29.03.2018 г.

ГЕНЕТИКАТА ДОКАЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДЕДИТЕ НИ НА БРИТАНСКИТЕ ОСТРОВИ ПО ВРЕМЕ НА АНТИЧНОСТТА


С напредването на науката става все по-лесно да разберем истината за произхода на народа ни. В миналото се разчиташе предимно на сведения от работите на летописци, но като се има предвид, че ползваните исторически извори са сътворени от враговете на дедите ни,  не е трудно да се заключи, че на тази информация не трябва да се гледа като солидно доказателство.

Не е тайна, че в различни писания, чуждите хроникьори са представили “идването” на българите в различни времена, а и по различен начин. Съдейки по картата на Св. Йероним, трябва да заключим, че хора с име българи са населявали страната ни още през III век. Все пак нужно е много време преди голяма област като Мизия да получи новото име България, което роденият на Балканите Йероним документира по времето на император Константин Велики – началото на  IV век.

От друга страна, според Лъв Дякон, дедите ни са дошли на юг от Дунава едва по времето на император Юстиан Ринотмет – 705-711 година, т.е. през VIII век. Налице е около 500 години разлика, а това е индикация, че някои от старите автори са лъгали здраво. Кой е прав – благият християнин Св. Йероним, или “забравилият” важни факти Лъв Дякон?

Неотдавна генетиката даде отговор на този важен въпрос. Благодарение на мащабните проучвания стана ясно, че в никакъв случай не може да се говори за изчезване на обитавалото земите ни население от Каменната, Медно-Каменната и Бронзовата епоха. Във вените на голяма част от нас тече същата кръв каквато е текла във вените на хората познати като първите земеделци и скотовъдци на Европа, на хората сътворили блестящата Варненска цивилизация, на тези, които най-рано създадоха човеколюбива доктрина.

Една от хаплогрупите типични за народа ни носи името EV-13. Учените смятат, че хора, които са носители на тази хаплогрупа, са обитавали Балканите преди 10 000 години – времето на Мезолита. Несъмнено, представителите на EV-13 се явяват един от основните елементи на етноса, наречен в Античността траки, а по-късно и българи.

Не само нашите генетици свързват EV-13 с дедите ни, които гърците назовават траки. Преди време, английските учени останаха силно изненадани от присъствието на тази хаплогрупа сред населението на Британските острови. Обяснение на мистерията бе дадено с идването на траки по времето на доминацията на Римската Империя.

Действително, бивайки едри, силни и храбри мъже, дедите ни са запълвали не само преторианската гвардия, но и легионите на Вечния град. Неслучайно, най-способните пълководци на империята от времето на късната Античност са роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий и роденият в Дуросторум (Силистра) Аеций.

През IV век,  един римски автор изказва своето възхищение от качествата на нашите деди, записвайки в Totus  Orbis  Descriptio”, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници

По-късно, император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащият осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.’’

Съществуват  достатъчно данни за това, че определена част от дедите ни, които са служили в римските легиони, са били квартирувани в земите на Британия. Преди няколко години, Стивън Бърд публикува една доста интересна работа: Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”.

Цитирайки Джарет, Стивън Бърд споменава, че до този момент са намерени сведения за тридесет и седем различни тракийски военни контингента в пределите на Римската Империя. За присъствието на траки в различни региони на Британия по време на Античността има убедителни доказателства. Карингтън съобщава за погребения на четири войника от Legio II Adiutrix, за които става ясно, че са родом от намиращият се в Южните Балкани град  Апрос (значението на топонима е обяснимо със стблг. вепръ-глиган).

По-интересно е това, че британското селище, в които тези представители на дедите ни служат носи името Дева. Това е индикация, че реално броят на траките в това място ще да е бил голям и те дори са дали свое название на мястото, което са обитавали.

Във времето на Античността, градове с елемент -дева, дава се срещат у нас в изобилие. Едно от старите имена на Пловдив е Пулпу-дева, други подобни названия са Куми-дева, Дане-дева, Ита-дева, Мури-дева, Скаи-дава, Суки-дава. Обяснение за дева-дава, Вл.Георгиев дава с блг. девам, дявам-полагам, т.е. установявам се, полагам основи, правя стан.

Отново край британското селище Дева е намерен гроб на ветеран, чиято националност е ясно упомената “Bessus natione” – бес по произход. Важна подробност е и това, че недалеч от Дева е била стационирана Първа Дакийска Кохорта - cohors Primae Dacorum. На друго място, в Колчестър също са открити следи от присъствието на дедите ни. Стивън Бърд е публикувал текста от надробния надпис на тракиец, родом от Сердика (София) :

Longinus Sdapeze  |  matygi f(ilius) duplicarius  |
ala prima Tracum pago  | 
Sardi(ca) anno(rum) XL aeror(um) XV  |
heredes exs testam(ento) [f(aciendum)] c(urauerunt |
h(ic) s(itus) e(st)



Тракийски контингент е имало и в региона на Глостър. Там е намерен забележителен паметник на легионер кавалерист, като иконографията на изображението наподобява тази на паметниците на Хероса. Слава Богу, запазен е и надписа и така научаваме какво е било името на погребания легионер:

Rufus Sita, eques Cohortis VI
Thracum, annorum XL, stipendiorum XXII.
Heredes ex testamento faciendum curaverunt.
Hic situs est.




Древен епиграфски паметник, на който се споменават дакийски войници стационирани в Британия

Подобно на всеки съвестен учен, Стивън Бърд уточнява, че тепърва трябва да се установи със сигурност дали носителите на (типичната за Балканите) хаплогрупа EV-13 обитаващи Северен Уелс и Югоизточна Англия са преставители на миграция от едно и също време, или става дума за две отделни преселнически вълни.

Г-н Бърд споменава и това, че все още не е напълно ясно и кога са дошли в Британия и носителите на друга чужда за Британия хаплогрупа, а именно J2, дали предците на тези хора са дошли по време на римския период, или не?

Тук е мястото да се спомене, че типична за нас българите е не само хаплогрупата EV-13, но също и J2. Генетиците смятат, че на Балканите, носители на тази хаплогрупа са се появили по време на Неолита. С други думи – носителите на J2 също са един от елементите на тракийския етнос и присъствието на в Британия може да се свърже със стационирането на тракийски легионери там по времето на Античността.

Навярно понеже работата на г-н Бърд е публикувана през 2007, а мащабните генетични проучвания у нас станаха известни в периода 2011-2013 година, той не е свързал носителите на J2 в Британия с идването на траки по времето на римската доминация. Въпрос на време е това да бъде направено и когато това стане, ще придобием по-ясна представа за ролята на дедите ни в ранната история на Британия.

Междувременно, благодарение на генетично проучване в Ирландия стана ясно, че част от предците на ирландците не спадат към местното население, а са дошли от Източна Европа и Близкия Изток. Визира се най-вероятно Мала Азия, която е обитавана от траките фриги, тевкри, витини, халиби, бебрики, а и мизите, за които Димитър Хоматиан обяснява, че по негово време вече се наричат българи.

В този случай, генетиците не тълкуват присъствието на екзотични хаплогрупи в Ирландия с римското владичество в Британия, а с идване на източно европейци по време на Бронзовата епоха. Излиза, че споменатото идване на болги в “Книга на Нашествията в Ирландия” не е плод на въображението на автора, а реалност.

Със задълбочаването на генетичните проучвания и съгласуването им с данни от археологията, ономастиката и т.н. ще стане напълно ясно точно в кои периоди от време дедите ни са пристигнали в Британия и каква е била ролята им там. Във всеки случай, преданията описват дошлите от Тракия болги като народ, който създава първите закони на Ирландия е въвежда ред в страната.

Малко по-малко става ясно, че господствалите в историграфията вярвания за азиатския произход на старите българи и за изчезването на тарките, са заблуди и то вредни за страната ни заблуди, които са допринесли значително не само за разединяването на народа ни, но и до загуба на територии и население.

Редно е учените ни да започнат да се държат като истински учени, т.е. да се съобразяват с новата информация, да я интерпретират правилно, а и да признаят грешките си. Защитаването на догмите с фанатизъм няма бъдеще, а тези, които го правят могат да са сигурни само в едно нещо – с това си поведение, те ще спечелят народното презрение.

В науката няма място за скромност и плахост породена от това, че определени изводи ще разсърдят влиятелни хора. Българите имат право да знаят истинската си история, имат право на високо самочувствие, имат право на по-добър живот. Това няма как да стане, ако в чужбина, а и у нас биват лансирани недоказани и неверни неща, които мачкат съзнанието ни. 

В Новия Завет е казано – “Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни!”. Истината за произхода и заслугите на дедите ни не само ще ни направи свободни, но ще ни даде и сили сами да иградим по-добро бъдеще.



Използвана литература:


1.Steven C.Bird, “Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britain by Soldiers of Balkan Origin”. http://www.jogg.info/pages/32/bird.htm
2.Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry - Sena Karachanak  Viola Grugni  Simona Fornarino Desislava Nesheva Nadia Al-Zahery Vincenza Battaglia Valeria Carossa Yordan Yordanov Antonio Torroni Angel S. Galabov Draga Toncheva  Ornella Semino
3.С.Карачанак-Янкова, ГЕНЕТИЧНА СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ПО Y-ХРОМОЗОМАТА И МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК, дисертация за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” Област на висше образование: 4. „Природни науки, математика и информатика” Професионално направление: 4.3. „Биологически науки” Докторска програма: „Генетика” НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: ПРОФ. Д-Р ДРАГА ТОНЧЕВА, ДБН София, 2013;
http://nt-cmb.medun.acad.bg:8080/jspui/bitstream/10861/1015/1/S_Karachanak_Yankova-dis.pdf
4.P10.80 - Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians
S. Karachanak1,2, V. Grugni2, D. Nesheva1, V. Battaglia2, S. Fornarino2,3, N. Al-Zahery2, V. Carossa2, Y. Yordanov4, A. Galabov5, B. Atanasov6, A. Torroni2, D. Toncheva1, O. Semino2
1Department of Medical Genetics, Medical Faculty, Medical University, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 2Dipartimento di Genetica e Microbiologia, Università di Pavia, Pavia, Italy, Pavia, Italy, 3Human Evolutionary Genetics, CNRS URA 3012, Institut Pasteur, Paris, France, Paris, France, 4Institute of Experimental Morphology and Anthropology with Museum-Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 5The Stephan Angeloff Institute of Microbiology, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, 6Institute of Organic Chemistry, Bulgarian Academy of Sciences, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, The Netherlands, May 28 - 31, 2011
5. Irish DNA originated in Middle East and eastern Europe
7.Camboglanna the site of King Arthur’s final battle 537-539 AD
8.C.U.J.Bourke, Pre-Christian Ireland, Bowne & Nolan, Dublin, 1887;

21.03.2018 г.

ИСТИНСКИЯТ ЕЗИК НА СТАРИТЕ ГОТИ


Преди да попадна на работите на Ганчо Ценов и Георги Сотиров, считах готите за германи по произход. Разбира се чудех се защо представителите на този стар народ притежават по-скоро български имена като Видимир, Витимир, Остро, Caвa, Видигой, някои от които се ползват дори понастоящем.

За жалост, навремето не знаех важни подробности, които биха ми помогнали да разреша загадката. Едва в книгите на Ценов и Сотиров намерих данни, които до този момент никой не ми бе споменавал. Разбрах, че за летописците Йордан, Прокопий и др. готите са де факто гетите. Te ca хората, които Херодот нарича най-храбрите, но същевременно най-миролюбивите от всички траки, т.е. наши касае се за наши предци.

В последствие се запознах със засягащите готската (гетската) история творби на проф. Асен Чилингиров. Благодарение на тях узнах как е създадена фалшификацията позната като “Codex Argenteus” – Сребърния кодекс, която е трябвало да заблуди света, че става дума за евангелието създадено от владиката на готите (гетите) Вулфила.

Реално се касае не за ръкопис от IV век, а за работа създаденa през XVII век въз основа на лангобардски документи. Пак от проф. Асен Чилингиров научих, че истинското име на духовния водач на готите (гетите) не е Вулфила, а Урфил.

Узнах и за важната подробност, че по време на Античността, в Кападокия, която се явава родно място на Урфил, са живели хора, които са от същия произход както и изконното балканско население – нашите деди. Не на последно място, от работите на проф. Чилингиров получих потвърждение за това, че азбуката ползвана от Урфил (Вулфила) e глаголицата, която още през IV век Св. Йероним разпространява в Далмация (Западните Балкани).


Образец на "готска", реално лангобардска писменост. Надписи с такива букви няма на Балканите, а точно тук е изнамерена готската азбука

Тухла от времето на гота Теодорик Велики, вижда се добре, че буквите нямат нищо общо с тези от "Codex Argenteus"Brick with the emblem of Theodoric, found in the temple of Vesta, Rome. It reads "+REG(nante) D(omino) N(ostro) THEODE/RICO [b]O[n]O ROM(a)E", which translates as With our master Theodoric the Good reigning in Rome [this brick was made].



Ценен и приноса на проф. Чилингиров по отношение на доизясняването на смисъла на готски имена като Валамир, Атила, Бериг, на а също и етнонима веси/беси. Toва е истинското име на веси-готите (Vesse Gothae), които някои неправилно и тенденциозно наричат вестготи.

Не по-малко важни са и сведенията представени от Юли Хаджи Димитрова в книгата ѝ “Gothi qui et Getae- Готи сиреч Гети. Дадени са непознати на българския читатели подобности за старата готска история, за това, че в миналото е поставян знак на равенство между готи и българи. В творбата на г-жа Хаджи Димитрова са дадени и изображения на лангобардските документи станали еталон на “готската” писменост от “Codex Argenteus”, представени са и хубави разяснения относно свидетелството на Валафрид Страбон за това, че готския език се говори в Добруджа даже и през Средновековието. След малко ще разберем колко важна подробност е това.

Има и друг автор, който се е задълбочил в проучване на истинската етническа принадлежност на готите. В книгата си “Траки/Готи/Славяни” Петър Георгиев, подобно на проф. Чилингиров и г-жа Хаджи Димитрова дава сведения за това, че по време на Античността готите са отъждествявани с гетите многократно и то от автори, които са познавали готите. Разгледана е и спомената от Йордан дума белагини, на която са обърнали внимание и другите автори.

По отношение на историческите извори поясняващи кои са старите готи, къде е прародината им и т.н. е излишно да се впускам в подробности. Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Юлия Хаджи Димитрова, Петър Георгиев, а и Георги Сотиров са изнесли предостатъчно информация. Моят принос в изясняване на това, какъв е бил езика на старите готи се състои в нещо друго.

Смятам, че след като са направени сериозни опити за се изкриви историята на гетите наречени още готи, и са хвърлени огромни средства за създаване на фалшификат, с който да се внуши, че речта на готите е германска, то трябва да се търсят доказателства, които не могат да бъдат подправени. Слава Богу, такива има и понеже навремето важността на тези доказателства не е осъзната от недобросъвестните индивиди, днес сме в състояние да намерим истината за езика на старите готи.

Какво е това, което не може да бъде подправено, а същевременно може да се използва за доказване на етническата принадлежност на определенагрупа хора? Ето и обяснението: Когато един народ населява дадена територия дълго време, той оставя голям брой следи в имената на реки, планини, селища, местности.

Дори задържалите се за сравнително кратко в Източна Европа печенеги, са наложили свои названия като: Тунгате, Кракнакате, Салмакате, Сакакате, Гиеукате и др. Турците окупират страната ни в продължение на половин хилядолетие и поради това, въпреки българизацията на много селищни имена, у нас все още се срещат турски топоними като Кърджали, Хасково, Карлово, Хисаря. Едва ли има село, в чиито покрайнини да не се срещат названия на местности съдържащи турски думи като: гьол, бунар, дере, баир, кайнак, балталък, асмалък, топрак, алма, йери, чешма.

Нека видим как стои въпроса с готите, наречени още гети. Знаем със сигурност, че те обитават Балканите от II до IX век. Максимин Тракиец е роден през II век, а за баща му се казва, че е гот, от друга страна, за употреба на готски език в Добруджа през IX век свидетелства Валафрид Страбон. Ако готите (гетите) на Урфил (Вулфила) говореха германски език, то за такъв дълъг период - 700 години, Балканите трябваше да са осеяни с пет-десет хиляди германски имена на реки, селища, местности.

Такива обаче няма изобщо. На наша територия, а и в Южна Румъния няма нито един топоним, или хидроним, (регистриран в периода II- IX век), който да съдържа някакви думи от “Codex Argenteus”- Сребърният кодекс. В такъв случай изводът е повече от ясен – хората, на чиито език е написан  набеденият за готска библия “Codex Argenteus, никога не са обитавали земите ни и нямат нищо общо с готите на Урфил (Вулфила). Напомням, че този ръкопис е късен фалшификат, а изполвания език не е готски, а лангобардски.

В  Codex Argenteus” намираме основните за топонимията думи: brunna-извор, flodus-река, rinno-течение, река, gawi-област, grundus-земя, hauhs-високо, thaurp-село, поле, haims-селище, място, bagms-дърво, stads-град, селище, hawi-сено, трева, wigs-път.

Тъй като лангобардите са германи, ние трябва да срещнем думи от “Codex Argenteus” в топонимите на германски народи като немци и холандци. Разгърнем ли картата на Западна Европа ще намерим нужните съотвествия.

Лангобардската дума brunna-извор се среща в името на немския град Heilbronn (чието значение е лечебен извор). В сравнението по-долу могат да се видят примери на това, в чии земи можем да намерим съотвествия на думи от лангобардския “Codex Argenteus”.

Flodus-река, течение - Fliet, Visvliet (Холандия).
Gawi-област, местност - Wardega, Minedsga (Холандия), Allgäu (Германия).
Grundus-земя - Grundsheim (Германия).
Haims-селище, място- Heidenheim (Германия).
Hauhs-висок, височина, връх-Hochdorf (Германия), Hoogdorp (Холандия).
Thaurps-Hochdorp (Холандия), Dusseldorf  (Германия).
Bagms-дърво-Baumgarten (Германия), Hochboom (Холандия).
Stads, staths-град, селище, място-Ingolstadt, Neustadt (Германия).
Hawi-трева, сено-Hooiberg (Холандия).
Wigs-път-Langeweg (Холандия).
Rinno- течение, река- Rijn (Холандия), Rhein (Германия).

Нито един от тези термини не присъства в старите балкански топоними. Този важен факт, не могат да се оспори изобщо и поради тази причина казионните учени, а и съмишлениците им от чужбина не представят никога важните подробности на своите читатели. Не са представени и доказателствата за това какъв е истинския език на старите готи, които според Прокопий и др. са гетите.

Както вече отбелязах, най-ценните доказателства за характера на речта на даден народ са древните топоними – названията на селища, реки, местности. Благодарение на стари автори като Клавдий Птолемей и Прокопий Цезарийски, ние получаваме сведения за балкански селищни имена от периода II-VI век. Точно това е времето, в което готите най-интензивно се намесват в делата на Римската Империя. 

Нека видим какви са названията за извор, река, поле, село и т.н. в речта на хората обитавали Балканите в периода II-VI век. Проучвайки старите документи намираме следните участващи в топоними и хидроними думи: бара, река, виса, сане, пале, друвета, струа, вемасте, стура, понт.

Бара се среща в Суробара, Субара, Тамонбари, Бесапара, Брентопара и т.н. като значението е малка рекичка, а най-добро съотвествие намираме в българската дума бара-рекичка. Предположения за това, че пара/бара отговарят на българската дума бара, са изказвани от лингвистите Вл.Георгиев и Леонид Гиндин.

Река се среща в споменатите от Прокопий Миларека и Речиос. Подобни названия намираме и в Крим, където също са живели готи, става дума за споменатото още в Античността название Тамурака, като елементът -рака отговаря на блг.диал. ряка-река.

Виса се среща в Патависа, Берзовис, които са в обитаваната от готи в древността територия на Румъния. У нас срещаме Висюе, Висоне, Вис дина, Висанте. Трябва да уточня, че акад. Вл.Георгиев дава обяснение на елемента -виса със стблг. вьсъ-село, селище.

Пак този езиковед изтълкува споменатия от Прокопий топоним Сане със стблг. сѣно-сено, но дефинира селището не като тракийско, а като ново, славянско (1)*, като пренебрегва факта, че Прокопий пише и за друго селище Сане, което нарича древно. Ако за човек творящ през 530-540 година, определено населено място е древно, то със сигурност въпросното градче е от два-три века по-рано - 330-340 година.

Пале е тракийски топоним споменат в римски пътеводител – mutatio Palae. Тъй като езиковедите смятат, че най-древната форма на българската дума поле е *palje, то не е трудно да се види, че Palae и *palje са една и съща дума.

В древността, с името Понт е наричано не само Черно Море, но и река Струмешница. Цитирайки Вилхелм Томашек, Димитър Дечев предлага обяснение с penteine Pfad finden…-намирам път ..., това е правилно, но и двамата изследователи са пропуснаи стблг. пѫтъ-път, макар тя да е най-добрия кандидат.

Друг интересен топоним от земите на готите е Друвета. Вл.Георгиев го превежда с албан. drute-дървета, но разбира се най-подходяща е българската дума дървета.

Споменатият от Прокопий топоним Струa не е нищо друго освен чуждото предаване на българската дума струя.

Вемасте ce превежда от някои езиковеди като въ месте-на мястото мест.падеж.ед.ч., като разбира се българския характер на древния топоним кара професионалистите да изкажат твърдение, че се касае за ново, славянско название, само където не успяват да докажат въпросната ранна миграция защото и такава не е имало.

Стура се превежда с про-стор, страна. Задълбочилият се в тракийската ономастика Иван Дуриданов тълкува сродното на Стура название Капистурия със стблг.страна, про-стьрѣти.

Ето какъв е истинския език на старите готи, той не е нищо друго освен древна форма на българския и това може да се види ясно в сравненията по-долу.

готски/гетски-български

бара-бара-рекичка
виса-вьсъ-село, селище стблг.
друвета-дървета
масте-мѣсте- място мест.пад.ед.ч.
пале-полe, *palje- поле стблг.
понта-пѫтъ- път стблг.
река-рѣка-река стблг.
сане-сѣно-сено стблг.
струя-струiа-струя, течение стблг.
стура-страна, про-стьрѣти-страна, простирам стблг.

Въпреки че някои топоними са регистрирани преди повече от хилядолетие и половина, закодираните в тях думи са все още понятни за българите и в това няма нищо чудно защото ние сме потомци на хората дали древните названия. Наши предци са не само мизите, бесите, трибалите, но също и гетите станали известни и като готи.

Има още едно важно, но избягвано свидетелство за това – каква е била истинската реч на старите готи. Благодарение на Прокопий Цезарийски, ние знаем, че готите са носили по-старо име гети, но и, че те делят един произход със сарматите и вандалите. Едни от първите съвременни автори публикували списък с вандалски думи е Георги Сотиров. Ето и кратък списък на думи общи за старите готи и вандали:

български-вандалски/готски

баба-баба
бой-бой
брат-брат
вода-вуода
вълк-волк
вятър-вуйтер
дар-дар
дол-дол
дял-дил
гръм-гром
кобила-кобила
кост-кост
млад-млади
мога-могу
мой-муй
невеста-невуиеста
нов-нови
пет-пиет
поток-поток
птица-птах
пълен-плин
разум-розум
сестра-сестра
страх-страх
теле-теле
тъма-тма

Готските и вандалски думи са древни, много древни, но са разбираеми за всеки от нас и дори могат да бъдат възприети като принадлежащи на особен български диалект. Защо да се чудим тогава, че дори по времето на цар Борил (1207-1218), за сърбите, готи е синоним на българи. Подробности за това дава Юлия Хаджи Димитрова, цитирайки сръбски средновековни документи: “Jедан отметник от истого племена, Гота, звано и бугарског, по имени Стрез...“ – един отстъпник от същото готско племе, наречено и българско, на име Стрез.

За това, че на готи и българи се гледа като на едни и същи хора е споменал по-късно и Григорий Цамблак. Ценното свидетелство е отбелязано в работата на Юлия Хаджи Димитрова: “Еще же и ω ωнонь поль рѣкы Доунава живоущих готөь немалоу помощ съпризвавь, гредѣше пωдωбно мороу влъноущюу се...“ – Та събра и от онези готи, които живеят от другата страна на Дунава, не малко помощ и тръгна на война като развълнувано море.

Нека не забравяме и свидетелството на Отец Пасий: “Тъй писали за цар Уалент в неговите деяния: “Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се заселиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.” Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ... “.

Фактите са ясни, но за фалшификата Codex Argenteus”, а и за изкривяването на историята в чужда полза, са хвърлени огромно количество средства. Хората направили това са се постарали да защият добре инвестицията си. Понеже вече няколко века, от поколение на поколение се предава, че готите са германи, много учени са приели това виждане и не могат да се дистанцират лесно от него.

Ото Менхен-Хелфен е безспорно талантлив изследовател, но не е пощаден от влиянието на догмите. Подлагайки на анализ споменатата от Прокопий готска дума балан- кон с бяло лице, този учен смята, че балан принадлежи на германския език и изобщо не си е направил труда да провери, че балан е българска дума за животно със светъл цвят, като като коренът е прилагателното бал-бял.  Самата постройка на балан е като на други български думи като българан, великан, да не забравяме и лични имена като Батан, Вълкан, Драган, Гроздан.

Патрик Еймъри също е попаднал в плен на наложените отдавна внушения. Той е авторът на книгата “People and Identity in Ostrogothic Italy, 489-554” която несъмнено е ценна, но следвайки традицията, Емъри обявява името Буркент за германско. Западният изследовател знае, че Прокопий Цезарийски е определил Буркент като произлизащ от бесите, знае и за виждането на Димитър Дечев относно това, че името Буркент е тракийско, но си държи на своето, като при това не дава солидни аргументи, с които да обори казаното от Прокопий и Дечев.

Навярно поради същата причина- наложеното вярване, догма, че готите са германи, определени имена на исторически личности бяха преиначени от преводачите, така, че да заприличат поне малко на германски. Обяснимото с блг. диал. гнивя се-гневя се, име Гнивъ, бе представено като Книва. За Гайна обяснения не съм срещал, а това име, или по-точно прякор се обяснява със стчсл. гайна-череп, глава.

Не се предлагат и обяснения за името на готския цар Радагаст, най-вече поради това, че бащата на този благородник се казва Мечислав (Mecislaus), а това име просто няма как да се изтълкува с помоща на германски език. Mecislaus е сродно на друго готско име, по-точно Mecca-Меч, така се казва живелият през през II век готски баща на Максимин Тракиец.



В поместения в немска хроника списък с древни царе на херули, вандали, готи и др. като баща на Радагаст е посочен Мечислав I
В един от най-старите преводи на Гетика, името на бащата на Максимин Тракиец е дадено като Mecca-Меч, споменато е и правилното име на веси-готите -Vesegothae

В “Historia Augusta” са казани доста интересни неща за Максимин Тракиец. Прокарва се виждането, че баща му e гот (т.е. гет), но и това, че прославения с едрия си ръст Максимин владее зле латинския и нагрубява император Септимий Север ползвайки тракийски език:

Maximinus the elder became famous in the reign of Alexander; but his service in the army began  under Severus. He was born in a village in Thrace bordering on the barbarians, indeed of a barbarian father and mother, the one, men say, being of the Goths, the other of the Alani… This youth, half barbarian and scarcely yet master of the Latin tongue, speaking almost pure Thracian, publicly besought the Emperor…” –H.A.1.5, 2.5


Ако готите бяха германи, то и Максимин щеше да говори германски език, но този огромен мъж не само носи прозвището Тракиец, знаем и друго - авторите описали живота му, уточняват, че Максимин говори тракийски.

Колкото до това, че майката на този човек е от алански произход, трябва да спомена свидетелството на познаващият добре и готите, и аланите Прокопий, който твърди, че аланите делят един произход с готите- Proc. B.G.III.III.1. На друго място този автор обяснява, че описаните от него готи са от същия произход както и сарматите, като всички те са познати като гетски народи-Proc. B.G.III.II.2-3.

За жалост тези ценни сведения биват пренебрегвани от повечето учени и, което е по-лошо – повечето изследователи усложняват положението поддържайки още една заблуда, а именно това, че аланите и сарматите са иранци. Ако човек не притежава свободен достъп до старите исторически извори, волю-неволю ще стане жертва на манипулациите на непочтените индивиди изкривяващи историята умишлено.

Накрая държа да отбележа нещо важно – макар създателите на фалшификата “Codex Argenteus” да са живели в Западна Европа, а и късното причисляване на готите към германските народи да е изгодно на немци, шведи и др., не е задължително недобросъвестните хора извършили хитри манипулации да са етнически германи. Да се открадне част от историята на един народ и да се подари на друг, може да е просто ход на индивиди стараещи се за предизвикат бъдещи конфликти, от които да извлекат полза. Поради това е разумно да не храним негативни чувства към германските народи, а заедно да се опитаме да намерим истината.

Тя разбира се първо трябва да се разясни в нашето общество. Нека се знае, че тези, които накараха Рим да трепери бяха наши деди, че не случайно във Вечния град се ражда израза Γετικόν ούδένгетска опасност. Нека се знае, че през VIII век, не кой да е, а дедите ни се сражаваха срещу арабските нашественици, които възнамеряваха да покорят цяла Европа.

През 712-та година, веси-готите обитаващи Испания и предвождани от своя владетел Родерик, се биха храбро, забавиха арабите, погубиха много от тях, но но поради предателство на определени жители на Испания, изгубиха войната и бяха подложени на безмилостно клане. Във всеки случай, веси-готите дадоха време на франския владетел Карел Мартел да мобилизира хората си, да събере достатъчно войска и да победи арабите в битката при Поатие през 732 година.

Слава Богу, край Константинорол, княз Тервел и бойците му успяха да отблъснат азиатските агресори напиращи да завладеят Балканите и да продължат в посока запад. Без геройството и саможертвата на нашите деди обитаващи Иберийския полуостров, а и без решителните действия на армията на княз Тервел, краят на Европа, а и на европейските народи щеше да настъпи в средата на VIII век. Испанци, французи, немци и др. щяха да са евтина стока по пазарите на Ориента, а гении като Леонардо Да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Ботичели, Ел Греко, Веласкес, Дюрер и т.н. никога нямаше да се появат. (2)*

Както всички българи, така също цяла Европа трябва да разбере кои са истинските ѝ спасители, на кого дължи безкрайна благодарност и признателност, и то вечна признателност защото свободата ѝ бе откупена с голяма цена – кръвта на дедите ни.




Използвана литература:

1.А.Чилингиров, Готи и Гети, Изследвания I, Ziezi ex quo Vulgares, София, 2005
2.А.Чилингиров, Готи и Гети в Историческите Извори, Булга Медия, София, 2017
3.Ю.Хаджи Димитрова, “Gothi qui et Getae” - “Готи сиреч Гети”, Перпериком, София, 2012;
4.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
6.Вл.Георгиев, Българска Етимология и Ономастика, БАН, София, 1960;
7.И.Дуриданов, Езикът на Траките, Наука и Изкуство, София, 1976;
8. D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
9.П.Георгиев, Траки, готи, славяни http://www.otizvora.com/2010/07/2079
10.Г.Сотиров, Убийството на Юстиниановата самоличност http://www.ivanstamenov.com/files/gs-justinian.pdf


(1)*Иронията е, че славяни, или по-точно славени е алтернативното име на гетите, а те в никакъв случай не са нов народ. Освен това е невъзможно голям, нов народ да се засели в пределите на Римската Империя и същевременно нито един летописец да не отбележи това.

(2)*По време на арабската окупация, голям брой испанци са продадени като роби по пазарите на Ориента. Ибн Хурдазабих пише за докарване на робини от Андалусия – област на Испания. Ибн Факих също споменава робини от Андалусия. Разбира се на арабските  пазари са продавани също пленени лангобарди, франки, поданици на Византийската Империя и др., но най-големия прилив на роби е бил от страните, окупирани от арабите.