ЕТО ЗАЩО ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ

Някои мои приятели се чудят защо упорствам в делото си. Защо се опитвам да убедя непознати хора, че трябва да са горди, че имат сила, че е нужно да вярват в себе си, да пазят старите традиции и да обичат ближните си. Често са ми казвали – Ти разсърди доста старата номенклатура, все някой от тях ще ти намери чалъма и ще ти видят сметката, а само след няколко месеца българите ще те забравят. Какво очакваш, награда, признание, почести?

В такъв случай се опитвам да обясня, че не очаквам нищо. Не желая нито награда, нито възхвала. Не се трудя понеже очаквам каквото и да било, а защото отдавна съм получил нещо, което ценя и, за което днес се отблагодарявам на сънародниците си. Това, което съм получил не е материално, не може да се докосне, но струва повече от най-голямото богатство.

Животът ми никога не е бил лесен, белязал ме е здраво даже, но пък винаги са се намирали българи, които да излекуват раните. Винаги се е намирал някой, който да ме подкрепи с блага дума, усмивка, приятелски съвет, а дори храна и подслон. Точно когато небето над мен е било най-черно, се е появявал българин, който да ми подаде ръка и да ми върне вярата в доброто.

Има нещо особено в нашия народ, нещо неземно и трудно за описание. Скитал съм по три континента и съм опознал доста хора. Срещал съм навсякъде умни, интелигентни и дори благородни индивиди, но все пак при нас е по-различно. Добротата и щедростта при нас не са просто продукт на възпитанието, а нещо естествено, запечатана в гените информация. Сякаш доброто е намерило своя пръв дом в душата на българина, сякаш божията благословия е достигнала първо нас.

                                        Дядо Добри, изображение от Dama.bg

                              http://dama.bg/uploaded/posts/0bf15c7ba70dc9b666d4fed8beca4b08.jpg

Това е наистина така, в северните траки - абиите, Омир вижда най-праведния народ. Векове по-късно Херодот среща нещо уникално в гетите. Те са определени от бащата на историята като най-храбрите, но същевременно и най-миролюбивите. Посидоний и Страбон се възхищават от духовната извисеност на мизите, които по-късни автори ще наречат с името българи. Не случайно най-ранните човеколюбиви доктрини, тези на Орфей и Залмоксис възникват на наша територия. В сърцата на дедите ни доброто и любовта са намерили свой дом още в незапомнени времена.

Това обяснява магията в усмивката на българина. Това обяснява нелогичната за някои българска доброта. Това обяснява неоценимият дар, който българинът може да даде. Доста от приятелите ми чужденци са идвали в България и са оставали омагьосани. Те не са били слепи за трудното, дори ужасно ежедневие на някои от нас. Не са били слепи да разбитите пътища, срещнали са се със сломяващата всяко настроение бюрокрация и бездушието на политиците.

Видели са обаче и нещо друго, нещо, което е успяло да неутрализира отровата, с която зли хора посипват обществото ни. Чужденците са видели, че въпреки адът, в който живеем, повечето от нас са още Човеци. 

Видели са, че баби, чиято пенсия е по-малка от дневната надница на западняк, могат да отделят пари за внучетата си. Видели са, че макар всеки от нас да носи тежко бреме, ние отиваме дори до другия край на България и помагаме на сънародниците си в беда. 

Видели са, че ние сме в състояние да простим дори на чудовищата в човешки вид за злото, което ни е причинено в миналото. Това го могат само истинските благородници, само тези, в чиито сърца има светлина – дар, който малцина притежават.

Никога не съм си мислил, че България и българите могат да очароват и омагьосат хора, които са свикнали на лукс и свръхмодерен живот и все пак това се случи. В нас западняците срещнаха това, което са загубили отдавна – връзката с духовното. Въпреки, че сме грабени в продължение на векове, ние все още сме щедри, ние все още даряваме. Най-големия дар е този, който идва от дълбините на душата.

Нищо не може да ме зареди така както събиране с приятели, а дори и с непознати сънародници. Обикновената, простичка трапеда ми дава по-голямо удоволствие отколкото партитата на чужденци. Дългите отрупани с екзотични деликатеси маси, скъпите питиета, живата музика и т.н. може да омайват, но не дават нищо трайно. Веселбата е изкуствена, куха, след привършването й не остава нищо освен празнота и жажда за ново задоволяване на сетивата.

Когато съм сред българи е друго, нищо, че трапезата е скромна, нищо, че няма търчащи сервитьорки предлагащи от пиле мляко. Има нещо, което не може да се замени. Има уют и любов, които българите умеят да даряват. На следния ден спомените са живи, приятното чувство трае дълго време, залива те еуфория всеки път когато мислите ти те срещнат отново с добри хора.

Работя без почивен ден, мога да си позволя почивка в скъпи курорти, но не ходя там по няколко причини. Със средствата, които спестявам аз мога да помогна на някой сънародник, мога да закупя книги нужни за изследванията ми, а и луксът не зарежда, просто си птица в златна клетка. Може да пиянстваш на воля, дори да безобразничиш, но не си свободен. Можеш да се храниш със скъпи храни, но няма да си заситен.

Благодарен съм на Господа, че отдавна съм разбрал кое е истинско. Благодарен съм за това, че съм могъл да общувам с Човеци, че те са помогнали светлината в сърцето ми да нарасне. Каквото и да става от сега натам, за мен няма значение. Аз съм получил своя дар и награда отдавна, няма кой да ми ги отнеме.

Да, има хора, които са недоволни, че благодарение на писанията ми българите разбират, че са потомци на най-древния цивилизован народ, на хората създали първата писменост, първите градове на Европа и първата държавност. Да, има индивиди, които желаят да изкарат българите пришълци, а свещената ни земя възнамеряват да подарят на чужденци.

Зная, че тези хора могат да ми създадат проблеми, но това го знаех още в началото. Не съм глупав, ясно ми бе, че си играя с огъня и, че е само въпрос на време когато ще се опаря. Въпреки това, въпреки, че вече доста години изпитвам на гърба си омразата на бездушни индивиди, аз отново бих направил същия избор, ако имах възможност да се върна назад във времето.

Просто съм длъжен да се отблагодаря за това, което ми е дадено. Длъжен съм и поради това, че съм българин. За да имам правото да се назовавам такъв, аз трябва да защитавам честа на предците си, тъй както те защитаваха честа на тези живели преди тях. Благодарение на тази традиция днес има България и българи.

За нас има бъдеще, въпреки, че тези, които се опитват да ни го отнемат са упорити. Колкото и фанатизирани да са враговете ни, те не могат да се мерят с пробудения българин, а народът ни вече се буди. Веригите се късат и потомците на титаните започват да осъзнават, че са държани в плен от хитри, но и жалки джуджета. Идва отново ерата на светлината!

Ще завърша с думите на Джоко Росич" Страната пука по шевовете от добри хора. Кофти е това, че ние се вглеждаме в утайката. Пишем за утайката, четем за утайката, правим филми за утайката. И ни се струва, че всичко е утайка, а то не е така. Около мене има купища от добри хора. Човек трябва да си отвори очите да вижда и ушите да чува."