БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИЯ НА БЛАГОРОДСТВО

Днес, благодарение на информацията от работите на проф. Асен Чилингиров, Никола Тодоров, Ганчо Ценов, Юлия Хаджи Димитрова, Андрей Киряков и др. повечето от нас са разбрали, че историята ни започва не през 681-ва година, а няколко хилядолетия по-рано. Сведенията от творбите на родолюбивите изследователи на миналото ни, убедиха всеки разумно мислещ човек, че траки и българи са имена на един и същ народ, който обитава Балканите от незапомнени времена.

Както отбеляза проф. Чилингиров, над този народ е проведен най-страшният геноцид в историята на човечеството, като са избити не само много милиони xopa, но и са създадени чудовищни лъжи. Част от тези лъжи господстват и днес поддържани активно от чужденци, а за жалост и от живеещи сред нас чуждопоклонници, следващи единствено интереса на кариерата си. Това е причината дори понастоящем известна част от сънародниците ни да вярва на абсурдите за “изчезването” на траките и за идването на “азиатските” българи.

Лъжите обаче се срутват една след друга, докато истината за произхода ни, а и за деянията на народа ни, си пробива упорито път отваряйки очите и душите на мнозина. Тези, които са прозрели чии потомци са, стават други хора, осъзнават каква сила е скрита в гените им, осъзнават също, че тази сила може и трябва да се използва. Историята не е просто статистика – сбор от дати и събития, не е и орден, който можем да забодем на дрехата си и да се гордеем с него. Историята е пример, деянията на дедите са пример и то пример, който ние трябва да следваме. За това е добре да се запознаем с всички качества на своите предци.

Всеки може да натрупа богатства, било с ограбване на други народи, било с измами. Всеки може да използва чуждия труд, за да издигне огромни и смайващо красиви сгради. Всеки може да си създаде титли и да се пъчи с тях. Всеки може да се накичи със злато, сребро, скъпоценни камъни, медали, но нито богатството, нито дворците, нито украшенията, нито титлите ще направят някого благородник.

Благородникът се познава по излъчването, той е особен човек и се отличава от другите дори да е със стари дрехи. Благородникът се познава по начина на общуване, той не крещи, не изпада в истерии, а винаги остава спокоен осъзнаващ добре своята вътрешна сила. Благородникът се познава по деянията, неговият път е белязан с добри дела, светлина и възхищението на хората, които са имали щастието да се докоснат до него.

Към която и епоха на историята си да обърнем поглед, ще установим, че неизменимото качество на българите е благородството. Дедите ни никога не са ползвали своята сила, за да ограбят, поробят, или асимилират други хора, макар да са го можели. Пазели са своето ревниво, защитавали са род и Родина с цената на живота си, но трябва да се каже и това, че предците ни при първа възможност са търсели мира.

По време на Античността, на дедите ни наричани в тази епоха с името траки, се е гледало като на необикновено силни и войнствени хора. Вярвало се е дори, че богът на войната произлиза от средите на  гетите. Въпреки, че са били господари на бойното поле, за разлика от другите народи, нашите предци са се отнасяли хуманно със своите пленници. Знаем за това благодарение на една история разказана от Страбон:

“Дромихет бил цар на гетите по време на диадохите на Александър Велики. Лизимах повел войска срещу гететите, но Дромихет го победил и заловил жив, след това му показал собствената си бедност, а и тази на народа си, също и независимостта си от други хора, а накрая го убедил да не води война с такива хора и вместо това да се отнася с тях като с приятели. След като му обяснил тези неща, отнесъл се с него като с гост (а не пленник), сключил приятелство с него и го пуснал на свобода.”- Strab.VII.3.8.   

Тези действия са се развили през III век преди Христа, но традицията на хуманно отношение към военопленниците е жива и през Средновековието, а и как да е различно, след като траки и българи са названия на едни и същи хора, но от различни епохи. Около 1500 години след времето на Дромихет, летописецът Георги Пахимер твърди, че българите имат обичай да освобождават невредими пленниците, с изключение на знатните и големите.

Всъщност дедите ни са освобождавали дори пленените благородници след известно време. Знаем за това от хрониките на Йоан Скилица, който разказва, че семейството на бъдещия император Василий I било пленено от българите, но след време е освободено от княз Омуртаг заедно с още други  поданици на Римската (Византийската) Империя. В това събитие срещаме доста интересен момент, а именно това как впечатлен от държанието и външността на Василий, който по това време бил още дете, на изпровождане българският владетел Омуртаг го прегърнал, целунал го по бузата и му дал една ябълка. За такава естествена благост, римляните (византийците) са можели само да мечтаят.

Не зная как се е измъкнало това сведение показващо истинския облик на българския владетел, когото византийските хроникьори обикновено описват като строг, жесток и непреклонен, но трябва да сме благодарни на съдбата за това признание на Пахимер

Bъпреки, че са били силни и горди хора, дедите ни са се стремели да избягват кръвопролитията. Свидетелства за това има от средата на първо хилядолетие преди Христа. Херодот разказва една интересна история засягаща бунт на скитите срещу техният цар Скил и за избирането на нов владетел – Октамасад. От страх за живота си Скил избягва в Тракия при своите роднини и това става причина  Октамасад да потегли на война срещу траките, които по това време са управлявани от мъдрия владетел Ситалк. Двете армии се срещат на брега на Дунава, но преди да се стигне до сблъсък тракийският цар праща послание на повелителя на скитите: “Защо да мерим сили в битка, в твоите вени тече моя кръв, ти си син на родната ми сестра. Нека аз ти доставя твоят брат бежанец, а ти ми дай моя, който отдавна се крие в държавата ти. По този начин никой от войниците ни няма да пострада.” – Her.IV.78-80.  

Поведението на одриския цар показва, че едно по-късно изказване на Демостен е напълно оправдано. То гласи - “Траките нямат обичай да се убиват един друг.”

Действително Ситалк отвежда невредим своя брат в Тракия. Напълно възможно е този брат да е погребан в една от могилите край село Дуванлий, защото там е намерен златен пръстен с надпис Скитоток. Най-вероятно Скитоток е син на цар Терес и дъщерята на скитския цар Арияпейт. Това обяснява защо е определен като брат на Ситалк и защо е потърсил убежище при скитите.

Освен за Ситалк, гръцките автори казват добри думи и за друг одриски цар :“Котис II бил мъж с впечатляващ външен вид и притежаващ забележителни способности на военен тактик.  Toзи владетел се отличавал със своето спокойствие и благородно излъчване.

Живелият по-рано Котис I се е отличавал също със своето благородство и достойнство. Валерий Максим разказва следното : “Когато цар Котис чул, че атиняните го даряват с атинско гражданство, той отвърнал- “Тогава и аз им давам правата на своя народ”. Така благородният владетел показал благородния си дух подчертавайки, че в никакъв случай Атина не стои над траките.” - Valer. Max. 3.7.7.

За същия този одриски благородник е известно, че бил с горещ темперамент, но добре осъзнавал това и търсел начин да озапти гнева си. Плутарх предава една интересна история:  “Някакъв човек подарил на Котис красиво изрисувана ваза. Царят я разгледал внимателно, удивил се на красотата и, но вместо да я остави в покоите си, я разбил в земята. Когато го попитали защо е направил това, Котис отговорил, че харесва съда много, възхищава се от изяществото му, но се бои, че ако някои от приближените му по невнимание счупи вазата, в гнева си той би наказал провинилия се твърде жестоко.” Със счупването на вазата от самия цар това е избегнато и става ясно, че Котис е ценял хората повече от луксозните предмети.

Добри думи са казани дори за ненавижданият от римляните Спартак. Докато Гай Юлий Цезар, все още помнещ събитието разтърсило Вечният град отказва да спомене водачът на бунта на робите и така възнамерява да обрече името  на тракиеца на забвение, то Плутарх си позволява да напише, че противникът на Марк Лициний Крас – дошлият от Тракия Спартак, се отличавал не само с необикновена сила и храброст, но и с това, че бил мъдър и притежавал благороден дух – Plut.Crass.VII.

                           Смъртта на Спартак - картина на Херман Фогел

https://en.wikipedia.org/wiki/File:Tod_des_Spartacus_by_Hermann_Vogel.jpg

Съществуват и други примери, от които става ясно, че нашите деди, потомците на Арес – траките, не са просто родени за битки хора, но притежават качества достойни за уважение. По времето на Омир, мизите (наречени от Димитър Хоматиан българи) се славят като ненадминати бойци в ръкопашния бой. Това е известно и на живелия по-късно Посидоний, чието свидетелство е преразказано от Страбон – “И говори за мизите като за прочути в бой ръкопашен, защото са непобедими хора…” -Strab. VII.3.8. Тези непобедими хора обаче са известни не само със своята сила, но също със своята доброта и умерен нрав“Посидоний разказва за мизите, че поради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, даже и тези от собствените си стада. Вместо месо, те ползват мед, мляко и сирене, живеят като миролюбиви хора и поради това са наречени богобоязливи и капнобати. ”- Strab. VII.3.5.

Страданията могат да променят хората, да изгонят доброто от тях. Страданията могат да  изгонят честността от сърцата и да насядят в душата злоба. Ние обаче сме някакво уникално изключение. Въпреки зверствата на перси, римляни, гърци, османлии и др. въпреки, че дедите ни са избивани, измъчвани, продавани като стока по пазарите на Ориента, ние сме останали хора на светлината. Това е направило впечатление на чужденците посетили земите ни.

Станка Минкова и Трифон Трифонов предават думите на френския пътешественик Сиприен Робер посетил земите ни през XIX век: “Макар от петте народа на полуострова (Балканите) да е най-угнетеният, неволята не е съкрушила българина. Както някога, и днес погледът му е горд, а самия той – висок и хубав. Почтеността му стои над всяко изкушение...”

В същият период от време, Джеймс Бейкър остава смаян от качествата на дедите ни: “Те (българите) притежават силни социални и патриотични качества, достойни за всеобщо възхищение, взаимно си помагат и подтикват изоставащите, търпеливо обучават тези, които имат нужда от подкрепа, не се примиряват, докато не започнат да се движат всички заедно напред. Ние считаме, че българите са народ, способен на велики дела."

О.Лернер споделя следното: “Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им - безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства. Услужливостта на старците стига в този случай до наивност.”  

Необикновените качества на българите са забелязани и от британецът лорд Страндсфорд, който казва: “Когато човек хвърли поглед върху вероятното бъдеще на Балканския полуостров, само у българите се вижда надежна перспектива. Това се определя от тяхното трудолюбие и тяхната пестеливост, тяхното упрямство и тяхната трезвеност.“

Щедър на похвали е и Джон Рийд:  “България е единственото място, в което ако запиташ някого нещо ще получиш откровен отговор.”… “Ключът за Балканите е България, не Румъния....Прекосиш ли Дунава попадаш в съвсем друг свят.”…“Българите се лоялни, честни и изключително дисциплинирани.”

Ноъл Бъкстон предава впечталнението на английски автор със следните думи: “Българинът е истински син на земята, той е неразривно свързан с нея. Българинът е ненадминат в своето упорство и воля, които комбинирани с трезвите му виждания, дават обещание за добро бъдеще на този народ. Сдържан и умерен, на българина е чуждо лекомислието на румънеца, гордеенето на сърбина, и мечтателния иделизъм на руснака. По характер, българинът прилича по-скоро на шотландците от равнините, и в душата му са скрити възхитителни качества...”

Благодарение на Бъкстон разбираме и за удивлението на мис Стобард от поведението на българските войници и офицери по време на Балканската война: “Българите от всички прослойки могат да послужат за пример на почти всички мъже в Европа, що се касае до отношението към жените.”

Пет века народът ни е бил в тъмнина. Пет века наред от нашите среди са отнемани най-силните, най-умните, най-красивите и са заставяни да служат на враговете ни. Пет века земята ни е напоявана с невинна българска кръв, но вместо народът ни да изтлее, да се изчерпи и изчезне, той възкръсва. Издига се от пепелищата, изправя снага и въпреки многобройните пречки на великите сили, гради Родината и я пази с такава ревност, че косите на враговете се изправят от ужас.

Това е чудо, необяснимо чудо защото все пак дори и най-добрите и най-способните идва край. Шумерите са били надарен народ, мнозина са се възхищавали на мъдростта на вавилонците, хетите построяват империя, от която дори Египет се бои, но всички тези хора са изчезнали.

Нашата история започва 2000 години преди шумерската. Да, цели 2000 години преди да се чуе името на Гилгамеш и това на прототипа на Ной Утнапищим, дедите ни са създали писменост. Пак предците ни са тези, които изобретяват колелото, първи се научават да обработват златото и издигат най-ранните градове на Европа.  Тук се появават първите царе, първата военна аристокрация, първите мъдреци и създатели на човеколюбиви доктрини.

След възхода следва падение, това е неизбежно, съдба е, природен закон. Един потъва, друг се издига – примерите са безброй. При нас обаче става нещо странно, уникално, необяснимо. Когато дори небето ни счита за мъртви, ние се надигаме и показваме, че още притежаваме старата си сила. Познавайки себе си българинът винаги е намирал начин да се прероди. Злото ни е вредило, нанасяло е страшни рани, но не ни е осакатявало, оставали сме верни на себе си защото сме потомци на първите благородници. Добрината, смелостта, почтеността са попивали в гените ни хилядолетия наред и точно това ни е помогнало да се опрем на тъмните сили.

Днес небето над нас е тъмно, днес над нас е надвиснал меч, днес хитри и подли хорица се обитват да ни отнемат надеждата за нормален живот, но аз съм уверен, че няма да успеят. Този, който е роден в огън не загива. Този, който е докоснат от Господа не изтлява. Този, който познава силата закодирана в гените му, ще намери начин да я отключи и да покаже на света какво е значението на името българи.

Използвана литератуpа:

П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците, Лик, София, 1999;

Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010,

С.Минкова, Т. Трифонов, Народно-психологически щрихи на Българина, София, 1990,

Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съставителство, предговор, коментар и бележки Маргарита Кожухарова, Превод: Даниела Жукова, Екатерина Бончева, Маргарита Кожухарова, Изд. на Отечествения Фронт, София, 1986;

W.S.Monroe, Bulgaria and her people, The Page Company, Boston, MDCCCCXV;

Valerius Maximus. Factorvm et Dictorvm Memorabilivm, Libri Novem. Karl Friedrich Kempf. Leipsig. Teubner. 1888

УКРИТИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА И ЗНАЧЕНИЕТО ИМ ЗА ИСТОРИЯТА НИ

За войствения тракийски цар Терес са чували мнозина. Известни са също неговия наследник Ситалк и властвалите в по-късни времета Спарадок, Севт, Котис. Дори тези, които не са се задълбочили в изучаването на старата история, знаят за Резос, Телеф, а и за мъдреца Залмоксис, музиканта Орфей. Имената на тези хора се добре познати и макар да са от интерес за нас, съществуват други имена, чието значение за разрешаване на определени загадки от далечното минало, е доста по-голямо.

Става дума за двусъставните тракийски имена. Такива по принцип се срещат при доста народи. За галите са типични Сегомар, Нертомар, Лугорикс, на съседите ни гърците принадлежат Софокъл, Ификрат, Аристофан, а пък старите германи, по-точно франките се ползват Сигиберт, Меровех, Хилдерих.

Разбира се ние не правим изключение. Често срещани при българите са имена като Добро-слав, Светло-зар, Божи-дар, Радо-люб, а в миналото са ползвани Рати-бор, Вито-рад, Вели-гост, Без-мер. За всички тях обаче се смята, че са се появили на Балканите след VI-VII век.

Понеже твърде малко хора са имали достъп до специализирана литература, почти никой, чиято професия не го е налагала, не се е интересувал дали  варианти на особените български двусъставни имена са ползвани на юг от Дунава по време на Античността.

В началото на своите проучвания не знаех за тракийските имена Имарад, Барзимер, Пюрмер(ул), Етизар, Котудар, Делопт, Мукабор, Сургаст, Дисло(в)иас. По-късно, не само разбрах, че над 700 тракийски лични имена присъстват в българската именна система, но се натъкнах и на двусъставните тракийски имена, които са изградени по същия начин както и българските.

Имарад е синът на Евмолп- човекът въвел Елевзинските мистерии в Атина още преди Троянската Война. Частицата рад се превежда като радь-радост, тя участва в доста наши двусъставни имена: Божерад, Домарад, Десирад, Житорад, Милорад, Светорад, Хотирад и др. Имена с частица - рад, притежаваща значение радост, се срещат и в стара Индия, свидетелство за това са Шрирада, Радавалаб, Радхарани, Радика и др.

Етизар и Велизар са други интересни имена. Второто принадлежи на тракиец, който не просто стига до чин генерал в римската армия, но е обявен и за най-способния военоначалник на Късната Античност. Велизар се ползва дори и днес, много са  другите подобни на него: Златозар, Лъчезар, Светозар, Славозар, Слънчезар, Среброзар, Цветизар. Частицата зар притежава значение сияние, зора, зарево.

В древните тракийски имена Барзимер и Пюрмерул срещаме наставката –мер, която отговаря на стблг. мѣръ-велик. Тя присъства в името на княз Безмер, а и в други като Будимер, Витомер, Владимер, Гневомер, Домамер, Ездимер, Станимер. Частицата мер се среща и в староиндийския топоним Меру – свещена планината на тракийския бог Дионис.

Преди доста време, в работа на Ганчо Ценов срещнах твърдението, че древното име Боготар притежава значение Богодар, Божидар и това ме озадачи, най-вече поради това, че не бях срещал двусъставни тракийски имена завършващи на –дар. Когато напреднах с проучванията си, разбрах че тълкуването на проф. Ценов е правилно.

Понеже гърците са говорили език твърде различен от нашия, те са често за заменяли б с п, а и т с д. Теонимът Сбелсурт е документиран и като Сбелсурд, в такъв случай не бива да се учудваме, че частицата – дар е предавана като тар  и реално Котютар, Диитар са  Котюдар, Диидар и т.н.  Подобни се срещат днес: Божидар, Войдар, Живодар, Миродар, Скъпидар.

Когато учените тълкуват името на княз Гостун, те споменават документираното  в надписи от Черноморските степи Гастис, но не уточняват, че то е тракийско. Частицата - гаст се среща в изсеченото върху камък още през VIII век пр. Христа тракийско име Сургаст (регистрационният номер на надписа е Dd-102). Днес имена с частица - гаст са рядкост, но в миналото са ползвани из цяла България – Болегост, Велгост, Воигост, Доброгост, Домагост, Радогост, Скорогост.

Ние имаме доста имена съдържащи частица - люб: Боголюб, Братолюб, Годолюб, Житолюб, Миролюб, Правдолюб, Славолюб, Трудолюб, Яролюб. Имена с такава постройка не са се появили на Балканите след прословутата 681-ва година, такива се срещат и при траките. Доказателство е името Делоптес – възлюбен от богинята (Бендида). Този тип постройка на име е много древен, среща се в далечната Индия, за това свидетелства Radha-vallabh-възлюбен от богинята Рада.

Със сигурност за доста хора ще е изненада да разберат, че траките ползват имена, в които присъства частица -слав, слов. Още през IV век пр. Христа обаче, такова име е гравирано върху един от съдовете на Рогозенското съкровище. Подлагайки на анализ името Δισλοιας, акад. Владимир Георгиев заключава, че то има по-стар вариант Δισλο(β)ιας/Дисловиас. Eлементът -σλο(β) се обяснява със славити, словѫ-славя, прославям. Лариса Бонфанте превежда Дисловиас като Богослав.

Коренът слав/слов присъства и в други тракийски имена. В началото на II век в земите на гетите е документирано името Sclaietis – C.I.L. III C VI. Понеже в старолатинския няма звукова комбинация СЛ/SL, то в чужди думи с такава комбинация бива вмъкнато С или Т, както личи от древното записване на името на река Висла – Viscla, Vistla. В случая интересното е това, че отново, подобни имена се срещат дори в Индия и са споменати в епоса “Махабхарата”. Става дума за Буришравас/Буришлавас, то отговаря точно на нашето име Борислав.

Дълго време съм се опитвал да намеря значението на частицата - бор, която присъства в голям брой тракийски имена. Търсенето ми приключи преди около десет години, когато попаднах на работата на проф. Асен Чилингиров “Готи и Гети”. B нея намерих важна информация, по-точно тълкуването на - бор като идващо от боря се. Мукабор, Кетрибор, Пюробор и др. вече не бяха странни, екзотични имена, защото при нас българите се срещат Болебор, Вишебор, Властибор, Войбор, Всебор, Лютобор, Радобор, Чедобор.

Понеже в историята на поп Йовчо от Трявна, дакийският цар Декебал е причислен към старите владетели на дедите ни, търсех усилено български имена завършващи на -бал. Такива не успях да намеря, но благодарение на работите на езиковеда акад. Владимир Георгиев, разбрах, че -бал може да се изтълкува със стблг. болии-по-голям, т.е. бол(ии) е развитият вариант на -бал.Тази частица присъства в български имена като Болян, Болебор, Болегост, Болислав. Интересен паралел представляват и староиндийските Прабала, Бурибала, Атибала.

От надпис намерен в Дакия знаем за Скорило – бащата на цар Декебал. Скорило не е нищо друго освен предаването на българското име Скорилъ, което пък се обяснява със стблг. прилагателно скоръ-бърз, пъргав.

Отново на даките придадлежи името на цар Буребиста. Той представлява интерес за нас защото разказаната от Страбон история за изкореняването на лозите с цел да се премахне пиянството намира отражение в легендата за княз Крум, който, за да сложи край на злоупотребата с вино, наредил да бъдат изкоренени лозовите растения.

Частицата бур в името на Буребиста несъмнено може да се изтълкува с буря, бурен. За -биста повечето учени предлагат гр. πιστης-верен. Истината обаче е друга, -бист отговаря по-скоро на быстъ, бытъ-съм, бъда, т.е Буребиста е пожелателно име – да бъде бурен, да бъде неудържим. Елементът -биста притежава варианти будъ, буд, бънд, те се срещат в нашите имена Прибуд, Прибънд, Бъдич, Будимер, Будевид и др.

Буребиста е оправдал името си, защото точно по време на неговото властване, северните траки придобиват голяма мощ, толкова голяма, че стават заплаха за Рим и Гай Юлий Цезар е осъзнал това. Само преждевременната му смърт отлага римо-дакийските войни с около век и половина.

Времето е променило много, но не е изтрило всички следи от древните ни корени. Сериозни промени засягат и езиците на другите народи. Френското име Ролан е звучало доста различно в древността – Хротланд (славещ земята си, славещ страната си), фламандското Лодевайк е развития вариант на Хлодовех, италианското Чезаре се е произнасяло като Кайзар преди две хиляди години.

Нищо не може да остане същото, но за един добре подготвен лингвист, разгадаването на смисъла на древните имена не би трябвало да е проблем. Защо обаче, въпреки, че тракийските двусъставни имена Имарад, Делопт, Мукабор, Сургаст и др. са добре известни на всеки специалист, никой не е видял идентичния начин на постройка с българските имена?

И не само това, в миналото определени лингвисти нападаха настървено всеки свой колега, който прояваваше смелост да сравни определено име регистрирано по време на Античността с българско име. Когато Кирил Влахов сравни Vellicus с Велико, той едва не бе разкъсан от другите специалисти. Нямало начин Vellicus да е латинското предаване на  Велико!

          надгробен паметник от времето на Античността, документирано е името Войкиус/Voicius

Че това не е единственото наше име споменато в римски документи, такова е и Voicius. То няма обяснение на латински защото е нашето Войко, което е изключително древно защото елементът вои се среща в древнобалкански племенни названия -Περραιβοί, Συκαιβόαι, среща се и по фригийските надписи от VIII век пр. Христа като Вoiνες/Войнес.

Кой да каже обаче за тези неща, кой да обясни значението им за нашата история? Дали от липса на желание, дали поради свръхзаетост, или пък притиснати от страх, но имащите достъп до важната информация мълчат. По-лошото е това, че дори древните паметници, в които се срещат важни имена изчезват.

До неотдавна арата, на която бе изсечено името Voicius украсяваше подлеза срещу хотел “Тримонциум” в гр. Пловдив. Къде се загуби тежащият тонове каменен блок все още не съм успял да разбера и, ако не бях направил преди години снимка, едва ли щях да убедя някого, че такъв обект е съществувал.

Не мога да си обясня причината за неприязънта на определени учени към хората, наричани траки от римляни и гърци. Не мога да си обясня фанатизма, с който се отрича възможността ние българите да сме потомци на най-древния цивилизован народ. Преди да се отрече нещо, то трябва да се проучи, но всички данни показват, че нито хората наричани траки са изчезвали, нито може да се говори за установяване на нови етноси на Балканите след прословутата 681-ва година.

Нека видим с какво разполагаме:

1.В продължение на 1100 години българите са отъждествявани с мизите- най-големия тракийски народ. Монахът Фулко е убеден, че траки е по-старото име на българите, а бретонецът Вилхелм твърди, че Балдуин Фландърски е погубен от предводителя на траките (цар Калоян).

2.Укрепленията, а и типовете обикновени жилища след 681-ва година, не са нещо ново, а представляват продължение на една дълга традиция, развила се на Балканите.

3.Стопанските методи като съхраняването на зърно в ями, отглеждането на просо, а и значителен брой български земеделски уреди –рала, брани, дикани, се явяват също типични за траките.

4.Издигането на могила над гроба на благородник, доброволното жертване на съпругата, жертване на кон и куче в гроба на боец, са типичните белези за тракийските погребални обреди, а тази традиция не прекъсва след 681-ва година.

5.Старобългарската чернолъскава керамика не е нещо ново в земите на юг от Дунава, такава керамика има на Балканите хилядолетия преди времето на Аспарух.

6.Свещеният за дедите ни знак IYI не е донесен от Азия, това се знае прекрасно от нашите археолози благодарение на доклада на Стамен Михайлов, в който съвсем ясно е посочено, че особения символ се среща най-рано на Балканите, хилядолетия преди времето на Аспарух.

7. Кукерските и русалийски игри, обредите по време на Атанасовден, особената почит към Трифон Зарезан, Гергьовден, Еньовден, а и Св.Марина, Св. Модест биват тълкувани от етнолозите като остатъци от култовете към Дионис, Залмоксис, Хероса, Сабазий, Деметра, Бендида, тракийския Хермес. В българския култ към предците, змията-стопанин, къпането с роса, почитането на извори и т.н., учени като Евгений Теодоров откриха древна тракийска традиция. Дори почитта към богинята Земела/Семела не е секнала у нас изобщо. Цени сведения по този въпрос е представил Борис Илиев в работата си “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“.

8.В средновековните миниатюри, старите българи са изобразени като европеиди с преобладаващо кестенява, рижо-кестенява коса. Във византийските хроники старите българи са описани като едри и красиви хора. Няма никакви индикации, които да позволят дори предположение за азиатски произход на хората предвождани от Аспарух, Тервел, Крум. Това, че българите са смесица от европейски раси и нямат нищо общо с народите на Азия бе доказано и от две мащабни антропологични проучвания. Резултатите от тези проучвания показаха и друго – повечето от нас принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. този, който е характерен за най-старото население на Балканите. Това прочее бе потвърдено и от няколко генетични проучвания...които за жалост биват тълкувани от специалистите както дявола чете евангелието.

Явно не е важно къде и каква информация излиза, а кой и как я тълкува. Докога обаче, докога българската “наука” ще ползва такива методи? За да се определи етническата принадлежност на даден народ, са нужни няколко неща.

На първо място е антропологичния тип, в това отношение, подобно на повечето от своите съседи, ние сме представители на средиземноморската раса, т.е. потомци на древно балканско население.

На второ място е езика ни и въпреки отричането на повечето лингвисти, няма как да се скрие, че тракийските топоними от късната Античност се тълкуват съвсем ясно на български. Става дума за споменатите от Прокопий Цезарийски селища Вода, Листе, Стене, Дебре, Баба, Бога, Бела, Илирин, Базина, Берзана, Струя, Кабец, Кал и още много други.

На трето място е фолклора, а както бе споменато по-горе, въпреки, че сме православни християни, ние все още оказваме почит на древни тракийски божество и то доста на брой. Това е установено не от любители, а от професионалисти-етнолози.

На четвърто място е материалната култура- земеделски сечива, пастирски атрибути, народна носия. Николай Колев, Георги Михайлов, Георги Китов, Даниела Агре и др. учени установиха, че тракийската женска носия прилича много на българската женска носия, че ямурлука и цървулите са били типични за тракийското селско население, че няколко типа рала, брани, дикани са с тракийски корени. Други изследователи вярват, че направата на кисело мляко, булгур и т.н. също трябва да се отнесе към древната тракийска традиция.

На пето място са историческите извори. По принцип те са само индикация защото старите летописци не винаги са били честни и обективни. Съвпадат ли обаче сведенията от хрониките със сведенията от областта на антропология, етнология, лингвистика, това означава, че се касае за правдиви данни. Имайки предвид горе- спомената информация, то излиза, че отъждествяването на българи с траки в продължение на 1100 години не е някаква мистерия, а истина, която за жалост не отърва на определени влиятелни хора и служещите на тези хора, са се постарали да съчинят измислици, за да укрият неудобното.

Ние не сме длъжни да приемаме измислици. Не сме длъжни да задължаваме децата си да учат измислици. Дадена ни е свобода на мисленето, свобода на избор и свобода на словото. Нека ги използваме докато е възможно и да разпространяваме истината за произхода и историята си. Нека предизвикаме тези, които защитават догмите на открита дискусия. Нека децата ни растнат като горди хора, които вместо да се кланят на чужденци, са изпълнили сърцата си с любов към род и Родина.

БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ОДРИСИТЕ – СТАРИТЕ ГОСПОДАРИ НА БАЛКАНИТЕ

“Няма по-голям народ от тракийския, ако не смятаме индийците. В случай, че бяха обединени, или се управляваха от един цар вярвам, че траките биха били непобедими и най-силните от всички останали хора. Смятам обаче, че това единство е невъзможно и никога няма да се получи, поради това те ще останат слаби...” - Her.IV- 3.

Тези думи са написани от бащата на историята в средата на пети век преди Христа. Старият автор е вярвал на всяка своя дума и едва ли е предполагал, че съвсем скоро, “чудото наречено обединение” което той е считал за невъзможно при траките, става действителност. Цар Терес  - енергичният и смел владетел на одрисите успява да обедини не само своите поданици, но също така многобройните гети, кровизи, агриани, пеони, лееи.

Създадена е Одриската Империя, която според Тукидид няма равна на себе си по богатство и мощ в цяла Европа. Държавата на одриса Терес се простирала от Абдера (град   на брега на Бяло Море)  до делтата на река Дунав. По времето на цар   Сефт данъците, които постъпват хазната са 400 таланта злато и сребро, а поне още толкова са били получавани под формата на скъпи стоки. Като цяло приходите от данъци са били 800 таланта, един атически талант е 26 килограма, т.е.  сумата се равнява на 20 800 килограма злато и сребро.

http://kiaratravel.com/eng/wp-content/uploads/2011/05/11-667x328.jpg

http://trakia-tours.com/gallery/img-5-12-08-2011-12-13-17.jpg

http://s.ngm.com/2006/12/gold-rush/img/thracian-king-masks-615.jpg

Всяка богата държава е прицел на чужди хора и трябва да може да се защити. Древните ни деди са знаели това прекрасно и са създали внушителна армия. Войската, която е била подчинена на одриските царе можела да достигне до 150 000 души. Внушителната й численост карала всички съседи на предците ни да треперят от страх. – Thuc.-II-96-97

http://mirageswar.com/uploads/posts/1224849746_360maa1.jpg

Безспорно одрисите са били едно от най-важните тракийски племена. Не отдавна учените разбраха и, че одрисите са първите траки, чието име е документирано. Става дума за споменаване в Линеар Б надписи (XV-ти- XIV-ти век пр. Христа) от Кносос и Тива (К.Порожанов, “Общество и Държавност у Траките”, 1998, с.19-20). Изображения на тези надписи са дадени в книгата на Б. Хрозни  “Ancient  History  of Western  Asia,  India and Crete”. 

Фиг. 1 - Линеарен Б надписи (от Крит и Тива), в които името Одрис е споменато. Четенето е лесно, предлагам таблиците на Younger за сравнение 

   

http://people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html

Най-известните владетели от средите на одрисите са безспорно Терес I, Ситалк и Котис I. Терес е известен като енергичен и амбициран мъж с войнствен характер. Синът му Ситалк също притежава качества на военен стратег, но е по-сдържан, по умерен. Това проличава прекрасно от умението му да предотврати кръвопролитна война със скитите на цар Октамасад – Her.IV.80. Котис защитава ревностно интересите на своя народ и това става причина да бъде убит от двама ученика на Платон, които след бягството си в Атина стават там почетни граждани.

С течение н авремето одрисите губят старата си мощ. Царството им бива разделено на няколко части. Когато римляните стъпват на Балканите, одриската аристокрация е само бледо копие на старите владетели. За последно тези забележителни хора  са споменати през IV-ти век  от Амиан Марцелин – Amm. XXVII-4.9.

След този период разбира се одрисите не са изчезвали, не са се изпарявали мистериозно, а само името им е загубено защото са били асимилирани от друго тракийско племе. Този процес се обяснява много добре от Дион Касий, който казва, че по негово време (II-ри- III-ти век) много от тракийските племена вече не носели старите си имена, а били наричани различно Dio-51-27.

Понеже провинция Мизия обхващала голяма област, то племената наричани в древността одриси, гети и т.н. вече носели названието мизи (които по-късно биват наречени  българи).

Името на одрисите е важно за нашата история защото е лесно обяснимо на български език и е едно от многото доказателства за нашият местен произход. Владимир Георгиев търси обяснение на етнонима Оδρυσσαι с гръцката дума Υδρυσσα   като предлага тълкуване – водни (Траките и техния език, София, 1977, с.88). В това няма никаква логика, одрисите не живеят предимно край езера, или морското крайбрежие, а населяват най-вече планински райони. Освен това както се вижда от най-древния вариант на името, Оδρυσσαι започва с О, а не с Υ.

Смятам, че одриси е свързано със старобългарската дума одрина – ограждение, а също и с одър (с древно значение колове, дъски). Одриси означава – тези, които живеят в ограждения, градове. С подобна семантика е името на мосюнойките, то идва от мосюна – кула. Името на астите пък идва от трако-пеласгийската дума асту- град, укрепено селище.

Дори и името на основателят на Одриското Царство – Терес се тълкува лесно на български. Терес означава страшният, този, който тресе, разтърсва, със същия смисъл е и нашето име Страхил. Тук ще бъде добавена една интересна подробност.

В спадащият някога в нашите владения град Дурач е намерен един особен надпис.

Той е каталогизиран като Epidamnos-414, а текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов, Терес син на Тервел. Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел. Кой обаче да поднесе на българския читател тази информация?

Щом племенното название на одрисите, а и техните лични имена притежават смисъл на български, то е повече от неуместно да се твърди, че ние сме нашественици в днешните си земи. Не е ли абсурдно името на великия наш владетел Тервел да се оказва тракийско, а на нас да се внушава, че дедите ни идват от Азия? 

Време е да се сложи край на безсрамните лъжи мачкали дълги години нашето самочувствие, време е гордостта отново да изпълва сърцето на българина! Нека враговете ни да казват, че сме неспособни и, че не сме в състояние да станем единен, силен и благоденстващ народ. Дори и само напук на злословниците българинът може да покаже как се правят чудеса. Това, което е било в миналото може да се повтори и в бъдещето!

КАКВО Е ТОВА НАЦИОНАЛИЗЪМ И ИМА ЛИ ПОЛЗА ОТ НЕГО?

Израснах с книги, в които бе описано геройството на много борци за свобода. От най-ранна възраст попивах българския дух, възхищавах се от примера на истинските българи. Подвизите на героите, тяхната удивителна храброст и любов към народа, ми показваха какъв трябва да е всеки, който е закърмен в нашата земя. Разбрах, че дедите ни никога не са спирали да се борят за свобода. Разбрах, че нашите предци са се вдигали срещу потисниците дори само със земеделски уреди в ръцете.

Приказката за покорната рая се оказа една хитро прокарана и упорито поддържана измама, целяща да смачка самочувствието ни и да ни сложи невидими вериги.

С измамите се отравя съзнанието на хората. Не случайно е казано, че перото е по-силно от меча. Когато сме объркани и обезверени ние сме лесна плячка за безсъвестните хитреци – паразитите на обществото. 

Гордият, силният, изпълненият с увереност човек няма да се остави да бъде грабен и унижаван. Добрият няма да отвърне на обидите на лошите хора, но ще защитава своето със зъби и нокти. Така е редно защото, ако не пазиш своето, то не го и заслужаваш.

Хубавите неща никога не стават лесно. Благоденствието никога не идва в една държава спонтанно, като по чудо, а със сигурност не се донася от чужденци. Богатството и сигурността са плод на дългогодишен труд и неспирна борба за защита на собствените интереси. 

Така както истинският мъж брани съпругата, децата и остарелите си родители, така истинският родолюбец защитава държавата си. Тя е нашето семейство, нашия дом, чието просъществуване може да се осигури само от волеви и силни хора.

От доста време медиите у нас, а и в други държави правят опити да ни убедят, че национализма е нещо лошо, нещо порочно и дори опасно. Внушава се, че трябва да сме широко скроени, да бъдем граждани на света. Това обаче е една илюзия, хитър опит да ни накарат да свалим гарда. Гражданин на света е този, който може да си позволи за купи света. Ние не спадаме към тази група хора.

Нека не се залъгваме, няма силна държава, която да не държи на своето. Няма силна страна, която да се е отказала от своята култура и традиции в полза на химера като граждани на света. В началото на ХХ век Индия и Китай бяха многолюдни, но и слаби държави. През 40-те години на ХХ век шепа англичани и японци бяха в състояние да правят каквото си поискат. Именно пробуждането на национализма спомогна за прогонването на чужденците, национализмът разчупи оковите на Индия и Китай превръщайки ги в новите господари на Азия.

Започнах делото си с ясната мисъл, че за нас има бъдеще само, ако си възвърнем самочувствието. За разлика от други народи, ние нямаме нужда от измислици и фалшификации на историята. Нужно е само истината за нашето минало и произход да бъде имъкната от мръсната тиня на лъжите трупани дълго време. 

Когато българинът разбере каква кръв тече във вените му и какви качества са закодирани в гените му, оковите на съзнанието ще паднат. Невъзможното ще стане възможно и най-после животът ще има смисъл.

Нима не е окрилящо да знаеш, че си потомък на велики хора, на първите благородници и създатели на култура, на борци против потисничество и несправедливост, на хора, чиято най-голяма дарба е способността им да се издигат от пепелищата! 

Гордостта, която бях изградил опознавайки миналото на народа ни ми помагаше. Тя ме изправяше всеки път на крака когато на плещите ми тежаха грижи и болежки. Тя ми даваше стимул да продължавам да се боря въпреки сериозността на ситуацията, в която бях.

Не малко пъти съм изпадал в ужасни ситуации. Не малко пъти ми се е струвало, че идва края ми. Винаги обаче си казвах – българин не се предава! В тежките моменти си спомнях, че и дедите ни са подлагани на изпитания, че и над тях небето е било черно, а земята, на която са стъпвали е било прогизнала от кръв. Щом те са били в такъв ад и не са се предали, то и аз не бива да се предавам.

Да си потомък на благородници е рядка привилегия, но и задължение. Щом носим кръвта на първите благородници ние сме длъжни да се държим като такива. Нямаме право да се отчайваме, нямаме право да униваме, нямаме право да оставаме пороците да ни победят. Благородникът се бори безотказно, но също така е в състояние и да прости. Благородникът е смел, но не отговаря на злото със зло, а вместо това се обединява със своите братя и сестри.

Националната гордост бе като лекарство за мен, а това, което е лекарство за индивида, ще е лекарство и за обществото. В това съм напълно уверен защото е вече доказано от други народи, чиято любов към собствен език, история и традиции им е дала вдъхновение да изградят ново общество. Вдъхновеният човек не може да се спре, за него изпитанията не са нещо страшно, а само поредното предизвикателство, което ще го направи по-силен.

Чуждопоклонничеството убива индивида, убива и обществото. Не е случайно това, че бяхме залъгвани в миналото, че не сме способни да се управляваме сами, че културата на предците ни е била по-ниска от тази на други хора. Тези лукави внушения спомогнаха да се раздели народа ни. Стигна се дори до такива крайности, че някои сънародници започнаха да се срамуват от произхода си, а и да презират своите братя и сестри.  

Лошото е, че процесът на разпространение на заблуди объркващи обществото ни продължава. Недобросъвестни хора правят опити да внушат, че ако българите си върнат националната гордост, те ще се превърнат в надменни хора и ще се стигне до крайности както в Германия през 30-те и 40-те години на ХХ век. Анонимни хитреци коментиращи по форуми, блогове и стени във Фейсбук намилат, че национализма води до пораждане на омраза.

Това разбира се не отговаря на истината. Този, който обича народа си и се гордее с произхода и културата си, не мрази другите хора. Омразата идва, когато човек е ограбен, унижен и притиснат в ъгъла, когато му е отнето достойнството и възможността да изхрани семейството си по честен начин. Омразата идва, когато ни е отнето всичко човешко и в празната обвивка, в която сме се превърнали идва тъмнината.

Защо да мразиш, ако никой не те обира най-нагло? Защо да мразиш, ако твоите традиции са уважавани? Защо да мразиш, ако никой не ти пречи да водиш нормален живот? Нелепо е ние българите да бъдем сравнявани с други хора и други ситуации. Нелепо е да бъдем изкарвани расисти защото обичаме своето и не искаме да приемем натрапени от чужденци нови “морални ценности”. Нелепо е национализма да се обрисува като най-голямото зло, а същевременно деянията на банкерите съсипващи цели държави да бъдат определяни като нещо нормално.

Всъщност истинското, българското название на национализма е РОДОЛЮБИЕ. Никой не може да каже с презрение – Този е голям родолюбец. Никой не може да те обвини за това, че си родолюбец. Няма нищо срамно в това да обичаш род и Родина, да уважаваш старите традиции и да пазиш своето.

Докато на думата национализъм е залепен негативен заряд, то е невъзможно да се опорочи думата Родолюбие. Това е причината медиите, а и чуждопоклонниците пишещи в интернет да използват само термина национализъм когато става дума за опитите ни да възстановим историята си и да искаме да живеем нормално, без да ни грабят, тормозят и унижават.

Спасението на България е във възраждането на Родолюбието. За това обаче е нужен обединяващ идеал. Поне за мен това са нашите предци, които отдавна са ни дали пример как живеят истинските хора. 

Спартак ни научи как се чупят окови и как дори и най-могъщият враг може да се накара да трепери. Залмоксис и Орфей ни дадоха мъдроста, знанието за това, че страхът е излишен, че човек трябва да се стреми винаги към свобода на духа, защото само тогава живота има смисъл. Благородният и смел цар Ситалк показа как се прощава, как се превъзмогва гордостта в името на народното благо.

http://stocklandmartelblog.files.wordpress.com/2010/01/spartacus1.jpg

https://newtopiamagazine.files.wordpress.com/2012/09/01_00_ovid_wbcvr_romx.jpg

Тези уроци се прекрасни и който и да ги следва ще се превърне в буден и силен човек. Когато човек не знае от къде идва, не знае и какво да защитава.

Днес ние разполагаме не само с доказатествата дошли от неудобните исторически извори, в които сме наречени местен народ. Днес имаме доказателствата на антропологията и генетиката за това, че сме потомци на хората създали първата цивилизация, на хората, които бяха духовни водачи на мнозина, на вечните носители на светлината. Колкото и да се опитват враговете на истината да оспорват, манипулират и отричат фактите, истината си пробива упорито път.

Чудо скоро няма да стане. Няма да се превърнем бързо в богати и благоденстващи хора, но и на това ще дойде време. На този момент е важно да спрем отравянето на съзнанието на младите хора. Нужно е да ги възпитаме в гордост и любов към род и Родина. Дори да отидат да учат в чужбина, младежите ни няма да са загубени за нас. 

Те или ще се завърнат отново в България, или ще работят за нея с цялата си душа и сърце. От посланици по света имаме нужда защото силите на злото са се постарали да омърсят името ни. С примера си, с поведението си на горди, благородни хора ние ще измием калта на лъжите и името Българин ще стане отново символ на хора на светлината.