25.04.2018 г.

КОЙ СЪЗДАДЕ РЕЛИГИЯTA НА СТАРИТЕ ГЪРЦИ?


Вярата, която изповядваме е част от нашата идентичност, част от това, което сме. Това е причината да бъдат пазени ревниво идеалите, ритуалите и обредите научени от родители и свещеници. Нова религия се налага много трудно, в случай, че не се прилага жестоко насилие, само някой с доста по-високо развита култура е способен да направи това. Явно нашите далечни предци наричани по време на Античността с името траки, са били такива хора, защото именно те са основоположниците на гръцката религия.

Това всъщност се знае отдавна в научните среди. Роденият в Казан, в земите на Волжка България, Юрий Откупщиков казва следното: “Добре известно е огромното (колосалното) влияние, което траки, фриги и карийци оказват на гръцката религия и митология.”– “Хорошо известно то колоссальное влияние, которое оказали фракийцы, фригийцы и карийцы на греческую религию и мифологию”.

Безспорно Откупщиков има право, налице са предостатъчно сведения, които показват кои са основателите  на най-важните култове практикувани от гърците. Авторът обръща внимание и на един друг важен факт, който някакси е убягнал на нашите специалисти, или поне те не са му отдали достатъчно внимание:

Както бе отбелязано, най-важните гръцки богове не живеят в Гърция. Тронът на Зевс е на Ида (на владения от трако-пеласги остров Крит), тронът на Посейдон е в Самотраки, самият Олимп е в южна Македония (на границата с Тесалия). Всичко това е тракийска периферия...“  - “ Как уже давно было отмечено, главные боги Греции живут не в Греции: трон Зевса - Ида, трон Посейдона - на Самофракии, Олимп - в южной Македонии (на границе с Фессалией). Все это - фракийская периферия...“



Към тази интересна информация може да се добави още нещо. Става дума за това, че значителен брой от героите споменати в гръцката митология и набедени по-късно за гърци, в определени случаи са изобразявани като траки. Ето отново цитат от работата на Юрий Откупщиков:

Белерофонт е представен сега с фригийска шапка, на сцена върху глинен щит от Тиринт, представяща битката на Херакъл с амазонките, героят също е изобразен с фригийска шапка...Така, с фригийска шапка, са представяни не само амазонките, Бендида, Сабазий, Орфей, Парис, но дори и Одисей… Гръцките художници явно са осъзнавали негръцкия произход на митовете си…”

Беллерофонт предстает здесь перед нами во фри­ гийской шапочке. Геракл в битве с амазонками изображен на глиняном щите из Тиринфа (ок. 700 г. до н. э.) также во фри­гийской шапочке. В том же головном уборе представлены не только амазонки (Schachermeyr 1983, 336 ff., Taf. 9), Бендис, Сабадзий, Орфей, Парис, но и Одиссей...Гре­ ческие художники, по-видимому, осознавали негреческое проис­хождение соответствующих мифов…”



Нека обърнем  внимание и на други данни, които са на разположение на учените ни от доста дълго време. Благодарение на римския автор Лукиан научаваме за това, че  тракиецът Евмолп е основател на Елевзинските мистерии  – “…Mysteries, seeing that Eumolpus, the founder of them, was a barbarian from Thrace ”- Luc.Demon.34. Това сведение се потвърждава от Страбон, който пише, че в древността цяла Атика е владяна от траките, които са придружили Евмолп: “Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus.“ – Strab. VII. 7.1


Интересни фрагменти намираме и в работите на Диодор Сицилийски. При описване на събития от IV в.пр. Христа е казано, че в едно от най-известните гръцки светилища – това на Делфи, жреци са били траки : “…after he had gathered a multitude of soldiers and had seized the oracle, he slew the group of Delphians called Thracidae” – Diod. XVI.24.3.


Платон съобщава за култ към тракийската богиня Бендида в Атина- “I went down yesterday to the Peiraeus with Glaucon, the son of Ariston, to pay my devotions to the Goddess, and also because I wished to see how they would conduct the festival since this was its inauguration. I thought the procession of the citizens very fine, but it was no better than the show, made by the marching of the Thracian contingent.” - Plat.Rep.I.327 a.


“Let this complete your entertainment, Socrates, at the festival of Bendis.” - Plat. Rep. 1.354a

Цитиращ Омир, Страбон уточнява, че почитания в престижното светилище на Додона Зевс, е пеласгийско божество: “Dodonaean Zeus is by the poet himself named "Pelasgian": "O Lord Zeus, Dodonaean, Pelasgian…” – Strab.V.2.4.


Йордан е уверен, че богът на войната Арес, наричан от римляните Марс, е произлязъл от средите на гетите: Moreover so highly were the Getae praised that Mars, whom the fables of poets call the god of war, was reputed to have been born among them. Hence Virgil says: "Father Gradivus rules the Getic fields." – Jord. Get. 40.


Кабирите (известни под имената Aксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса, Кадмил) са божества на пеласгите според не кой да е, а Херодот наречен неслучайно бащата на историята: “…mysteries of the Cabeiroi, which the Samothrakians perform having received them from the Pelasgians …”- Her.II.52


Понастоящем учените знаят добре, че бог Хермес е почитан от изконното балканско население дълго преди идването на гърците. Известно е и Херодовото твърдение, че тракийската благородническа прослойка счита Хермес за свой праотец и се кълне в неговото име – “ These are their most remarkable customs; and of the gods they worship only Ares and Dionysos and Artemis. Their kings, however, apart from the rest of the people, worship Hermes more than all gods, and swear by him alone; and they say that they are descended from Hermes. “ – Her.V.7.

Излишно е да се споменава, че Дионис, а и майка му Земела, чието име Вл.Георгиев тълкува със стблг. землiа, спадат към тракийския пантеон. Гърците биват до такава степен повлияни, че при тях Дионис се превръща в доста популярно лично име.



Установено е, че Аполон, а и Артемида са предгръцки божества. Хетите ги познават под имената Апулунаш и Артамуш, а в микенските документи от Бронзовата епоха, Аполон е наречен Паяво. Това име е необяснимо на гръцки език, но стблг. пѣвати-пея дава добро тълкуване.

Аполон е известен не само със своята златна лира, но и с това, че е лечител.В древността изцеляването на болен се е извършвало не само с билки, но и с баене, напяване. Знаем за това от Платон, в чиято работа Хармид са описани практиките на обучените от Залмоксис тракийски лекари -Plat. Charm. 156d - 157c.

За името на Артемида проф. Хрозни смята, че то притежава древна форма Рутас. Съдейки по това, че Артемида-Рутас е изобразявана с лък и стрели, името и може да се свърже с блг. рутя-руша, санскр. rutas-разрушен, или стблг. рать-война, санскр. ru, rati-война.

Подобно на Орфей, Сабазий, Бендида и т.н. с тракийска шапка е изобразен и богът на плодородието Приап. Неговото име не притежава смисъл на гръцки, обяснение можем да получим с ведическите думи pra-пре, твърде и yabhate-оплождам, съответстваща най-точно на стбг. ѥбати-оплождам.

Акад. Вл. Георгиев съощава, че Деметра се появява късно в гръцкия пантеон. Като имаме предвид, че въведените от Евмолп Елевзински мистерии са в чест на тази богиня, не е трудно да разберем от кой народ е зает култа към нея. Всъщност, налице са ясни сведения по този въпрос. Сведения нимираме в работата на Павзаний, който пише за свитилище на Деметра Пеласгийска, наречена така по името на Пеласг – основателят на светилището: “a sanctuary of Demeter, surnamed Pelasgian from Pelasgus, son of Triopas, its founder…”- Paus. 2.22.1


Нека направим кратко обобщение. Зевс носи епитета Пеласгийски, Деметра също е наречена Пеласгийска, за Арес се е вярвало, че е роден в Тракия, старите автори като изобщо не се съмняват в тракийските, фригийските корени на Атис и Кибела. Бащата на историята причислява Кабирите към пеласгийските божества, а за Хермес споменава, че тракийските благородници го считат за свой праотец. Имената на Аполон, Артемида, Приап, Хефест, Афродита, нямат смисъл на гръцки. Името на Хера е сродно на това на Хероса, чийто култ е все още силно почитан от нас българите, като в ново време Тракийският конник е облечен в дрехата на Св. Георги.



Който е чел внимателно старите митове, е разбрал, че героите Инах, Дардан, Тезей, Ниоба, Тантал, Ганимед, Пелопс, Питей, Тиест, Атрей, Агамемнон, Менелай, царете Мидас, Диомед, Финей, Ликург и още много други не са гърци, а траки, фриги. Самите Олимпийски игри са организирани от фригиеца Пелопс, а първият регистриран победител носи фригийското име Кореб/Κόροιβος, както отбелязва Юрий Откупщиков. В работа на проф. Димитър Попов намираме сведения за друг Кореб, който е наречен вожд на пеоните. Тук е важно да се отбележи, че в миналото, старите българи са отъждествявани не само с мизите, но и с пеоните. Автори като Димитър Ангелов споменават това в своите творби, макар и да уточняват, че се касае за архаизация.

Накрая трябва да се уточни още нещо от голяма важност. Става дума за това, че основаните от трако-пеласги светилища в Делфи, Елевзина, Атина и Додона са най-важните в цяла Гърция. На голяма почит се радва и храма на Великите богове - Кабирите на остров Самотраки. За посветените в   култ към Кабирите се казва, че ставали по-добри и по-справедливи,  поради това древните герои се стремели да станат част от малцината избрани. Успехът на Язон, Херакъл, Диоскурите, а и Орфей се дължал на това, че те всичките са били посветени в Самотракийските мистерии - Diod.Sic.V.49.



Фактът, че в най-престижните светилища на древна Елада, първоначално жреци са трако-пеласги, показва достатъчно красноречиво кой на кого е дал религия. Реалността обаче е така жестоко изопачена, натрупани са такъв огромен брой лъжи, че дори съзнанието на интелигентните хора е промито. Подведени от упоритите неверни твърдения на манипулаторите, и лишени от важна информация, ние няма как да стигнем до истината.

Това е причината днес на доста сънародници да им се струва странно, дори абсурдно, ако някой спомене, че почитаните от старите гърци Зевс, Арес, Дионис, Бендида, Сабазий и др. са били божества на нашите предци, които се явават и най-древното цивилизовано население на Балканите.

Факт е обаче, че макар дедите ни да са първите християни на Европа, езическите култове от древността са все още живи. Учени като Димитър Попов и Иваничка Георгиева обръщат внимание на това, че под образа на представяния с колесница Св. Илия се крие древния Зевс - гръмовержецът Сбелсурд.

Същите учени виждат в особената почит към Св. Марина останки от култа към Бендида. Иван Венедиков дава прекрасни обяснения за характера на Трифон Зарезан – реликва от почитта към Дионис. Кукерските и русалийските игри, Лазаруването, нестинарството, обредът Герман и т.н. са все ехо от старите вярвания на дедите ни.

В Североизточна България е запазен дори спомена за Земела - майката на Дионис. Научаваме за това от работата на Борис Илиев “Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес“. Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов преставя много интересна работа, в която е разгледан един особен обичай в региона на Етрополе. Д-р Стефанов вижда в честването на празника на Св. Атанасий остатъци от култа към древния Сабазий. Дори и днес участващите в празника подвикват Сабой, Сабой, макар да са забравили какво означава това. 

Не на последно място трябва да се спомене и това, че дори култът към Хермес е запазен при нас българите.Разбира се той бива почитан днес в облеклото на християнския светец Модест. Иваничка Георгива споменава, че на неговия ден воловете не се впрягат; след богослужението се раздават нечетно число хлебчета заедно с варено жито, от които се слага и в кърмата. В църковната живопис св. Модест е изобразяван с два впрегнати вола или с овце.

Ако навремето тази информация бе поднесена на българския народ и бе обяснено значението и, повечето от нас веднага биха осъзнали защо старобългарските лични и родови имена Аспарух, Сабин, Ерми, Котраг, Гостун, Дуло, съотвестват точно на тракийските названия на божества Ут-Аспиос, Сабазий, Ерм (Хермес), Котито, Сур-гаст, Дула (Ямба Дула).

Ще мине време докато съзнанието ни се прочисти напълно от старите лъжи за Тангра и Умай, за юртите и средноазиатския ни произход. Хората, които упорито поддържаха създадените от чужденци заблуди няма да живеят вечно, но те са си подготвили предани заместници. Битката за истината едва започва, но когато българинът познава целта си, нищо не може да го спре.





Използвана литература:

1.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988;
2.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
3.И.Георгиева, Българска Митология, Изд. Наука и Изкуство, София, 1993;
4.Е.Теодоров, Древнотракийско Наследство в Българския Фолклор, Наука и Изкуство, София, 1972;
5.Д.Попов, Тракийска Религия, Изд. Изток-Запад, София, 2014;
6.Б.Илиев, Тракийската Богиня Семела в съзнанието на българите днес, Хелис IV, Археологически Институт с Музей – БАН,  Изд. Марин Дринов, София, 2005;
7.Д.Ангелов, Образуване на Българската Народност, Наука и Изкуство, 1971;
Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, Институт за Български Език, София, 1977;
8.D.Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, Wien, 1957;
9.Pausanias, Pausanias Description of Greece with an English Translation by W.H.S. Jones, Litt.D., and H.A. Ormerod, M.A., in 4 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd, 1918;
10.Plato, Plato in Twelve Volumes, Vol. 8 translated by W.R.M. Lamb, Cambridge, MA, Harvard University Press, London, William Heinemann Ltd. 1955;
11.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952; 
12.The History of Herodotus parallel English/Greek English translation: G. C. Macaulay, (pub. Macmillan, London and NY), 1890;
13.The Geography of Strabo publ. in Vol.III of the Loeb Classical Library edition, 1924;
14.The Library of Diodorus Siculus publ. in Vol.VII of the Loeb Classical Library edition, 1952;
15.JORDANES, THE ORIGIN AND DEEDS OF THE GOTHS, translated by Charles C. Mierow, ed.J. Vanderspoel, Department of Greek, Latin and Ancient History, University of Calgary


16.АРХИМ. ДОЦ. Д-Р ПАВЕЛ СТЕФАНОВ Един култ на 2000 години, 13/12/2010



18.04.2018 г.

ДРЕВНИЯТ ПРОИЗХОД НА ИМЕТО (НА ЦАР) ИВАН АСЕН I


Името Асен се появава за първи път в средновековни летописи засягащи събития от XII и XIII век. То принадлежи на няколко български владетели царствали във въпросния период. Това са Иван Асен I, Иван Асен II, Коломан II Асен, Михаил II Асен, Константин I Асен, Мицо Асен, Иван Асен III.

През XIV век на власт идват Михаил III Шишман Асен, Михаил Асен, Иван Асен IV, Иван Асен V. Последният наш средновековен цар и Константин II Асен, неговото властване приключва през 1422 година.

В различни исторически извори името Асен е представяно по различен начин: Асѣнь,  Iωанъ Асѣнь,  Johannis Aisanus rex, Ἀσάνης. В някои честотно-тълковни речници на българските имена, Асен бива определено за тюрско (първобългарско, куманско) и притежаващо значение лек, подвижен. Като тюрско (прабългарско?) е определено и принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун, от корен l, bel, bil.

Днес е ясно, че нито по отношение на антропологичния тип, нито по отношение на езика и културата, старите българи имат нещо общо с тюрките. В такъв случай, няма логика да се търси тюрска етимология за името Асен. 

Докато нито един средновековен автор не е свързал дедите ни с народите край Алтай и Енисей, то в продължение на 1100 години, различни летописци наричат българите мизи. Става дума за най-големия тракийски народ, който успява да се разпростре не само на Балканите, но също в Анатолия, а дори и северна Африка.

Опрем ли се на тракийската ономастика ще намерим логично обяснение както за името Асен, така и за принадлежащото на Иван Асен I прозвище Белгун. Фригите, чиято най-стара земя е на Балканите, са ползвали титлата есен/έσσην-цар: ο Εσσην, ο βασιλεύς. Тази титла притежава още значението свещеник, а това помага да разгадаем смисъла.


Литография с изображение на цар Асен I от Николай Павлович


Думата свещеник има връзка със стблг. свѣщѫ-светя, сияя, а есен/έσσην-цар, свещеник, е свързана с есен, чиято най-древна форма е била *asenь, идваща от корен *as -горя. Сродна разбира са диалектните есин, асан-ясен, светъл, а и санскр.sas - блясък, великолепие

Значението на Асен е светъл, ясен, великолепен и трябва да се спомене, че повечето от владетелите ни носещи това древно име, са го заслужили напълно със смелите си и решителни действия.


България по времето на Иван Асен II, карта на Димитър Ризов

Интересна подробност е това, че в говорения от Христос арамейски език съществува дума асен/hasen, тя идва от hase-свят, свещен. Дали се касае за случайност, или пък арамейската дума е всъщност древна тракийска заемка, на този момент не се наемам да кажа със сигурност.

Що се касае до даденото на Иван Асен I прозвище Белгун, то също няма как да е тюрско, смисъл за него можем да намерим в речта на Залмоксис и Орфей. В създадената от Омир “Илиада” се споменават свързаните с бог Арес флегии/Φλεγύες. 

Съдейки по това, че дедите на южните ни съседи записват старомакедонските имена Билипос и Береника като Филипос и Ференика, можем да отсъдим, че по същия начин и тракийските лични имена започващи с Б са били променяни.

Все пак, траки и стари македонци са хора от един и същ произход, говорещи изключително близки наречия.
Като пример за трансформацията на нашето Б във Ф при гърците могат да бъдат посочени паралелите: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω, бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός, брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω, бера-φερω, боя се-φόβος. Ето за това не е никак странно, че бльгии е променено от гърците във флегии-Φλεγύες.

Сега вече става доста интересно защото флегии, или както е правилно бльгии, се явава един доста добър кандидат за името българи. Преди времето на Омир името ще е звучало като бльгии, но както отбелязахме, поради това, че езикът на старите гърци е бил доста различен, те са трансформирали бльгии във флегии-Φλεγύες.

Прозвището Белгун притежава същото значение както и народностното ни име българи. То е сродно на латв.balgans-светъл, сткелт. bolgscio-сияние, блясък, лат. fulgor-светкавица, гр.φλέγω-горя, φλεγῠρος-горящ, пламтящ, да не забравяме и нашата благ, чийто най-древен смисъл според нашите езиковеди е светъл, лъчезарен.

Ето каква е истината за значението на името Асен и прозвището Белгун. Те са древни и са възникнали на Балканите в незапомнени времена

Ако различни чужденци на няколко пъти не бяха окупирали земята ни и не бяха изгаряли старите ни писания, ние щяхме да знаем това отдавна. За жалост не само голяма част от свидетелствата за местните ни корени са погубени, но сякаш да увеличат бедствието, враговете ни са създали и огромен брой лъжи, с които не само да ни унижат, но и объркат.

На този процес краят вече се вижда, но битката ще се води още дълго време. Хората, които поддържаха вредните за България догми няма да се предадат лесно. От една страна от срам, от друга от страх, те ще продължават да защитават със зъби и нокти теориите, благодарение, на които са получили титли и облаги.

Истината обаче няма как да се спре, а и броят на нейните защитници расте ежедневно. Мнозина от нас са осъзнали, че са потомци на народа наречен от Омир Траки. Повечето българи вече осъзнават, че във вените им тече същата кръв като тази на на създателите на европейската култура, на тези, чиято смелост и сила впечатли римляни и гърци.

Казват, че крушата не пада по-далече от дървото и това безспорно е така. Нашата история е окрадена, окрадена е и голяма част от изконната ни земя, но дарбите, които Господ ни е дал, няма кой да ни отнеме. Те са закодирани в гените ни – както силата, така също смелостта и изобретателността на дедите ни.  Дадено ни е всичко, с което ни е нужно отново да станем могъщ и богат народ. От нас се иска само да действаме.



Използвана литература:

1.Й.Адреев, А.Пантев, Българските ханове и царе, от хан Кубрат до цар Борис III, Абагар, Велико Търново, 2005;
2.Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й.Заимов, Ст. Илчев, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том I, А-З,  Фототипно издание, Академично Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 2007 ;
3.В.Атанасов, Х. Дейкова, Л.Димитрова-Тодорова, У.Дукова, Д.Михайлова, М.Начева, М.Рачева, Г.Риков, Л.Селимски, Т.Тодоров, БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК, Том VI, пускам-словар, Акад.Изд. Марин Дринов, София, 2012;
4.Н.Ковачев, Честотно-тълковен речник на личните имена у българите, Д.И. Петър Берон, София, 1987;
5Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1998;
6.Ив.Дуйчев, Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, Издателство Наука и изкуство, София 1972;
7.H.Frisk, Griechisches Etymologisches Wörterbuch, Carl Winter Universität, Heidelberg, 1960;
8.Ю.В.Откупщиков, Догреческий Субстрат у истоков европейской цивилизации, Изд.Лениградского Университета, Ленинград, 1988; 


15.04.2018 г.

ДУМАТА “KAНАС” В РЕЧТА НА ЗАЛМОКСИС И ОРФЕЙ



Преди няколко години, ентусиазирани мои читатели ме засипаха със съобщения във “Фейсбук”. Тези хора горяха от нетърпение да ме уведомят за една хубава новина. Ставаше дума за настояването на определена група учени за промяна на някои термини и датировки.  Мисля, че понастоящем почти всеки сънародник е запознат с пледирането за замяна на хан с кан и за приемане на началото на българската държавност  II век, а VII век. Приятелите ми считаха това за нещо прогресивно, за голяма крачка напред.

Никак не ми се искаше да ги разочаровам, но е редно човек да казва истината, а не само това, което ще се хареса на другите. С риск да попаря жестоко радостта на хората, аз им обясних, че прокарването на титлата кан, като замяна на хан, не е нещо ново, защото през 1943 година, Иван Дуйчев пише за канъ ивиги. Още по-рано, през 1932 година, цитирайки езиковеда и историк Веселин Бешевлиев, Карел Шкорпил разказва за канъ Персианъ.

В такъв случай, как да наречем “въвеждането” на титлата кан нещо ново? Може ли това, което е било прокарано преди около 86 години да бъде наречено ново, промяна за добро? Според мен,  някой от казионните учени е решил да се възползва от неосведомеността, добродушието и лековерието на българския народ и премълчавайки определени сведения, да удължи живота на старите заблуди.

В миналото се твърдеше, че предците ни са наричали владетелите си канъ, ханъ, защото тази титла се ползва от народите на Средна Азия. Следвайки неиздържаните и недоказани теории създадени от чужденци, повечето наши учени, волно, или неволно внушаваха на своите студенти и читатели заблуди, които обаче се вкорениха здраво в съзнанието на хората.

Държа да уточня, че титлата на нашите деди е кнез, княз, като вариантите в различни времена са: кнѧзъ, кьнѧsъ, кънѧsъ, KANAC, KANEС. Живелият през IX  век арабски автор Ибн Хуразбих дава ценна информация за старите българи, а именно това, че владетелите са наричани КАНАС. Нито Йоан Екзарх, нито Черноризец Храбър, или който и да е било техен съвременник, не говори изобщо за канове, или ханове, а само за князе.

Нека обърнем внимание и на друг изключително важен факт: Hито един средновековен български летописец не споменава дори и веднъж термин като канство, ханство. Вместо това се ползва думата кнѧженïе -княжество. Странно как нашите специалисти не са забелязали това.

Във времето на владетелите Омуртаг и Маламир, по надписите се срещат формите KANAC и KANEС, те отговарят точно на вариацията княз-кнез. Това е обяснено подробно от Ганчо Ценов още в началото на ХХ век, но за жалост тогава властва наложеното от чужденци виждане, че старите българи са азиатци и нашите учени покорно приемат заблудата използвайки в своите работи титлите ханъ, канъ.

Ценов е отречен защото смята, че българите са потомци на древен балкански народ, познат най-вече под името траки. Твърдението си, съвестният учен е подкрепил солидно, но това не пречи на колегите му да го клеветят и оплюят – позорно действие, което за жалост продължава до ден днешен.

Тъжното е, че още в края на XIX век е имало доказателства за това, че княз е древна наша титла, а не заемка, както се смята понастоящем. В публикувания през XIX век речник на Григори Дяченко, като основа на думата кнѧзъ се дава конь, кънъ- начало


Извадка от речника на Дяченко от XIX век, още тогава е предложено напълно логично тълкуване на титлата княз, кнез

Отделно от това, в “Етимологически Речник на Келтския Език”, като сродна на ceann-господар, владетел, глава е дадена ceud-първи, начален, a също  и стчерксл. (стблг. б.а.) конь-начало. Тя е имала по стара форма кань, кень-начало .

Пак през XIX век е творил езиковедът Вилхелм Томашек. Той е един от първите, които дават голямо количество информация за тракийската ономастика. Разглеждайки името на племето Καινοί, Caenos, този учен смята, че то означава или млади, или тези, които са в началото, тези, които са до брега, като във втория случай, дава обяснение със сл. конь-начало и др.


Карта на Тракия с посочена локация на хората познати като Καινοί, Caenos

Мисля, че както Томашек, така и цитиралия го по-късно Димитър Дечев са могли да свържат KANAC със Καινοί, Caenos, но разбира се това е противоречало на вижданията им, че старите българи са азиатски пришълци и навярно поради тази причина споменаване не е направено.

Фригийските надписи са открити също през XIX век, а малко по-късно те са били добре известни и в научните среди у нас защото Никола Йонков Владикин публикува надпис със съвременна регистрация М-01, в своя работа от 1911 година. На този паметник е отбелязана титлата AKENANOΓAFOS, съдържаща същия корен като в KANAC, Καινοί, Caenos, но отново никой от нашите учени не търси връзка.

По-късно е намерен фригийски надпис W-07, на който се среща титлата AKENAS, а тя е сродна на AKENANOΓAFOS. Коренът кен се среща и в тракийски лични имена съдържащи елемент κενθος, cendus. За този елеменет,  учени като Дечев, Георгиев и др. дават обяснение със конь-начало, а и начѧти-начевам. Никой от специалистите обаче не прави съпоставка на KANAC с AKENAS, κενθος, cendus, макар още през XIX век Стрезневски и Дяченко да дават обясенние на княз с конь (кань)-начало.

Интересен, но и пренебрегван факт е това, че съществува тракийско лично име Канас/Kάνας. То се среща в надпис от II век, идентично е на старобългарската титла KANAC, но за жалост, поне по мои сведения, нито историците ни, нито траколозите ни са направили споменаване на важната информация. Тя може да бъде намерена в работа, която изследователката Pinar Özlem-Aytaçlar е публикувала пред 2010 година, но известие относно надписа, на който тракийското име Канас/Kάνας е регистрирано, е обнародвано през 1978 година,  т.е. преди около четиридесет години.

Най-важното в случая е това, че Канас/Kάνας е записано в региона на Пруса, до Олимп – точно мястото, в което Димитър Хоматиан разполага старите селища на българите още преди времето на Александър Велики – IV век преди Христа. Уви, дори тази важна подробност не е трогнала никого от специалиститте ни.

Пропуснато е и друго важно фригийско име Доруканос/Δορυκανος. Смятам, че частицата κανος е сродна на Kάνας и на около хилядолетие по-рано документираната титла AKENAS. Δορυκανος е изградено по същия начин както древната фригийска титла модро ванак / MOΔΡO FANAK, чието значение е господар на град Модра.

Съществува още едно интересно фригийско име – Kανυτιεναις, като първият елемент Kανυτι се среща в древен минойски документ, чиято регистрация е HT-97a3- КА-НУ-ТИ/KA-NU-TI. В същия документ намираме и името Тати, което е почти идентично на фригийското Татес, обяснимо с блг. тати, тате, тато.

Отново минойски документи, които са на около 3800 години, са съхранили важни за историята ни имена. Освен КА-НУ-ТИ/KA-NU-TI, на друг надпис с регистрация KO Za 1c, срещаме УНАКАНАСИ/UNA KANASI.

Американският учен Дж.  Янгър смята, че се касае за някакъв термин от култа на определено божество, по-скоро обаче става дума за име на владетел, или дори титла  на владетел - (A)КANAS в склонена форма.  Частицата UN може да се изтълкува със стблг. прил. унии-по-добър, в смисъл –благороден. В такъв случай UN AKANASI би получило превод – на благородния княз. Тези изключително важнни данни не са представяни никога на българския читател.

Това, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали минойския Крит се знае добре. Холандският изследовател Петер Ван Сусберген и др. откриха тракийски лични имена в документите с Линеар А. Най-известните са Диза, Питак, Арей, Тетюс и Резос. Последното име е засвидетелсвано и от Омир във формата Резос.

Не е за пренебрегване и факта, че още преди римляните да дойдат в нашите земи, или по-точно - около 860 години преди времето на княз Аспарух, в Добруджа е живял владетел с име Канит/Κανιτης. Неговите монети са с високо качество, а самия цар е споменат в гръцки епиграфски паметници. Поне за мен, връзката между името на Канит с фригийското Канутиеваис и документираното преди около 1800 години Канути е ясна, но по непонятни причини е останала невидима за специалистите.

Не мислете обаче, че тракийската ономастика няма и други думи свързани с титлата KANAC. На един от съдовете на Рогозенското съкровище е гравирано името KAINOS, или по-точно KAINO в родителен падеж. Комбинацията KAINO  KOТΥОС бива тълкувана от Вл. Георгиев като – на кейниеца Котис.

Тъй като липсват каквито и да било данни, че траките Καινοί, Caenos са имали цар с име Котис, то е по-логично да се приеме, че KAINO(C)  KOТΥОС означава – принадлежи на княз Котис в род.пад. В такъв случай KAINOС, KAINO е сродна на другите тракийски титли AKENAS, AKENANOΓAFOS.

Уверяваме се, че специалистите подложили на тълкуване титлата КАНАС, са пропуснали огромно количество информация. Ценни сведения от тракийската ономастика не са споменавани изобщо на българските студенти, не са представени разбира се и на широката публика. Ето списъка на данните, които по една или друга причина не са станали обществено достояние:

KANASI – регистрирано име, титла преди около 3800 години;
KA-NU-TI - регистрирано име, титла преди около 3800 години;
Kανυτιεναις- регистрирано име, титла преди около 2700 години;
AKENAS – регистриранa титла преди около 2700 години;
AKENANOΓAFOS- регистриранa титла преди около 2700 години;
KAINOS -регистрирано име, титла преди около 2350 години;
Καινοί, Caenos- регистрирано племенно име преди около 2000 години;
Δορυκανος - регистрирано име, титла преди около 2100-1900 години;
Κανιτης- регистрирано име, титла преди около 2180 години;
Kάνας -регистрирано име, титла преди около 1850 години;
κενθος, cendus- елемент от тракийски имена, обясним със стблг. *kendo, чѧдо, *kanь, конь, начѧти, зачѧти и т.н.;


Вместо богатата и ценна информация от тракийската ономастика да бъде подложена на анализ, или поне представена на българските читатели, доста от специалистите са предпочели да вперят упорито поглед далеч на изток, към Сибир и Хималаите, в търсене на корените на народа ни колкото може по-далеч от Балканите. Трудно ми е да дам определение за това поведение, трудно ми е да дам и обяснение за причината. Може би всеки специалист си има свои мотиви, но каквато и да са те, не е редно важни неща да бъдат ингорирани.

Обяснимата на български език титла кнез, княз е смайващо древна. Тя е съществувала още през Бронзовата епоха, т.е. поне отпреди 3800 години. Сродна е на хето-лувийската кандават-княз, а и на староегипетката кенти-княз, главнокомандващ чужда армия. Кнез, княз е сродна и на келтската ceann-господар, владетел, глава.

Ползваните от германските народи титли cyning (king), kunungr, konge, koning, König, ce се появяват едва през Средновековието, т.е. преди около 1100 години. Със сигурност много хора са чували за византийските василевси, но малцина знаят, че βασιλέυς е заемка в гръцкия, заемка, която е сродна на друга титла βάττος-бато, цар.   

Тези неща трябва да се знаят защото са един от пътеводителите към истината, а тя е, че ние българите сме пълноправни наследници на най-древното цивилизовано население на Балканите. Ние носим кръвта на тези, които удивиха със своята смелост и сила дори Рим, а със своята доброта, духовна чистота и милосърдие смаяха гърците. Дедите ни бяха не само славни бойци, но и учители на другите народи.

Едни хора създават раздори, лъжат, грабят, подтискат и унищожават по-слабите. Други, макар да имат възможност да заличат всеки по пътя си, показват що е истинско благородство разпространявайки знания и светлина. Такива бяха дедите ни и ние имаме пълното право да се гордеем, че сме техни потомци. Да си потомък на благородник обаче, не е само повод за високо самочувствие, но и задължение – да се следва традицията на доброта, милосърдие, честност и смелост. Наследството се предава не само с кръвта, но и с духа.