27.09.2017 г.

ИСТИНА ИЛИ ИНДОКТРИНАЦИЯ Е ТЕКСТЪТ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?


Често съм казвал, че всяко време носи своето бреме. Действително е така, макар не винаги да го осъзнаваме. Днес смятаме, че живеем в най-свободното общество, с най-много права. Несъмнено, понястоящем ние се радваме на привилегии, които преди 50, 100, 200 години са били немислими. Така е, спор няма, но това не означава, че всичко е наред. Това в никакъв случай не означава, че трябва да сме доволни от статуквото и да се примирим с него.

Както времената се менят, така се менят и критериите, но не от самосебе си. Свободата никога не идва даром, правата и привилегиите никога не идват даром. Те трябва да се заслужат с борба, и то упорита, целенасочена борба. Когато разбираме, че обществото, в което живеем може да се подобри, но не правим нищо, положението само ще се влошава. Когато вместо да работим за промяна, недоволстваме и чакаме сбъдването на някакво предсказание, пътят пред нас се стеснява, поема надолу и става тъмен, много тъмен.

Знаете ли кога идва желанието за борба, за по-добро бъдеще? Поне за мен, това настъпва, когато сме осъзнати, когато разберем, че имаме право на нормален живот, а и, че имаме възможностите да направим това, че помощта на чужденци не е нужна, ако искаме да изградим нещо ново.

Съзнанието ни е ключа, там започва всичко, там блесва искрицата, която се превръща в желание, израства в увереност, преминава в действия довеждащи до различна реалност.
Когато едно дете бъде възпитано в родолюбие, то ще се превърне в буден индивид, който винаги ще работи за благото на Отечеството. Когато на едно дете бъде обяснено, че предците му са били талантливи, смели, силни, а и добри хора, то детето ще се стреми да придобие точно тези качества.

Този който е осъзнал, че дедите му са били горди и никогa не са се примирявали с несправедливостта, не би търпял да го унижават с робска заплата, не би търпял да се продава защитаваната с кръв родна земя, не би търпял чужденец да му диктува какво е правилно и какво не е.

Разбирате ли защо войната за нашето съзнание се води от толкова дълго време и са хвърлени толкова много средства, за да бъдем разединени? Объркването на младото поколение, промиването на съзнанието и насаждането на сервилно поведение не е нещо, което се е появило спонтанно. Не, това е добре планирана, добре организирана и добре финансирана политика на чужденци, които познават потенциала на народа ни и изпитват панически страх от поредното възраждане на България.

Робовладелецът не обича бунтарите. Измамникът не обича будните. Крадецът на едро не обича защитаващите наследството си, а ние сме потомци на бунтари чупещи вериги, на будни хора посрещащи смъртта без страх когато е трябвало да защитят своята земя от чужденци.

Типичните за нас качества не са продукт от смесването на три различни народа след прословутата 681-ва година. Съвсем не, касае се за дълга традиция, започваща далеч преди времето на Троянската война. 

Натрапваната на няколко поколения теория, че сме буламач от азиатски българи, дошли от севера русокоси, бледи пришелци и шепа траки, не е нищо друго освен сътворена от чужденци доктрина, чиято едничка цел е да ни обърка и замъгли съзнанието ни.

Създателите на тази доктрина пропускат най-важните подробности от нашата история. Премълчават свидетелството на египтянина Теофилакт Симоката, който съвсем ясно казва, че така наречените славени са гетите. Те заедно с мизите (наричани в продължение на 1100 години българи) се явяват най-многобройната част на северните траки, които Рим така и не успява да покори.

През 681-ва година няма смесване на три различни народа, а на три групи на една и съща общност – траките поданици на Римската Империя, гетите наречени славени и мизите, за които от IV  век се използва и името българи. Понеже името българи е най-престижно, в периода VII-IX век то бива прието от цялата общност деляща общ произход и език.

Аналог на този процес намираме и в историята на Британия. Там, в ранното Средновековие се установяват сродните народи англи, сакси и юти. Поради това, че англите са най-силни, след време тяхното име става колективно за хората на обединената държава. Прочее, у нас консолидацията на народа е постигната доста по-бързо отколкото при англите, саксите и ютите.

Защо ли никой учен не си е задал въпросите: Как става това чудо, защо на имащите сродна реч англи, сакси и юти им трябват няколко века повече да се консолидират? Как така у нас “буламачът” от “различни хора” говорещи “различни езици”, имащи “различна религия”,  а и различен бит, се споява смайващо бързо в такава здрава сплав, че се превръща в заплаха за най-силната държава по онова време – Римската Империя?

Отговорът е прост, но пречи на удобните за определени сили теории. Истината е, че през 681-ва година няма смесване на три различни народа, а обединение на три групи хора имащи едни и същи корени, говорещи близки наречия и делящи един дух. Има ли нещо странно и трудно за разбиране? Не, нали? Просто няколко заблуди трябва да бъдат обяснени, но това не е направено.

Ето за това днес името славени предизвиква объркване и дори неприязън у някои хора. Това можеше да се избегне, ако някой историк си бе направил труда да обясни, че нашите деди са кръстниците, учителите и наставниците на останалите хора от славянската езикова общност.

Налице е предостатъчно информация за това, че в далечното минало дедите на поляци, руснаци, чехи и др. са носили името венети, че техните съседи, роднини и учители са били северните траки – гетите. По време на ранното Средновековие, поради популярността и влиянието на гетите имащи ново име славени, венетите също получават това име и то се превръща в колективно название на днешната триста милионна славянска езикова общност, но това е процес, който трае повече от 1000 години.

Ето, касае се за изключително важна подробност, но “авторитетите” правят всичко възможно тя да бъде оставена в сянка. Чуждите учени не казват нищо за ролята на   траките върху съседите и роднините им – венетите, а също така и за тракийското влияние върху германите, келтите, гърците, римляние, а дори и индийците.

Не само планини от информация биват игнорирани, някои специалисти дори цинично подхвърлят: “Траките може и да са оставили нещо в нашите гени и култура, но не са били хора, на които можем да се възхищаваме.”

Да, в случай, че се лансират лъжи, а истината се укрие, че огромно количество сведения останат неизвестни за широката публика, тогава несъмнено няма да остане нищо достойно за гордост. Редно ли е обаче да се крие истината, редно ли е да се премълчават важни неща, а в учебниците да бъдат представяни остарели, а и вредни за нас теории?

Днес на децата ни се внушава, че искрата на познанието е възникнала в земите край Нил, Тигър и Ефрат. Внушава се също, че културата на гърци и римляни превъзхожда тази на дедите ни. За мен това е вредна заблуда, ще посоча ясно и точно защо мисля така.

До към 50-те години на ХХ век се смяташе, че обитаващите Месопотамия шумери са изобретателите на колелото, най-древната писменост, а и също така и хората създали първите крупни селища. Малко по малко, благодарение на откритията на Петър Детев, Богдан Николов, Васил Миков, Георги Георгиев и др. стана ясно, че колелото се е появило най-рано на Балканите. Същото важи  и за писмеността. Знаците от Градешница, Краново и т.н. изпреварват  клинописа на шумерите и йероглифите на египтяните с 1000-2000 години. Представяте ли си какъв огромен период от време е това?

Що се касае до първите селища наброяващи над 20 000 души и то във времето на Халколита, те не възникват нито край Тигър и Ефрат, нито край Нил, а в Черноморските степи, които са обитавани от нашите предци поне от преди 7000 години. Някой да ви е споменавал за тези нямащи аналог за времето си градове? На колко от вас е известно, че културите Триполие, Кукутени, Варна, Караново, Винча и т.н. са създадени от едни и същи хора – нашите предци?




“Специалистите” се опитват да омаловажат фактите с оправданието, че огромните селища в Черноморските степи не отговарят на дефиницията за град. Гледай ти, значи ако няма роби и робовладелци, ако няма храмова проституция, страдания, корупция, ако няма неописуеми жестокости и гнусни извращения, едно селище не може да се нарече град???

Рим е наречен Вечния град, но знаете ли, че каменните стени на Провадия са по-стари от тези на Рим с около 4000 години? Знаете ли, че нашите предци строят с квадри и тухли векове преди римляните? Колко безочлив трябва да е някой, за да нарече траките неуки варвари!

Може ли хора, на които се приписва създаването на първата азбука, а дори и създаването на индийската цивилизация, да бъдат наречени неуки?

Та нима Алкидамант, Диодор Сицилийски, Тацит, Платон, Алексис, Зенобий, Плиний Стари и др. не представят съвсем ясни сведения за това, че траките и пеласгите са създали буквите и имат книги още във времената преди Троянската война! 

Нима думите на Луций Ариан са трудни за разбиране:“Когато Дионис дойде и стана господар на Индия, той основа градове и им даде закони, той дари индийците с виното както бе направил и с гърците, научи ги да засяват земята давайки им семена.”-”But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed.”-Arr.Anab.VII.vii.


Може да се възрази, че Ариан е обосновал твърденията си на легенди, но за гения на траките, за способността им да повлияват други народи са писали не само автори от Античността, но и учени от ново време. 

Преди повече от 30 години Киркор Джаукян спомена с подробности за тракийското присъствие в Кавказ, започващо още през XV пр. Христа, т.е. преди около 3500 години. Този автор смята, че дошлите от Балканите траки успяват да повлияят силно урартците и дори оставят свои топоними на територията на Армения и Грузия. Джаукян дава дори и имената на тракийските племена населили Кавказ, става дума за скаи, трери и сарапари, да не забравяме разбира се и армено-халибите.

Траките са били в контакт и с обитаващите Месопотамия асирийци защото през IX век преди Христа в асирийските документи е отбелязано тракийското селищно име Испили-брия - Г. Б. Джаукян. Фракийцы в Армении, Античная балканистика. Карпато-балканский регион в диахронии. Предварительные материалы к международному симпозиуму. Издательство "Наука", 1984.

И Джаукян ли се е подвел легендарни и не почиващи на реалност истории?

Мисля, че е излишно да споменавам за това, че по отношение на обработката на златото, медта, бронза, желязото, нашите деди наречени  в древността траки и пеласги, изпреварват останалите европейци с дълги векове.

Това са неоспорими факти, както археолозите, така и историците би трябвало да са запознати дори с подобностите. Сега обаче идва въпроса – какво дава право на тези, които създадоха най-новите учебници, да внушават на българчетата, че цивилизацията се е появила най-рано в Месопотамия и Египет, а гърци и римляни са притежвали култура, на която ние можем само да завиждаме?

А кой създаде Атина и Рим, няма ли свидетелства за това, че дедите ни са положили основите? Плутарх казва от ясно по-ясно, че според преданията, пеласгите са хора обходили по-голямата част от обитаемия свят и са покорили по-голямата част от човечеството, идвайки (в Лаций) те основавали Рим: “Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.“ -Plut.Rom.I.1.


Плиний Стари не се колебае да признае, че в Лациум, азбуката е донесена от пеласгите: “…litterarum usus in Latium eas attulerunt Pelasgi.” -Plin.VII.193. Като царе от династията на Силвиите и потомци на Еней и Асканий, Тит Ливий посочва носещите тракийски имена Атис, Капус и Капетус -Liv.I.3. 

Намиращите се на Апенините топоними, хидроними и ороними Imeus, Satricum, Scaptia, Setia, Calis, Stabiae, Aesarus, Carsulae, Caletra, Atrianus нямат смисъл на латински език, но за сметка на това, сродни названия се срещат в земите обитавани от дедите ни: Хемус, сатри, Скапте сюле, Сети дава, Калис, Стоби, Азорос, Корсуле, Каластра, Атрус.

Наличието на голям брой тракийски топоними  (и ороними) на Апенините позволява да се направи извод, че предците ни участвали в оформянето на културата на римляните са били много на брой. Дали пък това няма да е причината за генетичната прилика между нас и италианците? Има логика, нали?


За това кой е обитавал територията на Гърция преди идването на гърците от Африка също има пределно ясни сведения: “Страната наречена днес Елада, някога носеше името Пеласгия.” -“the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia”-Her.II.56.


Още по-подробно е свидетелството на Страбон: “В далечното минало цяла Гърция бе обитавана от варвари, ако съдим по старите писания – Пелопс доведе хора от Фригия в Пелопонес, който получи името си от него, а Данай (праотецът на гърците) доведе хората си от Египет.“ -“in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians, if one reasons from the traditions themselves: Pelops brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt” -Strab.VII.7.1.


Атина се намира в областта Атика, а кой е древният господар на това място също се знае много добре:“Атика някога бе обитавана от траките дошли с Евмолп, а в Давлида,Фокида царстваше Терей.”- Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”-Strab.VII.7.1.




Учените знаят прекрасно, че селищните имена Атина, Микена, Закинт, Коринт и др. нямат смисъл на гръцки. Това е признато дори от ревностни елинофили като Джон Чадуик – J.Chadwick, The Mycenaen World, Cambridge Iniversity Press, 2005, p.1. След като названията на построените в далечното минало най-важни градове на Югоизточна Европа не са гръцки, то не следва ли те да бъдат обявени за дело на по-старите обитатели – явяващите се наши деди траки и пеласги?  Защо се суче и увърта сякаш няма никакви сведения по този въпрос?

 Не бяха ли нашите деди създателите на гръцката култура?За Джон Антъни Креймър не е тайна, че траките Орфей и Лин са основоположниците на гръцкото поетично изкуство - J.A.Cramer, A Geographical Description of Ancient Greece, Oxford, Clarendon Press, MDCCCXXVIII, p.285.
 
Подобно е и виждането на проф. Карл Мюлер:”Траките, които се заселват в Пиерия, край лоното на планината Хеликон, бивайки създатели на почитта към Дионис и музите, а също така и създатели на гръцкото поетическо изкуство, ca народа, който има най-голямо значение в историята на цивилизацията.”- The History and The Antiquity of the Doric Race, transl.H.Tufnell, G.C.Lewis, J.Murray Publ. London, MDCCCXXXIX, p.10.

Нeка не забравяме, че най-старото жреческо съсловие на Елада е представено от наши предци – Евмолпидите в Атина, Тракидите в Делфи, а пък това, че Додона е светилище на пеласгите - сели е известно на всеки образован човек. Специалистите пък би трябвало да знаят, че селите обитават не само Епир, но и Тракия, по-точно Среден Хемус (Стара Планина) - Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977, с.18.

Не почитаха ли гърците боговете на дедите ни? Не се ли кланяха на Дионис, не се ли възхищаваха на тържествата в чест на Бендида, не тръпнеха ли пред Сабазий? Кой на кого дава религия, има ли два отговора на този въпрос, не е ли ясно, че дарители са тези, които притежават по-висока култура?

Прочее, култовете към Хероса, Дионис, Бендида, Хермес и Сабазий са все още живи у нас. Честването на Гергьовден, Трифон Зарезан, особената почит към Св.Марина изразявана с нощни празненства и носене на факли, начина, по който се почита Св. Модест, обредите на Атанасовден са ехо от една древна традиция, която чуждото духовенство въпреки фанатизма си не е успяло да затрие. Това не е мое откритие, а извод на прогресивни учени като Иван Венедиков, Евгений Теодоров, Иваничка Георгиева, Павел Стефанов и др.

По отношение на влиянието на предците ни върху културата на другите народи трябва да споменем за почитта към Земла (тракийската Земела) при етруските,  Белсурд и Белен (тракийските Сбелсурд и Балей) при келтите. Иполит разказва, че друидите на келтите са обучени лично от Залмоксис (обожественият духовен водач на гетите) – S.Piggot, The Druids, Penguin Books, Harmondsworth, 1968, p.102.


Запитайте се – защо тези важни неща не са популяризирани? Защо в миналото се налагаха виждания, които почиваха не на факти, а на предположения? Защо както в миналото, така и днес, към поддръжниците на теорията за местния произход на народа биват отправяни нападки, стига се до клеветене, кое поражда тази необяснима неприязън? Кому е нужно това?

Bce пак ние не само сме пълноправни културни наследници на Орфей и Залмоксис, но носим и същата кръв. Все още никой не е оборил резултатите от изследванията на д-р Попов доказващи, че траките не са изчезвали. И макар днес с резултатите от генетичните проучвания да се спекулира, няма как да се отрече, че срещащите се при нас маркери J2, G2, EV-13, R1b, I2 са типични за древното население обитавало Балканите и Черноморските степи. Също така поне половината от носителите на R1a са потомци на хора обитавали земите ни преди около 13 500-11 500 години. Как тогава да не сме потомци на местен народ?

Понякога, хора от средите на учените, които знаят за антропологичните и генетични проучвания у нас, се опитват да омаловажат резултатите. Излиза се с крайно несериозното изказване, че виждате ли, самосъзнание и гени, антропологичен тип били различни неща. Да, така е, но нека помислим кое е важното – кой за какъв се мисли, или кой какъв е действително?

Ако нас са ни лъгали за произхода ни, ние трябва ли да приемем лъжите, само и само да не се нарушава статуквото? Редно ли е на ограбения и лишен от наследство да не се казва, че е бил богат, да не би да реши да си потърси своето? Що за наука е това?

Ние имаме право да се назовем наследници на тези, които създадоха цивилизация, която в своя начален стадий изпревари както Шумер, така и Египет! Това, че у нас, по-късно, обществото е тръгнало по различен път, не означава, че дедите ни са имали по-ниска култура. Да се отречеш съзнателно от прекомерния лукс и вместо с робски труд да създаваш архитектурни чудеса, да водиш прост, но честен живот, е признак на духовна извисеност, която е белег на нашите предци и нещо, което дори днес не е достигнато от някои други народи.




17.09.2017 г.

НАЙ-ДРЕВНИЯТ TОЧЕН КАЛЕНДАР Е ТОЗИ ОТ ЗЕМИТЕ НИ


Херодот е разказал за доста интересни неща в работите си. В една от тях той засяга спора относно това: кой е най-древния народ? Според бащата на историята, а и по признание на не кой да е, а на египтяните, за най-древен народ са признати траките наречени фриги. За тях се знае, че преди да се установят в Мала Азия (днешна Турция) те са обитавали земите на Южна Тракия и Македония, където са били познати под като бриги. Документианите техни имена: Багун, Балион, Батис, Борас, Борискос, Витюс, Гордий, Дудас, Нанас, Татас и др. се ползват и в ново време у нас, в леко променен вид.



Фригийските храмове, дворци и погребални монументи са впечатляващи. Докато основата на Хеопсовата пирамида има дължина на страната 230 м., то диаметъра на могилата на цар Мидас е 300 метра. Разбира се в далечното минало както диаметъра, така и височината на този забележителен паметник са били доста по-големи. Така наречения монумент на цар Мидас е без паралел в архитектурата на перси, асирийци, гърци, римляни. Това е истинско произведение на изкуството, което дълги векове след създаването си, ще остане ненадминато.


                                                     Могилата на цар Мидас


Мозайка от пода на фригийски дворец, изображение – Carole Raddato, Frankfurt

Не само признанията на египтяните, а и внушителните постройки на нашите нашите предци свидетелстват за факта, че те са първите хора намерили искрата на познанието. Има и други неща, които свидетелстват за това, че действително траките, са най-стария народ успял да изгради забележително висока култура, такава, която в най-ранния си период на развитие засенчва сериозно както шумерската, така също и египетската.

На тези, на които това твърдение звучи пресилено, ще напомня следното: Писмеността на дедите ни предхожда тази на египтяните с около 2000 години. Това не е мое лично мнение, а виждане на учени като Харалд Хаарман и др.  


http://www.omniglot.com/images/writing/vinca2.gif

Важно е да се отбележи и това, че далечните ни предшественици са тези, които изобретяват колелото, а и каруцатата позволили да се осъществи революция в развитието на обществото понеже дават възможност хора и тежки товари да се превозват на голямо растояние.

Дедите ни наречени в далечното минало траки са тези, които първи започват за обработват изкусно златото и първи създават най-ранните царските атрибути: златната диадема, златния нагръдник, позлатения жезъл. Много преди в Египет лицата на починалите благородници да бъдат покрити със златна маска, този обред съществува в земите ни. Става дума за погребенията от Варненския некропол – пето хилядолетие преди Христа.

Знаейки тези неоспорими факти, не би трябвало да се учудваме, ако някой представи твърдение, че изобретения в нашите земи календар е много по-стар от египетския, а и дори може да се говори за директна връзка и влияние на старите балканци – дедите ни, върху египтяните.

През 1972 година, по време на разкопки, археологът Стефан Чохаджиев намира край с.Слатино, Кюстендилско особен предмет първоначално дефиниран като модел на пещ, върху която са направени  таблици. Въз основа на техните особености става ясно, че изработеният преди около 7000 години артефакт е изключително важен за науката.

снимка на Николай Генов

След време, Николай Дерменжиев подлага на анализ древния предмет и отбелязва, че “характерната му структура, “украса” и разграфяване веднага го превръщат в обект на календарни интерпретации. Пещта е “украсена” с многобройни врязани, набодени и пластични «орнаменти», но всички предходни изследователи обръщат внимание най-вече на таблицата върху долното лице.” Дерменджиев цитира Чохаджиев, според когото моделът представлява “лунен календар” с означени 30 дни и продължителност 12 месеца. Първото оцветено с охра поле, горе в ляво, отговаряло на начало на годината около 22 декември.


Схема и пояснения на календара (по Дерменджиев)
колона I (с 3 оцветени полета) отговаря на периода януари-март (зимата), колона III (с 5 оцветени полета) – на времето от април до август (от сеитба до жътва), а колона V (с 4 оцветени полета) отговаря на времето от септември до декември.

Дерменджиев представя и виждането и на Васил Николов, който свързва предмета «със земеделската дейност и менструалния цикъл на жената». Той посочва за начало на годината, в този календар, пролетното равноденствие. При такова начало месеците се групират както следва: първите 3 отговарят на периода от април до юни (= усилен труд в очакване на новата реколта), вторите 5 на периода от юли до ноември (= жътва, събиране на реколтата и подготовка за зимата), а третите 4 – на периода от декември до март (= зима, непродуктивен сезон).

Николай Дерменждиев смята, “че това разпределение е по-вероятно, не само защото разделя годината на 3 характерни “сезона”, според видовете земеделска активност, но и поради феноменалното му съвпадение с египетските “сезони”, които също са три.

Цитирайки Стефан Чохаджиев и Тодор Стойчев, Дерменджиев споменава, че тези учени считат петте (спираловидни) знака пред отвора на пеща за нужни да отбелязват необходимите 5 денонощия допълващи календарната година от 360 до 365 дни – така наречените епагомени.

Не са случайни и единадесетте наклонени чертички намиращи се под петте спираловидни знака. Дерменждиев уточнява, че те са от голяма важност и се явават обозначение на разликата между слънчевата и лунната година. 

Гениалността на създателите на календара от Слатино проличава и от факта, че те са били в състояние да отбележат и високосния ден, вмъкван един път на четири години. Този ден е представен с особен, наклонен надясно V образен знак, който e поставен в четвъртия спираловиден знак.

Дерменджиев акцентува върху фактa, че “ базовото множество дни в схемата е 360 денонощия (= 12 х 30). Това число е пряко свързано с опитите на човека да изравни “лунната година” със слънчевата. Защото 360, освен градусите в кръга, е средноаритметичното (закръглено до денонощие!) число, равно на сбора от точните астрономически стойности на “лунната” и слънчевата година.”

Според автора, “най-важното съвпадение с египетския календар е самата схема, която намира най-точен паралел в египетския граждански календар, съставен от 12 месеца по 30 дни + 5 денонощия, наречени епагомени.”

Приликата с египетския календар е интересна, но по-важно е нещо друго – Николай Дерменджиев е убеден, че намерения в нашите земи е по-стар: “Нашата календарна схема от Слатино е датирана по 14С цели 8 столетия преди началото на древната датировка на египетския календар. Затова именно древната датировка е по-приемлива. Моделът от Слатино е дело на една традиция, или по-скоро конгломерат от традиции, които са генерирали създаването на древния египетски календар. И в това няма нищо преувеличено. Защото дори сезоните в нашият календар съвпадат с египетските. “

Въз основа на приликите, а и на факта, че нашия календар от Слатино предхожда египетския с повече от осем века, може да се каже, че появата на ранния египетски календар се дължи на идване на преселници от Балканите. В научните среди се знае добре, че най-древната благородническа прослойка на страната на пирамидите не е от местен произход.

Става дума за едри хора с кестенява и рижа коса, а и доста по-светла кожа от тази на северноафриканското население. Поне до края на Трета Династия, тези хора са представителите на благородническата прослойка. Какъв е произхода им личи не само по техните европеидни черти и светла коса, но и по особената, нямаща развитие в Египет керамика, а и знаците по нея. 

Около 30 от знаците по египетската керамика от преддинастичния период и първите няколко династии показват ясна връзка с доста по-старите знаци от древните артефакти намерени в Градешница, Караново, Търтария, Винча, Хотница, Рибен и т.н. Връзката с Балканите е пределно ясна, но не пасва на общоприетите теории и поради това неудобните факти не се популяризират. 

Темата за влиянието на дедите ни в оформянето на древноегипетския календар е интересна и поради факта, че през I в.пр. Христа, след като Гай Юлий Цезар завладява страната на пирамидите, египетския календар бива използван за основа за Юлианския календар, който е ползван не само по време на Античността, но и в ново време. Едва през 1968 година, под влияние на чужди сили, у нас бива наложен Грегорианския календар.

Иронията е, че това, което сме считали за чужд календар - Юлианския, традиция имаща египетски корени, наложена благодарение на римляните, се оказва древно творение на предците ни, които несъмнено са били забележителни хора. 

Преди 7000 години те са имали такива напреднали знания, че са успели да създадат прецизен календар доста преди други народи да направят това. За да се сътвори подобно нещо са нужни знания, дългогодишни наблюдения на небесните тела. Наблюденията трябва да се извършат от определени места, които позволяват да се фиксират важни моменти като равноденствие и т.н.

В работата си г-н Дерменджиев съобщава за доста локации: Баланташ (Белинташ), Кози Камък, Татул, Харман Кая, Татикев Камен, Квачката, Хлябово, Зайчи Връх, Шиварово, Яйлата, Халката при с.Глушник и т.н. 

                          Харман Кая, снимка на Мартин Константинов

                                  Татул, снимка Мартин Константинов

Друг интересен обект свързан с астрономията е кладенецът-обзерватория от с.Гърло, Пернишко. За жалост, относно датировката на този забележителен паметник все още няма консенсус. Според различни изследователи, тя варира различно. Особените знаци (руни) по камъните позволяват няколко интерпретации и това прави определянето на възрастта на обекта изключително трудно на този момент. 

За древните обзерватории на дедите ни, Дерменджиев уточнява, че някои са от Каменно-медната епоха, други са от Бронзовата епоха, а има и такива, които са от края на Римския период у нас, т.е. в земите ни се съществува хилядолетна, непрекъсната традиция на астрономически наблюдения. Щом календара от Слатино е на 7000 години, то подготовката за създаването му е от доста по-ранна епоха – от преди 8000-9000 години, навярно от времето, през което дедите ни усвояват организираното земеделие?

Реално погледнато, календарът е нужен най-вече на хора занимаващи се със земеделие, защото то изисква да бъдат фиксирани определени моменти от годината като времето за сеитба на различните растения. В Европа, най-рано организираното земеделие се наблюдава на Балканите.

Обикновено се смята, че по време на Неолита, знанията са донесени у нас от пришълци, обитаващи Мала Азия племена. Това няма как да е истина защото в случай, че житото, пшеницата, овеса, лимеца и т.н. бяха дадени на дедите ни от други хора, то названията на тези полезни растения в никакъв случай не биха били обясними на български език. 

Реално обаче имената са наши. Наши са и основните земеделски термини: ора, орало, брана, бранувам, копач, копая, кърпел, палешник, мотика, косер, сея, жъна, плевя, кося, меля, брашно, трици, хромел, сърп. Дори няма слаби индикации, че някои от тези думи са дадени на предците ни от някой от народите на Ориента.

“Загадката” е лесна за обясенние, ако приемем, че още по времето на Неолита, нашите предци са обитавали не само Балканите, но и значителни части от Мала Азия и дори Левант – територията на днешните Сирия, Израел, Йордания и т.н. Присъствието на далечните ни предци във въпросния регион дава и друго обяснение – появата на европеиди с едър ръст и светла кожа в Египет. Става ясно и това защо възникналият по-късно египетски календар показва такива силни прилики с този от земите на България. Става ясно и защо определени основни староегипетски думи показват близост с нашите. Kратък списък може да се намери на следния линк:


Във връзка с календара, най-интересни са паралелите между египетските РК-време, КЕНТ-започвам, начало, КЕНТ-край и старобългарските рокъ-време, конець-начало, край. Не само названията на важни понятия като време, начало и край показват, че древнобалкански преселници са ги въвели в страната на пирамидите. Има и други неща, които заслужават внимание. Касае се за три символа срещащи се в календара от Слатино – спираловидния знак, наклонените чертички, а и V образния знак.

Както отбелязва Дерменджиев, тези особени символи се явават числа – петте епагомени, единадесетте дни разлика между слънчевата и лунната година, а също така и високосния ден, който бива добавян веднъж на четири години.Всички тези знаци се срещат в староегипетската числителна система, в която биват използвани в продължение на няколко хилядолетия. Прототипите обаче са създадени на Балканите и то преди повече от 7000 години.

Осъзнавам добре, че тези твърдения ще бъдат посрещнати със съмнение от доста хора, но аз не съм единственият, който смята, че част от дедите ни наречени в далечното минало траки, са се заселили в Египет и са повлияли местното население. За присъствието на хора от различна раса в страната на пирамидите е писано отдавна. Британският учен Д.Дери споделя следното:

“It is also very suggestive of the presence of a dominant race, perhaps relatively few in numbers but greatly exceeding the original inhabitants in intelligence; a race which brought into Egypt the knowledge of building in stone, of sculpture, painting, reliefs, and above all writing; hence the enormous jump from the primitive Predynastic Egyptian to the advanced civilization of the Old Empire.”

Нито Дери, нито писалите по същия въпрос Енгелбах и Емъри уточняват откъде са дошли хората дали знания на старите египтяни, но в последно време се намериха учени, които да посочат връзката с Балканите. Роберт Бовал направи сензацинно изказване, което удиви както специалистите, така и обикновените хора:

 “В България ние се натъкнахме на най-интересните преисторически праисторически постройки, които сме видели в Европа до този момент. Те притежават специфични астрономически особености, които наподобяват на други от подобни праисторически места в Египет.

Интересното и, че някои от българските места са датирани в период който е значително по-стар от тези на египетската цивилизация. Може да се окаже, че посоката на културното влияние е от земите на България към Египет, а не обратното. “ – “In Bulgaria we came across the most interesting prehistoric sites we have seen so far in Europe. They have specific astronomical features that resemble the features of similar sites in Egypt. Interestingly, some of these Bulgarian sites are dated back to an age that greatly precedes the age traditionally assigned to the Egyptian civilization. It may actually turn out that cultural influence ‘traveled’ from the Bulgarian lands to Egypt – that is, from Europe to Africa – and not the other way around.”

Навярно някои се питат дали календарната система от Слатино има връзка с така наречения прабългарски календар? Аз лично смятам, че няма никаква връзка, касае се за две различни творения. В нашите земи са създавани и други календари като този от с. Долнослав. 
                  Слънчен календар от Долнослав (по Стойчев)

Подобен на него е намерен и в Моравия, която в далечното минало е обитавана от трибали и гети. Николай Дерменжиев обръща внимание и на култовите фигури от с. Овчарово и споделя, че на предците ни е бил известен 12 годишен цикъл на определени планети.
                                                                           
Възможно е северните траки, които са се занимавали със скотовъдство да са създали свой, регионален календар притежаващ 12 годишен цикъл, като всяка година да е била представяна с определено животно. Не изключено преселвайки се на изток, в Средна Азия дедите ни да са пренесли този каледар и да са запознали с него китайците и тюрките. Знае се отдавна, че хора от Източна Европа са достигнали до Сибир и Китай, като са се установили за постоянно в тези далечни земи. Генетичната близост на белите мумии от Такла Макан с източноевропейците е доказана убедително.

Темата са календара с 12 годишен цикъл е важна, но ще бъде представена в друга работа (а може би и в телевизионно предаване), за да не се утежнява настоящата.Тук и без това е представена твърде много нова информация. Най-важното е да разберем, че благодарение на гениалността на нашите предци, египтяните са получили точен календар, който пък става основа за Юлианския календар на римляните.

Ще пристъпя към епилога използвайки думите на Николай Дерменджиев за нашите древни деди:  “Cмятам, че ние завинаги трябва да се избавим от разбирането за праисторическите хора като за едни “неграмотни” и “примитивни” индивиди, обсебени изцяло от борбата за физическото си оцеляване. Това са били, без съмнение, едни любознателни и изобретателни хора, които буквално “от нищо” са направили “нещо”... Те са били добри математици, защото са използвали способът за умножения с крайни добавки, и добри астрономи, защото живо са се интересували от движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите.”

Фактите са ясни, истината е проста, но е трудно да се намерят смели хора, които да се изправят срещу общоприетите теории, които не са нищо повече от съвкупност от лъжи, с които всеки се е съгласил...както преди време каза един мъдър човек. 

Да защитиш своето обаче не е само въпрос на смелост, но и на дълг. Не може някой, който е избрал науката за свое поле на изява, да се крие в сянката и да избира лесния път.

Учените са тези, които трябва да държат факлата високо, а не да са част от индивидите даващи мило и драго всеки лъч светлина огряващ истината за миналото ни да бъде потулен. Да, трябва да се внимава с новите данни. Наложитено е един професионалист да е предпазлив и да провери всичко добре, но това, че ние сме потомци на най-древния цивилизован народ не е нова теория, нито пък доказателствата потвърждаващи това са оскъдни.

Напротив, има планини от свидетелства, а количеството продължава да расте. Също така все повече и повече сънародници осъзнават, че са наследници на велики хора, чийто талант е кодиран в гените ни. 

Това е радостно, защото пробуденият човек е и свободен човек. Пробуденият човек не унива, не губи смелост, не чака друг да го измъкне от калта. Вместо това, уверен в силата си, той действа така, че дори съдбата му прави поклон.


ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ: ИМАМ ВИДЕО КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ СЕ ОПИТВАМ РЕДОВНО ДА ПРЕДСТАВЯМ ИНТЕРЕСНИ НЕЩА. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ 😊

https://sparotok.blogspot.com/2022/11/blog-post.html



Използвана литература:

1.НИКОЛАЙ ВЛАДИМИРОВ ДЕРМЕНДЖИЕВ, МЕТОДОЛОГИЯ НА АРХЕОАСТРОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ. АНАЛИЗ НА ОБЕКТИ И НАХОДКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ, СОФИЯ, 2007;
2.H.Haarman, Das Rätsel der Donauzivilization, Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas, Verlag, C.H.Beck, München, 2012;
3.D.E.Derry, The Dynastic Race in Egypt, The Journal of Egyptian Archaeology, Vol.42, 1956;
4.T.Stoytchev, Regional Sun-based Caledar New Interpretation of a Late Eneolithic Find, Archaeology in Bulgaria, Bulgarian Academy of Sciences, Vol.1, № 1,1997;


7.09.2017 г.

КАКВО КАЗВАТ ЧУЖДЕНЦИТЕ ЗА БЪЛГАРКАТА


Историята на нашия народ не започва през прословутата 681-ва година. Не започва и два века по-рано, когато император Зенон търси помощта на дедите ни в борбата си с готите [480 г.]. Началото е реално няколко хилядолетия по-рано.

Названието българи възниква преди повече от 3300 години на Балканите. Това е име, което принадлежи на част от тракийския народ мизи. С течение на времето то се налага над всички техни роднини - гети, пеони и др. Точно по същия начин се налагат етническите имена елини и германи. Това е обяснено пределно ясно от старите автори Корнелий Тацит и Аристотел.

Нека не забравяме, че както мащабните проучвания на д-р Методи Попов показаха, че болшинството от нас са от същия антропологичен тип както народа на Орфей, така също и резултатите от генетичните изследвания доказаха, че за изчезване на траките в никакъв случай не може да се говори. Етнологът Евгений Теодоров дори определи нас българите като хора имащи пълното право да се нарекат преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството – тази на траките.

Ние имаме пълното право да наречем наши предци, а дори и древни българи възпетите от Омир цар Резос, пеонът Астеропей, мизиецът Хромий, фригийките Хекуба, Ниоба, а и други герои. Древни българи е най-правилното название понеже ние сме както културни, така и кръвни наследници на тези хора, наричани в далечното минало траки

Щом учените в цял свят определят живелите през Бронзовата епоха микенци за гърци, то и ние имаме право да наречем предците си от Бронзовата епоха с името българи. Ето за това започвам с чуждите свидетелства за качествата на българските жени не от Средновековието, а от доста по-ранна епоха. Това е напълно справедливо и оправдано.

Още преди Троянската Война нашите предци са привлекли вниманието на съседните народи. На жените обитаващи древните ни земи, чужденците са гледали често като на свръхестествени същества, полубогини с неописуема хубост и чар. Като такива те раждат и деца с необикновен талант. За потомци на тракийските музи са обявени митичните певци, поети и жреци Орфей, Лин, Евмолп, да не забравяме и цар Резос – син на музата наречена Сладкогласна. За музиканта Тамир пък се твърди, че е роден от нимфата, чието име може да се преведе като Светлоока...



Това, че тракийските жени са считани за нимфи, музи, несъмнено се дължи на тяхната необикновена красота, която истински омагьосва чужденците посетили земите ни. Неслучайно родената в град Айсюме благородничка Кастанира e наречена миловидна и подобна на богиня.

Многото и необикновени дарби на тракийската жена, стават причина и за възникването на вярването, че ямбическата поезия е създание на тракийката Ямба. Действително терминът ямб не притежава гръцка етимология. Специалистите смятат, че се касае за тракийска заемка. Това се потвърждава от факта, че съществува тракийска богиня с име Ямба Дула. Тя е спомената в работи на лингвистите Владимир Георгиев и Димитър Дечев.


                          Изображения от Казанлъшката гробница

Тракийката Ямба е дъщеря на бог Пан и внучка на бог Хермес, който според бащата на историята е родоначалник на тракийската аристокрация. Тези сведения позволяват да се предположи, че Ямба е от благородно потекло и израствайки в царския двор тя е в състояние да получи високо образование, което от своя страна да и позволи тя самата да направи нововъведение - ямбическия стих.

Държа да отбележа, че надарените с рядка красота тракийски жени не са били рядко изключение, а по-скоро нещо съвсем нормално за страната на Орфей (както впрочем е и днес у нас). Теано, дъщерята на цар Кисей е описана като забележителна хубавица. Херодот разказва за това как лемносците биват така запленени от чара на тракийките, че започнали да пренебрегват съпругите си и в крайна сметка ги изоставили напълно. Това разбира се предизвикало ужасна ревност у лемноските жени и ги подтикнало да избият своите мъже.



Хораций е омагьосан от Хлое – тракийка, която е не само хубава, но и владее до съвършенство музикални инструменти. Римският поет е така силно впечатлен, че споделя за готовността си да умре за русокосата Хлое. Красивите тракийки са често споменавани в работите си и Аристофан. Анакреонт оприличава младо тракийско момиче, което познава с грациозна тракийска кобилка. Георги Михайлов съобщава за един анекдот за Талес, в който се говори за остроумна и миловидна тракийка. За необикновената хубост и хармонично тяло на тракийката Родопа знаем благодарение на разказите на Херодот.


                      Портрет на тракийка - Оструша могила

От красотата на тракийките (българките от времето на Античността) се е възползвал Пизистрат. След прогонването си от Атина, този гръцки политик подговя добре своето завръщане. Залага не само на военната помощ на Лигдам от Наксос, но също така урежда истински спектакъл при влизането в си в полиса. Със съдействието на Мегаклес, той успява да внуши, че самата богиня Атина го подкрепя. Това той прави като наема Фия - една изключително красива тракийка с висок ръст, облича я като божеството покровител на града и поставяйки я на колесница влиза през портите. Смаяни от величествената гледка, гърците приемат прогонения тиран с отворени обятия.

Разровим ли работите на старите автори ще намерим и други сведения за качествата на тракийките (българките от времето на Античността). Ариан от Никомедия разказва за нимфата Траке, която била веща в заклинанията и лечението. Тя била в състояние както да избави някого от болест давайки му нужните билки, така и да омая друг и да го накара да страда посредством баене. Несъмнено Траке не е изключение, а по-скоро типична представителка на нашия народ – жена, която е близо до природата и благодарение на това е научила тайните й. Траке е жена, която притежава не само с красота, но и сила.

Такива са качествата и на Хекуба – съпруга на цар Приам и дъщеря на фригийския цар Димант (или Кисей според други извори). Тя е вярна съпруга, майка на много деца, най-известните от които са Парис, Хектор, Хелен, Дейфоб, Антиф, Хипоной, Касандра, Креуса, Лаодика, Поликсен, Троил, Полидор. Многодетна майка е и Ниоба, за която се казва, че е родила дванадесет, или четиринадесет деца. Гордостта й от качествата, а и броя на синовете и дъщерите й била толкова голяма, че дори предизвикала ревността на боговете.

Има и друг особен аспект от облика на тракийската жена. Тя не е отстъпвала по сила и храброст на мъжете. Била е в състояние да борави с копие, меч и лък като истински войн. От легендата за Харпалика научаваме, че тракийската благородничка е обучена да язди кон още в най-ранна възраст. Баща й я карал да пие мляко направо от вимето на кобилата. Този обичай прочее е описан като характерен за старите българи.

Тракийските жени са били обучавани в бойното изкуство, не защото народът ни е бил войнолюбив и е обичал кръвопролитията, а защото животът в древността е бил труден и опасен. По нашите земи е имало не само много мечки, вълци и чакали, но дори и лъвове. Освен това на наша територия често са идвали чужденци с цел да отвлечат хора и да заграбят собственост. Който е запознат с омировата “Одисея” знае и за коварното нападение над градовете на киконите, при което жени и деца биват отвлечени. Този, който не е бил в състояние да се защити е бил обречен. Предците ни са знаели това доста добре и са обучавали не само момчетата, но и момичетата във военното дело.



Благодарение на Херодот разполагаме с описание на пеонските жени, или по-точно тяхното невероятно трудолюбие. Бащата на историята разказва за това как цар Дарий среща младо момиче – високо и стройно, облечено в красиви дрехи. На главата си тя носела стомна, държала юздите на кон и същевременно предяла. Персийският владетел останал смаян защото никъде не бил виждал подобно нещо, нито в Персия, нито в Лидия, нито където и да било в Азия. На въпроса откъде идва тя и дали всички нейни сънароднички са така работливи, братята на момичето отвърнали, че всички пеони са сръчни и способни...

Дали разказа на Херодот почива на реална случка, няма как да се докаже, но във всеки случай, в представите на гърците, а и други народи, тракийските жени се отличават ярко със своите способности и забележително трудолюбие. Това е традиция, която продължава и до ново време както отбелязва Георги Михайлов коментирайки разказаното от бащата на исорията: “...на пазара в Охрид млади и здрави жени, облечени в тежки и живописни премени, да носят на главата цяла дървена люлка с дете, на гърба – задянат цедилник със стока, а в ръцете – хурка, или кошница. Да се привърже за пояса кон или магаре е лесно и сигурно са го правели.“

Както споделя Михалов на друго място в своята работа – тракийките (българките от времето на Античността) са осъзнавали добре цената си. Освен, че са били приветливи, красиви, работливи и добри, те са имали и високо самочувствие. Мъжете са давали много, а и ценни дарове на родителите на своите съпруги, които пък, в случай, че са оставали недоволни от мъжа си са имали правото да го напуснат и да се завърнат в бащиния дом. Традицията на даване на голям дар за съпругата продължава да съществува дори в средновековната българска държава. За това съобщава проф. Петър Ангелов.

Освен с физическата си красота тракийките (българките от времето на Античността) са имали пъстро, майсторски бродирано облекло, което не се е различавало особено от традиционната българска носия. За това свидетелстват както шарките по идолите от далечното минало, така също изображенията от вази и стенописи.


             Възстановка на женска носия от Бронзовата епоха

В края на XIX век, за древния характер на живописната българска женска носия споменава Джеймс Бейкър:  “…Женското облекло е се отличава с ярките си багри, a комбинациите във всяко село са различни...Съществуват много разновидности на селските дрехи, като цветовете са така умело подбрани, че създадената хармония гали окото. Техните пафти, гривни и др. украшения са от сребро и са майсторски направени, а също и високо ценени. Те се предават от майка на дъщеря като наследство. Интересното е, че формата на пафтите показва силна прилика с украшенията на етруските (древен народ от земите на Италия), които са бяха намерени по време на археологически изследвания. Възможно е тази прилика да се дължи на общ етнически произход.”

Съвсем естествено да очакваме, че ако по време на Античността жените от нашите земи са се отличавали с необикновената си хубост и чар, то това ще продължи и в по-късни времена. Това разбира се е така, а и няма как да е различно след като траки и българи са имена на едни и същи хора, но от различни епохи.

Един от нашите най-добри медиевисти – Петър Ангелов представя ценни данни в своя работа засягаща външния вид и характера на дедите ни по време на Средновековието: “ За своята баба Мария, която била внучка на българския цар Иван-Владислав (1015-1018), Ана Комнина пише, че водела потеклото си от българите и била с такова хармонично тяло, че по отова време нямало нито една жена, по-хубава от нея“ -  

Друг наш способен медиевист – Пламен Павлов, също дава интересни сведения, които ни помагат да се убедим, че красотата на българската жена е необикновена и веднага впечатлява тези хора, които са посетили земите ни: “Чуждите пътешественици от епохата на османското владичество не крият възторга си от хубостта, ведрия характер, физическата и нравствена чистота дори на обикновените български селянки. Един средновековен персийски поет е споделил със своите читатели – красива като българка”. 

За благостта и доброто сърце на българката съобщава един френски пътешественик от XVIII век – Пиер Огюстен Ги: “Минавайки през тези места, видяхме жени по вратите с мляко и сладкиши, които предлагаха на пътниците. Девойките ни хвърляха жито и ечемик, за да ни пожелаят изобилие, обект на пожеланията ни….Българските жени са толкова разумни, че човек не би повярвал, ако не го е изпитал...”

Същият този автор успява да открие и друго качество, което не е очаквал да намери в представителка на нежния пол, а именно безстрашие и сила. Разхождайки се в околностите на българско село, французинът бива нападнат от кучета, които пазят добитъка. Ужасен от ръста и озлоблението им, чужденецът си мисли, че вече е дошъл края му, когато едно момиче го избавя от бедата: “Небето я изпрати. Жената въоръжена с върбов клон, най-напред отстрани кучетата и ми даде знак да я следвам. Тя ме заведе до нашия конак, където пристигнах с тази глутница кучета, които не спираха да ме лаят. Възнаградих освободителката си, която дойде тъкмо навреме, понеже бях много затруднен...от нищо не се страхувам тук, както от българските кучета…”

Едно от най-сполучливите описания на българските жени е дал акад. Адолф Бланки. През първата половина на XIX век този учен посещава страната ни е сило удивен от видяното: “ Високи и стройни, българките са приятни, състрадателни и трудолюбиви. Майчинските и сестринските грижи, с които обкръжават настанения в у дома им чужденец, са наистина трогателни…Момичетата, девиците биха могли да се покрият с великолепните си коси като с дреха. И когато принудени да отидат по бърза работа, нямат време да повдигнат русите или черните си плитки, развяващи се зад тях като поли на връхна дреха, косите им се влекат по цветята на ливадите. Гледайки за първи път тези хубавици, мислим, че сънуваме. Възхищаваме се от формите, в които най-мъжествената енергия не заличава нежността на очертанията. Гледаме с почуда да минават край нас тези балкански девици, като газелата, която бяга по пустинята, или лебеда, който плува в гръцките езера. Запитвайки ги нещо, пътникът се бои да не намери, че са мълчаливи – тъй по изглед принадлежат на друга епоха от човешкия род. Бои се да не би с величествената си хубост на антична статуя да имат и безчувствеността на статуята. Но когато забележи, че под суровата си външност тези хубави създания крият способна за нежни чувства душа, преживява миг, чрез който извън волята си започва да се съмнява в превъзходството на цивилизованите жени (на Западна Европа) над тези девици на природата. Нека художниците, които биха желали да намерят най-простодушните лица на Перуджино, най-нежните създания на Фра Анжелико и на флорентинските стенописи, посетят Балканите.”

Знаейки истината за нашия произход, ние не бива да се учудваме, че талантът на тракийските музи продължава да живее в българските жени. Техните гласове омайват както сънародници, така и чужденци и оставят впечатления, чието ехо отеква дълго време. Джордж Хариъсън – един от Бийтълс, човек с изумителни способности в областа на музиката споделя, че любимият му албум е “Мистерията на Българските Гласове”.


                              Янка Рупкина и Джордж Харисън

Журналистите от “Le Figaro” казват за нашите певици следното: “Божиите пътища са неведоми, но великите гласове на България са също такива, те са уникални, прекрасни...”

Очарован е и Куинси Джоунс, който най-откровено признава, че “няма по-голямо удоволствие от това, като се прибере от работа, да седне на дивана с бутилка бира в ръка и да послуша българските гласове...”


Излишно е да се напомня за грацията, чара и професионалните качества на българските гимнастички. Те са оставили живи спомени у милиони хора успели да видят техните изпълнения. За тези момичета съм чувал доста комплименти. Немци, холандци, белгийци и др. са наричали българските гимнастички нежни нимфи, обгърнати с магия, прекрасни, невероятни, неземни.

Дори и обикновените българки привличат днес погледа на чужденците, което не е учудващо, като се има предвид това, че у нас представителките на нежния пол са потомки на тези, които преди няколко хиляди години смаяха Омир, очароваха Херодот, накараха Хораций да въздиша, а Ариан да тръпне от възхищение.

Макар от доста време нашето общество да е патриархално, ролята на жената, майката, никога не е излизала на заден план. Българските възрожденци са знаели това прекрасно и са го отразили в стиховете си. Пишейки за майка си Вазов споделя: “Душата ми от теб научи да мрази, да обича страстно, от твоята душа засучи любов към всичко, тук прекрасно. Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блещеше, ти и човека в мен създаде - ти два пъти ми майка беше!”


Нежните рамена понякога са носили цели семейства, а когато съдбата е изисквала, българката се е превръщала и във воин. Едва ли щяхме да преживеем толкова много чужди подтисничества, ако българските жени не бяха носителки на древната сила, на старата магия, на свещеното желание да създадат нов живот и да го насочат в правилната посока. Каквото и да каже човек, няма да е достатъчно, за да може да благодари както подобава. За това – от мен поклон!!!

ЗА СВЕДЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ - ВЕЧЕ ИМАМ КАНАЛ В ЮТЮБ И ТАМ ПУСКАМ РЕДОВНО ИНТЕРЕСНИ ВИДЕА. ПРИЛАГАМ ЛИНК КЪМ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ИНТЕРЕСНИ КЛИПОВЕ. ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ! 

https://www.youtube.com/watch?v=p2J373z8FKw





Използвана литература:

1.П.Ангелов, България и Българите в представите на византийците (VII-XIV век), Парадигма, София, 2011;
2.П.Ангелов, Българско Средновековие, Полис, София, 2007
3.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, София, 1971;
4.Н.Колев, Българска Етнография, Наука и Изкуство, София, 1987;
5.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
6.П.Павлов, Забравени и Неразбрани Събития и Личности от Българското Средновековие, Сиела, София, 2010;
7.Х.Данов, Траки, Народна Просвета, София, 1979
8.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
9.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977; 
10.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
11.Б.Цветкова, Един френски пътепис за българските и балканските земи през XVIII в., Известия на НИМ, Т2, Изд. Наука и Изкуство, София, 1978;
12. Ст.Минкова, Т.Трифонов, Народно-психологически щрихи на българина, Изд. ОФ, София, 1990; 
13.N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren,Bulgarisches Forshungsinstitut in Österreich Verein “Freunde Des Hauses Witgenstein”, Institut für Thrakologie an der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, Staatlischer Verlag Swjat, Sofia, 1984;
14.D.Detschew, Die Thrakische Sprachreste, Wien, 1957;
15.HerodotusHistoriestranslG.RawlingsonedT.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
16.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.
17.W. Leaf, The Iliad, edited, with apparatus criticus, prolegomena, notes, and appendices, Macmillan, London, 1900; 

Извори от интернет: