31.01.2016 г.

ТРАКИЙСКИТЕ ДУМИ В РУМЪНСКИЯ ЕЗИК


Преди няколко години излязоха резултатите от генетични проучвания извършени в Румъния. Стана ясно, че ние почти не се различаваме от северните си съседи. Хапло- групите E, J, I2, R1a1, R1b, G се срещат както сред населението на България, така и сред румънците. За мен изненадата не бе голяма. Случи се нещо, което очаквах, защото знаех, че от най-дълбока древност Дунава е разделял хора имащи един и същ произход.

За това свидетелстват стари автори като Страбон, който твърди, че гетите и мизите (наречени по-късно българи) обитават земите на север, но и на юг от река Истър (Дунав). Плиний локализира бесите между реките Струма и Места, а малко по-късно Клавдий Птолемей пише за беси край северните склонове на Карпатите.  

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/48/Ptolemy_Cosmographia_Dacia%2BDanube.jpg

Древните топоними от земите на България и Румъния също потвърждават, че от незапомнени времена тези територии са обитавани от едни и същи хора. Имената на намиращите се в Дакия селища Берзовис, Тамаси дава, Суро бара, Дино-гетия и др. са сродни на изградените в Тракия Берзаме, Тамон Бари, Бренто пара/бара, Дин-друме.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Не само по време на Античността, но и в ново време топонимите от земите на Румъния и България продължават да показват смайващо сходство. Значението на голям брой румънски имена на градове и села би бил разбран от всеки българин. Като пример могат да бъдат посочени намиращите се на север от Дунава Бистрица, Бистра, Луда Бара, Стража, Липова, Остров, Габри, Пещера, Корабия, Подгория, Гарван,  Пригорие,  Падина, Богати, Добра, Родна, Видра, Златна, Соходол, Извору, Глина, Куки,   Мирчa вода, Добромир.

Съчинени са няколко неиздържани и здраво засукани теории, които да обяснят защо из цяла Румъния има български топоними и защо там се ползват български лични имена като Богдан, Богдана, Боян, Влад, Войка, Влъкана, Дан, Драгомир, Драгута, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Раду, Радул, Сава, Стан, Стана, Стойка, Стояна.

Дако-гетите бяха обявени за почти изтребени от римляните, а за оцелелите се смяташе, че за невероятно кратко време са обикнали своите поробители и са приели с любов езика им. 

Пренебрегваше се факта, че легионите на Вечния град така и не успяват да покорят траките обитаващи Източните Карпати и Черноморските степи. Не се обръщаше никакво внимание на свидетелството на Приск Панийски, че по времето на Атила, на север от Дунава латински се говори предимно от търговците. Това разбира се е било последствие на бягството на римските колонисти и легионери от Дакия по времето на император Аврелиан.

Това, че българския  се ползва в Румъния до началото на ХХ век се отдаваше на българско влияние, а не на това, че се касае за изконния език на местното население, което обаче е подложено от чужденци на латинизация и в последствие дори е промито националното му съзнание.

Лингвисти от разични школи твърдяха, че от древния език говорен от Залмоксис и Декебал са останали само шепа думи, които са се запазили в речта на румънците. Различни изследователи представиха известен брой: balta, briu, brînza, buza, vatra, gard, gușa, zestre, caciula, cătun, colibă, copil, mal, măgură, magar, murg, raţa, stînă.

Ето и сравнение на дако-гетските думи с български:

balta-балта, блато
briu-връв
brînza-бринза, вид сирене
buza-буза, устна
vatra-ватра, огън
gard-градина, ограда
gușa-гуша
zestre-зестра
caciula-качула, качулка
cătun-катун
colibă-колиба
copil-копеле, малко дете
mal-вал, възвишение
măgură-могила
magar-магаре
murg-мургав кон, черен кон
raţa-раца, патица
stînă-стена, подслон, ограда

Интересното е, че тези древни тракийски думи присъстващи в румънския, не само се срещат в българския език, но също така имат и българска етимология. 

Пример може да се даде с дако-гетската balta отговаряща на българската балта-блато, която пък от своя страна произлиза от стблг. балтина-блато, като основата е прил.бал-бял. Няма никакво основание да се смята, че балта е заемка в езика ни както твърдят някои специалисти. Как да заемеш нещо, което си е твое?

Има и други интересни, а и важни дакийски думи, но румънските учени не са им обърнали внимание. Касае се за названия на лечебни растения. Това са: дивизма, зена, котията, мизила/мозула, сева, сопитис. 

Причината за игнорирането на важните данни навярно е факта, че имената на дакийските билки нямат обяснение на румънски, но за сметка на това българската етимология е повече от ясна. Нека разгледаме анализа на билките ползвани от учениците на Залмоксис.

Дивизмата е лечебно растение което вирее почти навсякъде в Източна Европа. Билката е считана за свещена защото първият й елемент - диви е тракийската дума за бог. Леонид Гиндин си опитва да даде обясние на дивисма с диво есе (дума подобна на чудесе-чудо). Значението на дивизма е Божие растение. В речника на Найден Геров срещаме  Див огън, което е равностойно на Божий огън.  

Зена е название на силно отровно растение. Владимир Георгиев търси връзка с персийската дума зян-вреда (която според него е навлязла чрез турския в езика ни). Нашият езиковед пропуска да отбележи връзката със старобългарския глагол жѧти/женти –повалям, жъна. Той е сроден на санскритския ханти и староперсийския жанайти-жъна, убивам, унищожавам - точно това, което ще направи едно отровно растение.

Името на дакийското растение котията  бива дефинирано като сродно на чешката дума котята  котенца (котета ) на върба. Растението е имало мъхниста повърхност подобна на котенцата на върбата.  

Мизула, мозула е древното название на мащерката. Тя е известна с пикочогоното си действие. Като сродни думи са предложени арменската мизем, хърватската и сръбската мижам със значение уринирам. За жалост е пропуснат е стблг. глагол  мочати, диалектната дума мащам-махам, отделям, а също и мизинец-най-малкото дете. Нейното значение е този, който се напикава - БЕР, том III, с. 786.  

Сева е дакийското название на вид бъз. Владимир Георгиев правилно свързва тракийската дума с българската дума цев, защото бъзът е кух и стъблото му фактически е цев.

Сопитис е название на растение имащо благотворно действие върху нервната система. Георгиев търси обяснение с помоща на редки гръцки и латински глаголи, което е излишно защото сописис е чуждото записване на старобългарския глагол съпати спя. Растението е имало успокояващо действие и е помагало за спокоен сън.

Фактът, че дакийските думи в румънския език, а и дакийските имена на растения се тълкуват с помоща на българския език, показва убедително, че нашата реч е древна, много древна, не се е появила на Балканите с идването на бедни пришълци от Припятските блата и далечния Памир, а е отеквала из горите и долините ни няколко хилядолетия по-рано. Езикът на дако-гетите е като този на траките обитавали земите на юг от Дунава.

Това обяснява и защо името на дако-гетския цар Скорило не просто присъства в българската именна система като Скорил, но и се обяснява със стблг. скоръ-бърз. Не случайно Йеромонах Спиридон поставая дако-гетския благородник Декефал (Декебал) като владетел на българите. 

Не случайно опита на дако-гетския цар Буребиста да изкорени лозята и премахне пиянството, присъства в българските предания (но деянието се приписва на княз Крум). Не е случайно и това, че в нашия фолклор се споменава римския император Траян - човекът победил северните траки и завладял част от земята им.

Градежите от времето на дако-гетските царе Буребиста и Декебал показват смайващи прилики с тези от Плиска и Преслав. Налице е една жива традиция, която е потвърждение на тезата на проф. Ценов, че старите българи са северни траки, които са освободили братята си от римско подтисничество.



Сравнение на дакийски и старобългарски строежи


Нека не забравяме, че в Именника (на българските владетели) се казва, че предците ни са имали княжество от другата страна на Дунава 515 години преди Аспарух, т.е. някъде към 165-170 година.Точно тогава 165-170 г. е и първото значително антиримско въстание на северните траки. Тогава дедите ни не само прекосяват Дунава и разбиват пазещите границата римски гарнизони, но успяват да стигнат дори до Термопилите, Гърция.

Въпреки успеха на тази военна акция, тя не връща свободата на страната ни защото в този период от време свободните траки не разполагат с ресурси, с каквито разполага Рим, а ресурси са нужни за водене на дълга война. Принудени от ситуацията, свободните траки се завръщат на север от Дунава. Те обаче не се отказват от намерението си отново да строшат оковите на своите братя. Атаките срещу подтисниците не спират до прословутата 681 година, когато войските на империята са принудени да побягнат към Константинопол и най-сетне живеещите на юг от Дунава наши предци получават пълна свобода.

Враговете на народа ни обаче представят тези събития в ужасно изкривен вид. C намерение да си върнат загубените територии, римските летописци съчиняват безсрамни лъжи. След време тези лъжи са използвани охотно от представителите на чужди исторически школи следваши политическите интереси на великите сили, за които една обединена България е неудобна. Въпреки, че съществуват и сведения, в които българите биват определени като потомци на траките, в определена група учени обяви тези сведения за недостоверни.

Ингорирани бяха и доказателствата на д-р Методи Попов. Неговите изследвания убедително показаха, че ние нямаме нищо общо с народите на Азия и, че повечето българи принадлежат на така наречения понтийски тип, т.е. местно население.

Под влиянието на чужди школи бе въведена заблуждаваща терминология и народът на Орфей и Залмоксис, макар да бе преживял над 600 години римско подтисничество и да бе доказал силата си, бе осъден да изчезне.

На негово място бяха поставени новинароди, само където нито материалната култура на тези народи не може да се нарече нова за Балканите, нито пък езика на пришълците се различава от този, който прозира от древните тракийски топоними Бела, Баба, Бога, Бор брега (Боров бряг), Вода, Врацища, Габрайон (Габърен),  Дабан (Дъбен), Дебре, Листе, Стене, Среден, Струа (Струя), Тамон бари (Тъмни бари).

Учени като Веселин Бешевлиев признаха, че на територията на България, по време на Ранното Средновековие няма поява на тюркски топоними. Стамен Михайлов доказа древната балканска традиция на старобългарската чернолъскава керамика. Този изследовател дори имаше смелостта да представи работи на чужди учени, според които особения знак IYI присъства на Балканите поне от пето хилядолетие преди Христа. 

Благодарение на проучванията на Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Николай Колев и др. знаем, че култовете към Залмоксис, Дионис, Сабазий, Бендида, Хероса са все още живи в българската култура, а традиционните ни земеделски сечива и пастирски атрибути са от тракийски произход. Да не забравяме и това, че има отъждествяване на българи с мизи в продължение на хиляда и сто години.

Какво още трябва да се появи, за да бъде истината най-сетне призната? Може ли егото на шепа учени да е по-важно от истината? Толкова ли е трудно да се каже -прощавайте, сгрешихме? Защо да позволяваме на други да се кичат с наша слава и да си присвояват заслугите на предците ни в развитието на европейската култура? Защо децата ни да не растат с образите на Спартак, Вологес и Декебал, защо да не получат примера на силни и борбени хора? Или може би някой се страхува от гнева на пробудения българин?



Използвана литература:

1.Л. Милетичъ,  Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II.
Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ, Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896;
2.Л. Милетичъ, Д. Д. Агура, Бѣлѣжки отъ едно научно пѫтуванье въ Ромъния 
Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость, СбНУНК, кн. IX, Държавна печатница, Изд. Министерството на Народното просвещение, София, 1893;
3.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
4.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
5.Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;  
6.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
7.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
8.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
9.I.Duridanov, Thrakisch-dakische Studien, Erster Teil. Die thrakisch und dakisch-baltischen Sprachbeziehungen, Academie bulgare des sciences, Linguistique Balkanique, XIII, 2, Verlag der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Sofia, 1969;
10.И.Венедиков, Златният стожер на прабългарите, Издателство Наука и изкуство, София 1987;
11.Н.Колев, Българска етнография, Издателство Наука и изкуство, София, 1987;
12.Е.Тeодоров, Древнотракийско наследство в българския фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
13.И.Георгиева, Българска Народна Митология, Наука и Изкуство, София, 1993;
14.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;
15.S.Stati,  Rumänische  Wörter Thrakischen Ursprungs, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress zu Ehren WTomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.I, Swjat, Sofia, 1984;
16. Romanian Genetics: Abstracts and Summaries



26.01.2016 г.

ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕТО ОРФЕЙ


За Орфей - великия тракийски певец е изписано много. Приписвани са му даже свръхестествени качества, някои стари автори твърдят, че омагьосвал хора и зверове с музиката си, можел да пречисти някого от извършени грехове, да излекува болест и премахне проклятие.


 http://www.ancient-origins.net/sites/default/files/field/image/thracians-orpheus-myth.jpg

Диодор Сицилийски разказва за пътешествието на Орфей в Египет. Аполон Родоски го прави важен участник на мисията на аргонавтите. Алкидамант го нарича създател на азбуката, учител на Херакъл и просветител на хората. Вярва се, че бащата на Орфей е тракийския цар Оеагър, а като майка е посочена музата Калиопа. Някои автори причисляват легендарния певец за към киконите, а други като Плиний Стари към ситоните, а има и такива, които го смятат произлизащ от пиерите, властващ над одрисите и т.н.



Определени стари летописци разказват, че в храм на бог Дионис намиращ се в планината Хемус (Стара Планина) ca се пазили плочици с орфееви писания. В други предания научаваме, че Музайос негов син, който е бил отговорен за посвещенията в Елевзийските мистерии в Атина. Като място на гробницата на Орфей са споменати Диум и Либетра.

Повечето легенди разказват, че менадите на Дионис причиняват смърта на мъжа с вълшебен глас, но има и друга, доста по-различна версия. В нея се разказва, че не жриците на бога на екстаза са виновните, а мълнията на бог Зевс. Гръмовержецът бил разгневен на благородния тракиец за разкриването на мистериите и даване на знания на хората. 

Трудно е да се определи кое от преданията е най-близо до истинската история, все пак става дума за събития, които са от преди повече от три хиляди години. Едно обаче е сигурно – синът на Оеагър и Калиопа е бил забележителна личност иначе не би оставил такъв силен отпечатък след себе си. Обаянието му е било толкова силно, че ранните отци на църквата наричат Христос втори Орфей.

В миналото бяха правени доста опити Орфей да бъде представен като грък въпреки, че тракийския произход на цар Оеагър и музата Калиопа изобщо не може да се оспори.
Езиковедите знаеха прекрасно, че лични имена с наставка –eus (Orpheus/Ορφευς) не са гръци по произход, това на попречи на доста спекуланти да си съчиняват на воля.

Днес, макар тракийската принадлежност на Орфей да се оспорва само от фанатици, все още се водят дискусии по отношение на значение на името му. Версиите са много и се отличават значително една от друга. Някои като Шантрен търсят връзка между гр. ὀρφανός-сирак и лат. orbus-лишен от. Това е предложено във връзка с факта, че тракийския певец загубва жена си, т.е. лишен е от нея. Евридика е ухапана от змия и умира.

Проблемът тук е, че загубата на съпругата е събитие от времето когато Орфей е в зряла възраст, а името на даден индивид се дава при неговото рождение. В такъв случай значението сирак, осиротял, лишен от,  не е на място.

По-странно предложение дава Вл. Георгиев. Макар почти всеки да е приел факта, че името Орфей не е гръцко, лингвистът смята, че то може да се свърже с гр. ῤαψωδός-рапсодия, някой зашива в едно стихове, тогава, разглеждайки това виждане Шантрен предлага за основа гр. ῤάπτω- зашивам, съшивам, съединявам. Уповавайки се на микенската лексика Адриан Поручиуч доказва, че тази версия не може да се приеме.

Поручиуч представя мненията на Покорни, Клуге, Фасмер и др. които свързват името на Орфей с понятия като работа, наследство, роб, детеArbeit, Erbe, раб, роб, ребëнок. Поручиуч добавя също и санскр. árbhasмомче, малък, като набляга на това, че надежна етимология може да се получи от ведическата дума Rbhu и слав. раб, робТози автор търси връзка и с ползвания от Българската Православна Църква израз раб Божий, давайки паралел с гр. δουλος Θεου и лат. servus Deiраб Божий.

Смятам, че Поручиуч се е стигнал най-близо до истината. Орфей/ Ορφευς  e гръцкото предаване на едно древно име, в далечното минало то е звучало по-различно. Най-близко до Орфей е древномакедонското и тракийско име Арабей /Arrhabeus. То е носено от пълководец от войската на Александър Велики, принадлежало е и на няколко благородника от средите на траките линкести.

В древността линкестите са обитавали земите около Преспанското езеро. На изток от тях е земята на роднините им пиери, а и свързаните  с легендите за Орфей Диум и Либетра.



В справочник за древността създаден от П.Бейл, Дж. Бернард, Т.Бърч, Дж.Локман и др. срещаме интересно сведение. Споменат е владетел на линкестите Арабей /Arrhabeus като е казано също, че той е дядо на жена с име Евридика. Ясно е, че това не е съпругата на Орфей понеже става дума за доста по-късен период. Важното в случая е това, че в същия регион, в който е живял легендарния певец срещаме както името Евридика, така и Арабей.

Смятам, че тракийскито лично име Арабей /Arrhabeus е само вариант на Орфей/ Ορφευς, което в тази си форма е само един гърцизиран вариант на палеобалкански антропоним. Изконното, правилното име на Орфей е било по-скоро Орбуш, колкото и странно да звучи това.

Значението на Орфей//Орбуш е потомък, момче, малък, малчуган, това е и значението на българската дума раб.

Езиковедите смятат, че раб, роб притежава древна форма арбъ, чието значение е дете, домашен прислужник, служител. Вторичното значение служител е възникнало поради това, че в миналото децата са били често използвани за прислуга. Със същата семантика е и тракийското лично име Момо, то не само се среща до ново време в България, но и тълкуването му е момък, момче.

Древната дума арбъ-дете, момче, потомък явно е имала и вариант орбъ, тъй както в старобългарския имаме два варианта на една и съща дума – рабъ и робъ. Вариациите арбъ и орбъ обясняват и вариациите в имената Арабей/Орбуш.

Сроднo e разбира се е и Rbhu – синът на Брама. Според Макдонал rbhu идва от rabh давайки значение способен, работлив. В случая Макдонал е пропуснал санскр. arbhas- дете, малко момче. Трябва да се добави и важната подробност, че Брама е де факто тракийския бог Дионис познат още като Бромий.

Защо намираме тракийско божество при старите индийци обяснява Луций Ариан, който пише, че в дълбока древност Дионис дошъл в Индия и създал цивилизацията там. До този момент хората се обличали с кожи и се хранели със сурово месо и кора от дървета. Дионис ги научил на земеделие, показал им как да строят градове, дал им дори религия като разбира се поставил себе си начело на пантеона – Arr. Anab.VII.vii. Разказът на Ариан обяснява как в Индия са се появили имащите тракийски корени думи arbhas-дете и Rbhu-способен, работлив.

Въпреки, че има логика името на Орфей да се изтълкува като момче, потомък, а за негов по-стар вариант да бъде определен Орбуш, за доста хора ще е трудно да приемат това. Причината се крие в навика и вече установената представа. Ние вярваме в това, което ни се преподава в училище, а и в това, което ни втълпяват медиите. Така с течение на времето се създава нашата истина, която ние следваме предано.

Нека погледнем реално на нещата обаче. Всеки разумен човек знае, че историята е силно политизирана, не е тайна и това, че чуждите лобита  имат силно влияние в България. Как да очакваме в такъв случай да научим за неподправената истина за събитията от миналото?

Не само името на Орфей е предадено в изкривен вид. Названието траки също е гърцизиран вариант на древнобалкански етноним. Става дума за дерзеите-дерзики, чието име се тълкува със стблг. дрьзъ-смел, храбър, дързък – това е значенито на траки – смели, храбри, дръзки

По една или друга причина названията на някои народи не просто са предавани в променен вид, но са представяни и като напълно различни от изконните. Хората, които ние познаваме като хети са се наричали неси, а своя език те са назовавали несили. Eгиптяните пък са казвали на страната си не Египет, а КМТ – Кемет. Етруските ползват за себе си туат раснал, но това не пречи на римляните да наречат своите съседи туски.

Ще мине доста време докато приемем за нормално, че истинското име на Орфей е Орбуш и, че се тълкува на български език. Ще мине време и докато учените признаят, че наставката eus/ευς е само древен вариант на българската умалителна наставка –уш, юш срещаща се в имена като Балуш, Велюш, Златуш, Лалуш, Милюш, Перуш. Това май не е тайна за някои специалисти поддържащи догмите, защото подобни имена не присъстват в повечето честотно-тълковни речници. Приятно изключение е работата на Йордан Заимов – Български Именник.

Дълго време бяхме закърмяни със заблуди. Дълго време студентите ни бяха принудени да повтарят лъжи. Дълго време казващите истината бяха преследвани, или обричани на забрава. Днес е по-различно макар тези, които поддържат догмите все още да не са показали покаяние за делата си и все още да отказват да приемат новото.

Днес всеки от нас може да сравнява и проверява. Старите извори и работите на езиковеди, археолози не са достъпни само за група избрани. Който е упорит в търсенията си, несъмнено ще открие истината, а това си заслужава защото истината не само ще отвори очите ни за събитията от миналото, но ще ни помогне да опознаем и себе си, да разберем кои сме и на какво сме способни.

В гените на българите са закодирани невероятни качества, но те не могат да се проявят спонтанно. За проявата на това, което е запечатано в генетичния ни код са нужни определени условия. На първо място е духовната чистота, тя е от огромна важност. Дори и когато небето над нас е било черно, в сърцата ни е имало и светлина и доброта. Не са малко тези чужденци, на които е направил впечатление веселия, приветлив и добродушен българин.

Днес от медии, блогове и форуми се лее злоба. В повечето случаи тя не е създадена от българи, но българи се тровят от нея. Тя е като катран – дори едно докосване мърси и вреди. Не е ли по-добре вместо да се плюе, кълне и обижда, да се направи така, че да не е нужно да сме недоволни?

Ако наругаеш някого може да ти олекне на момента, но реално нищо няма да се промени, положението си остава същото и се създава един порочен цикъл.  Има и друго, тези, които са направили живота ни черен, са лишени от чувства, изобщо не се притесняват кой как ще ги нарече. Те си следват пътя на парите и властта, знаейки, че тези неща им дават защита...поне за известно време.

Дали лошите и посредствените щяха да определят съдбата ни, ако не се бяхме отклонили от същността си?  Щяха ли да ни мачкат, ако имаше любов и дружба между нас и всички имаха готовноста да защият свой брат, или сестра? Щеше ли някой да смее да се подиграва с нас, ако ние бяхме осъзнати, единни и силни хора?

Хищниците и паразитите са опасни за тези, които са слаби и болни. Силните и единните знаят как да се пазят. Ето към това трябва да се стремим – сила и единство. Ако сме огорчени от постъпка, или думи на политик, по-разумно е вместо да го ругаем, да помогнем на някой, който се нуждае от подкрепа, така спасяваме сънародник, който след време може да подкрепи нас. По-разумно е да изключим телевизора и да опознаем хората край нас, да станем приятели с тях, да търсим заедно решение на проблемите си.

Не казвам, че това ще е лесно, няма лесно и хубаво, но си заслужава да се опита. След като някои личности успяват да се измъкнат от примката на наркотика, защо и ние като общество да не сме в състояние се отърсим от мръсотията, в която са ни набутали бездушни индивиди? Стъпка по стъпка, ден след ден, вместо да потъваме по-дълбоко в блатото на злобата, можем да вървим по светлия път на Българина.



Използвана литература:

1.A.Poruciuc, Orpheus – name and function, Thracia XV, in honoerm annorum LXX Alexandri Fol, Bulgarian Academy of Sciences, Tangra TanNakRa Publ. Sofia, 2003;
2. Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
3. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
4. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
5. J.Best, Thrakische Namen in Mycenisher Schrift, Proceedings of the Fourth International Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26 September, 1984;
6. Pausanias’ Description of Greece, transl. A.R. Shilleto A.M. vol I, George Bell and Sons, London, 1900;
7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
8.H.Krahe, Lexikon Altillyrischen Personennamen, Carl Winter’s Verlag, Heidelberg, 1929;
9. W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John Murray, Albemarle Street, London, 1854;
10.Diodorus of Sicily, transl.G.H.Oldfather, William Heinemann Ltd, Harward University Press, MCMLXVII;
11.A.A.McDonell, Vedic Mitology, Motinal Banarsidass Publ. Delhi, 2002;
12.Йордан Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;
13. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994;
14.Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 
15. В.Лозанова, Терей, Енциклопедия Древна Тракия и Траките




20.01.2016 г.

ИРАНСКО, ИЛИ ТРАКИЙСКО Е ИМЕТО НА АСПАРУХ ?


Дълго време княз Аспарух беше считан за основател на Дунавска България. Днес знаем, че държавата ни е съществувала повече от половин хилядолетие преди времето на този наш владетел, но това не намалява изобщо ролята му в историята ни. Синът на княз Кроват (Кубрат) е обединител на България, освободител на страната ни от дълговековното римско (византийско) подтисничество, а това не е никак малко. Този човек заслужава нашето преклонение и уважение.

За Аспарух са писали хроникьорите Теофан Изповедник и патриарх Никифор. Също така има споменаване на името на старобългарския благородник и в арменското произведение   Ашхарацуиц” под формата Аспархрук.  В Именника на българските князе срещаме формите Исперих и Есперих, а в един средновековен апокриф нашия стар владетел е наречен Испор цар.

Макар в миналото дедите ни да бяха считани за тюрки, относно личното име Аспарух се смяташе, че е иранско по произход. В.Бешевлиев споменава в своя работа, че още през XIX век определени учени като М. Френ ca искрено убедени в това. По-късно В.Томашек, А.Куник, К.Иречек, Х.Грегоар и други също дефинират Аспарух като ирански антропоним. Самият Бешелиев, преглеждайки аргументите на различни учени убедено твърди, че Аспарух несъмнено принадлежи на иранската ономастика.

В своя работа Йордан Заимов споменава редица интересни български имена – Аспар, Аспарина, Аспаринка, Аспарул, Аспарун, Аспаруна, Аспарунко, като разбира се добавя и Аспарух подчертавайки, че името е иранско.

До някъде това вярване не бе лишено от основание. Все пак добре известно бе староперсийското име Хистасп (Виштаспа), също така в намиращите се в иранската зона на влияние Грузия и Армения са засвидетелствани Аспаурукис, Аспурак. На надписи от Олбия Северното Черноморие се среща Аспург, а пък и авестийската дума за кон е аспа. Сродни на нея са староперсийската асабари-конник и новоперсийската асвар-конник.

Ако разполагахме само тези данни, спокойно можеше да се каже със сигурност, че Аспарух е иранско име. Проблемът обаче е в това, че съществуват значително количество други сведения показващи нещата в съвсем различна светлина.

По една, или друга причина алтернативната информация бива подтискана и не стига до нас. В  тази работа неизвестните, или слабо известни данни ще бъдат представени, за да могат читателите да получат база за сравнение. Ще бъде обяснено защо в Персия, Армения, Грузия и Черноморските степи се срещат особени имена с частица -асп(а).

Благодарение на древни надписи от нашите земи знаем, че Ут-аспиос и Вед-еспис са епитети на Хероса – върховното божество на траките. От намерени в Добруджа монети пък разбираме, че в този регион, през III-II преди Христа са властвали благородници с имена Хар-аспос и Адр-аспос. Векове по-късно Йордан пише за пълководеца Флавий Ардабур Аспар (убит през 471 г.) и твърди, че този човек произлиза от средите на гетите – Jord. 239.


                                                монета на цар Хараспос   http://www.wildwinds.com/coins/greece/scythia/BMC_350.jpg

Към регистрираните в Тракия антропоними с елемен –асп(а) могат да се добавят и други. Лингвистът Леонид Гиндин подлага на анализ името на пеонския цар Аутл-есбис, а също така и на споменатия от Омир топоним Ар-исба и заключава, че есбис, исба са алтернативни тракийски думи за кон. В името на споменатия от Омир фригийски благородник Ас(в)иос намираме още една тракийска дума за кон, това е – асва.

Ето какво излиза – аспа, (аспиос), еспис, есбис, исба, асва са различни тракийски названия на коня. Значителният брой на вариациите се дължи на това, че предците ни са били огромен народ състоящ се от доста групи, като всяка група е имала свой диалект.

Прави впечатление, че eдна от тракийските думи - аспа е идентична на авестийската (староиранската) дума аспа-кон. Понеже траките не са роднини на персите, то присъствието на една и съща дума у двата народа трябва да се дължи на влияние на едната група хора върху другата. Кой кого е повлиял обаче?

За да разберем това трябва да се върнем в миналото на персите. По сведенията на Херодот тези хора поне до VI век пр. Христа са бедни и примитивни-Her.I.71. Бащата на историята добавя, че въоръжението си персите вземат от мидийците – Her. VII.62. Страбон също споменава за влиянието на мидийците върху персите. Своята типична дреха, ездачеството и стрелбата с лък, персите дължат на мидийците.

The Medes, however, are said to have been the originators of customs for the Armenians, and also, still earlier, for the Persians, who were their masters and their successors in the supreme authority over Asia. For example, their "Persian" stole,  as it is now called, and their zeal for archery and horsemanship, and the court they pay to their kings, and their ornaments, and the divine reverence paid by subjects to kings, came to the Persians from the Medes.” - Strab. 11.13.9


Мидийските лични имена Аспабара, Хуаспа, Пурушаспа и Аспадас съдържат думата аспа-кон и така става ясно от кого персите са я получили. Всъщност езиковедите знаят доста добре, че аспа е мидийска дума, която е заета от персите – D.T.Potts, Nomadism in Ancient Iran, c.80.

Нека видим сега кои са мидийците? За тях Плиний Стари казва, че са предци на сарматите- Plin.VI.v.19, това се твърди и от Диодор Сицилийски- Diod. II.43,  а същите тези сармати Прокопий Цезарийски причислява към семейството на гетите – Proc.B.G. III.ii.3. Te от своя страна са наречени от Херодот най-храбрите траки- Her. IV.93, а  Тудикид ги определя като конни стрелци-Thuc.II.96. От друга страна Херодот твърди, че най-старото име на мидийците е арийци-Her.VII.62, от Стефан Византийски пък знаем, че Ария е най-древното название на Тракия- St.Byz. с.316. 

Изображение на мидийци, тракийското облекло и въоръжение се виждат ясно
https://weaponsandwarfare.files.wordpress.com/2015/10/8006.jpg
http://weaponsandwarfare.com/2015/10/09/the-medes/

Има и друго доказателство за това, че повлиялите персите мидийци принадлежат към тракийската общност. Херодот съобщава, че на север от Дунава, чак до земите на енетите (днешна Словения) живее народа сигини. Те били бойци колесничари и от един и същ произход с мидийците – Her.V.9.

В описания от бащата на историята регион няма ирански топоними и хидроними. Названията на селищата Друвета, Тзиерна, Берзовис, Сети дава, Руси дава, а и имената на реките Истър, Йерасос, Карпис, Марисус, Напарис, Тибискус са тракийски, това показва що за език са говорили мидийските сигини. 

В ареала обитаван от сигините няма погребения, които да показват близост с тези на персите. За сметка на това броят на могилите идентични на тракийските на юг от Дунава е внушителен. Несъмнено сигините делящи един произход с мидийците, трябва да се причислят към тракийското семейство. Щом техния език и материалната култура са тракийски, това е най-логичното заключение.

Напълно възможно е мигриралите в посока Азия мидийци да са клон на тракийското племе меди. Все пак Плиний Стари използва името Medi както за население обитаващо Tракия- Plin. IV.xi.40, така и за тези хора, които граничат с персите – Plin.VI.v.19. 

По принцип траките меди, от които произлиза Спартак са съседи на македонците, но явно още в дълбока древност част от медите мигрира на север и изток. Страбон разказва за меди обитаващи земите между Дунава, Стара Планина и Черно Море – Strab. VII. 5.12,  но също и за меди, които са се смесили с обитаващите Мала Азия витини -Strab. VII.3.2.

Тези данни са много важни, а и интересни, но са известни предимно на специалистите. Без българския читател да е запознат с това, че аспа е  мидийска дума, която персите са заели, без да е известно, че тези сродни на траките мидийци са учители на персите, няма как да се разбере, че определянето на името Аспарух за иранско е просто една заблуда.

Нека изясним и присъствието на анропоними съдържащи елемент аспа на териториите на Грузия и Армения. Там иранците са оказали оставили отпечатък, но има и други хора, които са направили това и то цяло хилядолетие по-рано. Според Кикор Джаукян тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа и е доста силно.

Арменският учен уточнява, че Кавказ е обитаван от тракийските племена трери, халиби, сарапари, скаи. Джаукян съобщава също за грузински и арменски топоними показващи връзка с тракийски топоними и етноними.  

Това, че в намиращата се в Черноморските степи Олбия е регистрирано име Аспург също се дължи на тракийско присъствие в региона. То е установено преди доста време, в публикувана през 1979 г. работа, А. Мелюкова заключава, че значителна част от предскитската материална култура е тракийска по характер. С.Крикин също пише за вековното присъствие на траки на полуостров Крим, в Олбия и др. места.


Карта на паметниците от Северното Причерноморие (от предскитската епоха), в които се среща тракийска керамика (по А.Мелюкова)

http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347836497_6197.jpg



образци на тракийска керамика от Черноморските степи (по А.Мелюкова)
http://historylib.org/historybooks/A-I-Melyukova_Skifiya-i-frakiyskiy-mir/1347886775_849a.jpg

В различни локации от Северното Черноморие, по време на Античността са регистрирани тракийски имена като Авлузен, Берисад, Беса, Битюс, Вистас, Дадас, Даос, Диза, Далас, Дизаземис, Дробол, Дюрпанайс, Дулон, Карсас, Кoмасариа, Котис, Мокус, Мукапорис, Мукатралис, Рескупорис, Реметалк, Спароток, Сефт, Сурос, Тюнос.

Точно в Олбия пък, освен Аспург е известно още едно доста интересно тракийско име – Гетомизес. Кирил Влахов смята, че съставено от названията на две племена – гети и мизи. За това, че гетите и мизите обитават земи на не само на юг, но и на север от река Дунав знаем от Страбон-Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians”. -Strab.VII.3.2


И тази информация е от изключителна важност за историята ни, но уви, тя също е осъдена да остане в сянка за нас. Присъствието на траки и най-вече на гети и мизи в Черноморските степи обяснява защо писалия около половин хилядолетие след Страбон Йордан локализира българите на север от Черно Море и говори за грехове на римляните спрямо тези тях - ”Farther away and above the Sea of Pontus are the abodes of the Bulgares, well known from the wrongs done to them by reason of our oppression.” -Jord. V. 37


Явно става дума за жестокостите извършени от консул Марк Лициний Крас в Мизия в края на I век пр. Христа. Няма съмнение, че тогава, отвратени от римското вероломство и нечовечност, доста гети и мизи (наречени по-късно българи) са напуснали земите на юг от Дунава и са се преселили при своите роднини в Черноморските степи.

Доста интересно е това, че тракийските думи за кон – аспиос, еспис, исбос се явават като корени в старобългарските имена Аспарух, Еспор, Избул. Колебанието между А и Е е типично за тракийския език и разбира се за българския. Това бе обяснено преди повече от тридесет години от акад. Вл. Георгиев. Този учен спомена и за друго фонетично явление характерно за тракийския, а именно преминаването на Е в И. Този феномен” се среща в днешния български език както вижда от вариациите зелен-зилен, петел-пител и др. Нямам сведения тези явления да са типични за иранските езици.

Друга любопитна подробност засягаща името на нашия стар владетел е наставката –рух. Цитирайки В.Абаев Бешевлиев споменава, че - рух отговаря на староиранската дума раоча-светлина (стблг. лоуча) и посочва, че гръцкото име Левкип (светъл кон) притежава идентична семантика. В тази постройка има логика, но съществува и друга възможност, частицата –рух може да се отъждестви с рухо-дреха, в смисъл на покритие, нещо, което предпазва. В такъв случай Аспарух би означавало пазещ конете, защитник на конете.

Имена с окончание -рух се срещат в българската именна система, но по някаква причина биват упорито избягвани от съставителите на честотно-тълковни речници.Чест прави на Димитър Ангелов, че споменава името Велирух – Образуване на българската народност, с.365. За Белорух съобщават краеведи от Югозападна България.

Накрая нека да обърнем внимание на значението на тракийската дума аспиос/есписНейното значение е бързина, а обяснение можем да получим с помоща на стблг. спѣхъ-бързинаспѣшѫ-бързам, чиято по-древна форма е била *aспѣхъ, aспѣшѫ. Връзка показва и използваната от Омир σπέυδω/σπεῦσεбързам, затичвам се

За сродната тракийска дума асва обяснение получаваме от оясвам се /оасвам серазбързвам се, бързам, работя бързо. Тя пък отговаря на познатия на Омир глагол σείω-движа се бурно, движа се неустоимо.

При наличие на тези данни е несериозно името Аспарух да бъде определяно за иранско по произход. Несеризоно е и да се твърди, че антропономи с частица -асп(а) са се появили на Балканите по време на Късната Античност и Ранното Средновековие. Не е редно да се използват извори, в които българите да са наречени скити и това да става причина автоматично дедите ни да бъдат определени за иранци.

Трябва да се обясни, че скитите са част от тракийското семейство, за това има достатъчно доказателства. Страбон обяснява, че даите, масагетите и саките са наименования на сродни хора, които са познати под общото име скити. Старият автор предава и алтернативното име на даите - ксанти -Strab.XI.8.2, а ксанти е название на тракийско племе –St.Byz. c.480, като значението е хора с кестенява коса

Страбон е обяснил също и, че старото име на даките е даи – Strab.VII.3.12, добавил е и това, че тези хора са дошли в Азия от Приазовието – Strab.XI.9.3. Пределно ясно е дадена посоката на миграция – от Европа към Азия.

За гръцките писатели от по-ранен период няма съмнение, че саките са траки - Д.Попов, Гръцките Интелектуалци и Тракийския Свят, с. 236 Определянето на скитите като тракийски народ е направено от Стефан Византийски –St.Byz. с. 578, а и от Дион Касий, който дефинира северните траки дако-гетите като клон на скитите – Dio LI.22.4. Причислените към скитите масагети са дефинирани като част от гетите, Йордан твърди дори,  град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира – Jord.61.

Хората определящи старите българи като иранци са пропуснали още доста сведения. Не се споменава нищо за траките сарапари локализирани от Плиний Стари до Бактрия – Plin. VI.xviii.48, а също и клонове на киконите, едоните, брисеите, които същия автор поставя като съседи на индийците –Plin.VI.xix.50, VI.xx.55.

Как старите балканци са попаднали в Азия не е тайна. Множество летописци разказват за похода на тракиеца Дионис в Индия, като най-подробни са Диодор Сицилийски-Diod.II.39 и Луций Ариан - Arr. VIII.7. Тези автори обясняват, че преди идването на Дионис в Индия местното население било примитивно, за храна се полвали само сурово месо и кора от дървета. Дионис научил индийците на земеделие, показал им как да строят и им дал дори религия.

Пълно безумие е сведенията за величието на дедите ни наричани в миналото траки да се игнорират и да се впряга каруцата през коня. Всички данни показват, че стари балканци са цивилизовали голяма част от населението на Азия, не на последно място персите. Да се твърди, че държавната организация на дедите ни, строежите с квадри и ред други неща идват от Азия е несериозно и безотговорно.

Пропускането на планини от съществени данни не може да се нарече научен метод. Ето какво не са благоволили да оповестят хората, според които Аспарух е иранско име и старите българи са ирански народ:

1. Не е казано, че едно от имената на Тракийския Конник е Ут-аспиос.

2. Не е казано, че аспа/аспиос, еспис, есбис, асва, исба са тракийски думи за кон.

3. Не е казано, че около 900 години преди Аспарух в Добруджа са властвали царе със сродни имена – Хар-аспос и Адр-аспос.

4. Не е казано, че тракийското влияние в Кавказ започва още през XV век преди Христа, т.е. преди около 3500 години.

5. Не е казано, че предскитската материална култура на Черноморските степи е тракийска по характер.

6. Не е казано, че в епиграфските паметници от земите на Крим и Северното Черноморие се срещат значителен брой тракийски лични имена.

7. Не е казано, че вариациите Аспарух, Еспор, Избул се обясняват с фонетични явления типични за тракийския език и неговия развит вариант българския.

8. Не е казано, че аспа не е персийска дума, а е мидийска заемка.

9. Не е казано, че мидийците са отъждесвени със сарматите, а те с гетите, които са тракийски народ.

10.Не е казано, че името на Аспарух може да се обясни със стблг. спѣхъ-бързинаспѣшѫ-бързам и рухо-дреха, покритие.

11.Не е казано, че скитите са наречени тракийски народ от Стефан Византийски, че тази тъждественост е подчертана по-рано и от Дион Касий.


Да се греши е човешко, да се признае грешката е благородно, само достоен, силен и уважаващ себе си човек може да направи това. Не е важно кой е открил истината и кой е залитнал в погрешна посока, важно е да бъдат намерени сили да се превъзмогне егото и да се работи съвестно в полза на благото на българския народ.




Използвана литература:

1.В. Бешевлиев, Ирански елементи у първобългарите, Античное общество. Москва, 1968;
2.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
3.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
4.Л.Гиндин, Население гомеровской Трои, Историко-филологические исследования по этнологии древней Анотолии, Восточная Литература, Москва, 1993;
5.К.Влахов, Тракийски лични имена, фонетико-морхологични проучвания, Studia Thracica 9, Институт по тракология, БАН, София, 1976;
6.М.Москов, Именник на Българските Ханове, Д-р Петър Берон, София, 1988;
7.Г.Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму, Издательство "Наука", 1984;
9.С. Крыкин, ФРАКИЙСКИЙ СУБСТРАТ В АНТИЧНЫХ КОЛОНИЯХ СЕВЕРНОГО ПРИЧЕРНОМОРЬЯ, Thracia 8, Аcademia Litterarum Bulgarica, Serdicae, 1988;
10.А.Мелюкова, Скифия и Фракийский Мир, Наука, Москвар 1979;
11.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
12.Strabo, Geography, Books 10-12, transl. H.L.Jones, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
13.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
14.Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
15.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
16.D.T.Potts, Nomadism in Iran from Antiquity to the Modern Era, Oxford University Press, New York, 2014;
17.M.Boyce, A History of Zoroasrianism, E.J. Brill, Leiden, 1982;
18. Stephani Byzantii Ethnicorum Quae Supersunt, Tomus Prior, Impensis G.Reimeri, Berolini, MDCCCXLIX;
19.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
20.И.Заимов, Български Именник, второ фототипно издание, БАН, София, 1994;
21.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
22.J.Mehler, Woordenboek op de gedichten van Homéros, N.V.Nijgh van Ditmar’s Uitg. Rotterdam, 1930;