28.12.2013 г.

ПАНТРАКИЗЪМ ?


Уважавам всеки достоен противник. Няма значение това, че сме на различни мнения, важното е спорещият с мен да се държи коректно. Няма значение и това, кой от нас двамата ще се окаже прав. Важното е да се открие истината, а тя се ражда в културния спор с добре подготвен събеседник.

Достойни опоненти обаче се намират трудно. За доста хора е трудно да преглътнат това, че не разполагат с аргументи. От гордост, или по друга причина определени индивиди не желаят да признаят, че са пропуснали значителни подробности. Едни се оттеглят мълчаливо, други обаче тръгват на контраатака. 

Най-често тя е стандартна”, сякаш всички тези хора са инструктирани от един и същ индивид. Отправят ми се обвинения, че правя всичко тракийско, че слагам траките в основата на всичко, че създавам пантракизъм.

Възможно е понякога наистина да изглежда така. Писал съм за тракийско присъствие в Ирландия, Индия, Италия, остров Крит, Египет. За доста наши сънародници подобни твърдения изглеждат абсурдни, но това не прави автоматично твърденията ми неверни. Никой човек не се ражда образован и знаещ всичко. Минават дълги години преди да съберем достатъчно знания и опит, за да сме компетентни по определени въпроси.

Повечето от нас  разчитат не на свои проучвания, а на това, което са попили в училище. Там се оформя нашата истина, нашето виждане и вярвания. Един път приели дадени идеи е доста трудно да ги заменим с нови, пък било и по-логични. Истината обаче трябва да се търси постоянно. Не бива да се задоволяваме с това, което някой преди доста време ни е казал и ние сме го повярвали.

Всяко време носи своето бреме. Политиците винаги са се месили в работата на историците. Така е от незапомнени времена, а и едва ли някога ще се стигне до промяна. Не можем да очакваме, че официалните теории са изградени само от истини, това е твърде наивно. 

Пореди повече от 2000 години Октавиан Август -първият император на Рим, дава поръчка на Тит Ливий да създаде героична история на народа им. Ливий се справя добре приписвайки на римляните троянски корени. Работите написани от този летописец са се знаели от всяко дете. Възхищението от подвизите на предците и техния благороден произход е направило от римляните горд  народ.

Това високо самочувствие е помогнало на потомците на Ромул да станат силни и да завладеят огромна територия – от Британия до земите на днешен Ирак и от Германия до Египет, Тунис, Либия, Алжир. Не дълго след смърта на Октавиан Август латинският език се говори на територията на над тридесет съвременни държави. Това не се отрича от никой защото римската история е добре документирана и не е имало организиран геноцид над жителите на Вечния град.

При нас положението е различно. Преди 2000 години Страбон пише, че населението на Тракия е децимирано от римляните, но въпреки това страната може да изправи внушителна армия от 200 000 пехота и 15 000 конница. Това е войската на една опустошена Тракия! Хайде представете си колко хора са били избити и депортирани, за да може Страбон да говори за обезлюдяване.

Освен Страбон, други автори като Ливий и Дион Касий разказват за зверствата на римляните в земята ни. За сеенето на раздор и войни между племената, за жестокото осакатявене на военопленници, за отнемането на храмове. Не само населението, но и културата ни е била подложена на унищожение. Голяма част от образованите хора – благородническата прослойка взема страната на чужденците и се романизира.

Малкото останали верни на народа си благородници, а и селяните не са били в състояние да опазят историята на Тракия. За това се иска постоянна и организирана политика, която римляните в не са позволили. Те са познавали добре бунтарският дух на траките, тяхната гордост и жажда за свобода. Въстанието на Спартак разтърсило Вечният град до основи и е служело като предупреждение за потомците на Ромул.

Унищожаването на нашата история е дошло и от друго място. Смъртните врагове на дедите ни са били старите гърци. Те не са се свенили да организират заговори, а дори и покушения над древните ни царе. Котис I бива убит от двама ученика на Платон, които Атина посреща с отворени обятия и провъзгласява за почетни граждани.  

Обърнете внимание на това, че единствените оцелели тракийски надписи са тези, които са скрити от човешкото око. Езеровският, Браничевския, Кьолменския, Дуванлийския и др. надпсиси са в гробници, това ги е спасило от унищожение. Ситовския, Надарският, а и неотдавна откритите в Странджа надписи са в трудно достъпни планински места. Тяхната отдалеченост от градове, в които са живели старите гърци е спомогнало тези паметници да оцелеят.

Нали не мислите, че траките са правили надписи само, за да ги скрият. Разбира се, че е имало и други, много други, които обаче са заличени с нечовешки фанатизъм. В по-късни времена хиляди български ръкописи са изгорени, или пък текстът върху пергамента е бил измиван и е изписван нов. Ето за това не е оцеляла книга за тракийската история.

Това обаче не означава, че не можем да възстановим миналото си. Деянията на дедите ни са описани и от други народи. Поставям траки в Индия не защото ми се иска да е така, а защото има подробни данни за това. Луций Ариан твърди, че тракиецът Дионис е създателят на цивилизацията в Индия -Anabasis Alexandri”, VII.viii. Походът на Дионис е споменат и от Павзаний – Описание на Гърция-Х.29. В  работата си За Същността на Боговете” Цицерон не пропуска да каже за влиянието на Дионис в Азия De Natura Deorum”, III. 21- 23. Това се потвърждава от Страбон -“Geography” III.v.6, също от Хигиний във “Fabulae” -191, а и Плиний Стари в “Historia Naturalis, VI.69. Да не забравяме Нон - Dionyssiaca, XII.19.

И какво сега, да се престорим, че тези сведения не съществуват ли?  Не е моя вината, че някои хора тръгват да спорят по въпроси, които изобщо не познават. Щом данните съществуват, те трябва да бъдат използвани. Разбира се преди това трябва да се направи щателна проверка. Ариан твърди, че Дионис е дал и религия на индийците, като е поставил себе си начело на пантеона. Върховният индийски бог, този, който е в основата на всичко, носи името Брама. Бромий пък е един от епитетите на Дионис.

Да приемем за момент, че приликата в имената е случайност. Едни от първите поклонници на бог Дионис са тракийското племе бриги. В индийските предания се споменават бригус, те били бойци колесничари (като траките). Нека да приемем и това за случайна прилика. Известно е, че при старите индийци същесвува обичая сати. Това е ритуално самоубийство на жената при смърта на съпруга й. Този обичаи се практикува в древността и от траките. За това с подробности разказва Херодот- История, V.5. Идването на част от дедите ни в Индия може да се проследи и археологически. В книгата на S.Piggot, Prehistoric India, p.p.111, 239 могат да се видят кирко-копачи от Бронзовата епоха, а и керамика от Kulli Culture имащи прототипи в Тракия.

Нека обобщим:

1.Имаме не един, а много извори, в които се споменава за тракийско присъствие в Индия.
2.Твърдението, че Дионис поставя себе си начело на индийския пантеон се потвърждава от приликите в имената Брама и Бромий.
3.Спътници на Дионис са бригите, а в староиндийските предания се говори за народ бригу, които са колесничари като траките.
4. На лице е ясна успоредица между тракийски и староиндийски погребален обред.
5. Присъствието на траки в Индия се потвърждава и от археологията.

На всеки разумно мислещ човек е ясно, че не могат да съществуват толкова много случайности. Твърденията за тракийско влияние в Индия не са пантракизъм, а просто една твърде неудобна за някои хора истина. Никой друг освен ние българите няма сметка България да получи престиж.

Да видим как стои въпроса с тракийското присъствие на Британските острови и Галия. В книгата “Leabhor Gabhala Eirenn” се споменава за идването на народ болги от Тракия -   ancestors of the second colonizing race, Firbolgs -Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299.

Този извор не е използван от хората написали историята, която българските ученици и студенти изучават. Пропускът е голям понеже има доказателство за достоверността на древните сведения. Ирландските летописци твърдят, че болгите идват от Тракия по времето на цар Кир –VI век преди Христа. Точно в този период по Британските острови се появават артефакти като тези от Тракия. Какъв е шансът това да е случайност?



Друго доказателство за присъствието на наши деди в Ирландия са споменатите в  Leabor Gabala Erenn”  имена на благородници: Умор, Гостен, Ган, Дела. Тези лични имена са български. Да не забравяме, че Умор и Гостун са наши стари владетели. В земите на галите пък се употребяват имена като Авор (Явор), Аспериус, Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...

Най-интересното е, че галските лични имена Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус имат успоредици сред българските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян...Толкова много примери не могат в никакъв случай да се класифицират като случайност, просто няма как! Би било нихилизъм това да отричаме и пренебрегваме ценни за историята ни данни. Аз лично не бих го направил никога и намирам за странно, че никой наш учен не е ползвал работата на А.Холдер Alt-celtischer Sprachschatz при своите изследвания. От нея има какво да се научи.

За тракийското присъствие на Апенините писах в предишната си статия. Сега ще представя само изворите споменаващи за стари балкански поселници в земите на Италия.Това са Страбон, Geography, XII.ii.25, Плиний Стари – HN, VII.lvi-193. Плутарх, The Life of Romul –I, Liv.I.3...Ще допълня и това, че материалната култура на Голасека и Есте в Италия е неразличима от тракийската, а точно в региона на Голасека и Есте са се установили траки според Страбон...И тези сведения ли да забравим, че съществуват...

Противниците ми се сърдиха най-много когато казах, че траки са създали първите египетски династии. Да, това звучи налудничаво, но не е измислица, не е лично желание. От Диодор Сицилийски знаем, че е имало няколко личности/бога с името Дионис. За този, който е посетил Египет разказва Цицерон в De Natura Deorum”, III. 23. За поход на Дионис в Африка пише и Псевдохигиний в Astronomica” II. 20. В Лексикона на Свида пък срещаме отъждествяването на Дионис с египетският бог Озирис.

Ясно е, че тези сведения сами по себе си не могат да служат като доказателство. Нужни да и други данни, такива разбира се има. Специалистите знаят добре, че царете на първите три династии на Египет не са от африкански произход. По този въпрос са писали Емъри и Дери. Най-ранните владетели на страната на пирамидите са били едри, широкоплещести хора с рижо-кестенява коса и светла кожа. Това е и описанието на траките от старите автори. Дедите ни са описани като едри, силни мъже с рижа и кестенява коса.

Малко хора знаят, че в Египет е намерена керамика имаща прототип на Балканите и срещаща се по цялата територия на България. 

По тази керамика има особени знаци, които не присъстват сред по-късните йероглифи, но ги има по по-старата балканска керамика...а по-късно се срещат и сред руните от Плиска.



Доказателство за присъствие на дедите ни край Нил дава и езика. Между староегипетски и български има смайващи и необясними паралели, които не би трябвало да съществуват. Те обаче са факт е не е редно да се отричат.

СТАРОЕГИПЕТСКИ  - БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ


АН                        ОНЪ, ОНА (той, тя)  HE, SHE
АТЕФ                  ОТЕЦЪ (баща)           FATHER
БЕС                      ВЕСТИ (водя, нося)  TRANPOSRT, BRING, CARRY
БХА                     БЕЖАТИ (бягам)      TO RUN
ВСТ                      ВЬСЪ (селище)          SETTLEMENT, VILLAGE
ДР                         ДВОР                            ENCLOSURE, YARD
ИИ                        ИТИ (идвам)               TO COME
КЕС                     КОСТ                           BONE
МСТИ                  МЪСТ                           REVЕNGE, WRATH
ПТ                        ПИТА(хляб)                 BREAD
ПРИ                      ПРАВО                          FORTH
РУТ                      РЪТЪ ( уста, отвор)    MOUTH, OPEING
РУХ                      РЪСТ                             GROW, HEIGHT
РК                         РОКЪ (време)              TIME
СЕПТ                   ШИП                              THORN
СВИ                     СВЕТ (светлина)         LIGHT
ТА                        ТА ( тази, това)            THIS, THAT
ХР                         ГОРЕ                             ABOVE, ON

Както виждате твърденията ми не почиват на спекулации, а на факти. Понеже тези факти не са известни, то много хора ги приемат с недоверие. Вкопчили се в старите догми, доста сънародници са готови да приемат отровата бълвана от безсъвестни индивиди, че българите са мързеливи, злобни, лоши, отколкото да се държат като горди българи и да се борят за правата си.

На нас не ни е нужно да съчиняваме лъжи, за да добием престиж, не е нужно да прекрояваме историята в свой интерес, а само да я покажем на света в истинския й облик. За нас е пагубно да продължаваме  да се свиваме и да треперим от всяка забележка на чужденците и продажни политици. Последствията от това държание ги виждаме – държавата ни е опустошена ...за пореден път. За пореден път обаче ние можем да се вдигнем и да я изградим отново. Прераждането и духовното обновление е типична черта на българина, не забравяйте това! В нас има сила, която трябва да използваме за общо благо, а не да я оставяме да линее.

Пътят към промяната започва с гордост. Не тупане в гърдите, не перчене, а гордост, благородническа гордост, която става основа за достойнството и силата. Ако не считаме себе си за заслужаващи по-добър живот, то кой ще го направи. Заобиколени сме от вълци и живеем във вълчи времена. Не се ли пазим сами, няма да ни пази и Господ, а България не трябва да загива, защото тук се роди светлината, която огря Европа в Каменната ера. 

България не трябва да умира, защото тук се родиха най-старите човеколюбиви доктрини, защото тук се родиха най-големите борци за свобода. Покажем ли на света кои сме, ще разберем, че имаме много приятели и, че за нас има бъдеще.


23.12.2013 г.

ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ПРАЗНИКА КОЛЕДА


Един от най-големите ни празници е Коледата. Атмосферата по време на този празник е особена. Не само заради празничната трапеза настроението ни е приповдигнато, има и нещо друго, сякаш всички ние инстинктивно усещаме, че се случва нещо важно. Нещо, което е много древно и се е появило в далечните, незапомнени времена.


                                                http://stzagora.net/wp-content/uploads/2011/12/Koledari-25-12-2011-5.jpg


Според лингвистите думата Коледа не е наша. Приписва й се латински произход, като се изказва мнението, че идва от латинското calendae - първият ден на месеца. Не може да се оспори нито вековното римско присъствие в земите ни, нито пък трябва да се отричат латинските заемки в езика ни. Коледа обаче не е една от тях, в никакъв случай! Името на този празник е доста по-древно от Римската Империя!

Езиковедите не са обърнали внимание на това, че calendae е заемка в латинския. Там няма обяснение за нея защото думата е от пеласгийски произход. Това е установено преди повече от половин век от фламандския учен Алберт Йорис Ван Виндекенс - (A.J. Van Windekens, Le Pelasgique, Essai sur une langue indo-europeenne prehelinque, Publications Universitairs, Institut Orientaliste, Louvain, 1952, c. 143). 

Пеласгите са древен балкански народ делящ един произход с траките. Според Владимир Георгиев (цитиран от Калин Порожанов) тракийският/пелазгиският език е говорен на Балканите още по времето на Неолита - VII хилядолетие преди Христа (Общество и Държавност у Траките, с.43).

Някои може да зададе въпроса – Какво ще правят траки и пеласги при древните римляни и как така са ги повлияли? Всъщност няма нищо мистериозно. Който е чел "Естествена История" на Плиний Стари, знае, че този автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката в Лациум – "litterarum usus. in Latium eas attulerunt Pelasgi." Plin.HN, VII. lvi-193. 

 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/l/roman/texts/pliny_the_elder/7*.html

Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легенди Рим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Този автор споделя, че в далечното минало те са считани за силен и войнствен народ, който покорил много други хора. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Rome -сила на оръжие (раменъ означава силен на старобългарски):

"Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome." Plut.Rom.I.1.

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html

Поредното свидетелство за присъствието на дедите ни в земите на римляните получаваме от Страбон, който разказва за идване на траки и венети в северните части на Апенините не дълго след края на Троянската война:

"
Maeandrius says that the Eneti first set forth from the country of the White Syrians and allied themselves with the Trojans, and that they sailed away from Troy with the Thracians and took up their abode round the recess of the Adrias ." - Strab.XII.3.25

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/12C*.html 


Да видим обаче какво означава името Коледа? Днес има най-различни версии за произхода на този стар празник, а и за значението на името му. Някои краеведи смятат, че частицата Кол идва от коло, колело, а окончанието -е(н)да било разновидност на санскр. анта-край, т.е. Коледа означавало край на колелото, край на годината

Вярно е, че Коледа е в краят на декември, но този празник е олицетворение на началото на новата година, символизира нарастването на слънчевата сила, следователно в значението - край на годината, поне според мен, няма логика. От друга страна, в нашия речник дума анта-край не присъства, нито пък в Индия познават дума като коленда, коланта, коледа и т.н.


Аз съм склонен да вярвам на проф. Иван Венедиков, ето какво споделя той: “ В 680 г. на 7 ноември бил свикан в Цариград църковен събор. Тъй като той заседавал в двореца в залата с купол, известна под името Турлос, и самият събор бил наречен Турлански събор. Той имал за цел да премахне различията, които съществували в това време между християните, но между многобройните решения на събора има няколко, засягащи въпросите, които ни интересуват. Ще започнем с решението за празнуването на Календите, което се съдържа в канон 62. Той гласи: Бихме желали да отстраним напълно от обществото на вярващите така наречените Календи, назоваваните Воти, наричаните Брумали и правения на първия ден на месец март събор (панегирис в лат. превод конвент).  


Седми век е безспорно ранна дата, но има и други. Още по-ранно засвидетелстване на Календите се среща в житието на Свети Дазий. Там е засегнат периода на Античността -285-305 година (Венедиков, с.150).

Ето какво казва за календите Венедиков: “ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕДЕНИЯТА ЗА ТРАКИЙСКИТЕ ПРАЗНИЦИ. От направения преглед на тракийските празници се вижда, че е имало няколко празника на Дионис в Тракия, на два от които ние можем да намерим мястото със сигурност. Единият е на януарските Календи, т.е. на римската Нова година. Съвпаднал с нея, той се романизирал през римско време, както се вижда от името, което му дават и житието на св. Дазий, и канон 62 на Турланския събор. За тях той не е някакъв празник на Дионис, а на Календите, т.е. Новата година. Тъй като в България Календите се честват една седмица по-рано и той е бил пренесен една седмица понапред, на българската Нова година” c.159.


В друга своя книга Венедков отново свързва Коледа с древното езичество от земите ни : В Коледа са събрани едновременно няколко различни празника. Римската Нова година-Календите, попаднала в древна Тракия върху по-старите празници на Дионис, Персефона и Залмоксис..."


До известна степен Иван Венедиков е прав, но той е пропуснал най-важното, а именно това, че самата римска култура, а и език са повлияни от трако-пеласгите. Напълно е възможно този даровит изследовател на българското минало да е знаел за откритието на Ван Виндекенс отноно това, че calendae e пеласгийска заемка в старолатинския език.

Възможно е също Венедиков да е бил запознат със сведенията на старите автори за влиянието на дедите ни върху населението на Апенийнския полуостров, но под давлението на цензурата да е бил принуден да премълчи пълната истина за произхода на името Коледа.

Едно е ясно, не римляните са дали името и не римляните са въвели празника, на който се почитат стари тракийски божество. Несъмнено на Дионис е едно от най-почитаните, той обаче не е само бог на виното и екстаза както повечето смятат. Дионис е наречен още Сабазий, за Сабазий се казва, че е слънцето, небесното светило бива отъждествявано с колело, коло.

В далечното минало се е смятало, че на Коледа слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело (коло).

Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос/Багайос и ведическата भग  -Бага/Bhaga, която има значението слънце, господар.


Не случайно Рождество Христово е на Коледа. Доброто винаги е отъждествявано със светлината, а Христос е най-голямото добро, което светът е видял. Нека не забравяме думите на Св. Йоан:

4. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6. Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7. той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9. Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.



На Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си както подобава на благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унищожава тъмнината и студа, a нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото. Нека по време на празниците да потърсим доброто в нас  и да почетем нашите деди, които бяха народ на светлината!

Весели празници на всички родолюбиви българи!




17.12.2013 г.

ТРАКИЙСКИ РЕЧНИК


Понеже по различни причини книгите ми ще се позабявят, реши да пускам от време на време части от това, което след време ще бъде публикувано. Неотдавна споменах, че събраните от мен тракийски думи са над  600. Реших да представя списъка и обясненията в две части. Първата съдържа около 280 думи, които са дадени в този постинг. Обясненията са пропуснати, не съм ги добавил защото са твърде дълги и натоварват материала много. След време ще публикувам както целият тракийски речник, така и поясненията и етимологията на всяка дума. 

Въпреки, че някои тракийски думи са на над 2700 години, те все още са разпознаваеми, поне за тези, които имат желанието да ги видят. Разбира се повечето звучат странно и дори оставят впечатление, че са чужди по произход. Това е напълно естествено понеже времето променя всеки език, понякога доста сериозно.

Само преди около 1000 години английските думи lord, lady, sheriff са имали формите hlaifwerd, hlaifdige, scirgerefa. Как да очакваме, че думите на дедите ни, които са повече от два пъти по-стари ще се запазят непроменени. Не трябва да забравяме, че тракийските глоси, топоними и хидроними са документирани от гърци и римляни. Чуждите летописци не са били в състояние да запишат правилно това, което са чули в нашите земи.

Разбира се има и такива тракийски думи, които почти не се различават от днешните. Такива са: аз, баба, бела (бяла), бор и др. Те свидетелстват за невероятната сила и устойчивост на езика ни и показват красноречиво, че нашия народ е изключително древен. 

От нашите среди са произлезли първите царе и благородници на Европа. От нашите среди хвръкна искрата, която извади много народи от мрака на Каменната епоха. Въпрос на време е когато това ще се знае от цял свят и ще получим уважението, което заслужаваме.

Приятно четене:)


аб                             оба- двама стблг.
(а)берет                  бьрати- бера, забирам стблг.
абрит                       (о)брити  бръсна стблг.
абретен                   обрѣтенъ = намерен стблг.
абула                       абълка  ябълка блг.диал.
ава                           овца
адина                       адна-една блг..диал.
адра, атра               ендръ  бърз стблг
адрана                     одрина-ограждение, обор стблг.
агн                           огън
агнон                       огнен
агриан                     огрян
аз                              аз
аз                              яз, езеро
язд                           яздя
азаро, езаро            езеро
аид                           ад, жега, жар
азана                       азъно - козя кожа ст.ч.сл.
ак, ок                       око
ак                             ѫкотъ – кривина, ъгъл ст.ч.сл.
акала, акеле          кълна, покълвам, т.е. излизам от земята 
акервит                   очръвити = червя, очервявам стблг.
акест                       оцѣстити   огладжам, правя гладък ст.блг.
ак                             як, здрав, силен
акмон, камин        камен, камък
акренза                   гряза - тиня, мочур стблг.
акрис                       краище, връх
акроен                     кроен, отрязан 
алаи                         лея, оливам, поливам
алда                         ал(ъ)дии- лодка стблг.
алапта                     лепота –красота стблг.
алк                           алъкати – гладувам, изпитвам глад стблг.
алс                           лес, елша
алт                           олят, залят
анг                           ѫгълъ  ъгъл ст.блг.
анти                         iенти  хвана, уловя обгърна
апа                           вапа-блато (вода) стблг.
апр                           верпръ- глиган стблг.
ард                           родити-раждам (изтичам от) стблг.
ареи                         iаръ  гневлив, яростен стблг.
аргила, ракуле      ракъ-изкоп стблг. ракла, раковина
ариак                       орач
арина                       ярина-вълна
арим                        алем-първи
арис                         рискати-бягам, тичам
арм                          ярьмъ-ярем. стблг.
арк                           ярък
арол, орол               орел
арпес                       врабец
арса                         рося, роса
оросина                   оросена
арта                         рът, рид-височина
аруб                         ръбя  режа, кълцам блг. диал.
арут                         рутя-събарям, руша
аса                           осил, остър
асам                         сом
аспас                       cпѣшити  спущам се, устремявам
аст                           вьсъ-село, селище стблг.
ат, ад                       ядон– пътувам, яздя (движа се) стблг.
атарна                     трън, търн-трън диал.
атес, атис               отьцъ – отец, баща стблг.
ато                           ято
аурас                       врящ
аутл, аудл               одолѣти – побеждавам стблг.
ауса                         ясно
баба                         баба
баго                         бог
багра                       багра
беда                         беда
бал                           бял
балаи                       болии- по-голям стблг.
балта                       балтина – блато стблг.
балз                         палица (греда), блазня-удрям
бара                         бара-рекичка
барг                         брѣгѫ  грижа се стблг.
басар                       бистър, светъл
бато                         бато, бате
баз                            бъз
бебер                       бебер-бобър диал.
бег                           бег, бяг, бягане
бела                         бела, бяла
бер                           бера, събирам
берд, берт               бърдо, връх
берг, брег                бряг
берме                      бреме, тежест
берза                        бериаза-бреза диал.
бик                           бик
без                            беж, бягам
бистр                       бистър
бит, вит                  быти  бъда, съм, витати- обитавам стблг.
блег                         благ, благороден, блестящ, сияен
блес                         блясък
бок                           бокъ  страна, хълбок ст.блг.
бор                           бор
борна                       борина
борис                       боря се
бот, бод                   бода, пробождам
братер                     братерь- брат стблг.
бреда                       брод
брена                       брана – земеделски уред
бриа                         бера, събор, събрание
брина                       брьна- кал стблг.
бринк                      брънка, звено
бриза                       брица-вид житно растение
бром                        бръмча
брук                         бъркам
брунк                       брънкам, бръмча
буаи                         боуи  буен, див ст.блг.
буба                         буба
буб, буп                   боб
буза                          буза
була                         буля, булка, млада жена
буно                         бунище
бура                         буря
бурд                         брод
бурен                       бурен
бурз                          бърз
бус                           бъскам-блескам диал.
в, ве, ви                  в, във
вае                           вея
ваика                      вейка
вала                         валити сен - валям се ст.блг.
вано                         вено  заплата, цена на невеста блг.
вар                           варъ-горещина стблг.
васо                         весел
васт                         вьсъ – село, селище ст.блг.
вед                           веда-водя диал.
ведериана              ведрина
вез                           везѫ  водя, возя ст.блг.
век                           век, устойчивост, сила
вурсиа                     вършие  вършини, върхове 
гагила                     гага-вид птица
газ                            газя
гаидр                       годен
гал, гол                   голям, едър
гал                           гал-тъмен,черен диал.
галаи                       галя
галт                         голоть  поледица, лед ср.блг.
ган                           гънати  гоня, преследвам ст.блг.
гара                         гора, планина
гарк                         горькъ  горчив, горък ст.блг.
гаст                          гост
гебел                       збелвам - светлея блг. диал.
гелаво                     зълва
гент                         гнет
герм                         греем  грея блг. диал.
гес                            гася
гест                          гъст
гет                           гъдувам свиря на гъдулка блг.
гига                         гига-кокила
гина                         зинѫти зина, зея ст.ч.сл.
гири                         жиръ  пасбище ст.блг.
гоакс                       говящ
гомба                       гѫба   гъба ст.блг.
гон                           гоня, преследвам
гордо                       град
гордии                     горд
грест                        гренсти вървя, отивам
гриво                       грив-сив блг.диал.
гурбика                   гърбица
да                             дойка
даб                           дъб
даба                         добър
дад                           дядо
дале                         далеч
дам(а)                      дом
дан                           дан, дар
данер                       дънер
дар                           дар
дарза                        държа
дат                           дати-давам стблг.
дав                           давя
дава                         дявам, поставям
данув                       доуновение повяване, веене ст.блг.
дед                            дядо
дева                         дева
 делк                         дялкам
ден                           ден
дер                           дера
дивес                       дивя се
диег                         жега
динга                       денгъ  юзда, ремък ст.блг.
диза                         дзид  зид блг. диал.
дебре                       дебри
деин                         деен
деле                         дел, дял
денту                       доене
дес                           десен
десу                         десити-намирам стблг.
дии                           дивни, чудни, божествени
дин                           ден
добер                       добър
дол                           дол
долиони                  доляни-жители на долина
долонг                     дълъг
дон                           дъно
дур                           двор
друв                         дърво
дракола                   дръколь-кол
дресиа                     дронселъ тъжен ст.блг.
другер                     другар
дум                          дом, събрание
дун                          доуновение повяване, веене ст.блг.
диесема                  дивизма-лечебно растение
дор                           двор
дорда                       дърдоря
драв                         древен
дрен                         дрян
дробион                   дребен
дразд                        дрозд
друнг                       другъ  другар
друма                      дръма, дърма  горичка блг.диал.
друс                         друсам, треса
две                           две
двери                       двери-врати
дул                           доилка, кърмачка
дум                          дим
дуиана                     дуене-веене
ед                             ядене
езар                          езеро
еизик                       език
елен                         елен
ентри                     ѫтрь  вътре ст.блг. утроба блг.
ерг                           ярък
ез                              еж
ездик                       ездач
есва                         оясвам се – бързам диал.
за                              за, зад
заик                         заек
залт                         злато
зарк                         зрак
збел                         збелвам белея блг.диал.
збур                          сбор
зеаба                        жаба
зел                           желая
зелеа                       зелиѥ  зеленчуци ст.блг.
зелм                         шлем
земла                       земя
земеана                   земна

зен                           жена