Тракия, Крит и Египет http://prarodinata.blog.bg/history/2015/10/21/nadpis-s-drevnobylgarski-bukvi-krai-pyrvomai-svyrzva-trakiia.1401307

Мартин Константинов, Авторитетно генетично изследване потвърди, че българите са тук от поне 10 000 г. Антибългарският мит за ‘смесения народ’ отива в небитието

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-che-bylgarite-sa-.1145641

Мартин Константинов, Крали Марко, Мадара, Тракийският конник и тракийските ‘икони’ на св. Георги. Ценни снимки и факти

http://prarodinata.blog.bg/history/2013/05/11/krali-marko-madara-trakiiskiiat-konnik-i-trakiiskite-ikoni-n.1109159

F.Ch.Woudhuizen THE ETHNICITY OF THE SEA PEOPLES DE ETNICITEIT VAN DE ZEEVOLKEN Proefschrift ter verkrijging van de graad van doctor aan de Erasmus Universiteit Rotterdam op gezag van de rector magnificus Prof.dr. S.W.J. Lamberts en volgens besluit van het College voor Promoties. De openbare verdediging zal plaatsvinden op vrijdag 28 april 2006 om 13.30 uur door Frederik Christiaan Woudhuizen geboren te Zutphen

http://www.academia.edu/7287651/The_Ethnicity_of_the_Sea_Peoples_dissertation_

George Montagu Duke of Manchester, The Times of Daniel, Chronological and Prophetical: Examined with Relation to the point of contact between sacred and profane chronology, Publ. James Darling, London, MDCCCXLV;

N.K.Sanders, The Sea Peoples, Warriors of the Ancient Mediterranean, revisited edition, Ancient Peoples and Places, Thames & Hudson, London, 1985;

Д.Иванова-Мирчева, А.Давидов, Малък Речник на Старобългарския Език, Изд. Слово, Велико Търново, 2001;

F.Curta, The Making of Slavs, History and Archaeology of the Lower Danube Region c. 500-700, Cambridge University Press, Cambridge, 2001.

The First Nine Books of Danish History of Saxo Gramaticus, transl. O.Elton, David Nutt, London, 1894, c. 185, 301, 314.

Vl. Georgiev, La Toponymie Ancienne de la Peninsule Balkanique et la These Mediterraneenne, Puble a l’occation du VIIe Congress International des Sciences Onomastique a Florence –Pise du 4 au 8 Avril, 1981, Academie Bulgare des Sciences, Linguistique Balkanique, III, Fasc. 1, Sofia, 1961;

V.Georgiev, Introduction to the History of the Indo-European Languages, BAS, Sofia, 1981;

Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote, transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;

P.van Soesbergen, Thracian Personal, Ethnic and Topographic Names in Linear A and B. – Kadmos, 18, 1979;

H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

Р.Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999

M.Ventris, J.Chadwick, Documents of Mycenaean Greek: Three hundred sellected tablets from Knossos, Pylos and Mycenae with commentary and vocabulary, Cambridge University Press, 1956;

Lebor Gabhala Éren, The Book of Taking of Irland, part I, trasnl.R.A.Stewart Mcalister, Educational Company of Ireland, Dublin, 1938;

Л.Дончева-Петкова, Знаци върху археологически паметници от Средновековна България VIII-X век, БАН, София, 1980;

Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;

Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299 - “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs”

Материали на краеведите Стоян Каленски, Енчо Eнев, Красимир Кръстев;

ДЕДИТЕ НИ - КОВАЧИТЕ НА ДРЕВНА ЕВРОПА

В далечното минало, на хората умеещи да обработват металите се е гледало като на магьосници и дори богове. Способността да се разтопи руда, да извлече мед, злато, или желязо и да се сътвори някакъв обект, е считана за свръхестествена. За онези отдавна отминали времена такова отношение към ковачите е разбираемо. Хиляди години наред народите обитаващи континента ни ползват оръжия и инструменти направени от камък, рог и дърво.

Това са материалите за първите сърпове, брани, рала, ножове,копия и брадви. Трябва да се отбележи, че в доста случаи, не само на Балканите, но и в други региони на Европа, изделията от камък и рог са направени много изкусно. С кремъчните ножове е било възможно дори да се резбоват фигури и сложни орнаменти върху кост. За населението по време на Неолита (Новокаменната епоха), наличните материали за оръжия и сечива са били напълно достатъчни. Хората са били в състояние да оцелеят, но качеството на оръдията на труда не е позволявало да настъпи напредък, революция в развитието.

Преди около 6900-7000 години обаче се случва нещо уникално- появяват се първите ковачи на европейския континент и то не къде да е, а в земите на юг от Дунава. До известна степен това се дължи на благоприятните условия у нас. Залежите на мед в Мечи Кладeнец и Рудна Глава са значителни и първоначално метала е бил леснодостъпен. В последствие, оценили качествата на новоокрития елемент, дедите ни изкопават дълбоки шахти, за да следват рудната жила.

Трябва да се добави също, че планините обитавани от дедите ни познати в миналото като траки, се славят като богати на злато и сребро, а пък и голяма част от реките ни са златоносни. За сравнително кратко време дедите ни се научават да топят, леят и коват откритите от тях метали, създавайки уникални за онези времена изделия. Свидетелство за завидните умения на нашите предци са намерите при разкопки в различни региони на страната ни украшения и инструменти.

Древните обитатели на земите край Варна, Хотница, Стара Загора и т.н. произвеждат златни гривни, медалиони, мъниста и т.н. не само за своите нужни, но успяват да запознаят и хора от далечни региони със своите качествени продукти. Същото важи да направените от нашите майстори медни брадви, клинове, шила, кирко- копачи.

Златни украшения, медни земеделски сечива, а и оръжия, сътворени от ръцете на далечните ни предци достигат до земите на Унгария, Словакия, Румъния, Молдова, Украйна, Гърция. Първите ковачи допринасят сериозно за развитието на търговията на далечни разстояния – нещо уникално и непознато до този момент в Западна и Северна Европа. Въпросните търговски пътища и връзки просъществуват огромен период от време - няколко хиляди години, като се наблюдава и постепенно разширяване на ареала, в който старите балканци продават/разменят своите стоки и по този начин придобиват все по-големи богатства.

Някои от предците ни достигат и до по-далечни региони като Месопотамия (земите на Ирак ). Не кой да е, а траките научават шумерите как да обработват медта. На шумерски, думата за този метал е ududu/уруду. Тя отговаря на нашата дума руда. Нейното древно значение е червен(а), това е и характерния цвят на медта. На шумерски уруду няма смисъл, а това означава, че някой е дал думата на тези хора, дал е и нужните знания къде да се търси рудата, как да се добива, топи, обработва.

Трябва да се добави факта, че дори и в ново време, в определени български диалекти, руд означава червен. Това е и основата за името на една от най-красивите ни планини – Родопите (диал. Рудопи). Лингвистът Иван Дуриданов смята, че най-старото название е *Rud upe.

Със сигурност твърдението, че балкански преселници са повлияни населението на Месопотамия ще бъде посрещнато със съпротива от учените. Нека обаче да разгледаме фактите. Колелото, каруцата, най-древната писменост, царската корона и жезъл се появават първо на територията на България и чак след много време се наблюдава тяхното присъствие в земите край Тигър и Ефрат. Най-логично е да се приема, че колелото, ранната писменост, знанията за обработка на металите са дадени на шумерите от представители на древното балканско население.  

Най-добрия кандидат за това забележително деяние са гетите. Смятам, че техен клон са гутеите – народ обитаващ богатите на руди Загроски планини (възможно е Загрос/ Ζάγρος да е сродно на тракийския топоним Загора/Ζάγωρα). За гутейския език, лингвистите Гамкерлидзе и Иванов смятат, че е прототохарски, а прародината на тохарите съвпада с владенията на гетите – територията около долното течение на Дунава. Идването на траки в земите на шумери, еламити и др., би обяснило и приликата между балканската керамика от Неолита и Халколита с керамиката от териториите на Северен Ирак и Северен Иран.

Керамика от земите на Иран, приликите с тракийската керамика са очевидни

http://www.iranicaonline.org/uploads/files/Ceramics/v5f3a010_f4_300.jpg

По-интересно става когато разберем, че подобна на нашата дума руда се среща и на няколко хиляди километра на запад от Месопотамия. Едни от древните обитатели на Испания са баските, в чийто език срещаме urreida притежаваща значение мед (метал), червен. Впечатляващо е и това, че на баски gori има значение гори, разгаря, alboko означава хълбок, garai-горе, goranz-нагоре, errekan-река, поток, garabi-жерав, soka-сукно, въже. Към този списък можем да добавим баските думи aita-баща, ama-майка. Те съотвестват на тракийските, т.е. древнобългарските  ata, ates-отец, баща и ama, ma-майка. Баският не спада към индоевропейските езици, а реално индоевропейските заемки са най-близки до думите принадлежащи на нашата реч.

Както е и в Близкия Изток, така също на територията на Испания е намерена керамика, която има прототип в земите ни. Тези съдове не са предмет на търговия, а свидетелства за заселване на траки на Иберийския полуостров. Присъствието на дедите ни се доказва от  имената на планините Пиринеи и река Ебро. Те са точни еквиваленти на нашите Пирин и Еброс/Хеброс.

В земите на стара Иберия (Испания) е регистрирана също река Халибс, а и племе халиби. Те са признати за траки, а което е по-важно – считани са за майстори ковачи. Смята се, че гръцката дума за стомана χάλυψ/халипс е изведена от името на старите металурзи, явяващи се част от общността на предците ни. Халибите са хората, които са запознали гърците с коването на желязо и закалката водеща до получаване на нов продукт – стоманата. Сега става ясно, че тези представители на дедите ни са стигнали дори до Западна Европа в търсенето си на земи богати на руди. Няма съмнение, че халибите са хората, които са дали на баските думата urreida притежаваща значение мед (метал).

Разновидности на иберийския меч, който е точно копие на тракийския

http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180_FalcataCollection.jpg

Разбира се преди да стигнат до другия край на Европа, халибите и други техни роднини са дарили гърците със знания по металургия. За χάλυψ/халипс-стомана е вече споменах, самата гръцка дума за желязо σῐδηρος/сидерос, също е заемка. Хялмар Фриск обявава σῐδηρος/сидерос-желязо за дума с неясен произход и цитира свой колега (Crepajac), според когото се касае за заемка от илирийски, идваща от ие корен *sueid-светя, червенея.

Този корен се среща в санскр. şvita-светъл, бял, şveta-бляскав, бял, стблг. свитати сѧ-светя, блестя, свѣтъ-светлина, огън, разсъмване. Най-добрия кандидат е блг. свид-вид дряново дърво с червени клонки, като най-ранното значение на свид е блестя, в БЕР като сродни думи са дадени лит. svidu-блестя, стангл. swiotol-ясен и др. Както можем да очакваме въпросният корен присъства в тракийската ономастика, среща се в името на бог  Σουιτουληνος/Свитулен.

За χαλκός-бронз лингвистите не дават и да се предположи, че е заемка в гръцкия, като същевременно обръщат гръб на една изключително важна подробност – думата χαλκεύς. Нейното значение е ковач на мед, бронз, коренът е същия както и в χαλκός-бронз, но в случая важна е наставката – εύς. Учени като Едуард Риш, Юрий Откупщиков, Ян Бест и др. са на мнение, че думи съдържащи тази наставка не са гръцки, а са наследство от предгръцкото население (трако-пеласгите). Най-често въпросната наставка се среща в тракийски лични имена: Ορφ-εύς.  Τερ-εύς, Σευθ-εύς и т.н. Колкото и да е неприятно за поддръжниците на елиноцентризма, фактите са безмилостни и рано или късно истината трябва да се признае.

Специалистите знаят също, че старогръцките думи за чук и наковалня са заемки и то от речта на дедите ни познати в Античността под името траки и пеласги. ᾌκμον-наковалня съответства на тракйската дума ακμον-камък, все пак камъка е бил първата наковалня- предмет използван като основа, върху която се е ковало. Развитата форма на ακμον-камък, е камен, камък →*akmon/akmen.

Старогръцката дума за чук е τύκος/тюкос, Хялмар Фриск и други негови колеги правят връзка с тъкнѫти-чукам, удрям, тъкати-чукам, истоуканъ-статуя (от истоукати-изсичам от камък - БЕР с.91) и др. Сродни са също втъквам, тъкна, тъка, тикам, всичски най-ранно значение удрям, оказвам натиск. Виждаме, че броят на производни български думи е забележително голям, за заемка от гръцки няма как да се говори, още повече като имаме предвид стирл. túagach-чукане, удряне, шот.гаел. tuagh-брадва, санскр.tuj-удрям, натискам, латв. tūkât-удрям, чукам, натискам.

Не само σῐδηρος/сидерос-желязо, χαλκός-бронз, τύκος/тюкос-чук и т.н. са тракийски заемки в гръцкия. Фламанският учен Аренд Ван Виндекенс смята, че думата μέταλλον/ метал е от (трако)пеласгийски произход. Други учени се затрудняват дадат гръцка етимология и оставят въпроса с произхода отворен.

Всъщност μέταλλον/метал е гръцкото предаване на нашата дума мед, с наставка –ал. Тъй като медтта е първия материал годен за коване, то и името й става основа за всички подобни материали. Възможно е латинската дума metallum/метал да е попаднала в речта на потомците на Ромул посредством гръцко посредничество, но не е изключено да е директно заета от пеласгите. За пеласгийско присъствие на Апенините и по-точно в Лациум знаем от сведенията на Плиний Стари. Благодарение на Плутарх научаваме легендата за основаването на Рим от пеласгите, а и за това, че тези стари балканци са покорили (следователно и повлияли) народите от познатия свят:

“Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome “ – Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

Освен metallum/метал римляните наследяват и друга дума от трако-пеласгите. Австрийският учен Алоиз Валде смята, че латинската дума fеrrum/ферум-желязо има по-стара форма *ferzum, която от своя страна се явава заемка от староеврейски и шумерски (bar(e)zel-желязо стевр. barzil/барзил- метеоритно желязо шум.).

Възстановката ferum →ferzum→ barzel →barzil е правилна, но коренът barz/барз има значение светъл, сияен и принадлежи по-скоро на индоевропейските езици:  санскр. bhraj/bhrej-светя, сияя, авест. brāzaiti-свети, сияе, стчсл., стблг. пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна.*

Със сигурност не е имало контакт между шумери и латини, италийци. Старите евреи пък се установяват на Апенините векове след появата на желязото там, но за идване на балканци в Лациум, по време на ранната Желязна епоха, историческите извори дават данни. В такъв случай, редно е да приемем, че определена група от дедите ни запознава жителите на Вечния град с желязото. Тези наши предци са наричали желязото барз/берз, т.е. нещо светло, сияйно, такова прочее е и значението на самата дума желязо – нещо светло.

Поради това, че речта на латините е била различна, те прекрояват барз/берз на ferzum→ ferum. По-горе отбелязах, че има връзка между баската дума urreida- мед (метал), и нашата дума руда. Сега е момента да се добави, че по всяка вероятност дедите ни са дали на баските не само своята дума да руна, но също и древното название на желязото барз/берз. Баските от своя страна променят барз/берз на burdin-желязо.

Нека се върнем обратно при потомците на Ромул. Ако хвърлим поглед върху друга старолатинска дума, ще установим друга, доста интересна връзка. На езика на жителите на Вечния град, aes има значение мед, бронз, метал, пари и т.н. Aes отгововаря на санскритската ayas-желязо, метал, злато, стомана. Ясно е, че с aes и ayas не се има предвид точно определен вид материал, а се касае за обозначение за светло, сияйно вещество, както е и в случая с древната дума за желязо берз→ferzum.

Това се потвърждава от алтернативното значение на санскритската ayas-огън. Напълно възможно е потомците на Ромул да са взаимствали думата aes от дедите ни, в чиято реч тя има значение ясен, (ясна), сияен, (сияйна). В тракийската ономастика се среща такава дума, тя присъства в названието на тракийската река Aes-epos-ясна вода, сияйна вода.**

Старолатинската aes –мед, бронз, показва връзка също с галската isarno-желязо и германската Eisen-желязо. Тъй като aes/is(arno)/eisen могат да се обяснят с тракийската, т.е. древнобългарската aes-ясен, ясна, то не е пресилено да се каже, че траките са запознали не само латините, но също така келтите и с коването на желязо. Факт е, че във всеки келтски език думите за ковач приличат поразително на нашите:

шот.гаел gobha, стирл. goba, брет. gof, стуелск. gob, корн. gof, гал.gobann-ковач.

Доказателствата идват не само от областта на лингвистиката Нека не забравяме, че траките са майстори на коването на желязо поне от XIII век пр. Христа. Италийските народи се запознават с тайната на обработването на този метал едва през VIII-VII в.пр.Христа, приблизително по същото време както и келтите.

Германите, които живеят по на север ще трябва да почакат още няколко века. Тяхната Желязна епоха започва едва през V в.пр. Христа, т.е. около 800 години след времето когато дедите ни са майстори-ковачи на желязото. Ясно е, че в никакъв случай не може да се говори за някакви общи знания, наследство от времето на хипотетичния праиндоевропейски език.

Появата на желязото при келтите/галите съвпада с началото на Халщатската култура.Нейни основоположници са северните траки, които някои автори предпочитат да нарекат трако-кимерийци. През VIII в.пр.Христа, в Галия се появава нова порода коне, нов вид юзда, нов тип погребение – благородникът е погребан с колесница, или с коня си, а над гроба е бива издигната могила. Всички тези неща са характерни за старото население на Източна Европа. Освен това разполагаме с думите на Хиполит, който е убеден, че келтските друиди са инструктирани лично от Залмоксис. Безспорно се касае за свидетелство за ранен контакт между дедите ни и келтите.

Разпространение на трако-кимерийската материална култура

http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Важен аргумент в подкрепа на това твърдение е факта, че тракийските, т.е. древнобългарските топоними в Галия е значителен, но поне за мен от по-голяма важност са документираните в галските територии особени лични имена. Става дума за: Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

На тези, които четат внимателно със сигурност е направило впечатление, че Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Този изключително важен за нашата история факт не е коментиран никога от нашите професионалисти, все едно информацията изобщо не съществува. Тези данни, комбинирани с доказателствата на материалната култура показват колко голяма е била ролята на дедите ни в полагането на основите на келтската култура.

Келтите от своя страна оказват влияние върху германите, най-вероятно ковачи и рудари от Галия са научили северните си съседи къде да намерят желязна руда, как да я разтопят и как да изковат оръжия и земеделски сечива.

За мен няма никакво съмнение, че дедите ни са залели европейския континент със светлината на знанията си няколко пъти. Организираното земеделие и скотовъдство се разпространява от Балканите на запад, изток и север. Същото важи за разпространението на колелото, ранната писменост, а както вече се уверихме и знанията по металообработка. Без балканските ковачи Европа щеше да изглежда доста по-различно. Нито Рим щеше да извиси снага, нито пък щеше да възникне гордото и силно галско общество.

Приносът ни в развитието на европейските народи е наистина огромен. До всеобщо признание едва ли ще се стигне скоро, но на този момент стига всеки българин да знае, че е потомък на велики хора, на тези, които първи са открили тайната на металите и са я дарили на други хора. За да почетем нашите деди е хубаво да следваме примера им, да бъдем търсещи, силни, уверени в себе си. Ковачът кове съдбата си сам.

Използвана литература и пояснения:

1.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

2.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3.Ю.В.Откупщиков, Догречейский Субстрат, У истоков европейской цивилизации, ЛГУ, Ленинград, 1988;

4.S.Piggot, The Druides, Penguin Books, Harmondsworth, 1975;

5.C.Renfrew, The Autonomy of the South-East European Coper Age, Proceeding of the Prehistoric Society, University Museum of Archaeology and Ethnology, Cambridge,1969;

6.J. W. Donaldoson, Varronianus, A Critical and Historical Introduction to the Ethnography of the Ancient Italy and to the Philological Study of the Latin language, John Parker and Son, London, 1852;

7.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, 1-ste Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1896;

8.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Zweiter Band, Teubner Verlag, Leipzig, 1904;

9.A Latin Dictionary. Founded on Andrews' edition of Freund's Latin dictionary. revised, enlarged, and in great part rewritten by. Charlton T. Lewis, Ph.D. and. Charles Short, LL.D. Oxford. Clarendon Press. 1879;

10.H.Haarman, Einführung in die Donauschrift, Helmut Buske Verlag Gmbh, Hamburg, 2010;

11.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag C.H.Beck, München, 2011;

12.Al.Fol, K.Jordanov, K.Porozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, International Foundation Europa Antiqua, Institute of Thracology – Bulgarian Academy of Sciences, edited by International Foundation Europa Antiqua, Published by Europress, Printed by Balkan Press, Sofia, 2000;

13.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörtebuch, Heidelberg, 1956;  

F.Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede Druk, B.Wolters’ U.M. Groningen, Den Haag, 1926;

14.A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehellenique, Publications Universitaires, Louvain, 1952;

 Извори от интернет:

1.Plutarch, Life of Romulus http://penelope.uchicago.edu/Thayer/e/roman/texts/plutarch/lives/romulus*.html

2.A.Walde, Lateinische Etymologisches Wörtebuch  https://ia800301.us.archive.org/23/items/Lateinisches-etymologisches-woerterbuch/Walde-LateinischesEtymologischesWrterbuch.pdf

3.CERAMICS ii. The Neolithic Period in Northwestern Persia

http://www.iranicaonline.org/articles/ceramics-ii

4. Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов, ИНДОЕВРОПЕЙСКАЯ ПРАРОДИНА И РАССЕЛЕНИЕ ИНДОЕВРОПЕЙЦЕВ: ПОЛВЕКА ИССЛЕДОВАНИЙ И ОБСУЖДЕНИЙ http://www.philology.ru/linguistics3/gamkrelidze-ivanov-13.htm

5. TherionArms International, Celto-Iberian Falcata http://therionarms.com/reenact/therionarms_c1180.html

*Приликата на шумерската barzil/барзил- метеоритно желязо и староеврейската bar(e)zel-желязо с нашите пробрѣзгъ-разсветляване, блг. барз-пепеляв, сив, брез, бряз-имащ бели петна може да се обясни лесно с присъствието на трако-пеласги в Близкия Изток. Гутеите-гети обитиват Месопотамия, а старите евреи са контактували дълго време с част от пеласгите – библейските филистимци.

**  Както бе отбелязано по-горе, елемента aes от Aes-epos има значение ясна, сияйна, а пък елемента epos, притежаващ и вариант apas може да се обясни със стбллг. вапа-вода, бавна вода.