24.04.2013 г.

ОТ КЪДЕ ДОЙДОХА ГЪРЦИТЕ ?


У нас, поне по времето когато аз бях ученик, не се говореше за най-древното население на Южните Балкани. Съдейки по думите на преподавателите аз смятах, че докато дедите ни са се заселили трайно на юг от Дунава чак след времето на Аспарух, то гърците са обитавали земите си още през Бронзовата епоха. За това, че цялата територия владяна днес от южните ни съседи е била населена с траки и пеласги, разбрах чак след години, когато срещнах прогресивни, свободномислещи историци.

Благодарение на тези родолюбиви хора, а и на работите на Ганчо Ценов и др., разбрах, че споменатите в старите писания траки и пеласги са наши предци. Колкото повече се задълбочавах в непопулярната информация, толкова по-удивен, и огорчен оставах виждайки, че официалната история не е нищо друго освен поредица от хитро скалъпени лъжи. По-лошото бе това, че измислиците бяха в ущърб на интересите на България, но въпреки това бяха ревностно защитавани от наши учени.

Известно време смятах, че казионите историци са се заблудили, че са посредствени хорица, способни да направят кариера с повтаряне на казаното от чужди авторитети.
В последствие ми стана ясно, че е невъзможно един професионален историк, който е добре запознат със старите извори, да не знае как стоят нещата. Сведенията от древните летописи са пределно ясни и всеки непредубеден човек може да определи кой народ е местен и кой е нашественик на Балканите.



За идване на гърците от Северна Африка говори Херодот. Стария автор споменава за това как дедите на южните ни съседи донасят култове от Египет, добавя важни подробности за прилики на ползвани от гърците дрехи с дрехи, които са типични за населението на Либия. Ценно сведение е и това, че североафриканските номади и гърците имат едни и същи погребални обреди:

“The daughters of Danaos were they who brought this rite out of Egypt and taught it to the women of the Pelasgians…” - Her.II.170


“Moreover, it is true also that the Egyptians were the first of men who made solemn assemblies and processions and approaches to the temples, and from them the Hellenes have learnt them.”- Her.II.50


“It would appear also that the Hellenes made the dress and the aigis of the images of Athene after the model of the Libyan women.” – Her.IV.189


“The nomads bury those who die just in the same manner as the Hellenes.” – Her.IV.190


Благодарение на бащата на историята, ние разполагаме и с друга, ценна информация засягаща корените на старите гърци. Херодот обяснява, че благородническата прослойка на дорийците е от египетски произход:

“ the rulers of the Dorians will prove to be Egyptians by direct descent.” – Her.VI.53


Африканският (египетският) произход на гърците е известен и на Плиний Стари: “…puteos Danaus ex Aegypto advectus in Graeciam…” - Plin.IV.195


Есхил описва гърците като тъмнокожи и идвайки от Африка предавайки думите на пеласгийския цар към данаидите: - Вие не приличате на хората от нашата земя, а по-скоро сте като либийките, или даже като хората живеещи край река Нил.” -  No likeness of our country do ye bear, But semblance as of Libyan womankind. Even such a stock by Nilus' banks might grow…” 


Страбон обяснява, че полуостров Пелопонес е получил името си от фригиеца Пелопс, докато Данай е довел хора от Египет:

“Pelops  brought over peoples from Phrygia to the Peloponnesus that received its name from him; and Danaüs from Egypt.”-Strab.VII.7.1


Има ли нещо неясно в свидетелствата на Херодот, Страбон, Eврипид, Плиний Стари и Есхил? Не е ли видно, че в продължение на около пет века, различни автори са писали за африканския произход на старите гърци 

Не само писмените свидетелства указват древните египетски земи като прародина на южните ни съседи. Гръцкото изкуство от ранната Желязна епоха показва силно египетско влияние. Статуите от това време представят индивиди, чийто антропологичен тип е типичен за населението на Северна Африка. Странно е как специалистите не са забелязали тези неща в миналото.



Още по-странно е, че дори при излизане на нова информация, няма дори опит за промяна на очевидно неверните стари теории. Преди около 17 години, през 2001 година, в научно списание бяха публикувани резултатите от важно генетично проучване. Установено бе, че гърците са роднини на африканците, по-точно на хората обитаващи Етиопия:

 Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles, such as *0305, *0307, *0411, *0413, *0416, *0417, *0420, *1110, *1112, *1304 and *1310. Genetic distances are closer between Greeks and Ethiopian/sub-Saharan groups than to any other Mediterranean group and finally Greeks cluster with Ethiopians/sub-Saharans in both neighbour joining dendrograms and correspondence analyses. The time period when these relationships might have occurred was ancient but uncertain and might be related to the displacement of Egyptian-Ethiopian people living in pharaonic Egypt. “


Налице са предостатъчно сведения, които позволяват да се каже, че дедите на южните ни съседи не спадат към старите балкански народи, а са преселници от Северна Африка. По-важното е, че на разположение на учените са и предостатъчно сведения относно това, че в древността цялата територия на Гърция е била заселена с варвари, т.е. хора говорещи различен произход от гърците: “…in the ancient  times the whole of Greece was a settlement of barbarians…“ – Strab. VII.7.1.


Страбон дори дава подробности за това, кои региони са обитавани от хора напълно различни от гърците. Цитирайки Ефор, старият автор твърди, че най-древното име на Пелопонес е Пеласгия. Спадащите към тракийското семейство пеласги са обявени и за изконното население на Епир, тяхна е била и Тесалия-Strab.V.2.4.


На Плиний също е известно изконното название на Пелопонес, въсщност този автор дава две названия – Апия и Пелaсгия: “Peloponnesus, Apia antea appellata et Pelasgia”-Plin.IV.iv.9


Названието Апия е от голям интерес за нас защото е обяснимо със стблг. вапа-вода, т.е. правилното име на Апия е било Вапия, като значението е било – място заобиколено от вода, море. Точно такава е географията на Пелопонес и неслучайно в ранното Средновековие дедите ни наричат полуострово с името Морея. В същинска Тракия има планина, която носи името Месапион, като мес означава между, а апион е вода, според езиковеда Димитър Дечев –“Die Thrakischen Sprachreste”, 1957, с.296.



За това, кой е обитавал Атика и съседната и област Фокида, Страбон не оставя и място за съмнение, като дори указва кой тракийски цар е властвал в Давлида още преди Троянската война: Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus.”- Strab.VII.71


Херодот също знае, че в древни времена територията на Гърция е носила името Пеластия: the country now called Hellas, which was formerly called Pelasgia” –Her.II.56



Всеки, който си е направил труда да проучи старите извори е осъзнал кои хора са обитавали територията на Гърция преди идването на дедите на южните ни съседи от Африка. Всеки, който се е запознал с трудовете на Георги Раковски, Никола Йонков Владикин, Данаил Юруков, Ганчо Ценов, Георги Сотиров и др. е разбрал, че ние българите сме потомци на старите балканци, които са влезли в историята като траки и пеласги. Това неотдавна бе доказано и от генетиката. Оказа се, че по-голямата част от нас носи същите гени, каквито е имало и балканското население от Каменната ера.  

Няма изчезване на хора, изгубили са се само старите имена, но това си е напълно в реда на нещата. Дори предците ни обитаващи Гърция не са били избити, или прогонени. Несъмнено част от тях е загинала по време на асимилационния процес, но и много са оцелели ставайки съществена част от гръцкия етнос. С помощта на генетиката може да бъде установено какъв процент от нашите предци са оцелели и до каква степен сме оформили генетичния облик на южните ни съседи.

Държа да отбележа, че не мразя гърците. Възхищавам се на таланта на Праксител и  Фидий, възхищавам се на откровеността и точността на Страбон. Възхищавам се на работите на Еврипид, Павзаний, Херодот. 

Хубавото и положителното не бива да се отрича, но същото важи и за негативното. Не е редно то да се премълчава и укрива. Не е справедливо ние да сме вечно белязани като войнолюбиви варвари тормозещи Римската Империя позната и като Византия, а гърците да се смятат за най-великия народ на Европа. Светци и убийци е имало и в двете държави.

Смятам, че трябва да се стремим към приятелски отношения с Атина. Православни държави сме, трябва да се поддържаме един друг, но и трябва да си кажем истината. Пясъчните кули обаче трябва да паднат, колкото и болезнено да е това за гърците, то е и наложително. Без болка няма катарзис, без катарзис няма бъдеще. Старото и гнилото трябва да изчезнат, за да направят място на едно ново мислене и нова духовност. Без тях няма бъдеще за никой народ.



21.04.2013 г.

ТЪРНОВО В БЪЛГАРИЯ, ГЪРЦИЯ...И ДРУГИ МЕСТА


Често съм казвал, че България е едно райско кътче. Останала ни е малко земя, но сякаш като за компенсация, това, което имаме е приказно красиво. Има места пълни с величие и уют едновременно, Велико Тървоно е едно от тях. Там древни сгради карат сърцето да тупти от гордост. Иска се само да затвориш очи и попадаш в друг свят, огрян от слънцето на една отдавна отминала епоха. Човек има усещането, че чува грохотът на конските копита, звънтенето на мечовете, песните на бойците и тихия шепот на Янтра.



                http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/starite_bg_stolici/images/tarnovo/1.jpg


Търново е невероятен град, нали! Колкото пъти да го посетя, не ми омръзва да скитам по улиците му, да гледам стария Царевец и да седна в някое малко кафене, в което сякаш времето е спряло.Който е бил в този град, знае добре за какво говоря.


Тази работа обаче не е посветена само на старата ни столица. По време на проучванията си попаднах на нещо много интересно  и на пръв поглед трудно обяснимо. Оказва се, че на територията на Гърция е имало повече селища с име сродно на Търново отколкото у нас. Изследвайки документи,  летописи и карти езиковедите Фаедон Малингудис и Макс Фасмер са успели да намерят  по земите на южните ни съседи доста селища с български названия. Особен интерес представляват следните:

ΤέρνοβαΤούρνοβονΤρίνοβον, ΤύρναβοςΤέρνοβον, ΤέρροβονΤύρνοβον (Тернова, Турново, Триново, Терново, Терово, Тюрново).

В Гърция има и други подобни топоними чийто български характер  не може да се оспори, това са Τύρνα, Τρινόβιανα  и Τουρνίκι. Учените предполагат, че имената са оставени между VI-ти -VII-ми век когато предците ни заливат като море цяла старата Елада и основават хиляди селища там. Всъщност не се касае за никакво нашествие, а за завръщане в свои земи.

Безспорно десетината топонима, сродни на нашия Търново са нещо заслужаващо вниманието ни. Това показва вековно присъствие на българоговорящо население в Тесалия, Ахея, Аркадия и т.н. Още по-интересно е обаче, че подобни български названия на населени места се срещат дори в Античността. Не просто в края на III-ти-IV-ти век, а много по-рано, някои са документирани още през VIII-ми век преди Христа.

Едно от тях е селището Тарна. Който е добре запознат с Илиада знае за меона Борoс от град Тарна. Неговия син идва да помогне на трояните, но бива убит от ахееца Идоменей. За повечето хора названието меони е неизвестно, поради тази причина е важно да се отбележи, че според Страбон те спадат към групата на тракийското племемизи (наречени по-късно българи).

В самата област Мизия има област, а и  град носещ името Атарна. То е същото като Тарна, но в този случай е с протетично  А. Подобни случаи на протетизъм има достатъчно. Тумна например е известна още като Атумна. Друг пример може да се даде с Рът, който става Артос, а от Литомира гърците правят Алитомира... (Malingoudis, 1981).

Тарна и Атарна са древни варианти на името на старата българска столица Търново, имената им са сродни също на Малко Търново, Трън и Търновци. Докато за намиращите се на гръцка територия Турново, Терново, Турнаво и т.н. няма проблем да бъдат признати за имена, чието обяснение идва от българския език, то за доста по-древните, то за връзката на  Тарна и Атарна с речта ни, траколозите, лингвистите и историците мълчат.

Подобно поведение е непонятно защото освен названията на тези древни мизийски селища има и други данни,  които могат да се използват. Летописецът Димитър Хоматиан споделя, че в дълбока древност дедите ни са носели името мизи и са обитавали земите край (Мизийския) Олимп (точно там където е Атарна). Михаил Аталиат, а и доста други стари автори също казват, че българите са били познати в миналото като мизи

Отъждествяване на Мизия и България, на мизи и българи е правено от различни стари автори в продължение на хиляда и сто години. Имената на древните мизийски благородници  Борос и Телеф са варианти на имената на българските владетели Бориси Телец. Името на мизийския водач (цар) Хромий се обяснава с българската дума хром-недъгав (явно името е предпазно, със значение подобно на Грозьо, Грубан).

Никой непредубеден човек не би приел тези неща за случайност. Още повече, че по отношение на обичаи, жилища, въоръжение, погребали обреди и т.н. мизите не се отличават от старите българи. Явно летописците от далечното минало са знаели какво говорят. За тях не е било тайна, че съперниците на Източната Римска Империя са древен европейски народ. Толкова древен, че дори е увековечен в омировата Илиада.

Освен в Гърция и малоазийска Мизия, топоними сродни на Търново се срещат и на други места в Античноста. Това са регистрираните в земите на Галия древни селища Тарнум, ТарниаиТарнакус,  Турнакус, Турно-дурум, Турнакус...

За тези, които ще посрещнат тези данни с недоверие ще поясня, че в различни документи и надписи от Галия са регистрирани лични имена чужди на келтските езици. Става дума за Авор (Явор), Балан, Балио, Бато, Белена, Белено, Бодило, Бойо, Бойкус, Боисил, Борилус, Борисус, Венда, Весулус, Ветер, Гарус, Гетиус, Дейка, Дейко, Девана, Елениус, Каран, Кобер, Корсиус, Котус, Лад, Любена, Любия, Любиамус, Каменус, Медикус, Медула, Медуна, Место, Миро, Персинус, Рума, Румо, Тате, Тато, Тати, Татуло, Токетус, Траюс, Ярила, Яровидус...Някои от тях, като Дейко, Дейка, Девина, Любена  и Бойко се използват дори и днес от българите.

Най-интересното е, че галските лични имена Асперус, Борисус, Борилус, Токетус,Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Тюрко-алтайци и перси в Галия не е имало, но за сметка на това трако-кимерийците са били дълго време аристокрацията на много келтски племена (Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970).

Галските топоними от български характер- Тарнум, ТарниаиТарнакус, Турнакус, Турно-дурум, Турнакус не са някакво изключение. В земите на старите келти се срещат български имена на реки като Арда, Бистра, Бара, Ведра, Асна (ясна). Галските селища Бурдо, Садо, Берзула имат същото значение както и нашите Брод, Садово, Брезово...

Започнахме с Търново, минахме през основаните в Гърция Турнаво, Тернава, запознахме се с мизийските Тарна и Атарна, а в края отидохме и до издигнатите в Галия Тарнум, Тарниаи, Турнакум. Имената на тези селища показват до къде са стигали походите на дедите ни в древността. Още в Бронзовата Епоха езикът на траките е ехтял от Мраморно Море до Атлантическия Океан – една твърде обширна територия.

Предполагам, че някои ще приемат с недоверие това мое твърдение. Нека обаче не забравяме, че всеки силен и развит народ се разпростира и колонизира много нови земи. До V-ти век преди Христа римляните са били незначителни хора под властта на етруските. Само след половин хилядолетие езикът на ромуловите потомци вече е бил познат на три континента. За това съдим по голямото количество латински топоними оставени в различни земи: Лептис Магна (Либия), Диана Ветеранорум (Алжир), Ликсус (Мароко), Веруламиум (Англия), Лукентиум (Испания), Аугуста Винделикорум (Германия), Авентикум (Швейцария), Аквинкум (Унгария), Виминиакум (Сърбия), Констанца (Румъния), Тримонциум (България)...

Какъв е механизма на римската експанзия? Чрез асимилиция на други народи (венети, етруски, месапии, рети и др.) римсокто население нараства и придобива възможност да окаже отпор на чужди колонисти като гали и финикийци. Създава се многобройна армия, която е в състояние да завоюва нови територии.

Нововъведенията и откритията са били активно използвани от римляните. Бойните им машини, а и перфектните за времето оръжия са изиграли важна роля в победата над противниците. Рим винаги бързо и изграждал пътища във всяка новозавоювана територия. Това е позволявало навременна военна намеса когато интересите на Вечния град са били заплашени.

Нека видим как стои положението с нашите далечни предци. През V-ти век преди Христа Херодот нарича траките  най-многобройния народ  след индийците. Цар Ситалк е бил в състояние да събере войска от 150 000 души (Тукидид,  Пелопонеските Войни). Дори за днешните стандарти това е огромна армия, а и тя не е пълната военна мощ на дедите ни. Със сигурност северните траки са разполагали с голям брой боеспособни хора, не можем да забравим и способните войници на Фригийското и Витинското Царство.

От голяма важност е това, че траките са първият народ в Европа, който се научава как да прави бронз и да обработва желязо. Това е дало огромно превъзходство на дедите ни над другите народи. Оръжията, а и сечивата ни са били по-ефективни и по-качествени.

Конят е опитомен не къде да е, а  в Черноморските степи. Понеже са били конен народ предците ни са били в състояние да се придвижват бързо, а и да имат значително тактическо превъзходство над други хора.

Виждаме, че факторите, които са помогнали на Рим да се разпростре на три континента са били в наличност при траките дълги векове по-рано. Ясно е, че тракийските топоними в Гърция, край Троя и Галия не са някакво чудо, а съвсем в реда на нещата. Това си е хубав повод за гордост, а и за размисъл. 

Защо, ако дедите ни са били добре организирани и силни хора ние да не сме в състояние да станем такива. Всъщност пречка няма, всичко е въпрос на воля и желание.



Използвана литература:

1.M. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941;
2.Ph.Malingoudis, Studien zu den slavischen Ortsnamen Griechenlands, Akademie der Wissenschaften und der Literatur, Mainz, 1981;
3.A.Holder, Alt-keltischer Sprachschatz, Akademische Druck- u. Verlagsanstalt, 1961; 
4.Jean-Jaques Hatt, Celts and Gallo-Romans, Geneva, 1970;
5. William Smith, Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood, London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.
6.Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, Абагар, В.Търново, 2005;
7. Thycidides, Peloponesian war, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;

15.04.2013 г.

ИСТИНАТА ЗА КИМЕРИЙЦИТЕ




Силата на нашия народ често ме е удивявяла. Съдбата ни е дарила с много победи, но за жалост сме познали и упадъка, чуждото подтисничество. Дедите ни обаче винаги са намирали сили да се изправят след всяко поражение. Успявали са да се противопоставят на всеки враг, не са се оставяли да бъдат асимилирани. Пазели са традициите си, пазели са и земята си защото са помнели, че тя е защитавана с болка, кръв и саможертва.


Противниците ни след време са разбрали, че народ като българите не може да бъде победен напълно на бойното поле. Това е причината да бъде избран нов метод за борба с нас. Не случайно казват, че перото е по-силно от меча. Враговете ни са знаели, че посетите в летописите лъжи ще поникнат като страшна отрова. Лъжите е трябвало да разколебаят народа ни, да го разединят и отслабят.


Още по-страшно е станало когато противниците ни са взели за помощници наши сънародници. Във всяка държава има герои и предатели, ние не правим изключение. Винаги се намират жадни за пари и власт родоостъпници готови да продатат България на чужденците. Поради действията на служещи на чужди сили историци, ние загубихме много територии. Дано не загубим и малкото останала ни земя. Както в миналото, така и днес се намират жалки хорица, които правят опити да ни изкарат потомци на чужд за Балканите народ.


Неподготвени автори докарват вода от девет дола, само и само да ни убедят, че корените на старите българи не са в Тракия. Понеже в “Зографска История” дедите ни са наречени   кимерийци [1], определени хорица решават, че нашата стара земя не е на Балканите, а някъде на изток. Намират се дори такива, които назовават Кавказ наша прародина [2]. Това разбира се е пълно безумие. 

Да, в някои извори се споменават кимерийци край Кавказ, но какво от това?
  Знаем, че англичаните са колонизирали Индия, били са там векове наред. Трябва ли от този факт да заключим, че старите англо-сакси идват от Индия? Разбира се, че не, това е налудничаво, точно толкова налудничаво както да се твърди, че Кавказ е родина на българите понеже дедите ни са били и там.


Нека разгледаме всички факти, най-вече тези, които определени автори предпочитат да премълчат.Кимерийците   са споменати за първи път от Омир. Стария автор ги свързва със събития от XIII-XII век преди Христа и ги локализира отвъд река Океан [3] 11.14. 

Днес, на Балканите няма река с такова име, но прочетем ли писанията на Аполон Родоски ще разберем лесно локацията й. В “Аргонавтика” срещаме следния пасаж: There is a river, the uttermost horn of Ocean, broad and exceeding deep, that a merchant ship may traverse; they call it Ister…” [4] ll.257-293... 

Истър е древното име на Дунава, следователно най-древната спомената земя на кимерийците е била на север от красивата ни река.

Разбира се ние не можем да разчитаме на един-два извора. Нужни са ни повече сведения, за да разберем със сигурност къде са живели кимерийците през второто хилядолетие преди Христа. Благодарение на Херодот ние узнаваме за едно важно за кимерийците място. Става дума за свещената им земя, там където те са погребвали предците си. Според бащата на историята древното кимерийско гробище е до река Днестър [5] IV.11. 

Понеже Днестър се намира недалеч от Дунава, виждаме, че както Омир, така и Аполон Родоски са дали вярна и точна локализация на кимерийски земи.


Трябва обаче да се добави и това, че Херодот разполага кимерийците също на полуостров Крим. Там е Кимерийския Боспор, Кимерийския вал, а също и област Кимерия [5] IV.12. Разбира се този древен народ е обитавал и други територии. За далечна кимерийска миграция от XIII-XII век преди Христа споменава Страбон твърдейки, че след Троянската Война, група енети придружени от кимерийци заминали за земите край Адриатичесто море [6] 12.3.8.

Там те се установяват в северната част на Апенинския полуостров, но друга група кимерийци стига чак до Южна Италия където изгражда храм-проницалище до езерото Аверно. За това говори Страбон в друга своя книга [7] 5.4.5... На фиг. 1 може да се види разпространението на кимерийски находки в Източна Европа и Апенинския полуостров.


                               

Фиг.1
                                           http://www.kimmerier.de/Abbildungen/abb004.jpg

Кимерийците са обитавали също части от Мала Азия, по-точно областта Мизия. Там Плиний разполага град Кимерий [8]   V.123. По време на походите си кимерийците се сблъскват с народа на Урарту, чиито съседи са траките-халиби, а и траките сарапари (живеещи на изток от Кавказ). Не са пожалени от силата на кимерийското оръжие и лидийци, асирийци, гърци [9].


Кимерийски племена е имало и в ТракияТова е един важен факт, който някои автори пропускат да споменат. Трерите, обитавали Югозападна България са наречени кимерийци. За тях се казва, че извършвали далечни походи, приписва им се даже завоюването на Фригия през VII век преди Христа *[10] I.3.21.

През V век преди Христа кимерийските трери все още са обитавали Тракия защото са споменати от Тукидид. Той ги разполага между Σκαρδος-Шар планина и Οισκος-река Искър [11] II.96.

Тук трябва да обърнем внимание на една важна подробност. Нито Страбон, нито Тукидид не говорят за идване на кимерийските трери в Тракия. Старите автори често споменават за това, кой е местен и кой е дошъл от друго място. Херодот, Плиний, Страбон и Eсхил определят гърците като пришълци от Африка [5] VII, 7. 1, [8] VII. LVI.195-198, [12] VII, 7. 1, [13]. Никой обаче не твърди, че кимерийските трери не са местен народ. Страбон ги определя като народ на Тракия [6]1. 13.18. Тукидид даже дава точна локализация [8] II.96.


За да разберем що за народ са кимерийците e необходимо да разгледаме тяхната материална култура, а и останките от езика им. Омир твърди, че кимерийците и тракийското племе синтии носят криви лъкове [14] с.236. Със същото оръжие- крив лък са описани и пеоните [14] с. 234. 

Съвременни археологически проучвания показват, че стария автор е бил прав, кимерийците са дефинирани като конни стрелци: “
Cimmerian men were buried with bows, sword, and spear. Everything suggests that they fought as mounted archers [15]. Абсолютно същата характеристика дава Тукидид за северните траки, наричайки ги конни стрелци [11] II.96.

На саркофага от Клазомене - фиг.2 (горна част) може да се види, че кимерийците притежават големи мечове. За траките Омир казва, че те са единствени от варварите, които употребяват големи мечове  [14] с.229. Това е поредната индикация, че кимерийците са част от тракийската общност.





                                                 фиг.2


Благодарение на различни разкопки установяваме, че кимерийските върхове на стрели, копия, юзди и т.н. са като тези на траките- фиг. 3. Това не е проста случайност, а се дължи на факта, че траки и кимерийци имат едни и същи корени. Тези корени са в Тракия както ще видим след малко.



                                                             фиг.3




В една своя работа А.Иванчик представя изображения на бойни брадви намерени в различни региони – Мала Азия, Сибир, черноморските степи - фиг. 4 [16]. Този особен тип оръжие той свързва с кимерийците. Съгласен съм с г-н Иванчик, но трябва да добавя нещо, което той е пропуснал по необясними за мен причини. Кимерийската бойна брадва със шип се среща най-рано не край Кавказ, а във Варненския некропол -фиг. 5, около 3000 години по-рано! 

Траките,
 кимерийците и техните роднини скитите са изобразявани често с този тип оръжие- фиг.6. Херодот дава даже името на брадвата – сагарис [5]. I.215. Сагарис не е нищо друго освен гръцкото предаване на нашата дума секира.


  .






                                         фиг.6




Интересна подробност е факта, че кимерийците са обитавали  землянки. За това свидетелства Страбон, който даже споменава, че кимерийската дума за землянка е аргила: “… in question for the Cimmerians, says: They live in underground houses, which they call "argillae…" [7] V.4.5.

Аргила е тракийска дума, тя се среща в иметa на селищата Аргилос (Бисалтия), Арги-дава (Дакия),   Аргилий (Тракия), Аргилиум (Витиния). Топонимите са споменати в Lempriere’s Classical Dictionary [17] c. 78. 

В далечното минало землянката е била типично жилище и за селското тракийско население. За тракийски подземни жилища говори Демостен [14] с. 470. Тракийската и кимерийска дума аргила се обяснява с българската аргводеничен улей, в смисъл нещо изкопано. Други сродни думи са санскр. roka-   яма, лит. rakti– копвам и стблг. рака-гроб, изкоп.


Археолозите са установили, че кимерийците са правели антропоморфни паметници [18] fig. 10, те са наречени още каменни баби. Такива, даже в същия стил има на територията на Тракия още през второто хилядолетие преди Христа. Катакомбната култура от Бронзовата епоха е приписана на кимерийците. От скелетните останки става ясно, че някои индивиди са практикували изкуствена черепна деформация. Този обичай се среща в Тракия още през Каменната епоха [19] c.136.


Нека обобщим какво знаем за кимерийците:

1. Най-древния вариант на кимерийската бойна брадва се среща в земите на Тракия, във Варненския некропол – 4500 преди Христа, такава брадва ползват и траките.

2. Както траки, така и кимерийци обитават землянки.

3. Както траки, така и кимерийци имат големи мечове.

4. Както траки, така и кимерийци ползват криви лъкове.

5. Както траки, така и кимерийци са конни стрелци.

6. Както траки, така и кимерийци ползват върхове на стрели с триъгълно и ромбоидно сечение.

7. Както траки, така и кимерийци обитават Тракия и черноморските степи, Кавказ, Мала Азия, т.е. тези хора са винаги заедно!

8. Както траки, така и кимерийци правят антропоморфни паметници.

9. Както траки, така и кимерийци практикуват изкуствената черепна деформация.

10.Кимерийската дума аргила е и тракийска.

След като две групи хора имат общи неща по отношение на бит, въоръжение, начин на живот, бойна тактика и език, след като са заедно в Тракия, край Кавказ и Мала Азия, то е близко до ума, че става дума за две групи на един и същ народ. Т.е. кимерийците са по произход древен балкански народ. Това е причината трерите да бъдат дефинирани ту като траки, ту като кимерии.


Няма абсолютно никакво основание кимерийската прародина да се поставя в Кавказ, тъй както няма основание да се твърди, че англичаните произлизат от Индия понеже са живели там векове наред. Хората опитващи се да поставят нашите корени извън Балканите няма да затворят устата си въпреки изложените факти. Важно е обаче ние за знаем истината и да пазим земята си.


Важно е да се гордеем с произхода си следваме примера на предците си. Те бяха горди, но и добри, благородни хора. Те бяха силни, подкрепяха се един друг, не си затваряха очите за несправедливостта. Тези им качества ги превърнаха в мишена на силите на злото, но същите тези качества им помогнаха и да оцелеят хиляди години на едно и също място – златна Тракия.


Използвана литература:

1. ЗОГРАФСКА ИСТОРИЯ http://ziezi.net/zograf/3.htm
2. К.Милчев, ПРАРОДИНАТА…http://letopisec.blog.bg/history/2012/10/25/snimah-prarodinata-kavkaz.1013447?reply=4189948
3. The Odyssey by Homer, transl. S.Butler, http://classics.mit.edu/Homer/odyssey.11.xi.html
4. The Project Gutenberg EBook of The Argonautica, by Apollonius Rhodius, Produced by Douglas B. Killings, and David Widger, Release Date: July 21, 2008 [EBook #830], Last Updated: February 7, 2013, SELECTED BIBLIOGRAPHY: ORIGINAL TEXT—Seaton, R.C. (Ed. & Trans.): "Apollonius Rhodius: Argonautica" (Harvard University Press, Cambridge MA, 1912). Original Greek text with side-by-side English translation
http://www.gutenberg.org/files/830/830-h/830-h.htm
5. Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
6. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. J.Henderson, Books 10-12, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000; 
7. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 3-5, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999; 
8. Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1999;
9. Cimmerians http://www.iranicaonline.org/articles/cimmerians-nomads
10. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 1-2, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1997;
11. Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R. Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972; 
12. Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
13. Аeschylus, The Suppliants, transl. E.D.A.Morshead, The University of Adelaide, Last updated Wednesday, February 6, 2013 http://ebooks.adelaide.edu.au/a/aeschylus/suppliants/
14. Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010;
15. Cimmerians http://www.livius.org/cg-cm/cimmerians/cimmerians.html
16. A.I. Ivantchik, Kimmerier und Skythen. Kulturhistorische und chronologische Probleme der Archäologie der osteuropäischen Steppen und Kaukasiens in vor- und frühskythischer Zeit. Steppenvölker Eurasiens, 2. Moskau: Paleograph Press, 2001.
17. J.Lempriere, Lempriere’s Classical Dictionary, Bracken Books, London, 1998; 
18. A.L.Momgait, Archaeology of USSR, transl.M.W.Thompson, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1961; 
19. Й.Йорданов, Антропология на древните българи, масовия кръгов гроб край Девня, ИК Тангра ТанНакРа, София, 2008;