26.03.2015 г.

ИНТЕРЕСНИ И СЛАБО ПОЗНАТИ ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА


Неотдавна един приятел ме укори, че съм прекалено сериозен. Трябвало да пиша за положителни, весели случки, да представя нещо забавно. Аз лично смятам, че това, което представям е положително. Все пак да се знае, че сме потомци на най-древният цивилизован народ е нещо хубаво. Няма как да представя весели неща, ако не разработвам дадена тема, засягащо нещо забавно. По принцип историята е скучна наука. Достатъчно трудно е да се представят събитията от миналото на разбираем език. Наистина не е никак леко да се избягват сухите научни термини, те не са въведени случайно.

Реших да се вслушам в съвета на своя приятел и да се опитам да представя нещо, ако не весело, то поне изненадващо и интересно. Днес панталоните са универсално облекло. Носят се от мъже и жени, от млади и стари, това се счита за нормално, но не винаги е било така. По време на Античността панталоните са считани от гърците за варварско и женско облекло. 

Причината трябва да се търси във факта, че амазонките са носили панталони. В действителност, по начало гърците и римляните не ползват този атрибут. Едва в края на I век преди Христа римските войници започват да носят галските bracaeтри четвърти панталони. Ще мине още доста време преди гърците да направят това.

Самите гали заемат панталоните от древните балкански народи, които са и първите конници на Европа. Смята се, че галската Халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. Според определени учени панталонът е атрибут на конника, служещ да предпази деликатна част от мъжката анатомия по време на езда.

Въпреки, че дедите ни изобретяват панталоните, най-ранното изображение е от Египет- XIX век преди Христа. На пекторал принадлежащ на египетска принцеса от XII династия са изобразени двама мъже с къси панталони. Те са представени като врагове на египтяните, ясно е и, че са от друг произход поради значително по-светлата си кожа.


                                                 http://www.takenote.it/blog/wp-content/gallery/pectoral-of-princess-mereret-2/22463_0.jpg

                                                                                                                                                     http://www.takenote.it/blog/?p=277

Същата кройка панталони имат фригите, чиято прародина е на Балканите.

                http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/43/Museum_of_Anatolian_Civilizations068_kopie2.jpg

                                                                                          http://www.varchive.org/schorr/fig6.jpg

На пръв поглед е объркващо това, че най-ранното изображение на панталони е от Египет. Ако обърнем внимание на работите на стария автор Йордан, загадката ще се изясни. Летописецът разказва как в дълбока древност египетския фараон Весосис нападнал гетите, но те не само го отблъснали, а дори го преследвали чак до река Нил- Iord. De Orig. 47. За египетска агресия в Тракия е писал и Херодот – II.103.

Конфликтът  описан от Йордан и Херодот се е разиграл се през XIX -ХХ век преди Христа, по време на XII династия. Тогава за първи път на територията на Египет се появяват коне и погребения с жертван кон. От този период е и пекторалът, на който са изобразени светлокожи мъже с панталони. Най-вероятно това са гети защото африканците, а също така и народите на Ориента не познават панталоните, а и нямат конница в този период.

Най-старите открити панталони също не са от територията на Балканите, чийто климат не позволява органична материя да се запази дълго време в гробница. В Ксинянг, Китай климатът е сух, там са намерени и най-старите панталони. Те са на около 3300 години, шарките по тях са доста  интересни. Още по-интересно става когато разберем, че тези шарки са типични за древната тракийска керамика, по-точно тази от културата Бреница, България.

http://i.guim.co.uk/static/w-1920/h--/q-95/sys-images/Guardian/Pix/pictures/2014/6/6/1402050285094/This-pair-of-ancient-trou-013.jpg


Остава да се обясни това как тракийските панталони се появават в Китай. Там са намерени така наречените бели мумии, за които бе установено, че принадлежат на хора дошли от Източна Европа. Учени като Виктор Майер смятат, че тези бели мумии са де факто тохари, които в дълбока древност са обитавали земите на България и Румъния. Точно тази територия принадлежи на гетите, които наричат себе си гути.

Народ гути/гутеи е имало в Западен Иран и части от Месопотамия (Ирак). Учени като Т.Гамкерлидзе и В.Иванов смятат, че езикът на гутите/гутеите не е бил сроден на шумерския, акадския и др. а принадлежи на индоевропейските езици. Вярва се дори, че гутейският език е праезик на тохарите. 
Ето как всичко си идва на мястото. Чрез своите миграции дедите ни разпространяват не само коневъдството и ездата, но също и панталоните, които по начало са атрибут на конника.

Модата дължи и друго откритие на древните балкански народи. Става дума за дълбокото деколте на роклята. То бива свързвано предимно с френските дами от XVIII и XIX  век, но истината е, че минойските жени изпреварват французойките с около 3500 години. На фрески от Кносос и други места може да се види, че минойките носят облекло, което е доста дръзко дори за днешните стандарти.


                                           http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/LuiseMariaGuiseppavonSavoyen.jpg

                                         Мария Жозефина



                               Мадам Енрио, картина на Реноар


                                                                                http://www.minoancivilization.net/images/Minoan%20boardgame.jpg


                                              http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6d/Knossos_fresco_women.jpg

                                    минойско женско облекло


Преди тази мода да се появи на о-в Крит – царството на цар Минос, тя е съществувала на Балканите. Това може да се види от древните идоли от България, Сърбия, Румъния.


възстановка на древна тракийска женска носия от Бронзовата Епоха

За траките като едни от създателите на минойската култура е писал проф.Б. Хрозни, който свързва появата на нова керамика на о-в Крит с миграции на стари балканци. С намирането на Линеар А документи стана ясно, че благородническата класа на минойското общество е била от траки. На златни пръстени, фибули, а и по глинени плочици са записани тракийски имена като Арей, Питак, Резос, Диза, Ида.

Дори генетиката предлага доказателства за връзката между нас българите и старите минойци. За критското население са типични хапло групите J2, R1a1, R1b, Е-V68. Те не просто се срещат в България, но около 80% от българите са носители на тези генетични маркери. Вместо тези изключително важни данни да бъдат поднесени на българския читател, някои изследователи предпочитат да се придържат към мъгливи термини и неясни сведения.

Относно дълбокото деколте на минойките/тракийките трябва да се поясни, че всяка епоха има своите морални стандарти. В древността голотата не е считана нито за срамна, нито за неприлична. Не случайно както мъжки, така и женски божества са изобразявани голи.

Голотата на галските бойци е и следващия въпрос, който ще бъде засегнат.  Дълго време учените се чудеха дали римляните са преувеличили в твърденията си по отношение на това, че определени групи галски бойци влизат в битка без каквото и да е било облекло.


                            http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d4/Dying_gaul.jpg/800px-Dying_gaul.jpg

В миналото се смяташе, че причината за това трябва да се търси в старата келтска религия. После стана ясно, че отговорът е съвсем различен. Дрехите попиват потта, която пък е храна за различни бактерии. При прорезна, или промушна рана, в тялото влизат влакна, които са осеяни с бактерии способни да причинят сериозна инфекция. Освен това шлемът, ризницата и кнемидите са доста тежки и не позволяват бързи, мълниеносни движения. Разполагайки с качествени оръжия и необременени от тежеста на предпазните атрибути, келтите в доста случаи са били в по-изгодна позиция. Най-вероятно голи са влизали само гаесатите, които са фунционирали като наемна армия и единственият им поминък е бил войната.


Друга интересна тема е тази за амазонките. В миналото е царствало вярването, че става дума за женско общество, като само един път в годината амазонките посещавали съседно племе, за да заченат от мъжете. Това не е нищо друго освен глупава измислица. Сарматите, северните траки са тези, чиито обичаи стават причина за възникването на недоразумението.



При тези хора мъжете са ходили гладко избръснати, а при гърците е било прието мъжът да е с брада. Да не забравяме и това, че по начало гърците са считали панталоните за женско облекло, а сарматите са конен народ, панталони са носени и от двата пола. Виждайки сарматските мъже, южните ни съседи са ги оприличили на жени и така се ражда един упорит мит.

Иронията е в това, че сарматските жени не само са имали съпрузи, но и са имали право на няколко мъжа, така наречената полиандрия (многомъжие). Това право обаче не се е получавало просто така, жената е била длъжна първо да докаже себе си в битка.



Има и друго недоразумение относно амазонките- сарматки. Доста време името им се е извеждало от гръцкото амазо – без гръд, вярвало се е, че амазонките режат една от гърдите си, за да стрелят по-добре с лък. Гръдта обаче не пречи изобщо на сарматския начин на стрелба, при който тетивата се опъва не към гърдите, а нагоре, на височината на главата. Името амазонки идва по-скоро от гр. амазоо – яздя кон. Все пак сарматите са конен народ.

Te са набедени за иранци, но това е съвременна спекулация. Прокопий Цезарийски, който е бил в непосредствен контакт с тези хора пише, че те спадат към семейството на гетите – Proc. Bell.Goth.III.ii.3. За сармати на територията на Тракия е писал Плиний Стари, а по-късно за заселването на около 200 000 хора от това племе споменава и Амиан Марцелин. Спокойно може да се каже, че значителна част от населението на Добруджа има право да се нарече потомци на амазонките/сарматите – прочутите бойци от гетското семейство.

Сарматите се свързани и с друга легенда, този път от Британия. Става дума за крал Артур и магическия меч Ескалибур. Всъщност правилното име на меча е Calad Bolg.  Самият крал Артур е бил римски офицер от сарматски произход – Луций Арторий Кастус. Той и хората му успяват за забавят сериозно англо-саксонското нашествие в Британия. По време на Късната Античност англи, сакси, юти и други германи напускат земите си и се установяват в Източна Британия. По това време тя е напусната от римляните, останали са малки военни контингенти и незначителни групи въоръжени келти. С измама англо-саксите печелят първите сблъсъци, но после ги чака неприятна изненада.

Джефри от Монмот разказва как самоуверени нашествениците потеглили към незавоюваната британска земя. Посрещнала ги войска от келти и римски легионери. Артур сложил ризница, наметнал на гърба си щит (това е тракийски обичай) и произнасяйки името на Богородица препуснал с коня си срещу саксите. Врязал се в редиците им и съсякъл много от тях. Вдъхновени от мъжественият му пример келтите се втурнали след него и последвало страшно клане над нашествениците.


       http://www.blastr.com/sites/blastr/files/king-arthur-original.jpg

http://www.blastr.com/2014-1-27/sherlock-holmes-director-prepping-epic-6-film-king-arthur-fantasy-franchise

Днес редица учени смятат, че победата на Артур се дължи на това, че той е разполагал с тежката кавалерия на сарматите. Англо-саксите са били пехотинци, само вождовете им са имали ризници, шлемовете са били също рядкост, а основното оръжие е било копието. Сарматските конници от друга страна били покрити с люспеста броня от глава до пети, защитени са били дори и конете им. Така е описана и армията, която княз Крум изпраща срещу Михаил Рангаве.



Едва ли някой българин би свързал крал Артур с народа ни, но когато укритите факти излезат на бял свят, нещата започват да изглеждат различно. Неотдавна излязоха доказателства от областта на генетиката за тракийско присъствие в стара Британия.

“The invasion of Britain by the Roman military in CE 43, and the subsequent occupation of Britain for nearly four centuries, brought thousands of soldiers from the Balkan peninsula to Britain as part of auxiliary units and as regular legionnaires. The presence of Haplogroup E3b1a-M78 among the male populations of present-day Wales, England andScotland, and its nearly complete absence among the modern male population of Ireland, provide a potential genetic indicator of settlement during the 1st through 4th Centuries CE by Roman soldiers from the Balkan peninsula and their male Romano-British descendants.”




Едва ли съм успял да представя весело четиво, но дано поне да ви е било интересно.


Използвана литература:

1.J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984,
2.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 
3.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5.Dressing Judeans and Christians in Antiquity, ed. K.Upson-Sala, C.Daniel-Hughes, A.J.Batten, Ashgate Publ. Ltd, Farnham, 2014;
6.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
7.L.Alcock, Arthurs Britain, 1973;
8.D.Wilson, The Anglo-Saxons, 1996;
9.G.Ashe, The Quest of Arturs Britain, 1975;
10.R.Brzezinski, М. Mielczarek, The Sarmatians, 600 BC-AD 450, 2002;

Paleolithic Y-haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau


Jordanes, The Origin and the deeds of the Goths

 

http://people.ucalgary.ca/~vandersp/Courses/texts/jordgeti.html


Steven C. Bird, Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin

 

http://www.jogg.info/32/bird.pdf

 

Old chaps? 3,300-year-old trousers found in China may be world's oldest


http://www.theguardian.com/world/2014/jun/06/oldest-trousers-found-in-china-mummies



22.03.2015 г.

МНОГОТО ИМЕНА НА БЪЛГАРИТЕ


Често са ме питали защо отъждествявам българите ту с траки, ту с пеони, ту с мизи, а дори и с кимерии? Задавани са ми и въпросите: Tочно на кой народ сме потомци, на траките, на кимерийците, или някой друг? Защо дедите ни са известни под толкова много названия? Как е възможно това?

Объркването на някои хора е напълно разбираемо.Учените занимаващи се с изследване на историята ни са дали твърде малко обясненния по отношение на това как се оформят и развиват етнонимите. Изграждането на една държава трае дълго време, a и никой народ не е съставен от едно единствено племе. 

Да вземем например немците. При тях са се слели в едно потомците на тюринги, хеси, хати, франки, бруктери, иствеони, сакси, свеви, хамави, фризи, гамбриви, херуски, ингвеони, хермиони, немеции, алемани, убии и още много други. 

Въпреки, че носят различни названия, това са хора от един и същ произход. Те говорят близки диалекти, имат сходни обичаи и обреди.

В дълбока древност алеманите не са се разпознавали под името германи (или даже немци), а единствено и само като алемани. Свевиите също са се наричали само свеви. Ще мине много време преди всички тези племена да добият национално самосъзнание и се обединят в една държава. Първоначално името германи е важало само за едно единствено племе - тунгрите, но след време бива прието за всички роднини на тези хора. Знаем за това благодарение на Корнелий Тацит:

The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror”.



Виждаме, че няма нищо странно и мистериозно. Тъй както днешните немци са наследници на десетките стари германски племена, така също и ние българите сме наследници на много, различни по име, но имащи един и същ произход хора.

Истината не е сложна, но не намират разни хорица, които упорито се опитват да я направят сложна и неразбираема. Като пример могат да се посочат автори, които поради слабата си подготовка, а и ред други причини фанатично повтарят, че само кимерийците са наши деди, а траките на юг от Дунава са се превърнали в част от народа ни едва след 681 година. Подобно твърдение може да се дефинира само с една дума – глупост.

Кимерийците са тракийски народ, но това се премълчава хитро от безсъвестните изследователи. Единствената кимерийска глоса е аргила, тя е и тракийска дума, но това определени автори не казват на читателите си. 

Не се споменава също важния факт, че кимерийското племе трери е определено като тракийско от Страбон, а и Тукидид, който през V век пр. Христа локализира тези хора в близост до река Искос (Искър) и планината Скомброс (Витоша).

Най-важния факт за произхода на кимерийците също бива премълчаван, а именно това, че прототипите на техните оръжия и материална култура като цяло са в Тракия, а не Кавказ, или друго място. Най-древните кимерийски артефакти се срещат сред находките от Варненския некропол – 4500 пр. Христа. 

След като установихме как се манипулира и злоупотребява с произхода на кимерийците, трябва уточним още няколко важни неща. 

Траки е само сборно название на сродните племена обитаващи земите между Карпатите и Бяло Море. Одрисите, бесите, сатрите и др. не са се разпознавали под името траки. Това название е всъщност екзоним, т.е. име дадено от чужд народ. 

При Омир срещаме Θρήκη- Тракия и Θρήιξ  тракиец. Θρήιξ е ранното гръцко предаване на племенното име дерзики -дръзките, смелите. Те са обитавали крайбрежието на Бяло Море и земите от южните покрайнини на Родопите. По името на дерзиките са наречени всички техни роднини живеещи на север от тях.



Това древно балканско племе е направило впечатление на гърците със своята смелост, мъжественост и дързост. Поради тази причина южните ни съседи започват да употребяват в променен вид (Θρήιξ) името на дерзиките за всички обитатели на земите от Бяло Море до Карпатите. Не случайно етнонима траки показва близост със значителен брой гръцки думи за дързост, храброст, смелост:

θρῆιξ - тракиец
θρᾷξ- тракиец
θρᾷσσα- тракийка, слугиня от Тракия
θρασυμέμνων – дързък, смел, неустрашим
θρασύνω – давам смелост
θρασύς – дързък, смел
θράσος – дързост, смелост
θαρσαλέος – дръзващ, имащ смелост
θρασύθυμος- дързък, храбър, изпълнен със смелост
θρασύτης – прекомерно дързък
θρασύτολμος – дързък, безстрашен
θρασύμαχος – дързък, смел
θρασύσπλαγχνος – с дръзко сърце, със смело сърце
θρασύπονος – дързък, смел
θρασυεργός – действащ дръзко
θρασυλογέω – говорещ дръзко

Мизи, гети, пеони, а и още много други стари балкански племена са говорили същия език като дерзиките, поради които възниква етнонима траки. Мизи, гети, пеони, дерзики са имали сходни обичаи, погребални обреди, въоръжение. Това са белезите, по които разпознаваме представителите на един и същ народ (разделен на различни групи).

Няма никакво противоречие, ако един път българите се отъждествят с мизи, друг път с пеони, или даже с трибали и кимериици

В различните области на страната ни са живели различни групи. В зависимост от това, коя  група е имал предвид даден стар писател, той е употребявал нужния етноним. Мизите са обитавали днашните земи на Северна България, Южна Румъния, Молдова, но също и области от Северна Гърция, Европейска и Азиатска Турция. Пеоните са живели в Южна България, техни северни съседи са трибалите.


В началото на Желязната Епоха броя на различните тракийски племена е над сто. По-късно, по времето на римската окупация броя на отделните групи намалява значително. Дион Касий съобщава, че повечето тракийски племена са загубили старите си названия и вече се наричат по името на по-големи групи (като мизи и дардани).

През VІ-ти век названието на бесите става нарицателно за всички траки, наверно поради това, че те имат своя библия- Библия Бесика. Век по-късно, мизите обитаващи земите на север от Дунава решават да се обединят с гетите и всички останали свои родини, на юг от река Дунав. Този замисъл успява и Тракия бива освободена от римска власт.

Сега остава да се обясни и името българи. Тук също няма мистерии. Още в древността се е знаело, че към мизите спадат също витини, меони и мейони. Според езиковеди като Владимир Георгиев мигдоните също са мизийско племе. Виждаме, че мизите са сбор от много, сродни една на друга групи.

Във връзка с това ще споделя нещо интересно казано от Херодот. Той твърди, че бесите били особен клон на сатрите, на които е определена охраната на храма на Дионис. 
Така стои положението и с етнонима българи. Смятам, че първоначално българи (бльгари) е било название на част от   мизите. Понеже управляващата прослойка на Дунавска България е била от тази група, то целия народ на мизите получава името българи (бльгари). 

Докато това стане ще минат векове. Иска се доста време преди различните групи забравят старите си названия и започнат да се назовават с едно ново име.

Така е било не само у нас, но кажи-речи навсякъде. Един народ може да носи само едно име. Обикновено се избира най-престижното. То се налага бавно, но веднъж прието, носителите му напълно се идентифицират с него и дори са готови да умрат, но не и да го сменят за чуждо.

Българи означава светли, сияйни, мъдри. Народностното ни име показва връзка с лит. balgans - бял, светъл, санскр.
barga, balga- светлина, сияние, лат. fulgor-сияние, гр. φλεγυρός-горящ, сияещ, стирл. bholg  мъдър, умен и разбира се тракийската дума  блегур светъл, сияен. Тя е използвана както като епитет на бога на сияното небе, така и за Арес, за когото се казва, че произлязал от средите на гетите.

Надявам се да съм успял да обясня защо имаме право да се наречем потомци както на мизите, така също на пеоните, кимерийците и др. Разбира се не всеки ще се съгласи с мен, това си е в реда на нещата. Всеки търси истината сам и разполага с различни сведения. 

Различните данни от своя страна ни карат да правим различни изводи. След време обаче, когато скритата от широката публика информация излезе наяве за всеки от нас ще стане ясно, че сме потомци на велики и благородни хора. Надявам се това знание да ни накара да се държим като дедите си, т.е. като истински благородници.


19.03.2015 г.

ЗНАЧЕНИЕ И ПРОИЗХОД НА ДУМАТА БАЛКАН

България е осеяна с невероятно красиви места. Стара Планина е едно от тях. Тя е по-различна от Родопите, Пирин и Рила, но и в нея е скрита древна магия. Не случайно от недрата и бликат извори, които биват считани за лечебни и са изградени параклиси край тях. Горите й все още помнят стъпките на Левски и Караджата, а и на още хиляди борци за свобода и справедливост. Почвата й е напоена с кръв още от времето когато траките койлалети са въстават с меч в ръка срещу римската власт. Ехото на битките от далечното минало е запечатано в гордите, извисяващи се към небето скали.

                 снимка на Павел Пронин http://blog.raskoll.com/wp-content/uploads/2012/06/img_2012_543.jpg

             http://blog.raskoll.com/tag/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0

Първите споменавания за Стара Планина срещаме в работите на Херодот и Тукидид. Те я познават под различно име – Haimon, Haimos. Това название остава и до ново време.
Запазено е в българските говори като Им планина и Емине бурун –[1] c.36-37. В документи от  XVI век срещаме варианта Матори Гори – с-686. То е синоним на Стара Планина. Маторен, маторист е наша дума за стар, а гора означава и планина.


снимка на Евгени Динев http://stock.evgenidinev.com/photo/central-balkan-15947d2.jpg

http://stock.evgenidinev.com/15968d2/

Съществува и друго название на Стара Планина, а именно Балкан. Езиковедите ни го определят като турско по произход. Смята се, че то идва от турк. balkan-планинска верига, планинска област, планина. Поне това е виждането на съставителите на Български Етимологически Речник, Том I, София, АИ Проф. Марин Дринов, София, 2007, с.29.

Не може да се отрече, че за пет века турците са оставили на наша територия огромен брой топоними и хидроними. Не е обсъдена обаче възможността термина balkan-планинска верига да е заемка в езика на турците. В това няма нищо неестествено, всеки линвист знае, че турския език е пълен със заемки. Една от най-интересните е ата-баща, тя е от тракийски, пеласгийски произход и е основа на имена като Атис, Атес, Атюс, Атия. Ата е и коренът на стблт. отьцъ-баща, чиято древна форма е била ать-къ според Ст.Младенов. Щом дума от основния турски речников запас се оказва заемка, то защо и балкан да не е?

Трябва да проверим дали сродни названия на балкан са документирани в земи обитавани от траки по време на Античността. Все пак турците нахлуват в Мала Азия и Източна Европа доста по-късно. Разгледаме ли работите на определени стари автори ще забележим нещо интересно. Преди около 2000 години, в Тевтрания е локализиран топоним Балкеа, недалеч от Пропонтис (Мраморно Море) : “Teuthrania was a powerful nation in itself, even when the whole of Aeolis was held by the Mysians. In it are the Pioniæ, Andera, Cale, Stabulum, Conisium, Teium, Balcea. “ - Plin. V.33

Името Балкеа е несъмнено тракийско. Мизите от региона, в който е Балкеа са наречени още българи от Д. Хоматиан. Този автор локализира дедите ни край Олимп и обяснява, че в древността те са прогонени от Александър Велики на север. По-късно българите се завърнали и завзели голяма част от Балканите: "европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били  изселени  в  старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали   Дунава и завзели всич­ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.” – Ал.Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, БАН, София, 1966.

Названието Тевтрания идва от името на мизийски цар Тевкър, баща на споменатия в Илиада мизийски благородник Телеф, чието име е почти идентично на старобългарския владетел Телец. Да не забравяме и това, че Тевтрания е известна и като Западна Мизия – W. Smith Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood.London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.

През Античността, в Европа е локализиран и друг интересен топоним, а именно Балкия.За него знаем отново благодарение на Плиний Стари. Той предава свидетелството на живелия няколко века по-рано Ксенофон от Лампсак за огромен остров с име Балкия, който се намира на няколко дни плаване от Скития – Plin.IV.95. В същия регион Плиний разполага и Мори Маруса (Мъртво Море), чието име е тракийско. Мори (или морiе) е тракийската дума за море – Тя се среща се в етнонима морисени - Plin.IV.41.

Характеристиката, която Ксенофон дава за Балкия ще ни помогне да разберем значението на името. Старият автор е обяснил, че се касае за огромен остров, т.е. имаме индикации, че значението на Балкия е голям, масивен. Коренът бал намираме в тракийския топоним Балеос – название на върховния бог. Според Димитър Дечев значение може да се даде със санскр. bala-m – сила – с. 41.  Дечев е пропуснал да добави, че санскритската bala означава не само сила, но също и едър, голям, масивен.

Дума с подобно значение намираме и в галския език, който по никакъв начин не е сроден с турския, или пък е повлиян от него. Жорж Дотен прави доста подробно изследвания на галски епиграфски паметници, топоними, антропоними и успява да синтезира откритията си в своята работа “La Langue Galloise”.  На с. 230 той е споменал думата balco, чието значение е силен, здрав. Като сродни думи са представени ирл. balc -здрав, як, уелс. balch-голям, едър. Към тях могат да се добавят  стблг. болии-по-голям, *балии-по-голям, долнем. pall-здрав, силен, як, гр. βέλτερος-по-добър. слов. bolji-по-добър и т.н.

Коренът в balco е bal, а са, со са умалителни наставки, които се срещат в галски думи като abalinca-ябълка, carruca-каруца, iorco-яре, козле, dvorico-двор. Друга наставка -ан(о) срещаме в галските думи balano-боец, от bal-силен, brano-врана. Някои може да се запитат защо изобщо да се търси етимология на балкан с помоща на галския език? На пръв поглед няма никаква логика да се прави това. Подобен опит изглежда странен защото на широката публика не са известни важни данни. Археолози и келтолози  знаят, че галската халщатска култура е създадена от трако-кимерийци. 

Те въвеждат нова порода коне и нов тип юзди в Галия, въвеждат също и нови погребални ритуали, които са типични за Тракия, Черноморските степи и Фригия. Тракийското влияние върху галите обяснява присъствието в галския език на думи като sedlon-седло, colisatum-колесница. Те нямат етимолоигия нито в Р-келтски като галския, нито пък в Q-келтски.

Има също така и много паралели в топонимите. Тракийските Зуро Бара, Суа Бара отговарят на галските Тало Бара, Сакро Бара, а обяснение получаваме от блг. бара-река, рекичка. Тракийските Бурд-апа, Бурд-енис отговарят на галските Бурдуа, Бурдо, чиято етимология е скрита в стблг. бродъ-брод, мост. Тракийските Берзаме и Берзо-вис отговарят на галския Берзула, тълкуване получаваме с думата бреза.

Друга индикация, че галите са били повлияни от дедите ни са екзотичните лични имена. Те са споменати само в работата на А.Холдер Alt-Keltischer Sprachschatz, Academische Druck, Graz, 1962. Не сме ги чували във филми, нито пък сме чели за тях в книги защото са неудобни, прекалено български звучат. Ето част от тях:

Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус.

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена.

Знаейки тези важни неща вече няма защо да се учудваме, че обяснение за името Балкан срещаме не само в тракийската, но и в галската ономастика. Балкан означава масив, голямо възвишение, точно това, което е и планината. По принцип названията Матори Гори, Стара Планина имат едно и също значение -голям, масивен. За Матори е дадено обяснение по-горе, остава да се кажат няколко думи и за стар, стара.

Значението на тази дума е голям, израснал. Стар съотвества на лит. storas- голям, обемист, слов. star-стар, стисл. storr-голям, мъжествен, нидер.stoer-силен, мъжествен, санскр. sthiras-силен, здрав, едър. Стар е този, който е голям, израснал, висок на ръст. Думата е засвидетелствана в тракийската ономастика – Σταρασκενος.

Ако един топоним има различни варианти това не означава непременно, че те са дадени от различни хора. Освен това едно название може да съществува дълъг период от време преди то да бъде документирано. От Амиан Марцелин знаем, че по-старото име на Филипополис (Пловдив) е било Евмолпия –Amm. XXVII.4.12. Евмолп е тракийски жрец, който е живял преди Троянската Война, а за това, че на него е кръстен най-големият град на Тракия научаваме едва през IV век, т.е. 1700-1750 години по-късно. Виждаме, че няма причина през Античността да е имало топоним Балкия, Балкан в сърцето на Тракия, но за него да се чуе доста по-късно.

Не е трудно да се обясни как тракийски думи са проникнали в езика на дедите на турците. Притежаваме свидетелства на много стари автори, които са писали за походът на тракийския бог Дионис в Индия. Луций Ариан дори приписва на Дионис създаването на индийската цивилизация. За да се стигне от Тракия до Индия, трябва да се мине през земите, които дедите на турците са обитавали. 

Преди да повлияят индийците, траките са оказали културно и езиково влияние върху тюрко-алтайците. Ето това е причината в турския език да има дума балкан-планина. Това е причината и в турски диалекти да се срещат думи като бара-рекичка, ведре-ведро. Те са от тракийски произход, бара се среща в Зуро Бара, Суа Бара, а ведро идва от трак.дума веду-вода.

Когато бъдат представени всички важни данни, тогава истината става ясна. Трудно ми е да си представя, че в миналото езиковедите ни не са чували за тракийските топоними Балкеа, Балкия. Би трябвало да се знае и това, че българите са отъждествявани с мизите в продължение на 1100 години. Във всеки случай е известен факта, че сред българите преобладава тракийския антропологичен тип. Споменаване на това важно свидетелство е направено от Д. Ангелов през 1971 година. Защо въпреки тези данни не е направено по-подробно проучване на произхода на името Балкан, за мен е загадка.

Загадка е и пренебрежителното отношение към качествата на народа ни. Никой не рипва, ако се каже, че Римската Империя се е простирала на територията на над тридесет днешни държави. Никой не тръгва да оспорва факта, че испански, португалски, френски, румънски и реторумънски са възникнали поради римската екпанзия и влияние. Щом нещо е възможно за римляните, защо да е не е било възможно и за дедите ни?

В нашите земи организираното земеделие и скотовъдство се появяват хилядолетия по-рано отколкото на Апенините. На наша територия хората започват да обработват злато и мед хилядолетия преди древното население на Апенините. В България са и най-старите европейски градове, постройките у нас предшестват тези на Апенините с хилядолетия. Същото важи и за писмеността, разслоението на обществото, проявата на царска власт и т.н.

През V век преди Христа Одриското Царство е най-могъщото и най-богатото в Европа. По това време римляните са само бедни селяни намиращи се под властта на етруските. Повече от 4500 години дедите ни превъзхождат предците на римляните по отношение на всичко, а за 4500 години могат да се извършат много велики дела. Редно е те да бъдат проучени, редно е на младите българчета да се обяснява в училище, че са потомци на велик народ, на създателите на първата писменост, на първите ковачи и земеделци, на тези, които извадиха останалите европейци от мрака на незнанието. Човек, който расте без гордост е осъден да слугува на други. Нека не обричаме децата си на такава участ.




15.03.2015 г.

ПРИЗНАНИЯ ЗА КАЧЕСТВАТА И ЗАСЛУГИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ ОТ СТРАНА НА РУСНАЦИТЕ


Всяка империя се стреми към слава и престиж. На всяка империя е нужно велико минало изпълнено с героични подвизи. Поради това владетелите на различни големи държави са поръчвали на своите летописци да попроменят историята в тяхна полза. Това е правено в Рим, Британия, а разбира се и в Руската Империя. 

Въпреки, че навремето голяма част от заслугите на народа ни в оформянето на езика и културата на Русия са премълчани, трябва да се признае и това, че през XIX век за нас са казани доста добри неща от посетилите земите ни руснаци.Следните цитати отразяват мнението на пътешественици, свещеници и др. дошли от Русия у нас:


Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите  - това качество като че ли им е вродено. Откакто българите решили да откриват самостоятелно чисто български училища, гърците започнали да ги ненавиждат и всячески се стараели да им попречат.

Но ако, от една страна, и старите българи срещат с радост делото на народното образование и се съгласяват на различните полезни нововъведения, от друга страна, те не се разделят със своите патриархални привички. В домовете им -безукорна чистота, навсякъде цари спокойствие, към главата на семейството всички изпитват безгранично уважение и послушание. Изобщо българите са много гостоприемни- качество на всички славяни. Гостоприемството им е още по-хубаво, защото е просто и естествено. Като предлагат най-доброто на своя гост, те се стараят да му предоставят всички удобства. Услужливостта на старците стига в този случай до наивност.

О.Лернер  


Българският народ е достоен да бъде почитан и хвален. Той е гостоприемен и милостив, много е усърден към светата църква, обича красотата на божиите храмове и е толкова ревностен към светите места - към Светата гора Атонска и към светия град Ерусалим, че превъзхожда всички останали християни -гърци, сирийци, грузинци, сърби, власи, молдавци и дори русите.”

Партений Монах  

Маргарита Кожухарова, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, София, 1986



През ХХ век на редица руски лингвисти се отдава да проучат подробно българския език. Изводите, до които стигат учените смайват не само руснаците, но и българите, които поради извършения от Османската Империя страшен геноцид са забравили славното минало на държавата си. Отхвърлилия сатанинското иго българин вече може да прочете, че благодарение на дедите му, други народи са получили култура, писменост, а дори и религия:

Влиянието на българския език се чувства у русите и сърбите още извънредно силно чак до 18 столетие, това влияние отслабва едвам в 19 столетие, когато народно езикови елементи навлизат в литературата на тези два народа и изместват влиянието на старите черковни въздействия. Тези въздействия са били особено силни защото и руският черковно-славянски език показва твърде много български и то отчасти направо източно български елементи”.  

М. Фасмер, Die Bulgarische Literatur im Zeitalter des Zaren Simeon und ihre Bedeutung für die Orhodoxe Slawenwlt, Berlin, 1929


Когато в края на 10 столетие в Русия беше прието официално гръцкото християнство, неговите разпространители в руска земя бяха главно български духовници. По този начин българският език стана основа на руския черковен и руския литературен език.

М.Фасмер, цитиран от М.Попов, Българскиятъ народъ между Европейскитѣ Раси и Народи, София, Придворна Печатница, 1938



"Руските ръкописи понякога са копия на разкошни български книги от времето на цар Симеони и цар Петър. Такъв е например известният Сборник на Светослав (1073), който представлява препис от оригинала, написан за цар Симеон".

Михаил Тихомиров


"Ортографията на нашите (т.е. на руските, б.а.) ръкописи от средата на XV век е отражение на ортографията на южнославянските (по-точно на среднобългарските) ръкописи. Ясно е, че между средата на XIV и средата на XV век руската писменост е попаднала под твърде силното влияние на южнославянската писменост и в последна сметка се е подчинила на това влияние".

Алексей Соболевски


"България през XV век като цяло е този огромен център, през който преминава византийското влияние в Сърбия и Русия, център, през който това влияние получава своята славянска окраска, укрепило се в многобройните преводи, в които е отразена писмената реформа на патриарх Евтимий.

Дмитрий Лихачов 


"Въпросът за литературното влияние на България върху стара Русия още не е разглеждан във всичката му пълнота. Установено е обаче, че не само през първите векове след Владимира, но и през късното средновековие българската преводна и оригинална книжнина е намерила широко разпространение из руските земи: почти всички известни днес книги от старата българска литература се знаят по руски или намерени в Русия преписи".

Петър Мутафчиев


Истината не може да се крие вечно. Този, който е разпространявал добро и светлина ще получи наградата си за това. На доста хора вече е ясно, че ние българите сме народа на Прометей, че ние сме носителите на искрата на познанието. Страшните ужаси, които сме преживели по време на дългата ни история не са случайни. Силите на тъмнината не обичат тези, които чупят веригите и дават свобода на човешките души.

Враговете на истината, тези, които са изпълнени със злоба и ненавист също ще получат своето възмездие. Злото не прощава дори на своите служители. Този, който се докосне до чернилката остава белязан завинаги от нея като неин роб. Такъв индивид губи душата си, губи сърцето си, губи всичко, което го прави човек.

Пазете се от омразата, пазете се от злобата, те са отрова. Проверявайте преди да се гневите, изпълнете се със спокойствие преди да съдите. Може да излезе така, че се гневите на приятел в последствие на хитри интриги на скритите в сянката мошеници.

Ние сме народ на светлината, ние сме народ от благородници, а благородството задължава. Да, длъжни сме да сме силни и да помагаме на по-слабите сънародници. Длъжни сме да бъдем откровени, смели хора, които не се боят да кажат истината. Длъжни сме да се извисим над дребнавостта и егото си. Такива са благородниците, техният живот не е лесен, но благородникът не търси лесното.