29.01.2014 г.

БЕСИТЕ – ЖРЕЦИ, ВЛАДЕТЕЛИ НА РИМ...И НАШИ ПРЕДЦИ


В началото на ноември миналата година публикувах книгата си ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. Опитах се да обясня на ненатоварен с теpмини език какви пропуски са направени от няколко поколения учени изследвали нашето минало. Засегнах доста теми, които бях представил в blog.bg, като дадох и дискусията към тях. Така читателите ми получиха една уникална възможност не само да видят как съм изградил творбата си, но и да добият представа какви са били първите реакции на доста сънародници.

Сега подготвям нова книга. В нея засягам само траките, техните лични и племенни имена, религия, външен вид, бит, обичаи. Реших да обърна повече внимание на тракийските племена и на значението на техните названия. Според траколозите ни са съществували около 80 тракийски племена. Моите изследвания показаха, че учените ни са били твърде скромни. Оказа се, че в старите исторически извори, епиграфски паметници, а и по монети са споменати доста повече племена – над 130.

Постарал съм се да дам колкото се може по ясна информация за всички тях, като разбира се най-много данни има за най-важните и най-големите племена. В този постинг представям кратък откъс от следващата си книга – чернова на кратка история на бесите и етимологически анализ на името им.  


Беси, Bessi, Βησσοί, Βιεσσοι, Βέσσοι. Бесите са едни от най-известните тракийски племена. Споменати са от Херодот през V век преди Христа. Според бащата на историята те са част от сатрите и служат в храма на бог Дионис, където проницателите правят предсказания не много различни от тези на оракула на Делфи - Неr.7.111.

Твърде вероятно е това да е храмът посетен от Александър Велики и бащата на Октавиан Август. Римският пълководец пожелава да узнае за бъдещето на сина си и жреците изпълняват неговата молба. По време на гадателския ритуал над олтара лумва силен пламък, за който твърди, че се издигнал над покрива на храма, чак до небето. Понеже такова необичайно знамение се е явява до този момент само на Александър Велики, бащата на Октавиан Август разбира, че синът му е предопределен да извърши  велики дела – Свет. с.100.

Плиний Стари съобщава за няколко племена на бесите между реките Струма и Места -Pliny IV.xi-40. Съществували са обаче поне четири отделни групи беси, понеже за тях е използвано определението Τετραχωρίται тетрахорити (τετρα = четири, χώρα= област, обиталище, землище) – St.Byz. c.618, Strabo, 7. fr. 59.

По сведенията на Страбон тези хора обитават земи край Стара Планина и Родопите където са съседи на пеоните. Според този автор, писал половин хилядолетие след Херодот, битието на бесите е за окайване, те живеят в колиби и се занимават с разбойничество Strabo 7.5.12. Не е ясно доколко страбоновото сведение отговаря на истината. Често гръцките и римски автори демонизират умишлено чуждите народи, за да подчертаят своето морално и духовно превъзходство.



В работата си Tristia Овидий свидетелства за беси в Северна Добруджа като съседи на гетите и сарматите:

 “Siquis adhuc istic meminit Nasonis adempti, 
et superest sine me nomen in urbe meum. 
suppositum stellis numquam tangentibus aequor 
me sciat in media uiuere barbaria. 
Sauromatae cingunt, fera gens, Bessique Getaeque…” TRISTIA III.10

За това, че известна част от бесите е обитавала земи край река Дунав знаем от Йордан, който съобщава, че на езикът на тези хора Дунава е наричан Истър – “ Et quia Danubii mentio facta est, non ab re iudico pauca de tali amne egregio indicare. Nam hic in Alamannicis arvis exoriens sexaginta a fonte suo usque ad ostia in Ponto mergentia per mille ducentorum passuum milia hinc inde suscipiens flumina in modum spinae, quem costas ut cratem intexunt, omnino amplissimus est. Qui lingua Bessorum Hister vocatur..” Jord. De Origine…- 75.

Друга група беси е спомената от Клавдий Птолемей, който ги разполага между река Висла и Карпатите – Below the Venedae are the Gythones, then the Finni, then the Sulones; below whom are the Phrungundiones; then the Avarini near the source of the Vistula river; below these are the Ombrones, then the Anartophracti, then the Burgiones, then the Arsietae, then the Saboci, then the Piengitae and the Biessi near the Carpathian mountains. Ptol. III.5. 

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Gazetteer/Periods/Roman/_Texts/Ptolemy/3/5*.html

Обясние за присъствието на тези хора извън традиционните им територии край Родопите и Стара Планина може да се обясни с това, че част от тези тракиq нежелайеки да бъдат подвластни на Римската Империя, са се преселили на север от река Дунав където са станали съседи на даките, а и на германите.

Историята на бесите е доста бурна. Те не пострадват по време на персийското нашествие, но Балканите са кръстопът, на който се сблъскват много политически интереси. През 183 г. преди Христа македонският владетел Филип V води война срещу беси, одриси и дентелети. Македонският владетел завладява Филипопол (Пловдив), чието население се е евакуирало в близките планини (навярно Родопите) -Livy-XXXIX.53.

За агресия на римляни срещу бесите споменава Амиан Марцелин, който разказва, че Луций Лициний Лукул е първият, който се сблъсква с бесите и в същата битка побеждава хемимонтаните  въпреки тяхната упорита съпротива – Аmm. XXVII.4.11. За тази битка пише и Евтропий, който допълва, че Луций Лукул превзема обитаваният от бесите град Ускудама, а веднага след това и Кабиле – Eutrop. 6.10. По време на Гражданската Война в Рим, бесите са нападнати от Марк Юний Брут с помощта на одриския цар Раскупорис – C.Dio-47.25. Навярно причината за враждебните действия на Брут е фактът, че бесите дават войници на неговият съперник Гней Помпей. За наемници от племето на бесите в армията на Помпей съобщава Гай Юлий Цезар – Bel.Civ. III.4.

По-късно, през 15 г. преди Христа Марк Лолий идва на помощ на одриския цар Реметалк и се заема с покоряването на бесите - C.Dio -54.20. Няколко години по-късно, през 11 г. преди Христа бесите въстават. Водени са от Вологес (Бологес), който е жрец на Дионис. Бунтовниците успяват да разбият армията на симпатизиращият на Рим цар Раскупорис и започват преследване на войската на Реметалк – чичо на Раскупорис. Бойните действия стигат чак до Тракийския Херсонес (днешният полуостров Галиполи), който бива опустошен в последствие. Вдъхновен от успехите си бесът Вологес извършва поход и в Македония. Поради тези действия от Памфилия (регион в Мала Азия) е повикан Луций Пизон. Научавайки за това бесите се завръщат в своите земи следвани от легионите на Рим. При първото стълкновение траките удържат победа, но в по-късни битки Пизон надделява и ограбва не само земите на бесите, но и на всички техни съюзници във войната - C.Dio -54.34.

Трябва да се спомене обаче, че има и беси, които правят кариера в Римската Империя. Лъв I произлиза от това племе, а също така и презвитер Маркелий, който бива погребан във Верчела, Северна Италия. Теофан съобщава за беси в армията на император Анастасий. За беси във войската на Нарзес пише Прокопий Цезарийски- В.Бешевлиев, Проучвания с. 55-63.

По време на римската окупация като кметове на селата на бесите (поне тези в Северна Добруджа) са били назначавани техни съплеменници. Те са управлявали заедно с римски администратори. Забележителното е това, че в надписите името на беския кмет се поставя пред това на римлянина. Като кметове на бески села са споменати Дурисес син на Бейтис, Дерзений син на Аулопорис, Гениций син на Брин, Мукатралис син на Долес, Дотус син на Зинебтий, Дерзений син на Бейтис. В други надписи се спомнават също траки, за които Бешевлиев предполага, че са беси – Ебренус, Терес, Буртин - Бешевлиев, Сведения за участието на траките... с.224-225.

През IV век бесите биват покръстени от Никетас (Никита) епископ на Ремесиана (Бела Паланка). Малко по-късно, през 399 г. Йоан Златоуст споменава, че бесите са превели светото писание на свой език. През VI век бесите вече имат свой манастир в Палестина- В.Бешевлиев, Проучвания... с.55. Макар да са на чужда територия траките успяват да запазят своя език. За това научаваме от житието на Св. Теодосий Кенобиат, в което се казва, че бесите извършват богослужението си на своя език, който е наричан още рунически и славянски – A.Butler, Lifes of the Fathers, с.46.

“…and, thirdly, the Bessi, who comprehended all the northern nations below Thrace, or all who used the Runic or Sclavonian tongue. Each nation sung the first part of the mass to the end of the gospel in their own church…”



За името на бесите езиковедите смятат, че е обяснимо с албанската дума besë - вяра, религия; дума, обещание...Вл.Георгиев, Траките с. 68. Въпреки звуковата прилика това твърдение е несериозно. Бесите никога не са отъждествявани с албанците, за сметка на това за беския език се казва, че е славянски. Става дума обаче само за старите славяни – тези от Балканите, хората, които се съюзяват с княз Аспарух и с общи усилия успяват да извоюват независимостта на държавата ни от Източната Римска Империя. * По отношение на опитите за предаване на тракийски корени на албанците може да се добави и това, че топонимите и хидронимите от земите на бесите не могат да се обяснят с помоща на албанския език. Не е за пренебрегване и това, че не при албанците, а при българите тракийското културно наследство е най-силно и най-живо.

Беси, или по-точно веси означава уседнали, заселени хора. Обяснение получаваме със стблг. дума вьсъсело, селище. За тези траки знаем, че са служители в храм, а и, че са се занимавали с рударство. И двете занимания задължават да се остане на едно място. Със същата семантика е и името на астите, то идва от трако-пеласгийската дума васту, астусело, селище. Името веси  заселени е възникнало, за да отличи пазителите на Дионисовото светилище от тракийските племена, които са скитали. Като такива могат да се посочат споменатите от Тукидид грестони. Тяхното име се обяснява със стблг. гренсти - скитам, ходя, пътувам.  

Разбира се някой може да възрази, че старобългарската вьсъ може да е тракийски субстрат, т.е. да е заета от българските “нашественици”. Ако беше така, то ние нямаше да имаме обяснение за въсъ, да видим обаче как е образувана тази дума. Старите арийски думи виса, васа идват от глагола васате, висате – връзвам, оставам, заселвам се. Старобългарската въсь село, селище пък показва връзка с  веза - свързвам, свързвам се, оставам, а това означава, че думата е изконно наша.

Щом името на весите се обяснява с помощта на български език, не трябва да се учудваме, че тези хора имат лично име Бологес. Това име показва връзка с литовската дума балганс –бял, светъл, арийскита барга, балга – сияние, латинската fulgeoсветя, сияя и разбира се с името българи.

Странното в случая е това, че нито езиковеди, нито историци са разгледали връзката между нашето народностно име и името на свободолюбивия жрец на племето беси. Названието на нашите деди се сравняваше с някакви споменати в Азия пуку, пугу, но не и с името на един велик тракиец. Явно в миналото някой е имал интерес да бъде премълчана всякаква прилика между траките и нарочените за тюрко-алтайци стари българи, и поради тази причина неудобните факти са били премълчани…

Вече бе споменато, че до VI век името на бесите се използва като колективно название на всички траки. Това се дължи най-вероятно на факта, че те първи превеждат светото писание библията на свой език и по този начин получават престиж. От IV век  християнството е официална религия на Римската Империя. През следващите два века бесите създават манастири, някои от които са даже далеч от земята им – в Синай например.

От VII век обаче името на друго тракийско племе (сродно на бесите) започва да придобива популярност. Става дума за мизите, наричани още българи. Сред тях християните не са много, повечето от хората следват старата си религия. Точно мизите обаче са тези, които успяват да организират тракийските племена и да извоюват независимост от Източната Римска Империя.

Поради това им действие тяхното име става нарицателно за жителите на страната ни, а това на бесите бавно започва да потъва в забрава. Толкова бавно обаче, че поне до началото на ХХ век споменът за това древно тракийско име не е отлетял в небитието. Иречек цитиращ Стоянов споменава, че недалеч от Малко Белово има местност Старо Градище. Жители селяните от околноста казвали, че край тази местност са живели хора наречени бешяфари. Иречек търси обяснение с помощта на албанския език – Иречек, История…с.80. Бешяфари обаче не е нищо друго освен попромененото бесапарци - жители на Бесапара. Това е топоним споменат от Прокопий Цезарийски в Aedificus IV.3, а и в Антониновия пътеводител -Itin. Ant. 136.3.

Весите (бесите) са неудобни на определена група хора заради своята библия – наречена Biblia Bessica. Всъщност става дума за библията на Урфил, който редица предубедени личности наричат Вулфила, а работата му – първата книга на германски език. Гетите на Урфил и весите са говорели един и същ език ...чиято развита форма говорим ние българите. 

Народът, който днес е наричан визиготи е всъщност съюз на веси и гети, както отдавна отбеляза Г. Ценов.  Т.е. правилното име на тези хора е веси-гети, веси-готи. Така е споменато в старите извори, които обаче по-късно са манипулирани 
“Et quia, dum utrique gentes, tam Ostrogothae quam etiam Vesegothae …”  (Iordanes,  De Origine  Actibusque Getarum, XLVIII. 246).

Урфил превежда Светото Писание за Малките гети (готи), които остават в Мизия и няма данни някой да ги е изселил, или избил
– Имаше прочее и други готи наречени малки. Те бяха огромен народ, техният владика Вулфила (Урфил) им създаде писменост. Днес  (VI век) те обитават земи в Мизия (Северна България):

“Erant si quidem et alii Gothi, quidicuntur minores, populus inmensus, cum suo pontifice ipsoque primateVulfila, qui eis dicitur et litteras instituisse. Hodieque sunt in Moesia regionem  (Iordanes, De Origine Actibusque Getarum LI. 267)

Ние сме пълнопрвани наследници на бесите и техните близки роднии малките гети.
Сливайки се още през Античността, тези племена дават началото на племето веси-гети, веси-готи, познато и като визиготи. Подобни сливания и образуване на хибридни имена не са необичайни за траките. Като пример могат да бъдат посочени медо-витините, които явно са слетите в едно меди и витини.

За да могат чужденци да се кичат с нашата слава гетите, наречени готи и техните роднини весите трябваше да изчезнат от историята. Техните братя - мизите бяха обявени за мургави азиатски нашественици. Явно принципа "Няма човек- няма проблем" не е измислен от Йосиф Сталин а векове по-рано...

Както каза Левски – Чуждото не искаме, но своето не даваме! Не трябва да се оставяме да крадат наследството ни, защото това са нашите корени. 

Време е българина да разбере, че търпението е полезно качество, но само до време и винаги трябва да е съчетано с гордост, достойнство и сила. Иначе не е търпение, а бездушно покорство. 



*  Пояснения:
Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Те са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от линвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една едикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.

26.01.2014 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО ТРАКИ?

Специалистите знаят, че имената на народите се менят през различните епохи. Дедите на португалците са били наричани лузитани. Предци на поляците са венетите споменати от Птолемей. При иранците пък срещаме няколко названия – кефени, артеи, хорсари, перси. Всички те важат за един и същ народ. Това е нещо съвсем естествено. Един етнос не се появава на бял свят в готова форма. Най-често групи от сродни племена се обединяват, като новата група получава името на най-силното, или най-голямото племе. Този процес може да трае дълго време. При различните хора е различно защото всеки живее в различна среда.

Повечето от учените смятат, че народът наричан от римляни и гърци с името траки, няма нищо общо с нас българите. В интерес на истината няма български песни, легенди и т.н. споменаващи траки. Това на пръв поглед е проблем – как така в народния фолклор не е останало името на дедите ни? Обяснението е лесно – траки не е самоназвание на предците ни, а название използвано от чужденци. В научната терминология това се нарича екзоним.

Албанци например е екзоним, тези хора наричан себе си Shqiptarë . Същото може да се каже за уелсците, те казват на родината си Cymru. Немецът път счита себе си за Deutscher... Така е било и с предците ни, макар римляни и гърци да са ги назовавали траки, бесът се е считал за бес, а гетът за гет. Всеки е държал на името си и само тези, от предците ни знаещи латински и гръцки са разбирали, че името траки се отнася за тях.

Благодарение на римляни и гърци след време екзонимът траки се превръща в научен термин, който се използва вече дълго време. Може би след време името траки ще бъде заменено със стари българи, понеже все пак става дума за нашите предци. Не вярвам обаче това да стане в скоро време. Веднъж наложени понятия се премахват много трудно. Пример за това е народностоното название хети. То също е екзоним, хората, които ние определяме като хети са наричали себе си неси, а езика си несили. Ако някой изследовател започне за ползва правилното име неси, вместо хети той няма да бъде разбран от 99% от читателите си. Поради тази причина е нужно на този етап името траки да продължава да бъде използвано като название на дедите ни.

Какво обаче означава името траки и как е възникнало то? В някои легенди се твърди, че най-старите жители на земята ни са потомци на Тракс, който пък е син на богът на войната Арес. Дали е съществувал такъв човек няма как да докаже. В древността се е вярвало, че названията на народите често са възниквали по името на даден герой. Най-вероятно обаче войнственият дух на нашите предци да е станал причина за пораждането на това предание.

Не митичният Тракс е причина за възникване на етнонима траки, а сблъсъка на старите гърци с жителите на земята ни. По сведенията на Херодот, Страбон, Плиний, а и Есхил съдим, че гърците идват от Африка, следователно те са носители на един съвсем различен език. Речта на предците ни е звучала странно за новодошлите пришълци и в началото те са преиначили доста от названията, които са чули за първи път. Не само през Бронзовата епоха, но дори и през Средновековието за южните ни съседи е трудно да произнесат определени селищни названия от земите ни. Прочее това продължава и до днес...

В древността едни от съседите на старите гърци са хората от племето дерзики, наричани от някои летописци дерзеи, дери. Тези наши предци са обитавали землища недалеч от владенията на медите и пеоните, които средновековни автори наричат българи.



Лигвистите сравняват тракийската дума дерзас със стблг. дрьзъ-смел, храбър, дързък. Следователно етнонимът дерзики означава дръзки, смели хора. Определенията дръзки, смели пасват прекрасно на качествата на предците ни описани от Омир и други автори.

Идвайки в земята ни търсейки нови територии за колонизация, старите гърци се сблъскват с дерзиките и научават името им. Както обаче бе споменато, данаевите потомци говорят съвсем различен език. В Пелопонес те са асимилирали население сродно на траките и са усвоили голяма част от думите му, но въпреки това за африканските пришълци тракийската реч остава странна и трудна.

Поради тази причина вместо дерзики старите гърци са казвали терсики, което пък по-късно се развива в терейки, траки. Това название бива използвано за всички други племена говорещия същия език като дерзиките и имащи сродни обичаи. Така от названието на едно сравнително малко, но храбро племе –дерзиките възниква името на най-големия народ на Европа в древността-траките.

Прочее, по същият начин е възникнало и името германи. Корнелий Тацит обяснява, че първоначално названието германи е използвано само за тунгрите. Едва след време германи започва да се използва за всички роднини на тунгрите и се превръща от племенно име в название на една нация – “The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror”.



Някои хора смятат, че траки е обидно название.Това обаче не отговаря на истината. Траки е винаги е било символ на мъжествени, силни хора. Това е мнението на Омир, Тит Ливий, Луций Ариан, а и на император Юстиниан Велики, който споделя в средата на VI век  -  Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета.  Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си.’’
(превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан).

Разбира се бездушни и недобросъвестни хора са в състояние да омърсят всяко име. Определението тракидас се е ползвало от някои  автори, за да бъде изразена голяма жестокост. През Средновековието е омърсено и името българи. Англичаните го използват като символ на педераст - bugger (n.) 
"sodomite," 1550s, earlier "heretic" (mid-14c.), from Medieval Latin Bulgarus "a Bulgarian" (see Bulgaria), so called from bigoted notions of the sex lives of Eastern Orthodox Christians or of the sect of heretics that was prominent there 11c. Cf. Old French bougre "Bulgarian," also "heretic; sodomite." Softened secondary sense of "fellow, chap," is in British English from mid-19c. Related: Buggerly.



В миналото е изопачено е и името на пелазгите наречени в Библията филистинци - philistine (n.) 
"person deficient in liberal culture," 1827, originally in Carlyle, popularized by him and Matthew Arnold, from German Philister "enemy of God's word," literally "Philistine," inhabitants of a Biblical land, neighbors (and enemies) of Israel (see Philistine). Popularized in German student slang (supposedly first in Jena, late 17c.) as a contemptuous term for "townies," and hence, by extension, "any uncultured person." Philistine had been used in a humorous figurative sense of "the enemy" in English from c.1600.




Реши ли някой да обижда и клевети, няма как да го спреш. Лоши хора винаги е имало и няма изгледи някога те да изчезнат някога. Ако тръгнем да се плашим от злословниците, целия ни живот ще премине в тичане. По-разумно е да държим на своето, да се постараем да търсим и показваме истината.

Може някои автори да са използвали името траки като символ на грубост и жестокост, но какво от това. Нима лъжите ще премахнат факта, че благия Орфей и мъдрия Залмоксис са траки? Без Орфей, Лин, Тамир, Евмолп, Имарад, Залмоксис и др. траки, гръцката култура щеше да е значително по-бедна. Да не забравяме приносът на тракиецът Езоп съчинил множество интересни и поучителни басни.

Тукидид не се срамува от тракийските си корени. Темистокъл също носи тракийска кръв, той е син на тракийката Абротона. Първата гръцка граматика е създадена не от грък, а от Дионисий Тракиец.  Човекът въвел годината на рождениието на Христа като начало на тово летоброене е също тракиец Дионисий Малки. Той е от рода на тракиеца Виталиан, в чиято армия се бият хора наречени българи.

Нека обясним и защо името траки е заменено с българи. Вече бе посочено, че е напълно нормално имената на народите да се менят. За иранците важат още четири названия– перси, хорсари, артеи, кефени. В различните времена хората, които ние познаваме като немци са наричани tungri, germani, allemani, tedesci... Щеше да е чудо, ако дедите ни бяха запазили най-древното название използвано за тях от други хора.

Смятам, че българи идва от название на първоначално малко племе от групата на мизите. Това е и причината от времето на Св.Йероним до това на Й.Кантакузин – около 1000 години наред, българите да бъдат отъждествявани с мизите. Възможно е българи да идва от топонима Балагрос – древното име на Беласица, не е изключено обаче и племе балагри да е дало името на планината. Има Венетски Алпи, Сарматски планини...В посвещения към Арес и Зевс се среща епитета Блегурос. Понеже се касае за различни божества, то явно Блегурос е етнически епитет. Явно е имало племе от групата на мизите носещо име блегури, блъгариНе трябва да забравяме, че едно от най-ранните изписвания на народностното ни име с кирилица е БЛЬГАРИНЪ.

Едва ли някога ще получим повече сведения за тракийското племе блегури, блъгари, балагри. Нека не забравяме, че омразата на определени хора към дедите ни е граничела с фанатизъм. Най-вероятно сведенията са унищожени още по време на Античността. Възможно е хората наричани блегури, блъгари, балагри да са били свещеническа прослойка радваща се на висок престиж и това да е допринесло за налагането на името върху всички сродни племена.

Точно по същия начин възниква и етнонима елини. Елите, наречени още сели са малка група хора обитаващи Додона в Епир и пазещи светилището на Зевс. Понеже елите са се радвали на висок престиж, то след време данайците захвърлят старото си название и също започват да се наричат ели, елини.

“The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.” (Aristot. Meteor. 1.14.) 



Щом малкото и почти непознато племе ели може да даде името на елините и Елада, то защо да е невъзможно почти непознатите блегури, блъгъри, балагри да са дали името на Българите и България? Има доказателства, че през първото хилядолетие преди Христа в Тракия е имало хора с име болги.

В ирландcката книга Leabhor Gabhala Eirenn се споменава за идване на народ болги от Тракия по време на цар Кир Велики – VI преди Христа. Това сведение е включено в “Енциклопедия Британика” - “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” (Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Ирландците нямат причини да лъжат. Те не са били финансово, или политически зависими от царете на България. Свидетелството, че през VI преди Христа в Тракия е имало хора наречени болги може да се приеме за вярно и поради това, че точно в този период на британските острови се появяват артефакти от тракийски произход...За жалост повечето изследователи са вперили влюбен поглед в Памир и Тибет търсейки следи от старите българи и поради това ценното ирландско свидетелство е останало скрито за широката публика...

Името траки не е повод за срам, а за гордост. То е гърцизираният вариант на племенното название дерзикидръзките, смелите. Такива са били дедите ни, такива можем да сме и ние понеже носим кръвта на герои. Ще е жалко да пропилеем наследеното. Нашите деди не са се вайкали и не са чакали друг да им помогне, а са показвали, че във вените им тече не само кръвта на благия Орфей, но и на силния Арес.


На по-добър живот се надява слабият, силният прави така, че животът му да стане по-добър. Историята показва, че слабите изчезват без следа, остават само тези, които дръзват да се борят. Не случайно римляните са казали, че съдбата преследва слабите, а помага на силните...или както е казал нашия народ – Помогни си сам, да ти помогне и Господ!

22.01.2014 г.

ПРОИЗХОДЪТ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ


Старобългарските епиграфски паметници с право будят жив интерес у много хора. За съжаление, до днес никой известен наш изследовател не е обърнал внимание на приликата на руните на нашите деди с линеарните писмености от Бронзовата епоха. 

Линеар А се използва в Тракия, остров Самотраки [1] стр. 33, остров Крит и т.н. между XVIII-ти и XVI-ти век преди Христа, а Линеар Б  от XV-ти до XII-ти век преди Христа [2] стр. 16. Фактът, че повече от четиридесет знака от древното критско писмо се срещат сред старобългарските руни показва, че не се касае за случайност*.





БР- Български руни
ЛП-Линеарна писменост


Големият брой бщи знаци е  ясна индикация, че поне от времето на  Бронзовата епоха предците ни са обитавали Югоизточна Европа, където са си появили и прототипите на линеарните писмености. Допълнително доказателство за това, че руните на дедите ни са сродни с Линеарен А и Линеарен Б получаваме от факта, че ако на старобългарските знаци приложим звуковата стойност въз основа приликата им с линеарните знаци получаваме смислени български думи. 

На розетката от Плиска се разчитат следните български думи лепи- хубав,  лоносаябурявопъл и др. (3).

Пл. руни от Плиска
ЛА - Линеар А
ЛБ - Линеар Б


Въпреки, че днес Линеарен А и Линеарен Б се свързват предимно с Крит и континентална Гърция, коренът на тези особени писмености е в Тракия. Както е известно, още дълбока древност земята ни е обитавана от тракийски племена, на които принадлежат неолитните цивилизации на Караново и Градешница [4] стр. 92. 

Вл.Георгиев отбеляза  отдавна, че печатът от Караново (шесто хилядолетие преди Христа) и плочицата от Градешница (пето хилядолетие преди Христа) имат знаци показващи силни прилики с древните писмености на остров Крит [5] стр. 152-158. Понеже знаците от Градешница и Караново са много по-стари от критските, то става ясно, че създателите на линеарните писмености са дошли от Тракия. Има и други доказателства за това.

Р. Ван Сусберген (цитиран от К. Порожанов) отбеляза съществуването на тракийски имена в най-древните Линеарен А надписи [2] стр.18. В документи записани с Линеарен Б тракийските имена се оказаха дори десетки [6] стр. 19-22. Подведени от остарели виждания, доста съвременни учени смятат, че траките само са посещавали Крит и не са заселвали там, но характерът на древните минойски топоними показва обратното.

В. Георгиев посочи връзката между тракийският Пергам и критския Пергам [4]  стр.89, за съжаление обаче пропуска да отбележи че тракийските селища Идакос,  Иде и [4] стр. 83 и мизийската планина Ида [6] V xxxii-122 са сродни на критската Ида [6] IV-xii-60... Нашият езиковед явно не е обърнал внимание, че тракийският Гордус и Патовиса са сродни на критските Гординия и Пайто, както и, че името на критската столица Кносос се обяснява с тракийската дума книса-ерозирало място. Страбон пише, че Кносос е разсечен на две от река Кератус ( Кайратус) [7] Х -4-8, т.е. Кносос означава ерозирало, разсечено от река място.

Щом има тракийски топоними на Крит и столицата носи тракийско име, то островът е обитаван дълго време от траки защото изминават векове преди едно име на селище да се наложи. Освен това миграцията на палеобалкански народи е доказуема и с археологически находки. Хрозни свърза разпространението на така наречената Band Keramik с тракийските преселения в дълбока древност [8] стр. 220.



1, 2, 3 - керамика от Крит
4, 5, 6 - керамика от Тракия

Приемайки, че старите българи са местен балкански народ е лесно да обясним, защо са използвали писменост възникнала в земите ни преди повече от 4000 години. Да не забравяме, че съществуват много извори определящи дедите ни като мизи и пеони [9], [10] стр. 49. Това са тракийски племена  обитавали както Европа, така и Азия.

Разбира се може да се възрази, че от XII-ти век век преди Христа Линеарен Б вече не се използва, а руните на дедите ни са от V-ти – VIII-ми век след Христа. Тук трябва да се поясни нещо важно. Документите с линеарни писмености от егейският регион са оцелели поради това, че глиненинте плочици, но които особените знаци са изписани, са изпечени от пожар, възникнал в дворците [11] стр.18. По ирония на съдбата бедствието съхранява писмеността. Преди пожарите са съществували стотици хиляди плочици, но от тях не е останало абсолютно нищо понеже неизпечената глина не може да устои на влиянието на влагата.

В древността като основа за писане освен глинени плочици, са се използвали още кожа и дърво. Тези материали също не могат да се запазят дълго време. Само надписи върху камък и метал могат да устоят няколко хилядолетия. Каквито и документи да са оставили дедите ни между XII-ти век век преди Христа и V-ти век след Христа, използвани ли са кожа и дърво, шансът да се намери нещо оцеляло е нищожен.

Друг фактор определящ запазването, или загубването на  писмени паметници е политическата обстановка. Напълно естествено е, че когато чужденец завземе определена територия, той ще се опита да заличи културното наследство на покорения народ. Въстанието на тракийският жрец Вологес срещу римляните е по-скоро предизвикано от опитите на завоевателя да изземе, или изгори важни писания, които са се съхранявали в храма. Римляните унищожават също литературата на други покорени народи. Етруски, ибери и гали са били високообразовани хора, създали са исторически книги, правни документи. След като Рим завладява Етрурия, Иберия и Галия, древите летописи на етруски, ибери и гали изчезват в небитието.

Не трябва да се подценяват и действията на религиозните фанатици. Черноризец Храбър съобщава, че бидейки  езичници дедите ни са писали и гадаели с черти и резки [12]. Напълно естествено е, че всички документи от този тип са били унищожавани усърдно, защото са били считани за магоьосническо дело. Трябва да се отбележи, че и в по-късни времена враговете на България са горели нашата книжнина с цел да изтрият славните спомени за миналото ни [13]. Поради тази причина днес не разполагаме със старите исторически книги за които цар Калоян споменава [14] стр. 20.

Да не забравяме също и това, че кланяйки се на догми, доста наши и чужди учени датират старобългарската писменост   като принадлежаща само на Ранното Средновековие. Пренебрегва се сведението на Св. Йероним, че още през IV-ти век Мизия е наречена България [10], а също и твърдението на Г. Кодин, че Плиска и Преслав са създадени по времето на Константин Велики [9], т.е. преди 337 година, когато първият християнски император умира. Не се дава популярност и на факта, че в земите ни е открита руническа писменост от през I-ви- II- ри век [15] стр. 49, нито пък ,че според нови проучвания се оказва, че тракийската азбука е по-стара от гръцката, а и, че може да се говори за тракийска писменост още през X – ти век преди Христа [16]. Тя успява да се запази до II-ри  век при даките [5] стр 199. А от Именникът ( на българските князе) знаем, че пет века преди Аспарух ( II-ри век)  дедите ни са имали царство в Дакия  (объ ону страну Дуная) [17] стр.35.

Ето, “липсата на връзка” между оцелелия до XII-ти век пр. Христа Линеарен А и нашите руни може да се обясни сравнително лесно. Нужно е само да се представят укриваните факти и премълчаните исторически извори.

Само въпрос на време е когато славата на дедите ни ще блесне отново. Излезе ли наяве истината, цял свят ще разбере що за народ сме и името българин ще се произнася с уважение и възхищение...

Дедите ни са не само хората създали най-древната писменост, те са успели също да я развият в доста варианти. Това свидетелства за изключителната интелигентност на нашите предци и техните държавнически способности. С право можем да се гордеем с миналото си, с право можем да кажем, че сме дали много на другите народи.



Използвана литература и пояснения:

1.A.FolK.JordanovK.PorozhanovVFol, Ancient Thrace,  Institute of Thracology, BAN,Sofia, 2000;
2. K.Порожанов, Общество и държавност у траките, БАН, София, 1998;
3. РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА И ЕГЕЙСКАТА ПИСМЕНОСТ ОТ ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПРЕДИ ХРИСТА http://sparotok.blog.bg/politika/2009/09/03/rozetkata-ot-pliska-i-egeiskata-pismenost-ot-vtoroto.390833
4. И.Дуриданов, Езикът на Траките, БАН, София, 1976;
5. В. Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
6. Pliny, Natural History, LoebLondon, 1942;
7. StraboGeographyBook-X, LoebLondon, 1999;
8.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;
10. Г. Ценов, Кроватова България и покръстването на българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
11.J.Chadwick, The Mycenaean WorldCambridge University Press, Cambridge, 2005;
14.Н. Овчаров, Победите на Калоян, ИК Тангра ТанНаКра, София, 2005;  
15. Известия на музеите от Югоизточна България -XXII, Бургас, 2006;
17.М.Москов, Именник на българските ханове, ДИ Петър Берон, София, 1988;


* Всъщност паралелите са повече, но е нужно време, за да бъдат определени със сигурност другите еквиваленти на линеарните знаци със старобългарски руни.Проблемът се състои в това, че някои линеарни знаци имат седемнадесет варианта, при старобългарската писменост също се срещат няколко разновидности на една и съща руна.
След време сравнителната таблица ще бъде променена. Нови знаци ще бъдат добавени, а може би някои ще бъдат премахнати, ако се окаже, че два варианта на руна, или линеарен знак са използвани за две сравнения.

При сравнението с линеарните писмености съм използвал следната литература:

1Inscriptions in the Minoan Linear script of class A, ed. by W.C. Brice from the notes of Sir A. Evans and Sir J. Myres, Oxford University Press, London, 1961
2.A. Evans, SCRIPTA MINOA II, The written documents of Minoan Cretan with special reference to the archive of Knossos, Vol. II, Oxford, Clarendon Press, 1952;
3. G.P. Carratelli, Le Epigrafi di Haghia Triada in Lineare A, Suplementa a «Minos», Num. 3, Seminario de Filologia Clasica, Universidad de Salamanca, Salamanca, 1963
4. D. Packard, Minoan Linear A, University of California Press, Berkeley/Los AngelesLondon, 1974
5. V.Georgiev, Les deux langues des inscriptions Cretoises en Lineaire A, Academie Bulgare des Sciences, Sofia, 1963
6.J.Chadwick, The Mycenaean World, Cambridge University Press, Cambridge, fourteen edition, 2005
7.J. Chadwick, The Decipherment of the Linear B, Random House, New York, 1959,
8.J. Chadwick, Linear B en verwante scripten, Fibula/Uniboek, Houten, 1990
9.F. C. Woudhuizen, The Earliest Cretan Scripts, Innsbrucker Beiträge zur Kulturwissen-schaft, 2006, ISBN 3-85124-219-X;
10.C. Consani, Testi Minoici Trascritti, con interpretazione e glossario, Incunabula Graeca 100, CNR Istituto per gli Studi Micenei ed Egeo-Anatolici, 1999;