22.03.2025 г.

ЧУЖДИТЕ МАНИПУЛАТОРИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ


За никого не е тайна, че манипулациите на нашата история са започнати от чужденци. Енгел, Тунман, Шльоцер, Вамбери, Шафарик, Маркварт, Фехер, Прицак, Артамонов и др. определиха дедите ни като татаро-монголи, угрофини и тюрки. Томашек пък, въпреки своя принос към тракологията, обяви траките за нищожно романизирано малцинство едва докретало до VII в..

 

В началото на ХХ век повечето езиковеди установяват, че западните съседи на траките, а именно илирите, са не просто съседи, но и дори близки роднини на народа на Орфей. Лингвистите Ханс Крае, и др. Антон Майер извършват подробно изследване на илирийската ономастика. То, макар да има малки недостатъци, се явява прекрасна база за изучаването на връзката между речта на траки и илири.

 

Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

Езиците на тези стари балканци са били толкова близки, че дори през ранното Средновековие един и също човек е наречен в определени извори тракиец, а в други му е даден илирийски произход. За този феномен пример може да се даде с авторите писали за произхода на император Юстин I. В Пасхална Хроника той е наречен пребожествен и тракиец [ГИБИ, т. III, с. 74]. На друго място обаче, в труда на Теофан Изповедник император Юстин е определен като илириец [ГИБИ, т. III, с. 235].

 

Заместването на тракийски с илирийски произход засяга не само отделни личности, но и цели народи. В своята История Лъв Дякон нарича дедите ни мизи, а страната ни Мизия [ГИБИ, т. V, с. 247]. Един век по рано, в труд създаден по времето на английския крал Алфред Велики, се казва: “Illiricos þe we Pulgare hataðIllyrians whom we call Bulgarians”Илирите, които ние наричаме българи [Bosworth, 1855, c. 4].

 



Образец на илирийско изкуство, изобр. от труд на Дукати

По времето, когато англо-саксонските книжовници са писали за нас и са ни нарекли илири, официалният български език е базиран на речта на северните траки. В този период тя е все още падежна, и е почти идентична на речта на западните ни съседи, чиито деди са тракийските роднини илирите. По време на ранното Средновековие, за един чужденец е било невъзможно да направи ясно разлика между нашата реч и тази на роднините ни.

 

Така е било и по времето на Античността според римският летописец Апиан. Той обяснява, че римляните гледат на илирите, мизите и останалите траки от отвъдната страна на Дунава по същия начин, по който гледат на различните групи гърци [App. Bell.Ill. III.6]. Това означава, че илирийския не се е отличавал много от тракийския.

Карта на традиционните земи на илирийските народи, те покриват териториите на Сърбия, Хърватско, Босна, Словения
 

Трябва да се отбележи, че още през XIX в. определени учени изнасят сведения, според които траките, илирите и пеласгите делят общи корени: In ancient traditions these Pelasgians are divided into a multitude of tribes, which probably formed, south of the Danube, between the Adriatic and the Black Sea, three principal groups – Illyrians, Thracians, and Hellenic Pelasgians [Duruy, 1892, c. 158].

 

Виждането за родство между траки и илири се запазва до към средата на ХХ в. След това обаче, въпреки обилната информация в научните среди се появява нова тенденция, чиято цел е да отклони вниманието от факта, че речта на траки и илири е много близка. Акад. Владимир Георгиев споделя следното:

 

Възгледът, че тракийски и илирийски са близко сродни бе някога твърде разпространен: говореше се дори за трако-илирийски. Този термин се среща у Ст. Младенов (1918:80; 1928:180—94; 1936:58) и у Н. Йокл (1924:92; 1926:45; 1928:278).1 В. Бранденщайн (1936:413) пише: „Тракийски показва големи връзки с илирийски“. И. Русу (1961: 80) изтъква: „Ясно и очевидно е родството^ между илирийски и тракийски.“ Самият аз, ученик на Младенов и Йокл, си служех преди четиридесетина години с термина „трако-илирийски“. Днес обаче, това схващане може да се смята за напълно преодоляно. [Георгиев, 1977, с. 235].

 

Реално няма оборване на виждането, че тракийския и илирийския са много близки езици. Просто има налагане на виждането на влиятелни хора, които целят да внушат, че траките и илирите са почти изчезнали физически. Друг аспект на това политически мотивирано виждане е, че албанците са единствените наследници на траките и илирите, докато ние българите сме нашественици на Балканите.

 

Първият изказал се за илирийския произход на албанците е Йохан Тунман – човекът определил българите като част от татаро-монголите. Тунман е последван от доста съмишленици, а един от първите е Франц Барон Мопша. През 1913 година той публикува своя работа, в която се опитва да създаде трако-илирийски речник правейки сравнения с езика на албанците. Чуждият изследовател действа така сякаш българския език изобщо не съществува.

 

Ще дам няколко примера за това как действа този човек. Той представя дадена трако-илирийска дума, дава албанското ѝ съотвествие, превода на немски, но по необяснима за мен причина пропуска българската успоредица. Аз съм си позволил да я добавя, както е и редно да се стори, защото прави ли се сравнение, трябва да се включат и други езици, за да има база са сравнение. Ето и част от речника на Мопша:

 

thrako-illyrisches Glossar [трако-илирийски речник]:

 

aspestos speiti schnell (бърз албан.) – блг. съотвествие – спѣти бързам.

at atë Vater (баща албан.) – блг. съотвествие – *атькъ – отьць отец, баща.

bal balStirne, (чело албан.) – блг. съотвествие *балии, болии – по-голям, по-силен.

batoVata, Batus (албан. имена) – блг. съотвествие – бато, бате, Бато, Бате – л. имена

briza Roggen (брица, ръж) – блг. съотвествие брицавид пшеница.

lug Mulde (лъг, ниско място) - блг. съотвествие: лъг ниско място.

Crepsa (illyr. Inselиме на илир. остров) =» Krep (alb. Fels скала албан.) –  блг. съотвествие: крепък – здрав, крепост.

Maron (thrak. Gottheit des Weinkultes име на тракийски бог на виното) = Marа (alb. Eigenname – албан. име) – блг. съотвествие: блг. имена Мара, Марен, Марин.

 

Няма човек без грешки, няма учен без пропуски, но в случая с Франц Барон Мопша количеството на пропуските е фрапиращо. Още повече, че не албанците, а българите са тези, които в продължение на 1100 години са отъждествявани с траките


Българите са и тези, които са наречени илири поне 300 години преди някой да чуе за албанците. Знае се също така, че на територията на Албания са живели и все още живеят доста българи, които повлияват своите съседи. 


Българските заемки в албанския са проникнали дори в основния речников запас. Каква е научната основа тогава да се търсят трако-илирийски корени на албанците?

 

Албанците са горди и честолюбиви хора. Тези, които аз лично познавам са честни, приветливи и трудолюбиви, но тези им качества не ги правят наследници на траки и илири. Моето лично мнение е, че с обявяването на албанците за потомци на траки и илири се цели както да се поведе науката в погрешна посока, така и да се създаде вражда между балканските народи. Докато едни се мразят, други тихичко ги грабят и отслабват.

 

Истинските илири – съседи и роднини на траките, се явяват предци на словените, босненците, хърватите и част от сърбите. Това обяснява защо и днес българския език, който е наследник на тракийския, все пак показва голяма близост със сърбо-хърватския, словенския и т.н. Както няма изчезване на народи, така няма и изчезване на езици. Има поява на нови названия и това е нещо, което е напълно нормално.


Образец на илирийска азбука, реално глаголицата, изобр. от труд на Sebastian Kempgen

Езикът на потомците на някогашните римляни е носил името латински, сега носи името италиански. Езиците на потомците на някогашните ибери и лузитани днес са познати под названията португалски и испански. Няма нищо странно, няма нищо неестествено. Прочее, по време на Възраждането, хърватите, словените и др. са наричани илири, а хърватската глаголица е наричана илирийска азбука. Днес тези неща се премълчават като същевременно се насаждат лъжи.


Ако не успеем да преодолеем насадените от чужди сили неприязън и съперничество към своите роднини, наследниците на траките и илирите ще изчезнат, този път наистина.

8 коментара:

  1. Умолявам коментиращите да се придължат към културен тон и да проявяват разбиране към инакомислещите! Благодаря предварително!

    ОтговорИзтриване
  2. Вие прекалявате и даже манипулирате! Защо! От времето на Франц Мопска е изтекла много вода! Знаете ли колко много нова информация се е появила! Знаете ли за по-нови дисертации! Знаете ли какво мисли световната наука!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, г-н Спароток, това сравнение ваше ли е?
    илир. – трак. – блг, стблг. – албан.

    bra – brater – братръ – vëllau

    volc – ulg – влага - ulmej

    metu – meza – между - midis

    osero – asero, esero - езер - liqeni

    rhinos – arna, rna – ринѫти – re, ren

    sica – sica – сѣкѫ - thika

    ulc – ulc – вълк- ujk

    ОтговорИзтриване
  4. Някои неща съм ги чел в книгата Ви "Древните корени на българския език - Тракийски Речник" 👍

    ОтговорИзтриване
  5. About 1300 B.C. this people of Indo-European stock settled on the northern and eastern coasts of the Adriatic Sea. Included among its members were various tribes of Dalmatians and the Pannonians. Those of Illyrians who crossed the Adriatic and settled in Italy spoke the Messapic language. The Greeks established cities on the Adriatic coast of Illyria in the 7th and 6th centuries B.C., and in the 4th and 3rd, Macedonian kings conquered parts of the land. The last Illyrian kingdom was established in the 3rd century B.C. with the capital in Scodra (now Shkoder, Albania). After Dalmatia seceded from the Illyrian kingdom the Romans conquered Scodra and there established, in 168 B.C., a colony they named Illyricum. Gradually Dalmatia was conquered (78-77 B.C.); then, by 35-34 B.C. the southern areas of the former kingdom of Illyria were added and, in 9 B.C., Pannonia in the north. After the fall of the Western Roman Empire in 476, the region of ancient Illyria became part of the Byzantine Empire.
    In the next two centuries Slavic peoples gradually drifted in to settle on Illyrian lands, and as early as the 6th century, North Illyrians, who lived in Pannonia and modern Croatia and Slovenia, were completely assimilated by them

    ОтговорИзтриване
  6. Като чета тази ваша статия неминуемо стигам до извода, че сте прав, но същевременно съм стъписан от позицията на нашите лингвисти и историци. Те би трябвало да излезат с научни работи и да обнародват тази информация много преди вас, защото имат достъп до ресурсите много преди вас.

    ОтговорИзтриване
  7. Като цяло нямам различно мнение по темата, но някои не съвсем основни детайли, според мен, могат да бъдат допълнени. Съвсем логично е в зората на човешката цивилизация автохтонното население на една територия с големината на Балканите, отделена от останалия свят с различни не съвсем лесно преодолими препятствия, да има ако не еднакъв то поне близък роднински произход. От исторически сведения са ни известни по късните пришълци, гърци и турци, а и съвременните методи по категоричен начин го потвърждават. Всички останали в по малка или по голяма степен имат родствени връзки помежду си, независимо от съвременните езици, религии и други фактори които ни разделят. Най загадъчни са може би албанците, но моята хипотеза е, че те са много сериозно повлияни първоначално от италианците, които генетично не са много различни, но заради широкото водно препятствие на Адриатика развитието и културата им се формира по доста по различен начин от това на Балканите. Някъде около XV и XVIII век Италия и Венеция владеят голяма част от адриатическия бряг на Балканите и имат особено силно влияние по тези места.
    https://ru.dreamstime.com/стоковая-фотография-rf-античная-карта-италии-image18068747
    По късно религията още повече отдалечава албанците от балканските си родственици. Самото име албанци също е може би по скоро с италиански произход. Близо до Торино в Италия още съществува град Алба (на италиански - Бял), който според някои автори е основан почти по същото време с Рим. Малко по на юг от него, на брега на Лигурско море има град Албенга. В древна Илирия има малко противоречиви сведения за град Албанополис, името вероятно пак под италианско въздействие, от който е възможно да произлиза и албанци. Както в София – софиянци, Пловдив – пловдивчани, Варна – варненци, а иначе самите албанци и до днес се самонаричат като етнос shqiptarët („шкиптари“). Съществуването на града е упоменато за пръв път от Клавдий Птолемей като локацията му не е напълно уточнена дори и в по късни времена.
    https://en.wikipedia.org/wiki/Albanopolis
    Аз лично не изключвам вероятността това да е днешния град Берат, който в средновековието е бил наричан Бял град. Има го и във фолклора ни в песента „Биляна платно белеше“
    „…йоздола идат винари,
    винари белограгяни.
    Винари, белограгяни,
    кротко терайте карванот,
    да не ми платно сгазите…“
    Следва

    ОтговорИзтриване
  8. Продължение
    Дълго време съм се чудил каква е връзката между Охридските извори и Белград на Дунава, докато накрая разбрах, че днешния Берат преди са наричали Бял град.
    Относно началото на непрекъснатия стремеж от всички влиятелни държави и личности да заличат следите от наличието днес на траки, а и от там на българите като техни правоприемници мисля, че началото е дадено още от гърците с началото на асимилацията на местното балканско население. Приписвайки всички реално откраднати постижения от човешката цивилизация на себе си се налага да няма някой, който да предявява претенции или да ги опровергава. „Има човек – има проблем, няма човек - няма проблем!“ По традиция гърците не са военни завоеватели и първоначално не започват асимилацията на други народи чрез насилие. Те първоначално се заселват на малки групи с позволение на местното население, след това постепенно прииждат близки, роднини, познати и така общността се увеличава. Така постепенно изграждат почти непрекъсната верига от колонии по бреговете на всички морета свързани със Средиземно море. По този начин без да правят големи преходи придвижват екзотични стоки на големи разстояния, развиват най успешната търговия и предпоставка за бързо забогатяване. Условията за да се включиш обаче е да ползваш гръцки език защото ясички търговци от съседните колонии са гърци или погърчени от други етноси. Развивайки приятелски връзки с отделните местни общности, с лъжи, интриги, провокации и всякакви подлости предизвикват разногласия, а от там и вражда между отделните племена. Стигайки до конфликти се намесват като миротворци, отново като приятели с двете страни и така неусетно ги прилъгват да се присъединят към тях. Насилието започва когато вече се утвърдят като елит, но пак най вече с административен или друг възможен натиск. Войните, които наричат гръцки, всъщност са с наемни войски от месен произход. Гърците не стават за войници. Това го твърди В. Бешевлиев на стр. 62, позовавайки се на Прокопий, в книгата си „Проучвания върху личните имена у траките“: „Прокопий е различавал също така ясно траки от гърци. За последните, които той нарича Γραικοί, съобщава, че били страхливи и негодни за военна служба.“
    https://macedonia.kroraina.com/vblit/beshevliev_lichni_imena_u_trakite.pdf
    По късно и други народи, които успяват да се наложат като влиятелни в политиката, изпитват същото желание да се представят като създатели на цивилизация и не само популяризират гръцките лъжи, но създават и свои, които налагат на останалия свят като история. Така всички знаят за чужди фалшификации, но никой няма интерес да разобличи другия защото е уязвим по същия начин. Така на „сговорната дружина“ само българите са им трън в очите, защото те единствени могат да ги разобличат, понеже само те имат интерес да разпространят истината. При условие разбира се доколкото и ако изобщо успеят да узнаят нещо в цялата създадена бъркотия, която активно се поддържа и от техните официални власти.

    ОтговорИзтриване