ТРАКО-ПЕЛАСГИЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ

Далечното минало ме е вълнувало винаги. Бях още дете когато се запознах с така наречената гръцка митология. Герои като победилия Минотавъра Тезей, успелият да убие ужасната Горгона и имащ крилат кон Персей грабнаха веднага вниманието ми. Cилен интерес предизвикаха също историите на нимфата Дафна, на титаните Япет и Прометей, на бога на войната Арес и т.н.

По-късно прочетох за обитаващите Беотия хора наречени минии и техния праотец Миний, за цар Атамант, за Тантал, Пелопс и Ниоба. Разказите за техния живот, премеждия и деяния останаха дълбоко вкоренени в паметта ми. Навремето обаче и през ум не ми минаваше, че всички тези фигури от митологията нямат нищо общо с гърците. Дори в най-смелите ми мисли не съм гледал на Арес, Миний, Япет и др. като на част от българското културно наследство.

Причината за това бе проста: моето съзнание, подобно на съзнанието на милиони сънародници бе отровено с безброй лъжи. Реално няколко поколения българи израстнаха със заблудите за късното идване на дедите ни на Балканите от север и изток. Никой не дръзваше да помисли, че историята ни не започва през прословутата 681-ва година, а повече от 6000 години по-рано.

Тъжното е, че още през 30-те и 50-те години на ХХ век е имало информация, която е позволявала да се сложи край на догмите, но тази информация не е използвана. Благодарение на мащабни антропологични изследвания стават ясни две неща. Първото е, че ние българите сме твърде отдалечени от народите на Средна Азия, а второто, което е и доста по-важно: повечето от нас принадлежат на понтийския антропологичен тип - вариант на средиземноморската раса, към която са принадлежали и повечето от древните балканци познати като траки и пеласги.

Малко по-късно, през 70-те години излязоха интересни работи на траколози, етнолози и езиковеди, като Георги Михайлов, Владимир Георгиев, Иваничка Георгиева, Николай Колев, Кирил Влахов и др. От изнесените денни стана ясно, че основните ни народни празници, обреди, обичаи са тракийско наследство. Същото може да се каже за определени наши носии, земеделски сечива, пастирски атрибути.

Най-интересното може би бе от областта на езика. Касае се за това, че според Владимир Георгиев в тракийския език се среща абсолютно същото явление, което е най-типичния белег на българския език – екането и якането. Кирил Влахов пък направи смелото изказване, че речта на идващите от север от Дунава през късната Античност племена наречени стари славяни, е изключително близка или дори идентична с тази на местното балканско население – траките.

За разбирането на истината, тези сведения бяха безценни. От една страна обаче открития бяха известни само на шепа специалисти. От друга страна, никой друг страничен изследовател не намери смелост да събере сведенията намерени от своите колеги на едно място и споявайки данните в отделен труд да докаже, че историята ни трябва да се преразгледа и трябва да бъде обяснено, че ние българите сме пълноправни наследници на народа, който Омир и Херодот наричат траки.

На трудовете на родолюбивите изследователи доказващи, че сме потомци на древен балкански народ, казионната наука гледаше с пренебрежение. Макар да бяха пълни с ясни доказателства, книгите на  Цани Гинчев, Никола Йонков Владикин, Д.П.Даскалов, Кирил Рилски, Иван Селимински, Ганчо Ценов, Георги Сотиров останаха невидими за широката публика.

Липсата на синтезиран труд на български или чужди учени за истинския произход на народа ни, бе причината, напредъкът в моите изследвания през 80-те и 90-те години на ХХ век да бе незначителен. В края на 90-те години обаче намерих нова, непозната до този момент информация в слабо известни работи на Кирил Влахов, Георги Сотиров, Артър Еванс. На още по-ценна информация се натъкнах в началото на ХХI век, най-вече след 2004 г. Тогава успях да намеря гръцкия етимологичен речник на Хялмар Фриск, на речника на Франк Мюлер, изследванията на фламандските лигвисти Аренд Ян ван Виндекенс и Алберт Карни.

Малко по малко ми ставаше ясно, че предположенията ми за произхода на имената на селища от древна Гърция, на имената на древни божества и герои,  са не просто моя спекулация, а реално се подкрепят от открития на известни и уважавани учени. Благодарение на Хялмар Фриск разбрах, че героят Персей, от чиито подвизи аз се възхищавах носи негръцко име.

Фриск търси тълкуване на името Персей със стсл. (стблг. бел.авт.) перѫ-пера, бия, удрям, т.е. Персей означава боецът, този, който перва, бие, удря. Сродни на Персей са  епитета на Хероса Перкос, названието на тракийското племе перхеби (перкаибои бел.авт.), а и името на мизийския град Перкота.

Древният, победил Горгоната герой, е известен и с бързият си кон Пегас, чието име обикновено се обяснява с гръцката дума пеге-извор. Потърсих етимологията на пеге-извор и установих, че както Пегас тя също не притежава ясно обяснение на гръцки.

Несъмнено има връзка между Пегас и пеге-извор, но каква е тя?  За моя радост този път отговорът дойде от работа на български учен. През 1975 година езиковедът Кирил Влахов публикува своята творба “Тракийски Фонетични Явления в Българските Говори”. Разглеждайки родопските диалекти Влахов споменава думата пегат-бегат, бягат и я сравнява с името Пегас, което пък обяснява с *beg(h)ǝ-so-s- бяг, бегач.

Що се касае до Горгоната (Гοργώ), интересни сведения за произхода на името ѝ намерих отгово при Фриск, който макар да изразява съмнения по отношение на виждането си на своя колега Остхоф, отгосно това, че Горгона може да се обясни със стсл. (стблг.бел.авт.) гроза-ужас, все пак споменава информацията. Данните впрочем са споменати и в Български Етимологически Речник, Т 1, там има съпоставяне на гроза и Гοργώ, като разбира се, се уточнява, че връзката е несигурна.

Историята на Дафна е трогателна, красивата девойка дава обет за безбрачие, но пленен от хубостта ѝ бог Аполон се влюбва в нея и под влиянието на стрелите на Ерос, Аполон започва да преследва Дафна. Тя, в отчаянието си се моли на своя баща – речния бог Пеней, да я спаси. Спасение идва, но по необичаен начин – нимфата е превърната в лаврово дърво, известно още като дафна. Огорчен, но неспособен да забрави любовта си, Аполон си прави лавров венец и това се превръща в свещен символ. Лавровото дърво е известно не само с вечно зелените си листа, но и с приятния си аромат.

При изследването на речта на предгръцкото население, Мирослав Катичич споменава за сравнението, което неговия колега Будимир прави между δάφνη, δαύχνα/ дафна, даухна- названието на лавровото дърво със сърбохърват. duha-дъх, миризма. Тук несъмнено трябва да се добави българския глагол дъхна-мириша.

Трябва да се кажат няколко думи и да бащата на Дафна, и по-точно - речния бог Пеней. За тълкуване на това име, нашият езиковед Владимир Георгиев предложи стсл. (стблг.бел.авт.) дума пѣна-пяна. Както Персей, Пегас и Горгона имат обяснение на български, така също Дафна е Пеней са имена, за чийто смисъл българският дава най-добро обяснение.

Поради твърдението на Йордан, че богът на войната Марс (Арес) произлиза от средите на гетите, а и заради факта, че името на този древен тракийски бог е споменато в минойски Линеар А надпис под формата Арей, интересът ми към значенито на името бе голямо. Смятах, че за бог на войната би било подходящо име със значение този, който е яростен, а обяснение би могло да се получи със стбл. iарити сѧ-яростен съм, гневя се, iарость-ярост, гняв. За сродна дума смятах арийската irasyati-яростен съм, гневя се.

Споменавайки за виждането си в свои работи публикувани в интернет, аз срещнах критика и дори насмешка от страна на специалистите. Оказа се обаче, че съм прав. Разбрах за това прочитайки работата на фламандския лингвист Алберт Карни, който също търси обяснение с irasyati-яростен съм, гневя се: “Ares, dieu de la guerre, tire son nom — comme les anciens l’admettaient deja — de la racine de gr. άρή ≪ violence, destruction≫ (sans, irasyati ≪ il entre en fureur ≫.”  Като имаме предвид, че дори старите гърци гледат на Арес като на Тракийски бог, а Тракия е негово свещено място, то не е трудно да се разбере, че гр. дума άρή-насилие, разруха е заемка от речта на дедите ни.

Hасмешка срещнах и когато направих опит да изведа името на сина на цар Приам Парис от борити сѧ-боря се. И в този случай обаче се оказа, че не нашите специалисти са прави а аз, понеже уважаван и способен фламандски лингвист притежава същото виждане: Парис означава борец, боец, елементът порис се среща в типични тракийски имена, а сродна дума е санскр. prtana-борба: “Paris, heros troyen qui emporta Helene. — Quel que soit son role dans l’epopee, son nom signifie : combattant — Divers noms thraces se terminent par -ηορις  frappeur (i. eur. per ≪ frapper ≫ > sans, prtana ≪ combat.”

Друго важно божество от така наречената гръцка митология е Деметра.Едно от алтернативните имена на богинята на урожая и природата е Сито. За това название Карни смята, че отговаря на думата за жито - σίτος: “Sito, surnom de Demeter en Sicile, d’apres σίτος  ble, froment.” От своя страна Франк Мюлер смята, че σίτος-жито е заемка в гръцкия. От чий език е заемката не е трудно да се разбере, ако знаем, че ситони е име на тракийско племе, а пък и дошлите от Африка и занимаващи се предимно с отглеждане на кози данайци, са научени на земеделие от дедите ни.

Трудовете на Алберт Карни се оказаха истинско съкровище. При анализа на името на изворната нимфа Егерия, фламандският лингвист предлага литовската ezeras и слав. (стблг. бел.авт.) ѥзеро, като посочва и връзката с течащата в Аида река Ахерон: “Egeria, fut originairement une nymphe des sources. Son nom fut compris comme venant de e-gerere, ce qui a amene les gens a en faire ≪ celle qui extrait l’enfant chez les accouchees ≫, mais en tant que deesse aquatique, il vaut mieux admettre que son nom etait egeria, venant de l’i.e. eghero- ≪ flaque ≫ (d’ou lith.ezeras, a. slav. jezero, gr. Άχέρων ≪ fleuve infernal)”.

Литовският език подобно на нашия показва силна връзка с речта на Орфей, но не литовците, а българите са свързвани с най-старото балканско население: мирмидони, пеони, мизи. Самите тракийски изворни нимфи не са нищо друго освен нашите самодиви, а почитта към определени извори се е запазила в нашия фолклор до ново време.

Характерни за българския фолклор са не само самодивите наричани тракийски нимфи по време на Античността. В преданията на дедите ни има и представители на злите сили като например вампира. При анализа на името Емпуса – демонично същество от антуража на богинята Хеката, цитирайки Франк Мюлeр, Карни посочва връзката с думата вампир: Empusa (gr. ’Έμπονσαί), sorte de fantome, accompagnant Hecate. Nom generalement rattache a gr. εμπάομαι ≪ s’emparer de ≫, mais que M u l l e r (Gr. Ned. Woord., s. v.) propose de rattacher a la racine du yougo-slave: vampire.”

He само Емпуса се обяснява с думата вампир, но на гръцки името на демоничното същество няма смисъл. При анализа на Έμπονσα Хялмар Фриск уточнява, че названието е необяснено (на гръцки): Unerklärt. Древната форма на вампир е била *onpir, *ompir, *ompus, от което гърците са направили Емпуса/ Έμπονσα.

С митични същества от далечното минало е свързана и българската дума кобар-човек, който предсказва лошо. Става дума за названието на хтоничните божества познати като Кабири, велики богове. Посочвайки връзка с името на индийския бог Кубера, гр. название за демон κόβαλος, нем. Kobold  и т.н., за обясенние Карни се обръща към думата кобь-съдба, участ: “En outre, quant a la racine, on a extrait le nom de i. e. kob- ≪ bonne fortune, bon genie ≫ [a. slav. kobi].” Такова прочее е и виждането на Димитър Дечев, който при анализа на името Кабири предлага стблг. кобь-участ, съдба.

За обитавалия древна Беотия (Централна Гърция) народ минии, Карни търси обяснение с ie. mei-движа се, минавам и слав. (стблг. бел.авт.) minuvati/минувати-минавам, движа се, отивам напред: “Leur nom, comme celui des Minyens, peut etre mis en rapport avec la rac. mei ≪ courir, errer ≫ qui forme le verbe slave minuvati ≪ aller de l’avant.” Понеже миниите са скитали, Карни смята, че точно това е наложило името обяснимо с минати (минавам, заминавам).

В проучванията си Карни засяга героят Милет и град Милет, който е познат на хетите под името Милаванда. Селището е в западна Мала Азия и е известно с древността си. За името фламандския лингвист предлага прилагателното мил-благ, благоразположен и посочва, че със същата семантика са и други градове като Олбия, Гаудиакум и т.н.: “Miletos, eponyme de Milet. Diverses villes portent ce nom qui semble etre une forme stereotypee du type d’Olbia (voy. ce nom) et des Gaudiacum, Blandiacum des Gaules. Il faut, en effet, comparer ce nom a lith. mylos ≪ agreable ≫, a. slav. milu.”

В българската именна система, имената с корен мил са забележително много, като най-интересните от тях са Милат и Милете. Нека се запитаме – къде са били дедите ни по време на Бронзовата епоха, ако в хетските летописи е споменат град, чието име е българско? Съседи на хетите са мизите, които през XIII в.пр. Христа помагат на цар Муватали да победи не кой да е, а египетския владетел Рамзес Велики. За същите тези обитаващи Мала Азия мизи Димитъ Хоматиан твърди, че са предци на българите.

Българският характер на Милет не е изключение защото недалеч от това селище е град Лебедос. Малко след Алберт Карни, живеещият в Канада български изследовател Георги Сотиров тълкува името на намиращият се в близост до Милет град Лебедос с думата лебед: “LEBEDUS. Strabo (14. 1. 29) places this city in Lydia. A festival in honour of Dionysus was held there every year. Dionysus was the Greek name of the Thracian sun-god Sava, or Sabazios, also known to the Romans under the name of Pater Liber, or Bacchus. Lebed in Slavonic means "swan", and it is conceivable that the name of the city came from some "swan lake" in the neighborhood. ”

В гръцката митология е спомената и Земела – майката на Дионис. За името ѝ Карни предлага думата землia-земя, като добавя и фригйската дума земело: “Semele, mere de Dionysos. C’est le nom thrace de la terre (phryg.ξεμελω). — Comp. l’a. slav. zemlja ≪ terre.” Нашият езиковед Владимир Георгиев също се спира на стблг. землia-земя, тълкувайки името на богинята Земела.

Принадлежащите на дедите ни предания, записани от гърците и представени като старогръцка митология, съдържат сведения и за Гордий – основател на столицата на Фригийското Царство Гордион. За името на този герои, Карни търси обяснение с думата град: “Gordias, phrygien, fondateur de Gordion. Forme phrygo-pelasgique de l’i.e. ghrdho- ≪ enclos, forteresse, ville ≫ (d’ou ail.Garten, anc. slav. grad ≪ ville ≫).

Сведенията на Карни са много, няма как да се посочат и обяснят в тази работа, но си заслужава да се спомене виждането на фламандския учен по отношение на значението на името Троя, героят Трой, нимфата Траке и връзката с етнонима траки.

Карни смята, че Трой, Троя, нимфата Траке, а и траки могат да бъдат обяснени с i.e. treu-охранен съм, едър съм, голям съм, процъфтявам: “Tros, eponyme de la ville de Troie. — Ce nom pourrait bien etre derive de l’i. eur. treu ≪ etre florissant, fort, puissant ≫ (voy.Thrakes).... Thrake, heroine, eponyme de la Thrace. Le nom des Thraces (Θράϊκες) vient apparemment de *Trausikes, derive de l’i.eur. treus ≪ etre florissant ≫”.

Така нареченият индоевропейски корен trеu намираме в стблг. трѣва, чието най-древно значение е храна, сродна е и гр. τρέφω-отхранвам, храня, гледам, грижа се, която разбира се е трако-пеласгийска заемка в речта на дедите на южните ни съседи.

Трябва да се отбележи и това, че на старобългарски трѣва означава млади посеви, ниски зелени растения. За варианта на трѣва, а именно трава в БЕР се казва, че притежава значение смилам, ям консумирам, да не забравяме и диалектните ни думи труя, труям, потрувам-ям, изяждам. Според Карни Троя, Трой, Траке и траки притежават значение благоденстващи, процъфтяващи.

Списъкът с древни божества, чиито имена се тълкуват с помощта на български, а не на гръци е значителен, като това не е някакъв феномен. Обяснението е лесно и логично: ние сме потомци на най-старото цивилизовано население на Балканите. Ние носим тяхната кръв и характер, тачим техните празници, говорим развит вариант на техния език.

Персите не успяха да покорят и заличат дедите ни от лицето на земята. На римляните също не се отдаде да асимилират предците ни. Дошлите с огън и меч османлии децимираха народа ни, но не го пречупиха. Южните ни съседи обаче почти постигнаха целта си сеейки упорито лъжи в продължение на дълги векове. Самите гърци са пришълци от Африка, както твърдят Херодот, Страбон, Плиний, а и както се доказа от генетиката показала близостта на гърци и етиопци. Това не попречи на южните ни съседи да изкарат нас чужденци на Балканите, макар да няма абсолютно никакви доказателства за това.

В нови времена когато Европа започна да съчинява историята си, под влияние на филелинизма лъжите на дедите на южните ни съседи бяха приети безкритично и дори охотно защото пасваха идеално на интересите на новите господари на континента ни. И така, ние едва успели да оцелеем физически под игото на ориенталците, почти бяхме унищожени...от писалките на учените.

Перото действително се оказа по-силно от меча, а вперилите предимно в кариерата си посредствени чиновници, наричащи себе си историци и археолози, се оказаха по-страшни врагове на народа ни от горделивите перси, амбициозните римляни и жестоките османлии. Както каза Ценов:  Калето (крепостта) бе предаденo отвътре.

Страшно е когато собствените ти учени помагат за отравяне на съзнанието на цял народ. Страшно е, когато уж свои поддържат теории, които не просто са грешни, но и обслужват интересите на чужди политически сили. Страшно е, но посредствения човек не вижда по-далеч от носа си, съвестта му е приспана със сребърници, а ушите му са запушени от хвалебствията и угодническата поддръжка на своите заместители и ученици. Никой не се притеснява, че културното ни наследство бива подарявано на чужденци, никой не се притеснява от евтината продажба на славата на дедите ни.

Дано успеем да се преборим с тази ужастна напаст, защото ще е жалко тези, които бяха богове на бойното поле, тези, които пръскаха знания и будеха заспалите, тези, от които се възхищаваха дори чуждите врагове, да бъдат победени от джуджета – ренегати, забравили завета на дедите си.

Има надежда и тя е не само в това, че с интернет новата информация се разпространява бързо. Обнадеждаващо най-вече е това, че все повече сънародници разбират истината и броят на пробудените расте бързо. Това вбесява и плаши чуждопоклонниците, сега те са задъхани от страх и злоба, но какво да се прави – Ако посееш ветрове, ще жънеш бури. Съдбата въздава всекиму заслуженото. Каквото и да става, народът ни ще получи своята награда и световни признания, а тези, които криеха истината и пречеха на излизането ѝ ще бъдат затрупани с презрението на родолюбивите българи.

КАКВО КАЗВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЗА БЪЛГАРКАТА

Историята на нашия народ не започва през прословутата 681-ва година. Не започва и два века по-рано, когато император Зенон търси помощта на дедите ни в борбата си с готите [480 г.]. Началото е реално няколко хилядолетия по-рано.

Названието българи възниква преди повече от 3300 години на Балканите. Това е име, което принадлежи на част от тракийския народ мизи. С течение на времето то се налага над всички техни роднини - гети, пеони и др. Точно по същия начин се налагат етническите имена елини и германи. Това е обяснено пределно ясно от старите автори Корнелий Тацит и Аристотел.

Нека не забравяме, че както мащабните проучвания на д-р Методи Попов показаха, че болшинството от нас са от същия антропологичен тип както народа на Орфей, така също и резултатите от генетичните изследвания доказаха, че за изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Етнологът Евгений Теодоров дори определи нас българите като хора имащи пълното право да се нарекат преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството – тази на траките.

Ние имаме пълното право да наречем наши предци, а дори и древни българи възпетите от Омир цар Резос, пеонът Астеропей, мизиецът Хромий, фригийките Хекуба, Ниоба, а и други герои. Древни българи е най-правилното название понеже ние сме както културни, така и кръвни наследници на тези хора, наричани в далечното минало траки. 

Щом учените в цял свят определят живелите през Бронзовата епоха микенци за гърци, то и ние имаме право да наречем предците си от Бронзовата епоха с името българи. Ето за това започвам с чуждите свидетелства за качествата на българските жени не от Средновековието, а от доста по-ранна епоха. Това е напълно справедливо и оправдано.

Още преди Троянската Война нашите предци са привлекли вниманието на съседните народи. На жените обитаващи древните ни земи, чужденците са гледали често като на свръхестествени същества, полубогини с неописуема хубост и чар. Като такива те раждат и деца с необикновен талант. За потомци на тракийските музи са обявени митичните певци, поети и жреци Орфей, Лин, Евмолп, да не забравяме и цар Резос – син на музата наречена Сладкогласна. За музиканта Тамир пък се твърди, че е роден от нимфата, чието име може да се преведе като Светлоока...

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg/170px-Lenoir,_Charles-Amable_-_A_Nymph_In_The_Forest.jpg

Това, че тракийските жени са считани за нимфи, музи, несъмнено се дължи на тяхната необикновена красота, която истински омагьосва чужденците посетили земите ни. Неслучайно родената в град Айсюме благородничка Кастанира e наречена миловидна и подобна на богиня.

Многото и необикновени дарби на тракийската жена, стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е спомената в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.

                          Изображения от Казанлъшката гробница

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според бащата на историята е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение - ямбическия стих.

Държа да отбележа, че надарените с рядка красота тракийски жени не са били рядко изключение, а по-скоро нещо съвсем нормално за страната на Орфей (както впрочем е и днес у нас). Теано, дъщерята на цар Кисей е описана като забележителна хубавица. Херодот разказва за това как лемносците биват така запленени от чара на тракийките, че започнали да пренебрегват съпругите си и в крайна сметка ги изоставили напълно. Това разбира се предизвикало ужасна ревност у лемноските жени и ги подтикнало да избият своите мъже.

http://media1.shmoop.com/images/mythology/characters/maenad.jpg

Хораций е омагьосан от Хлое – тракийка, която е не само хубава, но и владее до съвършенство музикални инструменти. Римският поет е така силно впечатлен, че споделя за готовността си да умре за русокосата Хлое. Красивите тракийки са често споменавани в работите си и Аристофан. Анакреонт оприличава младо тракийско момиче, което познава с грациозна тракийска кобилка. Георги Михайлов съобщава за един анекдот за Талес, в който се говори за остроумна и миловидна тракийка. За необикновената хубост и хармонично тяло на тракийката Родопа знаем благодарение на разказите на Херодот.

                      Портрет на тракийка - Оструша могила

От красотата на тракийките (българките от времето на Античността) се е възползвал Пизистрат. След прогонването си от Атина, този гръцки политик подговя добре своето завръщане. Залага не само на военната помощ на Лигдам от Наксос, но също така урежда истински спектакъл при влизането в си в полиса. Със съдействието на Мегаклес, той успява да внуши, че самата богиня Атина го подкрепя. Това той прави като наема Фия - една изключително красива тракийка с висок ръст, облича я като божеството покровител на града и поставяйки я на колесница влиза през портите. Смаяни от величествената гледка, гърците приемат прогонения тиран с отворени обятия.

Разровим ли работите на старите автори ще намерим и други сведения за качествата на тракийките (българките от времето на Античността). Ариан от Никомедия разказва за нимфата Траке, която била веща в заклинанията и лечението. Тя била в състояние както да избави някого от болест давайки му нужните билки, така и да омая друг и да го накара да страда посредством баене. Несъмнено Траке не е изключение, а по-скоро типична представителка на нашия народ – жена, която е близо до природата и благодарение на това е научила тайните й. Траке е жена, която притежава не само с красота, но и сила.

Такива са качествата и на Хекуба – съпруга на цар Приам и дъщеря на фригийския цар Димант (или Кисей според други извори). Тя е вярна съпруга, майка на много деца, най-известните от които са Парис, Хектор, Хелен, Дейфоб, Антиф, Хипоной, Касандра, Креуса, Лаодика, Поликсен, Троил, Полидор. Многодетна майка е и Ниоба, за която се казва, че е родила дванадесет, или четиринадесет деца. Гордостта й от качествата, а и броя на синовете и дъщерите й била толкова голяма, че дори предизвикала ревността на боговете.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив и е обичал кръвопролитията, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с омировата “Одисея” знае и за коварното нападение над градовете на киконите, при което жени и деца биват отвлечени. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.

https://i.pinimg.com/736x/d1/d8/e0/d1d8e09d11446c01d567fa497c73bdb1.jpg

Благодарение на Херодот разполагаме с описание на пеонските жени, или по-точно тяхното невероятно трудолюбие. Бащата на историята разказва за това как цар Дарий среща младо момиче – високо и стройно, облечено в красиви дрехи. На главата си тя носела стомна, държала юздите на кон и същевременно предяла. Персийският владетел останал смаян защото никъде не бил виждал подобно нещо, нито в Персия, нито в Лидия, нито където и да било в Азия. На въпроса откъде идва тя и дали всички нейни сънароднички са така работливи, братята на момичето отвърнали, че всички пеони са сръчни и способни...

Дали разказа на Херодот почива на реална случка, няма как да се докаже, но във всеки случай, в представите на гърците, а и други народи, тракийските жени се отличават ярко със своите способности и забележително трудолюбие. Това е традиция, която продължава и до ново време както отбелязва Георги Михайлов коментирайки разказаното от бащата на исорията: “...на пазара в Охрид млади и здрави жени, облечени в тежки и живописни премени, да носят на главата цяла дървена люлка с дете, на гърба – задянат цедилник със стока, а в ръцете – хурка, или кошница. Да се привърже за пояса кон или магаре е лесно и сигурно са го правели.“

Както споделя Михалов на друго място в своята работа – тракийките (българките от времето на Античността) са осъзнавали добре цената си. Освен, че са били приветливи, красиви, работливи и добри, те са имали и високо самочувствие. Мъжете са давали много, а и ценни дарове на родителите на своите съпруги, които пък, в случай, че са оставали недоволни от мъжа си са имали правото да го напуснат и да се завърнат в бащиния дом. Традицията на даване на голям дар за съпругата продължава да съществува дори в средновековната българска държава. За това съобщава проф. Петър Ангелов.

Освен с физическата си красота тракийките (българките от времето на Античността) са имали пъстро, майсторски бродирано облекло, което не се е различавало особено от традиционната българска носия. За това свидетелстват както шарките по идолите от далечното минало, така също изображенията от вази и стенописи.

             Възстановка на женска носия от Бронзовата епоха

В края на XIX век, за древния характер на живописната българска женска носия споменава Джеймс Бейкър:  “…Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни...Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва силна прилика с украшенията на етруските (древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”

Съвсем естествено да очакваме, че ако по време на Античността жените от нашите земи са се отличавали с необикновената си хубост и чар, то това ще продължи и в по-късни времена. Това разбира се е така, а и няма как да е различно след като траки и българи са имена на едни и същи хора, но от различни епохи.

Един от нашите най-добри медиевисти – Петър Ангелов представя ценни данни в своя работа засягаща външния вид и характера на дедите ни по време на Средновековието: “ За своята баба Мария, която била внучка на българския цар Иван-Владислав (1015-1018), Ана Комнина пише, че водела потеклото си от българите и била с такова хармонично тяло, че по отова време нямало нито една жена, по-хубава от нея“ -  

Друг наш способен медиевист – Пламен Павлов, също дава интересни сведения, които ни помагат да се убедим, че красотата на българската жена е необикновена и веднага впечатлява тези хора, които са посетили земите ни: “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. 

За благостта и доброто сърце на българката съобщава един френски пътешественик от XVIII век – Пиер Огюстен Ги: “Минавайки през тези места, видяхме жени по вратите с мляко и сладкиши, които предлагаха на пътниците. Девойките ни хвърляха жито и ечемик, за да ни пожелаят изобилие, обект на пожеланията ни….Българските жени са толкова разумни, че човек не би повярвал, ако не го е изпитал...”

Същият този автор успява да открие и друго качество, което не е очаквал да намери в представителка на нежния пол, а именно безстрашие и сила. Разхождайки се в околностите на българско село, французинът бива нападнат от кучета, които пазят добитъка. Ужасен от ръста и озлоблението им, чужденецът си мисли, че вече е дошъл края му, когато едно момиче го избавя от бедата: “Небето я изпрати. Жената въоръжена с върбов клон, най-напред отстрани кучетата и ми даде знак да я следвам. Тя ме заведе до нашия конак, където пристигнах с тази глутница кучета, които не спираха да ме лаят. Възнаградих освободителката си, която дойде тъкмо навреме, понеже бях много затруднен...от нищо не се страхувам тук, както от българските кучета…”

Едно от най-сполучливите описания на българските жени е дал акад. Адолф Бланки. През първата половина на XIX век този учен посещава страната ни е сило удивен от видяното: “ Високи и стройни, българките са приятни, състрадателни и трудолюбиви. Майчинските и сестринските грижи, с които обкръжават настанения в у дома им чужденец, са наистина трогателни…Момичетата, девиците биха могли да се покрият с великолепните си коси като с дреха. И когато принудени да отидат по бърза работа, нямат време да повдигнат русите или черните си плитки, развяващи се зад тях като поли на връхна дреха, косите им се влекат по цветята на ливадите. Гледайки за първи път тези хубавици, мислим, че сънуваме. Възхищаваме се от формите, в които най-мъжествената енергия не заличава нежността на очертанията. Гледаме с почуда да минават край нас тези балкански девици, като газелата, която бяга по пустинята, или лебеда, който плува в гръцките езера. Запитвайки ги нещо, пътникът се бои да не намери, че са мълчаливи – тъй по изглед принадлежат на друга епоха от човешкия род. Бои се да не би с величествената си хубост на антична статуя да имат и безчувствеността на статуята. Но когато забележи, че под суровата си външност тези хубави създания крият способна за нежни чувства душа, преживява миг, чрез който извън волята си започва да се съмнява в превъзходството на цивилизованите жени (на Западна Европа) над тези девици на природата. Нека художниците, които биха желали да намерят най-простодушните лица на Перуджино, най-нежните създания на Фра Анжелико и на флорентинските стенописи, посетят Балканите.”

Знаейки истината за нашия произход, ние не бива да се учудваме, че талантът на тракийските музи продължава да живее в българските жени. Техните гласове омайват както сънародници, така и чужденци и оставят впечатления, чието ехо отеква дълго време. Джордж Хариъсън – един от Бийтълс, човек с изумителни способности в областа на музиката споделя, че любимият му албум е “Мистерията на Българските Гласове”.

                              Янка Рупкина и Джордж Харисън

http://beatlephotoblog.com/photos/2014/08/1.JPG18.jpg

http://beatlephotoblog.com/page/30

Журналистите от “Le Figaro” казват за нашите певици следното: “Божиите пътища са неведоми, но великите гласове на България са също такива, те са уникални, прекрасни...”

Очарован е и Куинси Джоунс, който най-откровено признава, че “няма по-голямо удоволствие от това, като се прибере от работа, да седне на дивана с бутилка бира в ръка и да послуша българските гласове...”

Излишно е да се напомня за грацията, чара и професионалните качества на българските гимнастички. Те са оставили живи спомени у милиони хора успели да видят техните изпълнения. За тези момичета съм чувал доста комплименти. Немци, холандци, белгийци и др. са наричали българските гимнастички нежни нимфи, обгърнати с магия, прекрасни, невероятни, неземни.

Дори и обикновените българки привличат днес погледа на чужденците, което не е учудващо, като се има предвид това, че у нас представителките на нежния пол са потомки на тези, които преди няколко хиляди години смаяха Омир, очароваха Херодот, накараха Хораций да въздиша, а Ариан да тръпне от възхищение.

Макар от доста време нашето общество да е патриархално, ролята на жената, майката, никога не е излизала на заден план. Българските възрожденци са знаели това прекрасно и са го отразили в стиховете си. Пишейки за майка си Вазов споделя: “Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше!”

Нежните рамена понякога са носили цели семейства, а когато съдбата е изисквала, българката се е превръщала и във воин. Едва ли щяхме да преживеем толкова много чужди подтисничества, ако българските жени не бяха носителки на древната сила, на старата магия, на свещеното желание да създадат нов живот и да го насочат в правилната посока. Каквото и да каже човек, няма да е достатъчно, за да може да благодари както подобава. За това – от мен поклон!!!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw

Използвана литература:

1.П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците (VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;

2.П.Ангелов, Българско Средновековие, Полис, София, 2007

3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;

4.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;

5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;

6.П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, Сиела, София, 2010;

7.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979

8.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;

9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 

10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;

11.Б.Цветкова, Един френски пътепис за българските и балканските земи през XVIII в., Известия на НИМ, Т2, Изд. Наука и Изкуство, София, 1978;

12. Ст.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на българина, Изд. ОФ, София, 1990; 

13.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren,Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;

14.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;

15.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;

16.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

17.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, London, 1900; 

Извори от интернет:

http://www.burgas.utre.bg/2013/10/24/191080-biytulsut_dzhordzh_harisun_bil_omagyosan_ot_zlatnia_glas_na_yanka_rupkina

http://www.bulgarianvoices.com/cat_9.html

http://bnr.bg/en/post/100734787/yanka-rupkina-strandja-songs-are-my-life-salvation-the-symbol-of-bulgaria