24.01.2013 г.

КОЙ СЪЧИНИ МИТА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ТРАКИТЕ?


Преди около две хиляди и петстотин години Херодот посещава Тракия и споделя в книгите си следното: Тракийският народ след индийския е най-голям. Ако той се съединеше под един господар и ако бе единен, той би бил според мене непобедим и много по-силен от всички народи....“ Her.V.3. 



Някои наши дълбоко уважавани учени смятат, че древният летописец предава по-скоро лично впечатление, отколкото статистическа реалност (Al. Fol, K.Jordanov, K.Prozhanov, V.Fol, Ancient Thrace, с.25), т.е. траките не ще да са били огромен народ както стария автор твърди.

По принцип не е грешно дадено сведение да се подложи на съмнение и проверка, извършим ли такава обаче установяваме, че и други летописци от Античността считат дедите ни за огромен народ. Пет века след Херодот  Страбон също споделя това, че траките са силен и многоброен народ като   даже дава конкретни цифри: „Днес (I –ви век) има 22 племена в Тракия и макар страната да е пообезлюдена (от римляните)  тя е в състояние да изправи армия от 200 000 пехотинци и 15 000 конника - Strab.VII.fr.47-48 


Дори за днешните стандарти това е огромна войска, която между другото не представя всички траки, а само обитателите на земите между Стара планина, река Струма и Бяло море. Трибали, даки, мизи, фриги, витини, мейони и гети принадлежат на същия етнос, както и живеещите в областта Тракия. Виждаме, че преди две хиляди години всички тракийски племена са оформяли население от няколко милиона души.



Римския писател Плиний  също потвърждава кaзаното oт другите стари автори, споменавайки в книгата си “Естествена История”, че Tраките са един от най-могъщите народи на Европа” -Thracia sequitur, inter validissimas Europae gentes - Plin.IV.40.  



За това, че дедите ни са били голям народ и след времето на Страбон свидетелства Павзаний, който твърди: „Лизимах управлявал над съседните с македонците траки...това ще да е била малка част от тях, понеже по-многоброен народ от траките няма, ако не броим келтите”.  - Paus.I-IX-5.



Доста по-късно, през IV-ти век в “Totus Orbis Descriptio се твърди, че Тракия е неизчерпаем извор на способни войници (цитирано от Веселин Бешевлиев, “Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62). Съвременни изследователи смятат, че населението на Тракия, само през първите три века на римската власт е възлизало вероятно общо на 3 250 000 души ( В. Бешевлев, Проучвания, с. 51).




Още по-късно, през VI-ти век император Юстиниан (чиято тракийска фамилия е Сабазий) споделя: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’( превод на цитирано от Веселин Бешевлиев изказване на Юстиниан , “Проучвания върху личните имена у траките”,  с.62).



Верно е, че през първия век на римска окупация много от нашите деди са разселени и известни области пообезлюдени, но през останалите пет века тракийското население расте неудържимо, а ролята на траките в управлението на империята е значително.



Първия император от тракийски произход е идващият от нашата Добруджа Максимин. След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Кoнстантин II, Тиберий II, Ветран, Юлиан, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Фока ( царувал в Константинопол до 610 година)...



Траките дават не само императори, но и способни военонначалници, управители. Бащата на Аеций, наречен още последният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий

Предвождащият през 513 година българи, генерал Виталиaн е също тракиец. По времето на Константин Велики губернатор (управител) на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк (B.Бешевлиев, Проучвания, с.54). 

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд.              



Е, колко още доказателства и извори са нужни, за да разберем, че по времето на извоюването на независимостта на Дунавска България тракийското население на страната ни е било многомилионно? 

Това население не се е изпарило безследно, това население са всъщност нашите предци. Аспарух не е чужденец, а само освободител, такъв е бил преди него предвождащият българи Виталиaн (вдигнал въстание в началото на VI– ти век), който се противопоставя на опитите на чуждото  духовенство да получи надмощие в земите ни, наречени много точно Провинция България.



Нали, ако имаше нашествие на чужди народи в Тракия щеше да се наблюдава рязка промяна на материалната култура, погребални ритуали, топонимия, а и не на последно място обичаи. Такава промяна обаче няма, старите българи погребват мъртвите си така, както са правели траките по времето на Херодот. До боецът са се полагали конят му, а в някои случаи и куче. Типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се практикува в нашите земи още през Каменната епоха и е типична за траки и пелазги. Житните ями на старите българи са познати на траките още от най-дълбока древност. Тракийските криви рефлексни лъкове са типично оръжие и на старите българи, а поне пет тракийски вида остриета на стрели се ползват от старите българи.



Нашите рала, брани, дикани, а също и пастирските атрибути са от тракийски произход, това се знае много отдавна от етнолозите ни. (Н.Колев, Българска Етнография, N.Kolev, Spuren aus der Kultur der Thraker in dem Tradizionellen Ackerbau und der Viehzucht der Bulgaren, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, 1984.....)



Езиковедите пък знаят, че основните тракийски топографски термини са безспорно и български. Тракийските думи за вода, блато, гора ( планина), езеро, са вода, белте, гара, езер...

Тракийската дума за село е виса, това е само вариант на старобългарската въсъ село. Много тракийски селища съдържат елемента пара, бара ( Зуро Бара, Темон Бари). Не е трудно да се види, че това е българската дума барарекичка, срещаща се дори днес в топоними като Крива Бара, Голяма Бара, Тънка Бара, да не забравяме Барище, Барица, Слана Бара, Барьето, Барище.


Известно е, че много селища в Мизия и Дакия съдържат частицата дава, имаща вариант дева. В. Георгиев обяснява, че дава, дева е свързано с нашия глагол дявам, девам, т.е полагам, поставям. Нашият езиковед добавя, че вариантите дава-дева се обясняват с български диалектни особености – екането и якането (Въпроси на българската етимология). Ние не само имаме обяснение за древният топоним, но и вариантите му са типични за нашите говори.



Къде е рязката промяна, която би трябвало да настъпи след VII-ми век с “идването” на един “чужд” за Тракия народ? Hяма я! Да, налице е известен упадък, но това е напълно естествено, многото войни винаги водят до упадък, той е повсевместен в Ранното Средновековие, дори и Рим не е пожален от разрухата.



Аспарух не нахлува в Тракия, не довежда нов народ, а само обединява две области, които са обитавани от родствено население. На север от Дунав са живели свободните траки, а на юг тези, които са били подвластни на Римската Империя. Напълно естествено е, че царуващите в Константинопол са били недоволи, дори бесни от това, че дедите ни са успели не само да извоюват независимост, но и да нанесат унизително поражение на имперската армия.



Всяка държава е зависима от данъците на поданиците си, а Тракия е е рай, не случайно е наречена от римляните хамбарът на Церес (богинята на урожая). В нашите земи се е добивало желязо, мед, злато, сребро, мрамор, горите ни са давали ценен дървен материал, дедите ни са произвеждали в големи количества жито, просо, пшеница, кожи, пчелен мед, сушена риба...Когато предците ни са извоювали своята независимост, всички тези богатства са спрели да текат към хазната на Константинопол. Как да не са били обладани от бяс и омраза имперските летописци, как да не нарекат дедите ни с най-обидни думи? Кой би се простил току така с изгубената Тракия?



А има и друго, южните ни съседи са се боели да не би след като вече сме имали независимост и сме разширявали териториите си, да си  потърсим правото върху Константинопол и Източната Римска Империя като цяло. Все пак тази държава е създадена от тракиеца Константин Велики, укрепена е от тракиеца Юстиниан, защитавана е ревностно от родения във Филипопол (Пловдив) Маркиан. Панически страх е накарал редица стари летописци да създадат толкова много лъжи за нашето минало.



Ето виждате ли колко просто е всичко, как “сложните” събития от Късната Античност и Ранното Средновековие могат да се обяснят кратко, ясно и точно. Мистерии няма, няма и нахлувания на туранци, или иранци. Подробните антропологически изследвания на проф. М. Попов доказаха това отдавна.



За мен е неясно само това – кой и как успя да докаже, че траките са изчезнали ( асимилирани) и, че народът на Аспарух е чужд? Защо до ден днешен българските студенти са принудени да изучават неиздържани теории?



Вместо и първолачетата да знаят, че дедите ни са били силни и способни хора, дали много императори на Рим, редица учени запратиха предците ни в далечната Азия. Кому е нужно това, та нима дедите ни траките са били незначителен народ, че да се търси престиж в Кавказ, Памир и Тибет?



Първата европейска цивилизация е тази на траки и пелазги. Тук на Балканите е изобретена най-древната писменост. Не случайно Алкидамант определя тракиеца Орфей като създателя на буквите (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 465). 

От цяла Европа, първо в Тракия се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Другите народи изостават с хилядолетия.Пак в Тракия е и най-ранната обработка на злато и желязо, в Тракия са най-старите градове. Земята ни спокойно може да се нарече Родината на Прометей.



Защо да загърбваме това невероятно наследство и да търсим корените си там...където ги няма. Да, част от предците ни е колонизирала региони в Азия. Това не може да се отрече, но и не дава право да се поставя произхода на дедите ни там. Англичаните владеят Индия векове наред, но от това ние не можем да направим заключение, че старите англо-сакси са обитавали Хималаите, нали?



Предците ни бяха велик народ, ние носим тяхната кръв. За да сме достойни да носм името им, е нужно и да покажем поведение на добри, честни и силни хора, поведение на благородници. Съдбата помага на храбрите!


23.01.2013 г.

ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА


В древността писмеността е била малко или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лувитите имат йероглифи, египтяните също, но от съвсем друг тип. Шумери, перси  и акадци ползват клиновидното писмо, старите индийци създават забележителната с изящните си форми деванагари. 

B Тракия и Егейския регион са се  употребявали особен вид знаци наречени днес Линеар А и Линеар Б. Линеар А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеар Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеар А (К. Порожанов, “Общество и държавност у траките”). 



Линеар А надпис върху златен пръстен намерен на остров Крит (по A.Еванс)


Линеар Б надписи по съдове от Тива и Кносос (по Б.Хрозни)

Според повечето учени, Линеар А излиза от употреба през XV век пр.Христа, а за край на употребата на Линеар Б се смята XII век пр. Христа. Това няма как да е вярно понеже нашата руническа писменост от Средновековието показва силни прилики със знаците използвани още през Бронзовата епоха.


Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена в началото на 60-те години на ХХ век и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея  руни. Димитър Овчаров, Веселин Бешевлиев, Петкова, Петър Добрев и др. предлагат различни интерпретации. 

Някои изследователи смятат, че  знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитват да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности.


Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат без изключение подобни, дори идентични успоредици сред най-древните писмености на Европа.  


Абсолютно всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред знаците на Линеар А и Линеар Б.  На Фиг.1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци със знаците принадлежащи на писменостите ползвани на остров Крит и континентална Гърция по време на Бронзовата епоха.


Фиг. 1


Пл.   – знаци на розетката от Плиска
Л. А – Линеар А
Л. Б – Линеар Б


Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят  старобългарските руни ( от розетката) и Линеар А,  разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива.

Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се на Балканите още преди около 7000 години. За присъствието му върху керамика от културата Винча са писали археолозите Тодорович и Церманович (Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно).

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска, ще бъдат прочетени български думи (Фиг.2)


ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;
САА- сая, сянка [1]
ЛОНО- лоно, основа;
ПЕКЕ – пек, жега;
БУРА- буря;
ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;
ВОПИ – вопъл, въпити-викам;

Комбинацията на  сянка (сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето, или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.

Разбира се думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е часто от календар, а нещо съвсем друго. Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържам от спекулации. 

Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни (разположени  по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености. 


Трябва да се добави, че не само руните гравирани на розетката от Плиска имат успоредици в древните Линеар А и Линеар Б. Върху старобългарска керамика, скали, стени на крепости и т.н. са изобразени доста старобългарски руни. Сравним ли ги със знаците използвани от  трако-пелазгите обитавали остров Крит   виждаме, че съществуват значителен брой паралели. Те могат да се видят на Табл. 2.

Табл. 2

БР- български руни
ЛП –линеарна писменост

Могат ли четирдесет и две ясни успоредици да се нарекат съвпадение? Никой сериозен и прогресивно мислещ човек не би го направил. В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености възникнали на територията на Тракия? Как e възможно старите българи да знаят фонетичната стойност на най-древните европейски писмени знаци, а гърците не?

Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.

Това не би трябвало да учудва никого. Старите летописци Св. Йероним, М. Аталиат, Й. Малала, Й. Цеца, Прокопий, Л. Дякон, Д.Хоматиян, Фулко са наричали многократно нашите деди мирмидони, кимерии, пеони и мизи. Това са без изключение палеобалкански народи обитавали Тракия хилядолетия наред. 

За съжаление мнозинството от учените умаловажава тези факти и дори ги тълкува като грешка на старите автори. Верно е, че не на всеки извор трябва да се вярва безпрекословно, но направим ли проверка ще видим, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, народна носия, земеделски сечива, лични имена и обичаи ние българите  сме несъмнено потомци на тракийския народ. На тези, които бяха възпети в Илиада, на тези, на тези, които станаха духовни учители на гърците, на тези които дадоха способни генерали и велики императори на Рим. Такъв народ не може да загине, той се преражда отново и отново показвайки на останалите как живеят истинските хора.

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;
2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;
3.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;
4.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, БИД, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977;
5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;