МИСТЕРИОЗЕН ТРАКИЙСКИ ЗЛАТEH ПРЪСТЕН

България е осеяна с тракийски могили. Те могат да се видят както в Добруджа, така и в Родопите, както край Черноморския бряг, така и в полите на Пирин планина. Някои учени смятат, че броят на тези древни паметници е около 50 000. 

Количеството е внушително и е доказателство за мощта и богатството на дедите ни траките. Издигайки изкуствен хълм от пръст, камъни и глина, предците ни са показвали уважението си към своите владетели.

                                                      Могила край град Поморие

                                                                             Могила край село Старосел

                                                 Могила в северните Родопи

Проучването на тракийските могили е започнало още през XIX век. Първоначално това е правено само от чужденци. По-късно, след Освобождението ни, редица български учени извършват археологически разкопки. В началото на 30-те години на ХХ век Богдан Филов участва в разкопките на могилите край село Дуванлий, Пловдивско. Там са намерени забележителни артефакти, между които и два златни пръстена с надписи. На единият от тях е гравирано името на погребания благородник –ΣΚΥΘΟΔΟΚΟ - Скитодок. 

http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/_w_9fba3d7de7f9af2be8b3e5b2e7e27d0f.jpeg

                                         Находки от Дуванлий

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/236x/f3/f6/6d/f3f66d31d72282d03a3f690b6cc9e6d7.jpg

Златният пръстен принадлежащ за одриския благородник Скитодок

Този пръстен е намерен през 1931 година в Голямата могила от околностите на Дуванлий. Тя се намира на около 3,5 км северозапано от селището. Височината й  7 метра, а диаметъра е 45 метра. Гробницата е изградена с добре оформени каменни блокове. Погребението е с трупоизгаряне, а останките са покрити с червена, златнотъкана материя (Филов, Пенкова). В гроба са поставени сребърни кантароси, меч, шлем, ризница, златен нагръдник и две копия. Всички тези неща подсказват, че се касае за царска особа. 

Кой обаче е тракийският благородник Скитодок?

По датировката на намерените артефакти може да се отсъди, че благородникът от племето на одрисите е живял през V век преди Христа. Това е времето, през което Одриското Царство е в своя разцвет. Никой народ в Европа не може да се сравни с дедите ни по отношение на богатство, влияние и военна мощ. Най-известните наши владетели от този период са Терес I и Ситалк.

Те са споменати в работите на старите автори Херодот и Тукидид. На Терес I се приписва основаването на Одриското Царство, което неговия мъдър и смел син Ситалк успява да разшири и укрепи. Подчинени, или в съюзни отношения с одрисите са пеони, агриани, лееи, гети, дии, граи и др. Тукидид свидетелства, че армията на Ситалк наброява 150 000 души, като 100 000 са пешаци, а останалите 50 000 спадат към кавалерията. Впечатлени от тази огромна военна мощ, гърци и македонци се опитват да спечелят благоразположението на дедите ни било с подаръци, било с династични бракове.

Такива са сключени и със скитското царско семейство и то още преди времето на Терес I. Херодот споменава за скитският мъдрец Аварис, чийто баща носи тракийското име Сефт. То е носено от няколко владетеля на одрисите. Според езиковедът Димитър Дечев, Аварис е тракиец роден в земите на скитите. Бащата на историята свидетелства и за друг благородник от тракийски произход, който живее в скитския царски двор. Става дума за Октамасад - син на принцеса на одрисите, дъщеря на Терес I и сестра на Ситалк.

В двора на Октамасад живее брат на цар Ситалк, който по неизвестни причини е напуснал Тракия и потърсил приют в Скития. Нито Херодот, нито Тукидид не споменават името на младият благородник. Поради това, че той е избягал от одриския двор и е потърсил защита при скитите може да отсъдим, че се касае за потомък на цар Терес и скитска принцеса, най-вероятно дъщеря на цар Арияпейт.

Тъй както Терес I дава дъщеря си за съпруга на Арияпейт, така и скитския владетел е дал своя дъщеря за втора жена на одриския цар. От брака на одриския владетел със скитската принцеса се ражда Скитодок. Всъщност правилния вариант на името е Скитоток, в древността буквите Т и Д често са били заменяни една с друга. Тракийските имена Спароток и Ситалк са известни също под вариантите Сидалк, Спарадок -  Σιδάλκης, Σιτάλκης, Σπαράδοκος, Σπαρτακος.

Значението на името Скитоток е скитски потомък. Елементът ΣΚΥΘΟ отговаря на етнонима скит. На самия етноним скит може да се даде етимология със стблг. скытати сѧ- скитам. Това бе обяснено отдавна от великия български родолюбец проф. Ганчо Ценов. Частицата ΔΟΚΟ може да се обясни със стблг. токъ, блг. потекло.

Името е напълно логично. Скитоток е син на скитска благородничка, която е живее при одрисите. Не е известно каква е причината този млад човек да избяга на север. Възможно е да е имало разпра за трона между Скитоток и Спароток I, който е най-стария син на Терес I. Страхувайки се за живота си, Скитоток търси защита в двора на дядо си - могъщия скитски владетел Арияпейт.

Спароток I царува твърде кратко, около четири години, но дори и след смърта на този владетел, неговия брат Скитоток може да се е страхувал да се завърне в Тракия. Навярно се е опасявал, че някой от старите му врагове може да посегне на живота му. При скитите не е имало заплаха за Скитоток и поради това той остава дам дълго време.

Когато Скил, братът на скитския цар Октамасад на свой ред бяга в Тракия, за малко не се стига до война между траки и скити. Поради това, че Скил е предал скитските традиции, той трябва да бъде наказан по старите закони. Това е намерението на Октамасад, който събира отромна армия и потегля на юг към Дунава. На брега на реката войските на траки и скити се изправят една срещу друга.

Благодарение на мъдростта и спокойното поведение на цар Ситалк, до проливане на роднинска кръв не се стига. При срещата си със скитския цар, одриския владетел казва следното: “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра. Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моя, който от доста време се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада ”.

Октамасад се съгласява и доставя братът на Ситалк, тракийският цар също довежда Скил на уреченото място на размяна. Попаднал в ръцете на Октамасад, Скил е обезглавен веднага, докато Ситалк отвежда брат си Скитоток обратно на юг от Стара Планина. Поведението и делата на тракийският владетел показват, че дедите може да въртели майсторски копието и меча, но са избягвали конфликтите със своите роднини и са търсели мирно разрешение на проблемите. Само тогава когато не са имали друга възможност, предците ни са показвали силата на оръжието си. 

Смятам, че Ситалк е хранил топли чувства към брат си Скитоток, с когото израства заедно. Несъмнено Скитоток е обучен добре във бойната тактика на одрисите, а Ситалк има нужда от такива хора при походите си срещу трибали и македонци. Подавайки ръка на своя брат, Ситалк засилва своята позиция. Не е изключено двамата братя да са воювали заедно срещу противниците на одрисите. Възможно е и да са паднали един до друг в последната битка на цар Ситалк.

Това, че Скитоток е погребан като паднал в бой благородник се потвърждава от кремацията и полагането на пълно бойно въоръжение в гробницата му. Оказана му е и честта да бъде изработен златен пръстен специално за погребението. Това е древна тракийска традиция, знаем за нея благодарението на пръстените от Езерово, Требенище и др. места.

Някои автори фанатично да се стремят да обрисуват дедите ни траките като кръвожадни, вечно пияни варвари, но историята показва, че истината е друга. Предците ни са посягали към оръжието само в краен случай, само когато нищо друго не е оставало. 

Не случайно Демостен казва – Траките нямат обичай да се убиват един друг. Това правило е спомогнало дедите ни да станат голям и силен народ. Нека не забравяме, че братоубийствените конфликти не са просто най-страшните, а и най-кръвопролитните.

Нашите деди са свеждали братоубийствените войни до минимум. Планините от трупове, реките от кръв, които са се леели по време на Пелопонески Войни, или по време на Гражданската Война в Рим са непознати на предците ни. Те са първите, които най-ранната човеколюбива доктрина, те са първите, които показват какво е истинска братска любов. За да може България да се съвземе е нужно да почерпим от мъдростта на предците ни, да забравим различията си и да подадем ръка на своите сънародници.

Използвана литература:

1.Б.Филовъ, И.Велковъ, В.Миковъ, Надгробнитѣ могили при Дуванлий въ Пловдивско, София, 1934;

2.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

3.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

4.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

http://bulgarianheritage.bulgariana.eu/jspui/handle/pub/582