21.10.2015 г.

НОВ ТРАКИЙСКИ НАДПИС, КОЙТО ПРОМЕНЯ ИСТОРИЯТА


Доста българи знаят за думите на покойната Ванга, за това, че скоро земята ще разкрие тайните си и истината за народа ни ще стане известна. Макар да не отдавам голямо внимание на пророчества, самият аз се уверявам, че по отношение на откритията от последно време Ванга е права. Все пак, на територията на България е намерено най-старото колело в света, а и най-старото обработено злато. В нашите земи са издигнати най-старите градове на Европа. Става дума за древните постройки от Провадия и Юнаците, чиито стени са се появили преди повече от 6500 години.

Не е за пренебрегване и факта, че организираното земеделие и скотовъдство се появават в Европа първо на Балканите. Важните за развитието на обществото знания достигат Западна и Северна Европа няколко хилядолетия по-късно. Отново в нашите земи започва най-ранната обработка на желязото и то дълги векове преди ковачите на гали, германи, ибери, римляни и др. се научат как да обработват здравия метал.

Заслужава си да се спомене и това, че най-ранната писменост в цял свят е изобретена не в Месопотамия, или страната на пирамидите - Египет, а тук, на наша територия. Знаците по керамиката от Градешница, Караново, Хотница и други места предхождат шумерския клинопис и египетските йероглифи с около 1000-2000 години и са ярко свидетелство за невероятните способности на предците ни. Те спокойно могат да бъдат наречени прометеевци, защото благодарение на тях Европа, а и региони от Азия са извадени от мрака посредством искрата на познанието.

Жалко е само, че в миналото съществуваше и все още съществува яростна, дори фанатична съпротива против виждането, че траките не само са имали писменост, но и, че са първите хора изобретили буквите. Създадена и усилено поддържана бе заблудата, че дедите ни са заели гръцката азбука при направата на надписите от Ситово, Кьолмен, Езерово, Браничево, Дуванлий, Надарци, Самотраки, Гордион, Птерия, Тиана, Даскилеон и т.н.

Писмените знаци от тези места са различни и не са копие на която и да е гръцка азбука, но това не притесняваше изобщо определена група специалисти. Те също така не се стряскаха и от факта, че Алкидамант определя не кой да е, а тракиеца Орфей като създател на буквите. Непопулярното твърдение на гръцкия автор е подкрепено от свидетелството на Диодор Сицилийски, който е напълно уверен, че хората ползвали най-старите букви са траките Орфей и Лин. Да не забравяме и говорещия за тракийска писменост Еврипид, който споменава за орфеева мъдрост документирана върху плочици.

Някои изследователи не бяха притеснени и от важната подробност, че по времето когато са изсечени фригийските монументални надписи по фасадите на внушителни и невероятно красиви постройки, гърците живеят все още в сламени колиби.


            ФРИГИЙСКА МОНУМЕНТАЛНА СГРАДА С НАДПИСИ -VIII ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА


Макар да се намериха учени като Вл. Георгиев и И. Дуриданов, които да определят писмените паметници от Градешница, Караново и др. локации за тракийски, тези важни свидетелства не бяха популяризирани и така българския читател бе лишен от ценна информация.

Традицията на спиране на важни данни подължава и до днес. Понастоящем само малцина сънародници знаят за откритието на Пeтер Ван Сусберген, който спомена преди доста време за значителния брой на тракийски лични имена срещащи се в минойски и микенски документи. Като пример могат да се посочат Арей, Диза, Питак, Резос, Котело, Мокос, Одрис, Перкон, Котис, Рескупорис, Гетас, Бузас и др.

Ограничен е и броя на хората запознати с виждането на д-р Харалд Хаарман и др. относно това, че използваните на остров Крит и континентална Гърция писмености Линеар А и Линеар Б, произлизат от доста по-старата Дунавска (Балканска) писменост. Доста преди Хаарман и колегите му да открият връзката между Тракия и остров Крит, Владимир Георгиев отбеляза сходството на знаци от ранната критска писменост и тези от Градешница и Караново.


Линеар А


Линеар Б


Тези данни показват, че създателите на минойската и вдъхновителите на микенската писменост са нашите деди, които в древността са наричани траки, а в по-нови времена са познати под името българи. Има и други доказателства за това, че без предците ни нито минойската, нито микенската писменост щяха да възникнат.

Присъствието на дедите ни на остров Крит  се доказва и от разпространението на така наречената линейна керамика (Bandkeramik) – съдове украсени със сложни спирали и вълнисти линии. Най-ранните образци са от Балканите и Черноморските степи – шесто-пето хилядолетие преди Христа, докато на о-в Крит съдове от този тип се появяват едва в края на третото хилядолетие преди Христа и там те се доразвиват до степен на изящност. Този въпрос е разгледан преди около 70 години от проф. Бедрих Хрозни в работата му “Ancient History of Asia Minor, India and Crete”.


Точно с появата на линейната керамика на територията на Крит, се наблюдава и появата на най-древната писменост в този регион. Трябва да се отбележи и нещо друго, което е от голяма важност – най-древните критски топоними Ида, Кносос, Пергам, Гортиния, Даво, Капа и т.н. са от тракийски произход.

Самото име Кносос е сродно на българския топоним Книшава (местност в Рила), чието значение според проф. И.Дуриданов е изкоп, ерозирало място. Това е точно описание на релефа на терена на минойската столица, за която знаем от Плиний, че е разсечена на две от руслото на река Кайратус.

Както се уверяваме – има предостатъчно сведения за това, че предците ни са създателите, или поне едни от създателите на минойската и микенска цивилизация, и най-вече писменостите Линеар А, Линеар Б. До неотдавна обаче съществуваше един проблем – имаше хиатус, прекъсване на писмената традиция от Неолита и Халколита с тази от Средната Бронзова Епоха. Докато знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Тартария и т.н. са от пето хилядолетие преди Христа, то Линеар А и Линеар Б са едва от второ хилядолетие преди Христа.

Слава Богу, вече е намерено липсващото звено и така празнината бе запълнена. Недалеч от Първомай, г-н Паун Ташев открива древен паметник създаден от дедите ни в дълбока древност. По-късно г-н Ташев обръща вниманието на Сребрин Сребрев, Йордан Стайков и Мартин Константинов на скалата със странни знаци и така камъчето се търкулва по склона.



Откривателят на древния надпис – Паун Ташев – първият човек на снимката





Уникалният паметник е бил известен на местното население под името Писан камък. Не е трудно да се досетим, че причината за това са особените знаци, които са изсечени върху скалната повърхност. Знаците са шест и са с височина 35-50 см, а това е нещо забележително – става дума за първия монументален надпис в историята на човечеството!

Понеже древното послание не се намира в храм с определени архитектурни особености и няма нито керамика, нито пък друг артефакт, с чиято помощ може да се направи датировка, остава само една възможност – сравняването на формите на знаците с епиграфски паметници от различни епохи.

Tака наречената гръцка, а и латинската азбука могат да се изключат веднага. Няма връзка и с хетския, шумерския и персийския клинопис, нo съществува известна прилика с хето-лувитските йероглифи от второто хилядолетие преди Христа.
Разполагането на знаците от Писан камък обаче е доста по-различно от начина на разполагане на хето-лувитските йероглифи. Това може да се види от надписа от Булгар Маден (Български Рудник) в Анатолия – днешна Турция.  

                               http://www.proel.org/img/alfabetos/picthit10.gif


Прилика има и с критската йероглифна писменост от края на трето и началото на второ хилядолетие преди Христа. Както обаче бе споменато знаците от Градешница и Караново също са сходни с критските, но за сметка на това са по-стари. 

                              http://www.proel.org/img/alfabetos/pictcret2.gif

Йордан Стайков е първия, който прави опит за разчитане на надписа от местност край Първомай. Г-н Стайков намира прилики с йероглифите от Стария Египет. Не може да се отрече, че действително се наблюдава близост във формите. Имаме дори пълно съвпадение в някои случаи. Трябва да се добави и това, че в нашите земи са откривани египетски артефакти, а имаме също сведенията на Херодот и Йордан за идване на египтяни в Тракия, т.е. г-н Стайков има основание да търси връзка със страната на пирамидите. Понеже обясненията и тълкуването на нашия изследовател са твърде дълги, тук ще представя само една част:

“Бог Хапи, който е в храма, рече да се претеглят за садене 4,8 л лимец (зърно), като ¼ от тях да бъдат засяти под ъгъл”

“Бог Хапи повели на бог Непри да вземе (изнесе) за сеитба от храма (зърнохранилището) 4,8 л (хекат) лимец, като ¼ от това количество да бъде засято под ъгъл.”

 “Царят (Фараонът) принесе на бог Хапи в храма, един хекат (4,8 л зърно) като ¼ от него да бъде засята под ъгъл.

Повече подробности относно тълкуването могат да се намерят на този линк:


Дали четенето на г-н Стайков е правилното ще покаже времето. Изучавал съм староегипетски преди около двадесет години и знанията ми вече не са на нужното ниво, за да имам правото да възразя за определени подробности, или пък напълно да се съглася с прочита предложен от г-н Стайков.  

Аз лично виждам връзка с най-древната писменост, която специалисти като Хаарман, Мерлини, Ръгли, Кейхил и др. наричат Дунавска, Староевропейска, Балканска и т.н. Тази писменост присъства на много места по Балканите, като най-известните локации са Градешница, Караново, Тартария, Винча, Турдош, Вълчи Дол.


1.Плочка от Градешница.
2.Керамика от Вълчи Дол.
3.Керамика от Винча.
4.Керамика от Турдош.
5.Плоча от Тартария.

* Първият знак от скалата отговаря перфектно на знак от плочата от Градешница, която е датирана пето хилядолетие преди Христа.

* Вторият присъства на артефакт от Вълчи Дол, датиран пето хилядолетие преди Христа. Среща се също сред рисунките от пещерата Магура, които според някои изследователи са на около 7000 години.

* Третият знак отговаря на този от Дунавската Балканска писменост познат под регистрация ОЕ (Old Euroepaen script) 72 а. Подобен знак има и в пещерата Магура.

* Четвъртият знак се може да се види и на плочата от Тартария – пето хилядолетие пр. Христа и е регистриран като ОЕ 141. Среща се също сред рисунките от пещерата Магура.

* Петият може да се оприличи с ОЕ 70, а шестия е идентичен на ОЕ 76. И двата знака имат успоредици със знаци от стените на Магура.


Ясно е, че всички букви от надписа, без изключение имат ясни успоредици с най-древната писменост от историята на човечеството – тази създадена от дедите ни преди повече от 6500 години. Понеже знаците показват по-силна прилика с тези от Градешница, Тартария, Вълчи Дол и т.н. отколкото с минойската и микенска писменост, то е съвсем логично да се заключи, че става дума за някакъв преходен вариант на Балканската писменост, вариант, който е възникнал през Ранната Бронзова Епоха – някъде към 3000 -2900 пр. Христа, т.е. надписа от местността край Първомай е на около 5000 години, а пък монументалния му характер го прави уникален за историята на човечеството.

Това е изключително важно, но още по-важно е да разберем какво е древното послание. Аз поддържам виждането на Хаарман и др. по отношение на това, че използваните на остров Крит Линеар А и Линеар Б са вдъхновени от по-старата с хилядолетия Балканска писменост, следователно има логика на знаците от Писан камък да се даде звукова стойност въз основа на тяхната прилика с Линеар А и Линеар Б.



1.Знаци от Писан камък.
2.Знаци от древната балканска писменост.
3.Знаци от Линеар А и Линеар Б.
4.Четене въз основа на приликите със знаците от Линеар А и Линеар Б.

На първия знак може да се даде стойност ПО

Вторият знак е идентичен на Линеар А и Линеар Б знак със стойност РО.

Третият знак може да се оприличи с Линеар А и Линеар Б знак със стойност ВА.

Четвъртият знак отговаря на Линеар А и Линеар Б знак със стойност ТУ.


Четенето до тук дава думата ПОРОВАТУ. Смятам, че това е име на божество в склонен вид, т.е. ПОРОВАТУ означава – на Пороват. За повечето от нас това име е странно и непознато. То обаче се среща доста по-късно в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа във формата ПОРОВИТОЙО, отново в склонен вид.

На микенския документ PY Tn 316 са споменати и други имена на божества, но учени като Чадуик смятат, че ПОРОВИТОЙО, не е теоним, а название на месец – Пловистиосмесеца на плаването. Въпреки, че приликата със стблг. плавати е смайваща, смятам, че ПОРОВИТОЙО не е название на месец, а за име на бог, което е сродно на хетския теоним Перва, на епитет на Тракийския Херос – Перкос/Перкон и на името на почитания на остров Рюген (Северна Германия) бог Поревит. Сродна е и арийската дума парвата-планина, скалисто място.

За името на Тракийския Херос Леонид Гиндин дава следната конструкция - Ἥρως < *Pērw, добавя също, че името на древния топоним Пеиросос, който е в Троада може да се изтълкува като скалисто място“Πειρωσσός — область в Трое вблизи Зелеи (Strabo. 589. 17), < *perwosso-/perwassa- «каменистая, горная местность”.

Хетският Перва е бог на бурята и покровител на конете, почитаният на Рюген Поревит е бог-боец, какъвто е и Хероса, чийто епитет е било Перкос/Перкон. Този епитет е свързван с по-древното име на Тракия – Перке. Значението на Перкос/Перкон и Перке е скала, този, който удря, а най-добра етимология предлагат българските глаголи перкам, пера-удрям.

Трудно е да се разгадае значението на последните два знака, които могат да се оприличат на римско четириIVСмятам, че този символ е вариант на свещения за старите българи знак IYI имащ разновидност IVI. За присъствието на особения символ IYI върху неолитната керамика от Винча е писал J.Todorovic през 1970 година. Веселин Бешевлиев вярва, че IYI е символ на върховното божество на дедите ни, за чието име нашият учен твърди, че е Тангра.

В случая обаче, на открития от Паун Ташев надпис срещаме не Тангра, а Пороват – древен вариант на епитет на Тракийския Херос. Коренът в това име е пор, а етимология можем да получим от стблг. прати, порѭ-режа, от своя страна сроднo на пера-бия, удрям, което пък лингвистите извеждат от ие. *por, per (удрям, режа). Наставката ВАТ(У) в теонима ПОРОВАТ(У) срещаме в името на фригийското божество Митрават(а).

Благодарение на надписа, а и на тълкуването на Гиндин разбираме, че най-древното име на Хероса е било Пороват. По-късно то се е развило в Первос→Перкос→ Херос.

На този момент е трудно да се каже какво точно е значението на комбинацията ПОРОВАТУ IV. Каквото и да се предложи, то ще си остане спекулация. Нужни са повече изследвания и проверки. Възможно е на скалата първоначално да е имало знак IVI (явяващ се вариант на IYI), но поради ерозия на скалата, или пък умишлено вредителство последния знак да е бил загубен. Когато скалата бъде изследвана по-обстойно, тогава ще получим и повече подробности, които ще хвърлят по-голяма яснота по въпроса.

Трябва да се добави още нещо, което е от изключително голямо значение. Знаците от надписа открит от Паун Ташев не само имат успоредици с най-древната писменост, Линеар А и Линеар Б, но също така и със старобългарските руни. Интересно е, че особената комбинация IV от надписа край Първомай се среща и по стените на Плиска. Под последният знак на надписа – V има точка, абсолютно същия знак се среща и сред руните на дедите ни. Тук не става дума за някаква забележителна случайност, а по-скоро виждаме продължение на една древна традиция, чиито корени са от преди 6500 години.



1.Знаци от Писан камък.
2.Старобългарски руни.

Понеже знаците от надписа имат паралели с древната балканска писменост, но и с Линеар А, Линеар Б, то е редно да очакваме и, че повече старобългарски руни биха показали, че техните прототипи са възникнали не в дивата пустош на Сибир, или в бруленият от ветрове Памир, а в райската градина на далечното минало – Балканите.

Не една-две, а 26 руни показват невероятна близост с писмеността сътворена преди повече от 6500 години.

БР- Български руни
ТП- Тракийска писменост от Неолита и Халколита

Направим ли сравнение и с Линеар А, Линеар Б, става още по интересно защото в този случай успоредиците са 42. 


БР-български руни
ЛП-линеарна писменост

Розетката от Плиска сякаш е пратена от Бога. На нея абсолютно всички руни притежават успоредици със знаците от Линеар А и Линеар Б.



Поради приликите на знаците от Писан камък със старобългарските руни, нашите специалисти навярно ще са склонни да датират уникалния надпис като сътворен през Средновековието. Няма логика за това разбира се, понеже знаците показват силни прилики и с най-древната писменост в света – тази от Балканите. Успоредиците със знаците от Градешница, Караново, Вълчи Дол, Турдош, Тартария и не на последно място знаците от пещерата Магура показват убедително, че се касае не за нов, средновековен надпис, а за творение от Ранната Бронзова Епоха.

Има и други индикации за това, че надписа е много древен, теонима Пороват е почти идентичен на почитания на о-в Рюген (Балтийско Море) бог Порeвит.  За култа към Поревит в Северна Европа свидетелства датския летописец Саксо Граматик, но споменатият бог не е местен, култа към него е донесен от балкански преселници. За присъствие на траки в Северна Европа има данни в изобилие. Находки от датските погребални могили, а и керамиката на намиращата се малко по на юг Лужишка Култура показват ясна връзка с Тракия. 

Датските археолози признават, че чужд народ, който е дошъл от юг е въвел бронза и погребалния обред кремация, но избягват да уточнят за кой народ става дума. От друга страна интереса на датската кралица към траките показва, че скандинавските изследователи знаят прекрасно, кой е дал силен тласък на цивилизацията на дедите им.

Най-логичната причина за тракийското преселение на север е дал проф. Асен Чилингиров в своята работа “ВУЛКАНИТЕ, НАВОДНЕНИЯТА, АРХЕОЛОГИЯТА И ПОЛИТИКАТА”, Херон Прес, 2013. Талантливият и прогресивен български учен е обяснил, че след избухването на вулкана на остров Санторини, (част от дедите ни) са били принудени да напуснат Балканите. Едни са се отправили към Испания и Британия, други към Скандинавия. За връзка на траките със Скандинавия е писал и Erik Nilén в “Der Norden und die Verbindungen mit dem Thrakish-Dakisheem Raum, Studia Gothika, Stokholm, 1972.

Миграцията на траки описана от проф. Чилиггиров е и причина за появата на бог Перва при хетите, които са обитавали Централна Мала Азия и са били доста далеч от вулкана на о-в Санторини. В Хетската Империя намират приют част от дарданите, а и мизите наречени в по-късни времена българи. За дардани и мизи в хетската армия знаем от египетско хроники от Бронзовата Епоха.

Благодарение на учени като О. Гърни и др. знаем също, че хетите приемат в пантеона си боговете на своите васали. Това става причина в Хатуса да бъдат почитани хиляда божества. Ето за това не бива да се удивяваме на присъствието на тракийския Пороват, който хетите преименуват Перва. Ще добавя  и това, че в Хатуса са били на почит също Кубаба- Кибела и Яриш-Арес – тракийския бог на войната...

Паун Ташев едва ли е предполагал какво земетресение може да предизвика надписа от Писан Камък. Този уникален паметник е забележителен с много неща:

* явява се най-стария монументален надпис;
* документирано е най-старото име на Тракийския Херос;
* знаците показват връзка с най-древната писменост в света;
* знаците показват връзка с Линеар А и Линеар Б;
* знаците показват връзка със старобългарските руни;
* името Пороват показва връзка с почитания в Северна Европа бог Поревит;
* името Пороват показва връзка с почитания от хетите Перва;
* името Пороват притежава българска етимология;


Не очаквам голям шум в научните среди. По правило учените са длъжни да подхождат предпазливо към важните неща, а нашите лингвисти са едни от най-предпазливите. Разбрах, че за този надпис се знае от доста време и съм удивен, че няма популяризиране на епиграфския паметник. 

Дори да не се предложи превод, поне връзката с най-древната писменост, а и със старобългарските руни би могла да се посочи. Това би затруднило работата на спекулиращите с произхода на българския народ и би дало заслужено самочувствие на много българи.

Надявам се най-сетне да бъдат отпуснати достатъчно средства, за да могат талантливи и прогресивни учени като д-р Диана Гергова да имат възможността да открият важни неща за нашето минало преди иманярите да нанесат непоправими вреди

Керамиката от Цепино е богата на странни знаци, които де факто се явяват ранна форма на писменост. За да се съхранят съдовете и да се анализират данните са нужни средства. Жалко е да се хвърлят милиони за нахлуващи в страната ни чужденци, а културното ни наследство да бъде пренебрегвано.

Грехота е да сме потомци на хора, които са считани за богове от много народи и да не знаем това. Грехота е да сме потомци на ковачите на историята, а да сме принудени да се свием в ъгъла и да се подчиняваме покорно на прищевките на чужденци. Грехота е в гените ни да са закодирани сила и способности, но те да бъдат подтискани.

Историята не е само изучаване на прашните книги, тя е и средство за възпитание. Както родителите оформят бъдещето на детето си посредством пример, съвети и напътсквия, така също и историята оформя бъдещето на един народ посредством примера на достойните наши предци. За тях трудностите не бяха проблем, а предизвикателство, за тях опожаряването на земята им не бе край, а ново начало. Така дедите ни оцеляха на кръстопътя наречен Балкани, днес ние имаме примера им, трябва само да го следваме.



8.10.2015 г.

ЗАГАДКАТА С ПРОИЗХОДА НА СТАРОБЪЛГАРСКАТА КЕРАМИКА


Животът се променя постоянно, но не всеки от нас обича промените. Свикнали сме с определени действия, условия, а дори и виждания. По този начин ние продължаваме напред с най-малко усилия. Това действително е най-удобния път, но нямаме гаранция, че края на този път ще е добър. Доброто и благоденствието не са неща, които се появават спонтанно, те са плод на много труд, на много борби и на постоянно преодоляване на пречки. Лесното не е нищо друго освен една илюзия, от която неизбежно ще се събудим и колкото по-късно направим това, толкова по-сериозни ще са последствията за нас.

За жалост, по една или друга причина ние сме привлечени от лесното. Това е и основната причина за някои хора да не желаят да променят вижданията си, а с това и начина си на живот. Франц Фенон - един френски мислител от XX век казва, че ние се привързваме силно към основните си вярвания и това ни пречи да приемем факти, които противоречат на това, което смятаме за вярно, понеже приемането би ни извадило от равновесие. Поради силната си привързаност към основните си вярвания, някои хора ще пренебрегват, дори отричат това, което оборва вярванията им.

Без съмнение Фенон е прав, в това съм се уверявал многократно. Срещал съм се с културни, интелигентни, високо образовани хора, които обаче отказват за приемат новото не защото липсват доказателства за това, а защото новото разклаща вижданията им, а с това и целия им свят. Говорил съм както с учители, така и с археолози относно произхода на старите българи. Представял съм резултатите от мащабните проучвания на антрополози оборващи старите твърдения за азиатския произход на дедите ни. Представял съм данни от проучвания на етнолози, които закючават, че ние българите спокойно можем да се наречем пълноправни наследници на траките. Представял съм сведения на езиковеди, които са установили, че в тракийския и старобългарския език се срещат едни и същи фонетични явления, граматически особености и т.н.

В доста случаи, след колебания, събеседниците ми приемаха новото, но при една малка група не помогна абсолютно нищо. Явно високото образование и културното поведение не са гаранция, че определен човек е готов да зачеркне остарелите теории. Страхът от новото се оказва по-силен от аргументите.

С подобен феномен са се срещали и приятелите ми. Те също постоянно дават на различни сънародници планини от укрита информация, показват грешките на учените в миналото, но въпреки това не успяват да убедят всеки свой събеседник, че сме наследници на Залмоксис, Спартак и Орфей. Често съмишлениците ми са ме питали какво трябва да се прави в такъв случай.  Винаги съм съветвал – въпреки отричането и съпротивата, трябва да се продължава с показването на истината. Процесът на приемане на новото е труден и често продължава доста дълго време. Нужно е постоянство, то е най-доброто лекарство в случая.

Поради тази причина продължавам и аз. Преди няколко години публикувах сравнения на старобългарска и тракийска керамика показвайки не само приликите във формите на съдовете, но дори и украсата им. Тогава бях укорен, че не съм специалист и, че това, което правя е грешно. Наскоро получих ценна информация от един прогресивен и талантив български учен. Проф. Асен Чилингиров – авторът на Готи и Гети, а и много други стойностни творби, ми изпрати данни, за които дори не бях предполагал, че съществуват.

Успях да се запозная с работа на Стамен Михайлов засягаща произхода на старобългарската ранносредновековна чернолъскава керамика. Става дума за съдове, които са произведени по особена, сложна технология. Повърхността на гърнето се обработва по специален начин като се стига дори до полиране и получаване на наситен черен цвят.

Още щом получих материала и се запознах със съдържанието бях силно заинтригуван. Причината за това бе, че по-рано се бях натъкнал на друга работа на г-н Михайлов. В нея той не засягаше керамиката на дедите ни, а произхода на старобългарския знак IYIВ доклад от 1987 година Михайлов бе споменал, че свещения символ се среща в Европа от незапомнени времена. Гравиран е на мраморна плоча (V век преди Христа)  край Атина (която е била обитавана от траките), среща се през Бронзовата епоха на остров Кипър, но най-рано IYI го има на територията на Централните Балкани – културата Винча – шесто-пето хилядолетие преди Христа.

За времето на тоталитаризма г-н Стамен Михайлов е проявил невероятна смелост.Въпреки, че е принуден от обстоятелствата да се придържа към виждането, че старите българи са тюрки, този наш учен изнася ценна информация, която де факто оборва заблудите. Реших, че щом Михайлов бе дръзнал да представи важни данни за балканския произход на старобългарския символ IYI , то той би дал и друга важна информация.

Предчувствието ми не ме излъга. Навлизайки в работата на този учен останах удивен колко много сведения не са представени на широката публика. Чернолъскавата старобългарска керамика се среща както в Плиска, така също в некропола от Нови пазар, а и други локации като с. Дибич, с. Злокучен и т.н. За датировката на тази особена керамика Стамен Михайлов признава, че съществуват трудности. Проблеми има и с определянето на това – кой народ я е създал? Трудностите идват от това, че съдове с черна лъскава повъхност се срещат не само на Балканите, но също и Приазовието, Северен Кавказ и при долното течение на р. Кубан, а също и в Крим. Тук обаче Михайлов добавя една невероятно важна подробност, а именно това, че този тип керамика присъства в Южна Русия още по времето на Бронзовата епоха.

Споменат е и още един важен детайл – Обикновено керамиката от тези находища е по-доброка-чествена от новопазарската, но съвсем очевидно е, че се касае до една и съща традиция, която има дълбоки корени в нашата страна. Съдове с механично излъскана повърхност откриваме още в епохата на енеолита, бронза и особено през латенската епоха, когато се оформят всички основни елементи на т. нар. сива тракийска керамика, чието по- нататъшно развитие ние виждаме именно в чернолъскавата керамика от Нови пазар.”

Какво излиза сега, старобългарската керамика, чиито корени би трябвало да са някъде в Сибир, или Памир, има тракийски корени, като развитието е започнало на Балканите преди около 6500 години – времето на Меднокаменната епоха (енеолита). Точно в този период и в този регион се появява и свещения за старите българи знак IYI. Това просто няма как да е случайно, както не е случайен и факта, че значителна част от българите носят гените на население обитавало земите ни по времето когато е създадено най-старото златно съкровище.

Да се върнем обаче на работата на Михайлов. Той се е опитал да даде отговор и на още една загадка, а именно – така наречената славянска керамика“Известна неустановеност се констатира и по въпроса за етническата принадлежност на ран­носредновековната керамика у нас. Обикновено се приема, че съдовете, украсени с врязани прави и вълнообразни линии, са славянски, а тези с плитки лъскави ивици -прабългарски. Ако двата типа се срещат заедно, това означава, че паметникът принад­лежи едновременно и на славяните, и на прабългарите или на славяно-българите, ако може да се употреби такъв израз за този несъществуващ етнически хибрид.”

Нашият учен набляга на факта, че съдове с прави успоредни и вълнообразни линии, макар да се считат за славянски, са познати и от доста по-стари епохи. Добавено е и това, че тя се среща в региони, в които са живели славяни. Навярно под  натиска на тоталитарната цензура, Михайлов не е уточнил, че така наречената славянска керамика е де факто гетска керамика, а тракийското племе гети е обитавало не само нашите днешни земи, но също така територии от Чехия, Словакия, Хърватско, Сърбия, Румъния, Украйна и Полша.

Керамиката на северните траки е украсена с вълнообразни, успоредни линии, а също така хоризонтални, или вертикални успоредни линии. Точно такава е и керамиката, която някои учени са предпочели да нарекат славянска и прабългарска.



За тракийскито присъствие в древните земи на словени, словаци, чехи, поляци и др. знаем както от редица археологически проучвания, така също и от работите на Страбон и Клавдий Птолемей:

 – “Колкото до южната част на Германия отвъд Албис, то районът непоследствено до тази река се обитава от свевите.Непосредствено до тях е земята на гетите. Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините) след това се уширява на север чак до тирегетите.” – Strab. VII.3.1.


Херкинската гора е днешната Шварцвалд в Германия, откъдето извира Истър-Дунава, а тирeгетите са клон на гетите обитаващи поречието на река Днестър в Украйна. Клавдий Птолемей локализира тракийското селище Клепи-дава на север от река Тир-Днестър – “Above the Tyras river near Dacia ... Clepidava…” – Ptol.-III.5.


Селището Сети-дава пък е локалиризано на изток до река Висла в земите на днешна Полша – SETIDA´VA (Σετίδαυα) a town in the northeast of ancient Germany, on the north of the sources of the Vistula, so that it belonged either to the Omani or to the Burgundiones. (Ptol. 2.11.28.) Its exact site is not known, though it is commonly assumed to have occupied the place of the modern Zydowo on the south of Gnesen.”


Щом гетите са населявали земите на Чехия, Словакия, Хърватско, Полша и т.н. как да не е логично в тези територии да присъства гетска домашна керамика?
Какво виждаме няма загадка, така наречената славянска керамика се среща на Балканите и други места дълги векове преди славяно-българските съвместни бойни действия срешу Рим, защото хората наречени в древността славяни са де факто гетите – най-храбния тракийски народ.

Михайлов се удивлява защо така наречените славянска и прабългарска керамика са все заедно, но това може да се обясни много лесно, стига да оставим настрана внушаваните заблуди.

Уверихме се, че нито чернолъскавата, нито украсената с успоредни ивици керамика е нова, или пък чужда на Балканите. Тя е позната на траките от незапомнени времена. Ако приемем, че старите славяни са гети, а старите българи са мизи, то всичко си идва на мястото.

Няма главоблъсканици, няма феномени, а едно логическо подреждане на нещата. То обяснява и защо се стига за рекордно кратко време консолидация на Дунавска България. Два напълно различни народа не могат да се смесят така бързо и да образуват такава силна държава, която да устои векове наред на непрекъснатите нападения на Римската Империя (Византия).

Нещата са прости, но в миналото бе създадена страшна каша в понятията и бе укрита важна информация. Повечето българи не знаят, че дедите на словени, словаци, чехи, поляци, руснаци и др. са носили името венети. Земите на Словения и Словакия са наричани Terra Venetorum, Windisch Marc, а намиращият се в Полша Гдански залив е носил името Veneticos colpos. До ден днешен финландци и естонци наричат руснаците vene, venelanen, venäjän, а Русия име позната под името Venäjä.

Поради това, че венетите са съседи на гетите, а и говорят близък език, то след време и венетите биват наречени славяни. Докато това стане обаче, от първото споменаване на Sclavetis до наричането на някои хора славяни, ще минат повече от 1000 години. Тези данни за жалост не са известни на широката публика. Дори доста от почитателите на проф. Ценов не са обърнали внимание на едно негово важно обяснение - Понеже показахме, че българите са по-стари поселници на Македония, Тракия и Мизия от славяните, то от това не трябва да се разбира, че българите не са славяни.  Българите и славяните са един и същ народ, но различно наричан  -с. 18. 

http://www.bgpatriot.com/resources/history/Cenov_BGPoselnici.pdf

Няма заселване на нови народи в Тракия след прословутата 681 година. Хората наречени българи са потомци на древно балканско население наричано от римляните с името траки. Старите славяни са също местен народ – гетите, които Срабон определя като хора делящи един произход с мизите, които пък други автори идентифицират с българите в продължение на 1100 години.

Заблудите са дошли благодарение на изкривяването на събитията от римските летописци, а и действията на учени от ново време. Те са знаели прекрасно, че по начало името славяни е употребявано само за древен тракийски народ и чак след векове е дадено и на тракийските съседи и родини венетите, но тази важна подробност е укрита.

Знаело се е прекрасно, че няма свидетелства за разпространяване на материална култура от север на юг към Балканите, знаело се е и, че точно обратното е вярно.
Знаело се е, че дедите ни са повлияли неимоверно много дедите на словените, словаците, поляците, руснаците и др. като това влияние не започва с разпространяването на писмеността, а векове, дори хилядолетия по-рано.

За миграция на траки в земите на венетите (територията на Словения ) съобщава Страбон и датира тази миграция във времето на Троянската Война – Strab. XII.3.8. Тракийските корени на Лужишката култура са несъмнени. До известна степен се признава дори и тракийското влияние върху по-северни народи като скандинавците, но тази информация не е известна на българския читател. Вместо това се повтарят старите мантри за славянската прародина в Припятските блата и за азиатските корени на старите българи.

Как да въвим напред когато очите са ни вързани? Как да растем със самочувствие, след като методично ни объркват съзнанието? Как да сме единни след като ни се внушава, че сме буламач от различни етноси, събрани заедно от ханската, или канска строгост?

Човек следва не само примера на родителите си, но и този на далечните си предци. Орфей, Залмоксис, Ситалк, Спартак, Вологес и много други дадоха прекрасен пример как да се живее като буден, силен и благороден човек, как да се пази Род и Родина.

Оставим ли се на течението, изберем ли лесното, ще трябва да приемем и съдбата на слабите индивиди обречени да изчезнат. Дедите ни избраха борбата и това ги запази като народ няколко хилядолетия.


 Благодаря на проф. Асен Чилингиров за ценната информация!



Използвана литература!

1.Ст. Михайлов, Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България, Археология, кн. 4, 1961 г.
2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
3. Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.
4. Антични Автори, Изворите за Тракия и Траките, Страбон, География, превел Валерий Любенов Русинов


5. Клавдий Птолемей, География


6. The Celts, the Pannonians and the Dacians (1st-2nd century)



3.10.2015 г.

ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников

След публикуването на статията ми за недостоверните сведения на Михаил Сирийски получих както обиди, така и упреци. Защо трябвало да нападам г-н Петър Добрев и неговата иранска теза? Учените били приели работите му, а само аз съм се магарял.

Честно казано останах удивен защото въпреки критиката си към сведенията на Михаил Сирийски, аз не съм споменал нито веднъж името на г-н Добрев.

Едиствените имена на учени споменати от мен са тези на Веселин Бешевлиев, Ганчо Ценов и Антонио Скиарета. Бегло споменато е и изследване на Скул, Шарда и Сонина.
Верно е, че отправям критика към поддръжниците на иранската теза, но това е мое право. Всеки жител на свободно и демократично общество трябва да има възможност да изрази личното си мнение.

В предишната си работа, а и в свои по-стари статии аз съм посочил защо не ми допада иранската теза:

Hе са представени важни исторически извори

- Hе са посочени важни паралели между древните топоними от Азия и Европа;

- Пренебрегнати са двете мащабни антропологични изследвания показващи, че нямаме нищо общо с народите на Азия;

- Не ми допада и това, че се внушава, че повечето от българите са от памиро-ферганската раса, но не се цитира нито кой и кога е направил изследването, нито пък е дадено описание на белезите на тази раса – тъмна кожа, голям, изпъкнал нос, черна коса.

- Не е отбелязано и това, че понятито памиро-ферганска раса е въведено от съветски учени.

Както виждате критиката ми е обоснована. Не отричам сляпо, не отричам без да съм се аргументирал. Има и друго, държа да подчертая, че не съм единствения, който изразява критика към работите на г-н Добрев. Друг критик е г-н Живко Войников. Той е прекрасно запознат с историята и археологията на Средна Азия.  Ясно е, че е човек, който се е задълбочил в изследванията си. Вижданията ни не съвпадат по доста точки, но това не ми пречи да призная ерудицията му.

Представям част статия на г-н Войников, в която той аргументирано и подробно е обяснил защо определени твърдения на г-н Петър Добрев не отговарят на истината.
В края на статията съм представил линк, който води до пълната версия на работата на г-н Войников. Приятно четене!


ЗАБЛУДАТА „БАЛХАРА“ НА ПЕТЪР ДОБРЕВ, ИЛИ „КРАКАТА НА ЛЪЖАТА СА КЪСИ“ - автор: Ж. Войников

В последните 20-25 години, в редица свои публикации, ориентирани към широката публика в популярен стил, специалистът по стопанска история, проф. Петър Добрев се опитва да докаже, че древните българи принадлежат към земеделската иранска общност, обитавала античната област Бактрия. Идеите му получават голяма популярност сред широката общественост и любителите на историята, но не и сред академичните учени.

След първоначалната еуфория от началото на 90-те год. на ХХ в., по-трезвата преценка на фактите посочени от П. Добрев, сравнени с добре изучената история на тази част от Средна Азия показва, че те не могат да бъдат приети за изобщо коректно представени и са изцяло плод на незнание, неверни интерпретации и заблуда. П. Добрев твърди, че древните българи за 100% иранци и 100% уседнали земеделци, живеещи от най-древни времена в района на град Балх и историческата област Бактрия.

За тях имало множество споменавания в „Махабхарата” като народа „бахлики”. По-късно, след като идват кушаните (роучжите / юечжи) – диви скотовъдци и номади, древните българи-бахлики са прогонени от Бактрия и се заселват в Кавказ, където предводителят им Вунд (Вънд) е записан от арменския историк Мовсес Хоренаци. Това е в общи линии т.нар. „Бактрийска хипотеза” която в България, започва да се цитира отчасти и от историци-професионалисти, приели я напълно безкритично. Какви са доказателствата на Добрев?

Основно изхожда от чисто звуковото съвпадение гр. Балх / българи, респ. „бахлики”, както нарича древните българи в своите книги. След това цитира арменската география „Ашхарацуйц” от VІІ в., и споменатия в нея народ „булх”, чиято локализация е в района на Хиндукуш. Също цитира арабския автор Димашки, който споменавал областта „Балхара” във въпросния район, „на запад от Таджех” което П. Добрев разбира като Таджикистан....

Тези сведения свързва със съобщението на Михаил Сирийски, за преселението на българите от планината Имеон, която Добрев свързва само с Памиро-Хиндокушкия масив в Средна Азия, въпреки че Имеон обхваща основно Тяншан. Не на последно място Добрев цитира и китайските хроники (в случая Бей-ши, Тан-шу), говорещи за държава Боло (Bolo) (средн. кит. „pā-lhāk”) в Средна Азия и най-вече основният му довод е за открит лексикален фонд, показващ близост с езика на съвр. „памирски таджики”.

Оттук той започна да пише за „памирски” произход на българите и за прародината „Балхара край Памир”. На практика изцяло приравнява историческа Бактрия с въведения от него термин „Балхара“. Неговата “Балхара” е твърде разтеглива и неуловима, от съвр. Бухара до Кашмиро-хималайския Болористан и вечното някъде около Памир. (1)

Уж кушаните прогонват „българите” от Бактрия, а като доказателствен материал за антропологичния вид на древните българи използва точно известните скулптурни кушански портрети от двореца в Халчаян (без разбира се това да се посочва).

В привеждането на своите доказателства, П. Добрев игнорира изцяло археологията и липсата на каквито и да е археологически сравнения е типична за неговото творчество. Лингвистичните му сравнения, въпреки някои интересни попадения, са лишени изцяло от сравнителен етимологичен анализ и са некоректно поднесени!  ...

Проф. Сурен Еремян (Suren Eremian, Reconstructed version of Shirakatsi's map of Central Asia) е направил карта-реконструкция, на картата направена и публикувана от К. Патканян, по описанията в «Ашахарацуйц», която е вариант на картата на Птолемей. Посочил е бушките като съседи на ефталитите – алхан / алхон и валхон, които живеят по поречието на Думос или Сърдаря. Следва още едно споменаване на народ с името Булх (Boułkh) като съсед на хорезмийците, които се намирали на северозапад от него, и масагетите разположени на север от него.

Това показва, че народа Булх се е намирал в Средноазиатското междуречие, някъде по средните течение на Амударя или Сърдаря, т.е. на югоизток от Хорезъм и в съседство с тохарите, т.е. населението на Тохаристан или Бактрия. В картата си, Патканов (и Еремян) са поставили народа Булх почти в самия ъгъл на планините Имеон и Емод, вероятно подвеждайки се по Птолемей. Аналогично в картите на Птолемей, там се поставя народа „Билти” (Biltae, Bilthe), т.е. дардите и буришите в областта Балтистан, където през VІІ в. те образуват държавата Болор.

В случая Булхите са посочени в Согдиана и са източни съседи на Хорезъм, а Болор е доста по- отдалечен, т.е. няма как народа Булх от «Ашхарацуйц» да отговаря на Билтите на Птолемей и това е резултат от грешката на Патканян, при съставянето на кратата!

Разбира се пълен анализ на „творчеството” на Петър Добрев няма да правим, в България то е достатъчно известно на всеки интересуващ се от „прабългарският въпрос“. Има ли основание да виждаме в Балх непременно българският етноним? Смятам че такава връзка изобщо не съществува.

Източноиранското Балх отразява западноиранското Бахди / Бахтри, което в древногръцка транскрипция звучи като Бактра – главен град на областта Бактрия. Самото древно название на Балх е Бахди (Baxdi), но етимологията му не е много ясна. Бахди (Bāxδī) е авест. форма на ст.перс. baxtri, което може да е свързано с посоката запад или север, в пехлеви ābaxtār – посоката север, в перс. bākhtar – запад, abhar – заден, в пущунски badar, badr, съвр. персийски bād - север. (25)

 Ето един пример за «бахликите» който е некоректно поднесен от П.Добрев, във връзка с Калингската война на индийския цар Ашока, от династията на Маурите, в ІІІ в.пр.н.е. Според П.Добрев, Ашока воюва с народа болхики или болинги, които са „естествено” българи от Балхара. Битката била толкова кръвопролитна, че Ашока победил с цената на много жертви. Това го отвратило и до края на живота си бил мирен владетел, почитател на културата и будизма. (44)

Наистина има такова събитие, но се отнася за съвсем друг народ. Ашока воюва с държавата Калинга и народа калинги. Калинга се намира на юг край Бенгалския залив. (45) Съпоставата болинги- калинги, е напълно невярна. 

Едно друго “доказателство” което П.Добрев привежда в защита на своята „балхара“ е отразената от Ал Бируни и Масуди титла на северноиндийски владетел “балхара”. (47) Тази титла наистина е зафиксирана при раджпутската династия Раштракути в VІІІ в. Известно е, че означава изкривена арабска транскрипция на санскритското “валлабхараджа” – господин, господар-раджа. Ибн Хордабехт в “Книга за пътищата и страните” потвърждава въпросното становище. Като изброява титлите на владетелите на света, пояснява че владетелят на Индия се титлува „балхара“ което означава, владетел на владетелите. ***

Без да отегчавам читателя с по-нататъшен анализ на творчеството на този автор, само ще добавя, че при него се забелязва един основен наивен, емоционален комплекс – да си намерим „по-културни и цивилизовани предци” от набедените за такива хуни на Атила, или древните тюрки.

Така днес, в България сред трезвомислещите, се наблюдава закономерен и пълен отлив от идеите на П. Добрев. Неговата “бактрийска” теория не издържа на по-сериозна критика. Тя се оказа една красива лъжа, оказал се обаче, неизчерпаем извор вдъхновяващ фантазиите на много наши доморасли „чалга“ фолк-хистъри творци!



Препоръчвам на читателите да се запознаят с пълната версия на работата на г-н Живко Войкинов. Тя може да се намери на линка по-горе.