29.08.2015 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ХАРАКТЕР НА НАЙ-ДРЕВНИТЕ БАЛКАНСКИ ТОПОНИМИ И ХИДРОНИМИ

За да се намери истината за миналото на един народ са нужни няколко неща. На първо място това са историческите извори. Старите летописци не винаги са били откровени и безпристрастни, но все пак работите им са ценни и могат да послужат за индикация. Верността на сведенията от хрониките може да се провери лесно. Това става с помощта на сравняването на различни данни от археология, антропология и не на последно място ономастика. Тази важна наука се занимава с изследване на произхода и значението на топоними, хидроними, антропоними.

Дори да не притежавахме сведенията от работите на старите автори, с помощта на ономастиката ние сме в състояние да разберем кой народ кога и къде е живял. Названия на местности и селища съдържащи думи като гьол, кара, топрак, бунар, хисар и др. са дадени от турците. Такива имена няма да намерим на територията на България по-рано от началото на ХV-ти век. Това е така понеже турците окупират страната ни в края на ХІV-ти век.  

Преди римляните да завладеят Тракия, на наша територия не е имало градове с имена Aquae, Novae, Securisca,   Transmarisca, Trimontium и др. Поради това, че подобни топоними се появават едва след І-ви век, ние можем да установим в точно кой период легионите на Вечния град покоряват част от дедите ни.

Според официалната историография ние сме потомци на някакви невидими до VІ-ти век блатни обитатели наречени   славяни и загубилите за рекордно кратко време езика си българи*. 

Ако това твърдение почиваше на реалност, то преди VІ-ти век, в Тракия не би трябвало да има топоними и хидроними обясними на езика, който говорим. Все пак, според вярванията на повечето учени, преди VІ-ти век дедите ни не са населявали трайно земите на юг от река Дунав.

Данните от ономастиката обаче показват една съвсем друга картина. За жалост тези данни не са известни на широката публика. Истината е, че най-древните топоними и хидроними от Балканите са обясними на български език. Става дума не само за Тракия, но също и за голяма част от Илирия, Гърция, включително остров Крит.

Названия на древни населени места и реки, чието значение има обяснение в езика ни се срещат и дори в Мала Азия. Като пример могат да се дадат античните Загора, Зелея (от стблг. зелiе), Илиос (от стблг. илъ), но това е въпрос на друга тема. В тази работа ще бъдат засегнати само най-старите балкански топоними и хидроними.

Да започнем с река Пеней, тя тече в гръцката бласт Тесалия, но има и още една река със същото название в Пелопонес.  Езиковеди Вл. Георгиев обясняват името Пеней с думата   пѣна-пяна. Да, това изобщо не се отрича, но не се и обяснява как така повече от 1400 години преди “появата” на дедите ни, речно име от земите на днешна Гърция е необяснимо на гръцки, но за сметка на това притежава ясна българска етимология? 

Проблемът става още по-сложен когато разберем, че на територията на Древна Тракия течат Панисия, Панисос и Панакс. Всички те се обясняват с думата пѣна-пяна. Най-интересното е това, че вариацията пена-пяна наблюдаващо се в Пеней и Панисия е типична за тракийските диалекти, като пример могат да се посочат вариантите Атрус-
(И)Етерус. Според Вл. Георгиев, тази особеност се среща и в българските диалекти, това е така нареченото екане и якане.

Отново в Тесалия е разположена планината Олимп – седалището на боговете. Името Олимп (древен вариант   Олупийо) не притежава обяснение на гръцки. Учени като Вл. Георгиев  предлагат етимология със санскр. лумпати-троша, чупя, т.е. Олимп означава скалисто място пълно с отломки.   

Това описание отговоря прекрасно на характера на планината. За съжаление не са споменати нашите глаголи лупам, лумкам, лумя (диал.ломя), олупвам, олумвам- бия, -троша, правя на парчета, отломки. Може да звучи абсурдно за някои хора, но е факт, че Олимп има най-добро обяснение на български език.

Планина Олимп има не само в обитаваната от пелазги Тесалия, но също на остров Кипър, а и в Мала Азия. Там е така наречения Мизийски Олимп. Старият автор Д.Хоматиан разказва, че край него са живели мизите наречени по-късно българи. Те били прогонени от Александър Велики, но след време се завърнали и със страшна сила отвоювали Тракия, Панония, Илирия. Виждаме, че не само Олимп има най-добро обяснение на български, но разполагаме и със сведения за присъствие на българи край тази планина. В старите летописи е споменато мизийско племе олимпени.

Друга планина с интересно име са Карпатите. Край тях са живели тракийските племена гети, беси и др. Названието  Карпати се обяснява с българската дума карпа-скала. Карпат(и) означава скалист(и). Днес край тези планини живеят румънци, украинци, молдовци, чехи, словаци, поляци, но обяснение за името идва от българския език.


https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b1/Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg/800px-Roman_provinces_of_Illyricum%2C_Macedonia%2C_Dacia%2C_Moesia%2C_Pannonia_and_Thracia.jpg

Да продължим с други примери. От различни древни извори са познати пет (5) реки с название Ерасинос течащи на територията на Гърция. С подобно име е и Оросина – река в Тракия спомената от Плиний. Даже на север от река Дунав срещаме сроден хидроним, това е Иерасус. Всички тези названия се обясняват от езиковеди като Вл. Георгиев с вед.санскр. раса  течност, роса. Обяснение получаваме разбира се и с блг. роса (древна форма раса). При анализа на Ерасинос Георгиев дава и сравнение с българското речно име Росица.

В земите на Гърция са текли девет (9) реки с имена Кафисос, Кефисос (може да се добави и названието на Копайското езеро). Като обяснение на значението на хидронима Вл. Георгиев дава стбл. капати- капя, а и санстр. капха-течност. Дошлите от друг континент гърци не са били в състояние да представят правилно местните имена и са ги преиначили. Капка, капя е било превърнато на каф, кеф.

Благодарение на Стефан Византийски научаваме, че най-древното име на река Дунав е Матоас. Страбон ни улеснява неимоверно много давайки превода на Матоас  като мътен, с мътни води

Обяснение идва от блг. глагол мътя, притежаващ диалектен вариант матя. Сведенията на старите автори показват, че не кой да е, а хора говорещи стар вариант на езика ни са дали името на най-голямата река на Балканите.

Същото важи за река Места. Нейното старо име е Нестос, то се обяснява със стблг.нести нося, т.е. движа. Етъра, Янтра са тракийските Етерус, Атрус. Те се обясняват съвсем лесно съ стблг. ѩндръ- бърз. Странно е обаче, че нашите езиковеди не за забелязали връзката със старобългаската дума, или пък някой им е наредил да не я забелязват. 

Не е забелязана и друга българска дума. Специалистите тълкуват името на гръцката област Камания като дупка, изкоп, сякаш не се знае, че територията на Камания е камениста и обяснение можем да получим с думите камен, камань (диал.)- камък.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg/800px-Thraciae-veteris-typvs.jpg

В Югозападните Балкани е бил разположен град Азорос. Неговото име е сродно на фригийския топоним Езареис. Двете названия се обясняват с блг. яз-вир, воден басейн и езеро. Със същия смисъл са няколкото реки с име Ахеро(н), това е гърцизирания вариант на Азеро-езеро, т.е. воден басейн. Тук е мястото да се спомене и за древния балкански народ азериати, т.е. езерци, хора живеещи край езеро.

В същия регион както и Азорос е древния град  Бала. Езиковедите обясняват името като бяла, но забравят блг.диал. дума бала-бяла. Не далеч от Азорос е река Олган, чиято етимология се дава с думата влага, най-добър кандидат е диалектната олага, улага-влага.

Тит Ливий пише за планинското езеро Вегоритес. В. Георгиев счита, че тълкуването на Вегоритес е две гори (планини). Аз лично смятам, че се касае за латинизиран вариант на стблг. въ горице-в планината мест.пад.

Древните Стоби и Стубера се обясняват добре с българската дума стобор-ограждение и блг.диал стубор-ограждение.   Стоби и Стубера са пеонски градове, а според Йоан Цеца и Йоан Зонара (част) от българите са потомци на древните пеони.

Езиковеди като И.Дуриданов не отричат, че името на тракийската Каластра се обяснява като кало-струя -кална струя. Вл. Георгиев не отрича и това, че елемента  пара присъстващ в десетки тракийски топоними може да е чуждото предаване на българската дума бара- река. Същият автор смята, че елемента дева/дава присъстващ в десетки  тракийски топоними се обяснава с блг. девам/дявам, т.е. полагам, слагам, поставям (основи).

Специалистите са откровени и по отношение на това, че тракийската дума виса отговаря на стблг. вьсъ-село, селище. В древността топоними с частица виса селище има както на север, така и на юг от река Дунав. 

Могат да се посочат Виса, Висмар, (Исмар), Висанте (селище различно от Византион), Висиа, Висон, Пато-виса, Берзо-вис, Вис мафа, Вис дина. Топоними от този вид се срещат от Карпатите до Южна Тракия.

Много интересен древен топоним е Палена. Той е споменат през V-ти век преди Христа от Херодот -VII-123, който дава и другото име на тази област, а именно Флегра. Лингвистите ни знаят много добре, че Флегра  означава   изгорена, опожарена, опалена (земя), т.е. флего е успоредица на българският глагол  паля  (подпалвам, опалвам, запалвам).

Преди около половин век родолюбецът Георги Сотиров зададе въпроса – как, ако древният топоним Палена се обяснява на български, ние ще сме потомци на хора дошли на Балканите повече от 1000 годиин след като Херодот е споменал местното име? Българската етимология на Палене показва, че през първото хилядолетие преди Христа в Южна Тракия са живели хора говорещи архаичен вариант на българския език, т.е. ние сме местен народ, а не дошли в Ранното Средновековие азиатци.


На север от Палене е град Скотус, етимология за името му получаваме със стбълг. скотъ-скот, добитък. В близост до Скотус и Палена е и топонима Крусис. На гръцки език името му няма никакъв смисъл, но българската дума круша дава прекрасна етимология. Ще напомня, че в същия регион, в Беломорска Тракия е Круша планина, наричана от гърците  Κρούσια όρη.

В случай, че само един-два древни балкански топонима и хидронима притежаваха обяснение на български език, то това би могло да се изтълкува като случайност, съвпадение. Реално погледнато обаче, по-голямата част на названията на най-древните градове и реки имат ясна българска етимология.

Това показва убедително, че ние няма как да сме нов народ на Балканите щом нашия език е говорен тук от незапомнени времена.

Антропологическите изследвания от ХХ век доказаха, че ние не идваме от Азия, а сме европейци по произход, като повечето от нас са от понтийски тип, т.е. местни хора. Неотдавна се появиха и доказателства от областта на генетиката. Оказа се, че вярването за тюрския произход на старите българи е напълно погрешно, стана ясно и това, че във вените на значителна част от нас тече кръвта на население обитавало земите ни още от Каменната епоха.

Защо да се чудим тогава, че обичаите ни имат тракийски корени. Трифон Зарезан, Гергьовден, Кукерските и Русалийски игри и т.н. са ехо на тракийските култове към Хероса, Залмоксис и Дионис. За съществуването на култове към тракийските богини Земела и Бендида в Странджанско са писали Борис Илиев и Иваничка Георгиева.

Етнолозите знаят, че голяма част от българските земеделски сечива, а и пастирските артибути са от тракийски произход. Нашата носия има орнаменти, които могат да се видят по керамика на над 4000 години. В продължение на 1100 години различни автори отъждествяват старите българи са  с траките. 

Виждаме, че всички доказателства за местния ни произход се подкрепят едно друго. Проф. Ганчо Ценов, Георги Сотиров, Цани Гинчев, Никола Йонков-Владикин, Архимандрит Кирил Рилски, Данаил Юруков и др. са били напълно прави наричайки българите потомци на древните траки.


Все още ли смятатате, че това, което са ви преподавали в училище за произхода на народа ни почива на истина?





Пояснения:

Понеже недобросъвестни хора спекулират с названието славяни трябва да се уточни, че дедите на поляци, чехи, руснаци и др. не са взели участие в съюза на Аспарух. Не са участвали и в битките с римските легиони, не са заливали и покорявали Гърция. През VІ-ти век предците на поляци, чехи, руснаци и др. са носили названията венети, венеди, венди и са обитавали днешните си земи, а не Балканите.

Земите на Словения и Словакия са познати в миналото като Terra Venetoum, Windic March. Венетският Залив -Veneticus Colpus е локализиран в земите на Полша. Разбира се имало е и венети на други места, като например Североизточна Европа. Финландците дори и днес продължават да наричат Русия с името Venäjä, а на руснаците казват  venäläinen - венетски народ. Естонците също са запазили спомени за най-древното име на руснаците защото продължават да ги наричат vene, a на Русия казват Venemaa.

Истинските славяни са старите гети-древен тракийски народ. Гетите са обитавали земи от река Днестър до Шварцвалд, Германия и от изворите на Висла до делтата на Дунава. Свободните гети наречени славяни сключват съюз с Аспарух и така бива извоювана независимостта на Дунавска България. 

Понеже името на гетите–славяни е станало най-известно, то всички народи говорещи сродни езици получават след време името славяни. Родственост и идентичност обаче са две различни неща, това трябва да се осъзнае добре!

По същия начин се поражда и названието германи. Корнелий Тацит обяснява, че по начало името германи е важало само за едно племе. Чак след време всички други хора говорещи близки езици получават името германи. Днес шведите се считат за германи в езиково и културно отношение. Това обаче не означава, че Гай Юлий Цезар се е сражавал със викинги (дедите на шведите). Не бива да се сместват поняния от лингвистиката с имена на исторически народ.

Това, че немски и шведски са от една езикова група не ни дава право да припишем немската история на шведите и обратно. Макар да имат едни корени, това са два различни народа със съвсем различни заслуги в историята. Дедите на немците влизат в историята преди около 2100 години, докато дедите на шведите се споменават векове по-късно.

Точно така стои въпроса и със славяните. Старите славяни – гетите може да са говорили сродни езици с вендите обитаващи Полша, Русия, Чехия и т.н. но имат съвсем различна история и съвсем други обиталища.

19.08.2015 г.

ЕТО КАК НИ ЗАБЛУДИХА, ЧЕ ТРАКИТЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ


Има една интересна максима, която гласи, че лъжата казана хиляда пъти започва да звучи като истина. Това е така, няма абсолютно никакво съмнение по въпроса. Ако постоянно чуваш едно и също нещо и нямаш възможност да провериш как стоят нещата, рано или късно съзнанието ти ще попадне в плен дори на абсурдни неща.

За изчезването на траките са се надпреварвали да пишат доста автори. Като една от основните причини за края на народа на Орфей се посочва римската окупация I-VII век. Вярно е, че в началото на римското нашествие в земите ни доста от дедите ни са избити. Както Хеброс (Марица), така и Истър (Дунава) са били неведнъж обагрени от кръв . Няма съмнение и по отношение на това, че стотици хиляди наши предци са депортирани в различни краища на империята.

Трябва да се отбележи обаче и това, че легионите на Вечния град са вършили кланета и в други региони на Европа. Гней Помпей, Октавиан Август и Гай Юлий Цезар са отговорни за смъртта и поробването на милиони жители на Испания и Галия (Франция). Никой не твърди обаче, че старите ибери и гали са изчезнали като народи, макар реките Ебро и Гарона съшо да са текли с червена вода след битките между местното население и окупаторите. Жертвите са били много, но и много хора са оцелели.

Така е било и по нашите земи. Докато през I век има спад на населението, то през III се наблюдава значително увеличение на тракийското население. Някои учени смятат, че то е достигало до 3 250 000 души. Тук не са включени траките обитаващи Мала Азия, не са включени и тези обитаващи Източните Карпати, Черноморските степи, Южен Кавказ.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e9/Thraciae-veteris-typvs.jpg

През III се започва и засилването на тракийското влияние в Римската Империя. Роденият в лоното на Хемус (Стара Планина) Максимин Тракиец става генерал в армията на Септемий Север, а по-късно и император. 

След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Констанций Хлор, Константин Велики, Констант, Кoнстантин II, Констанций II, Тиберий II, Ветран, Юлиан Отстъпник, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Юстин II. Нека не забравяме и Фока, който е властвал в Константинопол до 610 година


 Монета на император Максимин Тракиец  
http://www.wildwinds.com/coins/ric/maximinus_I/RIC_0004.jpg
Траките дават не само императори, но също така способни военонначалници и управители. Бащата на Аеций е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец на Късната Античност е роденият в Германея (Сапарева Баня) Велизарий. 


Монета на императора от тракийски произход Фока, властвал до 610-га година
http://www.wildwinds.com/coins/byz/phocas/sb0616.jpg

Прокопий Цезарийски съобщава за пълководците от тракийски произход: Бузес, Куцес, Рекитанг, Руфин, Кутила, Улимут, Теренций, Зайдус, Маркиан, Имерий, Сита, Петър.



https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8b/Belisarius_mosaic.jpg/800px-Belisarius_mosaic.jpg
Предполагаемо изображение на Велизарий

Предвождащият през 511-513 година българи, генерал  Виталиaн е също тракиец. По рано, по времето на Константин Велики управител на Египет и Либия, е бил тракиец с фамилно име Реметалк

Колкото повече време минава, толкова повече се засилват траките политически. Не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на народа на Орфей, това е пълен абсурд. Повече от ясно е, че е несериозно за се обвинява Рим за изчезването на траките. 

Трябва да се отбележи нещо важно - дедите ни извършват подвиг, те не само оцеляват, но и стават господари на бившите си подтисници – факт заслужаващ възхищение.  
          
Другата причина за края на траките са така наречените варварски нашествия на готи и хуни. Няма спор, че римските владения на Балканите са подлагани на атаки, но това не са нападения на хора чужди над местното население. Касае се не за жадни за плячка и кръв бойци, а за освободители, но пропагандата в миналото си е изиграла добре ролята.

Готите бяха набедени за германи, макар да няма никакви доказателства за това. В земите обитавани от готите няма германски топоними и хидроними, а за няколко века трябваше да се появят не десетки, а хиляди такива. Готската материална култура от Черняково и Сънтана-Муреш няма прототип в Германия, а в Северна Тракия. Още повече, няма нито един стар автор, който да е нарекъл готите народ сроден на франки, свеви, алемани. Напротив, както Йордан, така също Орозий Павел, Прокопий, Изидор Севилски и др. определят готите като гети - същите хора, които Херодот определя като най-храбрия тракийски народ.

Що се касае до хуните, те също не са чужд на Балканите народ. Приск Панийски посещава двора на Атила и описва прекрасно бита на тези хора, а и без колебание ги нарича скити, царски скити. Точно това е значението и на името хуни. Неговият смисъл е царски, благородници, а обяснение можем да поучим от стблг. унии-по-добър, т.е. благороден. Скитите обитават земите на Добруджа още по времето когато Рим е бил село със сламени колиби, това е причината Добруджа да бъде наричана в древността Малка Скития.

За това, че скитите и траките делят едни корени научаваме от Дион Касий, Стефан Византийски, а и други старогръцки автори, които съобщават, че източните скити – саките са траки. Според Прокопий Цезарийски хуни и масагети са едни и същи хора. Йордан от друга страна е пределено ясен, че масагетите са част от семейството на гетите. Този автор даже твърди, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира след битката й с Кир Велики. Това събитие е станало през VI век преди Христа.


http://www.ancient.eu/uploads/images/display-225.jpg
http://klio.uoregon.edu/im/gr/barbarians/scythians.jpg
скити-обитаващите Добруджа роднини на траките

В такъв случай е абсурдно да се твърди, че хуните са азиатци дошли в Европа хиляда години по-късно. Става дума за хора, които са основали колонии в Централна Азия, но чиято прародина е на Балканите. Нали никой не би нарекъл англичаните азиатци поради факта, че са основали колонии в Индия? Далечните колонии са само ярко свидетелство за силата и многолюдието на даден народ.

Така наречените варварски нападения са били опити за освобождение на населението на Тракия. Не случайно местните хора подпомагат готите на Фритигерн, те са техни роднини говорещи същия език, имащи същите обичаи. Нападани са прочее градовете, а там живеят предимно римляни, гърци. Атаките на готи и хуни не са редуцирали тракийското население, а само броят на чужденците.

Има още една причина, която се дава като обяснение за изчезването на траките. Става дума за земетресенията и чумните епитемии. Не може да се отрече, че по времето на Юстиниан Велики стават земетресения, а се появава и чума.   

Прокопий Цезарийски е писал за тези събития. Земетресенията обаче са опасни най-вече за живеещите в тухлени и каменни сгради хора обитаващи градовете. Селските колиби от кирпич и дървени трупи са по-устойчиви, а дори и да паднат, шансът за оцеляване на тези попаднали под срутения дом е по-голям. Вече бе отбелязано, че в градовете на Тракия живеят предимно чужденци. Земетресенията са били фатални повече за тях.

Чумата от друга страна не отбягва никого, но тя засяга не само нашата територия. Жертви падат на териториите на днешните Иран, Турция, Сирия, Ливан, Египет, Либия, Гърция, Италия. Опасни епидемии са избухвали не само по времето на Юстиниан Велики, но също така по-рано, а и по-късно през Средновековието. 

Няма съмнение, че тази болест е допринесла за намаляването на броя на траките през Късната Античност, но пак напомням, че не само дедите ни са били засегнати, а и още много други народи.

Както виждаме – нито действията на римските окупатори, нито варварските нападения, нито чумата и земетресенията могат да се ползват като доказателство за изчезването на траките. 

Изчезването е организирано от учени в ново време. Те са знаели, че дедите ни са били многолюден народ, една част от който живее под властта на Рим в периода I-VII век, но друга, не по-малка част обитава земите на север от Дунава и живее на свобода.

Учените са знаели също и, че информацията за предците ни идва от техните врагове. Римските и гръцки летописци са считали земята ни за своя собственост и всеки опит Родината ни да бъде освободена е дефиниран като варварско нашествие

В случай, че ние българите бяхме слаби хора, учените на така наречените велики сили нямаше да изкривяват нещата, но от България на три морета се е бояла всяка империя. Дедите ни съкрушиха силата на Рим, смачкаха арабите готови да погълнат Европа, победиха и унижиха обединените сили на кръстоносците, които гладни за власт и богатства нахлуха в земите ни.

Още по времето когато страната ни е била под страшното турско подтисничество, на запад са знаели за потенциала ни да изметем агресорите от земите си и да си върнем старите територии. Орбини свидетелства през XVIII век, че историците Биондо, Сабелик и Платина са считали българите за най-могъщия народ, който може да срази турците. Точно от XVIII век насам се започва интензивното фалшифициране на нашата история с ползването на работите на предубедени стари летописци и добавяне на безсрамни лъжи.

Готите бяха изкарани германи, скитите бяха обявени за монголоиди. Премълчано бе, че държавата ни носи името България поне от IV век, че Константин Велики е дал определена автономност на дедите ни, а и, че той е финансирал изграждането на носещите български имена Плиска и Преслав. За ирландските хроники, според които народ с име болги е обитавал Тракия през VI век преди Христа, никой не пожела да спомене.

Истината е проста и можеше да се каже само със стотина думи – българите са потомци на хората наричани в древността траки. Още в незапомнени времена, част от тях се преселва в Черноморските степи, а по-късно друга част основава колонии в Централна Азия като повлиява езиково и културно местното население. Траките останали в родните си земи биват покорени от римляните в периода II век преди Христа-II век след Христа. 

Обитаващите Източните Карпати и Черноморските степи независими траки правят опити от II до VII да освободят своите братя. Това те постигат през 680-681 година когато се стига до обединение на всички сродни групи. Българи първоначално е име на част от мизите, поради своята популярност то се налага над всички хора говорещи сродни диалекти и имащи сродни обичаи.

Има ли нещо сложно в горните редове? В ново време както проучванията от областите на антропологията, така и тези от генетиката потвърдиха, че ние българите не сме пришълци на Баканите, а потомци на най-старото цивилизовано население. Не в Сибир, или Памир се е оформял народа ни, сърцето на нашата общност е на Балканите. Наричани сме различно в различни периоди защото сме били огромен народ с дълга история.

Имената се менят, но хората са едни и същи. Кръвта, която носим е текла и във вените на знатните Парис, Хектор, Резос, Терес, Котис, Ситалк. С древен вариант на нашата реч са си служили Орфей и Залмоксис. Обичаите ни са ехо на традиция, която води своето начало от времената когато римляни, келти, германи и дори и гърци са били бедни, слаби хора. Милостта и благородството изпълващи сърцето на истинския българин са от епохата на Прометей, ние сме неговия народ, който даде много добри неща на други хора, но бе наказан за това.

В който и период на миналото си да погледнем, ние имаме повод за гордост. Нито сме били зли, нито жестоки, нито продажни и подли. Дедите ни са били вечните дарители, а и пазители, били са хора калени духом и физически. От нас се иска само да бъдем като предците си, за да могат и наследниците ни да ходят с високо вдигнато чело.




Използвана литература:

1.В.Бешевлиев, Участието на траките в обществения живот на провинция Тракия, Известия на Института за българска история, 1-2, БАН, София, 1951;
2.В.Бешевлиев, Проучвания върху личните имена у траките, Археологически Институт, Епиграфска поредица 8, БАН, София, 1965;
3.Procopius, History of the Wars, Books III-IV, trasnl. H.B.Dewing, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2000;
4.Herodotus, Histories, transl. G.Rawlingson, ed. T.Griffith, Wordsworth Classics of World Literature, Herofordshire, 1996;
5.Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийският свят, Лик, София, 2010;
6.C.Dio, The Roman History, The Reign of Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1987;
7.Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P. Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
8.A.Marcellinus, History, Books 27-31, transl. J.C. Rolfe, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY, Harward University Press, London, 2001;
9. Procopius, Buildings, transl. H.B.Dewing with the collaboration of G.Downey, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,Harvard University Press, London, 2002;
10.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
11.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;
12.Chr. A. Smith Plague in the Ancient World: A Study from Thucydides to Justinian


9.08.2015 г.

БЪЛГАРСКОТО ИМЕ НА ОДРИСИТЕ – СТАРИТЕ ГОСПОДАРИ НА БАЛКАНИТЕ


Няма по-голям народ от тракийския, ако не смятаме индийците. В случай, че бяха обединени, или се управляваха от един цар вярвам, че траките биха били непобедими и най-силните от всички останали хора. Смятам обаче, че това единство е невъзможно и никога няма да се получи, поради това те ще останат слаби...” - Her.IV- 3.

Тези думи са написани от бащата на историята в средата на пети век преди Христа. Старият автор е вярвал на всяка своя дума и едва ли е предполагал, че съвсем скоро, “чудото наречено обединение” което той е считал за невъзможно при траките, става действителност. Цар Терес  - енергичният и смел владетел на одрисите успява да обедини не само своите поданици, но също така многобройните гети, кровизи, агриани, пеони, лееи.

Създадена е Одриската Империя, която според Тукидид няма равна на себе си по богатство и мощ в цяла Европа. Държавата на одриса Терес се простирала от Абдера (град   на брега на Бяло Море)  до делтата на река Дунав. По времето на цар   Сефт данъците, които постъпват хазната са 400 таланта злато и сребро, а поне още толкова са били получавани под формата на скъпи стоки. Като цяло приходите от данъци са били 800 таланта, един атически талант е 26 килограма, т.е.  сумата се равнява на 20 800 килограма злато и сребро.


http://kiaratravel.com/eng/wp-content/uploads/2011/05/11-667x328.jpg

http://trakia-tours.com/gallery/img-5-12-08-2011-12-13-17.jpg
http://s.ngm.com/2006/12/gold-rush/img/thracian-king-masks-615.jpg

Всяка богата държава е прицел на чужди хора и трябва да може да се защити. Древните ни деди са знаели това прекрасно и са създали внушителна армия. Войската, която е била подчинена на одриските царе можела да достигне до 150 000 души. Внушителната й численост карала всички съседи на предците ни да треперят от страх. – Thuc.-II-96-97

http://mirageswar.com/uploads/posts/1224849746_360maa1.jpg


Безспорно одрисите са били едно от най-важните тракийски племена. Не отдавна учените разбраха и, че одрисите са първите траки, чието име е документирано. Става дума за споменаване в Линеар Б надписи (XV-ти- XIV-ти век пр. Христа) от Кносос и Тива (К.Порожанов, “Общество и Държавност у Траките”, 1998, с.19-20). Изображения на тези надписи са дадени в книгата на Б. Хрозни  Ancient  History  of Western  Asia,  India and Crete”. 
Фиг. 1 - Линеарен Б надписи (от Крит и Тива), в които името Одрис е споменато. Четенето е лесно, предлагам таблиците на Younger за сравнение 
   
http://people.ku.edu/~jyounger/LinearA/ABgrids.html

Най-известните владетели от средите на одрисите са безспорно Терес I, Ситалк и Котис I. Терес е известен като енергичен и амбициран мъж с войнствен характер. Синът му Ситалк също притежава качества на военен стратег, но е по-сдържан, по умерен. Това проличава прекрасно от умението му да предотврати кръвопролитна война със скитите на цар Октамасад – Her.IV.80. Котис защитава ревностно интересите на своя народ и това става причина да бъде убит от двама ученика на Платон, които след бягството си в Атина стават там почетни граждани.

С течение н авремето одрисите губят старата си мощ. Царството им бива разделено на няколко части. Когато римляните стъпват на Балканите, одриската аристокрация е само бледо копие на старите владетели. За последно тези забележителни хора  са споменати през IV-ти век  от Амиан Марцелин – Amm. XXVII-4.9.

След този период разбира се одрисите не са изчезвали, не са се изпарявали мистериозно, а само името им е загубено защото са били асимилирани от друго тракийско племе. Този процес се обяснява много добре от Дион Касий, който казва, че по негово време (II-ри- III-ти век) много от тракийските племена вече не носели старите си имена, а били наричани различно Dio-51-27.

Понеже провинция Мизия обхващала голяма област, то племената наричани в древността одриси, гети и т.н. вече носели названието мизи (които по-късно биват наречени  българи).

Името на одрисите е важно за нашата история защото е лесно обяснимо на български език и е едно от многото доказателства за нашият местен произход. Владимир Георгиев търси обяснение на етнонима Оδρυσσαι с гръцката дума Υδρυσσα   като предлага тълкуване – водни (Траките и техния език, София, 1977, с.88). В това няма никаква логика, одрисите не живеят предимно край езера, или морското крайбрежие, а населяват най-вече планински райони. Освен това както се вижда от най-древния вариант на името, Оδρυσσαι започва с О, а не с Υ.

Смятам, че одриси е свързано със старобългарската дума одрина – ограждение, а също и с одър (с древно значение колове, дъски). Одриси означава – тези, които живеят в ограждения, градове. С подобна семантика е името на мосюнойките, то идва от мосюна  кула. Името на астите пък идва от трако-пеласгийската дума асту- град, укрепено селище.

Дори и името на основателят на Одриското Царство – Терес се тълкува лесно на български. Терес означава страшният, този, който тресе, разтърсва, със същия смисъл е и нашето име Страхил. Тук ще бъде добавена една интересна подробност.
В спадащият някога в нашите владения град Дурач е намерен един особен надпис.

Той е каталогизиран като Epidamnos-414, а текста намираме важно за нас име - Τηρεὺς Τρεβελλίου -Терес Тервелов, Терес син на Тервел. Оказва се, че по време на Античността на Балканите е живял човек, който е носел името на древен одриски цар, а името на баща му е идентично на това на по-късен български владетел. Кой обаче да поднесе на българския читател тази информация?

Щом племенното название на одрисите, а и техните лични имена притежават смисъл на български, то е повече от неуместно да се твърди, че ние сме нашественици в днешните си земи. Не е ли абсурдно името на великия наш владетел Тервел да се оказва тракийско, а на нас да се внушава, че дедите ни идват от Азия

Време е да се сложи край на безсрамните лъжи мачкали дълги години нашето самочувствие, време е гордостта отново да изпълва сърцето на българина! Нека враговете ни да казват, че сме неспособни и, че не сме в състояние да станем единен, силен и благоденстващ народ. Дори и само напук на злословниците българинът може да покаже как се правят чудеса. Това, което е било в миналото може да се повтори и в бъдещето!



2.08.2015 г.

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА ТРАКИЙСКИТЕ ИМЕНА СЕВТ, РЕМЕТАЛК, РАСКУПОРИС?


Личните имена са част от облика на един народ. Хора, които държат силно на своята култура и обичаи пазят и традиционните си имена. Колкото и ревниво да се следи пътя на предците, чуждите влияния са неизбежни. Дори гордите римляни са приемали чужди имена и то от старите си господари – етруските. Като пример могат да бъдат посочени Гай, Гней, Метий, Тиберий, Тит.

В продължение на дългата си история нашият народ е преживял няколко чужди владичества. Те са оставили следи както в топонимите на страната ни, така и в нашата култура. Въпреки това, въпреки опититите на различни подтисници да ни асимилират, това не се е получило. Да, загубили сме много, но и немалко сме успели да запазим. Бих казал дори, че от всички европейци, ние сме съхранили най-древните си имена.

Преди около три хиляди и четиристотин години, на документи от Бронзовата епоха, с Линеар Б са записани антропонимите Дайко, Бати, Борко, Котел, Дуна, Котеу, Пирин, Куто, Ботийо, Дако, Куйо, Дуто, Маро, КитанScripta Minoa II, doc. 1516 A b01 lxxxvii, 250 Nj 49, 1495 Xa 93, 1421 Xb 164, 1416Xa 110, 1520 Ac02 lxxxix,  806 a Co 5 lvii, 1055 Cb02 xcvii, 1201 Ek 233 lxxxi

Тъжното е, че тези важни неща не са известени на българския читател, макар документите са разчетени преди около шесдесет и пет години.

Макар официално траките да ca обявени за изчезнали, а старите българи да са  набеждавани за азиатски пришълци, все пак се признава, че в нашата именна система присъстват не десет-двадесет, а над седемстотин тракийски лични имена. Някои автори даже дават и примери с Доле, Дадо, Бизо, Мендо, РаскоН.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17.

Тук трябва да се отбележи и това, че не всички тракийски имена са документираниВеселин Бешевлиев спомена в свое изследване, че представителите на селското население – точно хората, които са пазели своят стар език и традиции са останали като невидими. Цитирам буквално Бешевлиев: Селската маса обаче и бедните траки, които най-здраво са държали за народностния си бит, почти не се явяват в надписите, те остават направо немиПроучвания върху личните имена у траките, с.51.

Това наистина е така, за някои имена на предците ни научаваме не от епиграфските паметници, а от свидетелствата на някои стари летописци. Живелият през IV век Амиан Марцелин съобщава за един способен боец назован Барзимер/Барзимир – Amm. XXX.1.16. Явно става дума за нашето име Бързимир, то е сродно на документираното по време на Античността БрузосD.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 92. И двата антропонима се обясняват с българското прилагателно бърз, бръз.

Реално погледнато всички традиционни български имена са ползвани на Балканите в древността поради простата причина, че ние сме наследници на народа, който римляни и гърци назовават с името траки. Съпротивата против това виждане е упорита и фанатична, но солидни аргументи за това, че дедите ни са дошли от Азия не са представяни.

Опитвaйки се да ни откъснат от нашите древни балкански корени, някои хорица ехидно подмятат, че по време на Ранното Средновековие не се ползват тракийски имена като Севт, Реметалк, Раскупорис. Това е верно разбира се, но си има напълно логично обяснение за феномена”.

С течение на времето определени имена стават архаични и започват да звучат странно. Пример може да се даде с Белота, Босота, Страхота, Тихота. Те са определени за едни от най-старинните – Н.Иванова, П.Радева, Имената на Българите, с.17. Макар да са наши, те вече не се използват и това си е нещо нормално.

Друга причина за отсъствието на Севт, Реметалк, Раскупорис при нас е това, че се касае за царски имена. Днес няма ограничения кой как ще кръсти детето си, но в древността не е било така. Определени имена са били запазени единствено и само за благородническата прослойка. Така е било не само на Балканите, но също и при народи като египтяни, хети и др.

Има и друго, след идването на римляните в страната ни, тракийската аристокрация или е елиминирана, или пък съдейства на нашествениците. Поради това благородниците си навличат неприязънта на народа. Реметалк и Раскупорис са имена на едни от последните царе на одрисите. Реметалк е в приятелски отношения с Октавиан Август, дори сече монети, но които двамата владетели са изобразени заедно. Разкупорис разчита на римските легиони, за да запази властта си.



Заради своята връзка с окупаторите последните одриски царе попадат в изолация предизвиквайки антипатията на своите поданици – A.Fol. K.Jordanov, K.Porozhanov V.Fol, Ancient Thrace, p. 127. Със своите действия тракийските монарси правят имената си непопулярни, дори заредени с негативизъм. Това е причината антропоними като Реметалк и Разкупорис да изчезнат от употреба.

Важното в случая е друго, Севт, Реметалк и Раскупорис притежават смисъл на български език. Различни учени се опитват да изтълкуват името Севт като сродно на санскр. haotar, авест. zaotarжрец, но одриското име никога не е документирано във вариант Завтар, или Заотар. Σευθης се обяснява по-скоро със стблг. стчсл. глаголи сѣвати, въсiaвати, осiaвати-сияя, светя,  а и блг.диал. сявам-сияя. Сефт означава сияен, светъл.

Ροιμηταλκας притежава варианти Ρυμηταλκας, Rometalcas - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Името е двусъставно, първата частица – Rome, Ρυμη може да се обясни със стблг. рамѣнъ-силен.  За втората частица ταλκας Дечев дава превод – говоря, тълкувам и сам предлага стблг. тлъкъ -Thrakischen Spachreste, z. 403-488. Реметалк означава говорещ силно, умеещ да убеждава.

Да разгледаме и Ρεσκоυπορις. Частицата Ρεσκоυ бива тълкувана от Димитър Дечев като притежаваща смисъл  тичащ, течащ, в движение - D.Detschew, Die Thrakischen Spachreste, z. 403-405. Това е така, но защо ли Дечев е пропуснал старобългарските глаголи рискати-тичам, бягам, рещѫ сѧ-състезавам се? Те изразяват точно движение. Може да се добави и прилагателното рязък, т.е. бърз, неочакван.

Втората частица πορις има и варианти πορεις, βορις, βουρις, buris, Boris. Димитър Дечев прави опит за тълкуване между другото със санскр. burih-насилствен, бурен -  Die Thrakischen Spachreste, z. 80. Защо не са споменати българските думи буря и борба за мен остава загадка.  Сравняването на πορις, βορις, βουρις, buris, Boris  с боря се е правено от учени като проф. Кирил Влахов и проф. Асен Чилингиров. Значението на Рескупорис, или по-правилно Рескубор е добър борец, умеещ да преборва бързо.

Виждаме, че имената Сефт, Реметалк и Рескубор имат смисъл на български език. Да се посочва тяхното отсъствие сред владетелските имена на старите българи е слаб аргумент. Не бива да се премъчава и това, че антропонимите Севт, Реметалк и Раскубор са документирани на различни епиграфски паметници от Приозовието - земите на Стара Велика България.

Да не забравяме и това, че българските благороднически имена Борис, Борил, Прусиан, Токт, Войн, Бузан и др. се срещат още в Античността сред траките под формите Bouris, Boriscos, Βουρειλας, Prusias, Τοκευς, Βοινες, Βυζος. Защо обаче не се говори по този въпрос?

Още повече, в микенски документи от Бронзовата епоха срещаме старобългарски родови имена като Дуло, Вокил, Ерми (Ерма). В същия период са записани и имена като Кубир, Исевер, Винай, Кармесий, Крумен, - Scripta Minoa II – doc 1197 Ea 302 lxxxi, 1404 Ex 201 lxxxvi, 236 Nj 42 xxviii, 468 Xm 11 lii, 473 Rq 61 xcvii, 551 Ka 42. Те отговарят на старобългарските владетески имена Кубер, Севар, Винех, Кормесий, Крум.

Може ли толкова наши родови и лични имена да са споменати преди повече от три хилядолетия и да не се обелва и дума за това? Не е редно такива важни неща да бъдат премълчавани от хората опитващи се да изкарат българите азиатски пришълци. Истината винаги си пробива път независимо колко й се пречи. Всеки е свободен да изрази мнението си, но никому не е позволено да укрива данни, или да не се съобразява с ценна, съществена информация.

Предполагам, че хората желаещи да видят в дедите ни тюрки, или иранци правят своя избор поради това, че знаят твърде малко за траките. Нашите деди бяха оплювани дълго време, наричани бяха войнолюбиви варвари, невъздържани пияници, неспособни на организиране. Това са само клевети отправени от враговете на предците ни. Нужна е една проста проверка и човек може да види как стоят нещата.

Тракийските царе Ситалк, Дромихет и Котис I са известни със своята умереност и благородство. Цар Мидас издига монументални сгради, чието величие нито Рим, нито Гърция ще видят скоро. Терес I създава такава богата и силна държава, че всички негови съседи затреперват.

В същия този период Рим е още малко село, а гърците са разкъсани от вътрешни конфликти, колят се както и перси не са ги клали. Векове по-рано траките Орфей, Тамир, Лин, Евмолп и Имарад поставят основите на гръцката култура. Нека не забравяме и тракийските корени на Тукидид, Темистокъл, Езоп – все забележителни личности. 

Нека не забравяме, че мизите наречени по-късно българи бяха обявени за чисти и праведни хора, че учението на Залмоксис е повлияло не само гърците, но дори и келтите. Дълго преди Питагор да положи основите на вегитарианството, част от нашите деди са отричали месото, или както е казано навремето – хранели са се с недишаща храна.

Само незнаещ и заблуден човек би се отрекъл от такова наследство. За това наследство нашите съседи ламтят и са готови да си го присвоят виждайки, че някои наши сънародници бутат корените ни към обрулените от ветрове склонове на Памир и Тибет. Ако не пазиш своето, нямаш право да се сърдиш на чуждите, че искат да ти го отнемат. Какво ще завещаем на децата си зависи от нас. От нашите действия зависи дали ще ни проклинат, или благославят.