Има една
интересна максима, която гласи, че лъжата казана хиляда пъти започва да звучи
като истина. Това е така, няма абсолютно никакво съмнение по въпроса. Ако
постоянно чуваш едно и също нещо и нямаш възможност да провериш как стоят
нещата, рано или късно съзнанието ти ще попадне в плен дори на абсурдни неща.
За “изчезването” на траките са се надпреварвали да пишат доста
автори. Като една от основните причини за края на народа на Орфей се посочва
римската окупация I-VII век. Вярно е, че
в началото на римското нашествие в земите ни доста от дедите ни са избити.
Както Хеброс (Марица), така и Истър (Дунава) са били неведнъж обагрени от кръв . Няма съмнение и по отношение на
това, че стотици хиляди наши предци са депортирани в различни краища на
империята.
Трябва да се
отбележи обаче и това, че легионите на Вечния град са вършили кланета и в други
региони на Европа. Гней Помпей, Октавиан Август и Гай Юлий Цезар са отговорни за смъртта
и поробването на милиони жители на Испания, Галия (Франция) и т.н. Никой не твърди обаче, че старите ибери и гали са изчезнали като народи,
макар реките Ебро и Гарона съшо да са текли с червена вода след битките между местното
население и окупаторите. Жертвите са били много, но и много хора са оцелели.
Така е било и по
нашите земи. Докато през I век има спад на населението, то през III се
наблюдава значително увеличение на тракийското население. Някои учени смятат,
че то е достигало до 3 250 000 души. Тук не са включени траките обитаващи Мала
Азия, не са включени и тези обитаващи Източните Карпати, Черноморските степи,
Южен Кавказ.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg
През III се
започва и засилването на тракийското влияние в Римската Империя. Роденият в
лоното на Хемус (Стара
Планина) Максимин Тракиец
става генерал в армията на Септемий Север, а по-късно и император.
След него на престола сядат много други: Клавдий II,
Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Констанций
Хлор, Константин Велики, Констант, Кoнстантин II,
Констанций II, Тиберий II,
Ветран, Юлиан Отстъпник, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I ,
Юстиниан I, Юстин
II. Нека не забравяме и Фока, който е властвал в Константинопол до 610 година.
Монета на император Максимин Тракиец
http://www.wildwinds.com/coins/ric/maximinus_I/RIC_0004.jpg
Траките дават не само императори, но също така способни военонначалници и управители. Бащата на Аеций
е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец на Късната Античност е роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий.
Монета на императора от тракийски произход Фока, властвал до 610-га година
http://www.wildwinds.com/coins/byz/phocas/sb0616.jpg
Прокопий Цезарийски съобщава за
пълководците от тракийски произход: Бузес, Куцес, Рекитанг, Руфин, Кутила, Улимут, Теренций,
Зайдус, Маркиан, Имерий, Сита, Петър.
https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Belisarius_mosaic.jpg/800px-Belisarius_mosaic.jpg
Предполагаемо изображение на Велизарий
Предвождащият през 513 година българи, генерал Виталиaн е
също тракиец. По рано, по времето на
Константин Велики управител на Египет и Либия, е бил тракиец с фамилно име Румиталк.
Виждаме, че колкото
повече време минава, толкова повече се засилват траките политически. Не
се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на народа на Орфей, това е пълен абсурд. Повече
от ясно е, че е несериозно за се обвинява Рим за изчезването на траките.
Трябва да се отбележи нещо важно - дедите
ни извършват подвиг, те не само оцеляват, но и стават господари на бившите си
подтисници – факт заслужаващ възхищение.
Другата причина
за “края” на траките са така наречените “варварски” нашествия на готи и хуни. Няма спор, че
римските владения на Балканите са подлагани на атаки, но това не са нападения
на хора чужди над местното население. Касае се не за жадни за плячка и кръв
бойци, а за освободители, но пропагандата в миналото си е изиграла добре
ролята.
Готите бяха
набедени за германи, макар да няма никакви доказателства за това. В земите
обитавани от готите няма германски топоними и хидроними, а за няколко века
трябваше да се появят не десетки, а хиляди такива. Готската материална култура
от Черняково и Сънтана-Муреш няма прототип в Германия, а в Северна Тракия. Още
повече, няма нито един стар автор, който да е нарекъл готите народ сроден на
франки, свеви, алемани. Напротив, както Йордан, така също Орозий Павел,
Прокопий, Изидор Севилски и др. определят готите като гети - същите хора, които
Херодот определя като най-храбрия тракийски народ.
Що се касае до
хуните, те също не са чужд на Балканите народ. Приск Панийски посещава двора на
Атила и описва прекрасно бита на тези хора, а и без колебание ги нарича скити,
царски скити. Точно това е значението и на името хуни. Неговият смисъл е царски, благородници, а обяснение можем
да поучим от стблг. унии-по-добър, т.е. благороден. Скитите
обитават земите на Добруджа още по времето когато Рим е бил село със сламени
колиби, това е причината Добруджа да бъде наричана в древността Малка Скития.
За това, че
скитите и траките делят едни корени научаваме от Дион Касий, Стефан
Византийски, а и други старогръцки автори, които съобщават, че източните скити
– саките са траки. Според Прокопий Цезарийски хуни и масагети са едни и същи хора.
Йордан от друга страна е пределено ясен, че масагетите са част от семейството
на гетите. Този автор даже твърди, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира след битката й с Кир Велики. Това
събитие е станало през VI век
преди Христа.
http://www.ancient.eu/uploads/images/display-225.jpg
http://klio.uoregon.edu/im/gr/barbarians/scythians.jpg
скити-обитаващите Добруджа роднини на траките
В такъв случай е
абсурдно да се твърди, че хуните са азиатци дошли в Европа хиляда години
по-късно. Става дума за хора, които са основали колонии в Централна Азия, но
чиято прародина е на Балканите. Нали никой не би нарекъл англичаните азиатци
поради факта, че са основали колонии в Индия? Далечните колонии са само ярко
свидетелство за силата и многолюдието на даден народ.
Така наречените “варварски” нападения са били опити за освобождение на
населението на Тракия. Не случайно местните хора подпомагат готите на
Фритигерн, те са техни роднини говорещи същия език, имащи същите обичаи.
Нападани са прочее градовете, а там живеят предимно римляни, гърци. Атаките на
готи и хуни не са редуцирали тракийското население, а само броят на чужденците.
Има още една
причина, която се дава като обяснение за “изчезването” на траките. Става дума за земетресенията и чумните епитемии. Не
може да се отрече, че по времето на Юстиниан Велики стават земетресения, а се появава и чума.
Прокопий Цезарийски
е писал за тези събития. Земетресенията обаче са опасни най-вече за живеещите в
тухлени и каменни сгради хора обитаващи градовете. Селските колиби от кирпич и
дървени трупи са по-устойчиви, а дори и да паднат, шансът за оцеляване на тези
попаднали под срутения дом е по-голям. Вече бе отбелязано, че в градовете на
Тракия живеят предимно чужденци. Земетресенията са били фатални повече за тях.
Чумата от друга
страна не отбягва никого, но тя засяга не само нашата територия. Жертви падат
на териториите на днешните Иран, Турция, Сирия, Ливан, Египет, Либия, Гърция,
Италия. Опасни епидемии са избухвали не само по времето на Юстиниан Велики, но също
така по-рано, а и по-късно през Средновековието.
Няма съмнение, че тази болест
е допринесла за намаляването на броя на траките през Късната Античност, но пак
напомням, че не само дедите ни са били засегнати, а и още много други народи.
Както виждаме – нито действията на римските окупатори, нито “варварските” нападения, нито чумата и земетресенията могат да се ползват като
доказателство за “изчезването” на траките.
“Изчезването” е организирано от “учени” в ново време. Те са знаели, че
дедите ни са били многолюден народ, една част от който живее под властта на Рим
в периода I-VII век, но друга, не по-малка част обитава земите на север от
Дунава и живее на свобода.
“Учените” са знаели също и, че информацията за
предците ни идва от техните врагове. Римските и гръцки летописци са считали
земята ни за своя собственост и всеки опит Родината ни да бъде освободена е
дефиниран като “варварско
нашествие”.
В случай, че ние
българите бяхме слаби хора, “учените” на така
наречените велики сили нямаше да изкривяват нещата, но от България на три морета се е бояла всяка империя. Дедите ни
съкрушиха силата на Рим, смачкаха арабите готови да погълнат Европа, победиха и унижиха обединените сили на кръстоносците, които в миналото, гладни за земя и власт нахлуха в държавата ни.
Още по времето
когато страната ни е била под страшното турско потисничество, на запад са
знаели за потенциала ни да изметем агресорите от земите си и да си върнем
старите територии. Орбини свидетелства през XVII век, че историците Биондо, Сабелик и Платина са
считали българите за най-могъщия народ, който може да срази турците. Точно от XVII век
насам се започва интензивното фалшифициране на нашата история с ползването на
работите на предубедени стари летописци и добавяне на безсрамни лъжи.
Готите бяха
изкарани германи, скитите бяха обявени за монголоиди. Премълчано бе, че
държавата ни носи името България поне от IV век, че Константин Велики е дал
определена автономност на дедите ни, а и, че той е финансирал изграждането на
носещите български имена Плиска и Преслав. За ирландските хроники, според които
народ с име болги е обитавал Тракия през VI век преди Христа, никой не пожела да спомене.
Истината е проста и можеше да се каже само със стотина думи – българите са потомци на хората наричани в
древността траки. Още в незапомнени времена, част от тях се преселва в
Черноморските степи, а по-късно друга част основава колонии в Централна Азия
като повлиява езиково и културно местното население.
Траките останали в родните си земи биват покорени от римляните в периода II век преди Христа-II век след Христа.
Обитаващите Източните
Карпати и Черноморските степи независими траки правят опити от II до VII да
освободят своите братя. Това те постигат през 680-681 година когато се стига до
обединение на всички сродни групи. Българи първоначално е име на част от
мизите, поради своята популярност то се налага над всички хора говорещи сродни
диалекти и имащи сродни обичаи.
Има ли нещо
сложно в горните редове? В ново време както проучванията от областите на
антропологията, така и тези от генетиката потвърдиха, че ние българите не сме
пришълци на Баканите, а потомци на най-старото цивилизовано население. Не в
Сибир, или Памир се е оформял народа ни, сърцето на нашата общност е на
Балканите. Наричани сме различно в различни периоди защото сме били огромен
народ с дълга история.
Имената се менят,
но хората са едни и същи. Кръвта, която носим е текла и във вените на знатните
Парис, Хектор, Резос, Терес, Котис, Ситалк. С древен вариант на нашата реч са
си служили Орфей и Залмоксис. Обичаите ни са ехо на традиция, която води своето
начало от времената когато римляни, келти, германи и дори и гърци са били
бедни, слаби хора. Милостта и благородството изпълващи сърцето на истинския
българин са от епохата на Прометей, ние сме неговия народ, който даде много
добри неща на други хора, но бе наказан за това.
В който и период
на миналото си да погледнем, ние имаме повод за гордост. Нито сме били зли,
нито жестоки, нито продажни и подли. Дедите ни са били вечните дарители, а и
пазители, били са хора калени духом и физически. От нас се иска само да бъдем
като предците си, за да могат и наследниците ни да ходят с високо вдигнато
чело.
Използвана
литература:
1.В.Бешевлиев,
Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия
на Института за българска история, 1-2, БАН, София, 1951;
2.В.Бешевлиев,
Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска
поредица 8, БАН, София, 1965;
3.Procopius,
History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY, Harward University
Press, London,
2000;
4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of
World Literature, Herofordshire, 1996;
5.Д.Попов, Гръцките
интелектуалци и тракийският
свят, Лик, София, 2010;
6.C.Dio, The Roman History, The Reign
of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
7.Strabo, Geography,
transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 1995;
8.A.Marcellinus,
History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward
University Press, London, 2001;
9. Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the
collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press,
London, 2002;
10.М. Поповъ, Българският
народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
11.М.Попов, Антропология
на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН,
София, 1959;
12.Chr. A. Smith Plague in the Ancient World: A Study from Thucydides to Justinian
Публикации
