29.06.2013 г.

ТРАКИЙСКАТА ПИСМЕНОСТ


Има едно малка група слабо осведомени хорица, които са си внушили, че нашите деди - траките не са имали  своя азбука. Кланяйки се покорно на чуждата култура, тези заблудени сънародници смятат, че всички учени от Българската Академия на Науките споделят мнението им. Ще се наложи да разочаровам горчиво невярващите в тракийския гений представяйки цитати от работи на наши академици. Не става дума за кой да е, а за едни от светилата на БАН: Владимир Георгиев и Иван Дуриданов, интересни данни могат да се намерят в работите на Димитър Попов, Александър Фол и Иван Маразов.

В книгата си “Траките и техния език” световно известния български езиковед В. Георгиев казва за най-древната писменост следното:  “До скоро се смяташе, че най-старата писменост в Европа се е появила на о. Крит, дето най-старинните печати с т.нар. йероглифно писмо А датират от III то хил.пр.н.е. Обаче откритието на глинените печати от Караново, част от знаците на който са сходни с тия по печатите от Крит, и които съперничат с тях по древност, показа, че наченки на най-древна писменост е имало и на други места на Балканския полуостров....Писмеността на знаците от Градешница, Караново и Търтария  има голямо значение за праисторията на населението живяло през IV-то-  III-то хил.пр.н.е. на Балканския полуостров.Наличието на писменост показва, че в онези отдалечени епохи тук са живели племена с високо развита култура, която по началния стадий на развитие написмеността не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия Изток и Египет. Балканския полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации.” (В. Георгиев, “Траките и техния език”, София, БАН, 1977, стр. 155-158).

Проф. Георгиев определя писмеността от Караново като тракийска и в друга, по-стара работа  твърдейки, че “...най-старата култура, която се открива в пределите на Тракия, като например Караново I, е принадлежала на същинските тракийци”. (В.Георгиев, “Въпроси на Българската Етимология”, БАН, София, 1958, стр.113).

Въпреки, че Георгиев е пределно ясен относно тракийската принадлежност на културата Караново I, за да не започнат някои да твърдят, че по-късната Балканска цивилизация от IV-то-  III-то хил.пр. Христа не e на траките ще доуточня с друг цитат: “тракийския и пеласгийския език са се говорили в Юго-Източна Европа (Балканите) не само през Античността, но и по времето на Неолита - VII-мо хил.пр. Христа (К.Порожанов, цитиращ Георгиев в “Общество и държавност у траките  Studia Thracica 6, БАН, Институт по Тракология, София, 1998, стр. 42-43). Щом езика на траките е говорен в нашите земи още през Каменната епоха, то е налудничаво да се твърди без абсолютно никакво доказателство, че траките не са най-старото цивилизовано население на Балканите.

Да видим каква казва за тракийската писменост проф. Иван Дуриданов-“Накрай, закултурната история на траките е важно да се спомене, че на територията на Древна Тракия и в нейно съседства бяха открити два надписа с образно (пиктографско) писмо... Наличието на тези наченки на писменост в древна Тракиясвидетелствува за развитието на висока култура на населението от тази област през отIV-то-  III-то хил.пр.н.е.”  (И.Дуриданов, “ Езикът на Траките “, Наука и Изкуство, София, 1976, стр. 92).

Не само, че едни от най-известните и най-уважаваните учени на БАН твърдят, четраките имат писменост, но дори я определят като неотстъпваща по нищо на тези от Месопотамия и Египет. Днес датировката както на плочицата от Градешница, така и тази на печата от Караново са коригирани и става ясно, че писмеността от нашите земи е много по стара от тази на шумери и египтяни- The signs inscribed on theKaranovo seal are divided into four groups by the arms of a cross. The signs are straight, abstract and it is impossible to connect them to any forms belonging to the "real" world. This inscription is 6,000 years old. (Знаците по печата от Караново са разделени на четири групи посредством раменете на кръст. Знаците са абстрактни и са оформени с прави черти, невъзможно да бъдат свързани с някакви форми от "реалния" свят. Този надпис е на 6000 години ).

http://www.prehistory.it/fase2/karonovo.htm

These symbols have been found on many of the artefacts excavated from sites in south-east Europe, in particular from Vinča near Belgrade, but also in Greece, Bulgaria, Romania, eastern Hungary,Moldova, southern Ukraine and the former Yugoslavia. The artefacts date from between the 7th and 4th millennia BC and those decorated with these symbols are between 8,000 and 6,500 years old. Some scholars believe that the Vinča symbols represent the earliest form of writing ever found,predating ancient Egyptian and Sumerian writing by thousands of years.



В Западна Европа хората интересуващи се от култура вече знаят, че България е една от люлките на европейската цивилизация, че у нас е намерена най-старата писмена система, а и това, че българите са потомци на траките:Bulgaria is one ofthe cradles of European civilization. It is also home to the world’s oldest known writing system, which is engraved on the famous Gradeshnitsa Tablets. The tablets date back 6000 years. Theancestors of today’s modern Bulgarians are the Thracian peoples. In fact the Bulgarian roots stem from the Thracian civilization”.



Както виждаме  известно е дори в чужбина това, че на наша територия е създаденапървата писменост. Материали на тази изключително важна тема могат да се намерят и на български език, макар данните да са представени твърде скромно. Може би хората се страхуват някой да не ги перне по пръстите, ако признаят тракийската писменост не само за най-старата в Европа, но и в целия свят:  „ГРАДЕШНИЦА”- ранно и среднохалколитна археологическа култура в Северозападна България...Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци,които се смятат за начало на най-старата писменост в Европа. Култура Градешница е идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов”.  



"Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр.н.е., представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка." Сп. Археология 1969/1  



Напълно естествено е, че траките са имали писменост не само зората на човешката цивилизация, но и в Античността. В обща работа издадена в Западна Европа, проф. И. Маразов и проф.Ал. Фол споменават свидетелството на Еврипид относно- medicines onthe Thracian tablets, recorded by Orpheus - лекарства, чиито имена били записани натракийски плочици от Орфей. (Al.Fol & I.Marazov, Ancient Thrace, Cassel & Co Ltd,London, 1977, p. 30).

Това, че тракиецът Орфей е можел да пише не би трябвало да ни учуди, ако знаехме сведението на Алкидамант – Тук траките положиха Орфей –жрецът на музите...открил на хората буквите и мъдростта. (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и Тракийския свят, Лик, София, 2010, стр. 465). Виждаме, че дори и гръцки автори са имали смелостта и доблестта да кажат истината определяйки траките в лицето на Орфей като създатели на буквите...

                          http://sites.museum.upenn.edu/gordion/images/stories/medium/inscriptions_13.jpg

Освен Еврипид и Алкидамант, Диодор Сицилийски също твърди, че траките  Орфей и Линей са ползвали най-древната азбука. Старият автор споделя също, че не гърците, а пеласгите са първите, които използват кадмейските (финикийските) букви и поради това те са наричани още пеласгийски (Historical Library of Diodorus the Sicilian, W.Mc Dowell, London, 1814 стр. 208). Ще напомня, че според Георгиев траки и пелазги са една общност, чието присъствие на Балканите е от времето на Неолита - VII-мо хил.пр.Христа. Според Плиний Стари, не гърците, а пеласгите са тези, които са разпространили азбуката чак до Лациум (родината на латините в Апенинския полуостров) -Naturalis Historia -VII-LVI-193.


Дълго време група безсъвестни хора се опитваше да скрие горе посочените данни и да ни внуши, че траките не са оставили никакви писмени паметници. Днес обаче ние знаем за тракийските надписи от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий (един върху пръстен и четири върху фиали), знаем и за надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево, да не забравяме четиредесетте надписа от Самотраки. Неотдавна бяха открити нови надписи в планините на Югоизточна България (Д.Лалчев, Древни писмени паметници открити в скално светилище в Югоизточна Тракия)...

Обърнете внимание, че са оцелели само тези епиграфски паметници, които са били скрити от човешкото око. Ситовския е в пещера, а повечето от другите са намерени в могилни погребения и в руините на древни храмове. Наивно е да мислим, че траките не са имали повече надписи, ситуацията обаче подсказва, че тези, които са били на открито място са били заличени с фанатична упоритост...Дори и да са били десетки хиляди, щом са били на открито те са могли да бъдат лесно унищожени от хора желаещи да припишат на себе си заслугите на траките към европейската култура.


                                                     http://groznijat.tripod.com/thrac/EZERO_T.gif

Нека обобщим накратко, стари автори като Еврипид, Алкидамант, Диодор Сицилийски и Плиний споменават за присъствието на писменост у траките, а някои дори определят дедите ни като първите европейци имащи своя азбука. Тези твърдения се подкрепят от археологическите данни. Печатът от Караново, плочиците от Градешница, древните надписи от Търтария, Вълчи Дол, Осинчани и т.н. доказват убедително, че по отношение на създаването на писменост нашите предци са изпреварили другите народи. Неотдавна американски изследователи се увериха в това, че траките са имали писменост преди гърците –

“ the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions bymore than a half-century”.



                                   http://farm1.static.flickr.com/5/9811512_202fbc82e2.jpg?v=0


Откритието на учените от университета на Пенсилвания няма да остане самотно. С времето ще излиза все повече и повече информация за високото ниво на култура на нашите деди и за тяхната роля в европейската история. Не всичко, което излезе на яве ще бъде признато защото накърнява интересите на влиятелни хора. Ето какво казва Ричард Ръгли за най-древната Балканска писменост, мисля, че той добре определя причините за мълчанието около нея, поради това ви моля- прочетете следните думи много внимателно!

 “Идеята за съществуването на стара европейска писменост влиза в конфликт с много от дълбоко вкоренените възгледи на археологията и с традицианите представи за развитието на цивилизацията... Последиците биха огромни, ако съществуването на такава писмена система се възприеме от всички, много основни положения ще бъдат представени под въпрос. Това означава отхвърляне на идеята, че появилите се преди 5000 години “високи” цивилизации на Близкия Изток първи са изобретили писмеността ...Една още по-фундаментална промяна ще бъде изместването на историята далеч по-назад от “примитивния” мрак на каменната епоха...” ( Ричард Ръгли, “Изгубените Цивилизации на Каменната Ера”, Бард, София, 1999, стр. 108 ).

Разбирате ли, че истината на нашето минало ще разтърси света из основи! Ще се разбере, че изворът на знанието не е в Шумер и Египет, а в България. Хиляди книги ще бъдат обявени за остарели, академици ще треперят за титлите си, ще се наложи да ни се извиняват дълго време. Това е причината някои учени фанатично да отричат древната тракийска писменост. Всеки си пази хляба....но рано, или късно ще се наложи и скептиците да признаят необоримата истина. Разбира се това няма да стане бързо, грешки трудно се признават, а и лобито на хората поставящи Ориента на пиедестал е добре организирано и добре финансирано. Да, така е, но не е по-силно от волята на пробудилият се българин, който многократно е показвал на света, че може да направи дори невъзможното, когато е вдъхновен!


25.06.2013 г.

БЕЗСМЪРТНОТО ТРАКИЙСКО НАСЛЕДСТВО




Балканите са на люлката на европейската цивилизация. Тук за първи път се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Древните жители на нашата земя идигат градове хилядолетия преди дедите на германи, келти, гърци и др. да направят това. Предците ни са първите хора, които създават писменост. За това свидетелстват знаците от Хотница, Караново, Градешница, Винча, Тартария и т.н. По отношение на обработката на злато, мед и желязо ние сме първенци на нашия континент. Много преди Питагор и Платон да се родят, траките успяват да създадат човеколюбиви доктрини. Не случайно за предците ни са употребени определения като най-праведни и най-справедливи.

Траките успяват да разпространят своето влияние и култура на много места. Гърци, римляни, хети приемат тракийски божества в пантеоните си. Галските друиди основават своята религия на учението на Залмоксис. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация. Славата на благият Орфей е била толкова голяма, че Христос е сравнен с него...
Разбира се съдбата не винаги се е усмихвала на дедите ни. Те познават много беди и премеждия. Колкото и хармонично да е било древното им общество, в него са възниквали проблеми, вътрешни конфликти. Беди са донасяли и чужденци като перси, гърци, римляни. Последните завладяват земята ни за повече от половин хилядолетие. В първите векове на окупацията много от траките са избити, други са разселени. За известно време изглежда, че дедите ни ще бъдат асимилирани и ще загубят езика и културата си подобно на келти, лузитани, ибери...това обаче не се случва.

Доста наши учени признават, че народът на Орфей не се е изгубвал, а даже е оказал силно влияние на днешният антропологически тип на българите. Ето какво казва Д.Ангелов- “Доминантен е следователно не донесеният от славяните северен тип, а характерният и разпространен сред някогашния тракийски етнос средиземноморски тип. По такъв начин, погледнато от биологична гледна гочка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено”.

Цитирайки Георгиев, Дуриданов и Влахов, Д.Ангелов подчертава и това, че ние българите все още ползваме типични тракийски имена като Бото, Дако, Дардан, Дико, Драсо, Гето, Кодо, Нено, Пато, Суко и пр.  Посочен е и важният факт, че характерното за българския език диалектно разделение на я и е (якане и екане) има стара, тракийска основа. 

Ив. Венедиков и М.Арнаудов пишат за тракийският произход на редица наши обичаи и обреди в своите работи Очерци по Българския Фолклор и Медното гумно на прабългарите. Етнологът Н.Колев определя като тракийско наследство  следните елементи от традиционната материална и духовна култура на българите:

-        I, II и IV тип рала за обработка на земята,
-        вършитбата с диканя,
-        култивирането на лозята и направата на вино,
-        трансхуматното (подвижно) животновъдство,
-        носенето на опинци и ямурлук от пастирите,
-        грънчарското колело;
-        черти от образа на св. Георги са заимствувани от тракийския херос;
-        сходството на самодивите с тракийските нимфи,
-        русалските празници водят началото си от гръцко-тракийския и римския празник на розите (rosalia);
-        кукерските игри водят началото си от Дионисиевите празници;
-        нестинарството също е извеждано от някои автори като тракийско наследство.
-        За такова наследство се смятат и летният празник на Еньовден,
-        жертвоприношението при строеж на нов мост или къща,
-        жертвоприношението при продължаване живота на възрастен човек, означавано като «помана», и т. н.

Доста преди Ангелов, Георгиев, Дуриданов, Колев и т.н. Ц. Гинчев представя своята теория, според която траките не са изчезвали изобщо, а ние българите сме техни наследници. Е.Тодоров смята, че траките от заварените в освободените от византийско господство земи, не са били никак малко... Нашият учен добавя също и това, че ние българите можем да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури на човечеството...

Това изказване не е ни най-малко преувеличено. Ние не само сме наследници на Дионис и Орфей, но и ревностни пазители на тяхното наследство. В празнуването на Трифон Зарезан, Лазаруването, Гергьовден отеква едно древно ехо от времето на героите на Илиада. Същото важи за кукерските игри, Пълялиите, запращането на огнени стрели в небето по Сирни Заговезни...

Според Е.Тодоров у нас българите има особен, дълбоко утвърден култ към прадедите, какъвто няма у никой от нашите роднини и съседи. Като цяло българинът не се е страхувал от своите мъртви както гърка. Като обяснение за това Тодоров търси връзка с древните култове на траките.  

Коледа днес се счита за християнски празник, но произходът му се крие в древната почит към слънцето наричано от траките с името Багос. От този тракийски теоним произлиза и нашата дума Бог. Нейното значение е – багра, нещо червено, светло...т.е. слънцето.

Дори и мартениците, с които се кичим всяка пролет са тракийско наследство. В. Лозанова  смята, че “първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна духовна традиция и възхождат към тракийската (палеобалканската) и елинската древност.”

Според Лозанова  мартеницата е интегрирана и в “обредния жест на накичване на едно клонче с плодове и тестени изделия. До голяма степен той съответства на съхраненотo и до днес в българската традиционна култура ритуално накичване на дряново клонче: суровачка, суровканица”…Безспорно сурвачката, а и името на празника Сурва са тракийско наследство. Софокъл свидетелства, че небесното светило е върховния бог на конелюбивите траки. Те са го наричали с различни имена. Някои от тях са Сурегет, Сургаст, Суротер, Сура...

Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци. От Сур - слънце идва и нашата дума Сурва. Казвайки сурва, децата всъщност произнасят едно от имената на древният тракийски бог! Сурва и Бог са две названия за върховното божество на предците ни – слънцето. 

Накъдето и да се обърнем, към който и сезон за погледнем – тракийското наследство е навсякъде. От ранна пролет до късна зима ние честваме празници, които са почитани по земите ни от най-дълбока древност. Никой нашественик не е успял да ни откъсне от духовният ни свят защото той се е оформял в продължение на хилядолетия тук на Балканите. Чуждото подтисничество не е смазало народа ни, защото сме потомци на силни хора, толкова силни, че произходът им е търсен в пепелта на титаните изгорени от мълниите на боговете.

Новата религия – християнството също не успява да промени нашия характер. Причината за това са няколко – добродетелите на християнството са съвпадали до голяма степен с тези на старата вяра на дедите ни. А и църквата е принудена да направи компромис. К.Узнер (цитиран от Арнаудов) прави следното интересно изказване – Християнската църква не би могла да излезе победителка от борбата срещу езическия култ, ако не бе сама възприела всичко във вяра и обред, вкоренено у народа. Съкровеното на душата не се променя като някаква дреха. Старите светилища са могли да бъдат затворени, култът насилствено отстранен, старата вяра обаче е била неизкоренима, тя се е отливала по естествен начин в нови форми, подчинени на историческата необходимост.

Узнер е прав, съкровеното на душата не се променя...и никое подтисничество и терор не може да го премахне. Дори сънародниците ни, които приемат исляма продължават да тачат старите тракийски празници като Гергьовден и даже са го считали за равностоен на Байряма (в Смолян) и по-голям празник от Байряма (в Гоцеделчевско)...

С течение на времето народите менят имената си. Иранците са познати като перси, артеи и кефени, немците са наричани германи, алемани, тедески. Ние не правим изключение, дедите ни са известни като траки, мизи, пеони, а в по-късни времена се налага и названието българи. В това няма нищо странно, но тази особеност е използвана от недобросъвестни личности, които са целели да ни изкарат чужд народ. Бяха съчинени безброй лъжи, лъжи, които все още държат в плен много хора.

Помислете обаче – може ли един нашественик така охотно да приеме духовният свят на един победен народ и да пази така ревностно това духовно наследство?  Невъзможно е, няма как да стане защото всеки държи на своето. Пазим традициите си защото подсъзнателно знаем, че те ни сплотяват, те са нашата връзка с предците, със земята, която е дала безброи герои. Докато сме верни на себе си няма да се загубим!



Използвана литература:

1.Е.Тодоров, Древнотракийското наследство в българския фолклор;
2.М.Арнаудов, Очерци по българския фолклор;
3.Ив. Венедиков, Медното гумно на прабългарите;
4.И.Георгиева, Българска народна митология;
5.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките;
6. Д.Ангелов, Образуване на българската народност;

7. Н.Колев, Българска етнография; 
8. В.Лозанова, МАРТА, мартеница 

23.06.2013 г.

ВАЖНИ ПОДРОБНОСТИ ЗА ТИТЛАТА КАНАС

Титлата   КАNАС Y BIГI  събуди любопитвото ми преди доста време. За нейното значение се спори и спекулира повече от един век. Първоначално КАНАС бе тълкувана като ХАН- дума за владетел сред чуждите на нас народи на Средна Азия. В специализираната и художествена литература, във филмите и театралните постановки, водачите на нашите деди бяха наричани ханове.

Лингвистите обаче не успяха да обяснят защо КАНАС има вариант КАНЕС. Не бе предложено също ясно тълкуване на титлата, а това задължително трябва да се направи.Обикновено думите за водачи, благородници отразяват понятия като първи, стар, силен, могъщ

Като пример могат да се посочат латинската princepsпринц, идваща от primusпърви + capere, гръцката άρχός-водач, началник, владетел идваща от άρχαιος-стар, фригийската balenводач, цар, идваща от balaios – голям, силен и стблг. могонтъ-властелин, идваща от могон-имам власт, сила.

Неотдавна редица изследователи решиха, че КАНАС е всъщност КАН и идва от иранските езици. В книги, по форуми и блогове се пласираше и успоредицата КХАН, но отново убедителна етимология не бе предложена.

И не само това, на българския читател не бе обяснено при кой обитавал Азия народ е засвидетелствана титлата КАН? В действителност нито при старите индийци, нито при старите перси, согдийци, бактрийци, или пък друг ирански народ не е засвидетелствана владетелска титла кан, кхан.

При тези обитаващи Средна Азия хора срещаме следните владетелски титли: ́ja, ́jan, xšāyaθiya, framātar,  xšaya, γwβ, chakir, rajatiraja, ašto-walgo, shah, khar, šauo,  šaurabo, oazarko fromalaro, срещаме дори basileus basileōn при кушаните, но няма khan-кан, кхан.

Нека погледнем какъв е корена на думата КАНАС, какво е първоначалното й значение? Повечето учени и изследователи избягваха да споменат откритието на проф. Ганчо Ценов, че КАНАС, КАНЕС не е нищо друго освен древен вариант на думата княз/кнез.


                      http://www.promacedonia.org/vb/vb_sn29.jpg

Аз лично смятам, че старобългарската титла КАNАС  има значението началник, първи. Нека не забравяме, че изразът КАNАС Y BIГI  е превеждан от гърците като – ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ- от в Бога водач, владетел. KANAS отговаря точно на гръцката ΑΡΧΟΝ- водач, началник, владетел. Коренът в KANAS е KAN, като значението е начало,  началник. Обяснение получаваме от стблг. *кань, конъ- начало, а също и наченти, заченти-започвам, слагам начало, зачевам.



http://www.promacedonia.org/vb/vb_sn27.jpg

Най-важното обаче е това, че титлата КАNАС е доста древна. Тя е по-новият вариант на тракийската благородническа титла AKENAS, която е документирана на надпис W-07 (Lubotsky).  В тракийската дума AKENAS коренът е кен, а както може да се очаква значението е начало, началник.  AKENAS е сродна на тракийската kenthо, която отговаря на стблг. чендо- чедо, дете, заченато.

По същият начин са образувани и шотландските и ирландски титли ceann, ceannard, ceannfidhe, ceannaire,  ceannurra– водач, предводител, владетел. Най-близка по звучене до КАNАС и AKENAS е ирл. CEANNAS- превъзходство, водачество. Подобно на  КАNАС и AKENAS, келтските думи биват изведени от шот.ирл.уелс. брет. ceud, ceаd, cynt, kentпърви. Като сродна на тях Александър Макбейн посочва нашата коньначало. Тя има форма кань, както става ясно от ζακανον - българска заемка в гръцкия език (М.Фасмер).

Съществуват и други езици, в които титлите за благородник, водач, цар са изведени от дума за начало и са свързани с понятие като зачевам, слагам начало, чедо

В хетският език и близкородственият му лувийски срещаме handawat- цар, владетел, hantili- първи, начален, hantezzia- предна част, hant- чело, предна част, hanzašša- чедо, потомък. В ликийският език пък намираме xntawa- властвам, xntawati- владетел, цар.

Тук трябва да се отбележи, че древното хетско h е звучало по-скоро като к. Хетските думи hastijaš, hapae, отгоговарят на българските кости, капя. Това означава, че handawat, hant, hanzašša, са звучали като кандауат, кант, канзаша. Eгиптяните са наричали хетската държава Kheta, а Омир локализира народа Κητεοι точно там, където са живели хетите.

Виждайки логичната етимология на КАNАС – от кань- начало,  няма причина да вярваме, че това не е древният вариант на КНЯЗ. Още по-древната форма на нашата благородническа титла срещаме във фригийската дума AKENAS - водач, началник

Тя е регистрирана преди около 2700 години на надпис W-07, но има и по-древен вариант. Той е регистриран на документ - KO Za 1c, който е 3800 години стар, там срещаме U-NA-KA-NA-SI.  Дж.  Янгър смята, че се касае за някакъв термин от култа на определено божество, по-скоро обаче се касае за име на владетел, или дори титла  на владетел - (A)КANAS в склонена форма.  Частицата UN може да се изтълкува със стблг. прил. унии-по-добър, в смисъл –благороден. В такъв случай UN AKANASI би получило превод – на благородния княз. Тези данни разбира се не са представяни никога на българския читател.

Това, че дедите ни наричани в далечното минало траки, са обитавали остров Крит се знае добре. Петер Ван Сусберген и др. откриха тракийски лични имена в документите с Линеар А. Става дума за Диза, Питак, Арей и Рез. Последното име е засвидетелсвано и от Омир във формата Резос, като някои автори смятат, че в случая се касае за титла.

Доста преди Сусберген, проф. Бедрих Хрозни писа за ролята на тракийски преселници в оформянето на критското минойско общество. В началото на 50-те години на ХХ век, световно известния лингвист представи доказателства дори от областта на археологията посочвайки, че украсената с изящни спирали и други мотиви критска керамика има прототип на Балканите. Уви, тази важна информация също не е популяризирана у нас.

Явно информацията не се харесва на определена група хора. Те не желаят да видят в българите наследници на най-древният цивилизован народ на Европа, макар това да е истината.

Трудно е да се признае, че канас-княз - нашата стара дума за водач, началник е по-стара от латинските imperator, dux, caesar, английската king-цар, владетел, немската König -цар, владетел и т.н. 

Днес езиковедите вярват даже, че княз/кнез е германска заемка, че идва от една предполагаема, незасвидетелствана никъде старогерманска дума kuningas. По-скоро обаче е вярно точно обратното – нашите деди са дали титла за владетел на старите германи.

Не е тайна, че германите копират дедите ни по отношение на изкуствената черепна деформация, облицоването на гробници с греди, правенето на чаши от черепа на враговете, жертването на кон при гроба на благородник.

Тези неща не могат да се копират от растояние, просто не става. Нужен е контакт и то дългогодишен, за да могат германите да приемат странни за тях обичаи, които да съхранят за определен период от време. Щом старите германи са приели обичаи, защо да не са приели и титли от дедите ни?

За да може един народ да расте и да се развива на него му е нужно самочувствие. Това е причината някои да си съчинят славна история и същевременно да унищожат нашата. Никой не обича конкуренцията, никой не желае да е постоянно нащрек. Лошото е, че чужденците познават нашето минало по-добре от нас. Знаят по-добре от нас на какво е способен българинът. С помощта на чуждопоклонници векове наред нашия народ бе разкъсван на части. Сееше се неприязън между различните групи, внасяха се чужди идеологии. Днес жънем горчивият плод на тази политика.



Суровите уроци обаче каляват. Те са като вирус, който убива слабите, но за сметка на това прави силните още по-силни. Фактът, че сме преживели много чужди подтисничества говори прекрасно що за народ сме. Фактът, че сме надживели многото си гробокопачи показва, че и този път няма да се загубим. Просто трябва да си припомним, че в нашите вени тече кръвта на тези, които създаваха и събаряха империи. Ние сме наследници на народът, който пръв повярва в своето безсмъртие, и който много пъти доказа, че не може да бъде унищожен.Не се гаси туй що не гасне!



Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Първобългарите, История, Бит и Култура, Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;
2.Г.Ценов, Кроватова България и Покръстването на Българите, Златен Лъв, Пловдив, 1999;
3.W.W.Skeat, A Concise Etymological Dictionary of the English Language, Harper & Brothers, New York, 1900;
4.A.Kloekhorst, The Hittite Inherited Lexicon, Leiden University Centre for Linguistics, Faculty of Arts, Leiden University, 2007;
5.A.Lubostky, The Old Phrygian Areyastis-inscription, Kadmos, 21, 1, 1988, p.9-26;
7.Online Etymological Dictionary http://www.etymonline.com/
8. М.Фасмер, Етимологически речник http://vasmer.narod.ru/


15.06.2013 г.

НЕУДОБНИТЕ ТРАКИЙСКИ ИМЕНА


Важна инфомация за миналото може да бъде извлечена от личните име на дадена група хора. Върху шлемове, ножници на мечове, метални и глинени съдове често биват гравирани имената на собствениците. В древните летописи също биват споменати доста личности. Анализирайки антропонимите ние можем да разберем кой народ е населявал определена територия в даден период от време.

Благодарение на труда на историци и езиковеди, днес ние знаем за стотици тракийски лични имена. На широката публика обаче са известни съвсем малък брой от тях. Чували сме най-често за царе като Терес, Ситалк, Котис и за бунтари като бесът Бологес и Спартак - благородникът от племето меди, който разтърси Рим до основи.

Запознатите с историята на траките знаят, че се касае за хора с невероятна сила. Никой друг европейски народ не е оказал такава съпротива на римските домогвания както нашите предци. Ибери, келти, етруски, венети, гърци, египтяни и др. са прегазени за няколко години. За покоряването на траките обаче са нужни повече от два века. Всъщност за пълна победа на Вечния град не можем да говорим. Траките обитаващи  Северните Карпати и Черноморските степи успяват да запазят своята свобода.

През II век северните траки напомнят на завоевателите, че народът на Спартак милее за поробените си братя. Племето костобоки не само прекосява Дунава и подлага на сеч римската войскa, но стига даже до Термопилите в Гърция. 

Сто години по-късно свободните траки изгонват чужденците напълно от Траянова Дакия. Борбата срещу Римската Империя не престава докато не идва 681 г. Тогава свободните траки се обединяват с подтиснатите свои братя живеещи на юг от Дунава.

Това важно събитие обаче не ни бе представено в истинския си вид. Следвайки внушенията на гръцките летописци, редица учени нарекоха свободните траки нашественици. На дедите ни бяха лепнати етикети като монголоиди, татари, тюрки, угро-фини.

Никой обаче не обясни къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така новодошлите българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един азиатски народ носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. 

Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й.Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Халкондил.

Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.

Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна. Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.

Нека погледнем какво са пропуснали, или премълчали голям брой изследователи на миналото ни. За старобългарското родово име Дуло се дава сравнение с тюркски, унгарски и др. като се предлага значение прост, глух, глупак, пълен. Пропуснато е тракийското лично име Дулес и тракийското божествено име Дула ( за тях споменава Вл.Георгиев). Името Дуло даже е документирано в документи с Линеар Б от XIV век преди Христа!

Старобългарското родово име Ерми бива сравнено с монголски и старотюркски думи като еремегей, ермегю. Пропусната е откритата от И.Дуриданов тракийска дума ермас-яростен. Има и тракийско име Ермиос, регистрирано е в надпис IGBulg V 5921, а още по-рано то е споменато в микенски документи от второ хилядолетие преди Христа.

Повечето от нас не знаят, че аспа е древна тракийска дума за кон (Вл.Георгиев)Тя се среща в Ут-аспиос - едно от имената на Тракийския конник, а също и в името на гетът Аспар (Jordanes, De Origine Acibusque Getarum-239). Приликата на Аспиос и Аспар с Аспарух е повече от явна, но на времето учените са си затворили очите за нея.

Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се сравнения с монголски, осетински и ирански думи.

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.


За тракийското име Кардентис знаят предимно специалистите. Коренът в това име е Кард, а енте(с) e умалителна частица срещаща се в старобългарски думи като воленте, козленте, жребенте. Кардентис е сродно на старобългарското Кардам – носено от наш владетел, който е живял през VIII-IX век. Съпоставка обаче никой не е направил, дават се паралели с тюркски и гръцки думи.

Кровизите са древно тракийско племе споменато от Херодот – История, IV.49. Този етноним е показва връзка с името на княз Кроват, познат на повечето от нас като Кубрат. Коренът в Кроват и кровизи е кров, той се обяснява със стблг. дума кровъзакрила, защита, покровителство. Етимологията е ясна и логична, но в миналото се намериха даже индивиди, които да изтълкуват името на Кроват със значение – княз на червеите (Симеонов цитиращ Алтхайм).



С подобна семантика на Кроват и кровизи е и тракийското божествено име Барги-дентис. Частицата барги бива изтълкувана от Вл. Георгиев като сродна на стблг. брегон-грижа се (закрилям). Сродно на Барги-дентис е старобългарското име Заберган.

Благодарение на намерени древни монети ние знаем за съществуването на тракийския цар Мостис.*  Неговото име отговаря на старобългарскто Мостич. Става дума за наш благородник от двора на цар Симеон.




http://hourmo.eu/27_Reges_Thraciae/Mostis/1042_Mostis_Tetradrachm_AR.jpg

Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.

Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.* 


Едно от имената на тракийски бог Дионис е Сабазий, имащо вариант Сабадий. Вл. Георгиев сравнява този теоним със стблг. свободъ- свободен. Тълкуването е логично, не случайно римляните наричат Дионис Pater Liber -баща освободител. Сродно име на Сабазий е старобългарското Сабин- княз властвал през VIII век.

Токо(с) е древно тракийско име, регистрирано на надпис IGBulg V 5921. Токо(с) e сродно на старобългарското Токт. Княз Токт е живял през VIII век, неговото име се обяснява със стблг. токъ- течение, изтичане, т.е. потомък-потекло.

Сита, или Зита, Жита е име на тракийски цар, което съответства на старобългарското Зитко, Житко споменато на инвентарен надпис. Всички тези имена могат да се изтълкуват със стблг. жити- живея, съществувам.

Преди около 2700 години е живял тракиец наречен Багун. Неговото име се среща на надпис G-136. Багун е сродно на старобългарското Баган (Паган), като и двете се обясняват с тракийската дума багос-бог.

Котис е име на няколко тракийски царе, то е и теоним – Котито- богинята майка. Сродно на Котис и Котито е старобългарското име Котраг – син на княз Кроват и брат на нашия владетел Аспарух. Коренът кот има значение раждам, роден съм.Частицата раг в името на Котраг, е вариант на частицата риг в името на Телериг и притежава значение господар, цар. Теофилакт Симоката твърди, че рига е дума за владетел от езика на варварите врагове на Римската Империя (Curta, The Making of Slavs). Риг се среща в името на тракийския цар Ригмос.

Омир определя Хромий като военоначалник на мизите станали съюзници на трояните. Хромий се обяснява лесно със стблг. хромъ-недъгав. Това е предпазно име подобно на Черньо, Грозьо и др.

По-горе бе посочено, че названието на тракийското племе кровизи е сродно на името на княз Кроват. Това разбира се не е изключение, пример може да се даде с трибалите. Значението на това племенно название е тройно силни. Три отговаря на блг. три, а бали, на стблг. болий – по-голям и нейната по-древна форма, трак. балайос-силен, голям. Името на трибалите е сродно на това на княз Тервел, което в старите ни извори е предадено и като Тривелий.

Eдин слабо известен тракийски цар е Кобос. Той е властелинът на племето трери, които някои автори наричат и кимерийци. Името на Кобос показва връзка с това на Кубер- син на княз Кроват и брат на княз Аспарух.

Бузо е поредното интересно тракийско име споменато от (В.Бешевлиев). То съотвества на старобългарското Бузан. Павел Дякон съобщава за български цар Бузан в своята Римска История*.


Интересуващите се от българска история са чели за цар Борил. Тези хора обаче едва ли притежават информация относно факта, че съществува тракийско име Бурилос. Запознатите с миналото ни знаят за Косара –дъщеря на цар Самуил.Едва ли обаче са направили връзка между името й и това на тракийския цар Косинга.

Сондоке е старобългарски благородник, чието име се обяснява със стблг. сондъ- съд. Със същата етимология са и тракийските имена Судис, Судикентос, Судийкентос, да не забравяме и тракийския топоним Сондис.  

В своя работа Б.Симеонов съобщава за старобългарското име Чепа-Τζεπα представяйки тюркски и монголски думи за обяснението. Жалко обаче, че не е направена връзката с тракийското име Ζειπα.

Паралелите между старобългарските и тракийските лични имена не свършват тук. Могат да се посочат още Безмер, Докум, Гостун, Таридин...съответстващи на тракйските Беса, Диком, Гастос, Тарутин.

Тези неща не могат да се дефинират като любопитна случайност. Случайност е, ако съвпаднат едно-две имена. В нашият случай обаче се касае за нещо съвсем друго значителен брой старобългарски благороднически имена притежават ясни успоредици сред тракийските имена.

Аспар- Аспарух
Багун – Баган
Борис- Борис
Бурилос-Борил
Бузен - Бузан
Войнес – Воин
Гастос-Гостун
Зита – Зитко
Кардентис – Кардам
Кобос- Кубер
Косинга – Косара
Котис- Котраг
Мостис - Мостич
Прусий-Прусиян, Пресиян
Раскос – Расате
Сабадий - Сабин
Судис - Сондоке
Телеф – Телец
Токос-Токт
Тревелиус – Тривелий, Тервел

Ще допълня и това, че тракийските царски имена Скорило, Орол, Гордий, Медок, Золтес, Буруиста, Садок…се тълкуват със старобългарските думи скоръ-бърз, орьлъ-орел, гръдъ-горд, бурити сен-бурен съм, бунтувам се, садъ-градина.

Дали ще е случайно това, че никой не е забелязъл и систематизирал показващите прилика тракийски и старобългарски имена? Дали ще е случайно това, че вместо да се каже, че имената на тракийските царе притежават смисъл на български език, на нас ни бе внушавано, че тракийският език е изчезнал? Сякаш за някого е било въпрос на живот и смърт да скрие тракийските корени на нашия народ.Защо обаче? Защо е трябвало да се наложи догмата, че българите не са потомци на траките?

Ще мине доста време преди да разберем всичките причини за поведението на определена група изследователи. Едни са го направили от ограниченост, други са следвали покорно отъпкания път, трети са имали друг подтик. За нас е важно да разберем това – ние сме потомни на бунтари, на хора, които не търпят несправедливостта. Дедите ни са благоденствали когато са били верни на себе си, когато са се обединявали и заедно са смачквали злото. В нас има огромна сила, но трябва да се прояви и воля да я употребим. Един меч може да е здрав и остър, но се иска и крепка ръка, която да го върти.


                       http://wallpup.com/wp-content/uploads/2013/04/Spartacus-Wallpaper-HD.jpg


Ако искаме да оцелеем, не трябва да се предаваме и отчайваме. Пет века османски геноцид не успя унищожи потенциала на народа ни. Българките продължават да раждат таланливи хора и герои. Държава може се управлява от малко хора, но такива с чиста душа и сърце. За да ни има е нужно да повярваме в силите си, да търсим най-добрите и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.