Всяка империя се
стреми към слава и престиж. На всяка империя е нужно велико минало изпълнено с
героични подвизи. Поради това владетелите на различни големи държави са
поръчвали на своите летописци да попроменят историята в тяхна полза. Това е
правено в Рим, Британия, а разбира се и в Руската Империя.
Въпреки, че
навремето голяма част от заслугите на народа ни в оформянето на езика и
културата на Русия са премълчани, трябва да се признае и това, че през XIX век за
нас са казани доста добри неща от посетилите земите ни руснаци.Следните цитати отразяват мнението на пътешественици, свещеници и др. дошли от Русия у нас:
“Изобщо у българите е очевидна силната страст към
знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите - това качество
като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български
училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им
попречат.”
“Но ако, от една
страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се
съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се
разделят със своите патриархални привички. В
домовете им -безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на
семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите
са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още
по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя
гост, те се стараят да му предоставят всички удобства. Услужливостта на
старците стига в този случай до наивност.”
О.Лернер
“Българският народ е достоен да бъде почитан и
хвален. Той е
гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на
божиите храмове и е толкова ревностен към светите места - към Светата гора Атонска и към
светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби,
власи, молдавци и дори русите.”
Партений Монах
Маргарита
Кожухарова, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, София, 1986
През ХХ век на
редица руски лингвисти се отдава да проучат подробно българския език. Изводите,
до които стигат учените смайват не само руснаците, но и българите, които поради
извършения от Османската Империя страшен геноцид са забравили славното минало на държавата си. Отхвърлилия
сатанинското иго българин вече може да прочете, че благодарение на дедите му,
други народи са получили култура, писменост, а дори и религия:
“Влиянието на българския
език се чувства у русите и сърбите още извънредно силно чак до 18 столетие,
това влияние отслабва едвам в 19 столетие, когато народно езикови елементи
навлизат в литературата на тези два народа и изместват влиянието на старите
черковни въздействия. Тези въздействия
са били особено силни защото и руският черковно-славянски език показва твърде
много български и то отчасти направо източно български елементи”.
М. Фасмер, Die Bulgarische Literatur im
Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orhodoxe Slawenwlt,
Berlin, 1929
“ Когато в края
на 10 столетие в Русия беше прието официално гръцкото християнство, неговите
разпространители в руска земя бяха главно български духовници. По този начин българският език стана основа на руския
черковен и руския литературен език.“
М.Фасмер, цитиран от М.Попов, Българскиятъ народъ
между Европейскитѣ Раси и Народи, София, Придворна Печатница, 1938
"Руските ръкописи понякога са копия на разкошни български книги
от времето на цар Симеони и цар Петър.
Такъв е например известният Сборник на Светослав (1073), който представлява препис от
оригинала, написан за цар Симеон".
Михаил Тихомиров
"Ортографията на нашите (т.е. на руските, б.а.)
ръкописи от средата на XV век е отражение на ортографията на южнославянските
(по-точно на среднобългарските)
ръкописи. Ясно е, че между средата на XIV и средата на XV век руската писменост
е попаднала под твърде силното влияние на южнославянската писменост и в
последна сметка се е подчинила на това влияние".
Алексей Соболевски
"България през XV век като цяло е този огромен център,
през който преминава византийското влияние в Сърбия и Русия, център, през който
това влияние получава своята славянска окраска, укрепило се в многобройните
преводи, в които е отразена писмената
реформа на патриарх Евтимий.”
Дмитрий Лихачов
"Въпросът за литературното влияние на България върху
стара Русия още не е разглеждан във всичката му пълнота. Установено е обаче, че
не само през първите векове след Владимира, но и през късното средновековие българската преводна и оригинална книжнина
е намерила широко разпространение из руските земи: почти всички известни днес
книги от старата българска литература се знаят по руски или намерени в Русия
преписи".
Петър Мутафчиев
автор Димитър Райков http://www.pravoslavieto.com/docs/bg_i_starata_ruska_knizhnina.htm
Истината не може
да се крие вечно. Този, който е разпространявал добро и светлина ще получи
наградата си за това. На доста хора вече е ясно, че ние българите сме народа на
Прометей, че ние сме носителите на искрата на познанието. Страшните ужаси,
които сме преживели по време на дългата ни история не са случайни. Силите на
тъмнината не обичат тези, които чупят веригите и дават свобода на човешките
души.
Враговете на
истината, тези, които са изпълнени със злоба и ненавист също ще получат своето
възмездие. Злото не прощава дори на своите служители. Този, който се докосне до
чернилката остава белязан завинаги от нея като неин роб. Такъв индивид губи
душата си, губи сърцето си, губи всичко, което го прави човек.
Пазете се от
омразата, пазете се от злобата, те са отрова. Проверявайте преди да се гневите,
изпълнете се със спокойствие преди да съдите. Може да излезе така, че се
гневите на приятел в последствие на хитри интриги на скритите в сянката
мошеници.
Ние сме народ на
светлината, ние сме народ от благородници, а благородството задължава. Да,
длъжни сме да сме силни и да помагаме на по-слабите сънародници. Длъжни сме да
бъдем откровени, смели хора, които не се боят да кажат истината. Длъжни сме да
се извисим над дребнавостта и егото си. Такива са благородниците, техният живот
не е лесен, но благородникът не търси лесното.
Публикации
