ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hatað – Illyrians whom we call Bulgarians” – Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

“Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно.” [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от “речника” на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos – speiti – schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти – бързам.

at – atë – Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць – отец, баща.

bal – bal – Stirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

bato – Vata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza – Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брица – вид пшеница.

lug –Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг – ниско място.

Crepsa (illyr. Insel – име на илир. остров) =» Krep (alb. Fels – скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes – име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките. 

Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 

Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.

Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.

Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ПОЛЕЗНИ И ВРЕДНИ ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ

Често казвам, че историята не е само съвкупност от дати и събития, но и средство за възпитание. Важно е да се знае какво и кога се е случило. Важно е да се разбере каква е първопричината за дадена война, вътрешен конфликт или друго бедствие. Важно е да се намерят истинските причинители на зловредните явления. Най-важен обаче остава урокът, който нашите предци са дали. Тяхното поведение, постъпки, преданост към род и Родина се явяват есенцията на нашата история. Другото е несъмнено важна, но все пак второстепенна подробност.

 

Трябва да познаваме предците си добре, за да знаем какво трябва да се прави в трудни времена. Както детето се учи от примера на своите майка и баща, така и цял народ следва примера на героите от предходните времена. Ето защо е нужно да знаем истината за това – кои са нашите предци.

 

По принцип винаги са съществували две теории за произхода на българите. Според едната ние сме потомци на древен местен народ, който влиза в историята с колективното име траки. Според другата ние сме буламач, смесица от три напълно различни групи хора: романизираните или елинизирани траки, отказалите се от родната си реч българи и дошлите от севера славяни.

 

Нека разгледаме какво ни дават различните теории. Според виждането за местните корени на народа ни, нашият език е не просто древен, но и един от най-древните. Старите българи са потомци на огромния народ на мизите и не само не са губили езика си, но и са го наложили на милиони хора.

 

Траките се явяват не само създатели на славянската езикова група, но и са отговорни до голяма степен за появата на индоевропейските езици. Това се дължи на факта, че по време на Неолита, Халколита, Бронзовата и Желязна епоха дедите ни са единствената доминантна група в Европа. В продължение на 5000 години дедите ни са първенци във всичко. Те въвеждат организираното земеделие и скотовъдство при другите народи на Европа. Предците ни са откриватели на колелото, а и създатели на каруцата, в която впрягат опитомените едри рогати животни.

 

Пак нашите предшественици са първите европейци успели да опитомят коня. Откритията край Урдовиза, Китен, потвърждават, че още през 4-то хилядолетие пр. Хр. дедите са вече конен народ. А познаването на каруцата и развитието ѝ в бойна колесница е поредният импулс, довел до продължителна доминация на предците ни над други хора.

 

На наша територия е и първото обработено злато, и то в три различни региона: Варна, Хотница, Юнаците, Пазарджишко. Един от най-старите и най-богати медни рудници е този от Ай Бунар, Стара Загора. Реално думата мед е основата за гръцката металон [μέταλλον] – метал, защото и медта е първия масово обработван метал от нашите предци.

 

Благодарение на знанията от областите на земеделие, скотовъдство, рударство и ковачество, дедите ни натрупват огромни богатства, за които останалите народи могат само да мечтаят. Богатството налага защита и поради това у нас се появяват първите укрепени селища на континента ни. Най-добре познатото е това край Провадия, чиито стени са около 4000 години по-стари от тези на Рим.

Според д-р Васил Бакърджиев, траките дават основните знания по медицина на гърците, а разбира се на римляни, германи, че дори и индийците. Неслучайно божествата на лечението Асклепий и Телесфор са считани за тракийски по произход. Неслучайно за богът-лечител Аполон се носят легенди, че е дошъл в Гърция от север.

 

Траките и техните роднини пеласгите създават минойската и микенска култура на о-в Крит. Това обяснява защо и трите писмености на Крит имат прототип в земите ни. Трябва да се отбележи, че още през 1905 г. е установена смайващата прилика между старобългарските руни и крито-микенската писменост. Това прави проучвалият Плиска Фьодор Успенски, а през 1970 г. Георги Сотиров убедително доказва, че крито-микенската писменост е свързана с нашата глаголица.

 

Сравнение на старобългарски руни и крито-микенска писменост

За крито-микенската писменост учени като Джейн Елън Харисън смятат, че това е същата писменост, която е ползвана и от Орфей. От друга страна Артър Еванс свързва древната финикийска писменост с още по-древната на о-в Крит. По-късно Герхард Херд стига до извода, че финикийците са смесица от Морски народи и ханаанци. Към Морските народи спадат доминиралите Крит пеласги и тракийските им роднини тевкри, дардани, травси, серди, а и мизите, наречени още българи.

 

Сравнение на глаголица с крито-микенска писменост, по Сотиров

Трако-пеласгийските корени на първата азбука обяснява защо Алкидамант и Тацит определят Орфей и Лин са създатели на писменост. Това обяснява и твърдението на Плиний, че буквите са занесени в Лаций (където е Рим) от пеласгите. Сведението се припокрива с цитиращият по-стари автори Плутарх, който твърди, че Рим е основан от пеласгите.

 

За връзката на втория по големина град след Рим, а именно Сатрианум с траките сатри са писали проф. Д. Гергова и др. А за установяване на траки в северните части на Апенините е писал Страбон, уповавайки се на древни исторически извори. Самият факт, че известните с високата си култура етруски почитат тракийската богиня Земела показва каква е била ролята на предците ни на Апенинския п-в.

 

В старите извори срещаме информация за походите на траките в Азия. За тях, а и за ролята на траките като цивилизатори и владетели над азиатските народи, разказват Луций Ариан, Нон, Сенека, Аполодор, Плиний, Страбон, Йордан и др.

 

За това, че галските друиди получават знанията си от обожественият от гетите Залмоксис пише Хиполит. Не бива да забравяме и това, че тракиецът Евмолп е този който въвежда Еливзинските мистерии в Атина. Важен е и фактът, че като основател на Атина е считан Тезей, а той е потомък на фригиеца Пелопс.

 

Виждате, че споменатите 5000 години безпрецедентна слава на дедите ни не са преувеличение. Реално споменатото тук е само върха на айсберга, но и то показва величието на хората влезли в историята под името траки.

 

За жалост нищо не трае вечно, дори и Вечният град на Октавиан Август. Само 5 века след основаването на Римската Империя Одоакър слага край на традицията. Къде са 5 века, къде са 5000 години! Ние не можем да се оплакваме от историята си. Дори и в периодите на чуждо владичество дедите са пример достоен за подражание. Шестте века римска доминация у нас не ни заличават като народ, а даже ни правят по-силни. Дедите ни правят нещо удивително – стават господари на победителите си.

 

Става дума да това, че траки сядат на римски престол: Максимин Тракиец, Регалиан, Клавдий II, Аврелиан, Галерий, Максимин Дая, Констанций I, Константин I, Лициний, Константин II, Констанций II, Йовиан, Маркиан, Лъв Бес, Юстин I, Юстиниан I, Юстин II, Тиберий II, Фока.

 

Величествените строежи на Плиска са от времето на мизиецът Константин Велики, който отпуска огромна сума пари, за да могат неговите сънародници да издигнат град, който съперничи на столицата на империята. Плиска е строена от българи за българи и неслучайно през IV в. Мизия носи името България.

 

В края на VII век дедите ни прогонват чужденците от земите ни и си връщат по-голямата част от старата територия. Останалото вече го знаем, то е сравнително слабо манипулирано.

 

Ето какво ни дава виждането за местните корени на народа ни – престиж и слава, повод за истинска гордост.

 

Нека видим и какво ни дава другата теория – тази за буламача, от който се ражда народа ни. Последователите на това виждане още не могат да си съгласуват лъжите – какви точно са старите българи? В миналото се започна с татаро-монголи, мина се през угро-фини, тюрки, премесени с тюрки иранци, а сега е модерно да се лъже, че дедите ни са иранци. Едни манипулатори ни сродяват с източноиранските народи, други ги изкарват сармати, но забравят да споменат, че сарматите са обявени за тракийски народ.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, нашите деди са изоставили родната си реч. Поне за мен това е повод за срам и слава Богу – касае се само за една нелепа лъжа.

 

Според поддръжниците за небалканския произход на старите българи, Плиска е строена или от арменски, или от сирийски майстори, а не от българи. Няма абсолютно никакви исторически извори за идване на чужди майстори, не е обяснено и как Крум, след страшната война с Византия е имал огромно количество средства, за да построи град, който съперничи по площ с имперската столица. Премълчавайки важните подробности, манипулаторите водят безсрамно народа за носа.

 

Същевременно поддръжниците за небалканския произход на старите българи, пускат лъжи, че траките са безписмени. Разбира се и тук биват укривани планини от информация – както сведения от исторически извори, така и материалните доказателства – стотиците оцелели тракийски надписи, тези от Фригия, Самотраки, Зони, но и от нашата територия.

 

Според теорията за местния ни произход ние имаме 7000 години история, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, нашата история започва преди 1300 години. Според теорията за местния ни произход нашият език е удивително древен, а според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са се отказали от родния си език. Според теорията за местния ни произход ние сме потомци на строители и цивилизатори, а според според поддръжниците за азиатските или кавказки корени на българите, дедите ни са нашественици, които са плащали на чужди майстори да им строят.

 

Оставям на вас да прецените коя теория носи престиж и самочувствие на българите.

 АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ПОДПОМОГНЕТЕ МЕН И МОЯТА ДЕЙНОСТ, ВЕЧЕ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ

Pavel Pavlov Serafimov

IBAN

NL32 REVO 7367 5118 23

ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК Е ГОТОВ – EЗИКЪТ НА ОРФЕЙ ВЕЧЕ НЕ Е МИСТЕРИЯ

Имам удоволствието да обявя на своите приятели, че новата ми книга ДРЕВНИТЕ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК, е готова. Тя бе плод на дълъг труд, но труд, който си заслужаваше. Завършеното е делото, което редица родолюбци започнаха. Запознавайки се с работата ми всеки непредубеден човек ще се убеди, че идеалите на обичащите народа ни Раковски, Гинчев, Даскалов, Юруков, Ценов, Рилски, Селимински, Сотиров, Бакърджиев, Бонев, Чилингиров и др. са почти осъществени.

 

Тези даровити интелектуалци и радетели на българщината пледираха за древните балкански корени на народа ни. Всеки даде своя принос в търсенето на истината, това сторих и аз в няколко вече издадени книги. С новата книга обаче тези, които са съпричастни на делото на споменатите родолюбци, вече ще имат солидно оръжие в ръцете си. ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК не само съдържа огромен брой древни думи, но са дадени и важни обяснения в няколко приложения. 

Там са обяснени манипулациите относно характера на езиците на илирите, скитите и сарматите. Дадена е информация, която на теория не би трябвало да съществува, но е факт. За жалост неудобен факт за определена група учени.

 

 Ако някой желае да се сдобие с книгата - ето линк за поръчка https://ateabooks.com/world-history-series/7227-drevnite-koreni-na-blgarskiya-ezik-trakijski-rechnik-9786197624342.html

За тези, които следят блоговете ми от 15 години новата ми книга ще е последното парче от мозайката. Хората четящи есетата ми и проверяващи информацията в тях, ценят дадения от мен труд. Разбира се има и други сънародници, които макар да хранят уважение към труда ми, все пак са скептични относно определени мои твърдения. 

Това е напълно разбираемо, това е напълно нормално. Не всеки има времето да се задълбочи в дадена тема, не всеки има възможност да провери дадена информация, а своите изводи ние правим въз основа на информацията, която притежаваме.

 

Преди около 35 години аз вярвах, че тракийският език е мъртъв. Имах пълно доверие на хората, които твърдяха, че когато пристигналите от Азия прабългари прекосяват Дунава през 680 година, тук те заварват дошлите от студения север русокоси и синеоки славяни и превърналите се в малцинство рижи траки. Не се съмнявах в това, че дедите ни са обитавали юрти, че са почитали странен бог с име Тангра и са се обръщали към своя владетел с думите ювиги хане!

 

Със същата заблуда живееха още милиони българи. А и как иначе, след като по това време нужната за проверката на изнесената в учебници и книги информация бе в ръцете на шепа селектирани индивиди. Ние сме природно интелигентни хора, но дори и най-умният може да бъде заблуден, ако не му бъде дадена достатъчно информация. Тя е ключа, защото имаш ли база за сравнение, вече си в състояние да преценяш. Разполагаш ли с достатъчно данни, вече не зависиш от хората накичени с титли.

 

Никой от нас не обича да бъде лъган, никой не иска безсъвестни хора да се подиграват с доверието му. А официалната ни история не е нищо друго освен една дълга поредица от нагли лъжи. Сдобивайки се с все повече и повече информация, аз разбирах, че истината за далечното ни минало, а и за оформянето ни като народ, е далеч от това, което се преподава в училища и университети.

 

Не бях в състояние да проумея защо хората, чието призвание е да обучават, са се заели да сеят заблуди. Всъщност все още се чудя как спят нощем тези, които защитават теории създадени от чужденци за интересите на чужденци. Вероятно всеки си има свой мотив. При един е страх, при друг е стремежа към кариера на всяка цена, а при трети навярно основна роля играят парите и престижа.

 

С помощта на приятели започнах да извършвам проучвания в няколко направления. Ономастика – защото исках да разбера как е звучала речта на траките. Археология – защото исках да събера знания за материалната култура на народа на Орфей. Етнография – защото за мен бе важно да се уверя какъв е произхода на нашите празници, обичаи, обреди, а също така и на носиите ни, земеделските ни сечива и т.н. Дали сме наследили важни аспекти от духовния си свят от старите балканци, или пък от хора, оформили се като народ в Средна Азия.

 

Разбира се задълбочих се и в изучаването на историческите извори, но имах едно наум. Още в началото осъзнах, че сведенията на старите автори са само индикация, а не доказателство. Да не забравяме и това, че повечето налични исторически извори са създадени от враговете ни. В такъв случай е доста наивно да се очаква обективност.

 

Малко по малко, ползвайки непопулярна, а и трудно достъпна информация, пред мен се появи един нов свят. Речта на Орфей се оказа странно позната, когато разбрах за съществуването на древни думи като аз – аз, до – до, ме – ме, меан – мен, на – на,  стан – стан, стар – стар, залтен – златен, бруз – бърз, дерз – дързък, вода – вода, зелкия – зелка и още много други.

 

Благодарение на трудовете на Николай Колев, Георги Китов, Даниела Агре, Дънкън Нортън Тейлър и др. разбрах, че тракийската женска носия, а и някои типове мъжка носия са запазени до ново време. Същото важи и за типичните за българския селянин ямурлук, цървули, дълга риза. Разбрах и за това, че няколко типа тракийски рала, брани, мотики и т.н. се ползват до средата на ХХ в. Това са все ярки доказателства за приемственост.

 

Знаех отдавна, че особената почит към Гергьовден е ехо от култа на Хероса, но удивлението ми нарасна, когато разбрах, че обредите по Еньовден, Тодоровден, Атанасовден, Сирни Заговезни също са от тракийски произход. Особената почит към Св. Марина, Св. Модест, Св. Илия бе обяснена от етнолози като оцелели култове към Бендида, Хермес, Тракийския Зевс.

 

С древни корени се оказаха обредите Герман и Помана, Кукерските и Русалийските игри, а разбира се и сурвачката, и обичаната от всички българи мартеница. Трудовете на Георги Раковски, Ваня Лозанова, Михаил Арнаудов, Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. ми бяха от огромна полза.

 

Истинското удивление обаче дойде от публикуваните през 1987 г. сведения на археолога Стамен Михайлов, който ползвайки трудове на различни свои колеги поясни, че свещеният за старите българи символ IYI се среща най-рано на Балканите и то преди около 7000 години. Дори в по-късни епохи знакът IYI се среща в Югоизточна Европа – без изключение в регионите обитавани от траки.

 

Същият археолог изнася изключително важна, но и доста неудобна за повечето негови колеги информация засягаща произхода на старобългарската чернолъскава керамика. Михайлов аргументирано демонстрира, че произхода на този тип съдове трябва да се търси на Балканите. Отново на Балканите са и прототипите на старобългарските руни. Това е установено от учените извършили най-ранните разкопки на Плиска. Макар тези археолози да не са в състояние да обяснят феномена, те все пак признават за големия брой паралели между старобългарските руни и писмеността от о-в Крит, съществувала 2000 години преди времето на нашия владетел Омуртаг [Мортагон].

 

                     Старобългарски руни от Плиска [по Успенски]

Знаци от фасади на тракийски храмове [по Бранденбургер]

Сравнение на старобългарски руни с критска линеарна писменост от Бронзовата епоха

Приблизително по същото време, когато Успенски се диви защо туранските българи разполагат с критска писменост, американската лингвистка Джейн Елън Харисън изказва виждането, че въпросната писменост е от същия тип, който е ползван и от Орфей. За жалост по това време предубеждението, че старите българи са дошли от Сибир е толкова силно и е защитавано с такъв див фанатизъм, че никой не посмява да даде елементарно обяснение на чудото, а именно, че българите не са азиатци, а всъщност древно балканско население – потомци на мизите, пеоните, даките.

 

Точно това реално е причината ранносредновековните българи да са наричани от различни летописци ту мизи, ту пеони, ту даки.  Разбира се професионалните историци бързат да определят тези извори като недостоверни, макар приемането на местния произход на българите да изяснява мистерията с древните балкански корени на свещения символ IYI и на голям брой руни.

 

Проблемът е решен по недостоен, но хитър и ефикасен начин – неудобното бива премълчано, а всеки осмелил се да свърже народа ни със старото балканско население бива жестоко нападан, отричан, осмиван. Професионалните историци не се интересуват от аргументите на родолюбиви интелектуалци като Цани Гинчев, Ганчо Ценов, Данаил Юруков, Д.П. Даскалов, Кирил Рилски, Иван Селимински и др.

 

Докато преди около 30 години трудовете на прогресивните изследователи бяха забранени от цензурата, то с течение на времето дори книгите на ненавиждания от повечето наши учени историк д-р Ценов бяха преиздадени. Разбира се не без съпротива и хули от страна на професионалистите. Книгите на Ценов ми помогнаха, а пък благодарение на приятели се сдобих с още повече литература за характера на езика на Орфей.

 

От труда на проф. Влахов научих, че тракийският език е започнал да губи своите падежи още по времето на Античността. Благодарение на различни книги на акад. Владимир Георгиев разбрах, че типични за българския език фонетични явления се срещат и в тракийския. Същото важи за няколко вида умалителни наставки, особености на синкопирането и т.н.

 

Колкото повече данни намирах – толкова по-ясно ми ставаше, че нито народът на Орфей е изчезвал, нито езикът му е мъртъв. Благодарение на представените от д-р Ценов исторически извори разбрах, че през VII век, на юг от Дунава се събират не три различни народа, а три групи на един и същ народ. Едната група е тази на траките живели под римска власт до 680 г., втората група са гетите с ново име славени, е третата група са техните съседи и роднини мизите, от които произлиза и името българи.

 

Това виждане разрешава още една мистерия – пропагандирането от нашите историци и лингвисти изгубване на езика на Аспаруховите българи. Теорията на Ценов, а и още цяла плеяда родолюбиви изследователи не изисква старите българи да забравят родната си реч. Явявайки се едно перфектно допълнение на д-р Ценов, Георги Сотиров обяснява, че нашият език не е нов за Балканите, а е реално най-древният език говорен не само в Тракия, но и в древна Елада, преди разбира се от Африка да дойдат дедите на гърците.

 

И действително, ако се замисли човек – запечатаната в старобългарския език ездаческа терминология не е нито тюркска нито иранска. Думите кон, кобила, юзда, тул [колчан за стрели] и др. се срещат в тракийската ономастика. Става дума за споменатите от различни автори Cone, Cobylatus, Usdica, Toul-bila. Разбира се дори тази важна информация е премълчана от професионалистите.

 

Те предпочитат да унизят дедите ни с твърдението, че са изоставили родната си реч в полза на тази на покореното население. А реално нито има покорено население, нито има изоставане на роден език. Помислете – траките организират много въстания срещу римляните, но нито едно срещу Аспаруховите българи. 

Причината е проста – хората на Аспарух не идват като завоеватели, а като освободители на местното население от властта на Рим [Византия].

 

Макар от доста време истинската картина на реалността да бе изкристализирала в съзнанието ми, нужни ми бяха повече доказателства за това, че думите ползвани от Залмоксис и Орфей за лекуване и успокояване, се ползват и днес, макар и леко променени. Свободното ми време не е много и това направи труда къртовски, но си заслужаваше. Дума по дума, сравнение след сравнение, след много проверки успях да събера внушително количество думи от езика наричан от римляните тракийски.

 

Неотдавна с удовлетворение установих, че съм събрал над 660 думи. Това е около 300% повече от речника на акад. Дуриданов. Нямам представа защо професионалистите са пропускали интересни думи като коза – коза, козил – козел, орил – орел, жерав – жерав. Характерът на тези думи е ясен и е в полза на виждането за древните балкански корени на народа и разбира се езика ни.

 

Може на учените да е оказан натиск, може да са се бояли от санкции и репресии. За времената на старата цензура страховете бяха напълно оправдани. Печалното е, че дори и днес се намират хора, които правят всичко възможно да спрат излизането на истината. Днес тези загнездили се в научните кръгове индивиди не могат да пратят никого в лагер, но пък нищо не ги спира да клеветят и чернят търсещите историческата справедливост.

 

На какво се надяват тези боящи се от излизането на истината хорица не зная. Информацията вече е налице и дори да се продължи със заплахите и клеветите, тези, които скалъпват глупави обвинения могат сами да се окажат обвиняеми. По-важното е, че народът вече не вярва на хитреците и на странните обяснения, че по заповед на чужди сили се налага виждането, че сме местен народ. Тази невероятна глупост се лансира от хора с титли!

 

Нека да разсъдим логично. Кой друг освен нас има сметка да се приеме, че ние българите сме най-древния цивилизован народ? Кой има сметка да стане ясно, че траките са създателите на славянската езикова група, ако не ние българите? Кой българин не би се гордял с това, че дедите му са създателите на най-древната писменост, на първите укрепени градове на Европа?

 

За кой сънародник не би било чест да каже, че неговите предци са най-старите златари, ковачи на мед и бронз, че на континента ни конят е опитомен най-рано на наша територия? Та нима не е велико това да знаем, че сме потомци на хората дали религия на гърци, римляни и келти? Нима не е престижно да се каже, че траките дават най-способните императори на Рим, че тракиец изчислява годината на раждане на Христос, че най-рано в Европа на наша територия християнството намира дом?

 

И изброеното до тук е само върха на айсберга! Има още много неща и те ще бъдат казани въпреки всичко. Хайде помислете сега – какви са аргументите на тези, които се борят със зъби и нокти срещу виждането, че ние българите сме древен балкански народ.

 

Според учените опитващи се да сложат корените ни в Азия, Аспаруховите българи са нашественици в земите на юг от Дунава. Дедите ни са обрисувани като номади водени от канове [ханове], колещи местното население, грабещи всичко, което може да се ограби и после с ограбените средства поръчващи на чужди майстори да строят кански [хански] резиденции и капища!

 

За мен това са страшни обиди, това е гавра с паметта на предците ни. Позор е Аспаруховите българи да бъдат слагани на едно ниво с грабещите черкези, кърждалии и даалии. Позор е да се твърди, че Аспаруховите българи са азиатци, които наемат чужди майстори да им строят.  Аспаруховите българи спадат към мизите, които пък са най-големия и най-разпространилия се тракийски народ. А траките умеят да строят и то майсторски. Те ползват квадри и тухли преди римляните и това е добре известно в научните среди благодарение на трудовете на Чичикова, Агре, Китов.

 

Професионалистите, според които старите българи са номади-грабители премълчават даденото от Анастасий Библиотекар сведение за това, че когато император Константин V започва строителни проекти, от Гърция и островите идват само 500 тухлари, а Тракия дава 5000 майстори 200 керемидчии.

Изискват се елементарни умения по аритметика, дори дете може да пресметне, че дедите ни имат много повече майстори от гърците!

 

Дано тези, които днес са се окопали в научните среди и с всякакви средства се опитват да спрат истината да престанат с тази срамна дейност. Срамно е да се заплашва и клевети, срамно е да се наемат тролове и лабилни индивиди, които да сплашват инакомислещите. Когато един ден народът ни разбере как е ограбен и унижаван, а и как са третирани тези, които се борят за справедливост гневът ще е силен, но пък, който сее ветрове ще пожъне бури.

До крайности не бива да се стига. По разумно е тези, които виждат, че губят да оставят егото си настрана и да загубят с достойнство, но да спечели народа ни. Българите са достатъчно изстрадали, достатъчно са унижавани, мачкани – стига вече! Време е за нещо друго – време е за епохата на ново възраждане, за промяна на съзнанието, а с това и на битието.

Нека младото поколение расне с мисълта, че дедите му са били творци, талантливи хора, щедро раздаващи знания на другите. Нека всеки българин да има правото да счита речта ни за свещена, защото тя наистина е такава. 

Тя е корен на езикова група от 300 000 000 души. Не само букви, думи са дали дедите ни на общност от 300 000 000 души и е въпрос на време това да бъде признато. Речта на Залмоксис и Орфей е жива, а новото ѝ име е български език.

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ ДА ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ!

https://www.youtube.com/watch?v=NwErmFtQvtM

 

ТРАКИЙСКИЯТ РЕЧНИК – ЕДНО ДОПИТВАНЕ ДО ЧИТАТЕЛИТЕ

На 30 юли представих новата си книга “Неразказаната История на Траките” в Пловдив.Въпреки, че беше отпускарски сезон, а и времето бе горещо, залата се препълни с хора. Смятам, че беседата беше добра, макар времето да не стигна, за да отговоря на всички желаещи да попитат нещо. Надявам се скоро да бъде проведена още една среща, на която да успея да се реванширам. Ако всичко се развива по план, в близко време ще съобщя къде ще се проведе събитието, в кой ден и в колко часа.

 

Както по време на представянето, така също и след това доста хора ме питаха: - Kога ще излезе пълният тракийски речник с над 600 думи? Някои от тези читатели, които се бяха запознали с речника от “Неразказаната История на Траките” се чудеха как съм успял да намеря толкова много думи от речта на Орфей. Имаше и такива, които с искрено удивление признаваха колко лесно е да се разбере речта на древните ни предци, ако някой без заобикалки и излишни термини обясни как стоят нещата.

  

Сега използвам случая, за да дам отговор на някои въпроси. По принцип, ако вие – моите читатели желаете, мога да публикувам в началото на 2023 г. отделна книга само с пълния речник. Един от хората, които ме вдъхновиха да започна да пиша ми каза следното: “Трябва да обичаш хората, за които пишеш.”

 

Старая се да правя това, преработвам есетата си дълго време, така, че те да са написани на ясен език, но и да дават добро количество информация. Сега пък се допитвам лично до читателите си и питам: Искате ли да съкратите чакането си на третия том на “Тайните на Тракийския Език” и вместо в края на 2023 да се запознаете с пълния тракийски речник през първите месеци на 2023?

 

В том III на “Тайните на Тракийския Език” ще бъдат засегнати имената на олимпийските богове, нимфите, а и герои като Персей, Тезей, Херакъл и др. Малцина знаят, че тези имена не притежават обяснение на гръцки език, а след прочита на книгата ще разберат и защо българския дава обяснение и то най-доброто обяснение.

В том III ще бъде дадена информация и за названията на тракийските музикални инструменти, тракийските танци и песни. Отново изненадите ще са много и все приятни. Пак в III на “Тайните на Тракийския Език” ще бъде обърнато внимание на връзката на траките със скитите, сарматите и илирите – все “изчезнали” народи, според представителите на казионната наука.

 

Както се досещате – материалът е наистина много и се иска време всичко да се систематизира, а и представи по начин, който е лесен за разбиране. Повярвайте ми, да се пише на прост език не е никак просто и лесно, иска се много труд. Ето защо нещата се проточват и търпението на някои хора е изправено пред изпитание.

 

Това е и причината да дам възможност на вас – моите читатели да решите дали да публикувам пълния тракийски речник в първите месеци на 2023 или в края на следващата година, като приложение на том III на “Тайните на Тракийския Език”.

Може да реагирате в блога, но може и във Фейсбук – решението е ваше. Ще се съобразя с желанието ви и ще действам както реши волята на мнозинството.

 

Що се касае до намирането на думите за речника, трябва да каже, че не бе лесно, не бе никак лесно даже. Касае се за дългогодишен, упорит труд, който в крайна сметка даде добър резултат. За езика на траките са писали много хора. Едни от най-известните са: Август Фик, Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Ото Хаас, Владимир Нерознак, Владимир Орел, Владимир Георгиев, Лидия Баюн, Леонид Гиндин, Юрий Откупщиков, Веселин Бешевлиев, Кирил Влахов, Иван Дуриданов, Светлана Янакиева и др.

 

Информацията за езика на дедите ни е изобилна. Налице са над 100 глоси, над 500 надписа, огромно количество документирани в миналото лични имена и названия на градове, реки, местности.

 

Данни има, но в миналото май не е имало желание истината да бъде казана и са приложени странни методи по време на проучванията. Макар да се знае, че траките на юг от Дунава, техните северни съседи дако-гетите, а и обитаващите Мала Азия фриги принадлежат на едно и също семейство, повечето езиковеди гледат на същинския тракийски, дако-гетския, наричан още дако-мизийски, фригийския, а и пеонския като на различни езици, било то сродни. По този начин се намалява сериозно количеството материал, който може да се използва при съставянето на тракийски речник.

 

Представете си какво би се получило, ако днес някой реши, че всички думи, които се срещат в родопските говори трябва да се извадят от българския речник. Не е трудно да си представим колко сериозно ще е осакатяването на речта ни. Точно това обаче е направено в миналото, когато тракийския и фригийския бяха класифицирани като отделни езици, а не наречия на един и същ език.

 

Пак това разделение допринесе за възникването на мита за безписмените траки. Фригите бяха отделени от роднините си, а фригийските надписи са над 350! Разбирате ли за какво сериозно количество информация става дума? От друга страна, надписи като тези от Ситово и Буково не бяха включени в проучванията. Единият бе набеден за игра на природата, а за другия бе пуснат слух, че се касае за нови драскотини от началото на 90-те години. Никой специалист не се трогна от това, че авторитети като Орел и Баюн обявиха Ситовския надпис за фригийски. Никой не се трогна и от свидетелството на стари хора от Буково, че надписа край селото им е древен, че съществува от много време.

 

Други фригийски надписи от наша територия, като тези открити от проф. Драгомир Лалчев, въпреки, че бяха прекрасно описани и анализирани, информацията за тях не достигна до широката публика и така знанията ни за древната реч на нашите предци бяха сериозно ощетени.

 

Поредният метод, който доведе до ограничаването на информацията бе избягването на български думи при анализа на тракийската ономастика. Ще дам пример, който е представен в пълния тракийски речник:

 

спар – спор – успех, изобилие блг., древната форма на спор е *sparъ (БЕР, т. VII, с. 396), спори – върви успешно блг., спорен – успешен, траен, спорян – изобилен блг., споръ – обилен струс., спо́рий – бърз укр., spòr – обилен слов., sporý – силен, наситен чеш., sporý – обилен, щедър словак., sраrr – грижлив стисл., sparen – пазя, пестя нид., sphirás – обилен санскр., рrоsреr – благоприятен, щастлив лат.;

източник: Σπαροτοκος, Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus – елементи от тракийско лично име, ползвано както от царете на одрисите, така и от владетелите на Боспорското царство, чиято династия неслучайно е наречена Спартокиди. Езиковедите Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Димитър Дечев, Владимир Георгиев и др. търсят обяснение с думи от санскрит, авестийски, латински, немски, староперсийски, но никой не обръща внимание, че българският език предлага доста добро обяснение. Елементът Σπαρ отговаря най-точно на блг. спор, чиято древна форма е *sparъ. Значението на Σπαροτοκος, Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus е успешен потомък, силен потомък, да е успешен, да е силен, да му спори, т.е. касае се за пожелателно име. Вторият елемент -τοκος отговаря на стблг. токъ – течение, блг. по-текло – потомци, а най-близко сродна се явява арийската дума toka – челяд, народ, потомък, потекло. За връзката на дедите ни траките с ведическите арийци е дадена информация в "Неразказаната История на Траките - укритата слава на народа ни". 

 

Eто колко лесно е да се обясни името Спароток на български език. Фактът, че то днес не се използва не бива да ни смущава, защото и имена като Лепота, Доброта, Тихота, Страхота са били популярни у нас преди около 1000 години, но днес звучат странно и не се ползват. Все пак името Σπαροτοκος (притежаващо варианти Σπαρτακος, Σπαροδοκος, Spartacus) e регистрирано преди около 2500 години, а това е огромен период от време. Съвсем нормално е някои имена да излязат от употреба.

 

Не само личните имена дават ценна информация, но и тракийските названия на билките. Проблемът е, че в най-популярните издания засягащи тракийската ономастика, важни открития на учени в миналото са пропуснати, а се касае за важни думи, някои от които са директно свързани със старобългарски думи. Става дума за биле – билка, тул – тул, колчан, чаръ – магия, диесема – дивизма и др.

 

Топонимите също представят важни данни. След като от Амиан Марцелин знаем, че град Ди-балтум е край блато, то не е трудно да се види, че елемента – балтум отговаря на балта – блато. За жалост нашите специалисти не обръщат внимание на тези неща.

 

Стъпка по стъпка, коригирайки пропуските на професионалистите успях да събера солидно количество информация. Надявам се в скоро време тя да стане достъпна до широката публика, а и да промени вижданията на много хора. Все пак над 600 думи от езика на Орфей са убедително доказателство за това, че нашия език е възникнал на Балканите и се е развивал на Балканите. Ако не бе политизирана историята на народите от Източна Европа и ако не бяха съчинени планини от лъжи, ние щяхме да знаем истината отдавна.

 

Тази истина, която е била известна на интелектуалци като Данаил Юруков, Кирил Рилски, Ганчо Ценов, Васил Бакърджиев, Никола Йонков-Владикин, Георги Сотиров. Тези хора виждат в дедите ни не само древен балкански народ, но и учители на гърци и римляни, на перси и индийци.

 

Ще завърша с един цитат, мисъл, която се приписва на Виктор Юго: “Това, което е по-силно от всички армии на света, е идеята, чието време е дошло.” За мен няма никакво съмнение, че се намираме в навечерието на нещо голямо – разкритието на истината за миналото ни и за заслугите на дедите ни в оформянето на европейската култура и индоевропейските езици.