ИМЕНАТА НА ТРАКИЙСКИТЕ ЖЕНИ

Древната ни история е много богата, но не е добре проучена, или поне не е добре популяризирана. Най-ощетени са тракийските жени, за тях не знаем почти нищо. Става дума за съпругите, дъщерите на различни царе, за майки на войници и т.н. От голям интерес са зас са също имената на тракийските нимфи и богини. Някои, като това на Кибела са коментирани по паметници от VIII век пр. Христа – MATAP KYBIΛEIA (надпис M-01 C4). Вензис (Бендида), а и Котита (Котито) се появават в исторически извори през VI в.пр. Христа.

По-късно, през IV пр. Христа, някой майстор е гравирал на съдовете от Дуванлий едно от имената на тракийската богиня-майка - ΔΑ. Благодарение на епиграфски паметници и сведения на стари летописци, ние знаем за нимфите Ава, Брюза, Траке, Менда, а и за богините Дула, Земела, Зеринтия, Мундрито.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg/800px-Reproduction_of_Thracian_tomb_1.jpg

Омир разказва за Теана (Теано) дъщерята на цар Кисей. Нейното име е от голяма важност защото на надписа от Езерово срещаме фамилията Тилтеанис- потомък на Теано (частицата тил отговаря на стблг. тилище-човек, особа, Теанис = на Теана). Създателят на Илиада е споменал и Хекуба – съпруга на троянския владетел Приам и дъщеря на фригийския цар Димас. Във времето на Троянската Война е живяла и тракийската принцеса Харпалика. Тя е известна с необикновената си храброст, бързина и сила, благодарение, на които успява да накара да побягнат дори калени в битки мъже като Неоптолем и неговите бойци.

За богатия цар Мидас е писано много, но неговата съпруга Хермодика е почти пренебрегната. В нейното име намираме същия елемент -дика, както в Евридика- любимата на Орфей. Частица дик се среща и в тракийските мъжки имена Диком, Дикиней, а и в името на минойската, трако-пеласкийската богиня Диктуна. Частицата Ермо е същата както и тази от името на бог Ермес (Хермес), за когото Херодот твърди, че тракийските благородници го считат за свой праотец- Her.V.7. Не бива да забравяме и старобългарския род Ерми, към който принадлежи княз Гостун.

От работите на Тукидид научаваме за царицата на едоните Bраура (Брауро). Самият Тукидид е потомък на Хегесипила -дъщерята на одриския цар Орол. Пютодора е друга тракийска благородничка, която е живяла доста по-късно. Атеней, а по-късно и Йордан пишат за Меда – дъщерята на гетския владетел Котела. Гепепюра е съпруга на Аспург - владеля на Боспорското Царство. В творба на Теофраст намираме кратки сведения за знатна тракийка носеща името Кринокорака.

Херодот разказва за удивително красивата тракийка Родопа, от Плутарх научаваме, че във вените на Темистокъл - спасителят на Атина, тече тракийска кръв. Неговата майка е дошлата от нашите земи Абретена (Абротонo).

                                       портрет на тракийка, Оструша могила

По време на римското владичество в земите ни, на паметници от различни региони са документирани женските имена: Ада, Бригена, Бурена, Бурила, Була, Бутурма, Вастиа, Венда, Витюниа, Дада, Даробора, Деибора, Дита, Дула, Дута, Дутобора, Ептебора, Етасета, Зарка, Зайка, Зейла, Зерка, Зова, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Котудара, Котурила, Куна, Лала, Маисира, Мата, Мая, Мела, Менда, Местула, Могита, Мома, Муза, Мукабора, Нона, Раиста, Румесука, Сета, Сетина, Сипа, Соя, Сура, Татина, Траса, Трата и още много други.

Някои са идентични, или почти идентични на български женски имена от ново време. Като пример могат да бъдат посочени: Бурена, Була, Бурила, Венда, Дада, Дита, Дута, Зарка, Ина, Кайноха, Керка, Котина, Куна, Лала, Мата, Мела, Менда, Мома, Нена, Сура, Татина.

Нека сега да обърнем внимание на значението на имената на тракийските богини, нимфи и жени. При анализа на названията Земела и Зеринтия, лингвистите  Владимир Георгиев и Иван Дуриданов предлагат стблг. землiа-земя, звѣрѧ-зверче, младо животно. За името на почитаната от едоните Котито, или по-точно Котита, Димитър Дечев предлага стблг. хотѣти-желая, похотѣти-пожелавам. Други учени търсят обяснение на името на древната богиня с гр. κότος-омраза, яд, гняв. Понеже Котита е богинята-майка, то версията на Дечев изглежда логична, Котита-хотѣти, т.е. желаната,  но съществува и друга възможност за обяснение.

Названието на древното божество може да се свърже с понятия за плодородие, раждане и в такъв случай, най-подходящи са стблг. скотъ-добитък, животни, а и котя се-раждам, котило-новородени. Котито, Котита означава раждащата, плодовитата. Котурила и Котина са тракийски женски имена, вдъхновени от названието на древното божество.

Вензис е по-малко известният вариант на теонима Бендида, който бива тълкуван като свързващата, обединяващата. Тази богиня е покровителна на семейството и поради това епитета Зюгия-свързваща, обединяваща е напълно справедлив. Странното обаче е това, че езиковедите ни сравяват името Бендида/Вензис с немския глагол binden-връзвам, но някак си “не са забелязали” съществуването на стблг. вѧзати, вѧзѫ-свързвам, връзвам, а също и обѧти-уловя.

Вендидора е гърцизирания вариант на Вендидара, други сродни тракийски женски имена са Вендина, Вендифана, Вендисета. Частицата сета е идентична на сета-посята, посадена диал.вар.

Името на тракийската богиня Дула е несъмнено свързано с родовото име Дуло, но в научните среди е все още кощунство да се прави отъждествяване на траки с българи и поради това специалистите предлагат гр. θύελλᾰ-буря, силен вятър. Аз лично смятам, че Дула трябва да се сравни със санскр. kula-род, семейство, група, хет. tuliya/duliya-събрание, група, а разбира се и със стблг. доилица-кърмачка, доити-кърмя, давам мляко. Стблг. доити притежава съвременен диал. вариант, това е дуя-доя, от която пък произлиза дуило-доило. Дула означава кърмилница, тази, която храни рода. Ямба-дула пък има значение извор на рода, като ямба е чуждото предаване на нашата дума въмбел-извор.

Друго название на богинята-майка е Да, то се среща на надписа от Дуванлий, където някой е гравирал ΔΑΔΑΛΕME, или както Вл.Георгиев превежда -“Земльо, пази ме!”

Думата ΔΑ е древен вариант на българската дада-бавачка на деца. За дада лингвистите смятат, че е възникнала в детския говор чред удвояване като ма-ма, ба-ба – БЕР, с.313.

Древното название на божество Да, притежава значение бавачка, гледачка, а това е напълно подходящ епитет за богинята-майка.

Кюбела, или както е по-известна Кибела е наричана и Μητηρ Ορειης-планинска майка. Коренът в названието на тракийското божество е куб-височина, куп, добро съотвествие е българската диалектна дума кубище-купище, купчина. Кюбела, Кибела означава голямата, голяма като планина, великата. Тази богиня е известна и под името Берекинтия, това обаче е по-скоро епитет, който е вдъхновен от названито на планината Берекинтия във Фригия. Явно планините са били важно, свещено място за дедите ни. Данни за това могат да намерят в работата на Никола Теодосиев “Mountain Goddesses in Ancient Thrace”. Този автор съобщава за богини почитани в планински региони, става дума за Ганея, Сипулена, Диндумена, (a и Кибела), наречени по названията на планините Ганос, Сипулос, Диндума, Рескинтия, Кибела. Не трябва да забраваме и свещената планина Ида, Кибела е известна и като Mater Idaea.

За тълкуване на името на богинята Мудрита (Мундрито), Владимир Георгиев предлага старобългарското прилагателно мѫдръ-мъдър, а мѫдра означава мъдра.  

Брюза, Бриза е тракийска нимфа, чието име определени изследователи са склонни да свържат с племенното название бризеи. Намирам сравнението за удачно, ще добавя само, че Брюза, Бриза отначава бърза, бързонога.

Ава е название на тракийска нимфа и колкото и странно да звучи, нейното име притежава значение овчица. Най-древния вариант на нашата дума овца е бил авика. Понястоящем е обидно, ако една жена бъде сравнена с овца, но в далечното минало мирогледа е бил различен. На животните, най-вече млекодайните, се е гледало като на нещо ценно и важно. Друго древно женско име е Зайка, то без съмнение е пожелателно – да е плодовита като заекиня. В този дух, трябва да се добавят и тракийските мъжки имена Козис, Козил, Зайкус, Ебро (козел за разплод).

С Ава приключваме с разглеждането на тракийските имена на божества и преминаваме към имената на обикновените жени. Такава е Абротона, или по-точно Абретена. Става дума за майката на спасителя на Атина – Темистокъл. Абретена е древния вариант на българското име Обретена, което пък идва от обрѣтити-намирам, то има същата семантика като Найден (от наидѫ-намирам).

Ада, Аида е име на тракийска жена, то обаче е различно по произход от германското Ада и евреийскaта Ада, в случая става дума за случайно съвпадение. Сродно обаче е старомакедонското име Адайос, чиято основа са старомакедонските думи ἀδῆ-светло небе, сияйно небе, ἄδις-огнище, жар. Тракийското женско име Ада, а и мъжкото Адамас притежават значение обичан(а), желан(а), горещ(а), глосата ἀδάμνα се превежда като обичан, желан. Сродни на ἀδάμνα са адъ-ад (жега, горещина) стблг., обѧтрити -разпаля стблг., обатрити сѧ-възпламенявам се струс.чсл., adianton-желая гал., aeduo-огнен гал., aed-огън ирл., aith-огнище ирл., ātar-огън авест., aidha-пламък, жар, красота санскр., eit-огън ствиснем.

Атиа е тракийско женско име засвидетелствано в надписи от Египет. То е сродни на мъжкото Атис, Атина, а и това на Атила. На това мнение е Иван Венедиков, но той смята, че коренът ати идва от гръцката атте (ἄττα) и латинската ата (atta) -баща. Те всъщност са пеласгийски заемки в гръцки и латински според фламандския лингвист Алберт Ван Виндекенс. Значението на Атиа и Атис е родител, роднина, като добър кандидат за тълкуването е стблг. отьцъ, чиято по-древна форма е attikъ. Сродни думи са atti-по-голяма сестра, майка санскр., aithe-възпитател ирл., аttаš-баща хет., heit-баща фриз.

Други тракийски женски имена започващи с буква А са Азбора, Аркиса, Арса, Атезиса, Афия. Те няма да бъдат подложени на анализ в тази работа, ще уточня само, че “странното” им звучене се дължи както на древния им произход, така и на чуждото предаване. Някои от тези имена се употребяват и днес, но в развита форма.

Басара несъмнено е свързано с едно от имената на Дионис – Басарей. Тракийското Басара отговоря на българското Басарина, споменато от Петър Голийски в работата му “Абхазо-български антропонимични паралели”.  Голийски сравнява Басарина с документираното в Керч име Басар и смята, че то е станало основа на абхазките родови имена Басар, Басария. На надписа от Керч обаче си вижда, че въпросния Басар е баща на човек с име Карп (Карпос), а това е тракийско име, сродно на оронима Карпати, хидронима Карпис, а и на етнонима карпи, карпо-даки. Басара, а и Басарей могат да бъдат обяснени със санскр. bhasa-сияние, vasara-зазоряване, утрин, а и блг. бъскам-светкам.

За Брюза вече бе обяснено, че означава бърза, бързонога, по-интересно обаче е името Була. То не само е идентично на българското Була, но обяснява и особените наши думи було, булка, булча (венчавам), за които линвистите все още се чудят откъде са дошли в речника ни. Всъщност, няма мистерия, но истината май е неудобна.

Бурила е женското съотвествие на тракийското име Бурил, което се явава вариант на името на българския цар Борил, властвал в периода 1207-1218 година – една доста неприятна подробност за привържениците на официалните тези за произхода на народа ни.

Друго древно сродно на Бурила име е Бурена, то е по-стария вариант на Боряна.

Бутурма звучи доста странно, но има добро обяснение на български език. В своя работа, Кирил Влахов цитира Димитър Дечев, който подлагайки на анализ името Бутурма, споделя, че частицата Бу означава много. Не е трудно да се види, че бу може да си изтълкува с българския глагол буя-раста буйно, докато турма означава бърза и се обяснява с глагола втурвам се-разбървам се.

Витюна е женско име, което произлиза от племенното название витюни/витини – хора обитавали първоначално долината на Струма, но по-късно мигрирали за западна Мала Азия. Със същата семантика са тракийските женски имена Траса, Трата, тяхното значение е тракийка, принадлежаща на траките.

За името на едонската царица Враура (Брауро), Вилхелм Томашек предлага тълкуване с ие. berv, сравнявайки с нем. sprudeln, wallen-пръскам, вря. По необясними причини, иначе способния Томашек е пропуснал стблг. гл. вьрѣти-вря, извирам, а и същ. врело, което по мнение на Вл.Георгиев, е предадено в работите на Прокопий Цезарийски във формата Вριαρο. Враура (Брауро) е пожелателно име със значение да бъде като извор, да извират деца от нея.

Тракийското име Гиза, оцеляло в българските Гижо, Гижа, може да се обясни с рядката, почти непозната дума гижа-младо лозово растение. Понеже нито гърци, нито римляни имат звук Ж, те са го предали със З и така Гижа е превърнато в Гиза. Със същата семантика са българските лични имена Елица (от ела, елха), Върбана (от върба), Аблана (от аблан, чинар).

Дада съвпада напълно с нашето Дада, което може да се изтълкува с българската дума дада-бавачка на деца, сродни са и деда-по-голяма сестра, дода-кака, леля.

Даробура е най-вероятно представянето на Даробора, като Даро е название на тракийски бог – Дарон, Дарзала, а -бор е частица присъстваща и в български имена като Воибор, Ратбор и т.н.

Дута е идентично на българското Дута, което е пропуснато в повечето наши именно-честотни речници. Значението е или да стане едра, или да стане горда, като обяснение получаваме от стблг. надоути сѧ-надувам се, в смисъл възгордявам се.

Зарка е едно към едно с българското Зарка- гальовен вариант на Зара, която пък се тълкува с диал. дума зара-слънчеви лъчи, слънчева светлина, а и стблг. зарiа-зора, зарево.

Ина е интересно тракийско име, което също е название на извор. Ако приемем, че названието на извора и женското име са с едно и също значение, то най-логичното обяснение може да се даде с иней-скреж, чието по-старо значение е блясък, сияние, ср. санскр. ina-едно от имената на слънцето.

Керка отговаря на българското Керка, показва прилика и с името на Крека- съпругата на Атила. Обяснение на Керка, Крека, можем да получим с диал. гл.  крекам-смея се.

Керса означава черна, или пък червена, череша. В такъв случай, Керса отговаря на българското женско име Череша.

Кула и Куна са напълно идентични на ползваните дори в ново време български имена Кула и Куна, Кунка.

Тракийските Мама и Мата са просто думи за майка, имената са пожелателни – да порастне и да стане майка. Докато за Мама обяснения не са нужни, то за Мата трябва да се добави, че на старобългарски мати означава майка.

Мела е доста интересно тракийско лично име, което е идентично на българското Мела и обяснимо със стблг. мѣлъкъ-малък.

Меда е име на дъщерята на гетския цар Котела, тя става съпруга на Филип II Македонски.  Съотвествия на Меда са българските Медена, Медичка.

Менда е вариант на Венда, Вензис, в тракийския език, а и в по-късната му форма – българския, има замяна на звука в с м. Примери за това са вариациите племня-плевня, тъмно-тъвно и т.н.

Места и Местула идват от името на тракийската река Места. За нейното название специалистите предлагат всякакви определения и глаголи, но никога дори не изказват предположение, че Места може да означава движеща и да се обясни с глагола местя-придвижвам. По-старото име на реката е Неста, Нестос, запазилото се е под формата Нестеница в един от притоците на Места. Неста също означава движение и се тълкува със стблг. глагол нести-нося, отнасям, занасям.

Тракийските Нана, Нена, Нона се срещат и до ден днешен в България и то непроменени – Нана, Нена, Нона. Те могат да бъдат обяснени с думите нана, нена-майка, стрина, леля, гледачка на деца.

Ната едва ли е вариант на Нада, Надежка, тук по-скоро се касае за древна, вече забравена дума: натъ-фиданка, младо растение, кълн стчсл., тя е сродна на индо-арийската nata-растение. В този случай, най-подходящата успоредица е българското женско име Ната.

Сура идентично на българското Сура, което се обяснява с българското прилагателно сура-бяла, светла. Явно първоначално се е давало на деца със светла коса, или със особено бяла кожа.

Използваното преди повече от 2000 години Сета намира отражение в българското Сета, не е лесно обаче да се определи значението. Възможно е тракийското Сета, а сродното Сетина да са основани на глаг. прил. сета-посята, но не е изключено в основата да е стблг.прил. сетьнъ-последен, краен, в смисъл на последно дете.

Древните Тата и Татина са точно съотвествие на днешните Тата и Татина.

Тракийското Турма отговаря на българското Турмана, като значението е бърза.

Към списъка с тракийски женски имена трябва да се добави и Томира – царицата на масагетите, които Йордан смята за клон на гетите.  Томира е сродно на тракийското мъжко име Тамир, а и топонима Томар, елементът там/том се обяснява с тама-тъма диал.

Както виждаме, имената на тракийските жени не са се изгубили напълно, а тези, които вече са излезли от употреба, могат да бъдат обяснени на български език. Забравени са предимно теофорните имена, т.е. тези, които са вдъхновени от названието на божество. За това е е погрижило чуждото духовенство, което не само е издирвало и унищожавало книжнината ни, но и всеки спомен за древните ни балкански корени.

Загубили са се и повечето от имената на жените от благородническата прослойка, като в този случай причините са няколко. Определени лични имена са били запазени предимно за аристокрацията и поради това употребата им е значително ограничена. От друга страна, част от аристокрацията ни е елиминирана по време на римската окупация. Богатите траки, които са минали на страната на чуждите подтисници, са били презирани от своите сънародници и всяка връзка с изменниците е била избягвана. Това включва и използването на имената им.

Във всеки случай, това, което е останало не е никак малко. Вече знаем, че живелите в древността красиви музи и нимфи, принцеси и обикновени жени, са носили имена, които се се ползват от българките, а и как иначе – все пак ние сме пълноправните наследници на народа, от чиито среди произлязоха Залмоксис, Спартак, Орфей и Евридика. Лъжите съчинени от враговете ни и поддържани от чуждопоклоници вече се срутват една след друга, истината за нас излиза, истина, която ще ни направи свободни и ще ни покаже чий пример трябва да се следва.

РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ

Историята на Стара Македония е добре документирана. От първото споменаване на името Македон от Хезиод – VIII в. пр. Христа, до разоряването на държавата от римляните през II век пр. Христа са запазени доста сведения. Невиждано бързия възход от времето на Филип II и неговия син Александър е последван от страшното падение няколко столетия по-късно - през 168 г.пр. Хр. Тогава пълководецът Емилий Павел продава жителите на седемдесет и два града в робство (Plin.IV.39).

В този период селското население се състои предимно от траки. Знаем за това от летописите на Тит Ливий, който разказва, че Филип V докарва в Македония огромен брой траки, понеже поради войните броят на поданиците му е сериозно намалял (Liv. XXXIX. 24).  За установяването на траки в Македония споменава и Полибий (Polyb.XXII.10).

Малко по късно македонския владетел докарва още повече траки в страната си защото разчита на тяхната подкрепа в борбата му срещу Рим (Liv.XL.3). Решението на Филип V да напълни страната си с траки, а не гърци подсказва, че траките са най-близките македонски роднини. Смесването на роднини е лесно и протича без проблеми поради приликите в език и култура.

Към културата спада и религията, а за изконната, древната старомакедонска религия Веселин Бешевлиев споменава, че тя има негръцки характер.  Това несъмнено е така защото в Стара Македония култът към Дионис е особено силен. Същото може да се каже и за почитта към Тракийския Конник, Орфей, Бендида. 

Паметник на тракийския конник от територията на Стара Македония https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Heros-from-Phillippi1.jpg/220px-Heros-from-Phillippi1.jpg

Диодор Сицилийски разказва как Александър Велики организира в град Диум празненства в чест на Зевс и музите. Веселията продължават девет дни, като всеки ден бива наречен на една от музите (Diod. XVII.16.3). Те разбира се са тракийски божества, все пак една от музите е майка на траките Орфей и Лин, а за Павзаний няма съмнение, че Орфей е тракиец (Paus. IX.30.4).

Разбира се има и други тракийски божества, които народа на Александър Велики е почитал. Става дума за Ведю – богът на течащата вода, чето име се обяснява с тракийската дума ведю-вода. Съществували са и култове към Великите богове – Кабирите, Кибела, Тотоес – бог на съня.

Веселин Бешевлиев намира връзка между името на македонското божество Зейрен и названието на тракийския град Зейрене. Всъщност по-ясен паралел се явава тракийската богиня Зеринтия, чието име се тълкува със стблг. звѣръ, звѣрѧте-звяр, т.е. касае се за господарката на зверовете.

Във връзка с нейния култ трябва да се спомене нещо доста интересно за нашата история. На остров Самотраке на тази богиня са принасяни в жертва кучета (Gimbutas c.197). Тит Ливий описва жертвоприношение на куче при старите македонци по време на очистителните ритуали на армията – Liv.XL.6.1. А за същия обред при старите българи говори Константин Иречек, уповавайки се на исторически извори (Иречек, с.148).

Бешевлиев споменава и за македонското божество Дарон. Неговото име е сродно на това на тракийския Дарзала, а интересното е, че точно Бешевлиев, но в друга своя работа търси етимологията на Дарзала със стблг. дрьжати и превежда теонима като самодържец (властелин).

Същия автор посочва, че старомакедонските силени се наричали Савади или Сауди -имена, които стоят в тясна връзка с тракийския бог Сабазий. Теонимът Сабазий има вариант Сабадий, а Владимир Георгиев търси обяснение на името със стблг. свободъ-свободен. В това има логика понеже Дионис- Сабадий е познат на римляните като Liber, а на гърците като Ελευθέρος-свободен.

Паралелите могат да се продължат с името на нимфите Туриди, известно е, че в Тракия е на почит Реско Турме. Названията могат да се обяснят с блг. диал. турвам се, утурвам се – бягам, забързвам се, т.е. името на почитаните от траки и македонци божества притежава значение бързите, пъргавите.

Интересно е и старомакедонското название на Арес, то е Даулос. Веселин Бешевлиев смята, че то е сродно с нашия глагол давя (удушавам). Действително връката със стблг. давлѭ-давя, удушавам е повече от ясна.

Трябва да се кажат няколко думи и за значението на почитаните от старите македонци Кабири, Кибела, Бендида, а и Дионис. Димитър Дечев прави опит за тълкуване на името Кабири със стблг. кобъ-съдба, предопределение, участ. Нашите езиковеди смятат, че древната форма на кобъ е била кабъ, като значението е съдба, орис (БЕР, T II, с.500).

В далечното минало името на Кибела е звучало като Кюбела, или Кубела. Названието е сродно на тракийския топоним Кюпсела, Купсела, което бива превеждано от Иван Дуриданов с лит. kupselis-купче, хълмче. Навярно Кибела, Кубела е означавало високата, или планинската.

Отново Иван Дуриданов тълкува сполучливо името на Бендида като съединителка, но пропуска важни подробности. Лингвистът посочва, че основата на името е ие. корен *bhend- връзвам, свързвам, добавя санскр. bhandana-връзка, въже, но не казва и дума, че съществува особен вариант на името Бендида и по-точно Вензис. Този вариант показва, че най-добрия кандидат за превода на теонима е стблг. вѧзати, вѧзаѭ – свързвам.

За Дионис се знае, че най-стария вариант на името му е Дивонусо. То може да се обясни добре със стблг. дивьнъ-чуден, удивляващ, дивен. Плутарх съобщава, че македонските жени следвали неотлонно орфическите и дионисиеви обреди, които били практикувани от тракийските жени край Хемус (Стара Планина) и едонките, а Олимпия – майката на Александър Велики била една от най-ревностните  поддръжница на култа към Дионис. Плутарх разказва и това, че названието на празненствата и обредите е  θρησκεύειν, което пък идва от Θρῇσσαι– тракийски жени.

  

Важно място в религията е отделено и за Артемида. Въпреки общоприетите вярвания, Артемида не е гръцка богиня. Според Бедрих Хрозни, тя е позната на хетите като Артамуш, а Херодот свидетелства за нейния ранен култ при траките пеони, които увивали своите дарове към богинята в пшеничена слама. Тази практика има продължение в България сред селското население до началото на ХХ век.

За Пан повечето хора смятат, че е гръцки бог, но името му няма обясенние на гръцки защото е дадено от по-старото население на Балканите – траките и пеласгите. Пан е бог пастир, името му може да се обясни с вед.санскр. pati-пазя, пася, опазвам, лат.pa-sco-пася, лит. pe-mu-пазя. Сродни на името на почитания от македонците Пан са тракийските племенни названия панеи и пеони.

Подобно на Пан, Афродита, Атина и Аполон също принадлежат на предгръцкото население. Хетите наричат Аполон с името Апулунаш, а в микенските документи той е известен като Паяво. Името на бога известен като певец, музикант и лечител може да се обясни със стблг. пѣвати-пея. Не трябва да забравяме, че баенето е вид лечение, а е и припяване. Точно така според Платон тракийските лекари лекували душата на човека.

В Стара Македония, както и в Тракия са били почитани и определени реки. Като речни богове са известни Аксиос и Олган. За Аксиос знаем, че е име на тракийска река, а пък названието Олган е сродно на тракийския ороним Олгасос. За тълкуването на Олган Владимир Георгиев предлага българската дума влага. Тя от своя страна има диалектни варианти и производни като улага, олага, улажен.

За изконно свой бог старите македонци са считали Херакъл, когото дори са наричали праотец. Както е и в случая с Артемида, Пан и др., противно на установените вярвания Херакъл също не е гръцко божество. Неговото име е сродно на това на Хера, което пък от своя страна бива сравнено от Леонид Гиндин с това на Хероса – върховния бог на траките. Индикации за негръцкия произход на Херакъл получаваме и от Херодот, който твърди, че Херакъл е праотец на скитите –Her.IV.9-10.  Самите скити Стефан Византийски нарича съвсем уверено тракийски народ.

Характера на религията на старите македонци прозира и от имената на техни изконни празници и ритуали. Един от тях е празника на очищението Ξανθικός. Тук е мястото да се спомене, че има тракийско племенно име Ξανθοι. Значението на македонския празник, а и на тракийския етноним може да се разгадае с авест. spenta-свещен и стблг. свѧнтъ-свещен, свят.

Месецът с име Δαίσιος е бил от особено значение за старите македонци. Плутарх свидетелства, че по време на Δαίσιος не се водели бойни действия. Какви обреди са се извършвали не знаем, но поне името на месеца Δαίσιος може да се изтълкува със санскр. dahate–горя, разгарям и стблг. раздещи-разгарям, разжегвам. Понеже се касае за май-юни, то горя, разгарям е напълно логично.

Важни данни можем да извлечем и от името на намиращия се в Македония град Дин друме. Названието е тракийско, разказвайки за самотракийската религия, Владимир Георгиев съобщава, че Дин, Ден е самотракийското название за Зевс. Георгиев предлата тълкуване на Дин, Ден със стблг. дьнъ-ден (т.е. светлина).

Както си личи от фактите, Веселин Бешевлиев изобщо не е преувеличил със своето изказване, че “както тълкуването на божеските имена, така и Дионисовият култ показват, че вярата на македонците е стояла много по-близо до тракийската, отколкото до гръцката”.

Разбира се след времето на Александър Велики в Македония проникват и чужди влияния. Съседите на траките започват да почитат египетските богове Амон, Серапис и Изида. Промъкват се и култовете към Селена, Персефона, Енодия, Евклея. Това обаче вече е във времето когато Стара Македония е под чужда власт, броя на гръцките колонисти е значителен, а благородническата прослойка е елиминирана отдавна.

Селското население е било предимно от тракийски произход и със сигурност е продължавало да пази своята стара вяра и традиции, както е правело и роднинското селско население на Тракия.

Това, че селското население на Стара Македония е неотделимо от това на Тракия разбираме от топонимите от Късната Античност. 

По-голямата част от тях са споменати от Прокопий Цезарийски в работата му Aedificus. Babas, Bazinus, Bogas, Gourasson могат да се обяснят лесно с българските думи баба, бъзина, бог, гура-гора диал. Дори доста по-древните Ilyon,  Stobi, Balla, Begorites могат да се изтълкуват със стблг. илъ-кал, глина, стоборие-ограда, стобор, бѣлъ-бял, въ горице- в гората мест.пад.

Когато свободните траки познати в средновековните извори като българи прогонват римляните от Тракия и Македония, селското население посреща свои братя. Това е причината да няма бунтове против така наречените “нашественици” от север. Това е причината Равенския Космограф да каже, че “Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant” - в Тракия, Македония и Долна Мизия  живеят само българи.  

През 30-те години на ХХ век бе проведено широкомащабно антропологично проучване, при което бе установено, че хората от Македония и България принадлежат на една общност. Неотдавна генетиците потвърдиха, че българи и македонци са носители на едни и същи гени.

Друго генетично проучване пък показа, че хаплогрупите типични за народа ни са уникални и не принадлежат на нашественици, дори напротив – значителна част от нас са потомци на хора обитавали Балканите още през Каменната Ера.

На всеки разумен човек е ясно, че историята ни трябва не просто да се коригира, а да се пренапише. Прекалено дълго сме живели замаяни от химери и заблуди, които от своя страна спомогнаха за отчуждаването на брат от брата и дори създадоха вражди. 

Днес времената са такива, че не можем да си позволим да се делим. Различните групи на един народ може да носят различни имена, но са обединени от една кръв, една култура и едно наследство. Или ще сме заедно като един стоманен юмрук, или ще ни пречупят и заличат от лицето на земята.

Грехота е да позволяваме силата ни да се използва срещу нас. Грехота е да позволяваме братската любов да бъде заместена с неприязън. Потомци сме на велики хора, които когато обединяваха усилията си извършваха подвизи, на които и боговете завиждаха.

Благодаря на Андрей Киряков за интересната информация!

Използвана литература:

1. В.Бешевлиев, Към въпроса за народността на старите македонци. – Годишник на Софийския университет, историко-филологически факултет, 28, София, 1932;

2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;

3. И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

4. Л.Гиндин, Древнейшая Ономастика Восточных Балкан, фрако-хетто-лувийские и фрако-малоазийские изоглосы, БАН, София, 1981;

5.К.Иречек   История на българите с поправки и добавки от самия автор, ред. проф. Петър Хр. Петров, Наука и изкуство, София, 1978;

6.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;

8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 

9.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;

10.Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;

11.Livy, History of Rome from its Foundation, transl. H.Bettenson, Penguin Books, Harmondsworth, 1976;

12.Diodorus Siculus

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Diodorus_Siculus/17A*.html

13.I.Worthington, Ancient Macedonia

http://www.academia.edu/7281483/IAN_WORTHINGHTON-Ancient_Macedonia

14.Plutarch, The Parallel Lives

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Alexander*/3.html

15.Македонски учени: С българите имаме еднакво ДНК

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1198084

16.Г.Ценов, Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните 

http://ziezi.net/cenov/bulgarite/1.htm

ТРАКИЙСКИТЕ МУЗИ И БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕНИ

В древността на музите се е гледало като на богини.Техните дарби в областите на пеенето, танците, поезията и науката са считани за уникални.Не е случайно това, че Орфей – ненадминатия майстор на лирата е определен като син на музата Калиопа –сладкогласната...Без съмнение прочутия тракиец наследява таланта си от своята майка. Същия този забележителен талант е присъщ и на други орфееви сънародници -Тамир и Лин*.

http://de.wikipedia.org/w/index.php?title=Datei:Mousai_Helikon_Staatliche_Antikensammlungen_Schoen80_n1.jpg&filetimestamp=20071016195719

Кои обаче са музите, кои са тези необикновени жени, които запленяват човешкия дух и разум хилядолетия наред? Различни автори от далечното минало твърдят различни неща. Римския писател Варон смята, че първоначално музите са били само три-Мелета, Мнема, Аеда... В древните предания обаче се разказва също за Ерато, Калиопа, Клио, Евтерпа, Полихимния, Мелпомена, Талия, Терпсихора, Урания. Споменават се дори Меса, Нета, Арха... Аполон е посочен като техен покровител и водач...Този бог е от тракийски произход, знае се, че е почитан е от Орфей **.  

 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/2/24/Musas.jpg

Макар легендите за пленяващите с красотата и уменията си жени да са записани в гръцката митология, музите в никакъв случай не са гъркини. По-скоро става дума за тракийки, чиято лична свобода и необикновен певчески талант е смаял и омагьосал южните ни съседи.  В древността се е смятало, че музите обитават земите край Олимп. Както името на тази планина, така и названията на реките в близост до нея са тракийски по произход, а етимология може да се даде с помощта на българския език.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/15/Eustache_Le_Sueur_002.jpg/640px-Eustache_Le_Sueur_002.jpg

Според В. Георгиев Олимп -Ολυμπος (свещеното място на боговете) се тълкува като fracture, débris -отломки, парчета (скали). Сравнение е дадено със санскр. глаг. lumpati -троша, правя на парчета. Незнайно защо Георгиев пропуска българските глаголи лупам,ломя, олупвам, олумвам, лумя (диал.форма)-троша, правя на парчета...Те са прекрасен кандидат за името на Олимп-Ολυμπος...

Названието на река Пеней Вл.Георгиев обяснява с думата пена-пяна, т.е.  Пеней  означава пенлива река. Сродни хидроними са течащите в Тракия Panisia, Panisus, Panax. Техните имена също се обясняват с думата пяна. Вариациите Пеней-Панисия се дължат на така нареченото екане и якане – един от най-типичните белези на българския език. 

Планината Хеликон ( Ἑλικών ) е известна като свещено място на музите. Там те са били чествани с празник наречен на тяхно име-Музея: “Pierus, a Macedonian, is said to have been the first who introduced the worship of the nine Muses, from Thrace to Thespiae, at the foot of mount Helicon. (Paus. ix. 29. § 2.) There they had a temple and statues, and the Thespians celebrated a solemn festival of the Muses on mount Helicon, called Mouseia  (Paus. ix. 27. § 4, 31. § 3; Pind. Fragm. p. 656, ed. Boeckh; Diod. xvii. 16.)”.

http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html

Названието Хеликон ( Ἑλικών ) е гръцкото предаване на Велика, т.е. свещена за музите планина. Великус (велик) е тракийско лично име регистрирано в надпис  IDR I37 

http://epigraphy.packhum.org/inscriptions/main?url=oi%3Fikey%3D301467%26bookid%3D743 .

Олимп, Пеней, Хеликон и др. спадат към  едни от най-древните документирани топоними и хидроними. Имената са дадени от изконните обитатели на тези територии, а това са без съмнение траките и пелазгите. Гръцкия автор Страбон свидетелства, че в далечното минало цялата земя на Гърция е била обитавана от варвари (Geogr. VII. 7.1). 

Важно е да се спомене и това, че освен тесалийския Олимп – там където музите са почитани, има и друга планина с идентично име. Тя се намира в Мала Азия и е наречена Мизийски Олимп, защото е обитавана от тракийския народ мизи. Д.Хоматиан твърди, че мизите са познати и под името българи. Стария автор обяснява как по времето на Александър Велики дедите ни са прогонени на север, но след време се завръщат и отвоюват земите си обратно:

“Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” (А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски).

Мизите наречени още българи са най-големият тракийски народ. В далечното минало те са имали владения  в Северна и Югозападна България, Южна Румъния, Северна Сърбия, Македония, а и значителни територии в Мала Азия. Там дедите ни стават съюзници на Хетската Империя и през XIV век преди Христа участват във войната на цар Муватали II с египетския владетел Рамзес Велики. Това става причина името на нашите предци да бъде записано в египетските хроники от второ хилядолетие преди Христа.

Няколко века по-късно дедите ни отново се сблъскват с египтяните. Придружени от пеласги, тевкри, дардани, беси и др. мизите за малко не покоряват страната на пирамидите. Цар Меренпта спасява страната си всявайки раздор между нашите предци подкупваки едни и нападайки други. Оцелелите мизи се заселват в западните покрайнини на Египет. Там тракийския народ е познат под името мешуе. Херодот предава мешуе като максии и обяснява, че тези хора все още помнят своята прародина в Троада (Her. Hist. ІV. 191). Тук трябва да се поясни, че Троя се намира в областта Мизия.

Да се върнем обратно в Европа – най-старата земя на дедите ни. Те са тези, които са дали имената на река Пеней, а и на двата Олимпа. Има исторически извор, който поставя мизите в региона на Пеней и обитавания на музите Олимп. Херодот свидетлства, че още преди Троянската Война мизи и тевкри покорили всички народи на Тракия и стигнали чак до Адриатическо море, като южна граница на завоеванията им е станала река Пеней (Hist. VІІ-20)****. 

Етнонимът мизи е познат под няколко варианта: Μύσοι,  Μοισοι,  Mysi,  Moesi,  Moeses (В.Георгиев, Траките...стр. 208). Смятам, че Μουσαι – музи произлиза от Μύσοι и притежава значението мизийки, жени от народа на мизите. Същите тези мизи-Μύσοι, които Деметрий Хоматиан, а и много други стари автори наричат българи...

Оказва се, че божествените създания, които са смайвали гърците са всъщност простосмъртни жени. Простосмъртни, но не и обикновени, тези тракийки от народа на мизите, наречени още българи са носители на големи дарби. Техните гласове са притежавали магическа сила. Когато са запявали сякаш не хора, а богове са изпълвали тракийските долини и полета със запленяваща мелодия...

Това в комбинация с невероятната красота на българската жена е причината за възникването на легендата за музите. Дедите ни, носещи в древността името мизи са почитали слънцето, което Орфей нарича с името Аполон. Поради тази причина старите автори твърдят, че водач на музите (мизийските жени) е Аполон – богът на светлината. 

Ето какво сме ние – не наследници азиатци, а потомци на великия тракийски народ мизи, който е станал известен не само със своята сила и мъжественост, но и с необиковената красота и певчески дарби на жените си. Красота и дарби, които все още могат да се видят и чуят във всеки български град, във всяко българско селце. Чарът, добротата, вътрешната сила и певческия талант на българската жена позволяват да се каже, че музите са все още живи...

Нека пазим и обичаме своите музи:)

Използвана литература и пояснения:

1.J.Lemprierre, Lemriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994 ;

2.V.Georgiev, La toponymie Ancienne  de la Péninsule Balkanique et la thèse Méditerranéenne, Sofia, 1961;

3.Г.Батаклиев, Антична Митология –Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

4. W.B.Skeat, A Consise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers Publ. New York, 1900;

5.Herodotus, Histories, transl.G.Rawlinson, Wordsworth Classics of the World Literature, Herfordshire, 1996;

6.Strabo, Geography, transl. H.L.Jones, Harvard University Press, London, 1995;

7.В.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;

8. А.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966;

http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html

http://epigraphy.packhum.org/inscriptions/main?url=oi%3Fikey%3D301467%26bookid%3D743 .

http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

*Не е никак случайно, че думите музика и музей са изведени от муза. Музея е място където изкуствоно намира своята проява...( Skeat)

** Според Аполодор Лин е син на Калиопа и Еагър, т.е. явява се брат на Орфей (Г.Батаклиев, Антична Митология...).

*** Аполон не е гръцки бог, както се опитват да ни внушат мнозина автори. При хетите това божество е познато под името Апулунаш (Б.Хрозни).  Съюзници и васали на хетите са тракийските племена мизи и дардани. Чрез тях култа на бога на светлината и слънцето е преминал в Хетската Империя. Всъщност гърците са знаели много добре, че Аполон е тракийски бог: "Eratosthenes, Catasterismoi, says of Orpheus that he paid no honour to Dionysos, but considered Helios (the Sun) to be the greatest of the gods and addressed him as Apollon”...

http://www.theoi.com/Ouranios/Mousai.html

**** Бащата на историята  нарича Адриатическо море Йонийско...