От названията на древните божества получаваме много ценна
информация. Възможно е лесно да се разбере дали един народ е местен или е дошъл
от друго място.Съдейки по това, че Зевс,
Атина, Артемида, Аполон и др. нямат обяснение на гръцки език става ясно,
че гърците са чужденци на Балканите. В случай, че названията на най-древните
богове имаха гръцка етимология, то това би било индикаци, че южните ни съседи
са местен народ, но истината е, че те са пришълци не само на Балканите, но и в
Европа. Впрочем за това, че гърците са заели чужда земя свидетелстват Херодот
(История, II- 56, VI- 53), Плиний (Естествена История, VII. LVI.195-198), а и Страбон (ГеографияVII. 7.1). Старите автори дори посочват
Африка като родина на днешните ни южни съседи (Плиний,VII. LVI.195-198, Херодот, История, VI- 53, Страбон, География VII, 7.1).
Дори генетични изследвания показват, че Страбон, Херодот
и Плиний са знаели какво пишат, а именно, че истинските
гърци са от африкански произход. Преди време група учени от различни
държави направи проучване, чийто резултат е повече от красноречив: “Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred
was ancient but uncertain and might be related to the displacement of
Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt”.
Най-близките роднини на гърците са живеещите в Африка
етиопци. Данните от генетичното проучване
съвпадат напълно с твърденията на старите автори. Освен това характера, облеклото, а
и външния вид на старите гърци ги причислява по-скоро към жителите на Ориента,
а не към европейските народи.От това става пределно ясно, че голяма част от старата
история е погрешно интепретирана и трябва да се преразгледа.
Да погледнем към нашето минало. Недобросъвестни личности
направиха нечовешки усилия да ни изкарат тюрки, угро-фини, татари и т.н. Да
обаче, две антропологически изследвания от 1938 и 1959 показаха убедително, че
ние сме европейци по произход (М.Попов, Българския
народ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938,
М.Попов, със сътруд. д-р Г.Марков, ред. А.Хаджийолов, Антропология на
Българския народ, БАН, София, 1959).
В проучването от 1959 г. бе споменат и един важен факт, а
именно, че повечето българи са
от понтийския антропологичен тип, т.е. местно население. Тези данни по
различни причини останаха скрити за широката публика в България и по света.
Слава Богу, през 2011 г. излезе резултат от мащабно генетическо проучване,
според което ние българите сме носители на тракийски гени: “Съвременните българи са близки до средиземноморския генотип, като
най-много се доближаваме до жителите на Северна Италия. “Това е свързано с общите ни тракийски корени“, обяснява си го Гълъбов...”
“Българите са силно славянска
популация, но те са особен вид славянски генотип с наличие на силни тракийски елементи. Това става ясно от представеното в
София изследване в рамките на проект „Характеризиране на антропо-генетичната
идентичност на българския народ“. Според авторите на изследването траките не са
изчезнали по тези земи, както се твърди в учебниците... “
Генетиците имат право, траките не са изчезнали по тези
земи, ние сме техните потомци. В случай, че не бе така, то не би било и
възможно с помощта на езика ни да се даде етимология на имената на най-древните
тракийски божества.
Според талантливия български езиковед Вл.Георгиев траките
са най-старите поселници на Югоизточна Европа. Обитавали са територията ни поне
от Каменната епоха. В този период се появява идолна пластика – статуетки от
глина и мрамор... в които са предадени схематично човешки фигури и то предимно
на жени. Според Георгиев това са символите на религиозните представи на човека
като отражение на матриархата – това е богинята на плодородието, земята майка,
от която води началото си “гръцката” богиня Деметра...(Траките и техния език,
стр. 262).
http://www.monitor.bg/img/?id=90012&sz=0&cut=yes
В зората на цивилизацията хората са виждали в жената
извора на живота. Поради тази причина се е отдавала изключително голяма почит
на богинята-майка. Тя е едно от най-древните божества на дедите ни. Култа към
нея трае хилядолетия...а и честно казано все още не се е загубил днес. Почитта
към Богородица е само едно отражение на древната почит към създателката на
живота.
http://www.bulgarica.com/wp-content/uploads/2009/08/CybeleHellenistic.jpg
Дедите ни са наричали богинята-майка с различни имена.
Най-разпространените са Ма, Мамузена, Купсела (Кубела, Кибела), Да (в надписа от Дуванлий). Те без изключение са обясними на български. Това
показва, че нашия народ
населява земята си поне от 8000-9000 години.
http://img0.liveinternet.ru/images/attach/c/6/93/505/93505322_4711681_Attis_i_Kibela__Mramor__Seredina_3_v__do_n__e__Arheologicheskii_myzei__Veneciya_2_.jpg
На пръв поглед названията изглеждат странни. Така е
защото те са възникнали в дълбока древност. От тогава в езика ни са настъпили
значителни промени. Доста диалекти са изтласкани на заден план – деяние довело
до загуба на ценни данни.
Да разгледаме обаче имената на богинята-майка,
произнасяни от дедите ни още преди хиляди години. Ма означава просто майка (без умалителната частица ка). В наши диалекти МА се е запазило като обръщение към
майка.
Мамузена бива тълкувано от Вл.Георгиев
като mater montana (планинската майка т.е.
голямата, великата). По принцип епитети като великата,
голямата (като планина) са
логични за богинята-майка. Въпроса обаче е дали муз(ена) е тракийска дума за
планина. Като такава може да се представи купсела,
което е и едно от имената на богинята-майка. Името на Купсела е свързана с купче, купа, хълмче (възвишение, нещо изпъкващо, голямо)
според Дуриданов (Езикът на траките, стр. 40).
Музена ( в Ма-музена) е по-скоро едно алтернативно предаване
на мизийска, т.е. майка на
мизите (mysoi). Този тракийски народ е най-големия и най-широко разпространения – от
Черноморските степи до Мала Азия. Според Д. Хоматиан, М.Аталиат и др. мизи е старото име на българите...
Последното споменато тук име на богинята-майка е Да. То се среща не само в
тракийски надпис върху пръстен, но и като елемент на хидроним. Плиний Стари
твърди, че местните хора наричали Азовско море – Темарунда, което в
превод значел matrem maris-майка на морето. В древността
се е смятало, че Азовско море (Меотис) е майка на Черно море, т.е. че го
захранва с водите си. Тем(м)арунда наистина означава майка на Черно море. Тем отговаря на стблг. тьма-тъмнина, мар(ун) отговаря на думата море, а да е дума за майка, която е обяснима с блг. дойка, доилица, дода. Тук трябва да се уточни,
че стблг. доити-доя има и значение кърмя, давам на дете да суче.
Майката е и дойка, кърмилница, хранителка...
В случая с Темарунда е интересно това, че този древен
хидроним съдържащ името на тракийската богиня-майка се намира в земите на Стара
Велика България... Нейната територия съвпада до голяма степен с тази на
тракийското Боспорско Царство. Това разбира се не е случайно. В далечното
минало дедите ни са обитавали не само земите на юг от Дунава, но също
Черноморските степи. Материалната култура на Триполие (Украйна) показва
смайващи прилики с тази от България, Северна Гърция, а и западната част на Мала
Азия. Тази територия съвпада с областите обитавани от нашите деди в далечното
минало...
Eто, имената на най-древното
божество от нашите земи- Великата майка са обясними на български език. В такъв
случай е безумие да се говори, че ние сме пришълци на Балканите. Тези, които
твърдят подобно нещо накърняват истината и се гаврят с историята. Две
антропологични и две генетични изследвания доказаха, че ние не сме азиатци, а
европейски народ носещ тракийска кръв.
Виждаме какви нечовешки усилия са хвърлени, за да се
скрие истината за нашия произход. От Античността до ново време името на дедите
ни бива мърсено и то от хора, които ни дължат своята култура и религия.
Предците ни разпръснаха из Европа знанията за организираното земеделие и
скотовъдство. По-късно научиха народите как да опитомят коня и да обработват
желязото...И подобно на Прометей траките бяха наказани за добротата и
милосърдието си.
Благородника обаче си остава благородник, дори и да е
охулен. Силния си остава силен, дори и тогава когато с отровни думи му се
внушава, че е слаб и нищо не зависи от него. Гените на умния се предават от
поколение на поколение и само чакат удобен момент, за да се проявят. Най-голямото богатство на България
е народа й!
Публикации
