29.10.2013 г.

ТАЙНАТА НА БОГОМИЛИТЕ


Според официалните теории корените на богомилството са в Мала Азия. Вярва се, че то е създадено на основата на източни доктрини... Хората изповядващи тази особена форма на християнство са наричaни с различни имена – катари, павликяни, манихеи, албигойци, патарени, българи.

Името катари идва от гръцката дума καθάρός -чист, неопетнен, незамърсен. За названието павликяни съществуват няколко виждания. Едни изследователи смятат, че идва от името на Павел Самосатски, който е бил владика на Антиохия. Други считат, че павликяните са последователи на Апостол Павел, който проповядва в Мала Азия и Балканите на през I век. Някои смятат, че Св. Ерм - владиката на Филипопол (Пловдив) e последовател на Апостол Павел.

Манихеи е изведено от учението на манихеизма – доктрина възникнала (или по-точно утвърдила се) през III век. За неин основател се приема Манес, но когото се приписва персийски произход въпреки тракийското му име. Страбон е пределно ясен казвайки, че Манес е не само име, но и синоним на фригиец - VII.3.12.

Понеже през Средновековието във френският град Алби (Албига) е имало много привърженици на особената форма на християнство, тези хора биват наречени албигойци. По същия начин възниква и названието патарени – от Патария – това е място, което е обитавано от последователите на наречената ерес религия.

Названието българи – bougri не се нуждае от дълъг коментар. Поради това, че от България идват хората разпространяващи преследваната от църквата доктрина, то изповядващите, така наречена ерес са познати и под името българи. Богомили пък идва от името на поп Богомил, който е живял през Х век в земята ни. В настоящата работа ще бъде използвано името богомили за хората, чието учение е преследвано с жесток фанатизъм.

Веруюто на тези хора се и отличавало значително от това на гърци и западноевропейци.Богомилите не са се кланяли на кръста (разпянието). В интерес на истината трябва да се спомене, че ранните християни не считат кръста (разпянието) за свой символ. Божият син е избразяван като добрият овчар, или пък са използвани агне и риба като негови символи.


                                                                                                       http://www.fisheaters.com/LAMB.gif

                                              http://www.jesuswalk.com/christian-symbols/images/chi-rho_fish_anchor.jpg


Трябва да се отбележи и това, че кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан - “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. Йоан, 1-4,5.
Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машияхпомазаник, то пък идва от маша- мажа, помазвам...(трудно е да се определи смайващата прилика между българската и еврейско- арамейската дума).



Богомилите не са признавали Стария Завет. Това обаче не би трябвало да е нещо учудващо. Сам Христос заменя принципа – Око за око, зъб за зъб с новото послание  - Да се обичаме един друг ! Любовта и духовната чистота трябва да са отличителните белези на последователите на Христа.

Според учението на богомилите съществуват двама господари на света. Материалният свят е създаден от черния бог, а човечеството от добрия бог. Това де факто е и виждане на самият Христос. В Евангелие на Йоан 14-30, четем думите – Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене.

Интересното е, че според виждането на траките също има бог на светлината и такъв на тъмнината. От изучаването на тракийската религия става ясно, че дедите ни са познавали твърде различни богове. Балей, Багос, Сабазий и др. са били олицетворение на светлината и доброто. Имало е обаче и други като Керсос, Аксио-Керсос. Последното се превежда като черният ужас от Вл. Георгиев (Траките и техният език с. 59). Не са открити нито храмове, нито посвещения на този бог. Това означава, че дедите ни са познавали това божество, но не са му се кланяли.

Предците ни са разбирали, че съществуват две сили – тази на доброто и тази на злото.Това сващане е мното древно, то се среща при индо и ирано-арийците, които познават добрият Ахура Мазда и злия Ангра Маниу. Съществувало е вярване, че ще дойде ден на последната битка между доброто и злото, като силите на тъмнината ще бъдат победени. Същият концепт се поддържа и от ранното християнство.

Обществото на богомилите е доста особено. Те не са се обръщали към своите свещеници с името Отче! Това обаче го намираме в Евангелието на Матея като послание на Христос - И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесатаЕвангелие от Матея, 23-9.

На хора с богат духовен опит богомилите са давали  името дед, дядо. Тук трябва да се отбележи, че Дедас и Дадас са тракийски лични имена...Определени личности сред богомилите успели да постигнат високо ниво на пречистване са назовавани чисти (от там и гръцкият превод катари-чисти).

Богомилските чисти обаче не се появяват в България едва през Средновековието. От незапомнени времена такива хора е имало между дедите ни траките. За това научаваме от живелият преди около 2000 години Страбон - Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собстствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи и капнобати. И има някои от траките, които живеят без жена, те са наречени ктисти и заради почитта, на която им е отдавана, ги смятат за свети хора живеещи освободени от всякакъв страх. VII.3.3.

Наистина тракийските монаси са били чисти. Те са считали за грях да се убие живо същество, хранели са се с плодове, мед, зеленчуци, житни растения. Отричайки богатството и другите материални блага тракийските монаси са пазели душата си неопетнена. Не случайно Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора...

Най-важното в случая обаче е това, че мизите, за които говори Страбон са наречени в по-късни времена българи. Цели хиляда години значителен брой стари летописци са сравнявали българите с най-големият и най-благороден тракийски народ – мизите. За ктисти трябва да се поясни, че то не е нищо друго, освен гръцкото предаване на българската дума чисти. Вл. Георгиев бе един от първите изказали предположение за връзката между ктисти и чисти.

Фактите показват, че богомилското учение има тракийски корени. Траки са и тези, които са го изповядвали. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли народите, с които са били в допир.

Персите също са изпитали влиянието на предците ни. От Херодот знаем, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратурстра не е персиец, а мидиец, за мидийците обаче Плиний казва, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети, по сведения на Прокопий Цезарийски.

Манес, за чието учение се казва, че става основа на богомилството не е персиец, а тракиец. Негови предшественици са Теребинт и Скитиян. За Скитиян се казва, че е живял по време на апостолите (Е.Бъртън).

В древността богомилите са подложени на неописуеми страдания. Били са горени живи, удавяни, бесени, посичани, подлагани на чудовищни изтезания. Преследването им е било толкова жестоко, че част от тях напуска Балканите и забягва в Средна и Западна Европа. Дори и там обаче изповяващите особена форма на християнството не намират покой. Садистичните им врагове ги преследват и избиват без дори да пожалят старци, жени и пеленачета...

И въпреки това богомилите са изкарани врагове на християнството! Христос е благ, той е против насилието, против насилието са и богомилите. Нашите южни съседи гърците леят реки от кръв без никакво притесненние, изтезават садистично противниците си и дори не се срамуват да се хвалят с това в своите хроники. Какво християнство е това? Та това си е сатанизъм…

Какво е предизвикало тази дива омраза към дедите ни? Какво а накарало гръцки, френски и италиански благородници да изцапат ръцете си с кръвта на стотици хиляди хора? Богомилите не са ограбвали никого, не са нападали градове и села, не са се държали безобразно и не са се отдавали на пороци. Въпреки това те са ненавиждани в почти цяла Европа. Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили  (Н.Овчаров, Победите на Калоян).

За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел (Римляни 16-14).

Eрм е тракийско лично име, което между другото съотвества на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки живеещи в и край Филипопол са прегърнали новата вяра. 

Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството.Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).

Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот са съвпадали с принципите на ранното християнство.

За него ние знаем твърде малко защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.

За жалост те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат ...в християни. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници...наричайки ги еретици.

Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите. Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим...Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост.

Богомилите са били пример на истински християни със своята морална чистота и благородство. Те обаче са били и просветители, обяснявали са на новопосветените във вярата, че официалната църква оглавена от гърци и др. не е християнска. Обяснявали са, че събирането на богатства, сляпото подчинение, самовъзвеличаването на свещениците е противно на християнството, докато любовта, отричането на материалното и търсенето на справедливостта са истинските християнски ценности.

Тази истина е била опасна за тогаващната официална църква, която се е радвала на голяма власт и богатства. Воден от богомилите народът е започвал да се събужда и да търси сметка за безобразията на свещеници и благородници. Доктрината на богомилите е правела хората свободни, а когато човек един път опита свободата, той вече не позволява да му се слагат вериги, видими, или невидими.

С деянията си богомилите провалят плана на гърци и др. да завладеят много хора с помощта на новата вяра. Движението на богомилите е де факто повторение на бунта на тракиеца Спартак, който счупи оковите на десетки хиляди роби и с това предизвика гнева на Рим. Докато действията на Спартак засягат само Апенинския полуостров, то богомилите успяват да пробудят хората в обширни територии на Мала Азия, Балканите, Средна и Западна Европа.

Спокойно може да се каже, че без намесата на богомилите, християнството отдавна щеше да е изчезнало. Българските богомили дават един светъл пример как човек трябва да търси светлина и справедливост. Искрата, която тези хора запалват гори още векове наред и принуждава враговете на църквата, опитващи се да я разбият отвътре да се унищожат...

Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва стоят над властта на така наречените духовници и монарси. За да намери щастие и покой, човек първо трябва да се пробуди, да живее като свободна личност, а не като роб носещ веригите си безропотно.

Желая да уточня, че аз в никакъв случай не отричам Православната Църква. Напротив, смятам, че без нея българщината нямаше да просъществува. През вековете на чуждо подтисничество, нашите православни свещеници успяха да се пречистят носейки същият товар, който опираше на плещите на народа. Българската Православна Църква успя да постигне това, което не се отдаде на много други и поради това заслужава уважение.

За жалост през втората половина на 20 век у нас насилствено бе наложен атеизма. Днес ние опитваме горчивият плод на бездушието и безверието. Когато уважението и срамът си отидат, отива си и човещината. Християнството проповядвано от възвишени хора е не само просветление, то е и лекарството, от което обществото се нуждае. Живеем в свят, в който тъмнината неуморно преследва светлината, и този, който се откаже от доброто ще се лута до безкрай причинявайки страдания не само на себе си, но и на другите.

Дори някой да няма доверие в църквата като институция, дори да не приема Христос като спасител, какво пречи да се следва доброто и да се върши добро? Ще навреди ли Христовото послание да се обичаме един друг, ще навреди ли това да се опитваме да бъдем чисти духовно и телесно? Не мисля... Християнин не е този, който се тупа по гърдите и се нарича такъв, а този, в чиято душа има любов и човечност.

21.10.2013 г.

СЪКРОВИЩЕТО НА КНЯЗ КУБРАТ

Дедите ни са били не само могъщ, но и богат народ. За това свидетелстват съкровищата на нашите стари владетели. Предметите намерени в погребението на княз Кубрат в Малая Перещепина са над осемстонин. Златните находки са тежат приблизително двадесет и пет килограма, а сребърните около петдесет.

Благодарение на намерените монети, а и някои съдове става възможно да се определи от кой век е необикновено голямото съкровище. Идентифицирането на погребания благородник се улеснява от това, че са намерени и пръстени с монограм. Това обаче става доста след откриването на артефактите през 1912 г. Чак през 1984 г. Йоахим Вернер успява да разчете името на Кубрат – владетелят на Стара Велика България.


Има доста публикации на тази тема, но не на всяко място са дадени достатъчно изображения. Представям снимки от доклада на граф Бобрински, написан две години след откриването на съкровището. Макар илюстрациите да са черно бели, те дават ясна представа за богатството и престижа на един от ранните български владетели.




                                                                                   http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-02.jpg



                                                                             http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-03.jpg


                                                                                    http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-04.jpg


                                                                               http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-05.jpg


                                                                                  http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-06.jpg


                                                                                  http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-07.jpg

                                                                                    http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-08.jpg

                                                                                http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-09.jpg


                                                                              http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-10.jpg


                                                                              http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-11.jpg


                                                                                     http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-12.jpg

                                                                               http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-13.jpg

                                                                               http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-14.jpg


                                                                           http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-15.jpg

                                                                              http://kronk.spb.ru/img/bobrinskoy-aa-1914-16.jpg

Граф Бобрински обаче не публикува всичко...Всъщност най-интересните находки липсват. Една от тях е меч със сравнително добре запазена ножница с Р форма. Такива са типични за скитите обитавали Добруджа още от най-дълбока древност. Ползвани са и от персите, но най-ранните варианти са от земите на хетите...където са живели и траки.



Орнаментите по меча са типични за фригийското изкуство. Бобрински не публикува и златният жезъл на княз Кубрат. Този артефакт обаче е най-значителният от цялото съкровище. Той показва, че Кубрат не е бил просто племенен вожд, а владетел на голяма и добре организирана държава.

                                                                                       http://www.promacedonia.org/sv/016_7.jpg

Кубрат не е първият владател на Стара Велика България както се опитват да внушат някои учени. Няма исторически извор, в който да се казва, че той основава държавата ни. В Именника Кубрат е споменат под името Курт, а преди него са царствали други владетели в продължение на 452 години. Тези подробности не бива да се пренебрегват въпреки, че идват от неколкокранто преписван документ.

Името на този български княз е всъщност Кроват. Който има търпението да потърси и проучи антикварни издания на теофановата Хронология ще види истината с очите си. Името на княз Кроват е свързано с тракийското племенно название кровизи.




Херодот и Страбон  споменават тракийското племе кровизи – Кροβυζοι, което обитава областа Мизия ( между река Дунав и Стара Планина). Виждаме, че тракийският етноним кровизи – Кροβυζοι и личното име Кроват  Κροβατος притежават идентичен корен – КРОВ.



Какво може може да е значението на КРОВ?Кровизите живеят в северо-източния край на Тракия, били са съседи на троглодитите ( хора живеещи в землянки). Кровъна старобългарски означава – покрив, жилище, защитаКровизи означава – живеещи в домове, под покрив, защитени. От това можем да отсъдим, че  Кроват означава покровител, пазител, защитник.

Определено Кроват е заслужавал името си – защитник. Той е бил способен държавник милеещ за своя народ и притежаващ далновидност. Качества, които липсват на политиците от ново време. Те не правят нищо за нас, карат ни само да се надяваме, че някога си, някак си ще дойдат по-добри времена.

Дедите ни не са се молили на никого, не са чакали помощ от небето. Обединявайки сили те са успели да създадат една от първите ранносредновековни държави и да дадат писменост на руснаци, украинци, белоруси, сърби.

Хубавите неща трябва да се заслужат с много труд, търпение и постоянство. Големите промени не настъпват спонтанно, те са резултат от духовната (а дори и физическа) промяна на много индивиди. В определен момент се достига критична маса и старият модел на обществото умира, за да се роди едно ново, по-добро общество.

Промяната, която ни е нужна не е просто избор, тя е единственото ни спасение. Трябва въпреки всичко да си подадем ръце и заедно да направим от България рай. Дедите ни го направиха няколко пъти, ние също можем да го направим, трябва само да го поискаме!



11.10.2013 г.

КОЙ Е БОГ ОГЕН?


Доста хора не знаят, че  повечето от боговете от гръцката митология не са гръцки. Това не е просто едно смело твърдение, или спекулация. Има си достатъчно сведения, които потвърждават това. Върховният олимпийски бог Зевс е принадлежал на пелазгите – народ със същият произход както и траките. В работата на Омир срещаме следният израз - Ζεῦ ἄνα, Δωδωναῖε, Πελασγικὲ - О Зевс, додонски, пеласгийски!

Трако-пеласгийски божества са също Арес, Хермес, Дионис, Деметра, Афродита, Посейдон, Хефест...Специалистите знаят това отлично. Знае се, че имената на тези божества нямат смисъл на гръцки, следователно принадлежат на коренното население на Южните Балкани – траки и пелазги.

Освен олимпийските богове обаче има и други, които притежават имена необясними на езика на гърците. Като пример може да се посочи бог Оген. Той е споменат от Стефан Византийски, който го нарича древно божество – Ώγενος άρχαϊος θεός.

Хубаво, но защо никой не желае за говори за този бог? Дали защото името му изобщо не е гръцко, но за сметка на това има прекрасно обяснение на български? Какво може да означава Оген - Ώγενος? Най-близо до ума е думата огън, в нашия език тя има диалектни форми огин и оген. Втората е иденична на името на древният бог, който е почитан на територията на Гърция преди много векове. Освен това ние българите притежаваме лични имена като Огнян, Огнен, Огньо, Огнемир, Огни, Огнена, Огняна. Това е една индикация за това, че дедите ни са почитали огъня преди да приемат християнството.

Благодарение на археологически проучвания стана ясно, че траките са имали огнени олтари, които са били използвани за специални ритуали. Само в Перперек (Перперикон) бяха открити девет такива. Не случайно сред нас българите нестинарството – танцуване върху жарава е толкова популярно. 

                                                                           http://e-vestnik.bg/imgs/nestinar08_07/3N-IMG_7076.jpg

Корените на този обичай се крият в дълбока древност – от времето когато дедите ни са били единствените обитатели на Балканите и са живели хилядолетия наред в хармония. Огнените стрели, които се запращат в небето по Сирни Заговезни са също ехо от древни ритуали засвидетелствани от Херодот при гетите.

                                                     http://www.jeravna.com/assets/festival_2009/festival_2009_17.jpg

Когато гърците са пристигнали в Европа те са имали свои богове. Културата, а и религията на старите балканци обаче е била много по-висока. Това е допринесло за това, че новодошлите данайци са усвоили до известна степен езика, а и религията на нашите деди. Не всички богове обаче са пасвали на психологията на дедите на гърците. Те не са обичали слънцето и светлината. Не случайно в работа на Аристофан се казва, че той се бои от това, че слънцето и луната ще дадат Гърция на варварите, понеже те почитат небесните светила, а гърците не (А.Roes, p.26-27).


За разлика от гърците, ние българите сме народ на светлината. Слънцето и огънят са станали част от душата ни. Не случайно старото име на декември е коложег, а денят, в който слънцето започва да расте се нарича Коледа. Слънцето е оприличавано на голямо огнено колело, което се придвижва по небето.

В българския народен фолклор огънят заема важно място. Предците ни са вярвали в неговите лечебни свойства, а и в способността му да прогонва злото. В речника на Найден Геров намираме една интересна дума – див огън. Това е огън, който се прави с търкане на две дръвчета. Определението див няма отрицателно значение, смисъла е божествен. Див, Дин, Ден са тракийските имена на бога на светлината.

Древният бог Оген - Ώγενος е почитан от трако-пелазгийското население обитаващо Южните Балкани. Новодошлите гърци отказват да го приемат, но оцелите гоненията  и асимилационни опити трако-пелазги са го пазили дълго време. Толкова дълго, че автор като Стефан Византийски успява да запише името му и по този начин да добави още едно доказателство за древните балкански корени на българите .




Използвана литература:

1.Stephani Byzantii Ethnicorum quae supersunt, ex recensione Augusti Mainekii, tomus prior, Berolini, Impensis G.Reimeri, MDCCCLIX;
2.Dictionary of Greek and Roman Geography, illustrated by numerous engravings on wood. William Smith, LLD. London. Walton and Maberly, Upper Gower Street and Ivy Lane, Paternoster Row; John Murray, Albemarle Street. 1854.
3.I. Georgieva, Bulgarian Mythology, Svyat, Sofia, 1985;
4. A.Roes, Greek Geometric Art, Oxford University Press, London, 1933;
5.Н.Иванова, П.Радева, Имената на българите, Абагар, Велико Търново, 2005; 
6.В.Байрямова, Девет олтара свързаха Перперикон с минойците, Монитор, 18-09-2009



3.10.2013 г.

КАКВО ОЗНАЧАВА ИМЕТО БЪЛГАРИ?



Мнозина са тези, които са правили опити за тълкуване на народностното ни име. Едни изследователи смятат, че то идва от названието на река Волга. Други виждат връзка с тюркско-монголският глагол bulghaсмесвам. Димитър Дечев предлага обяснение с немската дума Bаlger- войнствен, несговорчив, драка.  Търсени са и тотемни значения с името на някакво пъргаво животно - булга в границите на Монголия (Б.Симеонов и др.).

Всички тези предположения са неверни разбира се. Борис Симеонов отбелязва, че старите имена на Волга са Ра и Итил, докато Волга се налага доста след появата на българите в историческите извори. Две обширни антропологически изследвания пък показаха, че ние притежаваме европейски корени и като произход нямаме нищо общо с турците, или други азиатски народи. Немската дума Bаlger- войнствен, несговорчив, драка  няма успоредици в другите германски езици, това показва, че е заемка, най-вероятно от келтски където balco означава силен, едър.

Къде да потърсим значение на името българи тогава? На помощ идват старите извори. В продължение на около1100 години дедите ни са отъждествявани ту с мизи, ту с пеони – тракийски племена обитаващи Югоизточна Европа и земите в близост до Троя от най-дълбока древност. Й.Зонара и Й. Цеца наричат дедите ни пеони. Л.Дякон, Д.Хоматиан, М.Аталиат, М.Гавала, Й.Кантакузин и много други отъждеcтвяват старите българи с мизите.

Според Зонара, а и Цеца панонци и пеони са едни и същи хора, които в по-ново време биват наричани българи (Д. Ангелов). В Панония е регистриран древния град Болгум. В Мизия/Фригия пък се намира селището с име Балгатия. Друг не по-малко интересен топоним е Балагрос, той е локализиран в Югозападна Тракия, това е и алтернативното име на планината Орбел -Беласица.

На юг от Сердика (София) е разположена крепостта Бургарама, който според мен е гърцизираното предаване на Българомъ/Блъгаромъ на българите. В някои случаи гърците предават народностното ни име като Βουργαρι вместо Βουλγαροι. Отново в Тракия е намерено посвещение на Зевс Блегур

Понеже по долното течение на Волга, край Сосновка е намерено посвещение на бог Арес Блегур, то става ясно, че Блегур е по-скоро етнически епитет, т.е. в древността е съществувал народ блегури.

За тези блегури не говори никой. Нито пък повечето от съвремените учени правят връзка между балагрите в армията на Александър Велики с българите. Старите летописи споменават и друг народ с интересно име. Това са болгите, които по времето на цар Кир – VI век пр. Христа тръгват от Тракия за Ирландия. 

Част от тези болги се заселва в Южна Британия където е град Вента Булгарум. В Панония, недалеч от град Болгум е живяло племето белги. То е споменато преди около 2000 години от Плиний Стари. Народ със същото име белги е локализиран в Скития от Помпоний Мела.

Нека обобщим накратко. В продължение на едно хилядолетие българите са отъждествявани с траките. Едва ли е случайно, че в земите на мизи и пеони намираме градовете Болгум, Балгатия, Бургарама/Българомъ, а и племената белги, балагри, блегури. Болгите, наречени още белги са локализирани на Британските острови, но ирландските предания разказват, че тези хора са тръгнали от Тракия:

 “The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs(Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833, p.299).

Етнонимите болги, белги, балагри, блегури не са идентични, а само показват силна прилика. Това не е нещо необичайно за древността. Плиний Стари споделя в книга III, че названията на определени народи са трудни за произношение. Името на бригите е документирано по девет различни начина: Βρύγες, Βρύγοι, Βρϋγαι, Βρίγες, Βρίγοι, Βρύκες, Βρύκαι, Βρυκείς, Φρύγες (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.223).

Щом етнонима фриги е познат под девет различни варианта, защо етнонима българи да не е бил познат в четири разновидности? В това няма нищо чудно, нито пък нещо неестествено.

Присъствието на болги, блегури, балагри, белги в старите извори е неоспоримо, но какво е значението на етнонима?
Щом значителен брой летописци определят старите българи като траки и щом в земите на траките намираме етноними близки до народностното ни название, то и значението на българи ще бъде намерено в тракийския език.

Владимир Георгиев свързва тракийската дума блекур/блегур с и.е. bhleguro и гръцката дума φλεγρός-горящ, пламтящ, възпламеняващ (Вл.Георгиев, Траките и техния език, с.59). Древната тракийска дума, от която произлиза народностното ни име е сродна и на лат. fulgor-сияние, санскритската балга/барга-сияние, светкавица, латв. balgans-светъл, сродна е и нашата дума благ, която има древно значение светъл (БЕР, А-З ,  София, 2007, с.52-53).

Древното значение на името българи е светли, сияйни. За гърци и римляни нашето народносто име е звучало странно и поради тази причина различни автори, в различни времена са го предали по различен начин – болги, блегури, белги, балагри.

Дори и днес различните народи предават името ни различно: Бугари, Болгары, Bolgari, Bulhari, Bolgár, Bulgarians, Bulgaren. Няма причина да се учудваме на вариациите болги, блегури, белги, балагри.

Смятам, че в дълбока древност определени хора от племената на мизите са се самонаричали болгарибльгари, блъгари. Съдейки по значението на името – сияйни, светли, можем да отсъдим, че тези хора са представлявали аристокрацията, или пък са били жреческа прослойка. В Ранното Средновековие, когато народът ни започва да се обединява е направен избор за общо име българи поради неговата престижност.

Няма нищо неестествено в това названието на едно племе да даде име на цял народ. Корнелий Тацит обяснява, че по начало названието германи не е принадлежало на цялата раса, а само на едно племе - тунгрите, но с течение на времето е прието за всички народи от говорещи сродни езици:

"The name Germany, on the other hand, they say is modern and newly introduced, from the fact that the tribes which first crossed the Rhine and drove out the Gauls, and are now called Tungrians, were then called Germans. Thus what was the name of a tribe, and not of a race, gradually prevailed, till all called themselves by this self-invented name of Germans, which the conquerors had first employed to inspire terror."

http://legacy.fordham.edu/halsall/source/tacitus1.html

Още един пример може да се даде с възникването на народностното име на нашите южни съседи. Елини и Елада не са споменати нито в египетски, нито в хетски, нито в асирийски извори. Причината за това се крие, че племето носещо името ели, елини е обитавало Югозападните Балкани и не е влизало в допир с хети, асирийци, егптяни.

Елите наречени още елини са обитавали земите край светилището на Зевс в Додона. Те са били не само пазители на храма на върховния бог, но също и жреци, т.е. хора с престиж.
Поради това тяхното име бива прието с охота от съседите, а в последствие от всички, които обитават Гърция:

"The Selli, whom Homer describes as the interpreters of Zeus, “men of unwashed feet, who slept on the ground,” appear to have been a tribe. They are called by Pindar the Helli; and the surrounding country, named after them Hellopia (Ἑλλοπίη), is described by Hesiod as a fertile land with rich pastures, wherein Dodona was situated. (Strab. vii. p.328; Schol. ad Soph. Trach. 1167.) Aristotle places the most ancient Hellas “in the parts about Dodona and the Achelous,” adding that the Achelous has frequently changed its course,--a necessary addition, since the Achelous does not flow near Dodona. He likewise states that the flood of Deucalion took place in this district, which “was inhabited at that time by the Selli, and by the people then called Graeci, but now Hellenes.”

http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text;jsessionid=43796289429C01004DD910BF9A968AFA?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0064%3Aalphabetic+letter%3DD%3Aentry+group%3D5%3Aentry%3Ddodona-geo

Ето, съществуват прецеденти. Стана ясно, че е възможно името на едно малко и неизвестно племе с течение на времето да се наложи над голяма група хора. Не сме чували за старите болги, които са обитавали земите ни преди повече от две хиляди години понеже нито старите летописци, нито голяма част от днешните историци нямат сметка истината да се знае.

Къде ли не слагаха корените ни - край Алтай, сред угро-фините, Памир, Тибет, Хималаите, сякаш нашата земя е нужна на някой друг, а ние на всяка цена трябва да бъдем изкарани потомци на късно дошли чужденци. В миналото ние нямахме въдможност да проверяваме, нямаше интернет, до важните исторически извори достъп имаха само шепа хора.

Днес е по-различно, доста по-различно. Информацията се разпространява бързо и може да се провери бързо. Търсачите на справедливост и истината за миналото ни не са един двама самотници, които лесно могат да бъдат сплашени, или дори репресирани. Броят на хората осъзнаващи, че в нашите вени тече кръвта на Залмоксис и Орфей е голям. Расте и количеството на проучванията доказващи местните ни корени. Неотдавна генетиците помогнаха да бъде разрушена догмата за тюркския произход на старите българи. 

Времето вече работи в наша полза. Още малко и последната дрипава завеса потулваща истината за нас ще бъде раскъсана и захвърлена на бунището. Още малко и всички българи ще бъдат изпълнени с гордост и ще се опитват да наподобят дедите си стремейки се да се държат като силни, честни, добри и благородни хора.

Ние българите сме светъл народ, който се е славел със своята справедливост. В нас е заложена упорита непримиримост към злото, което погубва душите на хората. Ние сме вечните бунтари и будители, тези които разкъсват черната завеса на лъжите.

Напълно естествено е, че точно тези качества са ни превърнали в мишена за силите на тъмнината.Тези, които й служеха се постараха да омърсят името българи и успяха да заблудят мнозина. За да почетем предците си трябва да извадим наяве истината за тях. Потомците на светлината не трябва да тънат в забвение!




Използвана литература:

1.Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Д. Ангелов, Образуване на българската народност, Наука и Изкуство, София, 1971;
3.Pliny, Historia Naturalis, trasl. H.Rackham, Cambridge University Press, London, 1947;
4.P.Mela, Geography/De situ Orbi, Edwin Mellen Press,  transl.P.Berry, 1997;
5.Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, 1977;
6.Barrington Atlas of the Greek and Roman World;
7.Encyclopaedia Britannica, Dictionary of Arts, Sciences, and General Literature, 9th ed. Vol.V, Henry G. Allen and Co, 1833;
8.БЕР, А-З , AИ Проф.Марин Дринов, София, 2007
9.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
10.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
11.Arrian, Anabasis Alexandri