Показват се публикациите с етикет тракийски жени. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тракийски жени. Показване на всички публикации

13.01.2017 г.

ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ


Древната ни история е много богата, но не е добре проучена, или поне не е добре популяризирана. Най-ощетени са тракийските жени, за тях не знаем почти нищо. Става дума за съпругите, дъщерите на различни царе, за майки на войници и т.н. От голям интерес са зас са също имената на тракийските нимфи и богини. Някои, като това на Кибела са коментирани по паметници от VIII век пр. Христа – MATAP KYBIΛEIA (надпис M-01 C4). Вензис (Бендида), а и Котита (Котито) се появават в исторически извори през VI в.пр. Христа.

По-късно, през IV пр. Христа, някой майстор е гравирал на съдовете от Дуванлий едно от имената на тракийската богиня-майка - ΔΑ. Благодарение на епиграфски паметници и сведения на стари летописци, ние знаем за нимфите Ава, Брюза, Траке, Менда, а и за богините Дула, Земела, Зеринтия, Мундрито.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg/800px-Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg

Омир разказва за Теана (Теано) дъщерята на цар Кисей. Нейното име е от голяма важност защото на надписа от Езерово срещаме фамилията Тилтеанис- потомък на Теано (частицата тил отговаря на стблг. тилище-човек, особа, Теанис = на Теана). Създателят на Илиада е споменал и Хекуба – съпруга на троянския владетел Приам и дъщеря на фригийския цар Димас. Във времето на Троянската Война е живяла и тракийската принцеса Харпалика. Тя е известна с необикновената си храброст, бързина и сила, благодарение, на които успява да накара да побягнат дори калени в битки мъже като Неоптолем и неговите бойци.

За богатия цар Мидас е писано много, но неговата съпруга Хермодика е почти пренебрегната. В нейното име намираме същия елемент -дика, както в Евридика- любимата на Орфей. Частица дик се среща и в тракийските мъжки имена Диком, Дикиней, а и в името на минойската, трако-пеласкийската богиня Диктуна. Частицата Ермо е същата както и тази от името на бог Ермес (Хермес), за когото Херодот твърди, че тракийските благородници го считат за свой праотец- Her.V.7. Не бива да забравяме и старобългарския род Ерми, към който принадлежи княз Гостун.

От работите на Тукидид научаваме за царицата на едоните Bраура (Брауро). Самият Тукидид е потомък на Хегесипила -дъщерята на одриския цар Орол. Пютодора е друга тракийска благородничка, която е живяла доста по-късно. Атеней, а по-късно и Йордан пишат за Меда – дъщерята на гетския владетел Котела. Гепепюра е съпруга на Аспург - владеля на Боспорското Царство. В творба на Теофраст намираме кратки сведения за знатна тракийка носеща името Кринокорака.

Херодот разказва за удивително красивата тракийка Родопа, от Плутарх научаваме, че във вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Неговата майка е дошлата от нашите земи Абретена (Абротонo).


                                       портрет на тракийка, Оструша могила

По време на римското владичество в земите ни, на паметници от различни региони са документирани женските имена: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюниа, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата и още много други.

Някои са идентични, или почти идентични на български женски имена от ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Сура, Татина.

Нека сега да обърнем внимание на значението на имената на тракийските богини, нимфи и жени. При анализа на названията Земела и Зеринтия, лингвистите  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов предлагат стблг. землiа-земя, звѣрѧ-зверче, младо животно. За името на почитаната от едоните Котито, или по-точно Котита, Димитър Дечев предлага стблг. хотѣти-желая, похотѣти-пожелавам. Други учени търсят обяснение на името на древната богиня с гр. κότος-омраза, яд, гняв. Понеже Котита е богинята-майка, то версията на Дечев изглежда логична, Котита-хотѣти, т.е. желаната,  но съществува и друга възможност за обяснение.

Названието на древното божество може да се свърже с понятия за плодородие, раждане и в такъв случай, най-подходящи са стблг. скотъ-добитък, животни, а и котя се-раждам, котило-новородени. Котито, Котита означава раждащата, плодовитата. Котурила и Котина са тракийски женски имена, вдъхновени от названието на древното божество.

Вензис е по-малко известният вариант на теонима Бендида, който бива тълкуван като свързващата, обединяващата. Тази богиня е покровителна на семейството и поради това епитета Зюгия-свързваща, обединяваща е напълно справедлив. Странното обаче е това, че езиковедите ни сравяват името Бендида/Вензис с немския глагол binden-връзвам, но някак си “не са забелязали” съществуването на стблг. вѧзати, вѧзѫ-свързвам, връзвам, а също и обѧти-уловя.

Вендидора е гърцизирания вариант на Вендидара, други сродни тракийски женски имена са Вендина, Вендифана, Вендисета. Частицата сета е идентична на сета-посята, посадена диал.вар.

Името на тракийската богиня Дула е несъмнено свързано с родовото име Дуло, но в научните среди е все още кощунство да се прави отъждествяване на траки с българи и поради това специалистите предлагат гр. θύελλᾰ-буря, силен вятър. Аз лично смятам, че Дула трябва да се сравни със санскр. kula-род, семейство, група, хет. tuliya/duliya-събрание, група, а разбира се и със стблг. доилица-кърмачка, доити-кърмя, давам мляко. Стблг. доити притежава съвременен диал. вариант, това е дуя-доя, от която пък произлиза дуило-доило. Дула означава кърмилница, тази, която храни рода. Ямба-дула пък има значение извор на рода, като ямба е чуждото предаване на нашата дума въмбел-извор.

Друго название на богинята-майка е Да, то се среща на надписа от Дуванлий, където някой е гравирал ΔΑΔΑΛΕME, или както Вл.Георгиев превежда -“Земльо, пази ме!”
Думата ΔΑ е древен вариант на българската дада-бавачка на деца. За дада лингвистите смятат, че е възникнала в детския говор чред удвояване като ма-ма, ба-ба – БЕР, с.313.
Древното название на божество Да, притежава значение бавачка, гледачка, а това е напълно подходящ епитет за богинята-майка.

Кюбела, или както е по-известна Кибела е наричана и Μητηρ Ορειης-планинска майка. Коренът в названието на тракийското божество е куб-височина, куп, добро съотвествие е българската диалектна дума кубище-купище, купчина. Кюбела, Кибела означава голямата, голяма като планина, великата. Тази богиня е известна и под името Берекинтия, това обаче е по-скоро епитет, който е вдъхновен от названито на планината Берекинтия във Фригия. Явно планините са били важно, свещено място за дедите ни. Данни за това могат да намерят в работата на Никола Теодосиев “Mountain Goddesses in Ancient Thrace”. Този автор съобщава за богини почитани в планински региони, става дума за Ганея, Сипулена, Диндумена, (a и Кибела), наречени по названията на планините Ганос, Сипулос, Диндума, Рескинтия, Кибела. Не трябва да забраваме и свещената планина Ида, Кибела е известна и като Mater Idaea.

За тълкуване на името на богинята Мудрита (Мундрито), Владимир Георгиев предлага старобългарското прилагателно мѫдръ-мъдър, а мѫдра означава мъдра.  

Брюза, Бриза е тракийска нимфа, чието име определени изследователи са склонни да свържат с племенното название бризеи. Намирам сравнението за удачно, ще добавя само, че Брюза, Бриза отначава бърза, бързонога.

Ава е название на тракийска нимфа и колкото и странно да звучи, нейното име притежава значение овчица. Най-древния вариант на нашата дума овца е бил авика. Понястоящем е обидно, ако една жена бъде сравнена с овца, но в далечното минало мирогледа е бил различен. На животните, най-вече млекодайните, се е гледало като на нещо ценно и важно. Друго древно женско име е Зайка, то без съмнение е пожелателно – да е плодовита като заекиня. В този дух, трябва да се добавят и тракийските мъжки имена Козис, Козил, Зайкус, Ебро (козел за разплод).

С Ава приключваме с разглеждането на тракийските имена на божества и преминаваме към имената на обикновените жени. Такава е Абротона, или по-точно Абретена. Става дума за майката на спасителя на Атина – Темистокъл. Абретена е древния вариант на българското име Обретена, което пък идва от обрѣтити-намирам, то има същата семантика като Найден (от наидѫ-намирам).

Ада, Аида е име на тракийска жена, то обаче е различно по произход от германското Ада и евреийскaта Ада, в случая става дума за случайно съвпадение. Сродно обаче е старомакедонското име Адайос, чиято основа са старомакедонските думи ἀδῆ-светло небе, сияйно небе, ἄδις-огнище, жар. Тракийското женско име Ада, а и мъжкото Адамас притежават значение обичан(а), желан(а), горещ(а), глосата ἀδάμνα се превежда като обичан, желан. Сродни на ἀδάμνα са адъ-ад (жега, горещина) стблг., обѧтрити -разпаля стблг., обатрити сѧ-възпламенявам се струс.чсл., adianton-желая гал., aeduo-огнен гал., aed-огън ирл., aith-огнище ирл., ātar-огън авест., aidha-пламък, жар, красота санскр., eit-огън ствиснем.

Атиа е тракийско женско име засвидетелствано в надписи от Египет. То е сродни на мъжкото Атис, Атина, а и това на Атила. На това мнение е Иван Венедиков, но той смята, че коренът ати идва от гръцката атте (ἄττα) и латинската ата (atta) -баща. Те всъщност са пеласгийски заемки в гръцки и латински според фламандския лингвист Алберт Ван Виндекенс. Значението на Атиа и Атис е родител, роднина, като добър кандидат за тълкуването е стблг. отьцъ, чиято по-древна форма е attikъ. Сродни думи са atti-по-голяма сестра, майка санскр., aithe-възпитател ирл., аttаš-баща хет., heit-баща фриз.

Други тракийски женски имена започващи с буква А са Азбора, Аркиса, Арса, Атезиса, Афия. Те няма да бъдат подложени на анализ в тази работа, ще уточня само, че “странното” им звучене се дължи както на древния им произход, така и на чуждото предаване. Някои от тези имена се употребяват и днес, но в развита форма.

Басара несъмнено е свързано с едно от имената на Дионис – Басарей. Тракийското Басара отговоря на българското Басарина, споменато от Петър Голийски в работата му “Абхазо-български антропонимични паралели”.  Голийски сравнява Басарина с документираното в Керч име Басар и смята, че то е станало основа на абхазките родови имена Басар, Басария. На надписа от Керч обаче си вижда, че въпросния Басар е баща на човек с име Карп (Карпос), а това е тракийско име, сродно на оронима Карпати, хидронима Карпис, а и на етнонима карпи, карпо-даки. Басара, а и Басарей могат да бъдат обяснени със санскр. bhasa-сияние, vasara-зазоряване, утрин, а и блг. бъскам-светкам.

За Брюза вече бе обяснено, че означава бърза, бързонога, по-интересно обаче е името Була. То не само е идентично на българското Була, но обяснява и особените наши думи було, булка, булча (венчавам), за които линвистите все още се чудят откъде са дошли в речника ни. Всъщност, няма мистерия, но истината май е неудобна.

Бурила е женското съотвествие на тракийското име Бурил, което се явава вариант на името на българския цар Борил, властвал в периода 1207-1218 година – една доста неприятна подробност за привържениците на официалните тези за произхода на народа ни.

Друго древно сродно на Бурила име е Бурена, то е по-стария вариант на Боряна.

Бутурма звучи доста странно, но има добро обяснение на български език. В своя работа, Кирил Влахов цитира Димитър Дечев, който подлагайки на анализ името Бутурма, споделя, че частицата Бу означава много. Не е трудно да се види, че бу може да си изтълкува с българския глагол буя-раста буйно, докато турма означава бърза и се обяснява с глагола втурвам се-разбървам се.

Витюна е женско име, което произлиза от племенното название витюни/витини – хора обитавали първоначално долината на Струма, но по-късно мигрирали за западна Мала Азия. Със същата семантика са тракийските женски имена Траса, Трата, тяхното значение е тракийка, принадлежаща на траките.

За името на едонската царица Враура (Брауро), Вилхелм Томашек предлага тълкуване с ие. berv, сравнявайки с нем. sprudeln, wallen-пръскам, вря. По необясними причини, иначе способния Томашек е пропуснал стблг. гл. вьрѣти-вря, извирам, а и същ. врело, което по мнение на Вл.Георгиев, е предадено в работите на Прокопий Цезарийски във формата Вριαρο. Враура (Брауро) е пожелателно име със значение да бъде като извор, да извират деца от нея.


Тракийското име Гиза, оцеляло в българските Гижо, Гижа, може да се обясни с рядката, почти непозната дума гижа-младо лозово растение. Понеже нито гърци, нито римляни имат звук Ж, те са го предали със З и така Гижа е превърнато в Гиза. Със същата семантика са българските лични имена Елица (от ела, елха), Върбана (от върба), Аблана (от аблан, чинар).

Дада съвпада напълно с нашето Дада, което може да се изтълкува с българската дума дада-бавачка на деца, сродни са и деда-по-голяма сестра, дода-кака, леля.

Даробура е най-вероятно представянето на Даробора, като Даро е название на тракийски бог – Дарон, Дарзала, а -бор е частица присъстваща и в български имена като Воибор, Ратбор и т.н.

Дута е идентично на българското Дута, което е пропуснато в повечето наши именно-честотни речници. Значението е или да стане едра, или да стане горда, като обяснение получаваме от стблг. надоути сѧ-надувам се, в смисъл възгордявам се.

Зарка е едно към едно с българското Зарка- гальовен вариант на Зара, която пък се тълкува с диал. дума зара-слънчеви лъчи, слънчева светлина, а и стблг. зарiа-зора, зарево.

Ина е интересно тракийско име, което също е название на извор. Ако приемем, че названието на извора и женското име са с едно и също значение, то най-логичното обяснение може да се даде с иней-скреж, чието по-старо значение е блясък, сияние, ср. санскр. ina-едно от имената на слънцето.

Керка отговаря на българското Керка, показва прилика и с името на Крека- съпругата на Атила. Обяснение на Керка, Крека, можем да получим с диал. гл.  крекам-смея се.

Керса означава черна, или пък червена, череша. В такъв случай, Керса отговаря на българското женско име Череша.

Кула и Куна са напълно идентични на ползваните дори в ново време български имена Кула и Куна, Кунка.

Тракийските Мама и Мата са просто думи за майка, имената са пожелателни – да порастне и да стане майка. Докато за Мама обяснения не са нужни, то за Мата трябва да се добави, че на старобългарски мати означава майка.

Мела е доста интересно тракийско лично име, което е идентично на българското Мела и обяснимо със стблг. мѣлъкъ-малък.

Меда е име на дъщерята на гетския цар Котела, тя става съпруга на Филип II Македонски.  Съотвествия на Меда са българските Медена, Медичка.

Менда е вариант на Венда, Вензис, в тракийския език, а и в по-късната му форма – българския, има замяна на звука в с м. Примери за това са вариациите племня-плевня, тъмно-тъвно и т.н.

Места и Местула идват от името на тракийската река Места. За нейното название специалистите предлагат всякакви определения и глаголи, но никога дори не изказват предположение, че Места може да означава движеща и да се обясни с глагола местя-придвижвам. По-старото име на реката е Неста, Нестос, запазилото се е под формата Нестеница в един от притоците на Места. Неста също означава движение и се тълкува със стблг. глагол нести-нося, отнасям, занасям.

Тракийските Нана, Нена, Нона се срещат и до ден днешен в България и то непроменени – Нана, Нена, Нона. Те могат да бъдат обяснени с думите нана, нена-майка, стрина, леля, гледачка на деца.

Ната едва ли е вариант на Нада, Надежка, тук по-скоро се касае за древна, вече забравена дума: натъ-фиданка, младо растение, кълн стчсл., тя е сродна на индо-арийската nata-растение. В този случай, най-подходящата успоредица е българското женско име Ната.

Сура идентично на българското Сура, което се обяснява с българското прилагателно сура-бяла, светла. Явно първоначално се е давало на деца със светла коса, или със особено бяла кожа.

Използваното преди повече от 2000 години Сета намира отражение в българското Сета, не е лесно обаче да се определи значението. Възможно е тракийското Сета, а сродното Сетина да са основани на глаг. прил. сета-посята, но не е изключено в основата да е стблг.прил. сетьнъ-последен, краен, в смисъл на последно дете.

Древните Тата и Татина са точно съотвествие на днешните Тата и Татина.

Тракийското Турма отговаря на българското Турмана, като значението е бърза.

Към списъка с тракийски женски имена трябва да се добави и Томира – царицата на масагетите, които Йордан смята за клон на гетите.  Томира е сродно на тракийското мъжко име Тамир, а и топонима Томар, елементът там/том се обяснява с тама-тъма диал.

Както виждаме, имената на тракийските жени не са се изгубили напълно, а тези, които вече са излезли от употреба, могат да бъдат обяснени на български език. Забравени са предимно теофорните имена, т.е. тези, които са вдъхновени от названието на божество. За това е е погрижило чуждото духовенство, което не само е издирвало и унищожавало книжнината ни, но и всеки спомен за древните ни балкански корени.

Загубили са се и повечето от имената на жените от благородническата прослойка, като в този случай причините са няколко. Определени лични имена са били запазени предимно за аристокрацията и поради това употребата им е значително ограничена. От друга страна, част от аристокрацията ни е елиминирана по време на римската окупация. Богатите траки, които са минали на страната на чуждите подтисници, са били презирани от своите сънародници и всяка връзка с изменниците е била избягвана. Това включва и използването на имената им.

Във всеки случай, това, което е останало не е никак малко. Вече знаем, че живелите в древността красиви музи и нимфи, принцеси и обикновени жени, са носили имена, които се се ползват от българките, а и как иначе – все пак ние сме пълноправните наследници на народа, от чиито среди произлязоха Залмоксис, Спартак, Орфей и Евридика. Лъжите съчинени от враговете ни и поддържани от чуждопоклоници вече се срутват една след друга, истината за нас излиза, истина, която ще ни направи свободни и ще ни покаже чий пример трябва да се следва.