ПОЛЕЗНИ И ВРЕДНИ ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Често казвам, че историята не е само съвкупност от дати и събития, но и средство за възпитание. Важно е да се знае какво и кога се е случило. Важно е да се разбере каква е първопричината за дадена война, вътрешен конфликт или друго бедствие. Важно е да се намерят истинските причинители на зловредните явления. Най-важен обаче остава урокът, който нашите предци са дали. Тяхното поведение, постъпки, преданост към род и Родина се явяват есенцията на нашата история. Другото е несъмнено важна, но все пак второстепенна подробност.

 

Трябва да познаваме предците си добре, за да знаем какво трябва да се прави в трудни времена. Както детето се учи от примера на своите майка и баща, така и цял народ следва примера на героите от предходните времена. Ето защо е нужно да знаем истината за това – кои са нашите предци.

 

По принцип винаги са съществували две теории за произхода на българите. Според едната ние сме потомци на древен местен народ, който влиза в историята с колективното име траки. Според другата ние сме буламач, смесица от три напълно различни групи хора: романизираните или елинизирани траки, отказалите се от родната си реч българи и дошлите от севера славяни.

 

Нека разгледаме какво ни дават различните теории. Според виждането за местните корени на народа ни, нашият език е не просто древен, но и един от най-древните. Старите българи са потомци на огромния народ на мизите и не само не са губили езика си, но и са го наложили на милиони хора.

 

Траките се явяват не само създатели на славянската езикова група, но и са отговорни до голяма степен за появата на индоевропейските езици. Това се дължи на факта, че по време на Неолита, Халколита, Бронзовата и Желязна епоха дедите ни са единствената доминантна група в Европа. В продължение на 5000 години дедите ни са първенци във всичко. Те въвеждат организираното земеделие и скотовъдство при другите народи на Европа. Предците ни са откриватели на колелото, а и създатели на каруцата, в която впрягат опитомените едри рогати животни.

 

Пак нашите предшественици са първите европейци успели да опитомят коня. Откритията край Урдовиза, Китен, потвърждават, че още през 4-то хилядолетие пр. Хр. дедите са вече конен народ. А познаването на каруцата и развитието ѝ в бойна колесница е поредният импулс, довел до продължителна доминация на предците ни над други хора.

 

На наша територия е и първото обработено злато, и то в три различни региона: Варна, Хотница, Юнаците, Пазарджишко. Един от най-старите и най-богати медни рудници е този от Ай Бунар, Стара Загора. Реално думата мед е основата за гръцката металон [μέταλλον] – метал, защото и медта е първия масово обработван метал от нашите предци.

 

Благодарение на знанията от областите на земеделие, скотовъдство, рударство и ковачество, дедите ни натрупват огромни богатства, за които останалите народи могат само да мечтаят. Богатството налага защита и поради това у нас се появяват първите укрепени селища на континента ни. Най-добре познатото е това край Провадия, чиито стени са около 4000 години по-стари от тези на Рим.

Според д-р Васил Бакърджиев, траките дават основните знания по медицина на гърците, а разбира се на римляни, германи, че дори и индийците. Неслучайно божествата на лечението Асклепий и Телесфор са считани за тракийски по произход. Неслучайно за богът-лечител Аполон се носят легенди, че е дошъл в Гърция от север.

 

Траките и техните роднини пеласгите създават минойската и микенска култура на о-в Крит. Това обяснява защо и трите писмености на Крит имат прототип в земите ни. Трябва да се отбележи, че още през 1905 г. е установена смайващата прилика между старобългарските руни и крито-микенската писменост. Това прави проучвалият Плиска Фьодор Успенски, а през 1970 г. Георги Сотиров убедително доказва, че крито-микенската писменост е свързана с нашата глаголица.

 

Сравнение на старобългарски руни и крито-микенска писменост

За крито-микенската писменост учени като Джейн Елън Харисън смятат, че това е същата писменост, която е ползвана и от Орфей. От друга страна Артър Еванс свързва древната финикийска писменост с още по-древната на о-в Крит. По-късно Герхард Херд стига до извода, че финикийците са смесица от Морски народи и ханаанци. Към Морските народи спадат доминиралите Крит пеласги и тракийските им роднини тевкри, дардани, травси, серди, а и мизите, наречени още българи.

 

Сравнение на глаголица с крито-микенска писменост, по Сотиров

Трако-пеласгийските корени на първата азбука обяснява защо Алкидамант и Тацит определят Орфей и Лин са създатели на писменост. Това обяснява и твърдението на Плиний, че буквите са занесени в Лаций (където е Рим) от пеласгите. Сведението се припокрива с цитиращият по-стари автори Плутарх, който твърди, че Рим е основан от пеласгите.

 

За връзката на втория по големина град след Рим, а именно Сатрианум с траките сатри са писали проф. Д. Гергова и др. А за установяване на траки в северните части на Апенините е писал Страбон, уповавайки се на древни исторически извори. Самият факт, че известните с високата си култура етруски почитат тракийската богиня Земела показва каква е била ролята на предците ни на Апенинския п-в.

 

В старите извори срещаме информация за походите на траките в Азия. За тях, а и за ролята на траките като цивилизатори и владетели над азиатските народи, разказват Луций Ариан, Нон, Сенека, Аполодор, Плиний, Страбон, Йордан и др.

 

За това, че галските друиди получават знанията си от обожественият от гетите Залмоксис пише Хиполит. Не бива да забравяме и това, че тракиецът Евмолп е този който въвежда Еливзинските мистерии в Атина. Важен е и фактът, че като основател на Атина е считан Тезей, а той е потомък на фригиеца Пелопс.

 

Виждате, че споменатите 5000 години безпрецедентна слава на дедите ни не са преувеличение. Реално споменатото тук е само върха на айсберга, но и то показва величието на хората влезли в историята под името траки.

 

За жалост нищо не трае вечно, дори и Вечният град на Октавиан Август. Само 5 века след основаването на Римската Империя Одоакър слага край на традицията. Къде са 5 века, къде са 5000 години! Ние не можем да се оплакваме от историята си. Дори и в периодите на чуждо владичество дедите са пример достоен за подражание. Шестте века римска доминация у нас не ни заличават като народ, а даже ни правят по-силни. Дедите ни правят нещо удивително – стават господари на победителите си.

 

Става дума да това, че траки сядат на римски престол: Максимин Тракиец, Регалиан, Клавдий II, Аврелиан, Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин I, Лициний, Константин II, Констанций II, Йовиан, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока.

 

Величествените строежи на Плиска са от времето на мизиецът Константин Велики, който отпуска огромна сума пари, за да могат неговите сънародници да издигнат град, който съперничи на столицата на империята. Плиска е строена от българи за българи и неслучайно през IV в. Мизия носи името България.

 

В края на VII век дедите ни прогонват чужденците от земите ни и си връщат по-голямата част от старата територия. Останалото вече го знаем, то е сравнително слабо манипулирано.

 

Ето какво ни дава виждането за местните корени на народа ни – престиж и слава, повод за истинска гордост.

 

Нека видим и какво ни дава другата теория – тази за буламача, от който се ражда народа ни. Последователите на това виждане още не могат да си съгласуват лъжите – какви точно са старите българи? В миналото се започна с татаро-монголи, мина се през угро-фини, тюрки, премесени с тюрки иранци, а сега е модерно да се лъже, че дедите ни са иранци. Едни манипулатори ни сродяват с източноиранските народи, други ги изкарват сармати, но забравят да споменат, че сарматите са обявени за тракийски народ.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, нашите деди са изоставили родната си реч. Поне за мен това е повод за срам и слава Богу – касае се само за една нелепа лъжа.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, Плиска е строена или от арменски, или от сирийски майстори, а не от българи. Няма абсолютно никакви исторически извори за идване на чужди майстори, не е обяснено и как Крум, след страшната война с Византия е имал огромно количество средства, за да построи град, който съперничи по площ с имперската столица. Премълчавайки важните подробности, манипулаторите водят безсрамно народа за носа.

 

Същевременно поддръжниците за небалканския произход на старите българи, пускат лъжи, че траките са безписмени. Разбира се и тук биват укривани планини от информация – както сведения от исторически извори, така и материалните доказателства – стотиците оцелели тракийски надписи, тези от Фригия, Самотраки, Зони, но и от нашата територия.

 

Според теорията за местния ни произход ние имаме 7000 години история, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, нашата история започва преди 1300 години. Според теорията за местния ни произход нашият език е удивително древен, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са се отказали от родния си език. Според теорията за местния ни произход ние сме потомци на строители и цивилизатори, а според според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са нашественици, които са плащали на чужди майстори да им строят.

 

Оставям на вас да прецените коя теория носи престиж и самочувствие на българите.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ОБИДНО ИМЕ ЛИ Е НАЗВАНИЕТО ТРАКИ И КОЛКО ДРЕВНО Е ТО?

Всеки човек има правото на лично виждане. Дали то се харесва на всички, или е отричано от мнозиството, е без значение. Ние градим идеалите си въз основа на възпитанието, получаваме от родителите си. Важна роля играе също бразованието дадено ни в училища и университети, но от голямо значение са също книгите, които четем, а и хората, с които общуваме. 

Понеже различните индивиди израстват в различна среда и оформят възгледите си в различна среда, напълно естествено е, че няма как всички да мислим еднакво. Няма как всички ние да притежаваме една и съща информация, а и един и същ критерий, позволяващ ни да преценим кое е истина и кое измислица.

Опитвам се да проявявам разбиране към гледището на своите събеседници, но пък не се стеснявам да кажа какво мисля, по простата причина, че съм проверил добре информацията, въз основа на която съм изградил своите виждания. В някои случаи съм съгласен с думите на определени хора, но в други случаи съм принуден да отправя критика. Тя разбира се винаги е аргументирана, старая се да обясня колкото може по-подробно защо отричам данните, които други хора смятат за свещена истина.

Ако опонентите ми са културни хора, готови да проверят щателно информацията, която представям, често стигаме до консенсус. Това разбира се невинаги се получава, защото и не всеки може лесно да се откаже от старите си виждания. Обмяна на информация и идеи обаче трябва да има, иначе няма как да достигнем истината.

От доста време във виртуалното пространство се вихри твърдението, че траки е обидно име, което гърците ползват за дедите ни. По принцип няма нищо странно в това един народ да създаде обидно име за друг народ. Сънародниците ни от Македония наричат гърците етиопски цигани, някои назовават француците жабари, а нашите роми (цигани) ползват за българите името даси (роби). 

Такива неща са неприятни, но и неизбежни. Черненото на противника, или дори различния по произход е много стар феномен. Дали обаче това важи за името траки е друг въпрос. Едно е някой да твърди нещо понеже някой му е казал нещо, а съвсем друго е твърдението да е основано на реалност и да има доказателства за това.

В гръцките исторически извори и разбира се първо при Омир името траки присъства в различни форми: Θρᾶξ, Θράῒξ, Θρῆξ, Θρῆῒξ, Θρῆξ. Названието тракийка, тракийска жена също е известно под много варианти: Θρᾶσσα, Θράῒσσα, Θρᾶττα, Θρῆσσα, Θρήῒσσα. 

Големият брой варианти са една от индикациите, че не се касае за гръцка дума, а за народностно име, което дедите на южните си съседи са се опитали да предадат по не особено успешен начин.

Прочее, нито един лингвист не е успял да докаже, че името траки означава нещо на гръцки. Това означава, че просто няма как то да е измислено от гърците. 

Нито Хялмар Фриск, нито Роберт Беекес, или друг техен колега е намерил обяснение за народностното име траки с помощта на гръцкия език. Друга важна подробност е това, че в едно от най-почитаните светилища на Елада и по-точно това в Делфи, (според Откупщиков) жреците са траки, както личи от името им Θρακίδαι (Diod., XVI, 24, 3).

 

                                                                                                                                                                     ТРАКИЯ (карта на Г.Дройзен)

Първоначално името траки е било уважавано и престижно, да не забравяме, че Омир говори с възхищение за тракийския цар Резос. Това са фактите, а дали те се харесват на някого или не е друг въпрос.

След като установихме, че народностното име траки не е дадено от гърците и не е обидно по характер, нека видим какво може да е значението му, а и кога е споменато за първи път.

Езиковедът Паул Кречмер смята, че траки идва от форма *Tραύσικες, на тази форма *Trausikes се спират също Алберт Карноа и Димитър Дечев (Carnoy, 1957, c. 200, Detschew, 1957, c. 205). Кирил Влахов, цит. от Стефан Йорданов, търси древна форма *Δρᾶσικες, чието значение е “дръзки, храбри, или нещо подобно” (Йорданов цит. Влахов, 2000, с. 20). Предложеното от проф. Влахов име *Δρᾶσικες показва връзка с населявалите някога Беломорието Δερσαῖοι.

За тях акад. Иван Дуриданов, опирайки се на данни на различни езиковеди търси връзка със стпрус. dyrsos gyntos “смели, дръзки мъже” допълвайки, че вариацията а-е в Δάρσιοι-Δερσαῖοι, е явление, което е познато в литовския език (Duridanov, 1969, c.72). Всъщност това явление е познато и в българския и един от най-специфичните белези на речта ни, но видният лингвист не е забелязал това.

 

Това не са всички данни за значението на името траки, а всеки обективен изследовател е длъжен да се съобрази с цялата налична информация, без значение дали тя оборва негови по-стари твърдения или не. В т. I на “Тайните на тракийския език” споменах, че в микенски документи от Бронзовата епоха се среща особеното географско название ТЕРЕКЕВИЯ, или по-точно ta-ra-ke-wi-ja/ te-re-ke-wi-ja= Threke, Threike, Thrake = Тракия (Порожанов, 1998, с.20). Най-ранното разчитане е направено от италианската лингвистка Луйджия Ахилея Стела (Stella, 1965, с.211 – 212).

Съществуват още данни, с които сме длъжни да се съобразим. В работата си “Gothi, qui et Getae - Готи сиреч Гети” Юлия Хаджи Димитрова представа изключително интересни неща. Тази авторка пише за непознат у нас исторически извор, според който през 520 г. скандинавецът Старкатър тръгва срещу (съседните народи бел.авт.) земби, пруси, семигали и траки: “…et contra Sembos, Prussos, et contra Semigalos et Thracias” (P. Olaus цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.169).

Юлия Хаджи Димитрова обяснява добре какво правят траки при прусите и други балтийски народи – толкова далеч на север. За тази цел авторката цитира литовският учен Йонас Басанавициус: “От днес няма съмнение, че прадедите на литовците едно време са живели в Тракия и, че траките, гетите, даките, са се изселили оттук в областите край балтийските морски брегове и, че техните наследници живеят в Източна Прусия, Литва и Латвия, за яд на всички съседи и ако Господ иска, ще продължават да живеят тук и за в бъдеще” (Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.250).

Още по-ценно сведение е това представящо народностното име траки манифестирано в множество селища от територията на Литва: Trakai, Trakiné, Trakenai, Trakiniai, Trakinikai, Trakiškiai, Trakiškemai, Traksédai, Beržatrakiai ”(Басанавициус цит. Хаджи Димитрова, 2017, с.165). Това означава, че старите балканци, явяващи се наши предци, са били сравнително голяма група в Прибалтика. 

Ето защо акад. Иван Дуриданов намира такива силни прилики между латвийски, литовски и тракийски. Тези паралели разбира се, се срещат и в българския език, но са останали невидими за учените ни.

Държейки сметка с документираното име Тракия в микенски документи от Бронзовата епоха, т.е. от преди 3400 г., а и големият брой топоними от Балтийския регион, които са свързани с името траки, ние трябва да приемем, че траки и Тракия са стари и изконни форми.

Какво обаче е значението? Този въпрос ни вълнува и е нужно да се даде подробен и ясен отговор. За мнозина читатели няма да е изненада, че древното название притежава смисъл на български език. Също така, за немалко читатели няма да е изненада, че въпреки ерудицията и безспорния си талант, нашите учени не са успели да осъзнаят, че древния етноним траки притежава българска етимология.

Подлагайки на анализ тракийски лични имена съдържащи елементи -τερκος, τορκος и опирайки се на сведения на езиковедите Шулце и Кречмер, акад. Димитър Дечев представя сравнения на  -τερκος, τορκος със санскр. tará-h - побеждаващ, хет. tarḫ-силен, могъщ, побеждаващ, етр. tarxi и др., но без да прави връзка с названието на далечните ни предци (Detschew, 1957, c.513).

Сродни на санскр. tará-h – побеждаващ, хет. tarḫ - силен, могъщ, побеждаващ, са българските  трокам – блъскам, теркам – отмествам, избутвам. Други сродни думи са рус. торк – удар, укр., торка́ти – бия, удрям, латв. treksne – удар, ирл. treas – силен, стангл. đrасu – насилие, натиск, стнорв. Þrekr-сила.

Съобразявайки се със сведенията за войнствения характер на дедите ни, значението на траки като биещи, удрящи, бойци, побеждаващи е напълно логично. Тяхното име е сродно на названието на хето-лувитския бог гръмовержец Таркун-удрящият, биещият. За това как култа към това божество се появява в Мала Азия  е обяснено подробно в “Неразказаната История на траките”.

На този момент разбрахме най-важното – какво е значението на името траки, колко древно е то, а това само по себе си е добро постижение.

 

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ СВОЙ КАНАЛ В ЮТЮБ, ДАВАМ ЛИНК КЪМ ИНТЕРЕСЕН КЛИП.

 https://www.youtube.com/watch?v=6FY2lxWj4_Y

 

 

Използвана литература:

 

Дуриданов И., Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976.

Йорданов Ст., Тракийският воин, Faber, Велико Търново, 2000.

Порожанов К., Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998.

Откупщиков Ю., Догречейский субстрат, У истоков европейской цивилизации, Изд. Ленинградкого Университета, Ленинград, 1988.

Хаджи Димитрова Ю., Gothi, qui et Getae “Готи, сиреч Гети”, Второ допълнено издание, печат в Швейцария, Берн, 2017.

Carnoy A., Dictionnaire Étymologique de la Mythologie Gréco-Romaine, Editions Universitetas Lovain, Paris, 1957.

Detschew D., Die Thrakischen Sprachreste, Östereichischen Akademie der Wissenschaften, Philosophisch-Historische Klasse, Schriften der Balkankommision, Linguistische Abteilung, herausgegeben von Dimiter Detschew in Sofia, in Kommission bei Rudolf M.Rohrer, Wien, 1957.

Stella, L.A., La civita Micenea nei documenti conterporanei (IV), Roma, 1965 (цит. от I.von Bredow, Ethnonyme und Geographische Bezeichnngen der Thraker bei Homer, c.144, Thracians and Mycenaeans, Preceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September 1984, ed. J.G.P.Best and N.De Vries, E.J.Brill, Leiden, 1989).

 

 

ПОКАНА ЗА НОВА БЕСЕДА НА ИНТЕРЕСНИ ТЕМИ

 

В края на юли, в Пловдив направих представяне на книгата си “Неразказаната История на Траките”. Въпреки отпускарския сезон, а и жегата интересът бе голям и залата отново се препълни, а времето не стигна, за да се даде отговор на всички въпроси. За да се компенсира това, Издателство “Атеа” организира ново събитие: Древните цивилизации по българските земи и приносът им за културите в Европа и света.

 

Събитието е на 19 октомври (сряда) 2022 г. място: гр. Пловдив, бул. „Цар Борис III-ти Обединител“ No. 89, Културен център "Тракарт", “Археологически” подлез. Начало в 18 ч.

 

 

Темата засяга важни, но за жалост неизвестни моменти от тракийската история:

 

1. Ранното тракийското влияние над гърците и римляните.
2. Приносът на траките в появата на Арменското царство и Хетската Империя.
3. Прародината на арийците покорили Индия.
4. Участието на траките и пеласгите в похода на Морските народи срещу Египет.
5. Какъв е произходът на Кадъм.
6. Поява и характер на древната азбука.
7. Българският език като продължение на тракийския.

 

Всички тези въпроси са важни, най-вече този за древната писменост. Данни има в изобилие, но за жалост повечето от нашите учени все още не могат да се откъснат от старите си, основани на предубеждения и оскъдна информация виждания. Някои наши изследователи са извършили свои проучвания и са стигнали до заключението, че произходът на Кадъм и неговия род трябва да се търси на Балканите. Публикациите обаче са известни предимно на шепа специалисти.

 

Историята не писмеността е ясна, но и тя не отърва на традиционните виждания, защото истината има потенциал да свали Атина и Рим от техния пиедестал. Факт е, че най-древните писмени знаци са тези от земите обитавани от траки. Факт е, че тези знаци са основата на минойската и микенска писменост, а и тази на финикийците, но уви – у нас все още властва догмата, че траките са безписмен народ.

 

Пеласгийска писменост от Левант, прототип на финикийската (по Кук)

Искрено се надявам да успея да разкажа и за тези неща, които не съм успял да спомена в новата си книга.

 

В “Неразказаната История на Траките” съм отделил няколко глави, засягащи походът на Морските народи срещу Египет, дал съм информация и за фараоните от неегипетски произход. Обяснил съм, че те са реално мизи, дошли от територията на северозападна Мала Азия, но чиято прародина е Дунавската равнина.

 

Изображение на воин от мешвеш-мизите, киката, а и татуировките са силна индикация за етническия произход на тези хора.

Мизи (наречени по-късно българи) на египетски престол звучи странно, дори абсурдно, но фактите са си факти и тези, които проверят щателно информацията в “Неразказаната История на Траките”, ще се уверят, че съм прав.

 

Това, което не успях да представя в книгата си, са още по-ранните тракийски влияния в страната на пирамидите. Става дума за военните действия споменати от Херодот и Йордан, но и от Манетон, който пише за идването на царете-пастири в Египет. Става дума за времето на далечната XII династия, когато в край Нил се появяват конете, конските жертвоприношения в гробовете на бойци, колесниците, бронзовите оръжия и т.н.

 

Определени учени смятат, че царете-пастири са от средите на митаните, от чийто език са оцелели думите: вартана – въртене, тера – три, панча – пет, сатта – седем и т.н. Става дума за клон на древните арийци, като това се вижда не само от езика, но и от религията на митаните, почитащи Индра, Варуна, Митра. Най-рано тези богове са споменати в епиграфски паметник от Мала Азия, а не земите край реките Ганг и Инд.

 

В това няма нищо странно, защото прародината на арийците е на Балканите. От този регион те се разпръскват в различни посоки: едни тръгват към Мала Азия и Египет, а други потеглят на изток и успяват да се заселят в Северна Индия. За идването на траките в Индия са писали Ариан Никомедийски, Страбон, Плиний, Нон и др. стари автори. Йордан пък разказва за победителят на египетската армия Танаусис, който не само преследва агресорите обратно до река Нил, но по-късно покорява голяма част от Средна Азия.

 

Реално има и по-ранно тракийско влияние в страната на пирамидите. То всъщност засяга времената, в които още няма пирамиди – така наречения Преддинастичен (Додинастичен) период.

 

Елитът от тази епоха няма нищо общо с местното население, като разликите са огромни. Хората дали импулс на египетската цивилизация са представени от едри европеиди с рижа и кестенява коса. По-интересна обаче е керамиката им, защото тя показва от кой регион на Европа са дошли хората, дали знания на населението обитаващо земи край река Нил. Глинените съдове показват силни прилики с тези от Балканите, като се касае за паралели във форма, орнаменти, но най-вече писмени знаци.

 

Тези знаци от преддинастичния период имат прототипи не къде да е, а точно в Тракия, като знаците от нашите земи са разбира се доста по-стари. Информация по въпроса има и то от много време. Книгата NAQADA AND BALLAS (Petrie, Quibell, Spurrel) излиза през далечната 1896 г. и съдържа невероятно ценни за историята ни изображения. Нямам сведения те някога да са представяни на широката публика у нас. 

Дори идолите от културата Накада в Египет имат прототип в Тракия.

На срещата в Културен Център ТРАКАРТ, Пловдив, тези, които успеят да дойдат ще видят уникални неща.

 

НОВИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ИМЕТО БЪЛГАРИ

Названията на народите са интересна, но същевременно и сложна тема. Невинаги е ясно какво е значението на даден етноним, нито пък е установено със сигурност каква е възрастта: в коя епоха е възникнало името? За Germani (германи) се предполага, че първоначално е било име на келтско племе, чийто смисъл е гръмогласни, ср. ирл. garim – гърмя, викам (OED, German).

Според Корнелий Тацит germani е новото име на тунгрите (хора от земите край река Маас б.а.), като с течение на времето то се разпространява и ползва за всички сродни племена (Tac.Ger.I.1).

Страбон от своя страна твърди, че в речта на римляните думата germani означава истински (Strab.VII.1.2). Има се предвид това, че за разлика от келтите, германите са слабо засегнати от римско влияние и са успели да запазят езика и културата си чисти, т.е. останали са истински.

 

В други случаи разполагаме с по-ясна информация. Latini например най-вероятно идва от latūs – широк и притежава смисъл жители на полетата. Имайки предвид, че Лациий (Latium) е преобладаващо равнинна област, то има логика в това виждане. Алоиз Валде подлага на анализ лат. latūs и ползвайки сведения на Курциус и Ваничек уточнява, че по-старата форма е *stlātus, а като сродни са посочени стблг. стьлѭ, стьлати – разширявам, разпростирам и др. (Walde, 1910, с. 417).

 

Съпоставката latūs ←*stlātus – стьлати е много интересна, а и важна за старата ни история, но сега няма да се спирам на отношенията на древните обитатели на Апенинския полуостров и нашите предци. Това бе само един пример – какво може да е значението на дадено народностно име. За нас на този момент е от по-голяма важност да разберем какво е значението на името българи.

 

Няма да се спирам и на историята на всички спекулации относно етимологията на етнонима българи, ще спомена само най-известните опити да се намери обяснение. В миналото доста лингвисти свързват народностното ни название с тюрк. bul - смесвам (БЕР, т. I, с.99), други смятат, че трябва да се търси обяснение с името на някакво обитаващо Сибир животно сродно на белката (Симеонов, цит. Щербак др., 2008, с.61). 

Един от първите учени, опитали се да изведат българи от лат. vulgaris – простонароден, в смисъл на простолюдие, народ, е д-р Ганчо Ценов. През последния четвърт век хора, като г-н Петър Добрев правят опити да свържат името на народа ни със съществувалата някога в Южна Индия фиктивна прародина Балхара.

 

Тъй като липсват каквито да било доказателства за родство с народите, чиято прародина е край сибирските реки Орхон и Енисей, то кандидатът bul -, bulamak (буламач б.а.), а и тюрко-алтайското название за белка отпадат веднага. Генетиката, а и характера на ранносредновековните названия на селища и реки в България вече сложиха край на властвалите дълго време заблуди, макар все още да има хора, които да ги поддържат упорито.

 

Колкото и да уважавам д-р Ганчо Ценов, трябва да призная, че по отношение на произхода на името българи – от лат. vulgaris – простонароден, в този случай нашият историк греши. Все пак, нека не забравяме, че простолюдие има във всяка провинция на Римската Империя, но само за Мизия се употребява синонима Vulgaria. Да не забравяме и това, че в периода IV-V в. местното балканско население: даки, мизи, дардани, беси и др. е представено не само от простолюдието, но дава и значителна част на елита на империята.

 

Роденият в Сердика (София) император Галерий тачи до такава степен своята етническа принадлежност, че дори възнамерява да преименува Римската Империя на Дакийска: “Long ago, indeed, and at the very time of his obtaining sovereign power, he had avowed himself the enemy of the Roman name; and he proposed that the empire should be called, not the Roman, but the Dacian empire.”  (Lact.XXVII).

https://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/lactant/lactperf.html

 

Последвалият Галерий Максимин Дая е от дакийски или мизийски произход. Тракийска кръв тече във вените на Констанций Хлор, Константин Велики, Константин II, Констанций II, Констант, Юлиан Отстъпник, Маркиан, Лъв Бес и т.н. Има и други траки, станали част от елита на Римската Империя. По времето на Константин Велики губернатор на Египет, Тебаида и двете Либии е тракиец с име Рометалк. Подобно име Румиталк носи и друг благородник, който носи чин трибун (Бешевлиев, цит. Мин и др., 1965, с. 56). С други думи – няма повод името на народа ни да се тълкува като идващо от лат. vulgaris – простонароден.

 

Относно Балхара (Balhara) ще представя информация, която г-н Добрев никога не е споделял със своите читатели. Най-важното е това, че първоначално Balhara е арабско предаване на титла на индийски монарх: valabharaja. С течение на времето титлата започва да се ползва и като име на държавата на този владетел, като тя се намира в Южна Индия, а не в Афганистан. 

Данните по този въпрос са известни поне от 1942 г. когато излиза работата на Саид Мохамед Хусаин Наинар, в която изнесените тук подробности са добре обяснени (Nainar, 1942, c. 141 – 142). Балхара (Balhara) не само няма нищо общо с името на народа ни, но и самото териториално название Балхара започва да се налага едва през IX – X в. Да се смята то за прототип на българи и България е крайно несериозно.

 

От своя страна, преди време аз направих опит за изтълкувам значението на името българи с помощта на тракийската ономастика. Колкото и странно да звучи за някои хора, неговата най-стара форма може да се намери там. 

Разбираме за това благодарение на епитет на едно тракийско божеството Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур.  Неговото име е регистрирано на надпис от село Дъждец, Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев смята, че този епитет е с основа ие. корен [*блегуро]*bhleguro – горящ, пламтящ, възпламеняващ и дава за сравнение гръцкото прилагателно  φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69).

Названието Вληκουρος (*Вλεγουρος) – Блегур се среща и на други места, като например върху повърхността на котел, който според специалисти е изработен в Мизия, т.е. Северна България.

Смятам Блегур/*Вλεγουρος за етническо название, т.е. става дума за божество, което е почитано от тракийски народ носещ име *bleguri, или по-точно бльгaри. В далечното минало на върховния бог Зевс са давани етнически епитети. 

Като пример могат да бъдат посочени Ζεύς Πελασγικος (Пеласгийски), Ζεύς Καριος (Карийски), по имената на древните народи пеласги и кари. По същия начин, по името на хората *бльгaри/Вλεγουροι възниква и етническия епитет Вληκουρος (*Вλεγουρος).

 

Надписът, в който намираме етническото название Вληκουρος (*Вλεγουρος) е от времето на римската окупация на земите ни, най-вероятно от II – III в. Около 1500 години по-рано, по време на късната Бронзова епоха, същите тези хора носещи име бльгари (Вλεγουροι) са познати под едно малко по-различно название, а то е флегии (Φλεγύες).

 

Тук е важно да се спомене, че флегии (Φλεγύες) е гръцкото представяне на бльгии.

 

Преди времето на Омир името е звучало като бльгии, но поради това, че езика на старите гърци е бил доста различен, те са го трансформирали във флегии (Φλεγύες). Не е тайна, че в древността гърците понякога представят началното тракийско Б като Ф. Като пример може да се посочи още един тракийският етноним: бриги (Βρίγες, Βρύγοι, Bρύγες). Той е преобразуван от гърците във фриги (Φρύγες), като това е станало в дълбока древност.

 

Държа да подчертая, че това е откритие на един от нашите най-известни езиковеди. Спирайки се на името на фригите, aкад. Владимир Георгиев споделя следното: “Първоначалната форма е била *Bhrughes. Това име твърде рано е преминало у гърците, които са го променили във Φρύξ мн. ч. Φρύγες.” (Георгиев, 1977, с.223).

 

Ето, няма никакви мистерии – както бриги (Βρίγες) бива трансформирано от гърците във фриги (Φρύγες), така също *бльгии бива трансформирано във флегии (Φλεγύες)  и то в приблизително същия период от време – краят на Бронзовата епоха. Относно произхода на тези хора Робърт Бък (Buck, 1979, c.67) и Фредерик Ваудхойзен (Waudhuizen, 1984, c.196) смятат, че са траки. Това е в хармония с резултатите от генетичните проучвания на българите, при чието оповестяване стана ясно, че най-често срещащите се при нас маркери са наследени от хора обитавали Балканите хилядолетия преди Троянската война.

 

Моето тълкуване е в пълна хармония с фактите, за които повечето наши учени предпочитат да не говорят. Ако доминантният антропологичен тип при нас българите, а и най-често срещаните при нас хаплогрупи свидетелстват, че сме потомци на древното балканско население – траките, то е съвсем логично и, че народностното ни название ще идва от езика на Залмоксис и Орфей.

 

Какво обаче е значението на народностното име флегии (Φλεγύες), или по-точно *бльгии? Ще напомня, че според акад. Георгиев тракийският епитет на божество Вληκουρος (*Вλεγουρος) отговаря на гр. φλεγυρός – горящ, пламтящ (Георгиев, 1977, с. 69). Прилагателното φλεγυρός идва от глагола φλέγω – горя, пламтя, чиято форма в древната ни реч е била *бльгѫ/*болгѫ, а значението е било светъл, лъчезарен.

 

За да разберем смисъла на най-древния вариант на нашето народностно име е нужно да почерпим информация от работи на различни лингвисти. В речника на Макс Фасмер намираме изключително интересна информация засягаща сродните на φλέγω думи. Това са: праслав. *bolgъ – лъчезарен, лат. fulgor, flagrō – горя, пламтя, санскр. bhárgas – блясък, bhŕ̥gavas – полубожества въплъщение на мълнията и др. 

https://lexicography.online/etymology/vasmer/%D0%B1/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE

 

В речника на Юлиус Покорни, като идващи от древен корен *bhelg – светя, сияя, са дадени санскр. bhárgas – блясък, сияние, Bhŕ̥gavaḥ  –  име на митични жреци на огъня, латв. bal̃gans – светъл, белезникав, стчсл. (стблг. б.а.) благъ – благ, с древно значение светъл, стгр. φλέγω – горя, пламтя, сияя, са и др.

https://www.win.tue.nl/~aeb/natlang/ie/pokorny.html

Относно древния народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) проф. Макс Мюлер смята, че това точното предаване на флегии (Φλεγύες), което пък е обяснимо със стблг. благъ – благ, с древно значение светъл и др. 

Според един друг изследовател, а именно Нандакумар Камат, споменатият в старите писания народ Баргава (Bhŕ̥gavaḥ) е дошъл от Тракия (Kamat, 2002, c.3).

 

Става интересно, нали? А още по-интересно е, че пак от Тракия са група хора, които се заселват в Ирландия по време на древността и името им също се тълкува като сияйни, светли. На Британските острови тези хора влизат в историята под името болги (Fir Bolg). 

Навремето на сведенията за болгите се е гледало сериозно защото са публикувани в “Енциклопедия Британика”. Там е казано пределно ясно: “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, 1833, p.299). 

Относно името болги, то отговаря точно на думата *bolg-s-cio – сияние, блясък, тя е представена в речника на Александър Макбейн. Понеже малцина знаят за труда на този учен, а пък посочената от него дума е важна, давам активен линк за проверка.

http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/mb04.html

Въз основа на представената до този момент информация можем да заключим, че името българи идва от по-стари форми: блъгари, бльгари, бльгии, болги и т.н. притежава значение светли, сияйни, лъчезарни. Смятам, че тези хора са част от семейството на мизите – същите тези мизи, които в средновековни исторически извори са наречени българи.

Както принадлежащите на групата на сатрите беси изпълняват функцията на жреци, така също бльгиите, наречени по-късна бльгари и българи са имали особена фунция в семейството на мизите. Трудно е да се каже дали в случая се касае за класа от жреци. Напълно е възможно бльгии първоначално да е название на благородническата прослойка. Все пак определение като светли, сияйни, лъчезарни е подходящо за представителите на аристокрацията.

От друга страна не е никакъв проблем названието на аристокрацията да прерасне в колективно име на народа, над който властва въпросната аристокрация. Пример за това са хуните, които реално са потомци на живелите някога край Дунава и Черно море скити, наречени от Стефан Византийски тракийски народ. Хуни означава благородници и може да се обясни със стблг. унии – по-добър, в смисъл на благороден.

За тези, които се чудят каква е връзката между хуните и мизите ще посоча думите на Прокопий Цезарийски, според когото хуните от неговото време са познати като масагети в древността: “Massagetae whom they now call Huns.” (Proc. BV III.xi.37). А според д-р Васил Бакърджиев въпросните масагети са тракийски народ (смесица от мизи и гети).

 

Понеже информацията е от огромна важност отново ще цитирам добросъвестният сънародник: “Може да се приеме, че границата на земите обитавани от траки е по-далеч в Централна Азия – от Каспийско море до Иран (Персия) и Индия. Там траките, носещи колективното име скити (име ползвано от гърците) или саки (име ползвано от персите), обитават огромна територия. Много важно е да се спомене, в Средна Азия живее народ – тракийско племенно обединение познато като масагети (големите гети)“… — ”…die Grenze des alten Thrakiens noch weiter in Zentralasien — vom heutigen Kaspischen Meer bis und zwischen Iran (Persien) und Indien anzunehmen. Die alten Thraker, unter dem Sammelbegriff Skythen (altgriechisch) oder Saken (persisch) haben damals diesen grossen Raum bevölkert. Besonders wichtig ist es zu erwähnen, dass hier eine große altthrakische Stammen Konföderation der Massageten (Grossgeten) in Zentralasien existierte.”

 

Прочее, д-р Бакърджиев смята флегиите (чието правилно име е бльгии и е прототип на името българи) за траки, по-точно южнотракийски народ, при който най-рано възниква култа към Асклепий (Bakardiew, Scientiarum Historia, 1966, c.101 – 102).

В общи линии – това е историята на името българи: По време на Бронзовата епоха, група древни балканци от групата на мизите се назовават бльгии, болги, като в по-късни времена, това име е предадено от гърците под формата  флегии (Φλεγύες). Тъй като мизите са най-големия тракийски народ, те се заселват на много места, като във различните региони местните хора ги наричат различно: в Ирландия – болги, в Инддия – баргава, в Гърция флегии. За прародина, за най-древна земя на мизите Страбон посочва долнодунавската равнина, земите на юг и север от голямата река. Това обяснява защо след битката си с персите масагетите се установяват на Балканите, по-точно край град Томи (в северна Добруджа).

Там е Стара Велика България, а не на север от Кавказ. Все пак в Именника на българските владетели е казано съвсем ясно, че 515 г. преди княз Аспарух, неговите предшественици са властвали от другата страна на Дунава. На север от Дунава дедите ни са властвали над огромна територия, чиято периферия е опирала дори до Крим и това дава повод за спекулации, че там е старата държава на предците ни, докато реално се касае само за източна граница.

Тъй като дори земите между Дунава и Стара планина са гъсто населени с мизи, то е съвсем логично и във въпросния регион да се наблюдава манифестация на името българи още по времето на Античността – времето на Св. Йероним и император Константин Велики, за когото в старите извори се твърди, че е финансирал доукрепването на Плиска, Преслав и др. градове. Направеното от Св. Йероним отъждествяване на България с Мизия почива на реалност, за жалост една неудобна реалност за казионните учени, защитаващи неверни и вредни за страната ни виждания. Благодарение на отказа на специалистите да се съобразят с новата информация, в нашето общество все още царстват заблуди, които спомагат не само за делението между различни групи на нашия народ, но ощетяват и международния ни престиж.

Ето как, само с 4 – 5 странички може да се обясни значението на името българи, неговия произход и начин на налагане. Не са нужни увъртания, не са нужни манипулации като тази с Балхара и т.н. Истината не е сложна, сложен е пътя тя да бъде укрита. Дано съвестта на историците, езиковедите и останалите специалисти за проговори скоро и искайки прошка от народа ни, те най-сетне за започнат да се съобразяват с фактите и да работят в полза на хората, от чийто джоб идват заплатите им.

Поне за нас обикновените хора вече е ясно какъв е смисъла на името, което носим, то е светли, сияйни. Дедите ни са го заслужили със своите дела, редно е и ние да го заслужим, оставайки верни на значението му.

ЗА СВЕДЕНИЯ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТУБ, ТАМ ПУСКАМ ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА ЗА НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!😊

https://www.youtube.com/watch?v=JdtQIK3FDb0